1. Потенциалът на селското домакинство България днес и развитието на обществото

Анализът на съвременното българско село и на днешното наше общество едва ли би бил ползотворен, разглеждан извън световния контекст на развитие и вън от всички разгръщащи се процеси, които невинаги се движат в една посока. България, българското село, селското домакинство са неоспорима и неотделима част във веригата на световната обвързаност и зависимост на днешния ден — не само като обект, но и като активен субект.

Макар и да не се спираме специално на съдържателната страна на проблема, ние все пак трябва да упоменем поне две от доминиращите парадигми за характера на развитието, които днес по своеобразен начин конструират социалните взаимодействия на планетата, включващи различни по тип и йерархичен ред субекти и обекти (лица, вещи, факти, информация и т.н.) и се опитват да регулират, контролират и насочват конкретното развитие на отделните социални единици.

Едва ли е възможно да разсъждаваме за българското село, изваждайки го от плътта на мислената единност на човечеството като глобално село. А в резултат на това — едва ли бихме могли да търсим социалните основания и варианти на собственото си развитие, ако по някакъв начин пренебрегнем двете шествуващи днес основни идеи — за глобализма и за устойчивостта.

Те като че ли са в някаква контраверсия, прокламирайки различен, дори противоположен, тип идеи, но по своята същност те се намират в диалог, на който малките (или поне неглижираните, пренебрегваните, изостаналите, изблъсканите в периферията) страни и народи са само слушатели, от които се очакват аплодисменти.

В този смисъл ние имаме своите тревоги, съмнения и скептицизъм, когато се говори за "нов световен ред" и когато от глобалните тревоги (военни конфликти; промяна в климата — затопляне, парников ефект; изсичане на горите; изчерпване на суровинните и енергийни ресурси; демографски дисбаланси и преди всичко взривове; изхранването на населението; разширяването на ножицата между най-бедните и най-богатите и т.н.) се преминава към пренареждане на фигурите, за да се създаце новото разположение на силите, осигуряващо глобалния диктат за повсеместното изграждане на единни, а може би и еднакви, икономически и социални модели и културна инфраструктура, единен културен и информационен код, а в крайна сметка, утвърдена без апелации и с всички възможни средства единна ценностна система, а може би и единен стил на мислене и оценяване.

Не е ясно кой диктува глобализационната стратегия, ако тя съществува. Само неясни елементи от огромна мозайка подсказват, че са заложени големи интереси в глобапната игра, независимо от цената.

Триумфиращото след световната среща в Рио де Жанейро понятие устойчиво развитие (sustainable development) сякаш носи импулсите на отрезвяващата тревога от заплахата на безбрежния глобализъм и на безспорното "все по- …". Истината е, че и то е ситуирано в пожелателен залог без ясна дефиниция и конкретен обект за конкретен случай. В най-общите определения се съдържат различни и може би допълващи се значения, чрез които се търсят пътищата, по които трябва да се премине от дискурса на митологемите към ясните формули за развитие на цялото човечество, а не само на отделни страни и народи. Тук можем да споменем принципа за ненакьрняване на онова, което ще бъде завещано на следващите поколения (природно, ресурсно, културно, икономическо и т.н. наследство) и осигуряване условия на живот с не по-ниско качество от това на актуалните емпирични поколения, обитаващи планетата и принципа за “нулевия ръст” и в утрешния ден. Разбира се, веднага пред нас застава въпросът дали това означава налагане и запазване на статуквото от днешното неравенство между днешните региони, страни, народи и различен тип социални образования в тях. Този въпрос отново ни отвежда към глобализационните концепции, които по същество засилват неравнопоставеността в процеса на пренос (не на обмен) на идеи, културни образци, икономически модели, технологии, жизнен стил и т.н.

Някъде в пространствата между двете парадигми можем да се опитаме да потърсим бъдещето на българското село, опирайки се на неговия потенциал в края на XX в. В нашите размишления се пораждат въпроси, свързани както със запазване на българската идентичност в контекста на глобализационното настъпление, така и с ненарушаването на статуквото за устойчивост и неизменност от днешния ден, идентифициран с икономическа разруха (или най- малко стагнация или депресия) и с демографски дисбаланси и сривове в отделни региони на България.

В едно сме сигурни — нашето село ще остане в руслото на глобалните процеси и зададените императиви, но продължаваме да се питаме как то ще се впише в тези процеси.

От тук следват новите въпроси — има ли нашето село потенциал за саморазвитие, чрез което ще се впише в глобапната палитра.

А може би трябва да се попитаме как ще разбираме устойчивостта по отношение на българското село, каква ще е социологическата гледна точка, от която ще оценяваме перспективите на устойчивото развитие.

Вероятно е нужно да се ограничим само до един аспект в тълкуването на устойчивостта. Ще се спрем на проблема, използвайки само един зрителен ъгъл. Можем да разгледаме устойчивото развитие като понятие, отнасящо се до запазването на самото село в България като специфичен социален феномен. В социологически план това означава, че селото трябва да съхрани необходимия и достатъчен потенциал за собственото си възпроизвеждане при запазена в определени параметри рурална специфика.

Устойчивото развитие на селото с неговата опазена руралност е условие за устойчиво развитие на цялото общество и обратното — селската неустойчивост провокира социална неустойчивост в града и в соцума като цяло.

Лансираната в зората на възход на индустриалните общества и дълго победоносно шестваща митология, че бъдещето на човечеството е само в един урбанизиран индустриален свят, още в средата на XX в. беше скептично преразгледана в най-развитите страни, които първи бяха усетили и благото и проклятието на все по-ускоряващото се индустриално развитие. Обществата с най-висок стандарт първи проблематизираха ситуацията на конфликт между устойчивата балансираност на природната среда и непрекъснатото технологично усъвършенстване на преработването и потребяването на природния ресурс от човешкия ресурс, конфликт, който по нов начин интерпретираше извечната противоположност и различие между града и селото. В ядрото на това проблематизиране изкристализира социалното заключение за необходимото равновесие между природното и човешкото, между руралното и урбанистичното, между селото и града.

В логическата последователност на подобни разсъждения вероятно би могъл да се направи изводът, че селото в голяма степен държи ключа към устойчивостта. Но селото, запазило своята рурална природа. В такъв случай не е пресилено да се каже, че отговорността за съхраняване и възпроизводство на селото е отговорност за съхраняване на човечеството, на човешките общности в тяхното многообразие и идентичности.

* * *

Завръщането към конкретната ситуация в българското село и към конкретния проблем за потенциала на българското село налага да дадем някои от непосредствените си теоретични подстъпи^[1] към социологическата интерпретация на селото.

Ние разглеждаме обществото като система, чиито основни подсистеми са градът и селото. В резултат на взаимодействието между тези устойчиви подсистеми се възпроизвежда обществото като цяло, независимо колко видимо или водещо е участието на едната или другата подсистема в това взаимодействие на различни етапи от развитието на обществото или обществата.

Реално тези подсистеми живеят в конкретни, отделни селища и се възпроизвеждат чрез възпроизвеждането на всеки отделен селищен организъм^[2]. Това не означава подценяването на външните влияния(чрез обмен в процеса на взаимодействие на вещи, идеи, информация и т.н.), защото, известно е, че колкото по-развити са обществата, толкова по-интензивни са тези влияния. И това са влияния стимулиращи (или задържащи) функционирането на конкретно живеещите социални структури.

Тази конкретизация на обществения живот в отделното селище показва както реалния живот на структурата на обществото в различна форма и степен във всеки селищен организъм, така и "абстрахирането" на тези "плоски" структури в стоящата на по-високо йерархично ниво, обща цялостна структура на обществото.

В този най-общ теоретичен контекст ще се търси, анализира и оценява потенциалът на съвременното българско село, проециран в селското домакинство.

Вероятно е необходимо още в началото да се даде най-общата рамка, в която ще се изявява нашето разбиране за същността на понятието "потенциал", което се извежда от латинската дума potentia с пряко значение — сила, мощ и разбирано в по-широк смисъл като възможност, способност за извършване на някакво действие. Под потенциал обикновено се разбира съвкупност от възможности, способности, ресурси за реализация на дадена дейност и постигане на определена цел. Потенциалът се конкретизира в зависимост от поставената цел (военен, политически, художествен и т.н.) — т.е. потенциал за какво.

Основният акцент при разработване на проблема за потенциала на съвременното българско село ще падне върху количествените и качествени, физически и интелектуални възможности, способности на човешкия ресурс, свързан с българското село.

Следователно като говорим за потенциал на селото ние имаме предвид оня минимум от човешки, социални и материални (вкл. природни) възможности, способности ресурси, необходими за пълноценно функциониране на отделния селищен организъм. Практически ние търсим степента на съхраненост на всеки един от основните елементи на обществения живот и жизнената им функционалност за пълнокръвно включване в процеса на взаимодействие и в крайна сметка — за самовъзпроизвеждане. Нарушаването на баланса в развитието на основните елементи (и техните декомпозити по вертикал) и на който и да е един от тях поотделно води до дисфункции, които могат да доведат до гибел на този конкретен селищен организъм или до непълноценно функциониране. Трябва да отбележим обаче, че селищните организми формират компенсаторни механизми, чрез които отчасти покриват “закърнелия” елемент и включване на “резервен потенциал”.

Когато се говори за потенциала на селото, и по-точно за човешкия потенциал, задължително се имат пред вид връзките и отношенията между човешките индивиди, чрез които се изгражда първичната структура, осигуряващи базата на възпроизводствените процеси. От човешката общност, включваща мъже и жени, трябва да се формират семейните двойки, чрез които ще се постигне социално биологичното възпроизводство. Това поражда необходимостта де се изведе още едно ниво на конкретизация на реалния живот на селищния организъм и на реалния живот на човешкия потенциал. Става дума за корелиращите си социални феномени семейство — домакинство^[3]. Докато при семейството акцентът пада върху биологичното възпроизводство на човека, в домакинството — водещата връзка е икономическата. Практически в социалното ядро семейство — домакинство са проецирани всички социални връзки, рефлектират всички социални процеси и се реализира смисълът на човешкото битие. Колкото по-примитивни са обществата, толкова по-силни са връзките на това ниво, а колкото по-развити са обществата, толкова повече се релативизират тези връзки. За селото определено е валидна с по-голяма сила значимостта на домакинството като икономическа единица, вкл. и със самостоятелни икономически функции в това отношение.

Следователно семейството и домакинството — това са първичният елемент, основополагащата зона на реалния живот на обществото.

Градът и селото са се отделили като типове селища в резултат на общественото разделение на труда и земеделието е основният разделителен вал. Земеделието определя характерологията на селото, независимо колко голям е относителният дял на занимаващите се със селско стопанство в едно село (отделно село или подсистемата село). Земеделието е главният рурален белег на селото и то от своя страна налага съответната конфигурация на структурните елементи, степен на тяхната развитост и съхраняване в определена мяра на синкретизма на елементите.^[4].

От тук произтича и необходимостта анализът на селската специфика да започне със земеделието (организация на земеделското производство, природата на земеделския труд и вписването им в променящия се социален контекст). Земеделието е обаче и най-значимият лакмус за проверка на руралната същност на селското домакинство. От друга страна чрез селското домакинство (респективно семейното земеделско стопанство) земеделието се запазва като универсална черта на селото и в условията, когато селското стопанство е основен източник (или изобщо източник) на паричен доход за все по-малък дял селски жители.

Земеделското производство изисква ограничаване на параметрите на развитост на селото. Броят на жителите на едно село, както и неговото пространствено ситуиране винаги е хармонизирано с големината на културно усвоеното природно пространство и с годността на това пространство да се използва за земеделски дейности.

Функционирането на отделното село като относително цялостен социален организъм се осигурява от баланса на природното и непосредствено култивираното пространство (обитавано от хората). От тук произтича и фактът, че всяко село в някаква степен представлява единна екологична и културна ниша.

Настъплението на модернизацията, индустриализацията, урбанизацията, води до нарушаване на потребните баланси, но те никога не се разрушават напълно. Най-видимите знаци на тези дисбаланси са миграцията в посока извън селото, намаляване на професионално заетите със земеделие и снизяването на значимостта на професионалните занимания със земеделски труд към ниските стъпала на стълбицата на ценностите.

В условията на отстъпление на структурите, характеризиращи традиционното село в условията на усилен индустриален преход, в България се появява един нов тип неравновесност, в основата, на който е спецификата на селския тип селищен организъм и прилежащата му територия (относително малък брой жители и сравнително голяма културно контролирана територия (селското землище). Колкото и да намалява броят на жителите на едно село, те запазват пространствените параметри на старото землище. А това означава, че макар и с разколебана стабилност на човешкия ресурс, всяко село продължава да носи отговорност за старите територии, за да поддържа устойчивостта на локалното развитие.

Ето как са се изменяли реалностите.

През 1946 г. 3/4 от населението на България живее в селата, а в края на XX в. селските жители са по-малко от една трета от цялото население (спад с около 43 пункта). Броят на селата обаче се запазва почти същият (при около 5000 селски единици около 150 са станали градове или квартали на градове и няколко десетки махали са загубили статута си на самостоятелни селища или са останали без население). Прилежащата към селата територия е почти 90% от цялата територия на страната, а 1/3 от населението на страната живее в почти 20 пъти повече на брой селища (приблизително 4800 селски тип селища при около 250 града). С други думи селското население намалява, но то продължава да носи отговорността за огромната част от територията на страната. При това всяко отделно село е задължено да подхранва необходимия потенциал за функциониране на всеки отделен елемент на структурата на това село, за да е възможно в процеса на взаимодействие всеки отделен селищен организъм да функционира като цяло.

Представата за селото като социален феномен преминава през различни нива на общност и конкретност — като подсистема на обществото, като отделен относително самостоятелен организъм, като тип социална общност. Тъкмо тази сложност на различните хипостази на селото поражда затрудненията за оценяване на потенциала на селото и неговата достатъчност за устойчиво развитие. Средните данни например за демографската ситуация в българското село колкото и да са тревожни, те не са в значителна степен много по- тревожни от тези, отнасящи се за града (напр. децата до 15 г. са около 17% от селското население, докато при градското население са около 18%, но пък при селската жена коефициентът за фертилност, макар и с много малко, но е по-висок при сравняване с градската жена — напр. за 2000 г. тоталният коефициент за плодовитост за градската жена е 1,20, а за селската 1,48).

Следователно потенциалът на селото за осигуряване на устойчиво развитие трябва да се търси на две нива — и като обща картина за подсистемата село, и като специфична картина за типовете села (според брой и географско положение, и по възможност като картина за отделното село). Когато разсъждаваме за потенциала на селото, ние трябва да имаме предвид, че става дума за развити и добре функциониращи структури, чиито елементи имат своята институционализация. Ние обаче се интересуваме за основните огнища на дисфункции, които пораждат нарушения в нормалното функциониране в актуалната ситуация.

Още в началото обърнахме внимание, че според нас устойчивото развитие може да се осигури при нормалното функциониране на елементите на структурата на селския селищен организъм. Особено динамична е връзката между сферите на възпроизводство на човека и сферата на материалното производство^[5]. Ето няколко примера:

През 30-те години на XX в. сферата на възпроизводството на човека в българското село се развива успешно. При сравнително високи стойности на раждаемост, при големи фертилни контингенти и намаляваща детска смъртност селското население расте по абсолютен брой; овладяват се чрез задължителните повсеместни безплатни имунизации основни смъртоносни детски инфекции; нараства средното образователно ниво с масово откриване на селски прогимназии и се разширяват шансовете на селските деца да продължат своето образование в по-високи образователни степени. Забавеното развитие на сферата на материалното производство (в селото земеделието е дребно, разпокъсано и примитивно, в града — индустриализацията е слабо развита) не осигурява място за трудова реализация на растящото селско население и се поражда ефектът на селската пренаселеност и скритата земеделска безработица.^[6] В началото на 50-те години на XX в. модернизиращото се кооперативно земеделие и активната индустриализация и модернизация на обществото отварят клапаните на свръхнаселеност в селото, но в края на 60-те години вече селото започва да усеща трусовете на обезлюдяването и започва да търси варианти за заетост на освободените от земеделието трудови ресурси за ангажиране в производствени форми в самото село. През последното десетилетие на XX в. в условията на нови промени и на нов преход българското село отново се намира в нарушен баланс между сферата на възпроизводство на човека и икономическата сфера, породен от други фактори. В продължение на половин век селското население намалява и по относителен дял, и по абсолютен брой. В края на XX в. са достигнати драматични стойности на депопулация (за съжаление картината и в града не е много по- добра). Една голяма част от миграционните процеси текат вече не по посока село — град, малък град — голям град, а изтичат извън България.

Намаляването на селското население и с по-малки темпове през последните две десетилетия) е трайна тенденция и спътник на модернизационните процеси, но днешният драматизъм се изостря от паралелната икономическа кризисност, която в селата е с по-ярко очертани измерения. Ликвидацията на кооперативното земеделие, затварянето на селски предприятия и цехове, както и градската безработица, засегнала най-напред пътуващите ежедневни мигранти от селата, създаде селски контингент безработни със специфични характеристики, за които ще се говори в раздела, посветен на проблемите на трудовия потенциал на село. И така — селското население намалява и все повече наподобява формата на обърната пирамида — с най-малък дял деца и лица в дотрудоспособна възраст и с най-голям дял лица в надтрудоспособна възраст. И дори за това намаляващо и застаряващо население днес проблемът за намиране на работа според професионалния и образователен статус на лицата засега е нерешим.

Ние откриваме огнищата на дисфункции в селския селищен организъм в едновременната кризисност на двете основни сфери — за възпроизводството на човека и стопанската. При сферата за възпроизводство на човека, констатираме, че не само относителният дял на човешкия потенциал в трудоспособна възраст намалява, но и самата подготовка на наличния човешки потенциал (образование, професионален профил и т.н.) не е в синхрон с предлаганите възможни варианти за трудова заетост на село поради кризата в икономиката.

Следователно, за да се разкрие цялостното разбиране за потенциала на селото като условие за устойчиво функциониране на селския селищен организъм, преди всичко е нужен отговор за състоянието на човешкия потенциал, разглеждан в един, може би, омагьосан кръг.

Човешкият потенциал на селото не може реално да изпълни своите възпроизводствени функции извън семейството и домакинството, той реализира своите възможности чрез семейството и домакинството.

Ние се интересуваме от живеещите на село и от тяхното структуриране по семейства и домакинства, където е последното звено, както казахме, практическото реално социално възпроизводство, където се извършват последните разпределителни функции и се търсят стратегическите варианти за стопанска реализация според възможностите и потребностите както на домакинството като икономическа единица, така и на всеки отделен негов член.

Самото стопанско развитие е невъзможно без трудоспособен човешки ресурс, но и човешкият ресурс не може да остане да обитава едно селище без възможностите за стопанска активност, за да може в буквалния смисъл на думата да осигурява ежедневното си физическо възпроизвеждане.

От тук възниква въпросът: какви варианти за трудова активност търси и може да намери живеещият на село, варианти, които могат да го задържат на село.

Също така обаче е важно да се отговори какви стопански форми могат да се развият и поддържат на село, когато параметрите на човешките ресурси са ограничени в количествено отношение и имат специфичен образователен и професионален статус.

Налице е изводът, че параметрите на човешките ресурси и на стопанското развитие взаимно се обуславят. Ние искаме да видим в каква степен те са синхронизирани и евентуално в какви полета на човешка дейност те могат балансирано взаимно да се обезпечават.

В сегашната ситуация те обаче взаимно изострят своята недостатъчност и засилват вътрешните си кризисни полета — слабите икономически възможности на отделното село стимулират икономически нагласи и поведение, което търси реализация извън селото и дори извън страната, като по този начин се внасят нови дисбаланси в структурата на човешките ресурси, а това води до ново отслабване на стопанския ресурс на селото.

Ние обаче се питаме до каква степен семейството и домакинството може да поеме и амортизира външните трусове, преработвайки ги в позитивен потенциал за дейност, възможна за реализиране в рамките на домакинството или чрез подкрепата на домакинството.

В крайна сметка, казано просто, ние се интересуваме какви хора живеят на село, могат ли те да осигурят своето селско битие — ежедневно и с по-далечна перспектива — в резултат на актуалното функциониране на селския селищен организъм и в каква степен, чрез устойчивото селско развитие може да се осигури балансът на националното развитие.

Предварително знаем, че не можем да отговорим на всички въпроси, но в целия изследователски процес сме се стремили да поставим възможно повече питания.

2. Методически въпроси и обяснения

От казаното до тук произтичат методологическите и непосредствено методическите задания при изучаване потенциала на селото. Практически инструментариумът трябва непрекъснато да следва диалектиката от общото към единичното и обратно за постигане на поставените цели и задачи.

Когато говорим за емпиричната база на проекта за изследване на проблема за потенциала на селското домакинство, ние имаме предвид няколко кръга на информация, която е ползвана при реализацията му.

На първо място поставяме информацията (количествена и качествена) от емпирични социологически изследвания:

- от структуриращо проблема представително емпирично социологическо изследване;

- от гравитиращи към темата авторови представителни ЕСИ;

- от изследвания, проведени чрез използване на различен тип качествени методи.

Вторият кръг от емпирични данни включва друг тип информация — статистическа, журналистическа или от публикувани изследвания, даващи данни, свързани с интересуващия ни въпрос.

Третият информационен кръг се отнася до разработки, имащи отношение към поставената тема. Тук могат да бъдат споменати и организираните от нас конференции “Селското дете” и “Селската жена” и др., както публикуваните материали от тези и други конференции, отнасящи се към темата.

* * *

Главната цел на нашата разработка е да разкрием в каква степен човешкият потенциал, живеещ в българското село, в своите съвкупностни количествени и качествени характеристики е в състояние да осигури устойчиво развитие на селото във времената на социална трансформация.

За реализиране на тази цел трябваше да бъдат намерени отговорите на някои основни задачи:

- какви са естествените възпроизводствени възможности на селското семейство и домакинство за осигуряване на необходимия социален субект за развитие на селския социум;

- каква е типологията на селското домакинство, неговата вътрешна структура и качествени характеристики, чрез които могат да се разкрият собствените възпроизводствени възможности на домакинството — за естествено възпроизвеждане на човешкия ресурс и за осигуряване на социален субект, чрез който се осъществява самото функциониране на селото като подсистема на обществото чрез всички основни сфери на обществения живот;

- какъв е действителният трудов потенциал на домакинството и селото; каква част от селските жители успяват дейностно да се адаптират към една динамично променяща се ситуация и има ли селото достатъчен потенциал, за да поддържа хомеостазиса на подсистемата село;

- в каква степен селото успява да осигури шанс за реализация на наличния трудов потенциал и какви са вариантите на появяващия се в някои случаи “излишък” на трудов потенциал;

- какви са компенсационните механизми на селото за преодоляване на кризата на възпроизводството на собствен естествен човешки ресурс и как се отразяват те в динамиката на вътрешната структура на домакинството;

- какви са ценностните нагласи на селските жители и в каква степен те разкриват социалните тенденции и възможности социалният субект на село да действа за устойчиво развитие на селото и за възпроизвеждане на селския селищен организъм;

- има ли някакво влияние етническият профил на домакинствата върху протичащите в селото процеси и каква е спецификата на потенциала на селското домакинство, поставен в дискурса на етничното.

Практически основните задачи очертават три изследователски кръга, които поставят интерпретираната информация в три различни дискурса:

- интерпретация на информацията от гледна точка на възможностите за естествено възпроизводство на човешкия потенциал на село;

- интерпретация на информацията, при която този човешки потенциал се оценява в дискурса на неговите възможности като трудов потенциал;

- интерпретация на информацията в дискурса на етничното.

* * *

Преди да се пристъпи към разработване на самия инструментариум, чрез който се осигурява основната емпирична база на разработката, бяха формулирани няколко хипотези, които трябваше да се верифицират в процеса на реализация на проекта:

Собствените естествени възпроизводствени възможности на селото и селското домакинство все повече намаляват, но вътрешното движение в структурата на домакинството все още осигурява достатъчно потенции за функциониране на селския селищен организъм.

Миграционното движение между селото и града е доста активно, но преобладават като дебит изтичащите от селото миграционни потоци.

Недостигащият чрез естествено възпроизводство човешки ресурс в известна степен се компенсира чрез обратното движение на мигранти от града към селото.

Селският трудов потенциал дял и абсолютен брой на трудоспособното население на село) намалява, но и в този си обем той не може да намери пълна трудова реализация според образователната и професионалната си подготовка.

Селският трудов потенциал е достатъчно гъвкав, за да разшири границите си извън официалната рамка на понятията трудоспособна и нетрудоспособна възраст', селският трудов потенциал е достатъчно адаптивен, за да потърси нова форма за трудова реализация и да създаде стопански единици, чрез които да се приспособи в някаква степен към актуалната социална ситуация; неадаптиращите се към условията все повече потъват към най- ниските нива на социалната стълба.

Върху поведението на домакинството и неговата социална активност влияе на първо място образованието и възрастта на неговите членове и в много по-малка степен етническата и религиозна принадлежност.

За реализиране на поставените цели и задачи на изследването беше необходима една адекватна емпирична база.

Когато говорим за емпиричната база на проекта за изследване на проблема за потенциала на селското домакинство, ние имаме предвид няколко кръга на информация, която е ползвана при реализацията му.

° На първо място поставяме информацията (количествена и качествена) от емпирични социологически изследвания:

- от структуриращо проблема представително емпирично социологическо изследване;

- от гравитиращи към темата авторови представителни ЕСИ;

- от изследвания, проведени чрез използване на различен тип качествени методи.

° Вторият кръг от емпирични данни включва друг тип информация — статистическа, журналистическа или от публикувани изследвания, даващи данни, свързани с интересуващия ни въпрос.

° Третият информационен кръг се отнася до разработки, имащи отношение към поставената тема. Тук могат да бъдат споменати и организираните от нас конференции “Селското дете” и “Селската жена” и др., както публикуваните материали от тези и други конференции, отнасящи се към темата.

Основен източник на емпирични данни би могло да бъде едно представително за селската общност емпирично социологическо изследване. За нас това беше ЕСИ “Потенциалът на селското домакинство”.

Само чрез изследване от такъв характер е възможно да се получат данни, валидни за българското селско домакинство.

Генералната съвкупност на изследването “Потенциалът на селското домакинство” беше дефинирана от съвкупността на селските домакинства в Генералната съвкупност на изследването “Потенциалът на селското домакинство” беше дефинирана от съвкупността на селските домакинства в Генералната съвкупност на изследването “Потенциалът на селското домакинство” беше дефинирана от съвкупността на селските домакинства в България, независимо от тяхната численост, структура, потенциал. Представителността на данните беше гарантирана от стохастична двустепенна извадка. На първото ниво на извадката, при спазване на пропорционалността по отношение на признака “големина на селото”, т.е. брой жители бяха избрани 102 села. На второто ниво, във всяко от тези села бяха анкетирани по 8 домакинства, избрани по специална процедура — за всяко село беше определена улица (централна, крайна, радиална, успоредна на централната и т. н.), посока на обхождане (напр. от центъра към края или обратно), страна на улицата (лява или дясна). В няколко села бяха анкетирани по по-малко от 8 домакинства, а три комплекта въпросници бяха анулирани поради некачествена работа на анкетьора. В крайна сметка бяха получени индивидуални първични данни за 806 селски домакинства. Демографското разпределение на лицата от изследваните домакинства, сравнено с официалните статистически данни за селското население, показва разпределения, близки до изчерпателните данни.

в проценти

В рамките на всяко избрано домакинство се попълват три въпросника.

1. Въпросник за домакинството, чрез който се набира обективна информация за факти, отнасящи се за лица, процеси, имущество и т. н., свързани само с конкретното домакинство като социална единица.

В рамките на Въпросника за домакинството се включва таблица за всички членове на домакинството, отразяваща родствената връзка между тях и социалния статус (според определени индикатори) на всяко лице. По този начин извадката за членовете на домакинството става 24 лица. Практически тази таблица играе ролята на самостоятелен въпросник, чрез който се набира информация и за лицата (членове на домакинствата), и за домакинствата (чрез изграждане на съставни индикатори въз основа на простите индикатори за отделните лица).

2. Въпросник за семейното земеделско стопанство, включващ въпроси, отнасящи се до характеристиките на семейното земеделско стопанство на домакинството.

Двата посочени въпросника се попълват от анкетьор чрез провеждане на интервю с най-информираното по изучаваните въпроси лице от домакинството. Информацията по тези въпросници може да се набере от едно и също лице или от различни лица в зависимост от тяхната индивидуална компетенция.

3. Въпросник за интервю включва както информация за самото лице (пол, възраст, образование и т. н.), така и мнения, оценки, информация и т. н. от изследваното лице по въпроси, ориентирани към проблемите на селото, в което живее, и към проблемите на българското село и българското общество. За по- голяма прецизност на информацията данните от Въпросника за интервю бяха претеглени по признаците пол и възраст.

Въпросникът се попълва за избран член на домакинството при прилагане схемата на Лесли — Киш.

Важен елемент в общия пакет документи, свързани с изследването, са съпътстващите документи, чрез които не се набира директна информация. Те могат да се разделят в три групи:

- инструкции, насочени към правилното, достоверно и адекватно попълване на въпросника;

- упътвания, свързани с конкретния подбор на домакинствата и лицата, чрез използване на указани правила и схеми;

- документи, регистриращи изследваните домакинства, чрез които може да се осъществи контрол на теренната работа, а може да се постигне и неколкократно повтаряне на едно изследване или на част от него върху една и съща извадка.

При реализирането на ЕСИ са използвани следните съпътстващи документи:

- Списък на селата — гнезда, попаднали в извадката

- Описание на изследваните домакинства.

- Справка за неизследваните домакинства.

- Инструкция за работа на анкетьорите.

- Схема за излъчване на извадката в конкретното село.

- Схема за подбор на лицето за интервю от домакинството по метода на Лесли - Киш.

Във въпросниците са включени голям брой “открити” въпроси със свободно давани отговори (със свободен текст) и въпроси с “частично затворени скали” от отговори (позволяващи вписването на подходящ за респондента отговор, липсващ в предложената предварително скала от възможни отговори или пък отнасящи се до конкретни числови параметри). По-широкото използване на такъв тип въпроси доведе до повече работа (труд) от страна на изследователите на етапа подготовка на първичните данни за компютърна обработка, но пък даде възможност да се извлече голямото естествено многообразие от различни ситуации, мнения, нагласи, чието познаване е особено полезно при недобре изучени, непознати или нови явления и процеси, белязани от противоречивостта, нестабилността на преходната ситуация. Ако към такъв проблем се подходи със задаването на въпроси с фиксирани скали от ограничен брой възможни отговори, това многообразие може да бъде поне частично загубено.

В съответствие с теоретичния модел на изследването и основните понятия са конструирани над 50 вторично получени съставни индикатори — логически конструкти, на основата на комбиниране на включени в индикаторната схема на изследването прости (елементарни) индикатори (и съответни въпроси и отговори във въпросниците на изследването). Напр. демографска структура на домакинството, брой поколения, демографски потенциал, образователно ниво, обща благоустроеност на дома, стопанска активност на домакинството и пр. характеристики на селското домакинство; тип земеделско стопанство, място в семейната икономика, участие в изхранването, структура на семейното земеделско стопанство и пр. За част от информацията бяха използвани факторен анализ и дуално скалиране, които дадоха основа както за непосредствени анализи, така и за по-нататъшно разширяване на направените анализи.

С цел повишаване на качеството на информацията, при реализацията на емпиричното изследване бяха осъществени контролни действия:

- преди започване на работата на терена анкетьорите бяха специално инструктирани;

- по време на набиране на информацията на терена беше осъществен контрол, както от страна на изследователския колектив на проекта, така и от страна на други двама социолози, конкретно обучени и запознати с целите, задачите, системата на работа;

- след набирането на информацията на терена беше контролирана 10% от извадката на анкетираните селски домакинства и беше осъществен логически оглед на попълнените въпросници.

Един специфичен контрол и съответно актуализиране и допълване на получената при представителното изследване информация от селските домакинства беше направено през пролетта на 2000 г. в два региона — Смолянски и Кърджалийски. Авторският колектив на проекта осъществи нови срещи и разговори с част от анкетираните през 1998 г. домакинства.

В процеса на работата, с оглед на развитието и перспективите на селските домакинства се появи необходимост от по-задълбочено изучаване на някои специфични проблеми на селските домакинства, чиято аграрна дейност е насочена към пазара. Така емпиричната част на проекта беше разширена с типологично изследване “Проблеми на земеделските производители”, проведено само в определен район на страната — Централна Стара планина. Извадката на изследването включи 1800 селски домакинства, свързани с пазара.

Реализирането на изследователския проект “Потенциалът на селското домакинство” изискваше ползването и на други изследователски подходи и процедури. Оформи се разнообразно и “пълноценно меню” от методи, всеки от които има своето място и своя принос за постигане на набелязаните цели.

Освен получаването на “количествена” информация, за реализацията на проекта беше наложително да се използват и “меки”, “качествени” методи. Тяхното прилагане позволи да се навлезе по-дълбоко в същността на изследвания проблем, да се получи по-пълна информация за разбиране на изучавания обект — непосредствено наблюдение, дълбочинни насочени интервюта, групови разговори, продължително пребиваване на авторите в отделни села, участие в живота им. Така напр. се изявиха някои специфични характеристики на “безработността” на село и на някои “безработни” селяни, на свободно наемащите се за извършване на определени дейности, бяха точно идентифицирани ролите на някои нови актьори на селото и новите роли на старите актьори; проникна се в механизмите и “тайните” на оцеляване на селските, а и на значителна част от градските домакинства и т. н. Качествените методи позволиха да се прояви “човешката същност” на протичащите социални процеси, нещо, което е много важно в такъв период на дълбоки промени, какъвто преживява сега обществото ни, проблем оставащ недостатъчно разкрит при използване само на традиционните за българската емпирична практика количествени методи.

Вникването в същността на трансформационните процеси предполагаше запознаване с различни архивни и съвременни официални документи. Актуалното законодателство, което естествено беше активизирано в годините на преход, не успя да постигне навременна, стабилна, постоянно действаща уредба. Многократно поправяни, изменяни, допълвани са Законът за собствеността и ползването на земеделските земи или наричан кратко — Закон за земята — 1991, Закон за кооперациите — 1992, 1999, Законът за арендните отношения — 1996, Закона за подпомагане на земеделските производители — 1998, Правилниците за тяхното прилагане и пр.

Нуждата от разностранна и от различни гледни точки информация за изследваните обекти още на подготвителния етап за провеждане на основното емпирично изследване в рамките на проекта, беше удовлетворена чрез проучване на журналистическа информация (контент анализ на три регионални вестника). Откроиха се както проблеми, общи за българските селски домакинства, така и специфични проблеми, засягащи единични, конкретни случаи и регионални проблеми.

При работата по проекта е използвана и информация от изследвания, в които авторите са участвали на всички етапи от реализацията им:

- ЕСИ “Градът и селото-86”, — 1986, национално представително изследване за лицата над 16 годишна възраст, проведено в рамките на Преброяването на населението и жилищния фонд — 1985; извадка — 10381 лица от 108 града и 822 села на цялата територия на страната; ръководител чл. кор. проф. Стоян Михайлов, Институт по социология — БАН.

- ЕСИ “Икономика на селското домакинство" — 1992 г., 1994 — част от международен проект “Колективизацията и нейните алтернативи”, ръководител на българската част проф. Мика Мюърс, Американски университет — Вашингтон; лонгитудинално представително изследване за селските домакинства, извадка — 570 домакинства от 99 села.

- ЕСИ “Българинът и земеделският труд” — 1994 г., представително национално изследване за лицата над 16 годишна възраст, извадка — 569 селски и 776 градски жители и техните домакинства, ръководител на изследването — ст.н.с. I ст. ден Веска Кожухарова, Институт по социология — БАН.

Монографично изследване на едно българско село, част от изследователски проект “Новото социално разслояване в българското село”, финансиран от Националния фонд за научни изследвания, ръководител ст.н.с. Николай Тилкиджиев, Институт по социология — БАН.

Провеждането на вторичен и сравнителен анализ на статистическа и социологическа информация от други изследвания (доколкото това беше възможно) позволи да се откроят тенденции, съществени за изследвания проблем, за да се получат по-ясни представи за някои процеси, свързани с изследователските полета на проекта — напр. как се приема смяната на собственическите отношения, какви са тенденциите в новото социално разслояване в българското село, какво е отношението към частната собственост и частния бизнес, към земята като ценност, към държавата като покровителка и т. н.

Използваното в проекта “меню” от методи, и по-специално — именно комбинацията от “количествени” и “качествени” методи, може да бъде разглеждано като един методически експеримент, апробация на този подход. Направеният опит показва, че с прилагането на подобна комбинация могат да се използват едновременно познавателните възможности на различните методи — взаимно допълващи се "меки” и “твърди” методи, при което се търси мястото на използване на всеки един от тях, както мярката и равновесието между тях. С едновременното им прилагане се постига взаимно контролиране и своеобразна верификация на получените резултати.

I. РАЗДЕЛ СЕЛСКОТО ДОМАКИНСТВО И СЕЛСКАТА ОБЩНОСТ — МЕЖДУ РУРАЛНИЯ И УРБАНИСТИЧНИЯ ТИП

Глава първа. СЕЛСКОТО ДОМАКИНСТВО — ФОКУСЪТ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ СРИВОВЕ

1. Променящата се характерология на селското домакинство

Вече обърнахме внимание, че в социалното ядро — семейство — домакинство са проецирани по специфичен начин всички социални връзки и изучаването на развитието на семейството и домакинството в голяма степен разкрива практическото развитие на основните социални процеси. Потенциалът на българското село зависи не само и не толкова от съответното наличие на мъже и жени в различни възрастови групи, а преди всичко от структурирането и свързването на тези мъже и жени в семейства и от там — в домакинства.

В периода след Освобождението и семейството, и домакинството извървяват път, който донякъде ги отделя от традициите на патриархализма, но в голяма степен са запазени и основни модели на структурирането им.

В изменението на структурата на големите селски домакинства след Освобождението най-ярко се отразява взаимовръзката между елементите на системата на обществото. В рамките на Третата българска държава набират скорост социални процеси, които изменят в много отношения съществувалата връзка град — село, земеделие — промишленост, но влияят заедно с това и за дълбоки промени в самия селски селищен организъм, където постепенно се надраства синкретичния модел на патриархалното село и се формират нови интереси, нови потребности, разгръщат се нов тип дейности.

Българската държавност стимулира изграждането на общество, което разрушава черупката на традиционната патриархалност и се ориентира към моделите на изграждащите се модерни, индустриален тип общества, с всички възможни съпътстващи тези процеси социални колизии.

Тази посока на развитие обаче носи своята вътрешна противоречивост, подхранвана от всички затруднения, произтичащи от изграждането на една изцяло нова държавна машина по подобие на вече изградените европейски държави (дори в някои отношения — изпреварващо по-демократична) и от реално забавеното развитие на цялостната система на българското общество, дълбоко враснало в патриархалните традиции. Нека добавим нерешените национални проблеми, легнали в основата (пряко или косвено) на включването ни в пет войни, във въстания, бунтове и т.н.

Това вътрешно разтърсване при изграждането на нов тип социална система, съпроводено и от големи размествания на населението по цялото етническо землище на българите, безспорно влияе и върху най-стабилната, но и най-чувствителната мембрана — върху семейството и домакинството.

Да повторим своето разбиране, че семейството е онази социална градивна единица, в която се осъществява социално — биологичното възпроизвеждане на човека — веднъж чрез раждането и ежедневно чрез изхранването и специфичната грижа за децата и възрастните членове на семейството.

В рамките на подобно виждане за семейството съпружеската двойка конструира социалната връзка и дори когато един от съпрузите изчезне (смърт, развод, напускане) семейната конструкция се запазва. Дори когато семейството е без деца, то не губи своя статут. Когато изчезнат двамата родители обаче, вече не се говори за семейство, а за остатък от семейство по отношение на останалите без родители^[7] деца.

Домакинството като социален феномен решава проблемите на икономическата връзка (не случайно като основен показател се извежда наличието на изцяло или частично общ бюджет), но заедно с това в него се реализират и всички функции за нормалната социализация на човека и за успешното му вписване в живота на обществото. И ако при семейството наблягаме, че то включва семейната двойка и никога невстъпвалите в брак деца, то акцентът при домакинството е, че към него принадлежат лица, намиращи се в родствени ши неродствени отношения, но споделящи изцяло или частично общ бюджет. Домакинството има различни конфигурации — като се започне от най- масовата форма — домакинството е равно на семейството (припокрива се по състав с него) и се премине през домакинство с няколко семейства, с представители на повече от две последователни поколения, комбинации с остатъци от семейства, от лица в неродствена връзка и т.н.

По същество домакинството има по-широк спектър от социални функции, но в практиката двете понятия (семейство и домакинство) често се употребяват като синоними, още повече, когато членовете на домакинството са свързани в родствена връзка по “златна линия” Семейството “произвежда” родство, а родството по правило, най-често организира връзките в домакинството, обуславя тяхната сила и устойчивост.

Наличието на семейство рамките на домакинството не просто определя масовия тип домакинство^[8], но и практически осигурява функциите на възпроизвеждане на човека като единичност и на социалните общности. По тези причини в нашето изследване ние, изследвайки потенциала на домакинството, ще изследваме и възможностите на семейството за осигуряване на този потенциал.

Промените в структурата и в броя на членовете на българското домакинство след Освобождението имат в много отношения своя корен в измененията, настъпили във функционирането на самото семейство и в изявяването по специфичен начин на някои демографски процеси.

В съотношението на двата основни демографски процеса раждаемост- смъртност се разкриват основите за осигуряване на човешкия потенциал. В периода след Освобождението до средата на 20-те години се запазва относителна стабилност на високите стойности на раждаемостта (1890 г. — 34,9 %ь; 1926 г. — 37,4 %ь). Общата смъртност и детската смъртност бележат много лека тенденция към спад, но високата раждаемост (впоследствие осигурила и големи фертилни контингенти) е база за устойчиво висок естествен прираст (1890 г. — 13,9%; 1900 г. — 19,7; 1920 г. — 18,5%; 1926 г. — 20,2%). Естественият прираст в селата се задържа висок независимо, че съществуват ясно изразени миграционни процеси село — град (общият прираст на градското население винаги надхвърля естествения прираст). Високата детска смъртност — особено при момчетата (около 150%) се задължа в селата до 1945 г. (с един спад през 1941 г.).

Общото нарастване на селското население по абсолютен брой (за периода 1881 — 1934 г. то се е увеличило с 2 385 026 души) поражда проблеми, които най- напред и най-остро рефлектират в домакинството като икономическа единица преди всичко, защото обработваемата земя се запазва и като площ нараства незначително, макар и да са разработени изоставени и слабо продуктивни земи (вкл. и изкоренени горски площи). Самото земеделие в масовата практика почти не се модернизира и се запазва като слабо продуктивно и слабо свързано с пазара. Практически селото среща затруднения да изхрани децата си.

Обичайно — правната норма дъщерите да не получават дял от бащината си земя е заменена след Освобождението с правото на дъщерите да получават дял от наследството (макар и по-малък от този на синовете). Този нов правен казус създава условия за начало на подялбата на общите имоти и дава тласък на центробежните сили, които влияят за разкъсване на големите домакинства, където са живеели неделените до тогава братя със своите семейства. Настъплението на модернизационните процеси и формирането на нов тип потребности подхранват все нови и нови различия между членовете на домакинството и засилват тягата за отделяне на семействата в самостоятелни домакинства с измамната надежда, че всеки сам ще реши по-добре проблемите. Например, ако едно или две деца са искали да учат извън селото, това е ставало за сметка на материалните ограничения и по-големи трудови натоварвания на всички членове на домакинството. В променящите се условия това вече трябвало да бъде резултат на усилията на родителите в рамките на семейството = домакинство.

По този въпрос е писано много и има блестящи художествени произведения, разкриващи вътрешните противоречия и противостояния между членовете на някога голямата и задружна челяд. Ние няма да се спираме подробно на тези дълбоки процеси, разтърсващи големите селски домакинства, но не можем да не споменем “роенето” на домакинствата.

Успоредно с това обаче, анализът на структурата на българското селско домакинство показва и една устойчивост в тягата към традиционните модели. Семейството = домакинство заема все по-стабилни територии, но то никога не измества изцяло сложното домакинство с повече от две последователни поколения.^[9]

По силата на българското обичайно право бащата и майката остават да живеят до края на дните си със семейството на най-малкия (или единствения) си син. В рамките на тези обичайно — правни отношения до най-ново време се възпроизвежда традиционният модел, даващ дебит за съхраняване на руралността в контекста на домакинството.

Данните от социологически изследвания, проведени през последните 30 години сочат, че е налице един доста устойчив дял на “големите домакинства” — около 1/3 от селското население живее в такъв тип домакинства. Резултатите от преброяванията^[10] показват устойчиво задържане на по- висок среден брой членове в едно домакинство (в сравнение с градското). През 1900 г. в едно селско домакинство средно живеят 6 души, докато по същото време в градското домакинство живеят 4,4 души. Средният брой членове на едно домакинство и в града, и в селото непрекъснато намалява, но градското домакинство “слиза” под 3 лица през 1975 г., докато при селското домакинство това става едва след 1992 г., макар и при селските домакинства относителният дял на едночленните домакинства да е по-голям.

Дори когато селските домакинства носят белезите на урбанистичния тип по структура и брой членове, по дейностна специфика и по функционални връзки с другите родствени групи (преди всичко домакинства на деца, на родители или на братя и сестри), те показват сходства и приемственост с руралната традиция. Това е особено видимо при формите на взаимопомощ (с труд, продукти, пари) между родители и деца.

Движението на селското домакинство между урбанистичния и руралния тип се влияе както от демографските процеси, за които споменахме, така и от собственото развитие на икономическата сфера и от общото развитие на обществото. Настъпват основни промени във физиономията на социалното структуриране по отношение на членовете на домакинството. Постепенно се надраства естественото разделение на труда (по пол и възраст) и доминиращата земеделски тип заетост и членовете на домакинството започват да търсят все по- често своята икономическа реализация и извън домакинството. Променят се източниците на доход, формиращи бюджета на домакинството, разширява се и палитрата на перата на разходите в домакинството.

Тази посока на развитие е свързана с нееднаква скорост на движение като най-голямото ускорение настъпва след края на Втората световна война, когато темповете на модернизация и индустриализация се засилват. Достатъчно показателно е относително бързото намаляване на относителния дял на заетите в селското стопанство. През 1945 г. около 80% от активното население на България е заета в селското стопанство, докато през 1986 г.^[11] от цялата съвкупност на лицата над 16 годишна възраст около 23% принадлежат към социалната група на лицата, свързани с непосредствено производителен земеделски труд (вкл. и пенсионерите). По данни на същото ЕСИ 40% от нискоквалифицираните работници (извън земеделието), 30% от средноквалифицираните и 20% от висококвалифицираните живеят в селата.

Това обаче е едната страна на проблема. Дори в периода на най-голямо отваряне на селското домакинство към дейности в обществената сфера на производство и извън земеделието, домакинството запазва и собствени икономически функции чрез производствените земеделски дейности в личното помощно стопанство (ЛПС), което сега по-точно наричаме семейно земеделско стопанство (СЗС). Около 96% от селските жители живеят в домакинства, които имат по-малки или по-големи земеделски стопанства и тези стопанства в много от случаите имат изразени икономически функции и приобщават към земеделските дейности членовете на домакинствата.^[12]

Погледнато в този аспект селското домакинство запазва трайна обвързаност с руралната специфика, възпроизвеждайки я не само чрез земеделието, но и в други дейности, свързани по-скоро с традиционното, отколкото с модерното село (като се започне с правенето на консерви със собствено произведени продукти и се стигне до домашното тъкане, предене, плетене и т.н.).^[13] В орбитата на тези разсъждения може да се впише и начинът на използване на свободното време от селските жители, но затова ще говорим по- нататък.

Следователно урбанистичните черти на селското домакинство могат да се търсят при анализа на структурата и броя на членовете на домакинството, на социалната хетерогенност в домакинството (генерационна приемственост и генерационна дискретност), на броя на източниците на доход, на формите на реализация на свободното време и т.н. Руралната специфика има своите кореспонденции със заниманията със земеделски труд, с големите домакинства, с нарастване на значимостта на доходите от земеделско производство, с нарастване на вътрешната икономическа хомогенност, запазване значимостта на домашните производствени дейности и др. Всъщност самият анализ на спецификата на съвременното домакинство може да покаже вътрешната динамика на руралните и урбанистичните черти, срещнали се в противоречиво единство в образователния статус на домакинството.

2. Домакинството, домакинствата, селото

Когато говорим за актуалните проблеми на домакинството, не бива да пропускаме една особеност в структурирането на домакинствата в селската общност.

Домакинството, както вече много пъти подчертахме, е универсална категория, където се реализира фактическото възпроизводство на човешкия живот и на социалния живот. Селската общност живее чрез съвкупността от домакинства, групирани така, че да изградят специфична конструкция, която отразява частните и общите черти на селската общност в конкретен социален контекст.

Това, на което искаме да обърнем внимание още в самото начало, е, че тези групи домакинства се съотнасят в сравнително устойчива пропорция, която се запазва при доста значителни промени в социалната ситуация и във фертилното поведение. Тази стабилност се вижда при съотношението между прости и сложни домакинства, между едночленни и многочленни домакинства и т.н.^[14] Впечатлява устойчивостта на дела на сложните домакинства, както и на едночленните домакинства. Умозрително ние оставаме с впечатление, че делът на едночленните домакинства е пораснал изключително много, а сложните домакинства се по-скоро изключение в съвременния контекст. Статистическите данни и представителните социологически изследвания не потвърждават подобно заключение на “здравия разум”. Тази привидност е подхранвана от намаляването на раждаемостта, от намаляване средния брой деца родени от една жена; от намаляване средния брой лица в едно домакинство; от намаляване на общия брой на селските домакинства; от намаляване на селското население и като относителен дял, и по абсолютен брой.

Особено показателно е съотношението прости : сложни домакинства, което се запазва приблизително 2:1. Отговорът на въпроса на какво се дължи това устойчиво съотношение вероятно ще се търси в допълнителен сравнителен материал и в изследване на основни демографски тенденции. Подозираме, че това съотношение отразява една устойчива тенденция, засягаща не само България. Любопитно е да приведем един интересен щрих. Известно е, че Албания последна от балканските страни получи независимост и че това е страната в най-силна степен запазила патриархалните модели в обществения живот, включително и патриархалните модели на фертилно поведение. В самия край на XX век в Албания все още средният брой родени деца от една жена е над 2 деца, докато в останалите европейски страни е под 2 деца, а в някои — малко над 1 дете.

В същата тази Албания делът на простите домакинства през 50-те, 60-те, 70-те години на XX век се задържа между 60 и 70%, което показва приблизително същото съотношение каквото е в България.^[15] На какво се дължат подобни сходства засега не можем да отговорим, но според нас този въпрос има място за изследователски търсения.

Връщайки се към българската ситуация, трябва да припомним, че и едночленните домакинства се запазват като един устойчив дял — около 6-7% от селското население живее в едночленни домакинства и техният дял се задаржа на около 20% от общия брой на домакинствата.

В динамиката на взаимоотношенията на домакинството сред другите домакинства и сред сложните домакинства се разкрива собствената структура на селото, в която се изявяват основните възпроизводствени единици.

Нашият поглед към ситуацията със селските домакинства следи двете посоки за проявление на особеностите в структурата на селското домакинство — вътрешните промени в селското домакинство и структурирането на селската общност по типове домакинства.^[16]

И още нещо. Нашият анализ тръгва от домакинството към селото като подсистема на обществото, но трябва да сме наясно, че в отделните села тази картина е различна — при това колкото по-малко е едно село, толкова в по-малка степен съществуват потенциите за развитие.

3. Структурата на селското домакинство — диалогът на поколенията

Възможностите на българското село за развитие и самовъзпроизвеждане са в корелация със структурата на домакинството и по-точно — във възрастово и поколенческо балансиране, в йерархията и взаимоотношенията между неговите членове.

Наличието на необходимия социално — антропологичен минимум^[17] в рамките на домакинството ще осигури чрез този минимум възпроизводствената база и за селото, и за обществото като цяло.

На първо място ни интересува въпросът доколко в рамките на домакинството, осигуряващо икономическия минимум (храна, облекло, дом и други условия за ежедневно физическо възпроизвеждане на човека), а заедно с това и условия за социален живот и за социални отношения^[18], съществува и семейството, чиято цел е биологичното възпроизводство на човека, а това значи — и на домакинството, и на цялата селска общност.

При оценяването на възможностите за възпроизвеждане на самия човек в двете групи домакинства (прости и сложни) естествено на първо място се извежда проблемът за наличието на деца като реализация на социално- биологичното възпроизводство, но заедно с това имаме предвид и възрастовия състав като индикатор за очаквано движение в състава на домакинството.

Когато в рамките на едно домакинство е вписано класически тип семейство — родители с нестъпвали никога в брак деца, в най-голяма степен са изявени твърде широк спектър възпроизводствени възможности (далеч не само биологични), осигуряващи богата палитра от дейности, засягащи селската общност. Този тип домакинства обаче задават на селската общност и на селския селищен организъм и най-много императиви, изисквания за такъв тип устойчиво развитие, което ще осигури на този тип домакинство най-добрия социален климат за функциониране. Тук се крие социалната връзка на селото като подсистема на обществото, като тип общност, като конкретен селищен социален организъм с практическата възпроизводствена социална единица, заемаща последното звено в йерархичната система по проекциите на обществото — домакинството.

Такъв тип семейство намираме вписано като ядро и при типа просто домакинство и при типа сложно домакинство^[19].

Тези два типа домакинства се намират, както казахме, в съотношение 2:1. Домакинствата с деца обаче в тези два типа домакинства не се намират в същото съотношение.

Простите домакинства са доминиращият тип домакинства — дори и да извадим от тях дела на едночленните домакинства, те пак преобладават като относителен дял и абсолютен брой.

Още в началото искаме да кажем, че нашите наблюдения показват, че ще бъде неправилно, ако определяме едночленните домакинства като непълноценни. Част от тях са остатък от по-големи домакинства и те разполагат с нормална имуществена база и благоустройства (по-добра при по-младите, по- лоша — при по-старите). Твърде често тези най-малки домакинства организират пространства, привлекателни за живот за техните близки от града и практически това не са в абсолютния смисъл на думата едночленни домакинства. Изпълненото с движение пространство между селото и града дава условията за периодично (или епизодично) нарушаване на едночленността на тези домакинства. Във възрастово отношение тези едночленни домакинства преобладават в най-горните възрастови групи, но те имат представители и сред възрастовата група до 35 годишна възраст, т.е. сред тях има домакинства с потенциал за пълноценна реализация в бъдещето.

Когато разглеждаме отделно групата на простите домакинства, ние виждаме, че само 1/3 от тях имат деца — 21,2% са с деца до 18 г. и 10,8% са с деца над 18 годишна възраст. Това е практически делът на домакинствата с реален, ориентиран към бъдещето потенциал.. Останалите 2/3 от тази група са домакинства без деца. От простите домакинства без деца с най-големи шансове да се появят деца са онези домакинства, които имат членове до 35 годишна възраст (обикновено става дума за съпружеската двойка и много рядко за едночленно домакинство на млад човек). Те обаче са само около 1,8% от групата на “простите домакинства”. Някакви шансове за деца имат и домакинствата, където съпрузите са между 35 и 60 годишна възраст — това са 15,3% от тази група. В останалите домакинства съпрузите са определено извън територията на репродуктивните шансове (над 60 годишна възраст). Те обаче могат да играят ролята на креативно ядро за домакинство на завръщащи се от града роднини или близки. Тогава те обаче ще излязат от групата на простите домакинства. Вече нееднократно по различен повод споменавахме, че сложните домакинства в най-силна степен носят рудиментите на руралността. За тези домакинства обаче също така трябва да се подчертае, че при тях са фокусирани и най-силно изразени потенциите за възпроизвеждане.

Определено устойчива величина за твърде дълъг период от време са сложните (или големите) домакинства, които, както вече казахме, стабилно държат около 1/3 от селското население. В нашето ЕСИ около 31% от всички селски домакинства са от такъв тип. Важното за тази група домакинства е, че в нея делът на домакинствата без деца е сравнително малък — към 30%. В около 56% от домакинствата от тази група живеят деца до 18 години, а в останалите — деца над 18 години.

Сложните домакинства са по-малкият относителен дял, но сред тях е най- голямата група домакинства с деца до 18 години. За сравнение нека дадем данните от друг зрителен ъгъл. Ако разглеждаме всички селски домакинства като една съвкупност, ще видим, че 14,5% от тях са прости домакинства с деца до 18 години и 17,2% са сложни домакинства с деца до 18 години.

Оказва се, че сложното домакинство е не само устойчива категория за българското село, но и че е социален феномен, при който най-пълнокръвно се възпроизвежда самото домакинство и чрез който най-често се възпроизвежда руралната общност.

Разбира се самите сложни домакинства са различен тип образования и запознаването с първичната индивидуална информация^[20] показва голямо разнообразие на варианти. Доминиращият тип сред тях е домакинството от 3 (но не са изключение и 4) поколения. Това е голямата група (над 70%) на сложни домакинства с деца. При част от тях обаче става дума за домакинства, при които най-старото поколение е представено с 1 член (остатък от семейство), особено при случаите, когато живеят четири поколения.

Интересно е, че сложните домакинства от две поколения (а това значи главно домакинства без деца) могат вътрешно да се разделят на две коренно различни групи. Едната включва две възрастни семейства (на родители и на семейство на тяхно дете), излезли от репродуктивна възраст и неможещи да очакват да се появят деца точно в това домакинство. Другата група е на оптимистичния вариант — тя включва млада семейна двойка, която още няма деца, живееща с родителите (и понякога и с прародителите) на младите съпрузи.

Заслужава да обърнем внимание и на сложните домакинства с три и повече семейства — това са 4,1% от всички селски домакинства или — около 12,5% от сложните домакинства. Най-често това са семейства на дядо и баба, на родители и на семейство на внуци. Но има и случаи, когато две млади семейства живеят с родителите.

Има доста любопитни конфигурации, при които съществуват “прескачания” на поколения, комбинации с “пълни” и “непълни” семейства на деца, с никога невстъпвали в брак братя и сестри и т.н. Богатството на случаите понякога ни затруднява у класифицирането им, но определено може да се каже, че сложното домакинство владее значителни територии в селото и при него в най- голяма степен се подхранва, подкрепя и изявява фертилното поведение на селските жители.

Сложното домакинство получи ново дихание и нови варианти на проявление през последното десетилетие на XX век, десетилетието на промени. В действителност, наистина нямаше очакваното изявено движение на цели градски домакинства за постоянно живеене в селата, но пък се разкриха невероятни комбинации, при които семейството на живеещите на село родители стана устойчиво ядро, където временно или трайно децата от града решават своите проблеми — при безработица, финансова несъстоятелност, при емиграция (или трудова миграция) на някои от съпрузите и т.н. Интересни случаи наблюдавахме в Кърджалийско и Смолянско, където единият от съпрузите (най-често това са дъщерите) отива с децата да живее на село при родителите, докато другият съпруг работи (или си търси работа) в по-далечни райони в страната или в чужбина. При нашето изследване особено привлекателна беше Холандия.

Има и още една интересна форма, с икономическа подкладка, която влияе за създаване на големи домакинства. Срещнахме се със случаи, когато някое от децата, живеещо и работещо в града, е решило да започне бизнес на село и да използва като база домакинството на родителите (по-рядко на прародители). По- често това са варианти, свързани с аграрното производство, но има случаи на дейности извън аграрната сфера. Понякога родители и деца изграждат семеен бизнес.

Тежките години на преход по особен начин рефлектираха и върху селското домакинство, превръщайки някои прости домакинства с възрастни членове в ядра на обновени сложни домакинства, съдействащи за повишаване на общата активност на селския селищен организъм, независимо дали се пораждат или не някакви допълнителни конфликти.

Обратната миграция на лица в зряла или ранна пенсионна възраст още през 80-те години беляза определени тенденции за връщане на село по причини донякъде икономически, донякъде по-широко лични — необходимост да се грижат за престарели родители, възможност за лична активност в селския контекст и т.н.^[21] Тази обратна миграция има своите специфични измерения и през 90-те години и в редица случаи инспирира създаването на големи домакинства.

Многочислените домакинства приемат условно домакинства с 5 и повече члена) са също една стабилна група в селата и те също по специфичен начин подхранват общия възпроизводствен потенциал. Те са около 19% и носят в най-голяма степен шанса за развитие на селото, но и разбира се, преди всичко този шанс за развитие отново свързваме с наличието на деца в домакинството. Многочислените домакинства се преливат със сложните домакинства и в много голяма степен носят тяхната специфика. При многодетните семейства е най-видимо това преливане.

Деца има в 1/3 от селските домакинства. При това е представен, макар и неравномерно, целият възрастов спектър. Малко над 14% са домакинствата с деца в доучилищна възраст, при това около 4% от всички домакинства имат повече от 1 дете в тази възрастова група. Следващият възрастов интервал включва децата в училищна възраст (от 7 до 18 години) — такива деца имат 22,4% от селските домакинства, като при 10% от домакинствата децата в училищна възраст са повече от едно.

Сравнително малкият дял на домакинства, които имат студенти (3,5% от всички домакинства) дава, освен другото, и един социален щрих — доста слабата ориентация на селските деца към студентската скамейка. Очевидно е, че селските домакинства, макар и в един доста стеснен сегмент (около 1/3 от всички домакинства) показват една пълноценна възрастова палитра на реално ориентирания към бъдещето потенциал, а безспорно на първо място това са децата.

Представата за деца, разбира се, доста се размива, когато говорим и за “невстъпвали в брак деца” и когато това определение се отнася за лица в брачна възраст. Те са “деца”, доколкото са в непосредствена икономическа връзка с родителите (особено когато продължават да учат редовно, но същевременно се изместват в пространството на естестевното социално групиране към полето на “брачния контингент в домакинството”. За такъв брачен контингент ние сме приели невстъпилите в брак лица между 18 и 40 години. На практика обаче голямата част от невстьпвалите в брак лица са до 30 години (около 85% от невстъпилите в брак са от тази възрастова група). Ако ориентираме тези факти към цялата съвкупност на селските домакинства ще видим, че евентуалният брачен контингент в селата е доста стеснен в около 20% от всичките домакинства.

Колкото и важно да е присъствието на деца в селското домакинство, все пак моторът, който поема основната тежест за цялостното възпроизводство на социалния живот в селото, това са лицата в трудоспособна възраст.

