| Автори |
Българска академия на науките, Институт по социология, Американски университет – Вашингтон |
| Заглавие | ЕСИ „Общинските земи и тяхното ползване от селското домакинство“ – I етап (периодът до края на Втората световна война), - с. Баница, Врачанско, Том I |
| Издател | Omda, по проект FFNNIPO_12_00757 на ФНИ при МОН |
| Дата | 25.09.2013 (2013-09-25) |
| Език | български |
| Раздел | наука, социология |
| Формат | електронно издание - EPUB, FB2 |
| ISBN | 978-954-9719-36-9 EPUB 978-954-9719-37-6 FB2 |
.jpg)
.jpg){kind=icon}
Книгата е издадена с финансовата подкрепа на
Фонд "Научни изследвания" при МОН
по проект FFNNIPO_12_00757.
.jpg)
Анотация
Изследването „Общинските земи и тяхното ползване“ е част от голям международен проект „Колективизацията и нейните алтернативи“, финансиран от фондация „Макартър“ с представители Мика Мюърс – Американски Университет – Вашингтон; Джон Пикълс – Университета в Кентъки; Боб Бег – Индиана Университет – Пенсилвания и Изследователски екип от Института по социология при БАН в състав: ст.н.с. кфн Веска Кожухарова, ръководител на Изследователския екип; ст.н.с. кфн Станка Добрева, заместник-ръководител на Изследователския екип; н.с. кфн Галина Колева, изследовател; н.с. кфн Мариана Драганова, изследовател и спец. Вера Петрова, секретар-координатор.
Целта на изследването е да разкрие начина на ползване на общинските земи от селското домакинство, промените в това ползване през три относително самостоятелни периода от развитието на българското село – до 1944 г., от 1944 г. до 1989 г. и след 1989 г.
Финансирането на пробното изследване в с. Лозен, Софийско, и на теренното изследване в с. Баница, Врачанско, е осъществено чрез Американски Университет – Вашингтон и при научното ръководство на проф.Мика Мюърс.
Набраната информация е ситуирана в три тома, като всеки от тези томове има относително завършена информационна цялост.
В първия том са включени две авторски разработки, свързани: а) с документалното изясняване на спецификата на общинските земи в Баница (и отчасти в региона); б) с някои традиционни екологични практики по отношение на водата, доколкото темата за водата е ключова за това село (името Баница се свързва с баните и минералните извори в центъра на селото). В центъра на съдържанието на първи том са аранжиментите на въпросника за селото и на гидовете на ключовите информатори.
Към първия том е приложена основната топонимия, присъстваща в интервютата, и речник на по-важни диалектни думи.
В края на този том са дадени и основните документи на изследователския инструментариум.
Във втори том е дадена изцяло базовата информация (буквална дешифровка на интервютата – индивидуални и колективни).
В трети том са включени някои документи, имащи отношение към регулирането на ползването на общинските земи, и текстът на една местна история на село Баница.
Българска академия на науките
Институт по социология
Американски университет – Вашингтон
ЕСИ „Общинските земи и тяхното ползване от селското домакинство“ – I етап |
(периодът до края на Втората световна война)
Теренно изследване с. Баница, Врачанско, април – юни 1994 г.
I том
СЪДЪРЖАНИЕ
1. ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ
Изследването „Общинските земи и тяхното ползване“ е част от голям международен проект „Колективизацията и нейните алтернативи“, финансиран от фондация „Макартър“. Изследването се провежда на базата на сключен договор с представители на тази фондация – Мика Мюърс – Американски Университет – Вашингтон; Джон Пикълс – Университета в Кентъки; Боб Бег – Индиана Университет – Пенсилвания (назовани в договора ВЪЗЛОЖИТЕЛ) и Института по социология при БАН (назован в договора ИЗПЪЛНИТЕЛ), който от своя страна възложи изпълнението на Договора на Изследователски екип от Института по социология при БАН в състав: ст.н.с. кфн Веска Кожухарова, ръководител на Изследователския екип; ст.н.с. кфн Станка Добрева, заместник-ръководител на Изследователския екип; н.с. кфн Галина Колева, изследовател; н.с. кфн Мариана Драганова, изследовател и спец. Вера Петрова, секретар-координатор.
Целта на изследването е да разкрие начина на ползване на общинските земи от селското домакинство, промените в това ползване през три относително самостоятелни периода от развитието на българското село – до 1944 г., от 1944 г. до 1989 г. и след 1989 г. Изследването се предвижда да се проведе в три отделни села в различни региони на страната като по този начин се разкрият и регионалните особености при ползването на общинските земи.
Финансирането на пробното изследване в с. Лозен, Софийско, и на теренното изследване в с. Баница, Врачанско, се осъществи чрез Американски Университет – Вашингтон и при научното ръководство на проф.Мика Мюърс.
Пробното изследване проведено в с. Лозен, Софийско не само апробира научния инструментариум и методиката за набиране на първична информация, но и постави редица проблеми, свързани с представянето и организирането на събраната информация. Доколкото според клаузите на договора от Изследователския екип се изискваше само информация без анализ и обобщения, т.е. без специфични научни разработки върху теренния материал, ние представихме тази информация в отделен том, организирана и подредена за възможно най-лесно ползване от Възложителя.
Анализът от работата по време на пробното изследване и качествата на инструментариума и методиката на теренното проучване доведоха до необходимостта за внасяне някои промени във въпросниците и в технологията за набиране на информация, в нейното организирапе и представяне.
Сама по себе си информацията от пробното изследване има своята съдържателна ценност и представлява относително самостоятелно изследване, даващо спецификата на ползване на общинските земи в едно село, намиращо се недалеч от столицата на България, а успоредно с това запазило твърде старинни пластове, разкриващи някои характерни особености на функционирането на селската териториална община у нас. В голяма степен тази информация беше отправна точка за по-нататъшното теренно проучване в друг регион на страната, с други характерни черти и особености.
И при теренното изследване в с. Баница базов метод беше case study, модифициран от нас и наречен village study. Теренното изследване обаче не беше насочено към цялостно изучаване на функциониране и развитие на селищния организъм – с. Баница, а беше насочено към изясняване на основния проблемен кръг, свързан с ползването на общинските земи от селското домакинство. В контекста на изследователския процес се прилагаха някои варианти на life history, насочени интервюта, колективни интервюта, неформални и недокументирани разговори, запознаване с документи и писмени материали и т.н.
Консултациите с научния екип на Възложителя и изводите от непосредствената теренна работа наложиха едно основно изискване при формиране на информационния масив – изясняване на проблема главно, най-вече чрез интервютата с нашите информатори, чрез техните гледни точки, оценки, знания; навлизане в детайлите на фактологията; търсене на локалните маркери, определящи самоидентификацията на жителите на Баница със селото, с проблемите на миналото и на бъдещето му.
Разкриването на механизмите на ползване на общинските земи от селското домакинство изискваше и изясняване на редица съпътстващи проблеми, отнасящи се до представата за общински земи, видове общински земи и имоти, тяхното придобиване, контрол върху ползването им и т.н.
В процеса на теренната работа се разкриха значителни различия във видовете общински земи и режима на ползването им. В Баница, за разлика от Лозен, съществуват пазени общински земи. Това са обработваеми земи за ливади (Селската ливада). Тези земи имат специфичен статут на ползване. Тези особености на видовете общински земи могат да се проследят в обобщаващия материал, даден като Аранжимент на Въпросник N 4.
Разработването на първичната информация стана база за два основни извода:
1. Ползването на общинските земи в различните райони на страната има общи, повтарящи се характеристики.
2. Всяко отделно село има свои особености при структурирането на видовете общински земи, проявяващи се в начина на тяхното ползване.
Сравнението между Лозен и Баница показа общите места – наличието на земя за общо ползване от всички селски домакинства за паша на добитъка, обща земя за пътища, около реки и водоеми, около оброчища и други места безпрепятствено ползвани от всички на равни начала, независимо от имущественото състояние, брой членове на домакинството и т.н. Общинската гора в Лозен се пази и се ползва при строг контрол, и твърдо определени правила, и ред за добивне на дърва за огрев или дървен материал. Общинската гора в Баница се ползва главно като пасище и само в редки случаи за добив на дърва и дървен материал. Лозен няма общински ниви и ливади. В Баница има такава земя и тя се ползва при определени правила, и съответно заплащане, като приходите отиват в касата на общината.
Не е необходимо подробно да се спираме на общото и различното при ползването на общинските земи в двете села, но е необходимо да се подчертае общото мнение, че не е възможно да съществува село, което няма обща, селска земя, достъпна за ползване от всички и че икономиката на селското домакинство е пряко свързана и силно зависима от съществуването на общинска земя. Общинската земя е задължителен елемент при структурирането на селищното пространство на всяко село.
През изследвания период в много голяма степен са били запазени нагласите за колективно решаване на селските проблеми, за колективно действие и колективен контрол. Много силно е влиянието на обичайното право регулиращо основните принципи на опазване и ползване на общинските земи.
Изследването в Баница беше основно теренно проучване и затова бяха привлечени по-голям брой информатори, и по-широк кръг документални материали. Набраната информация е ситуирана в три тома, като всеки от тези томове има относително завършена информационна цялост.
В първия том са включени две авторски разработки, свързани: а) с документалното изясняване на спецификата на общинските земи в Баница (и отчасти в региона); б) с някои традиционни екологични практики по отношение на водата, доколкото темата за водата е ключова за това село (името Баница се свързва с баните и минералните извори в центъра на селото). В центъра на съдържанието на първи том са аранжиментите на въпросника за селото и на гидовете на ключовите информатори. Аранжиментите са изградени върху базовата информация на всички информатори (индивидуални и колективни интервюта), но подредени по логиката и последователността, дадени във въпросниците. Базовата информация е използвана почти цялостно като са изпуснати несъществени моменти и отклонения, несвързани с темата. Авторските коментари, пояснения и обобщения са минимални и в писмения текст са отделени шрифтово (италик).
Целта на аранжиментите беше да се подредят отговорите на въпросите и да се покрие цялото изследователско поле. По тези причини в различен контекст едни и същи текстове понякога са ползвани повече от едни път особено при аранжимента на Въпросника за селото и при аранжиментите на гидовете на отделните ключови информатори.).
Към първия том е приложена основната топонимия, присъстваща в интервютата, и речник на по-важни диалектни думи.
В края на този том са дадени и основните документи на изследователския инструментариум.
Във втори том е дадена изцяло базовата информация (буквална дешифровка на интервютата – индивидуални и колективни). В този том почти няма авторски пояснения и коментари.
В трети том са включени някои документи, имащи отношение към регулирането на ползването на общинските земи, и текстът на една местна история на село Баница.
В набирането на материалите за реализация на теренното изследване, освен основния изследователски екип взеха участие и студентките по социология от Софийския Университет: Анастасия Дойнова, Антоанета Райкинска, Ивелина Колева и Пенка Радославова.
Особена подкрепа, помощ и разбиране при набиране на първичната информация получихме от кмета на с. Баница Иван Вешев и зам.-кмета Георги Пещев, за което им изказваме своята най-искрена благодарност.
Благодарим за помощта и на директора на Окръжния музей в гр. Враца ст.н.с. Иван Райкински, както и за конкретното сътрудничество на ст.н.с. Невена Стефанова и н.с.кфн Йорданка Манкова.
От изследователите
2. ПРОБЛЕМИ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ТРАДИЦИОННИТЕ ПРАКТИКИ В С. БАНИЦА
2.1. ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА СЕЛО БАНИЦА, ВРАЧАНСКО
Село Баница се намира на 20 км. северно от Враца и е разположено около голям минерален извор в полите на планинското бърдо Милин камък. Землището на селото граничи на Изток със село Голямо Пещене, на юг със село Мраморен, на югозапад със село Чирен, на запад със село Девене и на север със село Оходен. В центъра на Баница, източно от минералния извор, се намират останките на селища от неолита1. На височината Милин камък в м. Вехтото кале, където, на 18 май 1876 г., е била позицията на Ботевата чета са развалините на укрепено селище от халколитната епоха. При изкопни работи за каптиране на минералния извор и за построяване на банята и читалището са открити останки от селища, съществували през желязната епоха, римското владичество и българското средновековие.
Името на селото произлиза от минералната баня, която е преустроявана и използувана през различните исторически епохи2. За първи път името Баница се среща в османски регистър за войнуци от 1548 година3.В Селището продължава да е войнугаство до 1693 г.4 Сред имената на войнуците от Баница, които се срещат в споменатите регистри, могат да се установят съвпадения на имена с днешни големи родове в селото като: Джуркинци, Къновци, Пановци.
В края на XVIII век Баница е опустошена от кърджалиите и жителите му се изселват за няколко десетилетия в м. Крешка /Селището/. Към 1810 г. селото отново е възстановено на старото си място около минералния извор и банята.
Към средата на XIX век в Баница се заселват десетина семейства от други села от Врачанско като: Галатин, Малорад, Крапец, Бързина, Старо село, Ребърково, Долна Кремена, Царевец, Голяма Пещене и от селата: Новачене, Ботевградско, и Овча могила, Никополско. Вероятно по същото време от Баница се изселват и няколко семейства във врачанските села Три кладенци, Долна Гноеница, наричани там Баниченете.
След Кримската война западно от селото се настаняват татарски колонисти, които живеят тук до есента на 1877 г.
В последните години на турското робство източно от селото се разпростира чифликът на Рушид бей, чиито имот след Освобождението е изкупен от селяните.
Село Баница е известно в нашата история с героичната битка на Ботевата чета, която се води на близката височина, на Милин камък, на 18 май 1876 г. Край селото сега минава Ботевата алея, която маркира пътя на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до Врачанския балкан.
Първото измерване и пълен опис /размер, вид, местонахождение, собственост/ на чпстните и общинските земи в с. Баница се извършва през 1901 г., а първото земеразделяне на общинската мера от частните имоти е направено през 1903 г. На базата на определените граници на общинска земя се извършват още няколко измервания през годините 1912,1921 и 1922,1932,1937 г. Във фонда на Държавен архив, Враца се съхраняват оригиналите на разграничителните протоколи от 1912, 1932, 1937 г.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за запазване, измерване и използване на селските и градските мери през 1912 година разграничителна комисия, назначена със заповед на Министъра на търговията и земеделието, определя границите на общинската мера на с. Баница въз основа на наличните описи от 1903 г. и декларациите за собственост на частните стопани от 1901 г. Комисията констатира „незаконни присвоявания на части от мерата след 1903 г."5 Нарушителите са 109 души, а заграбената земя възлиза на близо 1000 декара. В поименния списък в разграничителния протокол от 3 март 1912 г. прави впечатление, че има присвоени земи в размер на 80,60,50,30 декара, предимно гори, ливади и пасища. От тях има само една нива от 30 декара. Преобладават присвоявания на общинска земя от 1 до 5 декара. Комисията определя границите на общинската мера и поставя разграничителни знаци. Протоколът е утвърден с писмо N 4022, от 2 юли 1912 г., от Министерството на търговията и земеделието6.
През 1921/22 година се извършва ново измерване за определяне границите на общинската мера, но протоколът е запазен.
Същата 1922 година комисия по трудово-поземлена собственост с няколко протоколни решения отчуждава от общинската мера 1212 декара и ги причислява към фонд ТПС. Тази земя от фонд ТПС е раздавана под наем на населението, а средствата от наема са внасяни до 1928 година изцяло във фонд ТПС, а след 1928 г. 50% от средствата са внасяни във фонд ТПС, а останалите 50% - в касата на Банишката община.7
С протокол N 420 от 15 март 1930 г. съветът при ликвидационно бюро на Главна Дирекция на ТЗС /трудово-земеделските стопанства/ отмени разграничителните протоколи от 1912 и от 1921 /22 година като „неокончателни с допуснати грешки“ и предлага на Банишката община да направи ново измерване и определяне на границите на общинската мера.8 На извънредно заседание на кметската управа, проведено на 31 юли 1931 г. се взема решение да се направи ново точно разграничение на общинската земя на 5 август 1931 г.9 Разграничителната комисия на Общинския съвет с протокол N 5 от 23 февруари 1932 г. констатира, че 38 стопани са заграбили от общинската мера около 60 декара и решава тези земи да бъдат отстъпени от присвоителите или заплатени от тях, като за първа категория земя се определят по 600 лв. на декар, а за втора – по 500 лв. на декар.10 Този протокол отново е оспорен. От определените 38 нарушители 31 подават жалби срещу направеното разграничение. Назначена е анкетна комисия на 12 май 1932 г., която разглежда жалбите и ги отхвърля като несъстоятелни. Комисията потвърждава, че „Общинският съвет, първоначално сам, а сетне със стари люде, е извършил правилно земеразделяне на общинската мера и частните имоти с оглед границата от 1903 г. и че там, където се явявал спор се вземало средно положение, най-близо до истината, но в никакъв случай не е дадена безспорна общинска земя на частни стопани.11 Показателно е това, че един от десетте общински съветници, участвали в разграничителната комисия, не е съгласен с решението на самата комисия да се заплати присвоената земя, защото така фактически Общинският съвет продавал общинска земя на частни стопани. През 1924 и 1932 г. по решение на комисия на ТПС се извършва закръгление на общинската мера за водопойна зона за добитъка. За целта се разменят частни имоти, попаднали в района на водопойната зона с равностойни парцели по размер и категория от общинската мера.12
Въпреки констатациите на анкетната комисия за правилното земеразделяне през 1937 г., отново комисия на ТЗС очертава границата на общинската мера и определя като заграбени част от земите на 187 селски стопани, чиито имоти граничат с общинските земи. Комисията решава присвоената земя да се върне към общинската мера, а за ползването й да се плати наем по 50 лв. на декар за двете стопански години 1936/37.13
Към общинските земи на с. Баница се числят и общинските кариери. От запазения от 1939 г. подробен опис се вижда, че Банишката община има четири кариери за ловен камък за строеж и настилка, две кариери за правене на кирпич и една кариера за пясък. Всичките с обща площ 82 декара.14
Според поземления лист на Банишкия народен съвет от началото на 1945 г., общинската мера е в размер на 2080 декара, от които 80 декара ниви и 2000 декара ливади, гори и пасища.15
Невена Стефанова – главен уредник в Исторически музей, Враца
2.2. СЛУЖБА /КУРБАН/ НА ВОДАТА В С. БАНИЦА, ВРАЧАНСКО
В условията на традиционния бит на населението в с. Баница, Врачанско, така, както в повечето селища на Северозападна България и на редица други места из цялата българска етническа територия, водоизточниците – и особено тези с питейнаа или лековита вода – са обект на особено почитание.16 Осъзнали дълбоко в себе си ролята на водата като животоопредслящ фактор, от който не само животът, но и поминъкът им, и цялото им човешко и стопанско благополучие са в определена зависимост, местните жители й отреждат особено място в своя обреден живот. Тя присъствува като активен или пасивен агент /поради приписваните й плодоносни, здравеносни, очистително-отгонителни и гранични функции17/ в редица празници от календарния и жизнения цикъл, в трудовите практики, в обредите и обичаите за дъжд и против дъжд, в редица обичайно - обредни практики със здравеносна насоченост, превръща се в универсална обредна вещ, в най-често срещания обреден компонент в обичайно – празничната система на българите18. Заедно с това и населението на с.Баница, както населението на цялата етническа територия, отрежда на водата особено място и в едни други обичайни практики, в които тя няма пряко участие, но е основен обект на почитание и главна обредна цел, преследвана с провеждането им. Това са т.н. „служби“ /наричани още и „курбани"/ на водата /или на водоизточниците с питейна или лековита вода/, които по своята същност са обредни прояви с масово – обществен характер и в зависимост от това „кой служи на водата“ биват махленски, родови или общоселски празници19.
Почтителното отношение към водата, прераснало в култово почитание към нея, засвидетелствано в духовното наследство на всички народи от индоевропейското езиково семейство, в това число и у българите20, е характерно и за духовния свят на банишкото население в разглежадния от нас период от време – края на XIX и началото на XX век. И според неговото митологично мислене одухотворяването и митологизирането на водата и населяването на нейните пространства с многообразни митологични сили, на които се възлага функцията на нейни стопани и пазители, стои в основата на обичайните прояви, които са обект на нашите наблюдения. Именно вярата в мита за покровителя на водата21 е наложила и в техния празничен живот определен ден в календара на годината, в който те осъществяват комплекс от жертвоприносителни действия с обреден характер, адресирани към въображаемия „сайбия“ на водата, с цел да го благоразноложат и с това да обезпечат водоизточниците си с добра и обилна вода, или пък да се предпазят от евентуална човешка жертва, която, пак според същото вярване,той можел да вземе, ако не бъде почетен в правото си да получи поне веднъж в годината полагаемата му се кръвна жертва.
Последното условие говори за строгото съблюдаване на обичая „да се служи“ на водата“, за неговия задължителен характер, който както навсякъде в страната ни, така и в Баница, се приема като „закон“ за селото. „Имаш, нямаш – казват местните жители, – на този ден требва да заколиш нещо! На заем ша земеш и пак ша отслужиш на водата, щом ти е ред!“
„Служби се отслужват на водоизточниците във всяка къща, махала или кладенец по къра. „Служат“ им тези стопани, които „ги своят“, т.е. – в чиито земи попадат, а когато водоизточникът е на границата между две или няколко села – осигуряването на кръвната жертва става със съвместните усилия на техните общини или със средства, събирани от населението им. Теренна информация от Баница сочи, че провеждането на „служби“ на вода в селото ставало и със средства, отделени от църквата или дарени от хора, „които се нуждаят нещо от здраве“. Между мотивите за поддържане на „службите“ на вода се срещат и такива, според които това се прави, за „да се прочисти водата“, „за здраве и благодат в къщата“ или за „да не бие град“ и „да не се яви нещо щета по стоката“.
Избирането на деня за провеждането на семейно-родовия, махленски или общоселски празник, става по време на празничната трапеза, устройвана при завършване градежа на кладенеца, или повтаря деня, избран за неговото „освещаване“, което правели десетина дни след това. Предпочитани дни и за баничани са „големите“ дни в традиционния календар – „Гергьовден“, „Спасовден“, „Св. Иван Летни“, „Горещниците“, „Голяма Богородица“ или други, но избрани предимно от пролетно-летния календарен цикъл. Популярна е и обредната практика да обръщат нагоре с краката трикрако столче, да наричат на трима светии трите свещи, които прикрепвали към краката му и да карат някого да избере една от тях. Денят, наречен в християнския календар на избрания светия, обявявали за празничен, ден за „служба“ на водата, който ежегодно се празнува според предписанията на традицията в това село – като се принася „курбан“ на въображаемия й владетел – кръвна жертва, която придружавали и с редица безкръвни жертвоприношения, за които ще стане дума по-нататък.
Най-голямо значение жителите на селото22, от които сме черпили информация по разглеждания от нас въпрос, отдават на онези „служби“ на вода, които имат общоселски характер – такива са „службите“ на т.н. „Дълбоки геран“ – на „Св. Богородица“, на кладенеца в м. „Тръпката“ /близо до Оходянската мера/ – на „Св.Илия“, на „Лековитното кладенче“ – на Петковден, на „Сръндашкия геран“ – на „Св.Илия“, на водата на кладенеца в м."Калугер“ – на Горещниците и др.
Особено разгърнато в обредния живот на тукашното население протичало „отслужването“ на водата в м."Петте дръвья“. Тази „служба“ надхвърляла общоселското участие, тъй като местоположението на водоизточника е между три селища – Чирен, Баница и Мраморен, и празнуването й се е превърнало в междуселски празник, отбелязван също на „Горещниците“.
В общи линии семейно-родовите „служби“ на вода, махленските, общоселските и междуселските „служби“ протичат по един и същ начин. Различията между тях се свеждат до участниците в тях /в „службите“ на домашния водоизточник – родата на стопаните му, в тази на водоизточника, от който махалата черпи вода – представители на домакинствата в нейните граници, в общоселския празник „служба“ на вода – цялото село, а в междуселската „служба“ участници от различните селища, границите, на които опират до мястото, в което е разположен чествания водоизточник/. Различия откриваме и в броя на жертвените животни, предназначени за „стопанина“ на водата – едно обикновено – за семейно-родовия празник, а за общоселския или междуселски – „по седем- осем крави /се е коляло/, "та месо се е събирало много, да го вариш 10–12 казана…“.
Всяка „служба на вода“ включва в обредната си структура предварителна подготовка на водоизточника. Два-три дни по-рано или в деня на „службата“ мъже от рода /ако празникът е семейно-родов/, или изпратени от всяка къща /ако има по-масовообществен характер/ се събират и основно почистват водоизточника. Най-напред изгребват водата му, а след това един от тях, завързан с въже, се спуска на дъното и го почиства от наслоени през годината „нечистотии“, попаднали във водата предмети и др. В Баница действието има чисто практически характер, за разлика от други селища в този край, където му се придава и обреден смисъл чрез хвърлянето на дъното на китки от градински цветя и зеленина, чрез т.н. „синджирене“ на водата и т.н.23
В общия сбор от ритуални практики, които изграждат обредната структура на местната „служба на вода“, актът на жертвоприношението е основен. Към него се пристъпва след съобразяването на редица условия,чрез спазването на които да се осигури добър резултат от предприетото начинание. На първо място те се поставят при избора на жертвеното животно. Най-чести в проученото селище са предпочитанията към неговия мъжки пол. Само в случаите, когато денят на „службата“ е наречен на името на светица от християнския календар – каквато е „службата“, провеждана на Св. Богородица, жертвата трябвало да бъде от женски пол. От значение за тукашните жители е и цветът на жертвеното животно – най-често бял и много рядко – черен. Както и условието то да бъде „здраво и жизнено“, младо, „силно и буйно“, за да бъдела и водата на чествания водоизточник като него „буйна и силна“, „здрава“ и „добра“.
Видът на избираното за „курбан“ на водата животно е различен според вида на „службата“ – при семейно-родовите празници – най-често – агне, овца или овен, а при по-големите „служби“ с общоселски или междуселски характер – ялова крава.
Към обредното лице, което извършва жертвоприношението, също се поставяли определени изисквания. Обикновено тази роля се възлага на най-възрастния член на семейството, на онзи, който дава жертвата /дори да не е възрастен/ или на мъж „по-умятен“. За него са задължителни изискванията за ритуална чистота – той трябва да бъде изкъпан, обръснат, пременен с чиста бяла риза, закичен с китка върху лявата страна на калпака му.Негово задължение е пръв да отиде рано сутринта при водоизточника, за да посреща останалите мъже, които са определени да участват в почистването му. Те от своя страна отправят към него своите поздрави от рода на: „Хайде, да е честито!“, когато приключат с почистването на водата и бликне „новата“ вода в кладенеца. От нея лицето, определено да извърши жертвоприносителния акт, гребва в кофата, плиска я наоколо и благославя „Честита да ни е „службата!“ Едва след това то пристъпва към най-важната си обредна задача – да заколи жертвеното животно. Това той прави до самото „гърло“ на водоизточника, така, че кръвта от закланото животно да облее камъка, от който е иззидано. Тази кръв не се отмива, оставяли я да „попие“ в земята до кладенеца, чешмата или извора, но няколко капки от нея пускали и във водата му.
Повсеместна практика е месото на жертвеното животно да се нарязва на късове, които се варят в големи казани на чорба, наричана „молитва“ или „молитвеница“. Останалите продукти, необходими за приготвянето й, жените донасяли от домовете си.
Едновременно с практиките на жертвопринасянето и подготовката за празничната трапеза на „службата на вода“ протичат и обичаите, свързани с украсяването на водоизточника и постигането с това на празничност на обредните действия, протичащи около него. Особена пищност постигали с тази украса в общоселските и междуселските „служби на вода“, където се събирали жителите на цялото село или от няколко села хора, където излизала и селската музика. „Само кой го нема, той не е отишъл – съобщават ни нашите информатори за масовостта на празника, – никой не грешаваше да не дойде… а у село ша останат само немощните.“
Най-рано на мястото на „службата“ пристигали мъжете, които са и главният обреден персонаж на празника. По-късно в обредните действия се присъединяват и жените. Млади момичета, окичени със „зелено цвекье“ /листчета от здравец и между тях – задължително червено мушкато/, донасят със себе си от селото босилек, зеленини и „секакво горско цвек'е“, с които оплитат един или два венеца – за гърлото на кладенеца, за покрива над него и за две китки, които окачват от двете страни на витела или на „ушите“ на кофата. Ако честваният водоизточник е чешма, окичвали попурката й с венче от цветя и зеленина, завързано с червен вълнен конец.
И в Баница, както в повечето от проучваните от нас селища, към момичетата, окичващи водоизточниците по време на „служба“, също се предявявали определени изисквания. Те трябвало да бъдат „най-първите моми“ в селото, при това – „майчини и бащини“ /с живи родители/, а тази, плетяла венците – да бъдела и хубава, и добра, та „хубава и пивка“, „добра“ да бъдела и водата на кладенеца.
Докато младите момичета окичвали чествания водоизточник, възрастните жени се заемали с подреждането на празничната трапеза. Те опъвали дълги месали, наричани тук „софри“ /с дължина понякога до 10–12 м./, нареждали върху тях донесените от тях от къщи пресни пити /без пластична украса/ и „шарени“ хлябове /"Св. Петка, „параклес за здраве“ и „боговица"/, шишета с вино и ракия и „калени“ /пръстени/ панички за всеки член на семействата си, в които разливали „молитвеницата“. За донасянето на последната до трапезата грижа имали децата. Докато късовете месо се варят в казаните, те „лъскали“ с пясък и вода бели менчета, „та да светнат от чистота“, а когато чорбата била готова – нареждали се пред казана на опашка и търпеливо чакали да им налеят в тях толкова черпаци, колкото са членовете на семейството им.
Подреждането около празничната трапеза по време на „служба на вода“ ставало по старшинство – най-напред сядат най-възрастните членове на фамилията /ако празникът е семейно-родов/, попът, учителят и кметът /ако е общоселски/ и след тях по родове се подреждали останалите участващи в празника. Преди да започнат да се хранят най-възрастният мъж в къщата, свещеникът или този, който дава кръвната жертва /при махленския или общоселския празник/ става, за да прекади трапезата и да благослови наредените около нея стопани. С кадилници в ръка той обикаля трикратно празнувания водоизточник – действие, което се мотивира с грижата „да прогонят“ от водата му със силата на огъня злите духове, или „за да бъде водата обилна и здрава“. Докато трае тази процедура, всички стоят прави около празничната трапеза и едва след приключването й сядат да се хранят.Общоселското /или междуселското/ веселие, с което завършва празникът, продължавало до тъмно. От „голямата веселба“ и „игрите и хората“, играни „до прималяване“ с неохота и за кратко време се откъсвали привечер само по-възрастните, които „отскачали“ до къщи, за да нахранят стоката и веднага се връщали. „Млади и стари играеха за здраве на този ден – свидетелствуват за празненството наши информатори, – па кога се уморат, старите седаха некъде отстрани, гледаха игрите на младите, радваха им се и тайно ги годеваха …“. Ако се случело в този ден годеж или сватба да се стори, приемало се за добро предзнаменование, „голям берекет и благодат“ щели да влязат в селото. В края на всяка „служба“ свещеникът на селото освещава първата кофа с вода от почистения водоизточник. Той поръсва с нея с помощта на китка босилек всички присъствуващи и благославя за здраве на водата и хората, които се ползват от нея. После изсипва „осветената“ вода обратно във водоизточника. Преди да се разотидат по домовете си, всички участващи в празника се нареждат при кладенеца да пият с кратунки от водата му, тъй като я имат в този ден и особено след освещаването й за „божествена“. Смятало се е, че който пие от тази вода, няма да боледува през годината. Затова с нея омивали ръцете и лицата си, а младите невести отнасяли от нея с кобилици и в къщи, за да пият от нея и останалите там членове на семействата им. С такава вода поливали и плодните дръвчета, забърквали я в храната на животните и пръскали от нея по дворовете все със същата обредна цел- за здраве и берекет, за плодовита година. Прегледът на отделни елементи, изграждащи структурата на обичая „служба на вода“, регистриран в обредния живот на населението на с.Баница от воприношения и свързана с култа към митичния владетел на водата, всеки елемент от която говори за архаичния й произход. Приели в рамките на обреда определена семантична натовареност, тези елементи могат да бъдат напълно разбрани, спмо око потърсим мястото и осмислянето им в митологичната картина на света.
Целите на настоящата статия обаче са само да представят описание на тези структурни елементи, а подлагането им на анализ е задача, която сме си поставили за разрешаване в друго наше изследване.
Йорданка Манкова
3. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАТОРИТЕ
I. ИНДИВИДУАЛНИ ИНТЕРВЮТА
1. Николай Димитров Николов. Седемдесе години съм вече. Двайсети пета съм роден. Завършил съм Институт за начални учители във Враца, четиридесет и шеста година. След това вече след казармата започнах да учителствам. Около 35 години учителски имам само в родното си село Баница.
2. Тодор Дилов Цонков. Роден съм 1900 година, 11 август. Учил съм се деветнайста година. Образование – четвърто отделение. Цял живот съм бил земеделец.
3. Александър Владимиров Христов. Роден съм първи, дванайсти, единайста година. Тук съм роден, тук съм порасъл. Седми клас съм завършил, постарому му викахме трети клас. След това отидох във Враца на занаят. Коларо – дърводелие и коларо-железария да уча.
4. Георги Къновски. На 85 години съм. Тук съм роден. Третокласно образование имам. Двайсет и осма съм се женил. Трийсет и шест години съм работил в текезесето.
5. Ангел Иванов Талигарски. Десета година съм роден, на 15 април. Некоги беше третокласно образование, па си ги какво го водят – не знам.
6. Цветко Петков Цветков. Роден съм в Баница на 7-ми септември 1919 година. Не съм се изселвал от селото, а съм работил във Враца. Я съм почнал да работя на четиринадесет години. Като завърших 1933 година трети клас, баща ми ме прати да уча занаят – да плета на машина.
7. Иван Младенов Шишковски. Роден съм единайста година, осемнайсти юли. Тук, у Баница. Не съм напускал.
8. Въло Йорданов Ватов. Роден съм1921 година, 31 май. Образование – основно. От малък все си работех – строител. Работил съм в село, работил съм на турската граница, работил съм на атомната централа, в Химкомбината. Къде ли не съм работил!
9. Бай Йордан Гергов. Я съм роден у Баница, на първи юли 1920 година. Деветнадесет години съм работил в текстилния комбинат във Враца. Образование – трети клас. Сега му викат седми клас. Баща ми е бил бакалин и я съм малко глезен. По занаят съм шивач.
10. Йона Петкова Дилова (ми викат Йоша). 1903 съм родена. Като заговееме за Великден съм родена, ама кой месец беше, не зная. Трети клас съм учила, ама гоне завърших, оти тато го зеа запас и мама ме маана да вървим да й помагам да ореме.
11. Ангел Георгиев Бенчов. На осемдесет и шест навършени години съм. Хиляда деветстотин и седма година, на десети ноември. Завършил съм прогимназия у Борован, тук нямаше.
12. Иван Атанасов Варджийски. На 90 години съм. Деветстотин и четвърта съм роден. Образование – четвърто отделение.
13. Димитър Дамянов Кутовски. Роден съм двайсет и трета година, на 8 февруари. На девет години съм останал без баща. Трети клас съм завършил.
II. КОЛЕКТИВНИ ИНТЕРВЮТА
2.1. Колективно интервю на кмета и заместник-кмета:
– Иван Николов Вешев. Кмет на село Баница. Образование – полувисше. Години – петдесет и пет. Гражданската ми професия е учител – двигатели с вътрешно горене.
– Георги Александров Пешев. Роден съм 1940 година. На 54 години съм. Завършил съм средно образование, селскостопански техникум. По професия съм младши агроном.
2.2. Колективно интервю с двама мъже на спирката:
– Антон Кънчев Цеков. Двайста година съм роден.
– Иван Димитров. От това село сме. Тука сме родени.
2.3. Колективно интервю с три жени:
– Елена Тошева Гергова. Осемдесет и пета карам. Девета година съм родена. Тук съм раждала, тук съм расла. Тук съм се и оженила. Трети клас съм завършила. Мъжът ми беше учител.
– Радка Гинова Пирдопска. На седемдесегодинисъм. Двайсет и четвърта година съм родена. Некоги завършвахме седми клас. Прогимназия.
– Мария Колибарска. Родена съм двайсет и първа година. С основно образование съм. Ходи нататък, ама я си знам основно.
2.3. Колективно интервю с три жени на Гергьовден:
– Еленка Ангелова Георгиева. Родена съм 1914 година. Тук съм си живяла. Тук съм се оженила. Не съм много грамотна. Мога само да се подписвам.
– Василка Рамова. Родена съм 1927 година. Маре кво образование. Трето отделение. Я на 15 години съм се оженила.
– Гена Василева. 1915 година съм родена. 37 години съм женена.
4. АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИКА ЗА СЕЛОТО
Опитът да се даде една по-цялостна картина на проблема естествено се сблъсква с многообразие и нюанси на гледни точки и спомени. Това поражда необходимостта на базата на интервютата – индивидуални и колективни да се изгради една панорама за състоянието на нещата.
Чрез множеството аспекти, дошли от индивидуалността на информаторите, се разкриват общите принципи и позиции, очертаващи спецификата на използването на общинските земи от селското домакинство в с.Баница.
I. Общи данни за селото
с. Баница
община – Враца
Окръг (бивш) – Враца
Област – Монтана
Жители на селото според преброяванията:
1934 – 2742
1946 – 2993
1956 – 2623
1965 – 2303
1985 – 1750
Според кмета Иван Вешев24: Жителите на селото са някъде към 1870 души. Но живеещите тука на територията на Баница са 2300 и повече. Много са такива като мене. Живея си в с. Баница. Нямам намерение да напусна Баница, но съм жител на гр. Враца.
Иван Вешев: Площта на землището – с ливади, с пасища, с гори е около 37 хиляди декара.
Георги Пешев (заместник-кмет): Не само обработваемата земя, а цялата площ.
В.К.: А променяна ли е общата площ на землището? Намалявана? Увеличавана?
Иван Вешев: През 1952 г. с Министерско постановление при образуване на ДЗС землището на Баница се променя. Взема се земя от околните села Девене, Чирен и се прехвърля чрез Баница на Голямо Пещене. Сега това при новото земеразделяне ни създава проблеми, макар че реално Баница не е увеличила площта си.
Село Баница е голямо и подредено село, с добра селищна регулация, широки улици, оформени площади и градини. Преди десетина години е било национален първенец по хигиенизиране и това и до днес личи – особено при добре подредените и поддържани дворове. Селищната среда на Баница има много урбанистични белези (паркът, централните обществени сгради, площадът и т.н.). За населението на селото е характерна висока земеделска култура, формирана още през 20-те години, като много местни жители участват в движението за образцови земеделски стопани.
Жителите на село Баница са със самочувствие. Имат добре съхранена паметза миналото, което, разбира се, не пречи в интервютата да има противоречия или различия в мненията им, и за миналото, и за сегашното им битие.
В Мраморен са само каманяци. И къщите – една тука, една тука. Нашто селое село. Вече е град. Ама наште къщитуки са циментирани. Така планирано – навсякъде добре.
2. Кратка историческа справка
Относително по-богата представа за история за с. Баница може да се добие от дадената в приложение История на с. Баница, върху която са работили преди всичко изследователи с произход от Баница.
По тези причини в по-нататъшния текст ще бъдат представени пай вече знанията и мненията на различните информатори по този въпрос.
Иван Вешев (кмет на селото): Селото се казва Баница. Винаги се е казавало Баница. Съществувало е още в римско време. Носи името от минералната баня, която е в центъра на селото. Не е имало други имена. При историческите справки не са намерени други имена. Общината е Враца. И бившият окръг е Враца. Областта е Монтана.
В интервютата с различните информатори се дават преди всичко легендарни данни, отгласи от местни предания, преплитане на исторически факти, почерпани от литературни източници, спомени, вярвания и др. под., чрез които се рисува релефна картина за миналото на селото, съхранена в паметта на неговите жители.
Много често самите информатори не са сигурни дали техните знания са резултат на знание по пътя на устното предание или на прочетено или научено в нефолклорен научен контекст. И това в твърде голяма степен се отнася до по-новите исторически събития.
Георги Пешев (заместник кмет): Това са спомени. Непотвърдени данни. Селото се е настанило през 1830 г. на тази територия. И това е било най-вече заради водата. Знам още две положения на селото. Най-напред е било в подножието на Милин камък на 5–6 км. от това село по посока на запад. Пак се е казвало Баница. Там е имало манастир. Поради ангарията напускат селото.
Доскоро имаше останки от манастира, от църквата – основи, камък. След това се настаняват в местността Селището. Така му казваме все още. Поради липса на вода се изместват тук.
Минералният извор е бил доста обилен. Те са го знаели това място. Изглежда се е случила некоя сушава година. Има и други поверия за изместване на селото. Една от причините за изместването на едно от местата е някаква чумна епидемия. Било е преди 1830 г. Една журналистка беше писала, че са намерили някакъв труд, написан от някой си поп Тодор, който пише, че е работил в манастира „край село Баница, 1820 г.“ (Тук не става дума за т.н. Банишко евангелие – четвероевангелие, написано от поп Йоан в с. Баница, Врачанско през XIII в.).
Тук румънците са стигнали през Първата световна война.
Иван Вешев: Те са били тук осемнайста година.
Георги Пешев: Просто са преминали. И старите хора са криели по-младите хора. Помним от дядовците и бабите. Най-важното, не само в историята на Баница, но и в българската история, е минаването на Ботевата чета в местността Милин камък.
Иван Вешев: Когато идват турците тука, подгонват една мома от селото, Мила се казвала. Тя побягва по посока към бърдото. Там дето сега е Милин камък, стига на най-големия връх и се опитва да не се даде жива в ръцете на турците – хвърля се от скалата. Там има една висока скала, която е около 380–400 м. над морското равнище. Най-високото място. И оттам ние знаеме така преданието защо местността се казва Милин камък. Това е името на тая Мила.
В.К.: А за други местности предания знаете ли?
Иван Вешев: Имаме тука едно добро лековито изворче в Церов дол. Ние се чудехме защо е Церов дол. Но още старите хора са разбрали, че това изворче има целебни свойства, че цери хората. И от анализите и изследванията действително се доказва, че то е действително минерално.
Георги Пешев: За местността Селището. Там през частния период всеки имаше по неколко декара. Това са били дворовете. Там има един дуд, черница, който го помнят всички. Вековен. Никой не се е решил да го унищожи. Той просто е останал като една реликва. Работи се земята около него, но той си съществува. Той вече е остарял, изгнил е, защото и той има живот.
Иван Вешев: И аз, доколкото знам – от преданията ли, от историята ли съм го чел, че когато селото да се премести тук, там е имало едно изворче, което съществува и сега. В оня момент водата свършила и хората тръгнали да търсят вода. Намерили са вода тук, където е центърът на Баница. Тука е било обрасло с трънаци, с дървета. Било е непристъпно. И те са били принудени да разчистват и да запомнат да се заселват тук – но по-близо до водата.
В.К.: А нещо да сте чули за някакви прасета, които са открили водата?
Иван Вешев: Чувал съм го от дядо Тошо ли, от някой друг ли, че по дирите на прасетата хората тръгнали и са намерили, че тук има вода, която не свършва.
Със заселването на славяните на Балканския полуостров, през VI – VII в Баница е славянско селище. Минералната баня добива широка известност. През това изминало време славяните дават и сегашното име на селото, което произлиза от думата баня, приело умалителната форма баница. Славянското село се радвало на разцвет особено през 12 до 14 век. През този период на 2 км. югоизточно от тук се основава манастирът, който става феодално владение на селото и околностите. С падането на България под турска власт 1393 г. селото и минералната баня са разрушени. Минералната баня е запустена. След 1807 г. врачанският каймаканин Рушит бей създава североизточно от днешнто село Баница голям чифлик, който носи по-късно и неговото име – Рушидовото. С труда на селото Рушид бей изчиства врелото и построява малка минерална баня, но за голямо огорчение на раята, Рушид Бей поставя пазачи на вратите. През летните месеци в банята се къпели само ханъмите и гости и приятели на Рушид бей. Към 1870 г. банята отново запустява. След Освобождението баничани поемат инициативата да изчистят минералния извор и да си построят баня. Нямат възможности. И това става след 9 септември 1944 г. С труда на хората от селото се построява банята в сегашния й вид. От тогава се правят подобрения. Всяка година я поддържаме, ремонтираме я, за да може да я ползват хората.
Николай Димитров (учител-пенсионер):
За селото? Други имена, освен това нема. Знаем, че се е местило няколко пъти. Със същото име си е било. Некога при такива масови болести като чумата, холерата, хората са бегали по фамилии. Избегвали са срещи и контакти. И от набезите на кържали и разбойници през турско робство се е местило. На Милин камък около местността Манастира. От там в Крешна. Последното място, преди да се заселим тук. Около изворите, които са били там.
Тодор Дилков: Коги селото е било под Милин камък тогива направило един манастир. Този манастир е бил, докато е било селото и после запустел, развалил се. Останала само зидарията и на средата един камик. Един камик, голем камик. Една плоча турната на друг камик, като маса. Това му казват Манастира, ама той е запустел.
В.К.: На Крешна какви извори има?
Николай Димитров: Не е минерален извор. Питейна вода е. За водоснабдяване е. Много силен извор, който – така се говори – веднаж е пресъхвал само. Има постоянна вода. Студена бистра.
В.К.: Откъде се знае, че на Крешна е било селото?
Николай Димитров: На майка ми дядо й е дошъл 8–9 годишен оттам, от Крешна. Черница има там, която още съществува. Под нея са извършвани християнските обреди. Венчавките също. Като място, като църква.
В.К.: Откъде знаете, че край това дърво, край този дуд са правени кръщавките?
Николай Димитров: От преданията. От разказите на възрастните хора, които са били. Разказват, че там са правени тези обреди – кръщаване, венчавки. То е било в двора на някоя Мицка, така съм чул. И остава дудът да носи тяхното име – Мицкинския дуд.
В.К.: А някакво поверие, че ако някой отсече този дуд, нещо ще му се случи?
Николай Димитров: Не знам да е съществувало такова поверие.
В.К.: А как са се изместили от Крешна към днешните места?
Николай Димитров: Изместването е станало по следния начин. Двама братя свинари пасели свинете из гората – за жълъди, за едно друго и забелязали, че на обед, когато времето е топло, горещо, свинете влизат в трънака и се крият целия ден. Като се захлади времето, излизат изкъпани, изчистени хубаво. И днес така, утре така. Тия решили най-после да тръгнат след тях и да видят къде се крият свинете през горещите дни. И откриват извора тука, където е банята сега. Той бил занемарен. Обрасло всичко тука с гора, с трънаци. Заради тая вода построили тука колибите си свинарите. И постепенно разчистват. Виждат, че има вода в изобилие и се преселват тука наново. Жителите идват тука, където е било първото село.
В.К.: А тези свинари откъде са?
Николай Димитров: Идват от Крешна. Може би сте чули и за Рушидовото? Носи името си от Рушид бей, който заграбва тази земя, а селяните от Баница, от Оходен, и от Мало Пещене я обработват. Мало Пещене тогава е направено. Докарвани са хората да обработват земята. Затова се казва Мало. Другото село е Голямо Пещене, на няколко километра е само. То обхваща доста голяма територия – на изток от селото и на север от селото. Аз съм намирал документи (но тогава не знаех) на майка ми баща й е имал документи. Това са били документи за земи, които са закупувани. Тодор Дилков: После селото се преместило в Крешна. В Крешна имало водъ, но водъта – малко. Тука, дека е сеги селото – голо. Тия си изкарват свинете, а вечерта се връщат кални. Селото тогава било малко. И си рекли ората: „Тия свине одат некъде да намерат водъ! И тръгнат по свинете и намерат водъ. Много водъ. И решили и оттам се изселили тука. И направили чешмите. Ама не бяха ги направили много, после ги правихме ние. Чешмите така със сопове, с това-онова – не беха. Това дека му викали банята, минералната вода, то е било един вир. Силна вода. Силна. И сега е силна, но понамале. Но некоги е била силна вода. И тия се уплашили, че ще стане нещо с тая вода. И са земали и са фъргале вълна да го затиснат този извор и той останал така – един вир. Натурали горъ (в смисъл – дървен материал, греди и др.). И турците, тоа Рушид бей му е била вилата ей горе, при язовира. Тамо. А булята я заболели очите. Той рекъл: „Оди, та си мий очите на оня вир в селото. И тя доождала 40 дена, та си мила очите заран. И очите й минали. Тогава направил една тапия и я оставил при един воденичар – Дедо Ралчо. Кога са напуснали тук имаше една турска тапия.
Иван Варджийски: Селото е било на Крешка. Това Крешка е към Девене. Там имаше чешма. И един дуд. Ей такъв дебел. От там надоле тука. Тук си избрали и тук се заселили.
В.К.: Защо са напуснали онова място?
Иван Варджийски: Ми водата е малко. Тук вадиме много вода. Това знам. От Крешка – тука. Друго нещо не знам. Манастир, дето има тука, на Милин камък. Като косехме така – и чукаме камък. Тоя манастир за кво е правен там! Из тия горища, из тия долове там!
Друг информатор: Село е било там.
Иван Варджийски: Село ли е било? От тука вече местене нема.
Галя: От къде идва името на селото?
Цветко Петков: От банята. Тя е още от турско време. Селото е повече от 100 години. Милин камък носи името на една жена. Красива била и турците я подгонили, та тя хванала горите. Иде на една скала на Милин камък – и се хвърля. Там има паметник за Христо Ботев. За нея – нема. Тя се хвърлила, но не можала да се убие. Тя пада в храсти като лозите. Там се и скрила. Нашето село, не е било тука. Било е на едно място – викаме му Селището. Къде Крешка. Там не били в землянки. Малко народ са били. Изворите са били извори. Както е и днеска. Тогава зимно време хората са се занимавали повече със свине. Коне са пасли също така. И овце. Това им бил поминъка. Обаче свинете зимно време изчезват и ги нема. Тия по дирята, по дирята и ги намират на това място, дето сме сега ние. Тук има минерална вода. Само че ние не можем да хванем капацитета доле. Да вземем само топлата. А тя се меша. И тия оттам като виделе, че тука има вода и е по-добре. И се преместили тука. Като се преместили тука, тоя взема един район и го очиства. Тоя тука, оня – тамо и го завладява. И нали тогава е имало Съвети, може и примитивни да са били, та тия Съвети като видели, че тия завладяват земята, казали: „и това е наше“. Вие – оттатък. Граница правят. Пак имало умни хора – най-напред оставили място за стоката.
Тодор Дилков: Некоги отиват да си ловат имот. Идат – и то горъ. Орталъкът е бил малт. Прекършва го. И тука кокал. Глава от магаре, от крава. Турне кокал и куту иде – отесва го. И на всеки ъгъл – кокал. Гората с дърветата. Ама това е било през турско.
Иван Младенов: На Милин камък там живот не е имало. Това село от Крешка е дошло тука. Заради банята сред селото. Дошли са седем къщи от Крешка. Заради водата.
Дъщеря му: Тука е Борованската могила. Тука е Милин камък. Селото представлява като тепсия. Оградено е така с могили, с възвишения.
Марияна: А не защото има баня?
Дъщерята: Не, защото минералната баня после е направена, а селото все Баница се е казвало. Баба ми е разправяла, а тя беше много възрастна. Когато руснаците дошле през турско време и когато са бягали, баба ми е била бебе. И опуснали бебето. И всички коне през него минали. Мислили, че е загинало бебето. Когато се върнали и го намерили. Значи конете са я прескочили баба ми.
Бай Йордан: Селото е било на Крешка. И там имаше дуд. Черница. Двама не могат да го обхванат. Там са се венчавале. Тамо хората са живели в землянки и от там се изселват, заради банята. Шосето от Враца за Оряхово е минавало от другаде. Тука заради водата почнали да минуват. През 1903 г.
Галя: А защо се казва Баница?
Бай Йордан: Ще ти кажа. Като са били там у Крешка, те са живели в землянки. И тука идват на банята. „Къде оди, бе?“ „Тук на баница, баньосвах се“, и от там вече е изкочило това име. А банята – там се давиле на един човек овците. И он слагал ред тръне, ред вълна. Тука е било търсище (тресавище).
Галя: Къде е образувано селото? Тука ли е създадено?
Георги Къновски: Преди двеста години. Нашето село е било най-напред в местността Крешка. Там има чешма с два сопа, чучури. И сеги. Там е било селото. Добре, ама пресъхнала водъта и те се изместили ей тука. Крешка си е старото име. Там е било Баница и е било осемнадесет къщи. Там има един дуд. На осемстотин години казват, че е. Там е била черквата у тоя дуд. Там са кръщавало, там се венчавале. Некои и днеска си одат.
Синът му: Там е било първото селище Баница, и тая черница е още от тогава. Черницата е в края на блока и там си седи.
Георги Къновски: Преместили се тук заради водата. Тук е имало някакво тръсище. Тътък е било, доле ниско. И са копали и са намерили вода.
Галя: Някаква легенда за Манастира знаеш, ли?
Георги Къновски: Некъде там е било селото най-напред. Баница е било там, при Манастира. Те са биле три семейства само. Они са биле задруги. Задругите живеят трийсет души у едно семейство.
Галя: Къде е бил манастирът?
Георги Къновски: Към Милин камък.
Галя: И защо са се преместили?
Георги Къновски: Те са се криле от турците тогава.
Александър Владимиров: Имало извор. Някой турчин имал момиче болно. Изградил тук и го докарал, па слънце. И то се излекувало. И му рекли на това Баничка. Баня, мъничка баничка. От тая дума баничка станало Баница.
Мариана: И знаеш ли колко годишно е селото?
Александър: Повече от 100. Ей там, дето са душовете, е било извор. Дошли са тук, до шосето. Ботев е минал преди 120 години и селото е било тук. И горе се е местило, но тук е било за последен път. От Крешка са се преместили тук. Има тук една гърничка (граница – вид дъб). Ботев е спирал. На 31 май правят сбор на него. Това още преди 9-ти. Идват походници от цяла България. От Козлодуй идат и пеша до тук. От как съм запомнил. Всяка година. Децата от училище ни поведат на Милин камък. Тук е пътя на Ботевата алея. От Козлодуй до Околчица. И са посадени дървета. Пътя на Ботев е било. И край тая гърничка са донесли бъчва с вино на четниците. Като подарък. Никой не ги е срещал така. Някой рекъл горуна да заколиме, ама той (Ботев) рекъл – оставете го.
Мариана: Тази легенда за Ботев от къде я знаеш?
Александър: От много хора. Мойта баба ми каза, че помни, когато е минавал Ботев през гърничката. Затова е направена Ботевата алея. Всички чакали, че ще мине Ботев. Във Враца на Стефан Савов, деда му Стефанаки Савов е бил четник на Ботевата чета. Братята му са разбрале, че Ботев ще мине от тук. И брат му и един друг от Враца – Митьо Цветков – отиват на Козлодуй и им казват: „Войводо, Враца не е готова да те посрешне. Наште баничани са го посрещнали с бъчва вино. Така са посрещнали нащте и руските войски. Накрая Ботев минава под Милин камък, от там минават и отиват на Веслец. Има тука една местност – Бълборов камък. Една мома скочила от камъка. Казвала се Мила и затова се казва Милин камък.
Две жени информаторки за Милин камък:
Радка: Аз така съм чула, че една мома била много красива и се фърлила от Милин камък, ей там дето Ботев е бил. И тя се фърлила, ама то си е високо.
Елена: Ама знайш ли защо се е фърлила? Що са я подгонили турците. Турците са я подгонили. Тя се фърлила. Ама се качне косата й на едно дърво.
Радка: Тръняци, такова.
Елена: Та чули после ората, та я извадило.
В.К.: Спасили са я?
Елена: Спасили са я.
Радка: И се казвала Милка. Милка – Милин камък.
Тодор Дилков: Ботев е минал от тук на 31 май. На 30 май е дошъл издоле, на 31 май беше на Милин камик. На Милин камик беше около един часа и веднага тръгва за Вола. Той не е стигнал до Вола. Той стигнал до Веселица. Стигне до Веселица, там нощуват и на другия ден отиват на Вола. Ботев дошъл с малко народ и е излъган. Ботев спал и в Борован. Заранта коги да го срешнат доброволци – нема доброволци. И Ботев казал: „Бороване, Бороване вечно да спиш. От там – тука дошъл, къде 9–10 часа. Тука дошъл в Баница. Майка ми ми е разправяла, че те са били три сестри – деца. Майка им ги завела в Шумака, у горъта, у Балканя, оти комитите идат и турците шъ колят. И от там не гледали от Балканя. Напреде вървят Ботевата чета, а след тех две коли им карат багажа. И по тех върват неколко души турци и попукват пушки. Нема-нема и току попукват пушки. И тия като се запрели – Ботевата чета – под това дърво, дето ти казвам, че още седи, а турците се запрели на 200–300 метра. И като отишле на Милин камик, той му било обещано, че ще доъдат 200 души доброволци от Враца. И тогива погледнал – то се задимило от къде Враца шосето. Той погледнал, па си казал: „Това не са доброволци, ами е турска потеря.“ Идоа тука турците.“ На Милин камик той отрезъл обръча и тръгнал за Вола. И там вече на Вола са го убили. Там това дърво се пази, защото Ботевата чета е минала от там. После Ботевата алея ги посадихме с дървета. Насадиме ги 61–62 година. Нищо по Ботевата алея не е правено преди девети. А това дърво се пази, защото Ботев е спрял под това дърво.
Баба Йоша: Селото у Крешка е било. Още има трапове там. Аз като бях момиче, мама ми е казвала, а на мама други са й казвали: „Е на оня дуд люйкята са ни връзвали“. Имаше една баба Стана, тя там е раждала. Тя казваше, че на тоя дуд люйките са им връзвали. Мойта баба умре на 90 години, ама тя е по-млада. Помни турците. И казва – една сутрин станем и они минали. Ботев с четата. Нали он е минал тук – при мойто лозе. Баба ми умре на 100 години и помни.
Галя: На Милин камък ли?
Баба Йоша: Милин камик е нататъка, ма они минали тука да вървят на Милин камик. Най-напред са слезнале у Козлодуй, вий сте чели това, после много села минал. После стигнал до Борован. И на Борован они вече са падали на помощ, но они не дошле. И он рекъл: „Борован, Борован, вечно ще спиш!“ Тка го е казал Ботев. И дошло тука у Баница, ма при Гарничката, при гераня, на Езерото тука. Край гераня се сбрали, че има вода. Езерото се казва. Само една нощ е седял и е потеглил за Милин камик.
Мариана: А баничани тука посрешнали ли са го?
