05.12.2011
Това е снимка на Цветан Василев от 1999 г., когато все още не е влязъл в Корпоративна банка. Читатели установиха голяма прилика на банкера с филмовия герой Борат.
Спорно е дали избраният със скандал за "Мистър Икономика" олигарх Цветан Василев има цялостен принос към българската икономика. Но едно е безспорно - собственикът на Корпоративна търговска банка умее да прави свои пари от чуждите и особено от държавните. Само за няколко години не без помощ от държавата той успява да развие бизнес за стотици милиони и да натрупа около 600 милиона лева лично богатство.
Получавайки спорната награда, Василев не случайно се обяви за повече държава в икономиката. В личната си икономика той безспорно го е постигнал - в Корпоративна търговска банка са парите на повечето големи държавни фирми - някъде около 400 млн. лв. С тяхна помощ неокейнсианецът Василев добутва личното си богатство до милиард.
Той е от тихо и бързо успелите българи. Възходът му започва в онези смутни времена на червените куфарчета с пари, раздавани на т. нар. наблюдавани от партията фамилии. От служител в държавен институт изведнъж става финансов тигър и стъпва във всички апетитни сектори на икономиката, без да е развивал голям брой компании или да е произвеждал нещо. Името му като собственик или участник в управата на дружества след справка в информационата система ДАКСИ е видимо в ЗАД "Виктория", Корпоративна търговска банка, "Бромак", "Фина С", ТЦ-ИМЕ, "Мел финанс", "КВ-Реал", "Тръст Василеви" и не много на брой други фирми. Но за сметка на това активите им и оборотът, който минава през тях, са за стотици милиони левове.
Обществените поръчки са му скъпи
От години вече парите на големи държавни компании са на разплащателни сметки с малка или никаква лихва в Корпоративна банка. В същото време банката дава на тези дружества големи кредити с големи лихви. Има и малко клиенти - физически лица, чиито влогове получават преференциални лихви от 10-12%. Сред тях е Ахмед Доган, чийто милионен хонорар му носи най-високия процент.
Към пролетта на 2010 г. 48% от парите на държавните фирми са в банката на Василев, без на обществото да е показан ясен механизъм, по който тя е избрана.
Нещо повече, след като по настояване на Съюза на издателите финансовият министър Симеон Дянков обяви споменатите данни, не последва промяна. Изработени бяха само препоръчителни правила как държавните дружества да си избират обслужваща банка. И отново всичко потъна в мъгла, а парите си останаха там, където бяха.
Държавни средства захранват и други фирми на Василев или дружества, с които той е свързан. Едно от тях е застрахователното дружество "Виктория". (Неговият изпълнителен директор също получи скандален приз "Мистър Икономика" от изданията на Василев.)
В компанията собственици са италианската FATA Assicurazioni, част от застрахователя "Дженерали", "Мел финанс" и "Финтекс". Цветан Василев е в борда както на "Виктория", така и на "Мел финанс". Фирмата се държи от офшорката "Сефинко холдинг", чийто шеф на борда е Валтер Щреземан. Името му се среща в документите на кипърската "Вистра", която е предшественик на друга офшорка - "Трелекс инвестмънт". Тя пък държи "Кен трейд" - фирма, също свързана с Цветан Василев.
ЗАД "Виктория" е спечелила поръчки с държавни пари за над 43 млн. лв. от 2006 г. насам, сочи справка в регистъра на процедурите, където се пази информация за последните 5 г. Най-много договори с компанията - 13, има "Мини Марица изток". Общо спечелените от "Виктория" конкурси са 37. Някои от тях се открояват с постоянството, с което застрахователят е предпочитан пред други дружества.
Докато свързаният с Цветан Василев сегашен депутат от ДПС Делян Пеевски е зам.-министър, “Виктория” получава 16 договора с министерството му.
След една процедура, обявена през юли 2007 г., министерството на извънредните ситуации, където днешният медиен магнат Пеевски е заместник на Емел Етем, е подписало 15 договора с "Виктория".
Бизнес връзката на Пеевски с банкера Василев укрепва още по времето на правителството на цар Симеон Втори, когато Делян ръководи младежкото НДСВ. Конкурсът, за който става дума, е за сключване на рамково споразумение за 2 г. за "Гражданска отговорност", "Каско" и злополука на служителите.
След обявлението за търг в регистъра са вписани 15 договора за "извършване на застраховки за нуждите на министерството". 11 са сключени през 2009 г. - без посочен срок, предмет и стойност. Малко по-късно министерството е закрито. Суми - 37 177 и 83 628 лв. без ДДС, са вписани само в два договора от 2007 г.