Нарушеният възрастов баланс е донякъде в основата на песимистичните нагласи на жителите в българското село и на недостатъчната изява на креативно поведение. В около 43% от селските домакинства нямат трудоспособни членове и този дял расте — според Преброяването през 1992 г. те са 46%.

Липсата на директно включени в икономическата сфера трудоспособни членове на домакинството е също един от факторите за дестабилизация на селското домакинство. В 8,3% от селските домакинства всички трудоспособни членове са незаети. Разбира се, ако погледнем от друг ъгъл, можем да кажем, че в около 30% от домакинствата работят повече от един човек, но истина е, че голяма част от тези домакинства са сложни, а това означава, че те работят за големи домакинства.

Балансът трудоспособни — нетрудоспособни е действително важен за развитието на домакинството и на самото село, но проблемът при нашия случай е, че нетрудоспособните са главно в надтрудоспособна възраст и те не са заредени с оптимистичния потенциал за очаквано позитивно развитие. Наличието на устойчив дял сложни домакинства практически тушира в немалка част от домакинствата натежаването на лицата в надтрудоспособна възраст в селския контекст. Затрудненията идват, когато в едно домакинство лицата в надтрудоспособна възраст съжителстват само с незаети лица в трудоспособна възраст. Такива са 4,5% от селските домакинства. В 8,7% от домакинствата живеят заети и незаети в трудоспособна възраст заедно с лица в надтрудоспособна възраст. Както показва теренната информация, наличието на пенсионери (лица в надтрудоспособна възраст) в домакинството в съвременната икономическа ситуация осигурява понякога единствения паричен доход и по тези причини, макар и с ниски пенсии, селските пенсионери се оказват в най-стабилна икономическа позиция, доколкото разчитат на постоянен паричен доход. При 8,7% от домакинствата се наблюдава съжителство на работещи и неработещи лица в трудоспособна възраст с лица в надтрудоспособна възраст. В най-тежка ситуация според нас са домакинствата, при които всички трудоспособни членове са незаети и не разчитат на финансова подкрепа от пенсионери. Това са 3,5% от домакинствата.

Образователната структура на домакинствата също дава особен акцент в оценяване на потенциала на домакинството, като заедно с това разкрива и потенциала на селото за вписване в потребностите на съвременното социално развитие, като балансира между тенденциите за утвърждаване на глобалистичните процеси и запазване на локалната идентичност. За 56% от домакинствата е характерна образователната хомогенност. Твърде голяма е групата на домакинствата, където всички лица са само с начално и по-ниско образование — това са 16,1% от всички домакинства; при 19,5% — всички членове са с основно образование; достатъчно стабилна и силна е групата на домакинствата, където всички лица са със средно образование. Групата на образователно хомогенните домакинства с високо образование се подсилва и от домакинствата с лица над средно образование.

Образователната хетерогенност засяга по-малко от половината от домакинствата, при това при повече от 2/3 от случаите в тази група различията са само от една образователна степен (напр. ниска — начално и основно и това са 7,8% от всички домакинства и т.н.). Силна социална хетерогенност (с разлика повече от две образователни степени) има само при 4,5%. Според нас това преобладаване на образователната хомогенност (или близко образователно ниво) разкрива допълнителни възможности на домакинството да формира общи цели и стратегии за оцеляване и развитие. Освен това се наблюдава и нарастване на общото образователно ниво на домакинството, което от своя страна също подкрепя развитието на домакинството по посока на модернизация и преодоляване на все още запазени примитивни модели на бит, на формиране на жилищната среда и т.н. В това отношение особено влияние имат лицата с най- висока образователна степен и това многократно сме го установявали, когато сме проследявали индивидуалната първична информация в отделната анкетна карта.

Само при 1,1% от домакинствата няма други лица, освен неграмотни. Бихме могли да се изразим и по друг начин — все още има домакинства, състоящи се само от неграмотни. Твърде голяма е групата и на домакинствата, в които най- високото образователно ниво е началното образование и това са 15,6% от селските домакинства.

При повече от половината от селските домакинства най-високото образователно ниво в домакинството е над средно. Този щрих разкрива достатъчно убедително повишаването на общото образователно ниво в селското домакинство, а това от своя страна влияе за създаване условия за ускоряване процесите на развитие в селото. Практически се разширява влиянието на по- високите образователни групи върху все по-голям брой единици и се увеличават формите и подходите за стимулиране на възможностите за устойчиво развитие. Можем даже да оценим като парадоксално влиянието на най-образованите лица. От една страна те са най-добрите посредници за навлизане на иновациите в селския контекст и използването им по най-добрия начин; те в най-голяма степен легитимират модерността на село. От друга страна обаче, това е най-активният контингент, който се опитва да идентифицира местната специфика, да й придаде нова ценностна значимост, да създаде интерес и позитивно отношение към локални природни феномени, исторически събития, фолклорна култура, местна празнична система, рурална неповторимост и т.н. Това двупосочно влияние на първо място се осъществява в сложните многопоколенчески домакинства, но като резултат то се проецира върху цялата селска общност.

За класическото традиционно село, където функционира синкретичният модел на селската социална структура, е доминираща социалната, образователна, естетическа хомогенност. С появата на модернизационните импулси тази хомогенност се надраства, разпуква се и с появата на образователната разнородност се разгръщат нов тип тенденции на развитие и нов тип оценка за самоценност.

Нарушената образователна хомогенност на съвременното село, намерила своите проекции в домакинството, е в естествен диалог с нарушената социална хомогенност на селото. Социалната структура на днешното село съответства на социалната структура на града и това е не само казано, но и доказано с многобройните социологически изследвания. Може би, все пак, за пръв път така отчетливо този факт, както и изоморфността на структурите на града и селото, беше потвърден в ЕСИ “Града и селото ‘68”. Различието е в различното съотношение на дяловете, съграждащи тези структури. Социалната хетерогенност на селото по-видимо се оценява, когато се разглежда в рамките на цялата селска селищна общност, но нейната значимост с цялата си сила се проявява, когато пронизва основната съединителна клетка на социума — домакинството. Можем да кажем, че социалната нееднородност се е разположила в по-широк спектър на сегменти в сравнение с образователната нееднородност — т.е. по-голям е броят на домакинствата, засегнати от социална нееднородност (56,2%) в сравнение с домакинствата с образователна нееднородност (44%).

Това може да говори, че образованието е по-важният фактор за консолидация на домакинството в сравнение със социалния статус, но подобно твърдение е само най-обща констатация, която преминава през твърде много междинни звена, за да бъде безвъпросно доказуема.

Анализираните тенденции показват, че:

- расте сред живеещите на село групата на домакинствата, които имат свои членове, заети в непроизводствената сфера;

- в близо 1/4 от селските домакинства живеят лица, по социален статус свързани с тази сфера (административни служители, масова интелигенция, служители, свързани с управлението на селското стопанство);

- расте относителният дял на домакинствата, в които има членове, принадлежащи към най-високите образователни слоеве.

Тези тенденции определено разкриват територии за модернизация и на селското домакинство, и на селото и за нарастване на мотивацията за модернизация и активност в селото. С доста голяма доза предпазливост бихме могли да обобщим, че тези тенденции водят към преодоляване на руралността.

Ако обаче погледнем фактите от друг ъгъл ще видим и другото лице на ситуацията. В 46,3%от домакинствата живеят лица, които се идентифицират по социално положение в някаква връзка с аграрното производство, а в около 93%от домакинствата повече или по-малко членовете са свързани с аграрната дейност чрез семейното земеделско стопанство.

Тези наблюдения пък от своя страна показват доста добре съхранената руралност на селото, пречупена през домакинството.

Социалната стратификация, проецирана в селските домакинства, показва и способността на селото да се адаптира към променящата се ситуация. И в това отношение показателно е нарастването на дяловете на новите социални групи, продукт на трансформиращата се икономика. Стабилно се формира групата на дребните и средни частни производители и търговци извън селското стопанство. Ако през 1986 г. те са били под 1%, то в края на века вече за 5,7%от селските домакинства социалният статус се определя от такъв тип дейност. Нека да добавим, че при 6,6%от домакинствата социалната хомогенност е определена от дейности и доходи, свързани с пазарно ориентираното собствено семейно земеделско стопанство.

Тази адаптивност, която, без да е масова, показва и устойчиви тенденции за активност и справяне с капаните на непривичната ситуация. А може би и за апробация на нов тип руралност, различна от сега съществуващите модели, при които се комбинират земеделски и неземеделски дейности, отвореност към промените и стабилност в стремежа за запазване на собствената специфика и локалната идентичност.

Анализът на актуалната структура на селските домакинства показва характеристики, създаващи условия за динамика, адаптивност към промените и изискванията на времето, но и стабилност в параметрите на някои устойчиви рурални индикатори.

Тук ние ще обърнем внимание на една може би значима черта на селските домакинства. Голямото структурно разнообразие, образователната и социалната нееднородност, които пронизват домакинстват създават условия за непрекъснат междугенерационен диалог. Този диалог, независимо дали е обусловен от съгласие или несъгласие между поколенията, винаги е съпроводен от информационен обмен, от социални взаимодействия и дейностно обогатяване, които влияят и се разгръщат в двете посоки по старшинство на поколенията. Във времена на промени опасността да се загуби минал опит и да се унищожат ценности поради инверсии в ценностите на младите поколения винаги не само съществува, но и на практика не рядко е прекъсвана генерационната верига на опита и познанието. Според нас в днешното село не може да се говори за патриархална идилия и ненакърним авторитет на старшите поколения, но диалогът съществува и обмяната на междугенерационния опит също е налице. Наблюдаваните на много места на терена съвместни усилия на няколко поколения да решат проблемите показват, че междугенерационните информационни и дейностни обменни потоци имат позитивен резултат в баланса.

За съжаление, все още не е достатъчно добре обмислено реално съществуващото наследство като знание, опит, материални достижения, природни феномени и т. н., които трябва да бъдат запазени за следващите поколения в тяхната ценностна пълнота. Отговорите на подобни въпроси могат да се намерят чрез анализ на селската специфика, на тягата за съхраняване на местната идентичност, широтата на възгледите и на умението да се балансира между глобалното и локалното.

Очевидно с една обобщена оценка на локалното наследство ще се намерят и нови пространства за диалог между поколенията и за създаване на интерес към руралната специфика на урбанизираните селски и градски поколения.

Това осмисляне ще се движи на две нива:

- предимно на практическо — в рамките на домакинството, където динамично се овладяват знания и практики;

- при по-широки параметри на обучение чрез организирани форми в рамките на цялата селска общност.

Надяваме се, че по този начин може да се постигне най-голяма пълнота на реализация на потенциала на селото и в такъв смисъл може да се види ценността на всяко поколение, независимо къде е на възрастовата стълба и на кой завой от трудовия път.

4. Вътрешна динамика в домакинството

Проследяване на движението на членовете на селското домакинство показва поне две неща:

- че естественото движение (брак, раждане, смърт) във всички форми за нарастване и намаляване е присъща характеристика на домакинството на село и тези процеси създават потенциал, ориентиран към бъдещето — дори когато естественият прираст е с отрицателен знак;

- че миграционните движения трайни) по отношение на селското домакинство не са еднопосочни и в крайна сметка осигуряват постоянен дебит за поддържане на някои основни функции на социалния живот на селото.

Това вътрешно движение в състава и структурата на домакинството осигурява практическата реализация на членовете на домакинството и диалога между поколенията, чрез който се постига специфичната динамична социализация на селския човек, акумулиращ както структурата на селския селищен организъм в ретроспективен и актуален план, така и всички йерархически по-висшестоящи структури, чиято специфична проекция е селото.

Формите за естествено движение в рамките на домакинството разкриват самото осъществяване на възпроизводствения процес в рамките на домакинството и от там — в селото.

Във въпросника за домакинството са заложени въпроси, изясняващи вътрешната динамика на домакинството и очакваните движения през следващите години.

Ако започнем с равносметката за движението на членовете на домакинството след 1989 г, ще видим, че по-малко от половината от домакинствата са останали непроменени, показали са структурна статичност. В останалата част от домакинствата е налице някакво движение — нарастване или намаляване (или идване на нови членове и напускане).^[22]

Този факт може да се тълкува като белег за устойчивост, за определена стабилност на демографската конструкция, за наличие на потенциал, осигуряващ функционирането на селския селищен организъм. От друга страна обаче ясно е, че отсъствието на промяна в период от 10 г. при близо половината от селските домакинства говори за затихващи функции, за намаляваща активност и развитие на възпроизводствения потенциал. Практическият отговор на оценката се крие в баланса между нарастване и намаляване. А този баланс не е позитивен. При 37%от селските домакинства има намаляване при около 12,5%- има увеличаване. Селските домакинства по брой на членовете продължават да намаляват и за съжаление делът на намаляването поради смърт е по-голям от дела на намаляването поради напускане. 19,1%от домакинствата са намалели само поради смърт на член на домакинството, 15,8%- поради напускане, а при 2,2%- и поради двете причини.

В около 33%от домакинствата посоката на движение е само към намаляване, а при около 13% — само към увеличаване.

В 2% от домакинствата има и намаляване, и увеличаване като в крайна сметка те нарастват; при 1,2%- в резултат на нарастване и намаляване — общият брой е по-малък, при 1,7% — нарастването е равно на намаляването.

Негативната равносметка е най-ясно видима при сравняване на два от основните показатели за нарастване и намаляване — раждане и смърт. 14,2%от домакинствата са нараснали поради раждане на деца, а 21,6%от домакинствата са намалели поради смърт. Също така негативни са и сравненията между дошли (главно поради брак) и напусналите по различни причини, вкл. и поради брак. В 9,6%от домакинствата са дошли нови членове, а 18,3%от домакинствата са намалели поради напускане на отделни членове.

Въпреки че в баланса на движението на членовете на домакинствата пасивите доминират, все пак може да се отчете един оптимистичен акцент, а той е, че в селските домакинства съществуват процеси на естественото възпроизводство на човека и макар и брачността, и раждаемостта да са стеснили сегмента на домакинствата, в които се проявяват, те продължават да са най-важният показател за нормално развитие на селото.

Тъкмо за това и очакванията за позитивно нарастване на домакинствата са свързани преди всичко с брак и раждане. Около 12% са домакинствата, които очакват нарастване и промяна в своята вътрешна структура, но само 1,1% разчитат на завръщане на стари свои членове. Главните очаквания за близкото бъдеще са свързани с идването на зет или снаха — и това засяга 7,2%от домакинствата, а големите надежди са насочени към раждането на деца, но това са непосредствени надежди само за 3,5%от домакинствата. Около 18% очакват да нарстнат със зрели хора, а около 4%от домакинствата — с деца.

Ние съзнателно говорим за движение в рамките на домакинството, защото част от настъпващите промени, свързани с идване или напускане на членове на домакинствата, остава в рамките на селската общност.

Изворът с очакван най-голям дебит за увеличаване на домакинствата е раждането (3,8%), т.е собственото самовъзпроизвеждане в домакинството. Вторият “извор” за нарастване на домакинството е идването на нови членове извън домакинството. За тази група най-важно е идване на нови членове от същото село (3,1%) и от друго село — (1,9%) — или общо от село — 5%. С други думи очакваното основно нарастване на селското домакинство става за сметка на движението в самата селска общност. Само 4,2% от домакинствата очакват нарастване чрез идване в домакинството на жители на града или завръщане от чужбина.

Макар и потокът от град и чужбина да е по-слаб в сравнение със собствено селския възпроизводствен дебит, важно е, че се забелязва очакване за движение на градското население към селото. Този поток не може да компенсира изцяло загубения селски възпроизводствен потенциал, мигриращ извън селото, но той придава определена здравина на параметрите, поддържащи хомеостазиса на селския селищен организъм.

Важно е да се отбележи, че миграционният поток град — село не нарушава селската идентичност, въпреки че носи доста иновационни импулси. По правило по-голямата част от отиващите на село актуализират стара селска връзка и, както казахме вече, са основата на формиране на нови сложни домакинства в селския контекст.

Очакванията за намаляване на домакинствата в близко бъдеще засягат малко повече от 5% от селските домакинства.^[23] Трите основни причини са: на първо място — сключване брак, на второ място — продължаване на образованието и на трето място — започване на работа извън селото.

Ако нарастването на броя на членовете на домакинствата при 2/3 от случаите става за сметка на движение в самия селски социум, то при намаляване на членовете на домакинствата, това става на първо място за сметка на изтичане на активни контингенти в посока към града и чужбина, т. е. вън от селската общност. (Графика 3)

Общата рекапитулация за движението в рамките на селското домакинство за сравнително големия период след 1989 г., обаче показва, че движението град — село е по-активно, отколкото разместването вътре в самата селска общност.

За изминалия период пространството между града и селото е сравнително интензивно наситено с движение, макар и да не отговаря на очаквания засилен интерес към селото, на изпадналия в кризисна ситуация градски жител.

Движението в рамките на домакинството разкрива определена жизненост на селската селищна общност и показва наличието на собствен възпроизводствен потенциал, изявяващ се в относително тесния сегмент, засягащ 10-12% от селските домакинства, където се реализират естествените демографски процеси брачност- раждаемост. По-активно е миграционното движение, ориентирано към търсене на решения, свързани с продължаване на образованието, намиране работа и изобщо на форми за личностна реализация.

Ежедневната и дългосрочната трудова миграция засягат около 1/3 от трудоспособното население и този дял остава една трайна величина още от периода преди 1989 г. Тези трудови мигранти дори и при продължително отсъствие считат селото и живеещото там тяхно домакинство за своя основна икономическа база и тяхната активност е насочена към решаване на икономическите проблеми на живеещото на село собствено домакинство.

Ежедневните трудови мигранти са трайно свързани с домакинствата и тяхното отсъствие е не по-силно осезаемо от това при случаите, когато се работи и живее в различни райони на един голям град. От всички домакинства с трудови мигранти 83,8%са с ежедневни трудови мигранти. Ежедневната трудова миграция е най-силно изразена в селата в непосредствена близост до София, следвани от югоизточните и югозападните райони, като най-слаба е в североизточните райони (Варненско, Добричко, Шуменско).

Естествено, значително по-слабо изразена е дългосрочната миграция, но тя засяга повече от 16%от всички домакинства с трудови мигранти и е най-силно проявена в северозападните райони (Врачанско, Монтанско, Видинско), където са и най-тежки демографските проблеми и по този начин се получава допълнително “наслагване” в трудната демографска ситуация.

В тези райони от всички домакинства с трудови мигранти в 45,5% има дългосрочни трудови мигранти.

Само 5,12% от дългосрочните трудови мигранти са в “оборота” на селската общност като цяло — т. е. работят в друго село. Почти 77% работят в друг град. Можем определено да приемем, че работата в чужбина е свързана със значителен брой дългосрочни мигранти. От всеки 5 домакинства с дългосрочни трудови мигранти, средно едно от тях има мигрант извън границите на България.

Дългосрочните трудови мигранти търсят своята реализация в извънземеделските отрасли. Обикновено търсят тежка, но добре платена работа. Промишлеността все още е отрасълът, който приютява най-много дългосрочни мигранти — 37,8% от цялата група на домакинствата с дългосрочни мигранти има мигранти в този отрасъл; 29,7% — са в търговията, 26,2% в строителството, 5,4%- в транспорта, 2,7%- в земеделието; 2,7%- други.

Вероятно трудовата миграция в чужбина би била с далеч по-голям относителен дял при друг визов режим. По време на нашата теренна работа срещнахме доста домакинства, които икономисваха пари, за да съберат необходимата сума за подкупи за получаване на визи за поне един член от домакинството. Дългосрочната трудова миграция в редица случаи е етап за окончателно мигриране преди всичко за невстъпвалите в брак лица. При приемливо устройване в града обаче цялото домакинство или цялото семейство взема решения с дългосрочна значимост.

Трайното изтичане на активния селски потенциал се осигурява от мигрантите, чието домакинство престава да бъде свързано главно със селото (живеене, работа и учене на село). Този процес не е преставал и той има своята естествена обосновка в необходимото движение на лица, капитали, информация, характерни за модерните общества. За съжаление по отношение на българското село това движение надхвърля собствените възпроизводствени възможности на самото село и ограничава потенциала за растеж, преди да са намерени механизмите за компенсация на загубите.

Глава втора. С ПОГЛЕД КЪМ СЕЛСКАТА ОБЩНОСТ

1. Действително и възможно движение в селските общности

Вниманието към процесите на движение в селското домакинство на първо място се свързва с естествените фактори за нарастване и намаляване на броя на неговите членове — брачност, раждаемост, смъртност, а едва след това разглеждаме проекциите на миграцията върху промените в структурата на селското домакинство.

Разглеждайки обаче по-общите проблеми, отнасящи се до движението на селското население и устойчивото развитие на селото, ние задължително търсим оценка на факторите, които видимо или невидимо влияят върху стабилността или нестабилността на селската общност и нейните възпроизводствени възможности.

Когато оценяваме обаче движението на селските жители най-напред в рамките на домакинството, а от там и в пространствата на селската общност, трябва да имаме пред вид, че съвременният социален контекст изисква далеч по- сложни размествания, отколкото ние улавяме с някои основни индикатори, обозначаващи постоянното местожителство и основната месторабота. Обикновено се улавят най-общите контури, чрез които се конструират пространствата на селската и градската общност, но вън от широката мрежа остава постоянното преместване на хора от града към селото и от селото към града.

Когато на 111 хил. кв. км. са разположени над 5 хил. селски и градски селищни единици, пространството между тях е не само малко, но то е наситено с непрекъснато придвижване в различни посоки. Ние все още не сме добре изчислили каква част от българското население няма идентифицируем селски корен и не знае къде и в кое село е родният дом на неговите предци. Ние не знаем точно колко от днешните градски жители имат конкретни родствени връзки със селото и са живеели в различни периоди от живота си с различна периодичност на село. Известно е обаче, че селата се обитават за по-дълго или по-кратко време от далеч повече жители, отколкото сочи статистическият относителен дял на селското население. Известно е, че немалък дял от селските къщи трудно могат да бъдат определени като обитаеми или необитаеми. Известно е също така, че някои целогодишно живеещи на село по различни причини запазват градското си местожителство.

Всичко това прави трудно оценяването на селския потенциал, защото в живота на селото с различна степен на активност вземат участие и хора,, които не е правомерно да бъдат наречени селски жители, а още по-малко селяни.

Чрез Въпросник за интервю ние правим опит да открехнем малка пролука към разбиране на проблемите, давайки си сметка за тяхната сложна обвързаност. Трябва още в началото да изтъкнем, че изследваните лица споделят преди всичко мнения и оценки за селото, в което живеят, и много рядко, при изрично формулирани въпроси за българското село.

През 1994 г. данни от ЕСИ “Българинът и земеделският труд” показаха, че около 1/3 от градските жители живеят по-дълго или по-кратко на село. Тогава 4,6%от градските жители са споделили, че живеят целогодишно на село.

Разгледани от друг ъгъл, фактите 5 години по-късно дават нови нюанси към картината. Близо 1/3 от изследваните лица заявяват, че никой не се завръща в тяхното село за постоянно местоживеене. Други около 18,0% казват, че при тях идват да живеят градски жители само през лятото. Нека добавим и около 5%, които не са информирани по въпроса. Приблизително 45%от изследваните лица определено знаят, че в тяхното село се завръщат за постоянно местоживеене градски жители. Няколко пъти обърнахме внимание, че тези обратни мигранти дават нов заряд на много от съществуващите домакинства и ново начало за нови сложни домакинства.

И все пак важно е да отговорим какви хора се връщат и защо се връщат.

Нека разгледаме групата на завърналите се за постоянно местоживеене като една общност.

В най-голямата част от случаите в селата се завръщат само хора в ранна пенсионна възраст и почти изцяло запазени възможности за активен трудов и социален живот. Самите те най-често са добри професионалисти и принадлежат към по-високите образователни групи.

На второ място са случаите, при които в групата на завръщащите се включват хора от различни възрастови групи и според нас това е най-добрият вариант на обратна миграция и той има най-голяма значимост за развитието на селото, тъй като попълва широк възрастов и професионален спектър. В много случаи към селата се ориентират лица в зряла възраст, извървели немалка част от трудовия си път и по семейни и социални причини са предпочели живота на село. Оставили са градското жилище на порасналите си деца и са потърсили своята трудова реализация на село. По наблюдения от теренна работа става ясно, че това са в повечето случаи успешно адаптиращи се към трудната ситуация в селото, имат идеи, често рискуват и нерядко успяват.

Твърде голяма група от нашите респонденти считат, че към селото им се връщат преди всичко зрели хора и лица в ранна пенсионна възраст и това е основният контингент на ориентираните към селото градски жители.

Много рядко отиват на село много възрастни хора, но за съжаление и младите много рядко се ориентират към селото.

Графика 6

За отбелязване е, че изследваните лица по-често сочат една възрастова група като преобладаваща сред избралите селото за постоянно местоживеене.

Вторият извод е, че тази възрастова група е сред лицата, които са излезли от възрастта на младостта и са на границата между края на трудовия път и началото на пенсионерския живот.

Това означава, че обратната миграция осигурява потенциал за социалния живот на селото, за изграждане и поддържане база за стопанско развитие, но като правило не осигурява потенциал за демографско възпроизвеждане. Демографското възпроизводство на селото може най-вече да се осъществи от постоянно живеещите на село и много рядко от новите градски заселници.

Това е картината на актуалната ситуация, видяна през очите на изследваните лица. Техният поглед към бъдещето е по-малко оптимистичен по отношение на очакванията за интерес към селото в утрешния ден. Два пъти повече са тези, които нямат мнение, а почти 42% не мислят, че ще има някой, който ще се върне на село.

По отношение на бъдещето и ориентирането на значими потоци от града към селото оптимистите намаляват, но по отношение на възможните заселници на село и тяхната възраст предвижданията плътно се приближават до вижданията за съществуващото сега положение — както по ранжиране, така и по големината на относителните дялове.

На практика, изводите направени за актуалната ситуация определено могат да се екстраполират върху вижданията за бъдещето движение към селото. И в двата разреза не се разчита на значим интерес към селото от страна на млади хора. Това може да бъде твърде рядък и почти случаен интерес.

За да анализираме този потенциал за селото, би трябвало да знаем защо може да се замени животът в града с живота на село?

Най-общо причините могат да се обобщят в три големи групи — икономически, здравноекологически и идеални. И при това групиране във водеща позиция са икономическите, а на последно място са идеалните причини.

Разбира се трябва да сме наясно, че икономическите причини трябва да имат и някаква идеална предпоставка, за да се търсят решения на икономическите проблеми именно в селото, а не другаде. Така, че за почти 28% любовта към селото и земята е особено важна за ориентиране към живеене на село. Най-важни си остават все пак причините, породени от икономическата принуда.

Повече от 75% смятат, че градските жители отиват на село, “за да могат да свържат двата края”. Това е почти крайният икономически натиск, който може да влияе за избора на пътя за село. Безработицата заема втора позиция като фактор, влияещ върху предпочитанията към селото (почти 60% от селските жители мислят така).

Третата позиция заема възможността за организиране на собственоземеделско стопанство (около 55% мислят така). Всъщност това е първият конкретен, практически формулиран фактор, директно свързан със селото. Това означава, че устройването на село и подкрепата на интереса към селото винаги трябва да има своя аспект на връзката със земеделието, т. е. с типично руралните характеристики. Директната връзка със селското стопанство при ориентацията към селото и доминиращото значение на възможността за земеделски труд личи при едно сравнение с другите варианти за икономическа реализация. Едва за 15% важно при отиването на село е намирането на работа и за 20%- започването на собствен бизнес. Тези относителни дялове обаче са нормални дотолкова, доколкото пътят към селото търсят хора от по-високите етажи на възрастовата пирамида.

Природосъобразният начин на живот и природните предимства се оценяват, без да заемат определяща позиция.

Разбира се рядко се извеждат само един тип причини. Обикновено те се комбинират и разкриват комплексния характер на избора за живот на село.

Погледът към възможното бъдещо миграционно поведение е насочен преди всичко към инфраструктурните условия, които биха могли да повлияят за вземане на миграционно решение.

И все пак с най-голяма тежест си остава изводът, че селото е последният вариант. 74,3% мислят, че селото ще бъде избрано, когато са изчерпани всички други възможности. Впрочем ние вече казахме, че и тези, които са направили своя избор, най-вече са търсили възможност “да свързват двата края”.

Естествено е да се замислим дали социалноикономическата ситуация няма да превърне селото в приют за бедни. Впрочем дори да е така, дори да е вярно, че бедност и безработица пришпорват решението за връщане на село, че асоциални причини карат градския жител да се обърне към селото, това не означава, че селото е приют за бедни и маргинализирани персонажи.

Тъкмо затова със значима тежест са въпросите от практическо естество, засягащи условията на живот. Близо 68%смятат, че селото може да бъде предпочетено само при реално изявени в своята съвкупност по-добри условия на живот. За мобилния съвременен човек най-важно е да има редовен и евтин транспорт. Едва след това идват проблемите с училището за децата, снабдяването, здравеопазването — може би защото те биха били решими при позитивен вариант и извън селото, ако транспортните проблеми са решени.

На последно място по важност е наличието на места за развлечение — около 46%мислят, че подобен фактор би повлиял позитивно за ориентиране към живот на село.

Както вече казахме и ретроспективният, и перспективния аспект на миграцията към село съдържат като основен фактор възможностите за създаване на собствено земеделско стопанство (67,8% мислят, че това е много важно). Не бива обаче да надценяваме този факт и да предполагаме, че намеренията са ориентирани към развиване на пазарно земеделие, защото 55,3%смятат, че особено значимо е намирането на работа извън селското стопанство. За 46,5% не е без значение намирането на работа по специалността им ; с такава тежест е и възможността за развиване на собствен бизнес Нека добавим, че около 40%гледат на наличието на земеделска производствена кооперация като необходимо условие за преселване на село. Може би на семейното земеделско стопанство се отрежда паралелни функции, като се отчитат възможностите за използване на пазарните механизми за земеделска продукция, при наблягане вероятно на възможността за изграждането на собствено преди всичко консумативно стопанство.

Възможността респондентът да даде повече от един отговор по същество разкрива тежестта на един или друг фактор и разкрива в някаква степен тяхното ранжиране. Основният извод обаче е, че трудно могат да бъдат определени само един тип фактори. Почти половината от лицата считат, че комбинацията между икономически и инфраструктурни фактори при отчитане на безизходицата ще влияят за ориентиране към селото.

В един огледален въпрос дали има хора, които ще напускат селото, относителните дялове, които сочат изключване на интерес към селото и изключване на възможност за напускане на селото, са приблизително равни и са някъде около 40%.

При този контрапункт обаче доминира с огромна и бихме казали несравнима/преднина убеждението, че селото ще напуснат само млади хора. Близо 78% вярват, че от селото ще си отидат млади хора, а около 19% допускат, че това ще са хора от различни възрасти. Твърде редки са допусканията, че от селото ще си тръгнат зрели хора или пенсионери. Миграцията извън селото всъщност ще засегне потенциала с най-силни репродуктивни функции и творчески сили. При това определено за вземане на миграционно решение ще повлияе безизходицата, т. е. невъзможността да решат проблемите за своето бъдеще в селото, в което живеят.

Важно е да се отбележи също така, че всички фактори, които биха влияли със сравнително доста изявена сила за избор на селото и за напускане на града, когато става дума за напускане на селото те влияят много по слабо.

И отново трябва да кажем, че оставането в селото е най-сигурно, когато няма друг избор.

Днешните селски жители в доста по-голяма степен са оптимисти във вярването, че в селото ще дойдат градски жители, разбира се от по-високите възрастови групи, отколкото, че младите хора, живеещи сега на село ще останат в селото. Отчитайки сравнително слабото влияние на факторите, влияещи върху миграционното решение нашите респонденти виждат и по- големия стремеж на младите да разширят своите социални територии и варианти за реализация, напускайки селото.

И все пак, ако ранжираме факторите, които са от значение, за да не напускат младите хора селото, ще видим, че след твърде общото “ако има подобри условия за живот” идват твърде конкретните — работа по специалността, собствено СЗС и работа извън селското стопанство. С доста по- малка значимост са инфраструктурните фактори (училище, здравно заведение, снабдяване) и дори местата за развлечение.

Налага се изводът, че миграционните движения между града и селото, при това в двете посоки, няма да се успокоят, като градът ще остане по- привлекателен за младите, а пътят към селото ще потърсят по-зрелите и младите пенсионери. Водещи в търсенето на посока към града или към селото ще бъдат икономическите фактори, но никога те няма да бъдат единствени и никога няма да бъдат и без подкрепата на идеалните цели.

2. Естествено възпроизводство в селото

Ние се опитваме да погледнем към проблемите на възпроизводството на човека, биологично и социално, през оценяващия поглед на самия селски жител, който понякога отразява не толкова самата фактология, колкото собственото си мнение за това дали няма млади хора, дали няма деца в селото, където живеят и т.н.. Известно е, че по отношение на българското село битува в масовото съзнание далеч по-мрачна демографска картина^[24], отколкото тя е в реалност (или по точно — тя не е много по-мрачна от тази в града).

Социологическото интервю обаче демистифицира съществуващото в публичното пространство доминиращото мнение по конкретни въпроси и показва един по-широк спектър от мнения. Нашите респонденти понякога нямат мнение или са затруднени да отговорят, но те са проецирали своето мнение върху ситуацията в родното си село, за което имат или нямат отговори на поставените въпроси.

Почти 14% не знаят дали младите намират брачни партньори, дали е имало сватби в тяхното село; 22% през последните две години; 17% — дали са се родили деца през последните две години в селото, където живеят. Ние обаче знаем, че по-нататък ще коментираме информация за лицата, които живеят в определен тип село с конкретна демографска ситуация.

Приблизително 18 % от селските жители живеят в села, в които младите хора могат без проблеми да си намерят брачни партньори. Ако погледнем обаче към типовете села^[25], ще видим, че няма съществени различия в шанса за намиране на партньор в селата с различни природо — географска специфика — равнинни, полупланински и планински. Картината обаче е значително по-различна в селата, където перспективите и развитието са различни. 39,3% от живеещите в перспективни села считат, че в тези села без проблеми се намират брачни партньори; в стабилните села 22,5% са на такова мнение и едва 9,6%от живеещите в замиращи села мислят, че намирането на брачни партньори не е проблем. 23,8%от жителите на замиращите села твърдят, че в селата, където живеят, изобщо няма млади хора и само две лица, живеещи в перспективни села, смятат, че в техните села няма млади хора.

Разбира се, проблемът с брачните партньори е твърде сложен и надхвърля наличието на достатъчно млади хора от двата пола и затова е разбираемо, че около 1/3 от жителите на перспективни села смятат, че проблемът с брачното партньорство е труден. И все пак — близо половината от тези, които считат, че в тяхното село е труден проблемът с брачното партньорство, живеят в замиращи села.

Колкото по-малко по брой жители е едно село, толкова по-труден е проблемът с брачните партньори, но това е само една зависимост. Трудностите с браковете и брачните партньори в различните по големина села е различен, но те съществуват. Около 59% от живеещите в села до 500 души твърдят, че в тяхното село изобщо няма млади хора, а в големите села над 1000,1500 и 2000 души има само единични гласове, които вероятно са по-скоро отглас от емоционална тревога. И все пак дори и в най-големите села над 2000 жители около 45% от живеещите там мислят, че в тяхното село проблемът с брачното партньорство е много труден за решаване.

В логична, но не в грубо непосредствена връзка с разглеждания вече въпрос, е темата за сватбите на село. Във всички типове села е имало сватби, но не всички изследвани лица живеят в села, в които е имало сватби.

Със сигурност 16,8% от селските жители знаят, че през последните две години в тяхното село не е имало сватби, а още почти 22%нямат информация по въпроса — не знаят, не са чували, не си спомнят. 61,3% от селските жители живеят в села, където през последните две години е имало сватби. При това с липса на сватби най-често са белязани планинските села, следвани от полупланинските. Сватбите рядко стават в малките села (до 500 души), а 37% от жителите на тези села твърдят, че за две години в тяхното село не е имало нито една сватба. Нито един обаче от селата с повече от 1500 жители не твърди подобно нещо.

Сватбата е рядко събитие в българското село. Най-честите случаи са от 1 до 5 сватби за две години. Почти 40% от селските жители живеят в села, където е имало от 1 до 5 сватби, 11,3% — живеят в села, където за две години е имало от 6 до 10 сватби и само 3,9% — в села, където е имало повече от 10 сватби. Погледнати от друг ъгъл, фактите могат да се изтълкуват и така — 64,7% от селските жители, които живеят в села, в които е имало сватби, са съсредоточени в села с 1 до 5 сватби.

Във всички типове села е имало сватби в трите посочени диапазона^[26], като различията в първия диапазон (1-5 сватби) — особено при стабилните и замиращите села, са малки.

Когато обаче нараства броят на сватбите, вече виждаме, че стабилните села се приближават по относителни дялове до перспективните. Подобна връзка се наблюдава и когато разглеждаме броя на сватбите в малките и големите села. Относителните дялове на лицата, живеещи в села, където е имало до 5 сватби, разпределени по типове села, според броя на жителите, показват известна близост в големината си. При следващия диапазон най-малките села отпадат, а относителните дялове на останалите типове села са сходни (различия до 2,9 пункта). Когато сравняваме селата, където е имало над 10 сватби за 2 години, виждаме, че селата с население над 2000 души буквално придърпват най-големия относителен дял.^[27] В това разбира се няма никаква изненада, защото тъкмо в големите села е най-развита собствената селищна структура и в относително най- висока степен се разгръщат процесите на саморазвитие на селищния организъм.

Раждането на деца в селата показва по-малко оптимистична картина от тази, разкриваща брачното поведение. 20% от селските жители живеят в села, където са се родили от 1-5 деца през последните 2 години (да припомним, че съответният дял при сватбите беше 39,6%). 6,2% живеят в села, където са се раждали за две години от 5 до 10 деца и едва 2,2%- в село, където са се раждали над 10 деца. Наистина твърде голям е делът на тези, които знаят, че са се родили деца, но не знаят броя им — 44,3 % и само 10% не са сигурни, че в тяхното село са се раждали деца (при 16,7% — сигурни, че в тяхното село не е имало сватби).

Зависимостта от типа село при раждането на деца повтаря брачните тенденции — по малка зависимост от природогеографската специфика, по-голямо влияние на типа селище, определено от респондента като перспективно, стабилно или замиращо, както и от броя на жителите, живеещи на село.

В замиращите села се раждат главно деца в диапазона от 1 до 5 и рязко намаляват в другите групи по брой. В перспективните и стабилните, както и в големите села над 2000 души са особено големи групите, които не знаят броя на родените деца. Нещо повече — в най-големите села само в единични случаи има посочен точен брой родени деца.

Всъщност социологическите данни потвърждават статистическите данни, че колкото по-голямо е селото, толкова повече деца се раждат — и като относителен дял, и като абсолютен брой. Индивидуално оценените от респондентите села като перспективни, стабилни и замиращи по същество се съгласуват с фактологията, подкрепяща тенденциите за естествено възпроизвеждане на селската общност.

Непосредствено с раждането на деца в българското село е свързан и проблемът за социализацията на тези деца. Ние се интересуваме само от един елемент на социализация, но според нас — най-важният в днешните времена. Става дума за посещаването на училище. През последните години нараства броят на децата в училищна възраст, които не посещават училище. На първо място се изтъкват социални причини и най-вече крайна бедност, но вероятно нещата са далеч по-сложни, нуждаят се от специално внимание и специални програми, за да не се маргинализират все повече деца в една страна, където раждането на дете е почти събитие.

Вероятно теренни дълбочинни проучвания ще разкрият не само конкретните причини за отпадане от училище на конкретни деца, но и ще подскажат нещо за специалния климат, който допуска тези процеси да се задълбочават.

Доколко тези процеси са намерили територия в българското село е трудно да се отговори цялостно, но данните от нашето изследване показват, че поне 30% от селските жители живеят в села, където със сигурност има деца, непосещаващи училище. При това около 1% признават, че такива деца има в собствените им домакинства. Най-значима като дял е групата на лицата, които твърдят със сигурност, че в тяхното село такива деца няма (38,5%), следвана от групата на неинформираните по въпроса — 28,0%.

Само 1,9% от лицата са заявили, че в техните села няма деца в училищна възраст, което в известна степен се потвърждава от предишни изследвания, когато са попълвани отделни карти за селото и съответно — за броя на жителите, и за броя на децата в училищна възраст. Този факт би могъл да носи оптимистичен заряд, ако го тълкуваме от гледна точка на оценката, че почти няма село, където да не звучат детски гласове. Другият извод обаче, че селските деца са разпръснати в многобройни селищни единици, където живеят твърде малък брой деца, носи и своята тревожна натовареност. Ежегодно броят на селските училища намалява, увеличава се броят на селата без училище, а това поставя нови въпроси в самата организация за “обхващане” на всички “подлежащи деца” и за осигуряване условия всяко дете в училищна възраст да може да продължи да учи в равноправни условия с другите деца.

Потвърждение, че има неучещи деца в собственото домакинство дават единични респонденти в различни по големина села. Респондентите много рядко признават, че в домакинствата им има такива деца, но доста по-уверено сочат, че има в други домакинства. При това в по-малките села — съответно до 500 и от 500 до 1000 жители определено по- често се сочат случаи за неучещи деца. Не бива да пропуснем да отбележим обаче, че неинформираните в малките села са значително по-малко, отколкото в големите села, а това значи, че реално в големите села вероятно има неучещи деца.

В перспективните села най-често са убедени, че няма неучещи деца и най-рядко сочат, че в селата, където живеят има неучещи деца. В сравнително голямата група на информирани селски жители, които твърдят, че има неучещи деца в други домакинства (но не и в тяхното) най-голям е относителният дял на живеещите в замиращи села — 53%. Най-голям е делът на отговорилите със сигурност, че в тяхното село има деца, непосещаващи училище, но не знаят броя им са сред живеещите в перспективни села.

В малките села, в селата със затихващи функции не само че има малко деца, не само че се раждат по-малко деца, но и тъкмо в тези села най-често се срещат деца в училищна възраст, непосещаващи училище.

Наблюдава се един парадокс, който не е само във връзка с конкретния разглеждан въпрос. Колкото по-трудни стават проблемите за страната (и по- конкретно за селото), свързани с естественото възпроизводство на населението, толкова повече се редуцират грижите за децата както по отношение на тяхното здраве, така и по отношение на тяхната образователна подготовка. Налице е тенденция за създаване на стабилни потоци на неграмотни, нискоквалифицирани и слабосоциализирани индивиди, които ще излезат съвсем отвъд границата на социалността.

3. Жената — стожерът на селското домакинство и на селската общност

При изследване на потенциала на селското домакинство ние не проектирахме в общата проблематика социалната интерпретация на отношенията между половете в селската общност, тъй като търсехме самостоятелно извеждане на проблема. Изхождайки и от информацията за домакинството, и от информацията за селската общност, пречупена през личната оценка на изследваните лица, ние си поставихме задача да разкрием социалната реализация на мъжа и жената, които изграждат носещата конструкция на семейството и домакинството, а от там — и на самата селска общност. Като базисна точка за сравнение ние извеждахме жената в две нейни проекции — в социалната роля на майката и като социален субект, който заедно с мъжа формира социалния живот на селската общност.

Нашите изследователски търсения и в ретроспективен, и в актуален план показват, че жената е емблематична фигура за селските пространства, където домът, огнището, дворът са центърът на особената селска вселена. Тъкмо от характерологията на тази емблематична фигура произтичат и редица мисловни стереотипи по отношение на жената на село — консервативна, ограничена, потисната, пренебрегвана. Всъщност този образ е създаден по-скоро от шаблона на мисленето. В социалната практика на традиционните общества, ограничена от предписанията за чисто женските социални роли и социални пространства, селската жена е не толкова консервативна, колкото дефинитивно предопределена да поеме отговорността за поддържане хомеостазиса на селския социум^[28]

Това поддържане на хомеостазиса изисква балансирано запазване както на базисните елементи на системата на селската общност (отношения, поведение, социални роли, социални пространства и т.н.), така и определена пропускливост към иновационните влияния. Жената осигурява и устойчивостта, и отварянето към промените. Когато обаче се анализира процесът на трансформации в селото, започнал с излизането на България от традиционните общества, обикновено се извеждат фигурите на много достойни мъже, без да се споменава невидимата подкрепа на техните не по-малко достойни жени. Промяната в селския бит е възможна, допустима, реализуема само когато е желана от жената, ако е интернализирана от личността на жената. Модерността става реалност в селския живот, когато е станала реалност в мисловните модели на жената. В същото време приемствеността в традициите и запазването на традиционните ценности практически се осъществява от жените. Ценността и значимостта на надраснатите традиции се възприемат откъм тяхната иновационна страна, но и като необходим стожер в приемствеността между поколенията само тогава, когато този аспект е уловен, разбран, осъзнат от жената. В такива случаи има инверсия в поведението традиционните дейности и поведенчески модели (знания, сръчности) се пазят у старите жени, но те се възкресяват и започват нов жизнен цикъл, адаптиран към нов тип потребности, когато младите жени са издигнали в ценност тези модели. И на практика най-често това са млади и образовани жени. Модерността в българското село е спечелила реални територии, когато е спечелила жените, когато първото селско момиче е прекрачило прага на селското училище.

И така — селската жена, преодолявайки патриархалния си консерватизъм, става посредник между традиционното и модерното, между руралното и урбанистичното, между устойчивото и променливото и играе водеща роля в тяхното утвърждаване в селския живот. При това, когато говорим за устойчивост и промяна ние нямаме пред вид само семейната общност и домашните пространства, а цялата селска общност и селото като относително самостоятелен социален организъм. Един от знаците на приобщаване на селската жена към модерността е професионализацията, когато тя започва да работи срещу заплащане, упражнявайки определена професия. Заедно с това обаче тя остава трайно свързана с домашното стопанство чрез семейното земеделие и упражняването на земеделски труд. Да припомним, че около 96% от селските домакинства имат семейни земеделски стопанства и този дял е твърде устойчив, независимо от посоката на преминалите в нашето общество многократни социални трансформации.

На практика селската жена остава свързана с една синкретична социална роля, носеща в най-голяма степен белезите на руралността, доколкото земеделското производство и неотчуждената връзка производство — природа се запазва като основна черта на селото, независимо какъв е относителният дял на професионално свързаните със земеделието. Това присъствие и в публичното, и в семейното икономическо пространство на селската жена беше обобщено от една млада жена и майка от Кърджалийското село Комунига като самостоятелни времеви трудови цикли или както тя ги нарече “трите работни дни” — в шивашкия цех, в семейното производство на тютюн, в другите женски и майчински задължения в дома (ние я заварихме, когато белосваше къщата за Байряма).

Бидейки свързана неразделно със земеделието, всяка жена на село по различен начин преработва и запазва традицията на селото, но заедно с това тя става пазител и на съкровени национални ценности, изключително важни за националната ни идентичност в процес на глобализационно настъпление и разколебаване на локалната специфика.

Характерно за социалната стратификация в традиционното българско село е полово възрастовото структуриране. Всяка една от двете групи — мъже и жени — вътрешно се структурира по възраст и семеен статус. Това е изходната точка за разпределение на социалните роли и формиране на социални групи. Тази структура се проецира във всички сфери на обществения живот на селския селищен организъм. Този социален водораздел обаче трасира не толкова неравенството между мъжете и жените, колкото тяхното различие. Чрез него се очертават ролевите полета и дейностни сфери на двата пола. Доминацията на аграрния характер на културата в селото очертава главно дейностно, а не професионално разделение, но и когато се изявяват професионално дефинирани роли, в тях доста ясно са разграничени мъжките и женските територии. Дори в пространствените означения ляво-дясно, горе- долу са кодирани половите различия.

Преходът от традиционност към модерност прави пробивът в относително разграничените социални пространства на мъжете и жените. Институционализацията на структурата на селския селищен организъм и най-напред появата на училището като институция, създава смесените пространства и професиите, достъпни и за мъже, и за жени. Появата на селската учителка е началото на размиването на социалните различия между половете и техните кодифицирани пространства.

Навлизането на модерността в традиционното село не само разширява неговото социално пространство и ускорява неговото социално време, но и поставя мъжете и жените в нови статусни позиции, в които мъжките и женските социални роли не са толкова категорично отграничени. И колкото по-бързо руралността стеснява своята територия, толкова по- широки стават пространствата на сравнимост между жените и мъжете. Селото обаче продължава да брани психофизическото различие и произтичащите от него задължителни социални роли. Дори в периода след Втората световна война, когато в условията на социалистически тип социално развитие напорът на модернизация и урбанизация ставаше все по-силен, в селото в голяма степен (естествено със значими разлики в отделните региони на странат) се запазваше спецификата и разделението на мъжките и женските роли.

Модерните времена родиха или по-скоро осъзнаха проблема за неравенството между жените и мъжете и неговата особена характерология в селските райони. Намирайки се днес в нов тип сложна социална ситуация, при която по различен начин се сблъскват руралността и модерността и когато глобапната модерност и локалната руралност търсят крехкия баланс за запазване на националната идентичност, ние още веднъж се опитваме да видим какви са репликите на различието и неравенството при съвременните жени и мъже, свързани със селото.

Проблемът на съвременния анализ на социалния статус на жените и мъжете няма за цел да търси абсолютно статусно изравняване на половете и заличаване на различието в социалните роли на мъжете и жените, а да разкрие социалната неравнопоставеност, която не дава възможност за оптимална реализация на жените, вкл. и в чисто женските пространства на съпругата и майката.

Жените и мъжете в българското село са извървели доста дългия път на вписване в рамките на параметрите на модерността и по тези причини различията в техните статусни характеристики с намаляването на възрастта намаляват.

Характерна за селото е възрастовата диспропорция — близо половината от пълнолетното население е в пенсионна възраст. Тази възрастова асиметричност е по-категорично изразена при жените, отколкото при мъжете. Жените в ранната и средна работоспособна възраст до 45 години са по-малко от мъжете и това несъответствие в относителни дялове е доста категорично изразено. Значително преобладават жените във възрастовата група над 56 и над 75 години. Вероятно тук трябва да търсим връзката с факта, че около 1/3 от селските жени са вдовици.

Тази възрастова асиметрия всъщност оказва влияние и върху образователния статус на жените. Жените на най-ниските образователни нива са повече от мъжете. Жените и мъжете с висше и полувисше образование обаче имат еднакви дялове.

При социалногруповата идентификация е интересно да се отбележи, че жените преобладават в групата на свързаните със селското стопанство, при служителите и масовата интелигенция. Около 2/3 от селските жители,.заети в образованието, здравеопазването и другите непроизводствени сфери са жени. Мъжкото присъствие е по-изразително в частния бизнес, но по-често като наети, докато жените в частния бизнес преобладават като самонаети.

Селското население в трудоспособна възраст е доста мобилно — една трета от заетите селски жители работят извън селото, в което живеят. Очакването, че частното земеделие ще закрепи значими части към селото, засега не се оправдава. Живеещите на село мъже по-често от жените имат работа извън селото — в близки и далечни райони. Жените са по-здраво свързани със селото, с дома и семейните задължения, в известен смисъл те са по-консервативни при търсене на форми за трудова реализация, особено по-възрастните. Младите жени са по-гъвкави и може би затова те по-често избират да напуснат селото (оттук и възрастовата диспропорция във възрастовите групи до 45 г.). От трудовозаетите мъже 58% работят в селото и 42% — извън селото. При жените дяловете по тези групи се различават значително — 81% от работещите жени се трудят в селото и 19% — извън селото.

Земеделието като главен белег на селската специфика подсказва интересни връзки при ангажираността на селските жители с него. Макар че жените на село като цяло (в работоспособна и пенсионна възраст) по-често от мъжете свързват социално — груповата си принадлежност със селското стопанство, в днешната ситуация мъжете са по-често професионално свързани със селското стопанство (вероятно тук влияе и структурата на съвременните земеделски производствени кооперации, където се предпочитат механизираните производства, в които участват главно мъже). В семейното земеделско стопанство обаче мъжете и жените делят поравно активността си.

Ние вече няколко пъти обърнахме внимание на факта, че селската жена е по-адаптивна в трудната социална ситуация, по-борбена при търсене и намиране на решения, по-рационална при избор на икономическо поведение и може би най-добра илюстрация на това е начинът, по който селската жена се вписва в частния бизнес.

В утвърдените в публичното пространство представи "реброто адамово" е повече свързано с традициите, проявява по-голяма консервативност, по-слабо е отворено към онова, което е знак за новото, за промените. В още по-голяма степен това се отнася за жената на село. Нашето желание е да видим доколко тази представа се покрива с конкретни явления от съвременното ни развитие.

От тук произтича и мотивът да потърсим връзката на селската жена с частния бизнес, доколкото именно частният бизнес е белег на промяната, белег на формиране на нова конфигурация в модела на функциониране на селския селищен организъм.

Когато говорим за частния бизнес в селото, ще имаме пред вид поне две територии на проявление.

Преди всичко това е територията на селскостопанското производство, доколкото това е отрасълът, определящ характера на селото като тип селище.

Но също така ще имаме пред вид и бизнесът извън селското стопанство, тъй като чрез него, на принципа на допълнителността, се осигурява нормалното функциониране на селищния организъм в съвременните условия.

На практика твърде често в условията на селото е налице дейностна комбинация, даваща по-големи шансове за успех — напр. развито семейно земеделско стопанство с пазарна насоченост, успоредно с някаква друг частен бизнес — търговски (кафене, магазинче или пряко участие на пазара в града със собствена селскостопанска продукция и пр.), транспортен (услуги за превозване на стоки и хора), занаятчийски или битови услуги, механизаторски услуги и пр.

Пред нас стоят два основни изследователски въпроса:

- има ли селската жена обективни характеристики да бъде отворена към частния бизнес и

- каква е на практика връзката на селската жена с частния бизнес.

Сходството в социалните позиции на жените и мъжете, за които вече стана дума, ги прави приблизително с еднаква отвореност и към частния бизнес.

Селските жени без своята трудова заетост в ликвидираните кооперативни стопанства; които бяха сред първите съкратени от индустриалните предприятия в първите години на промяната, които почти не са наемани днес в съвременните ЗПК, ориентирани предимно към силно механизирани производства) показват, макар и с малко, но по-голяма свързаност с частния сектор, отколкото селските мъже. При респондентите ни през 1998 г., от заетите мъже в трудоспособна възраст 38,5% са свързани с частния сектор, а при жените съответния дял е 42,8%. (От всички мъже в трудоспособна възраст, свързаните с частния сектор са 27,8%, при жените съответния дял е 28,6%.)

Ако се разгледа групата на самонаетите (работещите за своя сметка) във всички отрасли (селско стопанство и други отрасли) се вижда, че от всички мъже в трудоспособна възраст, живеещи на село, самонаети са 21%, а от всички жени в трудоспособна възраст, живеещи на село, самонаети са 20,6%.

Нужно е да се отбележи, че този голям дял самонаети селски жители е главно за сметка на заетите в пазарноориентираните домашни, семейни земеделски стопанства. Фактически, 80,7% от всички самонаети мъже и 89% от всички самонаети жени работят в собствените семейни земеделски стопанства. С този тип земеделски стопанства са свързани вече 40% от селските домакинства. От горните данни се вижда, че в пазарноориентираното частно земеделие се включват почти по равно мъжете и жените, с известен превес на жените. Ако сменим обаче дискурса, се вижда малко по-различна картина, при която показаното равновесие в участието на мъжете и жените в частното земеделие се нарушава. Според данни от специализирано изследване на земеделските производители, работещи за пазара, става ясно, че само около 25% от стопаните, които се идентифицират като водещи, като оглавяващи стопанството са жени. Жената е определяна като "глава" на стопанството само в случаите, когато в домакинството няма мъже или ако жената “води” някакво самостоятелно специфично производство (напр. пчеларка, бубарка и пр.). Във всички други случаи нейното участие се окачествява като “помага”, колкото и голям (или дори преобладаващ) да е нейният дял в работата.

За участието на селската жена в частния земеделски бизнес могат да се направят следните изводи: основната част от свързаните с частния бизнес жени на село работят в пазарно ориентирани семейни земеделски стопанства; що се отнася до изтъкване официално на най-важния, на водещия, в семейното земеделие определено преобладават патриархалните отношения и като “глава” на стопанството се смята мъжът; при разпределение на работата обаче по-често е налице равнопоставеност. Заетите в частното земеделие по правило не се осигуряват социално.

Как стоят нещата в другите отрасли?

Представителното ЕСИ от 1998-99 г. сочи, че почти всяко шесто селско домакинство има собствена неземеделска фирма или някаква частна дейност без регистрирана фирма и че почти всяко десето селско домакинство има като източник на доход несобствена частна фирма.

В частни собствени неземеделски фирми работят 4,1% от селските мъже и 2,5% от селските жени. Практически обаче самонаетите жени са повече, но те по същество са безплатни семейни работници или частната дейност се извършва като допълнителна дейност (например: семейство има малък търговски обект, в който официално се води, че работи само мъжът; жената е учителка и в свободното си време също работи заедно със съпруга си, но тя не се определя като самонаета; в друг случай в свободното си време, което й остава след работата в кметството и семейното стопанство, жената тъче китеници, но тази допълнителна заетост също не се отчита като “самонаетост” и т.н.). Във всички случаи, когато домакинството има някакъв семеен бизнес, а жената е постоянно заета другаде, тя посвещава цялото си извънработно време на участието си в този бизнес.

Групата на наетите в частния бизнес е по-ясно изразена в извънземеделските отрасли. Наети в частния неземеделски сектор са 8,9% от заетите мъже и 9,2% от заетите жени в трудоспособна възраст. Ако разгледаме групата на наетите в несобствена институция — държавна, кооперативна, частна (без частното земеделие), ще видим, че от мъжете в тази група 12,6% са наети в частен бизнес, а жените са 13,8%. Всяка седма селска жена, която е наета някъде на работа, работи в частния бизнес.

Групата на наетите в селското стопанство е доста неясна — само 1% от мъжете и само 0,2% от жените са се причислили към нея. Вероятно към тази група принадлежат повече хора, които са наемани от време навреме, при отделни случаи, но не причисляващи се към заетите. Склонни сме да допуснем, че става дума най-вече за жени.

Въз основа на приведените по-горе данни, можем да обобщим, че селската жена вече е част от частния неземеделски бизнес, че тя е директно включена в производствените отношения при пазарни условия. Тя и почти толкова отворена към работа в частния сектор, колкото и мъжът, дори малко повече при определени дейности и случаи.

Има два въпроса, на които е нужно да се обърне внимание:

- Участието на жените в дейности на частния сектор е по-голямо, отколкото се отчита чрез основната трудова заетост. При 18,3% от селските домакинства има някаква стопанска дейност (извън земеделието), която носи парични доходи. За 5% от селските домакинства основният доход идва от частна собствена фирма или дейност. Това са косвени доказателства, че жените повече или по-малко се включват в обсега на обслужването на семейния частен бизнес, без обаче да се самоопределят като работещи в тази област. При наличието на постоянна работа извън домакинството почти винаги се пренебрегва фактът, че се полага допълнителен труд в собствена фирма.

- Жените, работещи във фирма — собствена или на член на домакинството, по правило не се осигуряват, а що се отнася до пазарноориентираните семейни земеделски стопанства — този момент изобщо е в страни от тях. Наетите жени в несобствени фирми също не се осигуряват или в редки случаи се осигуряват на минималната заплата (според наблюденията ни при монографичното изследване в село Синитево и в Смолянско и Кърджалийско).

По отношение на социалното осигуряване по-възрастните жени нямат претенции, защото често имат достатъчно стаж за пенсия, а младите се примиряват, тъй като нямат избор. Наетите в частния бизнес жени си дават сметка, че не са осигурени и знаят какво губят. Тази ситуация е особено неприятна за бременните и майките с малки деца. На бременните жени работодателите отказват дори едномесечно осигуряване, колкото е минимумът, за да имат право на помощи от общините. Всички възможни отпуски за гледане на дете или при боледуване на дете се губят. Тъй като работните места са малко и недостатъчни, самото наемане е факт за облагодетелстване. За някаква регулация на наемните трудови отношения може да се говори само при по-големите производствени обекти, които от своя страна са изключения в селските райони. При наемане на един работник на търговски обект или пък при временно или епизодично наемане отсъства всякакво регулиране и договаряне в истинския смисъл на думата.

Особен интерес представляват случаите при самонаемане. Собствениците не се самоосигуряват, смятайки това за излишно и ненужно даване пари на държавата. Най-ощетени са младите, които все още нямат трудов стаж, но и те проявяват абсолютна незаинтересованост, вярвайки, че времената, когато ще ползват тези осигуровки са много далечни. При селските жени в най-голяма степен е на лице липса на ориентираност в съвременната ситуация. Много от тях вярват, че като навършат пенсионна възраст автоматично ще получат земеделски пенсии.

Селските жени, особено по-младите, имат един приличен образователен статус, но този статус не съответства на желание за квалифицирано вписване в ситуацията на пазарна икономика. Нашите изследвания показват, че липсват знания за успешно частно земеделие и особено икономическа култура, но малцина смятат, че имат нужда от съветите и помощта на специалистите (4,0% — за семейните земеделски стопанства, 4,5% — за частния бизнес).

Отсъства правна култура за поддържане на наемни трудови отношения в съвременната ситуация и може да се каже, че най-малко защитават себе си заетите в собствени фирми. Те имат чувството, че стоят над дребнавите изисквания за осигуреност, че подаряват пари на държавата и т,н. Понякога става дума за елементарна свидливост.

На село липсва културата на социалната самозащита и трябва да се изградят действени механизми за покриване на тези липси. Иначе ще се засилят деструктивните импулси в селския селищен организъм.

По-слабо защитената в социално отношение жена на село не рядко избира варианта — миграция (не случайно младите жени на село са по-малко от мъжете на същата възраст).

Социалната несигурност (а това е най-големият страх на селските жители) не поражда активност и инициативност, които могат да доведат до стабилизация на селските домакинства.

Във връзка със съществуващата отвореност към частния бизнес и с участието им в частния бизнес, селските жени се нуждаят от специализирано обучение:

- как да се реализират в пазарни условия и какви пазарни ниши все още остават свободни (интересен е например фактът, че селският и аграрният туризъм все още са в периода на първите си прояви);

- какво икономическо поведение да си изградят при реализация на вече съществуващ бизнес (това в голяма степен се отнася за работата в селското стопанство); какви взаимоотношения да изградят с партньори и посредници;

- как да осигурят социалната си защита (социално и здравно осигуряване), как да регулират трудово — наемните си отношения.

В заключение можем да кажем, че съвременната жена е достатъчно гъвкава и адаптивна, за да намери своята територия в частния бизнес. Но може би трябва да й се помогне.