Баба Йоша: Никои не е знаел. Они се криле, защо не знаят да ги не издаде некои. Само са чуле: „О-о-о, комитата, комитата“. Они постарому тука комитата са казвале, комитата са доидале нощеска, при Гърницата“. После гледало де са яле и тръгнало за Милин камик. На 18 май го празвахме, ама комунистите го измениа сега. Ау какво тържество се правеше: Мраморен, Девене, Чирен. От това село 2 – 3 овце, от онова село. И всеки си айнесе казане, та се готви там. Музики, война доождаше. Моя баща беше кмет и го има пръв на снимката на паметника на Ботев. Моя баща беше кмет коги правеа паметника на Ботев.
Мариана: Ти каза за Гърничката, за стария Дуд. А други стари дървета има ли?
Баба Йоша: Оно имаше много дудове, но ги изсекоа, оти ние вече селото не одим там. Па си аресале старите ора тука, оти има много топла вода. Така постепенно, постепенно се изместили тука.
Галя: А защо селото се казва Баница?
Баба Йоша: По банята, по банята – пара се е дигало, жежка вода течало. Разправят имало един бивол, кьорав, и он все лежал – това биволите все у кал лежат. Лежал си той у локвата и прогледнал и прогледнал с едното око. Он пил и лежал у водата. Затова кои жени доаждат на баня постоянно и се лискат и чустват някакво облекчение.
Галя: А селото било ли е тука кога биволът се е оправил?
Баба Йоша: Не е било. Баба ми е казвала, че нейната баба е казвала – те се изселили за раз, другата, другата, дорде се сичкото село заселило и онова запутили. Чули са, че водата тече жените и рекли: „Дайте да се заселим!“.
Ангел Талигарски: Баба ми е била още момиче, кога са минали Ботевите. Тук с имало турци-черкези. Баба ми е разправяла, че кога минала Ботевата чета те били към Девене, Брички дол. И разбрали, че като минала Ботевата чета, баща нги тръгва и отива към селото. И като тръгнали, наближили и видели Ботевата чета – ми е разравяла баба ми. Бащата на мойта госпожа (жена му), деда й на Пена (дъщерята, която участва в разговора) бил овчарче и Ботевата чета го хващат да им покаже пътя. И той ги отвежда през Балкана до Милин камик. И там четниците, Ботев му казал: „Нема да минеш по същата диря, назаде, оти ша срешнеш турците – тия идат по Ботевата чета. Ами го пущили по Цолинската пътека – да не срешне турците, оти они ще го питат и он ще ги издаде. От Войводово един чавек им карал вода. И през Борован са минали и никой не се обадил и Ботев казал: „Борован спи и вечно ще спи.“ Глей сега. Разбрал съм от стари ора, че тука дето е банята цялото е било подливище. Ние му викаме маг. Се е ворвело така, старите ора казват. За да каптират водата не е имало техника. И почват с вълна. И всеки носи. И го пълнат с вълна и черно тръне. И загазват, и затрувта – и най-после затрупват водата у един гьол. У тоя гьол най-напред е направена чешма. После банята. Сега направихме чешмата със сойове. И още преди девети са се мъчили с вършачката да отделят топлата от студената вода, но не можле. После дизебови мотори, ма па не успеват. Така си остале как сеги. Каптираха водата и направиха банята. Преди девети ли беше, май след девети беше направиха банята както сеги. Ма то и по-рано имаше чешма, пералня. Направиха сойове – десетина-петнайсет и корита. И тряа ората. И тогива ги развалиа и направиха банята. Каптираха, ма при тая техника не мо отделят топлата от студената вода. Аз съм подразбрал, че нашата вода е по-лековита и по-топла от Връшечката с неколко градуса. (Информаторът сравнява с минералните води в град Вършец, който е известен и утвърден национален курорт). Почна се по едно време, ма тиа сгрешиха. Идваа по 20–30 човека на смена на банята. И понеже бюджета беше към съвета, тия нашите управници бяха четвъртоотделенци и не дадоа да стане даржавен здравен дом. После отпуснаа пари, ма наште управници не можеха да ги използват. И така си остана. По-рано коги беше по-евтино одехме и се къпехме, ама сега кой ще даде 10 лева за баня. Одихте ли при дедо Тошо? (Тодор Дилков – също наш ключов информатор). Той ми разправяше следното. 23 година тука правят избори. И сеги Стамболийски идва отдоле, от селата с една кола, разтрошена такава, от войната. Не сеги куту тия, луксозните. Идва тука и спира на сред село. Праат изборе. И той ги пита кък, кво, що и они казале. И минават моста и чешмата, то било затлачено. И като стигнале чешмата, рекли на тоя дедо Тошо, ергенлак на 19 годин: „Тоя момък да ми донесе едно шише вода!“. И той пил Стамболийски и казва, че таз вода е лековита.
Тодор Дилков: Двайста година имаше избор. И ще избираме Александър Стамболийски за министер. За председател-министер. Ня двайста година бех на 20 годин. Тамън тая година ше гласувам. И рекох на бабалъка (бащата на съпругата му): „Айде да идем да гласуваме“. Той ми рече: „Тошо, я ше идем по-късно!“ Па я отидох, гласувах и изкочих на шосето. Погледнах – нема хора. Погледнах една кръчма – пет-шест човека стоят. Стоят. Приказваме. И ето една лека кола иде от Орехово, от Бела Слатина. И слаза един човек. Чича ми се обърна и вика: „Ей, това Стамболийски ле е?“ Айде е ний нататък, он – насам и се събрааме. Кто се събрааме и той се обърна към банята и рече: „Какво е това?“. Чича ми рече: „Това е баня.“. Она беше тогава пералня. „Пералня е“. „А, пералня! Дебитът как е?“ „Дебитът е голем, топлината е 18 градуса.“ „Пиете ли от нея?“ „Пиеме.“ „Можете ли да ми донесете едно шише вода?“ „Можеме.“ Взех едно шише от една кръчма там. Кръчмаря си жевееше тамо и даде едно шише. Отидох, гребнах половин кило вода, донесох, дадох му я. Он като пийна, казва: „Тая вода е лековита!“ И каза: „Кой е кмета на това село?“ Чичо казва: „Я съм“ „Слушай – казва – къде е урната, дето гласувате?“ „В училището.“ Он погледна, има 150 метра. „Слушай, нема да се сбирате на кюмета, защото Цинковия сговор ще ви предизвика и ще касира изборите. Всеки като си гласува, да си върви у дома си.“ И вика още: „Слушайте, нема да потискате народа. 500 години турско робство – осмободихме се. Сега не можем с партии да се травиме. Нема да потискате народа. Няма да заплашвате народа. Гледайте народа. Нека сичкия народ да турне кантарче у джоба си и да мери. Ако мери добро – и за него добре, и за вас добре. Ако не мери добре – за него зле, и за вас зле. Довиждане! Нема да потискате народа! "Ние беме земеделци. Партията ни бе земеделци. Куту дойде Цанковия сговор и убиа Стамболийски, Земеделската партия падна. И Сговора дойде. И ми викат: „Яла се запиши у Сговора.“ „Нема, нема. Ше останем без партия. Партия нема да ме рани.“ Двайс пета година доде главния агроном от Враца. Тончев се казваше. И се записахме модерно земеделци. Да работим по заповедта на агронома. Какво каже агронома – това да праиме. Той каза, че има да се дават субсидии – верно дадоха ни по 50 чувала цимент, без да плащаме, и 3000 лева, та направихме обора и торището. Дадоа ми 1500 лева, та направих кокошарника и свинарника. Коги да получим парите, отидохме с един кабриолет с един мъж на Враца. Та ни срешна един човек и ни пита: „Къде одите?“ „Одиме да си получим заплатите, модерни земеделци нали сме, та ни дадоа по 3000 лева.“ „А ще платите по шест.“ А каруцарят рече: „Държавата – дава. Не сака, не взема. "Тогива дойде Димитър Ристев – министер на земеделието и каза така: „Вие ще направите да подобрим земеделието. Ще направим земеделците модерни. Ще работят по наша рецепта и ние шъ им даваме пари. Като гласували бюджета Цанков рекъл: „На министера на земеделието колко ще му гласуваме.“ Оня рекъл: „Слушай, аз искам милион, милиард. Шъ правя модерно земеделие.“ Умен човек.
Иван Шишковски: Носи се легенда. Стамболийси е бил министър-председател от земеделската партия. Тая земеделска партия колко месеца е държала, не мога да кажа. И отважда Стамболийски при цар Борис и му казва: „За три дена цар Борис да си обере книжата, дрехите и да напуща България, че България става република, а не царство, не монархия.“ И цар Борис на заранта отива в Австрия при баща си, Фердинанд. „Ей, Стамболийски ми каза да напущам България, че он ще бъде министър-председател на републиката.“ И баща му рекъл: „Много лошо, какво ще измислиш? Отрежи му главата и ти ще управляваш. Монархия ке биде, нема република.“ И връща се цар Борис от тамо и намира капитан Фурлаков (капитан Харлаков), капитан от войската, македонец. Казва на капитан Фурлаков: „Тази нощ ще ми донесеш на Стамболийски главата!“ Разправя му там и му дава пропуската, защото Стамболийски у Славовица при кравите спи, там има крави у Славовица. Та войниците го пазят у двора. Та пропуска е – тия войници да го пуснат. И капитан Фурлаков с другите войници и с пропуската отиват при другите войници. Пущат ги тия и капитан Фарлаков заварва Стамболийски как е спал там, разтурен (разсъблечен) и му отрязва главата. И туря тялото и главата, взема тялото и го туря в един чувал и минава покрай другите войници и изкача навънка. Та така е заклан Стамболийски.
II. Граници на селото и по-важни местности
Иван Вешев: На юг граничим с Мраморен. Чирен се пада на югозапад. На север граничим със землището на Оходен. На североизток – с Мало Пещене.
В.К.: А можете ли да ни кажете какви са имената на пограничните местности?
Георги Пешев: Със село Оходен е Рушидовото. През турското робство там е имало чифлик на Рушид бой. На юг в посока към Враца, от тая страна е Татарското. Тук в тази махала, ние й казваме Черковна, е имало заселени татари. Изглежда те са използвали тези места. За татарите само знаем, че те са първи посрещнали Ботевата чета със стрелба. Татари и черкези. С Голямо Пещене, където граничим, има една площ, наречена Могилките. Тука все още има едни възвишения. Предполага се, че са изкуствени. С района на Мало Пещене. – това е Скъта. Там преминава река Скът. Имаме и ние земя. И те имат земя.
В.К.: Река Скът погранична река ли е?
Георги Пешев: Сега поне тя не е. Те земя имат от тая страна на Скъта. Наши хора са имали оттатък. Сега те имат от тая страна на Скъта, по ние май оттатък нямаме. Със село Чирен граничните райони са Копреца и т.нар. Чиренски дол. Чирен му казват Банишки дол. Но това е едно и също, падина, която е определена за граница. Има там местности по имената на тези, които са ги държали – Гайдарско, Мошльовско, и т.н. Но те не са големи площи. Тва е само тука зад Чиренски дол. Местността на границата с Девене се казва Букора. Там има голяма гора. Не е бук. Дъбова е, но Букора се казва. Сега Мираша. То е доста отдалечено от Баница. Най-отдалечената точка. Некоги такива като мене са давали на дъщерите си зестра земя. Там е безводно. Малко по-далеко. Да оди там зетя да работи. Мирас – дивим го на зетя и дъщерята. Ето, тиа ти се пада от наследството. Дел. Дел от земята. За дъщерята.
Иван Вешев: Той казва зетя: „Тва ми е мирас.“
Георги Пешев: Само за имот се казва. Не може, примерно да се използва, ако съм дал овца или друго нещо. Така малко с пренебрежение се казва тая дума.
Иван Вешев: Се едно, че е без пари. Тва не е изтрудено. Дава се без пари.
Иван Шишковси: Церов дол е на изток от селото. Пътят за Враца е на юг. На юг е гората. У Балкана. Частната гора. На запад има друга гора, па частна – 900 дка. На север па има работен имот.
Ангел Талигарски: Требе да почнем от шосето надоле към Голямо Пещене. Тук е Татарското. После Могилките. Смрадещец. От шосето на изток е Татарското. След това са Могилките – от Татарското насам.
Пенка: А на какво викате Смрадещец?
Иван Талигарски: Кладенче едно – та го засадила Мало Пещене. Скъта продължава нататък, на север. Там местността дека около реката, покрай Скъта му казват Скъта. Друга местност Полуговините. Глей сега. Татарското, па Могилките, па тогива Смрадещец, па има шосе за Мало Пещене. От Мало Пещене насам е Скъта. След това от там насам до село Полуговините му казват. След това има едно кладенче Кириджията – чешмиче. И сега под тая магистрала има хиляда декара, през турско мерено. Рушидовото му казват. След това по-насам Селаша му викат. По-надоле му викат Катрайкъовец. По-нататък му викат Беричовото. По-нататък му викат Пладниче. Па тук имаше други – викат му Данчовец. По-насам към Девене има една чешма Крешка. От там Бобище. От там Слатината – и свършва.
Георги Къновски: Селата си имат граници. Девене, Чирен си имаме граници. С Мало Пещене си имаме.
Галя: Някакви спорове за земя да е имало?
Георги Къновски: Не, не е имало. Само знам, че Голямо Пещене и Мало Пещене се съдиа за някаква земя. А ние не сме имали спорове.
Въло Йорданов: Баница граничи на изток с Голямо Пещене. Тука е Мало Пещене – на същата линия. Тука е Оходен, Чирен и Девене. Това е Мраморен – на 5 км.
III. Представата за общинските земи и имоти
Общинските земи в село Баница се делята на две групи:
а/ земи достъпни за ползване по всяко време от всички жители при равни условия; това са преди всичко необработваеми земи; към тях на първо място се включват пасищата /полето/; общинските гори, които в Баница са не малко и се използват главно за паша на добитъка; други видове необработваеми земи, за които ще стане дума в интервютата.
б/ обработваеми земи – т.н. фондови земи, които при определени условия се дават на социално слаби семейства за определен срок и при съответно парично заплащане; средствата от даваните под наем фондови земи остават към бюджета на общината.
В сравнение със с. Лозен, Софийско, където беше пробното изследавне, в Баница има по-голямо разнообразие на форми на ползване на общинските земи. Общинските гори обаче в село Баница нямат съществено значение и не съществуват строгите правила за пазене и ползване, които бяха съхранени в с. Лозен.
В.К. Ако Ви попитаме какво значи общинска земя, какво определение бихте дали?
Георги Пешев: Общинска земя – това е земя, която не е собственост на отделни хора. Общинската земя е земя, която по един или друг начин се използва от цялото село – във вид на пасища, каквито и сега има край селото, или като обработваема земя, която се дава под наем.
В.К. По какво се отличава частната от общинската земя?
Г.П. Общинската обработваема се е ползвала временно от отделни хора и се е плащало наем. Частната вече е собственост на отделния човек – чрез покупка или чрез наследяване.
В.К. Имало ли е друга земя, която не е общинска, но не и частна?
Г.П. Имало е държавна земя. Имало е училищна земя. Имало е читалищна – и сега пак има. Църковна поне засега никой не може да докаже, че е имало. Царска земя не е имало.
В.К. Азнаете ли размерите на тази земя?
Г.П. Църковно – манастирска земя засега нямаме. Читалищната е 27 дка /поне такива са документите от 49 година/. За държавната се дава различен размер – 107.88 или само 38 дка.
Общинската поне засега не е уточнена – има много големи различия между 34 г., когато е декларирана като общинска, и 49 г. През 1934 г. е 6000 дка. Между 1934 и 1949 има продажби.
В.К. И колко дка са декларирани през 1949 г.?
Иван Вешев: 1210 дка
Георги Пешев: 1210 дка, но Поземлената комисия не я признава. За нея се води спор. Нито я признава на хората, нито на кметството. И сега се води спор за земя между 800 и 385 дка.
В.К. Какво в село разбирате под общинска земя и какво се включва в тези 800 дка?
Георги Пешев: Работна земя, пасища и т.н. Ветеринарната лечебница е построена на общинска земя.
В.К. Колко дка от тази земя е мера? Колко дка са гори? Колко са бранища, пасища?
Иван Вешев: Това ни е трудно да уточним.
Георги Пешев: В тия 800 дка е само почти обработваема земя.
В.К. А пасищата?
Г.П: Пасищата ги няма никъде по документ.
В.К. А къде пасе добитъкът?
Г.П. Покрай селото. Цялото село е заградено с пасища.
В.К. Чия е тази земя?
Г.П. Излиза, че 1949 г. е била ничия. Тя не е декларирана.
Иван Вешев: Това, което е извън регулационния план на селото и граничи със земеделската обработваема земя е общинско, и са пасища. Но имаше по едно време постановка, че за ТКЗС и АПК може да се взема и земя от пасищата. Затова сега не можем да се уточним с поземлената комисия. Има обработваема земя, която е била пасища, и е била общинска.
В.К. Знаете ли колко дка е била общинската гора?
Г.П. 600–800 дка, но те са се ползвали за пасища.
В.К. А какво значи според Вашата представа мера?
Иван Вешев: Това е земята в дадена местност – например мерата в Ручиндовото. Там може да се намира и обработваема земя, и масив гора – все мера му казваме.
Г.П. Мера това е територия на определена местност.
В.К. А мерата на Баница какво значи?
И.В. Мерата на Баница означава територията на цялото землище.
Г.П. Може да се каже „Мерата на Баница“. Това значи цялото землище на Баница. Мера, землище – разбирам все едно и също нещо.
И.В. Може да бъде и пасища, може да бъде и обработваема земя, може и друга.
В.К. Значи в землището ви е имало и общински ливади, които са се пазели?
И.В. Сега 81 дка са ни общинските ливади.
Г.П. И така се казва – Селската ливада.
И.В. Трайни насаждения не е имало. И преди девети.
В.К. А в регулационния план на селото има ли общинска земя?
Г.П. Общинска земя – казваме му училищното.
В.К. Но това не е ли училищна земя?
Г.П. Не това са бивши гробища.
И.В. Предоставена е земята на училището да се грижи.
И.В. В момента общински земя е парцелата над селото – некъде около 2 дка.
Г.П. Тва тук е Османското. Тва тука са отчуждавани частни места. Детска градина. Тука са почивни станции – некога заради баните.
В.К. Чия земя са пътищата в селото и в селското землище?
И.В. Те са на кметството. На кметството са. Освен пътищата ние в селото имаме и площади. От южната страна ние имаме един площад, който е под здравната служба. От северната страна имаме още един площад, който навремето беше място, отредено за детска площадка. Сега там е автоспирка. От западната страна имаме още един площад и на северозапад още един. Имаме четири площада, които са в регулацията на селото и тази земя ние я водим за общинска.
В.К. А чия земя е речното корито? Зинете, че речното корито се движи. Тази земя, която остава около редовното корито, чия земя е? Водата, местата около чешмите, кладенците, изворите – те частни ли са или са общински?
И.В. Общински. Така, както и банята. Това е природно богатство, което е на цяло село, на общината. В местността Лозята, в центъра на Лозята имаме едни дървета, които съществуват и сега. И аз помня, че на 28 август, Богородица, се събираха там младежи и по-млади семейства, пък дори и стари. Късат първото грозде и правят некои тържества.
В.К. Какви бяха тез дървета?
И.В. Дъб. Четири дървета. Две паднаа. Значи шест са били. Никой не ги сече и сега при земеразделянето разбрах /аз до тоя момент не съм знаел/, че това е общинска земя. Общинска земя. Не е на частни хора.
Г.П. То не е голяма територия. Дали има пет-шестстотин квадратни метра! Знам, че са ходили там некога младежите. Било е едно сборище на младите хора, особено есенно време.
В.К. Местата на гробищата, на старите гробища на коя земя са?
Г.П. Общинска.
В.К. Какви други имоти, освен, земята е притежавала общината?
И.В. Банята си е била един извор, който е бил направен първоначално на пералня. Там са отивали хората да се изперат. Дали са го ползвали за пиене? Не може да не са го ползвали. 45 години е оформено като баня.
В.К. А да сте чували от по-възрастни хора да е имало тук общински кош?
И.В. Аз не съм чувал да е имало общински кош, общинска каса.
Николай Димитров: Според мен общинската земя е тая, която е била на разположение на общинския съвет и те са взимали решения за нея – ощинският съвет, съветниците. Обикновено са провеждали търг-колко лева ще се даде за един дка. Като се наддава, стига се до определена сума. Който иска да вземе тази земя, заплаща определена сума, за година и я ползва. Мера, според мен, това е земята около селото, която се ползва за паша на добитъка. Обща земя. Селската мера това е обща земя, която се ползва общо от всички.
В.К. Църковна, манастирска земя имало ли е?
Н.Д. Имало е. Имало е манастирска земя, защото е имало местност, която се е казвала Калугера.
В.К. Имало ли е в Баница общински земи преди девети септември? Къде пасеше добитъка? На кого е тази земя?
Антон Цеков: Имало е. Добитъкът пасеше в полето. Но селото е полето.
Иван Банковски: На селото е.
Антон Цеков: Тук край селото, дека го изораа. Това е полето.
Иван Банковски: Железковец – барата като хванеш, от падината нагоре. От тая страна – това беше люцерна на Съвета.
Е, имаше ли некой по-големи права да пасе добитъка в полето – цигани, турци, българи? Бедни, богати? Вдовици – невдовици?
Антон Цеков: Всички. Немаше значение.
Иван Банковски: Абе всички пасеа там.
В Баница обикновено като се запита за общински земи, веднага се сочат фондовите земи, които са общински обработваеми земи, част от които са давани заползване на училището и читалището. Представата за общинските земи се свързва със земите, чието ползване непосредствено се ръководи от общината – местната адиминстративна управленска институция. Останалите земи достъпни за ползване от всички селски домакинства без ограничение, обикновено се определят като селска земя.
С други думи представата за типовете общински земи се определя от начина на тяхнато ползване. Полето е селската земя, където всеки може да си пасе добитъка.
Н. Димитров: Когато настъпеше време да се пазят имотите, всеки си пасеше добитъка около селото. Тя е обща земя. Да кажем, че е общинска. Но тази мера си е селска мера. Тя не е нито на общината, нито на читалището. Тя е достъпна за ползване от всички хора. Пасяха около падините. Където е свободна земята, там пасяха. На полето могат всички да пасат.
В.К.: А общинска гора имало ли е?
Н. Димитров: Не знам да е имало общински гори.
Иван Банковски: Общинската гора е в Балкана. Ползваше се за паша. Пасяхме стоката.
Александър Христов: Общинската земя е, която не е частна. Например ние си имаме частна земя. Имаме си ниви, ливади, гори и т.н. А тия общинските беха пасища. Всеко семейство си имаше по десетина овце. А некои и по 50 овце. И тука ние му викаме полето. Пасат ги на полето. Отвън селото – това беше полето. От всички страни на селото, додето стигне до частното. Пасище беше.
Мариана: Имало лие общинска обработваема земя?
Александър: Немаше такава. След това дойдоха едни тука. Това е било към двайсета година. И направиха едно разграничение на земята. Разграничение му викаха. Така съм запомнил. Направиа едни камари от земя. Копаха бразда да ограничат частното от държавното.
Мариана: Кой направи това?
Александър: Некоя си бригада геодезисти. Дете съм бил, но съм разбарал, че ограничиха и му викаха агрономовата бразда. Пуснаха бразда и ме викаха, че отвън агрономовата бразда не можеш да пипнеш.
Мариана: Отвъд агрономовата бразда е било частно?
Александър: И частно и общинска. Общинската управа първо направи пасища. И им викаха стуват /соват/. Стуват е дето пасе добитъкът. Очертаха го, разбира се и викат: „Това е стуват!“ И всеки, който има добиче и нема къде да го пасе, отиваше на стувата. Сутрин изкарва добитъка и вечер го прибира. Закриа другите пасища и ги разораа.
Мариана: Значи фондовите земи преди това са били пасища?
Александър: Да там пасеха. Зад язовира имаше земя. Това те го разораа. Тия пасища ги закриа и ги дадоа за фонд. Нарекоха ги ТПС. Трябва да е било към двайсета, двайсет и първа година.
Мариана: Какво е ТПС?
Александър: ТПС значи трудово-поземлени стопанства. Това са тиа фондове, от които се раздава земя на такива хора, които немат земя.
Мариана: Чия собственост са ТПС?
Александър: Владееше ги общината. Раздава на всяко домакинство – без разлика кой има земя, кой нема. Които имат, може да не им се дава. Те дават под наем. Земята си е на общината. Тази земя не може да се купи. Те правеха сами оземляване, когато правеха оземление. Преди девети правиа едно оземление, ама то пропадна.
Мариана: Като оземляваха селяните, те плащаха ли нещо?
Александър: Даваха по нещичко. Не е без пари.
Тодор Дилков: Това стана 25 година куту мина агрономовата бразда да отдели общинското от частното. В селото провели референдум, че дека има горъ, горъта зима земьъта. Значи щом владееш горъта, те владееш и земьъта. Разбираш ли? Ти владееш само дърветата. И после куту са провели референдумът, спечели горъта да земе земьъта. Горъта със земьъта. И тогава лепнала агрономовата браздъ. Куту минала агрономовата браздъ, тогива щом имаш гуръта, имаш и земьъта. И тие затова отделиха общинското от частното.
Станка: А как стана? Кой я правеше? С мотика ли?
Тодор Дилков: Общинският съвет върви. Целият съвет. Дванайсет човека са. Вървят напреде и казват – тука е горъта, тука е полето. И по тех тракторът пуща бразда.
Станка: Дванайста година тука вече имаше ли трактор?
Т. Дилков: Имаше. Пуща браздъта. Да кажем на това дърво записваш номера, скицират го и така се отдели общинското от частното, горъта от пасището. Горъта със земьъта стана частно вече. Пасището си остана общинско. На съвета.
Станка: Платиха ли нещо?
Т. Дилков: Не. На всички се даде – щом си запазил горъта и земьъта.
Станка: По равно ли беше?
Т. Дилков: Не. Оти един фанал 20 дка, други – 2 дка.
Станка: Ама как ги е хванал?
Т. Дилков: Това е било през турско. Отиват и си ловат имот. Бележат го с кокал. Некои са ловили само горъта, не земьъта. Горъта с дърветата. Това е негово. После куту мине агрономовата бразда, всеки си знае неговото. То дванайста година гората си беше намалена, защото сечат, требат. Дванайста година куту си дойдоа войниците, дето са се били с турците, почнаа да разтребват. Сече горъта, вади ботурите – и наред. Дванайста година загючнаа и плуговете. По-рано беше рало-дървено рало. Старобитна работа. Почнаа плуговете Рутцаг. После почнаа пък Глиганите. Глиганите са по-усъвършенствани плугове.
Станка: А общинската гора имаше ли?
Т. Дилков: Горъ общинска имаше. Към Милин камък. Тя беше много, ама свиникаш. Не е кой знае каква гора. Свиникаш. Драка, драка. Никой не го ползваше. Циганските и банишките кози пасеха там.
Станка: А хората откъде се снабдяваха с дърва?
Т. Дилков: Всеки си имаше горъ.
Станка: А чия беше земята, дето са улиците, площадите?
Т. Дилов: Тя е селска. Деветстотин и седма година минаха да се планира селото. Беа едни тесни улички – от тук до стената и толко. Разбираш ли колко тесни и изпокривени. Дойдоя едни инженери /то и тогава е имало инженери /и поставиа ей там горе / казваме му Минкинска кория – една височина, една палатка. И поставиха онова, онова, онова. И почнаа да планират селото. Зима плана и гледа-и на пресечката туря осов камик с дупка и го зарови. И горе на шосето, на пресечката пак. Туря и гледа-насам 6 метра, насам 6 метра, айде – 12 метра. Народа си ги прави. Народа с тех и те казват:"Дигнете тоа плет!"-немаше ги тиа зидове като сега, плет, плет, ай горъ изплетено-"Дигате го оттука, те тука че е междата.“. Това си е на селото, на маалата.
Веска: На кого е тази земя, дето могат всички да си пасат добитъка?
Геше: Това е селско. Полето. Бехме всички равнище. Немаше бедни, немаше богати. Сиромашията беше много голема, кога бехме моми. Полето си беше общо, селско. И там си пасехме и беше голема беднотия. Целото село беше такива къщички.
Станка: Общинска гора имаше ли? Къде пасяха козите?
Гена: У Балкана. Е, Балкана е общ.
Еленка: Общо беше. Селско. На Съвето.
Гена: Имаше меръ, дека горскио я пазеше.
Веска: А какво е мера?
Еленка: Викаме меръ пак викаме Селището.
Веска: На мерата колко местности има?
Василка: Мое ли да ти кажем? Булука, Селище, Гробище имаше. Те на това викаме меръ. Къде Оходен беше Рушидовото. Тука беха Плугови, край село.
Гена: Банишка меръ – земьъта. Да го кажем – от селото нататък е меръ, нанасам – нашо. Всичко влиза – ниви, ливади.
Ангел Бенчов: Общинска земя е селската ливада откъм Девене. Селската ливада е общинска, защото пред съвето наддавахме за тревата. Продаваше се на търг. Училищно имаше земя. Кооперативно имаше.
Веска: А друга, земя, която се е ползвала от всички, имаше ли?
Ангел Бенчев: Селската ливада знам, че е общинска. Пасищата си беха общински. Пасищата дека пасеше селският добитък. Мера. Топрак. Едно и също. Едни му казват мера, други топрак, други землище.
Веска: Имаше ли обработваема общинска земя?
А. Бенчов: Фондовете, фондовете се образуваха след Цанков. Земята покрай селото остана за пасище. Викаха му агрономовата бразда. Съветниците в общината, кмета, помощник кмета се собират и решили – по заповед министерска тия фондове да се дават на малоземлени. Безимотни имаше. Едни имаше с малко земя. Зимат от богатите на изполица.
Веска: А на кого е била земята, дето са пътищата, улиците, местата за минаване, реката, речното корито, площадите?
А. Бенчов: Пътищата са били общински. Реките, покрай реките е също общинско владение. По едно време ги вардеха горските стопанства. Агентите си ги вардеха за риба, защото рибата си има забранени сезони, зайците също.
Веска: А държавна земя дали е имало?
А. Бенчов: Не, не е имало. Държавна земя се разбира министерска. От министерството или от окръга да я командват. Нямаше такова нещо.
Ангел Талигарски: Тук имаше училищни имоти. Те се наддаваха. Тук у тая страна на училището имаше зеленчукова градина и училището ги наддаваше неели. И фондове имаше. Има хора земаха под наем да работят. Ама я не съм зимал. Не си плащаха такса и наддаваха на декар. Имаше Поземлена комисия, некои и те даваше от фондовете на вдовици, на по-бедни ора. Майка ми като вдовица и ньой даваха 5 дка.
Цветко Петков: Общинската земя беше покрай село. Около 1200 дка. Общинска земя имаше и в Балкана. Общо едната и другата 1200 дка. Това е било работна земя. В Балкана е било гора. Пасището си е отделно. Имало е общинско пасище покрай селото. Имало е и общинска ливада.
Иван Шишловски: Имаше обществени фондове. Общината е имала Селската ливада. Църквата е имала 10 дка.
Галя: Коя земя е била на селото?
И. Шишловски: Тука досами селото. 30 дка – повече не. Казвала се е общински фондове. Работна земя е била. Ражда жито и кукуруз. Селска ливада е имало. Полето е общинско. Обществено поле. Не се работи никак. И сега има покрай селото поле.
Галя: А коя земя е мера?
И. Шишловски: Мера се казва на всичката земя. И на тази, която е обработваема, и на пасищата. Мера се казва на всяка една земя. Ти ще кажеш земя, ти ще кажеш мера – все едно е.
Дъщеря му: Аз, понеже съм църковен настоятел, знам, че църковна земя е имало 10 дка. Към Мало Пещене е било.
Галя: Какво е правена тази земя?
Дъщерята: Тогава е била работена. Давали са да я работят. Сигурно е било на изполица. На църквата. Половината, другата половина на тези, дето я работят. Така се е давало тогава. Училищна земя – трябва да е имало и училищна земя. Читалището почна да има след девети.
Галя: Общинска гора имало ли е?
И. Шишловски: Общинска гора не е имало. Гората е била частна.
V.1. Ползване на пасища и общински гори
В представата на жителите на Баница съществува селска земя. Селската земя е достъпна за ползване от всички и правилата за ползване са регулирани от вековната традиция. Правото за нейното ползване е толкова естествено, че анкетираните дори се изненадват, когато се поставя въпрос за достъпността на селските пасища, определяни общо като полето. Към тези общоселски територии се включват и площите около реките, водоемите, пътищата, улиците, площадите. Те естествено принадлежат и са открити за всички.
По особен е случаят с общинските гори в Баница. Източник за дърва и дървен материал са били частните гори. Как тези гори стават реално частна собственост беше изяснено от нашите информатори в предишните части. В землището на Баница има общински гори, но те почти не се ползват като горски фонд. Фактически те са горски пасища. Тъкмо затова събираме в един раздел проблема за ползването на горите и пасищата.
Това разделяне на селска и общинска земя се е отразило в една парадоксална ситуация, чиито плодове се берат днес. Регистрирана като общинска земя е била само фондовата/обработваема/ и Селската ливада. Пасищата са останали извън регистрацията. Полето е без регистриран собственик.
Това противоречиво делене на общинска и селска земя се пронизва във всички интервюта.
Георги Пешев: Общинска земя, това е земя, която по един или друг начин се ползва от цялото село.
Веска: Колко декара се включват сега в тази общинска земя?
Георги Пешев: Тия 800 дка, които сега ни признават е почти само обработваема земя. Пасищата ги няма никъде по документ.
Веска: А къде пасе добититъкът?
Георги Пешев: Покрай селото. Цялото село е заградено с пасища.
Веска: Чия е тази земя?
Георги Пешев: Излиза, че четирисейт и девета година е била ничия. Тя не е декларирана.
Иван Вешев: Това, което е извън регулацията на селото и граничи с обработваемата земя е общински пасища. По-късно при ТКЗС са разработени част от тези земи и сега е трудно да се определят границите.
Галя: А къде пасеше добитъка си някога? В твойта земя ли?
Георги Къновски: Не. Имаше си тука, поле му викат. Общинско поле покрай селото. Летно време там ходеха да пасат.
Галя: А плащахте ли нещо за това, че добитъкът ви пасе на общинска земя?
Георги Кьновски: Имаше нещо. На глава се плащаше. Беглик се казваше. Всички плащаха.
Галя: А ти ползвал ли си някаква общинска земя?
Георги Къновски: Не е ползвано. Кои са малоимотни, ползваа. Взимаха под наем.
Галя: А като се прибере реколтата, земята в землището ползвала ли се е примерно от тебе?
Георги Къновски: Всичките общо, когато вече приберем реколтата, пущаме стоката навсекъде. Не е плащано нищо за това. Тази вода, дето ти казвам, че от Крешка върви и покрай нея надоле направили си хората градини и си вадат. От тая вода, дека е надолу се поливаше.
Цветко Петков: Нали ти казах – всеки на свойто си пасе стоката. На селската ливада – не можеш да пасеш там. Ти можеш да пасеш, след като се окоси тревата. Всички са можели. Нищо не се е плащало. Общо място е било това, дето е било около селото – полето. Нищо не се е плащало.
Иван Шишковски: Всички пасат на полето. Не сме плащали. Плащахме беглик на общината. Пари на овца, на крава. Има време, когато се пасе навсякъде. Като мине седми април, ливадите се завардват. След като се окосят ливадите, пасат се от всеки един. Няма да плащаш нищо.
Въло Йорданов: Общинската гора не може да се ползва за нищо. Дори дърва не можеше да влезнеш да сечеш. Криво, келаво – не става. Частно си купуваха хората.
Александър Христов: Като премине сезона, добитъкът може да пасе. Като се ожъне и пускат стоката по стърнищата. А и зимно време имаше на къра кошари.
Има хора, които имаха по 20–30 дка земя накуп. Има си там ливада, шума. Правят там колиби на овцете. Има и къща за хората. По 2–3 души се сберат и ги гледат зимно време овцете там. И това е до Благовец – 25 март. Като дойде Благовец, изкарват овцете от кошарите.
Мариана: А горите за паша ползваха ли се?
Александър: Оди се, където имаше трева между дърветата. Щото по големите гори трева не може да расте. Безплатно. Частните гори, когато са арни, пускат стоката. Навсякъде може да се пуска, стига да не прави пакост. Например в посадено не може да се пуска. Бранищата, нали ти казах, дето е изсечена гората и почва да расте млада гора, много ги пазеха. Горският ги пазеше. Да заловят там добитък, че пасе, особено на ония младоци, дето се показват, глоба. Не могат да я платят. Козите като приядат младока, той не може да расте и ще засъхне, ще запустее. Най-големите глоби слагаха горските.
Ангел Талигарски: За паша не се плащаше, ама държавата си взимаше беглик. Данък. Всички плащаха. Не съм бирник, ама не можеше да не са плащале. Как нема да си платиш? Като ожънем, добитъкът по стърнището. След като оберем царевичака, одат, докато изорат. Като го изорат, не минаваа. Одеа по ливадите, никой не ги забранява, ливадите са повече, ама нема, одеа.
Пенка: А от общинските гори можехте ли да ползвате нещо?
Ангел Талигарски: Е, как да ползваме? Свинка – ниско. Некоги съвета си продаваше бая от него. Та горе е вар. И я съм бил некоги варджия, 1–2 годин.
Баба Йоша: Имаше пасища на Балкано. На целото село козите одат там. Не е гора. Балкан е. Не едър добитък, само кози и овце пасеа там. Цялото село одат и никой не плаща. По Балкана му викаме. Нема селска гора. Горите си беа частни.
Станка: Беглика защо го плащаш, защото пасе на общинските пасища ли?
Тодор Дилов: Беглика го плащаш на държавата. Не че пасе, а че имаш овце. За големото животно няма да платиш беглика, а ще си платиш пашалъка. Колко реши общината, толко ще плащаш. А за козата нема ни пашалък, ни беглик.
Дошъл Фердинанд и станал цар тука. Дошъл, поседел известно време и си отишъл у Виена. При майка си и при баща си. Майка му рекла: „Фердо мама, ти като отиде цар в тая малка държава, каква е тая държава, тая България?“ Рекъл: „Мамо много добър народ, много богат народ“. "У, мамо, па колко е богат? Колко заводи имат? „Немат никакъв завод. Никакъв завод, но и най-сиромахът има най-малко 20 овце, две крави и две конье, за да върше снопето. Най-сиромахът. А имат и по 100, и по 150, и по 200 овце един. Говеда, конье, биволе – богат народ!“ „Ами как са с пазара, мамо?“ „На пазара от врабче млеко да потърсиш – има. Нема кой да го консумира.“ Казва: „О-о-о, мамо тоа народ е богат тогива, щом не отива на пазара. Ами като отдеш, сине, да турнеш данък, защото тиа ора са богати и ша та гътнат /бутнат, съборят/“. И он дошол и го турнал беглика на овцете.
Не можеш да не си платиш. Като дойде бирника, глашатая бие барабана: „Всеки заран да дойде да си плати беглика!“ Трябва да се плати. Имаше един Тодор Иванов, търговец, окачил се по един кон бел и идва. Бележат ти овцете с боя, дига ги и след неколко дни ще дойде да ги вземе. Плати ти ги. Аз взема парите и ида да си плата беглика. Дода си дома, мама рече: „Плати ли беглика?“ „Платих, платих, спи спокойно! "Ако скриеш, ако те хванат – двойно що платиш, двойно. Ред. Ред. Ред. Едно слънце е за тебе, едно е за мене. Едно и също слънце ни грее. Куту ожънат нивите, по стърнищата стоката може да си оди. Кукуруза като оберем. Какво ще съобщават, они вардат. Гледат, че си окосил и айде. Пролет е, до Благовец, до 25 март, могат да пасат, после забранено. Бие барабана и казва – всички овце и говеда да се изкарат от ливадето. 25 март – бие барабана и съобщава.
Иван Бенковски25: Овцете пасеа, дека остане. И летно време пускаа, та одехме из частните райони. Есента се освобождаваше. Като обереме берекета. А пролетта, дойде ли 7 април, Благовец – вардат.
V.2. Ползване на обработваемата земя
След прекарване на т.н агрономова бразда се отделят пасищата, полето, които остават около селото, от обработваемата и лозята земя-ниви и ливади. Част от общинската земя остава отвъд агрономовата бразда и тя се намира в специфичен режим на ползване. Всъщност винаги, когато атестираните биваха запитвани за общинската – земя, те сочеха именно земята, която се намира, под контрола на общинската адиминистрация – т.е. фондовите обработваеми земи и Селската ливада.
От фондовите обработваеми земи и от Селската ливада е отделена земята на училището и читалището, които са ги ползвали за своя сметка /обработвали са ги или са ги давали на търг/. Кооперацията е наемала или е вземала на търг от фондовите земи, обработвала ги е с труда на членовете, кооператорите, а средствата са били насочени към разширяване на спектъра от дейности.
Общото в случая при тези земи е, че те се намират под контрола на общинската администрация и се предоставят по определени правила за ползване – срещу наем, на безимотни, малоимотни и социално слаби и на търг достъпен за всички.
Георги Къновски: Вземал съм фонд. Това беше обществена земя. На две-три години вземах по пет декара. Това беше около тридесе и шеста – седма година. Вземах по пет декара.
Галя: А плащаше ли нещо за тази земя?
Георги Къновски: Плащам. Плащам. Наем си плащам. За една година плащам. Другата година пак.
Галя: И после?
Георги Къновски: Ами отстъпвам си я. Тя си е обществена. Ползвахме я. Имаше и черковна. Черковни фондове, значи ползва я черквата.
Галя: Но каква е все пак тази земя?
Георги Къновски: Това е общинска земя. Земя на селото. И от нея се отделя черковен фонд. А имаше земя и за училищни фондове. В своето интервю посочва, че фондови земи има на много места, в различни местности на землището на Баница.
Георги Къновски: Усекъде на селото имаше фондове.
Галя: Как се е давала тази земя? На кого се е давала?
Георги Къновски: На търг се е давала. Кой даде повече, той я взима. Наддава се търг. Обявява се и се явяват кандидати. Наддава се. Едни дават двеста лева на декар, един дава двеста и двайсет, двеста и трийсе. Кой даде най-много, за него остава.
Галя: Добре де а тоя, които не е имал? На бедните и малоимотните като не са можели да платят, на тях не им ли е давано?
Георги Къновски: На тех им даваха по пет декара. Даваха им ги като бедни и малоимотни. Съветът се разправяше с тия работи. На кои е крайно беден и се нуждае и иска да работи – се дава.
Галя: А така без пари давали ли са земя?
Георги Къновски: А, не. Без пари-не. Всички плащаха. Това е.
Към Оходен беа училищните фондове. Черковните фондове беа татък към Татарското, под наем се даваа. Плащаха наем. Наддава се, но на търг. Кой даде повече, той я взима и плаща на черквата. Имаше черковен настоятел, дека се разправяше с черковната земя. Имаше училищен настоятел, дека се разправяше с училищната.
Галя: А общинска гора имало ли е?
Георги Къновски: Общинска гора не е имало. Селската ливада и тя се даваше на търг.
Галя: Селската ливада общинска земя ли е?
Георги Къновски: Тя не е държавна, а е общинска, и я дават под наем. И тая кредитната кооперация, дето членувах и я, земаше ги под наем. Зима ги под наем, окоси ги с членовете си и продаде сеното, да вземе печалбата. Те така! То по-рано е било пасища, но после се разорало. Фондовете се даваа под наем, не се продаваха. От фондовете на читалището парите отиваха за читалището и с тях купуваа книги. Дето ти казвах черковната, читалищната, училищната – тиа беа се разпределили по колко декара.
Цветко Петков: Черквата нема земя. А читалището има, но точно къде е не знам. А училището ползваше от Селската ливада. Ами давало е под наем. Косят ги. Ако искаш точно да знаеш в селото едно време имате бикарник. Там се гледа по едно животно за заплождане на частните животни – бик, нерез, козел, овни. Сеното от ливадата се караше за тези животни, а се плащаше нещо на училището за това сено. Ти на селската ливада не можеш да пасеш. Можеш да пасеш като се окоси тревата.
Галя: А обработваемата земя как се ползваше?
Иван Шишковски: Не всеки можеше да вземе. Кметът, на който разреши, на свои хора. Кметът и други четири души – общински съветници решават. Тия пет души викат:"Ще дадем 10 дка фонд на еди-кой си“. Те взимат решение и ги дават на нихни хора.
Бай Йордан: Ние имаме оземленн 4 дка. Я и още един си пазим квитанциите. Па друг никой нема квитанции. Не е под наем. Купили сме я. Платили сме я. От общинската земя сме я купили и се казва оземление. Като става наша, общината не си я взима, защото сме си я платили. Много души са оземлени, но само двама си пазим квитанциите, останалите ги загубиле.
Галя: А училищна земя имало ли е?
Бай Йордан: Имало е училищна земя, тук у Баница. Училищен фонд. Към Мало Пещене – 60 дка градина. Дойдоха от Горнооряховско, от едно село. Разработиха зеленчукови градини. И са плащали наем на училището за тая земя. И това му викат училищен фонд. За църквата не мога да кажа. За училището си спомням – 60 дка.
Тодор Дилов: Отрезаха от пасището 50 дка, отрезаа за училището. Общинско, ама се ползва от училището. Дойдеа горноореховчани, видоа кък е, що е. Наддаваа, наддаваа и го земаа да го работят неколко години. Не знаа за колко години, си беа уговориле с общинския съвет. Зиме си одат в Горна Ореховица. Летото идват тука да работят. Тя беше пасище. Пасище беше тая земя. И тия викат на чича ми: "Бай Тошо, да изорете градината. Ама ще го изорете плитко, плитко. И я съм одил да им ора. С чича сме одили. И после куту дойдоа, изораа го с конете още по-дълбоко. Найправиа градини. Та до миналата година. Па сега ги напущиа.
Те плащат на съвета. Наддават и я взимат. На търг се наддава. Един казва първоночалната цена, друг каже повече. Кой даде най-много, той я зема. Тия от Горна Оряховица ги взимат. Дълги години стояха. От двайсет и пета до четирийсет и шеста. Направийме ние ТКЗС, а на един от Горна Оряховица му плащаме – ние ще работим, той ще ни ръководи. Това е занят. После от ТКЗС изкочи едно момче. Работило при горнооряховчани. И стана наш ръководител.
Въло Йорданов: Общинска земя е там къде Церов дол. Я съм работил 5 дка фондове. На селото земя.
Галя: А плащали ли сте за нея?
Въло Йорданов: Данък сме плащали. Годишна такса сме плащали. На всички, които немат земя, са им давали. На тия с 200 дка не са давали. Само на малоимотни.
Галя: Кои са малоимотни?
Въло Йорданов: Например ние сме пет човека с 20 дка земя. До 10 дка са малоимотни. Това е работна земя. Аз съм я садил с царевица. А пасищата са от тая страна. Те това е полето. То е черна земя. Общинска земя е. Фондовете са общинска обработваема земя. Полето е черна, общинска земя. Само пасат овцете. Ей тук, покрай шосето, училищно се води. Селската ливада е към Чирен. Ползваше се за овце, за бикове. Къде Гергьовден са наели и моите животни. След Гергьовден се забраняват селските ливади. А сега няма и частни ливади. Не се е плащало. Съвета вземе окосената трева. Имаше общински бик. Два бика беха. И билар имахме.
Радка: Общинска земя. Те му викаха фондове. Те ги давааа тиа фондове на ората да ги работят.
Мария: Ние сме земале. Баща ми е земал.
Радка: Кой нема, дават му фондове.
Веска: И тия фондове на кого са?
Мария: Не са държавни, общински са. На селото.
Веска: А като вземахте фондове, как ги ползвахте?
Мария: Плащаме си. Плащахме наем за земята, къде работехме.
Веска: А всяка година ли вземахте?
Мария: Кога ни дадат. Дават – кой колко обича. 12 дка тако ни взе. Не дават повече.
Веска: А да знаете някой да е крал от общинската земя, да е превземал?
Мария: О, такива има много.
Радка: О, има, има и сега. И сега ги има.
Мария: Не помня добре.
Радка: Абе, съдеа се за една бразда. Избиваха се.
Тодор Дилов: Има, има общинска земя. Тя не е общинска. Тя е училищна. Има една ливада. Викаме й Селската ливада – 35 дка. Викаме й Селската ливада, а те училищната ливада. Наддава се на търг и кой даде най-много взема тревата. Плаща и парите ги дава на училището.
Александър Христов: След това, тиа пасища ги зариа и направиа фонд. Направиа ТПС – трудово поземлени стопанства. Владееше го общината. Раздава на всеко домакинство. Без разлика, кой има земя, кой нема. Които имат, може и да им се не дава. По 2–3 дка. Абе и ние сме зимали, макар че имаме земя. Училищната градина беше давана под наем. Предадха и една вода, та се напояваше. Един комшия я взе под наем. Наддават на търг. Кой е по-богат, дава повече. Имаше едни заграбиа, та се съдиа с държавата.
Мариана: А някои с привилегии ползваха ли се?
Ал. Христов: Както при всички времена с привилегии се ползваха не по-бедните, а по-богатите. Взимаа некои по 10 дка. Богатите беа по-лакоми. Откупят циганите да им ги работят без пари. Даде му едни скъсани панталони, та им копае.
Безимотните получаваха толкова, че да станат от безимотни – малоимотни. Плащахме наем за един сезон. На общината, дадат по декар, по два. Тука, дето е стопанството, то също беше наше. Раздадоха за лице /в смисъл – раздадоха го за дворни места/.
Мариана: Ти казваш, че твоето семейство е взимало от фондовите земи?
Ал. Христов: Вземали сме. Вземали сме. По 2 дка ни даваха. Обработваема земя. Тя беше най-силната – целина. Другите земи, викахме им поляци, черни. Работена, работена и изтощена земя. А тая целина е по-силна земя.
Селската ливада е била около стотина декара. Даваха ги така на ората да косат за добитъка и ги наддаваха. Кой даде най-много, той ще вземе.
Мариана: За колко време даваха ливадата?
Александър: Да се окоси веднаж. За един сезон да се окоси, пък догодина нак ги дават.
Мариана: А без пари даваха ли?
Александър: Не даваха. Никой не дива. На общината, на бирника плащаха. Всеки е можел да вземе, стига да има пари. Наддаваха и визмаха.
Мариана: Значи бедните не можеха?
Александър: Те винаги са си били бедните на фланга. От кметството са раздавали парцели, за да наберат средства за някакво начинание, за читалище или нещо друго. И ги раздават на търг. Които даде най- много. Платиа ората по 25–30 иляди.
Баща ми взе тая парцела и си извади натурален акт. И после като доде друга власт, тия парцели паднаа и ги събориа. Такова – онакова и ги унищожиха теа парцели. Хората са платили по 20–30 хиляди лева. Събориа оградата, ама ние си заградихме пак. Баща ми си имаше парцелата.
Ангел Талигарски: Тук имаше едни училищни имоти – те се наддаваха. Тук имаше от тая страна зеленчукова градина. Училището ги наддаваше некоги. А и фондове имаше. Хора, кои беха с повече ръчна работа да работят де, взимаа под наем и работеа. Ма я не съм земал. Имали сме достатъчно – 20 и неколко декара ниви, по 20 и неколко декара царевица и не съм се разправял да вземам под наем.
Е, имаше една Селска ливада й викаха, ама ония си ги косеа за ония животни, дек ги развъждаа – бикове, нерезе. А по фондовете ги даваа – секи земя. От селото ора зимая. Който се нуждаеше, земаше. Па ние куту си имахме достатъчно, на кво ни е тая земя?
Бе плащаше се. Наддаваха на декар. На търг. Съвета и училищното настоятелство ги водеше.
А каза и по-рано, че имаше поземлена комисия некои и те даваше от фондовете на вдовици, на по-бедни ора. На майка ми като вдовица и ньой даваа 5 дка фондове, и ние ги работехме.
Имаше пришълци от Сърбия и на тех даваха. На семейството колко души – по това определяха колко земя.
Баба Йоша: И на назе са давали фонд, щото моя мъж куту не беше от тука и се засели тука, они ни дадоха фонд за две години. Колко даваа на другите, толко и на нас – коги 5 дка, коги 10 дка. После си го земат, па друга година па ни дадат друг. Е, плащаме тамо нещо, плащаме и они го дават.
Мариана: А всеки ли имаше достъп до тези земи?
Баба Йоша: Не. Който си има много земя, они му не дават. Ливади имаше. Они си беа се частни. Имаше една ливада, още си носи името – селската ливада. Тя си е към Бобище и Копрец. Откак съм работила, та досейге се е селска ливада, косеше я селото за добитъка. Коги дойдеше Благовец, завардваха ливадите. Селската ливада има 200 дка, ако не и повече. Като се окоси, със сеното общината разполага. И селския бик с това го ранеа. Не един, ами два бика имаше. Моя мъж седе три месеца там.
Иван Варджийски: Ние работехме и фондове, тука дето мина фондовата бразда. Фондовата бразда отдели частния имот от държавния. От държавния минаа, обиколиа целото село и тиа, дето беа у комисията тама се земаа, дека сакаа. Агрономовата бразда дека мина, оставяше полето за паша. Фондовете зеа да ги предоставят да ги работиме.
V.3. Ползване плодовете на природата
Мария: Това време некоги за утрешния ден /Гергьовден/ масово селото излиза и отива да бере полски лук. Полски лук за Гергьовден за шиленцето.
Радка: И имаше едно жълто. Как му се викаше? Равнец ли? Едно жълто. Направиме венец кръгьов /кръгъл/ и туряме и на овцата, и на агънцето. И ни бележат тук, тук, тук. На челото, на брадата, на двете скули. На кръст. Така ни бележат.
Веска: А вие да сте продавали гъби, плодове, билки?
Радка: Едно време немаше. Не. Не. Те сега зеа да идват от града да берат.
Галя: А от общинското поле да сте брали, билки, гъби, киселец?
Георги Къновски: Не сме, защото то се изяждаше от стоката.
Галя: А на лов ходил ли си?
Георги Къновски: Аз не съм. Ма имаше много ловджии. Имаше зайци, имаше много вълци, имаше лисици. Всичко. Много дивеч имаше.
Галя: А плащаха ли нещо, за да ходят да ловуват?
Георги Къновски: Плащаха. Плащаха. Те си имат ловно дружество. Имат билет, че им е разрешено да бият. Иначе контрабанда. Контрабандно – значи без закон.
Галя: А нещо за водата, която ползвахте, плащано ли е?
Георги Къновски: Нищо не плащаш. Имаше насред село герани, чешми. Отиваш – наливаш – нищо не плащаш. И за поливане нищо не плащахме.
Галя: А риба ловяхте ли?
Георги Къновски: Да. Има тука една река. Скът. Тук върви покрай Мало Пещене и Баница. И у Скъта имаше риба, та ловеа. Ма я не съм одил.
Галя: А разрешението да ловиш риба плащаше ли се?
Георги Къновски: Трябва да имаш разрешение.
Цветко Петков: Нашето семейство не е брало гъби. Обаче гъби се береа от други. Не за народа, а за собствени нужди.
Водата си течеше свободно. Селото беше направило чешми, а от чешмата – сой. И водата върви. Я ида с кобилицата и си донеса. Имаше тогива и герана, но бяха малко. Но цялото село се снабдяваше от чешмите. За вода не сме плащали нищо.
Преди девети имаше ловджии, но те не беа организирани. Ловджия си купил пушка и плаща нещо на съвета. Обаче след девети направиха дружество. Обединиха ги. Дават документи, билети. Понеже горите се изсекоха, остана малко дивеч и затова ги ограничиха.
Билкаре е имало. За тех са си брали. Не са продавали. След девети изкупуваха билки. По-рано бабичките береха буреняци за това-онова.
Иван Шишковски: Може да се е брало. Като се окосат ливадите, могат да берат. Какво ще плащат – общинска земя е.
Дъщеря му: Тате, за билките, които сте събирали, продавали ли сте или са били само за лична консумация?
Иван Шишковски: Само за нас. Не знам да е имало хора, които са продавали.
Бай Йордан: Некоги в Баница имаше само 8 ловджии. Пък сега са трийсет.
Александър Христов: Баща ми беше ловджия. Не се е плащало. Имаше ловно дружество и той беше член на дружеството. Плащаше си такси за пушката. Това му е плащаенто. На ловното дружество си плащаш и одиш на лов. Много дивеч имаше. По пет зайци е хващал. Имаше лисици и какво ли не. Язовци. Ловците сега одат групово и я убият два заека, я не. А пък той. Той нямаше много работа в къщата. Той държеше пушката в пощата.
Мариана: Ако има в бранището билки, твои ли си?
Александър: Мои са, ма никой не ти пречи. Бери си. По къра имаше круши. Одат ората. Берат, и в частното. Жените наберат с торбите. Не са плащали нищо. Бери си крушки. 20–30 круши, можеш ли да ги обереш?
Ангел Талигарски: Ще си откъснем лук, ще си откъснем киселяк – не е плащано. Полски лук берехме, лападец. Всеки имаше право да бере, никий никого не е забранявал.
Тони: А хора от друга община могат ли да берат от вашата общинска земя?
Ангел Талигарски: Могат да берат! Кой ще ги запре? Наште одеха на Огнярското – там се бере. Това тия билките са божа работа.
На лов си одеа свободно, ама я не съм бил. Гъби секи не бере, че не ги познаваха какви са. Не плащаш нищо. Абе, кой не е одил да лови риба на Скъта? Ловил е, ама не е плащал.
Стаси: А ти ловил ли си?
Ангел Талигарски: Не.
Баба Йоша: Много сме брали гъби, разни – пънчушки, червенки, лютики. Брала съм. Брала. Много съм брала и ги обичам. Билки веке не съм се занимавала. Има билки, ма я не съм брала. Други ора са брали. Доожда-а-а отнекъде, па ги береа. Гъбите – едеме си ги, едеме. Има тия пънчушките, тия червенките, големите и лютиките. Има такиа сортове. Никой не е продавал гъби. Берат ги за тех си.
Като дойде Гергьовден моми и ергени одат за полски лук. Пременат се и отваждат у къркимовец. Там и любов, и гъби. И любов, и лук.
Единия ми брат поодваше на лов. Па после идваа у нас от София за лов. Нищо не са плащале.
Мариана: А какво ловуваха тогава селяните?
Баба Йоша: Сърни, диви свине, зайци. Те такова.
Цветко Петков: Билкаре е имало. За тех са си брали. Нищо не е плащано. След девети изкупуваха билки.
