София, 2 септември 1997 година
Брой 68 (1764)
София, 2 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА В МЕСТНАТА ВЛАСТ, ПРИЕТА НА СЪВЕЩАНИЕ В СОФИЯ НА 25 ЮЛИ 1997 ГОДИНА. Документът е публикуван в експресното издание на Информационния бюлетин на Висшия съвет на Българската социалистическа партия от август 1997 г., предоставен на Пресслужба "Куриер" при БТА.
Днес, 25 юли 1997 година, на съвещанието на представителите на Демократичната левица в местната власт - общински и районни кметове, председатели на общински и районни съвети, ръководители на групите съветници, организирано от Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП) и Парламентарната група на Демократичната левива (ПГДЛ), след като обсъдихме някои остри проблеми на общините в условията на валутен съвет, заявяваме:
- Тревожи ни незаинтересоваността и безгрижието на изпълнителната власт към проблемите на местното самоуправление, прекъснатият диалог с ръководителите на централните ведомства и областните управители, чиновническият подход на управляващите към тежките въпроси на общините и населените места.
- Възразяваме срещу зачестилите опити на правителството да прехвърля основните тежести, предизвикани от въвеждането на паричния съвет, върху местните органи на властта. Приетият бюджет и предвидените субсидии не само че не задоволяват минималните потребности на общините, но и не се превеждат ритмично и цялостно. С днешна дата по-голямата част от общините са получили едва 32-34 процента от годишната субсидия. Създава се взривоопасна ситуация, в която за общините е невъзможно да изплащат социалните помощи, безплатните лекарства, да организзират елементарно обслужване на населението.
- Изразяваме категоричен протест срещу многобройните прояви на политически натиск и шантаж върху кметове и председатели на съвети, избрани с бюлетината на Демократичната левица. Длъжни сме още сега да предупредим, че дестабилизацията на местната власт, предизвикана от тесногръди партийни интереси и користни лични амбиции не само че противоречи с принципите на националното съгласие, но и допълнително провокира нови икономически и социални трудности пред населението. Примерите от общините Маджарово, Несебър, Лясковец, Аксаково, Сандански, Кресна, Банско, Разлог, Плевен, Борован, Белене не са изолирани и единствени.
- Оценяваме като политически безотговорно, напълно некомпетентно и неадекватно на реалностите в страната изявлението на вицепремиера Евгений Бакърджиев. Според нас това е недопустимо за един държавник, представител на правителство, което радее за национално съгласие и се "бори за изход от кризата".
- Обръщаме се към Народното събрание, към президента и правителството на Република България да проявят политически разум, мъдро, отговорно и справедливо да разпределят тежестите на прехода върху всички, да подпомагат и укрепват, а не да създават трудности и предпоставки за дестабилизация на местната власт. Кметовете са на всички, еднакво отговорни за цялото население, не за отделни части от него, не за една или друга политическа кауза. Само хармонично взаимодействие между централната и местната власт може да ни изведе от дълбоката криза, да ни помогне заедно да понесем и преодолеем огромните изпитания, пред които е изправен българския народ.
- Независимо от сложната социално-икономическа ситуация, от злоумишлените атаки и натиск, ние ще продължим да работим, да изпълняваме своя дълг за решаването на най-острите проблеми на хората.
Вярваме, че ще чуете нашия глас и ще се вслушате в нашите предупреждения.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 2 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ПО ВЪТРЕШНОПАРТИЙНИ КАДРОВИ ПРОБЛЕМИ В ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА БСП - ПЛОВДИВ
Общинските съветници на групата на Българската социалистическа партия (БСП) и коалиция са направили предложение за освобождаването на Красимир Обретенов като председател на Общинския съвет на БСП в Пловдив.