И малко оптимизъм. Има селски жени, които са се справили със ситуацията. В извадката на цитираното ЕСИ 1998-99 г. са попаднали две лица, които са се самоидентифицирали като представители на бизнес елита. И двете лица са жени. Екстраполирани върху цялата съвкупност на селските жени — това е огромна група.

* * *

При един внимателен анализ на данните се налага изводът, че различията между мъжете и жените в социалния им статус не са силно изявени и там, където са налице, влияят преди всичко възрастовите, а в резултат на това и образователните характеристики на мъжете и жените. От близките статусни позиции произтича и близостта в ценностните им позиции.

Мъжете и жените в българското село се вписват в контекста на модерните общества и постепенно заличават границите между чисто женските и мъжките социални пространства. И това е особено видимо при разглеждане на тяхното оценъчно отношение към днешната ситуация и към процесите в селото.

Сравняването на относителните дялове на мъжете и жените показва в някои случаи пълно покриване, а в други — близост с малки разлики от 1-2 пункта. Мъжете и жените живеят в общо социално пространство, в еднаква обществено- политическа атмосфера и оттам произтича симетрията в оценъчните им позиции. Мъжете обаче изразяват по-категорични позиции, жените по-често остават без мнение или показват по-голяма умереност.

Близо с 4 пункта са повече жените, които смятат, че никой от напусналите селото, по никакви причини няма да се върне на село. Жените повече наблягат само на икономическите проблеми за връщането на лица и домакинства на село. Мъжете по-често свързват тази връзка и със здравни и екологически проблеми. Макар и като изключения (само 3 случая), само мъже са посочили като причина за връщане на село чисто идеални подбуди (обич към селото и селския начин на живот).

При анализа на условията за оставане на село почти равни са дяловете на тези, които смятат, че в селото им няма желаещи да го напускат (37,3% от мъжете и 36,8% от жените). Обратната позиция — че нищо не може да задържи желаещите да напуснат селото — се поддържа от 33,2% от мъжете и 28,7% от жените.

Близостта в позициите на представителите от двата пола се вижда и при въпроса “кои хора живеят по-добре днес?” 1,7% от жените и 2,0% от мъжете мислят, че това са хора само с позитивни характеристики, а 29,3% от жените и 30,8% от мъжете, че това са хора само с негативни характеристики и точно по 22% от двете групи мислят, че за да се успее днес трябва да се съчетаят негативни и позитивни характеристики.

Почти по равно са дяловете и на тези, които мислят за селото позитивно и адмириращо (4,8% от мъжете и 5,1% от жените), обаче делът на жените с неопределено отношение към селото е почти със 7 пункта по-висок. По-голям е също така и делът на жените с неизразено мнение за демокрацията (разбирана като синоним на днешната ситуация) — с 6 пункта по-висок при жените.

Дяловете на мъжете и жените показали определено позитивно отношение към демокрацията са близки (9,5% от жените и 9,1% от мъжете). Идентична е картината и при групата на доверяващите се (и надяващите се) на демокрацията (11,7% от жените и 11,1% от мъжете). Все пак положителните нагласи са малко по-изявени при жените. При разочарованите от демокрацията и показалите подчертан негативизъм преобладават мъжете. Те заемат по-резки позиции, дистанцията нараства, но все пак не драстично — 26,8% са разочарованите сред мъжете при 21% сред жените, а негативно настроените са съответно 14,4% от мъжете при 12% от жените.

Може да се каже, че личното положително отношение към демокрацията има може би и отношение към просперитета на домакинството като цяло — 10,6% от мъжете и 11,7% от жените определено смятат, че демократичните промени са повлияли положително на тяхното домакинство, и отново жените са малко по- оптимистични. Абсолютно равни са дяловете — 14,9% на онези, които смятат, че настъпилите промени не съответстват на очакванията им за техните домакинства. Жените обаче преобладават в случаите на отчитане преди всичко на отрицателни последици от протичащите промени в обществото върху тяхното домакинство — 47% от жените, при 41% от мъжете.

Въпреки известни различия в оценките, може да се види общата логика при разпределението в групите, която пък показва близост в ценностните позиции на жените и мъжете. Подобно е разпределението и при разкриването на тревогите на живеещия днес на село. Най-голям е делът и при мъжете и при жените, които се безпокоят от несигурността, при която живеят (престъпност, кражби, незащитеност от страна на държавата и пр.) — 82,8% от мъжете и 82,2% от жените. Също така голям дял — 80,1% от мъжете и 80,2% от жените се тревожат от материални затруднения; за 74,7% от мъжете и 73,6% от жените тревогите са свързани с бедността и безработицата. Значително по-малко са тези, които се вълнуват от възможността да се загубят духовни ценности — 51,3% от мъжете и 48,2% от жените. И тук, макар да се установяват известни различия в позициите на двата пола, се вижда, че тези различия не водят до промяна на значимостта и ранжирането на основанията за тревоги и безпокойства.

Струва ни се, че малко по-големи са различията, когато оценките се поставят в плоскостта на самооценките. Жените определено търсят пречките към своя успех в най-общите обективни личностни причини — възраст, здраве, местоживеене (това се отнася за 22,7% от жените и само за 12,4% от мъжете). Мъжете пък извеждат като особено важна пречка пред успеха в своя живот актуалната ситуация, т.е. обективни причини от социален характер. Но и мъжете, и жените по-рядко търсят причините за неуспех в своите личностни характеристики — инициативност, предприемчивост, склонност към риск и пр. (4% при мъжете и 2,2% при жените). Различията между представителите на двата пола в това отношение кореспондират с тяхното действително актуално икономическо поведение, като по-активни са мъжете. Макар относителните дялове на мъжете и жените с изявено активно икономическо поведение да са еднакви (съответно 3,8% и 3,9%), групите на мъжете с много активно и със средно активно поведение са по-големи от съответните групи на жените с по 6 и 3 пункта, а групата на жените със слабо активно икономическо поведение е по-голяма от съответната група на мъжете с почти 8 пункта.

Територията на най-голяма съхраненост на традиционните нагласи и поведенчески модели се оказва свободното време. При живеещите на село представата за свободното време е свързана твърде често с представата за смяна на труда, с упражняването на друг вид труд. В тази група 2/3 са жените и 1/3 — мъжете. Само 41% от жените са посочили като желан вариант за прекарване на свободното време различни комбинации само от развлечения, пасивен отдих, спорт, лов, духовни занимания (без трудови дейности), докато от групата на мъжете това са 60%. В същото време 20% от жените си представят свободното време само като някакъв вид трудова дейност — готвене, работа в градината, при добитъка и пр., докато при мъжете това са 10%.

Тази територия на традицията, при която отдихът е отново труд запазва значително влияние при структуриране на времето на жените и мъжете, но с намаляването на възрастта силата на това влияние намалява.

Анализът на ценностното отношение към актуалната ситуация налага извода, че в българското село не се открояват значими статусни различия между мъжете и жените и вероятно в резултат на това са слаби различията и в оценките на актуалната ситуация. Проблемите на жените в днешното българско село са всъщност проблемите на цялото общество. Решаването на тези проблеми би довело до най-добрата реализация на жената. Пространствата на най-голяма професионална активност (образование, здравеопазване и други непроизводствени сфери) са и пространство за типично женската ролева активност — възпитание и здраве на децата, майчинство и т.н. Те обаче са сред най-застрашените за реално функциониране главни области на обществения живот в селския селищен организъм.

В дискурса на тълкуване на най-важната социална роля на жената — майчинството ние търсим и разбирането на възможностите доколко днешната социална ситуация селската жена може да съхрани наложилия се вече посттрадиционен модел на майчинството и как чрез решаване на основни проблеми на естественото възпроизводство в днешното село може по най-добър начин да се подкрепи жената — майка на село.

* * *

Съвсем определено може да се каже, че моделите на майчинството на жената от селото и от града днес не се различават съществено. От периода след Освобождението и особено през периода след Втората световна война, когато българското село извървя твърде ускорено пътя към модернизацията, традиционните модели на майчинство, свързани с патриархалните взаимоотношения, бяха преработени, синхронизирани с изискванията на модерните общества и приближени до тези в българския град. Ние няма да се спираме на механизмите и управленските решения, които предизвикваха и дори в определени случаи налагаха тези промени, но искаме да посочим основните елементи, които даваха облика на новия модел на майчинството. Без да ги изчерпваме, трябва да посочим:

- контрола върху броя на родените от една жена деца и върху броя деца в едно семейство;

- отношението към бременността и медицинската грижа за бременната жена;

- раждането в медицинско заведение или при грижи на медицинско лице;

- медицинското наблюдение над малките деца и подготовката на майката за нов тип грижи и възпитание на децата;

- обществените институции за отглеждане, възпитание и образование на децата.

Раждането и отглеждането на детето като проблем излиза извън рамките на семейната общност, преодоляват се предразсъдъци и вековни практики, а обществото поема определени отговорности и задължения за социализацията на нов тип личност, вписваща се в контекста на модерните общества.

Важно е да отбележим, че контролът върху броя на децата в семейството, появил се след Първата световна война, изпреварва значително другите елементи за формиране на модерен модел на майчинството и по тези причини постепенното спадане на раждаемостта (компенсирано тогава от съществуващите големи фертилни контингенти) е съпроводено от запазващи се високи стойности на детска и майчина смъртност. През 1946 г. детската смъртност все още е страховито висока — 146% (по това време селското население е 75,5%, но 98,2% от селищата в България са села).

В продължение на няколко десетилетия се води доста сложна и настойчива борба за смяна на моделите (особено в районите с мохамеданско население), за приемане на медицинската помощ, за раждане в медицинско заведение и т.н. Докато до 1946 г. в селата могат да се намерят единични случаи на деца, родени в болнично заведение, в средата на 50-те години статистиката отбелязва единични случаи на деца родени вкъщи и без помощ от медицинско лице.

Една акушерка — туркиня от турско село сподели с нас колко сили, енергия и всеотдайност са били необходими в онова време, за да се създадат новите стереотипи у младите и да се преодолее съпротивата на старите. Но тя добави, че колкото и да е труден животът днес (безработица, безпаричие) не е възможно връщане към старите модели, защото вече са изградени и утвърдени нови поведенчески модели и стереотипи и у младото, и у старото поколение.

Всъщност разсъжденията за днешните проблеми на майчинството в българското село трябва да започнат от тук.

В състояние ли е селото да запази тези модели? Налице е дълбоко конфликтна ситуация — днешните селски жени са формирани като личности, ориентирани към модерен тип майчинство, но социално-икономическата ситуация стимулира затварянето на селото като система и отказ от много от основните белези на модернизацията. Селото губи основни институции и преди всичко здравни заведения и заведенията за отглеждане, възпитаване и образоване на децата, а липсват компенсаторни и алтернативни механизми, за да бъдат задоволени съществуващите потребности на селското население. И ако някога държавата чрез своите институции е била основния двигател за модернизация (дори в някои случаи и силов двигател), то тя сега се отдръпва, за да даде шанс на свободната инициатива. Но дали тази свободно инициатива дава шанс и възможности за нормално решаване на проблемите на майчинството на село?

И още един по-конкретен въпрос — какви са шансовете майката на село да съхрани модела на модерното майчинство, а заедно с това да се запазят възможностите за равен старт на селското дете и за неговата пълноценна реализация?

С оптималното решаване на проблемите на майчинството на селската жена могат да бъдат създадени предпоставките за равнопоставеността на селското дете и по-нататък — на селския жител в общата конструкция на обществото.

Дава ли обаче днешната социално-икономическа ситуация право за такива надежди, може ли днешното селско домакинство да даде необходимото на майката и детето, за да не се връщат към традициите на патриархализма?

* * *

За да отговорим на тези въпроси може би е коректно да се опитаме да видим (като използваме резултати от наши изследвания) в каква социално- икономическа ситуация, при какъв социален фон се “реализира” майчинството на село днес и доколко те осигуряват спокойната радост да отглеждаш деца. Може би те ще ни отговорят и на въпроса защо така упорито расте детската смъртност през последните 10 години при паралелно намаляване на раждаемостта и спадане на тоталния коефициент на плодовитост. Ето някои данни:

Коефициентът на раждаемост в селата през 1996 г. е 7,9 промила; през 1997 г. — 6,8, през 1998 — 6,8, а през 1999 г. се повишава на 7,8 промила.

Коефициентът на тоталната плодовитост на селската жена се запазва малко по-висок от този на градската, но също се понижава — за 1996 г. е 1,47 промила; за 1997 г. — 1,28; за 1998 г. — 1,23; за 1999 г. — 1,4 промила. На фона на този траен спад на раждаемостта, характерен и за развитите страни в Европа, в българското село нараства коефициентът на детската смъртност — 1996 г. — 17,5 промила; 1997 г. — 22; 1998 г. — 18,5; 1999 г. — 17,6 промила.

Колкото и песимистично да звучат тези факти, не можем да не се съгласим, че селото е колкото крехък, толкова и твърде устойчив социален организъм. Въпреки всичко българското село е все още живо! И ще живее и ще трябва да се стимулира и възроди за живот именно със съвременния си демографски потенциал — такъв, какъвто е. И майчинството на село ще трябва да се “реализира” именно при такива социално-икономически реалности и при такава демографска ситуация.

На селската жена във фертилна възраст трябва да се помогне в поне две направления — първото, свързано с основната функция на жената — раждането и отглеждането на децата и второто, свързано със социалната й реализация.

Ако е илюзия да се разчита на значителни резултати от национална насърчаваща раждането политика (това са проблеми на цяла Европа), то задължително необходима е грижата за сексуалната и здравна култура на селската жена и за полагане на всички усилия желаното дете да се роди като качествен и пълноценен индивид (във физическо и умствено отношение). Никакви постулати на национална здравна политика не могат да бъдат оправдани, ако за всяка бъдеща майка и за всяко родено дете не са осигурени необходимите условия, за да бъде избегната бъдеща непълноценност. Селската жена трябва да бъде подготвена и образована чрез адекватни практически форми по основните въпроси, отнасящи се до майчинството, грижите и възпитанието на децата, до воденето на домакинството, до културата на бита и хигиената.

* * *

Проблемите на майчинството в селото са близки до тези в града, но фактът, че селата са малки селищни единици, прави тяхното решаване по-скъпо и по-трудно. Отделното село не може да се справи с тях само.

Извеждането на страната от сегашната криза е основно условие за намиране генерален изход от ситуацията. Решаването на конкретните социални проблеми, проецирани в селото и в селското домакинство, може да бъде резултат на добре структурирани дългосрочни програми.

Има въпроси обаче, които не могат да чакат и трябва да се решат незабавно и адекватно, каквато и да е тяхната социална цена.

1. Да се регламентират и финансово осигурят от държавата (поне засега), а не от Здравната каса възможностите всяка бъдеща майка да ползва безплатни и задължителни редовни консултации от медицинско лица, като се прилага профилактика на ранната бременност и контрол върху състоянието на бъдещата майка.

2. Да се осигури безплатна родилна помощ и съответни грижи за всяка майка, независимо колко отдалечена от здравно заведение е селищната административна единица. Да се осигури задължителен лекарски контрол в следродилния период и детска консултация за всички деца. Очевидно системата на сегашните семейни лекари едва ли ще може да осигури достатъчно компетентни и специализирани грижи за майката и детето и затова е нужно да се разработи отделен, специализиран здравен модел за защита на майката и детето в селото (вкл. социални осигуровки за всички майки на село, най-строги наказания за некоректни работодатели и пр.)

3. Изключително важен е проблемът за информираността на родителите на село за всички техни социални права. Необходими са съответни курсове, лектории, форми за индивидуална работа, за да могат да се използват днес съществуващите облекчения и регламентирани права и социални помощи. В тази връзка е необходимо да се работи за подготовката на всяка майка както по отношение на социалната й осигуреност, така и по отношение на нейната подготовка като възпитателка.

4. Проблемът с предучилищните и училищните заведения трябва да намери своите гъвкави варианти, като се използват и възможностите за намалени нормативи за брой деца в група или паралелка, специализиран транспорт за децата от отдалечени селища и пр.

5. Храненето на пътуващите деца и на децата в неравностойно положение очаква също своите варианти за решение.

И накрая отново и отново ще повторим, че основното е да се работи конкретно с майките и те да се подготвят и образоват за най-важната си функция — майчинството. Тук могат да бъдат полезни различни граждански организации, но на първо място — най-старите и най-опитните от тях — читалищата и Червения кръст.

Когато говорим за тежката социална криза, която разби ценностни системи и поведенчески стереотипи, трябва да прибавим още един неин “грях”. Тя играе деморализираща роля, материалната несигурност твърде често води до пълен отказ от активност (наистина по-често при мъжете), до липса на елементарна загриженост за децата и т.н., но това е друга самостоятелна тема.

Местната селска инициативност може да изиграе основна роля за намиране на конкретни решения в конкретни ситуации. Това обаче не може да освободи държавата от отговорности. Не бива да заклеймяваме като порок етатичните нагласи на българските селяни, които поставят на първо място държавата като най-важния субект, който може да реши тези проблеми.

4. Условия за живот в селския дом

Основната цел на нашето изследване беше насочена към изучаване спецификата на потенциала от хора, с които разполага домакинството, за да се включва пълноценно в социалния живот на селото. Материалната база на селския дом като условие за живеене там в нашите изследователски търсения е била от второстепенно значение не защото не е важна, а защото на първо място стоеше пред нас въпросът за човешкото присъствие в селото.

Селската къща и материалнобитовите условия в нея не са без значение за поддържане на хомеостазиса на селския селищен организъм, макар че конкретните теренни наблюдения да показват, че върху вземане на конкретно миграционно решение за напускане на селото не влияе в голяма степен качеството на социалнобитовите условия в селския дом. При реализацията на миграционното поведение обикновено се вземат предвид по-общи параметри на селския живот. Върху вземането на миграционно решение за завръщане към село обаче най-често влияе наличието на дом на село (собствен или на най-близки роднини) и качеството на живот, което може да осигури този дом.

Селската къща се оценява положително, когато по благоустроеност следва урбанистичните модели^[29] и актуалните тенденции на модата, но тя задължително отделя пространства за селскостопанска дейност и това едва ли би могло да бъде иначе като се има предвид, че около 95% от селските домакинства имат свое семейно земеделско стопанство. В тази двупланова реализация на селския дом ние търсим неговото място като неотделим елемент на потенциала на селското домакинство.

Вече от десетилетия следим няколко основни индикатори, които показват степента на благоустроеност и темповете на благоустрояване — течаща вода в къщи и (или) в двора, топла вода в къщи, баня, качества на съществуващата тоалетна, канализацията и нейните качества. Според нас това са главни условия днешният човек на село да се вписва успешно в съвременните изисквания за начин на живот.

Известно е, че тези форми на благоустрояване започват да заемат своето специфично благоустройствено поле едва в началото на 60-те години, когато започва масовото водоснабдяване на селата, насочено към селския дом.

Електрификацията на българското село завършва през 50-те години и електричеството влиза в селския дом. Водоснабдяването сравнително бавно извървява пътя от двора до къщи. Естествено е тъкмо с решаването на водоснабдителните и канализационните проблеми да са свързани главните благоустройствени задачи, стоящи пред всеки селски дом.

При цялата стагнация в селския живот днес, за която непрекъснато говорим, условията за живот в селския дом постепенно се подобряват преди всичко чрез намаляване на най- тежките случаи на отсъствието на модерност. До средата на 90-те години отсъствието на канализация беше белег за около 1/4 от селските домове; в края на 90-те години те са спаднали на около 17% — толкова, колкото са и домовете без студена вода в къщи. След 1994 г. продължава да нараства делът на домовете, в които “влиза” студената вода и вече са достигнали 83%, а домовете без течаща вода в двора са останали 1,5%, но все още съществуват.

Все още една трета от селските домакинства имат като основен и единствен способ за затопляне на вода в съдовете на печката. И това е обяснимо, доколкото печката с твърдо гориво (и преди всичко с дърва) си остава основният отоплителен уред за около 90% от селските домакинства и за 87% — това е основният уред за готвене през зимата. През лятото ползващите за готвене печка с твърдо гориво спадат на 40%.

Печката с твърдо гориво и “живият огън” си остават за селския дом основно организиращо пространство, обогатено с “над икономическа” знаковост. Известна е фразата за дом, отопляван с парно “Вред топло — няма къде да се огрееш”.

Така че печката със затоплената върху нея вода си остава постоянен белег на селската къща, макар че вече 2/3 от домакинствата да ползват различни уреди за сдобиване с топла вода. Тази запазена пропорция на домакинствата ползващи и неползващи специални уреди за затопляне на водата (2:1) преминава не толкова през отношението към модерността и икономическата невъзможност да се заплаща ползваното електричество, колкото през традиционния прагматизъм и организиращата роля на домашната печка.

Запазва се все още голям делът на домакинствата без баня, а спадането от 3 пункта след 1994 г. показва едно всеобщо забавяне при решаването на този проблем. Трябва да отбележим нарастването на дела на баните за целогодишно ползване.

Бавно се променя и един от най-трудните благоустройствени проблеми на селското жилище — тоалетната като белег за едно сравнително урбанизирано ежедневие на село. Нараства на 22% относителният дял на тоалетните в жилището с инсталация за промиване или в сравнение 1994 г. този дял почти се удвоява. Нараства и делът на дворните клозети с инсталация за промиване. В крайна сметка можем да кажем, че все още 2/3 от селските домакинства ползват тоалетни на двора без промиване.

В тези факти се оглеждат както традициите, които показват, че клозетът като благоустройствен елемент в селския двор се появява през 20 и 30-те години на XX в. и по правило е много примитивен, така и самата структура на жилищните пространства в селския дом, която не отделя място за такъв тип помещение. Естествено и отсъствието на развита селищна канализационна мрежа също влияе.

Онова, което улавяме по-скоро в теренната работа, отколкото в представителните ЕСИ, е постепенното хигиенизиране на дворната тоалетна и привеждането й във вид, който до някъде е в синхрон със съвременните промени в начина на обитаване на селското жилище.

Според нас важно е да се изтъкне, че във втората половина на 90-те години, независимо от материалните затруднения, с които се сблъскват селските жители, благоустрояването на селския дом продължава.

Според нас това е до известна степен влияние на младите и по- образовани поколения, но не е без значение и ролята на завръщащите се градски жители за целогодишен или периодичен живот на село, които желаят да осигурят един благоустройствен минимум в селския дом.

Въпреки самооценките на домакинствата, че са претърпели значителен икономически спад и за минимални възможности за покупки, надхвърлящи ежедневните нужди, налице е стремеж за поддържане на определен стандарт, под който не си позволяват да паднат, за да не загубят самоуважението си.

В параметрите на бита се оглежда прагматизмът на българина. Хладилникът разширява своето пространство и достига относителен дял над 92%, защото е важен за съхраняването на храната. Фризер имат около 30% от селските жители и този факт също си кореспондира със селската практичност.

Прахосмукачката и пералнята обаче доста бавно разширяват мястото си в селското домакинство — и по притежание, и по ползване. Прахосмукачката си остава най-малко ползваният уред — 37,1% от домакинствата ползват този уред.

Селското домакинство се свързва със света чрез съвременните комуникационни средства, но присъствието на този тип апаратура нараства главно за сметка на младите домакинства и на завръщащите се от града “бивши селяни”. Над 60% от селските домакинства имат цветен телевизор, а черно-бял — около 40% (някои домакинства имат и ползват и от двата вида). Вече отсъствието на телевизор е изключение. Вездесъщата радиоточка, която от половин век и повече е най-упоритият новинар в селото, все още живее и при 35,5% тя продължава да се ползва. Все пак, доста висок си остава делът на домакинствата без радио (или транзистор) — приблизително 40%. Очевидно телевизорът и радиоточката си остават информационните компенсатори.

В сравнение с 1986 г., когато засякохме първите собственици на видеокасетофони в селата, през 1998 г. те вече са сред повече от 16% от селските домакинства. Сателитните антени също заемат своето пространство — 8,4% от селските домакинства имат такива антени. Очевиден пропуск е, че не сме се заинтересували за наличието и ползването на кабелна телевизия.

По-бавно, отколкото очаквахме, нараства делът на домакинствата с компютър — те едва надхвърлят един процент. За съжаление ние нямаме информация за компютърната грамотност на членовете на домакинството и ползване на компютър извън домакинството, така че трудно можем да оценим реалното присъствие на този нов феномен в селския дом.

И накрая — телефонът. С около 10 пункта е намалял делът на домакинствата без телефон, но все още около 35% от селските домакинства нямат телефон. Това, разбира се, е наш изследователски пропуск при разработването на въпросниците.

Лека кола нямат почти 2/3 от селските домакинства и този дял се задържа с малко промени. Голямата част от собственици на леки коли ги ползват, макар да се подчертават финансовите ограничения при ползването. Само 14,6% от собствениците на леки коли не ги ползват, което отново ни напомня за опита на селския жител да се опитва да поддържа стандарта си.

Една обобщена характеристика на благоустроеността на селската къща, показва, че близо половината от селските домакинства живеят в добре и много добре устроени жилища.^[30] Ние считаме, че не е малък делът и на онези домакинства, които се намират на обратния полюс — всяко десето домакинство живее в неблагоустроено жилище.

Високото и доброто ниво на домакинско оборудване може да се намери в 25% от селските домакинства, но в 5% има пълно отсъствие на всичко онова, което дава облика на съвременния бит.

Културно — комуникационната среда^[31] е повече или по-малко изградена в 96% от селските домакинства. Тя е на високо и добро ниво във всяко четвърто домакинство, но за повече от 1/3 от селските домакинства е характерно ниско ниво на изграденост на културно — комуникационната среда.

При вземане предвид и наличието на битови уреди, и изградеността на културно — комуникационната среда може да се види, че съществува едно дъно на селските домакинства от около 3%, които живеят при много лоши битови условия за отделни случаи това е тяхната връзка с традицията на отминали времена и те не желаят да променят нищо, но за една част е характерно неумението да се справят със ситуацията и да изведат домакинството си от нулевото равнище на семейно битовото обзавеждане.

Според нас, тъкмо прегледът на степента на благоустроеност на селското жилище и фактът за нарастване на стойността на позитивните индикатори разкрива картина на устойчива активност в селото, на търсене варианти за пълноценно обитаване на селското жилище и пълнокръвен живот на село.

Живеещите на село влагат усилия за справяне със ситуацията и търсят варианти за реализация на индивидуалната си активност, чрез използване на потенциала на цялото домакинство — това може да се види както в подобряващата се картина на благоустроеността на селското жилище, така и в търсенето на варианти за икономическа активност в и извън домакинството.

Намеренията да се строи или да се купува, за да съгради база за стопанска дейност, която обхваща около 12% от селските домакинства, ако и да показва засега само размишления за търсене на възможности, а не реални дейности, разкрива тенденциите към раздвижване, към нов тип ориентация към стимулиране на действието, а не на пасивност.

Дори да са само намерения, размишленията, обърнати към бъдещето, сочат определена съпротива срещу пълната стагнация и за известна доза оптимизъм, призната или не.

Днешните жители на селото стоят между два бряга — на традицията, която изисква да не се хвалиш и да бъдеш скромен, да не прекаляваш с плановете за бъдещето, защото “човек предполага — господ разполага”, но и на актуалната постоянна рекламна кампания, в която всяко нещо се хвали, каквито и да са му качествата, защото “ако сам не се похвалиш, кой друг ще го направи”. Тази външно парадоксална ситуация всъщност освобождава човека от крайностите и търси мярата на трезвия анализ на бъдещето.

5. Свободното време — индикатор за рурална идентичност в селската общност

Раждането на свободното време

Тъй като обществото живее реално и се възпроизвежда чрез конкретните социални организми в конкретните, отделни емпирично съществуващи селища, така и действителното битие на човешките дейности се осъществява в ежедневието на социума. Преминаването през конкретната дейностна мрежа на човешките общности разпределя по определен начин самите общности не само в малките групи на обединените от определен вид дейност субекти, но също така поставя тези социални субекти и в големи групи с обобщаващи социални белези. Практически определянето на социалните общности на града и селото^[32] е групиране по признака на предимно земеделски и предимно неземеделски дейности, което е придало особения характер на типа селища, които са изградили.

Типологията на определен вид дейност, даваща спецификата на относително голяма група от хора, влияе дефинитивно върху формирането на типа култура, на културното усвояване на природата, на диалога природа — култура. Припомнихме тези пределно известни неща, за да се стигне до също достатъчно познатия извод, че градът и селото формират относително различни типове култури и че тази относителна автономност на типа култура започва да се размива, да се разбива при ускоряването на социалното време и разширяването на социалното пространство на селото в посттрадиционните и в модерните времена.

Това ускорено социално време е трансформирано време, произтичащо от изменящия се дейностен цикъл. И новите дейности, преминали през мрежата на ежедневието, задават въпроса дали или доколко се запазва руралното като определител на селото. В неизменната кръговост на руралната спирала се появи еднопосочното, линейно време, в което се вписваха поне два елемента — работно време и свободно време. Постпатриархалният човек от селото все по-често започва да търси трудовата си дейност срещу заплащане извън икономическата територия на домакинството, като по този начин сегментира по нов начин денонощния цикъл, при което категорично разделя работното отизвънработното време. Работното време, фиксирано в работен ден осмисля свободното време в извънработното време, оразличава свободното време като особена част от общото време. Проблемът свободно време заема своята самостоятелна територия с все по-голяма сила, когато като правило всеки селски човек (с минимални изключения) в трудоспособна възраст има своето работно място и трудова реализация извън дома.

Феноменът “свободно време” е може би един от основните белези на настъпващата трансформация. В известен смисъл човекът на традиционното село няма “свободно време” като обособена времева част, като лично време, като особена интерпретация на времето на социума и на типовете социални общности, в които е включен индивидът, защото целият дейностно — социализационен цикъл попълва мозайката на общото време, зададено от общността. Дори празникът не е празно време. Времето на празника е целево осмислено и дейностно разпределено по типове социални групи, организирани чрез фиксирани социални роли, задължителни за всеки член на социума. Дейностите и в ежедневието, и в празника са отговорност пред социума, отговорност за неговото съществуване. Следователно феноменът свободно време е белег за преодоляване на традиционните общества и в този смисъл — надрастване на руралността като белег на селото.

От тази гледна точка заявените дейностни предпочитания или тип занимания във времето, осъзнавано като свободно, могат да бъдат предпоставка за разсъждения до каква степен съвременният селски жител е запазил руралната си идентичност и в каква степен е отишъл отвъд нея.

Руралното и извънруралното в свободното време на селския жител

Новите времена, времената на модерността родиха свободното време като явление в селото и в този смисъл анализът на вътрешното фрагментиране на свободното време разкрива ветрилото на интересите, които носят отгласите на рурални и извънрурални характеристики. Дейностите в свободното време всъщност показват степента на промяна, настъпваща в личността на селския човек, личността сменяща дейностната си реализация и “естетическото си поданство”^[33].

Вероятно в търсенето на тази тънка граница на промяната трябва да изведем на преден план дейностите “за себе си”, дейности “насаме”, дейности за свое удоволствие, защото те в най-сгъстен вид носят и особеностите на прехода към модерните времена.

Социологическите изследвания, провеждани в България през последните 4 десетилетия, разкриват различни аспекти на проявлението на интереса към дейности “насаме” и показват динамиката на този интерес сред селските жители в зависимост от тяхната възраст, образование и “естетическо поданство”.

В изследванията “Градът и селото — 68” и особено — в “Града и селото-86” има предложена твърде широка палитра от дейности, които се разполагат по територията на свободното време. Четенето е един основен индикатор, разгледан в разреза на различни видове писмени текстове — типове литература, типове периодика, предпочитания и т. н., и е анализирано като “дейности за себе си”. С четенето са свързани почти 3/4 от населението над 16 години през 1986 г. Само около 27%от селските жители не четат изобщо, но от друга страна само 10%от селските жители покриват широк спектър на читателски предпочитания.

В този смисъл почти 3/4 от селските жители отиват отвъд традиционната рурална специфика. Нещо повече — младите образовани селски жени са по- активни читатели не само от мъжете с аналогични характеристики на село, но и от мъжете и жените от тази група в града. Непосещавалите театър изобщо са 42%, и тук отново откриваме валенции за активност в извънрурални територии, имащи отношение към интерпретацията на словото. Тази “отвъд рурална характерология” се стеснява при разглеждане на интереса към други видове изкуства и културни дейности. Например, когато стане дума за т. н. съвсем условно “сериозна музика”, се вижда, че интересът спада на 4-5%посещавали подобни концерти (оперна, симфонична, камерна музика).

Пак по данни от провеждани през 80-те години на XX в. изследвания става ясно, че около 12% от селските жители пътуват редовно до града (близък или далечен) за посещение на кино, театър, концерт или друга културна проява.

Тук отново имаме наслагване на извънрурални интереси в разширеното социално пространство.

Екскурзии в страната, в чужбина, посещения на изложби, музеи или други забележителности са също в полето на преодоляната рурална специфика и разчупеното селско социално пространство.

Любопитно е също така да се види една типична проява, ситуирана в свободното време — т. н. хоби, осъзнато, заявено любимо занимание. Повече от 1/4 от селските жители са заявили, че имат такава (около 28%). По реда на ранжирането според големината на групите, предпочитащи едно или друго занимание, селските жители следват същия ред като градските, но в по-малки относителни дялове (общо колекционерство, филателия, моделиране, нумизматика и т. н.). Големите относителни дялове на любимите занимания принадлежат на ръкоделие; градинарство; сладкарство и готварство — и в града, и в селото.

Изследванията от 90-те години на XX в. по-рядко проблематизират темата за свободното време поради напора на промените, на необходимостта да се поставят нови въпроси, да се търсят нови отговори, да се правят нови интерпретации. Когато обаче се отделя внимание на това проблемно поле, се вижда, че в основни линии картината на новото време следва тенденциите от 80- те години. Дори и при голямата трансформация на формите на заетост, на видовете дейности, на месторабота и възможност за трудова заетост се запазва една обща конструкция на интересите и предпочитанията за занимания през свободното време. ЕСИ “Потенциалът на селското домакинство” потвърждава тази приемственост и преповтаря резултатите и отношението към т. н. любимо занимание и в живота на живеещия в българското село в самия край на XX в.

Във връзка с това е нужно да се обърне внимание, че голямата част от любимите занимания са свързани с дейности, имащи някаква практическа насоченост, видим ефект, прагматично разбираема ценност, което ги поставя на границата на прехода от ежедневно задължителното към любимото занимание на всекидневието, от утилитарното към удоволствието (едно е да плетеш чорапи и фланели, друго е да плетеш дантелена покривка за кръглата маса, която нямаш, но може би някога ще имаш).

Тази игра на преходите от утилитарност към дейност за удоволствие се проецира в пространството на прехода от традиционните към модерните времена и не изчезва дори когато времената се означават от някои като “постмодерни”. И затова може би на полюсите на еднотипните предпочитания има сравнително малки групи. Така към някакъв вид духовна дейност (тук включваме и гледането на телевизия) проявяват 53%от селските жители като желано занимание през свободното време, но няма попаднали в групата, предпочитащи единствено духовните дейности.

Пасивният отдих фигурира в предпочитанията на половината от селските жители, но като единствено предпочитание включва само 13%.

Утилитарност и дейност за удоволствие се проецират в големите относителни дялове на предпочитащите да се занимават с някакъв труд, с някаква производителна дейност във времето осъзнато означено като свободно време. 50,6% имат предпочитания към такъв тип дейности — при това често повече от една. 35,1% намират удоволствие в работата в градината и в грижата за домашните животни; 23,1% търсят радостта от свободното време в занимания с домакинството; плетенето, шиенето, бродерията привлича 16,8%. Интересен е делът на тези, които оценяват възможностите, предоставени от свободното време, само като възможности за комбинация от различни форми на труд — това са 7,6%.

Това приливане от занимание за удоволствие към дейност с практическа значимост се вижда при заниманията с някои традиционни за българската селска жена дейности — тъкане, плетене, шиене. От посочените данни се вижда, че тези дейности, насочени главно към задоволяване на потребности на семейството и домакинството (изобщо най-близки роднини, които не са част от домакинството), намират своя пазарна ниша днес. Това са дейности, които привличат по-често възрастните, но в тях се включват и млади, като всичко това е част от диалога между поколенията.

Но може би най-важна за нас е групата от 18,8%, които търсят баланс между труд, развлечение, пасивен отдих, общуване с близки и познати, духовни занимания. В това разпределение по скалата на дейностите в свободното време, разбира се, голямо значение имат такива индикатори като възраст и образование, които по-скоро оттласкват към поляризацията на рурално и нерурално, отколкото да ги примиряват. И все пак в селския контекст и най-образованият и интелектуален тип запазва връзка с руралното на територията на свободното време. Това е част от “обществения договор” при живеенето на село. Отказът от руралните дейности маргинализира личността в селския социум. От друга страна териториите на “естетическото поданство”, свързано с фолклорната или нефолклорна култура от твърде дълъг период взаимно проникват и се обуславят, а това вече означава и взаимната обусловеност на руралното и неруралното в свободното време на живеещия на село.

Това показва, че балансът на свободното време е значим проблем, който трудно намира най-добрите си варианти, за да бъде действително мерило за богатството на модерния човек, а още повече — за модерния човек на село. При търсенето на тези баланси се вижда, че може би за повече от 1/3 от селските жители земеделският труд е част от представата за удоволствията на свободното време.

Данни от проведеното през 1994 г. изследване “Българинът и земеделският труд” показват, че 18%от селските жители определят земеделския труд като свое хоби; за 51,5% упражняването на такъв труд е приятно занимание; 36,4%считат, че той е полезен за здравето им, а около 10%практикуват такъв труд, без да акцентират върху полезността на получената продукция.^[34]

Тези данни пораждат противоречиви разсъждения, когато се прави опит те да се интерпретират като индикатор на руралността на селския жител.

От една страна интерпретирането на труда (материално производствен) като форма на любимо занимание на селския жител може да се приеме като достатъчно убедителен показател за ненадмогната руралност, при която, макар и да заема самостоятелен сегмент в цялостното организиране на времето, остава в руслото на традиционните представи за неразчленимост на социалното време на селяните. Погледнато от такъв зрителен ъгъл повече от половината от селските жители са упорити носители на руралната специфика и те си остават твърдо свързани с целия спектър от белези, определящи селото като тип селище, оставащи в много отношения непропускливо за модерните влияния. Самото структуриране на свободното време, макар и феномен на модерността, за селския жител си остава вписано в традицията и в цикличността на времевата селска активност, която е различна през четирите годишни времена.

От друга страна обаче, към нещата може да се подходи от друга гледна точка. Самото осъзнаване на свободното време като особен отрязък от времевата активност, време извън постоянната трудова заетост, възприемана като структуроопределяща в личното време, вече е преодоляване на традиционното времеозначаване.

Не е случайно, че повечето от заетите само в семейното земеделско стопанство се самоопределят като безработни. Трудовата заетост се разбира като форма на активност извън дейностния цикъл на домакинството дори и когато този цикъл има своите икономически стойности.

При такъв поглед към фактологията може да се каже, че днешният селски жител е стигнал отвъд осмислянето на времето в дискурса на традицията и , че с каквото и да предпочита да се занимава във времето, наречено свободно, той попада в пространства, различаващи се от класическата руралност. Заедно с това обаче той не остава и вън от една преработена руралност, преминала през мелницата на модерността, но съхранила основните характеристики на “изходния материал”.

А това ни кара да се връщаме към едно постоянно свое твърдение, че руралността е задължително необходим елемент в баланса на възпроизвеждащия се социум, но големината и конкретните форми зависят от конкретния тип обществено развитие. Вписването на земеделския тип дейности в структурата на свободното време на селския жител днес е вероятно ново самоосмисляне на руралността, а чрез хармонизирането й с типичните нерурални дейности се напомня, че се търсят вариантите за изявите на новия тип руралност.

Структурирането на свободното време и “перата” на отделните дейности показват преработването на руралността от всеки жител на селото. Дори и изцяло урбанизираната в ценностно и дейностно отношение личност, при живеене на село, не може да остане вън от територията на руралността в различните и обновяващи се нейни проявления и е наивно да се очаква друго. Руралността си има своите закономерности, чрез които повелително влияе върху преорганизирането на свободното време на всеки, който пожелае трайно да се впише в контекста на развитието на един селски селищен организъм.

Вероятно най-добре може да се измери изявяването на модерността и запазването на руралността чрез анализиране на предпочитаните варианти за използване на свободното време. Заедно с това обаче чрез формите на разпределение на свободното време се добива представа и за активния потенциал на селото, защото в свободното време се проецират личностните профили на селските жители и техните възможности да въздействат върху развитието на селото.

Жителят на съвременното село разделя всекидневието си на работно и свободно време, осъзнава разликата. Това е резултатът на продължителното извеждане на работното време извън дома, но и в условията на съвременните условия, когато в много случай семейното земеделско стопанство има характеристиките на пазарно и работещите в него го възприемат като основно свое работно място, отново се наблюдава осъзнато разделение на работно и свободно време. Може би това вече е знак, че днешната руралност е доста различна от руралността в традиционното село.

ОПИТ ЗА ИЗВОДИ

При анализа на наличните членове на селското домакинство, както и на движението в рамките на домакинството и на селската общност, се вижда, че все повече се стеснява блендата на естественото възпроизводство и развитие на потенциала на селската общност.

Доста стеснен е относителният дял на домакинствата, където се реализират основните възпроизводствени процеси — брачност и раждаемост. Буди тревога “женският дефицит” в трудоспособна възраст, а това значи — в репродуктивна възраст. Половите дисбаланси по възрастови групи (макар и общото съотношение да е 1:1) не стимулират нормалното възпроизводство на човека в рамките на семейството и домакинството.

Сложното домакинство продължава да е свързано с по-голям собственовъзпроизводствен потенциал в селото, но то обикновено е по-силно засегнато от икономическите трусове на актуалната социална ситуация.

Без да е преставало да бъде основен източник за попълване на възрастовата пирамида, естественото възпроизводство вече близо 30 години не успява в рамките на българското село да компенсира загубите на потенциал, изтекъл по естествен път и чрез миграцията.

Нашето изследване доказва, че собствените естествени възпроизводствени процеси в селото, имат най-голяма роля не само за да поддържат възпроизвеждането на самата селска общност, но и за изграждането от селските мигранти на една паралелна селска общност. Представителите на тази паралелна селска общност запазват някаква връзка със своя селски корен, по- стабилна или по-имагинерна. Свързаните с тази общност може да са живели и работили в града в продължение на десетилетия, но при определена ситуация, в която се срещат лични и обществени фактори, нейни представители се ориентират към селото именно защото винаги по време на своето градско битие са оставали в някаква степен в гравитационното поле на селото.

От тази паралелна селска общност фактически се попълват селата и компенсират “демографската недостатъчност” на естественото възпроизводство. Както вече видяхме, обратният път към селото търсят лица в зряла трудоспособна или ранна пенсионна възраст, имащи в някаква степен знания и сръчност, подходящи за живеене на село.

В известна степен може да се говори за “селска диаспора” в градската общност, която носи по-слабо или по-силно изразена своята “селска връзка”. Практически тази “селска диаспора” в града расте и има влияние върху поддържането на хомеостазиса на селския селищен организъм: тя главно поддържа обратната миграция към селото и за периода 1985, 1992 г. за пръв път се регистрира по-голям относителен дял на мигрантитеград — село в сравнение с мигрантите село — град.

За сега селският потенциал се попълва по-малко чрез естествено възпроизводство и повече чрез едно особено “кръвообращение”, което включва града и селото в обща система. В ранната трудоспособна възраст младите поколения изтичат към града (по-често жените), там те постигат своята семейна и трудова реализация и малко след средата на зрялата трудова възраст започва да се формира новият кръг на ориентация към селото, който е в силата си до зряла пенсионна възраст.

За сега потенциалът на селото и нормалното функциониране на селския селищен организъм се поддържа в равновесие в по-голяма степен от обратни мигранти, завърнали се в родното си село. Самите те създават нови гравитационни полета за привличане на своите деца и внуци, които от своя страна са много по-слабо свързани със селото и със специфичната “технология на селския живот”, но изграждат свой тип “селска връзка”, обратните мигранти създават “трудов потенциал”, но рядко представляват “репродуктивен потенциал”.

Завръщащите се на село се интересуват от създаването на семейно земеделско стопанство, но рядко се ориентират към пазарното земеделие. Тези обратни мигранти са носители на акумулираната от тях градска структура и интерференцията с вълните на селския живот създава нов тип обитатели на селото, които пазят донякъде руралната специфика в отделни аспекти, но те са твърде далеч от традициите на класическото българско село.

Селският контекст пази известен баланс между руралното и урбанистичното, макар че урбанистичните модели определят репродуктивното поведение на селското семейство, урбанистичният модел за майчинство и т.н.

Според нас, акцентите на руралността се запазват в сравнително големия относителен дял на сложните домакинства и на запазената връзка със земеделието на около 95% от селските домакинства. Семейното земеделско стопанство е най-важното прагматично формулирано условие за миграционно решение по посока на село. “Рурална физиономия” има и моделът за конструиране на свободното време. Земеделският труд (в различни негови разновидности) е желана форма за дейност в свободното време. Определените предпочитания към някаква форма на труд в свободното време може да се тълкува или като ненадрастната руралност на традиционното село, което не познава свободното време в днешното му разбиране, или като необходим белег на структурата на свободното време на селския жител.

Белези на руралност носи донякъде и обитаването на селския дом — напр. отделянето на помещенията и постройките, свързани със стопанска дейност; функционалното натоварване на кухнята; ограниченото ползване на някои съвременни уреди; забавеното решаване на редица благоустройствени проблеми. Като цяло обаче, благоустрояването и модернизираното обзавеждане са насочени към преодоляване на селската специфика на дома и тази тенденция се потвърждава и в условията на тежка икономическа ситуация. Тъкмо тази модернизация и подкрепата на местната власт за намиране на позитивни решения е може би най-важното условие, за да се избере селото като място за живеене.

Връзката с природата, екологическите проблеми са важни, но за вземане на миграционно решение по-важна е прагматиката, отколкото емоцията.

II РАЗДЕЛ ТРУДОВИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА СЕЛСКОТО ДОМАКИНСТВО

УВОД. Цел, задачи и подход към проблема за трудовия потенциал на селското домакинство

Целта на тази част на разработката се свежда до изясняване на характеристиките на човешкия трудов потенциал на селото и установяване на степента и начина на реализация на този потенциал в сегашния период на развитие на българското общество.

Така формулирана, целта насочва към следните по-конкретни задачи:

да се изследва състоянието на трудовия потенциал на селското домакинство (като активен елемент във функционирането на селото като подсистема на обществото);

да се установи реализацията на трудовия потенциал на селските домакинства, степента на използване на актуалния трудов потенциал и вариантите на икономическо поведение на селските домакинства;

да се разкрият резултатите от реализацията на трудовия потенциал на селското домакинство, да се установи доколко тези резултати задоволяват определени потребности на самото домакинство и влияят върху начина на живот;

да се потърсят условия и фактори, които обуславят състоянието и възпроизводството на човешкия трудов потенциал на селото, формите на трудова активност и моделите на икономическа реализация на селското домакинство.

С оглед на така поставените цел и задачи, теоретичните постановки за изучаване на трудовия потенциал на селското домакинство в проекта могат да се представят най-общо чрез показаната по-долу схема (Схема. 1).

Схема 1

Характеристиката на трудовия потенциал на селското домакинство се разглежда като съвкупност от някои социално-демографски показатели, които дават представа за количествените параметри на наличния в селото трудов резерв (възрастова структура, трудоспособен контингент, големина на домакинството, поколенческа структура) и измеренията на специфични качествени особености, присъщи на този резерв, като предпоставка както за различни начини, степен, качество на реализацията на човешкия потенциал, така и за избор на модел на икономическа стратегия и поведение (социално — групова принадлежност на членовете на домакинството, образователно и квалификационно ниво, здравен статус, мотиви за трудова активност, приспособяемост към актуалната ситуация, социално-психологически нагласи). Състоянието на трудовия потенциал се търси в два основни изследователски пласта — отделните лица (членовете на домакинствата) и домакинството като специфична икономическа цялост.

Използването (респ. неизползването) на наличния трудов потенциал намира пряк израз както в актуалната трудова заетост и социо-професионален статус на членовете на домакинството, отрасъла и формата на собственост на тяхната месторабота, трудовата миграция — ежедневна и дългосрочна, допълнителната заетост и безработицата, така и в общите стопански дейности на селското домакинство. Специално внимание в проекта е отделено на семейното земеделско стопанство, като вариант на трудова реализация и основен елемент в моделите на икономическо поведение на селските жители и домакинства. Изследователските ни интереси към вариантите на реализация на трудовия потенциал са насочени и към едно по-високо ниво, а именно типологизиране на селското домакинство като икономическа цялост — според моделите на икономическо поведение в условията на трансформации в общественото пространство на страната (модели на поведение на домакинството при безработица и при материални затруднения) и според реализацията му като стопанско — производствена единица. Обяснителната схема на различията в организацията, начините и качеството на реализация на потенциала на селските домакинства се формира както от различните характеристики и специфика на реалния потенциал на домакинствата, така и от редица условия и фактори — природо-географски особености, регионални особености, обща социално-икономическа ситуация в страната, материална осигуреност на домакинствата (собственост, битови условия, финансова, техническа осигуреност) и пр.

В теоретичните постановки на проекта резултатите от реализацията на трудовия потенциал на селското домакинство се представят също на две нива — на по-ниското — чрез структурата на доходите и разходите на домакинствата, съдържанието и степента на лишенията, изпитвани от домакинството, зависимостта на домакинството от получавани (или давани) помощи, и на по-високото — чрез обобщени оценки за икономическото положение на домакинството, типологизация на домакинствата според тяхната икономическа перспектива.

Основната изследователска хипотеза е, че в условията на радикални стопански промени в българското общество и съществуващ дисбаланс и в двете основни сфери — възпроизводството на човека и стопанската сфера, селото търси начини за преодоляване на едновременната кризисност в тези важни за функционирането на обществото сфери, селското домакинство търси своите варианти за икономическа активност, за стопанска реализация, според възможностите и потребностите на домакинството като икономическа единица. Основно място в различните модели за икономическо поведение на селското домакинство заема семейното земеделско стопанство. Чрез селското домакинство и неговото семейно земеделско стопанство, земеделието се запазва като универсална черта на селото и в условията, когато селското стопанство е основен източник (или изобщо източник) на паричен доход за малък дял селски домакинства.

ГЛАВА ПЪРВА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТРУДОВИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА СЕЛСКОТО ДОМАКИНСТВО

1. Количествени параметри на трудовия потенциал на селското домакинство — другото лице на демографските процеси

Трудовият потенциал на днешното българско село несъмнено може да се разглежда като „другото“ лице на демографските процеси, защото този потенциал е формиран под влиянието на демографски процеси, преминали в по-далечно или по-близко минало и действащи сега в българското общество и в частност на територията на българското село. Разглеждането на демографските дадености от гледна точка на трудовия потенциал показва, че в тях са заложени както актуалните, така и бъдещите възможности за икономическо възпроизводство на селското домакинство и на селското население.

Възраст на селските жители — актуален, бъдещ, бивш трудов потенциал

Демографският показател „възраст“, разгледан от гледна точка на трудовия потенциал, а именно — трудоспособна, дотрудоспособна, следтрудоспособна възраст на жителите на селата^[35] дава най-общата представа за измеренията на трудовия потенциал в българското село. Емпиричните резултати от представителното за селските домакинства изследване^[36], реализирано в рамките на проекта, показват, че селското население се разпределя по следния начин:

— 47% актуален трудов потенциал (лицата в трудоспособна възраст);

17% евентуален бъдещ трудов потенциал (в дотрудоспособна възраст);

36% бивш трудов потенциал (в следтрудоспособна възраст).

Графика 1

Получените данни са с минимални отклонения от съответните изчерпателни статистически данни. Те потвърждават влошената възрастова структура на селското население и очертават неблагоприятно състояние на човешкия трудов потенциал — недостатъчни актуални и перспективни контингенти, относителен дял на бъдещия трудов потенциал над два пъти по-малък от този на съвкупността на хората в следтрудоспособна възраст.

От друга страна се вижда, че въпреки това кризисно състояние, в момента все пак съществува известен човешки потенциал за труд и стопанска активност, за поддържане и развитие на икономическа активност — контингентът от лица в трудоспособна възраст обхваща почти половината от селското население (47%), а е налице и евентуален бъдещ трудов потенциал (17%). За съжаление обаче, делът на младите (4,2%), които са пред прага на трудоспособната възраст (16 — 18 г.) е определено по-малък от дела на хората, които са в предпенсионна възраст и в близко бъдеще ще излязат от активния трудов потенциал.

Като се има пред вид спецификата на основната в сегашния период стопанска дейност на селските домакинства — земеделието и основната производствена форма — семейното земеделско стопанство (СЗС), обхватът на трудовия потенциал на селското домакинство реално излиза от нормативно определения възрастов диапазон за трудоспособност и се разширява в две посоки — с част от хората от бившия трудов потенциал, запазили своята работоспособност (като правило хората в ранна пенсионна възраст — до 65 години, а често и тези между 65 и 75 години), както и с част от бъдещия трудов потенциал — децата до 18 годишна възраст, които участват в дейностите на семейното земеделско стопанство. В една трета от селските домакинства има пенсионери на възраст до 65 години и обикновено именно те поемат основната работа по производството в семейното земеделско стопанство и в още една четвърт — има пенсионери между 65 и 75 години, които все още „не се дават“ и често са активна работна ръка в домашното стопанство.

Една по-детайлна представа за реалния трудов потенциал може да се получи при изясняване на някои характеристики и особености на съвременното селско домакинство:

Големина на домакинствата — възможности за фамилна стопанска активност

Високата стойност (над 50%) на относителния дял на едночленните и двучленните селски домакинства, разглеждана сама за себе си показва, че значителна част от селските домакинства са малочислени и това е вече факт, който има своето значение от гледна точка на трудовия потенциал и вариантите за стопанска активност, поради спецификата на селското домакинство като стопанско — производствена единица и поради спецификата на главния рурален белег — земеделието (и в частност семейното земеделско стопанство). От съществено значение за фамилната стопанска активност и икономическото възпроизводство на селото се оказва вътрешната структура на тази половина от селските домакинства. В основната си част това са домакинства, в които работната ръка е не само малко като количество, но техните членове са във високите възрастови групи:

едва всяко 6-то от малочленните домакинства има трудоспособен контингент, който се включва в общия трудов потенциал на селото;

— само всяко 16-то от малочленните домакинства има потенциал за бъдещо възпроизводство.

Актуалният трудов потенциал на селото откриваме в другата половина от селските домакинства — средно големите (3 и 4 членните) и най-вече при големите (5 и повече членните) домакинства. Само около 7% от средните по големина домакинства нямат членове в трудоспособна възраст, а всички многочислени домакинства имат трудоспособен контингент. Естествено, и перспективното попълнение на селския трудов потенциал — бъдещият трудов потенциал расте именно в средните и големите домакинства.

Възрастова структура на селските домакинства — перспективни и безперспективни домакинства

Тази характеристика е свързана пряко с големината на домакинствата. Като правило, в малочислените домакинства — с нисък трудов потенциал — преобладават хората в зряла и преклонна възраст, докато малките и млади селски жители живеят в средните и големи домакинства — с по-висок трудов потенциал.

Най-общо, актуален трудов потенциал има в малко повече от половината селски домакинства (57%) — 13,0% имат само един член в трудоспособна възраст, 25% — двама, 10% — трима, 9% — четири и повече. Това са домакинствата, които можем да определим като перспективни по отношение на устойчиво поддържане на селския трудов потенциал. Приблизително равни са относителните дялове на домакинствата, в които има лица в началото, в средата и в края на активния трудов живот. Домакинствата, в които има лица в ранна трудоспособна възраст (18–30 години) са 29%; домакинствата с лица, които имат солиден трудов стаж и са в зряла трудоспособна възраст (31 — 45 години) са 30%; домакинствата, с членове, които са в горна трудоспособна възраст (45–55 — за жените и 45 — 60 — за мъжете) са 26%. В повече от 25% от перспективните домакинства трудоактивният контингент е съставен от лица от две или от трите възрастови групи — ранна, зряла и горна трудоспособна възраст.

Като специфична подсъвкупност на перспективните домакинства се отделя почти една трета от селските домакинства (32%), в които расте евентуалният бъдещ трудов потенциал на селото. В 16% — има едно дете до 18 години, в 14% — две, в 2% — три и повече деца. Ако тези деца останат (но само ако останат!) да живеят и работят на село може да се каже, че е осигурен (макар и не много силен в количествено отношение) и известен потенциал за бъдещето. Тези данни, както и съпоставянето им с резултати от предишни изследвания (напр. Живкова 1996:55 и сл.) и статистически данни, дават основания за известни оптимистични очаквания за трудовия потенциал на селото.

Безперспективните селски домакинства — тези състоящи се само от лица в следтрудоспособна възраст са 43%. Трябва да отбележим обаче, че тази класификация — перспективни — безперспективни — е в известна степен условна, що се отнася до актуалната трудова активност на тези домакинства. Както ще видим по-нататък, част от пенсионерските домакинства заема активни стопански позиции и показва в съвременната ситуация адекватно икономическо поведение.

Поколенческа структура на селските домакинства — приемственост в предаването на социален опит

В търсене на отговор на една от основните задачи, поставени в проекта, а именно доколко потенциалът на съвременното селско домакинство реално може да „съдейства“ за устойчиво функциониране и развитие на селото, а оттам и на цялото общество, е необходимо да бъде разгледана и поколенческата структура на селското домакинство. Несъмнено е, че междугенерационните отношения, приемствеността в натрупването и предаването на социален опит имат своето значение (поне) в рамките на семейната, фамилната общност. В условията на селото тези отношения са от особена важност. Спецификата на селския начин на живот остава свързана с основната характеристика на селото — земеделието (дори по времето на индустриализацията, централизираната икономика и кооперативното земеделие, дори когато земеделието носи парични доходи и/или е професионална съдба за малка част от селяните). Земеделското производство в домашното стопанство поддържа по-силни или по-слаби (в различните исторически периоди), но винаги „живи“ функциите на домакинството като самостоятелна стопанско — производствена единица, чието функциониране е колективно дело и изисква участието на цялото домакинство, на всички или поне почти всички членове. В сегашния период на промени на собственическите отношения, на проблеми със земеделското производство (организационни, технологични и пр.), генерационната приемственост може да се окаже с особен положителен заряд, тъй като социалният и практически опит на по-възрастните би бил полезен за младите.

Домакинства с успешно развиващи се семейни земеделски стопанства, попаднали в извадката на проведеното ЕСИ, като основа за своя успех изтъкват често именно присъствието, участието, упорството и опита на най-възрастните членове на домакинството. В същото време основната част от изцяло пенсионерските домакинства извеждат като основна причина за своето трудно днешно ежедневие липсата на млади хора в домакинството, с които заедно да поддържат и развиват земеделското си стопанство.

Всяко пето селско домакинство включва членове от три и повече поколения; в 14% от домакинствата живеят заедно деца, хора в трудоспособна възраст и лица в надтрудоспособна възраст; повече от 1/3 от селските домакинства се състоят от две или повече семейства на родители и техни деца, или от семейство и остатъци от семейства.

Разбира се, по въпроса доколко „полезно“ за трудовия потенциал на селското домакинство и оптималната му реализация е съществуването и „използването“ на генерационната приемственост, в настоящата социално — икономическа ситуация на резки и дълбоки промени, може да се дискутира, тъй като днешният активен и бившият трудов потенциал са формирани основно в условията на социалистическата планова икономика (вж. напр. Колева, С. 1999 : 37) и се предполага, че социалния опит на предишните поколения е изцяло или до голяма степен неприложим, че различията между генерациите са много големи и непреодолими (образованост, професионална квалификация, ценностни системи и норми и пр.). Избързвайки напред в анализа на емпиричните резултати от проекта, ще отбележим само, че

Различия в количествените характеристики на трудовия потенциал на селото в отделните региони на страната

Казаното дотук се отнася за селските домакинства от цялата страна, като представените резултати дават една обща картина на количествените измерения на трудовия потенциал. Анализът не би бил коректен, ако не бъде направен поне опит да се намали ефекта на неизбежното осредняване при представителните изследвания, ако не бъдат отчетени съществуващите различия в отделните райони на страната, в отделните села. Очевидно е, че твърденията, че в половината селски домакинства има трудовоактивен контингент, че в една трета — има ориентиран към бъдещето трудов потенциал, не могат да се отнесат към всяка област, към всяка община и още по-малко към всяко село.

Като че ли общоприета за българското село е представата за села, в които живеят само немощни баби и престарели дядовци, за села, в които отдавна не е ставала сватба или не се е чувал плач на бебе. Но тази представа е само донякъде вярна. Действително, такава е картината в много наши села, дори в цели райони и търсенето и анализирането на актуален и бъдещ трудов потенциал в тях е по-скоро безсмислено. Но е вярно също така, че има много села и региони, които са жизнени, в които делът на трудовоактивните контингенти и на бъдещия трудов потенциал е значителен. Различни изследвания показват силната корелация между демографската ситуация, качествата на човешкия потенциал, нивата на човешко развитие за различни региони и общини от една страна и от друга страна — равнището на социално-икономическо развитие, показателите за икономическо състояние на тези региони — области и отделни общини (вж. напр. България 1999. Развитие на човека. 55–60; България 2000. Доклад за човешкото развитие. 32–39).

Ефектът от обобщаването и осредняването на емпиричните данни, характеризиращи трудовия потенциал на селското домакинство може да бъде донякъде неутрализиран, ако анализът се конкретизира за отделните региони на страната.

Така напр. най-голям актуален трудов селски потенциал притежават регионите^[37] Родопи, Югозапад, Дунавски Север (при които населението в трудоспособна възраст е над 50%), а най-малък потенциал имат регионите Среден Север и Марица — Стряма (при които хората в трудово активна възраст са по-малко от съвкупността на хората в пенсионна възраст).

Още един щрих към констатираните различия в отделните региони добавя състоянието на перспективно ориентирания контингент — в дотрудоспособна възраст. Най-оптимистично е положението в селата на регионите Родопи и София — град, а с най-малък дял от млади хора, които ще попълнят трудовоактивния контингент са регионите Среден Север, Северозапад, Марица — Стряма.

Като индикатор за степента на възможностите за възпроизводство на трудовия потенциал в различните региони на страната, може да бъде разгледано съотношението между трите групи население (а, б, в)

а) контингентът, от който се очаква бъдещото обновяване на трудовия потенциал със собствени ресурси — членовете на домакинствата в дотрудоспособна възраст;

б) актуалният трудовоспособен контингент — членовете в трудоспособна възраст;

в) контингентът, без възможности или с намалени възможности за активна трудова дейност — членовете в надтрудоспособна възраст.

