Автор |
Димитър Арнаудов |
Заглавие | Време на преход. Публични свидетелства |
Издател | Omda |
Дата | 18.10.2013 (2013-10-18) |
Език | български |
Раздел | мемоари, документалистика |
Формат |
За автора
Роден е на 22 октомври 1949 г. в гр. Кърджали.
Завършил е история във Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий".
Работил е като учител и преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" - филиал в Кърджали.
1990-1991 - депутат във Великото народно събрание, където е заместник-председател на парламентарната комисия по наука и образование.
Бил е член на Общонародния комитет за защита на националните интереси.
1992 - председател на партия Национална демокрация.
Един от политическите лидери на православните християни в Кърджали и кърджалийско.
Автор на 30 научни книги и учебници.
Анотация
Това е сборник от авторски материали, намерили място в родната преса в годините на политическия ни преход.
Отразяват мисли и чувства за факти, събития, обстоятелства и ситуации в отговорно прието присъствие в политиката. Показват съпътстващата го борба между емоции и разум. Което означава, изживяно истински, по човешки. С вярата, че станали публични, обясняват позиции и действия в търсенето на истинското и обществено полезното...
Обратното му изживяване е основа за сравнения на страсти, в кръговрата на усилията, според валидните за времето си съображения за правота. То поражда разбирания за случилите се вече неща, заменящи знанието с опит. За действителност, от която вестникарски изрезки са набъбвали, но отраженията все още носят огорчения от неразбиране на начала и последици.
Сега тя вече е минало. Единственото основание за трезв разбор на правени във времето анализи и оценки. За да се сложи някаква граница за бягства от заблуждения, че неведението ни прави спокойни. Изисква го истината, неподбираща за своя опора умствените качества на човека, а природната му вроденост да съществува върху нея. Именно тя ни подсказва, че и разумът има последна стъпка - да признае, че безкрайно много неща надхвърлят възможностите ни. Иначе как щяхме да вярваме в свръхестественото, което обаче не е поле на политиката? До него, Ние смъртните, нямаме достъп...
Д. Арнаудов