Аргументите на социалистите са, че Красимир Обретенов не притежава необходимите качества да изпълнява функциите си на председател и допуска системни нарушения на Правилника за организация и дейността на Общинския съвет и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Характерно за неговото председателстване е да не се включват предложенията на групата и на отделни съветници в дневния ред на заседанията, като в същото време се внасят предложения от лица, нямащи право на подобна инициатива. Постоянните комисии към Общинския съвет неоснователно задържат разпределените към тях предложения, а за тези, които се разглеждат на заседанията на Общинския съвет, не се правят писмени становища. Липсва какъвто и да било контрол и отчет на изпълнение на решенията на Общинския съвет.
Заради постоянния характер на тези нарушения съветниците социалисти ще поискат освобождаването на Красимир Обретенов на предстоящата общинска сесия.
София, 27 август 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 2 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ (ЧАСТ ПЪРВА) НА КОАЛИЦИЯ "ОБЕДИНЕНИЕ ЗА ЦАРЯ" ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩАТА СЪВЕТСКА ОКУПАЦИЯ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Документът е изготвен в памет на цар Борис Трети и на всички герои, паднали в защита на България, и е адресиран до извънредните и полномощни посланици на Руската федерация, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, САЩ, Федерална република Германия, Япония, Република Италия, Република Хърватска, Унгарска република, Словашка република, Румъния, Република Турция, Литовска република, Латвийска република, Република Молдова и Естонска република в Република България, до българската общественост и до средствата за масово осведомяване. Предоставен е изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА на 31 август 1997 г.
Госпожи и господа пълномощни министри!
На конференцията в Техеран, състояла се от 28 ноември до 1 декември 1943 година, Вашите предшественици договарят помежду си разпределението на света, сякаш нациите и народите са някакви стада добитък.
Нашите изследвания и проучвания по световната история на XX век убедително показват, че "разпределението на света" е договаряно между Сталин, Чърчил и Рузвелт много преди умишлено провокирания от Англия военен конфликт между Германия и Полша в началото на септември 1939 година. Ние събрахме достатъчно доказателствен материал за това, че СССР усилено се е готвел да окупира Царство България още през лятото на 1940 година!
Поради това категорично и безусловно отхвърляме каквато и да било "историческа вина" на Българското Царство и род за участието му на страната на Тристранния пакт - Германия-Япония-Италия.
Всъщност съветските и западни правителствени историци продължават да аксират [?] противоречието между "фашизъм" и "антифашизъм". Тази историческа теза е фалшива и несъстоятелна. Противоречието, за което стана дума, предшества възникването на фашизма в Италия и националсоциализма в Германия. Това не е противоречието "фашизъм" - "антифашизъм", а противоречието Централни сили - Антанта, което датира от началото на XX век.
Вашето началство продължава да лансира чрез различни медии и издания лъжливата историческа теза на фашизма поради безумната му съпротива срещу това Централните сили да бъдат признати за световен политически и военен фактор.
Англия и САЩ фаворизираха Русия не само защото се хвърли в една безсмислена за нея война, но преди всичко заради това, че тя бе най-големият доставчик на пушечно месо във Втората световна касапница.
Съветската окупация на Литва, Латвия, Естония, Молдова, по-късно - на Румъния, Словакия, България, Унгария, Полша, Хърватско и голяма част от Германия целеше Русия да бъде превърната в жандарм на Централните сили. Поради това беше жертван гражданският живот в СССР, доколкото бе останал, бяха жертвани културното и умствено развитие на руснаците, и без това значително накърнени от сталинизма. В този съюзнически "план" на Русия бе отредено място на "нация в окопите", в постоянна и пълна боеготовност срещу "враговете" на Антантата, сиреч срещу Централните сили и Япония. За съжаление Русия и днес продължава мръсната си историческа роля.
Както в Техеран през 1943 година, така също в Ялта и Потсдам през 1945 година, протоколи на разговорите между "съюзниците" не са правени.
В близо двегодишния период от 1945 година до лятото на 1947 година нещата оставаха неизяснени. По него време българският народ бе частично продаден на СССР. Все още бе избита само елитната част от интелектуалните и политически среди на Царство България. Все още не бяха заработили в едри мащаби разните "охранки" и "енкаведета". Това бе време на "преговори".