Ако се върнем отново на съответните емпирични резултати за цялата страна, се вижда, че възможностите за възпроизводство на трудовия потенциал в българското село са по-скоро слаби (при съотношение 17%, 47%, 36%). Има обаче отделни региони в страната, за които бихме могли да характеризираме тези възможности като умерено добри, тъй като там разглежданото съотношение показва едновременно сравнително по-силен актуален потенциал и евентуално по-оптимистично бъдещо развитие — напр. регион Родопи (23%, 55%, 22%), регион София — град (макар че тук селския район е твърде ограничен като обем — брой села и жители и специфичен, поради близостта със столицата — 24%, 44%, 34%) и донякъде Югоизточния регион (19%, 47%, 34%). Други райони показват слаби възможности за възпроизводство на трудовия потенциал — напр. регионите Източен Север (18%, 42%, 40%), Дунавски север (16%, 50%, 34%), Югозапад (15%, 55%, 30%). Като изключително слаби се проявяват възможностите (с малък дял евентуално бъдещ трудов потенциал и с голям дял пенсионери) на регион Среден Север, който се отличава с най-голям дял хора в пенсионна възраст (12%, 37%, 51%), Марица — Стряма (15%, 40%, 45%), Северозапад (14%, 44%, 42%).

Като диференциращи фактори за измеренията на трудовия потенциал на селските домакинства се проявяват също големината на отделните села, изразена чрез броя на жителите им, както и природо — географските им характеристики. Проявяват се ясно изразени тенденции — напр. колкото е по-голямо селото, толкова по-силен е актуалният трудов потенциал, а също така възможностите за възпроизводство на този потенциал са по-добри и обратно — колкото по-малко е селото, толкова по-голям е контингентът на хората в надтрудоспособна възраст и съответно по-слаб (и като абсолютен брой и като относителен дял) е трудовият потенциал. Тенденцията за общо застаряване на селското население, обезлюдяване на селата и съответно намаляване на активния трудов контингент е по-силно изразена като правило при планинските и полупланински села. Но белегът „планинско“ невинаги е равнозначен на слаб трудов потенциал. Редица планински села (в Родопите напр.) са все още живи и поддържат висок относителен дял на младо население и деца, средният брой членове в едно домакинство там е определено по-голям от средния показател за страната. Друг е въпросът, че

При слабото икономическо развитие и силно намалелите възможности за трудова реализация на наличния актуален и бъдещ трудов потенциал, сравнително оптимистичната ситуация в някои региони на страната в близко бъдеще може да има обратно, негативно развитие.

2. Качествените особености на трудовия потенциал на селското домакинство — предпоставка за различни варианти и различно качество на реализация

Качествените особености на човешкия трудов потенциал имат съществено значение за устойчивото функциониране и развитие на селското домакинство и българското село. Различията в параметрите на някои извъндемографски характеристики на селските жители и на техните домакинства маркират основите за различно качество, различно икономическо поведение и различни варианти при реализацията на наличния трудов потенциал. В съвременната икономическа ситуация на динамични и дълбоки промени, при специфичните изисквания, които тази ситуация поставя пред селските жители и домакинства и в условията на слаби количествени измерения на наличния човешки трудов резерв, индивидуалните (на отделните членове на домакинството) и груповите (на домакинството като цяло, фамилни) качествени дадености и характеристики имат голяма социална натовареност. В условията на нараснала необходимост от лична (фамилна) активност и самопомощ, от вземане на решения и поемане на рискове и отговорност, образователното и квалификационно ниво, ориентацията към промени в икономическото поведение, личностните характеристики, приспособяемостта към социалната ситуация и пр. са важни предпоставки за рационално използване на ресурсите (материални и човешки) на домакинството и за известна компенсация на недостатъчния в количествено отношение трудов потенциал на селото.

Използваните при реализацията на проекта качествени изследователски методи (дълбочинни интервюта, фокус — групи, продължителен престой и участие в живота на селото, наблюдения и пр.) позволиха на екипа ни да се увери в значимостта на качествените характеристики (на отделни членове на домакинството и на домакинството като цяло) за постигането на стабилизиране или просперитет на домакинството или обратно — в западане, обедняване и изпадане в дълбока криза.

Социално — групова принадлежност^[38]

В българското село съществува определено разнообразие според социално — груповата принадлежност на жителите над 18 годишна възраст. В извадката на представителното изследване не са попаднали лица само от групата на едрите частни производители, търговци, предприемачи (макар че при самоидентификацията две жени, занимаващи се с частен бизнес са се „надценили“ и определили своя статус именно като бизнес-елит), а групата на политическия, културен, научен елит има само един представител, който в момента е пенсионер. Всички останали групи имат своето по-силно или по-слабо присъствие — ръководна администрация (1,2%), масова интелигенция (4.2%), служители в държавни и частни фирми (7,0%), офицерство (0,6%), средни и дребни производители (без селско стопанство) (3,1%), наемни работници в частни и държавни фирми (без селско стопанство) (41,2%), селскостопански ръководни кадри, специалисти, администрация (1,3%), селскостопански работници — животновъди, полевъди и пр. в бившите кооперативни стопанства, или в сегашните кооперации, или наети в частни стопанства (26,3%), индивидуални (частни) земеделски стопани (9,3%), без социално — групова принадлежност — никога не работили лица над 18 годишна възраст (5,8%).

Прави впечатление количественият превес на наемните неземеделски работници (промишлени, строителни и пр.) пред групата, обединяваща всички, чиято социално — групова принадлежност се свързва със селското стопанство — работили в бившите кооперативи, работещи в сегашните кооперации, наемни селскостопански работници, частни стопани. И този превес се обяснява с масовата заетост (като основна заетост) на селските жители в неселскостопански производства преди 1990 година.

В същото време трябва да се има пред вид, че селските жители никога не са губили близостта си със селскостопанския труд и производство. Дори и когато не са (или не са били) заети професионално със земеделие, заниманията със земята и добитъка в семейните стопанства като правило остават част от трудовата им активност и ангажираност като вторична, допълнителна заетост.

Свързаността на селските домакинства със земеделието проличава по-отчетливо, когато разглеждаме домакинството в цялост и търсим неговата „обща“ социално — групова принадлежност (като групова характеристика), според индивидуалната принадлежност на преобладаващата част от членовете на домакинството. В този случай най-голяма е групата (46%) на земеделските домакинства, при които всички или повечето членове са свързани (или са били свързани) професионално със земеделието. Втората по големина група (42%) е на неземеделските работнически домакинства, в които преобладават наемните неземеделски работници, работещи (или работили) в частни или държавни фирми и предприятия. Сравнително малки са съответно групите на домакинствата на служителите (6%), на интелигентите (4%), на средните и дребни производители и търговци (2%).

Показаното разнообразие, „покриването“ на целия спектър от социо-професионални групи и тяхното балансирано разпределение дават основание да отбележим, че

Ще отбележим два по-съществени момента, свързани с този потенциал. Ако чрез съпоставяне на емпиричните резултати направим паралел между перспективните домакинства — с актуален трудов потенциал и безперспективните (изцяло пенсионерски) домакинства, ясно се вижда, че новата икономическа реалност е оказала определено въздействие върху перспективните селски домакинства и част от тях се е ориентирала към нови организационни и производствени форми — частни земеделски стопанства и друг среден и дребен бизнес (производствен, търговски, в сферата на услугите и пр.). В същото време става ясно, че значителна част от селската интелигенция е излязла от активния трудов контингент и в перспективните домакинства в сравнение с безперспективните, делът на интелигенцията видимо намалява. А това може да показва:

• първо: по-качественият и високо образован контингент в трудоспособна възраст продължава да напуска селските райони и

• второ: по-слабо присъствие на квалифицирани специалисти — селскостопански и неселскостопански, в създаваните нови, съвременни, пазарноориентирани производствени форми и по-малко действащи селски учители, лекари и др. специалисти в здравеопазването, образованието и др. стопански отрасли.

Образователно и квалификационно ниво

Особено силно натоварване за качеството на трудовия потенциал на селското домакинство и стабилизирането, развитието или обратно, западането на домакинството има постигнатото от неговите членове образователно ниво и степен на квалификация. Емпиричните резултати от проекта потвърждават стратифициращия ефект на образованието и диференциацията на селските домакинства според тяхното образователно ниво — напр. при икономическата перспектива на домакинството (коефициент за взаимовръзка на Крамер V=0,426), демографския потенциал на домакинството (V=0,284), безработността в домакинството (V=0,252), стопанската активност на домакинството (V=0,258).

Макар че в сравнение с резултати от предишни наши изследвания (1992, 1994 г.) се оформя тенденция към известно подобряване на образователното ниво на приключилите своето образование селски жители (които в момента не са учещи), то е сравнително ниско и по-ниско от това на градските жители. Нашите емпирични данни показват, че повече от половината от селското население остава в ниските образователни степени — 3,2% са неграмотни, 19% — с доначално образование, 33,3% — с основно образование. Сравнително голяма е групата на завършилите средно общо или специално образование — 37,5%, а завършилите полувисше и висше образование са 7,0%.

Графика 2

Емпиричните резултати от проекта показват съществени различия в образователния статус на отделните възрастови групи (коефициент за взаимовръзка на Крамер V=0,567) и потвърждават установяваната и при други изследвания силна корелация между възрастта и постигнатата образователна степен. Генерационните различия са от значение не само за характеризиране на сегашния трудов потенциал на българското село, но и на тенденциите за промяна в качеството на този потенциал, изразено чрез постигнатото образование. Актуалният трудов потенциал има постигнато по-високо образователно ниво в сравнение с бившите трудови контингенти — напр. около 2/3 от най-младия трудов контингент (18–35 г.) имат средно и над средно образование, докато при възрастните (60–75 г.) около 2/3 са с основно или по-ниско образование, а 2/3 от най-възрастните (над 75 г.) са неграмотни или имат до начално образование.

Обяснение на наблюдаваните положителни изменения могат да се търсят главно по два пътя — с естествения ход на годините, в сегашното селско население са се включили поколения, получили по-висока степен на образованост и съответно са излезли по-слабо образовани поколения; в последните десетина години в селата се завръщат „млади“ пенсионерски семейства с висок образователен ценз, което също съдейства за подобряване на образователната структура на селското население.

Въпреки че като цяло младото попълнение на трудовия потенциал е по-високо образовано от хората от високите възрастови групи,проблемът за необходимост от по-високо ниво на обща и специализирана образованост в селските райони, вкл. и на младите хора не може да се разглежда като решен.

Налице е специфична и противоречива ситуация. От една страна, проблемът за намиране на работа, съответстваща на по-висок професионален и образователен статус е нерешим за селските жители, защото в сегашната ситуация в селата като правило има малко или изобщо няма работни места, изискващи високо образование или специализирана подготовка. Примитивните и малки по размер домашни стопанства, които често са единствената възможност за трудова реализация на селските жители, не изискват и не стимулират стремеж към висока образованост и специализирана професионална квалификация. Престижът на високото образование спада и в резултат на самите икономически реформи — в сегашната икономическа ситуация по-изгодни напр. са дейностите прекупуване, препродаване на продукти и стоки, както и извършването на услуги (земеделски, занаятчийски), отколкото производствените дейности. А успехът в тези дейности в ограниченото селско пространство не е свързан с висока образованост.

От друга страна, липсата на необходимата специализирана подготовка (заедно с други фактори) несъмнено оказва задържащо влияние при избора и реализацията на избраното икономическо поведение, при вземането на решения за индивидуално или фамилна икономическа активност и тяхното осъществяване — стопански дейности на домакинствата, начин на стопанисване на земята, започване или поддържане на някакъв семеен бизнес и тл. Не е случайно, че сравнително успешни частни земеделски стопанства създават домакинства, в които има хора със съответни знания и опит — селскостопански специалисти, бивши ръководители на ТКЗС/АПК или хора, специализирали се и създали съответни позиции и връзки в определени производства още по времето на кооперативните стопанства, а печеливш търговски или друг семеен бизнес развиват главно домакинства, чиито членове имат подходящо специализирано образование или са работили и преди промените от 1989 г. в съответния бранш.

Специализирана образователна земеделска профилираност имат съвършено малка част от селските жители (вж. напр. Добрева 1997:68,69). Мнозинството от респондентите са ниско квалифицирани и са получили специална си подготовка само от пряка земеделска работа. В същото време основната част от занимаващите се със земеделие, не преценяват адекватно образованието и подготовката си за организиране на собствено стопанство и за земеделска дейност. В редки случаи те се интересуват как да повишат своята квалификация, за да подобрят своята дейност, или да я разширят, или да започнат нова, печеливша дейност. Дори в специализирана извадка от земеделски производители^[39], свързани с пазара, желаещите да повишат своите знания и подготовка в съответни курсове, да получават редовна и квалифицирана помощ не надвишават 10–12%. Подобна е ситуацията и при други специализирани дейности. Само 3,8% от домакинствата в извадката на основното ЕСИ на разглеждания проект определят като приоритетна нуждата си от специализирани съвети за водене на семейното земеделско стопанство и 4,3% — от бизнес съвети.

Емпиричните резултати от приложените качествени методи за набиране на информация и анализирането на първичната индивидуална информация (на ниво попълнен въпросник) недвусмислено показват, че по-високата обща и професионална образованост (дори само на един член от домакинството) е един от основните фактори за успешна икономическа реализация на домакинството.

Само около 16% от нашите респонденти преценяват, че именно липсата на по-добро образование или подходяща квалификация им пречи да успеят в живота днес. Макар че този относителен дял потвърждава намаляването на престижа на високото образование и показва ниска самовзискателност, добре е, че тази група се състои предимно от по-млади хора, които са усетили необходимостта от нови, специализирани знания и гледат на по-добрата образованост, по-високата квалификация и подготовка като на трамплин за успешно излизане и пълноценно реализиране в новата икономическа ситуация в селото или за миграция — в по-развити райони на страната или в чужбина.

В отдалечено от Смолян голямо село напр. попаднахме на курс по английски език (воден безплатно от преподаватели от Корпуса на мира), в който участваха както деца в училищна възраст, така и безработни младежи от селото, с надеждата да си намерят по-лесно работа в частните хотели в Смолян или да напуснат България. В друго село, съвсем млада работничка от шивашки цех, следваща задочно икономика, изтъкна, че се надява след завършването си да успее да се реализира по-успешно на трудовия пазар, адекватно на новото си образователно ниво и така да осигури по-добри условия за живот на семейството си и успешен старт за своето дете.

Груповата характеристика за образователното ниво на домакинството като цяло (формирана на базата на индивидуалните образователни характеристики на отделните членове на домакинството, завършили вече своето образование) разширява представата за качеството на селския трудов потенциал.

Малко повече от половината селски домакинства са напълно еднородни по отношение на завършената образователна степен (тук не са взети пред вид членовете на домакинствата, които учат в момента или са в доучилищна възраст) и отново, както при индивидуалната образователна характеристика, значим обем има групата на домакинствата, в които всички членове са с много ниско и ниско ниво. В ниските образователни степени (при пълна еднородност или слаба разнородност до основно образование) остава значителна част от селските домакинства (43,4%), а домакинствата с членове с еднакви или близки високи образователни степени са 9%.

Само за близо 13% от домакинствата разнородността е силна, като в тях има членове с много ниско и средно или над средно образование и това най-често са домакинства от три и повече поколения, при които образователната междупоколенческа мобилност минава от най-ниските степени за най-старото поколение и върви във възходяща посока към новите попълнения. Еднородността на средно и високо ниво, както и средната и силна разнородност между отделните членове като правило имат благоприятен ефект за състоянието на домакинството като цяло и стимулират неговото активно икономическо поведение и развитие.

От специфичната изследователска гледна точка — качествените особености на трудовия потенциал на селското домакинство — прави впечатление, че образователното ниво на перспективните по отношение на трудовия потенциал домакинства е по-добро от това на безперспективните домакинства. При безперспективните домакинства, при които всички членове са в надтрудоспособна възраст, основната група (67%) са домакинства с много ниско и ниско образователно ниво (всички членове са постигнали най-много основно образование), докато такова ниско образователно ниво имат само около 20% от домакинства с актуален трудов потенциал. Нещо повече, почти в половината (47%) от тези домакинства членовете имат средно образование, в 11% — с по-високо от средно образование, а при 22% е налице средна или силна разнородност по отношение на постигнатата от отделните членове образователна степен, което означава, че и в тази група домакинства има поне един член със средно или по-високо образование.

Ако анализът ни се насочи към домакинствата, които имат ориентиран към бъдещето потенциал (домакинствата с деца), става ясно, че тези домакинства имат по-високо образователно ниво и могат да се очакват положителни промени по отношение на качеството на трудовия потенциал на селото.

Заедно с това обаче, са вероятни и някои тревожни явления и проблеми, засягащи възрастовите групи, от които се очаква бъдещото попълнение на сегашния потенциал. През последните десетина години бяха заложени „основите“ на известно изоставане и негативни тенденции за качеството на бъдещия трудов потенциал на село. Поради закриване на училища в малки населени места, нараснали цени транспорт, на наеми, високи разходи за учебници, облекло, храна и пр., от една страна и от друга, поради необходимостта част от децата да се включват активно в трудовите дейности на домакинството или да бъдат наемани на работа, се ограничи реалният достъп до образованието за децата на част от селските домакинства (не само в горна училищна възраст, но и за деца в началното училище). Поне 30% от нашите респонденти заявяват, че със сигурност в тяхното село има деца в училищна възраст (или в тяхното домакинство или в други домакинства от селото), които не ходят на училище, а около 1/3 се затрудняват да дадат сигурен отговор.

И при тази характеристика на селския трудов потенциал съществува значителна диференциация по отделните региони. С големи контингенти от домакинства с обща ниска образованост са регионите Източен Север, Марица — Стряма, Дунавски Север, където членовете на около половината или повече от половината домакинства са с образователно ниво до основно образование. С по-малки групи от домакинства с ниска образованост (около 30%) и съответно със сравнително по-големи групи от домакинства с обща висока образованост (около 15%) са Югозападния и Югоизточния регион. Интересна е ситуацията в регионите Родопи и Северозапад, в които групите от домакинства със силна образователна разнородност (при които образователната степен на отделните членове на домакинствата варира от най-ниските до най-високите степени) са най-големи (около 20%), в сравнение със средното за страната и със съответните групи за останалите региони.

Авторите на Националния доклад за развитието на човека за 1999 г. (България 1999. Развитието на човека. Регионалните различия: бреме или шанс: 7,79) също констатират проблеми с посещаемостта на училище от страна на бъдещите трудови контингенти. При общо високо и близко по стойности за отделните области ниво на грамотност сред възрастното население, средното регионално равнище на коефициента на записване^[40] (който отразява доколко подлежащите на обучение в образователната система деца посещават училище) варира съществено. На последните четири места според коефициента на записване са областите Кърджали (49,8%), Сливен (53,8%), Разград (54,1%), Добрич (54,4%), а на първите четири места са областите Велико Търново (93,1%), София — град (89,2%), Варна (81,3%), Благоевград (73,7%).

Здравословно състояние

Несъмнено здравословното състояние е съществена качествена характеристика на човешкия трудов потенциал. Влошеното здраве, честите остри или хронични здравни проблеми водят до намаляване или до загуба на трудоспособността. И тази качествена характеристика на трудовия потенциал е тясно свързана с демографските параметри и влошената възрастова структура на селското население. Редица специализирани изследвания и наблюдения показват, че „нивото на общото здравословно състояние на селското население и нивото на здравеопазването в селото преживява сериозна криза“ (вж. по-подробно Тонева 2000:117–122). За 1998 г. напр. смъртността (на 1000 души) в селата е по-голяма в сравнение с градовете — 20,2 срещу 11,5; по-висока е и детската смъртност (на 1000 живородени) — 18,5 в селата, при 12,9 — в градовете; по-ниска е средната продължителност на живота — 69,4 години в селата, при 70,8 — в градовете; (Статистически справочник. 1999:6–7.).

В почти всяко четвърто домакинство от извадката на реализираното в рамките на настоящия проект представително за селските домакинства емпирично изследване живеят тежко болни хора, психично болни или инвалиди — в 18,4% от селските домакинства има един такъв човек, в 4% — са посочени двама или повече хора със силно влошено здраве. Около 40% от селските домакинства отбелязват, че през последната година големите парични разходи, които е правило домакинството, са били свързани с лечение и лекарства.^[41] И едновременно с това, 48% от домакинствата споделят, че в същия период от време са се лишавали от лекарства или платени медицински услуги. Неблагоприятната демографска ситуация в селото, застарялото население обясняват донякъде високия относителен дял на домакинства с проблеми от здравен характер. Емпиричните данни, работата на изследователския екип с индивидуалната информация, както и многобройните посещения в селски райони показват обаче, че проблеми с влошаване на здравословното състояние имат както безперспективните по отношение на трудовия потенциал домакинства, така и домакинства с актуални и ориентирани към бъдещето трудови контингенти. При нашето изследване попаднахме на цели семейства и домакинства, в които всички членове в трудоспособна възраст са в тежко здравословно състояние — хронично болни, психично болни, алкохолици.

В резултат от влиянието на различни фактори, главно от икономически характер или като следствие от икономическите промени не малко жители от селата имат проблеми със своето (и/или на своите близки) психично здраве. Дори при сравнително добро физическо здраве, продължителният дискомфорт, в който се намират тези хора има силен демобилизиращ ефект. Отделните хора и домакинствата се затварят в себе си, преустановяват много от предишните си контакти и близки взаимоотношения с близки и съселяни, в редица случаи минимизират своята трудова активност до степен, осигуряваща мизерно преживяване и физическо оцеляване.

Приспособяемост към актуалната ситуация, личностни характеристики

С настъпилите резки и дълбоки промени в структурата на производството, на труда и заетостта, в условията за наемане и трудова реализация на работната сила, жителите на селата попаднаха сякаш в един нов, непознат свят.

• Като че изведнъж „изчезна“ осигурената трудова заетост с всички произтичащи от това придобивки и облаги, които хората бяха приели като нещо естествено, сигурно и завинаги дадено.

• Огромна част от селските жители и цели домакинства останаха без редовните, ежемесечни парични доходи, без своите социални придобивки (отпуски от всякакъв характер, социално осигуряване, карти за почивка и пр.).

• Промените свързани с приемането на Закона за земята и ликвидирането на кооперативното земеделие (ТКЗС, АПК) имаха също такова шоково въздействие — ликвидиращите се кооперативи не се нуждаеха вече от своите работници и специалисти, които се присъединиха към останалите без работата си от неземеделските производства; преустанови се широката регламентирана подкрепа, която получаваха селските домакинства от бившите кооперативни стопанства; разрушена беше съществуващата и действаща система на изкупуване на земеделска продукция от кооперативните и от личните помощни стопанства на домакинствата. С ликвидирането на обществената производствена форма за селскостопанско производство изчезнаха и възможностите (от които бяха привикнали да се възползват не малка част от селските домакинства) за нерегламентирано, безконтролно облагодетелстване чрез „вземане“ от и „използване“ на кооперативното — техника, помощни средства, продукция.

• Уреждането на въпроса със собствеността на земеделските земи и установяването на съответни нови форми на организация на земеделското производство се придвижваше мъчително бавно, съпроводено с реални и/или нарочно създавани на местно ниво технически трудности, злоупотреби, конфликти и напрежения.

За много селски хора и домакинства тези промени дойдоха твърде късно в техния собствен живот и въпреки, че у част от тях не липсва желание, те нямат физическите сили и възможности да се възползват от новата икономическа ситуация; за други — по обективни или субективни причини е невъзможно или много трудно да се адаптират към създалата се ситуация.

За скоростта и степента на приспособяване на хората към новите условия влияят разнообразни фактори със задържащ или стимулиращ ефект. Резултатите от нашите изследвания, както и изследвания в подобни трансформиращи се общества (вж. напр. Корель и кол. 1994:18–24; Majerova.1997) открояват няколко основни групи фактори, свързани със статусните (социално-демографски и социално-икономически)характеристики, със социално-психологическите особености на селското население, с проблемите на актуалната социална ситуация.

Приспособяването към станалите в обществото промени протича за селските жители трудно и сложно — селските ни респонденти посочват по няколко и то с различен характер бариери, които им пречат да се адаптират и да успеят в живота днес. Отговорите на хората, излезли от активна трудова възраст говорят за трезва преценка, че тяхното време за реализация е „изтекло“ и се съсредоточават главно в демографските им проблеми, като не пропускат и проблемите на прехода. За най-младите в трудовоактивна възраст трите групи пречки за успех в живота действат приблизително в еднаква степен като слаб превес отдават на проблемите от социално-психологически характер. Хората в зряла и горна трудоспособна възраст извеждат на първо място особеностите на социално-икономическото и политическото положение в страната.

Разбира се, за пълното и цялостно изясняване на процеса на приспособяване на хората към променените реалности е необходимо да бъдат проведени специално насочени изследвания. Нашите резултати могат да се разглеждат като една основа за подобни изследвания и в същото време показват най-общо, че действащите върху адаптацията фактори имат различна природа и тяхното влияние може да бъде преодолявано съответно по различни начини и с различна скорост.

В съответствие с влошената демографска структура в селото, около половината селски респонденти изтъкват като проблем, който им пречи да се приспособят към новите условия висока възраст, една трета — здравословни проблеми. Безпокойство предизвикват обаче близо 10-те процента от най-младото попълнение на трудовия потенциал, които виждат именно своята младост като препятствие пред пълноценната си реализация и успех. Вероятно безизходицата, пред която се изправят младите на село, след като са се сблъскали с недостига на работни места, с неумението или с невъзможността да открият своето място и своя ниша в кризисната ситуация, не малка част от тях преценяват, че не са получили нужното образование и квалификация (30% от лицата между 18 и 25 години, при 16% дали такъв отговор от цялата изследвана съвкупност), че професионалната им подготовка не е подходяща за новите икономически отношения (32%, при 17% за цялата съвкупност).

От социално-икономическите фактори най-често посочвана (от над 60%) е липсата на достатъчно финансови средства или други материални ресурси, необходими за нормален живот или за излизане на лицето или на домакинството като цяло на самостоятелна стопанска орбита. Второ място — за 31% — заема липсата на необходимите връзки и познанства, фактор, на който в малката общност на отделното село се отдава особено силно значение.

Като причини за неуспех обаче не се осъзнават незнанието и неумението да се използват собствените ресурси — както материални, така и духовни. Само 4,4% от нашите респонденти преценяват, че не знаят как да използват своите знания, своя труд и само 2,3% смятат, че именно неумението да се използват средствата, личната или фамилна собственост им пречи да успеят.

Адаптацията към настъпилите дълбоки промени в общественото пространство е трудна и предполага наличието и активизирането на съответни социално-психологически характеристики на човешкия потенциал на селските домакинства, задействането на личната (фамилна) инициатива, личните и фамилни ресурси и усилия. Налагат се промени в поведението, в начина на общуване, смяна на ценности и роли, приспособяване към нови форми на трудова активност и поведение (Пехливанова 1994:110–113). Един от активните и успяващи бизнесмени в пазарджишкото село Синитево напр. изтъква като свой плюс и предимство спрямо други хора от селото именно личностните си качества, наследени и съзнателно възпитавани от неговите родители (напр. пресметливост, предприемачески и борбен дух от страна на баща си, от майка си — независимост, самостоятелност) (Колева, Г. 1999: 195–197). Млада жена от същото село, чието домакинство се е заело със собствен бизнес разказваше как (след като двамата със съпруга й — и двамата квалифицирани средни специалисти са останали безработни) са придобили кураж и са взели като образец за поведение едно от първите домакинства в селото, поели отговорността да живеят и издържат децата си със собствена производствена дейност.

Много качества, необходими за подобна адаптация, за реорганизация на трудовия потенциал съобразно новите условия, за организиране на собствена стопанска дейност и успешна реализация не са присъщи на значителна част от актуалния трудов потенциал на селото. Инициативността, предприемчивостта, склонността към риск, поемането и носенето на отговорност, борбеността, самочувствието не бяха от качествата възпитавани и толерирани по време на централизираната икономика и кооперативното земеделие.

Специално ще отбележим трудолюбието, което като че ли малко прекалено се изтъква като изконна черта на българина (защото винаги е имало и трудолюбиви, и мързеливи хора), остава в системата от ценности главно на поколенията, които са излезли отдавна от активния трудов потенциал. В условията на възстановяване на частната собственост и стремеж към установяване на действаща пазарна икономика, отношението към труда, към собствената (и фамилна) активност придобива съществено значение. Но в реалните позиции и поведение трудолюбието като морален императив отстъпва в сегашната ситуация място на една особена ценност, която се придвижва напред в ценностната йерархия —постигането на финансово благосъстояние без влагане на много и то качествен труд.

Като основни причини „едни хора да живеят по-добре, други по-зле“ наред с минималните реални възможности за трудова реализация в селата („липса на работни места“, „липса на сгради за цехове“, „липса на предприятия“, „ликвидиране на ТКЗС“, „ликвидиране на животновъдството“ и т.н.), селските кметове^[42] извеждат безразличието и отрицателното отношение на хората към труда и трудовата активност („липса на желание за работа“, „дефицит на афинитет за труд“, „нежелание да работят и произвеждат").

Всъщност, проявата на днешното слабо желание за много и качествен труд има може би своите основи още в периода на централизираната икономика и тоталитаризма. Авторите на едно значимо и представително за страната ЕСИ, проведено в края на 70-те години на XX век, констатират напр., че по това време „общо взето половината от работещите са с недостатъчно висока трудова активност“ — лошо или средно изпълнение на производствените задачи, много ниска или сравнително ниска дисциплина и отговорност в работата, не проявяват инициативност или проявяват ниска инициативност в производствената си дейност (вж. Характеристика на българското население. Трудови възможности и реализация. 1984: 332).

Малка част от селските жители над 18 годишна възраст вижда като съществена причина за трудната си адаптация свои личностни качества и характеристики — 15% свързват неуспеха си с неувереност в собствените възможности; около 20% отчитат, че биха успели повече, ако са склонни да рискуват, 24% — ако са по-нахални, 12% — ако могат да се променят бързо; само 12% мислят, че им пречи липсата на инициативност и предприемчивост.

Като бариери за успех в живота, хората от село извеждат на първо място не свои личностни качества и проблеми, а проблемите, свързани с днешната кризисна ситуация, породена от прехода към пазарна икономика — за 68% това е увеличената престъпност, кражбите, корупцията, за 47% — липсата на сигурност и законност, за 39% — политическата и икономическа нестабилност, за 27% — непоследователната политика, за 24% — погрешен път в осъществяване на промените.

В проблемите и грешките на прехода, в нестабилната и нездрава социална среда, в дългото очакване на осезаеми промени към по-добър и уреден начин на труд и бит (които за отделния човек и отделното селско домакинство се „изплъзват“ като че ли все по-далеч) могат да се търсят обяснения на изказаното от половината от селските ни респонденти непозитивно отношение към промените, протичащи в България през последните десетина години — почти една четвърт (24,4%) изразяват разочарование, 15% — скептицизъм, 12,3% — категоричен негативизъм.

Друг индикатор за отношението към личностните характеристики, свързани с адаптацията към днешните условия и успяването в живота е мнението на селските жители за това какви хора живеят добре сега в България. Според емпиричните данни, най-добре живеят хората, които имат власт, висока длъжност, далавераджиите, свързаните с престъпни групировки, корумпираните типове, хората с връзки (отделните характеристики са посочени от над 80 до 95% от респондентите). Нещо повече — около 30% от хората на село смятат, че за да живее един човек добре сега, той трябва да притежава само негативни характеристики. Позитивните черти на хората в сегашната ситуация събират по-малки относителни дялове (напр. предприемчивостта, инициативността, готовността за риск, находчивостта, упоритостта — между 60 и 70%, а трудолюбието и високата образованост — под 40%). Само 2% са склонни да мислят, че за да живее днес добре, човек трябва да притежава само положителни качества.

Според убедеността за съществуване на връзка между благополучието и успешното развитие на домакинството и полаганите лични (фамилни) усилия се обособяват две основни групи домакинства. Успехът на домакинството се гради именно на полаганите от самото домакинство усилия според по-малката група (около 46%) и това са главно активни (по-силно или по-слабо) в своята стопанско производствена дейност домакинства, с актуален трудов потенциал. По-голямата група (около 54%), в която присъстват основно домакинства без актуален трудов потенциал, но също така и перспективни домакинства, свързват своето не добро икономическо състояние на първо място с несъвършенствата и неуредиците на новия държавен и социален ред.

Макар и с известна доза условност, според различната степен на приспособеност към актуалната ситуация, бихме могли да разграничим три основни групи^[43] сред селските жители — адаптирали се, адаптиращи се, неадаптиращи се.

Адаптиралите се са най-малочислената група и в нея се включват около 16% от актуалния и 6% от бившия трудов потенциал. Това като правило са хора с ориентация за промяна на своите жизнени цели към изискванията на пазарните отношения, преодоляват (или поне се опитват) социални бариери и ограничения, а реалното им поведение може да се окачестви като „пазарно“. Напр. след попадане в групата на безработните, се активизарат, започват самостоятелна дейност (лична или фамилна); имат трудова платена заетост и едновременно с това нагласи и готовност за започване или разширяване на други доходоносни дейности. При известна част от адаптиралите се новото пазарно — ориентирано поведение може да се разглежда като принудително и „изпреварва“ психологическата готовност за промяна.

Адаптиращите се са 44% от актуалния трудов потенциал и 23% — от бившия. Тук попадат личности, които имат известна ориентация и вътрешна готовност да променят своя начин на труд и живот, търсят възможности, но не успяват да реализират нов тип икономическо поведение. Степента на адаптация на отделни групи от този тип е различна и е в зависимост от личностни особености, налични материални ресурси и други обективни обстоятелства.

Неадаптиращите се преживяват значителни трудности, нямат никаква или съвсем слаба психологическа готовност да променят своите нагласи и реално поведение в посока към изменените условия или пък имат обективни, главно демографски пречки, които силно затрудняват или правят невъзможна адаптацията. В тази група попадат повече от половината от селските ни респонденти. И ако големият относителен дял неадаптиращи се от съвкупността на хората в надтрудоспособна възраст — 71% може да се приеме като логичен резултат от естествения ход на времето, то групата от 40% от актуалния трудов потенциал, за която е невъзможно или ще бъде изключително трудно да преориентира своите ценности и поведение към новите условия, трябва да се разглежда като социално значима.

Социално-психологическа нагласи

Настроението и социално-психологическата нагласа на днешните селски жители са различни, така както са различни и индивидуалните им характеристики — както демографски, така и извъндемографски, материално — битовите условия, при които живеят, природата и социалната среда, които ги заобикалят, но общо взето са по-скоро негативни и примиренчески.

Според показаната социално-психологическа нагласа, респондентите ни от селата се концентрират в групата на песимистите и настроените да се оплакват — отчаяни са 14%, неуверени и неудовлетворени са — 42%. Групата на хората с оптимистични нагласи е сравнително малка, като с определено самочувствие са само 3%, а увереност и стабилност демонстрират 13%. Като колебливи между двете групи могат да се определят около 27% от селските жители, които са по-скоро с примиренчески дух.

Някои от хората от най-старото поколение напр., които преживяват за втори път в собствения си живот коренно преустройство на обществото, в което живеят, изпитват все още носталгия към времето на онова частно земеделие, когато самите те са били млади „и сме орали, и сме работили, и сме пеяли, и сме се смеяли, и всичко сме били, и всичко сме имали“ и съжаление за това, че „защо ми дойде сега тая демокрация, когато аз вече нищо не мога“. За други хора от същото поколение най-хубавите години и спомени са свързани с кооперирането, кооперативното земеделие, начина на живот и труд при „бай Тошо“ — „как се родихме вече като станаха ТКЗС-тата и дойдоха тракторите“ и не могат да се успокоят и да проумеят „защо се разтури всичко, което направихме“ и „как ще се живее сега“. Но и едните и другите нямат реално време за оптимизъм, настроени са предимно песимистично или в най-добрия случаи очакват с примирение „какво ще стане“. Основание за такъв извод дават и емпиричните данни от разглеждания проект — половината хора в пенсионна възраст са с негативни социално-психологически нагласи, 18% определят своето състояние като отчаяние (отчаянието е характерно за една трета от групата на най-възрастните, над 75 години).

Средното поколение, формиращо основната част от актуалния трудов потенциал на днешното българско село „е раздвоено между миналото и настоящето, опитва се да се открои, но няма особени илюзии за просперитет“ (Михова 1998:104–105). Като правило това са хора със силни етатистки и егалитарни нагласи, изживели голяма част от живота си — работили и отгледали децата си — в условията на относително равенство и еднаквост в начина на живот и труд и сега преживяват драматично новите социални неравенства и промени. Само малка част от това поколение успява да постигне днес известна стабилизация, успешно развитие и удовлетвореност от постигнатото.Самочувствие, увереност и удовлетвореност демонстрират около 20% от хората в зряла и горна трудоспособна възраст, 27% са умерени песимисти, песимистично настроени са близо 40%, а отчаяни — 13%.

Младото поколение на село е малочислено и слабо, с недостатъчен опит.

Младите със специализирана образователна подготовка не намират или трудно намират трудова реализация според своята подготовка и квалификация и много често са демотивирани да предприемат каквито и да са опити за адекватно икономическо поведение, насочват се (реално или само в пожелателен план, което още повече засилва тяхното социално „изключване“) към миграция — трудова, дълготрайна в страната или в чужбина. Не малко млади хора, които дори не са започвали своя трудов път, се отдават на безделие, хазарт, маргинализират се. Но веднъж устроили се на работа, която им допада, младите проявяват увереност, активност, стремеж към усъвършенстване или преквалификация, съответстваща на новите условия. От групата на най-младите нито един не е показал изразено самочувствие и удовлетвореност, 14% проявяват известна увереност и оптимизъм, 48% са по-скоро умерени песимисти, 32% са настроени определено песимистично, 6% са отчаяни.

Въпреки общите по-скоро негативни нагласи, някои качествени личностни характеристики, пораждат изразена диференциация — напр.по-високото образователно ниво обуславя сравнително по-оптимистични нагласи. Докато от хората с много ниски образователни степени само около 7% са с оптимистични нагласи, а над 75% са с примиренчески или песимистични нагласи, то от хората с над средно образование много повече (27%) са настроени оптимистично и значително по-малко (около 34%) — примиренчески или песимистично.

Съставен индикатор, формиран на базата на прости индикатори и съответни въпроси във въпросниците на емпиричното изследване (за отношението към променящата се социална среда, начините на преодоляване на трудности и лишения в домакинството, предизвикани от безработност и обедняване, мотивите за избор на икономическо поведение на домакинството, близките планове и перспективи, дадените свободно формулирани отговори на включените открити въпроси), позволява да се ориентираме за социално-психологическата нагласа в домакинството като цяло. Получените резултати си кореспондират с ниското самочувствие на отделните членове на домакинствата, показаните преобладаващи отрицателни емоции и примиренчески дух, породени главно от тежката икономическа ситуация и чувството на безизходица.

По-детайлното разглеждане на тази качествена характеристика на селското домакинство внася съответни подробности — социално-психологическата нагласа в домакинството е в отношения на взаимозависимост с редица параметри на домакинството — с демографския потенциал (коефициент на Крамер V=0,184), с образователното ниво (V=0,214), с нивото на безработност в домакинството (V=0,227), с трудовия потенциал на домакинството (V=0,283), със стопанската му активност (V=0,359).

В домакинствата с актуален трудов потенциал и по-високо образователно ниво социално-психологическите нагласи са определено по-оптимистични от тези на домакинствата с ниска образователна еднородност и/или състоящи се само от бивш трудов потенциал. Отдомакинствата, без каквато и да е стопанска активност близо 70% са настроени песимистично и още 15% — умерено песимистично, докато при домакинствата с активен трудов потенциал и стопанска дейност (земеделска или не) свързана с пазара, негативните и апатични нагласи определено намаляват и са между 4 % и 9%, а с определено оптимистични нагласи са между 20% и 60% от тези домакинства, в зависимост от вида и размера на семейния бизнес.

Социално-психологическите нагласи са свързани със специфичните условия, перспективи и проблеми — икономически, природни, етнически — в отделните селски региони на страната. Най-голяма напр. е групата на песимистично настроените, отчаяни и неуверени хора (близо 70% от респондентите) в регион Родопи, характерен с тежки проблеми по отношение на възможностите за трудова заетост и социална реализация на отделната личност. Вероятно липсата на икономически перспективи и други социални проблеми са в основата на негативните настроения и на около 2/3 от респондентите в региони Източен Север и Северозапад.

И така,

Глава втора. РЕАЛИЗАЦИЯ НА ТРУДОВИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА СЕЛСКОТО ДОМАКИНСТВО

Като относително самостоятелен социален организъм, снемащ основните характеристики на обществото като цялостна система, при актуалните социални трансформации, селото (изобщо и всяко конкретно село поотделно) е засегнато силно от променящата се икономика. Тенденциите в реализацията на актуалния трудов потенциал на селото, параметрите на заетост и безработица, избора на индивидуално и фамилно икономическо поведение се формират както в зависимост от характеристиките (количествени и качествени) на наличния човешки ресурс, така и под въздействието на извършващите се промени и протичащите социално-икономически процеси, а така също и на съществуващите регионални дадености, особености и проблеми.

1. Социално-икономически фон, при който протича икономическата реализация на селския трудов потенциал

Настъпилите драстични промени в главната характеристика на селото — земеделското производство са свързани както със собствеността на основното средство за това производство — земята, така и с организацията, с формите на производство. В сегашния преходен период държавата не успя да тръгне към икономическа политика, при която да се използват реалните възможности и преимущества на селското стопанство, в сравнение с други стопански отрасли (Тотев 1993:14–19) за бързо приспособяване и развитие на селскостопанското производство в условията на преход към пазарна икономика. Вместо да се превърне в отрасъл, стабилизиращ цялата икономика, селското стопанство попадна в дълбока и продължителна кризисна ситуация.

Собствеността на земята остана дълго време не фиксирана, тъй като моделът за възстановяване на индивидуалните права на собственост върху земеделските земи беше сложен, трудноприложим на практика и продължи прекалено много, съпроводен от политически пристрастия, специфични проблеми на местно ниво, злоупотреби, социално напрежение.

Спадът на производството в почти всяка стопанска дейност, вкл. силният срив в промишлеността в селските райони, на практика лишиха селските жители от възможността да упражняват труд извън изпадналото в дълбоко кризисно състояние селско стопанство. Първите „затворени“, ликвидирани предприятия (цехове, филиали на заводи и пр.) с промишлена дейност бяха тези, които се намираха в селата, вкл. и поради това, че там беше изнесена по-неефективната част от съответните производства. Едни от първите „съкратени“ работни места във все още действащите градски предприятия бяха на ежедневните трудови мигранти от селата. Последвалите малко по-късно затруднения, ограничаване и поскъпване на междуселищния транспорт доведоха до следваща вълна от селски жители, останали без трудовата си ангажираност извън селото. Особено силно се отразиха тези промени върху жителите на по-отдалечените от „центъра“ и „вътрешността“ села и особено на планинските села, при които и възможностите за развитие на аграрните дейности са изключително слаби.

Резултатите от пощенска анкета с кметовете на 152 села от всички общини на страната, проведена в рамките на цитирания вече проект „Новото социално разслояване в българското село“, показват, че жителите на 40% от селата нямат реална възможност за трудова реализация извън земеделието, жителите на по-малко от половината села могат да търсят трудова реализация само в една неземеделска дейност (за около 24% това е някаква промишлена дейност, за 20% — горско стопанство и дървопреработване, 3% — курортно-туристическа дейност). Само за жителите на 13% от селата възможностите са по-големи и са за тях са посочени едновременно две или три неземеделски дейности, важни за поминъка на хората. Друг и с не по-малка значимост е въпросът каква част от жителите на тези села намират съответна неземеделска реализация.^[44]

Начинът и степента на реализация на селския трудов потенциал ще проследим в няколко насоки — трудова заетост и безработица, допълнителна заетост, отрасъл и форма на собствеността на основната месторабота, трудова миграция, място и роля на селското домакинство в трудовата реализация на човешкия потенциал на селото, стопански дейности на домакинството, модели на икономическо поведение на селското домакинство като специфична стопанска единица.

2. Заетостта и безработицата — индикатори за непълноценна трудова реализация

По данни на Националния статистически институт (Статистически справочник, 1995, 1999, 2000) в годините на преход коефициентът на заетост в селата (съотношението между броя на заетите и населението над 15 г. възраст) спада рязко (напр. юни 1994 г. е 35,5%, през октомври 1994 г. е 31,1%) и се задържа с ниски стойности до сега (напр. 1998 г. е 31,4%, 1999 г. — 30,3%). В същото време коефициентът на безработица в селата (съотношението между броя на безработните^[45] и населението в трудоспособна възраст) общо взето расте и поддържа високи стойности — напр. 1998 г. е 20,1%, 1999 г. е 21,9% и е определено по-висок от този в градовете (1998 г. — 14,6%, 1999 г. — 15,4%).

Ако вземем предвид цялата съвкупност от селски домакинства, се вижда, че заети лица (които получават съответни парични трудови доходи) има в почти половината от всички селски домакинства — в 18% от домакинствата работи само един член, в 22% — двама, в 9% — трудово ангажирани са трима и повече от членовете.

Според трудовата заетост на своите членове се обособяват следните типове селски домакинства: състоящи се само от пенсионери (43%); само от заети членове (12%); само от незаети (4%); от пенсионери и заети (18%); от пенсионери и незаети (4%); от заети и незаети членове (10%); от пенсионери, заети и незаети (9%). Като правило най-големи трудности в сегашната ситуация изпитват домакинствата, в които всички членове са незаети, домакинствата, състоящи се от незаети и пенсионери и изцяло пенсионерските домакинства (особено, когато са едночленни или възрастта и здравето на членовете им не позволява поддържането на СЗС).

Ако ограничим разглежданата съвкупност от селски домакинства само до перспективните — тези, които имат актуален трудов потенциал става ясно, че в почти 86% от тях има трудово ангажирани членове, а при около 14% — нито един член в трудоспособна възраст не е намерил своята икономическа реализация на трудовия пазар. Загубването на платената (извън дома) работа, прекъсването на връзките със света извън домакинството засяга не малка част от селските жители в активна трудоспособна възраст и техните домакинства и става основна предпоставка за бедност, за социална изолация и често дори за социална деградация. Техните усилия се съсредоточават към изхранването на домакинствата и се затварят в рамките на малкото домашно земеделско стопанство, ориентирано изцяло за самозадоволяване, при това в немалко случаи частично и далеч недостатъчно за действителните нужди на домакинството. Тяхна основна житейска цел и стратегия остава оцеляването.

Разпределението на селските жители, според тяхната основна трудова заетост (срещу, която те получават парични доходи) и принадлежност (според възрастта) към трудовия потенциал на селото (трудоспособна, следтрудоспособна възраст) може да се проследи в показаните по-долу емпирични данни от проекта.

При по-детайлно разглеждане на съвкупността, определяща актуалния трудов селски потенциал — хората в трудоспособна възраст, се откроява ясно нарушеният баланс между сферата на възпроизводство и икономическата сфера.

В стопанската сфера липсва пълната и гарантирана от държавата трудова заетост характерна за времето преди 1989 г. — заети са по-малко от две трети (63,1%) от трудоспособния контингент на селото (без да се вземат пред вид работещите пенсионери в трудоспособна възраст). Смяната на държавната политика по отношение на заетостта, заедно с недостатъчната подготовка на хората за преориентация към новите условия води до нови, характерни за преходния период проблеми в сферата на труда и заетостта. В специфичната действителност на българско село се установяват форми на труд, които не са или са слабо проблематизирани и които биха могли да обогатят концепцията за труда — неплатен работещ в домашното (изцяло потребителско) земеделско стопанство; нереализиращ целия си потенциал работещ в малкото или дори средно семейно земеделско стопанство (с минимална или слаба пазарна реализация); епизодично работещ; работещ в семейното земеделско стопанство безработен (макар и без пълноценна реализация) и пр. Ако тези неинституциализирани форми на заетост бъдат анализирани заедно със състоянието на другите елементи на структурата на днешното село, може би ще се разкрият нови идеи и възможности, които да дадат на хората от селото повече шансове за реализация, удовлетвореност, успех и развитие.

Една част от тази съвкупност (16,5%) може да се разглежда като специфична неактивна съставка на актуалния трудов потенциал. Това са хора, които по различни субективни или обективни причини (не свързани пряко с пазара на труда — болест, гледане на болен, на деца, нежелание за работа и пр.) за момента или дългосрочно не търсят трудова реализация — 4,3% не работят и не желаят да работят или други причини им пречат да работят; 6,8% — са пенсионирани по болест или са работили в производства или отрасли, с по-ранно пенсиониране; 5,4% — са редовно учещи над 18 години.

Изследователското внимание се насочва по-специално към проблематичната група на незаетите в трудоспособна възраст (18,6%) — без сигурна и постоянна заетост, които търсят работа — безработните. Тук се включва почти всеки пети селски жител в трудоспособна възраст — 17,5% са трайно безработни и още 1,1%, които успяват да намират работа епизодично.

Нещо повече — 39% от селските домакинства, в които има актуален трудов потенциал заявяват, че имат безработни членове — в 14%безработни са всички лица в трудоспособна възраст, в 3% — безработни са повече от половината членове в трудоспособна възраст, в 22% — безработни са половината или по-малко от половината членове в трудоспособна възраст.

Пазарът на труда е слаб, с белезите на преходност, несигурност и нестабилност на територията на цялата страна, но има региони, където безработицата е много висока. Нашите резултати извеждат като най-проблематични в това отношение регионите Родопи, Дунавски Север, Северозапад, Източен Север, Югоизток. Статистическите данни потвърждават различията и показват за 1999 г. най-високи стойности на коефициента на безработица (в %) в областите: Смолян (29,2), Разград (24,4), Русе (23,2), Монтана (25,3), Добрич (28,9), Ямбол (25,6), Сливен (24,4) (Статистически справочник 2000:61–62). Авторите на Националния доклад за развитието на човека за 1999 г. установяват корелация между равнището на безработица и равнището на регионалното човешко развитие — висок индекс на човешкото развитие и относително ниски нива на безработица в областите Бургаска, Габровска, София — град, Пернишка, Кърджалийска, Пловдивска. Обратна е зависимостта в Сливенска, Пазарджишка, Силистренска области (България 1999. Развитието на човека. :41).

В селските райони безработицата засяга тежко различни групи от актуалния трудов потенциал. В периода на реализация на разглеждания проект се отчита овладяване на отрицателната тенденция към нарастване на безработицата сред жените (България 2000. Развитието на човека. :42). Емпиричните резултати от проекта и статистическите данни потвърждават тази констатация — коефициентите на безработност за мъжете и жените в селата за 1999 г. напр. са почти еднакви — за мъжете — 21,8%, за жените — 21,9% (Статистически справочник. 2000: 58). Нашите наблюдения показват, че мъжете по-трудно психически понасят оставането без платена трудова ангажираност. Те по-трудно се нагаждат към промени в професионален план, преживяват болезнено факта, че са лишени от възможността да работят и да издържат семейството си, чувстват се нестабилни, стигат до крайности като се пропиват, отдават се на хазарт и пр.

В родопските села напр., където жените по-често от мъжете успяват да си намерят работа, тъй като в този регион има не малко шивашки частни фирми, се стига до специфични конфликтни ситуации, до силно влошаване на семейните взаимоотношения, тъй като жените са тези, които „носят“ парите вкъщи, нещо, което действа силно негативно на мъжкото самочувствие. Като резултат, мъжете от селото прекарват времето си в кръчмата, децата остават без грижи и надзор, жените се натоварват изключително много като поемат на плещите си, освен работата в шивашките цехове и основната работа на домашното земеделско стопанство, и домакинските си и майчински задължения.

Силно уязвими групи безработни са тези на най-младите и на хората в горна трудоспособна възраст — над 40 години. Значителна част от младежите между 18 и 25 години изобщо не могат да започнат работа, след като завършат образованието си или отслужат военната си служба. Данните от нашето изследване сочат, че 39% от най-младото попълнение на актуалния трудов потенциал не могат да се реализират на трудовия пазар, въпреки желанието си за работа и още 12% от тях са неработещи по други различни причини. Техните групички могат да се видят в центъра на селото или на друго определено място (напр. пред кафенето), където чакат да бъдат потърсени за някаква работа — строителство или друга, обикновено неквалифицирана дейност. При разговори с такива младежи се изтъква безизходицата, в която се намират, става ясно напр., че основни техни „работодатели“ са възрастни и самотни пенсионери, за които физическия труд вече представлява тежест, но затова пък имат „предимството“ да получават ежемесечни парични доходи, макар и оскъдни.

Има редица случаи обаче, когато трайната безработица на младите селски жители преминава в трайно нежелание за какъвто и да е труд, с пасивност дори при специализирана образованост и „пазарни“ професии.

Шансовете на другата група — хората над 40–45 години да намерят работа, дори ако се преквалифицират, са още по-малки. Вариантите за техния „свободен“ избор (както впрочем и за останалите селски жители) се свиват до единствената възможност — да работят в собственото земеделско стопанство на домакинството, без да се осигуряват социално (поради недостатъчно парични доходи в домакинството като цяло). С изключването на тази група хора от активна трудова заетост обществото на практика реално губи редица ресурси вложени в тяхното образование, в тяхната професионална подготовка, в техния опит и умения. И докато за младите хора пенсионната възраст е все още твърде далече (и те най-често дори не се замислят, че години наред не се осигуряват социално), за хората в горна трудоспособна възраст проблемът с невъзможността да се пенсионират, поради това, че не работят и съответно не внасят социални осигуровки е много драматичен — минималната социална пенсия се получава едва след навършване на 75 годишна възраст.

Безработицата и всички произтичащи от нея влошени показатели за материалното положение на домакинството, начина на живот, за жизнения стандарт, за семейните взаимоотношения, засягат една пета от всички селски домакинства и една трета от селските домакинства, в които расте бъдещия трудов потенциал на селото — децата. Тази ситуация може да се окаже с тежки последствия за селото. От една страна в близко бъдеще може да се очаква не само слабо в количествено отношение попълнение на трудовия потенциал, но част от това попълнение е възможно да бъде с влошени качествени характеристики, породени от лишенията, които търпят сега домакинствата на безработните — недостатъчна образованост, влошено здраве, социална изолираност и пр. От друга страна е вероятно засилване на тенденцията за обезлюдяване на селата, поради възможно активизиране на миграционни нагласи и поведение като реакция на масовата селска безработица и с надежда за осигуряване на по-добри перспективи за живот на децата.

Необходимо е тук да се засегне и още един аспект на селската безработица, който също няма еднозначен израз. Често се задават въпроси — как може да има безработни селяни, когато притежават основното средство за земеделско производство — земята, когато земята остава необработвана, когато всеки селски жител работи в своето домашно стопанство. Наистина, ако се игнорира получаването на парични доходи като критерий за трудова ангажираност, заетостта на актуалния трудов потенциал в селото може да се смята значително по-голяма и безработните много по-малко, тъй като мнозинството селски жители в трудоспособна възраст (и заети и безработни) са свързани с основополагащия белег на селото — земеделието и масово упражняват (неплатен) селскостопански труд в домашните стопанства. Почти всички селски жители работят в семейните земеделски стопанства (СЗС) на домакинствата си (вж. по-подробно Гл. IV на настоящата работа, а също Колева, Г. 1997, Добрева 1997), като осигуряват част от продуктите, необходими за изхранване на домакинството и по този начин по-силно или по-слабо подпомагат семейния бюджет. Но те не реализират от произведената продукция съответни парични доходи или участието на пазара е епизодично и реализираните доходи са минимални. А липсата или недостигът на финансови средства затваря кръга на ограничаването на стопанската активност, на слабата механизираност, на малкото и примитивно стопанство, на ниската ефективност. Освен това не може да не се има пред вид, че около 20% от селските домакинства не притежават собствена земеделска земя. Не може да се пренебрегва и факта, че значителна част от селските жители не притежават необходимата и достатъчна специализирана подготовка, квалификация и опит, за да се преориентират бързо и лесно към пазарно частно земеделско производство.

При сложната и кризисна икономическа ситуация в селото можем да говорим за нееднозначност и специфика на реалната селска безработица, защото обикновено „безработният“ на село на практика работи, упражнява някакъв труд, включен е активно в трудови дейности, носещи предимно „натурални доходи“. В малкото СЗС трудовият потенциал на безработния реално не се използва пълноценно, така както непълноценно се използва потенциалът дори на хората, които се смятат за „заети“ в ограничени семейни стопанства с незначителни парични доходи. Този в определен смисъл специфичен излишък на работна ръка има и друг израз — той прави от своя странанеефективна модернизацията на земеделско производство в съвременните малки семейни стопанства — хората нямат възможност за друга, неземеделска заетост, а поради това, че от земеделската си дейност не реализират парични доходи или те са незначителни, нямат и финансови възможности да модернизират или разширят стопанството си (или да използват съответни платени услуги) и използват предимно своя ръчен и неефективен труд.

По отношение на връзката „заетост/безработност — работа в семейно земеделско стопанство“ нашите резултати показват още, че повечето безработни, участващи в работата на СЗС и дори част от работещите за своя сметка (самонаети) в пазарноориентирани СЗС, по различни причини (обективни и субективни) не намират в нея професионално удовлетворение, реално се чувстват безработни, не смятат тази работа като трудова заетост, или в най-добрия случай гледат на нея само като на временно и ситуационно явление (вж. също Колева, Г. 1998:192–193). За разлика от времето на частното земеделие, преди кооперирането на земята и образуването на ТКЗС, когато селскостопанският труд в семейното стопанство като правило също не е бил платен, но хората не са се самоидентифицирали като безработни, в новите условия

В подобен смисъл може да се говори за и скрита земеделска безработица в българското село — не малка част от лицата, които се отчитат като заети, защото работят в земеделското стопанство на домакинството с известна пазарна ориентация, по същество не използват целия си потенциал, нито като професионална подготовка, нито като пълноценно използване на времето, поради непълен годишен цикъл на заетост, нито получават пълноценно финансово покритие на положените усилия в своя примитивен и неефективен труд.

Специфичната изследователска гледна точка за реализацията на човешкия потенциал на селото, насочва вниманието и към трудовата ангажираност на бившия трудов потенциал — хората в надтрудоспособна възраст. Селският пенсионер работи интензивно, още дълги години, докато има сили и стои на краката си, след административното му „излизане“ от съвкупността на актуалния трудов потенциал. Около една четвърт от хората, които отнасяме към бившия трудов потенциал, поради достигане на пенсионна възраст, са ангажирани с трудови дейности, от които реализират парични доходи (главно в семейните пазарноориентирани земеделски стопанства, по-рядко в собствени неземеделски фирми на членове на домакинството и единични случаи на наети в несобствени фирми или предприятия) и още почти две трети имат неплатена заетост като участват и дори са водещите фигури в работата на помощните, чисто потребителските СЗС, несвързани с пазара. Така, значителна част от бившия трудов потенциал се присъединява към усилията на активния актуален трудов потенциал за оцеляване и функциониране на селското домакинство.

И така,

Коефициентът на взаимовръзка на Крамер показва силна зависимост между заетост/безработност на лицата и завършеното от тях образование (V=0,593), между заетост и местонахождението на работата (в селото, в близко село, в близък град, в друг район на страната, в чужбина) — V=0,452, между основната заетост и отрасъла на месторабота (V=0,597).

С реализацията на собствените ресурси и потенциал на селските жители и домакинства са свързани социално-психологическите им нагласи, отношението им към промените в обществото, ориентацията към бъдещето. Така напр., макар че като цяло малка част от нашите респонденти демонстрират оптимизъм за бъдещето, все пак относителният дял сред тези, които имат работа е 15%, при 7% от съкратените и 6% от никога незапочвалите работа. В същото време песимистични са очакванията за 18% от заетите, 67% от съкратените и 28% от незапочвалите работа. При анализиране на трудовия пазар и трудовите отношения, Мария Желязкова обръща внимание, че несигурността в трудовите позиции има многобройни и недостатъчно изследвани последици за нагласите към труда и обществото (Желязкова 2000:245).

3. Допълнителната заетост — форма за икономическа активност

В условията на кризисна икономическа ситуация, допълнителната заетост, т.е. включването в трудови дейности срещу заплащане извън основната заетост е важна форма за индивидуална икономическа активност и част от стратегията на домакинствата за туширане на обедняването. Получаваните допълнителни доходи, колкото и малки да са те, облекчават семейния бюджет, позволяват по-малко лишения и съответно известно подобряване на жизнения стандарт в домакинството. За селските домакинства обаче е трудно да разчитат на поемането на допълнителна платена работа като на начин за преживяване и оцеляване, тъй като на село предлагането на работни места като допълнителна заетост е слабо. В същото време, малко са хората с ниски доходи и дори безработните на село, които приемат да извършват срещу заплащане непрестижен, непривлекателен, ниско квалифициран ръчен труд. По време на нашето пребиваване в с. Синитево, Пазарджишко кметът напр. не успяваше да наеме срещу заплащане хора, които да поддържат пространството около кметството, градинските площи в центъра на селото, в двора на читалището, при все че в селото над 10% от хората в трудоспособна възраст се водеха като безработни.

Макар че вторичната заетост на селяните, чиято основна заетост е извън селското стопанство, обикновено се свежда до__ работа в СЗС с пазарна реализация или до извършване на услуги в СЗС на други домакинства__, селските респонденти масово не смятат тази дейност като допълнителна заетост^[46] (по същия начин, както и работещите единствено в семейно пазарнонасочено земеделско стопанство невинаги смятат тази своя дейност като заетост).

При силно намалените възможности за намиране на работа в селските райони, показаният дял от 38% от домакинствата с трудово ангажиран потенциал, в които има лица, работещи на повече от едно място, съвсем не е малък.

Работата на изследователския екип с индивидуалната първична информация и провежданите дълбочинни интервюта показаха, че вторичната заетост в селските райони като правило е концентрирана в частния сектор на икономиката, че по съдържание и характер на труда допълнителната работа често може да се отнесе към „сенчестата икономика“ (тъй като доходите от тази дейност — напр. собствена търговска, дейност в областта на услугите или производствена дейност без регистрирана фирма — най-често не се обявяват; за работодателя е по-изгодно да не регистрира нито работното място, нито неговата заетост, по-лесно може да освободи наетия и т.н.), че в не малко случаи доходите получавани от работата, заявяване като допълнителна са дори по-високи от доходите, идващи от основната работа.

