6 декември 2018

За политическото статукво в европейска България

Ще бъда пределно искрен в това, което ще ви напиша, както винаги. За това и винтчетата в тоталитарно-командно-криминалната-валстова машина в България се завъртяха „работно” и се опитаха да ни затворят устата с Евгения, че и белезници да ни сложат възможно по-далече от мястото на техните жертвоприношения.

Политическата обстановка в България е като френското ементал. С много дупки, във формата на балончета под що годе гладката повърхност.

Няма да откривам топлата вода и да ви анализирам „очевидни” за повечето образовани българи недостатъци на витринната ни демокрация. По-скоро ще се опитам да анализирам, какво държи във форма челичните мищци на статуквото. И защо въпреки всеобщото недоволство от хала ни в обществото битува усещането, че няма алтернатива на статуквото.

1. Умните, образованите, студентите, професионалистите в различните области с относително добри доходи не искат да се занимават с политика. За тях това е мръсна дума- понятие свързано с хлъзгавост, нечистоплътност, зависимост, компроматност, корумпираност.

2. За цяла каста „изборджии” политиката е бизнес. Тези хиляди труженици на политическия изборен фронт са всъщност аполитични. Те имат стройно подредена система от „агенти”, които от своя страна са тартори в своята семейна или приятелска среда. Тази каста се използва без изключение от всички политически партии, които имат „ресурс”, тоест безотчетни пари, с които да си осигуряват гласове. Колкото повече – толкова повече.

3.Имаме си цигани.
Ходещи на училище през социализма задължително в основно, много от тях в професионални и излизащи от КЕЧ-а в казармата (строителни войски) задължително с професии. Но това беше 30 години по-рано. Сега те са перфектните гласове срещу заплащане, срещу опрощаване на някоя и друга кражба или по-голям зулум, тоест който е на власт в момента – негови са циганите.

4.Имаме си и мъртви души. Гогол ще ахне, ако възкръсне в нашата политическа действителност. За тях- мъртвите души, няма архиви, сървъри, преброявания.Те са по-живи от живите и гласуват за този, който организира и контролира изборите.

5.Имаме си и медии – свободни да разпространяват каквото им наредят. Те си имат специални задачи за изборите. Да обстрелват всяка твар, дръзнала да полети самостоятелно на някъде. Без значение на посоката. Да я оплюят, да почернят, да разкъсат за назидание на останалите и за наслада на поръчващите екзекуцията. Технологията на изборите включва и по-драстични хардуер и софтуер от рода на малко „кютек”, малко „следствен арест”, малко „бързи присъди”, плашене на гаргите, пускане на хрътките в купом и т.н. и т.н.

Ето един пример, олицетворяващ мобилността на статуквото. Защото в България танцът на антиподите надскача физическите закони, дори надминава по смелост теорията на относителността. В България на непреходните „политици на прехода” статуквото е мобилно, то не е застинало в скрижал, а се премества във времето и пространството, поглъщайки като черна дупка всичко с по-слаба гравитация на неговата.

Примерът е следният. Той е особено показателен за силата на статуквото и за равнището на морала на засмуканите от него. Имах, смятам приятел. Работяга. С добър семеен бизнес. Муши-трънка, пъргав, неуморим. Беше потомствено ляв и активист на БСП. Дори се кандидатира, като кандидат от БСП и спечели общинските избори в една стратегическа за региона си община. БСП го припозна като неин верен и обещаващ войник и го издигна за зам. председател на областната партийна организация. Голям партиен шеф. Не щеш ли. Дойдоха ГЕРБ на власт и преди първите за ГЕРБ кметски избори моят дотогавашен приятел се кандидатира отново за кмет, но като кандидат на ГЕРБ. Не ви ли учудва много? А трябва или вече сте привикнали на политическото чергарство на прехода? Който е привикнал и се е примирил да не чете – няма да му е интересно. Каква беше причината за чергарството на моя бивш приятел? Елементарна за прийомите на ГЕРБ. За двайсет хиляди лева укрито ДДС или нещо подобно – с изнудване, че ще му намерят още нещо и ще го тикнат зад решетките за дълго, като рецидивист. И моят бивш приятел клекна. Вярно е – дойде да ми каже и да ме попита за мнението ми. Аз го посъветвах да не върши глупости, защото ще му излезе име на ренегат, ще опетни семейството си и т.н. Но заплахите на ГЕРБ бяха по-силни от моите аргументи. Сега от затвора си давам сметка, че съм бил наивник. Неговата БСП не направи грам усили да го спаси или да му помогне поне. За БСП това е практика. Тя не е застанала твърдо зад нито един свои „провинен член”.

А моят бивш приятел, подобно на Рейзи, когато стана кмет от ГЕРБ, се обърна срещу мен и компаниите на АКБ Форес, регистрирани или работещи в „неговата” община.

„Нищо лично, просто бизнес!”, както пунтират успешно героя на Марлон Брандо, не по-малко мащабни мафиоти на власт.

„Нищо лично, просто take all” – преповтаря за нас с Евгения сега рефрена си и Бойко Борисов. Рефрен от някогашния му кабинет в софийското кметство, където ме покани за минута, преди да сложи подписа си под нашето брачно свидетелство с Евгения през 2006година.

Но за първия опит за „take all”, родил рефрена, ще ви разкажа от софийския следствен арест. Там може би ще започна гладна стачка за пречистване на паметта и за предпазване от „новичок”. Защото рефлексите на Държавна сигурност са в генератора на „черната дупка” на днешното политическо статукво. Знае ли човек какво може да му се случи в ареста на заключените тела?

Хайде сега по-весело! Идват празници, с тях и надеждите. На празници надеждите винаги са по светли и по възможни.

До скоро, приятели, в България!

Коментари

Ивайло Желязков абе травестит как ти се събра да го нашишеш? открадна ДЕСЕТКИ милиони и наглееш.ПФУ

Kuzmas Glavchev Xronia pola file.

Vasil Levski Г-н Банев най добре може да ни обясни как може да се манипулира държавата. Все пак окраде, изигра на хазарт и профука над 120 подарени му държавни предприятия...

Vasil Levski А сега и жертва го играе...