Агентурата на Антантата, най-различни политически партии от типа на нашенските "звенари", "пладняри", "широканци", "радикали" и други бе хвърлена в действие, та съветският окупационен режим да бъде представен като "народностно движение", каквото никога не е съществувало в хилядолетната ни история. За Антантата няма нищо по-лесно от това да съчини "историята" на една страна!
Ние, българите, бяхме безмилостно продадени на СССР под благовидната форма на "социална резолюция", под благовидната форма на "олевяването" и "прогреса" - един такъв прогрес, който Антантата не е приемала никога за себе си. В тази продажба на източноевропейските страни, Балтика и Балканите се стигна до един нежелателен за Антантата резултат. Разбира се, Вашингтон, Лондон и Париж с удоволствие предадоха на руския деспотизъм враждебни на тях народи - българи, унгарци, хървати, словаци. Но стана така, че те предадоха и народите, "фавиризирани" от тях: на първо място чехи и поляци, но също така сърби и румънци. Пък дори и гърците бяха подложени на опустошението "гражданска война".
София, 28 август 1997 година
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 2 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГРАЖДАНСКИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА - ГРАД БАНСКО, ПО ПОВОД НА ОТСТРАНЯВАНЕТО ОТ ДЛЪЖНОСТ НА ОБЩИНСКОТО РЪКОВОДСТВО. Документът е адресиран до президента на Република България, до Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили, до Висшия съвет на Българската социалистическа партия, до Районния координационен съвет на СДС - Банско, и до средства за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Искрено загрижени за извършените правни действия по дискредитиране доброто име на кметската управа на Община Банско, ние, гражданите, се обръщаме кам Вас, търсейки подкрепа и публичност на решителното ни желание граждански да защитим човешките права на обвинените.
Срещу кмета Борис Велянов, заместника му - Георги Пидов, и тогавашната главна счетоводителка Мария Колчагова е внесен иск в Районна прокуратура - град Разлог, за отстраняването им от длъжност по обвинение за престъпление по служба, с цел лично облагодетелстване, при отдаването под наем на свободно пространство с площ 20 кв.м на Популярна каса - град Банско. Обвинението е, че е нанесена щета на общината поради това, че тя е извършила строителството на обекта, което не отговаря на истината, и е видно от документите на строителната фирма.
Другото обвинение е, че договорът е подписан 3 месеца по-късно от датата, която носи.
Наложената мярка е неотклонение и парична гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки от обвиняемите.
Куриозното е, че наемът още не се изплаща, тъй като обектът е в гратисен период, докато се компенсират вложените при изграждането му средства.
Така формулираното обвинение, включването в него на заместник-кмета като подбудител без доказателства за участието му и фактът, че то е повдигнато от лице, лично засегнато от разпоредба на общинската управа, ни дава основание да допускаме желание за личностна разправа с общинското ръководство като екип с помощта на съдебните органи. Работи се по изпробвания вече сценарий, по който бе отстранен предишният кмет Петър Баряков, което ощи повече подронва авторитета на кметската институция.
Убедени сме, че еднакво милеем за България като държава на правовия ред и уважение към всяка отделна личност. Затова нека заедно да се възпротивим срещу грубите опити за отстраняване на законно избраната общинска управа.
Банско, 11 август 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 2 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ (ЧАСТ ВТОРА) НА СДРУЖЕНИЕ "ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ" ПО МНЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С МОЛБАТА НА БЪЛГАРИЯ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗАСЯГАЩО ПО-СПЕЦИАЛНО РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА. Документът е изготвен на 10 август 1997 г. и е предоставен от секретаря на сдружението Милко Бояджиев на Пресслужба "Куриер" при БТА на 25 август 1997 г.
Суверенно право на всяка държава, потвърдено и със споменатата Виенска декларация, е да признава съществуването (статут) на малцинствата на нейната територия. Нито в действащ международен договор, нито в Конституцията на страната такова положение не съществува. Ето защо безрезервното подписване от България на Рамковата конвенция представлява не само пренебрегване на международните договорености и духа и съдържанието на националното ни законодателство, но и косвено уреждане наличието на чужди малцинства със застрашаващи съществуването на държавата ни последици.