V.4. Ползване на инертни материали
Георги Къновски: Имаме тук кариера. За камъни. Общинска. Плаща се наем на общината. Плащам. Например отивам да си вадим камъне за къщата и си извадиш, и си плащаш. Ти си го прекарваш. Всичко. Ма не беше голяма сумата.
Галя: А пясък откъде сте вадили?
Георги Къновски: Ние не сме имали тука песък. Такива песъци докарваа чак от Ботунята, от река Огоста.
Цветко Петков: Камъни си взимахме от нашата кариера /в смисъл – на селото/. Имаше и частна, и общинска. На общинската не плащахме нищо. Частната бе по-нагоре и камъните по-добри и по-отрити. Песък и чакъл карахме от Криводол – на 20 км. С кравите се заробиме. От Ботунята вадехме песък. От начало не плащахме нищо. После се плащаше нещо на общината, но много малко, колкото да не е без ич, защото направиха много ровенини.
Иван Шишковски: Песък чак от Криводол карахме. Камъне – тук си имаше кариера. Преди девети имаше общинска и частна кариера. На общинската не сме плащали. Ние не сме вадили камъни на частната, само на общинската.
Тодор Дилов: Песък вземахме от Криводол. Нема да купуваш, ами ще идеш да си нагребеш у барата и ще го докараш. А камък си имаме тука. У Скъта, има една баар, ей къде Мало Пещене. По-хубава пръст има, издържа на огън. Там си ги правехме тухлите и ги печехме у фурните. После си ги карахме тука. У фурните ги печеме. За камъне не плащаш. Ако продаваш на Борован – ще плащаш на съвета.
Станка: А борованци можеха ли да си извадят камъни?
Тодор Дилов: Не, не. Кариерата си е на селото.
Бай Йордан: За песък одеа покрай реката къде Криводол. А за камъни – тука си имахме кариера. От там си вадехме камъни. Към Девене има жълт песък. Тогава не са купувале. Кариерата беше общинска. Не се плащаше. Стига да си здрав да вадиш камъни. Ние не сме вадили камъни.
Мария Колибарска: Песък за строеж – от реката. Не, не сме плащале. Тука от барата зимахме. Камъни – секи си вади от кариерата.
Елена: То и днеска некой да иде, никой нема да го спре. Кариерата е голема.
Радка: На пръстта за мазане, дето за дюшеме – жълта пръст викат. Не, нищо не се плащаше.
Ангел Талигарски: Хората си вадеха камъни и не земаха им нищо. Вадеа камъни и продаваа. Кариерата беше общинска и всеки имаше право да вади камъни, ако желае.
Иван Варджийски: Я съм варджия по право. Вар съм пекъл. И баща ми беше варджия. Той само с вар се разправяше. От варта зимахме пари. Пари влизаха у нас от варта.
V.5. Икономиката на селското домакинство и ползванe на общинските земи и средствата придобити от тях
Най-често информаторите нямат ясна представа за икономическата зависимост на селското домакинство от самото съществуване на общински земи и имоти. Обикновено те казват, че нямат особена изгода – най-вече, ако не са ползвали фондови земи. Селската земя съществува и жителите на Баница живеят на нея. Мнозина от тях не са си задавали въпроса чия е земята по улиците, площадите, речното корито и т.н. В Баница се наблюдаваше една специфична местна черта – тревните и цветни площи по уличните тротоари се използват за собствени нужди на живеещите в прилежащите къщи – за трева за добитъка или като площ за зеленчуци, картофи, боб и др.под. Това, обаче не поражда у тях въпроси за собствеността на земята на улиците, площадите, около чешмите. Интервютата провокираха разсъждения по темата, които в редица случаи действително стигаха до извода, че едно село не може да съществува без общинска земя и общински имоти.
Веска: Може ли да съществува, едно село ако няма общински пасища?
Ангел Бенчов: Не може да съществува. Затова е определено полето. Да пасе стоката.
Веска: А вашето семейство може ли да съществува?
А. Бенчов: Е, не мое да съществува. Как ще съществува? Моа да съществува, ама добитък не може да държи.
Анастасия: А вашето семейство някаква полза имаше ли от общинските земи?
Ангел Талигарски: Имахме полза, дето пасохме стоката у нега. И фонд искахме 5 дка.
Веска: Можело ли е да съществува селото, ако ги няма тез общински земи?
Мария Колибарска: А как ще може? Едва ли. Защото много стока имаме.
Радка: Стока имаше. Ние имахме 300–400 овце. И не само ние. Изобщо сека къща.
Мария: Да имаш 50 овце зимно време ги караха на кошарата. А другите? Знаеш ли едно време какво широко пространство имаше?
Въло Йорданов: Плащал съм му наема и съм го работил. Като роди – роди. Като не роди… Преживявал съм от тази земя.
Станка: Имахте ли някаква полза от тези общински земи?
Ангел Талигарски: Ква полза? Дека си пасем стоката. Като сме си платили беглика.
Дъщеря му: А нели на баба Мария са давали фонд?
Ангел Талигарски: От фонда имахме 5 дка земя.
Пенка: А някакви облаги, приходи да сте имали от тези общински земи?
Ангел Талигарски: Не никакви. Не съм ползвал нищо.
Мариана: Смяташ ли, че ако не бяхте вземали общинска земя, нямаше да можете да преживявате?
Баба Йоша: Е, не можеш. И другите затова взимаха.
Станка: Може ли едно селско домакинство без общинската земя?
Тодор Дилов: Може, ако е без стока.
Иван Банковски: Я не мога да повервам, че може. От край време си е било така. Требва да има общо. Особено за овцете. Овцете най-много ги рани полето.
Мария Колибарска: По мое време имаше трапезария. Я съм ходила. Понеже бех по-силна ученичка, они ми казват: „Утре ще си донесеш хлебец и ще идеш“. Пък слабички и мънички бехме. Там имаше едно отзаде, трапезарията. Чаят ни сервираха. Некое донесе чист лебец, а ние по-бедничките носехме се царевичен хлеб. Ма си надробим, паничките и кусаме.
Радка: Я не съм яла на трапезарията. Не ми дават, щото ми казват, че си имам.
Мария: О, я съм яла.
VI. Селска взаимопомощ и нагласи за колективни дейности
Проблемът за ползване, на общинските земи от селското домакинство не би могъл цялостно да бъде разбран, ако не се анализира в единен контекст с местните традиции за колективни дейности и колективно решаване по възловите за селото задачи. В цялостния спектър традицията за колективна дейност се очертават както особеностите и най-ранните пластове като заредата кореспондираща с традицията на родовата община, така и характиристики на модерните времена, които ни отпращат към функционирането на кооперацията.
Запазеният спомен за неколкократното местене на селото, показва, че в традицията на с. Баница са доста изявени нагласите за колективно действие, за приемане на колективно решение. Очертават се трите групи форми за колективно действие:
– Общо изпълнение на определени дейности, чийто резултат засяга цялото село, всички жители – напр. затваряне врелото на извора сред селото, строене на училище, пералня, чешми, баня и т.н.
– Взаимопомощ при конкретна нужда или при селскостопанска работа
– По съседски и роднински
Баница се характеризира с твърде активен, социален живот, в който нагласите за колективни дейности играят значителна роля. Оказва, се, че именно чрез активни форми на колективни дейности и решения е извървяна и една голяма част от пътя на урбанизационните процеси.
Преди всичко тук трябва да се спомене заредата;
– кооперацията като изразна нови форми за колективни дейности.
Станка: Кой е строил чешмите тука?
Тодор Дилков: Това са природни работи. От природата са.
Станка: Ама чешмата нали все пак трябва да се построи?
Тодор Дилков: Чешмите ги правиме после. Около 28–29 година. Селото ги прави. Събрахме се и работим – да кажем тоя работи пет дена, оня – пет.
Станка: Кой решаваше кой колко да работи?
Тодор Дилков: Съвета. Съвета решаваше. Чешмите ги правиме двадесет и девета – с цимент, със сопове, с това онова.
Станка: А вода за поливане откъде вземахте?
Тодор Дилков: Не сме поливали. Само природата поливаше.
Николай Димитров: Знам, че са били частни горите, защото за правене на обществени сгради обикновено са докарвали така – от едно семейство да кажем греди, други – мертеци, а другия строителен материал се кара от трети и т.н.
Веска: А заплащано ли им е нещо, щом дървеният материал, се кара от частните гори?
Николай Димитров: Не знам да е заплащано. На общо събрание са решавали общите задачи, общите мероприятия, строителство. Допълнително всеки се е задължавал да кажем да даде трудови дни, да осигури материал. По решение на кмета и съветниците с барабан се съобщава из селото, че ще се събират. Които не могат да дойдат, после научават. Решават се общоселски въпроси – било за общинската земя, било за училищната, било за читалищната, за стротелство – за улици, и други. Черквата така е правена, читалището, училището. Колективно е правена ветеринарната лечебница. Бикарникът не знам как е строен. Знам, че си имаше специален човек, който се грижеше за разплодните животни. Храната им докраваха от общинските ливади.
Веска: Всъщност как се вземаше решение кой човек какви задължения да поеме?
Н. Димитров: Обикновено се избира комисия. В нея се включват и некои по-активни хора. Имало е някои са оттъмвали /отказвали/, не са вземали участие.
Веска: А строежът на чешмите и гераните как е ставал?
Н. Димитров: Обикновено гераните са правени колективно. Тоя геран, който ние сега ползваме е правен преди 100 години, ако се не лъжа. Правен е от махалата и след планирането на селото те настояват и оставят площадче около герана, за да се ползва от всички. Сега вече гераните си ги прави всеки. Празнуваха тука в село оброк на геран.
Веска: Как си обяснявате, че хората се включват в колективни дейности, чийто резултат засяга цялото село?
Николай Димитров: Имало е активни хора в селото. Взимали са решение и са правили всичко възможно, за да ги прокарат докрай. Някакви санкции да са налагани – не знам.
Веска: Каква е била ролята на традициите, на обичайното право?
Николай Димитров: Била е по-голяма, отколкото можем да си представим. На 30 май, когато Ботев е дал сражение на Милин камък, всяка година се готвеше за всички, независимо от възраст и положение. Яденето, доколкото имам сведения, се заплащаше от общината. Заколва се теле или овен, приготвя се храната и се раздава на място. Изкарваха и вода. Не знам да е плащано на тези, които изкарват храната или водата. Или на тези, които са готвили.
Веска: А как стои въпросът с оброците в отделните местности?
Николай Димитров: Смятам, че е вземано общо решение, тия хора, които имат повече земя в дадена местност, обикновено те колят оброчното животно. Една година тоя ще даде овца ли било, агне ли било, другата година – други. И така се е поддържала традицията.
Веска: А как са вземали решение за безплатен труд?
Николай Димитров: За безплатния труд се взема решение кой колко трудодни да даде или ако не може да работи, колко пари трябва да внесе. На общоселско събрание се решава. Обикновено мъжете ходеа. Не би могло всички да се съберат, защото не е имало толкова голема стая. Щом общоселското събрание реши, било е закон за всички.
Веска: Имало ли нужда от контрол?
Николай Димитров: Без контрол не е минавало. Правили са си бележка, защото общо са вадили камъните от кариерата, общо са ги карали. Контролирали са се.
Веска: Какво е отношението към тези, които са отказвали да се включат в колективни дейности?
Николай Димитров: Обикновено са ги гълчали, порицавали са ги.
Веска: Бой? Други накзания?
Н. Димитров: Не. Едно време ергените се биеха кой да води хорото. Едно време строежът на пътищата се облагаше с временна трудова повинност. Дават му да кълца два или три дена камъни.
Станка: Но това общинска дейност ли се смята?
Н. Димитров: Не само общинска. Трудова повинност.
Станка: Държавна?
Н. Димитров: Държавна. В началото не се е плащало. По-късно започна да се плаща.
Бай Димитър: Имало е общоселско събрание, ама не сме одили. По-старите са одиле. Свиква се събрание, защото карат снопе. И требвало да се поредат по линия. Всеки трябва да знае къде да направи купето си. /От купен – подредени по определен, начин снопи от ожънатото жито, така че при дъжда да не се мокри/. После идат вършачките. За пътищата – сберат се тиа дето имат, най-много работлък по тоа път и го прават. Одат доброволно да си оправат пътя. Ако не отидеш, а кметът е казал, ще те накаже. Ама ще идеш. То ти е нужно да оправиш пътя.
Александър: Да кажем водата избила, изкопала пътищата. Ще идем някой неделен ден. Викат му трудова. Ще идем докъде два часа. И по-много ора. За тоя път. За другия път. Със сечива, с търнокопи – подобряваме.
Мариана: А кой ви събираше?
Александър: Некой от общината назначен. Общински съветници.
Мариана: Плащаха ли ви за тия работи?
Александър: Не плащаха нищо. Това е за наше добро. Нали утре ние ще минем с колите.
Мариана: А като не отидете имаше ли глоби, наказания, порицания?
Александър: Кои не иде ли? Чак толкоз строго не е било. Доброволно се събираме. Не е имало насилствено так. За почистването – жената ходеше. За пътищата – мъжете ходеа.
Мариана: А общински сгради да сте строили?
Александър: Преди девети правихме фурна за печене на хляб. И училище правихме. Тя държавата го строи, но ние си давахме доброволен труд. Тухли сме правили. 800 тухли съм направил. Опекъл съм ги и съм ги докарал тука в училището. И майка ми, и баща ми. Събраа един милион тухли тука.
Елена: Кога това училище се прави, аз помня от всяка къща искаха човек.
Мария: Край село се печеха тухлите, дето е сега, како Еленке, циганската махала печеха тухлите. Караа ги тука да правят училището, читалището.
Веска: А пътищата как се подържаха?
Радка: Мине пъдаря и види, че тоя път не е добър, че не мое да се мине. Съберат се, сравнат го.
Мария: Сами се събираха. Съвестни.
Веска: Имаше ли някой да ги контролира?
Мария: Всеки си оди съвестно си работи. Ако не е дошъл сега, другият път ще доди.
Елена: Имаше един Розов, беше от Кремена, после у Враца работеше. Той направи парка.
Гена: Кметът, той го направи.
Василка и Еленка: Е-е, от сека къща одеа да работят.
Василка: От сека къща ги задължаваха да работят.
Гена: Даже на училището сме одили да работим от сека къща.
Станка: А как ви задължаваха?
Еленка: Разнесат бележки, да кажем, че десет дена трябва да дадеш за училището. Или двайсет – спроти ората.
Гена: Училището сме го работили за нас си.
Елена: Как за нас си? Нали кат умра…
Гена: Ама за децата. Нали нашите дечурлига учиа там.
Елена: Ама те се изучиа.
Гена: Нали нашите внуци ще учат там. Банята пак така ги работия – селски. Банята и сега си е селска. Не е земена от държавата.
Тодор Дилов: Банята си е общинска. Касапницата я правиме 29 година. Бикарника – общински беше и той.
Веска: Кой го строи бикарника?
Тодор Дилков: Пак ние го строиме – народа. По трудов начин. Събирахме се на общо събрание и решавахме какво ще работим – пътища, мостове. Нашите си пътища. Един за меръта, един за Пишевото, един за Железковец.
Станка: А когато се организирате да работите, а някой не дойде?
Тодор Дилков: Ще го глобят. Колкото реши общинският съвет. Да кажем една надница струва два лева. С два лева можеш да си купиш тулумба газ.
Веска: Кой нареждаше къде какво да се работи?
Ангел Бенчов: Нареждашекмета. За таа местност тиа фамилии отиват и правят пътя за Девене, тиа дека имат повече земя в девинския район. Други – къде Могилите… И там тиа дека имат повече земя в тоа район. И тъй се равнеше. Нема пари. Нема нищо.
Веска: Колко души ходеха от една къща?
Ангел Бенчов: По един. Който има по-много имот, богаташи, излиза с добитъка. А дето бедни-нема добиче, нема нищо - с кирка и лопата.
Веска: А пасища чистехте ли?
Ангел Бенчов: Пасища не се чистеа. Абе имаше тръни, обрасло, ама не се чистеа.
Веска: А как се събира Общото събрание?
Ангел Бенчов: Съобщава глашатаят. По един да иде от семейство достатъчно.
Жена /добавя/: Тя жена къде одеше тогава? Тя не я интересуваше нищо.
Веска: Според тебе хората имаха ли нужда от контрол?
Ангел Бенчов: Има нужда. В една къща без контрол пак не може, а камо ли за обществото. Навсякъде. Навсякъде си има нужда от контрол.
Веска: Имало ли е селски кош, селски хамбар?
Ангел Бенчов: Имало е. След Освобождението най-малко 20 години е имало селски амбаре. Запомних селски кош тука, дето е Банята. Дека е читалището. Тука имаше един богаташ, негова кръчма имаше. Там имаше обществени копи.
В.К: А имало ли е случай да е давано на някой човек, който няма или му се е случило някакво нещастие?
Ангел Бенчов: Даваа. Даваа. Кмета решава. Сам със съветниците.
В.К. А можеш ли да изброиш кои други дейности извършвахте колективно?
А. Бенчов: Правили сме общо отводнение. Направихме си общо вади за поливане. Правиле сме общо пътища по просека.
Георги Къновски: Тука насред селото си беа направили четири чешми.
Галя: Кой направи тия чешми?
Георги Къновски: Съвета.
Галя: Ама кой е работил, за да се построят?
Георги Къновски: Хората. Нали работеа на трудова. Десет дена ще ги отбиваш. Ще работиш на пътища, на мостове, чешми ще поправяш. Десет дена си длъжен. Без пари. Всички. Всеки мъж. Така всичко е направено.
Галя: А можеш, ли да обобщиш какви други колективни дейности е имало в селото?
Георги Къновски: И училището, и черквата са правени.
Галя: Кога е правена черквата?
Георги Къновски: Я съм девета година и она е била направена. Селото, селото са прекарали песъци. Камъни от Манастира са карали. Манастира е бил на Милин камък. Ама всичко общо. С коли. Много са помагали некои ора. И не са задирвали, разбираш ли? Сега се изисжиа ората и стпнаа капризни.
Цветко Костов26: Водата си течеше свободно. Селото беше направило чешми. От чешмата – един соп и тече. Селото ги правеше На доброволни начала. После като стана девети, държавата отпускаше пари, ТКЗС отпускаше пари. И тогава ги канализираха. В един резервоар събираха водата.
Галя: Участвали ли сте в направата на пътища?
Цветко Петков: Баща ми е участвал. Например, селото ни правеа улиците. От съвета го викат и му казват: „Ти, бай Петко, ще представиш три кубика камъни еди — къде си. Ще идеш там с колата си, ще извадиш ще събираш. Те определяха. И баща ми днеска, иде предаде ги. После на доброволни начала работят. И се насмеят цял ден, и се наприказват, и свършат работа. Абе, самият въздух ли, самата атмосфера ли ги свързваше тия хора! А сега сме зверове.
Иван Шишковски: Селото си е направило чешмите и цяло село налива там. Я не съм правил чешми. Дедо ми и баба ми са правили.
Иван Варджийски: Без контрол не сме. Контрол требва. И контролата требва да е на местото си. Абе тия, кои не са излезли, требва да дадат причини в общината, що не е дошъл. Ако не съм дошъл я, ша доде жената, ша иде некое от момчетата, ако са по-яки. А в къщи се разбирам кой да иде. Ний сме да кажем троица на три страни. И ни съобщават: „Заран се прави пътя еди-къде си.“. Оставям си мойта си работа. И отваждам там. Работата. Те това е.
За банята за песък съм одил у Криводол. Банята е строена – я съм бил 15–16 годишен. Бикарника къде е фермата, там също е било общинско. Цигларниците и касапницата също са общински. Бикарникът изглежда е бил типова сграда, защото същата сграда има и в съседни села. Но го строи селото. И там вече разплодните животни са под наблюдение. Има си човек. Нерези, кочове, пръчове и това се е ползвало от всеки частник срещу съответната такса, но под наблюдение, примерно на ветеринарната служба. Общината ги изхранваше със сено от селската ливада. Садат люцерна некъде. Председателят на животновъдната комисия е разполагал с определени декари от общинската земя. Това требва да са избрани хора от селото. Една комисия, която да наблюдава използването на тази земя. Част от земята се е ползвала за изхранване на разплодните животни. С останалата част се набират средства за общината. Раздава се на хора, които имат животни и имат нужда да си произвеждат фураж. Тази комисия кои точно декари е ползвала. Общинската комисия е била нещо като собственик на тази земя. Дава примерно за 1 или две години на мен да я ползвам, да насадя люцерна или нещо друго, но тя не става моя. След използването се връща. Или след ликвидирането на животните.
Те поначало са работили така. Това е блока. Зареждат хора, зареждат. И тук артисва ъгъл от два декара, от 5 дка, от 10 дка. Общинско го пишат.
VI.2. Съседска и родова взаимопомощ
Галя: Хората помагаха ли си някога?
Бай Димитър: Помагаха си. Дойдеш днеска да ми помогнеш, после ще ти отвърна. Без пари. Зареда му казваме. Нямаше организирано. Там махленски се съберат, помагат си.
Александър: Помагали сме си във всички дейности. Аз, като правиха тая къща, съм събрал 20 души. Горе плочата като поставях. И никой стотинка не ми е взел.
Мариана: И ти си работил на други?
Александър: Да. И пак без пари. Все така, помагали сме си взаимно. За строеж. За къща, ще му копат основи, ще му копат фундамент.
Николай Димитров: Когато дедо ми правил къщата, дворите са били пълни с дърва. Той не може само с едни крави. Те си помагат. Махалата. После пък той е отвръщал. Требва да се докарат тухли, требва да се докарат камъни. Събират се пет-шест човека и си помагат взаимно.
Ангел Бенчов: Тато като навръши 60 години, не можеше да оди да коси. Помагаше си с некои ора. Тогава он пасеше овцете на комшиите, пък те с труд ни помагаха. Особено за косене. Пазарат се. Ще му пасе 10 овце лятос, а он че му коси – два, три, четири дено — колкото са се разбрали. Труд за труд. Това беше на първа ръка. Например у нашата махла правим четири къщи. Махлата се събира – от това джаде / улица, шосе/ до циганите. То сега циганите станаха домокъщници повече от българите. Те копаят. Майсторите са само за зидането, за лепенето. А они комшиите – с труд. Зимно време тато у кариерите одеше – вади камъни. Докараме ги. Комшиите доваждат, доде прекараме нашите камъни с колата. После ние одим, та им отвръщаме. Тухлите също ги правехме тука на Скъта. Комшиите, кои имат да прават къща – помагат. За маза, за общи работници – помагат. По комшийски. Това беше една инициатива.
Веска: Добре, аз няма да строя къща, пак ли ще дойда да ви помагам?
Ангел Бенчов: Ич да нe строиш пак помагаш. Сега особено. Кога се изливат плочи, от махлата, кой е слободен, доваждат, помагат. Безплатно. Имаме плоча на стопанската сграда. На къщата са също две плочи. Всичко безплатно. Помощ. Помощ от комшиите. Некои комшии се доваждат. Нещо не сме си уредили сметките. Ама почти не се случва. За плочите особено. Всичко без пари. Правих по-голяма плоча. Требва да дойдат повече работници. А пък ще заколим едно шиленце. Един добър банкет ще направим. Гладни не прават.
Радка: Като се сбереме да вършееме, помагаме си. Отиваме при нея. После тя дошла да ни помага. Тая дошла да ни помага, после ние идеме на нея да помагаме.
Като идеме на копане, прекопаем нашто. Чича ми има повече. „Айде, чичо, ние ще идем да ти помагаме днеска“. Ни пари сме искали, ни нищо.
Веска: А ако на някой му се случи нещо лошо?
Елена: Да тека, дека се запалиха Миндушите, целото село отиде да гаси.
Николай Димитров: При пожар всички отиват. Целото село. Който може с вода, който може – с други материали. И при възтановяването след пожара помагат. Некои дадат дърва, греди…
Тодор Дилков: Като заправиш къща, не можеш сам. То си имаш майсторска група, дето си я пазарил. Не може сам. Ние живеем заедно: „Ей, ела зарана ми докрай горъ, майсторите сакат горъ!“ „Добре бе! Айде! Тоя, оня, комшиите, своите, събереме се десетина души. Хванеме се, изсечеме горъта, докараме я. Не им плащам. Аз пък ще ида да ги слушам, като им стане нужда.
По вършитба си помагаме. Зареждаме се четири-пет къщи и си вършеем.
Веска: В какви случаи си помагате един на друг?
Тодор Дилков: Абе – във всеки случай. Защото, как да ти кажа, брат имам, ама е далеко. Комшиите е най-добре. Помагаме си.
Пожънем, да кажем, а брат ми не е доожънал, ще идем днеска да му жънем. Комшиите викат: "Ей, Тодор е дошъл, да идем и ние да му помогнем!
Баба Йоша: Зареждат, помагат си ората. Комшията днеска има работа – помага му. Друг ден па оня има работа – на него помагат.
Мариана: Каква работа?
Баба Йоша: На полето. Например на тоа му узрее нивата – сберат се та я ожънат. Па на оние – кога узрее. Доброволно един на друг си помагат.
Мариана: А когато строехте къща?
Баба Йоша: Помагат си. И сеги си помагат. Пак безплатно.
Елена: Сички, които имат градини, правят това нещо. Също като сегашните язовири, само че ято му викахме. Направимс вадъ и като дойде време за поливане, всеки отива, пущи се по ред. Тоя дошъл сега, оня го чека. По ред си поливаме градините.
Гена: като заправим къща, по 10–20 души ще дойдат работници. Или на заем ще работят, или без пари. Па сеги требва да дадеш 200 лв. за работник. Предайте там, че живота си е зле.
Василка: Всеки си има градина. И ние ще отидеме, викаме си там селски, водата да направиме.
Елена: Ако се прокара некъде път и тия наоколо що идат да помагат.
Ангел Талигарски: Помагали са ми комшиите. Не със средства. С труд. Като ги викнах, за един ден докараха 10 иляди тухли. Отдолу, от Скъта и ги докараме тука. Па сега брат си да накарш да ти направи нещо, ще рече „Дай 100 лева“. Па ако щеш.
Дек пътя разрушен, по маали сме се дигали от сека къща да го оправиме, дека е разсипано, оти да си минуват с колата. Абе самите хора си признават. Нали минават секи ден с колата, требва да го направат. Кой ще плаща?
Нали е доброволен труд.
Абе помагахме си, ама сеги си не помагаме.
Георги Къновски: Много, много си помагахме. Например ще си прекараме снопите, Ша ожънем, ша вържем снопите и ша ги прекараме от там тука. Вършачка имаше. И ша ги прекараме тука, накрая на полето, и ша ги направим на купен. Добре, ама всеки не може сам да го напарви тоа купен. Сберат се пет-шест къщи и с колата прикарват. Едни подават от доле, вдигат го. Направи се цяла линия купени.
Галя: А да знаеш, селски хамбар да е имало?
Георги Къновски: Не сме имали. Не знам да е имало такова нещо. Ма немаше тука ора така закъсале.
Галя: А при пожар, при други нещасттия?
Георги Къновски: Помагаа си ората. И от ората събираха помощ, и селото помагаше. Значи изгорела му къщата, изгорело много. Помагаа ората.
Цветко Петков: За воденицата направиха нещо като сдружение, повечето беха роднини. Заложиха земя и направиха воденицата. Такова сдружение направиха, че да купят вършачки.
Съберат се 3–4 човека и заложат в банката нещо. И така отидат, та да си купят. Това са сдруженията, задругите. Сега поновому е дружество, фирма.
Я вчера казах, че е имало зареда. А заредата значи, че язе, сестра ми, другата ми сестра, комшиите се сберем и работим на този, който има нужда. Я днеска да идем да копаем на назе – и се събереме една зареда. Заредата не се прави само по роднинска линия. Като вземе да прави некой къща, комшиите се сберем. Че впрегнем колата, че докара че песък. И я съм одил. Тогава имаше такава връзка.
Даже се пали селото и Съвета прави организацията чрез съветниците. Събирахме по кофа жито, кукуруз – и каруцата ходи по къщите. Селски коли немаше. Но имаше селски капан. Ако кажем моите крави паправат пакост, пъдара ги вкара в капана, наказва ги като ората.
Иван Варджийски: Еми, как си помагахме? Както си помагаме и днес. Със труд. Иначе сите немаме пари, ама с труд. Те днеска ша му работа без нищо, ма помагам. Ама това помагане, дека питаш тизе е съвсем друго. Сеги не можеш да се сърдиш, че не може да иде да ти помогне или не може да ги върне. Сега е бамбашка работа.
Преди войната амбар общ не сме имали, складове не сме притежавали, та като закършиме, да ни дават като сега. Една сутрин дойдох, не можеш да минеш по калидора. 50–100 цигани чакат за помощ.
В разговора се включва втори информатор.
Информатор 2: За взаимопомощта аз съм чул от баща си. Знае се, че 4–5 човека ще строят къща в Баница. Помагат си един друг с труд. Може заедно да си правят тухлите. Никой на никого не плаща. Превозват тухлите от Скъта – 5 км. Заедно си помагат. Свикват се един друг. Ще идат да си отсичат дърва, да си докарат камъни, песък от Криводол.
Те си се търсат един друг. Правят некакво колективно разбиране с труд. Като знае примерно татако, че е почнал къщата и ще вози тухли, той тръгва и търси теа които също ще строят. И те идват и му помагат. На другия ден пък той отива и отвръща с труд. Най-вече с превоза. С кравите и колата. Назаем. Точно така е било. Може би не всеки го е правил, но това е една взаимопомощ при строителството. Щото строителството е било на малко по-друг принцип. Майстора идва и казва: „Дъбо е крив“ и ти зимат толкова пари. Нема надница днеска за днеска. И от чорбаджията иска само материал. Трябва всичко да му е готово, щото майстора не е съгласен да си губи деня за престой.
Взаимопомощ е стояла и между родовете. Ние му викаме тука заредя. Тръгват да копаят царевица. Събира се рода. Днеска копаят на тоя, на тоя. За една седмица или 10 дена прокопаят на целия род царевицата. Всеки си има неговото. Но си помагат един на друг. Това са братя, сестри, женени родове и т.н. Помагат си.
Иван Варджийски: Как ти казва он и аз съм помагал на много ора. Без пари. Ама утре куту повикам я, доождат пък при мене. И зарад това сме праиле тези зареди без пари, за да си помагаме, да можем да платим на майсторите. Правили сме зареда с вършачките. А сме правили и с конье.
VI.3. Кооперативна традиция
Кооперацията в Баница е учредена през 1907 година. Развива твърде разнообразна дейност – от кредитно – спестителска до търговска и производствена. Има свои имоти, които се обработват от членовете. Със свои средства успяват да купят вършачка.
Членството в кооперацията се предава в наследство – от баща на син, от тъст на зет.
Георги Пешев: Търговската кооперация е основана 1907 г., а е регистрирана 1910 г. Доколкото съм чул от старите хора, тя е имала за цел да дава кредит, да подпомага членовете с пари. Това е било основното.
Николай Димитров: Ние сме учредителите на кооперацията, както и на ТКЗС. На майка ми баща й и дядо й са учредители. Съществувало е лихварството в село и хората, за да се спасят от това лихварство, основали кооперацията. Дедо ми, той е бил прогресивен човек на времето си, организира около 15–20 човека, които са създали кредитната кооперация. Отначало взимат заеми от банката и подпомагат селяните, за да се отдължат на лихварите. Така започва кредитната кооперация. След това развиват търговска дейност. Магазин откриват. Дават много по-евтино продуктите. Постепенно изтласкват другите търговци. Имало е двама-трима евреи, които са държали магазини тука и до девети септември остават малки бакалийки. Моят баща се включва в кооперацията, мисля към трийста година. Като завършил средно образование го вземат счетоводител и касиер в кооперацията. Дълги години работи в нея. След това кооперацията започна да изкупува зърнени храни и да посредничи между търговските организации в града и селяните, тая дейност продължава до девети септември.
В.К. Нещо да знаете за ниви и други кооперативни имоти?
Н. Димитров: Не съм сигурен, но знам, че имаха вършачка. Механизаторите, които работеха с вършачката, ги наемаха от други села и нощуваха у дома. Това знам с положителност, а за земя не знам.
Тодор Дилов: Кооперацията е основана 1907 година. Баща ми беше член. И деда ми беше член. И язе, като умре бабалъка ми, го наследих на негово место – 1922 г.
Ангел Бенчов: След баща ми аз станах член на кооперацията. Наследих го. Баща ми е бил член на първата кооперация. Не помня годината. Я не мога да помня годините. Първата кооперация са я направили 30 души. След смъртта на баща ми я станах член. И съществувам още като член на тая кооперация. Она беше към Наркооп, ама се отделиа и сега пак са Селкооп.
Селкоопа купи вършачка. Преди девети. Купи трактор. Купи вършачка. Имала и земи. Фондови земи. Ората ги работехме. Членовете ги работехме. Продаваха и с тия пари купихме трактор, вършачка.
Вършачката за цялото село – не е да си член или да не си член. Всички имаха нрава.
Веска: Колко беше кооперативната земя?
А. Бенчов: Не мога да помня колко декара е било. Отдавна беше. Стопанският съвет разпределяше работниците. Примерно за жътва, за сено, за царевица. Най-напред бехме 30 души. После станахме 100 души, над 100 души. Стопанският съвет разпределяше така: 10 души да идат днеска да работят. Най-напред се копаеше на ръце. После излезоха тесачките. Ей там можете да видите една. С три ралици, тревата унищожава между редовете. Тия 10 човека отиват да работят днеска. Заран друга група. Не им се плаща. Леб си носат от себе си и дохода го събират пак те, кооперацията. Вършачката овършее житото, продават го на търговците, продадат царевицата. Съберат пари. Така купиха вършачката, трактора.
Веска: Добре де, каква ви беше ползата от тая кооперация? Работите без пари.
А. Бенчов: Дялов капитал бехме внесли дорде се образува като ТКЗС. И от дяловия капитал после даваха пари на заем. Правим къща. Пари не стигат. Подписват и ти дават пари колко сакаш. Имаше некаква лихва.
Александър Христов: Имаше такава кооперация. Кредитна й викахме. Дедо ми е бил основател. Кооперацията имаше две вършачки, имаше сеялки. Имаше разни култивартори. Имахме магазин за стоки. Даваха пари назаем. Всеки можеше да стане член на кооперацията. Дай членски внос и ставаш. Само и само да има повече членове. И аз бях член. И на читалището бях член. Ходехме там да четеме книги. Вземаха тука грамофон. Събираха актива. Беседи в неделни дни. Свири грамофона. Дяваха вечеринки. Куртурно-просветна дейност развиваше читалището. Читалище „Светлина“.
Кооперацията докара инвентар. Те докараха да продават плугове. Редосеялки, какво ли не. Те ги продаваха, но даваха и под наем.
Мариана: Годишно? Или за всяка употреба?
Александър: Взема го за два дена и плаща. Баща ми е вземал грапа веднаж. Ние не сме имали много инвентар, защото не сме били чак толкова големи земеделци.
Мариана: Вършачките и тракторите на коперацията само за членовете ли бяха или ги ползваше цялото село?
Александър: Цялото село. Даже един частен си купи трактор и бягат, и се конкурират. Вардят кой кого да хване да му овършее.
Мариана: Кооперацията също ли вземаше такси?
Александър: Вземаха на процент. Те го определяха във Враца – Агрономската катедра какъв вуем /уем/ да вземат. Плащаше се в натура.
Цветко Петков: Потребителска кооперация имаше. Може би 1970 е създадена. Тя е създадена от 7 човека. И тогава, за да се работи, те са заложили земя. Кой е нямал земя, е заложил воловете си. И са създали тая кооперация, че да бойкотират частните магазини. Те продаваа на по-ниски цени. Баща ми членуваше в потребителната кооперация.
Цветко Петков: Кооперацията изкупуваше всичко, което ние произведем.
Галя: Ти членуваше ли в някаква кооперация?
Иван Шишковски: Не съм. Старците едно време основали една кооперация. Казва се „Земеделец“ А сега, петдесет години има, казват му Селкооп. Селкоопа го направиа двайсет души старци отпреди девети. Държаха дюкян. Плащаха му заплата. Он купува житото – и у Враца. Това е търговията.
Бай Йордан: Ние бехме малко по така, как да каже изникиале. Баща ми беше търговец. С дюкяно бехме добре, докато немаше потребителни кооперации. Като дойдоа после потребителските кооперации, баща ми фалира и опрехме до земята. Кооперациите подбиват цените и баща ми така фалира.
Иван Варджийски: От малък бех член на коперацията. Баща ми беше член, па я станах член. Па по мене снаха ми стана и она член на кооперацията. Отпреди девети. Беше добре, докуто ме търсиха, докуто изплащаа едно, друго. И като свърши не ме дират.
Кво е сега – даваме двеста лева и ставаме кооператори. Кви кооператори? Кооператор съм бил началото на Селкоопа. Селкоопа вървеше един път. Музиката му, канцелариите му, вършачките му, парцелите – едно, друго. Сега нема нищо. Що ма викаш на събрание? Ни та търса, ни ма търсиш. Те това е.
VI.4. Форми за колективни решения
В Баница ролята на общоселското събрание като орган за колективни решения се е съхранила и е била особено силна през изследвания период. Всички важни проблеми, засягащи цялото село и изискващи личното участие на всяко домакинство, са решавани на общоселско събрание, чието решение е било задължително за всички жители на селото.
Георги Къновски: За всички въпроси, общински въпроси, селски въпроси се свиква общо събрание. Най-напред бие барабанът. Тупур-тупур. И вика из селото, че тая вечер ще има общо събрание. Събираме се там всички.
И едни предлагат – кмета, секретар-бирникът и решаваме. Дигаме ръце да гласуваме съгласни ли сме или не сме съгласни. Предлагат хората.
Галя: И какво сте решавали?
Георги Къновски: За да построим училището, нашто училище, две-три години правихме събрания. Децата учеха в едно мининко училище. А туберкулозата едно време не можеше да се лекува. От простуди, от това-онова не можем да лекуваме децата. И приказваме, че требва да се направи училище. Тухлите требва да се прават на Скъта. Чак към Мало Пещене. И от там да се докарат тука. Правим събрание. Они отказват. Ка ша направим илядо тухли? Па да ги опечем, па да ги докараме.
Галя: И това всичкото трябва да стане без пари, нали?
Георги Къновски: Ама имаше един секретар-бирник, Анто Неделков. Стана той и каза така: „Ти нали като идеш вкъщи и отвиеш чергата, и целунеш детето си, и току си легнеш до него. Но ако го докараш тука и туберкулозата мине през телцето и го фане за дробовете, ти ще продаваш ниви и ливади, и не можеш го излекуваш.“ И като взе да приказва, всички дигнаа ръце. Съгласни са. И докарваме шестотин иляди тухли. Шестотин иляди тухли докара селото. И други работи обществени сме правиле.
Галя: Тогава всички хора ли участваха в събранието?
Георги Къновски: Кой обича. Ама ние обичахме. Я бех млад. Обичах да ходя. Така бе, ходехме.
Галя: Кой вземаше решение как да се ползват общинските земи?
Цветко Петков: Тогава, като си избираше кмет, селото си избираше и съветници. Всяка махала си избира един човек, дето ще представи тази махала. И кмета събира съветниците, старейшините – и какво решение вземат, това е.
Галя: А те съветваха ли се с хората?
Цветко Петков: Тук беше пълно с хора! Като изкочиш на улицата, видиш съветник и казваш: „Ти нали си съветник, така и така. Вземете и направете това-онова…“ Та между другото се разговаряше.
Галя: А ако някой не се съобразяваше с това, дето е решил кметът?
Цветко Петков: Болшинството определяше. Може кмета да не е съгласен, съветниците решаваха. И да има недоволен, той ще не ще се съгласяваше.
Галя: А какво решаваше общоселското събрание?
Цветко Петков: Правеа. Често правеа събрания. Кооперацията правеше таково събрание да се види какъв е животът на тия, дето са членове. Некои протестираха – защо купувате това, защо продавате онова. И кметството правеше събрания, даже по-често. Ще се запролети – тряба да се спре стоката. Като се прибере царевицата – почва да се сее. Всеки сее. Като се ожъне, тия площи се пускаха за паша на стоката и тя си одеше спокойно. Те даже нарочно ги пускаа, защото като оди стоката, то се тори земята. И значи, като стане нужда, се свиква събрание. Ще се сеят ниви, ще се угарисват нивите. И ти вече ще вардиш. Я съм ходил. Не е било задължително, но хората бяха любопитни. И бяха близки до властта. И властта им обръщаше внимание. Ние не сме били зависими от тая земя. Животът ни беше труден, но по-свободен. След девети се научихме — ако ти кажат ще идеш на работа; ако не ти кажат – ще си стоиш у дома.
Галя: Някой отказвал ли е да върши обща работа?
Цветко Петков: О, във всеко стадо има некоя си овца, дето оди настрана.
Галя: Наказваха ли ги?
Цветко Петков: Какво ще го наказват? То съвестта го бори. И като го видят, го подиграват.
VII. Екологични вярвания и традиции в селото
В.К.: Могат ли да се посочат някакви остри екологични проблеми в с.Баница?
Иван Вешев: Нямаме. Наблизо няма заводи. Нямаме замърсители, които да застрашават селото. Мъчим се да поучаваме хората, да чистим, да изкарваме боклуците на определени места.
В.К.: Хвърлят ли си боклуците хората в реката?
И.В.: Откровено казано да.
В.К. Кои са най-големите замърсители, с какъв произход – селскостопански, битов или имаше някакво предприятие?
И.В.: Нямаме на територията на селото. Съществуваше тука едно предприятие към ТПК „Хр. Ботев“. Работеше с бои и химикали. Но от 3–4 години е спрело производството. Немаме замърсители.
В.К. Да сте чували тук в околностите да има поверия за „заклети места“, които трябва да се пазят от всички?
Н. Димитров: Отиват да вземат камък от манастира. Той бил развален вече. Та от основите му взели камък. Взели два чифта биволи и тръгнали с тях. Стигнали до Селската ливада и по-нататък не могли да тръгнат. Мъчили се, били биволите, бутали колата, дето е натоварен камъкът – не могат да го мръднат. И решили, понеже тези камъни са от манастира – свещено място, да ги върнат на мястото. И обратно, а то е нанагоре, пътят е страмен нагоре, спокойно с един чифт волове закарали камъните до манастира и там ги оставили.
Елена Тошова: Имаше седем дървета. И някой си човек едно време отсекъл едно дърво. Разболел се и починал. Казваха, че заради това. На Георги Пешовски баща му. И баш при тия дървета турците закопали некогаш пари. И се минава доста време. Идват тука ботевските поклонници. И некакъв техен внук ли, правнук ли идва. Турците му биле казали таки:"Ще идеш в с.Баница, там ще отседнеш. Има на Балкана една китка дървета. Ще премериш една пушка на тази страна, сигурно е на запад, защото аз съм минавала там и видех трапа. Изкопават златото, където е било. Обаче некъде по пътя ги хванаха. Казаха как дедовците им казали, как дошли нарочно тука и намерили парите.
В.К.: А някакви обреди да са правили там?
Е.Т.: Да. Това е оброк. Там колеха.
Мария Колибарска: Некои колеха там. На Свети Илия беше.
В.К.: А кръстът къде беше?
Мария: Точно тава е кръста. На тия седем дървета.
В.К.: А кръст имаше ли?
Елена: Не знам. Може да е имало. Ама аз не помня.
В.К.: Едно време учили ли са ви вашите майки как да пазите водата, реката, дерето чисти?
Радка: Виж какво, некоги не е имало такива отрови. Я съм ходила с овцете и я така минавам край водата. Наведа се и пия.
В.К.: А защо никой не е хвърлял боклуци?
Радка: Такива не е имало. Защото хората беха честни.
Мария Клисурска: Едно време изкопае се геран в двора. И му насрочи оброк на тоя геран. Един ден се събере целия род и прават оброк на герана. Ние не сме имали, ама чичо ми имаше, е в оная къща.
В.К.: На кой ден те имаха оброк?
Мария: На който си изберат. Чичови имаха на Петровден. Всяка година се съберат с хора. Ядат и пият. Това е за здравето на този двор и за водата, и за герана.
Радка: Ма то се пазеше. Ич да не са ни учили, то се пазеше.
Мария: Дете нема да бръкне. Тук, дето е тая къща викаха му Големия кладенец. Запомних го открит цял. Дете нема да прииде да хвърли камък.
Радка: Ма нема да се хвърля, нема нищо. Само се налива и се пази чисто.
Мария: Тука вървеше вода. Отгоре идваше от Езерото. И като дойдеше пролет от Езерото тука чиста водица. Сега то пресъхна.
Елена: риба е имало. Аз като дойдох, риба е имало тук.
В.К.: А да сте чували някъде да са залесявани сипеи или други места?
Мария: Нас като деца са ни водили да залесяваме отвъд шосето.
Елена: Като ученици са ни водили. Борчета сеем. Некой донесе сливичка.
В.К.: А земята на кого е?
Елена: Земята е обща.
Н. Димитров: Районът на селото е осеян с много извори и винаги са поддържани чисти. Ами за да може добитъкът да се пои и хората, които работят, да си наливат вода.
В.К.: Имало ли е някакви правила, поверия за опазване на водата?
Н. Димитров: Възможно е да имало такива правила и поверия, но до мен не са достигнали. Хората пазеха почти всичко чисто. Сега хората са агресивни и никой не може да ги спре. Едно време и аз съм помагал на баща си, където е имало извор, отиваме да го почистим от нанесена тиня, кал, от дъждовете, за да може да се ползва за вода. Даже имаше поставени и кратунки, та да може човек да се напие направо от извора. Гребне си с кратунката и си пие спокойно. Тогава хората са били по-близо до природата и са я пазили. Аз не помня като малък да е имало толкова боклук край село, както сега.
В.К.: Смятате, ли, че селото има някакви остри екологични проблеми?
Н. Димитров: Единият екологичен проблем е разхвърлянето на отпадъци, боклуци, както им казват. Битови отпадъци от храна, от добитъка.
В.К.: А селскостопански и индустриални замърсители имате ли?
Н. Димитров: Замърсители са хербицидите. Тая вода, дето я имаме от Крешна, при едно изследване преди години казаха, че е замърсена от хербициди. От изкуствените торове се просмукват в земята и във водата. Проникват и други замърсители, освен тех.
В.К.: А смятате ли, че екологичното съзнание на хората е добро?
Н. Димитров: Самият факт, че натоварят боклуците с кола и ще ги видиш захвърлени на километри от селото край пътя. Това значи, че немат чувство за екология. Има определено място за боклуците на цялото село, но хората не го спазват. Нето е далече, нито е неудобно, но всеки хвърля, където му е по-близо.
В.К.: А какво екологично възпитание трябва да има? Вие имате педагогически опит.
Н. Димитров: Когато хората станат агресивни, никакво възпитание не действа. Единият начин са суровите санкции.
В.К.: А да знаеш дърветата на кръста, как са пазени някога?
Н. Димитров: Те са били повече. И в лозята е имало китка дървета, на високо място. Като малък са ме водили. Мисля, че беше есента. На Богородица. Там готвеха обед, в казани. Всеки си носи паница, лъжица, хляб си носи. Свещеникът там изпълнява задълженията си. След това разливат храната.
В.К.: Да сте чули на някой, който е отсякъл дърво от тази китка, да му се е случило нещо?
Н. Димитров: Няма такова нещо.
Тодор Дилков: Пази се дървото, дето Ботевата чета е минала. Останала е в пасището. После садихме Ботевата алея. Насадиме ги 1961–62 година, това дърво се пази, защото Ботев се е спрял под това дърво, там е нощувал.
Станка: А да знаеш някакви дървета, където се правят оброци?
Тодор Дилков: Оброк има в лозята. И другия е на Балкана. Отгоре има дървье. Вековни дървье. Този оброк му служат на Свети Илия. Горе дека е. Долу не служат. Останали са тия неколко дървета. Седат си.
Станка: Ами ако някои отиде и отсече тези дървета, ще му се случи ли нещо?
Тодор Дилов: Кой ще отиде? Това е оброк.
Станка: Страх ли го е?
Тодор Дилков: Това не може да се отсече. Двоица не можем да го обиколим. Голямо е.
Станка: Само защото е голямо ли не го секат?
Тодор Дилков: Ама за какво му е? То не мое да го дигне, не мое нищо да го прави.
Веска: Някой да е сякъл дърво там и нещо да му се е случило?
Тодор Дилков: Некои от старите вераваа. Не са куту сеги да не верват.
Станка: В какво вярваха старите?
Тодор Дилков: Че това е Божо. Това е Божо дърво. Тука е оброк. Оброк.
Веска: Какво значи оброк?
Тодор Дилков: Значи да му служат. Да му колят. Разбираш ли, на тия дървье се правят на Свети Илия оброк. Заколят един овен. Кой обича, донася си паничка лъжичка, и лебеца. Тамо му дават манджа. Гозба му дават. На Милин камък некоги се одеше, коги немаше походници, ще идем на Милин камък на 31 май, оти на 31 май е минал Ботев. Общината – има си фонд там, земе един овен, една овца ялова. Заколят ги тамо. Пазачите готват. На заранта идемо, държат молебена, попът чете. Идем, сипят у паничката чорбица, яднем си и си дойдем и кажем: "Одих на Милин камък. После стана вече, идем на Милин камък, па печено, па това, па онова…
Станка: А как са пазили водата чиста едно време? Имало ли е някой да замърсява?
Тодор Дилков: Нема. Оти народът е бил съзнателен, не е куту днеска. Ако некой замърси, съвета веднага ще се разправи с него. Глобяват го.
Станка: Едно време пасищата чистехте ли ги?
Тодор Дилков: От какво ще ги чистиш? Нема от какво. Дъжд вали. Снег вали. Така, така, така. Какво ще чистиш? Като погледнеш нощем, звездъ до звездъ. Сеги не можеш да видиш звездъ.
Станка: Сега не можеш да видиш, защото селото е светло.
Тодор Дилков: Не е така, не. Има неко, което е замърсило въздуха, небето. Небето не е чисто. Това е. Некоги, когато удари дъжд, абе то мирише на чисто нещо, на чисто. Сеги нема да мирише.
Баба Йоша: Тук има една местност. Кръста й викаа. При тие дърва викат от селата събрание правиле. Рас се казва. Радтол. Уважават тия дървета от край си свет.
Гена: Това дърво се пази, дек са минали Ботевите четници.
Еленка: Китката, дек му викаме. И то се пази.
Веска: Да сте чували някой да е сякъл дърво на китката и да му се е случило нещо?
Еленка: Не сме чули.
Гена: Не смеят да секат. Разправят, че е клето.
Пък дали е клето.
Веска: Какво значи клето?
Гена: Е, некой го е посадил и го е клел.
Елена: Пък дали е верно
Станка: Някъде другаде, да има клети места?
Веска: Има ли дървета на оброка в лозята?
Еленка: Знаем, че некога ги служиа, додето беа частни.
Гена: У лозето имаше едни дървета. Ама седат ли, не седат ли?
Еленка: Сигурно са били клети, ама ние не знаем. Така се приказва.
Станка: А как се пазеше водата?
Еленка: Имаше пет-шест чешми и всичко беше залупено.
Веска: Какви оброци са правени на чешмите и на гераните?
Еленка: Казвай Василке, ти по знаеш! На тоя геран правено ли е?
Василка: Правено е, правено е. Колат нещо. Сберат се маалски. Ядат тука на плащада. Пият. Весело е.
Гена: По-напред са правили на всеки геран. На Канчовския и на нему правеа. Па сеги…
Еленка: Старите са правиле. Па ние…
Веска: На кой ден се правеше? На всеки геран ли се правеше оброк?
Гена: На всеки. Да кажем ние сега си копаем геран, сега си го обръчаме. Харесаме си деня – да кажем Цветница ли, Рангелов ден ли. Те обречат си тоя ден и тоя ден прават. Другата година като дойде тая дата, пак си го прават. Всяка година.
Веска: А на чешмите имаше ли?
Василка: Па на чешмите доле не знам да е имало. Аз знам е на тоя геран. На уличния.
Веска: А защо се прави на герана?
Гена: Кой кога обича, тогива си прави оброк.
Еленка: Прават го за здраве. Да се не удави некой. Курбан се дава.
Василка: Курбан. Курбан е това. Че е вода. Че може да има гявол долу. Некои така викаха.
Гена: Така викаха.
Василка: Па сега не верват в гяволе. Те отменуват всичко. И крадат ягнета. Гица рева, че най-големото й пиле е земено.
Мария: Изкопае си в двора геран и му насрочи оброк. Един ден се събере целият род на оброк на герана. Ние не сме имали геран. Ама аз съм чула от чичо ми – те от оная къща. На Петровден мисля, че беше оброка на техния геран. Всяка година се съберат на тоя геран. Викат си рода, съберат се хора. Ядат, пият на този ден. Това е за здравето на тоя двор. И за водата. И за герана.
Ангел Талигарски: Имаше в лозята една китка. Тия дървета си стоят. И одеа старите ора да им служат. И са вържели с връв и са турале масло и кво не знам. Е, божа работа. Божа. Такива работи. Са вервали повечето у Господ. И там светат масло и терат.
Примерно Иванчовите служеха, тука две-три къщи, на Петровден и на друг ден на чешмите. Понеже им е земята повече, заколят нещо, изнесат ракийка. Готвят, седнат, пийнат.
5. АРАНЖИМЕНТ НА ГИДОВЕТЕ НА КЛЮЧОВИТЕ ИНФОРМАТОРИ
5.1. АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК N 1 - ИНТЕРВЮ за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор:НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ, с Баница, Врачанско, април-юни, 1994 г.
I. ЗАПОЗНАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ВЪЗРАСТ, СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИЯ. В ТОВА СЕЛО ЛИ Е РОДЕН? ПРОМЕНИЛ ЛИ Е МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО СИ — ИЗСЛЕЛВАНЕ, ПРЕСЕЛВАНЕ, РАБОТА ИЛИ УЧЕНИЕ ДРУГАДЕ, РОДНИНИ В СЕЛОТО?
ДОМАКИНСТВОТО НА ЛИЦЕТО ОКОЛО 1939Г., ГОЛЕМИНА, СЪСТАВ, НАЧИН НА ЖИВОТ, ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОД, СОБСТВЕНОСТ, ИНВЕНТАР И ДР. ПОД.
Казвам се Николай Димитров Николов. Роден съм 1922-та година, на 70 години съм вече. Образованието ми — завършил съм Институт за начални учители, Враца, 1946-та година. След това вече, след казармата започнах да учителствам. Около 35 години имам само учителски в родното си село Баница.
Родът ни е тука стар, на баща ми дядо му е дошъл от Кремените и е бил свещеник тука, в тоя район. Не мога да Ви кажа кога е дошъл тука, може би към началото на 18-ти век, 18-ти -19-ти век, отдавна е. Имал е двама сина, единият от тех е моят дядо — Никола се казва.
Около 1939-та година? Тогава съм завършил основното си образование в село. Семейството ми — баща ми, майка ми и две сестри и един брат. Отначало живеехме при дядо ми, но след това той се отдели — ожени се стар, на повече от 80 години и отиде да живее при жена си в Девня. Ние останахме сами, нали.
Та към 1939-та година най-възрастния в семейството беше баща ми — Димитър Николов Попов. Той е роден 1896-та година и е най-малкият син на дядо ми. Майка ми е родена 1901-ва година. Баща ми живя до 84 години, майка ми — до 89. В нашето семейство аз съм първият син, след мен има две сестри и най-малък е брат ми, който е десет години по-малък от мен — 1935-та година е роден. Значи в разстояние на десет години са имали четири деца. Сестрите ми завършват гимназия, брат ми завършва строителния техникум, отдел водостроител. Всъщност преди войната всички сме ученици. Със завършване на войната и аз завърших Института. Най-напред учих в гимназията, завърших шести клас, тогава се върнах една година. Откриха Института във Враца, та се записах — първият випуск. Учителския институт във Враца завърших 46-та година.
Баща ми е завършил гимназия, бил е общински служител, бил е касиер и секретар в кредитната кооперация, една година е бил и учител в местното училище, след това вече минава на друга работа. След общината той работи в промкомбината след 9-ти септември и една-две години в Каучуковата фабрика във Враца. Майка ми се занимаваше с домакинството. Имаше един стан и точеше мерлуци (1). Занимаваше се и със земеделие. Парите в семейството идваха от заплатата на баща ми, той беше служител почти през цялото време. От земеделие идваха много малко пари. Имахме около 35 дка земя. В стопанството работеше майка ми, ние, децата й помагахме — децата, като се поотчувахме (2) по-големи… Спомням си не един път тръгнем за работа, требва да носа и мотиките, и храната, и водата, защото сестрите са по-малки… Още от втори, трети клас в прогимназията съм започнал да помагам, значи — дванайсет-тринайсет годишна възраст.
За Вашия имот наемали ли сте работници?
Не, баща ми купуваше (наемаше) само да се изоре, да се засее, след това ние си прибирахме реколтата. Майка ми главно работеше в стопанството, а всички други й помагахме.
Земя под аренда не сме вземали. Давали сме на изполица, докато ние бехме малки, две-три години сме давали, майка ми не можеше да се занимава с тая работа. На „изполица“ значи да я обработват — засеват, обработват, а доходът се разделя на половина, половина за тоя, който работи, половина остава за собственика на земята. На изполица взимаха обикновено тия, дето имат по-малко земя, които имат повече работна ръка…
Добитък какъв имахте?
Добитък — докато беше там дядо ми, имаше бивол, волове… Кози сме имали, помня ходех козарче. Крави и овце сме имали след това. Около десетина овце сме имали. В ТКЗС-то влезохме с една крава, една-две крави сме имали.
А селскостопански постройки в двора?
За първата къща, дето беше в училищния двор не мога да си спомня нищо. В другата имаше кошара, като обор… Кошарата е за овцете, а за едрия добитък се прави по-топла колиба. Не обор със тухлена сграда, а направено с дъски и слама, отвсекъде, само отпред оставено за врата…Колибата е направена така, че да бъде за толкова добитък, колкото може да отглежда семейството, заедно с приплода от него. И е с врата отпреде, да се затваря, докато кошарата за овцете е отворена отпред, обикновено от юг. Кошарата е отворена и там, през студените дни и нощи овцете спят в кошарата. Отпред е заграден двор, където могат свободно да се движат, докато в колибата са вързани вътре — добитъкът, за да не се движат. По-късно колибата се прави с тухли, но тогава е с плет.
Гурбетчии от Вашето семейство имало ли е?
Не е ходил никой по гурбет от нашето семейство.
В кредитната кооперация членувахте ли?
