ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ ДВ. бр. 21 от 13.03.1990г.

 

Законът влиза в сила от 30.03.1973 г.
Обн. ДВ. бр.26 от 30 Март 1973г., попр. ДВ. бр.32 от 20 Април 1973г., изм. ДВ. бр.78 от 2 Октомври 1973г., изм. ДВ. бр.21 от 14 Март 1975г., изм. ДВ. бр.102 от 30 Декември 1977г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 1980г., изм. ДВ. бр.52 от 4 Юли 1980г., изм. ДВ. бр.45 от 8 Юни 1984г., изм. ДВ. бр.88 от 14 Ноември 1986г., изм. ДВ. бр.26 от 5 Април 1988г., изм. ДВ. бр.31 от 21 Април 1989г., изм. ДВ. бр.21 от 13 Март 1990г.

 

Глава първа.
ИМОТИ, ПРИТЕЖАВАНИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ

Чл. 1-14. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).

Глава втора.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ И ПРИДОБИВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ОТ ГРАЖДАНИ

Чл. 15-30. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

Глава трета.
ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕТРУДОВИ ДОХОДИ, ПОЛУЧЕНИ ОТ ГРАЖДАНИ

Чл. 31. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) (1) Незаконни доходи по смисъла на този закон са:
1. облагите, извлечени чрез незаконно безплатно използуване или използуване при по-ниски цени на материали, машини, превозни средства на държавата, на държавни кооперативни или обществени организации, както и труда на техни работници и служители или на лица от Строителните и други войски;
2. облагите в резултат на придобиване на вещи от държавата, държавни, кооперативни и обществени организации по цени, значително по-ниски от цените към деня на придобиването.
(2) Облагите, извлечени чрез престъпление, се отнемат въз основа на Наказателния кодекс по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а укритите от данъчно облагане доходи се облагат по реда на данъчните закони.

Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).

Чл. 33. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) (1) Освен доходите по предходните разпоредби нетрудови доходи по смисъла на този закон са получената имуществена облага или разликата между цените, по които е придобит и е бил прехвърлен до влизането на това изменение на закона в сила недвижим имот, когато е придобит от държавата или чрез жилищностроителна кооперация, както и когато е построен върху държавна земя, с държавен кредит или от държавна или обществена строителна организация. Това важи и за случаите, когато прехвърлянето е станало през време на строежа на имота. При определяне размера на нетрудовия доход се изхожда от цената, по която държавата е продавала недвижими имоти от същия вид към момента на прехвърлянето.
(2) Ако с цената по предходната алинея е придобито чрез сделка от граждани друго жилище на същата или по-голяма цена, не се счита, че е осъществен нетрудов доход, ако придобилият притежава при влизане на този закон в сила жилище, придобито от гражданин на не по-малка цена.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г. и бр. 21 от 1990 г.) (1) Счита се до доказване на противното, че е получен доход по чл. 31 и 33, когато:
1. стойността на имуществото на гражданина явно превишава доходите, получени законно от него и от членовете на домакинството му и приноса от неговия и техния личен труд;
2. направените разходи от гражданина и от членовете на домакинството му явно превишават техните законни доходи и приноса им от личния труд.
(2) Имуществото по ал. 1 обхваща недвижими имоти, право на строеж или надстрояване, лека кола, суми и установени вземания, както и движими вещи със значителна стойност, ако те надхвърлят обикновените лични и домакински нужди на собственика и на членовете на неговото домакинство.
(3) Стойността на имуществото по ал. 1 се определя:
1. за имущество, придобито от държавата, кооперации или обществени организации - по покупната цена;
2. за имущество, придобито от граждани, или за построени сгради - по пазарни цени по време на придобиването или построяването.