Обстоятелството, че Рамковата конвенция не ще бъде подписана от съседните нам страни Турция и Гърция е не само отричане приниципа на суверенното равенство на държавите. По своята същност това е незачитане злочестата участ на принадлежащи към българските национални малцинства наши сънародници, чийто статут е международно "признат".
Между впрочем, странно звучи изтъкнатото в Мнението обстоятелство, че България не е подписала препоръка No 1201 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), която уреждала "колективни права на малцинствата"?! (стр. 17). Ако комисията се бе запознала с Обяснителния доклад към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, щеше да забележи поне на три места в него (пол. 13, 31, 37), че "колективни права на националните малцинства" не се предвиждат. И въобще няма международноправен документ на световната организация и на европейските регионални организации и към който нашата страна се е присъединила и който да предоставя такова "право".
Като брутална провокация към българската общественост може да се оцени твърдението в Мнението на комисията, определящо българите мохамедани за "помашко малцинство, състоящо се от славянскоговорещи мюсюлмани" (стр. 17). Предизвикването на този изкуствено създаван проблем показва стремеж за репродукция на босненския конфликт с формиране на "етническо" мюсюлманско малцинство в България. За опасността от него може да се съди от становището на Комитета за премахване на расовата дискриминация (док. А848/18, пол. 460). В доклад пред Общото събрание на ООН по повод доклад на правителството на Босна и Херцеговина се изтъква: "Ако на по-ранен етап не се пресече расовата дискриманиця и етническото противопоставяне, те лесно могат да излязат от контрол." В предложенията на същия комитет (пол.469) се препоръчва прекратяване делението по етнически признак! Очевидно Мнението на комисията е в разрез със становището на комитета на световната организация.
Странно е също така твърдението за наличие на "турско малцинство" (стр. 12, 17), след като в двустранните българо-турски документи от Освобождението на България от турско робство през 1878 г. до днес за такова не е ставало и дума! За "етническия произход" на туркоезичното население, както й за споменатите от комисията "славянскоговорещи мюсюлмани" между огромния брой и необорими по съдържанието си исторически документи ще се позовем само на един. В публикация на френското списание "Журнал д'Ориент" на 8 юли 1878 г. великият везир на Османската империя и предишен управител на Дунавския вилает Митхад паша пише: "Първо трябва да се има предвид, че между българите има повече от един милион мюсюлмани. В това число не влизат татарите, нито черкезите. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва повсеместно. Те са наследници на потурчени българи, приели исляма по време на завоеванията и след това. Те са синове на тази страна, на същия народ, излезли са от същите социални слоеве. Измежду тях има и такива, които говорят само български език."
Туркоезичното население в България е наистина силно интегрирано (стр. 105). Много десетилетия наред то бе подложено не само на неспирна, масирана и целенасочена ислямска и пантюрска пропаганда (турски вестници, радио и телевизия), но и последователно организирано и направлявано от властите в Република Турция посредством широка мрежа от агентурни сътрудници на турските специални служби. За това допринася ниската образованост (над 80 процента без завършено основно образование или неграмотно), тъй като ислямската религия ограничава и дори забранява да се говори на езика на гяурите (неверниците). Изключителната верска дисциплина не допуска самостоятелно мислене - няма плурализъм и толерантност в това отношение. С течение на времето туркоезичното население се утвърди като "пета колона" на пантюркизма в синтез с ислямския фундаментализъм, умело насочвани срещу националното и териториалното единство на България.