От друга страна, работните места или дейности, които се свързват с вторичната заетост се появяват предимно епизодично, случайно, нередовно, във връзка с особен напрегнат момент, което естествено предразполага към опростени и неоформени юридически трудови отношения.

Въпреки че степента на развитие на вторичната заетост е в тясна връзка със съществуващите слаби реални възможности за намиране на втора платена работа, не по-малко влияние оказват редица обективни (пол, възраст, образование, професия) и субективни характеристики и качества (активност, предприемчивост, трудолюбие, ценности) (вж. също Резниченко 1997:45). Нашите данни показват, че интересът към допълнителната заетост увлича, „заразен“ е и е характерен за членовете на домакинства, които имат вече някаква самостоятелна активност, търсят и започват нови дейности, не се отказват да поемат каквато и да е появила се работа срещу заплащане.

4. Промени в отрасъла и формата на собственост на основната месторабота

Промените в стопанската сфера като цяло, рязкото намаляване на възможностите за заетост на селските жители в неселскостопански производства и отрасли, както и преструктурирането на собствеността на земята и формите на организация на земеделското производство са в основата на съответни промени в структурата на заетост на селските жители.

С настъпилите промени в собствеността или по точно с владеенето и разпореждането със земеделските земи, собствениците на земя получиха правото и възможността за избор на икономическа реализация на своята собственост, както и за своята трудова реализация. Някои селски жители се възползваха от това право, приеха го като шанс за себе си и за своите домакинства и се ориентираха към създаването на собствени частни земеделски стопанства. Други хора, в зависимост от различни причини и лични характеристики (напр. възраст, малко земя, липса на опит, друга професионална ориентация и пр.) не бяха готови или не желаеха да се занимават с тежката и непрестижна^[47]земеделска работа.

В резултат, над една трета от трудово ангажираните селски жители или казано по друг начин, всеки трети от заетите селски жители се реализира професионално и получава своите парични доходи чрез селскостопанския отрасъл. Това е твърде висок относителен дял за една съвременна икономика и модерно земеделие. Този висок процент носи информация

първо: за висок процент от селски жители, които реализират непълноценно собствения си трудов потенциал — с временна, непълна или частична заетост, свързана с малкия като правило размер на най-разпространената в момента форма за земеделско производство — семейното земеделско стопанство и със сезонния характер на голяма част от дейностите в отрасъла, и

второ: за висока (не съответстваща на съвременните технически постижения и стандарти) трудоемкост на дейностите, слаба механизираност и ниска ефективност на селскостопанското производство.

Трудовоактивните хора на село като правило изказват своите предпочитания за основна заетост в неземеделски отрасли и производства, в съчетание с допълнителна заетост в собственото земеделско стопанство. Тези предпочитания са свързани, освен с нежеланието за отказ от притежавана вече професия и модела на постигнатото материално осигуряване и развитие, така и с неудовлетвореността от непълноценното използване на собствените си ресурси в домашното земеделско стопанство и с минималните парични доходи, получавани при реализацията на произведеното.

В структурата на заетост се отразяват тенденциите на свиване на промишлените производства в селата и рязко намаляване на работещите в градските промишлени предприятия селяни (23,1% от заетите в селата работят в промишлеността), кризата в строителството(3,9% от заетите), появата и разрастването на мрежата от новите малки частни форми на търговски и обслужващи обекти — магазинчета, кафенета, барчета и пр. — 18,6% от заетите в селата са свързани с търговия и транспорт.

Друго значимо измерение на реализацията на селския трудов потенциал, в пряка зависимост с извършващите се трансформации в стопанската сфера, са промените в структурата на заетост според формата на собствеността.

Частният сектор има основно присъствие в селото. От домакинствата с трудово ангажиран потенциал, най-голям е делът (70%) на тези, за които основната месторабота на работещите членове (един или повече) е свързана с частна форма на собственост — недвижима (земя, помещения — работилници, кафенета, барчета, сгради) или движима (превозни средства, селскостопанска техника, добитък). При 20% от тези домакинства, работещи членове са наети в частни, на други лица фирми или стопанства, а при 50% — един или повече членове работят в собственото на домакинството (или на негов член) земеделско стопанство или фирма. В 35% от домакинствата с трудово ангажирани членове, всички работещи са заети само в частния сектор. Като важни фактори за открояващото се нарастване на дела на частния сектор в селото могат да се разгледат извършващите се дълбоки промени в цялата икономика и главно възстановяването на индивидуалните права върху собствеността на основното средство за селскостопанско производство — земята и ориентирането към пазара на част от семейните земеделски стопанства. Трябва да се има пред вид обаче, че мнозинството от частния сектор на село е свързан с дребния бизнес и че нарастването на заетостта в този сектор не е достатъчно да компенсира огромното изхвърляне на труд от държавния сектор (Желязкова 2000:240–241).

Държавният сектор поддържа в селото свой запазен, при това не малък периметър. С държавна форма на собственост на местоработата са свързани също значителен дял от домакинствата с работещи членове — 60%, като при 26% всички работещи от домакинството са заети в държавни фирми или предприятия.

Кооперативната форма на собственост губи своите позиции в селото. И земеделските производствени кооперации и действащите все още районни потребителни кооперации са като правило (с малки изключения) слаби, предлагат все по-малко и слабо платени работни места. Около 39% от селските домакинства с работещи членове имат заети в някакъв тип кооперация, като само при близо 4% местоработата на всички работещи от домакинството е с кооперативна форма на собственост.

Според отношенията наеман — наемащ — работещ за своя сметка (самонает), основните групи (в количествено изражение) на трудово заетите са две — на наетите и на работещите за своя сметка (самонаетите), а групата на наемащите или с други думи на работодателите има твърде малък количествен израз.

Групата на наетите — работещи в държавни, кооперативни или частни, на други лица фирми и предприятия, обхваща половината от актуалния трудов контингент. Вътрешната структура на тази група върви по линията държавен — кооперативен — частен сектор и по тази линия пропорциите показват, че в случаите на наемане на работна ръка държавният сектор все още има значителен превес пред кооперативния и частния сектор. Изразено в относителни дялове, съотношението е 35% за държавния, 3% за кооперативния, 12% за частния сектор. Трябва да се отбележи, че за определени производства частният сектор има по-широк периметър при наемането на работна ръка в селата — това са главно частни шивашки фирми, фирми за сладкарско производство, за пакетиране на хранителни стоки и пр., докато случаите на наемане в земеделско стопанство на друг собственик са все още малко. При нашите посещения в селата попаднахме на случай, когато един и същ бизнесмен (наричан в селото „господинът“) наема работници от селото и за шивашко производство в селото, и за обработка на лозя в отдалечен от селото район, и за строителни бригади в град, далеч от селото, поддържа и търговски магазин, в който неговите работници могат да купуват хранителни и нехранителни стоки „на кредит“, който им се удържа от заплатата.

При наемането на работна ръка в частния сектор в селото не са редки случаите, когато отсъства (изцяло или поне отчасти) регулация на наемните трудови отношения — социално осигуряване, здравно осигуряване, отпуски, осигуряване на прилични условия на труд и пр.. Поради малкото и недостатъчни като количество работни места самият факт на наемане се приема като облагодетелстване на приетия работник от страна на собственика. Освен това наемащите често не одобряват качеството на труда на селските наемни работници. В проведени насочени дълбочинни интервюта и разговори (с наети работници, с наемащи, с безработни) стана ясно, че наемащите в редица случаи предпочитат да наемат във фирмите си на територията на селото квалифицирани и добре работещи хора от града, отколкото местни жители.

Втората група — на работещите за своя сметка (самонаети, в собствени на самото лице или на други членове на домакинството, или пък на домакинството като цяло) е значително по-малка и обхваща над една пета от актуалния трудов потенциал на селото — 23%, като в собствени неземеделски фирми работят 7%, в собствени семейни земеделски стопанства — 16% от селяните в трудоспособна възраст. Независимо че значителна част от работещите за своя сметка не получават пълноценно финансово покритие на положения от тях не малък по обем и тежест, но неефективен труд, това са също представители на частния сектор в селото и тяхното засилено присъствие в сравнение с годините преди 1989 г. е ясно изразено.

Третата група — на наемащите — е твърде слаба на територията на селото и в извадката на нашето изследване са попаднали само нейни отделни представители — няколко по-едри частни земеделски стопанства и фирми с производствена дейност, които наемат до 10 работника. И това е логично и естествено — наемащите винаги ще заемат малък относителен дял. Не е необходимо, нито възможно работодателите на село да бъдат много (освен това често те са жители на града). За селото е важно тези, които са успели да започнат някаква производствена дейност, да могат да поддържат и разширяват производствения капацитет и съответно да увеличават броя на хората, които наемат.

5. Трудовата миграция — една от алтернативите за трудова реализация

Територията на селото осигурява работното място на по-малко от две трети (63%) от заетите в трудоспособна възраст селски жители. С трудова миграция — ежедневна или дългосрочна са свързани останалите 37%. Най-голяма е групата на трудовите мигранти, които работят в град, намиращ се в близост до селото, в което живеят — 25%. Останалите групи са сравнително малки — в близко село — 6%; в далечно село или град, но в същия район на страната — 3%; в друг район на страната — 2%; в чужбина — 1%.

Трудовата миграция е в изразени корелационни отношения с типа на заетост — наеман, наемащ, работещ за своя сметка (V=0,590), с отрасъла на месторабота (V=0,475), възрастта на лицата в трудоспособна възраст (V=0,461), образователното ниво (V=0,380).

Работещите за своя сметка (самонаетите) лица като правило работят в селото, в което живеят, тъй като основната част от работещите за своя сметка в селата са заети в собственото на домакинството земеделско стопанство, но се появяват и единични случаи на собствени еднолични фирми за услуги, търговски и пр., които излизат от територията на селото и търсят своята по-успешна реализация в близкия град и дори в друг район на страната.

Наетите селски жители най-често намират своята реализация извън селото и това обяснява съответно сравнително големите дялове на пътуващите селски жители, заети в промишлеността, търговията и транспорта. По-малко жители на селата работят като трудови мигранти в строителството, образованието, здравеопазването и пр. Като изключения могат да се определят трудовите мигранти работещи в селското стопанство и това са като правило редките случаи на хора, наети в специализирани земеделски производства в кооперативни или държавни форми за селскостопанско производство — напр. оранжерии, опитни стопанства и др. под.

Най-големи групи дългосрочни трудови мигранти — към вътрешността на страната и в чужбина, се установяват в села с планински и полупланински характер, в бедни и с неблагоприятно икономическо развитие региони. Така напр. в последните години мъжете от кърджалийските села се насочват към дългосрочна трудова миграция в Холандия, където намират сравнително добре платена работа в най-непрестижните и тежки трудови дейности, свързани с вредни условия на труд в оранжерийното производство. Цели бригади от по-ниско или по-високо квалифицирани строителни работници от Смолянски, Пазарджишки и Кърджалийски села ремонтират и строят в районите с по-добро икономическо състояние.

Преди 1989 г. в повече от половината селски домакинства е имало трудови мигранти, между тях в 8% е имало дългосрочни мигранти. Данните от емпиричното изследване показват, че през 1998 г. сред домакинствата, в които има членове в активна трудова възраст, относителният дял на домакинствата с трудови мигранти е по-малък — 43%, като дългосрочни мигранти има в 7%.

6. За новата роля на домакинството в трудовата реализация на човешкия потенциал на селото

В ситуацията, установила се в българското село след ликвидирането на съществуващи кооперативни структури на земеделското производство, след закриването на основната част от селските промишлени цехове и други производства, домакинството придоби нова и определяща значимост като икономически субект и остана като че ли единствената сигурна и здрава институция на село.

В зависимост от собствените си обективни (материални) възможности, от количествените параметри и качествените особености на собствения си човешки потенциал, селските домакинства реагират в сложната и кризисна ситуация по различен начин, заемат различни икономически позиции, като на преден план се извежда стопанската функция на домакинството като специфичен икономически субект. Като цел обикновено се поставя най-напред физическото оцеляване и изхранване на членовете на домакинството. Както отбелязва Николай Генов „в кризисните години половината от гласоподавателите в страната декларират времеви хоризонт на личностна ориентация и решение, белязани с принципа на преживяването „ден за ден“. Това е трайна културна и социална ситуация, в която доминира борбата за оцеляване“ (Генов 2000:88). Както ще стане ясно в следващата част от този раздел, такава е позицията на основната част от селските домакинства. Малко са домакинствата, които имат известна увереност, правят по-дългосрочни планове като целенасочено се стремят към реална стабилизация в икономическото положение на домакинството и изключително рядко стратегията на домакинството е насочена към евентуален просперитет.

В кризисната ситуация в българското село възможностите за свободен избор и самоинициатива (и разбира се тяхното успешно реализиране) реално не са особено големи. Тези възможности са свързани преди всичко с наличните ресурси — демографски, духовни, материални — на членовете на домакинството поотделно и като цялост. На практика за селското домакинство тези възможности се свеждат главно до поддържане и евентуално разширяване на семейното земеделско стопанство с пазарноориентирани производства и значително по-рядко до започването на някакъв неземеделски бизнес. Реализацията на тези не особено широки възможности се усложнява, защото тя се осъществява в една не особено предразполагаща икономическа среда. Условията, които тази среда предлага не стимулират активизирането на индивидуалната стопанска дейност (на отделния човек и на отделното домакинство) — променяща се, несигурна, нестабилна, с все още изграждаща се законова база, със слаб административен и социален контрол, допускаща нелоялна конкуренция, рекет, злоупотреби, престъпност и пр. За селските хора и домакинства, които все още не могат да преодолеят шока от настъпилите промени и да се адаптират към тях, тази среда носи повече рискове и ограничения, отколкото шансове за развитие.

Като предпоставки за възраяедане на индивидуалната и фамилната икономическа инициатива, освен настъпилите промени в общата социално-икономическа ситуация и специфичните проблеми на селото, могат да се изведат: отношението към частната собственост и частния бизнес, наличието на лична (фамилна) собственост и начален капитал, възможността да се използва личната (фамилна) собственост, свободата на личната (фамилна) инициатива, традицията в българското село, демографският и трудов потенциал на конкретното домакинство, регионалните и природо-географски особености на конкретното село.

Отношение към частната собственост, наличие на лична (фамилна) собственост, начален капитал

Анализирайки резултатите от емпирично социологическо изследване за отношението на българина към частния бизнес, Минчо Драганов прави извода, че „положителното отношение към частната собственост се възстанови и възроди от една начална структурно — личностова първооснова, то се събуди“ и още, че „приобщаването на нашето население към идеята за частната собственост се извършва с впечатляваща бързина“ (Драганов 1994: 25,29). Но докато отношението към частната собственост е положително и се свързва за 58% от българите с „почтен труд“, с „добро материално положение“ — 48,5% и едва за 24% — със спекула и 4,7% — с произвол, то на частната дейност не се гледа така позитивно — за 51% от българите тя се свързва със „заобикаляне на законите“, за 38,8% — с безскрупулност и пр. (Зафиров 1994: 54).

Без да отиваме в подробности, тук бихме искали да отбележим, че едновременно с идеята за частната собственост, нашите селяни не се отказват от своите нагласи за държава — майка и тази комбинация несъмнено оказва своето влияние в съвременната ситуация. И това е типична източноевропейска идейна ситуация през деветдесетте години (Генов 2000: 77). Както отбелязва Николай Генов, практическият проблем не е толкова в това, че тези идеи трудно могат да се съгласуват в практиката. По-съществено е, че нашите общества не са толкова богати и добре организирани като развитите общества и че „това, което е социален или психологически рисков фактор пред индивидите в развитите общества, се умножава по значение от силен „фактор на стреса“ в източноевропейските общества“ (пак там).

В условията на ограничаване на частната собственост в годините до 1989 г. селските домакинства имаха (в определен смисъл) по-голяма свобода от градските жители. Освен поддържането и обработването на своите дворове и лични помощни стопанства, те (не без лишения, с много пестеливост, с много труд и трудности от всякакъв характер) строяха къщи, гаражи, работилници, помощни и селскостопански постройки и пр. В сегашните условия някои от тези, така да се каже наследени ресурси, както и нови, придобити след 1989 г., могат да бъдат „впрегнати“ в съответни трудови дейности. Основно място в това отношение има възстановяването на индивидуалната собственост върху земеделските земи. По наши данни около 80% от селските домакинства притежават собствена земеделска земя.

Друга основна предпоставка за започване и развитие на индивидуални или фамилни стопански дейности (в т.ч. семейни земеделски стопанства и семеен неземеделски бизнес), която осигурява стартова преднина и заедно с това е съществен фактор за неравенства между домакинствата е наличието на начален финансов капитал. „Готовите пари“ несъмнено осигуряват определени степени на свобода в избора на лично (фамилно) поведение и жизнена стратегия. За съжаление малка част от селските домакинства имат необходимите средства, с които да започнат самостоятелна дейност — над 60% от домакинствата посочват, че основното, което не им достига са пари.

„Усвояване“ на личната (фамилна) собственост

При създалите се условия личната (фамилна) собственост придобива вече друго значение, особено ако тя е подходяща и може да се „употреби“ с цел парични доходи и печалба. Идеята за използване на имуществото, собственост на домакинството за собствен и семеен бизнес се приема и подкрепя от значителна част от нашето население. Над 50% от българите толерират използването й за частна дейност; 26,8% — изразяват неодобрение; 22,3% — не заемат конкретно становище (Пехливанова 1994: 96). В условията на селото, естествено най-широко и въпреки това недостатъчно пълно се използва материалната база за земеделско производство — земеделска земя, помощни постройки, превозни средства, техника и пр. Възможността да се „усвои“ наличното (заварено, наследено или придобито след 1989 г.) имущество е една от основните предпоставки за организиране на семеен неземеделски бизнес, селски, аграрен туризъм и пр. Резултатите от монографично изследване на едно пазарджишко село^[48] показват, че почти две трети от домакинства, извършващи частна неземеделска дейност, притежават имущество, което използват като стока и им носи печалба.

Имуществената база, с която разполагат днес българските селски домакинства е сравнително слабо развита и не пригодена да се използва за производство, услуги, частен бизнес и пр. Известно е напр., че над 98% от селските домакинства притежават собствени жилища — най-често къщи, но икономическата им реализация трудно може да носи печалба на техните собственици. Дори при нагласи на домакинствата за включване в селски или аграрен туризъм, нивото на благоустроеност, предлагани удобства и чистота, често не съответстват на съвременните норми и изисквания, които биха имали потенциалните гости. Данните от нашето изследване показват, че само за около 5% от селските домакинства през 1998 г. наличната недвижима и движима собственост е добре развита и позволява осъществяването на разнообразни стопански дейности от страна на домакинството — те имат и собствена земя за що-годе развито стопанство, и собствени превозни средства, и селскостопанска техника, и други недвижими имоти, които биха могли да се използват за семеен бизнес. За около 14% — собствените средства за производство се ограничават до възможности за извършване на не широка стопанска дейност, с пазарна реализация — само земеделска или само някакъв малък семеен бизнес. За 44% от селските домакинства имуществената база за поддържане на някаква стопанска активност, от която да реализират парични доходи е силно ограничена или неподходяща — малко земя, или малко земеделска техника и пр., а собствеността на 37% — е минимална или изобщо липсва.

Свобода на личната (фамилната) инициатива

В актуалната икономическа ситуация у нас, все още не са създадени в необходимата и достатъчна степен реални, обективни условия за разгръщане на частна дейност — не е установена действаща и стабилна нормативна база (правила, закони, контрол и пр.), която не само да допуска (позволява) започването, организирането и поддържането на индивидуални (фамилни) дейности, но и да поощрява и подпомага тяхното развитие. Въпреки това свободата за избор и реализация на собственост, имущество, финансови средства, способности, знания, умения е факт. Нещо повече — при липса или поне недостатъчно ефективен контрол, в хаоса и „мътните“ води на променящите се икономически отношения, не само че всеки има право да регистрира напр. фирма и да започне собствена (индивидуална или семейна) дейност, но са налице условия за организирането на незаконна дейност — без юридически основания за това (без юридическа регистрация). Добър пример за подобна „свобода“ са напр. домакинствата (предимно младите им членове) от споменатото вече пазарджишко село, чието основно занимание е прекупуването на зеленчуци — купуват от своите съселяни, препродават със съответни печалби пряко на градски пазари или на борси, без да регистрират по някакъв начин тази своя дейност и самоидентифициращи се като безработни.

Разбира се свободният избор за отделното домакинство или личност е свързан с различни ограничения. Желанието за изява често се сблъсква с липса на подходящи личностни качества, на съответен опит, умения, информираност (и в редица случаи на неосъзнаване на тяхната липса), недобро здраве, чувство за малоценност, безпомощност, неподходяща професия, липса на материални средства и пр. Предварителните очаквания за безпрепятствено справяне с проблемите на поетата инициатива често се оказват илюзорни. От друга страна обаче, в основата на успеха стои именно необходимостта от нагласа, ориентация, способност, желание да се използват наличните за съответната личност или домакинство материални и духовни ресурси — както земя, имущество и парични средства, така и способности, умения, знания, социални контакти.

Емпиричните данни очертават в това отношение една умерено оптимистична перспектива — над 40% от селските жители оценяват положително възможностите на преходния период за реализация на способности, знания, умения (като за отделните възрастови групи на трудовоспособния селски контингент този дял е между 60 и 45%); 63% харесват възможността за създаване на собствен бизнес (за групите на трудовоспособния контингент — между 64 и 76%); 60% — възможността да са стопани на земята (за отделните групи — между 56 и 70%); 50% — възможността сами да избират как да живеят (за отделните групи — между 50 и 72%). И въпреки че в реалните кризисни социално-икономически условия хората на село почти не успяват да реализират тези възможности, добре е, че високите дялове на положителни оценки принадлежат основно на млади хора.

Традиции

Селското домакинство е традиционно свързано с частната дейност — до кооперирането на земята, главно с дребно или средно частно земеделско стопанство и/или частно занаятчийство, търговия; в годините на кооперативното земеделие, чрез личното помощно стопанство (ЛПС), също остава (малко или повече) свързано с частния сектор. Това важи особено за годините след 1970 г., когато бяха „дадени директиви“ за все по-пълно самозадоволяване на селските домакинства със собствена земеделска продукция, както и за допускане на развитието на стокови ЛПС. Това е период, когато немалко помощни земеделски стопанства (особено в някои райони на страната) прерастват в специализирани земеделски стопанства на домакинствата (по същество частни стопанства, макар и силно свързани и зависещи от кооперативните форми за селскостопанско производство), в семеен бизнес.

След 1989 г. полето за частна дейност в българското село се разширява. През 1998 г. 18% от селските домакинства имат собствени фирми или дейности (без регистрирана фирма) извън селското стопанство; 9,8% — получават доходи от несобствени частни фирми, в които са наети членове на домакинствата; 6,2% — от наемен труд в частни земеделски стопанства на други домакинства; около 43% от селските домакинства получават парични доходи от СЗС.

Демографски и трудов потенциал на конкретното домакинство

Структурата, съставът на домакинството, характеристиките на неговите членове — възраст, образование, здравословно състояние и пр. са в пряка връзка с възможностите за организиране и поддържане на собствен бизнес. Нашите резултати показват, че наличието на млади попълнения в домакинството е съществена предпоставка за положително отношение и започване на семеен бизнес (вж. също Драганов 1994: 37), докато при други равни условия, домакинство, състоящо се само от възрастни членове има по-слаби перспективи за подобна дейност. По-големите домакинства, в чиито състав са включени повече на брой членове от различни (три и повече) поколения са по-активни по отношение на семейния бизнес, вкл. СЗС.

Образованието, професията, квалификацията, както и личностните качества на членовете на домакинствата са също едни от важните предпоставки за стопанска активност на селското домакинство.

При нашето изследване от 1998–99 г. селските домакинства определят като задържащо или негативно за тяхното развитие влиянието, което оказват някои обективни и субективни причини, свързани със самото домакинство. Повече от една трета от тях напр. изтъкват, че не могат да разширят стопанската си активност поради липса или недостиг на работна ръка в домакинството, липса на млади хора в него, висока възраст и не добро здраве на членовете на домакинството, слаба специализирана образованост.

Регионални и природо-географски особености на конкретното село

Селото (за разлика от града) има своите специфични предпоставки за разгръщане на стопански инициативи и дейности. Освен близостта със земеделската земя, това са близостта до природата, по-чист въздух, отколкото в града, тишина и спокойствие, възможности за производство и съответно консумация на чисти от екологична гл.т. храни и продукти, възможности за специфични дейности (земеделски, занаятчийски и др.), за специфични развлечения, спорт, туризъм, запазени народни традиции, бит, взаимоотношения.

Икономическите възможности на отделното село биха могли да се разширяват със специфични дейности и производства, в зависимост от регионалните особености, природните и географски условия. Необходимо е специално внимание на местно ниво за подходящи специализирани производства — технически, маслодайни култури, малини и др. под., които като правило са печеливши. Възможна еориентация и към нова аграрна насоченост — екологичното земеделие, за което в нашите условия не липсват предпоставки и перспективи, както и към организирането и разширяването на неаграрни дейности, съобразени с регионалните възможности, дадености и потребности, вкл. занаятчийство, селски и аграрен туризъм и т.н.

7. Стопански дейности на селското домакинство — варианти и профили

В спектъра на възможните стопански дейности на селското домакинство най-общо могат да се отделят два типа — едните, свързани с определящия белег на селото — земеделието и земеделското производство и другите, засягащи дейности и производства извън селското стопанство.

Земеделски стопански дейности на селското домакинство

Стопанските дейности, свързани със селскостопанското производство — със земята и с домашните животни — могат да се разглеждат като общ белег на селските домакинства, като съществен елемент от техния начин на живот и съществуване. Семейно земеделско стопанство (СЗС) поддържат мнозинството от селските домакинства (94% от изследваните през 1998 г. домакинства). И макар, че (както беше вече изтъкнато) на участието в работата на СЗС не се гледа като на трайна, желана, престижна и печеливша личностна професионална реализация, земеделската стопанска дейност на домакинството се самооценява като правило позитивно.

Не са редки случаите, когато СЗС е единствената възможност за физическото оцеляване на членовете на домакинството. Неподдържането на СЗС на село е неприемливо за селския човек (освен ако няма обективни причини за това — висока възраст, инвалидност, болест и пр.). Липсата на СЗС, отказът от СЗС е вече белег за другост, за отделяне и излизане от селската общност.

Повече от 80% от селските жители са на мнение, че е „срамота на село да не работиш земя, да не гледаш добитък, да нямаш стопанство“. Наличието на собствена земя, възможността да се отглеждат домашни животни се разглежда (и от самите селяни и от не малка част от градските жители) като предимство, привилегия. Половината от домакинствата на село заявяват категорично, че не биха могли да живеят без това стопанство и още една четвърт са по-скоро съгласни с подобно мнение. Само 3% изцяло не подкрепят тази теза. Мнозинството — 86% — характеризират СЗС като начин на оцеляване в периода на преход, тъй като, макар и да не носи печалби, чрез СЗС се осигурява значителна част от необходимата за домакинството храна.

При категоричното намаляване на възможностите за трудова реализация на селските жители извън земеделието и домакинството, СЗС е една алтернатива на безработицата, тъй като осигурява известна заетост (макар и непълна или частична) за собствения трудов потенциал, за всички поколения в селското домакинство. В 71% от селските домакинства в работата на СЗС участват всички членове. За около 15% от домакинствата СЗС остава единствената възможност за трудова реализация. Ще подчертаем още веднъж — въпреки че участието в СЗС като правило не се възприема от актуалния трудов потенциал като трудова заетост и част от хората, които са трудовоангажирани само чрез земята и добитъка да се самоидентифицират като „безработни“, 72% от селските домакинства гледат на СЗС като ''''спасение от безработицата

С поглед напред, към необходимостта от икономическо възпроизводство в българското село, е нужно да се отбележи, че участието в СЗС допринася и до облекчаване на социалната адаптация на хората към промените в общественото пространство, до приобщаване (макар и постепенно) към условията и изискванията на променящата се икономическа реалност.

Собственото стопанство, колкото и малко да е то, е поле за личностна реализация, за възстановяване на загубени навици и чувства на собственици и стопани, намалява социалното напрежение. Три четвърти от домакинствата отбелязват, че СЗС им „дава удовлетворение като собственици, като хора“, 58% — че ги „прави независими“.

Домакинствата със собствена земеделска земя (почти 80% от селските домакинства притежават земеделска земя) се ориентират към такива форми на земеползване и производство, които по най-добър начин (за реалните обективни условия) отговарят на техните лични (и фамилни) интереси и възможности. Като правят реална преценка на ситуацията, в която се намират и съзнават, че не им достига необходимият минимум от предпоставки за организиране на печелившо, пазарноориентирано собствено земеделско стопанство (земя, материална база, човешки потенциал, сили, знания, опит за работа в новите икономически реалности и пр.), в масовия случай селските домакинства избират вариант на затваряне в рамките на домакинството, насочване на личните и фамилни усилия към производство, подпомагащо изхранването и физическото оцеляване (вкл. и на свои най-близки хора в града). Стопанската активност в тези домакинства се ограничава в параметрите на потребителско или с епизодично и незначително участие на пазара семейно земеделско стопанство (около две трети от домакинствата), осигуряващо изцяло или само подпомагащо изхранването на домакинствата. Нерядко тази активност е в комбинация с членство в земеделска производствена кооперация (ЗПК), носещо известни „екстри“ — парична или натурална рента; по-евтини селскостопански услуги за семейното стопанство; осигуряване на хляб и др. продукти, срещу рента или дивиденти; рядко възможности за работа в ЗПК.

Домакинствата без собствена земеделска земя (около 20% от селските домакинства) развиват своите малки домашни стопанства главно само върху дворна земя и в по-редки случаи като вземат земеделска земя под аренда (около 12% от селските домакинства наемат земя под аренда, независимо дали имат или нямат собствена земеделска земя). Обикновено тези стопанства не излизат извън размерите и параметрите на помощни, чисто потребителски стопанства. Изключения правят големи растениевъдни частни земеделски стопанства, развивани върху хиляди дка земеделска земя, взета под аренда.

Значително по-малка част от селските домакинства (около 30%) реализира собствения си трудов потенциал като поема инициативата и риска за разширяване на икономическата си активност със земеделски дейности с пазарна ориентация — пазарно семейно земеделско стопанство, с реализация на значителни парични доходи (според самооценката на стопаните).

Неземеделски стопански дейности на селските домакинства

В сравнение със земеделските дейности, стопанската активност на селските домакинства, включваща неземеделски дейности е доста по-слаба.

Индивидуални или фамилни дейности (независимо дали са регистрирани като фирма) с неземеделски характер, които биха могли да се отнесат към частния бизнес, се извършват в около 17% от домакинствата. С търговска дейност — магазин, лавка, барче и пр., включително пряка продажба на собствена земеделска продукция се занимават в почти 10% от домакинствата. Транспортни дейности — превоз на хора и товари, независимо от вида на използваното превозно средство извършват в около 3% от домакинствата. Занаятчийски дейности, вкл. строителство и ремонти и битови услуги (обущарски, шивашки, бръснарски, хранене, ремонт на битова техника и пр.) — в 5% от домакинствата.Специализирани услуги — медицински, даване на уроци, агрономически, ветеринарни, зоотехнически и пр. и други подобни дейности срещу заплащане — в 3% от домакинствата. За близо 2% от домакинствата стопанската дейност включва повече от един вид неземеделски дейности.

Само 8% от домакинствата с неземеделска стопанска активност имат регистрирана официално фирма и само под 1% са заявили, че наемат работници или служители за своя бизнес.

В около 16% от домакинствата има хора, които се занимават с__ лов и риболов__ (по-скоро като удоволствие, отколкото като трудова реализация) и придобитото се ползва за нуждите на домакинството.

Малък е и относителният дял на домакинствата — 8,2%, при които събирателството — на билки, гъби, охлюви, диворастящи плодове и пр. — е свързано с реализирането на парични доходи от тези дейности.

Само близо 2% от селските домакинства се занимават срещу парично заплащане, с дейности като плетене, тъкане, предене, шиене и пр. и още почти в половината домакинства има членове, които извършват такива дейности само за нуждите на домакинството.

Като правило стопанските неземеделски дейности на домакинствата се извършват в или чрез собственост на домакинството — в къщата или в съответни помощни постройки — гараж, работилница, навес, с моторни превозни средства и т.н. Тези дейности се поемат и обслужват от членове на домакинствата, като в семейния бизнес вземат участие по-голяма или по-малка част от членовете на домакинството, в зависимост както от характера на дейността, така и от заетостта и характеристиките на отделните членове. В значителна степен тази заетост е допълнителна поне за част от участващите в нея и неплатена. Обикновено семейните работници не са социално осигурени, не получават лични доходи от семейния бизнес, нямат определено работно време, често работят при недобри условия на труд.

Анализирането на първичната индивидуална информация и използваните други „качествени“ методи за набиране на информация позволяват да се откроят някои общи характеристики на домакинствата с неземеделска стопанска активност — наличие на член(ове) със занаятчийска или друга подходяща сегашна или предишна професия — дърводелец, автомонтьор, барман, магазинер, шофьор и пр.; възможност за ползване на някакви привилегии преди промените, в първите години на преход или сега; наличие на материални ресурси — имущество, даващо възможност за използването му за трудова дейност, инвентарна база, товарен транспорт, дори работен добитък и пр.; парични ресурси, необходими като начален капитал; сравнително многочислени домакинства или домакинства с представители от две и повече поколения; като правило сравнително добро образователно ниво на членовете на домакинството и т.н.

Въпреки че повече от половината българи приемат и изказват увереност за бъдещето на частния бизнес у нас (вж. напр. Драганов 1994: 43), на подобна активност, хората, неучастващи в такива дейности, гледат малко или много подозрително. Стабилизирането или просперирането чрез индивидуални или фамилни стопански дейности, особено извън селското стопанство, се свързва не толкова с определени добродетели като трудолюбие, инициативност, поемане на риск и отговорности, пресметливост, прагматичност, колкото със „способността за спекулативно натрупване на начален капитал или с добилото широка популярност „пране на мръсни пари“ (Зафиров 1994: 55).

Дори самото наличие на семеен бизнес (без да се вземат пред вид отделни негови параметри) е вече основа за диференциация, неравенства, още повече в ограниченото пространство на конкретното село. Пред хората от селото стои открит въпросът „как успяха и откъде взеха“ тези, които имат собствен бизнес, особено търговски. Моделът на забогатяването, с което обикновено хората от селото свързват собствения бизнес, е неясен — търси се „маята“, „каналчето, по което текат парите“, защото „да се надигнеш трябва и да се помогне отвън“. Заедно със съществуващите неясноти и изразявани съмнения, обяснителният модел на хората от селата за ориентацията към фамилна икономическа активност, както и за замогването на поне част от домакинствата има своите конкретни очертания — засилена, привилегирована подкрепа още преди 1989 г. от страна на обществените форми на земеделско производство — ТКЗС, АПК или по време на ликвидацията и разграбването им; по-доходна или поне по-подходяща работа преди икономическите промени; работа извън селото, вкл. в чужбина; привилегии, ползвани в тоталитарното общество от определени категории и лица; неравен старт в първите години на преходния период; унаследяване на различни в количествено и качествено отношение материални блага, личностни качества, съответен усет и пр.; неизменно присъства и тъмната страна, нечистата сделка и далаверата. В същото време, макар и за малка част от случаите на собствен бизнес (особено когато става дума за дейности, свързани с някакво производство), но затова пък много категорично, не се поставя под съмнение водещото място и роля на трудолюбието — „Никакви далавери, само труд, работа. Защо забогатя единият брат, а другият — не!? Защото единият работи, а другият го мързи!“

Стопанска активност на селските домакинства

Обобщаването на първичната информация за различните по характер стопански дейности показва, че за голяма група от селските домакинства ресурсите — материални, духовни и трудови — като цяло са ограничени и позволяват поддържането само на СЗС. Подредени в низходящ ред според големината на относителните дялове, селските домакинства се разпределят по следния начин: 27% имат средно развито потребителско СЗС (което не носи парични доходи), осигуряващо частично храната необходима за изхранване на домакинството; 22% — слабо развито потребителско СЗС, което осигурява малка част от храната на домакинството; 19% — пазарно ориентирано СЗС, чрез което се реализират и парични доходи; 9% — добре развито потребителско СЗС, осигуряващо основната част от храната за домакинството.

Комбинациите от различни по характер дейности — земеделски и неземеделски се осъществяват от сравнително малки относителни дялове селски домакинства — около 16% са успели да съчетаят двата типа дейности, като за 9% стопанската активност се определя от неземеделски бизнес и пазарноориентирано земеделско стопанство, а за 7% — неземеделската дейност се допълва с потребителско СЗС.

Само към неземеделска дейност се ориентира съвсем слаба в количествено отношение група — под 2%, но нашите наблюдения показват, че най-често при тези случаи става дума за по-значима по мащаб дейност и домакинството се отказва от поддържането на земеделско стопанство, или защото СЗС не му е необходимо, или за да може да съсредоточи своите ресурси в усилията за успешен и печеливш бизнес.

Около 6% от селските домакинства не проявяват никаква, дори минимална стопанска активност.

По-детайлното разглеждане на отделните типове селски домакинства, според тяхната стопанска активност, вкл. съвкупността на тези, които не проявяват никаква активност (макар и не твърде издържано от статистическа гледна точка, поради малката стойност на относителния дял), потвърждава изказаните по-горе разсъждения относно предпоставките за активност на селските домакинства като специфични стопанско-производствени единици.

Всяка отделна характеристика на домакинството и неговите човешки и материални ресурси оказва влияние върху трудовите възможности и тяхната реализация. Като парадокс могат да се разглеждат някои емпирични резултати като този, че сравнително по-големи групи от слабо активни или неактивни домакинства откриваме при домакинствата, при които половината или всички трудоспособни членове са безработни, при домакинствата, в които никой от членовете в трудоспособна възраст не работи допълнително, при скоро създадени малки домакинства с членове само в най-ранна трудоспособна възраст — 18–25 години, сред домакинствата с ниско образователно ниво на членовете.

От изследователска гледна точка за нас остава неизследван докрай и открит въпроса доколко и как липсата или слабата стопанска активност са свързани с трудовия статус, с цялостните нагласи към труда и с други характеристики на домакинствата. Защото при неактивните в стопанско отношение домакинства преобладават домакинствата и с други негативни характеристики — с неблагоустроени жилища, с изключително слабо или изобщо липсващо битово обзавеждане, без имуществена база, която може да се използва за стопански дейности и пр. Трудно може да се даде еднозначно и валидно за всички случаи обяснение за връзката между слабата стопанска активност на тези домакинства и техните характеристиките, но като че ли при тях се наблюдава едно наслагване на негативи — от количествен и качествен характер.

Като активни се изявяват по-големи групи от големите, сложни домакинства, от домакинствата с по-широки професионални възможности, с по-високо образователно ниво, с повече и подходящо имущество.

Перспективните домакинства (с актуален и бъдещ трудов потенциал) показват като цяло по-висока активност в стопанската си дейност и при тях основните групи се съсредоточават при пазарноориентирите стопанства, при средно развитите потребителски СЗС, при комбинацията от някакъв неземеделски бизнес (фирма или дейност) с пазарноориентирани СЗС (вж. показаните по-долу разпределения).

Безперспективните домакинства (само с бивш трудов потенциал), поради намалената трудоспособност и по-слаба адаптивност се ориентират предимно към неразвитите и средно развитите потребителски СЗС.

Характерът и степента на развитост на стопанската активност на селското домакинство има определен диференциращ ефект по отношение на икономическото състояние на домакинството (коеф. на Крамер V=0, 308), на икономическата перспектива на домакинството (V=0,487), на модела на приспособяване на домакинството (V=0,445), на социално-психологическата нагласа в домакинството (V=0,359).

8. Селското домакинство като специфична икономическа единица — модели на поведение

В зависимост от собствените си цели и ресурси, селските домакинства реагират в сложната социално-икономическа ситуация по различен начин, заемат различни икономически позиции и имат съответно различни модели на поведение.

Емпиричните данни от основното за проекта ЕСИ показват, че най-общо, моделите на приспособяване на домакинствата към промените и актуалната ситуация варират от пълна пасивност до разширена активност:

• пълна пасивност, изразена в примирение, разчитане на помощи (от близки, организации, държавата) проявяват 5,1% от домакинствата;

• пасивност, изразяваща се главно в налагани самоограничения, пестеливост, икономии, лишения в домакинството и поддържане на минимално домашно стопанство, показват 17,5%;

• ограничена активност, изразяваща се в „затваряне“ в рамките на домакинството, ограничени стопанско-производствени дейности, насочени изцяло към самопомощ и частично задоволяване, вкл. оказване известна помощ на най-близки роднини, се наблюдава при 38,8% от домакинствата;

• активност — разширяване на стопанско-производствените дейности на домакинството — напр. слаб семеен бизнес, семейно земеделско стопанство, насочено към значително или пълно самозадоволяване на домакинството, поддържане на семействата на децата си в града, евентуално слабо участие на пазара и пр. е предпочитана от 16,1%;

• засилена активност — започване или развиване на доходоносни дейности, семеен неземеделски бизнес или нови производства в семейното земеделско стопанство, с цел участие на пазара е реакцията на 22,1% от домакинствата.

Модели на икономическо поведение при безработица в домакинството

Три са основните действия, към които се насочват селските домакинства, когато имат безработни членове:

• търсене на работа за безработните членове — каквато и да е работа при 66% от тези домакинства и при 16% — работа само извън селското стопанство;

• лишаване от задоволяване на определени потребности на домакинството и съответно ограничаване на разходите — 67,3% от домакинствата с безработни членове;

• по-голяма активност в семейното земеделско стопанство на домакинството — 55,4%.

При нашето емпирично изследване сме регистрирали и други различни действия и активности, които се предприемат от по-ограничен дял селски домакинства. Почти два пъти по-малко от „търсещите“ са домакинствата, при които „търсенето на работа“ се увенчава в определени моменти с успех и в близо 40% от домакинствата, засегнати от безработицата, безработните членове намират някаква работа — епизодична, временна, несигурна, на парче, но продължават да са в състояние на трайна безработица. Като варианти за противодействие на настъпилата безработица се отбелязват: за около 30% от тези домакинства — започването в семейното земеделско стопанство на нови дейности, които осигуряват парични доходи; за 10% — събирането и продаването на гъби, билки, диворастящи плодове и др. под.; за 4% — започването на някаква частна неземеделска дейност, осигуряваща парични доходи. Като изход от трудното положение, в което са попаднали 17% виждат в социални помощи от страна на държавата, 16% сочат очакването на помощ от близки и роднини, 3% — помощ от организации, дружества и пр. Към преквалификация или повишаване на квалификацията чрез курсове, обучение и др. под. средства са се ориентирали само в около 5% от домакинствата с безработни членове, а безработните от 10% от домакинствата са с ясно изразени намерения да напуснат селото .^[49]

Домакинствата с безработни членове рядко се ориентират само към един от горните начини или един тип дейности за преодоляване на безработицата. Някои домакинства приемат предизвикателството да премерят сили с новите правила в стопанския живот, излизат на нова професионална орбита, близка или дори съвършено различна от досегашния социо-професионален статус на членовете в домакинството. Други, ръководени от съответна прагматична насоченост се ориентират към дейности, които ще осигурят поне отчасти прехраната на домакинството, дори без пълноценна икономическа реализация на образователния статус и професионалната подготовка. Трети, по едни или други причини, не успяват да се приспособят към настъпилите промени, към започване на нещо ново остават по-скоро в пасивна и изчаквателна позиция. Моделите на поведение на засегнатите от безработицата домакинства се формират от комбинации на:

— пасивни реакции и налагани самоограничения — очаквания за подпомагане от страна на близки, роднини и др., социални помощи от държавата, ограничаване на разходите, икономии в домакинството;

— дейности за приспособяване към променящата се социална среда — търсене на работа, обучение и преквалификация на безработните, ориентация към дългосрочна трудова миграция, напускане на селото;

— форми на стопанска (трудова) активност — повишаване на активността в семейното земеделско стопанство (СЗС), ориентация към нови, доходоносни дейности и производства в СЗС, събирателство, регистриране на фирма или започване на частна дейност без фирма, поемане на каквато и да е работа.

Най-голяма е съвкупността от домакинства (34%) които, за да тушират обедняването и появилите се неизбежно трудности, съчетават и трите групи дейности — стопанска активност, едновременно с приспособяване и с пасивни реакции.

За още една трета от домакинствата с безработни членове моделът на поведение включва активна стопанска позиция заедно или сприспособяване (24%) или с пасивност (9%).

Към модел, изключващ стопанска активност се придържа останалата една трета от домакинствата с безработни членове. Изцялопасивно поведение — без да предприемат каквито и да е активни действия (освен лишения, контрол и самоограничения или пък се надяват да бъдат подпомагани, независимо от държавата, от близки или от някакви организации) — имат близо 20% от домакинствата, засегнати от безработицата. Останалите 13% проявяват стремеж само за приспособяване към реалните социално-икономически условия — търсят работа, преквалифицират се, напускат селото — но нямат самостоятелно стопанско поведение.

Като фактори за избор на поведенчески модел на домакинството при безработица (които действат едновременно и в сложни помежду си комбинации) могат да се изведат различни демографски (пол, възраст) и извъндемографски (образование, здраве, професия, трудов стаж, трудов опит, умения, социални връзки, инициативност и пр.) характеристики на безработните лица и на техните домакинства като цяло (притежания, генерационна приемственост, професионални възможности и пр.), както и макроикономически фактори (ниво на регионалното икономическо развитие, липса на устойчиви възможности за заетост извън дома и земеделието, свито вътрешно потребление, неуредена и непълна институционална и законодателно — нормативна система, регулираща и контролираща новите икономически условия и др.). Техните отношения и взаимодействие (едновременно и в сложни помежду си комбинации) определят различните модели на поведение.

Така напр. съществуващата в обществото ни демотивация за труд и самостоятелна активност намира израз в корелацията между степента на засегнатост на домакинствата от безработица и активността на домакинствата за преодоляването на последствията (V=0,396). Проявява се една на пръв поглед нелогична тенденция, в обяснителната схема, на която се вместват именно накърненото самочувствие, нарушеното психологическо равновесие, пасивността, демотивацията, породени от състоянието на безработица, а вероятно и недостатъчно добре развити личностни качествени характеристики — колкото по-силно (в количествено отношение) е засегнато домакинството от безработицата, толкова по-слаба е стопанската активност на това домакинство (докато моделът на приспособяване е пълна пасивност за всяко десето от домакинствата, в които безработни са по-малко от половината трудоспособни членове, то за домакинствата, в които всички трудоспособни са безработни такъв модел избира всяко трето).

Полът на безработните членове в домакинството напр. също участва в значителна степен в избора на модел на икономическо поведение — жените се оказват по-гъвкави и склонни на по-радикални промени — те са по-непретенциозни към условията на труд, по-често приемат работа без фиксирани трудоводоговорни отношения, по-спокойно преживяват преориентацията си от работно място извън дома към активност в СЗС, докато мъжете, държат да запазят своята квалификация, придобита и съответстваща на други производства, търсят работа основно извън селското стопанство и много по-рядко се насочват към СЗС, дори като временно решение за трудова реализация (Маламова 2000:142). Всъщност малките размери на основната част от СЗС не могат да предложат пълноценна реализация на всички членове на домакинството, особено при сложните средни и големи домакинства. Домашните стопанства като че ли остават запазен периметър главно на пенсионерите и на жените, независимо от това, че и мъжете полагат труд в СЗС. Прави впечатление обаче, че за младите мъже, като правило, трудът в СЗС не представлява никакъв интерес, че тяхното участие в тази дейност на домакинството се съсредоточава главно при реализацията на продукцията и може да се разглежда най-вече като „принудителен избор“.

В ситуация на силно и трайно намаляване на работните места в селските райони, липса на реален пазар на труда, заедно със свързаното с тях рязко и дълбоко обедняване и свито потребление, непълноценната трудова реализация на човешкия потенциал на селото не може да се обясни изцяло или само с ниското качество, слабата адаптивност и пасивност на хората. Особено силно е влиянието на регионалната икономическа ситуация. Като пример може да се посочи едно домакинство в с. Комунига, област Кърджали — голямо, състоящо се 9 члена, от три поколения, три семейства, 7 члена в трудоспособна възраст, всички с полувисше и висше образование — фелдшер, акушерка, зъболекар, лекарка, учителка, икономист, клиничен лаборант, 2 деца. Всички, с изключение на учителката и зъболекаря (дългосрочен трудов мигрант, нает като зъболекар в Турция) са безработни. Търсят нови възможности за самостоятелна реализация, но не успяват да пробият никъде, освен в земеделието, което в този природо — географски район не може да предложи големи перспективи и разнообразие. Тези хора опитват всичко, което реално могат да правят — гледат крави, наемат земя и гледат тютюн, който им носи несигурни и нередовни доходи, поради проблеми с изкупуването. В процеса на разговора с тях им обръщаме внимание, че с тяхната професионална подготовка и окомплектоване биха могли да имат частна клиника или поне частен здравен кабинет. Отговорът беше красноречив — „Да, ама не тук и не сега! Да не мислиш, че не сме го имали пред вид? То може, в Пловдив, в София… Ама тук кой ще ти дойде да се преглежда при нас и кой ще плати, като цялото село е без работа! Ние пари няма да вземаме, ще работим на вересия, а нас кой ще ни издържа. „

Модели на икономическо поведение при материални затруднения в домакинството

Моделите на икономическо поведение на селските домакинства при материални затруднения са твърде близки до поведението при безработица.

Различните по структура и състав домакинства реагират различно. Докато домакинствата с актуален трудов потенциал се ориентират по-често към стопански дейности, носещи паричен или само натурален доход (70%), домакинствата, състоящи се само от хора в надтрудоспособна възраст разчитат най-вече на налаганите самоограничения и пестеливост в разходите (73%) и по-слабо на трудова активност (40%). Най-голям относителен дял от домакинства, очакващи да се справят със затрудненията чрез пасивна позиция — всякакъв вид подпомагане — от родители, близки и държава, откриваме в групата на домакинствата на млади трудоспособни членове между 18 и 25 годишна възраст — 56% (при съответен дял напр. 40% от чисто пенсионерските домакинства, 9% — при простите домакинства с деца до 18 г.). Най-силно наблягат на трудовите дейности домакинствата, които са поели отговорността да отглеждат деца до 18 г.

Моделите на селските домакинства за преодоляване на материални затруднения се формират основно чрез различни комбинации от трите типът позиции — пасивност, активност, самоограничения.

Изход от материалните затруднения в преходния период хората най-често търсят в пестеливост, самоограничения и наследени ресурси (ограничаване на разходите, ползване на стари спестявания, продаване на мебели, покъщнина, имоти)—при 71% от домакинствата.

На увеличаване на собствените усилия на домакинството, влагани в трудова активност (по-активна работа в СЗС, доходоносни дейности в СЗС, други доходоносни дейности, собствен бизнес, работа „на парче „ срещу заплащане) разчитат 58% от домакинствата.

Пасивни реакции (очакване на помощи от родители, от деца, от организации, от дружества, от държавата) имат 36% от домакинствата.

Цитирана литература:

България 1999. Развитието на човека. Регионалните различия: бреме или шанс. UNDP. Програма на ООН за развитие. София.

България 2000. Доклад за човешкото развитие. Мозайката на общините. UNDP. Програма на ООН за развитие. София.

Генов, Н. 2000. Източна Европа в глобалните процеси. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София.

Добрева, С. 1997. Земята — богатство на българите? Bulgaria Rusticana. ИК „Аля“, София.

Драганов, М. 1994. „Промяната в отношението на българското население към частната собственост: опит за обща диагностика.“ В: Българинът и частният бизнес: между разочарованието и надеждата. ИКК „Славика — РМ“, София.

Желязкова, М. 2000. Глава XVI. Социално-политически последици от отсъствието на индустриална демокрация. В: Променящите се лица на демокрацията — икономическа, индустриална, политическа. Под редакцията на Духомир Минев. Фондация „Перспектива“. София.

Живкова, В. 1996. Селото — в търсене на оптимистична стратегия. Bulgaria Rusticana. ИК „Аля“, София.

Зафиров, Д. 1994. „Частен бизнес и законност.“ В: Българинът и частният бизнес: между разочарованието и надеждата. ИКК „Славика — РМ“, София.

Кожухарова, В. 1997. „Бизнесменът на село — има ли го и какъв е той.“ В: Българинът и частният бизнес: типове личности. ИК „Аля“, София.

Колева, Г. 1997. Земеделският труд — съдба или поприще. Bulgaria Rusticana. ИК „Аля“, София.

Колева, Г. 1998. „Селото — варианти на заетост и икономическа активност.“ В: Българското село и предизвикателствата на новия век. Bulgaria Rusticana. Ред. В. Живкова. ИК „Аля“, Троян.

Колева, Г. 1999."Бизнесменът. Социологически проблеми, 1–2; 193–198.

Колева, С. 1999. Демографският и образователният потенциал за социална промяна: индивидуални и групови измерения. Социологически проблеми, 1–2; 34–50.

Корель, Л, М. Шабанова, О. Шарнина, Ю. Чистякова. 1994. „Человек и рынок: проблемы социальной адаптации.“ В: Социологические аспекта перехода к рьшочной экономике. Ред. Ф. М. Бородкин, А. Р. Михеева. Новосибирск.

Маламова, Н. 2000. „Заетост и нагласи за трудова реализация на жените от град Твърдица.“ В: Селската жена на прага на новия век. Bulgaria Rusticana. Ред. В. Кожухарова — Живкова. ИК „Аля“, София.

Михова, Г. 1998. „Поколенията в българското село.“ В: Българското село и предизвикателствата на новия век. Ред. В. Живкова. Bulgaria Rusticana. ИК „Аля“, Троян.

Пехливанова, Н. 1994. „Промени у човека под влияние на частната собственост и бизнес. Самочувствие, частна собственост и бизнес.“ В: Българинът и частният бизнес: между разочарованието и надеждата. ИКК „Славика — РМ“, София.

Резниченко, JI. 1997. Адаптация человека в переходной экономике: модификация стратегий, ценностей, норм. В: Общество и экономика. 7–8: 45.

Социалното разслояване днес: измерения в българското село. Статии на Н. Тилкиджиев, С. Добрева, С. Колева, Г. Колева. Социологически проблеми. 1999,1–2: 7–51.

Статистически справочник. 1995, 1999, 2000. Национален статистически институт. София.

Тонева, 3. 2000. „Някои проблеми на здравословното състояние и на здравеопазването на селското население.“ В: Селската жена на прага на новия век. Bulgaria Rusticana. Ред. В. Кожухарова. ИК „Аля“, София.

Тотев, Ст. 1993. Сравнителни преимущества на българската икономика (на примера на селското стопанство). Фондация „Свободна инициатива“, София.

Характеристика на българското население. Трудови възможности и реализация. 1984. Под общата ред. на проф. дин М. Минков. ДИ „Наука и изкуство“, София.

Majerova, V. 1997. Life style or survival strategy? Social Indicators Research Kluxver Academic Publishers.42:367–384.

Глава трета. РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ТРУДОВИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА СЕЛСКОТО ДОМАКИНСТВО

Изследователските ни търсения върху основните резултати от реализацията на трудовия потенциал на селското домакинство се съсредоточават в посока на: структура на доходите и на разходите на селското домакинство, характер и степен на изпитваните от домакинствата лишения, материален статус, икономическа перспектива на домакинствата.

1. Структура на доходите на селските домакинства

Несъмнено основен индикатор за функционирането на всяка икономика (на държавно, на отраслово, на домакинско ниво) саполучаваните доходи — техните размери, структура, динамика. Резултатите от извършващия се процес на преразпределение на доходи и др. материални блага в сегашната ситуация, позволяват да се оцени социалната база и „социалната цена“ на икономическата реформа. Резкият и траен спад на жизнения стандарт на значителната част от селските домакинства, проявената диференциация според нивото на реалните доходи, изостря силно чувствителността на хората, живели до преди десетина години като правило без значими неравенства по материален стандарт.

Данните от представителното за селските домакинства ЕСИ, реализирано в рамките на разглеждания проект, сочат, че източниците на парични доходи на селските домакинства са разнообразни и покриват почти целия възможен спектър — от заплати, пенсии и социални помощи, до граждански договори, наеми и пр. Показателно е съотношението между дяловете за различните източници на парични доходи. Тяхното разпределение отразява реално както демографската ситуация (най-голям е относителният дял на домакинствата, в които се получават пенсии — 74%), така и реализацията на трудовия потенциал (в 43% от домакинствата влизат доходи от собственото семейно земеделско стопанство, в 30% — се получават заплати от държавни фирми, 10% — имат доходи от частна несобствена фирма, 10% — от собствена на домакинството неземедска фирма, 6% — от работа в несобствено земеделско стопанство, 5% — от граждански договори и услуги), промените в икономическата ситуация — в съотношението частен — държавен сектор (75% срещу 30%), в структурата на заетост (само 5% от домакинствата напр. получават доходи от работа в земеделски кооперации), нарастването на ролята и мястото на семейното земеделско стопанство (СЗС) в семейната икономика (вторият по големина относителен дял — 43% е за домакинствата с парични доходи от СЗС). Данните показват също, че системата за социално подпомагане не е в състояние да осигури ефективна помощ на нуждаещите се домакинства — само 10% от селските домакинства са посочили такъв източник на доход за 1998 г., като мнозинството от тях определят размерите на получените помощи като незначителни.

Ако източниците на парични доходи на селските домакинства се групират в три основни групи, главно според това дали са свързани с основния белег на селото — селското стопанство, а именно: селскостопански източници (СЗС, ЗПК, несобствено земеделско стопанство); неселскостопански източници (държавни фирми, предприятия, частни неземеделски фирми), социални източници (пенсии, помощи, стипендии), се вижда, че при повече от една трета от домакинствата паричният доход се формира само от един източник, за около 47% — от два основни източника и само 18% са осигурили доходи от разнообразни източници.

Зависимостта между структурата на паричните доходи на домакинствата и тяхната икономическа перспектива е значителна (коефициент на Крамер V=0,473). По-голямото разнообразие от източници предполага по-висока икономическа сигурност и положителни перспективи. Повече от половината от най-бедните селски домакинства (56%) живеят с доходи само от социални източници и 20% — от селскостопански и социални източници, докато при почти половината от успешно развиващите се домакинства и при една трета от домакинствата, успели да преодолеят най-тежката си криза се вливат доходи от трите основни източника.

Погледната от друг изследователски ъгъл, структурата на паричните доходи разкрива, че значителна част от цитираните източници носят ниски и/или несигурни доходи.

Силен и тревожен израз на резултатите от непълноценната трудова реализация на хората в трудоспособна възраст е фактът, че пенсията е главен източник на доход за 45% от селските домакинства, като тук не се включват само изцяло пенсионерски домакинства. 15% от домакинствата с актуален трудов потенциал посочват като главен източник на паричен доход в тяхното домакинство пенсиите на най-възрастните членове.

Така напр., често, дори когато самото домакинство определя доходите си от СЗС като значителни (напр. тютюнопроизводителите), става дума за доходи, които разпределени за цялата година и за всеки участник в тази дейност, са откровено казано нищожни. Ще приведем тук като красноречив пример случая на конкретно добруджанско домакинство — активно, пазарноориентирано, с разнообразни стопански дейности. Върху своя и арендувана земя (около 500 дка) и собствена техника, закупена след 1989 г., това домакинство развива частно стопанство, от което реализира парични доходи. На въпрос за главния източник на парични доходи обаче, домакинството посочва не основната си производствена дейност в стопанството — зърнопроизводство, а извършването на машинни селскостопански услуги на своите съселяни, дейност, която макар и второстепенна за домакинството, явно носи по-големи и сигурни доходи.

2. Разходи на селските домакинства

Данните, характеризиращи разходите на селските домакинства не внасят в нашите анализи по-голям оптимизъм. Близо 40% от техните парични разходи през 1999 г., според статистическите изследвания на бюджетите на домакинствата (Бюджети на домакинствата в Република България. 1999:45), са за храна, при минимални разходи за свободно време, културен отдих, образование (2,1%), за здравеопазване (3,5%), за жилищно обзавеждане и поддържане на дома (4,1%), за облекло и обувки (5,3%) и т.н.

Значителна част — 40% от нашите респонденти отбелязват, че през последната година изобщо не са имали възможност и не са правили големи покупки и значителни парични разходи. Храната е предимно собствено производство за повече от 60% от селските домакинства. Нашите респонденти споделят, че купуват дрехи и обувки само за децата и най-младите членове на домакинствата, а по-възрастните носят, преправят и доносват всичко отдавна остаряло.

Най-голям дял от домакинствата — 38% отбелязват, че__ големите им парични разходи са били за лекарства и лечение__. Ремонти са успели да реализират 7%, скъпи дълготрайни вещи (хладилник, телевизор и пр.) са купили само 5%, някакво строителство са осъществили 4%, транспортни средства са купени в 2,5% от домакинствата, в 2,6% — машини или селскостопански съоръжения. Като изключения могат да се смятат домакинствата, които имат намерения в близко време да строят или да извършват по-мащабни ремонти. По време на теренна работа по проекта в топлите летни месеци, селските хора бяха вече силно притеснени как ще успеят да осигурят „на куп“ необходимите пари, с които да закупят отоплителни материали за зимата.

По-долу са показани данни, позволяващи да се обособят няколко основни групи селски домакинства, според техните покупателни възможности (вж и Графика 5 в приложението). Пределно отчетливо се вижда колко малък е относителният дял на по-добре осигурените домакинства и колко много живеят при постоянен недостиг и силни ограничения. Особено информативно е сравняването на възможностите, които същите домакинства са имали преди 10 години. Ясно се вижда изместването на основните по големина групи от втората и трета позиция към най-ниските — четвърта и пета позиции на скалата. Категоричното намаляване на покупателната способност на селските жители влошава бита, начина на живот, предизвиква негативни настроения и нагласи, понижаване на социалното самочувствие.

Балансът, който логично, неминуемо прави всеки отделен човек и всяко домакинство, между плюсовете и минусите на преходния период на индивидуално и фамилно ниво, между това, което са спечелили и това, което са загубили, е в полза на минусите, на загубите, на негативите. Така напр. опитът ни да изразим материалният статус на домакинствата от извадката на нашето ЕСИ чрез един количествен показател, представен с 5-бална скала, показа определено ниска средна оценка от 2,14 бала, при значително по-висока за материалния статус на същите домакинства преди 10 години — 3,58 бала.