Чл. 35. Смятат се за част от имуществото по предходния член и:
1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) имуществата, придобити от членове на домакинството на лицето, срещу което е образувана преписка по чл. 39, освен ако те докажат, че придобиването не е станало с доходи, посочени в чл. 31 и 33;
2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) имущества на други лица, ако с влязъл в сила съдебен акт бъде установено, че са придобити с доходи по чл. 31 и 33 на лицето, срещу което е образувана преписка по чл. 39;
3. имуществата, които лицето, срещу което е образувана преписка по чл. 39, е прехвърлило на членове на своето домакинство, освен ако те докажат, че са ги придобили възмездно.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Доходите по чл. 31 и 33 се присъждат в полза на държавата.
(2) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) Вземанията на държавата по предходната алинея, възникнали след 18 април 1948 г., не се погасяват по давност.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) (1) Държавата събира вземанията си по този закон:
1. чрез отнемане на недвижим или движим имот, придобит с нетрудов доход, или на част от имота, съответстуваща на частта, придобита с този доход;
2. по реда на събиране на държавните вземания, когато вземането не може да се събере изцяло или частично по реда на предходната точка без спазване на ограниченията по чл. 339, буква "в" на Гражданския процесуален кодекс;
(2) Събирането на вземането може да се насочи върху имуществото, придобито с доходите по чл. 31 и 33, и когато е съпружеска общност, макар другият съпруг да не е знаел за тези доходи.
(3) Наследниците на лицето, което е придобило доходи по чл. 31, 33 или имущества по чл. 35, отговарят за вземането на държавата до размера на полученото от тях наследство.
(4) В жилището, отнето съобразно предходната алинея, се оставят да живеят като наематели, настанени при условията на Закона за наемните отношения, лицата, които го обитават.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г.) (1) За прилагането на тази глава се създават териториални комисии. Седалището, районът на дейност и участниците в комисията се определят от министъра на финансите.
(2) Комисията се състои от председател - член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по седалището й, и членове - следовател и представител на държавния финансов контрол.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).
(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) Длъжностните лица, които в кръга на службата си узнаят, че някой е придобил нетрудови доходи, са длъжни да съобщят за това на комисията по чл. 38, като за неизпълнение на това задължение носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г. и бр. 21 от 1990 г.) (1) Сведенията за доходи по чл. 31 и 33, както и за придобити имущества по чл. 35 се изпращат до комисията, в района на която е местожителството на лицето, за което се отнасят сведенията.
(2) Въз основа на сведенията по предходната алинея или по свой почин комисията по чл. 38 образува преписки.
(3) Ако общият размер на нетрудовите доходи по чл. 31 и 33 е незначителен, производството не се образува, а образуваното се прекратява
(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).

Чл. 40. (Изм.- ДВ, бр. 88 от 1986 г.) Комисията:
1. ръководи разяснителната дейност по прилагане на тази глава;
2. разглежда изпратените й сведения и сигнали, събира доказателства за нетрудови доходи или възлага събирането им на органите на Министерството на вътрешните работи и на Държавния финансов контрол;
3. дава възможност на лицето, срещу което е образувана преписка, да се запознае с нея, да направи възражение и да представи доказателства. Същото важи и за лицата по чл. 35.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) (1) Органът, който събира доказателствата по образуваната преписка:
1. взема обяснения от лицето, срещу което е образувана преписката;
2. разпитва свидетели и назначава вещи лица;
3. събира писмени доказателства;
4. изисква от учрежденията, предприятията и организациите сведения и документи във връзка с установяване на нетрудовите доходи;
5. (нова - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) извършва опис на имуществото на лицето, срещу което е образувана преписката, и на лицата по чл. 35.
(2) Органът по предходната алинея дава възможност на лицето, срещу което е образувана преписката, да се запознае с нея и да представи доказателствата по възраженията си в срок до 30 дни.
(3) Свидетелите, вещите лица и гражданите, които дават неверни показания, заключения или сведения пред органа по ал. 1 или пред комисията по чл. 38, носят наказателна отговорност съответно по чл. 290, 291, 147, 148 и 286 от Наказателния кодекс.
(4) За призоваването и заплащането на разноските за свидетелите и вещите лица пред органите, които събират доказателствата, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 40б. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм., бр. 26 от 1988 г.) (1) Комисията или натоварен от нея член във всички случаи изисква от лицата, срещу които е образувана преписка за нетрудови доходи по чл. 34, както и от лицата по чл. 35, когато са пълнолетни, писмена декларация за:
1. притежаваното от тях и от членовете на семейството им имущество (недвижими имоти, движими вещи на значителна стойност, влогове, вземания, постройки в строеж и др.), както и придобитото със средствата на декларатора имущество от членовете на домакинството му или от други лица;
2. източниците на средства за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството;
3. извършените след 18 април 1948 г. прехвърляния и придобивания на недвижими имоти от декларатора и членовете на неговото семейство;
4. значителните разходи извън необходимите за задоволяване на обикновени лични и на семейството нужди;
5. задълженията към трети лица.
(2) Извън случаите по ал. 1 декларацията се изисква по преценка на комисията, прокурора или съда.
(3) Декларацията се подава в срок от петнадесет до шестдесет дни, определен от комисията.
(4) За декларация с невярно съдържание, независимо от наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс, укритото имущество, придобито с нетрудов доход, се отнема в полза на държавата, като лицето заплаща допълнително и неговата парична равностойност. При невъзможност да се отнеме укритото имущество равностойността му се присъжда в двоен размер.
(5) При отказ да се подаде декларация или при неподаването й в срока по ал. 3 по неуважителни причини до доказване на противното се счита, че имуществото по чл. 34, ал. 2 е придобито с нетрудови доходи и се отнема в полза на държавата по реда на тази глава. При отказ да се подаде декларация независимо от наказателната отговорност по чл. 313а от Наказателния кодекс се налага и имуществената санкция по предходната алинея.
(6) Деклараторът може да установява в съдебното производство доходите, които не е декларирал, с официални документи или с частни документи с достоверна дата, предхождаща датата на подаване на декларацията.
(7) Комисията призовава и разяснява на лицето, от което изисква декларация, последиците по ал. 4-6, като при неявяването му без уважителни причини постановява принудителното му довеждане от органите на Народната милиция.