По време на демократичния преход се засилва провежданият от чуждата агентура процес на ново турцизиране на цигани и на българи мохамедани, при което е погазено действащото законодателство. За това свидетелства назначената от парламента Анкетна комисия за проучване и установяване на факти за насилствено определяне етническата принадлежност на ученици в общините Якоруда и Гоце Делчев (Западни Родопи). В доклад от 28 януари 1993 г. комисията констатира: "Т.13: Анализът на обемистата информация показва, че с активното участие на представители на местната власт и администрация се извършва турцизация на българите мохамедани." Същевремено българите християни са подложени на натиск и изпитват несигурност и безперспективност..." Комисията се е натъкнала на издаден през 1992 г. в Турция пропаганден материал, в който се твърди, че в България има 2 милиона турци, населяващи 1/4 от територията на страната, че българите мохамедани нямат нито кръвно, нито наследствено родство с българите. Местните представители на Движението за права и свободи (ДПС) прокарват тезата за турския произход на това население, което е "забравило" езика си.
В Мнението на комисията се твърди (стр. 17), че циганите продължават да понасят значителна дискриминация. Както и на преобладаващата част от населението, по време на демократичния преход икономическото и социалното положение на циганите е много по-тежко, независимо че то има равни граждански и политически права. Полагат се немалко усилия за интегриране на ромите в обществото при съхраняване на тяхната идентичност и поощряване културната им самобитност. Бедата е преди всичко в изтъкваната от тях самите различност от "другите", обособяването им в определени населени места и квартали, подчертаното нежелание у мнозина да се образоват, водещо до незнание на официалния език, на склонността на волен живот без полагане на общественополезен труд. Всичко това е причина за многократно по-голяма безработица сред ромското население и склонността за препитаване с просия, кражби, проституция и друга асоциална дейност.
Присъщият на значителна част от циганите начин на живот е породил извършваните през XVI, XVII и XVIII век жестоки гонения и погроми в Германия, Дания, Италия, Швейцария, скандинавските страни, Австрия - особено от католическата църква. Те са довели до принудителна асимилация в низшите слоеве и до силна емиграция в източна посока, където православието проявява по-голяма търпимост към присъщите на това население негативни особености. Ето защо в Западна Европа (с изключение на Испания) този проблем сега не съществува.
Подробни данни в това отношение са изнесени в обширна монография, публикувана от Съвета на Европа (изд-ISBN 92-871-2348-9). В монографията не се упоменават държави, в които да е признат малцинствен статут на циганското население. Липсват сведения за парламентарно участие на самостоятелни ромски партии.
В Мнението на комисията се твърди: "Българската конституция забранява основаването на политически партии на етническа, расова или религиозна основа" (стр. 12). По същия този текст Конституционният съд е изразил становище в Решение No4 от 21 април 1992 г. Според него, независимо че в чл.11, ал 4 от Конституцията е употребен изразът "не могат...", целта е не да се установи една забрана, насочена срещу определена категория или категории лица, отличаващи се по етнически, расов или верски признак. При това разпоредбите на ал.4 от чл.11, чл.12 и ал.2 от чл.44 на Конституцията са част от система правни норми, които защищават суверенитета, териториалната цялост, единството на нацията и се противопоставят на дезинтегриращото действие на образувани и действащи по етнически или верски признак политически организации.Следва да се вземат под внимание и специфичните исторически обстоятелства, при които са се създали споменатите различия. Те не са еднакви с другите страни в Централна и Източна Европа, където съществуващите проблеми се дължат на несъблюдавано с националността на населението прекрояване на държавни граници.
Посоченото конституционно положение е в съответствие с чл.22 от Международния пакт за граждански и политически права и с чл.11 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Ратифицираните и от България международни документи допускат ограничения - включително и на правото на сдружаване, когато те са уредени със закон и са необходими във всяко демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите.
