1. Преходът в България се приема като несполучлив за политическото и икономическото положение на страната и несправедлив за социалното положение на мнозинството.

2. Представата за случилото се е смесено с митове и легенди. Някои от тях имат основания, други вероятно са създавани умишлено, трети са възникнали спонтанно, заради икономия в мисленето или особени етнокултурни нагласи.

3. Причините за създалата се ситуация се свързват с недобрата работа на институциите (последните социологически изследвания - 2012-2013) или с "лошото качество на хората". Популярност добиха изказванията на премиерите Симеон Втори ("необходимост от смяна на чипа") и на Бойко Борисов ("лошия материал"), но подобни твърдения се срещат твърде често.

4. Истина е, че у нас възникна модел на лична съдба и социални взаимодействия, при които личният успех и общото благо са в конфликтни зони. Създаде се обстановка, в която корупцията, грабежът, безхаберието, злоупотребата с публични средства станаха елемент на обичайното.

5. Доминира мнението, че Преходът е заговор. Личността се себевъзприема като изключена, при което е освободена от отговорност.

6. Такава нагласа е от фундаментално значение за масовото поведение и за възможните избори на индивидуални стратегии. Тя вярна ли е? Защо проблемите се разглеждат като повод за униние, а не като предизвикателство за активност?

7. На преден план излиза въпросът за информирано участие в обществения живот и вземането на информирани решения за личното поведение.

8. Въпросът в значителната си част е следствие от знанията за ПРЕХОДА и в оценките за случилото се.