Щом като ще говорим за проекта с ФНИ и неговата връзка с изследването "Града и селото" и началото на емпиричните социологически изследвания у нас, вие предполагате как ще започна.

Ще започна с история на астрономията.

Историците на древния свят са изкушени да виждат наченки на астрономически наблюдения по драските на пещерите.

По глинените плочки на шумерите има астрономични записи. Познавали са съзвездия, разделили са звездите и планетите... Възниква календарът, хоризонтът е разделен на 360 градуса, започва да се търси връзка между небесни и земни явления. Появява се астрологията...

(Вметвам - само си представете, че всички глинени плочки бяха запазени!)

И да дойдем до Аристотел, който поставя Земята в центъра на Вселената и постановява, че всички небесни тела се въртят около Земята по кръгови траектории.

И така продължава до Ренесанса, когато Коперник предлага хелиоцентричния модел на Слънчевата система. След него е Галилео Галилей, който пръв използва оптичен телескоп за наблюдение на небесните тела, а Кеплер чертае орбитите, Нютон формулира теорията за всемирното привличане и създава рефлекторния телескоп.

И така нататък - до днешния ден, когато знаем за разширението на Вселената, за Големия взрив, за черните дупки, за тъмната материя, за квазари, пулсари, блазари и радиогалактики, преброили сме стотина милиарда галактики, във всяка от които има по стотина милиарда звезди като нашето Слънце.

В астрономията има един раздел, който се нарича наблюдателна астрономия. Тя наблюдава, отбелязва, измерва. Използва различни уреди - телескопите са десетина вида, има детектори, антени... В наблюдателната астрономия има наглед парадокси - вършат се дълбоко под земята наблюдения на небесни явления. Така се търси и намира неутриното.

Можем още да говорим за астрономията, астрометрията, астрофизиката... Оптична астрономия, инфрачервена астрономия, радиостраномия, ултравиолетова, рентгенова и прочие.

Значи стоял човекът, далеч преди неолитната революция, гледал небето, нали по тъмно звездното небе е пред очите на всички, цъкал с език и се чудел и в чуденето му има един граничен момент - когато Галилео Галилей погледнал нагоре с телескоп и казал: нека да видим все пак за какво става дума.

Какво има горе.

Така стигнах до социологията и емпиричните социологически изследвания у нас и необходимостта те да се опазят.

Стигам до емпричните изследвания не само защото като споменем аристотеловата идея за Земята като център на Вселената, веднага ни хрумва за монархията и за ръководната роля на партията като център на социалната Вселена, а пък като речем черна дупка, се сещаме за българската енергетика...

В Средноковието на ХХ век всичко социално се разглеждаше като вече обяснено и ясно от Класиците на марксизма и от време на време излизаше булата на ЦК, в която се обявяваше нова истина.

И точно тогава група учени взеха телескопа на емпиричните социологически изследвания и рекоха, а да видим какво има там. Взряха се в българското общество.

Имало е емпирични изследвания...

Беше някаква всеобща мания. Във въздуха се носеше идеята за емпиричното изучаване.

От личен опит зная как в списание "Младеж" решиха да провеждат социологически изследвания (ще отбележа, че тези първи анкети нямаха нищо общо със социологията!), за да скрият собствените си мисли зад мнението на анкетираните. Така беше формулирано още тогава - "да питаме хората и да кажем на началството, ето, другари, така мисли народа!"

Беше, повтарям, всеобща мания да питаме хората, а не да чакаме какво ще кажат от Горе.

Това нова любопитство, появило се в българското общество през 60-те години на ХХ век, бележеше нов етап в развитието на общественото съзнание у нас. Натрупа се огромна информация, която не бива да се разпилява. Такава е една от важните цели на нашия проект поне в първия му етап.

От преклонение към авторитета и йерархията, общественото внимание, макар и бавно се насочваше към мосови очаквани и индивидуални потребности.

Презентацията на първото пленарно заседание