Правните уредби в страните - членки на Европейския съюз, и на другите европейски държави също ограничават свободата на сдружаване. Известно е, че Германия, Великобритания, Испания, Чехия обявяват за престъпление сепаратизма и колаборационизма с външни сили. Франция, Италия, Австрия, Швейцария предвиждат наказателни санкции при установяване на действия, насочени срещу независимостта на нацията, единството на държавата или проявена опасна намеса във вътрешните работи на страната. Член 271 от италианския Наказателен кодекс постановява затвор за всеки, който учредява, създава, организира или ръководи дейности, насочени към разрушаване или отслабване на националните чувства! Испанската конституция (член 22) обявява за незаконни сдруженията, чиито цели или средства са преследвани от закона. Член 135 от белгийската конституция обявява за престъпни действията и пропагандата, насочвани от външни сили против независимостта, единството и териториалната цялост на държавата. Ирландската конституция не допуска сдружения и организации да упражняват права, уреждащи различно третиране по политически, религиозни или обществени различия. Конституцията на Люксембург (член 26) допуска образуването на религиозни общности само ако за това е приет съответен специален закон. Холандската конституция също предвижда ограничаване със закон правото на сдружаване, когато то е продиктувано от обществения интерес. С много висока степен на наказуемост в тази насока е законодателството на Турция. Член 13 от приетата през 1993 година Конституция на Руската федерация забранява основаването и дейността на партии, чиито цели са насочени към изменение на конституционния ред и териториалната цялост или към изостряне на социалното, националното или религиозното противопотавяне. Специални разпоредби са включени в законодателството на редица европийски страни по отношение отпускането на външна помощ, включително финансова: Италия, Белгия, Германия, Гърция, Унгария, Полша и други.
Конституционната забрана у нас за използване на религиозните общности и верските убеждения за политически цели е обусловена от твърде съществени причини, произтичащи преди всичко от специфичното географско положение на страната - на границата между християнството и исляма. Още през 718 година българските воини са нанесли съкрушително поражение на мюсюлманите араби при обсадата им на византийската столица Константинопол. Вече шесто столетие православието на Балканския регион се противопоставя на агресивните стремежи на исляма. Внушаваното от него превъзходство над друговерците в нашия регион се слива с етнорасизма на пантюркистите, които ведно отстояват идеята за превъзходството на тюркската раса и теорията за богоизбраността на турската нация като "меч на исляма", разпространила правата вяра на три континента.
У нас, както и навсякъде другаде, верските убеждения на мюсюлманите и религиозните им структури се използват неотменно за политически цели. Според европейските разбирания обаче, религиозните убеждения и вярванията са личен въпрос на всеки гражданин и конфесионалната им принадлежност не бива и не може да има политически и социални последици. Всичко това създава впечатление за налаган от комисията след 1993 г. двоен стандарт спрямо страните от Централна и Източна Европа и най-вече към България.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 2 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАЛНАТА СЕКЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПРИ "ФАРМАЦИЯ" АД - ДУПНИЦА И НА СИНДИКАЛЕН РЕГИОНАЛЕН СЪЮЗ - КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" - ДУПНИЦА В ПОДКРЕПА НА НОВОТО РЪКОВОДСТВО НА ФАРМАЦЕВТИЧНОТО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет на Република България, до министъра на промишлеността, до областния управител на Софийска област и до средства за масово осведомяване.
Синдикална секция (СС) "Подкрепа" при "Фармация" АД в град Дупница от няколко години се опитва да доказва истината за управлението на фирмата, заради което понесе немалко удари.
Позицията на Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" е да защищава интересите на своите членове, да сигнализира за неспазване на трудовото и общо законодателство, а не да изземва функциите на собственика кой да управлява капитала му.
Тъй като "протестите" във "Фармация" АД не се породени от нарушени трудови интереси на работещите, Синдикална секция "Подкрепа" не участва в тяхното организиране. Не можем да си позволим да защищаваме интересите на група хора, които бяха лично облагодетелствани от досегашното ръководство на фирмата.
През цялото време "Подкрепа" твърдо стоеше против тези протести, които се провеждаха в нарушение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове и трудовото законодателство.
"Подкрепа" при "Фармация" АД - Дупница заявява своята категорична поддръжка на решенията на Общото събрание на акционерите от 14 август 1997 г. за промени в устава и в ръководните органи на дружеството в съответствие с разпоредбите на Търговския закон.