Бащата на майка ми и дядо й са учредители на кредитната кооперация. Съществувало е в селото лихварството и хората, за да се спасят от това лихварство… Дядо ми, той е бил прогресивен човек за времето си, организира 15–20 човека, които са създали кредитната кооперация и започват отначало да вземат заеми от банката, подпомагат селяните, за да се отдължат на лихварите и така започва кредитната кооперация. След това развива търговска дейност, магазин откриват, дават много по-евтино продуктите, постепенно изтласкват другите търговци (имало е двама-трима евреи, които са държали тука магазини). Моят баща се включва в кооперацията към 30-та година, мисла, че е. Като завършил гимназия — средно образование, го взимат за счетоводител и касиер в кооперацията. Дълги години работи в нея. След това кооперацията започва да изкупува зърнени храни и да посредничи тука между търговските организации в града и селяните. Това продължава до 9-ти септември, тая дейност на кооперацията. След това вече ТКЗС-то измества некои дейности на кооперацията, зърнените храни си поема ТКЗС-то, кооперацията остава да се занимава с търговия на стоки. Не мога да Ви кажа дали кооперацията е имала ниви, които са обработвани от кооператорите и дали средствата са използвани за купуване на вършачка. Но знам със сигурност, че кооперацията имаше вършачка. Тия, механизаторите, които работеха с нея, ги наемаха от други места и нощуваха у дома.
В читалището членуваше ли някой от вас?
Членували са, почти винаги, книгите, които съм чел като малък… Баща ми е членувал. Читалището е основано 1910-та година, а от 1949-та до по-миналата година бех в Управителния съвет, 25–30 години съм бил председател.
Каква беше къщата, в която живеехте 39-та година?
Къщата, в която съм се родил е била в училищния двор. Била е собственост на дядо ми, но след това (28–29-та година) я отчуждават. Баща ми купува парцел и прави къща в селото, там където живеем сега. Тая, първата къща е с две стаи и маза, в мазата е бил добитъка. Помня, защото като съм бил ученик после, съм учил в същата къща. Новата къща беше с три стаи и маза, коридор. Нямаше електричество, водопровод. Вода за пиене наливахме от кладенец или както казваме ние геран — през улицата, на 15–20 метра от къщата. Чешми немаше тогава в селото, не беше водоснабдено. Баня в къщата нямахме. Тоалетна имаше на двора. През зимата се отоплявахме с печка, с дърва, обикновено. Готвеше се през зимата, както и през лятото — на печката, летно време я изнасяхме навън, пред къщата, за да не затопля стаите.
Една самооцеика на Вашето домакинство през 39-та година, когато сте живяли отделно от дядо Ви — бедни, средни, богати?
Как да Ви кажа, щом сме можали и четиримата да завършиме, значи около средното е било. Но… Ние си знаем как сме учили. Баща ми е бил почти през цялото време служител, нали. Може да се отдели от бедняците, но не може да се причисли към богатите.
II. ИНФОРМИРАНОСТ НА ИНТЕРВЮИРАНИЯ ОТНОСНО ИЗСЛЕДВАНИЯ ОБЕКТ
II.1. Информираност за наличието на общинските земи и техния вид.
II.1.1. Знаете ли коя земя в селото е общинска земя?
Според мен общинска е била тая земя, която е била на разположение на Общинския съвет и те са взимали решение (Общинския съвет, съветниците, имало е съветници към кмета) и са я давали. Обикновено се провежда тръг — колко лева ще се даде за един декар и като се наддава там, стигнат до определена сума и който иска да взема от тая земя, заплаща за годината толкова лева и я използва.
Бихте ли могли да ми кажете на какво се казва, мера?
Мера, според мен, това е земя, която е около селото, която се ползва за животните за паша, обща земя. Пасище или мерата, пасище е същото, аз не мога да… Селската мера…Тая, която е обща земя, която се ползва общо, от всички. Казва се, че добитъка се праща да пасе на пасището. Мера по-не се използва.
II.1.2. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?
Общинска земя имаше, която се даваше на тръг за обработване. Тая земя се казваше „фондовете“. За тия фондове се заплащаше за годината известна сума или я взимаха за неколко години. Засяваха там обикновено фуражна трева, едногодишни растения.
Общинска земя имаше читалищна. На читалището и на училището им беше дадена от общата земя, от фондовете.
Пасището е обща земя, около селото, която се ползва от животните за паша. Тя е обща земя. Да кажем, че е общинска. Но тази мера си е селска мера, тя не е нито на общината, нито на черквата, нито на читалището. Тя е достъпна за ползване от всички хора.
II.1.3. Какви видове е била общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?
Общинска земя има пасища, тия фондовете — тя е обработваема, общинска мера — това са и разни падини, които не са ползвани от стопаните, брегове, на които се свлича земята и на които сме засаждали акация…
Не знам да е имало общински гори. Горите в нашето село са частни.
II.1.4. Какви бяха местните думи за тези видове земи? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха общинските земи — по вид и наименование на местността?
Тука в центъра е село Баница. На запад е Селската ливада. На север е фондовата земя, която се раздаваше от общината. Към Мраморен — тука не зная да има, а тук е земя около селото, която е общински пасища. Не зная да има селска земя на изток. Към Мраморен — също не знам. Частните земи са тука — останалото са частни земи. Тука е Владовия връх, тука в съседство с Рушидовото.
II.1.5. Знаете, ли чия собственост е била земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?
Без отговор.
II.1.6. Знаете ли дали в селото е имало други нечастни земи (освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.
Не знам да е имало държавна земя. Църковна е имало. Манастирска земя е имало, но то е било още преди да дойде селото тука. Имало е местност, която се казва Калугер. Сигурно тя е била обработвана от служителите в манастира. И е останало наименованието Калугера. Но в моите спомени не знам да е имало манастирска земя. Училищна земя е имало, но не мога да кажа колко е била. Читалището имаше земя. Аз я знаех, че е около 100 декара. Когато 49-та година постъпих тука в Управителния съвет на читалището, тя беше влязла в ТКЗС-то, а сега казват, че била около 27–28 декара само, регистрирана читалищна земя. Тая земя на читалището и училището им е дадена от общата земя, която е била тука на цялото село.
II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето
II.2.1. Знаете ли как са били придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Има ли други начини за придобиване на общинска земя? Как се е вземало решение за това?
Може би сте чули за Рушидовото — местност, носи името си от Рушид бей, който заграбва тази земя и тук, селяните от Баница, от Мало Пещене, от Оходен я обработват. Мало Пещене тогава е направено, докарани са хора да обработват тая земя, затова се казва и Мало, другото село е Голямо Пещене, на няколко километра е само. Тая местност си остава с това наименоваие — Рушидовото. Аз съм намирал (документи), но тогава не знаех, на майка ми баща й е имал документи, които пишеха на турски език. Това са били за земи, които са купувани… За купуването на земи от Рушид бей не знам — моят дядо почина рано, аз бех десетина години. Чул съм тази история. Ходили са и са събирали парите, както се казва на калпак. Колко пари са събрали селяните от Баница, колко пари са били — това са турски лири, жълтици, тогава. И заминават във Турция и откупват земята. Тая земя ние й казвахме Селската ливада. На връщане, тия двамата дето са ходили до Цариград, при Рушид бей, се разбрали така — че ако се раздаде тая земя между хората, що се разпокъса и решават, тая земя да я оставят за общо ползване на селото и носи името си Селската ливада. Тя остава така до 40-та година — Селската ливада.
При преселването на хората в местността, където е сега селото, тука е било обширни гори и постепенно са разработвани, за да се стигне до такова положение, което имаме да кажем днес. Тия, които са били по-силни, повече братя или по-зли, както ги казват хората, са вземали земя по края на района на селото. За да бранят земята от съседните села, нали, а тия, които са по-малко братя, по-малко са били, по-слаби са вземали обикновено покрай селото. Ами това съм запомнил от майка ми, от дядо ми. Гората е била тук близо до селото, пускали кравите, конете, свинете край селото и тия си ходят на воля да пасат. Баща ми разправяше, че гледали свине и го карали като дете да пасе свинете. И като се загубят свинете, тия (хората) държат обикновено някое по-малко прасе по-близо, хванат го и го вържат. То почва да квичи и по тоя начин примамва свинете да се връщат — майките обикновено, заради малките прасенца идват. А как са придобити тия земи после — това не знам.
II.2.2. Имате ли информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?
Не, не знам за това. Моят дядо почина рано.
II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време — дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Има ли случаи на заграбване или присвояване на общинска земя? Как е постъпвано при различните, случаи? Как е заплащано и как са се ползвали парите?
Възможно е и това да с имало, такива случаи, но аз не съм запознат. Не знам как се е постъпвало в такива случаи.
II.2.4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета (започнали сте сами да я обработвате)?
Не е, нашето домакинство е вземало земя по наследство, баща ми има около 15 декара земя, а майка ми от нейното наследство има около 24 декара земя.
II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото
II.3.1. В землището на селото имало ли е местности, забранени за ползване и „заклети места“ (където не се секат дърва, не се берат плодове, гъби, билки)? Кой Ви е разказвал за тях? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво са казвали по този въпрос останалите хора от Вашил род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?
Чул съм за това аз, може и някой друг да ви го е разказвал. Отишли (едни хора) да вземат камък от Манастира. Той е бил развален вече, та от основите му. Натоварили камъка и със чифт биволи тръгнали със тех и стигнали до Селската ливада и от там нататък вече не могли да тръгнат. Мъчили се, били ги, бутали колата, дето е натоварен камъка — не могат. И решили, понеже тия камъни са от манастира, свещено място са развалили, решили да си ги върнат на местото. И обратно — а то е нагорно, пътя е стръмен, нали, нагоре, с един чифт биволи, закарали ги чак до манастира и там ги оставили.
II.3.2. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.
На Крешка има една там черница, която още съществува. Под нея са се извършвали християнските обряди, венчавките също. Като място, като църква, както по-късно тук става във селото. Под черницата. Това се знае от преданията, от разказите на възрастните хора, които са били. Разказват, че там са се правели тези обряди -кръщаване, венчавките… Това дърво е било в двора там, на некоя, така съм чул и аз — Мицка и остава дудът (3) да носи техното име — Мицкинския дуд. Не знам да е съществувало такова поверие, че някой ако отсече това дърво, нещо лошо ще му се случи.
За местността Кръста не мога да Ви кажа как са се запазили дърветата.
Чул съм за банята. Тук е бил силен и голям извора и добитъка като идвал да пие вода попадал и тресавището. В това тресавище хвърляли камъни, земя, едно-друго — водата пак излизала. Някои се досетили и казали на хората да вземат тръне и вълна да хвърлят отгоре, върху тех вече камъни, едно-друго и по тоя начин затлачили до известна степен изворите. Да не става блато — млака (4), тресавище.В лозята също е имало една китка дървета така, на високо место, там се е правило оброчище (5). Като малък са ме водили. Мисля, че беше есента, на Богородица. Там готвеха общ обед, в казани, и всеки си носи паница, лъжица, хлеб си носи, свещеника там изпълнява задълженията си и след това разливат храната. Там няма оброчен камък.Не съм чувал някой да е сякъл от тези дървета и да му се е случило нещо. Няма такова нещо.
II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и от другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили вкъщи по този въпрос?
Не, нещо… Знам това, че районът на селото е осеян с много извори и винаги са поддържани чисти. Защо? Ами да може и добитъка да се пои и хората, които работят да си наливат вода. Възможно е в началото да е имало някакви правила, но до мен не са достигнали, дори некои от тях.
II.3.4. Знаете ли дали са залесявани по онова врете някакви обекти — долища, сипеи, други места? Знаете ли дали е имало хора, които са облагородявали (присаждали) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване? Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?
Залесени места имаше, но това стана късно, да кажем засаждане на гори. Преди 9-ти акация само сме засаждали, знам, че акация сме засаждали като ученици. Къде? Ами по бреговете, на които се свлича земята, неизползвани… Това е общинска мера, падини, които не са ползвани от стопаните. По-късно има вече засаждано па акация от частните стопани. Пак по такива места, даже обработваеми площи, които са по-малко доходни, нали, по-бедна почвата. Засажда се акация, защото тя по-бързо расте. И дава дървесен материал, който се ползва за всичко. Обикновено за колове, за греди, за такива неща.
II.3.5. Знаете ли как се е осъществявал контролът относно спазването на правилата и забраните? Какви наказания, глоби, проклятия, санкции са налагани при нарушаване на правилата и неспазване на забраните? Имаше ли накой, който да е наказван за това, че нарушава тези правила, глоби някакви за хвърляне на животни, за…
Не, нема такива. Щото хората пазеха почти всичко чисто. Като дете съм помагал на баща си, на некои съседи — наблизо, където е имало извор да го почистиме от нанесена тиня, кал, от дъждовете. Даже имаше и картунки поставени, та може човек да се наведе, да не пие направо от извора, па си гребне и си пие спокойно. Сега хората са агресивни, нищо не може да ги спре.
Добре, защо тогавашните хора са можели да чистят изворчетата, пазели са ги?
Ами те са били по-близо до природата от нас и природата са я пазили. Аз не помня като малък да е имало толкова боклук покрай селото и в село, колкото сега.
Смятате ли, че селото Ви сега има някакви остри екологични проблеми?
Единият екологичен проблем е разхвърлянето на отпадъците или както казваме — боклуците. Битови — остатъци от храна, от животните остатък, от добитъка, нали там…Другият проблем са хербицидите. Тая вода дето я имаме в Крешка, от едно изследване — преди години беше, казаха, че е замърсена с хербициди. От изкуствените торове, които се хвърлят, водата…, просмукват и други замърсители освен тях.
Екологичното съзнание на хората не е добро. Самият случай, че натоварят боклуците с кола и ще го намериш некъде захвърлен на километри от селото, край пътя, това значи, че нема чувство за екология, за чистота н т.н. Има място определено за цялото село за боклука, обаче хората не го спазват. Нито е далече, нито е неудобно, но където му е най-близо — там го хвърли.
Не знам какво трябва да бъде екологичното възпитание. Вижте какво, когато хората станат агресивни, никакво възпитание не може да действа.
А как според Вас трябва да се действа? Може би строги санкции?
Единият начин е и суровите санкции.
III. ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ ОТ ДОМАКИНСТВОТО
III.1. Ползване на общинските земи, гори, води и пр. от домакинството па лицето
III.1.1. Ползване на пасищата
III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как?Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали (говедар, овчар, козар ит.н.), който се ползваше от Вашето домакинство?Плащахте ли такси за паша в общинските пасища? Как се казваха тези такси за различните видове добитък?Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?
Тогава всеки сам си пасеше добитъка. Имаше хора, които гледаха по 80–100 овце и си ходят на роднински начала — двама, трима братя и си гледат добитъка. И аз съм бил козарче.
По-късно вече вземаха пастир, селски говедари, селски козари, селски овчари. Намалеха вече и не всеки може да гледа добитъка самичък и взеха пастири.Пасеха около падините, където е свободна земята, там пасяха. Не, ограничения нямаше — на полето всички могат да пасат.
Спомняте ли си някакви такси да са плащани за добитъка?
Не.
Беглика какво е?
Беглика е данък за овцете, за кравите, събиран от общината. Данък мисля, че е … не такса.
III.1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)? Плащали ли сте нещо? Имаха ли право всички живеещи вселото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?
Обикновено тия неща се беряха от частните ливади, от Селската ливада — нали е обща за целото село. Общината разполагаше с нея тогава.
Аз мога ли да отида на Вашата ливада да си набера, киселец?
Щом ме няма там — можете. И ако съм там няма да се карам. Но по принцип е имало хора, които не разбират стойността на билките, които могат да се карат, че им газиш тревата, че… Обикновено не помня да е имало такива случаи да се карат, разправии за това, че са брани билки.
Такси за това не са плащани.
А ако някой от чуждо село дойде във вашето землище да бере гъби, билки, някой ще го глобява ли?
Не.
III.1.2. Ползване на обработваема земя
III.1.2.1. Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земи — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета и орехи? Заплащахте ли нещо? При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условията?
Обработваема общинска земя бяха фондовите земи. Трайни насаждения не знам да е имало. Баща ми ползваше около три декара обработваема общинска земя. За люцерна и за памук, ей такива неща е садено. За плащането не знам, но е било парично. За всички хора условията бяха еднакви.
Памук използвахме за тканье на бельо, тъчеше се в къщи обикновено. Хората купуваха от магазина другия памук (за основата), а вътъка се обработваше на ръка. Веднъж бехме ходили с майка ми да берем памук и падна мъгла и ние се загубихме в мъглата, привечер беше. Благодарение на един овчар, овцете ни изведоха до селото, бехме тръгнали в съвсем противоположна посока. И с овцете се прибрахме до къщи. Влизаме в улицата, където съм се отчувал и ми се виде непозната тогава — толкова гъста мъгла беше, човек се забърка и …
III.1.2.2. Вашето домакинство ползвало ли е общински ливади? Как? Как се предоставяха за ползване? А Вие, Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?
Не, ние имахме повече ливади. А общинската ливада пак на тръг се е раздавала — който е имал повече пари, повече добитък, повече декари.Селската ливада остава така до 46-та година. Как естопанисвано сеното там, тревата от нея, не знам, не мога да кажа.
III.1.2.3. Как се ползваше цялата земя в землището на селото (обработваема и ливади) частна, общинска и др. след прибирането на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвали ли сте земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране, на „баберки“, бране на билки, гъби, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?
Пролет до първи май се пускаха из Селската ливада и по ливадите навсекъде почти, падините около селото, по полето също около селото и след първи май се забраняваше вече ходенето по ливадите щото тревата требва да расте за косене, за сено.Нямаше радиоуредба тогава, имаше към общината един с барабан — ходеше и биеше барабана по ъглите на улиците и съобщаваше на населението какви мероприятия, какви мерки требва да се вземат, какво требва да се направи.
Разбрахме, че цялата земя се е ползвала, освен през забранения период, от всички хора — за паша на добитъка. А иначе било ли и е разрешено, след като вие сте си обрали, да кажем орехи или други дървета, някой да мине след вас да обере това, което е останало?
Виж такива случаи е имало да кажем, но тия не знаят кога е минал, може и преди да е минал, но беха много малко такива прояви, понеже всеки си има в двора, в лозята обикновено. Спомням си като малък още, имаше пъдари. А след като е прибрана реколтата — може, може.
„Баберки“ при нас се казва на недоразвитата царевица, или зелени още…
III.1.3. Ползване на общинските гори
III.1.3.1. Вие и Вашето домакинство ползвали ли сте общинските гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората (за дърва и дървен материал) другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой от къде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?
Не знам да е имало общински гори.Дърва берехме от нашата гора. Шума — пак от там. Дървен материал обикновено си набавят от горите, които имат, собствените гори. При правене на къща се зареждат няколко семейства и докарват.Спомням си дядо ми по баща имаше 14 декара гора, всеки ден донасяше по едно дърно па гръб, та да се топли през зимата. А във двора му имаше два яки вола и една крава. И вместо да дойде чичо ми и баща ми и да отидат със колата да насочат и докарат дърва за зимата, дядо ми ходеше всеки ден и донасяше по едно дърво, за да пази горъта да не я сечат други хора.За частното кога се сече се взима позволително от горското. Не знам да е имало общинска гора. Ние имахме в местността Бутора, което е частна гора, освен това тук край Бърдото, което е от село към Милин Камък.Знам, че горите са били частни, защото за правене на такива, обществени сгради, обикновено са докарвали от едно семейство да кажем греди, мертеци, а другия строителен материал са докарвали други… Не знам да е заплащано в такива случаи, когато са докарвали материал от собствените гори. Това е било решавано на общите събрания — общите задачи, общите мероприятия, строителството, като допълнително всеки се е задължавал да кажем да даде трудови дни, материал…
Горските пътища се правят от хората, на които земята е близо, отиват и правят пътя. Не чакат общи такива наредби, едно-друго.
III.1.3.2. Знаете ли дали общинските гори са давани, продавани (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вие, Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи?Някакъв случай да знаете, да помните? Виж отговора на предишния въпрос.
III.1.3.3. Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?За този и следващите въпроси виж отговора на Въпрос III.1.3.1.
III .1.3.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби и др.? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?
III .1.3.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?
III .1.3.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинствотогорите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?
Не.
III.1.4. Ползване на води и инертни материали
III .1.4.1. От къде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец, извор и др. под.?
Вода за пиене вземахме от геран на улицата. На около 15–20 метра от къщата. Чешми немаше тогава в селото. Не беше водоснабдено.
III.1.4.2. Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?
Не, такси не е имало. Такси за ползването не са плащани. От общината се грижеха за тях, но ги чистеха хората, хората.
Тук един кладенец има, те му викат Римския кладенец, той е бил открит, на Ивановден са къпели младоженците, тия които са се оженили през годината. На тоя ден са ги къпели — събират се няколко души, младежи, които са най-бързите и ги гонят, като ги хванат, ги потапят в кладенеца, а невестата — готова веднага с дрехите, да се облече и да си отива. Ако не ще да го къпят, трябва да се откупи. Дали с пари, дали с котел вино, това е било там в уговорките.
III.1.4.3. Ползвахте ли Вие и Вашето домакинство вода за поливане? Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса затова?
Поливането? Тогава се садеше малко, спомням си като малък, домати растеха по торилниците, дребни, кисели такива… Зеленчука… обикновено чушки, зеле и праз лук, това е било (записът е некачествен, с много пресъсвания). Поливахме на ръка. Има праг един, корита, сипва водата единия с кофата, другия -… и така поливаха. Обикновено съседите — като отива едната жена, вика и другата, да си помагат.
III.1.4.4. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси? Как се казваха тези такси? Някой от селото плащал ли е за риболов? Около селото няма река за риболов.
III.1.4.5. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? А от другаде — кариери, планината и др.под.?
Отиваха от село в Криводол, съседно село, на 20-ина километра от тук, вадеха речен пясък. Тук има баластра. Няма пясък за строителство. Не мога да кажа дали са плащали, не са плащали.
Нашето село тук има кариера. Камъните се вадеха от самите стопани, там където има по-здрави мъже, те се хващат и си извадят камъни. И продават. При нас — не сме вадили камъни, баща ми е купувал.
III.2. Ползване на общински имоти
III.2.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общинскиимоти — складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как, по какъв начин? Опишете! При какви условия?
Без отговор.
III.3. Правила, контрол и санкции при ползване на общинските земи и имоти
III.3.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрации и др.?
Решения са се взимали на общоселските събрания. Обикновено са отивали мъжете, но е имало толкова голяма стая, не би могло всички да се съберат. Било закон за всички в селото, щом…общоселското събрание…
Хората в нашето село са активни, взимали са решения и са въртели да ги прокарат докрай. Някакви санкции да са налагани - не знам. Пътищата например се правят от хората, на които земята е близо, отиват и правят пътя. Не чакат общи такива наредби.
Ролята на традицията е повече, отколкото можем да си представим. Па 30 май — Милин камък, когато Ботев е дал сражение на Милин камък, всяка година там се готвеше за всички, независимо от възраст и положение, ядене, което, доколкото имам сведение, се заплащаше от общината. Заколва се теле или овен, приготвя се храната и там се раздава на място. Изкарваха и вода. Не знам да е плащано на тези, които изкарват храната или водата. Или на тези, които са готвили там.
Там, където се правеха оброци, също не е плащано на никой. Сметам, че е вземано общо решение, тия, които са в тая местност, имат земя повечето, една година тоя ще даде овца ли било, агне ли било, другата година други и така се поддържаше тази традиция.
За безплатния труд се взима решение по колко трудови дни, или ако не може да работи, има възможност да внесе пари.
III.3.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?
Без контрол не е минавало, контрола си е бил общ за всичките. Правили са си бележка.
В селото имаше селски капан — оня добитък, дето го хващат, нали, дето е направил пакост по частните ниви, в ливадите, когато не трябваше да се ходи по тех, затваряха ги в капана. Той беше от плет изграден, около метър н нещо, за да не може да се прескача,…, държат вратите или сложат катинар, отиде (селянинът, чийто добитък е правил пакост) в общината да си плати глобата и да си прибере добитъка.
Такъв един случай — един малко страхлив е бил, за да си направят с него майтап го затварят в капана и той стоял през целия ден там, вечерта отишли, та са го пуснали. Може да прескочи, ама тоя седел там и тия вечерта отишли там и го освободили. Това е и дисциплина.
III.3.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията?
Без конкретен отговор.
III.4. Общински земи и икономиката на селското домакинство
III.4.1. Каква полза имаше Вашето домакинство от общинските земи и имоти? Имаше ли значение тяхното ползване за икономическото състояние на Вашето домакинство? Можете ли да кажете какъв дял от семейния бюджет е свързан с ползването на общинските земи?
Трудно е да се каже, защото различните хора, различно я ползват. Да кажем единия има 10 овце — той ще има полза от това, друг има пет… Аз съм запомнил имахме около 10 овце, имахме отначалото кози, като малък съм ходил — бехме козарчета.
III.4.2. Продавахте ли набрани в общинските земи гъби, плодове, шипки, билки и др.под.?
Не, не сме продавали. На пазара се ходеше обикновено пеша или с кравите. Да ги впрегнеш требва вечерта, да тръгнеш към полунощ, за да стигнеш сутринта. На пазар са ходели да си купят памук, газ да купат, сол… От продаване — жито, царевица, агнета. Обикновено са идвали търговци на место. Обикновено жито и царевица са карали на пазара, бостан също — дини, пъпеши са карали на пазара.
III.4.3. Продавали ли сте дърва и дървен материал, добити в общинската гора?
В селото няма общинска гора.
III.4.4. Можеше ли Вашето домакинство да съществува (функционира) нормално, ако нямаше общински земи в селото или не можехте да ги ползвате?
Не може да съществува без такава земя, защото не всички имат толкова много земя, за да поддържат животновъдството. Ако нема такава обществена земя, требва в неговата собствена земя да ги пасе, а тогава земята е била…В началните години е могло щото един род е завладевал да кажем един район и там си пускат добитъка на паша. А когато се е разработила земята по-късно, тогава…
IV. ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
IV.1. Вашето домакинство (или отделни негови членове) имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?
Пътищата се правеха от тези, които имат близо земя. За напояване пак по съседски ходеха да си помагат, напояваше се на ръка. Чешмите са строени отдавна. Поддържаха се, обикновено се чистеха каналите за отводняване, те бяха построени с цимент…
IV.2. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата?
Като ученици сме ходили на Селската ливада да разравяме къртичини. Почиствали сме камъни… Обикновено общината разпорежда кои класове ще отидат да чистят на Селската ливада.
IV.3. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при залесяване на общински имоти? Засаждали ли сте, облагородявали ли сте орехи и плодни дървета в общинските земи, предназначени за общо ползване?
Преди 9-ти само акация сме засаждали като ученици — по бреговете, на които се свлича земята, неизползвани земи.
IV.4. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?
Тия работи бяха вече направени тука. Иначе — участие в железопътната линия и аз съм работил като бригадир…(накъсан запис). Баща ми внасяше суми, каквито се изискваше, други — за училището…
IV.5. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи (Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо? Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?
Не, за всички беше еднакво.
V. ПРАВИЛА, КОНТРОЛ И САНКЦИИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
V.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинскитеземи? Кмет, община (като институция), общоселско събрание?
Общото събрание се свиква по решение на общината, на кмета и на съветниците. Това решение се съобщава из селото с беребан и хората се събират. Които не могат да дойдат после се научават. По какви проблеми? По тия, по които — общоселските въпроси, за раздаване на тая общинската земя, било училищна, било кооперативна, за строителство да кажем — за улици, за нещо… Те, черквата както е правена, читалището, училището е правено…
Всъщност как се вземаше решение, кой човек какви задължения да поеме?
Обикновено се избира комисия една, то обикновено и било по-рано (преди събранието, за да го подготвят) — тия съветниците, нали, към тех се прибавят неколко души, по-активните, които са — и със тех се работи. Имало е некои, които са се оттъмвали (6), нали, не са вземали участие, но… Оттъмвал — ами значи, отказва. Но това са били единични случаи.
V.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?
Без конкретен, отговор.
V.З. Кой разпореждаше как да се извършва работата?
Кметът, съветниците, общоселското събрание.
V.4. Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?
Без отговор.
V.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?
Не може без контрол. Хората се контролираха помежду си. Правеха си бележка.
V.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха? Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали?
Обикновено тия (другите, участвалите) са гълчали, порицавали са ги… Бой, такива наказания не си спомням. Спомням си като малък, ергените се биеха вечер, кой да води хорото, всека неделя свиреше селска музика, и се скарат кой да води хорото и след разпускане на хорото почват да се гонат, бият…
V.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?
Без конкретен отговор.
VI. СЕЛСКА ВЗАИМОПОМОЩ
VI.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?
Когато дедо ми е правил къщата, която аз съборих, та правих друга, двори са били пълни с дърва. Той не може само с едни крави — те си помагат, махлата. После той пък е отвръщал, нали. А това е така, требва да се докарват тухли, требва да се докарват камъни, събират се по пет, шест човека с добитъка и си помагат взаимно.При пожар всички отиват, целото село, който може това, с вода, с други материали… При възстановяването — помагат пак, некои дадат дърва, греди…
VI.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли някакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във Вашето село? Селски кош? Селски хамбар? Друго?
Хората са си помагали един на друг. На нас са помагали, ние после сме връщали. При строеж на къща, при пожар… Селски кош, селски хамбар не знам да е имало. Кредитната кооперация също е основана с такава идея - взаимопомощ.
VI.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?
Без конкретен отговор. Селската взаимопомощ е по-скоро спонтанна, отколкото ръководена от някого или от някаква институция.
VI.4. Какви дейности в селото се извършваха колективно?
Колективно е правено църквата, колективно е строено училището, колективно се строи банята също. Колективно е правена лечебницата също, ветеринарната лечебница. Бикарника не знам кък е строена сградата, знам, че имаше специален човек, който се грижеше за разплодните животни, храната им докарваха от общинските ливади. Училището — празнувахме стогодишнината — още през турско робство е било. Открито е в един сайвант, селскостопанска сграда, стопанина разрешава там, коват пейки, прават, ценеват (7) учител, който идва… Имало е оттук учители, но първите учители, първият учител точно не мога да си спомня от къде е бил. Училищната сграда се прави 1937-ма година — тая, която съществува сега. А преди нея имаше друга сграда, но кога е построена не мога да ви кажа. Обикновено гераните са правени тогава колективно. Тоя геран, който ние ползваме сега е правен може би преди 100 години, ако се не лъжа… Правен е там от махалата и е направен, но е бил на една парцела там и след планиране на селото, при планирането тия настояват и остават площадче около герана, да се ползва от всички. Сега вече гераните си ги прави всеки. Най-представителният празник, общ за селото — това си е сбора на селото (записът е неясен, не може да се разбере, кой празник е).
Един вид колективна дейност е оброка — едни селяни дават агнето или овцата, други готвят, храна има за всеки, който отиде на оброка.
1. Думи, които се нуждаят от обяснение:
2. мерлуци — пашкули (за коприна);
3. поотчувахме — пораснахме, бяхме отгледани отчуван — отгледан;
4. дуд — черница, плодно дърво с малки бели или тъмни плодчета, приличащи на гроздчета;
5. млака — мочурливо място, тресавище, блато;
6. оброчище — оброк, място, където правят църковна службана определен религиозен празник;
7. оттъмвам — отказвам, измъквам се от дадена работа
7. ценеват — ценяват — взимат на работа някого срещу определено възнаграждение
5.2. АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК №1 ИНТЕРВЮ за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор: ТОДОР ДИЛОВ ЦЕНКОВ, с. Баница, Врачанско, април-юни, 1994 г.
I. ЗАПОЗНАВАНЕ ПРЕДСТАВЯНЕ, ВЪЗРАСТ, СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИЯ. ВТОВА СЕЛО ЛИ Е РОДЕН? ПРОМЕНИЛ ЛИ Е МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО СИ — ИЗСЕЛВАНЕ, ПРЕСЕЛВАНЕ, РАБОТА ИЛИ УЧЕНИЕ ДРУГАДЕ, РОДНИНИ В СЕЛОТО? ДОМАКИНСТВОТО НАЛИЦЕТО ОКОЛО 1939 г., ГОЛЕМИНА, СЪСТАВ, НАЧИН НА ЖИВОТ, ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОД, СОБСТВЕНОСТ, ИНВЕНТАР И ПР.
Казвам се Тошо Дилов Ценков. Роден съм 1900-ната година. 11 август. Деветдесет и четири години съм почти.
Имам завършено четвърто отделение. В Баница. Цял живот съм бил земеделец.
Женил съм се деветнайста година. Като се ожених, дойдох тук — на къща. Дошол съм тука, тука живеехме — жената, бабалъка и старата — дедо, баба и ние с жената. Три деца имам. Най-голямото е момиче, Ненка, родена е 1920-та година. Тя завърши занаятчийско училище. После е това момче, Димитър — 1922-ра (този син в момента присъства на интервюто). Той е с незавършено икономическо образование. Оня, мънинкия, Лазар е роден 1925 –та. Той има висше военно образование. Около 1939-та година и трите деца беха по София да учат.
Баща ми имаше четвърто отделение. Майка ми не беше и грамотна. Бабалъка — и той четвърто отделение.
При бабалъка имахме осемдесет декара. Тоя имот го работехме ние със жената. Малко работници сме наемали, по жътва. Стопанството го гледахме ние — трима души — тъща ми, жена ми и я (1). Тъста ми рано умре. Децата помагаха, кога беха мънинки. Като пораснаха, останахме само с жена ми. Я се преценявам като среден стопанин — нито беден, нито богат. Имахме 80 декара земя, гледахме царевица, слънчоглед, един декар, и 200 квадрата (квадратни метра) лозе, ливади, горъ — пет-шест декара. Крави — три, телци — три, биволи — три, овце — десетина, пилци, кокошки — коляме, ядеме и пак 50–60 кокошки сме имали ( а сеги — пет), две кози, три-четири-пет прасета, едно-две за търговия (идеха търговци от Враца), едно-две за нас. Земьъта съм работил с крави. Не сме земали земя под наем, не съм давал под аренда, вземали сме работници през летото.
Я съм бил модерен земледелец. Първият модерен земледелоц в Баница. Слушай, ние беме земледелци, партията беше земледелци. Като дойде Цанковия сговор и като убия Стамболийски, Земеделската партия падна. И Сговора дойде. Викат „Яла се запиши у Сговора.“ „Нема, нема, ще остана без партия. Партия мене нема да ме рани (храни). Я си имам 80 дка земя, ще си работа земьъта и ще се рана.“ 25-та година Министерството на земледелието даде заповед да се направят в селата модерни земледелци. Чича ми беше кмет, каза да се съберем десетина (души) и да станем модерни земледелци. Дойде главния аграном от Враца. Тончев се казваше. И се записахме — модерни земледелци. Да работим по заповедта на агранома. Какво казва агранома — тови да работим. Той каза, че ще има да се дават субсидии. А тогива дойде Димитър Ристев — министер на земледелието — умен човек! И казва така „Вие ще направите да подобрим земледелието.“ „Кък ще направим?“ „Шъ направим земледелци — модерни, ще работят по наша рецепта и ние шъ им даваме пари, държавата.“ Щото като се гласувал бюджета Цанков рекъл: „На министъра на земледелието колко ша му гласуваме?“ Ристев рекъл: „Слушай, аз искам не милион, милиард. Ша правя модерно земледелие.“ Умен човек. Верно, дадоха ни по 50 чували с цимент — без да ги плащаме и три хиляди лева, та направих обора и торището. Имах каруца - желязна, редосеялка, грапа, плуг „Глиган“, всичко имах.
Модерните земледелци бехме като еталон — модерна агротехника, четеха ни лекции във Враца, останалите да гледат, да вземат опит. Обора дето го направих — циментови ясли, всичко цимент, това-онова (сеги едно куче седи там вързано), торище. Направих модерен сламнинк — плевня, кокошарник — курник, кочина, обор за крави, кошара за овцете. Оборът беше циментиран, с вада, дето отиваше в торището, геран (10) за пикочтъ — за тор.
Свинята й направих тука един свинарник, модерен, с боксове, един бокс — една свиня. И тия боксове — четири, четири свине. Мънинките в един бокс. Дойде веднъж един търговец от Враца, турче едно. Дойде вечерта с един циганин и един българин. „Ей, бай Тошо, бе, имал си две свинье за продан?“ Рекох: „Имам.“ „Колко сакаш за свиньете, я дай лампата.“ Отидоме у свинарника, видеме свинете… Колко сакаш, колко даваш, караме, караме — 50 лева между назе (5). Пак караме, караме — 10 лева между назе. И ония изкочиа навън. Навън тъмница, стоят на джедето (6) и викат „Дай ни свинете!“ Викам им „Дайте тия 10 лева и съм ви ги дал“. Те викат „Мани тия 10 лева!“ И така, така, аз си стоя у двора, те на джедето. Но едно време чувам един друг вика „Пие ще вземем свинете!“ А това — един търговец чака на кюшето на къщата, чака да бегат (да си отидат) ония, та той да купи свинете. Ония като разбраха, че друг ще вземе свиньете казват „Чакай, па ше ти дам тея 10 лева!“
ТКЗС-то го основаха 1940-та година, я съм влезнал 1947-ма. Яз съм влезнал доброволно. Щото излъгаха хората, излъгаха, майко, излъгаха. Знаеш ли какво казват старите хора — на глупав човек глас не давай, а на луда жена шамия по купувай — щото тя ги дере, хвърля ги. Разбираш ли, те това е. Дойдоа и казаа така -колко имаш? — 80 декара — ще вземаш рента. Нема да работите е баба Ваца, вече ше изкочите в пенсия, само ще се раните (11) и ще взимате кукуруз (12), това ти, онова ти. Добре, рекох си. После — дай кравите, дай редосеялката, дай плуга, дай каруцата, дай всичко. И после — нема. Даваа една година, друга и като казаха — рентата се маиня (7), айде…Обърнаа да ти плащат с пари. А, бе, ти ако отидеш да копаеш днеска за 50 стотинки. За 50 стотинки копаеш, да караш илядо (13) метра ред ти, знаете ли какво е илядо метра — един километър!
На заплата немаше никой от нашата къща. И гурбетчии не е имало от семейството. Но в нашето семейство, в нашата къща са живели петдесет и седем души — даскали, лекар, зъболекар, кметове и т.н. Това е откак съм дошъл аз тук. Сеги, след 9-ти (септември 1944г.) нема, до 9-ти са толкова — петдесет и седем. Културни хора, учени хора…
Като дойдох тук къщата си беше на дедово име (собственост на тъст му). Беше две стаи н калидор. Тая, старата каща беше с излак (2), с десетина стъпала, влиза се направо дето е оджака (3) -укъщи. От двете страни на укъщи по една соба. Отоплявахме се с дърва — имахме шпора (4).
Новата къща (собственост на Тодор Дилов) съм я строил 36-та година. Тя е с тухла. Дедовата беше паянтова, не с плет, с тухли. Мойта къща е с три стаи. Чешма немаше. И на двора немаше чешма. Геран — на улицата. Вода за пиене носехме от герана на улицата, от банята — на рамо. Тоалетна имахме на двора. Готвехме на огнище с кумин — оджак. От кумина виси една кука да се закача на нея, да се готви. На огнището стои саджак (13), на три крака, да се слагат тенджери, тигани. Имахме подница (14) — калена, връшник (15) — метален. Отделно печка — шпора. На двора имахме фурна за хлеб, наведнъж за по една седмица, десет дена.
Кредитната кооперация — селкоопа е създадена 1907-ма или 1909-та година. Баща ми беше член на кооперацията. И бабалъка ми беше член и язе като умре го наследих — 1922 година.
Член съм бил и на читалището — то е създадено 1920-та година, дедо не беше член на читалището, я бех.
II. ИНФОРМИРАНОСТ НА ИНТЕРВЮИРАНИЯ ОТНОСНО ИЗСЛЕДВАНИЯ ОБЕКТ
II.1. Информираност за наличното на общинските земи и техния вид.
II. 1.1. Знаете ли коя земя в селото е общинска земя?
Общинските земи Общината ги свои (8). Общински са пасищата около селото.Меръ — това значи земьъ, имот — банишка меръ, земьъта, землището.
II.1.2. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939г.)?
Селото има общинска земя — тя не е общинска, тя е училищна. 35 декара има — една ливада и й викаме Селската ливада. А тя е училищна ливада. Ливада е това, което се коси. Наддава се и тревата ги взимат хората и кой ги вземе — плаща и парите са за училището. То така.
И друга общинска земя имаше. Общинска земя имаше покрай селото — пасища. Да кажем… Тия ги изораа, но имаше… После, после ТКЗС-то ги изораа. А преди 9-ти, имаше, имаше. Пасището си седеше, пасехме си стоката.
II.1.3. Какви видове е била общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?
Знаеха се границите на общинските земи.Общинската земя имаше пасище. Имаше ливада — Селската ливада. Горъ общинска немаше. Горъта е частна. А имаше и общинска горъ. Към Милин камик. То беше, много имаше, но свинкаш (16). Свинкаш, не е кой знае каква гора. Свинкаш, драка, драка, това беше общинско.
Градини имаше — общинска градина. Това стана 25-та година. Куту (9) мина Агрономовата браздъ, да отдели общинското от частното, щото некоги, когито отдавна, горъта (в смисъл на дърветата) е била за хората, а земьъта е била общинска. Та тогива, куту мина Агрономовата браздъ, отрезаха от пасището 50 декара за училищни, за училището. Общинско, ама ще се ползва от училището. Дойдеа горноореховчани, видоа къде е, как е, що е и наддаваа се, наддаваа се и го земаа. Да го работят няколко години, не знам за колко години беа уговорили с общинския съвет да го работят. Зиме си идат в Горна Ореховица, летото идват тука да работат. Те си плащат на Съвета. Те само наддават, те се наддаваше, разбираш ли на търг се наддава. Един казва първоначална цена да кажем 10 лева, оня дава 12, оня — 15… Кой даде най-много — той я земе. Тия от Горна Оряховица ги вземат, тия се наддават, от Горна Оряховица. После каквото произведат си е техно. Техно, разбира се, карат на пазаря във Враца, каквото не може да продаде, хвърля го по улицата…, по джедето. А сеги нема да се хвърля. То си беше пасище. И чича ми вика: „Тошо, ше изорете градината, ама ше я изорете плитко, плитко.“ Та съм одил та съм орал, с чича ми одиме, та ораме. И после куту дойдоа, изораа го с коньете още по-дълбоко, направиха градини, та до миналата година беше градина, па сеги ги напущиа. Дълги години седеа. Куту стана ТКЗС-то горнооряховчани напуснаа. На един горнооряховчанин му плащааме — ние ше ги работим, той да ни ръководи, щото градината е… Това е занаят други, не е тоя занаят. После от ТКЗС-то изкочи едно момче, работил покрай горнооряховчани, това, и стана си наш ръководител.
II.1.4. Какви са местните думи, за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха тези земи — по вид инаименование на местността?
Мера е земьъ, имот, банишка мера, землището. Не употребяваме тая дума — бранище. Това е горъта, корията(24). В Борован казват бранище на горъта.
II.1.5. Знаете ли чия собственост е била земята, заета отпътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?
Тя е селска земя. 1907-ма година мина да се планира селото - селото не беше планирано. Беа (32) едни улички — от тук до стената и толко (толкова). Разбираш ли колко тесни, изпокривени. Дойдоха едни инженери, че и тогива е имало инженери. Поставиа, ей горе, му казваме Минкинската кория, една височина. Направиа една палатка, и поставиа там уреда. И снимаа селото, чертаа го, това ти, онова ти, онова ти, онова ти и хайде — почваме да планираме селото. Зима (взима) плана и гледа, и на пресечката, на кръстоската, туря осов камик, осов камик с дупка. Зарови го и горе на шосето, на пресечката пак сложи и гледа — насам 6 метра, насам 6 метра, айде 12 метра. И направи улицата и казва: „Дигнете тоя плет!“. Немаше ги тези зидове като сеги, е-е-е плет, плет, от горъ изплетено. „Дигайте го оттук, та тук, тука че е междата“. Не са плащали (Общината не е платила) нищо на тия хора, дето им е преместван плета навътре към дворовете. Не, това си е на селото, на маалата.
II.1.6. Знаете ли дали в селото е имало други нечастни земи (освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.
Имаше държавна земя 1600 дка, отделно и от частното и от общинското — поземлен фонд, училищна — 33 декара ливади, казвахме й Селската ливада. Черквата нема земя. Читалището немаше, само училището.
II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето
II.2.1. Знаете ли как са придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Има ли други начини по които е била придобита общинска земя? Как се е вземало решение за това?
Селото е било в месността Крешка. В Крешка имало водъ, де, но водъта малко. После тука, дека е сеги селото, тука е било голо. Тия (селяните) си изкарат свиньете от тамо и вечер си дойдат свиньете кални. Селото тогива е било много малко и си рекли: „Тия свинье одат некъде, та намерат вода.“ И търгнат по свиньете и дойдат тука и гледат много вода. Много вода. И решили, та се изселили оттам, та дошле тука. Та се заселили. И направили чешмите, ама не беха ги направили много. После ги направихме ние. Чешмите — така, със сопове (чучури), с това-онова, така не беха.
Куту се е заселило селото цялата земьъ е била общинска. Тия (селяните) са си ловиле имот. Съвета казва — дотука. 1907-ма минава Агрономовата браздъ — да се дели частното от общинското. Първо се е държал референдум. Този, който има горъ — ше му се признае и земьъта. Горъта зима земьъта. Значи щом владееш горъта, ще владееш и земьъта. Разбираш ли какво?
Абе, не мога много да те разбера.
Кък не можеш? Горъта е частна. А земьъта е общинска. Земьъта дека е горъта, бе.
Той владее само…
А-а-а, ти владееш само дърветата?
Дърветата. И после, куту (като) се провел референдума в селото, спечелили — горъта да вземе земьъта. Горъта — със земьъта (земята, върху която е частната гора, частните дървета, става собственост на този, на когото са дърветата).
Значи до 12-та година е било така — само дърветата са твои, а земята е общинска. А след 12-та година и земята става твоя?
Тъй! Куту е минала Агрономовата браздъ, тогива, щом имаш горъ, там твоя е и земьъта. А горъ покрай селото баш, немаше, де частно. И затова отделиа общинското от частното. И казаха — тва (това) е частно.
Кък я направиха Агрономовата браздъ? Общинския съвет върви. Общинският съвет — целия… Дванайсет човека са. Върват напреде и казват — тука беше, тука е горъта, тука е полето. И казват тука е горъта. И по тех тракторът пуща браздъта. Дванайста година имаше вече трактор тука. Дека нема горъ — е общинско. Пуща браздъта, да кажем на това дърво, записват номера, скицирват го и така се отдели общинското от частното, горъта — от пасището. От селото до браздъта е общинско. До 1912-та година покрай селото само горъ, а работната земьъ е отвъд горъта. После изтребват горъта и разорават. Горъта със земьъта стана частна вече. А пасището си остана общинско — на Съвета.
А вие платихте ли нещо след референдума, когато дадоха земята и гората на хората?
Не! На всички се даде — щом си запазил горъта и имота е твой. Не е по равно. То си, оти (25) горъта един е фанал 20 декара, един е фанал два декара, кога са си ловили горъ.
Как са си ловили горъ?
Абе, некоги, знаеш кък са биле? Некоги, отиват та си ловат имот — държавна земьъ. Отиват да си наловат имот. Идат — и то горъ. Оралъкът (26) е бил малък, работлъкът (27) е бил малък, майко, бил е малко. И — сече, прекърмва го (28) (не съм сигурна дали това е думата точно, не се чува ясно) и туря кокал.
Какво е това кокал? Истински кокал?
Глава! Глава от магаре, от крава. Турне кокал и куту иде, иде, иде, до некъде и а така, а така и отесва го (29) (не се чува ясно думата). И на всеки ъгъл слага кокал. И това е негово, но само горъта, не земьъта. Ама това е било още в турско. И е така докато се държи (спите) референдума и мине Агрономовата браздъ. После, куту мина Агрономовата браздъ, всеки си знае неговото. То 12-та година си беше горъта намалена, щото сечат, требат(30) и 12-та години куту си дойдеа войниците от фронта, дето са се били с турците, почнаа да разтребват. Почва, сече горъта, вади бутурите и — наред. А то 12-та година почнаа и плуговете. По-рано беше рало — дървено рало. Старобитна работа, старобитна (31) работа. Та почнаа плуговете Рутцаг. После пък почнаа Глиганите. Глиганите пък 25-та година. Глиганите са по-усъвършенствани плугове от ония. Ония дъската е толкоз дебела и куту върви сякаш, че е влечено, разбираш ли?
Общината не е купувала земьъ. Никой не е подарявал земьъ на Общината. Селото е купило от Рушид бей имот 1000 декара и държи Рушидовото (ливада) и чифлика. Селото купило общо земьъ. Събрали пари. „Колко пари ше дадеш за Рушидовото?“ — един дава десет жълтици, друг една-две жълтици и така. Например Тошо дал осем жълтици. Един дял — 18 декара. Чак 1912-та година са делили по дялове земьъта. А до 12-та година са карали там биволите.
II.2.2. Имате ли информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?
Без конкретен отговор. Информаторът само споменава, че и те са давали пари, когато са събирали, за да купят Рушидовото.
II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време — дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как се е постъпвало при различните случаи? Как е заплащано и как са се ползвали парите?
Не, не, не е заграбвал земьъ. Всичко беше частно. Не е подарявана на никой общинска земьъ. Няма такива работи.
II.2.4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета (започнали сте сами да я обработвате)?
Без конкретен отговор.
II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото
II.3.1. В землището на селото имало ли е местности, забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки? Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?
Нема, нема.
Имало едно голямо дърво, дето се е пазело, Ботевата чета била минала от там? Защо се пази това дърво?
Седи си. Защото така останало в пасището, после Ботевата алея ги насадихме с горъ. Насадихме ги 61–62-ра година. Нищо, нищо по Ботевата алея не е правено преди 9-ти. А това дърво се пази, защото Ботев там се е спрял под това дърво, там е нощувал. И заранта се е изтеглил за Милин камик.Е, има, има, оброк има. Оброк има в лозята. И другия е па на Балканя, отгоре има дървье. Вековни дървье. На него, на тоя оброк горе дека е, му служат на св. Илия. А долу не служат. Останали тия неколко дървье така и тия са грамадни дървета Седат си и сеги.
Ами някой, ако отиде да ги отсече нещо ще му се случили?
Кой ще отиде?! Това е оброк!
Страх ли го е да пипне? Що не отиде някой да го отсече? Виж сега колко лоши работи стават?
Ама това не може да го отсече, двоица не можем да го обиколиме, голямо е. Ама за какво му е? То не мое да го дигне, не мое нищо.
Някой да е сякъл дърво там и нещо да му се е случило? Да му е умрял добитък, деца да са се разболели?
Некоги старите верваа, не са куту сеги да не верват.
В какво верваха старите?
Че това е „Божо“. Това е „Божо“ дърво, тука о оброк! Оброк! Оброк значи да му служат, да му колят. Разбираш ли? И на тия дърве правят на св. Илия и заколят един овен. Кой обича (който иска) донася си паничка, лъжичка и лебеца (33) и тамо дадат му манджа (34), гозба (34) му дадат и така.
В лозята не са му правили. Има оброк, но не са му правили. На Милин камик некоги коги се ходеше, когито немаше поход и походници (става дума за туристически поход, който се прави всяка година около 2 юни по пътя на Ботевата чета), ше идем на Милин камик, ша вървим на Милин камик на 31 май. Оти на 31 май е минал той оттук. Общината си има фонд там, земе (вземе, купи) един овен, една овца ялова, заколят ги тамо, пъдарете, пазачите идат там, готват това ти, онова ти. На заранта идеме, държат молебена, така, попа чете, така, така, и идем сипат ти у паничката чорбица, яднем и си дойдем — „Одих на Милин камик“. После стана вече — идем на Милин камик, па печено, па това, па онова
Нали ти казвам, Ботев е минал оттук на 31 май. На 30 май е дошол оздоле (отдолу), на 31 — беше на Милин камик. На Милин камик беше до къде един час и веднага тръгва за Вола. Той не е стигнал до Вола, той е стигнал до как се казваше тая местност — до Врачанско — Веслеца, Веслеца. Стигне до Веслец, там нощуват и заранта стават и отиват на Вола. Ботев е дошъл с малко народ, разбираш ли и Ботев е излъган. Излъган, че… Ботев е спал в Борован. Заранта, у зори, коги да го срещнат доброволци — нема доброволци. И Ботев казал: „Борован, Борован, вечно да спиш!“ От там — тука дошъл — девет, десет часа, тука дошъл в Баница. Идна майка с децата си, три сестри, разказва. Майката ги била завела в шумако, щото казали, че идат комити (35) и женско и мъжко шъ колат (така им казал Рушид бей). И тия отишле в шумака, у горъта, у Балканя. И от Балканя са гледали — тия върват напреде — Ботевата чета и две кола добитък им карат багажа. На Ботевата чета. И по тех върват няколко души турци със коне и попукат пушки, нема-нема и току попукат пушки. Тия, като се запрели (36), Ботевата чета под това дърво, дека ти казвам, че седи, а тия, турците се запрели на 200–300 метра. Пукала некоя пушка, ама не така… И куту отишле на Милин камик, той (на него) му било обещано, че ще му дойде помощ от Враца двеста човека. И тогива погледнал — то се задимило откъде Враца шосето. Той погледнал и си казал — а-а-а, това не са, това е турска потеря. Не са доброволци. А! Идоа (идват) тука турците на Милин камик, той отрезал обръча и тръгнал за Вола и там вече на Вола са го убили.
II.3.2. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора вън връзка с тези забележителности.
Големият дуд (22) на Крешка е саден, коги се е заселило селото в Крешка. И после си останал в нивите.
Защо не са го отсекли? Знаеш ли?
Защо ще секат дуда, нали ще требва и за бубите (23) да има. Да ранат бубите. Сега го унищожиа. ТКЗС-то го унищожи.
Коги е било селото под Милин камик, тогива е направено един манастир. Този манастир е бил, докато е било селото и после запустел, се развалил, развалил, развалил. Останало само зидарията и на средата един камик. Един камик, голем камик, една плоча, турнат върху друг камик куту маса, разбираш ли? Това му казват Манастира. Но той е запустел.
II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и на другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?
Как се е пазела чиста водъта? Водъта си чиста! Иде, гребне си вода и си отива…
Някой да е имало да хвърля боклук вътре, умряложивотно?
Нема, нема. Защо не е имало? — Оти (25) народа е бил съзнателен, не е куту днеска, днеска ние сме… Нема, ако замърси водата, веднага Съвета ше се разправя с него. Глобяват го! Глоби!
Това дека му викаме банята, минералната вода, то е било един вир. Силна вода, силна. И сеги е силна, но понамале. Но некоги е било силна вода. И тия (селяните) се уплашили, че това ще стане нещо с тая вода. И са земале, та са фъргале (17) вълна, та да затиснат тоя извор. Затиснали го и той останал така — на един вир, натуряли горъ (18) връз него. И турците, тоя Рушид бей, му е била вилата, ей горе, при язовира. Тамо. А булята ги заболели очите. Той рекъл: „Оди (19), та си мий очите на оня вир в селото.“ И тя дождала 40 деня, та си мила очите заран (20) и очите й минали. Тогава направил една тапия (21) и я оставил при един воденичар — дедо Ралчо. Кога са напуснали, тука имаше една турска тапия. Тия ги беа направили на пералня само, а после ги направиме на банята, след 9-ти, 45-та година ли беше. Това е за банята, за водата. Изворите са два — студен и топъл, минерален, под земята се събират и водата дето извира е 18 градуса. Банята е собственост на общината. Бехме издействали държавата да я вземе банята, но местните ръководители не са я дали. По-рано идваха на баня хора да се лекуват, но ресторанта не готви редовно, хората се отдръпнаха.
II.3.4. Знаете ли дали са залесявани по онова време някакви обекти — долища, сипеи, други места? Знаете ли дали е имало хора, които са облагородявали (присаждали) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване? Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хораот рода Ви?
Преди 9-ти сме залесявали в Балканя. Имаше общински поляни, които залесявахме. Садеха с борчета.
Засаждахме една местност с акация — они ги изсекоа. Държавата ги изсече. Акация. ТКЗС-то ги залеси. Е, преди 9-ти не е имало залесяване. Преди 9-ти, ако некой сака (иска) да си насади акация, имаше разсадник у Враца. Иде, земе, отива, изоре го, насади си и си направи. Акация. Преди 9-ти. Имаше, имаше хора да си прават акациева горъ. Защото е по-здрава горъ и после нема друга горъ той. Да си насади, да си има.
II.3.5. Знаете ли как се е осъществявал контролът относноспазването на правилата и забраните? Какви наказания, глоби, проклятия, санкции са налагани при нарушаване на правилата и неспазване на забраните?
Без отговор.По отношение на екологичната практика информаторът разказва:
Димитър Ристев каза така — плуга да е вързан за сърпа. Днеска да жънеш, утре да ореш. Нали? Защото това е тор. А сеги изкуствен тор. А като ги затрупаш ти веднага през летото — през зимата, пролетта като обърнеш — то тор. Това е подобрение на земьъта — куту едро онова жито — Червенка, 14-ти нумер (номер), 16-ти нумер, едно имаше 31-ви нумер, Белия. Червенката като сееш брашно, майко, като месиш пресна погача, сякаш, че ядеш ядки от орехи. А товя жито (сега) не е качествено, малко му е брашното. Онова само люспицата му дава 18 на сто трици. А сеги земеме жито — отидоха момчетата да смелиме на Борован — 40 на сто трици.
III. ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ ОТ ДОМАКИНСТВОТО
III.1. Ползване на общинските земи, гори, води и пр. отдомакинството на лицето
III.1.1. Ползване на пасищата
III.1.1.1. Ползвате ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как? Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали (говедар, овчар, козар и тм.), който се ползваше от Вашето домакинство? Плащахте ли такси за паша в общинските пасища? На кого ги плащахте? Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?
Преди войната пасището си седеше, пасехме си стоката. Имаше един общ човек, двама-трима. Пасат черидата (37), черидата. Черидъта — за говедата, за биволите се казва черидъ, а за овцете се казва — кюме, кюме — овце. Па некой си има пет-шестина биволи, па си има един човек, та му ги пасе, негов човек — дечица. Това е защо никой не е имал по едно детенце, майко. Ние сме биле, майка ни е родила десет, па ние сме останали шест. Па сеги сме останали двоица, аз и брат ми, на другия край на селото. Той е най-мънинкия. Овцете всеки сам си ги гледаше, щото той — старите, къде се използваха? Те се използваха, старите, да пасат овците. Деда ми — Ценко, беше при чича ми, ние се отделихме. Той имаше край село кошара — и нашите овци там и неговите овци и я одех с дедо Ценко, та пасях овците. Одех, момчурляк на седем години. И други старци тика, па пасища големи… У-у-у. После пасищата намалеа, защо ги разораа ората. След 12-та година, след 12-та. След „браздъта“. Разтребиа ги и ги разораа. Всеки си има шумаци, гори — треби си там неговото и си го оре.