Чл. 41. (1) Въз основа на събраните доказателства комисията прекратява преписката или прави предложение до окръжния прокурор за предявяване на иск по чл. 42.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) Комисията взема решение по предходната алинея с обикновено мнозинство при участие най-малко на две трети от членовете й. Решението се мотивира и подписва от всички членове , които са участвували при произнасянето му. Тези от тях, които не са съгласни с решението, го подписват с особено мнение, което мотивират.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) В четиринадесетдневен срок от получаване на преписката окръжният прокурор въз основа на доказателства по нея:
1. прекратява преписката с мотивирано постановление;
2. събира допълнителни доказателства чрез съответните държавни органи;
3. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) предявява иск пред окръжния съд за вземането на държавата срещу лицето, получило доходи по чл. 31 и 33, а в случая на чл. 35 и срещу лицата, посочени в него;
4. възбужда наказателно преследване, когато има данни, че е извършено престъпление. В този случай искът по т. 3 се предявява съобразно чл. 47 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Преписките, прекратени по т. 1 на предходната алинея, се изпращат на главния прокурор. Той потвърждава постановлението за прекратяване или го отменя, като връща преписката с указание за следващите действия по нея.
(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Окръжният прокурор, когато има достатъчно доказателства за получени от гражданин нетрудови доходи, предявява иск за отнемането им и без предложение от комисията.

Чл. 43. (Изм.- ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм., бр. 26 от 1988 г.) (1) Окръжният съд разглежда делото по предявения иск от окръжния прокурор като първа инстанция в състав от трима съдии съобразно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица, дадени пред комисията или органите, на които е възложено да събират доказателства по преписка за нетрудови доходи, са доказателства по делото и се проверяват в съдебно заседание.
(3) С решението, с което се уважава искът, съдът задължително отнема в полза на държавата недвижимия имот или съответната част от него, когато те са придобити с нетрудов доход, а ако това е невъзможно - осъжда ответника да заплати равностойността.
(4) Прокурорът контролира изпълнението на решението.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г.) За обезпечаване вземането на държавата комисията, прокурорът или съдът налага запор или възбрана върху имуществото на лицето, срещу което е образувана преписката или делото, както и върху имуществата по чл. 35.

Чл. 45. (1) Не се образува преписка, а образуваната се прекратява, ако лицето, получило доходи по чл. 31 или 33 или имущества по чл. 35, ги декларира доброволно и внесе тяхната равностойност в приход на държавния бюджет или прехвърли на държавата равностоен имот до образуване на дело в окръжния съд.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).

Глава четвърта.
ДЕКЛАРИРАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ОТ ГРАЖДАНИ

Чл. 46-49. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).

Чл. 48. (1) Декларацията по чл. 46 и 47 се подава в общинския народен съвет по местожителството на декларатора по образец, определен от министъра на финансите.
(2) В декларацията се посочва основанието на което е придобит имотът, вещното право или владението, когато той е чужд. В нея се вписват документите, удостоверяващи тези обстоятелства. Деклараторът е длъжен да представи документите при поискване.
(3) Членовете на едно семейство подават обща декларация, в която вписват недвижимите имоти, притежавани от тях поотделно или заедно.

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 50. (1) В семейството по смисъла на този закон се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
(2) В домакинството по смисъла на този закон се включват съпрузите, техните деца, а родителите на съпрузите - ако живеят заедно с тях.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).

Чл. 50а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) Някои категории длъжностни лица, определени от Министерския съвет, ежегодно подават декларации за имуществото и доходите си.

Чл. 51. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 52. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) (1) Длъжностно лице, което не даде в срок исканите сведения и документи по чл. 40а, точка 4 за установяване на нетрудови доходи, се наказва с глоба от 0,02 до 0,20 лв.
(2) Лице, призовано като свидетел пред комисията при органите, които събират доказателства, което не се яви без уважителни причини, се наказва с глоба до 0,04 лв.
(3) Нарушенията по предходните алинеи се констатират от органа, който е изискал сведенията и документите или е призовал лицето, а наказателните постановления се издават от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Наказателното постановление се обжалва и изпълнява по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Този закон влиза в сила от деня на неговото обнародване и отменя Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти и Указа за реда на прехвърляне жилища, закупени от държавния жилищен фонд, както и чл. 9 от Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство.
(2) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1980 г.) Член 17 се прилага от 12 ноември 1979 г.

§ 2. (1) Задължават се окръжните народни съвети, за София - градският народен съвет, да определят в шестмесечен срок от влизане в сила на този закон строителните граници на населените места, за които не са одобрени общи и подробни градоустройствени и кадастрални планове, както и имотите, посочени в чл. 5, ал. 3, т.1.
(2) Срокът за подаване на декларации по чл. 46 за недвижимите имоти по предходната алинея е едномесечен и започва да тече от деня, в който изтича шестмесечния срок по тази разпоредба.

§ 3-9. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).