КТ "Подкрепа" и в бъдеще ще стои зад всички законови решения и действия на правителството и новото ръководство на "Фармация" АД и ще продължи линията на социално партньорство в защита на своите синдикални членове.
Дупница, 28 август 1997 г.
Председател на СС КТ "Подкрепа":
ЕЛЕОНОРА ВАСЕВА
Председател на СРС - КТ "Подкрепа":
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 2 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) ЗА ПРОВЕДЕНИЯ ОТ ФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРАНСПОРТНИТЕ РАБОТНИЦИ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" МЕЖДУНАРОДЕН СЕМИНАР (24 - 26 АВГУСТ, СОФИЯ) НА ТЕМА "ПРИВАТИЗАЦИЯТА И ПОСЛЕДИЦИТЕ ВЪРХУ СИНДИКАТИТЕ"
Съществува тенденция процесът на приватизация да е монопол на политиците и по този начин обществото (социалните партньори) да бъдат на практика изключени от него. Политиците са заинтересовани процесът на приватизация да върви, но за съжаление в момента няма баланс между икономическите цели и необходимите социални средства, с които те да бъдат постигнати.
Не съществува социален бюджет и последиците за обществото, които приватизацията води след себе си, зависят единствено от новите собственици.
Няма необходимата социална и правна защита за работниците. Не съществува основа за дълготрайна стабилност. Съществува реална опасност трудещите се да се превърнат в жертви. Пред тях стои реална заплаха от загуба на работни места, заплатата не се движи с темпа на инфлацията, жизненият стндарт пада.
Синдикатите ще работят за по-плавен процес на приватизация и притъпяване последиците от смяната на собствеността върху обществото.
Длъжни сме да заявим и предупреждаваме - не бива да се забравя фактът, че работниците са също така и гласоподаватели. Винаги, когато социалните последици се пренебрегват, може да настъпи нестабилност.
Процесът на приватизация не е процес с незначителен ефект върху обществото, и за това говорим за дългосрочни демократични промени, които ще предизвикат положителна промяна в мисленето и живота на обществото занапред.
Процесът на приватизация е двустранен процес и от него могат и трябва да се възползват както новите собственици, така и хората на наемния труд. Немислимо е процесът да бъде разглеждан едностранно и независимо за едната страна.
След процеса на приватизация ще настъпи процес на либерализация и ориентиране към пазарните условия в Европейския съюз. Променените законови разпоредби и новите пазарни условия ще поставят нови изпитания пред обществата на нашите страни. Те трябва да са подготвени и да са постигнали баланса между социалните партньори и правителството. Все още правителствата не зачитат страната на синдикатите. Необходимо и важно е държавните служители да осъзнаят ролята и позицията, която заемат професионалните съюзи, и че те се явяват основна страна в процеса на развитие на обществото.
Съществуват три минимални условия, които трябва да се вземат предвид за работата в пазарна икономика. Без тях не може да се постигнат тези резултати, които имат вече развитите страни от Западна Европа, към които всички общества се стремят. Тези условия са:
1. Професионални качества - включва уменията, изразени в опит и професионална квалификация, които ще осигурят достъпа до пазара.
2. Благонадеждност - естествено сходно качество за отделните страни, изразено в добра професионална характеристика, чисто досие и т.н.
3. Банкови гаранции.
Контролът върху тези три условия дава достъп до пазара, като правителството, заедно със социалните партньори в страните, трябва да регламентират и контролират този процес.
Участниците в семинара се договориха да продължат взаимно да се информират и в духа на международната солидарност да работят за прилагане и осъществяване на тези намерения.
Световна конфедерация на труда - Федерация на транспортните работници (ФИОСТ, FIOST); ФТР "Подкрепа"; Федерация "СТАР" - Румъния; Работнически съюз - Унгария; Транспортен синдикат - Чехия; Македонски профсъюз на работниците в транспорта и комуникациите.
(Пресслужба "Куриер")
------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 31 август 1997 година.
БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Лилия Томова
Репортери: Нина Гаврилова, Валентина Игнова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