Показателни са също резултатите за перспективните по отношение на демографския и трудов потенциал домакинства (с наличие на членове в трудоспособна възраст или на членове в трудоспособна и дотрудоспособна възраст). От перспективните домакинства, които днес могат да си позволят само най-необходими всекидневни разходи (само храна и плащане на сметки за ток и вода), преди 10 години 15% са имали пълната свобода при удовлетворяване на потребностите си, за 42% паричните доходи са били достатъчни за всичко, без особено големи разходи (купуване на лека кола, жилище и пр.). От най-бедните днес перспективни домакинства, които живеят в постоянен недостиг дори за най-елементарни разходи, 13% са можели да си позволят всичко, което им е било необходимо, 18% са били осигурени в достатъчно голяма степен, 42% са покривали спокойно всекидневните си разходи, но е трябвало да пестят за купуването на хладилник, телевизор и пр. Различията, в посока към влошаване на положението, са още по-силни при безперспективните, изцяло пенсионерски домакинства.

Три четвърти от нашите респонденти напр. оценяват напълно положително съществуващото днес многообразие на стоки и услуги, но основната част от тях поради бедност не могат да се възползват от тази придобивка на трансформиращото се общество. По 60% харесват възможностите за създаване на собствен бизнес, възможностите да бъдат собственици и стопани на земята, но или нямат обективни материални условия да излязат на нова самостоятелна орбита, или не им достигат личностни качества и характеристики, или при наличие на достатъчно предпоставки за пълноценна реализация се сблъскват с проблемите на икономическата среда, с ударите на пазара, не умеят да преодолеят неочаквани трудности и проблеми.

3. Изпитвани от селските домакинства лишения

Друг, също така информативен индикатор за слабата възможност на селските домакинства да удовлетворяват свои, вече изградени потребности и за наличието и нивото на бедност в селската общност е характерът и степента на изпитваните лишения (вж. Фотев 1996).

Ето какво е разпределението на получените отговори на въпроса: „Вашето домакинство лишава ли се от нещо, което смята за необходимо?“(вж. и Графика 8 в приложението).

Само 7% от селските домакинства са посочили, че не се лишават от нищо, което смятат за необходимо. Около 40% са тези, които се лишават едновременно както от храна, така и от други материални и духовни потребности и за още 43% — лишенията се свързват главно с материални (с изключение на храна) и духовни нужди.

Данните са показателни и категорични за ниското ниво на потребление на материални и духовни ценности и слабо удовлетворяване на изградени потребности.

Известно е, че като цяло бедността в българското село не се изразява в пълна нищета, мизерия и глад. Селските домакинства имат своите собствени къщи, построени главно през 60-те, 70-те години на 20 век, значителна част от тях произвеждат основните продукти, необходими за изхранването. Заедно с това нашите анкетьори, а и авторският колектив се срещахме с не малко конкретни ситуации и съдби, вкл. на домакинства с перспективен човешки потенциал, които е трудно да се приемат като реални за края на 20 век. Растящата бедност в последните години включва за много селски домакинства силно ограничаване от елементарни придобивки на цивилизацията — отказване от ползването на електрически ток, от улесненията на пералната машина, от леката кола, от ползването на машини и други технически облекчения при обработката на земята и отглеждането на животни. Принудителното ограничаване на селските жители от пътуване до града, до близки и роднини, от почивка, развлечения, любими занимания демотивира, постепенно унищожава социалното самочувствие и самоуважение.

4. Икономическа перспектива на селските домакинства. Типология.

Като синтетичен индикатор за резултатите от реализацията на трудовия потенциал на селското домакинство може да се разгледа едно обобщение на ниво домакинство^[53], характеризиращо фамилната икономическа перспектива. Това обобщение и съответната класификация на домакинствата е извършено от автора след задълбочено запознаване и анализиране на индивидуалната първична информация, фиксирана в попълнените въпросници, вкл. текстовете на свободно формулираните отговори на откритите въпроси от всеки въпросник, свързан с конкретното домакинство — въпросника за домакинството, въпросника за неговото семейно земеделско стопанство, въпросника за интервю с един от пълнолетните членове на домакинството. Като основни класификационни признаци са използвани: имуществен статус, материален статус на домакинството, структура на паричния доход, стопански дейности и модели на икономическа активност на домакинството, модели на преодоляване на безработица и материални затруднения в домакинството.

В резултат от извършения анализ, в съвкупността на селските домакинства се обособяват четири основни типа домакинства — развиващи се (успяващи) — 6%; измъкващи се (стабилизиращи се) — 26%; оцеляващи — 47%; обедняващи — 21%.

Графика 3

Установава се значителна взаимовръзка между икономическата перспектива на домакинствата и други важни характеристики на домакинствата (вж. също и Графики 10–13, таблици 1, 2 от приложението) — социално-психологическа нагласа в домакинството (коефициент на контингенция — 0,702), образователно ниво на домакинството (0,426), социално — групова принадлежност на домакинството (0,425), трудова миграция в домакинството (0,410), социо-професионален статус в домакинството (0,646), главен източник на доход в домакинството (0,572), оценка на домакинството за необходимостта от лични и фамилни усилия (0,466), благоустроеност на дома (0,374), обща оценка на битовото обзавеждане (0,528), намерения за строеж (0,441), характер на лишенията (0,580) и пр.

Оцеляващите домакинства

Оцеляването е основната стратегия за селските домакинства — 47% от домакинствата попадат в този, най-широко представен тип домакинства. Наличието на актуален трудов потенциал в конкретното домакинство не оказва съществено влияние при избора на тази стратегия — от съвкупността на перспективните домакинства (в които има членове в активна трудоспособна възраст) такива са 46%, а от съвкупността на безперспективните (в които всички членове са в следтрудоспособна възраст) — 50%.

Като характерна особеност на този тип домакинства, живеещи в „режим“ и перспектива на оцеляване се откроява слабата активност по отношение на собствена стопанско производствена дейност. Моделът на приспособяване към променящата се реалност се изразява най-често (при 73% от домакинствата от този тип) в комбинацията от ограничена активност и пасивност — „затваряне“ в рамките на домакинството, минимизирани или ограничени стопанско-производствени дейности, насочени почти винаги само към самопомощ и частично задоволяване на потребностите от храна. Много по-рядко, и то при перспективните домакинства се наблюдава известно разширяване на собствените дейности, но без активна или значителна пазарна реализация. При тези домакинства не се демонстрират подчертани способности, желание и възможности за активно приспособяване, за разширяване на дейностите, за започване на нови стопански дейности, за постигане на материални успехи. Хората в тях са обезверени, обезкуражени. Основното настроение е примирение — „каквото дал Господ“, съчетано с оплакване.

Имуществената база на тези домакинства за ефективен неземеделски бизнес или за активна и печеливша земеделска дейност изобщо липсва (при 40%) или е ограничена и неподходяща (при 50%). Трудовият статус, трудовата реализация на членовете на тези домакинства и техният социо-професионален статус не осигуряват необходимото разнообразие от стабилни източници на паричен доход — при повече от половината от тези домакинства доходите се формират само от социални и селскостопански източници, за повече от половината — главният източник на доход са пенсии, а за 15% — СЗС. Общото образователното ниво е сравнително ниско — значително под и до средно образование на отделните членове. В една трета от тези домакинства преобладават (като социално — групова принадлежност) земеделските работници, а в 44% — наемните неземеделски работници. Наличието на безработни членове в почти 10% от тези домакинства още по-силно усложнява тяхната ситуация.

Малочислените домакинства — едночленни и двучленни, с опростена вътрешна структура по-често приемат тази стратегия и се затварят в „черупката“ на оцеляването — 54% от тях, при 29% от средните по големина и 15% от големите домакинства с повече от 5 члена.

Детерминираща роля за нивото на общото икономическо състояние при този тип домакинства оказва не толкова резултатите от трудовата активност в рамките на домакинството като производствена единица, колкото налаганите силни самоограничения (при 84% от тях) — лишения от изградени вече потребности, развитост на икономии и пестеливост, както и наличието в почти половината от тях на трудово — ангажирани (извън дейностите на домакинството) членове, които внасят ежемесечно в домакинството известни парични доходи. За една четвърт от тези домакинства главният източник на доход са държавни фирми или предприятия.

Незадоволителното материално положение, характерно за този тип домакинства (за 4% от тях може да се определи като много тежко, за 35% — тежко, за 41% — затруднено), изпитваните непрекъснати лишения и неясните перспективи за бъдещето кореспондират със съответни преобладаващи не оптимистични социално-психологически нагласи. За 18% от оцеляващите перспективни домакинства нагласите са песимистични и за още 49% — умерено песимистични (примиренчески), при 32% — умерено оптимистични (реалистични) и само 1% са показали определено оптимистични нагласи.

„Оцеляването“ при тези домакинства общо взето е в резултат от комбинацията, наслагването едновременно на: развита самопомощ и самозадоволяване чрез СЗС — потребителско СЗС или в около една четвърт от случаите слабо развито пазарно СЗС, силни самоограничения — лишения и пестеливост, наличие на работещи (извън дома) членове. При домакинствата от този тип алтернативните възможности за развитие са ограничени (като печеливша самостоятелна трудова реализация напр.). Фамилните стопански дейности са слаби и като правило непечеливши и там, където ги има, могат да се разглеждат като източници само на минимални парични доходи.

Измъкващите се (стабилизиращи се) домакинства

Вторият по големина на относителния дял е типът на стабилизиращите се селски домакинства, който обединява около 26% от домакинствата на село. Наличието на млад, трудовоактивен контингент в отделните домакинства определено влияе за избора на тази стратегия — в този тип попадат 33% от перспективните селски домакинства, при 15% от безперспективните.

Като правило тези домакинства се придържат към модел на засилена активност (при 52% от тях), активност (26%) и ограничена активност (18%) за приспособяване към новите икономически реалности — разширяване на стопанско-производствените дейности на домакинството — няколко различни по характер дейности, насочени към значително или пълно задоволяване на домакинството с разнообразни продукти, необходими за изхранването (при над 85% от домакинствата от този тип), заедно с известно участие на пазара (при 58%) и/или поддържане на някакъв, макар и не силно развит и печеливш семеен бизнес (при 18%). Стопанско — производствените фамилни дейности за основната част от тези домакинства се осъществяват по-скоро като допълнителен труд, а не като основна заетост на членовете на домакинствата. СЗС варира от средно до добре развито, като голяма част от домакинствата успяват да получат известни, макар и неголеми и нередовни, парични доходи. Семейният неземеделски бизнес често е с нередовна, дори случайна активност. Като отличителна характеристика за значителна част от тези домакинства може да се изведе широката, разностранна, макар и не с много голяма тежест активност — „от много неща по малко“. Тези хора не изпускат да опитат всичко, от което могат да „изкарат нещо“, да припечелят, показват желание за активно приспособяване, за промяна в поведението си и правят опити да поддържат материалното положение на ниво, което позволява удовлетворяването поне на основни потребности на домакинството и по-малко лишения.

Имуществената база на домакинствата от този тип може да се определи предимно като сравнително добра (при 35%) и ограничена (при 45%). Трудовата реализация и социо-професионалния състав на тези домакинства осигуряват стабилни или няколко различни източници на паричен доход — за повече от три четвърти от тях общият паричен доход се формира от доходи от трите основни източника — селскостопански, социални, неселскостопански. Като главни източници на доход много по-рядко се посочват нестабилни или много ниски доходи — само 16% от тези домакинства разчитат основно на пенсии, нито едно — на социални помощи. Чувствително по-голяма част от домакинствата от този тип са свързани с частния сектор — като трудова реализация (над 50%) и като главен източник на паричен доход (47%).

По отношение на образованието се наблюдава значително по-високо общо образователно ниво в домакинството — хомогенност между отделните членове на средно и над средно ниво или поне един член с висока образователна степен. При „измъкващите се“ домакинства нерядко прави впечатление наличие на членове със средно специално образование или занаятчийска професия, които успяват да „излязат“ от старите норми на трудово поведение и очакванията за вземане на решения от някой друг и предлагане на изход отвън и да използват най-често като допълнителна трудова активност лични професионални и/или трудови ресурси.

Стратегията на „измъкване“ и стабилизация на икономическото състояние е присъща най-вече на средните по големина нуклеарни домакинства (45% от тях) и сложните домакинства (40%).

Общото материално положение при домакинствата със стратегия на „измъкване“ е по-често нормално (при 34% от тяхната съвкупност) и добро (31%), отколкото затруднено (13%) и поносимо (22%).

За домакинствата от този тип преобладават позитивните настроения и нагласи — социално-психологическата нагласа е оптимистична за 27% от тях и умерено оптимистична при 64%, докато песимизмът преобладава само при 9% от стабилизиращи се домакинства.

При домакинствата от този тип изглежда, че най-силно значение за постигната стабилност или за процеса на стабилизацията им, освен ясно изразената ориентация към активно приспособяване към реалната ситуация, оказва един особен компенсационен механизъм, на допълване и балансиране между количество и качество, между материални и духовни ресурси и тяхната реализация. Ако домакинството напр. няма земя или други материални ресурси, има един или повече членове със занаят, с предприемачески дух, активност, ако искате даже само с мерак…; ако има земя, макар и малко, от нея се „изстисква“ докрай възможното и се добавя и някаква друга дейност, напр. услуги — занаятчийски, строителни, селскостопански и пр. Част от тези домакинства компенсират ниски бюджетни заплати и/или дори наличие на безработни членове (при 4,5% от тези домакинства има безработни) с добре развито СЗС (потребителски или пазарноориентирано) или друг семеен бизнес (най-често, свързан с услуги). В тази група попадат и домакинства без семеен бизнес, без СЗС с пазарна реализация, но с членове, които имат професионален статус, осигуряващ парични доходи на добро ниво (които заедно с произведеното в СЗС са вече основа за стабилизация). В жизнената стратегия и на тези домакинства стабилно място заемат самоограниченията и пестеливостта, но тук те много по-слабо се съчетават със самосъжаление и оплакване.

Обедняващите домакинства

Трети по големина на относителния дял е типът на обедняващите домакинства, вкл. на вече крайно обеднелите. Към този тип могат да се причислят 21% от селските домакинства. Принадлежността към този най-ниско стоящ, екстремен тип, в значителна степен се определя от вида на домакинството — перспективно или безперспективно. От перспективните домакинства само 11% са със стратегия на обедняване, докато от безперспективните такива са 34%.

Специфична характеристика за тези домакинства е неактивността или слабата активност по отношение на фамилни стопански дейности. Моделът на приспособяване към променящата се реалност се изразява най-често с пълна пасивност — никакви стопански дейности и разчитане на помощи от страна на роднини, близки, държава (при 22% от тях), пасивност, изразяваща се главно в налагани самоограничения, пестеливост, големи и разностранни лишения (при 55% от тях) и ограничена активност, насочена предимно към самопомощ и частично задоволяване на нуждите на домакинството, реализирани чрез поддържане на слабо развито потребителско СЗС (при 22%). За значителна част от тези домакинства липсва какъвто и да е стремеж за излизане от това състояние, липсват също така и обективни предпоставки и възможности — както материални, така и човешки, които биха могли да подтикнат хората към активност.

Имуществената база на домакинствата или изобщо липсва (за 62% от тях) или е ограничена или неподходяща за активна стопанска дейност от какъвто и да е характер (за 38%).

Значителна част от тези домакинство (над 60%) имат само един източник на паричен доход, като в 80% от тези случаи този източник е социален — пенсия или социални помощи. За 12% — паричният доход на домакинството се формира от комбинацията на социален източник и епизодични, минимални доходи от СЗС (напр. от продавано мляко от една коза или крава). Повече от две трети от тези домакинства — 77%, разчитат като главен източник на доход на пенсии и още 5% — на стипендии и социални помощи, 2% — нямат реални парични доходи. Над една трета от селските домакинства, засегнати от безработицата живеят в условията на обедняване и принадлежат на този тип. При силни и постоянни самоограничения, такъв общ паричен доход трудно осигурява задоволяването на най-непосредствени жизнени потребности. Физическото оцеляване хората от част от този тип домакинства се дължи до голяма степен на помощта, която им оказват роднини и близки, както и на съществуването на СЗС, като източник на хранителни продукти, макар и незадоволяващи нуждите на домакинството.

Образователното ниво в тези домакинства е изключително ниско — над 75% имат ниско образователно ниво — начално или до основно образование. Преобладават земеделските домакинства (над 55%) и тези на наемните неземеделски работници (42%).

Стратегията на обедняване е присъща най-вече на малките, безперспективни домакинства — 77% от домакинствата от този тип са едночленни или двучленни; 15% са средно големи и само 8% са големи, 5 и над 5-членни домакинства.

Тежкото общо материално положение е обединяващ за тези домакинства белег — непоносимо е състоянието за 41% от тях, тежко — за 56%, затруднено — за 3%. Трудният и не вписващ се в съвременните стандарти живот, мизерните условия за съществуване, постоянните лишения, безизходицата, пълната липса на положителни перспективи определят категорично изразените от тези домакинства песимистични социално-психологически нагласи. Почти три четвърти (74%) са твърдо песимистично настроените, умерените песимисти са 24%, а показалите 2% оптимистични нагласи могат да се разгледат само като изключителни, без каквато и да е подплата, оптимисти или като грешка на регистрацията.

Обяснителната схема за съществуването на домакинствата от този тип е твърде комплицирана и се гради на множество фактори и тяхното сложно преплитане в реалния живот. Разбира се тези фактори са в основата и на формирането и на другите основни типове домакинства, но като че ли при този тип най-ясно изпъква тяхната „градивна“ сила. Основно място тук имат демографските фактори, с които са свързани високата възраст на членовете и малката численост тези домакинства. Ако съсредоточим вниманието си само на перспективните домакинства от този тип, за да изолираме демографските фактори и породените чрез тях проблеми, се констатира една специфична ситуация. При перспективните обедняващи домакинства като че ли се събират във фокус всички беди — непълноценна трудова реализация, безработност, неактивност, ниски доходи, слаби материални ресурси и пр. Не може да се пропусне напр. липсата на обективни възможности за постигане на успех или стабилизиране — формирането на този тип домакинства е повлияно често както от лошо здравословно състояние, инвалидност, така и от липса на земя, имущество и др. материални предпоставки. В този тип попадат и домакинства, чиито членове (всички или дори само някои от тях) не желаят да работят, макар че имат професии, които биха им предоставили добри пазарни шансове или пък не желаят да се дообразоват или пък да се преквалифицират в професии, стоящи на по-ниско ниво от предишните им. Качествените характеристики на хората от тези домакинства — ниско образователно ниво, безперспективен професионален статус, социално — групова принадлежност, липса на необходими личностни качества и т.н. дооформят проблемите от гледна точка на домакинствата. И тук идва мястото и участието на факторите, свързани със социално-икономическата среда, в която живеят тези домакинства, с регионалните проблеми на икономическото развитие, на инфраструктурата, със селото като подсистема на обществото, с нарушения баланс между сферите на възпроизводство и стопанската сфера, с пълното отдръпване на държавата от проблемите на селските жители и домакинства и пр.

Успяващите домакинства

Стратегията на успех и развитие има най-слабо представяне в съвкупността на селските домакинства, но дори самото наличие на този тип домакинства дава основания за оптимизъм. Само 6% от селските домакинства съчетават успешно количествени и качествени характеристики на членовете на домакинството и на домакинствата като цяло — способности, желание, възможности и пълноценната им реализация и постигат развитие. Показаният за този тип относителен дял е твърде малък, за да се правят задълбочени и подкрепени с цифрови данни изводи, но установените при анализа тенденции са пределно категорични и ясни. Една такава тенденция е напр., че наличието на актуален трудов потенциал оказва силно влияние при подкрепата на подобна стратегия — от перспективните домакинства тази стратегия са избрали 10%, докато от безперспективните — под 1%.

Позицията на тези домакинства се определя главно от засилена стопанска активност — започване или развиване на доходоносни дейности, семеен бизнес, нови производства в СЗС, с цел активно участие на пазара, стремеж да се извлече полза от актуалната социално-икономическа система, да се търси нов начин на трудов и личен живот и в крайна сметка да се подобри материалния и социален статус на домакинството. Като основни нужди на домакинството се извежда необходимостта от съвети за неземеделски бизнес, съвети за водене на СЗС, земеделска земя. Високата активност по отношение на собствени, фамилни трудови дейности (характерна за всички домакинства от този тип) се изразява или в наличието на няколко, разнообразни дейности (земеделски и/или неземеделски), развити в различна степен, или на една дейност, но добре или дори силно развита.

Тези домакинства се характеризират с развита собственост — движима и недвижима и имуществена база, даваща възможности за разгръщане на стопанско производствена активност.

Трудовата заетост, трудовата реализация и социо-професионалният статус на членовете на тези домакинства осигуряват стабилни източници на парични доходи, професионализъм в семейния бизнес — земеделски или неземеделски, много добри или поне задоволителни условия на живот. Структурата на доходите им показва разнообразие на източниците на паричен доход. Нито едно от тези домакинства няма общ доход, идващ от един-единствен източник. Главните източници на доход са частна собствена фирма или СЗС, нито едно домакинство не е зависимо (чрез доходите си) само от държавни предприятия, всички домакинства са свързани с частния сектор.

Образователното ниво на домакинството е поне средно или над средно, с един или повече членове с образователна специализация. Високото или сравнително високото, но специализирано образование на всички членове (или дори само на един от тях) улеснява адаптацията (лична и фамилна) към новите икономически реалности. Емпиричните резултати показват наличие на предварително натрупан опит (професионален, организационен, социален) в подобни дейности, социални връзки, както и съответни личностни качества.Социалното самочувствие на тези хора като правило е високо, което подсилва готовността и стремежа за поемане на различни инициативи, рискове и отговорности за благоденствието на домакинството.

Структурата на домакинствата от този тип позволява разширяване на броя и размаха на стопанските дейности на домакинството, използване на предимствата на генерационната приемственост, както и разпределяне на дейностите, отговорностите и задълженията — като правило тези домакинства са многочислени, представени са две и повече поколения. Различните поколения в домакинствата като че ли имат свое запазено поле, „запазен периметър“ за активност и действие — пенсионерите се занимават главно със земеделското производство, но следващите поколения поемат дейностите по машинната обработка и реализацията на произведеното; второто поколение има или сигурна трудова заетост в несобствени фирми и предприятия или е ангажирано основно със семейния неземеделски бизнес; най-младите трудовоактивни контингенти „водят“ или поне се включват в семейния бизнес, участват активно в реализацията на продукцията от СЗС, работят извън домакинството.

Трудът заема особено място в стратегията на тези домакинства. При тези домакинства няма неработещи (по различни причини), няма безработни или такива, които се смятат за безработни. Половината от тези домакинства помагат на други лица или домакинства с пари, продукти и пр. Половината от тези домакинства посочват, че не се лишават от нищо, което смятат за необходимо, но другата половина смята, че лишенията в домакинството са главно духовни, че не успяват да си почиват, да задоволяват потребностите си от духовни занимания, от пътуване и социални контакти.

Материалното положение на домакинствата от този тип се определя като много добро, с положителни перспективи, а социално-психологическите нагласи са определено оптимистични.

Определяща роля в позицията на просперитет на тези домакинства изглежда има „струпването“ на всички или поне на достатъчно много блага и предпоставки — материални и човешки ресурси, които им осигуряват както стартова преднина пред останалите, така и положителни резултати при преодоляване на трудностите на съвременната ситуация и рисковете на частната инициатива. Домакинствата от този тип имат изразено прагматично поведение, с амбиции и планове за бъдещето, ориентирани са към продължаване и разширяване на своята активност, дейности и благополучие, постигани в повечето случаи с цената на много лични (фамилни) усилия и труд.

Ползвана литература:

Бюджети на домакинствата в Република България. 1999

Фотев, Г. 1996. Бедност и фрагментация на обществото. Демократически преглед, 1:35–52.

Глава четвърта. СЕМЕЙНОТО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО — ОСНОВНА ФОРМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ТРУДОВИЯ ПОТЕНЦИАЛ И ОЦЕЛЯВАНЕ НА СЕЛСКОТО ДОМАКИНСТВО

1. Специфика в историята и в преходния период

Не можем да разглеждаме връзката между селското домакинство^[54] неговия трудов потенциал и семейното земеделско стопанство (СЗС)^[55] сама за себе си — извън контекста на традициите и историческото развитие на българското общество и на българското село като специфична подсистема на това общество, а така също независимо от съвременната социално-икономическа ситуация в страната,демографския потенциал на селото, регионални и природни особености. Заедно с това, потенциалът на семейното земеделско стопанство за оцеляване на селското домакинство в условията на преход е в пряка връзка и с човешкия капитал на селското домакинство — структура на домакинството, образователно и квалификационно ниво, личностни качества на членовете му, с материалната осигуреност на домакинството за поддържане на земеделско стопанство — земя, техника, капитал и пр.

„Земята“ и „земеделския труд“ заемат ключово място в мирогледната система на патриархално — традиционния българин.Българското селско домакинство е разчитало за своето оцеляване единствено на собствените си усилия и изконни добродетели — активност, пословично трудолюбие, неуморен труд. Традиционната българска култура изобилства от примери на религиозни обреди и обичаи, на практики от домашния бит, трудовата и правната дейност, чиито обект са земята и трудът, полаган върху нея. Високото място, което заема земята в ценностната система на българския селянин е свързано до голяма степен и със собствеността върху земята. „Има ли пари, той (селянинът) купува ниви. Трябва ли да продава нещо, земята ще бъде последна“ (Драганов, 1974:115).

Съдбовната обвързаност на селянина със земята отслабва в процеса на индустриализация и урбанизация. Значителни промени в българското село настъпват след Втората световна война:

— засилена миграция към града (решаваща от една страна проблемите с огромната селска полузаетост), чийто краен резултат — силно нарушена демографска и възрастова структура в селото, днес се изразява в застаряващи и обезлюдени села;

— макар, че земеделската земя в България не е национализирана^[56] (с малки изключения) и юридически никога не е преставала да бъде частна собственост, с кооперирането на земята и установяването на кооперативното земеделско производство като доминираща организационна форма в аграрния отрасъл, фактически се загубва правото на собственост върху земята, засягат се дълбоки чувства на собственика, стопанина, производителя;

— централизираната планова държавна икономика в стремеж към постепенно одържавяване на земята и на формите за аграрно производство наложи неколкократни и неефективни реформи и реорганизации в селското стопанство, превърна селянина от стопанин в наемен работник, с всички последствия върху личните качества, ценностната система, мотивацията за труд, инициативност, отговорност…;

— държавната стратегия за приоритетно развитие на промишлеността пред земеделието доведе до обезценяване труда на селянина — и като резултат по-ниско качество на живот, по-ниско самочувствие и социален престиж.

Трябва да обърнем внимание и на факта, че семейното земеделско стопанство е традиционно за България, тъй като съществува през различни исторически периоди, макар не в една и съща форма, с различна значимост за националната икономика и с различни проблеми за селските домакинства:

— Преди Втората световна война селското стопанство в България е основано главно на дребна частна собственост върху земята и е съставено почти изцяло именно от семейни земеделски стопанства (с малки изключения). Обработваемата земя е разпределена между около 1 милион частни семейни стопанства, състоящи се от около 12 милиона парцела със среден размер 0,4 ha и оборудвани с елементарен, примитивен земеделски инвентар. Най-големите частни земеделски стопанства със земя над 50 ha са само 200 (Беров, 1974:122). Главно в тях е била съсредоточена наличната в страната техника (крайно ограничена и недостатъчна).

— В периода на кооперирането и кооперативното земеделско производство ролята на семейни земеделски стопанства (макар и твърде редуцирани) изпълняват тъй наричаните по това време лични помощни стопанства (ЛПС) (по-подробно вж. Dobreva, 1994: 341–343). Официално те се определят като индивидуална, семейна форма на организация на част от производствения процес, протичащ в общественото селско стопанство — кооперативни и държавни стопанства, но със своя самостоятелна правна уредба. Личните помощни стопанства развиват своята дейност, според регламентирани правила, върху раздавани на домакинствата парчета от кооперираната земя, в размер не повече от 0,5 ha (вкл. земята от дворовете около къщите на селяните), ограничен брой животни и пр.. Собствената материално-техническата база на ЛПС е силно ограничена — примитивни ръчни средства за селскостопански труд, но в същото време — с възможности за ползване на услугите на машинния парк, инфраструктурата, селскостопанските специалисти на кооперативните стопанства. В първите години след кооперирането тези стопанства са действително помощни за селските домакинства, като задоволяват главно потребности от земеделска продукция на самите домакинства. С течение на времето, особено след направените неудачни реорганизации в кооперативното стопанство след 1970 г., на ЛПС бяха прехвърляни отговорности и задачи, които общественият сектор решаваше трудно или неефективно. Съответно нормативната база на ЛПС ставаше все по-либерална и допускаше доста широко развитие на тези стопанства. Заедно с това, обвързаността им с кооперативните стопанства, а оттам и с държавата ставаше все по-тясна. Част от тези „лични помощни“ стопанства станаха стокови. През 1986 г. една трета от селските домакинства реализират парични (вкл. значителни) доходи от произведеното. (В емпирични данни от изследвания, проведени след 1898 г. нерядко се установява, че днешни успешни частни земеделски стопанства са наследници именно на такива ЛПС.) Трябва да подчертаем обаче, че поради своята индивидуална същност ЛПС можеха да си позволят небалансирана вътрешна структура на производството — напр. твърде малко производство на зърнени храни и разширено производство на животни и птици. Но това беше възможно и поради тесните връзки с кооперативните стопанства — ЛПС получаваше по-голямата част от необходимия фураж за отглеждане на тези животни именно от кооперативните стопанства, срещу предадено месо, мляко, вълна, яйца и пр.

Като важно условие за постигането на успех при социални трансформации се изтъква необходимостта от адаптация на съществуващите институции към новите цели и реалности. В българския преход именно институционалната дезорганизация на обществото е един от тежките проблеми. Може да се каже, че адаптация на съществуващите институции (особено тези, във връзка с аграрния сектор) към новите цели и реалности почти липсва. Старите институции се ликвидират, създаването на нови се забавя или е свързано с различни по характер и степен трудности.

Липсата на приемственост и пълното отричане (скъсване) от миналото се прояви особено силно в промените, осъществявани в селското стопанство. Ликвидацията на доминиращата кооперативна форма за стопанисване на земята и за земеделско производство беше съпроводена с фактическо съсипване, унищожаване, разграбване на имущество и техника (вж. по-подробно Dobreva. 1994). При това, без каквато и да е подготовка и сигурност за създаването и ефективното функциониране на нови производствени форми. Заедно с това бяха разрушени и действащи системи за снабдяване, за изкупуване, за специализирани услуги, за растителна защита, за ветеринарен контрол и пр. Изглежда измежду страните „в преход“ от Централна и Източна Европа българският „ликвидационен“ вариант остава уникален и със съмнителен успех (поне до сегашното развитие на нещата). В страни като Чехия, Унгария напр. беше възприето постепенното структурно преобразуване на селското стопанство и кризата в този отрасъл там не е така силна, както в българското земеделие.

Актуалната аграрна реформа продължава твърде дълго време и най-общо трудно може да се окачестви като сполучлива (поне досега). Преходът към пазарна икономика логично наложи провеждането на такава реформа — от една страна, уреждане на въпроса със собствеността на земята и от друга — установяване на съответни форми на организация на земеделското производство. Без съмнение, идеята по своя замисъл е демократична и дава възможност за преминаване към пазарни отношения — възстановяване на индивидуалните права на собственост върху земеделските земи и даване право на всеки собственик да се разпореди със земите си според своето желание и интереси. Освен това се очакваше, че с реституцията на земята, с ликвидирането на кооперативните стопанства, ще се засили интереса към земята, към връщането на село. В началото на процеса на реструктуриране на селскостопанското производство се лансираше виждането, че селото и върнатата собствена земя ще поемат част от градската безработица, породена от протичащите трансформации в другите отрасли на икономиката. Очакванията, или по-скоро илюзиите и за бърза реституция, и за масов интерес към земята, и за връщане на млади хора към селото, земята и частното земеделиене се оправдаха. Самото „връщане“ на земята^[57] се извършва много бавно, мъчително, съпроводено с технически трудности, злоупотреби, умишлено забавяне на процеса, със социални конфликти и напрежение. Конфронтацията, усложненията, бавните темпове, при които се извърши реституцията на земята, предопределиха забавяне и несигурен ход и в следващите моменти — избора на собствениците за начина на икономическа реализация на поземлената собственост, организирането на формите за земеделско производство, създаването и развитието на пазари. Резултатът е дълбока криза в аграрния сектор на икономиката. Създаваните нови производствени форми — кооперативни и частни, като правило трудно могат да се стабилизират и да се развиват ефективно. Макар че се наблюдава известно нарастване на дела на занимаващите се със земеделие, надеждата за масово наличие или поява на икономически субекти, при които са налице предпоставки (обективни и субективни) за организиране на ефективно земеделско производство и професионално ангажиране със земеделски труд засега остава нереализирана (вж. Колева, 1997: 15).

В такава ситуация в момента в селското стопанство функционират няколко форми на производство — масово разпространени семейни земеделски стопанства (СЗС), от които основната част могат да се окачествят като малки, помощни стопанства (без пряко значение за националната икономика, без изразително участие в развитието на земеделието); семейни (индивидуални) земеделски стопанства, които се опитват да действат (повече или по-малко) като частни, фермерски стопанства, но също в по-голямата си част дребни (с размери 1–4 ha) и без особени перспективи за земеделието; малък брой едри частни стопанства, развивани главно в равнинните зърнопроизводителни райони върху арендувана земя; 3269 земеделски производствени кооперации (ЗПК) (Статистически справочник, 1999: 191), които в по-голямата си част имат опростена структура на производство (предимно растениевъдство). Малка част от тях работят активно, ефективно и са печеливши. Възможностите им за поемане на работна ръка са слаби. Предпочитаният от селските домакинства вариант за икономическа реализация на поземлената собственост и за селскостопанско производство е комбинацията между потребителско (осигуряващо пълно или частично задоволяването на домакинството с храна) СЗС и участие в земеделска производствена кооперация. В дълбоката криза, в която се намира селското стопанство, известни надежди за развитие на съвременно и модернизирано земеделие се очертават главно при формите, организирани на значителни размери земя..

Ситуацията е комплицирана — връщането към близкото минало на тоталитарното общество, централизираната икономика и кооперативното земеделие като единствена или доминираща организационна форма е невъзможно. Връщането към по-далечното минало (преди Втората световна война) с дребното, разпокъсано и примитивно земеделие е изключено във време, когато в света се говори за „късна модерност“. Копирането на действащи в други страни модели на живот и селскостопанско производство е неприемливо. А тръгването по нов, специфичен път (модел) е трудно, неясно.

Повече от половината домакинства от извадката на изследването от 1998 г. влагат личните си и фамилни усилия и се опитват дапреодоляват материалните затруднения (постигнали ги в преходния период), с по-активна работа в собственото стопанство, а още 15,4% посочват, че в този период са започнали нов тип земеделски дейности, които им носят и парични доходи. Повече от 60% от домакинствата, в които е имало или в момента има безработни членове, компенсират намаляването на паричните си доходи със засиленаактивност и разширяване на дейностите в СЗС. Данните показват, че именно някои от тези домакинства са организирали част от днешните по-едри пазарноориентирани СЗС, осигуряващи основните доходи и печалби на домакинствата.

2. Семейното земеделско стопанство — опора на селското домакинство в преходния период

Организирането, поддържането и развитието на собственото земеделско стопанство е логичният, най-естествен, присъщ и възможен начин, чрез който селското домакинство можеше да реагира на настъпилите промени, на икономическата принуда, да потърсисамопомощ и самозащита срещу бедността. В същото време поддържането на СЗС е израз на традицията, на свързаността на българския селянин със земята и земеделския труд, на изконни ценности и нравствени норми. Освен „за прехрана“, „за чиста и качествена храна“, „за оцеляване“, „за помощ“ и т.н., често нашите респонденти на въпроса защо поддържат СЗС простичко отговарят — „ЗАЩОТО СМЕ СЕЛЯНИ“, „защото не можем да оставим земята“, „защото обичаме земята и добитъка“.

Семейното земеделско стопанство — общ белег за селските домакинства, съществен елемент от техния начин на живот и съществуване

Мнозинството от селските домакинства (94% от изследваните домакинства) поддържат собствено земеделско стопанство.

Неподдържането на такова стопанство на село е неприемливо за селския човек (освен ако няма обективни причини за това — висока възраст, инвалидност, болест и пр.). Липсата на СЗС само по себе си е вече белег за другост, за излизане от селската общност.Повече от 80% от селските домакинства са на мнение, че е „срамота на село да нямаш СЗС“.

Мотивите на хората за поддържане на СЗС са разнообразни и в различни комбинации. Най-разпространената причина — за над 90% от респондентите е естествено прагматична, свързана с възможността за осигуряване на домакинството с необходимите продукти. Организирането и/или разширяването на стопанството е най-често изтъквано като изход от безпаричието и бедността, заедно със самоограниченията, пестеливостта и лишенията. Други по-разпространени мотиви са: осигуряването на качествена и екологично чиста храна (90%), приемането на земята като ценност (70%)^[58], привикналостта със земеделския труд (70%), безработицата (50%), приятните емоции, свързани с отглеждането на добитък и обработването на земята (50%), умението да се упражнява само такъв вид труд (38%), разбирането, че този труд е здравословен (36%). В съответствие със сравнително слабата ориентация към стокови СЗС е не големия дял на хората с мотив — придобиване на парични доходи от СЗС (36%).

На въпрос „Бихте ли поддържали СЗС, ако не сте принудени икономически?“, 62,2% от домакинствата със СЗС през 1998 г. отговарят, че биха поддържали това стопанство винаги, независимо от икономическото състояние. Една четвърт от селските домакинства обаче, поддържат СЗС именно поради икономическа принуда. В тяхната съвкупност присъстват много възрастни и с лошо здраве домакинства; домакинства върнали се от града (след 1989 г.) именно поради възможността да поддържат СЗС и по този начин да изхранват себе си и семействата на своите деца, живеещи в града; домакинства, чиито членове са с неселскостопански професии и квалификация; домакинства с безработни членове, които гледат на дейността си в СЗС като на временно и принудително решение и пр.

Основни характеристики на семейните земеделски стопанства

В обяснителния модел на връзката „СЗС — селско домакинство“, основно място заема спецификата на семейните земеделски стопанства на днешните селски домакинства. Днешното СЗС стои на границата между дребното, разпокъсано, примитивно производство и търсенето (макар и доста плахо) на модели за модернизация и този факт не бива да бъде пренебрегван от цялостната държавна политика към селото. Спецификата на масовите СЗС в българското земеделие показва, че те от една страна са дълбоко проникнати от патриархалните семейни отношения и форми на производство и от друга — че са отворени към технологиите на модерното производство и търсят помощ и иновации.

При търсенето на възможни решения на трудни актуални въпроси на руралната социология трябва да се има пред вид, че фамилните стопанства (тъй наричаните до преди 1989 г. лични помощни стопанства) в продължение на десетилетия са съществували паралелно и донякъде свързано с едрото земеделие на обществените форми на производство и протичащата там модернизация. Като един вариант за решаване на актуалните проблеми на селското домакинство (поне за известно време, до стабилизирането на законовата база и пазарите) може да се разглеждасимбиозата между земеделските производствени кооперации, които действат на територията на конкретното село и се ориентират предимно към силно механизирани производства и семейните земеделски стопанства, които са по-ефективни при производства, изискващи повече ръчен труд (Добрева, 1998).

Тези особености са обвързани помежду си в тясна корелационна връзка.

Мнозинството селски домакинства обработват земя в малки размери — почти 2% от домакинствата със СЗС не обработват никаква земя (те се занимават само с животновъдство), около 63% от СЗС са върху площ до 0,5ha (вкл. земята в двора около къщата) и само 1,7% — над 10ha. След промените от 1990–91 г., отпаднаха ограниченията за земята, обработвана в ЛПС по време на кооперативното земеделие. Макар и без юридически възстановено право на собственост върху земята (с нотариален акт), собствениците имаха право да получат и обработват временно земя (до завършване на процеса на реституция), в размер до 80% от собствената. Като правило, хората не се възползваха много активно от това си право и продължиха да обработват малки количества земя. Въпреки че около 40% от домакинствата не са променили размера на обработваната от тях земя, в сравнение с 1989 г. има определени размествания с положителен знак — 21% сега обработват с до 0,5 ha повече земя и още 24% — с над 0,5 ha повече земя.

Почти половината от СЗС (48%) могат да се оценят като малки, 43% — като средни и 9% като относително големи^[59].

Макар и слаба, е налице тенденция към намаляване на дела на малките и увеличаване на средните и по-големите по размер стопанства. В сравнение с 1989 г. около 70% от домакинствата оценяват, че стопанствата им не са се променили по размери; 22% от домакинствата отбелязват, че тяхното СЗС нараства, а 7% — че тяхното СЗС е намаляло през този период.

Един красноречив индикатор за ограничеността на СЗС е и фактът, че 1/3 от домакинствата развиват своите стопанства само върху дворната земя около дома си, чиито размери се движат главно между по-малко от 0,1 ha и 0,2 ha.

Въпреки че семейното животновъдство е също така масово (за 85% от селските домакинства), както и растениевъдството, а освен това се отчита от респондентите ни и по-често като по-доходоносно, то също е дребно. Концентрацията на отглеждания добитък в масовия случай на домашното стопанство е ниска. Данните от изследването показват, че в 85% от СЗС, в които се отглежда едър рогат добитък има 1–2 броя от тези животни; в 84% от стопанствата със свине имат само по 1–2 броя; в 78% от стопанствата с овце има от 1 до 5 овце и т.н. Само в около 12% от СЗС се отглежда сравнително голям брой животни.

Основни индикатори за примитивността на земеделските стопанства на селските домакинства са твърде ограничената собствена материално-техническа база, както и сравнително слабото ползване на съвременни земеделски услуги, инвентар и специализирана помощ.

Данните от няколко емпирични изследвания в последните години показват тенденция към увеличаване на машинния инвентар на селските домакинства, но като цяло той остава крайно недостатъчен. Относителните дялове на домакинствата, които притежават технически средства за обработване на земята и отглеждане на добитък са незначителни и рядко достигат двуцифрени стойности. Например: трактор имат 6,5% от домакинствата със СЗС, комбайн — 0,6%; сенокосачка — 3,0%; мотокултиватор — 4,7%; доилен агрегат или инсталация — 5,5%; ярмомелка — 21,1%; резачка за фураж — 10,7%.

По-общо може да се каже (макар и доста относително и с уговорки), че стабилна техническа база имат около 7,0% от фамилните стопанства в селата, при 6% — тя е средно развита, при около 30,5% — слабо развита, а останалите 50% от стопанствата разполагат само с примитивни ръчни инструменти или масово разпространени приспособления (като електрическа помпа за напояване например). Почти 30% от домакинствата имат работен добитък — кон, магаре, едър рогат добитък, на който се разчита да осигурява поне част от обработката на земята, придвижването и транспортирането на продукцията. Съвременни транспортни средства, подходящи за нуждите на СЗС, притежават малко повече от една четвърт от домакинствата. Веднага трябва да уточним обаче, че тук преобладават леките автомобили на домакинствата. Истинска техническа стабилност се наблюдава само при отделни, единични случаи с трактори, комбайн, камион и други необходими технически средства.

Сложността и деликатността на проблема с инвентарната база на СЗС, освен слабата осигуреност със собствена техника, има два основни момента:

— днешните земеделски стопани живеят в сегашното време, а не във времето на своите предци и естествено не могат да си представят в края на XX век да обработват земите си с примитивен инвентар. Някои от тях помнят, а на други е разказвано как се е работело едно време — „нивата те пече отдолу, слънцето — отгоре, а ти се наведеш и цял ден жънеш, гориш за една капка вода“, как след идването на техниката в кооперативното стопанство „ние се родихме вече“^[60].

— в страната няма развита система за селскостопанска техника, помощ и услуги, значителна част от общо наличната техника е на ниско технологично ниво, в лошо състояние, поддържана лошо, остаряла, непригодна. Заедно с това собствениците на транспортни машини и земеделска техника определят твърде високи цени за нейното ползване и извършване на услуги (съпоставени с действителните парични доходи на селското население, с изкупните цени на земеделската продукция).

Културата на осъществяване на земеделските производствени дейности в СЗС не отговаря на съвременните представи — по-малките участъци земя като правило се обработват с ръчен инвентар или с помощта на работен добитък и примитивен плуг, 5,5% са обработвали земята със собствени машини, 25,3% — са ползвали услугите на други частни стопани, земята на 20,3% е обработвана с наличните машини на земеделски кооперации, почти 3% са ползвали услугите на специализирани фирми. Почти половината домакинства през 1998 г. не са прилагали машинна обработка на земята в СЗС. Помощта и услугите на селскостопанските специалисти се ползват недостатъчно, от една страна, защото след ликвидацията на кооперативните стопанства след 1990 г. те масово „изчезнаха“ от територията на производството и от друга страна, защото хората не смятат, че е необходимо да ги търсят.

Друг белег на примитивност на СЗС е липсата на предварително проучване на пазара, в случаите на пазарна насоченост на производството, липсата на механизми за предварително договаряне за изкупуване на продукцията. Като резултат от подобна дезориентация и залагане на производство без осигурен потребител на продукцията са проявилите се кризи в зеленчукопроизводството (изразени в свръхпроизводство на определени зеленчуци), в млекопроизводството и пр., които от своя страна обезкуражиха много от поелите риска на стоково семейно земеделско стопанство.

Като основен белег на затвореността на СЗС на селските домакинства изпъква сравнително слабата ориентация към пазарна реализация на произвежданата продукция. В сравнение с 1986 г. (една от последните „спокойни“ години преди началото на преходния период) относителния дял на излизащите по някакъв начин на пазара СЗС се е увеличил повече от два пъти — от 20%^[61] до 46,7% през 1998 г., но сравнително активно продаващите, които оценяват получения паричен доход като значителен са около 28%, а домакинствата със СЗС, изцяло насочени към пазара са около 3%.

За повече от половината от селските домакинства СЗС е затворено, натурално стопанство от чисто потребителски тип, осигуряващо разнообразна селскостопанска продукция, без преобладаващо производство. Но и при пазарно ориентираните стопанства се предполага първо задоволяване нуждите на домакинството и едва тогава отправяне на излишъка към пазара (пряко, чрез борси, чрез изкупуване). Изключение правят силно специализираните СЗС, при които по едни или други причини (природни условия, недостиг на земя и пр) не се отглеждат култури и/или добитък за нуждите на домакинството. Повече от 40% от селските домакинства подпомагат (и дори изцяло задоволяват) с храна и продукти близки роднини, главно деца и техните семейства. Всяко седмо селско домакинство използва продукцията от своето СЗС за натурална размяна с други домакинства — срещу продукти, труд или нещо друго.

Спецификата и организацията на дейностите в земеделските стопанства на селските домакинства предопределя труда в тези стопанства също като „затворен“ — в рамките на членовете на домакинството. Делът на ангажираните със земеделска работа в СЗС селски жители над 18 г. надвишава 90%. Най-активно работят хората във възрастовите групи между 30 и 60 г., както и сравнително младите пенсионери до 70 г., запазили своето здраве и сили. Не рядко, именно пенсионери, дори над 70 г., са основните двигатели в семейните стопанства. Само при по-малко от една пета от СЗС в работата участват под формата на взаимопомощ лица извън домакинството или близки роднини помагат без заплащане. Наемен труд се ползва рядко, главно при нужда, при усилени, кампанийни дейности — за механизаторски или транспортни услуги, при прибиране на реколтата и пр.

Затвореността на СЗС на селските домакинства се определя и от слабата ориентация (по едни или други, обективни и субективни причини) към ползване на заеми, кредити и друго подпомагане, извън рамките на домакинството. Паричните средства за поемане на разходите за СЗС се осигуряват от други доходи на домакинството (при 85% от случаите, като тук се включва и материална помощ от „децата“ в града), от приходи от самото СЗС (при около 40%), от стари спестявания (при 15%). Само 6% от респондентите — селски домакинства са успели да вземат на заем пари, необходими за дейностите по СЗС, от свои близки, роднини, приятели. А тези, които са се престрашили да вземат кредити от банки или от Фонд Земеделие не могат да достигнат 1% от изследваните домакинства.

Израз (а може би и следствие) и на трите основни характеристики на селските

СЗС е

Дребното, примитивното, затвореното стопанство не мотивира участниците в него към повишаване нивото и качеството на дейността. Твърде често на въпросите за необходимост от специализирани съвети, консултации, курсове, помощ и пр. се получават еднотипните отговори — „не ни трябват“, „ние си знаем“. При специализираното изследване на земеделски производители, ориентирани към пазара, беше установено, че при тях отвореността към знания и иновации също не е достатъчно силна, но е чувствително по-добра. Което от своя страна е добър знак и надежда за повишаване културата на производство в СЗС.

3. Семейното земеделско стопанство — възможност за оцеляване

Докато масовото разпространение на СЗС дава основание да характеризираме тази форма за селскостопанско производство като белег, общ за селските домакинства и за техния начин на живот, съществуващите различия в параметрите и моделите на функциониране на тези стопанства, обуславят различия в потенциите на СЗС за оцеляване в условията на преход и за неравенства между домакинствата.

Потенциалът на семейното земеделско стопанство и диференциацията на селските домакинства

Съществува ясно изразена връзка между параметрите, ориентацията на СЗС и жизнения стандарт на домакинството. Така напр. изключително тежко или тежко живеят над 50% от домакинствата с малки стопанства, около 20% от тези със средни стопанства и 6% от домакинствата с големи стопанства. В същото време добре и много добре живеят само 2% от домакинствата с малки стопанства, 16% — от тези със средни стопанства и близо 60% от домакинствата с големи стопанства. В селската общност част от критериите за по-добър стандарт на живот, за замогване (наред със собствената фирма, магазина, производствената работилница и пр.), са свързани със СЗС — притежаването на крава или оранжерия напр. е вече белег за стабилност, а наличието на трактор и/или камион поставя домакинството на още по-високо ниво, тъй като това са сигурни източници на парични доходи.

Икономическата перспектива на домакинствата също изглежда силно повлияна от мащабите на СЗС — успяващи, с положителни перспективи са само под 1% от домакинствата с малки стопанства, 6% от домакинствата със средни стопанства и 37% — с големи стопанства; с тенденция към „измъкване“ от кризата са 10% от домакинствата с малки СЗС, 39% — със средни, 50% — с големи стопанства; с негативни перспективи са 32% от домакинствата с малки стопанства, 7% — със средни и нито едно от тези с големи СЗС.

Социално-психологическата нагласа на значителна част от домакинствата с големи стопанства е оптимистична (60%) или пък реалистична (35%), докато домакинствата с малки стопанства са настроени песимистично (34%) или се примиряват с бедността (44%).

Класификацията на семейните земеделски стопанства според икономическата им функция извежда на преден план по масовостпотребителските стопанства с помощни функции към семейната икономика, ориентирани по-скоро към физическото оцеляване на домакинствата, отколкото към стабилизирането и просперирането на домакинството (53,3% от СЗС нямат никаква пазарна реализация, а пазарната реализация за 18,1% от СЗС осигурява незначителни доходи). Пазарноориентираните стопанства, осигуряващи не само изхранване на домакинството (в прекия смисъл на думата), а и трудова заетост, ориентирана професионално към земеделието, заедно съсзначителни доходи, печалби на домакинствата и подобряване на жизнения им стандарт имат сравнително малък относителен дял — 28,6% от СЗС на селските домакинства.

Основно е участието на СЗС „в тенджерата“ и „на масата“ на селското домакинство, но степента на развитост на стопанството има и в това отношение ясно изразен диференциращ ефект. Една трета от селските домакинства не могат да осигуряват напълно дори своето изхранване — като количество и като качество — и заявяват, че изпитват лишения от храна. Храната е почти изцяло или главно собствено производство за повече от 60% от селските домакинства. От данните става ясно, че 78% от домакинствата задоволяват напълно или в значителна степен нуждите си от картофи, 72% — от зеленчуци, 75% — от яйца, 69% — от месо, 62% — от мляко, 52% — от сирене и т.н. В същото време около 22% осигуряват чрез СЗС само част от прехраната си, а всяко шесто селско домакинство успява да осигури чрез СЗС само незначителна или дори минимална част от потребностите си от хранителни продукти. Последната група се формира главно от по-възрастни пенсионерски домакинства или пък домакинства с трудова и професионална ангажираност извън селското стопанство. Тук трябва да бъде подчертано и още нещо — не са изключения случаите, при които под задоволяване на нуждите „изцяло“ или в значителна част се разбира — не толкова, колкото е необходимо, а колкото има, колкото е произведено, често — недостатъчно. Смисълът е по-скоро в това, че домакинството не купува (или купува малко) от съответните продукти, независимо дали произведеното успява да задоволи напълно нуждите.

Потенциалът на СЗС излиза и извън територията на селското домакинство и селото, в посока към града и семействата на отглежданите деца на останалите в селото възрастни хора. „Тайната“ и механизмът на изхранване и оцеляване на значителна част от градското население е тясно свързан със СЗС на селските домакинства и тъй наречената „икономика на бурканите“. Част от продукцията на повече от една трета от селските СЗС се насочва към града. Вариантите на този тип помощ са различни. Естествено, най-често родители от селата, подпомагат своите деца в града. Емпиричните резултати свидетелстват, че млади пенсионери от града се връщат в селото именно с цел поддържане на СЗС и изхранване „на децата“ в града. Една от селските респондентки (65 г., живее сама на село) напр., обяснява причините да нарича своето стопанство „семейно“, с това, че „всеки от семейството идва и си взима, каквото му трябва — три семейства в града чакат на мен“. В някои случаи „движението“ към града е еднопосочно — към града отиват продукти и храна, но към селото не идва нищо. По-често обаче преди земеделската продукция да „тръгне“ към града, младите са помагали с труд или пък подпомагат своите родители по друг начин — пари, заплащане на сметки, лекарства и пр.

„Тежестта“ на СЗС в структурата на доходите на селските домакинства

Източниците на парични доходи за селските домакинства покриват почти целия възможен спектър, като СЗС показва солидно присъствие. Данните от изследването показват, че СЗС е източник на паричен доход за 46,7% от селските домакинства. Съотношението между дяловете за различните източници на паричен доход отразява реално както демографската ситуация на село (със значителен дял на доходите от пенсии), така и настъпилите промени в структурата на заетост (напр. сравнително малките дялове на доходи от държавни, кооперативни фирми и предприятия, от земеделски производствени кооперации), в присъствието на частния сектор на икономиката, в нарасналата роля на СЗС в икономиката на селските домакинства. И статистически данни (Бюджети на домакинствата в Република България. 1997: 97) и сравненията с данни от социологически изследвания (напр. социологическото изследване „Градът и селото — 86“) сочат, че относителният дял на домакинствата, които реализират парични доходи чрез СЗС в преходния период е нараснал с повече от 10 пункта. Емпирични социологически данни от 1992, 1994, 1996 г. потвърждават също постоянна, макар и не особено силна тенденция на увеличаване на пазарноориентираните СЗС.

Статистически данни показват трайна тенденция на нарастване на участието на СЗС в общия доход на селските домакинства (включващ паричния и остойностения натурален доход). През 1999 г. полученото от СЗС, в пари и продукти, заема 37,7% от този общ доход, срещу 26,6% от заплати, 19,2% от пенсии и пр. (Бюджети на домакинствата в Република България, 1999:44). Данните, получени в рамките на проекта, потвърждават тази тенденция. Това, което трябва да се подчертае обаче, че

Получените чрез СЗС парични доходи, се използват в 97% от случаите (СЗС с парични доходи) за удовлетворяване на непосредствени нужди на домакинството, в 74% — за покриване на разходи на самото СЗС, при 40% — за помощ към деца и родители и само при 5,8% — за пътувания, ваканция, развлечения, 11% — за покупка на дълготрайни вещи, 12% — за строеж, 20% — за спестяване, 20% — за образование и квалификация и т.н.

Различните модели на функциониране на стопанствата на селските домакинства се проявяват също в относителната „тежест“, участието на доходите от СЗС в структурата на общия паричен доход. И от такава гледна точка се потвърждава основният извод, че СЗС се вписва в моделите на жизнено поведение като източник за повишаване на жизнения стандарт и богатство в много по-слаба степен, отколкото като опорна точка в изхранването и физическото оцеляване. За мнозинството селски домакинства с парични доходи от СЗС, това е само един от източниците на паричен доход, при това не основен източник на доход. СЗС е единствен източник на паричен доход само за близо 4% от домакинствата, а 18% — определят собственото стопанство като главен източник на паричен доход. Над 75% от паричните доходи се осигуряват при 9,4% от домакинствата, между 50% и 75% — при 8,7% от домакинствата, между 25 и 50% — при 10,8%, под 25% — при 10,9% и 56,3% от селските домакинства нямат парични доходи от СЗС. Направената детайлизация потвърждава предимно помощния характер на СЗС в икономиката на селските домакинства, но в същото време извежда случаите, при които СЗС е главен източник на паричен доход. Тяхната съвкупност представлява определен изследователски интерес с оглед на бъдещото развитие на селото, селското домакинство и земеделието. Икономическата перспектива на тези домакинства се свързва с по-нататъшен успех и просперитет за почти 16%, със стабилизиране на положението за 40% и само при около 4% — с влошаване и обедняване. Социално-психологическата нагласа при тях е по-скоро оптимистична (30%) и умерено оптимистична (38%), отколкото умерено песимистична (22%) или песимистична (10%). По-подробното анализиране на тези случаи показва, че на двата полюса категорично се разграничават две под съвкупности. Едната обхваща домакинства, които характеризират своето материално положение в момента като „непоносимо“ (4,8% от случаите, при които СЗС е посочено като главен източник на паричен доход) или „тежко“ (20% от тази съвкупност). Тези домакинства, с пазарната реализация на известни, вкл. минимални количества продукция от СЗС, успяват да осигурят единствените или основни парични доходи за домакинството, с които покриват някаква част от жизнено необходими потребности. Другата подсъвкупност, именно чрез СЗС като единствен или главен източник на доходи, постига приличен жизнен стандарт (най-малкото в сравнителен план с останалите), добро икономическо състояние и оптимистични перспективи (30% от случаите, при които СЗС е посочен като главен източник на паричен доход). Като правило това са домакинства, специализирани към определени производства — животновъди, зърнопроизводители, производители на ранни зеленчуци, подправки, цветя, технически култури.

Съществуването точно на тези домакинства и нарастването на техния дял в годините след 1989 г. дават основание и за друг важен извод — макар и не особено открояваща се и с не особено силно присъствие, че

Нещо повече, значителна част от тях са с намерения да разширяват своята аграрна дейност, почти всяко трето домакинство от тази група изтъква като най-значима, важна за домакинството потребност увеличаването на количеството земя или необходимостта от съвети за агропроизводство и агробизнес.

Този резултат е важен за управленската политика на България, тъй като е свързан с необходимостта държавата да се насочи към развиване на пазари, пазарни механизми и създаване на икономическа култура у отделните земеделски производители.

Мястото на СЗС в икономическите стратегии на домакинствата

Макар че СЗС е основна форма на реализация на трудовия потенциал на селското домакинство, поради техния ограничен обхват, примитивност и затвореност, поради слабата ефективност на полагания труд, лични и фамилни усилия,

Отново най-голям е делът на домакинствата, за които потенциалът на СЗС ще се използва като източник единствено на продукти за изхранване на домакинството и най-близките хора в града — малко под 50%. Към подобна стратегия се присъединяват още около 12% от селските домакинства със СЗС, които специално подчертават, че не биха искали изобщо да имат СЗС, но ще го поддържат по необходимост, за да се изхранват. Частични доходи и печалби, освен задоволяване на потребностите от храна, очакват да реализират около 20% от селските домакинства, като изтъкват, че основните им парични доходи ще идват от други източници. Въпреки, че повече от 25% от селските домакинства биха искали СЗС да осигурява всичките им парични доходи и печалби, само половината от тях — 14% смятат, че могат да реализират подобна стратегия. От съвкупността на селските домакинства със СЗС се откроява още една специфична група от около 6%, чиято икономическа стратегия в близките години е предопределена от висока възраст, тежко здравословно състояние и ще се ограничи до пълна пасивност, ограничения, лишения, надежди за социално подпомагане. Със съжаление, че „годините са много“ и „не ставаме за работа“, възрастните хора, въпреки желанието си да обработват земята и да отглеждат добитък, ще бъдат принудени да престанат да поддържат своите малки СЗС.

4. Семейното земеделско стопанство — фактори, проблеми, ограничения за неговото развитие

На територията на семейното земеделско стопанство действат редица: фактори, които обуславят развитието предимно именно на СЗС с помощни към семейната икономика функции; проблеми, които оказват задържащо развитие на масовото СЗС като дребно, примитивно, затворено; ограничения за развитие на големи, едри, успяващи и печеливши СЗС. За отделните домакинства тези проблеми, фактори иограничения са специфични, но има такива, които са основни, отнасящи се до значителна част от домакинствата, действащи в цялото обществено пространство и в интересуващата ни територия — селото и селското домакинство.

— България като цяло няма много земеделска земя — около 0,5ha на човек от населението. В такъв смисъл не може и да се очаква развитието на много на брой много големи (едри) стопанства. Що се отнася до отделните домакинства, земята като основно средство за производство липсва за всяко десето селско домакинство, а поземлената собственост за значителна част от домакинствата е недостатъчна (като правило) за развитие на стопанство, което може да осигури пълната издръжка на съответното домакинство, а за печалба и богатство е трудно да се мисли. Над 50% от селските домакинства притежават до 2 ha земя и само 4% — над 10ha. Специално трябва да се отбележат затрудненията със земята в планинските и полупланински райони, които от своя страна заемат не малка част от територията на страната — малко земя, често неплодородна, ерозирала, труднодостъпни участъци, отдалеченост от „центъра“ и „пазара“, лоша инфраструктура и пр.

— Печеливша икономическа реализация на малка поземлена собственост би могла да се осъществява напр. чрез уедряване, но при юридически фиксирана собственост — наемане под аренда, покупка на земя, отдаване под аренда, коопериране и пр. Поради незавършеност и забавяне на процеса на уреждане на собствеността на земята, все още няма активен, реален пазар на земя. Макар че през 1996 г. беше гласуван закон за арендните отношения, арендните практики са също слаби, често некоректни, с недостатъчен опит и недоизяснени правила. Потенциалните участници в пазара на земя, вкл. и в арендните взаимоотношения заемат изчаквателна позиция и са изобщо предпазливи.