В края на 2007 г. застрахователят е преборил 8 други и е избран да застрахова агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", която бев основата на няколко конфликта между коалиционните партньори ДПС и БСП. Като зам.- министър Пеевски отговаряше за агенцията. Договорът е за 254 761 лева без ДДС.
През пролетта на 2009 г. "Виктория" е избрана от спортния тотализатор. Сключени са няколко договора, като компанията е единственият кандидат.
Медиен рекет в полза на патрона доят и вестниците на Пеевски. В полза на застрахователната кампания в средата на март 2010 г. в. "Монитор," в. "Телеграф" и в. "Политика" (собственост на майката на Пеевски Ирена Кръстева и свързани с Василев) атакуваха "Алианц България", конкурент на "Виктория", ден преди да се вземе решение кой ще спечели голяма обществена поръчка за застраховане на имуществото на ТЕЦ "Марица-изток 2". Това бе 4-годишен договор за близо 28 млн. лева. Поръчката печели ЗАД "Виктория", и то след като първата процедура е прекратена. Веднага се открива втора, но по договаряне. Единственият поканен кандидат е "Виктория". Договорът с нея е сключен на 31 март - само ден след откриване на поръчката.
На 14 септември тази година е подписан и анекс заради преоценка на активите, които станали повече. В резултат е подписан договор за още 1,9 млн. лева без ДДС.
През лятото на миналата година "Телеграф", "Монитор" и "Политика" пак атакуваха "Алианц България". Нападките съвпаднаха с търга за застраховател на Национална компания "Железопътна инфраструктура". Победител пак стана ЗАД "Виктория" с оферта от 2,5 млн. лева на година. А "Алианц България" бе отстранена, въпреки че офертата й се оказва по-ниска с 800 000 лева.
Сред най-скъпите договори на "Виктория" е и този с "БДЖ - Пътнически превози" - 3,5 млн. лв. без ДДС. Той е от юни тази година и е за застраховка на пътниците през следващите 4 г.
"Имаме някакви застраховки във "Виктория", каза за "24 часа" шефът на БДЖ Йордан Недев. Минавали са през мен, но не си спомням какво точно.
Пари и от отбраната
Покрай обществените поръчки и фирмата "КВ-Реал" изплува и връзката на Цветан Василев с приватизацията на русенския военен завод "Дунарит". През 2005 г. той бе купен за 2 млн. лв. от "Дивал 59", която е собственист на Емил Галов. Той пък е бил управител на "КВ-Реал". През тази година "Дунарит" се уреди с държавна поръчка заедно с "Берета трейдинг" за нарязване на повече от 1200 тона снаряди срещу 1,3 млн. лева. В края на миналата година русенският завод пусна модерна площадка за обезопасяване на боеприпаси, а на откриването присъстваше и самият Василев.
Банкерът има и други интереси, свързани с поръчки в отбраната. В ТЦ-ИМЕ, за която Василев сам признава, че е негова, акционер е офшорката "И Еф Ви интернешънъл файненшъл венчърс". Тя пък участва чрез дъщерната си "Хедж инвестмънт" в сформиран през октомври консорциум, учреден специално за участие в търг на Агенцията на НАТО за обслужване и доставки. Той е за ремонт на 36 вертолета МИ-17. Проектът е оценен на 120 млн. долара, а машините трябва да участват в мисията ISAF през 2012 и 2013 г. в Афганистан. Първият конкурс за модернизация и ремонт е спечелен от Чехия.
Странно въртене на заеми
Интересите на Василев в сектора на финансовите услуги извън банката са съсредоточени в "Бромак", "Фина С", ЗАД "Виктория", "Бромак инвест", "Бромак финанс". Гръбнакът на тази структура са "Бромак", инвестиционният посредник "Фина С" и финсовата къща "Фина Ц".
Активите на първата компания в края на 2010 г. са близо 197 млн. лева, а печалбата й е 8,7 млн. лв. Тя се оценява на около 60 млн. лв., изчислено по нетната стойност на активите. Именно на "Бромак" наскоро БНБ даде разрешение да предостави заем на Корпоративна банка от 20 млн. евро, с които тя ще увеличи капитала си. Според финансовия отчет обаче "Бромак" може и да не разполага с тези пари в брой. В края на миналата година фирмата е имала 38 млн. лв. парични средства и 50 млн. неразпределена печалба.