Плащахме на общината данък, дек пасем стоката. Той се казваше данък върху стоката. Имаш пет говеда, ще платиш по двайсет лева на говедо — 100 лева ще дадеш. Овце като имаш, ще платиш на овца по пет лева. Всички плащахме еднакво. Плащаше кой колко има стоки. На глава — еднакво. Общинският съвет определяше. Декларирам — толко овце, толко крави — плащам според броя. Не мога да ти кажа да е имало човек освободен от таксата.
III.1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)? Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?
Круши дини, тръпки имаше, питки имаше. Берем, па като направим трънченица — като земат едно каче трънки, па му сипат вода. Па зиме куту сипат и децата ядат кукурузен леб (хляб) и трънченица, та им пукат ушите. Крушите ги берехме, кълцахме ги, варехме ракия от них… Не, къде захар, само трънки и вода, зрели трънки. Захар, кой ше ти купи захар! Захар куту купуваш, купуваш за четри пари. Ше ти дадат пет-шсстина буци, малки, малки, мънинки.
III.1.2. Ползване на обработваема общинска земи
III.1.2.1. Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това? При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условиятя?
Не сме вземали земя ние.
III.1.2.2. Вашето домакинство ползвало ли е общински ливади? Как? Как се предоставяха за ползване? А Вие, Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?
Без отговор.
III.1.2.3. Как се ползваше цялата земя в землището на селото (обработваема и ливади) — частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всичкижители на селото? Кой определяше този срок? Вашатаземя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвали ли стеземята на други хора? Кой имаше право да ползваземята и за какво — събиране на „баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?
Куту ожънат нивите, по стърнищата стоката може да си ходи. Кукуруза като оберем, доде се засее, се (все, през цялото време в което е разрешено) одат (ходят).
Имахме ливади, може, разбира се, щом окосиш — одат. Никой ги не спира. Какво ще съобщават, они вардат, чакат. Гледат, че си окосил — хайде. Пролет е до Благовец — до 25-ти март могат да пасат. После е забранено. Нема, бе, не се слага знак. Бие барабаня — всички овце, говеда да се изкарат от ливадето. 25-ти март бие барабаня и съобщава.
III.1.3. Ползване на общинските гори
III.1.3.1. Вие и Вашето домакинство ползвали ли сте общинските гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората (за дърва и дървен материал) другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой от къде да взема дърва, листников фуражи дървен материал?
Общинската горъ на Милин камик никой не го ползваше. Свинкаш, драка, драка — това беше общинската горъ. Циганските и банишките кози пасеха там. Дървен материал, шума — там нема, нема. То само за добитък, така, за огън. Можеш за огън да вземеш, вънка да си накладеш, да си опечеш хлеб, да си опечеш…Всеки си имаше своя, частна горъ. Дървен материал, дърва всеки си вземаше от частната горъ. Ние имахме горъ край село.
За да отсечете от вашата гора дървета трябва ли позволително?
Позволително се взима, некоги беше и без позволително. Отсечат, карат на Орехово, продават за огън и оттам отива доле в маазите (39), товари. Има ли кирия (40) за Враца — има — каквото има взима, товари и кара. Веднъж брат ми докара една захар в чували, ей такива грамадни. Куту как го викаха това — пирамида - точно куту пирамида. Докара, чувалите прекълцани и ние децата одим, па ближем.
III.1.3.2. Знаете ли дали общинските гори са давани, продавани (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вие, Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи? Някакъв случай да знаете, да помните?
III.1.3.3. Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво бешепозволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?
Ние тая дума не я употребяваме. Борованци викат на горъта бранище.
III.1.3.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби и др.? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?
Това село няма общинска гора.
III.1.3.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?
Без конкретен отговор.
III.1.3.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?
Без отговор.
III.1.4. Ползване на води и инертни материали
III.1.4.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене - чешма в двора, на улицата, кладенец — къде, извор, друго какво?
Вода за пиене вземахме от чешмите. Тука имаше — горе на джедето беа (бяха) четири чешми и в банята — та пет. Имаше, вода имаше в изобилие, сеги нема. Това са природни чешми, природата. А-а, слушай, чешмите ги правиме после, после. Ние ги направиме след 23-та, след… около 28–29-та година ги направихме на чешми. Преди — идеш, гребнеш си вода и … Селото — събрахме се и работим — да кажем — тоя работи пет дена, оня… Чешмите ние ги направихме на чешми — със цимент, със сопове, с това-онова.
III.1.4.2. Вашето домакинство плащаше ли някакви такси, за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?
Без конкретен отговор. Такси не са плащани.
III.1.4.3. Ползвахте ли Вие и Вашето домакинство вода заполиване? Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса за това?
Не сме поливали, само природата поливаше.
III.1.4.3. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба вреката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси? Как се казваха тези такси? Някой от селото плащал ли е за риболов?
Нямаме такава река.
III.1.4.4. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? А от другаде — планината,кариери и др.?
Песък взимаме от Криводол (съседно село). Нема да купуваш, ами идеш да си нагребеш у барата и ше си го докараш. Не, не плащаш — песък! А камънье си имахме тука, у Бърдите (не е ясна думата). Тухли си правиме у Скъта, има една бара, ей къде Мало Пещене, ей там рекичка… По-хубава пръст издържа на огъня. Там си ги правехме тухлите и ги печехме у фурните и после си ги караме тука. Фурната беше частна, на хората. Не кофтор, у фурните ги печеме. Ние си ги правиме, помагат и жената, помагат и децата… Семейството си ги пече.Камъни сме земали от Балкана. Плочите — от другаде. Късно са дошле керемидите — към 1903-та година, сърби са ги продавали. За камъните от кариерата нищо не плащаш. Ако продаваш на Борован, ше плащаш такса, ако не продаваш — за теб си вземаш — няма да плащаш. Ако продадеш камъни, ше платиш. На Съвета! Имаше ора, които следат. Не, не седат на кариерата, а хора, които пазачи. И куту дойдат борованци да дигат камъните — тия борованците идат заранта рано и он пита — от кого са тия камъни? — От Тошо Дилов. А, чекай (чакай). Записва и … Борованци немаха право да си извадат сами камъни. Те са си на селото.
III.2. Ползванe на общински имоти
III.2.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общинскиимоти складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как, по какъв начин? Опишете. При какви условия?
Сградата на банята с строена след 9-ти, 1941-ва, 1943-та, 1945-та ли беше. По-рано е била само пералня. На общината е.Църквата е строена около 1900–1905-та година, таман са си отишли турците. Общината има селски бик. Общината го рани (храни) — от училищната ливада като се окоси, общината си плаща на училището. Хората не си плащат куту (като) водят на бик. На бикаря плаща общината.Касапницата, ние ги правиме 29-та година. Тя беше общинска. Тя се работи от трудовата повинност и направиа долу под село касапница. В нея? Заколат… Имаше търговията, де. Заколат теле у касапницата, платат нещо кръвнина у Съвета и го докарат тука и го продават — търговия, търговци.Бикарника, общински беше и той. Пак ние го строихме — народа, трудов начин.
III.3. Правила, контрол н санкции при ползване па общинските земи и имоти
III.3.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?
Народа е бил съзнателен, не е куту днеска, днеска ние сме…
III.3.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха,кой ги налагаше?
Ако замърси водата, веднага Съвета ше се разправя с него. Глобяват го!Имаше пъдаре — да пазат имота на хората. И горски пъдар е имало. Полските пъдари — повече, горския пъдар е един.
Е, добре. Като не е имало хора да правят лошо, защо е имало пъдари?
Защото стока много. И тая стока куту ги пущат — тя иде и прави пакост. Куту ги хванат — и у капано и ги затвори. Капан знаеш ли какво е? Един градеж — заграден, изцяло. И като иде да го пущи, ше плати първо глобата, дека е направил пакостта. Той (селянинът, стопанинът) не е видел, кога стоката е отишла, той го е пущил да пасе. Той го не е видел, ама пазача го е видел.
III.3.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха привземането на решения, при контрола и регулацията?
Без конкретен отговор.
III.4. Общински земи и икономика на селското домакинство
III.4.1. Каква полза имаше Вашето домакинство от общинските земи и имоти? Имаше ли значение тяхното ползване за икономическото състояние на Вашето домакинство?Можете ли да кажете какъв дял от семейния бюджет е бил свързан с ползването на общинските земи?
Слушай, куту сме имале 50 овци, имале сме да кажем 4–5 биволе, разбирате ли какво значи биволе, овце, шилета, кокошки, гъски. Дойде беглик — плащаше се на овцъ беглик. Беглик се плащаше по два лева на овцъ, имаш 50 овци, ше дадеш 100 лева. На говедото няма да плащаш беглик. Беглика го плащаш на държавата. Не, че пасе добитъка, че имаш овци. За голямото животно няма да платиш беглик, а ше платиш само пашалъка. Колко реши общинският съвет, толкова пашалък ше плащаш — два, три, пет лева. За овцата нема да платиш пашалък (по друг повод информатора казва, че пашалък се плаща и на овца). И за козата — нема. За козата нема пашалък. Има беглик за нея.Защото дошъл Фердинант, станал ни тука цар. Дошъл, поседел известно време и си отишъл у Виена. При майка си и при баща си. Майка му като рекла: „Фердо, мама, ти като отиде за цар в тая малка държава, каква е тая държава, тая България?“ Рекъл: „Мамо, много добър народ, много културен народ, много мек народ, много богат народ.“ „У, мамо, па колко е богат? Колко заводи имат?“ „Немат никакъв завод, никакъв завод немат, но най-сиромахът има най-малко 20 овци, две крави и два конье, за да върше снопето. Най-сиромахът. А имат и по 100 и по 150 и по 200 овце — един човек, па говеда, конье, биволе — богат народ.“ „Ами как са, мамо, с пазарът?“ „На пазарът, от врабче млеко да потърсиш — има, нема кой да го консумира.“ Казва майка му : „О-о-о, мамо, тоя народ е богат тогива, щом на пазара нема…(купувачи). Той е богат народ. Ами като отидеш, сине, да турнеш данък, защото тия хора са богати и ще те бътнат (42).“ И он дошол и е турнал беглик на овците. Отдавна е било, отдавна, това е било като 905-та, шеста година (1905-та-1906-та). Не можеш да не платиш. Като дойде бирника тука, глашатая бие барабаня — всека заран (утре) да дойде да си плаща беглика. Требва да се плати. Заранта — имаше един Тодор Иванов — търговец. Окачил се на един конь бел — иде. „Е, добрутро, добрутро. Чу ли барабаня, има ли нещо?“ „Чух, я имам две ялови овце и две овни.“ „Колко сакаш?“ Бележи ги, боядиса ги, след неколко дена ше дойде да ги вземе. (Търговецът идва в тези дни, когато се събира беглика и изкупупува от селяните ялови овце, овни. Така селяните хем не плащат за тях беглик, хем получават някакви пари, с които успяват да си платят беглика за останалите овце.) Аз ида, с парите, дето съм ги взел, платя си беглика, взема и едно шишенце вино, дойда си дома, мама рече: „Плати ли беглика?“ „Платих, платих, спи спокойно…“ Ако скриеш някоя овца, ако те хванат — двойно, майко, ще платиш, двойно. Ред, ред, ред. Нема мой, нема твой. Едно слънце е за тебе, едно е и за мене. Едно и също слънце ни грее.
III.4.2. Продавахте ли набрани в общинските земи гъби, плодове, шипки, билки и др.под.?
Не, такива работи не е имало тука. Продавал съм камъни на Борованци. От кариерата.
III.4.3. Продавахте ли дърва и дървен материал, добити в общинската гора?
Без конкретен отговор — общинската гора е некачествена, „свинкаш“, селяните си имат частни гори, от тях са продавали.
III.4.4. Можеше ли Вашето домакинство да съществува (функционира) нормално, ако нямаше общински земи вселото или не можехте да ги ползвате?
Може, ако е без стока.
А откъде ще взима млеко, месо…?
Сеги откъде го взимаме? Ще иде на пазара, ше си земе! Пари ли? Ше си прави сметка.
IV. ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
IV.1. Вашето домакинство (или отделни негови членове) имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?
Пътищата към нивите, тия си ги поставяа хората. Ей, тук ше пущим път. Айде, така е. Не го организира кмета, те се споразумеят и куту, а по междата, а по междата (41), а иде, айде и стигнат до неговата нива, до неговата нива и така си е.
Няма конкретен отговор, но става ясно от други отговори, че са участвали.
IV.2. Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как ставаше това почистване? Кой участваше?
От какво ще ги чистиш пасищата? Нема от какво. Дъжд вали, снег вали, така, така, така, какво ще чистиш. Като погледнеш нощем звезда до звезда, сеги не можеш да видиш звездъ.
Сега не можеш да видиш, защото селото е светло.
Не е така, не, майко. Има нещо, което е замърсило въздуха, небето. Небето не е чисто. Това е. Некоги като удари дъжд, абе, то мирише на чисто нещо, на чисто. Сеги нема да мирише.
III.3. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при залесяване на общински имоти? Засаждали ли сте, облагородявали ли сте орехи и плодни дървета в общинските земи, предназначени за общо ползване?
Без отговор.
III.4. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте сбезплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности заблагоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?
От други отговори става ясно, че са участвали в строежа на общинските сгради безплатно. Напр.:
Чешмите ние ги правиме после, после, след 23-та година… Селото — събрахме се и работим — да кажем тоя пет дена, оня… Касапницата — ние я праихме 29-та година… Тя се работи от трудовата повинност… Бикарника пак ние го строихме — народа, трудов начин… Пътищата към нивите си ги поставен хората. Ей, тук ше пущим път, айде и така е. Те се споразумеят и куту, а по междата, а по междата, айде, айде, и стигнат до неговата нива, до неговата нива и така си е.
IV.5. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи (Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо? Зависело ли с това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?
Нема мой, нема твой. Едно слънце е за тебе, едно е и за мене. Едно и също слънце ни грее.
V. ПРАВИЛА, КОНТРОЛ И САНКЦИИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
V.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи? Каква роля в това отношение имаше кметът, общината (като институция), общоселското събрание?
Съвета, Съвета решаваше. То без събрание не е било, де. Съвета решаваше кой колко дена ше отиде да работи.На общото събрание решавахме какво ще се работи и трудовата, треба да си изготвим план, де. Трудовата повинност — ше се прават мостове, да кажем за меръта, за меръта. Един на Железковец, един на Пишевото, друг на… Мостове, пътя. Пътя, да се върви. Нишите си пътища, не за царския път.
V.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?
Без конкретен отговор.
V.З. Кой разпореждаше как да се извършва работата по общинските земи и имоти?
Без конкретен отговор. Това са кметът, Съвета, Общото събрание.
V.4. Вие или цякой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?
Без конкретен отговор.
V.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?
Без конкретен отговор. От други отговори, се вижда, че е съществувал контрол — помежду селяните, от страна на Съвета.
V.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха? Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?
Шe го глобат, ше го глобат. Да кажем една надница струва два лева. С два лева можеш да купиш една тулумба с газ. А он ше го глобат четири лева, че не е отишол. Кък реши Съвета. Не, но е имало бой. Кмета нема тая власт да ги гласи тия работи.
V.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?
Без конкретен отговор.
VI. СЕЛСКА ВЗАИМОПОМОЩ
VI.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?
Не може сам. То си имаше майсторска група — майсторска група, която си я спазариш. А иначе, не може — не може, бе, ние живеем заедно — „Ей, ела заран (утре) ми докарай горъ, бе, майсторите сакат (искат) горъ!“ „Добре, бе!“ Айде тоя, оня, комшиите така, своите, съберем се десет души, хванеме, изсечеме горъ, докараме. Не им плащам, пък аз ше отида да ги слушам, като им стане нужда. Ще ме викат като имат нужда.
VI .1.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли накакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във вашето село? Имало ли е селски кош? Селски хамбар? Друго?
Виж и отговора, на предишния въпрос.
И по вършитба си помагаме. Зареждаме се четири, пет къщи и си вършеем. А, бе, във всеки случай. Защото как да ти кажа, брат имам, ама е далеко. Комшията е най-добре — помагаме си. По-рано, о-о-о, пожънем да кажем, а брат ми не е дожънал — айде да идем днеска да му жънем. Ще идем ние и комшиите викат — Ей, Тодор е дошъл, да идем и ние, да му помогнем. Това беше доде беа фашистите на власт, фашисти ли беа, не знам.
Е, от ТКЗС-то ли се научиха да не си помагат хората?
От ТКЗС-то. Вижте какво ще ви кажа „ТКЗС — зе (взе) го все (всичко)“, после, „АПК-то — апо, апе (хапе)“. Само ядеше АПК-то и гуляеше, гуляеше, майко, а народа тегли, народа тегли, тегли. С Голямо Пещене, Мало Пещене, Оходен бехме АПК. Баница беше център. Ония беха по-добре. Пещене се оттегли, остана семенния фонд — оттегли се. Мало Пещене немали работна ръка — ние им теглим, Оходен немали работна ръка — ние им теглим. Мани (остави). Доде си беше ТКЗС само Баница, Баница си беше добре. Защо? Защото имаме си кокошки, имаме си добитък, имаме си всичко. Като станааме с тех, ха Баница да нема свине, ха Баница да немало крави и ха така, така, хайде довършваме, довършваме.Слушайте да ви кажа — нема живот добър да има. Защото народа се извъди (изроди). Некоги, народа, стар човек дете като го види, чака му път — стар човек. Уважават се хората, уважават се. Днеска нема, майко, нема. И се навъдиа крадци, крадци се навъдиа — крадат, крадат, крадат. Това е. Е, го сеги — куту имах десет кокошки и два петля — дванайсет. Откраднаа ги и тия. Останаха пет кокошки. Четири пъти ме крадоха. И сеги нема да взимам пилета, нема. Що ше рана циганите, що ше ги рана, я да не съм… А нема да ям, ама и они нема да ядат.
VI.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кои я ръководи и контролира?
Без конкретен отговор.
VI.4. Какви дейности в селото се извършваха колективно?
Без конкретен отговор. От други отговори става ясно, че колективни дейности са построяването на общински сгради, пътища, мостове, селската взаимопомощ, оброците, честването на Милин камък.
Думи, които трябва да се обяснят:
1. я — аз
2. излак — в това село се използва като чердак, другаде значи дълбок кладенец, от който водата се вади с кофа с въже.
3. оджак — огнище с комин
4. шпора — готварска печка с фурна
5. назе — нас
6. дзжедето — шосето
7. маиня се — премахва се
8. свои — стопанисва
9. куту — когато, като
10. геран — кладенец
11. раните — храните
12. кукуруз — царевица
13. саджак — метална поставка с три крака, която се слага в огнището, а на нея се поставя тенджера, тиган
14. подница — глинена подложка, върху която се поставяхляб, баница или други неща за печене
15. връшник — тенекиен капак, с който се покрива печивото вподницата; при печене се покрива с жар
16. свинкиш — габърова нискостеблена гора, рядка гора, храсти, драки
17. фъргам — хвърлям
18. горъ — гора; дървета; дървен материал
19. оди — ходи, отивай
20. заран — сутрин; утре
21. тапия — документ
22. дуд — черница
23. буби — копринени буби
24. кория — дъбова гора
25. оти — защото
26. оралък — хора, население
27. работлък — хората, които работят
28. прекърмва го — обикаля го
29. отесва го — остъргва го
30. требат — разчистват
31. старобитио — нещо останало от старо време
32. беа — бяха33. лебец — хлебец, хляб
34. манджа — гозба, ядене
35. комита — въстаник, бунтовник, революционер
36. запрел — спрял
37. черидъ — стадо (за биноли, за говеда)
38. кюме — стадо (за овце)
39. маази — магазини, дюкян
40. кирия — работа на надница
41. межда — синур, граница
42. бътнат — свалят, събарят
5.3. АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК N 1 - ИНТЕРВЮ за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор: АЛЕКСАНДЪР ВЛАДИМИРОВ ХРИСТОВ, с. Баница, Врачанско, април-юни, 1994 г.
I. ЗАПОЗНАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ВЪЗРАСТ, СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИЯ. В ТОВА СЕЛО ЛИ Е РОДЕН? ПРОМЕНИЛ ЛИ Е МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО СИ — ИЗСЛЕДВАНЕ, ПРЕСЕЛВАНЕ, РАБОТА ИЛИ УЧЕНИЕ ДРУГАДЕ, РОДНИНИ В СЕЛОТО? ДОМАКИНСТВОТО НА ЛИЦЕТО ОКОЛО 1939 Г., ГОЛЕМИНА, СЪСТАВ, НАЧИН НА ЖИВОТ, ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОД, СОБСТВЕНОСТ, ИНВЕНТАРИ ПР.
Казвам се Александър Владимиров Христов. Роден съм единайста (1911-та) година, първи дванайсти (първи декември). Тук съм роден, в Баница. Тук съм порасъл. Учил съм до седми клас, по старому, трети клас му викаха. След това отидох във Враца на занаят. На занаят дърводелие и железария; коларо-дърводелие и коларо-железария да уча. Отидох двайсе и пета година (1925-та). И трийста година (1930-та) отидох войник. Трийсет и трета(1933-та) година се уволних. И след две години си почнах работа частно. Тука има един стругар, комшия (съсед) и двамата работилници си направихме, работихме. Тоя след пет години напусна и стана учител в коларо- железарското училище във Враца. Аз си останах самичък тука и си работих до 49-та година. До 49-та година си работих частно. Били сме четири деца — двама братя са ми починали вече и имам една сестра на 78 години. Сестра ми е най-голяма. Тя оди (ходи, в случая в смисъл на учи се) до първи прогимназиален клас, но нещя (не искаше) да учи повече… Братята ми завършиха трети клас (основно образование) и двамата. Единият беше военен — фелдфебел, във Враца, в Академията, в 30-ти полк. А пък другият беше тракторист. На времето си беше … имахме една вършачка „Павла“ некога на времето. И той покрай тая „Павла“ … и после стана тракторист. Беше тракторист докато умре. Сички (всички) сме седми клас изкарали. Баща ми беше началник на пощата 35 години. Той е имал трети клас навремето, когато гимназията е била петокласна. Петокласна гимназия, той зема(взима, в случая има смисъл на учи) до четвърти клас. Майка ми е свършила четвърто отделение. А пък деда ми е бил кмет и секретар-бирник през войните некога — Първа, Втора война (имат се предвид Първа и Втора световни войни). На баща ми бащата. И е буден бил. И аз го помня тука в Общината секретар — бирник като беше. Да, в Баница. Писмен беше (в смисъл, че е бил грамотен, пишел е, четял е). Постоянно получаваше вестниците, та четеше вестници. Живеехме с баба и дядо, е-е по-надоле, в долния квартал. Аз после си земах (в смисъл на купих) тоя парцел, тук си направих къщата. Изучих си децата. Две дъщери имам. Аз се ожених 33-та година. Стават 60 години как съм женен. Почнал съм да работя в 25-та година. Във Враца. В една работилница, частна. Коларо-дърводелска и железарска. Правене на каруци, файтони. След като отслужих войник си отворих тука в село работилница. Това беше в 30-та година с още един другар, комшия. Дърводело-железария. И всички машини имам тука. Двадесет рендосвачки, бормашини, стругове. Сега поработвам само за себе си. Не, не мога да работя за други вече. Заболя ме ръката. Не може да чука. Доходите в нашето семейство? Баща ми беше на заплата. Майка ми беше домакиня. Имахме си земя. Работехме. Аз по цел ден копам. Имахме около 50 декара земя. Собствена. Баща й (бащата на съпругата му) имаше около 300 декара земя. Имаше трима сина и две дъщери и си разделиха земята. Имахме крави и каруци. Имахме две крави. И други животни имахме. Свине чувахме, кокошки. Домакинство. Кон имахме. Аз бех още малък. Имахме коне. Кобила и един кон. Казах ти, че тя (кобилата) е загинала 12-та година на Осоговската планина. Там — на фронта. Ние бехме тогава общо със стринка ми, имахме един кон и една кобила. Само че нямахме каруца. С комшии, с тоя, с оня — впрегахме. Баща ми беше овощар. И беше насадил на две места. Бахча (3) — овощни дървета. Събрани на куп дървета, на разстояние колко да се мине и насади сини сливи, жатварки ние викаме, круши. И лозе сме имали. Около два декара. Баща ми го е правил. Той го е гледал, той го е работил. Майка ми, стринка ми го копаеха това-онова, ама той си го реже, прави, струва, пръска и бяха само две-три лозя тука. Оградени с бодливи тел, понеже покрай тех има ниви царевица и се прави пакост. Кат вземе да зрее му викат пазач. Богджия (4) — пазач. Да ги пази тук. Селскостопански машини, инвентар? Ние нямахме. Ние имахме плуг. Инвентара го докара кооперацията. Те докараха да продават плугове. Редосеялки. Какво ли не. Ние си имахме плуг. От Австрия ли, от Чехия ли — едни „Глигани“ (плугове марка „Глиган“). Имаше хора, които са вземали под наем от кооперацията и си плащат наем. Зема (взима) го за два дена и плаща наем. Не зная кой определя наема. Ние не сме вземали. Баща ми е вземал веднъж грапа. Нали знаеш какво е грапа? Със зъби, та разравя земята. Не сме имали много селскостопански инвентари, защо не сме били толкова големи земеделци. В село въобще редко имаше хора, така със плуг, да кажем. Имаше едни жетварки на времето. Теглеха ги със волове и с крави. Оженат така и вързвачки, върви така и го вързва на снопи. Ние немахме жетварка. Къде? Само две-три семейства имаа тука. Една орташка (1) жетварка и си оженат. Ние веднъж я вземахме. Искаха пари. Ама много разкъсва (стъблата, житото), не можем да го съберем.
Селскостопански постройки? Нема. Направихме си там една сграда — сайван. Къде стоят кравите и телетата. Всеки си имаше сайван в двора. Крави, телета. Ако има коне, праим (правим) друго отделение за конете. Кочини за свинете. За кокошките. Като излезаха тракторите, в селото имаше две парни машини. Преди 20-та или 30-та година мога да кажа. Тия машини бяха на няколко души съдружници. И ние бехме съдружник към едната парна машина. Шест души. Съдружие на частници. И тая вършачка, локомотивът й е парен и бетон. Те работеха със слама. Загрее водата, дигне пара и върти. Те се оказаха неудобни. Опасни от пожар. Щото една година изгоре цела нива, на 50 къщи изгоре стоката на хората. След това кооперацията купи още две вършачки. Взеха кредит от банката. И ги вземаха с трактори и тия, парните отпаднаха. В селото имаше кредитна кооперация й викахме. Потребителната кооперация й викахме. Дедо ми е бил основател на тая кооперация. Две вършачки имаше, имаше такива сеялки, имаше разни култиватори, такива — да правят на хората (услуги), да обработват земята поотделно. И имахме магазин за стоки. Освен това се занимаваше с лихви, потребителна и кредитна й викаха. Да. Даваха пари на заем. На хора, на членове на кооперацията. Всеки можеше да стане член. Дай членски внос за хората. Даваше и ставаше член. Само и само да има повече членове. И аз бях член.
Вършачките и тракторите на кооперацията ги ползаше целото село, не само членовете. Даже един си купи частен трактор и вършачка и се конкурират и бегат, вардят (пазят) кой кого да хване да му овършее. Зимаха(взимаха) такси на 100-те, на процент. Те го определяха тоя процент от Враца, от Агрономската катедра му викааме. Те определяха какъв процент и за кооперациите и за частните. На 100-те кофи, то го мереха зърното в кофи, на 100-те кофи девет или десет ще вземат. Човека си го гребе (зърното) и си го насипва в колата, а те пишат. Плащаш си в натура. Девет, пък го направиха на осем кофи. Даже веднъж го направиха (таксата, наема) на 6–7 кофи на сто кофи. Читалище имаше още преди 9-ти (Девети септември 1944 г.). За читалището не са ни искали членски внос. Може да си ходим там. Зимата. В 25-та година вземаха тука грамофон. Събираха актива. Беседи в неделни дни. Свири грамофона там. Това, онова, даваха вечеринки и ред работи. Културно-просветна дейност развиваше читалището. Читалище „Светлина“. Какво да кажа, средни сме били. Да кажа, че сме бедни — обидно, защото баща ми беше началник на пощата, беше така културен човек. Къщата беше на деда ми. После 23-та година баща ми направи къща и се отделихме от деда ми. В къщата остана стринка ми. Тя имаше един син.Нашата къща имаше три стаи горе и мазе. Няма водопровод. Чешма в двора немаше и геран немаше. Одехме (ходехме) долу на чешмите. Имаше едни извори. Имаше една баня, минерална баня. Силен извор, много. И имаме други чешми така, и долу в долът иде една река тука откъм бърдото и по поречието на тая река има много извори. Ние им викахме кладенци. Тоалетна имаше на двора. В къщата нямахме. На двора има задължително, караха хората. Зимата се отоплавахме със дърва. И камина, и огнище. Печки, пернишки печки имахме. На тия печки готвехме вътре. А си имахме и отделни фурни. И си правиме по 10–15 хляба и ги опекат отведнъж във фурната (фурната е пещ, иззидана на двора). Майка ми го правеше хляба и после жена ми.
Всичките шест души сме работили на земята. Баща ми беше началник, но е идвал и той да работи. Не е работел редовно, ама след шест часа, като напуснe работа, той си прави това, онова. Не сме ходили да работим на чужди хора. Въобще. Нащо (нашето) си обработвахме. По-големият брат е след сестра ми. Той стана тракторист. Той беше на заплата. Той и баща ми. Аз си работех в работилницата. Не съм получавал заплата.
На гурбет е ходил само брат ми, Игнат се казва, дето почина. Тракториста. Ходи за една година, ама се прибра. Във Виена. В някакво военно учреждение там е работил. Имало е градина и той в градината е работил, работник.
II. ИНФОРМИРАНОСТ НА ИНТЕРВЮИРАНИЯ ОТНОСНО ИЗСЛЕДВАНИЯ ОБЕКТ
II.1. Информираност за наличието на общинските земи и техния вид.
II.1.1. Знаете ли коя земя в селото е общинска земя?
Общинска земя викат на тая земя, която не е частно. Например ние си имаме земя. Имаме си ниви, ливади, гори и т.н. А тия общинските бяха пасища. Пасехме, защото всяко семейство си имаше по малко, по десетина овце. А някои по 50 овце. И тука, ние му викаме полето, ги пасат на полето. Отвъд селото е — това беше поле.
II.1.2. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?
II.1.3. Какви видове е била общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни, насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?
Полето беше от всички страни на селото. Докато стигне до частните ливади. Пасище беше.
Към 20-та година, може би е било, направиха едно разграничение на земята. Разграничение му викаа. Така съм запомнил. Копаха бразда, да ограничат частното от държавното. Някаква бригада, от геодезисти такива. Е, сигурно са били от Враца. Не мога да ви кажа. Дете съм бил, но съм разбрал, че ограничиха и му викаха „агрономовата бразда“. Пуснаха браздата и му викаха, е това е отвън агромомската бразда, не можеш да пипнеш. Ей така се приказваше.
Отвъд агрономската бразда е било частно?
Частно и общинско беше. Общинската управа, така да я наречем, първо направи общинската земя пасища. И им викаха „Стуват“. Стуват — дето пасат добитък. Стока дето пасе, паша. Очертаха го, разбираш ли и викат: „Ей това е Стуват!“ И така. След това тия пасища ги закриа (закриха) и ги разораа и ги здадоха за фонд. Нарекоха ги ТИС — трудово-поземлени стопанства. Към 20-та, 21-ва, 22-ра година най-много да е било. Това са такива фондове, да се раздаде земя на такива хора, които нямат земя. Фондовете ги владееше общината. Раздава на всяко домакинство, без разлика кой има земя, кой няма. Които имат може да им не дава… По 2–3 декара.
Кой имаше право да получава такава земя?
Абе и ние сме земали. Макър, че имаме земя. Ние не сме имали много земя, де…
Ама някои с привилегии ползвали ли са се?
Като през всички времена, с привилегии са се ползвали не по-бедните, а по-богатите. Взимат някои по 10 декара. И богатите взимаа. Те са по-лакоми. Откупят циганите да му го работят, без пари, даде му едни скъсани панталони, та копае. И безимотните получаваха, разбира се. За тех беше това. За да станат от безимотни на малоимотни. И си плащаме наем да кажем за един сезон. Садим царевици, слънчоглед. Плащаме на общината. Дадат по декар-два. Обработваема земя. Тя беше най-силната земя — целина. Другите земи, викахме им поляци, черни. Изтощена. Работена, работена и изтощена земя. А тая целина е по-силна земя. След това направиха тука дето е стопанството сега. Това също беше паша. Оттук — от северната страна, от северозападната. Северната страна и тука от югозападната.
Мера викаме на известна част от земята. Например тука, викаме мера. Въобще на запад така. Е на това място му викаме мера. Ами, тя е на частни хора и на такова… Обработваема земя. Ливади, гори.
И на ливади, и на гори ли викате мера?
И на всичко викаме мера. Ей там е мерата.
Имало ли е общински ливади?
Имало е. Една … ливади й викаме. Тя се намира към Чирен. Е-е, ами Слатина и Чиренски дол. И Коприца. Сигурно е расло копрец, викат му така. Копрец е земя, бе. Частна земя. Само че на тая местност й викаа Коприца. Отсам Слатина му викат. Ливадата се намираше на средата и през нея минава една река. От извор е река. От Милин камък. Селската ливада й викаме. Около стотина декара. Даваха я така на хора да я косат за добитъка си и се наддаваше. Кой даде най-много той ще вземе. Да се окоси веднъж (давала се е за по един сезон). Пък догодина пак ги дават.
А без пари ли даваха там?
Не даваха (без пари). Никой не дава без пари. На общината, на бирника се плаща. Всеки е можел да вземе. Стига да има пари. Наддаваха и взимаха. Бедните винаги са били на фланга (отстрани).
Нямаше трайни насаждения тогава. Имаше си гори общински си имаше. Не знам и точно баш как е с тия общински гори. Но имаше така дървета. Общински дървета. Огромни такива.
Землище се разбира това докъде държат хората (докъдето хората от селото имат земи). До Мрамори, до Бачида. Милин камък е баш (точно) до средата на старите села — Мрамори, Бачида и Баница. Милин камък е една висока скала и от долу е Банишко. Може би е общинско.
Бранище е такова място, където има гора. Бранище е гора, където е сечена! И после расте друга гора. Немаше, немаше общински бранища. Всичко беше частно. Тук има един комплекс от 800 декара. Само гори. На баничани. Не общинска гора. Частна. И баща ми имаше там. Деда ми имаше 10 декара. Купил го е. Дал на баща ми пет декара. Аз си купих пет декара, до нашето там от една жена. Имаше гори навсекъде. Дървета големи. ТКЗС-то ги изсекоха. Да направят обори и това-онова.
II.1.4. Какви са местните думи за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха тези земи — по вид и наименование на местността?
Тука е Церов дол. Тук има извор. Има едно кладенче. Лековито — за стомашни болести. Тука нанасам му викат полето, а насам — ливади. Това тука е реката. Тук е пасище и това е пасище. Това е Чифлика. Тук в турско време Рушид бей е държал чифлик и е имал една местност 1000 декара и повече и му викат Рушидовото. Само ливади. Всичко беше частно. Неговата земя заграбил кой можал и си я узаконил.
Тук покрай селото са пасища все. Тука е язовира, големия язовир срещу пасището. И тук имаше едно, пак пасище и насам е „Бобище“ — местност. Тук са частни земи. Могилите са до Церов дол. Има римски могили. Отвъд чешмата. Тук е имало римски пътища, към Никопол. Римските могили бяха ливади. И не се обработваха. Ама ги владееха частни хора и ги разкопаха.
Това му викаха „Желязковец“ — местност. Обработваема земя, частна.
Зорите, Салаш — местности. Зорите, дето има песъчлива почва. Като влезеш в нея след дъжд, след половин час може да се копае. Частна земя. И Салаша е частна земя.
Тука е Гърничката. Тук са големите дъбове, дето се виждат от Оряхово.
Тука е млачище, знаеш ли какво е? Млака, кал и не може да се ходи. Имало извор. Някой турчин имал момиче, болно и заградил тук и докарал го тук на слънце и то се излекувало. И му рекли на това „баничка“. Баня, малка баничка. От тая дума баничка, селото станало Баница. Момичето се потопило като в басеин в банята. Тоя турчин не е бил баш оттук.
Селото е повече от 100 години. Щото Ботев е минал преди 120 години и то е било тук селото. И горе се е местило, но тука си е вече последния път. От Крешка са се преместили тук.
Тук на Рушид бей опира чак на реката. Той е имал кула, две-три сгради. Чифлика е бил тук, а Рушидовото по-насам. Ама все негово.
II.1.5. Знаете, ли чия собственост е била земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?
На къра (полето) не можеш да отидеш на нивата, ако не минеш по път.
А пътищата са били на общината? А тия земи по речното корито и те ли са били частни или са били общински?
Минавахме през частни. Реките, които минават през нивата на някой, той ги ползва.
II.1.6. Знаете ли дали в селото е имало други нечастни земи (освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.
Имаше училищна земя, имаше църковна земя, имаше и на читалището. Не зная колко е била. На училището имаше зеленчукова градина. Имаше 50–60 декара, не мога да ти кажа. Училищната градина беше давана под наем. Продадоха й една вода, та се напояваше. Преди 9-ти. Един комшия я взема под наем. Да, срещу заплащане. Наддават пак на търг. Кой е по-богат дава повече.
II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето
II.2.1. Знаете ли как са придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Има ли други начини по които е била придобита общинска земя? Как се е вземало решение за това?
II.2.2. Имате ли информации дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?
II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време — дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как се е постъпвало при различните случаи? Как е заплащано и как са се ползвали парите?
Не, не можеше да се купи. Те правеха… само озаменяваха (заменяха), когато правеха оземление. Преди 9-ти правиха едно оземление, ама то пропадна. Друга партия се намеси и пропадна това нещо.
Давали са от общинските земи и после не ги признаха?
Като дойде друга власт, разбираш ли и те ги не признаха.
Добре, като оземляват, селяните плащаха ли?
Дадаха по нещичко. Не е без пари. Ние не сме вземали.
Не знам да е продавана общинска земя. Не съм бил в течение на тия работи.
II.2.4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета (започнали сте сами да я обработвате)?
Имаше едни заграбиа общинска земя. Та съдиха държавата и едни спечелиха, други пропаднаха. Дедо ми, на майка ми бащата имаше около 50–60 декара от южната страна, ама до бърдото, до Балкана. Дали я е грабил, дали е била техна. Съдиха държавата и си я взеха. И други хора, едни мисля, че бяха 40–50 декара. И тия земи и тях си ги вземаха. Има още. Считало се е, че е тяхна.
Парцелата дето съм аз на нея и до нея другата. Това е една парцела от 1,5 декара. Тя е на едни хора. Та те я напуснаха и си имат друг двор там. По-голем и му викат „коленото“. Преди 9-ти беше, далеко преди 9-ти. И тия ора (хора) знаят, че си е техна минуват с кола. Газат. И после я (аз) я заграбих. Посях дървета. Ама такова, тя си е била техна. Била си е тяхна, ама са я напуснали. Разбираш ли?
Например аз имам сега тая градина, дето я видиш. Баща ми я е земал 20-та година. Там ги раздаваха, парцели. Общината ги е раздавала, за да се наберат средства за някакво начинание така — за читалище или … и раздават тия парцели на търг. Кой даде най-много. Излизала но 25–30 хиляди лева по онова време. Много скъпо нещо. Баща ми взе тая парцела и си издаде натуриален акт (нотариален акт). И после, като доде друга власт тия парцели паднаа (не са ги признали, за собствени) и ги събориа. Общината взела ония колове. И ги унищожиха тия парцели. Хората са платили по 25–30 хиляди лева. Ама нашата парцела си я държим и сега. Събориха оградата, ама ние си я изградихме пак. Едни хора ги напущиха парцелите, въобще ги напуснаха, затриха ги. Не са ги възстановили.
II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото
II.3.1. В землището на селото имало ли е местности, забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки? Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?
II.3.1. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.
Имаше общински дървета. Огромни такива. Стари, ей… Големи дървета гърници (2). Гърница, значи дърво, горун или дъб, ама старо на 5–600-ин години. Пазеха ги. Ами те са под закрила на закона. Има тука една гърничка, викаме й Ботевски спирал. Ботев къде е спирал. Гърничка — дъб, който остарее, те му викат гърница. На 31 май правят сбор там (при Ботевия спирал). Това още преди 9-ти. Идат походници от цела България. От Козлодую идат пеша до тук, чак до … От как съм запомнил. Всяка година. Децата от училище ни поведат, та на Милин камък. Тук е пътя на Ботевата чета — Ботева алея. От Козлодуй до Околчица. И са насадени дървета. Пътя на Ботев е било. И край тая гърничка са донели бъчва с вино за четниците. Наши баничани са дали вино за четниците на Ботев. Като подарък. Бъчва вино. Никой не ги е срещал така. Някой рекъл — Да го заколиме горуна (да отсечем дървото). А Ботев рекъл — оставете го. От много хора съм я чул тая легенда. Мойта баба ми каза, че помни тук, когато е минавал Ботев през края на гърничката горе. Затова е направена Ботева алея. Тя се охраняваше тук, разбираш ли, пък и окопаваха дърветата, сега има големи дървета. Свещено място. Военните идват тука. Хвърлят ония ракети. Там Селкоопа прави, раздава бири…
Да ви кажа що (защо) се казва Милин камък? Една мома скочила от камъка. Казвала се Мила и затова се казва Милин камък.
Има две дървета огромни, под закрилата на закона. Ние тука, въобще баничани ги опазваме.
То като традиция, знаехте и го пазехте?
Да.
А иманярите някой наказваше ли ги?
Те не са ги ловили. Казваше се, че имало злата, това-онова и народа…
Имаше и други дървета. Ама те ги отсекоха. Викаме им Ничковите растове. Към лозята. Беха подобни на ония горе, дървета. Да, вековни! Една сенка голема. Дъбови. Между 25-та и 30-та година ги съсекоха. Да се греят!
II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и на другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?
Тия чешми долу, къде ги имаше, течеше вода. Един чучур дебел, колкото ръката ми вода. И банята също. Банята беше направена още през турско време. И беше направена една пирамида. Зидана от камъни. Българите са я строили. Но кой не мога да знам. Банята се е ползвала за пиене и за пране. Ходеха там жените да перат вълна. Две големи помпи са… Никой не е плащал за водата. Не, вода колко искаш. То не е имало кой да замърсява. Тая вода. Толкоз много. Тия чешми, 4–5 чешми една до друга. Е, тука в средата на селото.
II.3.4. Знаете ли дали са залесявани по онова време някакви обекти — долища, сипеи, други места? Знаете ли дали е имало хора, които са облагородявали (присаждали) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване?
Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?
Залесени места — под Милин камък. Цялата местност отсреща.
II.3.5. Знаете ли как се е осъществявал контролът относно спазването на правилата и забраните? Какви наказания, глоби, проклятия, санкции са налагани при нарушаване на правилата и неспазване на забраните?
III. ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ ОТ ДОМАКИНСТВОТО
III.1. Ползване на общинските земи, гори, води и пр. от домакинството на лицето
III.1.1. Ползване на пасищата
III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как? Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали (говедар, овчар, козар и т.н.), който се ползваше от Вашето домакинство? Плащахте ли такси за паша в общинските пасища? На кого ги плащахте? Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?
Всеки, който има добиче и няма къде да го пасе, отива на „стувата“. Сутрин ги изкарва и вечер си ги прибира. Там си имаше хора, които ги пасеха и им плащаха за това. Плащат на говедарите.
А не плащат ли на Общината?
Не. Те си плащат на общината дето (за това, че) пасат, а си плащат отделно на тия които ги пазят там. На пъдарите си плащат. Например, за две крави, не знам колко се даваа. По 100 лева, по 200 лева на крава да кажем.
III.1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)? Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?
Билки берат. Не мога да ти кажа какви билки. Ние не сме брали. Идеше търговец. Да купува билки. Един с едно магаре одеа да копаа разни корени.
III.1.2. Ползване на обработваема общинска земя Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това? При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условиятя?
III.1.2.1. Вашето домакинство ползвало ли е общински ливади? Как? Как се предоставяха за ползване? А Вие, Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?
III.1.2.2. Как се ползваше цялата земя в землището на селото (обработваема и ливади) — частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвали ли сте земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на „баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?
Като премине сезонът да кажем, като се окоси, като се ожъне — пускат стоката (добитъка) на стърнищата. А и зимно време на къра имаше кошари. Овцете зимно време зимуваха на къра. На частния кър, имаха си хората кошари.
Да, има хора, които имаха по 20–30 декара земя накуп (на едно място). Има си там ливада, шума. Правят там колиби за овцете, има и къща за хората. По 2–3-ма души там се съберат и си гледат през зимата животните там. И това е до Благовец — 25-ти март — Благовещение. Като дойде Благовец изкарват всичко от кошарите. Щото тревата почва да расте и е частна…
III.1.3. Ползване на общинските гори
III.1.3.1. Вие и Вашето домакинство ползвали ли сте общинските гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората (за дърва и дървен материал) другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой от къде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?
Гората беше частна — на хората, кога да сечеш искаш разрешение от горския. Вземаш позволително, плащаме и си сечем.
Ако го хванат без позволително, глобяват.
Нищо че е твое? Колко плащахте?
Не помня колко. Аз съм плащал веднъж, взех една гора от Чирен (съседно село), ама не помня и тогава.
Не е имало общински гори. Имало ли е не знам. Ние си имахме частни. Ние си имахме наша гора.
Значи Вие си сечете от Вашата гора и си плащате таксата на горския?
Вземаме позволително от горския. Насечем там колкото ни е определено. Таксата се определяше от горското стопнство, лесничейството, както му викаме. А, не, безплатно не. Всеки, който сече си плаща такса.
Въобще не зная дали е имало общински гори.
От нашите гори даваха за гола сеч. Ако ще кърниш (5) пак от мойто, от мойто. Пак плащаш , ами викат му за кърнеж.
Плащаме на горския. Не мога да кажа колко — баща ми е плащал.
III .1.3.2. Знаете ли дали общинските гори са давани, продавани (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вие, Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи? Някакъв случай да знаете, да помните?
III .1.3.3. Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?
Бранищата, нали ти казвам, дето е изсечена гората и почва да расте млада гора… много. Горският ги пазеше, да заловат там добитък, че пасе, особено на ония младоци (новите, малки дървета), дето се показват… Глоба. Не може да не плати. Тия, горските ги събираха.
Значи и ти нямаш право в собственото си да пускаш?
Не! Те козите като преядат младока, той не може да расте и ще запустее. Ще засъхне. По-големи глоби слагаха горските. Имаше и бракониери.
Като ги заловят, плащат?
Плащат си.
III .1.3.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби и др.? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора? Ако има в бранището ти и гората билки те са си твои?
Мои са. Бери си. Никой ти не пречи, бе. По къра имаше круши. Одат ората (хората) берат. И в частното. Жените наберат с торбите. Не са, не са плащали нищо. Бери си круши. Кой ги дири. 20–30 круши, можеш ли да ги обереш.
III.1.3.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?
Одеа (ходеха), където имаше трева между дърветата. Щото под големите дървета трева не може да расте. Безплатно, кой ще да такова? Частните гори така, когато са арни (хубави) пускат стоката. Навсякъде. Стига да не направи пакост. Например, в посаденото не може да се пускат.
III.1.3.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте, ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?
Баща ми беше ловджия. Не се е плащало такса. Имаше ловно дружество и беше член на дружеството. Плащаше си такса за пушкане (за стреляне). Това му беше плащането. На ловното дружество си плащаше и си одеше там. Много дивеч имаше. По пет зайци. Па имаше лисици и какво ли не. Язовци. Много нещо беше. Много. Ловците сега одат (ходят) групово и ако убият два заяка добре. А пък той… Тук нямаше много работа на пощата. Само раздавача. Той беше началник и раздавач на пощата. На телефона като мен. Той държеше пушката в пощата.
III.1.4. Ползване на води и инертни материали
III.1.4.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец — къде, извор, друго какво?
Виж II.3.3.
III.1.4.2. Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?
III.1.4.3. Ползвахте ли Вие и Вашето домакинство вода за поливане?
Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли, се такса за това?
Такса за поливане? Не, не.
Тогава нямаше в дворовете. Сееше се във водни градини (такива, които са близо до вода) по поречието. От тук и от тук имаше лехи. Не, не сме плащали. То туй е общинска вода. Иде от изворите и си отива нататък. Ние имахме една лъка (6) там. Абе, с кофи внасяме водата и поливаме. Къде може вади да се правят? С кофи ги носим. Ей тука е реката, а тука е брег малко. Напраиме с мотиките 3–4 стъпала и поливаме. На около 10 метра.Близко, близко.
А другите хора и те ли така поливаха?
Имаше две водни воденици. Те бяха направили един яз (7) - заприщили водата. Като язовирите сега. Изкопали дълбока вода. Тя иде водата. Частни са били и си беха направили водата. Те си ги ползват. Е, даваха и на други хора. Ние там имахме една место и ползвахме. Не сме плащали. Какво да искат? Водата си върви днеска и нощеска. Не плащаме.
Не е имало общински мелници. Те тия две водни мелници. Воденици им казваме. Трета имало, аз я не помна. Три са били по това поречие тук. Мелници. Частни, големи. Върти камъка и мели брашното.
III.1.4.3. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката?
Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси? Как се казваха тези такси? Някой от селото плащал ли е за риболов?
Имаше риба. Ние не сме ловили. Не е плащано — те бяха все бракониери.
III.1.4.4. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? А от другаде — планината, кариери и др.?
Вадехме един жълт пясък, копаме и зидаме. Не сме плащали. Е, тука, на север, към язовира. Пясък за мазилки — викат му варешник пясък. Докарвахме го чак от Криводол. С кола го докарваме. Със собствена кола.
А там плащахте ли за него?
Ако те види некой ще такова (ще платиш), ама ако те види.
За камъни — тук имаме кариера. Право насреща тука. Пътното направи кариера. Сега, сега. А преди 9-ти си беха частни кариери. Те си беха повече общински. Малко беха частни. Те беха повече в общинската мера. Не се плащаше. Ходим и си вадим камъни, ама я (аз) не съм ходил. Ама имаше частни кариери — там се плащаше нещо.
III.2. Ползване на общински имоти
III.2.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти — складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как, по какъв начин? Опишете. При какви условия?
Нищо общинско не сме ползвали. Аз съм си работил.
III.3. Правила, контрол и санкции при ползване на общинските земи и имоти
III.3.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?
Как да ти кажа? Тесен кръг там хора, те са си вземали там решения. Каквото вземали и го наложат тука. Спазвали са няколко разпоредби. Общината си има някакви там разпоредби.
Ние не сме вземали участие как да се контролира и използва общинската земя. Дедо ми като е бил секретар-бирник и кмет е бил. На времето какво е правил — не знам. Запомних, че беше секретар-бирник. Той е събирал данъци. Как има сега секретари на кмета и бирника. Сега си е отделно. Тогава едно лице изпълнява и двете.
III.3.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше, ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?
III.3.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията?
III.4. Общински земи и икономика на селското домакинство
III.4.1. Каква полза имаше Вашето домакинство от общинските земи и имоти? Имаше ли значение тяхното ползване за икономическото състояние на Вашето домакинство? Можете ли да кажете какъв дял от семейния бюджет е бил свързан с ползването на общинските земи?
III.4.2. Продавахте ли набрани в общинските земи гъби, плодове, шипки, билки и др.под.?
Не, не сме продавали.
III.4.3. Продавахте ли дърва и дървен материал, добити в общинската гора?
III..4.4. Можеше, ли Вашето домакинство да съществува (функционира) нормално, ако нямаше общински земи в селото или не можехте да ги ползвате?
IV. ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
IV.1. Вашето домакинство (или отделни негови членове) имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?
Ша (ще) идем някой неделен ден. Викат му трудова. Докъде два часа след обед. И по много хора — за тоя път, за оня път — други хора. Със търнокопи. Там със сечива подобряваме. Кой ни събираше? Някой от общината назначен. Такива — съветници. Общински съветници.
За тая работа не ни плащаха нищо. Това е за наше добро. Нали утре ние ще минем с колата. Кой не иде ли? — А, не е чак толкова строго, ама…
IV.2. Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как станаше това почистване? Кой участваше?
Глей (гледай). Ама ние си знаем хората. Като се запролети ше идем да си изметем левадите от шума, да ги почистим.
А на общинските земи кой го прави това?
Ами общинските, те бяха пасища. Другите дето ги даваха под наем, той ще си обере царевицата и ще си събере царевичака, ще го изоре.
Общинските пасища не са чистени избщо. Пускаха животните. А… те си се опазваха сами.
IV.3. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при залесяване на общински имоти? Засаждали ли сте, облагородявали ли сте орехи и плодни дървета в общинските земи, предназначени за общо ползване
IV.4. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие и поддържането на общинските имоти?
IV.5. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи
(Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо? Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?
V. ПРАВИЛА, КОНТРОЛ И САНКЦИИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
V.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи?
Каква роля в това отношение имаше кметът, общината (като институция), общоселското събрание?
V.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?
V.3. Кой разпореждаше как да се извършва работата по общинските земи и имоти?
V.4. Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?
V.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?
V.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха? Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?
V.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?
VI. СЕЛСКА ВЗАИМОПОМОЩ
VI.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?
Помагали сме си. Във всички дейности. Аз като правих тая къща съм събрал 20 души. Горе плочата поставях. И никой не ми е взел една стотинка.
V1.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли някакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във Вашето село? Имало ли е селски кош? Селски хамбар? Друго?
И аз съм помагал. И пак без пари. Все така сме си помагали взаимно. За строеж. За къща, ще му копат основи, ще му копат фундамент. Зависи, зависи. Кой е имал нужда от помощ.
Имало е взаимноспомагателна каса на пощата. Баща ми като беше там. Преди 9-ти. Аз не съм взимал и не съм давал. Абе, за да си свършиш някоя работа. После ги възстановяваш, нали? Който не е член нема право.
Кой ще ти даде пари?
Социални помощи от общината? Признават някои за бедни и им дават пари, бележки например за болницата. Лекуват ги безплатно. Общината ги даваше тия бележки. Кмета ги дава. Като отидеш в болницата и нямаш такава бележка за беден си плащаш.
VI.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?
VI.4. Какви дейности в селото се извършваха колективно?
Правени си общи трудови дейности. Ей за те такива (за поддържане на пътищата), после още за почистване. Доброволно се събираме. Не е имало насилствено така. Жената ходеше. Мойта жена ходеше. За пътищата ходеха мъжете. По благоустройството — жените.
Преди 9-ти правиха и една фурна за печене на хляб. Общината си я направи. И са си плащали на майстори. Те това е правено от общината. И училище правихме преди 9-ти. Това училище огромно. Тя, държавата, го строи, но ние си даваме доброволен труд. Без пари. После пък и тухли сме направили. Работил съм там. 800-ин тухли съм направил. Опекъл съм ги и съм ги докарал тука в училището. И майка ми, и баща ми. Сбраа милион тухли тука.
Думи, които трябва да се обяснят:
1. орташко — нещо, което принадлежи на съдружници-ортаци
2. гърница — много старо дърво горун или дъб
3. бахча — овощна градина
4. богджия — пазач
5. кърпя — окастрям дървета за шума за храна па добитъка
6. лъка — място, покрай което минава река
7. яз — преграда на река за събиране на вода
5.4. АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК N 1 - ИНТЕРВЮ за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор ГЕОРГИ Ц. КЪНОВСКИ, с Баница, Врачанско, април-юни, 1994 г.
I. ЗАПОЗНАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ВЪЗРАСТ, СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИЯ. В ТОВА СЕЛО ЛИ Е РОДЕН? ПРОМЕНИЛ ЛИ Е МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО СИ — ИЗСЛЕЛВАНЕ, ПРЕСЕЛВАНЕ, РАБОТА ИЛИ УЧЕНИЕ ДРУГАДЕ, РОДНИНИ В СЕЛОТО? ДОМАКИНСТВОТО НА ЛИЦЕТО ОКОЛО 1939Г., ГОЛЕМИНА, СЪСТАВ, НАЧИН НА ЖИВОТ, ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОД, СОБСТВЕНОСТ, ИНВЕНТАР И ПР.
Казвам се Георги Къновски. Осемдесет и пет години карам. Тука съм роден. Имам третокласно образование, трети клас -прогимназиален трети клас.
Преди да се ожена бех шивач. Три-четири години. Е, и после па съм работил малко, ама…
Женил съм се 28-ма година. Ожених се на деветнайсет години и съм се отделил от баща си. Живеех с жена си и леля ми. Тя ме е осиновила, леля ми ме е осиновила. Тоя дом, той е неин дом, на леля ми. С нея сме живели през цялото време. Леля ми не е имала деца. Децата ми се родиха, трийста година — момичето, момчето - трийсет и трета. Живеехме — аз, жена ми, леля ми и двете деца. Жена ми имаше четвърти клас (четвърти клас на началното училище, четвърто отделение), леля ми не е имала образование. Тя беше пенсионерка, понеже нейният мъж се е бил на Шипка (в Руско-турската война). Той е бил македонец и се е бил на Шипка, опълченец на Шипка. И не е имала деца. И той почина, тя ме осинови мене. Баща ми и майка ми си живееха отделно. Тук в селото.
Та къщата беше на леля ми. Аз я развалих и направих друга. И после развалихме тая, моята, та направихме па тая със сина си. Трийсет и девета година? Тя е на същите основи, същата. Три стаички беше. Две стаички и кухня. Само че беше по-нисичка, на едно етажче. Не сме имали чешма. Вода взимахме. Геран /2/ си имахме тука и на горния ъгъл (на улицата) си имахме пак геран.
Тоалетна си имахме на двора. Баня не сме имали. Отоплявахме се с дърва. Въглища не сме имали. Само печка с дърва. Готвехме на печката, готварска печка, шпор /З/. Викаме му шпор. Това е печка, готварска печка, с фурна дека има.
Пари изкарвахме от зърно — продавахме зърно, а и добитък. От собствена земя изкарвахме зърното.