— Животновъдството в СЗС страда непрекъснато от реални или създавани умишлено проблеми и фуражни кризи, както и от поддържането на твърде ниски изкупни цени, непропорционални на цените на фуражи и други консумативи, липса или несигурен пазар. Впрочем проблемите започнаха още при ликвидацията на кооперативните стопанства, с ликвидацията на елитни племенни стада, с преминаването на добитъка в частните домове на бившите кооператори. Селските домакинства не бяха готови да поемат добитъка в СЗС — липсваха подходящи помещения, нямаха подготвен фураж за изхранването на по-голям брой животни. Резултатът беше масово изколване на добитъка. Трудностите на семейното животновъдство се задълбочават и от наличието на единични и масови, „спонтанни“ и организирани кражби и следващи ги тайни кланета, износ, продажби.

— Материално-техническата база, както собствената — на преобладаващата част от свързаните със земята домакинства, така и на земеделските производствени кооперации е слабо развита (в количествено и качествено отношение). Заедно с това липсва добре изградена система за селскостопански услуги и специализирана помощ, която би могла да задоволява нуждите на производителите от качествени, добросъвестни и своевременно извършвани механизаторски услуги. Затрудненията, които произтичат от този немаловажен за производството факт, предопределят поддържането на екстензивно земеделие.

— Съществуващите условия за финансиране и подпомагане на земеделското производство са тежки и общо взето не са на страната на собственика и производителя. Обвързването с вземане на кредити е с висока степен на риск. Обеднелите селски домакинства, поради липса на финансови средства, изпитват затруднения както при закупуване на скъпо струващите — земя, механизация, транспортни средства, така и при закупуване на елементарните, задължителни консумативи и услуги — семена, торове, растителна защита, лекарства и пр.

— Доходоносността на селскостопанското производство е слаба. Поддържаното продължително време силно несъответствие между изкупни цени и цени на промишлени стоки, услуги, консумативи, торове, вода, енергийни източници и пр. действа задържащо на разширяването на стопанствата. Създава се ситуация на експлоатация на селскостопанския производител, несправедливо разпределение на доходите село — град. В резултат, нерядко производители губят, фалират, дезинтересират се от земеделския труд, ориентиран към пазара и ограничават стопанствата си в рамките на потребностите на домакинствата. Един от нашите респонденти напр. със сравнително голямо, пазарноориентирано СЗС — 10ha собствена и 30ha наета под аренда земя, произвеждащ и продаващ продукцията от зърно, определя като основен източник на доход не земеделското производство, а своята допълнителна дейност — услуги със селскостопанската техника, която притежава.

— Реализацията на селскостопанската продукция е несигурна, производителите са по-скоро в позицията на губещи. Пазарът е нерегулиран, „див“, често се оказва пренаситен от определена продукция, вкл. незаконно внасяна или пък по-евтина, дотирана (от своите правителства) земеделска продукция от други страни. Липсва организирана, коректна система за изкупуване. Хората от село често биват лъгани, някой път по-меко, друг път брутално, трудно се ориентират в новите пазарни или може би по-точно „псевдопазарни“ реалности. Търговци и прекупвачи работят нелоялно, в посока за своето бързо замогване и обезценяват труда на земеделеца.

— Селскостопанското производство, така както и по време на централизираната икономика и тоталитарното общество, не намира своето място в основните приоритети на държавата. След прибързаното ликвидиране на доминиращата организационна форма за земеделско производство и на действащите системи за обслужване на производството, както и забавянето на поземлената реформа, СЗС съществува и функционира в условията на слаба подкрепа от страна на държавата — липса на достатъчно ефективна законова уредба, неорганизирано и неконтролирано изкупуване, слаба защита на изкупните цени, липса на преференции при закупуване на техника и пр. Зависимостта между извършващите се трансформации (икономически, структурни, политически), икономическото състояние на селските домакинства и заемането на съответни лични и фамилни икономически позиции и модели на поведение, остава като че ли извън интересите, приоритетите и намесата на държавата чрез съответни контролни и регулативни механизми. А хората продължават да имат големи очаквания от страна на държавата и разчитат именно тя да подпомогне стабилизирането на селото и аграрното производство.

— Несигурната ситуация както в земеделието, така и във всички останали области на обществото, засилената агресивност и престъпност пораждат безпокойство, напрежение, заемане на изчаквателни позиции. Зачестяването на кражби на селскостопанска продукция, добитък, техника стана нещо обичайно дори в райони на страната, където традиционно бяха изключени. 86% от попадналите в изследването домакинства споделят, че в техните села стават кражби, като основната част от тях е на селскостопанска продукция и добитък.

— Трезво мислещият български селянин си дава ясна сметка, че за да може да създаде, поддържа и развива собствено земеделско стопанство е необходимо да бъдат изпълнени едновременно поне част от основните предпоставки — наличие на земя, материална база, финансови ресурси, човешки потенциал за работа, определено ниво на информираност, знания, умения, опит, възможности за реализация на произведената продукция и пр. Поне засега селските домакинства, които могат да наберат необходимия минимум от тези предпоставки, са малко. Силите, ресурсите — материални и човешки — на значителна част от селските домакинства са твърде слаби, за да могат да поемат активно производство и заедно с това ударите на действащия реален пазар. Една трета от селските домакинства отчитат като основна пречка пред разширяване параметрите на своите стопанства недостатъчно добре развитата материална база на домакинството — земя, техника, финансови средства.

— Особено силно задържащо влияние оказват обективните и субективни причини, свързани със самото домакинство, с демографския и човешки потенциал — високата възраст, малочислеността, структурата, съставът на домакинствата, слабата специализирана подготовка, липсата на необходимата квалификация и пр. Една трета част от домакинствата изтъкват, че не могат да разширят своите стопанства именно поради липса или недостиг на работна ръка в домакинството, липса на млади хора в него, висока възраст на членовете на домакинството, недостига на специализирана образованост. Емпиричните данни показват, че рискът за организиране на сравнително развитите СЗС са поели хора, предимно със специализирано образование, с опит, умения, често заемали отговорни постове или създали необходимите „връзки“ още по време на кооперативното земеделие.

Семейното земеделско стопанство и мястото, което то заема в икономическата позиция и икономическата стратегия на домакинството не може да се разглежда само за себе си, а само заедно с други елементи, определящи тази позиция и стратегия — социо-професионален статус на членовете на домакинството, личностни качества, трудова заетост, „безработност“ на членовете, структура на домакинството, структура на доходите, степен на стопанската активност на домакинството, наличие и степен на развитост на семеен бизнес и пр. За оцеляването, а още по-малко за стабилизирането и по-нататъшното развитие, мнозинството селски домакинства трудно могат да разчитат единствено или предимно на СЗС.

Ползвана литература

Беров. Л. 1974. Икономическото развитие на България през вековете. С. БАН.

Бюджети на домакинствата в Република България.991. Статистическо издателство и печатница.

Добрева С. 1997. Bulgaria Rusticana. Земята — богатство на българите? С. Изд. Аля.

Добрева С. 1998. Земеделската производствена кооперация и селското домакинство в условията на социални трансформации. В: Bulgaria Rusticana. Българското село и предизвикателствата на новия век. 179–189. Троян, Изд. Аля.

Драганов М. 1974. Душевност на българския селянин. С. Изд. Наука и изкуство

Живкова, В. 1993. Българското село. 1878–1944. Изд. Аля, София.

Колева Г. 1997. Bulgaria Rusticana. Земеделският труд — съдба или поприще? С. Изд. Аля.

Dobreva S. 1994. The Family Farm in Bulgaria. Traditions and Changes. — Sociologia ruralis, vol. XXXIV, 4, p. 340–352.

ОПИТ ЗА ИЗВОДИ

В заключение трудно бихме могли да дадем категорични и еднозначни отговори за трудовия потенциал в българското село. Въпреки неблагоприятното от демографска гледна точка състояние на човешкия потенциал, съвременното българско село показва известна устойчивост по отношение на поддържането на позитивен актуален трудов потенциал — все пак 47% от селското население е в трудоспособна възраст (18–55–60 г.). Като се има пред вид спецификата на основната в сегашния период стопанска дейност на селските домакинства — земеделието и основната производствена форма — семейното земеделско стопанство (СЗС), обхватът на трудовия потенциал на селското домакинство излиза от нормативно определения възрастов диапазон и реално се разширява в две посоки — с част от хората от бившия трудов потенциал, запазили своята работоспособност (65–70 г.) и с част от бъдещия трудов потенциал (до 18 г.). Това най-добре се вижда в рамките на домакинството, в дейностите, свързани със стопанската активност на домакинството като специфична икономическа единица, в които се включват всички поколения и възрастови групи.

В същото време човешкият потенциал на българското село трудно би могъл да се разглежда като достатъчен за бъдещото развитие на селото, най-малкото, защото бъдещият трудов потенциал (т.е. днешните лица в дотрудоспособна възраст) е само 17% от селското население — един твърде немощен относителен дял — над два пъти по-малък от този на хората в следтрудоспособна възраст. И това е само евентуален бъдещ репродуктивен и трудов потенциал, защото не е известно каква част от него ще остане да живее на село.

При съществуващата паралелна кризисност в двете основни сфери — възпроизводството на хора и стопанската сфера, този потенциал би могъл да осигури пълноценно функциониране и позитивно устойчиво развитие на селския селищен организъм, но само ако успее да активизира, ориентира и адаптира наличните си количествени и качествени ресурси към променените и все още променящи се икономически реалности. Специално може да се отбележи необходимостта от образователна и квалификационна преориентация, съответстваща на новите икономически правила, както и промяна в отношението към труда — осъзнаване на нуждата от много и то качествен труд. Ако хората на село днес не развиват и не адаптират своите знания, умения, качества, способности към новите реалности, утре човешкият ресурс на българското село няма да може да бъде на необходимото ниво, няма да може да се впише в настъпващите глобални процеси и съвременните технологии и изисквания за тяхното прилагане.

Емпиричните резултати от проекта категорично показват изразена непълноценна реализация на наличния актуален трудов потенциал, поради недостатъчно възможни варианти за трудова заетост на селските жители. Днес в нашето село остават свободни качествени човешки ресурси, които не могат да реализират по съответен начин възрастовия си, образователния си и професионалния си потенциал. В определени региони със силен спад в икономическото развитие заетостта намаля катастрофално, с тежък негативен ефект по отношение на състоянието и възпроизводството на човешкия потенциал, на качеството и начина на живот. Неадекватната и непълноценна трудова реализация на най-младите, на хората със средно и висше образование, на хората със специализирана подготовка задълбочава кризисната ситуация и води до ново отслабване на човешкия и стопански ресурс на селото. Намаляването на възможностите за пълноценна трудова реализация на хората и последвалото рязко и трайно обедняване на селските домакинства от своя страна играе ролята на фактор, който води до специфично „затваряне“ на селските домакинства, до социална изолация, фактор, който може да разшири мащабите на негативните демографски процеси, на миграцията и да задълбочи още повече икономическата криза.

Приспособяването към станалите в обществото трансформации протича за селските жители трудно и сложно. В ситуацията на шокиращи промени, с много уговорки може да се приеме, че около 16% от хората в трудоспособна възраст на село са постигнали известна адаптация към днешните условия; 44% — имат известна ориентация и вътрешна готовност да променят своя начин на труд и бит, търсят възможности, но не успяват да реализират нов тип икономическо поведение; около 40% от актуалния трудов потенциал преживяват значителни трудности, нямат готовност да променят своите нагласи и реално поведение в посока към изменената ситуация или пък имат обективни пречки, които силно затрудняват адаптацията. Като бариери за успех в живота, хората от село извеждат на първо място не свои личностни качества, а проблемите, свързани с днешната кризисна ситуация, породена от прехода към пазарна икономика, с отдръпването на държавата, с несигурността и пр. В самооценките на селските жители доминират песимистични нагласи, склонност към „оплакване“, униние и чувство за безизходица.

Икономическата кризисна ситуация остави пред селското домакинство една възможност — да се „спасява“, разчитайки на себе си, на своите усилия и ресурси, да търси алтернативи на безработицата и обедняването. В масовия случай селските домакинства се ориентират към вариант на „затваряне“ в рамките на домакинството, насочване на личните и фамилни усилия към самозадоволяване на нуждите на домакинството, към стопанска активност, подпомагаща физическото оцеляване.

В духа на традициите, природните и социални дадености в селските райони, най-естественият и достъпен вариант за изхранване, за стопанска активност и подпомагане на семейния бюджет, за противодействие на материалните затруднения, предизвикани от промените в структурите на производство, на трудовата заетост, в условията на наемане и реализация на трудовия потенциал се оказасемейното земеделско стопансто — 94% от селските домакинства поддържат своите СЗС. В същото време по-малко от половината от тези домакинства реализират някакви (в повечето случаи незначителни) парични доходи от своите СЗС, а почти една четвърт, свързват тази своя активност с икономическа принуда и заявяват, че не биха поддържали това стопанство, ако икономическото състояние на домакинството им не го налага. Макар че СЗС е опорната точка в моделите на поведение и реализация на трудовия потенциал на селското домакинство, трябва да се отбележи, че като правило хората, заети в тези стопанства по същество не използват целия си потенциал, нито като професионална подготовка, нито като пълноценно използване на времето, поради непълен годишен цикъл на заетост и примитивен начин на труд, нито получават пълноценно финансово покритие на положените усилия в своя неефективен труд.

Размерите на получаваните в домакинствата парични доходи не само, че не осигуряват възможност за удовлетворяване на изградени потребности на домакинствата, но за значителна част от тях не успяват да покриват дори обикновените, всекидневни разходи.

Моделите на поведение на домакинствата от селата за изход от материалните затруднения и безработицата в преходния период се формират от комбинации главно на форми на стопанска (трудова) активност (повишаване на активността в СЗС, ориентация към нови, доходоносни дейности и пр.), дейности за приспособяване към променящата се социална среда (търсене на работа, обучение и преквалификация, ориентация към трудова миграция — ежедневна или дългосрочна, миграция), пасивни реакции и налагани самоограничения (подпомагане от страна на близки и роднини, социални помощи, ограничаване на потреблението и разходите, пестеливост). В обяснителната схема на „тайната“ за оцеляването им се включват още собственото жилище (построено преди промените), както и други наследени ресурси.

Като цяло основната стратегия на селските домакинства е оцеляването и близо половината селски домакинства се придържат към нея. Стратегията за измъкване (стабилизиране) обединява около една четвърт от селските домакинства, които по някакъв начин са успели да преодолеят най-тежката криза или изобщо не са попаднали в такава. Към обедняващите или вече крайно обеднелите домакинства могат да се причислят около една пета от селските домакинства. Най-слабо представяне в съвкупността на селските домакинства има стратегията на успех и развитие — при около 6% от домакинствата.

От направения анализ на резултатите от трудовата реализация, както и от портрета на отделните типове селски домакинства се проявява комплексният характер на предпоставките и факторите, определящи мястото, поведението и позицията на селските домакинства. Характеристиките на отделното домакинство влизат в сложни комбинации помежду си и с външните за домакинството фактори, в съответствие с естественото разнообразие от материални и човешки ресурси, ситуации, жизнени съдби, поведение, жизнени стратегии.

Подобряване на жизнения стандарт и успешно развитие може да се очаква при домакинства, при които се съчетават поне няколко елемента, осигуряващи разнообразни източници на парични и натурални доходи. За оцеляването, а още по-малко за стабилизирането и развитието, мнозинството селски домакинства трудно могат да разчитат предимно на семейното земеделско стопанство, което често остава единствения обект за „свободен“ избор на селското домакинство. Само в единични случаи, в актуалната социално-икономическа ситуация, успехът на селското домакинство може да се гради само на един източник на доход — голямо пазарно стопанство или семеен бизнес с висока степен на развитост.

Що се отнася до резултатите от реализацията на трудовия потенциал по отношение на селото като общност и специфична подсистема на обществото, тук ще отбележим само най-общо, че селото губи поддръжката на своите жители — като цяло те са тревожни от много неща, те са обезверени от това, че държавата не се интересува от тях, те се чувстват изоставени (вж. Графика 9 от приложението), те нямат нито подготовка, нито кураж, нито ентусиазъм и желание, липсват идеалните цели за преодоляване на множеството трудности и проблеми, пред които се намират. Адаптацията протича твърде бавно и несигурно. Трудният начин на живот, страхът от кражби и престъпност, липсата на сигурност и перспектива все повече „затварят“ и изолират отделните селските домакинства, отделните села, селото като цяло — и в пряк и в преносен смисъл. Хората от село все по-рядко работят или пътуват до града или някъде другаде, в нашите села все по-често се виждат зазидани прозорците, които гледат към улицата, все по-трудно хората се събират заедно дори да празнуват и пр.

III РАЗДЕЛ. ЕТНИЧЕСКИТЕ ПРОФИЛИ В СЕЛСКОТО ДОМАКИНСТВО

УВОД. ОСНОВНИ ИНТЕРПРЕТАЦИОННИ ПРЕДПОСТАВКИ

Селското домакинство е онзи хоризонт, в който най-релефно изпъкват етническите разлики и в този смисъл той е „сцената“, където може да се очаква най-диференцирана картина на етническото. Има основания да се предположи, че тук етническото е запазено в най-автентичен вид. Вероятно това е топосът, където има относително най-лесно измерими негови параметри. Такива са най-общите очаквания, от които се изхожда при анализа и интерпретацията на емпиричните социологически данни, получени при изследване на селските домакинства.

Представянето на относително цялостна картина, релевантна на обективните различия между селските домакинства на българи християни, българи мюсюлмани, турци и цигани, безспорно е трудна задача, която не може да се реализира с едно изследване, винаги ограничено от различни предварителни теоретични, методологични и често технологични фактори. В случая се констатират параметрите на домакинството на всяка от изследваните общности, които в значителна степен имат по-пряко или по-косвено отношение към мястото и ролята му в структурата и функционирането на селото, на неговата репродуктивност и промяна в условията на модернизация и трансформация на социалния организъм в България. Събраната и обработена информация може да послужи не само ретроспективно, т.е. за осмисляне на някакви фрагменти от изследвания проблем в миналото, но и перспективно — за очертаване доминиращите тенденции и щрихиране същността на бъдещите разлики и определящите черти в етническия образ на селските домакинства.

Както всяко изследване и интерпретация, така и настоящото, изхожда от редица явни или неявни предпоставки, които в определени случаи трябва да бъдат експлицирани. Невинаги е необходимо всичко да бъде явно артикулирано, но не може да не се посочат някои не така очевидни предпоставки. Става дума за етническата специфика на българите мохамедани, т. нар. помаци. Съществуват достатъчно аргументи (и теоретични, и емпирични) в подкрепа на тезата, че те не са отделна, различна група от българската етническа общност. Разбира се, не е тук мястото за разгръщане на тази дискусия, но трябва да се подчертае, че противната теза в много отношения завоалира, преподрежда и манипулативно моделира етническата същност на българите мохамедани. Много често подобни теоретични спекулации обслужват определени политически цели и се използват за постигане на конкретни интереси. Важно е да се отбележи, обаче, че носените от българите мохамедани етнически и религиозни програми и архетипове в различни ситуации отключват различни мотивационни и поведенчески комплекси, синтез на различни култури, в резултат на които те се превръщат в специфична общност, различна както от българите християни, така и от българските турци, не повтаряща нито един чужд модел. Това са основанията да бъде включен профилът на домакинството на българите мохамедани, независимо че характеристиките му не са чисто етнически, а по-скоро най-общо казано културни. Доколкото тези особености са продукт на цялостния идентификационен процес, през който преминава всяка етническа общност и на статусните й позиции в конкретното общество, тук има фактология, която разкрива сегашния процес на ставане на идентичността на тази група, степените на съвпадане и различност от другите, на копиране и самопостигане.

Второто уточнение, което засяга контекста, в който се полагат етническите разлики в селските домакинства, се отнася до характера на исляма на българските турци и българомохамеданите. Той съществено се различава от исляма в класическа мюсюлманска страна. Дори специалистите в тази област възприемат термина „балкански ислям“ и съответно „балканска ислямска култура“. (Popovoc, 1986). Той се оказва много подходящ за означаването на синтетична синкретична култура, която възниква върху основата на ислямския религиозен комплекс, но силно модифициран от местната християнска култура. Това именно обуславя наличието на специфичен балкански ислям, допълнително променен при българите мюсюлмани (Градева, Иванова, 1998). Тази характеристика на исляма може да обясни в голяма степен липсата на съществени, силно релефни разлики в етническото между отделните домакинства.

Глава първа. ЧОВЕШКИЯТ ПОТЕНЦИАЛ

1. Трудови диференциации

Данните за човешките ресурси, диференцирани според етнически показатели, трябва да се разгледат на фона на общите тенденции. По този начин, чрез очертаване на основния вектор на развитие, много по-ясно могат да се откроят разликите в отделните етнически модели на домакинства, които функционират на село. Приема се като трайна тенденцията на намаляване средния брой членове в селското домакинство — от 6 души през 1900 г. на 2,8 през 1992 г. (Живкова, 1996; 53). До 1985 г. средният брой членове на едно домакинство в селата е по-голям от този в градовете, но през 1992 г. се изравняват — 2,8. До 1900 г. 36,4 % от домакинствата в селата са със седем и повече члена, а през 1992 г. се констатира падането на процента до 2,9%. През 1900 г. едночленните домакинства са 2,1% от селските домакинства, през 1920 г. нарастват до 2,5 %, през 1985 г. вече са 17,9 %, а през 1992 г. стигат до 21,4%.

При настоящето изследване се констатира следната фактология, диференцирана по етнически признак. Най-често срещаното домакинство при българите е двучленно — (37,6 %) и едночленно (18,4 %), при турците — четиричленно (23,0%) и тричленно (22,0%), при циганите — шестчленно (25,0%) и петчленно (25,0%). Данните показват, че очертаната по-горе тенденция отразява преди всичко „движението“ в големината на българското домакинство, докато за малцинствата двучленната и едночленна форма на семейна организация е значително по-малко разпространена (10,0% при турците и 10,0% при циганите). За по-детайлно очертаване на ситуацията в това отношение може да се посочат и данните при българомохамеданите: едночленно домакинство — 5,0%, двучленно — 15,0%, тричленно — 30,0%, четиричленно — 30,0%, петчленно — 15,0%. Следователно може да се направи извод, който е резултат на по-точни „измервания“, че тенденцията на намаляване на числеността на селските домакинства е характерна за българското православно население, докато при „малцинствените“ се запазва относително стабилна тенденцията на по-многобройно домакинство, което съчетава различни поколения.

Логично от предходното разпределение следва и разликата по отношение броя на деца до 18 годишна възраст в етнически различните домакинства. При 72,4% от българските, при 55,0% от турските, при 30,0% от българомохамеданските и при 25,0% от циганските домакинства няма деца от тази възрастова група. Най-висок е делът на двудетни и еднодетни семейства с деца под 18 годишна възраст във всички етнически общности: съответно при 14,6% и 11,5% български християнски домакинства, при 17,0% и 17,0% турски, при 40,0% и 25,0% цигански и при 35,0% и 35,0% българомохамедански.

По отношение броя на лицата в трудоспособна възраст в селското домакинство особеното е отсъствието на такива в 48,2% от българските християнски домакинства в сравнение с 25,0% от турските, 10,0% от циганските и 10,0% от българомохамеданските. В същото време няма особени етнически разлики при броя на лицата в трудоспособна възраст, т.е. там, където има такива, най-често са двама — в 21,2% от българските християнски домакинства, в 60,0% от българомохамеданските, в 37,0% от турските и в 40,0% от циганските.

Интересни са възможностите за интерпретация на относително високия дял на турски, българомохамедански и цигански домакинства, в които има членове между 18 и 40 години не встъпвали в брак: в 30,0% турски, в 20,0% българомохамедански и 25,0% цигански не са встъпвали в брак. Разбира се, ограничеността на избора на партньор на село не позволява лесно вземане на решение за създаване на семейство. Макар че това в някаква степен е без отношение към раждането на деца (особено при циганите), не може да не се признае, че все пак зависимостта между сключване на брак и наличието на деца е определено висока особено в българското село, като не просто се предполага, а се вижда от отговорите на някои въпроси (отнасящи се до причините за напускането на селото, до дела на не встъпвалите нито веднъж в брак членове на домакинства между 18 и 45 години, до броя на лицата в трудоспособна възраст, до големината и източниците на доход на членовете на домакинството, до трудовата миграция, до отрасъла на заетост и пр.), че селските модели на поведение при всички етнически общности са в значителна степен традиционни.

Само в 21,8% от българските християнски домакинства няма пенсионери, докато при турските те са 43,0%, при циганските — 55,0% и при българомохамеданите — 65,0%.

Таблица № 1

Пенсионери до 65 години има в 34,0% от българските християнски домакинства, в 32,0% от турските, в 30,0% от българомохамеданските, в 15,0% от циганските; между 65 и 75 години има в 31,4% от българските християнски домакинства, в 16,0% от турските, в 5,0% от българомохамеданските и в 25,0% от циганските; между 75 и 80 години има в 10,6% от българските християнски домакинства, в 8,0% от турските, 0,0% в българомохамеданските и в 5,0% от циганските. Нищо ново и неочаквано няма в резултатите — просто българските християнски домакинства са „по-стари“ от турските, българомохамеданските и циганските, което води след себе си нови естествени различия. Това вероятно има отношение и към по-голямата продължителност на живот при българите християни, което предполага и по-високо качество на живота — здравеопазване, здравна култура, средства за поддържане на здравето и т. н.

От тук следват и данните: в 48,2% от българските християнски домакинства няма хора в трудоспособна възраст, докато само в 23,0% от турските, в 10,0% от българомохамеданските и в 10,0% от циганските положението е такова.

Таблица № 2

Впечатляващо е различието в полза на турските, българомохамеданските и циганските домакинства и по отношение на присъствието на млади хора: между 18 и 30 години има членове само в 3,7% от българските християнски домакинства, докато в 13,0% от турските, в 15,0% от българомохамеданските и в 15,0% от циганските има такива; членове между 31 и 45 години има в 14,6% от българските християнски домакинства, в 19,0% от турските, в 35,0% от българомохамеданските и в 30,0% от циганските; членове от двете възрастови групи, т.е. между 18 и 45 години има в 7,4% от българските християнски домакинства, в 21,0% от турските, в 15,0% от българомохамеданските и в 25,0% от циганските.

Данните сочат, че демографският потенциал в селата, освен че е малък, продължава да намалява. Ако през 1985 г. в селата третите деца са 4144, четвъртите са 1368 и петите и повече 1299, то през 1992 третите са 2108, четвъртите — 797, петите и повече — 757. През 90-те години настъпва и още една съществена разлика — преди 1992 г. по абсолютен брой родените след трето дете в селата са повече в сравнение с тези в градовете, докато след 1992 г. съотношението е променено — родените в селата са по-малко от тези в града (Живкова, 1996: 51).

2. Етнокултурен срез на демографската ситуация

Тоталната криза, в която продължава да съществува българското общество, най-категорично се отразява върху демографските показатели (брак, раждаемост, детска смъртност и т. н.). Прогнозите, че селото първо ще започне да се „съвзема“, не се сбъднаха. Дори нещо повече — сякаш по редица показатели проблемите в селото имат много по-тревожни параметри: по-високи показатели на безработност, едва „живеещи“ новообразувани земеделски кооперации, разрушена инфраструктура, липса на елементарни форми на здравеопазване, на органи за сигурност и т. н.

Не е оптимистично положението на домакинството в българското село от тази гледна точка:

— само 7,4% български християнски домакинства, 10,0% турски, 10,0% българомохамедански и 10,0% цигански очакват увеличаването си със зрели хора (снахи, зетьове);

— само 2,6% от българските християнски домакинства, 8,0% от турските, 5,0% от българомохамеданските и 20,0% от циганските очакват увеличаването си с деца;

— само 0,2% от българските християнски домакинства, 1,0% от турските — 0,0% от българомохамеданските и 0,0% от циганските очакват увеличаването си с деца и зрели хора.

Тези данни показват отсъствието на достатъчно млади хора като относителен дял, което прави проблематична каквато и да е оптимистична перспектива за българското село. И на този фон 89,9% от българските християнски домакинства, 81,0% от турските, 85,0% от българомохамеданските и 70,0% от циганските не очакват увеличаване. Явна е тенденцията на (макар и с по-бавни темпове) приемане на културните модели на мнозинството от малцинствените общности.

Напускането (макар и незначително) на селото е поради брак (1,5% за българите християни, 5,0% за българомохамеданите, 3,0% за турците и 5,0% за циганите), повишаване на образованието (1,5% за българите християни, 5,0% за българомохамеданите, 2,0% за турците и 0,0% за циганите) и намиране на работа (1,1% за българите християни, 0,0% за българомохамеданите, 3,0% за турците и 0,0% за циганите). Посоката на насочване от селото е към: предимно града за българите християни (4,1%), предимно друго село и чужбина за турците (4,0% и 4,0%), предимно града и друго село за българомохамеданите (5,0% и 5,0%) и друго село за циганите (5,0%).

Политическите, икономическите и социалните промени в обществото ни след 1989 г. повлияват предимно в негативна насока ситуацията в българското село. Намаляващите по брой членове домакинства са 32,9% от българските християнски, 36,0% от турските, 20,0% от българомохамеданските и 35,0% от циганските срещу увеличаване при 11,2% български християнски, 19,0% турски, 15,0% българомохамедански и 20,0% цигански. Като се имат предвид резултатите във връзка с напускащите селото млади хора (при сключване на брак, повишаване на образованието и търсене на работа) може да се твърди, че процесите в това отношение през последните 10 години ще имат тежки последици, доколкото са свързани предимно с репродуктивния му потенциал.

Характерна особеност на селските домакинства е относителната им затвореност в границите на собственото село и свиването на жизнените им функции, съобразно наличните ресурси, позволяващи им, ако не да се развиват, поне да оцеляват. В 21,4% от българските християнски домакинства, в 42,0% от турските, в 10,0% от българомохамеданските и в 35,0% от циганските няма трудови мигранти. Това очертава донякъде картината на трудовия пазар и в града, т.е. няма сфери, в които могат да се включат трудоспособните безработни селски жители: в 7,2% български християнски домакинства, в 9,0% турски, в 30,0% българомохамедански и в 15,0% цигански всички трудоспособни членове са незаети като не се имат предвид членовете в нетрудоспособна възраст. Съответно ежедневните трудови мигранти са от 19,7% български християнски селски домакинства, от 22,0% турски, от 40,0% българомохамедански и от 30,0% цигански. Интересни са данните за българите мохамедани като група с най-висока ежедневна трудова миграция, доколкото тя се съчетава с най-висок дял безработни лица в трудоспособна възраст (30,0%), с относително висок дял наемни работници (40,0%), с високо образователно ниво на домакинството (15,0% средно и 5,0% над средно, което не е характерно дори за българските православни домакинства).

3. Заетост, безработица и перспективи

Видът труд или сферата на трудова дейност е един от основните вектори, спрямо който се формират някои от основните характеристики на личността и специфичното й влияние в семейството, домакинството и в общности с по-широк мащаб, особено като се има предвид нивото на технологични новости, в различните видове труд. Макар и на пръв поглед да е пресилено, но с не малко основание може да се говори за формиран дух на традиционност и модерност в зависимост от вида трудова дейност в домакинствата на мнозинството и малцинствата в българското село.

По отношение на отрасъла на заетост се наблюдава съществено различие между етническо мнозинство и етнически малцинства.

Таблица № 3

Членовете на българските християнски домакинства са заети преобладаващо в промишленост, строителство, търговия, транспорт, т.е. извън земеделието (17,7%) като изцяло в земеделието са заети членове само на 6,5% домакинства. Подобно е положението и при българомохамеданските домакинства — членовете на 30,0% от тях са заети в промишленост, строителство, търговия, транспорт, на 5,0% в здравеопазване, управление, образование, наука, култура и пр., а на 10,0% едновременно в първата и във втората сфера и няма домакинство, чиито членове да са заети единствено в земеделието. При турските и циганските домакинства в земеделието са заети съответно членове от 26,0% и 30,0% домакинства, а в промишленост, строителство, търговия, транспорт съответно от 14,0% и 25,0%. Дистанцията между българомохамеданите и етническите малцинства (турци и цигани), от една страна, и от друга — близостта между българи християни и българи мохамедани на практикуваните модели, може да се използва като аргумент в подкрепа на тезата за отсъствие на етнически различия при тези две общности поне в модела на трудова заетост.

За съжаление нагласите при безработност не са с ясно изразена активност. Трудно може да се определи и някаква тенденция. Разбира се, това също е индикатор за субективното усещане на безработния. Като че ли то се разполага най-вече в полето на неориентираност, неподготвеност, нерешителност, липса на ясни стратегии, желанието някой друг да взима решенията и пр. Вероятно това отразява общия дух на „униние“, който витае в повечето села в България — липсата на перспективи като колективно усещане на общността се интериоризира и като пасивност, живот „ден за ден“ и т. н. Само в турската етническа общност има ясно изразена позиция — умение за приспособяване плюс трудова активност (за 12,0% от домакинствата като се има предвид, че при 27,0% от тях има безработни), която съдържа в значителна степен стремеж да се търси изход. При българомохамеданите данните не позволяват да се йерархизират посочените три стратегии, т.е. безработните не демонстрират някакъв тип поведенски стил.

Тази преобладаваща нагласа на безработните и на домакинството като цяло предопределя високия процент от разчитащи на социални помощи при циганската етническа общност — 15,0% домакинства при 15,0% домакинства, в които всички трудоспособни членове са безработни и 10,0% домакинства, в които няма членове в трудоспособна възраст. Българите християни и турците, разчитащите на социални помощи от държавата, са относително малко — 3,4% за първите и 3,0% за вторите.

Най-отчетливо демографското състояние на домакинството в българското село личи от разпределенията в таблица № 1.

Таблица № 4

Може да се обобщи (без претенцията за изчерпателност): в българското село домакинствата са малки според броя членове, с малко деца под 18 годишна възраст, с малко членове в трудоспособна възраст, с малко на брой възрастни хора (1–2) в отделното домакинство, но с много застаряващи домакинства в отделното село (само при 21,8% от българските домакинства, при 43,0% от турските и при 55,0% от циганските няма пенсионери), с много турци и цигани между 18 и 45 години, невстъпвали в брак (67,0% и 80,0%) срещу 18,3% при българите и с подобряване на някои от показателите като по-малко пенсионери, повече деца под и над 18 годишна възраст при българомохамедани, турци и цигани.

Цялата готовност за реализация на домакинствата при различните етнически общности в по-малка или по-голяма степен намира израз в следната ситуация:

Таблица № 5

Типологизирани съобразно големина, активност и възможно бъдеще домакинствата изглеждат така:

Таблица № 6

Българските християнски домакинства се концентрират при малките, неактивни и безперспективни, българските мюсюлмански — при средни и активни, турските — при средни и активни, а циганските — при големи и активни.

Образователният статус на етнически различните домакинства е един от основните маркери, спрямо който се отнасят много от другите характеристики. Картината става ясна при разпределенията във връзка с най-високото образование в домакинството: за българската етническа общност е средното (43,2% български християнски домакинства и 55,0% български мюсюлмански), за турската — основно и средно по равни дялове (34,0%), за циганската — основното (45,0%). Тези резултати представят ситуацията — относително по-високото образователно ниво на българското домакинство в сравнение с турското и циганското (разбира се, трябва да се отчетат и засилващите се диференциращи процеси в това отношение).

Елемент от общата характеристика е и социалногруповата принадлежност на домакинството. Тя отпраща към специфики, свързани с начина на живот, системата от ценности, типа модели на поведение и пр., а оттук в много отношения е свързана и с темпа на развитие на страната, с хората като ресурс и възможностите им. Българските домакинства се групират при неземеделски наемни работници (45,2% български християнски домакинства и 70,0% български мохамедански), наемни и кооперативни земеделски работници (български християнски домакинства 31,6%) и частни земеделски стопани (български мохамедански 20,0%); турските — частни земеделски стопани (40,0%) и наемни и кооперативни земеделски работници (35,0%); циганските — наемни и кооперативни земеделски работници (40,0%), частни земеделски стопани (25,0%) и неземеделски наемни работници (25,0%). Може би отсъствието на голям брой частни земеделски стопани сред българската етническа общност (доколкото тя все пак е мнозинството) говори, от една страна, за бавните процеси на развитие на частното селско стопанство в България, и от друга — за възможните и предпочитаните от българина форми на селскостопанска дейност поне на този етап.

Натрупването на всички характеристики дават възможност за оценяване на степента на статусно многообразие при селското домакинство. По отношение на всички етнически общности тя е много малка. Ако се пренебрегнат домакинствата, в които няма членове в трудоспособна възраст (за българите християни — 48,4%, за българите мохамедани — 10,0%, за турците — 23,0%, за циганите 10,0%), натрупванията са при „само наемни работници“: за българите християни — 20,3% и за българите мохамедани 35,0%, за турците — 20,0%, за циганите — 45,0%. Нисък е делът на домакинствата, в които членовете са в трудоспособна възраст и се включват в групата на „само частни производители, търговци, занаятчии“: за българи християни — 2,5% и за българите мохамедани 5,0%, за турци — 8,0%, за цигани — 10,0%. Този факт в значителна степен показва преобладаващия тип личност в българското село, на която й липсват необходимите пазарни качества за разгръщане на инициатива в селскостопанското производство.

Глава втора. ИКОНОМИЧЕСКИ РАЗРЕЗ

1. Селското земеделско стопанство

Ако се изхожда от една вече направена типология на различното земеползване в българското село (Добрева, 1997) може да се каже, че преобладаващият модел за различните етнически общности е ориентираният към частното стопанисване на земеделските земи. Това се обуславя от факта, че по-голямата част от хората имат сравнително малко декари земя. Тук основната форма е семейното земеделско стопанство на домакинството, развивано със силите на домакинството, без използването или частичното използването на наемен труд, организирано върху земя, двор, дворно, вилно място и др. парцели в регулационния план на населеното място и/или върху земеделска земя — ниви, градини, лозя, бостан, ливади, трайни насаждения и пр. извън регулационния план на селището, както и отглеждането на домашни животни. Сравнително чести са случаите, когато част от земята е дадена в кооперация, докато по-малката част се обработва в семейното земеделско стопанство.

Стопанисването на земята според етнически признак показва следното разпределение.

Таблица № 7

Най-категорично и дуалистично са разположени данните за българите мохамеданите. 75,0% от техните домакинства владеят частно земята, докато 25,0% са без собствена земя. Междинни нюансирания няма. Домакинствата на българите християни, които използват земята частно, са 27,4%, на турците — 41,0%, на циганите — 20,0%. Най-високият дял на кооперативното ползване на земята е при българите християни — 30,3%, при турците е 15,0%, при циганите — 10,0%. Не може да не се отчете липсата на собствена земя при голяма част от цигани, турци и българи мохамедани — съответно 50,0%, 29,0% и 25,0% (за православните българи — 15,4%).

При данните от въпроса за бъдещото стопанисване на земята е характерно същото разпределение. Може би трябва да се отбележи само малкото намаляване на българските християнски домакинства, които се отказват от частното ползване на земята и увеличението делът на кооперативното земеползване — съответно 26,0% и 31,3%.

Явни са етническите различия при проблема наемане на земя под аренда. 92,2% от българските християнски домакинства не наемат. Очевидните причини са преобладаващата висока възраст на населението в българското село, което физически едва успява да се справи или дори не успява да се справи със своята собствена земя (само 15,5% нямат собствена земя). Най-често срещаните размери на собствена земя са между 1 и 40 декара — тук се съсредоточават 69,3% от българските християнски домакинства, а от 40 декара нагоре — 15,1%. Само 7,9% наемат земя под аренда. По-различна е ситуацията при турци и цигани. 70,0% от турските домакинства и 70,0% от циганските не наемат земя. От турските домакинства се наема най-вече земя в размер от 1 до 5 декара, а при циганските от 1 до 10 декара и над 30 декара при положение, че 39,0% от първите и 50,0% от вторите нямат собствена земя; 53,0% от първите и 35,0% от вторите имат от 1 до 20 декара земя; 8,0% от първите и 5,0% от вторите имат над 20 декара земя. Само 20,0% от домакинствата на българите мохамедани наемат земя под аренда и то от 1 до 5 декара; 80,0% не наемат. И тук разпределението е строго дуалистично — българите мохамедани, както и при стопанисването на земята, не практикуват междинни форми.

Изследването показва, че в семейното земеделско стопанство са заети всички членове на домакинството за преобладаващия брой случаи — за 57,6% от българските християнски, за 53,0% от турските, за 65,0% от българомохамеданските, за 45,0% от циганските. Висок е делът и на семейни земеделски стопанства, при които са заети повече от половината от членовете на домакинството — за 13,4% от българските християнски, за 26,0% от турските, за 15,0% от българомохамеданските и за 15,0% от циганските. Обединявайки стойностите може да се твърди, че семейното земеделско стопанство е важен източник на доходи за селското домакинство, от една страна, от друга — че степента на механизираност на труда е на ниско ниво, за да се налага участието на по-голямата част от членовете и от трета — че семейните земеделски стопанства са достатъчно малки, за да може домакинството най-често само да се справи с работата при ниско технологично ниво, т.е. няма промишлен тип селскостопанско производство.

Относително голям е делът на домакинства без семейно земеделско стопанство — 5,2% български християнски, 6,0% турски, 10,0% българомохамедански и 25,0% цигански.

Обяснението за 25,0% цигански, макар да изглежда съвсем просто (липса на собствена земя) не е достатъчно, защото особено в селата (а не само в селата) има голям брой декари земя, която може да се вземе под аренда или при някакви други условия (дори само за собствено задоволяване, с цел да не пустее). Това показва, че и процесът на оземляване на безимотните и малоимотните все още не е завършил и че в това отношение има потенциал, който трябва да се реализира, за да се оптимизира използването на земята като ресурс за прехранване на редица семейства. Безспорно е, че особено тежко е положението сред циганите, но при интерпретацията на тези факти трябва да се включиспецифичността на циганската културна традиция по отношение на трудовата заетост — обработването на селскостопанска земя не е желаната дейност за този етнос. Неслучайно във фолклора се е запазила притчата за сравнението от позициите на циганина на собствения му труд и този на българина християнин: „При тебе е лесно — казва циганинът — ори, мели и яж. А при мене какво е!!! Проси го, носи го, меси го, печи го и чак тогава яж!“ Остават неясни причините за българските християнски и мохамедански и турските домакинства, които нямат семейни земеделски стопанства — отсъствие на собствена земя, невъзможност за справяне с такъв тип дейност поради напреднала възраст, осигуряване на достатъчен доход от други дейности или нещо друго.

Възрастта е съществена характеристика на включените в семейното земеделско стопанство. При българите християни най-висок дял на участие имат членовете в надтрудоспособна възраст — в 45,9% от стопанствата работят само пенсионери, в 21,0% от стопанствата работят пенсионери и членове в трудоспособна възраст, в 3,8% от стопанствата работят пенсионери, членове в трудоспособна възраст и деца, т.е. в 70,7% от стопанствата работят пенсионери.

В семейните земеделски стопанства на етническите малцинства в преобладаващия случай основната работна ръка са членовете в трудоспособна възраст: в 28,0% от турските и в 20,0% от циганските работят само членове в трудоспособна възраст, в 20,0% от турските и в 10,0% от циганските — пенсионери и членове в трудоспособна възраст, в 16,0% от турските и в 20,0% от циганските — членове в трудоспособна възраст и деца, в 10,0% от циганските — пенсионери, членове в трудоспособна възраст и деца; т.е в 66,0% от турските и в 60,0% от циганските работят предимно членове в трудоспособна възраст. Независимо от акцентите и в двата етнически типа семейни земеделски стопанства работят и пенсионери — в 25,0% от турските и в 15,0% от циганските те са единствената работна ръка, т.е. както междуетническите разлики, така и междуетническите прилики са очевидни. При българите мохамедани е най-високо участието на членове в трудоспособна възраст (45,0%); само 10,0% от тях нямат семейни земеделски стопанства; най-висок процент на участие на децата в дейностите в семейното земеделско стопанство е при българите мохамедани — 30,0% (докато при българите християни е 8,3%, при турците — 16,0%, при циганите — 20,0%).

Съществени са етническите различия при типа семейно земеделско стопанство в зависимост от предназначението на продукцията (за пазар или за собствено потребление).

При българските християнски домакинства най-често срещаните семейни земеделски стопанства са тези, които произвеждат продукти за собствени нужди, при това средно развити в технологично отношение (30,0%) и неразвити (24,0%).Пазарно земеделско стопанство има при 14,3% от домакинствата. Домакинства, занимаващи се с много дейности, включително и с преобладаващо пазарно или с преобладаващо потребителско, са съответно 8,6% и 5,8%. В друго съотношение са семейните земеделски стопанства при турските домакинства: 47,0% са само пазарни, 18,0% са само потребителски неразвити, 10,0% комбинират земеделска с неземеделска дейност като и земеделската е насочена към пазара и 7,0% обединяващи земеделска с неземеделска дейност, но земеделската е насочена към собствени нужди. При циганските домакинства равни дялове (по 20,0%) имат трите вида икономическа активност — само пазарно семейно земеделско стопанство, само потребителско средно развито земеделско стопанство и комбинация от земеделска дейност с насоченост към потребление и други бизнес дейности. За българите мохамедани е характерна предимно ориентация за семейното земеделско стопанство към пазара — 30,0%.

Прави впечатление изключително ниският дял домакинства от всички етнически общности, чиито усилия са насочени само към бизнес дейност извън селското стопанство: 1,8% за българите християни и 0,0% за българите мохамедани, 1,0% за турците и 0,0% за циганите. Селото като тип селищна организация предопределя тази ситуация в значителна степен, но все пак това е и сериозен показател за ниското ниво на развитост на инфраструктурата на селото, за нисък икономически потенциал, за отсъствието на силна диференцираност на видовете дейности (за отсъствието на необходимост за такова диференциране), което е индикатор за бавното изграждане на нови пазарни качества на селските жители, за недостатъчно оптимално и адекватно формиране на умения за успешно вписване в новата ситуация и пр.

По-цялостна картина за икономическото състояние на домакинството дават обобщените показатели, отразяващи степента на наличност на собствени средства за производство.

Високо развита имуществена база (тук се включват земята за семейните земеделски стопанства, недвижимите имоти за семеен бизнес, движимата собственост) имат изключително малък брой от домакинствата при всички етнически общности: 4,3% от българските християнски и 10,0% от българските мохамедански, 3,0% от турските и 5,0% от циганските. Концентрирането е при ограничената имуществена база: 44,5% от българските християнски, 65,0% от българските мохамедански, 42,0% от турските и 45,0% от циганските. Това ниво на материална обезпеченост определя и нивото на субективна активност от страна на живеещите в българското село — все пак с нищо или със съвсем малко не се постига бързо голям напредък. Впечатлява високият дял на домакинствата, лишени от каквито и да било собствени средства за производство: 16,0% от българските християнски и 5,0% от българските мохамедански, 16,0% от турските и 10,0% от циганските. В съвременните условия на развити информационни мрежи трудно можем да се залъгваме с мита за носещата много пари „излъскана ябълка“. По-скоро трябва да се съобразяваме с логиката на инвестиране за дълъг период от време в различни видове производства и професионалисти.

2. Измерения на икономическата активност

По отношение на икономическо състояние (в резултат на самооценка) домакинствата се групират в четири позиции с малки преливания в зависимост от етническата принадлежност. Българските християнски домакинства се самоопределят като намиращи се в тежко икономическо състояние (28,7%), в затруднено (22,7%), в поносимо (14,9%), в нормално и добро (по 10,2%) и българските мохамедански като намиращи се в нормално икономическо състояние (25,0%), в непоносимо (25,0%), в тежко и затруднено (по 20,0%), в добро и отлично (по 5,0%); турските — в тежко (29,0%), в затруднено (27,0%), в нормално (14,0%) и в непоносимо (12,0%); циганските — в тежко (35,0%), в непоносимо (25,0%), в затруднено (20,0%) и в поносимо (10,0%). Общо може да се каже, че почти всички без отношение към етническа идентичност се самооценяват като много бедни, бедни и относително бедни (казано с други думи). Нисък е делът на определящите се като водещи нормален живот. Много малко се наричат богати (3,4% от българските християнски и 5,0% от българските мохамедански домакинства и 2,0% от турските). Тревожен е големият дял на живеещите в мизерия, които са предимно цигани и българи мохамедани (по 25,0%), по-малко турци (12,0%) и 9,8% българи християни. Тук стои огромният социален проблем за бедността в българското общество изобщо и следствията от тази бедност — за обществото и за личността. Но ако изключим тази пределна абстрактност, можем да видим реалните измерения на този феномен в ниското образование или необразованост (увеличаващият се процент на отпадащите деца от училище и то не само на циганите), в ниската квалификация и процеса на изгубване на квалификацията (деквалификация поради неупражняване на професията в продължение на много години), в изключване от основните източници на информация, в бавното и бедно откъм съдържание социално време и пространство и съществуване в традиционните параметри (отсъствие на събития, динамика, промени и пр.), в семплия обществен и граждански живот, в нефункциониращата социална инфраструктура, в безценностното духовно пространство и в налагащите се в такава атмосфера чисто личностни усещания на безнадеждност, песимизъм (личностен и социален), безперспективност и пр.

В този контекст може да се разбере и по един и същ начин видяната стопанска перспектива на селското домакинство, независимо от етническото различие. Основната стратегия е оцеляването (за 47,8% от българските християнски и за 50,0% от българските мохамедански домакинства, за 49,0% от турските и за 40,0% от циганските). Оптимистично изглеждат съсредоточаванията при стратегията измъкване(за 25,2% от българските християнски и за 25,0% от българските мохамедански, за 27,0% от турските и за 25,0% от циганските), която предполага преодоляване на най-тежката криза, намирането на ниши, психичното преориентиране към новия стил на живот и работа в селото. Нисък е делът на тръгналите стабилно напред (5,5% от българските християнски и 10,0% от българските мохамедански домакинства и 8,0% от турските), но самият факт на съществуването им вече е гаранция, че и тази тенденция съществува. Плаши по-скоро големият дял на обедняващи селски домакинства — 21,5% от българските християнски и 15,0% от българските мохамедански, 16,0% от турските и 35,0% от циганските.

Причините могат да са много и различни. Вероятно има и чисто субективни — много възрастни хора, невъзможност да се промениш, да формираш нови и адекватни на ситуацията качества, психични и физически травми и пр., но основно си остава неспособността на обществото да намери съответните икономически и социални технологии за развитие. А че това е така, говорят и резултатите от разпределението при модела на приспособяване на домакинството. 22,5% от българските християнски и 25,0% от българските мохамедански домакинства, 16,0% от турските и 30,0% от циганските са избрали пасивността като отговор на новите реалности. Разбира се, масовият случай е друг — направен е избор от ограничената активност (42,2% за българските християнски и 20,0% за българските мохамедански домакинства, 24,0% за турските и 30,0% за циганските) до засилената активност — (19,8% за българските християнски и 30,0% за българските мохамедански, 35,0% за турските и 25,0% за циганските). Но все пак високият дял на пасивността е многозначен и симптоматичен особено за период 8–10 години след социалните промени.

3. Икономически перспективи

Моделът на икономическо поведение пряко кореспондира със социалнопсихологическата нагласа на домакинството, доколкото социалнопсихологическото състояние на личност или група е както продукт и отговор на социалната реалност, така и състояние на духа, подготовка за поведение и действие. Действителността в българското село и състоянието на селското домакинство предпоставя най-вече два типа нагласи: примиренска (за 32,1% от българските християнски и за 35,0% от българските мохамедански домакинства, за 35,0% от турските и за 20,0% от циганските) и реалистична (за 30,1% от българските християнски и за 15,0% от българските мохамедански домакинства, за 32,0% от турските и за 20,0% от циганските). Очакван е и високият дял домакинства с песимистична нагласа особено при циганската общност (50,0%), макар че и при домакинствата от другите две етнически общности делът не е за пренебрегване — 24,6% за българските християнски и 30,0% за българските мохамедански и 19,0% за турските.

Таблица № 8

Около една четвърт от домакинствата не се чувстват уютно в сегашните обективни дадености, не могат да се справят с проблемите, не виждат начините и формите за успех (или поне постигане на прилично съществуване). Значително по-малко са намиращите се на другия полюс — оптимистично настроените, т.е тези, които виждат реални възможности за постигане на целите си, за успешно справяне с проблемите си, за бъдещо развитие (13,1% от българските християнски и 20,0% от българските мохамедански домакинства, 14,0% от турските и 10,0% от циганските — средно около 13,0% от домакинствата).

Елемент от обективните характеристики на членовете на домакинството е и вида собственост на организацията (институцията, предприятието), в която работят заетите. Като изключим незаетите (46,4% от българите християни и 25,0% за българите мохамедани, 30,0% от турците и 25,0% от циганите) най-голям е достъпът в дейности, свързани със собствеността на домакинството — 14,7% от членовете на българските християнски и 20,0% за българските мохамедански домакинства, 28,0% от членовете на турските домакинства и 20,0% от членовете на циганските домакинства. Другите разпределения са различни за различните етнически общности: при българските домакинства на второ място е работата в държавни предприятия (14,1% за българските християнски и 20,0% за българските мохамедански), при турските — в предприятия с държавна, кооперативна собственост и собственост на домакинството (18,0%), при циганските — в предприятия с държавна, кооперативна и частна (не на домакинството) собственост (15,0%) и с частна (на домакинството и не на домакинството) собственост (15,0%). Причините за тази реалност не са трудно разбираеми, по-скоро са видими и доста пъти предлагани като елементи от интерпретация: отсъствие на държавни или частни производствени предприятия, малък брой на селскостопански несемейни производствени предприятия, голям брой на жители в надтрудоспособна възраст от българската християнска общност, ниско образование и квалификация на голяма част от членовете на малцинствените общности, липса на собствена земя от циганското население в преобладаващия брой случаи и пр.

От гледна точка на икономическия и професионален статус домакинствата и при трите етнически общности се ориентират към ограничените и слаби възможности, т.е. ограничено разнообразие в източниците на доход, наличие само на един или дори липса на стабилен доход, евентуално присъствието на безработни. Не може да не се отбележи и фактът на увеличаване делът при циганските домакинства от 25,0% с ограничени възможности на 45,0% с малки възможности. (И в селото, както и в града тази етническа общност има огромни проблеми в процеса на адаптиране в новите социални реалности и интегрирането в обществото.)

Съвсем малко са домакинствата с големи възможности за разгръщане на трудовия потенциал на членовете си: 7,7% от българските християнски и 10,0% от българските мохамедански, 8,0% от турските и 5,0% от циганските.

Практически частният бизнес извън селскостопанската дейност за безработните се изключва като възможност — само 0,9% от домакинствата на българите християни и 5,0% от домакинствата на българите мохамедани регистрират частна фирма или започват някаква частна дейност в такава ситуация.

Глава трета. КООРДИНАТИ НА БИТА

1. Битът — между мизерията и надеждата

Пословичната свързаност на българина с дома, особената смислова натовареност на пространството на собствената къща и двор, специфичното място на домашното в цялостния му свят продължават да бъдат определящи и сега, независимо от променящото се социално време. Битовата вещно — пространствена среда е натоварена със семантика, която е свързана с най-същностния екзистенциален слой на личността.

Таблица № 9

Етническите диференциациите в това отношение са очевидни и са индикатори за съществени културни различия. За българите типични са най-високите степени на благоустроеност на къщата — средно благоустроени за 18,9% български християнски и за 25,9% български мюсюлмански, добре благоустроени за 30,6% български християнски и за 35,0% български мюсюлмански и много добре благоустроени за 22,3% български християнски и за 25,0% български мюсюлмански домакинства. Общо това е над 72,0%, т.е. около 3/4 от къщите на българските селски домакинства. Неблагоустроени са само 8,9% от домовете. При турските селски домакинства подреждането е на другия полюс на скалата — неблагоустроени са домовете на 16,2% домакинства, слабо благоустроени на 26,3% и средно благоустроени на 32,3%. Много добре благоустроени са само 8,1% от къщите. При циганите тази тенденция е още по-силно изразена и натрупванията са още по-големи в първите две позиции — неблагоустроени на 25,0% и слабо благоустроени на 50,0% домакинства; за средно благоустроени остават 20,0%; добре благоустроени са 0,0%; много добре благоустроени са 5,0%.

Тук не се прави опит за оценностяване в този факт в опозицията добро — лошо. Само се извеждат различията, идващи от типа култура, семантичните кодове, посланията. Естествено, че тези фактори се пречупват през реалното икономическо състояние на домакинството и свързаната с това тенденция към маргинализиране на определени слоеве от това население и битуването им в места, които без никаква условност могат да се нарекат гета.

Като среда за обитаване домът има много параметри. По някои от тях (независимо от етническото многообразие в отношението към дома) има незавидно препокриване: според наличието на недвижима собственост, даваща възможност за развитие на частен бизнеснатрупванията при всички етнически общности са в последното ниво на скалата — няма такава (81,7% за българи християни и 90,0% за българи мюсюлмани, 93,0% за турци и 90,0% за цигани); според общата оценка за битовото обзавеждане — ниска (37,9% за българските християнски и 15,0% за българските мюсюлмански, 53,0% за турските и 70,0% за циганските) и средна (32,9% за българските християнски и 50,0% за българските мюсюлмански, 32,0% за турските и 15,0% за циганските) са преобладаващия брой случаи; според намерението за строеж или покупка на жилище, селскостопански постройки, сгради за някакъв вид бизнес и пр. — нямат такива (88,8% за българските християнски и за 75,0% за българските мюсюлмански, 89,0% за турските, 95,5% за циганските). Разбира се, това са показатели и за финансовите възможности на домакинствата — някои за предишни, други за сегашни.

Определено показателна за трудовата активност и в някаква степен за перспективността на домакинството е структурата на дохода му. Тревожните тенденции, свързани с демографските показатели, се виждат и тук. Определено голяма е частта на социалните помощи в структурата на дохода: 26,4% от българските християнски и 5,0% от българските мюсюлмански домакинства получават само социални помощи, 25,2% от българските християнски и 35,0% от българските мюсюлмански — социални помощи и доходи от селскостопанска дейност, 12,0% от българските християнски и 15,0% от българските мюсюлмански — социални помощи и други (неселскостопански) доходи, 17,5% от българските християнски и 5,0% от българските мюсюлмански — социални помощи, селскостопански и неселскостопански доходи; 14,0% от турските домакинства получават само социални помощи, 25,0% социални помощи и доходи от селскостопанска дейност, 4,0% социални помощи и други (неселскостопански) доходи, 23,0% социални помощи, селскостопански и неселскостопански доходи; 10,0% от турските домакинства получават само социални помощи, 15,0% социални помощи и доходи от селскостопанска дейност, 15,0% социални помощи и други (неселскостопански) доходи, 20,0% социални помощи, селскостопански и неселскостопански доходи. Колкото и да са разместени относителните дялове на различните източници на доход, социалният присъства категорично и измества значението като че ли на останалите. (Изрично трябва да се подчертае, че освен социалните помощи тук се включват и пенсии, стипендии, плащанията при отпуск по майчинство и пр., но независимо от това натрапването на социалните фондове създава тревожност.)

Дори доходът от семейното земеделско стопанство (което почти задължително присъства в селското домакинство, независимо от големината му) не е толкова изявен: при 60,0% от българските християнски и при 30,0% от българските мюсюлмански домакинства, при 30,0% от турските и при 50,0% от циганските изобщо отсъства доход от семейното земеделско стопанство.

Основните източници на доход, независимо от етническа общност са държавната или кооперативна неземеделска фирма или предприятие, собственото семейно земеделско стопанство и пенсиите, ранжирани по различен начин за мнозинство и малцинства. За 50,6% от българските християнски домакинства основният източник на доход са пенсиите, за 22,2% — държавните или кооперативни неземеделски фирми и предприятия, за 13,2% — собственото семейно земеделско стопанство; за 35,0% от българските мюсюлмански домакинства основният източник на доход са държавните и кооперативните неземеделски фирми и предприятия, за 25,0% — пенсиите, за 20,0% — собственото семейно земеделско стопанство и за 20,0% — поравно разделени частната собствена и частната несобствена неземеделска фирма; за 49,0% от турските домакинства основният източник на доход е семейното земеделско стопанство, за 18,0% — пенсиите, за 15,0% — държавните или кооперативни неземеделски фирми и предприятия; за 20,0% от циганските домакинства основният източник на доход е семейното земеделско стопанство, за 15,0% — държавните или кооперативни неземеделски фирми и предприятия, за 10,0% — пенсиите, за 10,0% — социалните помощи, за 10,0% — несобственото семейно земеделско стопанство, за 10,0% — частната собствена неземеделска фирма, за 10,0% — частната несобствена неземеделска фирма.

2. Рефлексии и самооценка

Ако досега в центъра на вниманието стоят обективни параметри при характеризирането модела на селското домакинство, вече гледната точка е отвътре, т.е. от позицията на самото домакинство — оценка на положението му (финансово, материално, субективна активност и пр.) в контекста на най-близко обкръжаващата го общност.

Многозначна и ярка е картината, която се очертава от отговорите на въпроса „Какво осигуряват на домакинството Ви получаваните парични доходи?“.

Таблица № 10

Първо, домакинствата от всички етнически общности се ориентират предимно към последните позиции на скалата — „Парите ни стигат само за храна и за сметките за вода, ток, телефон и пр., не ни стигат дори за дрехи, обувки и др.“ (37,4% от българските християнски и 35,0% от българските мюсюлмански, 37,4% от турските и 30,0% от циганските домакинства) и „Парите не ни стигат дори за най-обикновеното — храна и сметки“ (29,9% от българските християнски и 40,0% от българските мюсюлмански, 30,3% от турските и 50,0% от циганските домакинства). Второ, към средните позиции „Парите ни стигат само за необходимото, но за да купим нещо по-скъпо трябва дълго да пестим или да вземем заем“ и „Достатъчни ни са за всичко без големи разходи като лека кола, жилище, пътуване или почивка в чужбина“ се ориентират в първия случай 22,2% от българските християнски и 10,0% от българските мюсюлмански, 22,2% от турските и 10,0% от циганските домакинства и във втория 7,2% от българските християнски и 10,0% от българските мюсюлмански, 8,1% от турските и 10,0 от циганските домакинства. Трето, домакинствата, намиращи се в добро финансово положение, т.е. ориентирани към отговора „Стигат ни за всичко, което пожелаем (можем да не се отказваме от нищо)“ са само 3,2% от българските християнски, 5,0% от българските мюсюлмански и 2,0% от турските домакинства. В тази категория от циганските домакинства няма.