През тази година обаче тя внася изцяло 51% от капитала на новосъздаденото "Бромак финанс", което прави 51 млн. лв. И ако за това е похарчена неразпределената печалба, тогава по сметки остават 38 млн. лв. А те не стигат за заема за Корпоративна търговска банка. Възможно е обаче през тази година "Бромак" да е натрупало допълнителни парични средства и да разполага с още свободни пари. От друга страна, в отчета на дружеството пише, че то разчита на кредити от ТЦ-ИМЕ за набавяне на нужните му ликвидни средства, така че може да е получило финансиране и от тази компания.
При основаването на "Бромак" съдружник е Максим Димов, но той после излиза от дружеството. И той като Василев завършва "Международни икономически отношения" в бившия ВИИ "Карл Маркс" - сега УНСС, специализира валутно-финансови отношения. Бил е изпълнителен директор на Държавния фонд за реконструкция и развитие, подуправител на БНБ, един мандат депутат от ДПС, после ковчежник на НДСВ. Сега е в управлението на пътните дружества на бизнесмена Васил Божков.
"Фина Ц", изцяло собственост на Василев, е повече от интересно дружество. То има активи за 34,5 млн. лв. в края на 2010 г., сочи финансовият отчет. Печалбата е била само 457 000 лева. Но за сметка на това фирмата завъртяла впечатляващ оборот - 714 млн. постъпления и 735 млн. плащания по валутни и инвестиционни сделки. 5,61% от тях са били със свързани лица. Какви са били точно тези сделки, от финансовия отчет не става ясно. Но може лесно да се сметне, че през компанията за миналата година на ден са минавали по над 3,5 млн. лв.
"Фина С" пък е инвестиционен посредник, член на Българска фондова борса. Там основен акционер е "Афлик България" в съдружие с Цветан Василев. В края на миналата година фирмата има активи за над 3,3 млн. лв., печалба от 39 000 лв. и е завъртяла оборот от над 80 млн. лв. "Афлик България" е дружеството, което купи "Корабостроителница Русе" АД. В управата на "Афлик" са Янчо Ангелов и Бисер Лазов. Първият е в надзора на Корпоративна банка, а вторият участва в управата на "Бромак финанс". "Афлик" е свързана с корабостроителницата от 2009 г., когато изкупува облигациите на предприятието за 13 млн. евро, а довереник на облигационерите е Корпоративна банка.
"Афлик България" е собственост на офшорката "Афлик лимитед", държи и "Субару България", "Киа моторс", които внасят автомобили от тези марки, и лизинговото дружество "Б.Л. лизинг".
Скандал след скандал
ТЦ-ИМЕ става собственост на Василев през 2003 г., когато я купува чрез фирмата си "Кен трейд" от държавата за 2,2 млн. лв. Тогавашният институт по микроелектроника вече е със затихващи функции. Но сега има активи за 502 млн. лв., капитал от над 180 млн. и задължения за над 217 млн. лв. В същото време дружеството е раздало заеми за 219 млн. лв.
Покрай ТЦ-ИМЕ гръмна и скандал, след като се оказа, че през 2004 г. фирмата купи за 9,1 млн. лева три обособени части от "Железопътен завод София". Така за терен от над 241 декара фирмата е платила около 18 евро на кв. метър. Три години по-късно половината от терена е продадена на испанската фирма "Урбас" за 60 млн. евро, която обяви намерение да строи комплекс от жилищни, административни и търговски сгради там. С кредит от ОББ и Корпоративна банка. Само от препродажбата на земята ТЦ-ИМЕ има печалба от 978 евро на кв. метър, или над 5000%. Партньор на испанците пък е българската "Техно резиденшъл парк", в чиято управа участват хора, свързани с други фирми на Цветан Василев.
ТЦ-ИМЕ бе компанията, която стана съдружник на Ирена Кръстева и Делян Пеевски при покупката на редица медии, а Корпоративна банка кредитира сделките. Сега Василев няма участие в групата на Кръстева и Пеевски. Но пък участва чрез ТЦ-ИМЕ в структурата, която придоби ИПК "Родина".
Неясни източници на финансиране
Кои точно са източниците на финансиране на цялата тази впечатляваща дейност на фирмите на Василев, от отчетите не става ясно. Само при "Бромак" се споменава, че разчита на кредити от ТЦ-ИМЕ за осигуряване на ликвидни средства. За самата ТЦ-ИМЕ има официални данни, че е издала две емисии облигации. Едната е била през 2005 г. за 12 млн. евро. Втората е от 2009 г. и падежът е през 2014 г. Сумата е 15 млн. евро. Тези пари обаче не стигат за придобиване на активи за над 502 млн. лв. и раздаването на 219 млн. лв. заеми.