Леля ми имаше трийсе (30) декара. Моята жена донесе двайсе (20), та станаха педесе (50) и аз си прекупих десетина-петнайсе — общо седемдесет и пет (75) декара. Земята купих от частник. Тая земя на леля ми беше накуп земя (на едно място). Мъжа й е купил тая земя на едно място и аз си бех направил там къщичка, от печени тухли и там сех — бостаня, там ашламите /1/ — круши, там е люцерната, там е добитъка, там съм спал по петнайсет нощи без да си дойда. Ашламите — круши, като почнат от Петровден, та до снег, различни сортове. Не е имало да ми прави човек пакост.
И животни продавах. Това сакам (искам) да ти кажа — две крави и като очувам две телета, докато не дойдат втори път (докато не се родят нови), тия телета не продавам. Винаги съм продавал големи телета. Имах и десет декара гора.
Работехме си нашата земя. Вземал съм фонд /4/, това обществена земя беше. На две-три години вземах по пет декара тука. Това беше около трийсе и шеста-седма година, трийсе и шеста. Плащам, плащам, наем си плащам. Тя е за по една година. Плащаш наем, ползваш, друга година пак. Тя си е обществена. Ползвахме я.
Имахме две крави, две телета, дванайсет овци, прасе — по едно-две прасета…
Инвентар? Кола — каруца, плуг, копачка, браздачка, дето му викат, грапа /6/, такива работи.
Там, най-напред в двора, немахме никакви постройки. Направихме най-напред колиба. Те така е покрита със слама. И там уведохме кравите и полека-полека, тогива ние бехме млади. Ние сме четири души братя. С по едни волове и караме горъ (дървен материал), прекарваме камъни, тухли, какво е нужно. По цел ден сме карале, без да ядем, без ядене, без пиене, разбираш ли?
Ние с жената работехме в стопанството, на земята. Ох, започнал съм да работя на деветнайсет години земеделска работа. Все на земеделска работа съм. Друго нищо не съм работил, никога служба не съм имал, нищо. Само земеделска работа.
Като се отделих от баща ми и не знам да коса, не знам нищо — да вържа сноп, нали требва да направиш въже от нивата (от самото жито), да го вържеш — и това не знам. А жената ми показва, оно беше една година по-стара от мене. Бабичката (тъщата) ми изпрати коса — Ай, да вървиш да косиш ливадата. Я отидох — нищо не става. Обирам отгоре, тревата си остава. „Ако е люцерна ша мога, ама това не мога.“ Жена ми казва: „Ами изори ливадите и засей люцерна.“ И засяхме осем декара люцерна и люцерната аз си коса по три пъти, повече от ливадата и по-хранително. Ама я не знам и она не е знаела. Моят добитък стана по-добър от на всички други. Цела зима аз съм ранил (хранил) с люцерна и летно време, и зимно време.
Само тука, в селото съм бил. Никъде другаде не съм ходил. На гурбет? — Не съм, не съм. Никой от нашето семейство не е ходил на гурбет. Тука си беха.
Бех член на потребителната кооперация, кредитна. И на читалището. И на ТКЗС-то бях. Тридесет и шест години съм работил в ТКЗС-то. Общи работи — земеделска работа.
Как мислиш, тогава какви сте били — бедни, средни, богати?
Със силите си бехме, таман си бехме на години да живеем и си бехме свикнали с оня живот. Сутрин ставам… Живеехме си много хубаво. И като дойдоха тия и като рекоха дай си колата, дай си кравата, дай си овците, всичко, и ние се уплашихме. После полека-лека отслабееме, ние свикнахме с ТКЗС-то да работиме и не беше лошо. Ама изпърво особено като ни вързаа, дето ша ни отрезаа и ръцете (й смисъл, че в началото са се чувствали като с вързани ръце).
Ами сега какво мислиш, какви очаквания имаш сега, какви планове имаш? Чакаш ли земя? Какво мислиш да правиш?
Земята не моа (мога) ги работа аз. Няма наследници, които да ги вземат и да работат. Значи трябва пак кооперативно да се работи. И какво дават — това. Децата не искат земя. В кооператива ще я даваме. Тя е шейсет декара, двайсет декара давам на дъщеря си, двайсет за мене и двайсет за сина ми. И даваме я на Кооперацията, и какво дадат, това. Има ли печалба, нема ли? Това е. Иначе не можем да ги работим. Немам ония сили, я (аз) ако съм на, лично, на трийсет години, я ако съм сега, ша си взема едно петдесе (50) или шейсе (60) декара и ще си ги обработя. Така съм бил любител на земята и на добитъка, че не е имало по-добър от мене. Ама сега, годините ми са много.
II. ИНФОРМИРАНОСТ НА ИНТЕРВЮИРАНИЯ ОТНОСНО ИЗСЛЕДВАНИЯ ОБЕКТ
II.1. Информираност за наличието на общинските земи и техния вид.
II.1.1. Знаете ли коя земя в селото е общинска земя?
Общинска — на селото, обща.
II.1.2. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?
Общинска земя бяха фондовете. Това обществена земя беше. Да, на селото. Наем си плащам за нея. Ползвахме я.
Пасище беше полето около селото. Общинска беше Селската ливада.
II.1.3. Какви видове е била общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?
Фондовете са обработваема земя. На търг се е давала, кой даде повече, той я взима. Наддава се търг. Обявява се и се явяват кандидатите и се наддава, едни дават двеста лева на декар, един дава двеста и двайсе, двеста и трийсе. Кой даде най-много — за него остава. На бедните, безимотните, им даваха по пет декара, като малоимотни, бедни. Съвета се разправяше с тая работа. Без пари — не, не! Всички плащаха. Това е. Това е.Общинска гора не е имало.
Само една — Селската ливада й викат и тя се даваше под наем. Тя такава — не е държавна, а е общинска. Зимаше ги под наем, тая кредитната, кооперацията, дето ти казвам, дето членувах и я у неги (нея). Зима ги под наем, окоси ги с членовете си и продаде сеното да взима печалба. Те така. От общината — под наем.
Горите бяха частни — Букора.
Пасище е било Рушидовото.
Това е била също общинска земя, така ли?
Общинска е била. Не, тя е била държавна. И хората са внеле по колко пари и ги разделят после — кой колко пари е внел, толкова, толкова взел. Пасище, пасище беше и после они ги разораа.
II.1.4. Какви са местните думи за теза видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха тези земи — по вид и наименование на местността?
Мера? Употребявяме, ама не моа (мога) да се сетя — като земя, така замества… Не сме казвали така… Бранище? Бранище /5/ е гора. Гора за сечище. Като се изсече и става бранище и се пази това бранище, докато израсте. Горският го пази.
Гората е била частна. Държавни гори не е имало.
Тука имаше (фондови земи) зад фермата му викаме доле - свинарника. Тука е Враца. Това е Оряхово. Това е Мало Пещене. А тука да кажем като за Чирен, селото. Девене е косо. Така. Девене е тука, а Чирен ей тука. Тука имаше фондове — тая местност Татарско. На общината, общински фондове. От турско време си е останало Татарско. Па фондове имаше и към Мало Пещене. У секъде на селото си имаше фондове. Церов дол е обработваема земя. Името Церов дол, понеже церак е имало некаква гора (церова гора, дърво - цяр), като церак й казват Церов дол. Гора има из падината, иначе покрай това си беше обработваема земя, се даваше под наем. Тука към Оходен пак беа училищни фондове. Черковните фондове беа къде Татарско. Тя не е много, не беше много.
Селската ливада беше към Чирен.
Частните гори — Букора. Към Девене. Местност иляда (хиляда) декара. Аз имах. Сеги немам. Да го изтриеме. Частна гора. Темен букор му казват. Темен, темен, че е темно (тъмно), като влезеш там се не види нищо.
Пасище къде е имало? Тука некоги е било, ама това е било по-рано. Рушидовото му викаме. Отвъд планината, къде Оходен, към Оходен.
II.1.5. Знаете ли чия собственост е била земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?
Не, ма, те са частни. Частни земи са били и после се прекараа пътищата. Ами плащаа на хората, може ли. Плащаха им.
II.1.6. Знаете ли дали в селото е имало други нечастни земи (освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.
Имаше черковна, черковни. Това са фондове, ние му викаме черковни фондове, значи ползва я черквата. Па не моа ти кажа точно, ама, горе-долу…И тя е под наем. Плащат пари. Наддава се на търг, кой даде повече той я взима и плаща на черквата. Имаше черковен настоятел, дето се разправя с тия работа и училищен настоятел, дето се разправя с училището пък, те така беше. Имаше и училищна земя. Училищни фондове.
Държавна земя не е имало.
Читалището даваа техните земи под наем и с парите от наема купуваха книги.
II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето
II.2.1. Знаете ли как са придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Има ли други начини по които е била придобита общинска земя? Как се е вземало решение за това?
Имаме си граници с Девене, с Чирен си имаме граници, за Мало Пещене си имаме. Не, не е нмало спорове. Само знам, че Голямо Пещене и Мало Пещене се съдиа за някаква земя там, а ние няма, не сме имали. Не е продавана общинска земя. Само частни купуват от частни. А общинска земя не е продавал никой. Фондовете ги даваа под наем. Не е продавана, с пари не е продавана, само под наем.
II.2.2. Имате ли информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването илипридобиването на общинска земя? Вие самият спомнятели си нещо за това?
Без конкретен отговор.
II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време — дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как се е постъпвало при различните случаи? Как е заплащано и как са се ползвали парите?
Общинска земя не е продавана. Тя е давана само под наем.
II.2.4. Знаете, ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета (започнали сте сами да я обработвате)?
Вземали са под наем обработваема земя.
II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото
II.3.1. В землището на селото имало ли е местности, забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки? Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?
Не е имало. Даже Съвета, лично кмета казва на пъдарите, дето пазят, тука из лозята: „Ще ми донесете (ще ми съобщите) кой не си е обработил лозето!“ И они (те, пъдарите) му донасят. Един, как се казваше — Розов, Розов — кмет, по онова време, ама он (той) пие на кръчмата, иде там и чака новините. Донасят (съобщават) една вечер за един, който разделил синовете си, ама единият син се разсърдил и не обработил лозето. Пъдарите казали: „Георги Минкин има лозе необработено.“ Кмета казва — викайте го и ние го викаме. Негово си е лозето, ама кмета задължава, не даваха да има такиви… Не мое да го накаже, не може, ама във всеки случай, нали…(Информаторът е разбрал въпроса в друг смисъл.)
Да знаеш тука стари дървета да е имало, такива забележителности, които са били?
Е, имаше горе… Дъбовете, дърветата се видат тука от нашия балкон. Тук на връо (върха), горе накрай селото. Викаме им Дърветата, тия дървета, казват, че и от Дунава се видат. Има една история. История, що закопали биле пари там, турците ги копале още и една бригада тука, по Ботевата път (бригада — работници, които са работили по Ботевата алея — пътя, по който е минал Ботев с четниците си) и тия, една нощ копале там и казват, че намериле парите.
Селото е създадено преди двеста години. Най-напред е било в местността Крешка. Крешка, към Девене, тука в тоя ъгъл. Крешка, там има чешма е два сопове /7/ и сега. Там е било селото. Добре, ама пресъхвала водъта и то се изместили ей тука. Крешка — това си е старото име. Старо име — Крешка. Крешка си е старото име, там е било Баница и било осемнайсе (18) къщи.
Там има един дуд /8/ на осемстотин години, казват, че е. Там е била черквата у тоя дуд, там кръщавале, там венчавале некои. И днеска си одат (ходят).
Синът: И тая черница е още от тогава, от заселването.
И там се пази като някакво такова свято място, така ли?
Синът: Не, не се ползва така, но в ТКЗС-то е, но черницата е в края на блока и така си стои тя просто.
По-рано са го ползвали някои, има си…
Тук са се преместили заради водата. Тук е имало…
Синът: Банята, извора.
…някакво търсище /9/, като блато, блатище място е било такова доле, ниско и са копале и са намерили вода — много.
Знаеш ли що (защо) се казва „Милин камък“? Тая Мила, е била мома хубава, от село Мраморен. Дошле турците и тя им посочва към Милин камък (повреден запис). Они подели с конете, ма не са могли да ги стигнат. Косата й била до земята.
II.3.2. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.
Виж предишния въпрос.
II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и на другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?
Без отговор.
II.3.4. Знаете ли дали са залесявани по онова време някакви обекти — долища, сипеи, други места? Знаете ли дали е имало хора, които са облагородявали (присаждали) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване?
Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?
Залесяваа, тука наоколо беа (бяха) залесили тия черницата, тия нивиците, дето ги секоа миналата година.
II.3.5. Знаете ли как се е осъществявал контролът относно спазването на правилата и забраните? Какви наказания, глоби, проклятия, санкции са налагани при нарушаване на правилата и неспазване на забраните?
Без конкретен отговор.
III. ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ ОТ ДОМАКИНСТВОТО
III.1. Ползване на общинските земи, гори, води и пр. от домакинството на лицето
III.1.1. Ползване на пасищата
III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как? Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали (говедар, овчар, козар и т.н.), който се ползваше от Вашето домакинство? Плащахте ли такси за паша в общинските пасища? На кого ги плащахте? Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?
Трийсе и девета (39-та) година? Е, тогава ти казвам, тука си ми беа овците. В мойта земя. Храна ги с доходи от мойта земя, продавам добитък, продавам например телета, ягнета продавам, продавам зарно, всичко си изяждам, не съм имал…
А къде са ходили на паша твоите животни, в твоятаземя ли?
Не, имаше си тука поле му викат… Общинско поле покрай селото, навсякъде. Летно време там ходеха да пасат. Ние си бехме засели люцерна и си косим люцерна и тъй е. Имаше си такива селски говедаре, овчаре, те така. Плащахме им. Не, ние им плащахме. Общината не им плащаше. За това, че пасат на тая земя плащахме некакво, имаше на глава нещо, беглик му викат. Беглик /10/.
Това е таксата, която сте плащали?
Таксата, е колко турат (слагат, определят) на овца, колко тураа на крава — не знам.
На овчаря на глава сме плащали.
Не моа да ти кажа, не моа ти кажа колко. Всички плащаха.
III..1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)?Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?
Не, не сме, понеже, то се изяжда от стоката, не можеше.
III.1.2. Ползване на обработваема общинска земя
III.1.2.1.Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това? При какви условия можеха да се ползват — заплащане придоговаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условиятя?
Тук информаторът си противоречи. В началото казва, че е вземал под наем от фондовите земи, които нарича общински, а след това казва, че не е ползвал такива земи.
Виж пак отговорите на въпроси II.1.2., II.1.3.
Не сме ползвали. Взимаха под наем. Взимаха, ама аз не съм взимал. Кои са малоимотни позимваха.
III.1.2.2. Вашето домакинство ползвало ли е общински ливади? Как?
Как се предоставяха за ползване? А Вие, Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?
Не съм ползвал.
Виж отговорите на въпрос II.1.3.
III.1.2.3. Как се ползваше цялата земя в землището на селото (обработваема и ливади) — частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвали ли сте земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на „баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?
Като приберем реколтата, всичките общо ползваме земята. Пущат ни стоката навсекъде. Да пасе. Не е плащано нищо за това, не се плаща нищо.
Нема, нема, всеки си събира от неговото. Не е ходил на друго место.
III.1.3. Ползване на общинските гори
III.1.3.1. Вие и Вашето домакинство ползвали ли сте общинските, гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората (за дърва и дървен материал) другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой от къде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?
Кога ми требва, аз пиша един декар, ще сека и той (горският) ми даде позволително и му плата колко струва и си изсека. Да, от общинската гора.
Общинска гора или частна гора?
Частна, частна, общинска гора нема. Ама пак от горското се разрешава.
Горският ли ти определя коя гора може да се сече?
Аз. Тоя дето си му е гората, той си ги сече, той си пише колко да си сече — един докар ли, два декара ли? Ти му плащаш на горския за един декар да сечеш примерно…Горския ги внася там, в горското. Десет декара частна гора съм имал. От там си сечех. Не съм продавал, колко таман (точно) за мене си имаше — десет декара си имах гора и си сечех всека година — она стане, пак израсте. Не съм продавал.
III.1.3.2. Знаете ли дали общинските гори са давани, продавани (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вие, Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи?Някакъв случай да знаете, да помните?
Без конкретен отговор. В селото няма общински гори.
III.1.3.3. Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?
Без конкретен отговор. В селото няма общински гори.
III.1.3.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби и др.? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?
Селото няма общински гори.
III.1.3.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?
Селото няма общински гори.
III.1.3.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха, плащаха такса?
А, аз не съм, не съм се занимавал, ма имаше ловджии много и имаше заяци, много вълци, имаше лисици, всичко много, дивеч имаше много.
Плащаха, плащаха, те си имат ловно дружество… Имат билет, че им е разрешено да бие, иначе — не, контрабанда не може, контрабандно, викам значи — без закон.
III.1.4. Ползване, на води и инертни материали
III.1.4.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец/ — къде, извор, друго какво?
Вода носехме от гераните, от чешмите. Нищо не плащаме, ей тук си имаше из село и герани. Нищо не плащаме… Общинска вода.
III.1.4.2. Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?
Виж отговора на предишния въпрос.
III.1.4.3. Ползвахте ли Вие и Вашето домакинство вода за поливане? Плащахте ли нещо ла това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса за това?
За поливане? Тей от гераните, па оттам караме със каруцата. Нищо не плащахме, кво (какво) ще плащаме.Градини си поливахме, такива частни градини и от тая вода там, дет ти казвам Крешка, тя си върви и покрай нея, надоле, направили си хората, всеки си отива, вади и си полива. А и тука има къде Мало Пещене и от тая вода се поливаше. Мелници имаше — една имаше. Частна, на тия — три-четри души направиа. Направиа картел, така кооперация. И построиа мелницата. Тя с в долния край, там къде Мало Пещене. И работеа, те са добри хора, ама и ние бехме доволни, нали…Ами плащахме си нещо. С жито, ако мелиш жито или пък царевица, ако мелиш царевица. Ние му викаме уем /11/. Пари не сме давали.
III.1.4.3. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси? Как се казваха тези такси? Някой от селото плащал ли е за риболов?
Риба, тука му викаме Скъта. Да, една река Скът, тя извира от…(неясно), тука върви покрай Мало Пещене и Баница. И у Скъта имаше риба, та ловеа, я не съм одил. Требва да имаш разрешение да идеш да ловиш.
III.1.4.4. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? А от другаде — планината, кариери и др.?
От кариерата и от Ботунята му викат. От Огоста, реката Огоста, от там докарваа чак, такива песъци, ние не сме имали тука песък.
III.2.Ползване на общински имоти
III.2.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти — складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как, по какъв начин? Опишете. При какви условия?
Без отговор.
III.3. Правила, контрол и санкции при ползване на общинските земи и имоти
III.3.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?
Имаше си общински съветници. Общината — дванайсет души съветници, кмет, кмет-помощник имаше. Те заседават и решават. Е, имаше контроли такива, инспектори, ама не моа ти кажа.
Всичко си е вървело по закон.
Е, имаше некой, наруши (например е влязъл в бранище), съставят му акт. Горският ще го съди — на съд.
III.3.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?
Кражби? Никога! Такива кражби не е имало, много редко, много… Аз там съм имал накуп земя и къща, не ми е откраднато толкова нещо. Там съм си заминавал вечер, телетата вързани там, и си дойда тук, нощуват там, заран си ида, всичко си е на местото, кое как си го оставил.
III.3.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията?
Не сме участвали.
III.4. Общински земи и икономика на селското домакинство
III.4.1. Каква полза имаше Вашето домакинство от общинските земи и имоти? Имаше ли значение тяхното ползване за икономическото състояние на Вашето домакинство?
Можете ли да кажете какъв дял от семейния бюджет е бил свързан с ползването на общинските земи?
Полза имаше съвета, общината имаше полза. Не съм имал никаква полза. Аз съм ползвал само общи, виж ка пуснат, кога си приберат реколтата и пуснат… и моя добитък.
III.4.2. Продавахте ли набрани в общинските земи гъби, плодове, шипки, билки и др.под.?
Не съм.
III.4.3. Продавахте ли дърва и дървен материал, добити в общинската гора?
Не съм.
III.4.4. Можеше ли Вашето домакинство да съществува (функционира) нормално, ако нямаше общински земи в селото или не можехте да ги ползвате?
Без нея си отчувах (отгледах) децата.
Имал си земя, затова.
IV. ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
IV.1. Вашето домакинство (или отделни негови членове) имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?
Некъде нещо пропаднало, ги карат (съветниците на кмета, кмета, карат селяните) да се залеси, да се подпре нещо.Тука, насред село си беха направили чешми неколко и оттам си поливаа със… Съвета ги направи тез чешми. Хората, нали работеа по време на трудова. Десет дена ще ги отбиваш на работа. Те ще карат или пътища, или мостове, или чешми нещо да поправяш. Десет дена си длъжен. Без пари.
Синът: Без пари, договорено е от селото. Всички участват, всеки мъж. Да работи десет дена без пари.
IV.2. Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как ставаше това почистване? Кой участваше?
Ами тия от съвета там, от общината — те си имаа съветници, настоятели имаше, такива, ама те се грижеа. Секретар-бирник имаше. Той прибираше парите.
IV.3. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при залесяване на общински имоти? Засаждали ли сте, облагородявали ли сте орехи и плодни дървета н общинските земи, предназначени за общо ползване?
Залесяваа, тука наоколо беа залесили тия черницата, тия нивиците, дето ги секоа миналата година. Горския, за да изсечеш сечище, ще му платиш да ти е като освободителен билет. Разрешение — и ти за това разрешение плащаш и те имаа пари и плащааа на хората да залесяват. Да залесяват — тука, тоя ъгъл беше залесен от тех още. И аз съм участвал.
IV.4. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?
Виж отговора на въпрос IV.1.
IV.5. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи
(Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо? Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?
Без конкретен отговор.
V. ПРАВИЛА, КОНТРОЛ И САНКЦИИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗИМИ И ИМОТИ
V.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи? Каква роля в това отношение имаше кметът, общината (като институция), общоселското събрание?
Общината, дванайсет души съветници, кмет, кмет-помощник. Те заседават и решават.
На общите събрания съм ходил, много, много.
За всичко — да решаваме некои общински, селски въпроси и им викат селско, общо събрание и там на това събрание разрешаваха на хората. Най-напред бие барабана — тая вечер — тупур-тупур и вика из селото — ша има общо събрание и събираме се там всички и едни предлагат — това, това и дигаме ръце да гласуваме. Съгласни ли сме или не сме съгласни. Давахме предложения.
Например да се построи училището. Нашето училище. Две-три години правихме събрания, щото децата учеха в едно много мининко (мъничко) училище — не добро и туберколозата некоги не можеше да се лекува, от простуди, от това-онова. Приказват да направиме училище, ама требва да се направат тухлите в Скъта чак, край Мало Пещене и от там да се докарат тука. Правим събрание, они (хората) отказват. Оно (това) трудно е, каша направим — илядо (хиляда) тухли, па да ги опечем, па да ги прекара… Добре, ама той беше секретар-бирник, некой Анто Неделков и стана, и каза така: „ Ти сега като си идеш, най-напред ше отвиеш чергата и детето спи, и ти ше го цалуниш (целунеш) и ше си легнеш. Но ако го докараш тука на училище и туберколозата го фане за дробовете, ти ша продаваш ниви и ливади и не можеш да го излекуваш.“ И като взе да им приказва, всички вдигнаа ръце, съгласни са и докарааме шестотин иляди (600 000) тухли сме направиле, шестотин иляди. И училището правиме с тия тухли, и други работи правихме тука обществени. Значи целото село направи шестотин иляди тухли, печени у Скъта и ги прекара.
V.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?
Кой обича, ама кои обича отива на събрание. Не е задължително. Няма, ние обичахме, а бех и на възраст и обичах да ходя. Така бе, ходехме.
V.3. Кой разпореждаше как да се извършва работата по общинските земи и имоти?
Съвета, общината.
V.4. Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?
Без отговор.
V.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?
Без конкретен отговор.
V.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха?
Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?
Ако не отидат? Много хора ще се обидат.
V.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?
Без отговор.
VI. СЕЛСКА ВЗАИМОПОМОЩ
VI.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?
Много, много си помагахме, много. Например ше си прекарваме снопите. Ша ожънем, да вършиме снопове, да ги прекараме от там тука, вършачка имаше. Частна вършачка. И ша прекараш тука накрая в полето и ша ги направиш на копен /12/. Добре, ама всеки не може сам да го прави тоя копен, сберат се пет-шестина къщи с колата прекарват, едни подават отдоле, вдигат го и направи се цяла линия. Като дойде вършачката — частната, почва да вършее. Те така.
И от хората събираа така помощ, а и селото помагаше, значи изгорело му къщата, изгорело му сеното, нещо друго, помагаа.
VI.2. А Вие помагали ли сте? Знаете лн някакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във нашето село? Имало ли е селски кош? Селски хамбар? Друго?
Не сме имали селски кош. Не знам да с имало такова нещо. Ма нямаше ора (хора) така закъсале.
VI.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?
VI.4. Какви дейности в селото се извършваха колективно?
Така са направени кладенците, банята, училището, пътищата, всичко — на трудова. Десет дена ще ги отбиваш да работиш—От всяка къща мъжът трябва да излезе да работи десет дена без пари.
Например черквата, коги е правена некоги, па е правена по тоя начин. Преди девети, много по-рано, я съм девета година роден и она е направена. Селото, селото са прекарвали песаци, камъни от Манастира са карале и му викат Манастира, некоги е било манастир преди турско време. От там камъни са ги карале, ама всичко общо, с коли (каруци). Много са помагале некои хора и не са задирвали, разбираш ли? Сеги се изнежиа ората и станаа капризни.
Думи, които се нуждаят от обяснение:
1. ашлама — ашладисано растение, присадено. Тук става дума за ашладисани круши.
2. геран — кладенец с въже и кофа
3. шпор — готварска печка с фурна
4. фонд — общинска обработваема земя
5. бранище — гора, която се пази
6. соп — чучур на чешма
7. грапа — брана
8. дуд — черница
9. тръсище — блато, мочурливо място
10. беглик — данък за животно
11. уем — такса за мелене на зърно
12. копен — голям кръгъл и островръх куп снопи, наредени с класовете навътре.
5.5. АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК 1 - ИНТЕРВЮ за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор: ЦВЕТКО ПЕТКОВ ЦВЕТКОВ, с. Баница, април-юни 1994
I. ЗАПОЗНАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ВЪЗРАСТ, СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИЯ. В ТОВА СЕЛО ЛИ Е РОДЕН? ПРОМЕНИЛ ЛИ Е МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО СИ — ИЗСЕЛВАНЕ, ПРЕСЕЛВАНЕ, РАБОТА ИЛИ УЧЕНИЕ ДРУГАДЕ, РОДНИНИ В СЕЛОТО?
ДОМАКИНСТВОТО НА ЛИЦЕТО ОКОЛО 1939 Г., ГОЛЕМИНА, СЪСТАВ, НАЧИН НА ЖИВОТ, ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОД, СОБСТВЕНОСТ, ИНВЕНТАР И ПР.
Роден съм на 7 септември 1919 г. Казвам се Цветко Петков Цветков. Роден съм в село Баница. Я съм почнал да работа на 14 години. Като завърших 1933, трети клас и баща ми ме прати да уча занаят- да плета на машина, в с. Ракево. И там съм работил 4 г. без да ми плащат, само са ме раниле (хранили), а-ха, чирак съм бил. До 37-ма година се прибрах тука и баща ми купи машина — продаде една крава, та ми купи плетачна машина. И я започнах да работа. И затова ми викат Цвеко (Цеко) плетача. Работил съм занаята до 50-та г. Като влезнахме в ТКЗС-то, я ликвидирах занаята. През това време съм помагал на баща ми и майка ми със земеделие — с овци, с крави, с телета, с кокошки, с прасета. И така 56-та ние влезнахме в ТКЗС-то. Бях в Управителния съвет, бях бригадир до 59 г. И 59 г. дойде председателя, един с висше образование и ми вика: „Цеко, за тебе место нема тука“. Тогава членувах в БЗНС, членувам и днеска. През тия години съм работил с тях безпогрешно, на честни начала, но така се стекоха обстоятелствата, я требаше да напуща. Дадоха ми документ, че ме освобождават. И я станах от тук, та във Враца, да си търся работа. Там имам зет, сестра ми е по-млада от мене. Оня е майстор, отидох с него да ставам майстор. Работих май 2–3 месеца и по едно време се оказа место свободно в Булгарплод-Враца за началник склад на плодове и зеленчуци. Я, въпреки че немах практиката, не съм учил некое училище, рискувах, реших и отидох там — 59 година през април месец и лека по-лека се научих. 13 години седех там на един склад за износ на плодове и зеленчуци. Тогава беше разцвета на ТКЗС-то. Тогава имаше всичко.
Оттам, един от Бабино, мошеник, като дойдеше у склада, всичко взимаше, без да плаща, без да прави сметка, че това се води на човек, да отговаря. Изпокарахме се. И събра един път другарски съд — имаше към предприятията, че яз съм спал в склада… И верно, спах в склада, та те ме ползваха като пазач и я си пазех моята стока; … и че ползвам плодове и зеленчуци без да плащам. А он си ги взимаше така. Та ме накараха и дадох молба — доброволно да напусна.
Обаче във Враца има представителство на Булгарплод-София. И я днеска напущих тука, на другия ден започнах там. Они после дойдоха да ме викат да се върна, напущих един склад с голям капацитет и голяма отговорност. Но как ще да е, я се не върнах, прекарах там 8 години, там се пенсионирах. Та 13 и 8–21, и 6 в ТКЗС — това ми е целия трудов стаж.
Като си се върнал, с кого си живял?
Я като се върнах от занаята, майка ми, бог да я прости, беше жива, тя почина на 42 г.
Какво образование е имала?
Никакво образование, също и баща ми. Баща ми можеше да пише, тя не можеше. Брат му (на бащата) е даден храненик на 40 дни, че майка им с умряла от родилна треска и не е имало кой да гледа детето. И они са го дали хранениче тука. Той почина и той. Сестра му се е оженила пак тука и тя е починала, така че, като се върнах от Ракево, взех да плета тука, взех да им помагам. Майка ми като почина останахме трима души — я съм най-големият, имам две сестри още. Тази, втората, която е по мене, е починала, а другата е тука, на село.
Ние немахме някакво образование. Сестрите ми са с 3 клас, прогимназиален.
Я се ожених 40 година и тримата се женииме един подир друг. И ние останахме: я, жената, бог да я прости, и татко — трима души. Ние живеехме на друга къща, обаче направихме тук и я дойдох тука.
Децата кога се родиха?
42-ра ми се е родило първото, дъщерята, тя завърши висше образование — зоотехника, а 52-ра се роди пък момчето. Мислехме да минем само с едно, разликата е 10 г., не можахме да устискаме… Синът ми е в София, завърши инженерство. Снахата е също с висше образование. Дъщерята е в Оходен, тя е близо. Тя работи в Оходен, работи и в село като зоотехник. Беше кмет на Оходен, два мандата. Така че децата съм ги устроил. Я закъсах, че жена ми почина, и останах сам — 11 години ка почина. Възел, колко щеш да го разплиташ. Я исках още втората година да търся некоя женица. Обаче, дъщеря ми не даде: „Тя като дойде, я ще я изгона, на майка ми в къщата — не“. И я се съгласих. Всичко си пада на мене. Тя си има внуче на 4–5 г. Тия софиянците, как да ти кажа. Снахата е от Девине, тя завърши медицина, детски лекар е, способна е, но е студена. Ние не бехме съгласни с тая негова женитба, да си е тука, във Враца, той отиде в София, она го прилъга, отиде в София и ни натири, с месеци не идваше, и така, че устроил се е в София, много добре, апартамент си има негов. В един експериментален блок, къде Мотопистата, та там живее. Добре е, не ме закача с нищо, я съм свикнал да се трудя и да си имам всичко. Занимавам се с всичко, но най - ми е приятно да си гледам пчелите.
39-та г. бил ли си член на кооперация, имало ли е тук кооперация?
Кооперация земеделска немаше. Имаше занаятчийско сдружение. В него влизаха всички занаятчии — шивачи, бръснари, обущари, тичлери (1). Но това сдружение не играеше кой знае каква роля, но ни обединяваше, така като занаятчии, събирахме се. Имахме нещо като членски внос, колкото да поддържаме помещението, все за текущи работи. А иначе никой, ние сами се издържахме. Друго сдружение не е имало.
Потребителната кооперация я имаше, може би 1910 г. е създадена. Тя е създадена от 7 човека и тогава, за да заработи, те са заложили земя, кой е имал, кой е нямал е заложил воловете си, средства и са отворили, създали тая кооперация. В смисъл такъв, че да бойкотират частните магазини. Те продаваха на по-ниски цени.
А на читалището бил ли си член?
Не съм бил.
Като живееше с баща си, майка си, сестрите си от какво изкарвахте пари?
От земеделието. Имах по това време и деда, дето съм кръстен на него, и гледахме около 60 овци. Деда при нас живееше.
39-та, колко души живяхте заедно?
Четирима със стареца.
А сестрите, къде живееха тогава?
О, тука бяха, значи 6 човека. От земеделие. Продавахме ягънца, овце, вълна, телета, крави, царевица, жито най-много продавахме.
А ти с твоя занаят не си ли печелел тогава?
Не. Занаятът на село беше само 6 месеца, през зимния период. Жените си предят от тяхната вълна. Даже тогава ние плащахме данъци. Тогава зарегистрирах, че ще работя на дюкян. Та ми дадоха кочан фактури, па искаха да ме облагат за цяла година. Я дадох една молба до София, до инспекцията, и от там ми казаха, че нямат право да ме санкционионират за цяла година, а само за 6 месеца.
Всички ли работехте в земеделието?
Всички: и майка ми, и сестрите, а стареца — овчар беше, гледаше овците, ама и ние му помагахме. Гледаше само нашите овци. Имахме кошари по къра, дето имахме земя, там спеха и зимъска.
А на други хора рабохте ли земя?
Не, никак. А сме купувале хора отвреме-навреме да ни помагат: у жътва — днеска 2-ма, утре-3-ма. Работехме около 40 дка земя, и 20 дка бяха ливади. Общо 60 дка наша собствена земя.
Давали ли сте на други да я работят?
Не, не, ние сме си я работиле, прегало сме имали.
Баща ти, майка ти, членували ли са в кооперация тогава?
Баща ми членуваше в потребителната кооперация.
Какъв добитък имахте?
Отглеждахме крави — едно прегало — две крави, теле, около 60 овце, те варират, кокошки, прасета — по 1, 2, по 3 — продавахме по една — оттам си взимахме парите.
А какъв инвентар имахте?
Ние не сме имали вършачки. Имали сме плуг, каруца.
А в двора какви селскостопански постройки сте имали?
Е, тука нема. Там, дето бехме имахме един кош — отдоле беше за животните, отгоре — храната, кукуруза, житото… Кошара е съвсем друго. Кошара — по полето, а и в двора можеш да направиш. В нея спят козите, овците. Кош е друго. В него — кравите, кокошките в курниците, прасето — кочина.
Какви сте били вие, как мислиш — бедни, богати ли?
По онова време прилично сме били, средни сме били. Ни най-богати, ни най-бедни. Живели сме да преживяваме.
Къщата ви е била Ваша, собствена. Колко стаи имаше?
Тя беше с една стая и друга му викаме къщи. Стара къща. По онова време се правеше така — една постройка с две разпределения. В едното са спали, а в другото има комин. Знаеш ли какво значи камина? В тая камина тука са готвиле, тука са гърнето с боба вариле. Абе, то огнище с комин. Покрай това огнище са готвиле, месиле, яли, всичко са правиле. Зиме, лете — все на това место. После това го бутнахме. Я като дойдох тука, сестра ми остана горе, бутнахме го. Всичко с дърва.
Чешма имахте ли в двора, в къщата? А кладенец?
Не, не. Чешмите не бяха канализирани. Тука имаше 4–5 чешми извън двора. Тоалетна в двора имаше.
II. ИНФОРМИРАНОСТ НА ИНТЕРВЮИРАНИЯ ОТНОСНО ИЗСЛЕДВАНИЯ ОБЕКТ
II. 1. Информираност за наличието на общинските земи и техния вид.
II. 1. 1. Знаете ли коя земя в селото е общинска земя?
II.1. 2. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?
Общинската земя беше покрай селото. Общинска земя имаше и в Балкана. Общо едната и другата — 1200 дка.
II.1.3. Какви видове е била общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?
Общинската земя беше покрай селото, около 1200 дка. Общинска земя имаше и в Балкана. Общо едната и другата — 1200 дка. Това е било работна земя. В Балкана е била гора. Пасището си е отделно. Имало е общинско пасище — посрай селото. Имало е и общинска ливада. Трайни насаждения не е имало на селото. Имахме — всеки частник си имаше трайни насаждения — земя, градини. Всичко си беше частно. Не е имало общински.
II. 1. 4. Какви са местните думи за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите, къде бяха тези земи — по вид и наименование на местността?
Това е селото. Покрай селото е пасище — това е общинското. Фондовете, общинската земя — тя е на две-три места. Тя я има и от този край, пък и от тоя. Общинската гора е некъде тъдява.
А къде е била ливадата, селската ливада?
След като тук е гората, това е тъдява — към Милин камик. Е не знам къде е, по около 80 дка. И днеска си стои… Тук идваш от Враца, тук е Мало Пещене. Ливадата е срещу Мало Пещене. Церов дол е къде Мало Пещене, тук идват за вода да се лекуват.
А мера, мера на какво казвахте?
Мера(2) казваме на даден район — дали ще бъде бобище, дали ще бъде това — еди коя си мера — селище, бобище, Букура, на това му казваме мера.Земя е, само земя.
Бранище вече е къде Балкана, къде Милин камик, тука е минал Ботев, от Козлодуй, и първата битка е на Милин камик.
II.1. 5. Знаете ли чия собственост е била земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?
II.1 .6. Знаете ли дали в селото е имало други нечастни земи (освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.
Черквата нема. А читалището има, но точно къде е, що е, не знам. А училището — селската ливада. Давало я е под наем. Косят ги. Ако искаш точно да знаеш, в селото едно време имаше бикарник. Там се гледа едно животно за заплождане на частните крави — бик, нерез, козел, овни. Сеното от ливадата се караше там и се плащаше нещо на училището.
II. 2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето
II. 2. 1. Знаете ли как са придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Има ли други начини по които е била придобита общинска земя? Как се е вземало решение за това?
След като си заминале турците, тук е останало турска земя. Тия от село се дигат, трима човека. Единият е Тошко Неделков, на жена ми деда. Един Тодор Даскала, който е и имал сестра, оженила се по турчин. И един Вълко Мариновски, от такъв род, дигат се с торбичките пеш, и у Цариград. И го намират, и златни пари са носили у торбиците, та са го намерили тама и са платиле земята, тая селската ливада, дето си е и днеска.
Това Рушидовото ли е?
Не, това е отделно. И Рушидовото са купиле. Като се върнале оттам, ливадата е останала селска, и към училището, а Рушидовото е разделено на цялото село — по половин дка, по един дка. Представете си, че е разделено така и с течение на времето то се е променило.
Придобиването е една сложна работа. Наше село не е било тук. Било е на едно място, казваме му Селището. Къде Крешка. Там са били в землянки, били са малко народ. Тук е било все гора. Изворите са биле извори, както е и днеска. Тогава, зимно време, хората са се занимавали повече със свине. Коне са пасли също така. И овце. Това им е било поминъка. Обаче свинете зимно време изчезват и ги нема. Тия по дирята, по дирята и ги намират тука на това място дето сме сега ние. Тук има минерална вода. Само че ние не можем да хванем капацитета доле да си я вземем само топлата, а тя се меша. И тия оттам като виделе, че тука има вода и е по-добре, и се преместили в селото.
Как са вземали тази земя ли?
Като се пресели тука, той взема, очиства даден район, место и го завладява. Тоя тука, оня -тамо, така леко полеко, и нали тогава е имало съвети, може, може и примитивни да са били, като са видели, че тия завладяват земя на онова време, тия вземале Съвета да казва — Това тука е наше, вие — оттатък. Граница правят. Та така е останала тази земя. Пак е имало умни хора — най-напред че оставим место за пасище на тая стока, след това…
Ти каза, че тази общинска земя е давана под наем?
Да. Тая общинска земя е давана под наем и по-късно са я обявиле, не знам коя година, за оземляване. Като на бай …
II. 2 .2. Имате ли информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?
II. 2 .3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как се е постъпвало при различните случаи? Как е заплащано и как са се ползвали парите?
II. 2. 4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета (започнали сте сами да я обработвате)?
II. 3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото
II. 3. 1. В землището на селото имало ли е местности,забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки? Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?
….викаме Манастира. И доскоро камъните си беха там. Кога е правено незнам, кога е бутано, пак не знам. Ние имахме место там и я съм ходил да гледам. Как да ти кажа, една плоча имаше по-голяма от тази маса, кръгла. Това е историческо место.
II. 3. 2. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.
Историческо место са дърветата горе над селото — ей, те се видат — у Балкана. Не дудовете, ние му викаме Крешта, що е само камик. И сега са си дърветата там. Ей толкова дебели. Та там ние ходехме на оброк му викахме. Там се колеше, казаните с чорба, па ше идеш там, па музика, па всеки си отнесе, и насядаме, па музика, па приказки, смех. И се прибираме. Имаше си определен ден. За Ботевите празници — отделно, на 2 юни. И там беше така. На 2 юни училището, децата под строй — горе. Попа иде да чете. Селото от всяка къща по двама — горе.С всичко. И смех, приказки, веселие, музика. Военните доаждаха (идваха) да свирят. Но това след 9-ти изчезна.
II. 3. 3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и на другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?
Понеже водата е изворна, то няма такива правила. Но тогава имаше нощние, сега нема нощние. Нощни хора като пазачи, възрастни хора и им плащаше Съвета. Беа (бяха) 6 човека, 3 по 2 и цяла нощ обикаляха.
Имало ли е случаи да хващат някой?
Имало е. После си имаше полски пазачи. Пъдари им викаме. Имаше си пъдар на лозята, имаше си пъдар на другото землище, и така че, некак си беше по-уредено. Нямаше такива кражби. Циганите беа по-малко. Направо глобяваха.
II. 3. 4. Знаете ли дали са залесявани по онова време някакви обекти — долища, сипеи, други места? Знаете ли дали е имало хора, които са облагородявали (присаждали) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване? Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?
Да, залесяваха акации. Ние, училището, и я съм одил (ходил). През месец март всяко едно дете ще вземе казмъта и ще вземе едно дръвче, каквото ще, и ще вървим еди къде си.
II.3. 5. Знаете ли как се е осъществявал контролът относно спазването на правилата и забраните? Какви наказания, глоби, проклятия, санкции са налагани при нарушаване на правилата и неспазване на забраните?
III. ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ ОТ ДОМАКИНСТВОТО
III.1. Ползване на общинските земи, гори, води и пр. от домакинството на лицето
III.1.1. Ползване на пасищата
III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как? Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали (говедар, овчар, козар и т.н.), който се ползваше от Вашето домакинство? Плащахте ли такси за паша в общинските пасища? На кого ги плащахте?Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?
Всеки на свойто си. Селската ливада — не можеш да пасеш там. Ти можеш да пасеш след като се окоси тревата. Всичките са можели, нищо се не е плащало. Общо место е било това, дето рисувах покрай селото — пасището. Но се плаща. Всеки сам пасеше. Преди 9-ти немаше овчар, всеки сам. Ако имаше некъде, става дума за козар. Защо тоя има една коза, другия една и ги даваа. Какво са плащале, не знам. Не съм имал кози.
III.1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)? Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?
Не. Я не съм. Въобще нашето семейство не е. Обаче гъби се береа от други. Не за продан, а за собствени нужди.
III.1.2. Ползване на обработваема общинска земя
III.1.2.1. Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това? При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условията?
Не е имало трайни насаждения на селото. Имахме — всеки частник си имаше — земя, градини. Всичко си беше частно, не е имало общински.
III.1.2.2. Вашето домакинство ползвало ли е общински ливади?
Как? Как се предоставяха за ползване? А Вие, Вашето домакинство как, при какви условия, ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?
Селската ливада — не можеш да пасеш там. Ти можеш да пасеш след като се окоси тревата.
III.1.2.3. Как се ползваше цялата земя в землището на селото (обработваема и ливади) — частна, общинска и др., след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвали ли сте земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране, на „баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?
Ти можеш да пасеш на ливадата след като се окоси тревата. Всичките са можели, нищо не се е плащало. Общо место е било това, покрай селото — пасището. Не се плаща. Гъби се береа от други, я не съм. Не за продан, а за собствени нужди.
III. 1. 3. Ползване на общинските гори
III.1.3.1. Вие и Вашето домакинство ползвали ли сте общинските гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората (за дърва и дървен материал) другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой от къде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?
Общинската гора си е била общинска. Обаче ние си имахме отделно гора, всяко семейство — купило си е, наследило. И ние тия гори си ги пазехме , не можеш да сечеш как сега.
По всяко време ли си могъл да сечеш? Трябват ти дърва, отиваш?
Така беше. Обаче след това, горските, преди 9-ти, сложиха ръка на горите, и можеш да сечеш, никой нема да те запре, но преди това ще ходиш да си вземеш позволително.
А плащаш ли нещо за него?
Много малко, за марките. И там ще ти определят какво ще изсечеш. И после тия гори влезнаха в ТКЗС-то, и край.
А който няма гора, дърва?
Купува си. Ние не сме продавале дърва, ама други са продавале, дажи ние сме купувале от други, не за огрев, а за строителен материал.
III.1.3.2. Знаете ли дали общинските гори са давани, продавани (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вие, Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи? Някакъв случай да знаете, да помните?
Не, не е давана.В Балкана ние имахме, и ние, и повече от половината село имаше. Там го сечеше гола сеч. Като ще го сече -наред. Това е една ивица 5–6–10 метра.
III.1.3.3. Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?
Оно (то) е все същото. То се пази само по себе си. Едното с другото.
III. 1.3.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби и др.? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?
Шума — това го прибирахме за животните. Не е плащано.
III.1.3.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?
III.1.3.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?
Не, никой от назе не е ловджия. Те си имаха ловни дружинки. Преди 9-ти имаше ловджии, но те не бяха организирани. Ловджия си купил пушка, плащаше нещо на Съвета. Обаче след 9-ти направиха дружество, обединиха ги, дават документи, билети, и така уж, горе-долу, понеже горите се изсекоха, остана малко дивеч и затова ги ограничиха.
III.1.4. Ползване на води и инертни материали
III.1.4.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец — къде, извор, друго какво?
От селските чешми и геране.
III.1.4.2. Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?
Водата си течеше свободно, селото ги беше направило на чешми, от чешмата един соп, е - така, е — и водата върви. Я ида с кобилицата — едно отпреде, едно отзаде и си донеса. Имаше и тогава геране, тук-таме никой си изкопал. По бяха малко. Но цялото село тогава се снабдяваше оттам. За вода не сме плащали нищо. А кой ги е правил тия чешми?
Ами селото на доброволни начала. Събират се хора, идат, изчистят, и така. После, като стана 9-ти, самият съвет, държавата отпускаше пари на ТКЗС, на Съвета, голяма работа да стане, и тогава ги канализираха. В един резервоар всички.
III.1.4.3. Ползвахте ли Вие и Вашето домакинство вода за поливане? Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса за това?
III.1.4.3. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси?
Как се казваха тези такси? Някой от селото плащал ли е за риболов?
III.1.4.4. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? А от другаде — планината, кариери и др.?
Камъни си вземахме от нашата кориера. Имаше и частна, и общинска. На общинската не плащахме нищо. На частната бе по-нагоре, и камъните по-добри и по-открити. Пясък и чакъл карахме от Криводол, на 20 км., с кравите се заредиме.
А там откъде, от реката ли?
От Ботунята. Отначало не плащахме, а после — общината…, но и там се плащаше малко, колко да не е без хич, направиха роднини.
III.2. Ползване на общински имоти
III.2.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти — складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как, по какъв начин? Опишете. При какви условия?
Воденицата — направиха нещо като сдружение. И рода, колко души са, заложиха земя. Повоче бяха роднини. Направиха воденицата и така. Друго сдружение — с течение на времето по тоя начин се събираха, та купуваха вършачки. Преди 9-ти, 3–4 човека се съберат и заложат в банката нещо и отидат та купят. Такива имаше 5–6 вършачки. Само един беше купил самичък. Това са сдруженията, дето ви бях казал, че имаше, задругите. А сега, по новому — и сие — дружество, фирма.
III.3. Правила, контрол и санкции при ползване на общинските земи и имоти
III.3.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?
Тогава като се избира кмет, селото си избира съветници. Всяка махала си избира по един човек, дето ще представлява тая махала. И кмета събира съветниците, старейшините, и те какво решение вземат, това е.
А те допитваха ли се до хората?
Тука беше пълно с народ. Като изскочиш на улицата и казваш: „Ти нали си съветник, вземете та направете това, онова…“, та между другото се разговаряше.
А общоселското събрание? За какво? Какво решаваше?
Правеха, правеха често. Кооперацията правеше такова събание да се види какъв е животът на тия, които са членове. Някои протестираха — защо вие продавате това, защо купувате онова. Кооперацията изкупуваше всичко, което ние произведем — жито, кукуруз, складовете си бяха тука. И кметството правеше събрания, даже по-често. Ще се запролети, требва да се спре стоката. Като се прибере и царевицата, почва да се сее. Всеки сее, но като се ожъне, се пускаха тия площи на стока и тя си ходеше свободно. И те нарочно ги пускаха, та като ходеше стоката, то се тори земята.
И като стане значи нужда вече, се прави събрание, ще се сее ниви, ще се угарисват нивите — и ти вече ще вардиш.
III.3.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?
А ако някой не се съобразяваше с това дето е решил кмета?
Болшинството определяше. Може кмета да не е съгласен, съветниците решаваха. И да има некой недоволен, той ще не ще…
III.3.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията?
Я съм ходел. Не е било задължително, но хората бяха любопитни и бяха близо до властта, и властта им обръщаше внимание. А сега, след 9-ти, не знам.
III.4. Общински земи и икономика на селското домакинство
III.4.1. Каква полза имаше Вашето домакинство от общинските земи и имоти? Имаше ли значение тяхното ползване за икономическото състояние на Вашето домакинство? Можете ли да кажете какъв дял от семейния бюджет е бил свързан с ползването на общинските земи?
Не сме били зависими от общинската земя.
III.4.2. Продавахте ли набрани в общинските земи гъби, плодове, шипки, билки и др.под.?
Не.
III.4.3. Продавахте ли дърва и дървен материал, добити в общинската гора?
Не.
III.4.4. Можеше ли Вашето домакинство да съществува (функционира) нормално, ако нямаше общински земи в селото или не можехте, да ги ползвате?
Не сме били зависими от тая земя.
IV. ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
IV.1. Вашето домакинство (или отделни негови членове) имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?
Моят баща е участвал. Например, селото ни нравеха улици и от Съвета го викат и кажат: „Ти, бай Петко, ще представиш три кубици камъни еди къде си. Ще идеш там с колита си, ще извадиш, ще сбираш“. Те определяха, имаше кантониери, които се занимаваха с тая работа. И баща ми днеска иде, предаде ги и после на доброволни начала правят. И се насмеят цял ден, и се наприказват, и свършат работа. Абе, самият въздух ли, самата атмосфера ли ги свързваше тия хора. А сега сме зверове.
Някой отказвал ли е да върши такива работи?
О, във всяко стадо си има некоя овца, която ходи настрани. Какво ще го наказват. То съвестта го бори. И като го видят, му се подиграват.
Кой поддържаше общинските земи? Някой грижел ли се е за тях?
Всеки сам, като му се даде. Общо не е имало.
IV.2. Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как ставаше това почистване? Кой участваше?
По естествен начин се поддържат.
IV.3. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при залесяване на общински имоти? Засаждали ли сте, облагородявали ли сте орехи и плодни дървета в общинските земи, предназначени за общо ползване?
IV.4. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?
IV.5. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи (Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо? Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?
V. ПРАВИЛА, КОНТРОЛ И САНКЦИИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
V.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи? Каква роля в това отношение имаше кметът, общината (като институция), общоселското събрание?
V.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?
V.3. Кой разпореждаше как да се извършва работата по общинските земи и имоти?
V.4. Вие или някои от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?
V.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?
V.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха?
Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?
V.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?
VI. СЕЛСКА ВЗАИМОПОМОЩ
VI.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?
VI.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли някакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във Вашето село? Имало ли е селски кош? Селски хамбар? Друго? Помагаха ли си хората?
Я вчера ви казах, че е имало зареда. А заредата значи, че язе, сестра ми, другата ми сестра, комшиите се сберем. Я днеска да идем да копаем на назе (нас), и се сберем една зареда. Не само по роднинска линия. Иначе като вземе да прави къща, комшиите се сберем, че впрегнем колата, ще докараме песък. И я съм ходил. Тогава имаше такава връзка.
Селски кош — не имаше друго. Заградено, ние му викахме капан. Ако да кажем, че моите крави са изскочили и са направили пакост на тебе. Пъдарът кара кривите в селския капан. Заградено е плет, наказани като на арест. Това значи капан.
VI.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?
Помощ от общината? Някой нещо го сполети, къща изгори?
Имаше такова нещо. Ако некой, даже се пали селото и Съвета тогава прави организация чрез съветниците. Ще събираме по кофа жито или кукуруз, и ходи каруцата по къщите.
VI.4. Какви дейности в селото се извършваха колективно?
Да се направи път…Редки неща, за общи нужди. Сгради не са правени общо.
5.6. АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК 1 - ИНТЕРВЮ за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор ИВАН МЛАДЕНОВ ШИШКОВСКИ село Баница, Врачанско, април-юни 1994г.
1. ЗАПОЗНАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ВЪЗРАСТ, СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИЯ. В ТОВА СЕЛО ЛИ Е РОДЕН? ПРОМЕНЯЛ ЛИ Е МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО СИ — ИЗСЕЛВАНЕ, ПРЕСЕЛВАНЕ, РАБОТА ИЛИ УЧЕНИЕ ДРУГАДЕ, РОДНИНИ В СЕЛОТО? ДОМАКИНСТВОТО НА ЛИЦЕТО ОКОЛО 1939Г., ГОЛЕМИНА, СЪСТАВ, НАЧИН НА ЖИВОТ, ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОД, СОБСТВЕНОСТ, ИНВЕНТАР И ПР.
Иван Младенов Шишковски, роден 11-та година, 18 юли. Тук, у Баница. Не съм напускал селото, само тук съм живял.
Женил съм се 30-та година. Имам две деца — момиче и момче. Момичето се роди 1932, момчето-1934 г.
Като се ожених, отидох на жената у дома. Това е на жената, дошъл съм на дома на жената. Заедно сме живели 5 души. Деда ми, баща ми, майка ми, брата и аз. Като се ожених, на дома на жената заварих 4 стари хора. И ние двамата — 6 души.
Имам трети клас. Бабичката има първи. Моите родители грамотни бяха, ама не са учили и ония. Брат ми е по-голям, ученик беше 39-та. Той е роден 1908 година. Свършил е 11 клас. Последно е завършил в Лом педагогическа гимназия, и е свирел на цигулка. Полувисше се водеше.
Не съм членувал в кооперация. Старци основаха една кооперация, казва се Земеделец. Не съм бил член, ходил съм на събрания, викали са ме. А сега 50 години има, викат му Селкооп. Бил съм член на читалището, ама рядко съм ходил.
Работа съм почнал от 10-годишен. Земеделие. Земеделие и лозе, лозен труд. 40 години съм бил в лозарска бригада, от 1950 г. насам.
Пари изкарвахме — продадем някоя кофа жито, някоя - кукуруз, някое ягне (агне). Продавахме жито, кукуруз, овце, прасета. Вземахме някой лев, платим си налога. Преди 9-ти татко (говори дъщерята) е имал много жито, и житото е било скъпо. Тогава е продал повече жито и тогава за първи път преди 9-ти е купил вече бели чаршафи. Дотогава са били все с черги. Тъкала е майка памук, насадиме памук, берем памук, бием памука. И бабичката (жена ми) тъче и имахме по една риза памучна от собствения памук. Преди е било все коноп. Малко памук бехме насадили, да се облечем. Не сме продавале от памука, за нас си беше.
Тогива (тогава) всеки имаше земя, частна земя. Тук заварих 50 дка. имот, я съм донел 52 дка. 102 дка общо. Земя сме давале на изполица, 2–3 години. Иначе сме викале цигани да работят. Имаше цигани, давахме им жито, кукуруз, пари, та работят. Изполица сме давали, давале сме до 20 дка. През лотото може да има, да съм платил на къде 40 души. Не е имало баш редовно да работят. През жътвата, по време на кукуруза, 40 души съм им плащал. И с жито, и с пари, и мешано. Под аренда не сме взимале. Ние нашата земя не можем обработим.
Гурбетчии — няма такова нещо. Къде ще ходят на печалба.
Тая къща я съм я правил. 42-ра година. Има три стаи, и маза има. Три отделения. Чешма не сме имали на двора. И ток също. Тоалетната е навън, в двора. Геран (кладенец) не е имало тогава. Тоя геран е правен наскоро. Долу, насред село имаше три чешми. И банята с минерална вода.
Отоплявахме се с дърва, печка с дърва. Зиме и лете готвехме на печката. Огнище тука нема. У старата къща, до 42-ра г. имаше. Печка е имало в кюмбета, в двете стаи имаше, а в по-голямата, в средата — огнище.
Добитък — овци-30; крави-6; кокошки-30; свине-по 15 свине; телета сме имале, еми 30 овци и 20 ягънца. Биволици съм държал от 57-ма г.
Инвентар, сечива — плуг, каруца. Каруца и волска кола е различно. Дървена кола е различно, и каруца е различно.
Имахме кошара — от гора (дърва), покрита със слама. Горе е дърво с покрив от слама. Имахме кошове, дето държахме житото. От слама. Ние сме средни, били сме средни.
II. ИНФОРМИРАНОСТ НА ИНТЕРВЮИРАНИЯ ОТНОСНО ИЗСЛЕДВАНИЯ ОБЕКТ
II.1. Информираност за наличието на общинските земи и техния вид.
II.1.1. Знаете ли коя земя в селото е общинска земя?
Тука, до сами селото. 30 дка., повече — не. Казвала се е общински фондове.
II.1.2. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?
Имаше обществени фондове. Общината е имала селската ливада. Църквата е имала 10 дка.
II.1.3. Какви видове е била общинската земя в селото: мера, пасища, ливада, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?