Ако оставим настрана невъзможността да се гарантира отсъствието на семантично разминаване при различните респонденти по отношение на границите между различните позиции и съответно вероятна неточност в пунктовете, можем да твърдим, че само 3,2% от българските християнски, 5,0% от българските мюсюлмански и 2,0% от турските домакинства са богати, 29,4% от българските християнски и 20,0% от българските мюсюлмански, 30,3% от турските и 20,0% от циганските домакинства успяват да поддържат средно ниво на жизнен стандарт (според български критерии), 37,4% от българските християнски и 35,0% от българските мюсюлмански, 37,4% от турските и 30,0% от циганските домакинства са бедни и 29,9% от българските християнски и 40,0% от българските мюсюлмански, 30,3% от турските и 50,0% от циганските домакинства живеят под жизнения минимум, т.е. не могат да си осигурят дори храна.

Веднага може да се съпоставят с цитираните вече резултати и резултатите от отговорите на въпроса „Вашето домакинство лишава ли се от нещо, което смята за необходимо?“.

Таблица № 11

Тук гледната точка е малко изместена — от „за какво не ви достигат доходите“ към „от какво се лишавате“, което прави проблема по-болезнен, по-драматичен, по-екзистенциален и отпраща обвинителни импулси от индивида към обществото. С две думи — превръща го от личностен в обществен. Българските християнски домакинства са принудени да се лишават от всякакви потребности (39,4%), от материални (с изключение на храна) и духовни потребности (41,3%); българските мюсюлмански — от всякакви 30,0%, а от материални (с изключение на храна) и духовни — 45,0%; турските — от всякакви (43,0%) и от материални (с изключение на храната) и духовни (44,0%); циганските — от материални (с изключение на храна) и духовни (70,0%), от всякакви (30,0%).

Допълнителен аспект към тази сфера са отговорите „От какво се нуждае Вашето домакинство?“.

Таблица № 12

Категоричността и единомислието в това отношение са поразяващи и са важен индикатор за нагласите в масовото съзнание не просто по конкретния въпрос за потребностите на собственото домакинство, а за характера на обществото и основния ресурс за просперитет в това общество. Това са парите — за 66,3% от българските християнски, за 55,0% от българските мюсюлмански, за 60,8% от турските и 85,0% от циганските домакинства. Има и други ориентации: 22,2% от българите мюсюлмани и 15,5% от турските домакинства се нуждаят от земя, 11,1% от българските мюсюлмански и 10,0% от циганските домакинства се нуждаят от специализирани бизнес съвети, 6,8% от българските домакинства се нуждаят от земя и пр., но водещото като нагласа е друго.

При оценката на степента на зависимост между материалното състояние на домакинството и личните усилия на членовете се сблъскват етатистки нагласи и формиращи се пазарни черти. Очевидно е за респондентите на трите етнически общности с различна сила. Ако 16,9% от българските християнски и 17,0% от турските домакинства определят зависимостта като силна, то 20,0% от българските християнски, 20,0% от българските мюсюлмански, 13,0% от турските и 15,0% от циганските домакинства твърдят, че такава зависимост не съществува.

Проблемът е дали това е житейска философия или примирение след многогодишни неуспехи. Ако е второто, може да се очаква, че промяната в темповете на развитие на страната ще промени и установени нагласи на хората. Но ако е първото, проблемът е достатъчно сериозен, доколкото няма шансове възстановяване на такава обществена ситуация, при която населението да намери сериозна мотивация за увеличаване на личните усилия още повече, че това в много отношения не е преференциална държавна стратегия.

Песимизмът е определено устойчива нагласа в българското селско население, независимо от етническата принадлежност.Очакванията за бъдещето в по-голямата си част не са с позитивен знак. Положителна промяна в близките 2–3 години очакват 23,9% от българските християнски, 30,0% от българските мюсюлмански, 19,2% от турските и 10,0% от циганските домакинства (като в най-категоричната позиция „ще се подобри съществено“ не присъстват нито турски, нито цигански домакинства, а българските християнски са 5,1% и българските мюсюлмански 5,0%). Най-много домакинства се ориентират към средата на скалата („няма да се промени“) — тук са 43,1% от българските християнски и 40,0% от българските мюсюлмански, 44,4% от турските и 50,0% от циганските домакинства. С песимистични нагласи са 33,1% от българските християнски и 30,0% от българските мюсюлмански, 36,3% от турските и 40,0% от циганските домакинства като катастрофичните нагласи са характерни за 11,7% от българските християнски, 10,0% от българските мюсюлмански, 12,1% от турските и 20,0% от циганските домакинства.

Цялостната оценка на поведението след 1989 г. е синтез на активност и ограничения и е трудно да се определи в коя посока се „наклоняват везните“. Доказателство е стратегията при парични затруднения, която обикновено е комбинация от работа и свиване на разходите (68,9% от българските християнски, 90,0% от българите мюсюлмани, 66,0% от турските и 80,0% от циганските домакинства).

И при сегашното поведение на преден план излизат по-скоро ограничението и работата като детерминиращи сами или в различни комбинации начина на живот — само ограничения избират 13,2% от българските християнски и 20,0% от българските мюсюлмански, 3,0% от турските и 5,0% от циганските; пасивност и ограничения избират 12,0% от българските християнски и 5,0% от българските мюсюлмански, 7,0% от турските и 5,0% от циганските; работа и ограничения избират 34,7% от българските християнски и 25,0% от българските мюсюлмански, 32,0% от турските и 15,0% от циганските, а пасивност, ограничения и работа избират 13,2% от българските християнски и 20,0% от българските мюсюлмански, 15,0% от турските и 30,0% от циганските.

Етническите различия, макар и не особено ярки, се забелязват: при българите християни най-често използваните практики са „ограничение + работа“, „ограничения“, „ограничения + работа + пасивност“; при българите мюсюлмани — „ограничения + работа“, ограничения, „ограничения + работа + пасивност“; при турците — „ограничения + работа“, „работа“, „ограничения + работа + пасивност“; при циганите — „ограничения“, „работа + пасивност“, „работа“, „ограничения + работа“.

И двата „ члена“ на отношението „държава — индивид“, са в процес на трансформации — държавата е в процес на преструктуриране с рухнала икономика и липса на ефективни механизми за осъществяване на какъвто и да е обществен договор, а още по-малко на обществен договор със силна социална страна и в същото време индивидът се предефинира, преидентифицира, преосмисля ценности, мотивации, стратегии с не просто съществуваща, но и действаща психична инертност, т.е. очакващ от държавата повече отколкото тя трябва да му даде. В този ситуация наличният дял на разчитащи на социални помощи от държавата през периода 1989–2000 година е относително висок — 16,6% от българските християнски домакинства, 15,0% от българските мюсюлмански, 28,0% от турските и 30,0% от циганските. За сегашния период, т.е. предходната година, този процент при българските християнски, българските мюсюлмански и турските домакинства е намалял (макар и не особено видимо — с 1,5% при българските християнски, с 5,0% при българските мюсюлмански и с 5,0% при турските), но при циганските се е увеличил с 10,0% (което е станало за сметка на незатруднените през предишните години). Това е един от аспектите на проблема циганска етническа общност, който става все по-тревожен, доколкото не просто сам по себе си все още нерешен въпрос, но вече става следствие на много други.

Глава четвърта. ЕТНИЧЕСКИ ИНТЕГРАТИВНИ РЕЛЕФНОСТИ СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЩРИХИ КЪМ ОБРАЗА НА БЪЛГАРИНА, ТУРЧИНА И ЦИГАНИНА

1. Православните българи — умореният етнос

За по-детайлизирано описание на реалната ситуация българите ще бъдат разделени на православни и мюсюлмани. В първата група една трета от домакинства са двучленни. Три четвърти от тях нямат деца до 18 години. Половината нямат лица в трудоспособна възраст. В близо една пета имат членове до 40 годишна възраст, невстъпвали в брак. Само една пета нямат пенсионери, а една трета са пенсионери между 65 и 75 години. Млади хора на възраст от 18 до 30 години има само в 3,7% от българските домакинства.

Приблизително половината от българските домакинства са със средно образование и също толкова се концентрират около неземеделски наемни работници и наемни и кооперативни земеделски работници. Една пета от тях са при „само наемни работници“; толкова са „само частни производители. Една пета нямат трудови мигранти при положение; толкова имат ежедневните трудови мигранти; по отношение отрасъла на заетост в почти една пета членовете им са заети преобладаващо в промишленост, строителство, търговия, транспорт и в земеделието. При повече от половината в работата в семейното земеделско стопанство са заети всички членове на домакинството; без семейно земеделско стопанство са 5,2% български домакинства.

В приблизително половината от българските православни семейства в земеделските стопанства работят само пенсионери. При обединяване дяловете на пенсионерите, трудоспособните и децата, които работят в семейните земеделски стопанства може да се каже, че почти две трети от това население работи в стопанствата на етническите българи. Средно развити в технологично отношение са само една трета от семейните земеделски стопанства, а неразвити са повече от една пета. Пазарни земеделски стопанства са около една седма.

Една трета от българските домакинства се самоопределят като намиращи се в тежко икономическо състояние, а в нормално и добро — една десета; богати са 3,4%; в мизерия живеят около една десета от българските селски домакинства. Основната жизнена стратегия е оцеляването за приблизително половината от анкетираните.

Една пета се самоопределя като обедняващи; също толкова са избрали пасивността като отговор на новите реалности, докато почти половината се ориентират към ограничена активност; със засилената активност са почти една пета. За една трета от анкетираните основната социалнопсихологическата нагласа е примиренческа; също толкова приемат реалистична, а една пета — песимистична. За приблизително половината от анкетираните материалната им база е ограничена; една осма са лишени от каквито и да било средства за производство.

В същите песимистични тоналности са „изпълнени“ отговорите, свързани с очакванията за бъдещето. Почти всички анкетирани (89,9%) не очакват увеличаване на домакинствата със зрели хора, т.е. не се очаква завръщане в домакинството на вече излезли и мигрирали трудоспособни хора. Само 7,4% очакват увеличаването си със зрели хора (снахи, зетьове).

Домовете на повече от половината от българските селски домакинства са добре и много добре благоустроени, на една пета — средно и на малко повече от една четвърт — слабо и неблагоустроени. Нивото на битовото обзавеждане е ниско за повече от една трета и средно за една трета. Намерение за строеж или покупка на жилище, селскостопански постройки, сгради за някакъв вид бизнес и пр. нямат 88,8% от българските селски домакинства;

Драматично изглеждат нещата по отношение възможностите за развитие на частния бизнес — голяма част от селските домакинства (81,7%) нямат недвижима собственост, която да им позволява развитието на такава дейност.

Сред българите не е обичайна практиката да се взема земя под аренда, макар че 15,5% нямат собствена земя. Една трета участват в кооперативно ползване на земята, а индивидуално обработват земята малко под една трета. Тревожно е, че половината от домакинствата получават доходи от социален фонд или такива + доходи от селскостопанската дейност; при повече от половината отсъства доходът от семейното земеделско стопанство; за половината основният източник на доход са пенсиите, за повече от една пета — държавните или кооперативни неземеделски фирми и предприятия, а само за една девета — собственото семейно земеделско стопанство. 3,2% са богати, една трета успяват да поддържат средно ниво на жизнен стандарт (според български критерии), повече от една трета са бедни и една трета живеят под жизнения минимум, т.е. не могат да си осигурят дори храна. От всякакви потребности са принудени да се лишават почти 40,0%, от материални (с изключение на храна) и духовни потребности — 41,3%. Парите са основен ресурс за 66,3%. Само за една седма материалното състояние на домакинството зависи от личните усилия, но за една пета такава зависимост не съществува. Положителна промяна в близките 2–3 години очакват почти една четвърт (като в най-категоричната позиция „ще се подобри съществено“ са само 5,1%); в средата на скалата („няма да се промени“) са почти половината; с песимистични нагласи са повече от една трета като катастрофичните нагласи са характерни за повече от една десета; предпочитаната стратегия е ограничение и работата; разчитащите на социални помощи от държавата са намалели с 1,5%.

2. Българите мюсюлмани — жизненият полюс

Типичното домакинство е три или четиричленно. Често се срещат дву — (15,5%) и петчленно (15,5%) домакинство. Това е общността, при която този модел се е наложил в значително по-висока степен, отколкото при турците. Броят на децата до 18 години също копира „общоприетия“ в България стандарт — с едно и две деца са над две трети от домакинствата. Без деца до 18 годишна възраст са една трета. Най-плътно се приближават до циганите с относително високата си репродуктивност (по отношение на абсолютен и относителен брой домакинства с деца под 18 годишна възраст, но не по отношение брой деца) и малкия брой застаряващи домакинства.

Само при една десета от домакинствата няма членове в трудоспособна възраст. При две трети има двама, при една седма — трима, при една десета — четирима и при една двадесета — един. По тези демографски показатели е с далеч по-добри потенции от българи и турци. Отново наложилият се модел на домакинство е близък до този на циганите. В по-голямата част (80,0%) от домакинствата няма лица в нетрудоспособна възраст. В това отношение заемат първо место по трудови възможности — далеч пред турци и цигани. Като се има предвид и тяхната пословична работоспособност, може да се мисли сериозно за намиране на социални технологии за адекватно използване, насочване и управление на този трудов потенциал.

Жизнеността на този слой от българското население се проявява и при относително ниския дял млади хора, невстъпвали в брак: в една пета от домакинствата има членове между 18 и 30 години, невстъпили в брак и в една двадесета от домакинствата — между 18 и 40 години, невстъпили в брак. В това отношение най-близко стоят до циганите.

Забележително е, че в повече от половината от домакинствата (65,0%) нямат пенсионери, което е почти невероятно за българското село (за българи християни 21,8%, за турци 43,0%, за цигани 55,0%). При останалите над една трета от домакинствата основно те са до 65 години и между 65 и 75 години. Само в 10,0% от домакинствата няма членове в трудоспособна възраст. Половината от членовете в трудоспособна възраст са между 18 и 45 години (15,0% между 18 и 30 и 35,0% между 31 и 45 години). Дяловете в това отношение са приблизително еднакви с тези на циганите.

Основният тип домакинство тук е класическото семейство за България — нуклеарно. Специфичното в случая е, че това нуклеарно семейство е предимно с деца под 18 години — 65,0%, т.е. при българите мюсюлмани не се възпроизвежда някогашното традиционно българско сложно (многосемейно) домакинство (както е сега при циганите), а обикновеното за последните десетилетия едносемейно домакинство. Останалите варианти са незначителни и нетипични за общността.

Безработицата е значителна — в една четвърт от домакинствата всички са безработни, в една пета — по-малко от половината членове в трудоспособна възраст, в една десета — повече от половината от членовете в трудоспособна възраст, в една двадесета — половината. Само в около една трета от домакинствата няма безработни. Отново се повтаря моделът на циганското домакинство с разликите досега — по-добър трудов потенциал като възраст, като репродуктивност, като по-бавни тенденции на застаряване.

Основният тип домакинство при съобразяване с трудов потенциал, процент на безработност, избор на стратегии в тази общност е ориентирано към определението средноголямо активно (40,0%), следвано от средноголямо неактивно (25,0%), голямо неактивно (10,0%) и малко неактивно, безперспективно (10,0%).

В образователно отношение се доближава до българското: почти равномерно разпределени са дяловете между доначално, основно, средно и над средно образование (по 15,0% за първите три нива и 5,0% за последното), т.е. категорично домакинството заема позицията средно образователно ниво при тристепенна скала. Би могло да се твърди, че селското домакинство на българите мюсюлмани е с най-високо образование — няма неграмотни, със средно образование са повече от половината (българи 43,2%, турци 34,0%, цигани 40,0%), с над средно 15,0% (българи 12,9%, турци 6,0%, цигани 5,0%), с основно 15,0% (българи 28,1%, турци 34,0%, цигани 45,5%). Трудно е да се предположи дали то е резултат на запазване на традиционни български ценности като уважение към образование и наука или отговор на малцинствена общност, която компенсира други дефицити и самодоказва равноценността си чрез възможности в това отношение. Но каквото и да е (ако е последното, то само може да е доказателство за изключително ценните личностни и групови характерологични особености — не — разрушителност, не — престъпност, неагресивност, а вписване в мнозинството чрез високо образование.), дава големи шансове на тази група.

Социално — груповата принадлежност е значим показател за позициите — възможни и реални — на общността в обществото, за ресурсите й, за потенциите й. При българите мюсюлмани има нещо дисхармонично между потенциал (образователен, трудов, възрастов) и място в стратификацията на обществото. Основната група домакинства принадлежат към наемните неземеделски работници — 70,0%. Останалата част се разпределя като една пета са частни земеделски стопани, една двадесета са наемни земеделски работници и една двадесета са масова интелигенция. Те отсъстват от много нива на стратификационната структура. Преобладаващо се концентрират в една сфера и не реализират наличния потенциал.

Показателят „социална хомогенност“ на домакинството още веднъж показва картината на преобладаващото присъствие на българите мюсюлмани в групата на наемните неземеделски работници: 35,0% наемни работници, 10,0% наемни работници и наемни служители, 5,0% наемни работници, наемни служители, частни производители, т.е. при половината от домакинствата основната част от членовете в трудоспособна възраст са предимно наемни работници.

Трудовата миграция в домакинството е предимно ежедневна — в 40,0% от домакинствата, а в 5,0% — ежедневна и дългосрочна. Следователно работа се търси и намира извън селото, в което живее домакинството, от една страна, и от друга — българите мюсюлмани са една от основните групи, участващи в трудовия пазар в града. Специфичното е, че при тази група има най-висок процент трудови мигранти — ежедневни и в комбинация ежедневни и дългосрочни. Само в една десета от домакинствата няма трудова миграция, за разлика от другите общности — при 21,4% от българските, 42,0% от турските и 35,0% от циганските.

Основаната част от домакинствата са заети предимно в сферата на отрасли извън земеделието — една трета, в земеделие и неземеделски производствени отрасли — една десета, в неземеделски производствени отрасли и непроизводствени отрасли — една десета, в непроизводствени отрасли — една двадесета и в земеделие и непроизводствени отрасли — една двадесета. Тук в някаква степен е отразена високата образователна степен на общността като цяло.

При една четвърт от домакинствата лицата в трудоспособна възраст са незаети, което е най-високото ниво в сравнение с другите общности — 4,5% за българи християни, 5,0% за турци и 15,0% за цигани.

Една десета нямат семейно земеделско стопанство. При 65,0% всички са заети (най-висок дял в сравнение с другите общности), при 15,0% повече от половината, при 10,0% по-малко от половината.

При почти половината от домакинствата в семейното земеделско стопанство са заети членовете в трудоспособна възраст (тази ситуация при другите общности важи за 13,8% български, 28,0% турски и 20,0% цигански домакинства), при една трета — членове в трудоспособна възраст и такива в дотрудоспособна възраст (8,3% при българските, 16,0% при турските и 20,0% при циганските), при една двадесета членове в трудоспособна възраст, в надтрудоспособна възраст и в дотрудоспособна възраст, при една двадесета — членове в трудоспособна възраст и в надтрудоспособна, при една двадесета — членове в надтрудоспособна възраст. Тази ситуация е естествена при ниската възраст на домакинствата и относително многото деца до 18 годишна възраст, но не е типична за българското общество като цяло.

Почти една трета от домакинствата имат само пазарно семейно земеделско стопанство, една пета — пазарно семейно земеделско стопанство и други дейности, една пета — потребителско семейно земеделско стопанство и други дейности. На основата на ориентацията на дейностите и активността в домакинството то може да се определи като потребителско средно развито като една част от домакинствата са развити — една двадесета.

Според 7-степенната скала за материално състояние на домакинството българите мюсюлмани се движат от „непоносимо“ до „отлично“ като натрупванията са в първите пет позиции с „приоритети“ на непоносимо — една четвърт от домакинствата и нормално — една четвърт от домакинствата, с по една пета за тежко и затруднено и с по една двадесета за добро и отлично. Най-високият дял за „отлично“ и „нормално“ е при тази общност — при българи 3,4% и 10,1%, при турци 2,0% и 14,0%, при цигани 0,0% и 5,0%.

Ясно е изразена тенденцията от оцеляване на домакинството (половината) към развитие (една десета). Това, което се забелязва при турската и отчасти при българската етническа общност, тук е доказано с категорични показатели — най-нисък процент на обедняващите (около една седма) (за българи християни 21,5%, за турци 16,0%, за цигани 35,0%) и най-висок процент на развиващите се (една десета) (за българи християни 5,5%, за турци 8,0%, за цигани 0,0%).

В подкрепа на горните твърдения са и показателите от модела за приспособяване на домакинството: избраният модел е засилена активност — почти една трета; след него се нареждат активност — една четвърт, относителна пасивност — една четвърт, ограничена активност — една пета. Подобно на предходния проблем и тук се откроява по-ясно избраният път от българи (не съвсем категоричен) и турци.

Разбира се, социално — психичната нагласа като бавно променящ се феномен, все още преобладаващо е примиренческа (над една трета) и песимистична (една трета), но определено значима е и онази част от домакинствата с оптимистична нагласа (една пета), които вероятно придават специфичното в образа на тази културна общност — намирането на ниши, гъвкавостта и справянето с нови ситуации, активизирането на всички ресурси, от една страна, и от друга — наличието на голям потенциал (оптимистична е нагласата на 13,1% от българите, 14,0% от турците и 10,0% от циганите).

Равни са дяловете на участие на домакинствата в институции и предприятия с държавна собственост — една пета и в собственото домашно производство земеделско или не — една пета; следват домакинства, при които се комбинират работещи в държавни предприятия, кооперативни и производства на домакинството — около една седма и на други лица — една десета. (Най-висок е делът на заетите в държавни предприятия — една пета (14,1 за български християнски, 5,0% за турски и 0,0% за цигански).

Материалната база на домакинството се характеризира предимно като ограничена — за повече от половината (65,0%) от домакинствата. Това е подобно на положението при българи (44,5%), турци (42,0%) и цигани (45,0%), макар и в по-голяма степен, но впечатлява относително високият дял при позицията високо развита материална база — една десета (4,3% за българи, 3,0% за турци, 5,0% за цигани). Това би било добър ресурс за успешно бъдеще.

По-добри са параметрите и на възможностите на домакинството за осигуряване на различни видове доход. Подобно на тенденциите при избраните стратегии, проявената активност, социалнопсихичната нагласа и пр. и тук по-ярко проличава положителното движение от слаби възможности (половината) през малки възможности (една четвърт) към широки възможности (една десета) като последните са най-големи в сравнение с другите разглеждани групи (7,7% за българи, 8,0% за турци и 5,0% за цигани).

Голям дял от домакинствата (85,0%) не очакват увеличаване, една десета — увеличаване със зрели членове и една двадесета — с деца. Повтаря се моделът на развитие на домакинството на другите общности и предимно на мнозинството.

Причините за намаляване са поради брак (една двадесета), повишаване на образованието (една двадесета) и търсене на работа (една двадесета). Посоката на намаляване е към друго село за една двадесета от домакинствата и към града за една двадесета от домакинствата. За една пета от домакинствата се очаква само намаляване на броя на членовете, а за около една седма — само увеличаване. Макар и по-бавно и с известно закъснение се върви в посоката на мнозинството и на останалите общности.

Решението на проблема безработица се търси при съчетаването на трите възможни стратегии: за една пета от домакинствата — пасивност, приспособяване и трудова активност, при една десета — приспособяване и трудова активност, при една десета пасивност и трудова активност, при една двадесета пасивност и приспособяване.

Една двадесета от домакинствата разчитат на социална помощ, около половината — не разчитат; една двадесета от домакинствата регистрират частна фирма или започват някаква частна дейност при безработица, което е най-голям дял в сравнение с другите общности — само при българите християни има 0,9% от домакинствата, които се ориентират към този вид дейност в подобна ситуация.

Благоустроеността на къщата се движи от слаба (за една седма) през средна (за една четвърт) към добра (за над една трета) и много добра (за една четвърт). Тук се реализира българския християнски тип отношение към дома, което позволява да се мисли, че това е български етнически културен комплекс. Половината от респондентите определят културно-битовото си обзавеждане като „средно“ — в тази общност най-голяма част от домакинствата се ориентират към тази позиция. Големи са дяловете и при оценките „добро“ и „високо“ — общо около една трета. Доколкото тази на пръв поглед субективна оценка се основава на обективни, фактологични характеристики, може да се твърди, че категорично отсъства семантично разминаване.

В подкрепа на информацията за оценяването на бизнес дейността като някакъв изход от безработицата, от една страна, и от друга — за особената личностна активност, са данните за относително високите проценти, израз на намеренията им за строеж (покупка) на жилище (една десета), на селскостопански постройки (една десета) и на жилище и бизнес имущество (една двадесета). Това може да се разглежда и като някакво доказателство за отсъствието на намерения (в значителна степен) за емиграция — извън селището, в което живеят или страната.

Специфичността на тази група от българското общество се вижда и в размерите на притежаваната или наемана земя: най-голямата част от респондентите (почти половината) са собственици на земя до 5 дка, следват тези на земя от 5 до 10 дка (около една седма) и на земя от 11 до 20 дка (една десета); размерът на наеманата земя е също до 5 дка (за една пета). Вероятно тази фактология се обяснява с начина на живот в планинските райони, заетостта само в конкретен вид земеделско производство, което е предопределено от климатичните условия и предпочитанието да се работи в държавни предприятия.

Единствен начин за стопанисване на земята е частният, самостоятелният, за разлика от другите групи, при едни от които предпочитаният е кооперативния (българите — 30,3%), а при други — и самостоятелен, и кооперативен (турци и цигани).

Специфична е структурата на дохода. За разлика от останалите групи тук преобладаващи комбинации са селскостопанска и друга дейност (за повече от една трета от домакинствата) и селскостопанска дейност и социални помощи (за повече от една трета). Не може да не се отбележи големият дял на съчетаващи селскостопанска дейност и някаква друга, но не социална помощ, което не е особено привлекателен вариант за която и да е друга общност. Впечатляващ е и малкият дял на доход само от социални помощи (за една двадесета от домакинствата) срещу 26,4% за българи, 14,0% за турци и 10,0% за цигани. Обяснението може да се търси в ниското възрастово ниво на домакинството, във високото образование и квалификация и пр.

Самостоятелно семейното земеделско стопанство няма никакво място в общия доход на домакинството, т.е. няма домакинство, което да разчита единствено на полученото от семейното земеделско стопанство — една пета от респондентите нямат доход от него, а една десета нямат изобщо такова. Не е необходима особена прозорливост да се предположи обяснението на подобен факт — специфичните климатични условия, малкото земя, относителната монокултурност (тютюнопроизвоство, картофи), високото образование, ниската възраст и пр. са все фактори, които ориентират към друг тип предпочитани дейности.

Главният източник на доход са фирми и предприятия (за повече от една трета) и пенсии (за една четвърт). Значително се различават от останалите групи по начина на ранжиране на възможните доходоносни дейности в българското село, което предполага различия в стила на живот, манталитета, ценностните ориентации.

По повод оценката на дохода в настоящия момент тази група натрапчиво прилича на циганите — съсредоточава отговорите при позициите „не ни стигат“ (40,0%) и „стигат ни само за храна и сметки“ (35,0%). В същото време те удържат най-висок дял (една двадесета) при позицията „стигат ни за всичко, което пожелаем“.

Най-голяма е частта от респондентите, за които зависимостта между икономическото състояние на домакинството и активността на личността са в средно силна зависимост (около една трета) при положение, че само за 16,5% от българите християни и за 7,0% от турците това е валидно. Особена жизненост, издръжливост и оптимизъм предполага тази ситуация. Без преиграване с категорични твърдения се създава особена ситуация на социално доверие в разумно избраните стратегии и успешното им реализиране.

Икономическото си състояние оценяват подобно на българите и турците като не променило се (малко по-малко от половината) и подобрило се леко (една четвърт), но за разлика от турците при тях има една двадесета, чието икономическо състояние се е променило съществено.

Стратегиите им при парични затруднения са подобни на българи, турци и цигани, но изразени значително по-категорично: повече от половината са решавали затрудненията си чрез комбиниране на трите възможности — пасивност, ограничения и работа. Не може да не се отбележи, че това е единствената група, при която пасивността като самостоятелна поведенска реакция е отсъствала изцяло. По приблизително подобен начин стоят и сега нещата — пасивността не се има предвид като възможност; ограниченията и работата се избират от повечето респонденти (над половината общо). Не трябва да не се подчертае увеличаването броя на лицата предпочитащи, сега комбинацията от работа и ограничения (с една двадесета) и намаляването броя на ориентираните към комбинацията от пасивност, работа и ограничения (с повече от една трета). С други думи работата и ограниченията остават избираните жизнени стратегии.

Около една трета от респондентите определят домакинствата си като лишаващи се от всичко, с изключение на храна, около една трета — като лишаващи се от всичко, включително и от храна, а една седма — като лишаващи се от материални и духовни потребности, т.е. домакинствата на българите мюсюлмани не се различават съществено в това отношение от домакинствата в останалите общности.

На въпроса „От какво главно се нуждае домакинството“ избраните отговори са „пари“ (за повече от половината) и „земя“ (за повече от една пета) подобно на българи, турци и цигани. Различието е в: най-малък е делът на нуждаещите се от пари, най-висок е делът на нуждаещите се от земя и най-висок е делът на нуждаещите се от бизнес съвет.

Почти една трета от респондентите определят като единствени дарители на домакинствата им родителите срещу 3,7% за българи, 4,0% за турци и 0,0% за цигани, което е интересен акцент в начина на функциониране на домакинството и на цялата общност.

3. Турският етнос — умението на приспособяването

Турското домакинство е предимно четиричленно — почти една четвърт и тричленно — над една пета. При повече от половината няма деца до 18 години; над една седма са еднодетни и също толкова са двудетни. В една четвърт няма лица в трудоспособна възраст, а в една трета от домакинствата членовете от 18 до 40 години не са встъпвали в брак.

Сравнително висок е делът (малко по-малко от половината) от домакинствата, които нямат членове в пенсионна възраст; пенсионери между 65 и 75 години имат над една седма от домакинствата, между 75 и 80 години има в по-малко от една десета; между 18 и 30 години има членове при над една десета от домакинствата, между 31 и 45 години — в една пета, едновременно на възраст от 18 до 45 години има в над една пета; в една четвърт няма членове в трудоспособна възраст; в над една двадесета половината от трудоспособните членове са безработни, а в също в толкова — всички трудоспособни са безработни.

Турските домакинства по отношение на големина, действеност и възможно бъдеще са — средни активни (над една трета), големи активни (почти една пета), малки активни, безперспективни (почти една пета); според образователно ниво се групират така: доначално — една четвърт, основно — около една пета и средно — една седма, а по скалата ниско — средно — високо ниво съсредоточаването е при ниско и средно (около една четвърт общо).

По отношение на социално — групова принадлежност турските домакинства се концентрират около частни земеделски стопани (по-малко от половината) и наемни и кооперативни земеделски работници (над една трета); по отношение на статуса натрупванията са при „само наемни работници“ (една пета) и „само частни производители, търговци, занаятчии“ (по-малко от една десета). В приблизително половината от турските домакинства няма трудови мигранти като се има предвид, че около една десета от турците не работят като не се имат предвид членовете в нетрудоспособна възраст; ежедневните трудови мигранти са от над една пета домакинствата; по отношение на отрасъла на заетост членовете на над една четвърт домакинства са заети в земеделието, а в промишленост, строителство, търговия, транспорт на около една седма. В малко повече от половината от домакинствата в работата в семейното земеделско стопанство са заети всички членове, а при една четвърт — повече от половината от членовете.

Само малко повече от една двадесета от домакинствата нямат семейно земеделско стопанство, а в близо една трета от турските земеделски стопанства работят само членове в трудоспособна възраст, в една пета — пенсионери и членове в трудоспособна възраст, в една седма — членове в трудоспособна възраст и деца, т.е в над половината работят предимно членове в трудоспособна възраст, а в една четвърт пенсионерите са единствената работна ръка. Близо половината от турските семейни земеделски стопанства са само пазарни, почти една пета са само потребителски неразвити, една десета комбинират земеделска с неземеделска дейност като земеделската е насочена към пазара и по-малко от една десета обединяват земеделска с неземеделска дейност като земеделската е насочена към собствени нужди; дейността само на една стотна от турските домакинства са насочени само към бизнес дейност извън селското стопанство.

Една трета от домакинствата се самоопределят като намиращи се в тежко състояние, в затруднено — повече от една пета, в нормално — почти една седма и в непоносимо — малко над една десета; наричащите се богати са две стотни; живеещите в мизерия са над една десета. За половината основна стратегията на оцеляване е измъкване — за повече от една четвърт, стабилно развиващите се са по-малко от една десета, обедняващи са около една седма. Пасивността е главно за една седма, ограничената активност за една четвърт, засилената активност за повече от една трета; примиренческа социалнопсихична нагласа имат повече от една трета, реалистична — около една трета, песимистична — една пета, оптимистична — една седма; ангажирани с дейности, свързани със собствеността на домакинството — над една четвърт, в предприятия с държавна, кооперативна собственост и собственост на домакинството — по-малко от една пета; високо развита имуществена база (тук се включват земята за семейните земеделски стопанства, недвижимите имоти за семеен бизнес, движимата собственост) имат само три стотни, ограничена имуществена база — почти половината, лишени от каквито и да било собствени средства за производство са една седма; домакинствата с големи възможности за разгръщане на трудовия потенциал на членовете си са почти една десета; една десета очакват увеличаването си със зрели хора (снахи, зетьове), по-малко от една десета с деца, една стотна с деца и зрели хора, а огромната част (81,0%) не очакват увеличаване; напускането (макар и незначително) на селото е поради брак, повишаване на образованието и работа, а посоката на насочване от селото е към друго село и чужбина; намаляващите по брой домакинства са повече от една трета срещу увеличаващи се по-малко от една пета.

В турската етническа общност има ясно изразена позиция — умение за приспособяване плюс трудова активност (за повече от една десета от домакинствата при повече от една четвърт безработни); разчитащи на социални помощи са три стотни; неблагоустроени са домовете на една седма от домакинствата, слабо благоустроени — на повече от една четвърт, средно благоустроени — на приблизително една трета, много добре благоустроени — на по-малко от една десета. Почти цялата анкетирана общност е посочила, че няма недвижима собственост (93,0%). Битовото обзавеждане е ниско за повече от половината и средно за около една трета; нямат намерението за строеж или покупка на жилище, селскостопански постройки, сгради за някакъв вид бизнес и пр. приблизително масово (89,0%).

Близо три четвърти не наемат земя като наеманата земя е в размер от 1 до 5 декара; доста над една трета нямат собствена земя; повече от половината имат от 1 до 20 декара земя; по-малко от една десета имат над 20 декара земя; реално земята се стопанисва индивидуално (41,0%) и чрез кооперация (15,0%). Само над една десета от турските домакинства получават социални помощи, една четвърт — социални помощи и доходи от селскостопанска дейност, четири стотни — социални помощи и други (неселскостопански) доходи, почти една четвърт — социални помощи, селскостопански и неселскостопански доходи; при около една трета изобщо отсъства доходът от семейното земеделско стопанство. За близо половината от домакинствата основният източник на доход е семейното земеделско стопанство, за по-малко от една пета — пенсиите, за една седма — държавните или кооперативни неземеделски фирми и предприятия; само две стотни са богати, една трета успяват да поддържат средно ниво на жизнен стандарт (според български критерии). Над една трета (37,4) от турските домакинства са бедни, а около една трета живеят под жизнения минимум, т.е. не могат да си осигурят дори храна. Близо половината са принудени да се лишават от всякакви потребности, а от материални (с изключение на храната) и духовни се лишават — малко по-малко от половината; парите са основен необходим ресурс за над половината, една седма се нуждаят от земя; приблизително толкова определят зависимостта между материалното състояние на домакинството и личните усилия като силна срещу малко над една десета, които смятат, че такава зависимост не съществува; положителна промяна в близките 2–3 години очакват една пета (като в най-категоричната позиция „ще се подобри съществено“ не присъстват домакинства от тази етническа общност); в средата на скалата („няма да се промени“) са почти половината; с песимистични нагласи са над една трета като катастрофичните нагласи са характерни за над една десета; предпочитана стратегия излизат по-скоро ограничението и работата — над половината; разчитащи на социални помощи от държавата през периода 1989–2000 година са над една четвърт, а за сегашния — с 0,5% по-малко.

4. Циганският етнос — измерения на мизерията

В сравнение с другите изследвани групи циганската общност имат най-много многодетни семейства: почти една пета са шест и седемчленни; само при една десета от циганските домакинства няма деца до 18 годишна възраст; близо половината са двудетни и една четвърт са еднодетни.

Висок е процентът на невстъпвалите в брак — в повече от половината домакинства; също в толкова (повече от половината) няма членове в пенсионна възраст; пенсионери между 65 и 75 години има в една четвърт от циганските домакинства, между 75 и 80 години — в една двадесета; между 18 и 30 години има членове в около една седма от домакинствата; членове между 31 и 45 години — в една трета; членове на възраст от 18 до 45 години — в една четвърт; в една десета няма лица в трудоспособна възраст; в една пета от домакинствата половината от членовете в трудоспособна възраст са безработни, в една десета — повече от половината членове в трудоспособна възраст са безработни, в една седма — всички трудоспособни са безработни; циганските домакинства са предимно големи активни (повече от една трета), големи неактивни (една седма), средни неактивни (една седма).

Образователното ниво е основно (за една седма), средно (за една седма) и доначално (за една десета), а според обобщен образователен показател циганските домакинства се разполагат в скалата ниско ниво (една четвърт) — средно ниво (една седма) — високо ниво (една двадесета). С други думи най-високото образование в циганското домакинство е основното (почти половината).

По отношение на социално — групова принадлежност домакинствата се концентрират около наемни и кооперативни земеделски работници (близо половината), частни земеделски стопани (една четвърт) и неземеделски наемни работници (една четвърт); по отношение на статуса натрупванията са при „само наемни работници“ (почти половината) и „само частни производители, търговци, занаятчии“ (една десета); в повече от една трета от циганските домакинства няма трудови мигранти въпреки че около една седма от циганите не работят като не се имат предвид членовете в нетрудоспособна възраст; ежедневните трудови мигранти са от почти една трета домакинства; по отношение отрасъла на заетост членовете на домакинствата са заети преобладаващо в земеделието — при почти една трета, а в промишленост, строителство, търговия, транспорт — при една четвърт; при почти половината от домакинствата в работата в семейното земеделско стопанство са заети всички членове на домакинството, а при една седма са заети повече от половината от членовете на домакинството; една четвърт от домакинствата нямат семейно земеделско стопанство; в една пета от циганските семейни земеделски стопанства работят само членове в трудоспособна възраст, в една десета — пенсионери и членове в трудоспособна възраст, в една пета — членове в трудоспособна възраст и деца, в една десета — пенсионери, членове в трудоспособна възраст и деца, т.е в повече от половината от циганските семейни земеделски стопанства работят предимно членове в трудоспособна възраст; в една седма от циганските семейни земеделски стопанства пенсионерите са единствената работна ръка; една пета от домакинствата са само с пазарно семейно земеделско стопанство, една пета са само с потребителско средно развито земеделско стопанство и една пета комбинират земеделската дейност с насоченост към потребление и други бизнес дейности; няма домакинства, чиито усилия са насочени само към бизнес дейност извън селското стопанство.

Повече от една трета от домакинствата се самоопределят като намиращи се в тежко материално положение, в непоносимо — една четвърт, в затруднено — една пета и в поносимо — една десета; наричащи се богати няма; живеещите в мизерия са една четвърт.

Оцеляването като основна стратегия е посочено от почти половината от циганските селски домакинства, измъкването от една четвърт, стабилно развиващи се няма, обедняващи са една трета; пасивността е избрана от почти една трета като отговор на новите реалности, ограничената активност от почти една трета, засилената активност от една четвърт; примиренска социалнопсихична нагласа имат една пета, реалистична — една пета, песимистична — половината, оптимистична — една десета.

Ангажираността с дейности, свързани със собствеността на домакинството, са една пета, с предприятия с държавна, кооперативна и частна (не на домакинството) собственост са около една седма и с частна (на домакинството и не на домакинството) собственост са също около една седма; високо развита имуществена база (тук се включват земята за семейните земеделски стопанства, недвижимите имоти за семеен бизнес, движимата собственост) имат само една двадесета, ограничена имуществена база — почти половината, лишени от каквито и да било собствени средства за производство — една десета.

Домакинствата с големи възможности за разгръщане на трудовия потенциал на членовете си са една двадесета; една десета очакват увеличаването си със зрели хора (снахи, зетьове), 2,6% с деца, няма домакинства, които очакват да се увеличат едновременно с деца и зрели хора, 70,0% не очакват увеличаване; напускането (макар и незначително) на селото е поради брак, повишаване на образованието и работа, а посоката на насочване от селото е към друго село; намаляващите по брой домакинства са над една трета срещу увеличаващи се една пета; разчитащи на социални помощи са една седма при над половината безработни.

Неблагоустроени са една четвърт, слабо благоустроени — половината, средно благоустроени — една пета, добре благоустроени — няма, много добре благоустроени — една двадесета; няма недвижима собственост, даваща възможност за развитие на частен бизнес при 90,0%; ниско ниво на битовото обзавеждане — в почти три четвърти от домакинствата и средно — в една седма; нямат намерение за строеж или покупка на жилище, селскостопански постройки, сгради за някакъв вид бизнес и пр. почти при цялата общност (95,5%).

Близо три четвърти не наемат земя; наема се най-вече земя в размер от 1 до 10 декара и над 30 декара при положение, че половината нямат собствена земя; над една трета имат от 1 до 20 декара земя; една двадесета имат над 20 декара земя; реалното стопанисване на земята е в кооперация за една десета и индивидуално за една пета; една десета от домакинствата получават само социални помощи, една седма — социални помощи и доходи от селскостопанска дейност, една седма — социални помощи и други (неселскостопански) доходи, една пета — социални помощи, селскостопански и неселскостопански доходи; при половината изобщо отсъства доходът от семейното земеделско стопанство; за една пета — основният източник на доход е семейното земеделско стопанство, за една седма — държавните или кооперативни неземеделски фирми и предприятия, за една десета — пенсиите, за една десета — социалните помощи, за една десета — несобственото семейно земеделско стопанство, за една десета — частната собствена неземеделска фирма, за една десета — частната несобствена неземеделска фирма.

Характерно е, че сред тази етническа общност няма богати, една пета успяват да поддържат средно ниво на жизнен стандарт (според български критерии), почти една трета са бедни и половината живеят под жизнения минимум, т.е. не могат да си осигурят дори храна; принудени са да се лишават от материални (с изключение на храна) и духовни потребности са почти три четвърти, а от всякакви потребности — почти една трета; парите са основен ресурс според мнозинството (85,0%); за една седма зависимост между материалното състояние на домакинството и индивидуалните усилия не съществува.

Положителна промяна в близките 2–3 години очакват само една десета (като в най-категоричната позиция „ще се подобри съществено“ не присъства циганско домакинство); при позицията „няма да се промени“ са половината; с песимистични нагласи са малко под половината като катастрофичните нагласи са характерни за една пета; основната стратегия е пасивност и някаква работа за три четвърти; към комбинацията от ограничение и работа се ориентират голяма част от домакинството — само ограничения избират една двадесета; пасивност и ограничения избират също една двадесета; работа и ограничения избират една седма, а пасивност, ограничения и работа избират почти една трета; разчитащи на социални помощи от държавата през периода 1989–2000 година са една трета; сега вече разчитат малко под половината.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Кожухарова, В. 1996. Селото — в търсене на оптимистична стратегия. Селото, Земята и земеделския труд — тревоги и надежди в края на XX век. София: АЛЯ.

Добрева, Ст. 1997. Земята — богатство на българите?. Селото, земята и земеделския труд — тревоги и надежди в края на XX век. София: АЛЯ.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Предмет на анализа на нашата разработка бяха хората, които живеят днес в българското село — в тяхната статика и в тяхната динамика. За най-устойчива точка, спрямо която отчитахме статичността и движението, ние избрахме селското домакинство, където като в капка роса се проецира ставащото в българското общество във времената на дълбоки качествени промени. Чрез интерпретацията на емпиричните данни ние се опитахме да правим преход от малкия свят на социалните процеси към по-общите проблеми на нашето село и на нашето общество. От информацията за своето домакинство и своето село ние търсехме щрихите към една по-обща картина за днешното състояние на селото и за възможното негово бъдеще.

Според нас в българското селско домакинство и в българското село се отразяват по-отчетливо, по-графично светлините и сенките на социалния ни живот и тези светлини и сенки не са нещо затворено, откъснато, самостоятелно, заключено в селото и селската общност. При всички факти за „закриване“ на много „валенции“ за връзка със света на отделната личност и отделното село, селото като подсистема на обществото остава с открити социални пространства към града и към света изобщо, пространства, наситени с движения на хора, стоки, информация и т.н.

Селото като подсистема на обществото се опитва да преорганизира своите елементи на социалния живот, за да запази своята системна цялост. Разбира се това реорганизиране носи много деструктивност и социална несигурност за отделния човек, за неговото домакинство, за неговото село. Всъщност днешното преработване на системната цялост е в голяма степен продължение на започнали отдавна процеси на преход от синкретичния модел на традиционното село към модернизация и диалог с урбанизацията. Съвременната кризисност прави по-видими някои явления, но и показва, че всяка промяна има своето „технологично време“ и че никога очакванията на лицето за промяната не съвпадат изцяло със случващото се, но се вписват в някакви тенденции.

Естествено процесите не се изявяват с еднаква сила и еднаква стабилност във всички села. Според съвкупността от общите оценъчно субективни виждания на нашите респонденти за собственото им село, селата доста условно са разделени на три групи — перспективни, стабилни, замиращи. Това субективно разделение, направено от респондентите, както видяхме се потвърждава при анализа на различни аспекти на селския потенциал. Чрез него може да се види донякъде степента на устойчивост на параметрите на отделното село.

Оценка на респондентите за селото, в което живеят

Перспективните села са предимно в равнините и най-често са големи. Малките планински села най-рядко се оценяват като перспективни.

Трябва да се отбележи, че макар и географското положение (равнинно, полупланинско, планинско) и броят на жителите (до 500; 501–1000; 1001–1500; 1501–2000; над 2000) да влияят на стабилността и перспективността на селото, те се проявяват заедно с други показатели, влияещи върху нормалното функциониране на селото.

Най-големият дял от перспективните села е в групата села от 501 до 1000 жители (45%). Най-големият дял от стабилните села е също от тази група (30,5%). Най-големият дял от замиращите села е до 500 жители (36,4%).

Близостта до град е също важен фактор за перспективността на селото. Ако този град е голям, шансовете за устойчиво развитие също нарастват. Селата край София са оценени само като перспективни и стабилни.

Но има още нещо — близо 2/3 от селските жители живеят близо до град (до 12 км) и това е може би едно от обясненията за наситеността с движение по пространството между селото и града.

Колкото по-слабо изявено е функционирането и развитието в едно село, толкова в по-голяма степен се проявяват негативните тенденции и „натежават“ самооценките за трудностите в домакинството. Например, в перспективните села като непоносимо и лошо са оценили състоянието на домакинството си 27,3%, а в замиращите села такава оценка са дали 47,6%. Като отлично е оценено състоянието само при два случая в цялата извадка, но те са в перспективни села. 7,2% от перспективните села и само 2,3 % от замиращите считат, че домакинствата им са в добро състояние.

Перспективността на селото корелира и с оценката на нашите респонднти за демокрацията като синоним на днешната ситуация.

Това най-добре личи в двете крайни позиции^[62] — позитивното отношение и негативното отношение.

Графика

Очевидно кризата в българското село се изявява с различна сила и категоричност в различните типове села, но нашите анализи показват, че са налице определени тенденции, които доминират и въз основа на тях можем да направим някои най-общи заключения.

• Запазени са тенденциите за намаляване на репродуктивната база на естественото възпроизводство на селското население, започнали със смяната на модела на репродуктивно поведение още след Първата световна война и особено силно изявени след Втората световна война. Продължава да се стеснява сегментът на селските домакинства, в които се реализира естественото възпроизводство на селското население, но този факт е сходен със съответните тенденции в града.

Най-важно за нормалното протичане на социалния живот в българското село си остава естественото възпроизводство. Само през 1999 г. в селата са се родили около 2500 деца в повече в сравнение с предходната. Българското село живее и поддържа крехките параметри на устойчивост благодарение на основните демографски процеси — брачност и раждаемост.

Може да се каже, че върху модела на репродуктивното поведение намалява влиянието на религиозната принадлежност. Най-бавно в тази насока се проявяват тенденциите сред циганския етнос (неговите представители обаче принадлежат на поне три конфесионални общности) и може би в този случай влияят преди всичко някои етнокултурни фактори, които тук няма да обсъждаме. Практически най-силно влияе върху репродуктивния модел образованието на семейната двойка.

Намаляването на репродуктивния сегмент продължава да става за сметка на изтичането на най-младия и най-качествения контингент на селското население. Такива са и очакванията за бъдещето Най-силно трайните миграционни нагласи се изявяват при българите — християни; най-силно изявена е ежедневната и дългосрочна трудова миграция при българите — мохамедани, чиито домакинства остават на постоянно местожителство в селото. От тук произтича фактът за най-значимо застаряване на населението при българите — християни и за най-стабилно присъствие на млади и образовани хора в домакинствата на българите — мохамедани.

• Наблюдава се устойчива пропорция при разпределението на типовете домакинства — прости домакинства = нуклеарни семейства; сложни домакинства. При сложните домакинства, които устойчиво запазват дал около 1/3 от всички, е най-широка репродуктивната база, в тях има най-много деца от всички възрастови групи. Те са най-отворени към движение — напускане и идване на нови членове. При тях е най-силно изявена образователната и социалната хетерогенност.

Най-голям е относителният дял на едночленните домакинства при българите — християни, а най-малък е този дял при циганския етнос.

• Естественото възпроизводство на социалния субект в днешното село не осигурява достатъчен в количествено и качествено отношение потенциал, чрез който може да се осигури пълноценно функциониране на селищния организъм и това се отнася дори и за най-големите и най-перспективните села.

Изследването потвърди нашата хипотеза, че недостигащият чрез естествено възпроизводство човешки ресурс се компенсира в някаква степен от „обратните мигранти“ от града към селото.

Миграционните движения между града и селото са доста интензивни, но дебитът на „обратните мигранти“ все още не може да компенсира потока на предимно млади хора към града.

Селото се напуска главно, най-често от млади и образовани хора. Младите в трудоспособна възраст най-често напускат селото.

Към селото се връщат главно хора след зрялата трудоспособна възраст и в ранната пенсионна възраст. Селските мигранти в града формират в някаква степен „паралелна селска общност“, „селска диаспора“, която остава по някакъв начин и в някаква форма свързана със селото, от което са мигрирали и към което те биха се върнали. Тази „селска диаспора“ играе или би могла да играе важна роля за консолидиране на социалните актьори в селата за дейност, насочена към различни форми на местното развитие.

Очакванията за силни миграционни движения към селото не се потвърждават, но твърде устойчива е тенденцията за „обратна миграция“, започнала още през 80-те години и продължила през деветдесетте. Тези тенденции обаче не могат да компенсират новите прояви на миграционни движения, насочени извън страната. Относителният дял на селското население продължава да намалява.

Вероятно с по-силно изявено миграционно поведение сред жените може да се обясни дисбалансът между мъжете и жените в трудоспособна възраст. По статистически данни устойчиво се поддържа в продължение на години относителният дял на жените на 44,6% от трудоспособното селско население, а при мъжете — на — 55,4%. Тези данни се потвърждават и при нашето изследване. Това очевидно влияе и на възможността за създаване на достатъчно семейни двойки в репродуктивна възраст.

• При едно широко разглеждане на трудовия потенциал, в който се включва цялата онази част от социалния субект на село, която чрез своята активност влияе за нормалното функциониране на селския селищен организъм, ние трябва да излезем от рамките на статистически определената трудоспособна възраст. Това най-добре се вижда в рамките на домакинството, в дейностите свързани непосредствено с обсега на домакинските задължения и работа във всички форми в дома, в семейното земеделско стопанство, в семейната неземеделска икономическа активност.

Естественото възпроизводство на човека не може да осигури достатъчен трудов потенциал, за да могат всички елементи на обществения живот да функционират нормално с участието на качествено подготвени специалисти в съответните профили. При това резервният, обърнатият към бъдещето потенциал намалява — веднъж, чрез ежегодния спад на коефициента за раждаемост, втори път чрез високата детска смъртност и трети път — чрез миграцията на родителите. В селата са се родили през 1981 г. 42 048 деца; през 1989 г. 33 565; през 1992 г. 28 639 деца, а през 1998 г. 17 701. През 1997 г. е достигнат пик на детската смъртност в селата. Ужасяващо висока за края на XX век е детската смъртност в област Монтана — 27,1%. За периода 1997–1999 г. общата съвкупност на децата до 15-годишна възраст е намалял с 42 078 души. Броят на селските деца намалява и поради това, че сравнително големите контингенти, родени в началото на 80-те години, излизат от детската възраст.

Към трудовия потенциал в селата обаче се включват пенсионерите, работещи като наети, самонаети или в семейното земеделско стопанство.

Трудовият потенциал на селото нараства и чрез „обратните мигранти“, върнали се за временно или постоянно местоживеене на село. Чрез тях се покриват много от празните полета за социална активност, освободени от мигриралите към града и извън България. Те попълват ролевото многообразие на необходимите социални актьори за съхраняване на хомеостазиса на селския селищен организъм.

Чрез естественото възпроизводство, чрез разширяване рамките на трудовоактивната възраст и чрез „обратните мигранти“ селото осигурява определен минимум на трудовия потенциал. Парадоксално е, че и за този минимум са малки възможностите за осигуряване на постоянна трудова заетост, чрез която да се гарантира някаква достатъчност за нормален живот.

В текста е направен подробен количествен и качествен анализ на трудовия потенциал (вкл. и по етнически профил) и е разкритаспецификата на селската безработица, както и ролята на семейното земеделско стопанство за реализиране на трудово активното население.

На първо приближение в самооценките на селските жители доминират песимистичните нагласи и чувства за безизходица, но при анализа на дейностния профил на домакинството и източниците за доход се виждат усилията за търсене на варианти за реализация на трудовия потенциал на домакинството и за ориентиране към дейностни профили, включващи всички или по-голямата част от членовете на домакинството.

Анализът на данните показа, че при сравняване на домакинствата по стопанска перспектива, могат да се намерят твърде големи сходства при домакинствата с различен етничен профил и вероятно не точно етническата принадлежност играе основна роля при „избора“ на икономическа стратегия. Стратегията на оцеляването, която е доминираща, е характерна за 47,8% от домакинствата на българите християни; за 50% — при българите мохамедани; за 49,0 при турците; за 40% при циганите. Подобна близост се наблюдава и при стратегиите за „измъкване“, определящи за домакинствата на 25,2% от българите християни; на 25,0% от циганите; на 25,0% от българите мохамедани; на 25% от турците. Тревожно голям е делът на обедняващите цигански домакинства — 35%; при 21,5% — на българи християни; 15% — българи мохамедани; 16% — при турските домакинства.

В този случай доста отчетливо се вижда, че в сегашната икономическа ситуация етническата и религиозната принадлежност имат слабо влияние и при един поглед на данните може да се види, че образованието и квалификацията имат далеч по-важно значение.

• Селският дом се устройва при едно непрекъснато преливане на урбанистични влияния и рурални традиции. Модерното се утвърждава, когато прагматизмът го налага, традициите се запазват, когато те са подкрепяни от някаква непосредствена прагматична потребност. Това най-добре се вижда при ползването главно на печка с твърдо гориво за отопление през зимата, за целогодишно готвене, за затопляне вода в съдове. Донякъде това прозира в бавните промени при преустрояването на селските тоалетни.

При цялата икономическа стагнация, макар и бавно, селският дом постепенно преодолява някои индикатори на лошото благоустройство — подобряват се показателите за водоснабдяване в дома, за канализацията, за банята за целогодишно ползване, за модернизацията на тоалетната. Нараства делът на домакинствата притежаващи и използващи модерните домакински уреди и културно — комуникационни средства. Има почти пълно насищане с телевизори, расте делът на притежателите на видеотехника и сателитни антени. Твърде бавно навлиза в селския дом персоналният компютър.

Младите и „обратните мигранти“ търсят варианти за осигуряване на нормално жилищно обитаване в края на XX век — най-често със собствени усилия или с излишното от градския дом.

Въпреки ниските самооценки за състоянието на домакинството самите жители се стремят да подобряват условията на живот.

Можем обаче да препотвърдим извода, че при вземане на миграционно решение за напускане на селото, качествените характеристики на селския дом слабо влияят.

• В много отношения са запазени руралните нагласи и по отношение на свободното време, което, макар и да се оценява като самостоятелно в дневния цикъл, твърде често се разбира като време за нова форма на труд от спектъра на традиционните селски дейности. — в градината, при животните, занимания с плетене, предене, тъкане и т.н. Тъкмо свободното време най-силно противопоставя поколенията — при това не толкова като образование, колкото като нагласи към труд, развлечение, пасивен отдих, културни занимания или съчетаване на всички тях.

В общи линии нашите хипотези, градени върху периодично повтаряни ЕСИ за селото при прилагане на количествени и качествени методи, се потвърдиха.

Ситуацията в българското село е трудна главно поради влошаващите се икономически показатели — безработица, ниско заплащане, социална и здравна неосигуреност, несигурен пазар за земеделската продукция и ниски цени на произведеното. Страх от несигурност, кражби, насилие доминират в нагласите на селските жители и водят от една страна до пасивност и затваряне на селската общност, а от друга страна трайната безработица, бедност и несигурност маргинализират най-силно засегнатите личности, нравствено ги ерозират и водят до трайни нравствени и правни отклонения.

Затварянето на селската общност се проявява в един особен аспект — преди всичко се затваря домакинството, намаляват откритите валенции за колективно действие и решение, за колективен контрол.

Страхът и пасивността в отделни села придобиват своеобразна асоциалност, отказ от всякакъв опит за дейност в името на общността, предварително оценен като обречен на неуспех.

Критичността към другите е посочена от един съвсем стеснен кръг на „ние“. Често се говори за чувството за „виктимизация“ на обществото. В селото това чувство е още по-остро. Селските жители, а още повече старите и самотните, са на вълната на непрекъснатото очакване да се случи лошото. Песимизмът, породен от субективни фактори и обективни причини, на талази залива обществото, тръгвайки от отделния човек и отделното домакинство, минавайки през селската общност и екстраполирайки се върху всичко социално.

Този песимизъм сковава локалната активност и разгръщането на перспективно ориентирана местна активност с привличането на всички типове местни актьори. Дори когато местна власт предлага някакви форми за активност, най-често от тях се дистанцират. Трудно се анимират и такива традиционни форми на граждански сдружения като читалища, землячески групи и т.н.

Ключът безспорно е в местната социална инициативност и активност, но това е тема за нова изследователска задача, която ще проблематизира ситуацията за формиране на новия социален актьор, който ще провокира инициативността и ще я доведе до видим резултат.

Има обаче някои най-общи изводи, които могат да се направят.

1. Местната власт в селата е с крайно ограничени функции. Целият властови ресурс е в общинската администрация. Така наречената някога „общинска собственост“ — земи, гори, недвижимо имущество, които са били собственост на селото, дори закупувани с парите на хората от селото или построени с техни усилия, са под разпореждането на общинските и общинските институции, днес те се приватизират без знанието и одобрението на селото. Всички данъци и такси отиват направо в общинския съвет.

Това разпределение на властта по вертикалата според нас е неправомерно.

2. Необходимо е да се въведе в законова форма съществувалата някога „висша форма на местна власт“ — общото събрание на селото. Функциите на общото събрание могат да се регламентират и правата на селската общност ще респектират и местната, и общинската власт. Тук се крият и някои от механизмите за пробуждане на чувството за общност в селото, за приобщаване на късно преселените, за активизиране на младите, които са доста алиенирани от общоселските проблеми.

Българското село има доста ограничен потенциал — повече по отношение на естественото възпроизводство, по-малко като трудов ресурс. Но колкото и да е ограничен и разпръснат в много селищни единици, този потенциал има своя вътрешен ресурс за активност, който обаче трябва да се стимулира. Необходими са съответните административни решения безспорно. Но най-важна е собствената активност на селската общност. Вероятно полезна ще бъде разбира се и „селската диаспора“ в града. Но и това е друга тема.

Приложение

Графика 1. Завършено образование (извадка от 804 жители в 103 села)

Графика 2. Основна заетост

Графика 3. Трудова миграция

Графика 4. Отрасъл на месторабота

Графика 5. Самопреценка на финансовите възможности на ДОМАКИНСТВОТО^[63]

I. Парите ни бяха (са) достатъчни, за да си позволяваме всичко, което поискаме

II. Парите ни бяха (са) достатъчни, без особено големи разходи — купуване на жилище, лека кола и пр.

III. Парите ни бяха (са) достатъчни за ежедневните ни нужди; за купуване на трайни вещи като телевизор, фризер и пр. трябва да пестим

IV. Парите ни бяха (са) достатъчни само за най-елементарните ни нужди — храна, ток, вода и пр.

V. Парите ни бяха (са) недостатъчни дори за най-елементарните ни нужди

Графика 6. Оценка на икономическото състояние на домакинството^[64]

Графика 7. Благоустройства и удобства на домакинствата^[65]

Графика 8. Лишения на домакинството^[66]

Графика 9. Причини за тревога на селските жители^[67]

Графика10. Социалнопсихологическа нагласа на домакинството според неговата икономическа перспектива

Графика 11. Икономическа перспектива на домакинството и социално — професионален статус на домакинството

Графика 12. Икономическа перспектива на домакинството и имуществена база на домакинството

Графика 13. Икономическа перспектива на домакинството и модел на приспособяване към актуалната ситуация

Таблица 1 Икономическа перспектива на домакинството

Таблица 2 Икономическа перспектива на домакинството

Институт по социология. Секция: Общности и социална стратификация

ПЛАНОВА РАБОТА. ПОТЕНЦИАЛЪТ НА СЕЛСКОТО ДОМАКИНСТВО И БЪДЕЩЕТО НА НАШЕТО СЕЛО

© Авторски колектив:

© ст.н.с. I ст. ден В. Кожухарова

© ст.н.с. д-р Ст. Добрева

© ст.н.с. д-р Т. Неделчева

© специалист Вера Петрова

Начало: 1997 г.

Завършване по план: декември 2000 г. Депозирана за обсъждане в секция 8 март 2001 г..

София 2001 г.

Българска, първо електронно издание - Омда, 2013

Електронно оформление: Илияна Ракиловска

Формат - е-книга, epub, fb2

ISBN 978-954-9719-46-8   EPUB

ISBN 978-954-9719-47-5   FB2