Тогава вероятно става въпрос за банкови кредити? ТЦ-ИМЕ например през тази година е привлякла 152 млн. от емитирането на акции, взела е 256 млн. заеми и е успяла да погаси кредити за 342 млн. Но липсва информация кои са финансиращите банки. Ако това е Корпоративна, би трябвало БНБ да провери дали не се надвишава допустимият лимит за заеми към свързани със собствениците компании. А тъй като в Корпоративна банка са основната част от парите на държавните предприятия, ще излезе, че с тях всъщност се финансира частен бизнес за стотици милиони.
Предполага се само, че съответните институции са проверили финансовата къща, през която за една година минава оборот, сходен с приходите на мобилен оператор с 4-5 млн. клиенти.
Все повече офшорки
Има и още нещо, което се набива на очи. Напоследък все повече офшорки се появяват в бизнеса, свързан с олигарха Василев. В ТЦ-ИМЕ собственици първоначално са "Бромак" и дъщерната й тогава "Кен трейд". Сега "Кен трейд" пак е акционер, но вече се държи от офшорката "Трелекс". "Бромак" пък е заместен от "И Еф Ви интернешънъл файненшъл венчърс" - пак офшорно дружество. В инвестиционния посредник "Фина-С" като акционер на мястото на "Бромак" пак влиза офшорка - "Афлик".
Използването на офшорни компании носи данъчни облекчения и различни изгоди. Например използванена различни валути и притежаване на резерви в тях без специални разрешения. Но липсва изискване да се поддържат счетоводни книги. И не на последно място - афишира се като "чужд инвеститор" при сделки в България и запазва в анонимност истинските собственици. (24часа)
Скандалът с “Мистър Икономика” се разраства
Организаторите на конкурса "Мистър Икономика 2011" да оповестят публично по кои критерии и кой номинира победителите. Това поискаха на специална пресконференция в неделя производители от над десет браншови организации в земеделието, животновъдството и производството на храни. "Разговаряли сме с над 50% от членовете на журито и се оказа, че никой от тези хора не е номинирал наградените", каза Мариана Кукушева, председател на федерацията на хлебопроизводителите и на Съвета на браншовите организации.
Според производителите зад избора на наградените стоят корпоративни, а не обществени интереси.
Преди дни възникнаха съмнения и за голямата награда в конкурса. Присъждането на титлата за цялостен принос към икономиката на Цветан Василев, мажоритарен собственик на Корпоративна банка, предизвика смут в редиците на бизнеса. Членове на журито заподозряха, че изборът е нагласен. "Не съм чул някой да е гласувал за Цветан Василев. Ако няма скрито-покрито, да публикуват кой го е номинирал и кой как е гласувал", настоя членът на журито Георги Ангелов от "Отворено общество". Медийни публикации пък определят Цветан Василев като истинския собственик на в. "Стандарт", в чиято група е сп. "Нова икономика". Изданията организираха конкурса. Още по-големи съмнения в честността на избора събуди фактът, че награда за принос в развитието на услугите и търговията получи и Данчо Данчев - изпълнителен директор на застрахователната копания "Виктория", която е от групата на Цветан Василев.
Самият банкер вчера пред Би Ти Ви заяви, че ще върне наградата си, ако се окаже, че изборът е бил манипулиран. (24часа)
“24 часа” очаква отговор колко са парите на държавата в Корпоративна търговска банка
Основната част на парите на държавните дружества се оказаха през миналата година в Корпоративна банка. За да се установи има ли промяна, или тя остава предпочитана от държавата, с писма по Закона за достъп до обществена информация вестник "24 часа" поиска от всички министерства отговор на следните въпроси:
1. В кои банки е имало разкрити сметки министерството в периода 1 октомври 2010 г. - 31 октомври 2011 г.?
2. Колко и кои са държавните дружества, включително държавни предприятия, на които министерството е принципал?
3. В кои банки имат открити сметки тези държавни дружества и предприятия в периода 1 октомври 2010 г. - 31 октомври 2011 г.?
4. Какъв дял от депозитите и паричния поток на министерството и дружествата бива обслужван от посочените по т. 1 банки? (Моля, посочете в проценти.)
До посочения в Закона за достъп до обществена информация 14-дневен срок от завеждането на писмата остават 3 дни.
https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1137933