Не е била гори и ливади. Работна земя е била. Обработваема, работна земя. Ражда жито и кукуруз. Селска ливада имало е накрай селото, та пасат овците. Полето е общинско. Обществено поле, не се работи никак. И сега има покрай селото поле. Мера се казва на всичката земя. На тази, която е обработваема. И на пасищата се казва мера. Думата мера — на всяка една земя. Ти що кажеш земя, ти ще кажеш мера.
Трайни насаждения не е имало. След 9-ти сме садили череши 500 дка. След 9-ти е залесено. Преди 9-ти не е садено нищо. Горското сади след 9-ти тополи.
Бранище се казва на гора от 5 дка., или 10 дка., или имот. Имот — казва му се бранище. Имот и бранище е едно и също И гора, и имот. Бранище се казва и на гора, където е сечено. Така го разбирам. Земя, която е била с гора, се казва бранище. Могло е, що да не е могло (става дума за добитъка дали е могъл там да пасе) Из гората се ходеше без ограничения. Особено козите.
II.1.4. Какви са местните думи за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде, бяха тези земи — по вид и наименование на местността?
Церов дол (има церове — вид дърво). Намира се на изток от селото. Пътят за Враца е юг, а той (Церов дол) е на изток. Тук на юг е гората, у Балкана, частната гора. На запад има гора, друга, и она е частна — 900 дка. На запад има имот, работен имот. На север има пак работен имот, частен. Общинските земи, фондовете — ей тука, на север, до сами селото, до сами полето. Селската ливада е на запад, между Баница и Чирен.
Частните имоти си имат име. Единият се казва Мираша, другият Барбатин, Крешка. Барбатин — имот, жито и кукуруз. Съвето си е турнал (сложил) имената.
Църковната земя — към Мало Пещене.
II.1.5. Знаете ли чия собственост е била земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?
Частната земя има пътища. Кой сака път казва на комисия, плаща на комисията, пуска си път до лозето. Плаща тая земя. До кукуруза, до нивите си има пътища, редовни пътища.
II.1.6. Знаете ли дали в селото е имало други нечастни земи (освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.
Държавна (земя) — тука в селото не е имало. На читалището - давали са. Църквата е имала 10 дка.
Дъщерята отговаря: Аз понеже съм била църковен настоятел знам, църковна земя е имало 10 дка., към Мало Пещене. Тази земя тогава е била работена. Давали са я да я работят. Сигурно е била на изполица — на църквата половината, другата — на тия, дето я работят. Така се е давало тогава. Училищна земя — требва да е имало и училищна земя. Читалището почна да има вече след 9-ти, преди 9-ти не е имало.
II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето
II.2.1. Знаете ли как са придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Има ли други начини по които е била придобита общинска земя? Как се е вземало решение, за това?
II.2.2. Имате ли информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?
II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време — дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как сее постъпвало при различните случаи? Как е заплащано и как са се ползвали парите?
Кметът я дава (общинската земя) под наем и прибира пари. Дава я на кои са от неговата партия, кои са близки. Не е продавана земя. Под наем само, за обработване.
Други хора, които не са имали достатъчно земя, могли ли са да обработват общинска земя под наем, например?
Могли са. Ама не може всеки да вземе. Кметът на който разреши, на свои хора.
II.2.4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета (започнали сте сами да я обработвате)?
Не, как ще взимаме…
II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото
II.3.1. В землището на селото имало ли е местности, забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки?
Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?
Тук няма такива места.
II.3.2. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.
Дъщерята: Тука край селото имаме едно вековно дърво, надписано така. И онзи ден като пасохме, там пише, че държавата го охранява. Тука край селото е, от запад. Едно дърво е, много е красиво. То беше оградено, сега е запуснато. Аз хвърлих табелката, да се закрепи горе.
II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и на другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?
Е, няма пазач. Цялото село си взима вода от двата кладенци. Има тук едно кладенче, Церов дол се казва.
II.3.4. Знаете ли дали са залесявани по онова време някакви обекти — долища, сипеи, други места? Знаете ли дали е имало хора, които са облагородявали (присаждали) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване?
Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?
След 9-ти е залесено. Преди 9-ти не е садено нищо. Горското сади след 9-ти тополи.
II.3.5. Знаете ли как се е осъществявал контролът относно спазването на правилата и забраните? Какви наказания, глоби, проклятия, санкции са налагани при нарушаване на правилата и неспазване на забраните?
III. ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ ОТ ДОМАКИНСТВОТО
III.1. Ползване на общинските земи, гори, води и пр. от домакинството на лицето
Всичко си изкарвахме от собствената земя.
III.1.1. Ползване на пасищата
III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как? Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали (говедар, овчар, козар и т.н.), който се ползваше от Вашето домакинство? Плащахте ли такси за паша в общинските пасища? На кого ги плащахте? Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?
Добитъка се пасеше на общинската земя, на полето. Който си имаше имот — може и там. Иначе всички пасат на полето. Не сме плащале нищо. А, плащахме беглик — пари на овца: по 2 лв., по З лв. ли.. И на крава, и на овца.
Всеки сам пасеше. Не е имало овчар, говедар. Всеки си пасе.
Може ли да пасеш на чуждо пасище? И не плащат нищо?
Може, бе. Не плащаш нищо. Има време кога се пасе, като мине 7 април, ливадите се завардват. След като се окосат ливадите, пасат се от всеки един. Няма да плащаш, няма нищо. Какво разрешение, след като окосат, се пускат животните.
III.1.1. 2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)? Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?
След като се окоси, може и да сме събирале.
Дъщерята: Тате, а билките като дете, които сте събирали, продавали ли сте или само за лична консумация са били?
— Само за нас. Не знам да е имало хора, които са продавале.
Не се е плащало. Какво да се плаща. На общинската земя е, не се е плащало.
III.1.2. Ползване на обработваема общинска земя
III.1.2.1. Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това?
При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условиятя?
Не сме взимали.
Кметът я дава под наем и събира пари. Ама не може всеки да вземе. Кметът на който разреши, на свои хора.
III.1.2.2. Вашето домакинство ползвало ли е общински ливади? Как? Как се предоставяха за ползване? А Вие, Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?
III.1.2.3. Как се ползваше цялата земя в землището на селото (обработваема и ливади) — частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвали ли сте земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на „баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?
Плащахме беглик - пари на овца: по 2лв., по З лв. ли… И на крава, и на овца. Има време кога се пасе, като мине 7 април, ливадите се завардват. След като се окосат ливадите, пасат се от всеки един. Няма да плащаш, няма нищо.
Не се иска разрешително, след като се окосат, се пускат животните.
III.1.3. Ползване на общинските гори
III.1.3.1. Вие и Вашето домакинство ползвали ли сте общинските гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората (за дърва и дървен материал) другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой от къде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?
Гората беше частна. Имал съм 20 дка.
А този, който няма, откъде е взимал дърва?
Ами купува. Горски — от 9-ти насам. Преди 9-ти не е имало горски, не е имало нищо. Абе, имаше горски, чакай, от горския - плащаш позволително и сечеш. Плаща се горският какво определи. Горският и кметът определят, и се плаща. Не помня точно какво.
Бранище се казва и на гора, където е сечено. Така го разбирам. Земя, която е била с гора, се казва бранище. Из гората се ходеше без ограничения (за добитъка). Особено козите.
III.1.3.2. Знаете ли дали общинските гори са давани, продавани (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вие, Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи?
Някакъв случай да знаете, да помните?
Без отговор.
III.1.3.3. Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?
Могло е, що да не е могло да ходи добитък. Из гората се ходеше без ограничения. Особено козите.
III.1.3.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби и др.? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?
Не се е плащало.
III.1.3.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?
Могло е, що да не е могло.
III.1.3.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?
На лов не съм ходил, а други ходят. По частните земи, ей в Балкана. Там билети си вадят, ходят на лов.
III.1.4. Ползване на води и инертни материали
III.1.4.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец — къде, извор, друго какво?
Ползвали сме селските чешми и кладенци.
III.1.4.2. Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване, на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?
Съвето си е правил чешмите. Селото си е направило чешмите и цяло село налива оттам. Не сме плащали нищо.
III.1.4.3. Ползвахте ли Вие и Вашето домакинство вода за поливане? Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса за това?
Имали сме тука Ралчова воденица, къде река Скъта. Там, у Катранковец пак имаше изворче, което тече, образува река и там сме имали градини, и ние сме поливали. Не сме плащали, това си е природна река.
III.1.4.3. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси? Как се казваха тези такси? Някой от селото плащал ли е за риболов?
Без отговор.
III.1.4.4. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? А от другаде — планината, кариери и др.?
Пясък от Криводол чак, камънье — тук си имаме кариера, оттам си вадиме. Това е частна кариера. И преди 9-ти имаше общинска и частна кариера. На общинската не сме плащали, вадиме си камъните. Ние не сме вадили камънье на частната, само на общинската.
III.2. Ползване на общински имоти
III.2.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти — складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как, по какъв начин? Опишете. При какви условия?
Само мелница, частна. Жито давахме, жито. Пари туриха сега скоро. По-напред си даваме жито.
III.3. Правила, контрол и санкции при ползване на общинските земи и имоти
III.3.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?
Кметът и други 4 души — общински съветници. Тия 5 души викат: „Ще дадеме 10 дка. на еди кой си“. Те взимат решения и ги дават на нихни (техни) хора.
Имало е събрания преди 9-ти, нали Сговора е държал власт. Може ли да не е имало събрания — и на селото, и на партията.
Имало е. Я не съм ходил на такива събрания.
III.3.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?
III.3.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията?
Я не съм ходил на тия общоселски събрания.
III.4. Общински земи и икономика на селското домакинство
III.4.1. Каква полза имаше Вашето домакинство от общинските земи и имоти? Имаше ли значение тяхното ползване за икономическото състояние на Вашето домакинство?
Можете ли да кажете какъв дял от семейния бюджет е бил свързан с ползването на общинските земи?
Всичко си изкарвахме от собствената земя.
III.4.2. Продавахте ли набрани в общинските земи гъби, плодове, шипки, билки и др.под.?
III.4.3. Продавахте ли дърва и дървен материал, добити в общинската гора?
III.4.4. Можеше ли Вашето домакинство да съществува (функционира) нормално, ако нямаше общински земи в селото или не можехте да ги ползвате?
Всичко си изкарвахме от собствената земя.
IV. ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
IV.1. Вашето домакинство (или отделни негови членове) имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?
Я не съм правил чешма. Дедо и баба са правили. От тоя дом не е имало да участват в построяването на пътища, за напояване. Трудови дни сме давали, ама след 9-ти за некои работи. За имото тези пътища са от старо време.
IV.2. Вашето домакинство, други хора, участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как ставаше това почистване? Кой участваше?
IV.3. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при залесяване на общински имоти? Засаждали ли сте, облагородявали ли сте орехи и плодни дървета в общинските земи, предназначени за общо ползване?
Тогава не е имало преди 9-ти. След 9-ти, от 50-та година насам са садени орехи, ей, Грачанския имот садиха.
IV.4. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти.
Без отговор.
IV.5. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи (Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо?
Зависело ли е това от участието и поддържането и грижата за общинските земи и имоти?
Без отговор.
V. ПРАВИЛА, КОНТРОЛ И САНКЦИИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
V.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи? Каква роля в това отношение имаше кметът, общината (като институция), общоселското събрание?
Кметът и други 4 души — общински съветници. Тия 5 души викат: „Ще дадеме 10 дка. фонд на еди кой си“. Те взимат решения и ги дадат на нихни (техни) хора.
V.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?
Без отговор.
V.3. Кой разпореждаше как да се извършва работата по общинските земи и имоти?
Кметът, Съвето.
V.4. Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?
Без отговор.
V.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?
Без отговор.
V.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха?
Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?
V.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?
VI. СЕЛСКА ВЗАИМОПОМОЩ
VI.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?
Ами всеки си работи имото, я да му помагам, он требва да ми плаща. Я немам време.
Е, идваха цигани за къщата да помагат, ама я им плащах. Роднината иде днес я да му работя, после той на мен.
VI .2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли някакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във Вашето село? Имало ли е селски кош? Селски хамбар? Друго?
Некога сме давали пари за крадени. Откраднали на някой нещо, общината му плаща. Давахме по 30 лв. като данък, да се плаща краденото.
Нещо като селска каса, така ли?
Не, Общината му плаща. Не е имало такава каса: да даваш пари и да можеш да взимаш. И селски хамбар не е имало. Общината си даваше по 2–3 овни и ги ядяхме на 31 май, на Милин Камик.
VI .3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?
Общината.
I.4. Какви дейности в селото се извършваха колективно?
Не е имало такива работи.
5.7. АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК 1 - ИНТЕРВЮ за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор ВЪЛО ЙОРДАНОВ ВАТОВ, с. Баница, Врачанско, април-юни 1994 г.
I. ЗАПОЗНАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ВЪЗРАСТ, СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИЯ.
В ТОВА СЕЛО ЛИ Е РОДЕН? ПРОМЕНЯЛ ЛИ Е МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО СИ – ИЗСЕЛВАНЕ, ПРЕСЕЛВАНЕ, РАБОТА ИЛИ УЧЕНИЕ ДРУГАДЕ, РОДНИНИ В СЕЛОТО?
ДОМАКИНСТВОТО НА ЛИЦЕТО ОКОЛО 1939 Г., ГОЛЕМИНА, СЪСТАВ, НАЧИН НА ЖИВОТ, ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОД, СОБСТВЕНОСТ, ИНВЕНТАР И ПР.
Роден съм 1921 г., на 31 май. Женен, с две деца – момче и момиче. Женил съм се 1943 г., 44-та бях на фронта. Имам основно образование. А 39-та – ученик съм бил.
Тогава, от малък все си работех – строител. Все съм бил строител. Работил съм в село, работил съм на турската граница. Напускал съм селото 4 пъти. Само аз, без семейството. Така съм напускал 4 години. Работил съм на атомна централа, в химкомбинат, къде ли не съм работил. В строителни организации.
Бил съм член на ТКЗС. 39-та не съм бил член. Чувал съм, че е имало кооперация, но не знам точно. Член съм бил на ТКЗС – 4 години. Останалите – само на държавна работа.
Коя година започна да работиш?
На 22 г. съм бил. Четири години съм бил на фронта, запаси и т.н.
На читалището да си бил член?
Не, не помня кога е образувано читалището.
Колко души бяхте в домакинството към 39-та?
Брат ми, майка ми и баща ми, и ние двамата – 5 човека. С жена ми. Брат ми не беше женен. Четиринадесет години е по-млад от мен.
Какво образование имаха майка ти, баща ти, брат ти?
Трети клас – брат ми. Майка ми не е ходила на училище. Старецът (бащата) беше козар, прислужник, барабанчик.
Как живеехте, от какво изкарвахте прехраната?
Работехме си земеделието. Земеделска работа си работехме. Гледал съм крави, после земята. Бабичката гледаше децата, когато се родиха. Старецът – глашатай, а ние ходехме с жената, та работехме земята, общо и с брат ми.
На други хора да сте работили?
Работил съм, ида да коса, да бразда – плащаха ми пари. Баща ми беше козар, после глашатай. Плащаха му надница. Надничар се казваше.
Гурбетчии имало ли е?
Не е имало от нас.
В каква къща живеехте?
Наша, стара къща, с кирпич. С две стаички. Стара, ниска къща. Нямахме чешма. Носехме вода от чешмите навън, с кобилица. Нямаше електричество, тоалетната беше на двора. Отоплявахме се с дърва и кюмюрец.
Готвехме на печката. С дърва печка. Лятно време – на саджак му викаме… такова с три крака, и туриме бобеца. Проста работа беше.
Земя имахме, около 30 дка. Изполица съм работил. 2–3 дка. съм взимал, да си помагам, че не стигаше.
Неколко години съм гледал две кравички, 2 коня, 5–6 кокошки, прасенце по едно си чувахме (гледахме).
Имахме плуг, който дадох после в ТКЗС, брана, каруца, рало. Какво имахме земеделски инвентар дадохме го на ТКЗС-то.
Какви постройки имахте в двора? Къде отглеждахте животните?
Колиба, сламеница(2) за кравите.
Според мене бехме много по-бедни от сега. Но много по-леко се живееше. Много спокойно живяхме, сега няма спокойствие.
Тука ми е родата. Имам двама чича, на баща ми братя. Те починаха, имам доста братовчеди.
II. ИНФОРМИРАНОСТ НА ИНТЕРВЮИРАНИЯ ОТНОСНО ИЗСЛЕДВАНИЯ ОБЕКТ
II.1. Информираност за наличното на общинските земи и техния вид.
II.1.1. Знаете ли коя земя в селото е общинска земя?
Фондове му казват. Я съм работил 5 дка. фондове. На селото земя.
II.1.2. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?
Имаше.
II.1.3. Какви видове е била общинската земя в селото:
мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?
Общинска земя е там къде Церов дол, към мелницата. Фондове му казват. Я съм работил 5 дка. фондове. На селото земя. Също къде птицекомбината и накрай селото, полето къде е. Ето ти центъра на селото. Тука минава шосето. Това шосе покрай фурната отива накрая на селото и те това е Церов дол. Това е на изток.
Защо се казва Церов дол?
Така се е наименувало некоги. Тук е и мелницата. Церов дол е на 100–200 метра от центъра на селото. Насам е полето, тука е дола. На тоя край на шосето към Враца пак са фондове. Тука е нашата земя. Я съм държал 5 дка. фондове, не зная колко общо са били. И на други са давали фондове, на много души. По 2, по 3, по 5 дка. ги раздадоха. Работна земя. Я съм ги насадил това с царевица. А пасищата са от тая страна. Това е шосето от Враца. Те това е полето. То е черна земя. Общинска земя е. Фондовете са общинска обработваема земя. Полето е черна, общинска земя. Само пасат овцете.
А мера, думата мера?
Мерата е у Церов дол, това, което се работи.(3)
А общинска гора?
Там нямаше гори.
Бранище е дето пасе стоката се казва бранище(4).
Трайни насаждения – храсти, люляци, топола – да. Орехи има некъде, череши има. Черешови градини – под Милин камък. Тук са и кооперативните лозя и черешите. Ама това след 9-ти.
II.1.4. Какви са местните думи за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха тези земи – по вид и наименование на местността?
Преди години селото е било у Крешка. Там има църква ли е горело, Крешка му викат. Има там едно кладенче. Беше частна земя. Крешка е на 1,5 км. от селото. Мираша е накрая на селото, също са били частни земи, обработваеми земи, пасища, гори, къде Букура. На изток тука са Могилките. Фигури такива със земя. На Могилките сме имали земя, шумак, ливада, обработваема земя 5–6-ина дка. Шумак е гора, като храстчета.
Селската ливада е към Чирен. Ползваше се за овце, за бикове.
II.1.5. Знаете, ли чия собственост е била земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?
Общинска земя е. От тая страна са борове, до Божурище му викаме, това са гори. Това е горско, след 9-ти, държавно. Преди беше частно. Сега всеки си го знае. Искат си го хората, ама борова гора…
II.1.6. Знаете ли дали в селото е имало други нечастни земи(освен общинските)? Например – държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.
Ей тука покрай шосето училищна ли се води, не знам.
II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето
II.2.1. Знаете ли как са придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Има ли други начини, по които е била придобита общинска земя? Как се е вземало решение за това?
II.2.2. Имате ли информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?
II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време – дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как се е постъпвало при различните случаи? Как е заплащано и как са се ползвали парите?
Не знам, малко съм живял у село, много съм скитал.
II.2.4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя – закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета (започнали сте сами да я обработвате)?
Я съм държал 5 дка. фондове. И на други са давали фондове, на много души. По 2, по 3, по 5 дка. ги раздадоха. Раздавана е на тия, които немат земя, само на малоимотни. До 10 дка. земя да имаш — това са малоимотни. Данък сме плащали. Годишна такса сме плащали. На всички, които немат земя, са им дали.
II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото
II.3.1. В землището на селото имало ли е местности, забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки?
Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?
Под Милин камък, забранено е козите да пасат. Но това е малка местност, която е между лозята и Балкана. Тука има липове, шипка и явор.
А, значи те са били защитавани?
Да. Тука е хайдушкото кладенче. Тука имаше явор, горското ги изсече.
А как се пазеше?
Пъдари имаше, знаят, че пъдаря ще го хване. Много се пазеха. Това беше частна земя. Ние си плащахме — на декар по едно кошле царевица. Плащахме си за пъдарина. Те са на работа към общината, ама ние им плащахме. Пазеха всичко, и ниви, знаеха всяка земя. Като хване пъдаря, прошка нямаше. Хване го и на една кука да виси надолу. Оня си пие ракията и като дойде бой. Пъдарите пазеха всичко, и общинската земя. Глоби — 101 лв. те глобяват като нищо. 6 ст. беше едно кебапче.
II.3.2. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности?
За 31 май, ей тука на полето, накрая на селото, езерото му викат, на запад. Тука имаме геран, сега вода няма. Там има вековно дърво, столетник, заградено. Празнувахме, музика, военна, всички ходят. Че свири музика, кебапчета, сливи, ябълки, круши, какво има. Празвахме Ботевата чета.
Тука, в лозята имаме 3–4 много големи дървета, дъбове. Така си стоят. После там на Кръста му викаме, пак има дървета. Над селото, горе.
II.3.3. Какви, местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и на другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?
Тука, при Езерото, кладенец имаме, като почваха дъждовете, се препълни и излизаше. Сега вода нема.
II.3.4. Знаете ли дали са залесявани по онова време някакви обекти — долища, сипеи, други места? Знаете ли дали е имало хора, които са облагородявали (присаждали) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване? Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?
Тука, падинката, у Церов дол е залесено, с борчета. Селото си е залесявало. Горски си имаше. Водеха се работници.
II.3.5. Знаете ли как се е осъществявал контролът относно спазването на правилата и забраните? Какви наказания, глоби, проклятия, санкции са налагани при нарушаване на правилата и неспазване назабраните?
III. ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ ОТ ДОМАКИНСТВОТО
III.1. Ползване на общинските земи, гори, води и пр. от домакинството на лицето
III.1.1. Ползване на пасищата
III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как?
Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали (говедар, овчар, козар и т.н.), който се ползваше от Вашето домакинство? Плащахте ли такси за паша в общинските пасища? На кого ги плащахте? Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?
Общата земя се ползваше за паша тука, у полето. Пасеше се и по частните ливади. Имахме много гори. Отива си у мойто.
Плащаше се на овчар. На глави добитък. Всички плащаха кой колко глава добитък има. А също и за земята, дето пасе, там на Кръста.
III.1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)? Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?
Гъби нема никъде. Това е все пасище.
III.1.2. Ползване на обработваема общинска земя
III.1.2.1. Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това?
При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условията?
Не. Тази 5 дка., дето съм вземал. Ливади не съм имал.
III.1.2.2. Вашето домакинство ползвало ли е общински ливади?
Как? Как се предоставяха за ползване? А Вие, Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?
Селската ливада е към Чирен. Ползваше се за овце, за бикове. Къде Гергьовден са пасли и моите овце. След Гергьовден се забраняват селските ливади. А сега няма и частни ливади. Не се е плащало. Съветът взима скосената трева. Имаше общински бик, крави. И бикар си имахме. Два бика бяха.
III.1.2.3. Как се ползваше цялата земя в землището на селото (обработваема и ливади) — частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок?
Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвали ли сте земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на"баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?
След Гергьовден се забраняват селските ливади.
III.1.3. Ползване на общинските гори
III.1.3.1. Вие и Вашето домакинство ползвали ли сте общинските гори? При какви условия?Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев?
Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха?
Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората (за дърва и дървен материал) другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой от къде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?
Общинската гора не можеш я ползва за нищо. Дори за дърва не можеш да влезеш да сечеш. Криво, келаво, не ставаше. Частно си купуваха, продаваха си хората, и това е. Там, у Балкана, Яворовата гора, беше горско, ама трудно се разрешаваше. Горският, ако ти даде разрешително. Горският беше от село и се отчиташе във Враца.
Който си имаше, сечеше си. Който няма, купуваше се от частника. Аз например имам 5 дка. гора. Мине при мене, пазарим се и му дам.
III.1.3.2. Знаете ли дали общинските гори са давани, продавани (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вие, Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи?
Някакъв случай да знаете, да помните?
За това не знам.
III.1.3.3. Знаете ли, как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?
Бранище немаме тука. Бранище е, където забраняват да се пасе. Къде е отсечено.
III.1.3.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби и др.? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?
III.1.3.5. Вашето домакинство и Вае самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно?
Ползвали ли сте горите за паша?
Не, от нашето.
III.1.3.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?
Ние не сме. Имаше много други.
III.1.4. Ползване на води и инертни материали
III.1.4.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец — къде, извор, друго какво?
От селските чешми.
III.1.4.2. Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи?
Чии собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?
Не знам. Таксата може да е влизала в данъка на къщите.
III.1.4.3. Ползвахте ли Вие и Вашето домакинство вода за поливане? Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса за това?
Оттатък карахме, от Крешка, от другаде.
Карали сме пясък от Криводол за къщи, та са ни плащали.
III.1.4.3. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси? Как се казваха тези такси? Някой от селото плащал ли е за риболов?
Не.
III.1.4.4. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? А от другаде — планината, кариери и др.?
Покрай реките. Плащало се е, като сега. Кариерата е в Балкана. Частни кариери, плащаше се нещо.
III.2. Ползване на общински имоти
III.2.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти — складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как, по какъв начин? Опишете. При какви условия?
Имаше частна мелница. Царевица и жито се мелеше. Плащахме в продукти.
III.3. Правила, контрол и санкции при ползване на общинските земи и имоти
III.3.1. Как се вземаха решенията за ползване, на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?
Към Съвета даваш заявление. Кметът разрешаваше. Имаше общоселско събрание, решаваха се някои неща. Гласуваше се.
III.3.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?
Без отговор.
III.3.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията?
Без отговор.
III.4. Общински земи и икономика на селското домакинство
III.4.1. Каква полза имаше Вашето домакинство от общинските земи и имоти? Имаше ли значение тяхното ползване за икономическото състояние на Вашето домакинство? Можете ли да кажете какъв дял от семейния бюджет е бил свързан с ползването на общинските земи?
Плащал съм му наема и съм го работил (общинския имот).Като породи, роди, като не роди… Преживявали сме от тази земя. Не съм продавал от тази земя. Продавал е баща ми некое агънце, жито, от време на време.
III.4.2. Продавахте ли набрани в общинските земи гъби, плодове, шипки, билки и др.под.?
III.4.3 Продавахте ли дърва и дървен материал, добити в общинската гора?
Не.
III.4.4 Можеше ли Вашето домакинство да съществува (функционира) нормално, ако нямаше общински земи в селото или не можехте да ги ползвате?
IV. ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
IV.1. Вашето домакинство (или отделни негови членове) имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?
Съберем се селото и идат та ги направят Събранието определя кой да отиде. Ако некой не дойде, наказва се, глобява се една надница.
IV.2. Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как ставаше това почистване? Кой участваше?
Не сме ходили. То само се поддържаше.
IV.3. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при залесяване на общински имоти? Засаждали ли сте, облагородявали ли сте орехи и плодни дървета в общинските земи, предназначени за общо ползване?
Залесявали сме. Там, у Церово, я съм ходил, та съм работил.
IV.4. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?
След 9-ти — да.Преди — не.
IV.5. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи (Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо? Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?
V. ПРАВИЛА, КОНТРОЛ И САНКЦИИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
V.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи?
Каква роля в това отношение имаше кметът, общината (като институция), общоселското събрание?
Кметът, събранието, общинските съветници — всеки отговаряше за нещо.
V.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?
V.3. Кой разпореждаше как да се извършва работата по общинските земи и имоти?
V.4. Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?
V.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?
V.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха?
Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?
Ако некой не дойде, наказва се, глобява се една надница.
V.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?
VI. СЕЛСКА ВЗАИМОПОМОЩ
VI.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?
Не.
V 1.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли някакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във Вашето село? Имало ли е селски кош? Селски хамбар? Друго?
Не сме си помагали така по съседски. Немаше селски кош, селски хамбар.
V 1.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?
VI.4. Какви дейности в селото се извършваха колективно?
Лозарски път. Събере се днес тая махала, после другата. Общо на гроздобер не сме ходили. Всеки си ходеше, но кмета разрешаваше кой кога да бере, за да нема кражби.
5.8. АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК 1 - ИНТЕРВЮ за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор ЙОРДАН ГЕРГОВ село Баница, Врачанско, м. април-юни 1994 г.
I. ЗАПОЗНАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ВЪЗРАСТ, СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИЯ. В ТОВА СЕЛО ЛИ Е РОДЕН? ПРОМЕНЯЛ ЛИ Е МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО СИ — ИЗСЕЛВАНЕ, ПРЕСЕЛВАНЕ, РАБОТА ИЛИ УЧЕНИЕ ДРУГАДЕ, РОДНИНИ В СЕЛОТО?
ДОМАКИНСТВОТО НА ЛИЦЕТО ОКОЛО 1939 Г., ГОЛЕМИНА, СЪСТАВ, НАЧИН НА ЖИВОТ, ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОД, СОБСТВЕНОСТ, ИНВЕНТАР И ПР.
Роден съм 1920 г., на 1 юли. Тука, у село Баница. 19 години съм работил в текстилния комбинат във Враца, като маслар, общ работник. Това е било 1972 г. Баща ми е бил бакалин тука, и я съм малко глезен. 39-та година — трети клас му викат тогава, сега му викат 7 клас, и съм хванал занаят. Шивач съм. 56-та година съм работил в зеленчуковата градина — 12 години, 3 години — у занкопа.
Женил съм се 53-та година. Имам един син.
39-та съм живял с майка ми и баща ми. Я си живеех като Симеончо. Брат, сестра — не, я съм едно дете. Ние имахме дюкян тогава. Всичко продаваха, ка му викат сега — фирма. Майка ми, нищо, покрай баща ми в дюкяна. Земеделие не сме работили.
Майка ми, баща ми бяха с трето отделение. Баща ми, как да ти кажа, той е от бедно семейство. 4 души братя и сестри, 6 деца. Не е имал образование, бил е шивач и е отворил дюкян. С евреите е работил. И на евреите, като сака (иска), за илядо (хиляда), две иляди, 5 иляди — дава двойно, ама се подписва с полица, на три месеца, и внася в банката. И те така е спечелил да направи тая къща.
Тогава парите идваха от дюкяна. От земеделие — не сме продавали. Дадоха на майка ми (като се женила) едно конче от Мраморен, и баща ми го продаде. Животновъдство не е имало. Не сме имали земеделско стопанство. Земя имахме 13 дка. (от оземление). Майка ми я работеше. Други хора не сме викали. И ние не сме одили (ходили) на друга земя.
Не съм бил член на кооперация преди 9-ти. Петдесет и шеста година влезнах в стопанството. На читалището? Не, не съм бил член. Не сме имали гурбетчии.Къщата, в която живеехме баща ми я е правил. Той ги я купил от Панталей Нинов, адвокат, 23-та година. Тогава съм бил на 3 г. Парите беха скъпи… Две стаи, нема кухня отделно. Чешма нямаше в къщата. И в двора нямаше. Имаше кладенец, там одихме за вода.
Електричество не е имало. Токът ни дойде 1960 г.
Тоалетната беше в двора. Клозет в къщи — по-късно ще да е било.
Отоплявахме се с дърва, печка с дърва. Некога имаше връшник, пък се печеше… Връшник е едно така, окръжност, и отгоре има капак, а на другото — подница. Там се печеше — хлеб, тогава нямаше фурни като сега. И много хубав хлеб изскачаше на връшник. С връшника през лятото печехме. През зимата — печка с дърва. Не сме имале огнище.
Добитък — кончето от деда ми. Кокошки — около 15-итина. Прасе — не мога да си спомня, имаше прасе. Крави, магаре — не.
Селски сечива, инвентар — да, като идеш в една къща… Манара — това е брадва, мотика.
Кола, каруца, брана — не сме имали такива. Баща ми е бил дюкянджия.
Обор, там дето направихме гаража, е имало. После — не знам. Между тази среда ние бехме малко по-така. Как да кажем — изникнали, така с дюкяна, де. Иначе, народът си беше беден. Сега едните забогатеа… Баща ми беше търговец, с евреите, както ви казах. Като умре, замина 100 полици. Всяка полица си имаше срок — 3 месеца. Абе, искаш му на евреина хилядо, две, той дава двойно, за да има оборот, печалба.
II. ИНФОРМИРАНОСТ НА ИНТЕРВЮИРАНИЯ ОТНОСНО ИЗСЛЕДВАНИЯ ОБЕКТ
II.1. Информираност за наличието на общинските земи и техния вид.
II.1.1. Знаете ли коя земя в селото е общинска земя?
Фондовете, ама не мога ти кажа колко е била.
II.1.2. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?
Имало е имало е. Много души са оземлени. Само двама обаче си пазим квитанциите, останалите ги загубиле. Била е общинска земя, която се е обработвала.
II.1.3. Какви видове е била общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви, бяха техните граници?
Общинска мера, която се е обработвала. Общинска гора — имало е, всичко е имало. На майка ми 4 дка., у Мрамор, у местността Руните. Имам документ. Гора, къде баба ми е дала на майка ми с договор. Селската ливада, да. Към Чирен. Това се коси. Но преди войната е била частна. Дали е имало на общината — не знам. Общи трайни насаждения не е имало. Това стана като дойде 9-ти. Тогава насадиха настрана на частните лозя, а тия лозя останаха по 1–2 дка. Бранище, селско, общинско нема тука у Баница, не е имало. Бранище е пасище. Не е имало общинско. Бранище е необработваема земя. Там, у Чирен, може би. Гора. Гора към Девене, там му викат Букура. Тази гора остана може би общинска. Е, на това може да му викат бранище. Към Девене, ама пак е било частно. Като дойде 9-ти, стана общо.
II.1.4. Какви са местните думи за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха тези земи — по вид и наименование на местността?
Татарско е обработваема земя. Церов дол е към Големо Пещене. Церов дол некога е бил лековито место. Хора наливале вода и лекуват болни бъбреци. Земята там е обработваема, частна.
Къде са били тия общински фондове? Къде е била Вашата земя?
Кулин дол, къде Чирен. Не мога си спомня точно. Серният дол — там ни е частното. Горите са към Чирен, викат му там Букура… между Враца и Баница. Селската ливада — между Чирен и Баница. Оходен е от тая страна. Там има много гори, към Борован. Там се криле партизаните. Милин Камик е към Чирен. Момиче на име Мила, искале турците да я потурчат, и тя се хвърля. И се казва Милин Камик. Мрамор е на 15 км. от Враца.
II.1.5. Знаете ли чия собственост е била земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?
Общо на селото, на хората е била.
Примерно, ако е била на някой и е трябвало да мине път, плащали ли са му нещо за тази земя?
Нищо. Кой ще плаща.
II.1.6. Знаете ли дали в селото е имало други нечастни земи
(освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.
Имало е училищна земя, тук у Баница. Училищен фонд. Към Мало Пещене, 60 дка. градина. Така помня. И дойдоха от Горнооряховско, от едно село. Разработиха зеленчукови градини. И са плащали наем за тази земя на училището. И това му викат училищен фонд.
За църквата не мога да ти кажа. За училището си спомням, 60 дка. Продаваха зеленчуците и плодовете, купуваха коне. Ама летно време даже я си спомням как викаше един: зеле, зеле е-е. Домати, чушки. За църквата не мога да си спомня. Училищна земя, да. Друга — не знам.
II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето
II.2.1. Знаете ли как са придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Има ли други начини, по които е била придобита общинска земя? Как се е вземало решение за това?
Не мога да кажа.
II.2.2. Имате ли информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?
Ние имаме оземление. 4 дка., щото нали с търговия сме се занимавали. И сега, я и още един, си пазим квитанциите, па друг никой нема квитанции. Дадена ни е, защото не сме имали земя. Не под наем. Купи ли сме си я. Платили сме я. От общината сме я купили и се казва оземление. Като става наша, общината не си я взима, защото сме я платили.
II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време — дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как се е постъпвало при различните случаи? Как е заплащано и как са се ползвали парите?
Чрез оземление е давана на тези, които са нямали земя. Оземление значи да я купиш. Нали имам квитанция. И другите са купувале.
II.2.4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя, — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета (започнали сте сами да я обработвате)?
Чрез оземление сме купили.
II.З. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото
II.3.1. В землището на селото имало ли е местности, забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки? Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?
Я съм бил дете, не съм чувал такива работи да се приказват. Всеки си пазеше имота тогава. И де има дума, не даваше човек да мине с кола и волове, или да му окосе, леле-меле… Побоища, па се съдеха за бразди.
II.3.2. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.
Имаше тука, към лозята като тръгнеш, в десно, имаше едно такова, конакчийско дърво. Конак ли е имало? Това си беше частно. Не знам друго.
А за стари дудове?
Стари дудове? Сега ще ти кажа. Там са се венчавале и му викат дуд, черница. Двама не могат да го обхванат. Там селото е било към Крешка. И там се изселват заради банята. И тамо вече са живели хората със землянки. Да, у землянки са седеле. Шосето от Враца за Оряхово е минавало другаде и тука, заради водата са почнале да минуват. И 1903 е почнало да се прави шосето, моста.
II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и на другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?
Никой не е пазил. А банята, там се давиле на един човек овците. И он слагал ред тръне, ред вълна. И тука е било тръсище, не е било село. Вълна е слагано да не дойдат да се удавят пак. Така ми е разправяно, я така съм запомнил.
II.3.4. Знаете ли дала са залесявани по онова време някакви обекти — долища, сипеи, други места? Знаете ли дали е имало хора, които са облагородявали (присаждали) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване? Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?
Тука е засаждано 37-ма година. Адвокат Розов от Враца, като дойде, он засади тия дръвчета тука, покрай дола — американски бор, брези… С хората от селото. Некога имаше трудова, по 15 дена ще работиш трудова, без пари. Всеки човек, трудоспособен, мъж и жена. Я бех малък. Баща ми, майка ми, те са работили.
II.3.5. Знаете ли как се е осъществявал контролът относно спазването на правилата и забраните? Какви наказания, глоби, проклятия, санкции са налагани при нарушаване на правилата и неспазване на забраните?
Без отговор.
III. ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ ОТ ДОМАКИНСТВОТО
III.1. Ползване на общинските земи, гори, води и пр. от домакинството на лицето.
III.1.1. Ползване на пасищата.
III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как? Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали (говедар, овчар, козар и т.н.), който се ползваше от Вашето домакинство?
Плащахте ли такси за паша в общинските пасища? На кого ги плащахте? Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?
Добитък, верно, ние не сме имале, ама всеки си имаше… В ливадите, частните. И като сега, кукуруз е имал, царевица. Всеки си е пасел в своята ливада. Обща ливада — сега му викат селската ливада, ама не мога да кажа… Имало е овчари, козари. Е, плащало се е.
III.1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)? Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?
Не мога да си спомня. Не сме брале, ама може хора да са одиле (ходили).
III.1.2. Ползване на обработваема общинска земя Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това? При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условията?
III.1.2.2. Вашето домакинство ползвало ли е общински ливади?
Как? Как се предоставяха за ползване? А Вие, Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?
Как се ползваше цялата земя в землището на селото (обработваема и ливади) — частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвали ли сте земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на „баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?
Всеки си ранеше (хранеше) стока.
III.1.3. Ползване на общинските гори.
III.1.3.1. Вие и Вашето домакинство ползвали ли сте общинските гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората (за дърва и дървен материал) другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой от къде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?
Към Букура всеки си знаеше гората. Тя стана след 9-ти обща. Иначе беше частна. Всеки си сече, продава. Тогава няма горско, не е имало пазач. Всеки си пазеше гората.
Майка ми продаде гора (дърва) по 22 лв. дървото, па си направи един мой кумец къща. Продавала си е свободно, няма горско, няма нищо. От гората, дето майка ми я имала, сме взимали дърва.
III.1.3.2 Знаете ли дали общинските гори са давани, продавани (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вие, Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи?
Някакъв случай да знаете, да помните?
Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?
Всеки си ги пазеше. Ако види… Имаше тогава малко айдуци (хайдути). Тогава не е имало пъдари, такива общи работници. Всеки си ги пазеше. Един заварил, че му откраднали и го глобил 5000 лв. Заварил го, че сечал гора от неговото.
III.1.3.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби и др.? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?
Шума — кой имаше овце, той си сече. Я помним, му викат листник. Сече и си трупа. От тяхното си място. Ако няма — с царевичак, кукуруза.
III.1.3.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?
III.1.3.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?
Някога, тук в Баница бяха само 8 ловджии. А сега станаха 30. Разрешения за лов — не е имало, не знам.
III.1.4. Ползване на води и инертни материали
III.1.4.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец — къде, извор, друго какво?
От чешмите и кладенците в селото.
III.1.4.2. Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?
Нищо не плащахме. Не е имало водомери.
III.1.4.3. Ползвахте ли Вие и Вашето домакинство вода за поливане? Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса за това?
Хората си имаха градини. Къде Кириджията, Крешка. Кириджията е местност, към Оходен. Там си имаха градини.
III.1.4.3. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси?
Как се казваха тези такси? Някой от селото плащал ли е за риболов?
Преди не знам къде се ловеше риба. Сега — в язовира.
III.1.4.4. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали, (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? А от другаде — планината, кариери и др.?
Не сме вадили камънье ние. Некои събираха по шосетата. Тогива бяха с пясък, не с асфалт. И покрай реката ходеха, къде Криводол. Не мога да ти кажа дали са плащали. А за камънье — тук си имаме кариера. Оттам си вадиме камънье, а песък, там към Девине, има жълт песък. Тогава не са купували.
А кариерата каква е? Частна ли?
Не е частна, общинска е. Не се плащаше. Стига да си здрав, да вадиш камънье.
III.2. Ползване на общински имоти
III.2.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти — складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как, по какъв начин? Опишете. При. какви условия?
Мелница имаше. На 7 души частници. Внесоха си в банката земята, взеха пари. 1903 г.- е направена. И като дойде 9-ти — тука 2–3 изедници ги продадоха, та останахме без мелница. Одехме (ходехме) да мелеме. Плащахме уем. От Чирен, Върбица, Баница, Мало Пещене, все доаждаха (идваха) тука да мелят.
III.3. Правила, контрол и санкции при ползване на общинските земи и имоти
III.3.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?
Там от общината, кмета. Имаше си общински съвет.
III.3.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?
III.3.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията?
III.4. Общински земи и икономика на селското домакинство
III.4.1. Каква полза имаше Вашето домакинство от общинските земи и имоти? Имаше ли значение тяхното ползване за икономическото състояние на Вашето домакинство?
Можете ли да кажете какъв дял от семейния бюджет е бил свързан с ползването на общинските земи? Ако нямахте дюкян? Можехте ли да се изхранвате само с дюкяна?
С дюкяна, понеже чилиците носеа. Тогава нямаше потребителски кооперации. Като дойдоха после потребителните кооперации, баща ми фалира и опрехме до земята. Не сме продавали за пари. За изхранване.
III.4.2. Продавахте ли набрани в общинските земи гъби, плодове, шипки, билки и др.под.?
Не.
III.4.3. Продавахте, ли дърва и дървен материал, добити в общинската гора?
Не.
III.4.4. Можеше, ли Вашето домакинство да съществува (функционира) нормално, ако нямаше общински земи в селото или не можехте да ги ползвате?
Без отговор.
IV. ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
IV.1. Вашето домакинство (или отделни негови членове) имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?
Какво правехте на трудодните?
Шосе, нейде път, чешми. Я живях като Симеончо, но другите участваха по 15 дни трудова. Общината тогава командваше. Селските събрания — така решили, дето нема мост, 15 трудодни — сберат се и правят.
IV.2. Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как ставаше това почистване? Кой участваше?
Без отговор.
IV.3. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при залесяване на общински имоти? Засаждали ли сте, облагородявали ли сте орехи и плодни дървета в общинските земи, предназначени за общо ползване?
Майка ми, баща ми са работили.
IV.4. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?
Некога имаше трудова, по 15 дена ще работиш трудова. Всеки човек, трудоспособен, мъж и жена. Без пари. Шосе, нейдепът, чешми.
IV.5. Някой имал ли е предимство при ползване иа общинските земи (Вие лично. Вашето домакинство, друг кой)? Защо?
Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?
Без отговор.
V. ПРАВИЛА, КОНТРОЛ И САНКЦИИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
V.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи? Каква роля в това отношение имаше кметът, общината (като институция), общоселското събрание?
Там от общината, кмета. Имаше си общински съвет.
V.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?
V.З. Кой разпореждаше как да се извършва работата по общинските земи и имоти?
V.4. Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?
V.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?
V.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха? Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?
V.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?
VI. СЕЛСКА ВЗАИМОПОМОЩ
VI.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?
VI.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли някакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във вашето село? Имало ли е селски кош? Селски хамбар? Друго?
Каква помощ? Кой те цафереше тогава? Ако рекат роднини да помогнат… Две къщи горяха, но кой им помогна — не мога да кажа. Ако е имало фонд… Не е имало. Кои немаа (нямаха) имоти, нали ти казах, ги оземлиха. Селски хамбар не е имало.
Ако не стане реколтата?
Кой го интересува? И тогава като сега.
V1.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?
VI.4. Какви дейности в селото се извършваха колективно?
Некой като си заправи къща, он се зареди, майстори, по роднински връзки.
5.9. АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК 1 - ИНТЕРВЮ за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор ЙОНА ПЕТКОВА ДИЛОВА село Баница, Врачанско, м.април-юни 1994 г.
I. ЗАПОЗНАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ВЪЗРАСТ, СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИЯ. В ТОВА СЕЛО ЛИ Е РОДЕН? ПРОМЕНЯЛ ЛИ Е МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО СИ — ИЗСЕЛВАНЕ, ПРЕСЕЛВАНЕ, РАБОТА ИЛИ УЧЕНИЕ ДРУГАДЕ, РОДНИНИ В СЕЛОТО?
ДОМАКИНСТВОТО НА ЛИЦЕТО ОКОЛО 1939 Г., ГОЛЕМИНА, СЪСТАВ, НАЧИН НА ЖИВОТ, ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОД, СОБСТВЕНОСТ, ИНВЕНТАР И ПР.
Я съм Йона Петкова Дилова. Я съм родена 1903 г. като заговееме за Великден кой месец беше не знам.
Майка ми и баща ми и те са оттука родени. Баба ми знае турците, посрещала е турците баби ми, че умре на 100 годни.
Тука съм родена, тука съм женена, мъжа ми беше от друго село.
Завършила съм трети клас — отделение.
На 22 години съм женена. Тук се жених, у нашта си къща, ама у старата. Старата къща дек седехме наедно. После тия са къщи на бракята ми. Мъжа ми беше обущар, обуща правеше. Он да е втори клас (отделение). Мъжа ми — имам мъж, ама он 40-есе години как е умрел. Имам син и дъщеря.
Е па от два-тринаесе годин работа земледелието, друго не съм. Помагам на полето да ореме. На нашето си все.
Мама бе, она си работеше земеделие и тато си работеше тогива.
Он три-четири годин беше тук у Баница кмет, а пък дооа от Враца такива висшисти, кметове, а моя баща четвърти клас и него го турнаа в едно село Мало Пещене — малко село.
А след Първата световна война ли беше?
Е, Първата е било, ами, коя война друга, на Лозенград беше? Коги загина чичо, ама коя година беше, не знам.
(не може да си спомни, не отговаря)
Около 1939 г. живеех с мъжа си и децата си в отделна къща. Мама и тато тука са близо, другата къща, е, отгоре, та гледах и мама и тато. И они са оттука.
Къщата е на мое селище, на мое име. С мъжа си сме я правиле. Горе-доле сина ми беше у III клас. Преди това живеехме при баща си. Па до коя година? Мигар се помна годината? Има 7–8 годин отка си живеехме така. Живеехме тама при тато у мазето и после си направихме къщата тая, па додохме тука, а мама и тато си останаа там, ама я па си ги гледам.
Къщата имаше четири стаи. Имам една малка мазичка, много малка и това ми е кухнята. Чешма немаше в двора, никой немаше. Вода я зиемахме тука от банята, че е близо. Тоалетна имаше в двора. Отоплявахме се с дърва. Печка с дърва, я на огнище не съм…
Имахме, всички имахме земя, ама не беше така разделена както трябва, ама общо така с брайкята ги работехме. Общо я работехме. Имаше над 100 дка. Мама и тато много ме можеа да работат. Они одиа, остарея и умреа.
Сестра немам. Брайкя имах трима — измреа сичките. Я съм най-голема, а най-малкия умре. Па тогива, така караа отзаде. На, я най-старата останах, а ония измреа се. Те се жениа сичките след мене. Тоя най-малкия, дека умре имаше шести клас, а средния — трети и другия трети. Само са имале това, ама си работеа земеделци. А, единия ми брат, най-малкия, живееше у София. Преди войната замина за София. Язе женена бех. А он беше началник на милицията у София.
Имахме добитък. Единият ми брат коне впрегаше, другия — крави. Имахме две крави и два конье, а единия ми брат имаше и крава, и биволица. Ранехме си свине. Имахме си и кокошки отделно. Агънца не сме имале, а кози имахме две, па най-после остана една. Они една годин държаа коне, продадоа ги, взеа па крави, нали различно.
Моя мъж като беше обущар немаше на негово име добитък, защо он си работи обущата, а бракята ми работат… Мама и тато немаа добитък. Они вече не можеа да гледат добитък.
Някакви пристройки за животните имаше ли?
Имаше, дека спат добичетата — обор. И конете, и те там. Земята оряхме с плугове, е на имаше кола, два плугове, една редосеялка. Наши си беа. Они плуговете си седат. Куто стана стопанството от них ги не харесаа, та си седат тука.
Около 39-та мама и тато живи беха. Они не можеа вече да работат. Ние живеем така — идем на полето, но они го орат (братята й — М.Д.). Не бехме много богати, па не бееме и много па бедни. Средни бехме.
II. ИНФОРМИРАНОСТ НА ИНТЕРВЮИРАНИЯ ОТНОСНО ИЗСЛЕДВАНИЯ ОБЕКТ
II.1. Информираност за наличието на общинските земи и техния вид.
II.1.1. Знаете ли коя земя в селото е общинска земя?
Общинската земя в селото са били „Фондовете“ — така са ги наричали.
Чувала съм. И на мене, назе са давале фонд.
Они покрай селото, така кък е селото, де да знам баш колко дка са биле, ама, кой човек взима — кой 10, кой 5 дка.
II.1.2. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?
Не знае.
II.1.3. Какви видове е била общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?
Имаше една ливада — още си носи името селската ливада — Бобище и Копрец. Селската ливада има 200 дка, ако не и повече.
Отка съм се родила все е селска ливада и досега. Косеше ги селото за добитъка.
Пасища — они са на Балканя, гора, гора — Балкань.
Трайни насаждения на общината в селото не е имало?
Нема, немаше, частно си беше, баба. Частно, градини имахме частно, но нали ги взеа куто доде девети. И после дават на ората със пари…
Ей мера е местност, викат тая мера е от там до там… Земя, земя, ама й викат мерата. Работна, а они й викат мерата тама…
Общински гори не е имало.
Не, частна гора, всичко си беше частно.
Е, па гората — бранищс, ама гората си беше частна се на ората. Всеки си знаеше гората къде е. Ние имаме Букора, си знаем там, други — Кулин дол, си знаят, там работат…
Залесяване немаме у Баница, май че нема. Залесяват, така… Нема, нема, залесия са (сега), след девети. А, борове, залесяваа след девети, преди девети — не.
II.1.4. Какви са местните думи за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха тези земи — по вид и наименование на местността?
Думи… така си викаме — Крешка викаме, Кулин дол викаме. Това са имена на земите. Частни земи си беа… и сега пак са имената същите, ама ги владеят други ора.
II.1.4. Знаете ли чия собственост беше земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?
Не знае.
II.1.5. Знаете ли чия собственост е била земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?
Лицето няма отговор.
II.1.6. Знаете ли дали в селото е имало други нечастни земи(освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.
Черковна земя — тури ги там 15-есе декара. Училищна и манастирска по е имало.
II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето
II.2.1. Знаете ли как са придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Има ли други начини, по които е била придобита общинска земя? Как се е вземало решение за това?
А, не знам. Знам че ги има, па отде са дошле. Оно така — това си е било общинско, та е дадено така.
Кък е дошла? Она куто прилепена до частното, до частното и насам е общинско — до селото е се общинско. Селото са решиле. Те тука е частното на частните ора. Насам е се общинско. Е така.
Е-е, от турците нищо не знам, мамо, така си е останала. Турцете не са владеле сичко ма! Бъ(л)гарете са си държале земята, ма!
Е така си е от самата, (общинската земя — М.Д.) от тех си от съвето, откъде ше доде от друго место.
II.2.2. Имате ли информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?
Не знае.
II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време — дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как се е постъпвало при различните случаи? Как е заплащано и как са се ползвали парите?
Няма отговор, не знае.
II.2.4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета (започнали сте сами да я обработвате)?
Няма отговор.
II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото
II.3.1. В землището на селото имало ли е местности, забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки? Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване?
Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?
Няма специално отговор за това.
II.3.2. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи, се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.
На черницата казва дуд.
Не на всеко — дуд е друго, джанка е друго, сливи е друго, такова… дуня е друго, а това дуд, тама останале бея дудове от селото. ТКЗС-то изсече всичко. Това все преди девети.
Оно имаше много дудове, ма они ги изсекоа, они са отсекли и тоя, оти ние вече селото не одим там, това ТКЗС-то си го работи, ама доде беше частно, та го одеем и траповете си седат на старите къщи.
А па се аресали тука, они старе ората, ама разбрале, че има топла вода тука… има баня, та постепенно, постепенно са изместиле тука. Та я повна тука дека …, това беше един дреп и една шума, това от отдавна бе, това е 91 годин, имаше една такава дебела круша не мое гя събори, снега да ги изкърти.
Е, те тука имаме една местност й викат Кръста. Кръста тука. При тия дърве, викат така, имало така, та от селата пък нещо куто събрание правило — дървеата ма Кръста…
Служили са на тия дървета и ги уважават тама у селото.
Какво значи да „служат“?
Заколят овцата тама ядат и прават гуляй.
Рас, дърво рас — обикновено дърво. Рас се казва, растол. Чули ли сте? Еми цер и церове?
Церов дол от там ли идва?
Аха, та им се казва цер, на дървеата — церове. Е, те затова, от дървеата. Тия дървеа са така познати у местността. И на Кръста одат така. Уважават тия дървета от край си свет, ма имало е се некой, та така …, а айдуци е имало, па копале пари, та като нема, нема и видат покрай дървеата копал е некой. Даже наскоро преди 2–3 годин, куто, ние имаме и там лозе, куто рекоа — на Кръста са намерили пари — и ние куто деца да идем да видим и верно трапа си седи и си личи, че е имало некакъв съд, та е очертал. Намериле са и трапа си е останал и това го нема, та жълтици ли са биле, злато ли е било…, они нощем са одиле. Они много души беа копале по-напреде, че чуле, ама не са улучили баш тама. Никой не са фанале, оти нощем одат. Ако го фанат, ше го накажат. Ще го накажат, ама они тия дървета изсънаа едното, та остана другото, а големи, това през турско още. Не съм чула некой да е наказан. Може да е имало некой, ама не съм чула.
Защо се казва Баница селото?
По банята, така се дигало пара и жешка вода тече и покой си казва, че имало един бивол, дека тия черното, бивол, кьорав и он все лежал — това биволете лежат у кал, у локва — и се лежал тама и прогледнал с едното око. Он пил и лежал у водата, затова кои жени доаждат на баня, постоянно така се лискат и чувстват некакво облекчение.
II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и от другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?
Няма отговор.
(стр. 248 средата)
II.3.4. Знаете ли дали са залесявани по онова време някакви обекти — долища, сипеи, други места? Знаете ли дали е имало хора, които са облагородявали (присаждали) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване? Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?
Не са залесявали преди войната.
II.3.5. Знаете ли как се е осъществявал контролът относно спазването на правилата и забраните? Какви наказания, глоби, проклятия, санкции са налагани при нарушаване на правилата и неспазване на забраните?
III. ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ ОТ ДОМАКИНСТВОТО
III.1. Ползване на общинските земи, гори, води и пр. от домакинството на лицето
III.1.1. Ползване на пасищата
III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как? Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали (говедар, овчар, козар и т.н.), който се ползваше от Вашето домакинство? Плащахте ли такси за паша в общинските пасища? На кого ги плащахте? Как се казваха тези такси, за различните видове добитък?
Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?
Целото село козите одат на това пасище — само овци и кози. Целото село одат и никой не плаща — по Балканя му викаме. Плаща се на човека дека ги гледа, а за пасището се не плаща. Частни пасища си има, кой си има имот си е частно, негово, нема да дава на другия. Не пуска, не пуска, секи си има частно.
Плащахме само на говедаря, на козаря с пари. Така, по 40-есе лева, как сеги ше плащат, па некоги беше по-евтино.
III.1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)?
Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?
Много са брани, свободно навсекъде, кой ка лук… Къде лук има, дивиски лук, полски лук, като дойде Гергьовден моми и ергене се пременат и отваждат у Къркижовец — тама и любов и гъби! И любов и лук!
В гора, у горите там. Щом доде Гергьовден, одат там моми и ергене за лук, за гъби у горъта.
III.1.2. Ползване на обработваема общинска земя
III.1.2.1 Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това? При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условията?
III.1.2.2. Вашето домакинство ползвало ли е общински ливади?
Как? Как се предоставяха за ползване? А Вие, Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?
Не, не сме.
Ливади имаше, они си бея на ората, се частни.
Тама при Копрец е селската ливада. Некой отка съм се родила все е селска ливада и досега. Косеше ги селото за добитъка.
Даваа ги,…она селската ливада и досеги… Не, они не плащат ората, ама куто дойде това време Благовец (около 25 март — М.Д.) му казваме, е пред Великден — никой не пускат там — само са коси там… пасат овците покрай селото, а в ливадите не. Не, не чистат се нищо, они са си убави ливаде. После… пак пасат. Не чистат се нищо, ма, они са си убави ливаде… Догодина пак си същата трева. Они си Балкани, целото село козите одат на това пасище. Не, не сме.
III.1.2.3. Как се ползваше цялата земя в землището на селото (обработваема и ливади) частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвали ли сте земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на „баберки“, бране, па гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?
Като я окосат, тревата е на селото си. Имаше коние, па моат си го продават, ама селска си е, на селото, общинска де, общинътъ разполага с не(г)я. Така, кмета кво каже.
Много са брани — гъби, разни пънчушки, червенки, лютики. Брала съм, ми, брала съм, много съм брала и ги обичам. Има тия панчушките, тия червенките такия големи и лютиките… такиви сортове има. Гъбите едеме си ги, едеме си ги.
Билки? Виж, не съм се занимавала, а има билки, ама я не съм брала. Други ора са берели. Доаждаа отнекъде, па ги береа.
Я го познавам тоя човек от Плевен, ама доаждаа тук да ги берат билки.
Не, не, никой не продава. Се берат само за тех си.
III.1.3. Ползване на обработваема общинска земя
Чувала съм за общинските земи. Викаха им „Фондове“ — и на нас са давале, щото моя мъж като не беше оттука и се засели тука, они ни дадоа фонд на две години.
Даваа коги 5 дка, коги 10 дка, после си го земат, на друга годин го дадат па на друг. Е плащааме тама нещо на общината, плащаме и они го дадат. Ти подаваш там заявление в общината и они ти дадат, така.
Не помня баба, коя година колко, но това се знае по съвета коя година, не помна вече.
Не, който си има много земя, они му не дават.
Не сме одили на чужди земи да работим.
Не, ние си ги обработвааме. По некой път като дойде жътва, узрее нивата сме викале цигани, та ни помогнат. Е, па некой път 5 души, некой път двоица (двама) така, ама не сме много викали, плащаш си.
III.1.3.1. Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това? При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условията?
III.1.3.2. Как се ползваше цялата земя в землището на селото — частна, общинска и др. след прибиране на реколтата?
Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвахте ли земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на „баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?
III.1.4. Ползване на общинските гори
III.1.4.1. Вие и Вашето домакинство ползвали ли сте общинските гори? При какви условия?Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората (за дърва и дървен материал) другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой от къде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?
Немаше, немаше, баба общински гори. Секи си оди на горътъ и си сече дърва. А, разрешение се зема от, само ако е зела горътъ да расте. Млада гора, да пуща шума, тогива горския не дава да се сече,ако е твоа, твоа, ама не. Така е закона! И щом са мине есента, дава да си сечеш колко сакаш у твоята си гора. Не, наша като си е горътъ никво плащане, така.
М. Горския казва: „Който си нема гора он си купи от кой има.“ От частнико си купи. Некой има, та си е изорал горите — сади само нива, он по-нема. Имахме си гора мигар ги знам. У Селата, къде Оходен, мое да има 3 дка, 5 дка ела да има у Букора, тука му викаме Балкани. Дръмките дека Милин камък има.
Дръмките са при Милин камък. Имахме дръмки там. Нема 20-есе, тука по 5 дка така и на двете места.
III.1.4.2. Знаете ли дали общинските гори са давани, продавани (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вие, Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи?
Някакъв случай да знаете; да помните?
III.1.4.3 Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?
Общо бранище няма. Всеки си има бранище. Пъдар си има. Не, не, има си пъдар, така, наред, та пази, не само на един. Горътъ, бранище — тоя има бранище там, оня има друго. Плащаме ами, един път в годината. Пари, пари, плащаме на съвета и съвета дава на пъдаря.
Не гора, гора, Балканя.
Не едър добитък само овци и кози.
Не, не плащат. Целото село одат и никой не плаща… по Балкана му викаме.
III.1.4.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби и др.? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?
Тая шума, ама за нищо, сечат ората, чегарат. Дава лесничея, тоа горския. Куто доде сезона на шумата позволяват да си изчегарат за козите, за овците да се изчегари шумата, не дървото да се отсече, ами шумата, чегарат за зимътъ, за овците, за козите.
Дървен материал — от нашите, па ако требва само материал букова, тама къде Берковица, вие не знаете, у там я купуват ората. Нашата гора не е много строителна, да строиш. Повече е, е така на клоне, церове… Добро за у земята, че гние, а лиляк, дека има лиляк, като турнеш колеца, по 20-есе годин ше изкара, а тая нашата горъ гние.
Купувале сме, коги сме правиле къщата, да, така, ше плащаш.
Продават, кой има повече гора и види зор и да има нужда он продаде, че па нема пари.
III.1.4.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?
Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?
О, има, има, лов има. Сърни, диви свиние, заяци, те такова.
И двоицата ми братя одеа на лов. Тия моите беа малки преди девети, че коги беше девети? Одеше единия ми брат, поодваше по малко, ма после пораснаа, та зеа да одат, та доаждаа чак от София ловци.
Нищо ни са плащале… нищо, много редко имаше, а па гори беа много.
Имало е, ловна дружинка имаше и тука, скоро беше това преди 5–60 годин.
III.1.5. Ползване на води и инертни материали
III.1.5.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец — къде, извор, друго какво?
Общи, никакво, секи си ги налива по къро ли или у селото само.
Да пази чешмите? Не, не, секи, къде има чешма налива. Тая площ — Калугер налива там, Крешка си налива, кой ка мине, се налива. Не, никой не е плащал.
Не, не е имало да се замърсат, пазат си изворете, много си пазат.
III.1.5.2. Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?
Не се плащаше.
III.1.5.3. Ползвахте ли Вие и Вашето домакинство вода за поливане? Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса за това?
Не, нема никакво плащанье, поливат си ората градините по полето, къде има чешма. Нищо не плаща никой. С каци одат, та си докарват от горъта, никой не плаща.
Селото ги е строило. Тия ора дек са близо до местото — махлата. Они видат, че има извор, направят го и наливат кой ка мине. Никой не е плащал. Нали кото е близо до местото и има вода, он помага и другия помага, и другия, и другия. Оно не е не коя солидна кой знае каква…
Общината даваше, ли пари за тръбите?
Никой, никой. Без пари, така на извора, нема търба, ами право на извора, захванат водите, така.
III.1.5.4. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси? Как се казваха тези такси? Някой от селото плащал ли е за риболов?
Може, може. Ловеа си ората и сеги си одат едни, та си ловат.
Одеше един братов ми син, оди некой път, та фане некои рибета, така. Отдавна, ма и сеги поодват, па едни фанале, едни не фанале.
III.1.5.5. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? А от другаде — планината, кариери и др.?
Тука ние си имаме камъни — му викаме Балкана. Те ти казвам, тука Балкана — дроби колко щеш, никой те не закача.
Кариера, като почнеш от селото ни, от тука — до Милин камък, се камънье, се кариера.
На кого? На никой, общинска е. Никой не плаща, това не мое го трае никой. Нема разрешение, щот знам, че долните села там, Борован се казва, доаждат се (все) тука. А, те плащат на тоя дека го вади, камъньете. Не, ние, човека дек купува камъньете, он плаща. Плащаш, тоя дек ги вади, за труда, а не за камъка.
Борованци и те така са купували?
Така.
А, чакъла го не зимат, в некакво село го мелят. Имаше едно време и тука, та праат чакъл бе, ама сеги нема. А па сеги и камънье, мамо, не зимат. Това беше некоги, сеги — цимент, като праят къща — цимент.
Се са плащаше, плащаш. Песък нема, ама ако искаш песък, ша платиш и они ше ти докарат. На човека, дек ше го докара ше платиш. Он знае откъде, те така.
III.2. Ползване на общински имоти
III.2.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти — складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как, по какъв начин? Опишете.
При какви условия?
Имаме и ние имааме воденица, тия комунистите защо я събория бе ей, бе вие не знаете бе! Воденицата — селата доаждаа тук …Голема бе, добра бе, брашно добро бе, а и мелеа ни убаво. Куто додоа камунистите и ги събореа, та сеги одиме се по другите села. Е що събарат? Айде камунисти, камунисти, ама варите воденицата да мели селото?
На кого беше собственост воденицата?
Имаше на 4–5 души. Не, на селото нема, ма тия се сгрупираа четири семейства ли, пет семейства се сгрупираа и вземаа пари и работиа, едни работливи ора и направиа воденицата. Стана много добре и околните села доаждаа. Куто додоа камунистите ги събореа. Нема, тепавица не сме имало. Работилница нещо, складове на общината? Имаше си, ама на частни ора. За тишаре имаше на селото, за прозорци.
Прозорци и вратье — „тишлер“ му казват, е оня ден умре от тех един.
Тишлера му викат това за дървената част на вратата…
III.3. Правила, контрол и санкции при ползване на общинските земи и имоти.
III.3.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше, от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?
Е, от кмета. Они я дават, они прибират парите.
III.3.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?
Он дек ги зима, он си ги пази. Он го земе местото, оре си го, посее си го, прекопае си го.
Може би некъде по края на селото да е остаяло нераздадена.
Как я съхраняваха, как я пазеха нея?
Пъдарете пазат сичко. Ти като плащаш, они пазат, как сеги кат земе, от вчера, това частното, они турат пъдар.
И там, общинската, дек ми ги дават сеги ка…
А общинската ливада пазеше ли я пъдарин и нея?
Пази, никой не смее частник да иде да си коси там.
Някой да е заграбил общинска земя тогава?
Некой, мигар сеги не зимат така…
Чакай, сеги ка сгрупират на ората земята на тоя дават толко, на оня толко, а ние се знаеме у селото, че едни много малко земя имаха, а сеги имат много?
Защо?
Е що, я имах един чича, он умре, он имаше лозе тука, имаше у Мраморенското место. Умреа му децата, земиъта остана тука у Баница. Взеа ги такиви, дека немаа! Е те така, и имат они, имат и повече от другите.
Не можеше да се краднат! Тоги се знае междите точно! Кражби немаше! Такива лъжи немаше! Ората ги беше страх да крадат.
Никъде се не приказваше, куто сеги ка. Къ ти казвам, че много семейства, дека отидоа по София, по Враца, я като съм си тука си владеем малко земите. Да умра и язе, они моите ора нема да минат, така ше ми го земат, такиви дек са тук.
Така бе, така беше бе… спиш на нивата, никой те не закача! Сега смееш ли да заспиш на полето от тия айдуци, че те пребият,…, само крадат!
III.3.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията?
III.4. Общински земи и икономика на селското домакинство
III.4.1. Каква полза имаше Вашето домакинство от общинските земи и имоти? Имаше ли значение тяхното ползване за икономическото състояние на Вашето домакинство?
Можете ли да кажете какъв дял от семейния бюджет е бил свързан с ползването на общинските земи?
Е допълнително, така. Ора къде имат много земя, они не зимат. А понеже моя мъж не беше от тука, нема земя, че е дошел, та ни даваа така — коги 5 дка, коги 10, коги 7… Е, не можеш да преживяваш без тая земя. Затова, баба, кой с по-малко земя така.
Затруднява се да каже.
III.4.2. Продавахте ли набрани в общинските земи гъби, плодове, шипки, билки и др.под.?
Не сме. Само коги немат некои хора продадат кукуруз или жито, или боб.
Продавали сме жито и ние некой път.
Не всека година, кото мине град и го убие, не мое продадеш.
Продадеш само от жито и от кукуруз. Продадеш и си купиш — друго немаше такиви излишни.
А, продаваш, имаш заяк и агънца, не мое, па да ги платиш, това ти онова ти, ти продадеш от ягнето, та платиш на овчаря.
Не съм продавала, ами все съм купувала. И мама не е, не сме имале ние…
III.4.3. Продавахте ли дърва и дървен материал, добити в общинската гора?
Не, не сме имали излишно. Едни ора имат повече, они продават.
III.4.4. Можеше ли Вашето домакинство да съществува (функционира) нормално, ако нямаше общински земи в селото или не можехте да ги ползвате?
IV. ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
IV.1. Вашето домакинство (или отделни негови членове) имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?
Няма отговор.
IV.2. Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как ставаше това почистване? Кой участваше?
Не са се почиствали.
IV.3 Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при залесяване на общински имоти? Засаждали ли сте, облагородявали ли сте орехи и плодни дървета в общинските земи, предназначени за общо ползване?
Не.
IV.4. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?
Не са, мамо. Други хора от селото, кой сака да. Плащат му. Помна, ама старото училище не помна, …читалището знам.
Плащат. Тоя дека иде му плащат. Е, така, кмета ги вика. Тука знаят кой поразбира от майстория, него повикат и си му плащат.
За чешма, за водопровод по-късно?
А така, така. Плащаш си, плащаш си. Кой иде да му работи, те така край село правиа водъта и си им ги плащат. Трудова? Е, това трудова, пак им ги плащат, оти они ше речат… кмета ше накара тия пет души и они ше речат: „е па оня си копае, а па я да ида да спара ли да работа?“ Така е, ше им ги плати да идат. Те, розите покрай им ги плащат.
Ше им ги плащат, оти они могут да речат: „Еми и я ша ида да копам рози, куто е кал не моа да ида да копам у полието и ти ше ми дадеш 20-есе, 30-есе лева, да си купа на децата два-три леба“.
Оно немаше и рози некоги ба, преди войната! Рози немаше, ама инак си се плащаше!
IV.5. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи (Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо? Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?
V. ПРАВИЛА, КОНТРОЛ И САНКЦИИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
V.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи?
Каква роля в това отношение имаше кметът, общината (като институция), общоселското събрание?
Не знае.
V.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?
Никой не е участвал.
V.3. Кой разпореждаше как да се извършва работата по общинските земи и имоти?
Не знае.
V.4. Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?
Не.
V.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?
Не знае.
V.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха? Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?
Не знае.
V.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?
VI. СЕЛСКА ВЗАИМОПОМОЩ
VI.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?
Не.
VI.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли някакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във Вашето село? Имало ли е селски кош? Селски хамбар? Друго?
Помагат си ората. Помага на комшията днеска има работа, друг ден, па оня има работа, па на него помагат.
На полието, например на тоя му узрела нивата — сберат се та я ожънат, па на оня коги узрее, па неговата жънат.
А, не, не плащаха. Доброволно един на друг си помагат. Помагат си и сеги си помагат. Комшията като строи и оня иде…
VI.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира? Общото събрание на селяните какви проблеми решаваше?
Они все за такива общински работи. За кметове доаждаа от Враца едни, куто се зададе избора за кметове. И они се аресат, гласуват за него и те така.
Они (селяните — М.Ц.) са съгласни, че ония дека имат повече хора, они по неволя ше бъдат… Он става, те като Гончето, секретара, помощник кмет. На селското събрание, значи, кой има повече хора — него избират.
Тия ше слуша само кмета — кък некоги е било се чува цара какво каже, само цара, а тука какво каже кмета.
Така беше. Кво каже кмета. За всичко.
Кога сте се карали?
Некой за междите. Да, за това се караа. Кмета заведе комисия — двама трима ора, свидетел, който знае и решава спора, така.
О-о, имаше си това. Секи сака да има повече, оти работат. После зеа да не ценат толко имота, оти се понавъдиа и разбегаа — моите се разбегаа, на комшиите се разбегаа и не гледат толко на имота, ама некоги, коги язе бех — тогия ценеа имота и се караа за имота. Ама па немаше кавги ма, па по-добри беа ората! Си (сега) що се измени тоя народ, не знам.
VI.4. Какви дейности в селото се извършваха колективно?
Имаше ли селски бик на общината?
Имаше, не един ми два биковете… моя мъж седе три месеци там. Плаща се, плаща се за разплод. Лично я не съм имала крава де, кат ти казвам, че мъжа ми беше обущар, ама, който заведе се си плаща.
5.10. АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК 1 - ИНТЕРВЮ за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор АНГЕЛ БЕНЧОВ село Баница, Врачанско, м. април-юни 1994 г.
I. ЗАПОЗНАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ВЪЗРАСТ, СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИЯ. В ТОВА СЕЛО ЛИ Е РОДЕН? ПРОМЕНЯЛ ЛИ Е МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО СИ — ИЗСЕЛВАНЕ, ПРЕСЕЛВАНЕ, РАБОТА ИЛИ УЧЕНИЕ ДРУГАДЕ, РОДНИНИ В СЕЛОТО? ДОМАКИНСТВОТО НА ЛИЦЕТО ОКОЛО 1939 Г., ГОЛЕМИНА, СЪСТАВ, НАЧИН НА ЖИВОТ, ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОД, СОБСТВЕНОСТ, ИНВЕНТАР И ПР.
Казвам се Ангел Георгиев Бенчев. На осемдесет и шест навършени години — иляда деветстотин и седма (1907-ма), десети ноември. Завършил съм прогимназия. Професията ми е била от двайсе и трета (23-та година) до трийста (30-та) яйчар. С яйца и кокошки да се занимавам. От трийста година отидох войник. И от там като се върнах и зех (взех) разрешително за търговия. Тогава се създаде и Чумния институт. Чумния институт у Враца, дека изваждат серум за ваксинация срещу чума, срещу червенка. Изнасяхме прасета за Италия, за търговия.
Женил съм се иляда деветстотин двадесет и девета (1929-та). Три момчета имам. Едното отиде на къща при тия дето бехме ортаци. Другите останаха тука.
Към трийсет и девета (1939-та г.) децата ми беха малки. Най-големият син — Георги Ангелов е роден трийста година. Средният — Иван Ангелов — трийсет и втора. А последният — Валентин — трийсет и четвърта. И майка ми и баща ми бяха живи. Баща ми — Георги Бенчев. Овчар беше. Баща ми е бил с четвърто отделение. Тато (баща ми) е седел през стамболово време осем години полицай. Коги направи Цанков преврато, го завари тука в общината кмет. Двайсет и трета. Земледелец беше. Аз поддържам земеделците — идеята (смее се).
Майка ми беше Мария. По баща Маркова, по мъж Георгиева. Гледаше домашната, къщната работа, готвеше… Майка ми не е била даже… и може би първо отделение да не е карала. Не беше грамотна. Майка умря на деветдесет и три години (93). Не помня коги (кога) умря. Децата ми бяха вече — одеха на училище.
А жена ми водеше земледелието. Ние сме връстници с нея. Жена ми се казва Мария, Младенова по баща. Она (тя) имаше четвърто отделение.
Моите синове са завършили школа за шофьор, чете му се (зачита му се) за средно образование — най-големият, също и тоя средният. Най-малкият е завършил ветеринарен техникум. Да, средно специално образование.
Майка ми участваше. Она (тя) повече за готвене. Защо (защото) с наемни работници сме го обработвали земледелието повече. Аз земледелие не съм работил. Жена ми с наемни работници — един, който постоянно си седеше тука, та работеше с конете. Впрегаше коне. Работеше с конете. Нередовно некой път сме имали десет души, некой път и по двама. В зависимост от работата каква е…
Само аз съм работил навънка, извън селското стопанство. Друг не е. На гурбет никой не е ходил. Сеги има един унук (внук) са е прибрал. Он посещава сички (всички) тия държави, тука, кое Гърция, Италия, това Полша, Унгария, Сърбия. По Русия една-две годин. Това е сеги.
Баща ми беше член на кооперацията. Първата,…, само, че па (пак) не помня годината, я не мога да помна годините. Първата кооперация они (те) са я направили 30 души от селото и след неговата смърт останах я член. И съществувам като член още на тая кооперация. Оная беше към това … Наркооп. Пък по-миналата година се отделиха и си останаха пък тук Селкооп.
Преди 9-ти ние бяхме вече направили тая къща с маза. Мазата на тая същата дека съществува. Горе беше с три собички (1), стаички. Кухня немахме тогива. Имаше огнище с комин. В едно калидорче (коридорче, но в случая се има пред вид помещението между двете, стаи, което е изпълнявало функцията на кухня, с камина и огнище). В калидорчето имаше огнище. С комин, тука за огнището, нагоре… Ние имахме го и за готварна, куфничка. Готвехме в огнището. Печахме ляба (хляба). С подница (2). С връшник (3) и го закривахме с въглища. Яденето готвехме на саджак (4) — трикрако едно. В огнището имаше верига да закачаме котле. Дека кипваше водата за качамака.
Водопровод не е имало. Геран, да. Вода за пиене носехме от чешмата насред село, дека е банята. Коги я (аз) запомних немахме клозет. А още не се бех оженил, нали щото ще дойде булка, нали требва да се понаредим. Тогива изкопахме колзет (клозет, тоалетна) (смеят се всички). На двора. Баня? Нямахме. Къпехме се в барата. Зимно време къде? Ей, при добитъка. Ами така е. Там беше горещо. Дойде да се мием…
Зимата се топлехме само с дърва. Имахме много… Най-напред се топлехме с едни дълги кюмбета (6), това беше колкото ръка дълго… Дълги печки с четири крака, кюнци на коминя дека (където) излазяше над къщата. Зимно време си топлехме вода, готвехме си на них (тях). А след това излязоха тия печки, пак на четири крака, на фурница (със фурна). Печем си леб у фурната, бъркаме така, така… Тия новите печки се появиха двайста (20-та) година. Защо я като изкарах трети клас, един майстор имаше да прави печки и я (аз) додох при него чирак. Та работих три годин, та ми купиха чехли (обувки). Чирака иде, та сече дърва на жената му, па иде на лозето, па иде нещо да го услужва у дома му, па тогива дойде на работа, да му даде диплома, за да му подпише удостоверение, че е завършил това за калфа майстор. После ще оди (ходи) на изпит.
Откак се ожених язе (аз), спяхме отделно, а по-рано сички (всички) спяхме в една стая. С родителите. Децата, откакто се родиха си спяха в тая собичка, дето бабичката — баща ми и майка ми спеха. А ние с жена ми спяхме отделно.
Пари, семейството, от земледелие се прехраняхме.
Имахме към 180 декара. Имахме 60 декара работна земя, имахме към 20 декара гори и 20 декара ливади. От това се прехраняхме семейството. Пари изкарвах я (аз) от търговията. Особено от Чумния институт изкарвах я добри парици. Не бех там на постоянна работа. Я бех там доставчик — прасета за серум дека (където)…
Имахме, имахме добитък. Имали сме две кобили, две кончета, две крави. Имаме две телета, овци 30–40, кози три-четири… Кокошки имаме по 80, по 60, по 50… според… Патици, пуйки също имахме, гъски имаме. Патици, гъски… Гъската е най-икономично. Она пасе трева. И по 20 дюбета (5) и като измътат две гъски… И по цял ден на барата. Они се управляват. Сами доваждат (сами се прибират в къщи).
Най-напред я запомних дървено рало. С железен ралник ние орехме. Ремък се връзваше — от ралника със самото дърво криво, дека (където) ралника и го вържеме, омачкаме… Връзваше се тука на ярема, впрегат се двата края и на средата се връзваше това и орем… После зехме (взехме) плуг. Банката даде тогива плугове, мисля, че, кой беше — Багрянов ли беше, кой беше… Па не можем… Децата беха малки, коги купихме плуга. Он сключи с Германия договор, та докараха срещу жито тия плугове, дето зеха да обработват земята по-убаво (по-хубаво). Докараха грапи, докараха сеялки… Купих си. Сеялка, грапа, плуг срещу Банката и… Ние ги заплащахме с жито, в натура. Я за сичкия инвентар едни кола жито откарах на Враца. Долу-горе 50 кофи. Една кофа средно 15 кила (килограма). Да, да, жито… Вършачка имаше една у село. После купиа още. Други, Селкоопа купи вършачка. Преди Девети. Купи трактор, купи вършачка. Селкоопа заработи. Имаха и земя работна, имаха и фондови земи, държавни, та ги работеха, ората (хората) ги работехме, членовете ги работехме, после продаваха. Та с тия пари купиха трактор, вършачка. Вършееше си цялото село, не е да си член ли си, не си ли член. Всички имахме право да вършеем. На четири места карахме снопите — да се не запалят, от огън го вардеха. Щото се запали една година.
Селскостопански постройки? Най-напред коги я запомних имахме колиба. Такава каква извън селото правят за овцете. Имахме конски животни, имахме крави, телци, некои телци на две години, некои бозаят у колибата. Ей навържем ги така — така. Гъски. Ей тука беше къщата, а там дека е оня стопанския двор, там беше колибата. После направихме стопанска сграда, та се ловеха (събираха се в нея) шест добичета. Викахме й сайван. Сайваня — така викахме. Не, немахме плевня башкъ (отделно). Сеното слагахме насред градежа на една голяма купа. Десет кола сено на едно.
Оценяваме се нашето семейство като средно семейство.
Имота лично язе съм купил 40 дка земя с натурален (нотариален) акт. Щото тия актове при ветеринарната служба ни искаха гаранции, за да не разнасям заразителни болести. После съм внасял имотна гаранция, у… в Популярната Горска Банка също съм внасял гаранция. Тука под горите имахме 20 декара шумак — 300-та дървета. А-а, това е малката гора. Дойде комисия, директора на банката дойде и главния счетоводител, и един от Управителния съвет. Аз съм посочил кои имоти залагам, па да ми отпущат пари, коги (когато) не стигат. Много пъти не стигат парите. Да не ода (хода) да сакам (искам) от людете (хората). Може некой да има, некой нема, некои викат — е, сеги си купих това. Я избегвах тия работи.
Винаги тука съм живял, не съм се изселвал, нашата фамилия, на тато (татко) баща му е доведен от баща си от Старо село — над Мездра. Старо село, влашко село, Царевец се именува. Това Старото село сеги се именува Царевец. От там са дошле близо след Освобождението на България, ама през турско е било още, още е имало турци. Бегали са от турците там. Тука да е по-добри условия. Там е неплодородна земята. Тука са дохаждали защо земята е била по-плодородна, по-добри доходи.
II. ИНФОРМИРАНОСТ НА ИНТЕРВЮИРАНИЯ ОТНОСНО ИЗСЛЕДВАНИЯ ОБЕКТ
II.1. Информираност за наличието на общинските земи и техния вид.
II.1.1. Знаете ли коя земя в селото е общинска земя?
Която е за целото село, общата.
II.1.2. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?
Общинска имаше. Селската ливада знам, че е общинска земя.
Общинска земя — Селската ливада е откъм Черене. Селската ливада е общинска, защо пред Съвета наддавахме за трева. На търг. Училищна имаше земя. Кооперативна имаше. Пасищата си беха общински. На общината. Пасищата особено дека пасеше селския добитък, общината ги…
Общинска беше фондовете. След Цанков се образуваха фондове. Защо остана земя покрай село, общинска, на Съвета е била. Тука има съветници в общината, и кмета, и помощник кмета — събират се и решават: тия фондове със заповед министерска да се дадат на малоземлени. Безимотни имаше. Едни имаше с малко земя. Зимат от богатите на изполица. Това беше… от 30-та година се практикуваше вече. От общинската земя, от фондовите земи се даваше под наем. На безимотните.
И за какво се използваха от общината тези пари, дето се вземат от наема?
За какво? Ама я съм седел малко в съвета. Я съм седел като писар пет-шест месеца и тогива отидох при един яйчар, че ми плащаха повече. Тука плащаха малко пари. Тия пари (от наемите за земите) се ползват за общински цели, за поддръжка на земята, за поддръжка на персонала, за издръжка на инвентара.
А да са давали на училището?
Това училището дек си имаше училищна земя също училището си ги ползваше. За ремонта на училището, за инвентара на училището, за слаби ученици (тук слаби се използва в смисъл на бедни), бедни, крайно бедни.
II.1.3. Какви видове е била общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?
Селската ливада, пасищата, фондовете…
Мера? — Топраг. Едни му казват мера, едни — топраг. Едни му казват землище.
II.1.4. Какви са местните думи за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха тези земи — по вид и наименование на местността?
II.1.5. Знаете ли чия собственост е била земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?
Тая земя… Пътищата са били общински. Реките, покрай реките са били общинско владение. По едно време ги вардеха (пазеха) горските стопанства. Имаше, агентите ги вардеха за риба, защо рибата има забранени сезони, зайците имат забранени сезони.
II.1.6. Знаете ли дали в селото е имало други нечастни земи (освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.
Държавна земя? Не, не е имало. Държавна се разбира министерска. От министерството или окръжната… такова. Да, да ги е командвала от окръга. Немаше такава.
Училищна земя имаше. Не знам колко декара.
Кооперативна имаше. Членовете ги обработвахме, та купиха трактор и вършачка с тия пари. Обработваха земята, продаваха зеерето (8) и с тия пари на неколко години ги събраха и купиха вършачка. Не мога да помна колко декара беше. Отдавна е било. Как се разбираха? Стопанският съвет разпределяше работниците, напримерно за жътва. Коги е сено, коги е царевица — работниците на групи. Най-напред бехме трийсет души, после станаха сто души, над 100 души. Стопанският съвет разпределяше така: десет души ще идат днеска да работят. Най-напред се копаеше на ръце (ръчно), после излязоха тия, тесачки (9) им викаме. Ей там можете да видите една е останала — с три ралници, тревата да се унищожи между редовете. Тия десет човека отиват, работат днеска. Заран (утре, на сутринта) друга група, да идем друго да работим. Не им се плаща. Леб (в случая — храна за деня, в който работят) си носят от себе си и дохода го събират пак (за кооперацията). Вършачката овършее житото, продават го на търговци. Зимаха жито, царевица. Съберат пари, та взеха трактор и вършачка.
Добре де, каква ви беше ползата от тая кооперация? Каква ти е ползата да работите без пари земята?
Работим без пари, ама дялов капитал сме внесли пари. Дялов капитал, дорде се образува ТКЗС-то. И от дяловия капитал даваха после пари на заем. Правим къща, не стигат пари за материалите 2000 лева, довеждаме (идваме) в кооперацията. Довел съм двама души поръчители, които може да са способноплатежни, да могат да платат. Да, де, платежоспособни. Подписват и ти дават колко пари сакаш (искаш). Имаха си некаква лихва, та си течеше на тия пари.
II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето
II.2.1. Знаете ли как са придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Има ли други начини, по които е била придобита общинска земя? Как се е вземало решение за това?
Най-напред са се сдобили общините, защо много селяни са заборчлели — зимали пари на заем, не можели да ги върнат, осъдени. Тая земя приставът я е предал на общината. В нашето село немаше такива случаи. Гледай, в нашето село, общинската земя е останала от турско. От турско време. Турците са имали чифлици тука. Българите са работели ангария (10). Това ми е разправял на мама баща й. Он го е запомнил това положение. Я обичам да запитвам. И от там е останало тия земи. Безстопанствени са били. И съвета ги е давал за работа, да не са пустеещи.
Селото все не е било тука. През турско време село Баница е било към Девене. Има падина, има един кладенец, много добра вода. Крешка викат. Селището. Там му викат Селището. Там са биле у землянки са живеели селото. И ората са въдили много свине. И така, те са пасели и са се прибирали вечер. И дошле свинете кални. И они (хората) по това, това, по свинете и тука, дока си е банята намерили локва. Намерили дек (където) са се каляли свинете и са лежали. Селото се премества тука заради тая баня, заради водата. Оказало се, че тука има вода и се преместват заради водата.
И как са разделили тука земята, как са я завладели, как са определили коя земя да бъде за кого?
Коя за кого? Земята най-напред ората са я разпределяли кой колко е можел да обработва, да стопанисва. Едни са били по-умни и са фанали много гори, що она се не копае, не полива се. И тия земи — горите после зеха да се изтребват (да се разчистват, да се секат) от ората, да се обработват отчасти от них (тях). Това съм наследил от баща си, он го е наследил, па от неговия си баща. Ей го дека (където) ние имаме земя у Букора, му казваме местността, толкова декара имаме у Краището.
А която земя е останала необработвана, е останала общинска, така ли?
А-а, она много земя е останала, ама въдили се (създавали се) семействата. Тато има пет души и на тия им не стига бащината им земя. Още е било това време — преходното, преборват се още. На дъртия (стария, най-възрастния) брат му не стигат десет декара да си изхранва семейството. Покрай неговото си отцепва още земя… (край на касетата).
II.2.2. Имате ла информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?
II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време — дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как се е постъпвало при различните случаи? Как е заплащано и как са се ползвали парите?
II.2.4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин да е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета (започнали сте сами да я обработвате)?
II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото
II.3.1 В землището на селото имало ли е местности, забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки?
Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?
II.3.2 Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.
II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и на другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?
II.3.4. Знаете ли дали са залесявани по онова време някакви обекти — долища, сипеи, други места? Знаете ли дали е имало хора, които са облагородявали (присаждали) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване? Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?
II.3.5. Знаете ли как се е осъществявал контролът относно спазването на правилата и забраните? Какви наказания, глоби, проклятия, санкции са прилагани при нарушаване на правилата и неспазване на забраните?
III. ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ ОТ ДОМАКИНСТВОТО
III.1. Ползване на общинските земи, гори, води и пр. от домакинството на лицето
III.1.1. Ползване на пасищата
III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как?
Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали (говедар, овчар, козар и т.н.), който се ползваше от Вашето домакинство?
Плащахте ли такси за паша в общинските пасища? На кого ги плащахте? Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси?
От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха?
Имаше ли освободени от такси?
Овцете имахме коги тато беше работник. Ходех на училище и ги пасех. После зехме да ги пасем наред. После откак тато навърши 60 години, сам не можеше де оди (да ходи) да коси. Помагаше си с покои ора — он (той) тогива (тогава) пасеше овцете и на комшиите (съседите) пасеше, на (а пък) они (те) ни работеха. Косеха, особено за косене. Ще му пасе 10 овци, пазарят се. Десет овце лятоска (през лятото) ще му пасе, ще му коси два дни, три дни, четри дни или колко… Да. Труд за труд.
III.1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)?
Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?
III.1.2. Ползване на обработваема общинска земя
III.1.2.1. Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това? При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условията?
III.1.2.2. Вашето домакинство ползвало ли е общински ливади?
Как? Как се предоставяха за ползване? А Вие, Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?
III.1.2.3. Как се ползваше цялата земя в землището на селото (обработваема и ливади) — частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвали ли сте земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на „баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?
Пазеха се (ливадите, нивите) през това време, след Благовец, осми април. Пазеха се ливадите. Забранено е за зимата, за изхранване на добитъка (за да може да се събере сено за зимата).
III.1.3. Ползване на общинските гори
III.1.3.1. Вие и Вашето домакинство ползвали ли сте общинските гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората (за дърва и дървен материал) другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой от къде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?
III.1.3.2. Знаете ли дали общинските гори са давани, продавани (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вие, Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи?
Някакъв случай да знаете, да помните?
III.1.3.3. Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?
III.1.3.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби и др.? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?
III.1.3.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?
III.1.3.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?
III.1.4. Ползване на води и инертни материали
III.1.4.1 Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец — къде, извор, друго какво?
III. 1.4.2. Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?
III.1.4.3. Ползвахте ли Вие и Вашето домакинство вода за поливане? Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса за това?
III.1.4.4. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси?
Как се казваха тези такси? Някой от селото плащал ли е за риболов?
III.1.4.5. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? Или от другаде — планината, кариери и др.?
III.2. Ползване на общински имоти
III.2.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как, по какъв начин? Опишете. При какви условия?
III.3. Правила, контрол и санкции при ползване на общинските земи и имоти
III.3.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?
III.3.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?
Глоби имаше. Съвета ги ползваше глобите. Общината. Е, па не са казвали за бой. Никой не казва, че е бит. А имаше такива работи.
Жената на А.Б.: Биха се некъде, за бразди се бият, разрамил браздата, влезъл по-навътре.
Кой го докарат с кражба. Откраднал от комшията си, откраднал от държавното, това е присъдата — бой и повече не минава.
Жената на А.Б.: С бой… И повече не минава.
III.3.3.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията?
III.4. Общински земи и икономика на селското домакинство
III.4.1. Каква полза имаше Вашето домакинство от общинските земи и имоти? Имаше ли значение тяхното ползване за икономическото състояние на Вашето домакинство?
Можете ли да кажете какъв дял от семейния бюджет е бил свързан с ползването на общинските земи?
Можеше да съществува по тоя начин — работеше. Имаше хора с много земи още от турско присвоени повече и ги дава на аренда. Работи десет декара на мене. Давам ти я изполица се казваше. Така изполица работи десетте декара и я делиме. Па два купа (записът не, е ясен. Подразбира се, че реколтата се слага на два купа). Единия за него, другия за мене. Фърляме жребий. Я се падам на тоа, он — на тоа. Ако ти е делил право, нема да се сърди кво (какво) му се пада.
И нема къде да се пасе добитъка в пасищата? Може ли да съществува такова село? Не може да съществува. Това е определено и полето дек му викаш, полето около селото. Затова е определено това поле, та през сезона, кога се събира за зимата, за изхранване на добитъка (да има къде да пасе добитъка). Покрай селото пасе, у пасището.
А може ли да се каже каква част от доходите на домакинството, зависи от наличието на общинска земя?
Е, зависи, нали ше е, то е различно. Сека (всяка) година зависи от събирането на беглика, дек му викаме. Тревна паша за добитъка през тоя сезон, летния, дека не мое добитъка да оди на частното.
III.4.2. Продавахте ли набрани в общинските земи гъби, плодове, шипки, билки и др.под.?
Да сме продавали? Не!
III.4.3. Продавахте ли дърва и дървен материал, добити в общинската гора?
Не!
III.4.4. Можеше ли Вашето домакинство да съществува (функционира) нормално, ако нямаше общински земи в селото или не можехте да ги ползвате?
Е, не мое да съществува нашето семейство (без общинските земи)! Кък ше съществува?
Жената на А.Б.: Моа (може) живеа, ама…
Мое да съществува, ама добитък не моа да държи.
Жената на А.Б.: Яде качамак сал.
IV. ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
IV.1. Вашето домакинство (или отделни негови членове)имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?
Участвали сме. На селски, на сички (всички) пътища… полски… сме участвали. Нарежда кмета — да ги реди например по домакинства. За тая местност да кажем тиа (тези) фамилии — отиват и прават пътека за Девене, девинския район, дека имат повече земи. Други къде Могилките и там на тия дека имат повече земи там.
Жената на А.Б.: А и по кърищата (11) правеа на ората. Некъде пороищата издънили нивя, извлечем го. Кметът даде заповед да се съберат трудова, да идат да го подравнят, от сека къща. И тъй се равнеше, нема пари, нема нищо. По един човек от къща.
Нямаше значение, нямаше (дали е мъж или жена). Да е работоспособен само. Отиваше с лопата, кирка, мотика. С добитък, ако има, с добитък. Смятат и за добитъка, който ходи.
Жената на А.Б.: И като има по-много имот, богаташи, излиза той с добитък. А дето бедни, нема добиче, нема нищо, отива с лопатата и кирката.
Тия кладенци, дека са упраени (направени, оправени) сме участвали. Тия кладенци, дека са насред селото, там селото ги е правило. Така са нареждани ората, по бригади.
Жената на А.Б.: Колко герани са заринаа, колко кладенци са заринаа! Преди девети (става дума за девети септември 1944 г.).
IV.2. Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как ставаше това почистване? Кой участваше?
Не, не сме одили.
Жената на А.Б.: Пасищата не се чистеа. Кво да им чистим на пасищата? Абе, имаше тръне обрасло, ама не се чистеа. В тръне обрасваа некои местности.
IV.3. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при залесяване на общински имоти? Засаждали ли сте, облагородявали ли сте орехи и плодни дървета в общинските земи, предназначени за общо ползване?
Залесявало се е много. Тия земи, дек са необработваеми.
Залесяването ставаше напримерно дорде беше частно. Преди девети — секи си залесява напримерно — тука върви барата (рекичката), падината за Девене — кой си има по брега, дека (където) не мое да се работи, он си го залесява. След девети залесяваха бригади.
А, зимаа облогородени дръвчета. Даваа дудове (черници). За улицата. Поощрение на бубарството.
IV.4. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?
На училището — то се строи след девети. Читалището се строи след девети. Участвали сме. Тухли давааме. Определено количество камъне. С работна ръка. Особено читалището като се строи има повече от 50 трудови дни съм работил. Оно се строи по трудов начин.
Училището? Старото училище е създадено след Освобождението на България. Било е една ниска сграда училище. После се е направило едно училище със седем-осем стаи. Четири отделения и две класни стаи за учителите. А после са напрай това училище. Онова си стоеше — старото. Това се напрай по-надоле от него.
IV.5. Някой имал ли с предимство при ползване на общинските земи (Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо?
Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?
V. ПРАВИЛА, КОНТРОЛ И САНКЦИИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ИМОТИ
V.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи? Каква роля в това отношение имаше кметът, общината (като институция), общоселското събрание?
Съвета ги поддържаше кладенците, чешмите… Да, Съвета ги поддържаше, после ги поддържаше ТКЗС-то.
Е, кмета решаваше тия въпроси, кога да се свика общоселско събрание. Не, напримерно язе ше кажа на кмета… (че трябва да се събере селото, че трябва да се свика събрание). Кмета нарежда вече с глашатай, после станаха тия точки (става дума за радиоточки).
Жената на А.Б.: Барабанчето бий и ората слушат барабана, бие еди си къде, там на оня площад, слушат що бий, какво бий.
За това се грижеше общината. И нареждаше по кой начин.
За събранието? Един да иде от къща е достатъчно. Понякога одеа и двоица (двама).
Жената на А.Б.: Ма мъж, жена къде да одеше тогива, къде ше оди на събрание, тя даже не се интересуваше, тя не я интересуваше нищо.
Кмета се разпореждаше. Е, той имаше съветници, дванайсет души, они си избират кмет.
V.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?
V.3. Кой разпореждаше как да се извършва работата по общинските земи и имоти?
Нарежда кмета — реди ги например по домакинства. За тая местност да кажем тия фамилии, отиват и прават пътека за Девене, девински район, дека имат повече земи там. Други къде Могилките и там на тия дека имат повече земи там. Кметът даде заповед да се съберат трудова, да идат да го подравнат, от сека къща.
V.4. Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?
V.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?
Има нужда от контрол. В една къща без контрол пак не съществува ред. Камо ли за обществено. Навсякъде, навсякъде си има нужда от контрол.
Хората можеха ли да се самоконтролират? Можеха ма (ама) слаба работа се чустваше самоконтрола. Обществения контрол… то…
Жената на А.Б.: Имаше пъдар, кат го каже на кмета — ше (ще) го глоби. Види ли пъдаря — не смее.
Абе, имаше закони. Напримерно за…
Жената на А.Б.: Напримерно за кметството, за пъдарството имаше закони. Сеги не съществуват никакви.
V.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха? Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се слушаше, ако някой не участваше?
V.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?
VI. СЕЛСКА ВЗАИМОПОМОЩ
VI.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?
VI.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли някакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във Вашето село? Имало ли е селски кош? Селски хамбар? Друго?
Имало е преди селски кош. След Освобождението, а е имало не по-малко от 20 години селски амбаре. Там са събирали кукуруз за пъдарете. Събирали са жито за мошиите (12). Одили са (ходили са) мошии из село да не стават кражби. Нощни. Пазачи, нощни пазачи.
Запомних селски кош, запомних го. Тука дето (където) е Банята. Дека (където) е читалището. Тука имаше кръчма на един богаташ. Негова кръчма имаше. Там се събираше. Имаше си обществен кош от тук до таме да се събира царевица.
А има ли случай, когато да е давано от този кош на някой човек, който е бил сиромах, който е бил беден, който ням или му се е случило някакво нещастие?
Даваа му. Кмета решава. Сам със съветниците. Не ни се е случвало да го молим.
Труд за труд. Това беше на първа ръка (предимно). Трудна къща да земат да привят. Кой ще прави къща? Например у наща (нашата) махла (махала) правим четири души къщи. Мълвата се разбира от топи джеде (7) до циганите. Па циганите станаха домокъщенци повече от българите. Те копаят, майсторите само за зидането, за лепенето. А они само с труд. Тия камъни дето сме ги вадили, па с труд. Зимно време тато у кариерите одеше… Извади тия къмъни, докарахме ги. Комшиите доваждат (идват) доде (докато) прекараме ние наште камъни с колата. Ние па одим, та им отвращаме (връщаме им). Тухли също ги правиме тука, на Скъта. Пак зимно време. Пак с комшиите. По комшийски си помагаме. Това беше една инициатива… Слушай, ич (съвсем) да не строиш къща, особено кога се прави плоча, кой е слободен (свободен), доваждат (идват) да помагат безплатно. Безплатно, ей и сега го практикуваме това. Всичко безплатно, помощ. Помощ от комшиите. Некои комшии не доваждат, ама сме се карали нещо, или нещо не сме си… уредили сметките. Никой … всичко без пари. Правиха един макет — по- голяма плочата, да дойдат повече работници. Ще такова — ще заколим едно шиленце, един добър банкет. Ми ние ги храним, те това…
VI.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?
Кмета организираше.
Жената на А.Б.: Кмета кой кажеше. Чуваше му се думата и секи му прай (прави) уважение. Сеги не го зачитат за човек, не да му слушат заповедта.
VI.4. Какви дейности в селото се извършваха колективно?
Правили сме общо например отводнение. Направихме си общо вади за поливане. Правили сме общо пътищата по просека издъни ли ги водата.
За да се опраи (оправи) тая, нашата държава, у какво положение е сеги, лично аз смятам, че трябва да се родат умни хора. Било (в случая се употребява в смисъл на „или“) да вземат властта военните — това съм го преживел. Нашта България беше потънала в кражби и цар Борис беше млад. Отиде при баща си в Австрия и се върна, и даде властта на военните — за една година кражби немаше. Ели (или), ако не да бъдат военни, революция ше оправи нашта България. Обща война, вътрешна. Между правителството и селяните. Е, те така, като у Румъния, кат у Сърбия, шъ стигнем до там. Шъ трябва да достигнем.
Я съм разделил земята между синовете си. Они станаа членове на кооперацията.
Жената на А.Б.: Без бой нема да се опраи нищо.
Нема. Наште министре са безсрама. Наште министри безсрамно злоупотребиа с нашто доверие. Гласуваа си по 20000 лева заплата. Е, кажи ми, могат ли ги изадат (изядат)? Не виждам подобрение. Не виждам…
Думи, които трябва да се пояснят:
соба, собичка — стая, стаичка
подница — керамичен съд, в който се пече хляб като се заравя в жарта в огнището
връшник — метален капак, с който се покрива връшника
саджак — метален триножник, който се слаге в огъня и на него се слага тенджера, тиган за готвене
дюбета — малки патета
кюмбе — печка ламаринена без фурна
джеде — шосе, улица
зеере — зърно
тесачка — селскостопански инвентар за плевене
ангария — безплатна работа
кър, кърица — поле
мошия — нощен пазач
Аранжимент — Станка
6. НАПРАВЕНИ ОТ ИНФОРМАТОРИТЕ ОКОМЕРНИ СКИЦИ НА ЗЕМЛИЩЕТО НА С. БАНИЦА ПО ТЕМАТА
///
7. КЛЮЧОВА ТОПОНИМИЯ НА С.БАНИЦА (по-важни местности, за които говорят информаторите)
Слатина - местност, общинска земя
Чиренски дол - Местност, общинска земя
Селската ливада - Около 100 дка общинска ливада
Бобище - Местност близо до селската ливада
Копрец - местност
Пулин дол - гора
Съркижовец - гора, в която момите и ергените са ходели по Гергьовден да берат див лук, гъби
Дръмките - гора близо до Милин камък
Милин камък - 5-6 км западно. Местноста е свързана сподвига на Ботевата чета. В годините след Освобождението на тази местност се прави общоселски курбан /оброк/
Селището - местност със следи от старо селище
Манастира - местност, близо до Милин камък; там някъде е било заселено селото преди да се премести в Крешка; след Крешка селото се премества на сегашното си място
Оходен - съседно село
Фондовете - общинска обработваема земя, коятоселяните са вземали под аренда
Букура - общински земя и гора (гората не е букова)
Ботуня - съседно село
Мало Пещене - съседно село
Церов дол - местност на изток от селото с лековито кладенче, водата му цери, лекува
Божурище - местност , която след 91Х.44 г. е залесена с бор
Смрадащец - местност и кладенче на границата с Мало Пещене
Полуговините - местност
Кираджията - местност в посока на с. Оходен; там са имали зеленчукови градини
Катранкьовец - местност
Бобище - може би някога се е садило боб на това място
Меличовец - общинска земя, покрай шосето за Враца, накрая на селото
Зариче - песъчливо място, от което са вадили място за строеж
Чифлика - там Рушид бей е имал чифлик
Железковец - местност към Девене
Беригово - обработваема земя
Барбатин - местност, обработваема земя
Мираша - местност, най-отдалечената от селото обработваема земя
Вършец - прочут български курорт с минерална вода
Подливище - мочурище, блика вода
Крешка - Ключов топоним; местност, където някога е било селото преди да се премести на сегашното място
Катранкавец - местност
река Скът - Най-близката до селото голяма река
Ралчова воденица - местност
Езерото - местност, западно от селото
Кръста - оброчище с няколко стари дъбови дървета
Селската ливада - общинска ливада, която е пазена; косена е за селските бикове и за други мъжки животни, които са гледани в общината, около 100 дка, на запад в посока на с.Чирен
Пладниче - местност
8. РЕЧНИК НА ХАРАКТЕРНИТЕ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ, ПОЛЗВАНИ ОТ ИНФОРМАТОРИТЕ
беглик - общинска такса за паша на добитъка;
бракя - братя;
ботури - пънове;
бранище - бранище е "това дека е отсечено и забраняват да се пасе добитъка";
бътнем - съборя;
врело - гърло на извора; мястото, откъдето най-силно блика водата;
варджия - човек, който прави вар;
водник - определено място в кухнята с лавици и места за закачване на съдове с вода;
глашатай - човек от общината, който бие барабана и прави важни за цялото село съобщения;
геран - кладенец;
гора - дървен материал, греди (освен значението гора = лес)
дуд- черница;
досейка- досега;
двоица - двама;
деда - дядо;
доаждам - идвам;
жежка вода- гореща вода;
зареда - помощ по съседски – едни работят на едно семейство, на другия ден на друго;
кош - обща селскостопанска постройка за сено, слама, а на долния етаж може да има и обор;
казма- права лопата;
капан - заградено място, където затварят добитъка, който е влезнал в чужд имот и е направил пакост; освобождават го след плащане на глоба;
кюмбе - тенекиена печка, цилиндрична за отопление;
кукуруз - царевица;
къщи – помещението, където се готви, кухня;
кумин - камина (в този говор);
люйла - люлка;
листник - шума, листников фураж от изсушени дъбови клонки;
мараче - малка брадвичка, брадвичка;
мера - цялата земя в землището бланище – «това дека е отсечено и забраняват да се пасе»;
млачище - мочурливо място;
мушии - нощни пазачи;
нихни - техни;
оброк - курбан; определен ден, посветен на някой светец; чества се от отделно домакинство или от цялото село;
отважда - отива;
отесвам - остъргвам отгоре с мотика земята;
оттъмнем - отървем, откъснем;
поле - необработена общинска земя, където пасе селския добитък;
писмен беше- грамотен , учен;
поляци – изтощена земя;
подница - гленена подложка, върху която се пече хляб;
прегало - добитък за впрягане;
рая-буквално - стадо; подвластно, безправно българско население; неверници, християни;
сакам - искам;
свиникаш - драки; дребен габър;
соп - чучур на чешма;
стока - домашен добитък;
точка - радиоточка;
тичлер- дърводелец, който прави дограма (от немски Tichler );
топрак - землище;
търсище - тресавище;
уем - натурална такса при мелене на жито;взета част от зърното срещу определена услуга;
угарисвам нивите - заоравам нивите;
фурна - домашна пещ за печене на хляб;
стувата – суват, общинско пасище;
фърга - хвърля;
цер - вид дъб;
черна земя - изтощена, слаба и затова не се обработва;
чергарат - секат, пастрят;
ято - преграда на река или дере, за да се ползва водата за поливане; «също като днешните язовири» - казва една информаторка.
10. ПРИЛОЖЕНИЯ
1.И. Хаджийски., Бит и душевност на българския народ, Съч. в два тома., т.2. Български писател, 1974.
2. И. Хаджийски., За демократичните традиции на нашия народ.
3. История на България, т. II, с.36
4. Хр. Ботев., Народът вчера, днес и утре, Съчинения, т. II, 1988.
5. Хр. Христов., Българската община през възраждането. С., 1973.
6. Закон за селските общини. С., 1917.
7. Т. Торбов., Нашето земеделие. С., с.7 (за съотношението частна-нечастна земя, общинска земя).
8. Е. Грозданова., Българската селска община през ЙУ-ХУШ в., С., 1979.
9. М. Андреев., Българското обичайно право. С., 1979.
10. Л. Маркова., Сельская община у болгар. В: Трудш Института зтнографии, т.62, Москва, 1960.
11. Д. Димитров., Управата на бъргарското село. С., 1948.
12. Д. Димитров., Управата на българското село от сливенските задруги до народните съвети, изд. БЗНС, С., 1949.
13. Търновска конституция, чл.З
14. А. Ангелов., Общинско право, лекции, С., 1947.
15. Д. Благоев., Съчинения., С., 1957, с.73.
16. Ю. Юрданов., Българската община в гр. София в началото на XIX в.. В сб: В памет на П.Ников. С., 1940.
17. В. Паскалева., За самоуправлението на българите през Възраждането. Известия на Института по история. С., 1964.
18. В. Живкова., Българското село (1878-1944) - социологически анализ. С., 1993, се. 91-94.
19. К. Маркс., Черновки на отговор на писмо на В.И.Засулич., Съч., т.19, Л 967.
20. Е. Грозданова., Международен конгрес на селските общини и сдружения, сп. Исторически преглед, бр. 5, 1976.
21. Ф. Милкова, О некаторых функциях болтарских общен конца XIX века связаных с болгарским обычним и турецким правом ОПСБ. се. 199-214.
22. Ф. Милкова., Основни въпроси на общинското самоуправление в българската буржоазна държава от създаването на Търновскатаконституция до Балканската война. Наука и изкуство, 1959.
23. М. Манолов., Правното положение на българската община през последните десетилетия на османското владичество. ИИПН, XXI, сс. 183-214.
24. С. Бобчев., Сборник на българските юридически обичаи, т. I, Пловдив, 1897, т. II, 1908.
25. С. Бобчев., Българската челядна задруга в минало и настояще време, В: СбНУ XXII.
26. Ив. Гешов., Задругата в Западна България. Периодично списание, ХХ1-ХХП, 1887, се. 426-449.
27. Ц. Цанкова., Задругата в с. Брестово, Ловешко, ИЕИМ, XII, 1971.
28. К. Кръстанова, За ролята на заредата в стопанския и обществен живот на българското село (по материали от втората половина на Х1Хв. до средата на XX в., Известия на Етнографския институт с музей, XVI, 1974.
29. К. Кръстанова., Ролята на тлаката в обществения живот на българското село от средата на ХIХв. до средата на ХХв., ИЕИМ, XV, 1974.
30. И. Гешов., Задружното владеене и работа в България. Периодично списание, ХХУШ-ХХХ, 1889, се. 539-549.
31. в. Целокупна България, 1879, бр. 38.
32. Д. Маринов., Жива старина., т.1, т.II.
33. Т. Неделчева., Малката община в България. БАН, 1989, с. 132.
34. Й. Михайлов., За селото, за селската община и за службата на кмета, беседа, Свищов, 1938.
10.2. НАУЧЕН ИНСТРУМЕНТАРИУМ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Въпросник № 1
Въпросник № 2
Въпросник № З
Въпросник № 4
Инструкция
Информация за изданието
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, ИНСТИТУТ ПО СОЦИОЛОГИЯ, АМЕРИКАНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАШИНГТОН
ЕСИ „ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ТЯХНОТО ПОЛЗВАНЕ ОТ СЕЛСКОТО ДОМАКИНСТВО“ – I етап | (периодът до края на Втората световна война)
Теренно изследване с. Баница, Врачанско, I том
Авторски колектив:
проф. Мика Мюърс – научен ръководител Американски университет Вашингтон
ст.н.с. к.ф.н. Веска Кожухарова – ръководител на изследователския екип
ст.н.с. к.ф.н. Станка Добрева – зам.-ръководител на изследователския екип
н.с. к.ф.н. Галина Колева – изследовател
н.с. к.ф.н. Мариана Драганова — изследовател
спец. Вера Петрова – секретар-координатор с. Баница, Врачанско април – юни 1994 г.
Първо електронно издание: Омда, по проект FFNNIPO_12_00757 на ФНИ при МОН
Година: 2013 г.
Електронно оформление: Илияна Ракиловска
формат: е-книга, epub, fb2
ISBN 978-954-9719-36-9 EPUB
ISBN 978-954-9719-37-6 FB2
1 Николов, Б., Праисторически селища във Врачанско, сп. Археология IV, 1962, кн.4, с. 65.
2 Панчев,Т. Допълнение на българския речник от Найден Геров, Пловдив, 1908, с. 14.
3 ИЗВОРИ за българската история, Т.XX,С., с. 60.
4 Пак там, с. 268.
5 Държ. архив, Враца, ф.225 К, оп.1, а.е.10,л.1,2,3,4.
6 ДА, Вр., ф.225 К, оп.1, а.е.10, л.8.
7 Пак там л.5
8 Пак там.
9 Пак там, л.5,6.
10 Пак там, а.е.11,л.29,а.е. 10,л. 122,123,124,125.
11 Пак там а.е. 11, л.4.
12 Пак там, л.183,184.
13 Протокол N 4 от 27.XII.1937 г.
14 ДА, Вр.ф.225 К оп.1 а.е.13, л.3–6.
15 ДА, Вр. ф.365, оп.1, а.е.19, л.43.
16 Манкова, Й. Водата като обект на култово почитание в обредния живот на българите. – Изв. на музеите в Северозападна България /по-нататък – ИМСЗБ/, т.16, С.,1991, с. 117–162.
17 Манкова, Й. Обредната употреба на водата у българите. Опит за функционална характеристика. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. С.,1989, с. 151–194.
18 Пак там.
19 Манкова, Й. Водата като култово почитание, с. 134–135.
20 Авторката на настоящата статия е защитила дисертация на тема „Култът към водата във фолклорната култура на българите“.
21 За многообразните проявления на митичния владетел на водата, за някои черти на неговия характер и поведение, за неговата огнена природа и способностите му да метаморфозира и приема различни образи вж. Й. Манкова, Водата като обект на култово почитание …, с. 119–126.
22 Теренната информация по проблема е събирана в периода от 1975–1990 г. Информатори от с. Баница: Йошка Петкова, 88 год., грам., земеделие; Ваца Лазарова, 80 год., негр., земеделие; Цвета Девенска, 79 год.,негр., земеделие; Лазар Гергов, 83 Гергов, 8383 год., грам., дърводелец; Марин Девенски, 62 год., грам., земеделие.
23 Манкова, Й. Водата като обект на култово почитание …,с. 137.
24 В оригиналния текст името на кмета е изписано по различен начин на места (Иван Василев, Иван Велев). Тук то е уеднаквено, съгласно списъка на анкетираните лица, приложен в началото на този том.
25 Името не е в списъка на анкетираните
26 Името липсва в списъка на анкетираните
Книгата е реализирана, благодарение на финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" при МОН по проект FFNNIPO_12_00757.
.jpg)
Twitter
Facebook
