София, 1 август 1997 година
Брой 59 (1755)

София, 1 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ЕДНОСТРАННО ЛИКВИДИРАНЕ НА РАКЕТИТЕ СС-23, КОИТО СА НА ВЪОРЪЖЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

От няколко дни българското общество е силно разтревожено от излязлата наяве информация, че правителството на Иван Костов е приело за обсъждане възможността за едностранно ликвидиране на ракетите СС-23, които се намират на въоръжение в Българската армия.

Българската социалистическа партия (БСП) смята, че за всяко българско правителство е недопустимо дори обсъждането на такова искане. Подобен ангажимент не произтича от международните договори, подписани от нашата страна. Ракетите СС-23 са конвенционално отбранително средство, което създава определен баланс на обикновените въоръжения в Югоизточна Европа. Те не подлежат на съкращаване нито по договора САЛТ-1 (за ракетите със среден и малък обсег на действие), нито по договора за обикновените въоръжени сили в Европа.

Не може да бъде прието дори за обсъждане България едностранно да ликвидира този вид въоръжения без необходимите преговори и договорености за реципрочността от страна на държавите в региона. И до днес не е дадено удовлетворително обяснение на мотивите, които САЩ са изтъкнали при изразеното от тях искане.

От конкретния случай и от реакцията на кабинета произтичат редица принципни изводи:

- Първо - вербална нота от страна на велика сила по проблем от стратегическо значение за България се пази в тайна в продължение на един месец въпреки обявената от правителството на Обединените демократични сили (ОДС) позиция за прозрачност в неговите действия и намерения.

- Второ - от отговора на министър-председателя на актуален въпрос на народния представител от Парламентарната група на Демократичната левица (ПГДЛ) Георги Пирински на 25 юли 1997 г. става ясно, че правителството е приело по принцип обсъждането на подобна възможност. Това е в противоречие с международните правни норми и засяга суверенитета и достойнството на нашата държава.

- Трето - противоречията в обясненията на г-н Иван Костов и г-жа Надежда Михайлова говорят за две възможности: или съществуват несъгласуваност и разнобой в дейността на кабинета, или се прикрива истината от парламента и обществеността. Със своите действия правителството на Иван Костов допусна да бъде въвлечено в игра, която обслужва чужди интереси.

БСП винаги е готова отговорно да обсъжда проблеми на отбраната и сигурността на страната в съответствие с националните интереси. По разглеждания въпрос позицията на БСП е ясна и недвусмислена. Запазването на ракетите СС-23 е от изключително значение за отбраната и националната сигурност на Република България. Ние отхвърляме какъвто и да е външен натиск по този въпрос. БСП е против опитите за едностранно ликвидиране на ракетите на СС-23, когато в армиите на нашите съседи постъпват на въоръжение съвременни образци, в това число и на ракетни средства.

БСП е на мнение, че по такива въпроси от общонационално значение е необходимо да бъдат съгласувани и възприети общи позиции на всички отговорни политически сили. В съответствие с изразената по-горе позиция по въпроса за ракетите ПГДЛ ще внесе в парламента проект за декларация на Народното събрание.

София, 29 юли 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 1 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ПРЕДИ ДА СЕ ГЛАСУВА ГЕРБЪТ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ Д-Р ВАСИЛ МИХАЙЛОВ - ВНОСИТЕЛ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ СИМВОЛИ В 36-ОТО И В 37-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

След броени часове Република България ще има герб. Какъв ще бъде той зависи само от волята и родолюбието на народните избраници на Съюза на демократичните сили (СДС). Такъв избор е върховно изпитание за смисъла на съществуване на една политическа партия, за нейната национална същност. Символът, който ще ни представя пред света и пред нас самите, е концентриран израз на национална идентичност и държавна традиция, който би следвало твърде малко да се влияе от естетически съображения за "осъвременяване" и никак от историческите капризи на тази или онази политическа формация. Решението на проблема "Какъв трябва да е гербът на Република България днес?" де факто зависи единствено и само от отговора на извечния библейски въпрос "Кои сме, откъде идваме и накъде отиваме?". Дори чисто формалните признаци сочат, че сегашната ни държава е продължение на Третото българско царство, а не някаква нова четвърта българска държава или първа българска република - конституцията ни е приета от Седмото, а не от Първото велико народно събрание, днес заседава Тридесет и осмото, а не Третото обикновено народно събрание. Ерго, единствената нормална логика на нещата е не да бъде приеман някакъв нов герб на страната ни, а да се възстанови автентичният държавен герб, още повече, че никакви конституционни пречки в тази насока не съществуват. Защо тогава седем години продължават унизителните за националното ни достойнство дискусии на тема герб? Защото Българската социалистическа партия (БСП) и нейните производни и сателитни организации имат естетически виждания, които са в противоречие с графиката на герба от 1930 г., или пък имат лични сметки за уреждане с Кобургската династия? Подобна теза може да се приеме за вярна единствено от абсолютно немислещи хора или от такива, на които е твърде удобно да се правят, че не знаят за какво става дума. Истината е много проста - БСП и компания са наясно, че възстановяването на стария ни герб означава обявяването на периода 1944-1989 г. за време, в което вследствие на съветската окупация България е лишена от държавен суверенитет. Именно признаването на тази историческа истина те не искат на никаква цена да приемат. Затова за тях националният ни герб трябва да отговаря на едно единствено условие - да е нов, различен от автентичния. Историята с "неприемливата корона" е просто капан за наивници. Големият компромис на БСП в името на националното съгласие не съществува - това е поредният политически блъф. Въпросът е кой ще се съгласи да участва в подобна игра.

Тезата "нов български герб" има и един, трябва да признаем, доста йезуитски вариант - така нареченото "графично осъвременяване на стария". Целта е по такъв начин народните представители от СДС да нямат проблеми със съвестта си - гербът уж е същият, но не съвсем.

В какво се състои "осъвременяването" във вариантите, известни като "Чапкънов - Гогов" I и II. След като, слава Богу, отпадна първоначално изникналият неизвестно откъде девиз "В единението е силата", който звучи почти като "Давайте жить дружно!", вместо изразяващия националния ни идеал "Съединението прави силата", се прояви корона от Второто българско царство, която по твърдение на специалисти е византийска или Шишманова.

Смехотворният аргумент е, че "короната на Кобургите" (!) не може да присъства в герба, защото тя била от период на "остра конфронтация в българското общество". Ако "конфронтация" е защитата на държавата от терористичните посегателства и коминтерновски вмешателства, провеждани от Българската комунистическа партия (БКП), то точно нейната наследница БСП следва да запази гробно мълчание на тази тема. В същото време се пренебрегва очевидният факт, че би било зла прокоба символиката, при която българската държава прекратява съществуването си за пет века и народът ни се превръща в рум-милиет /до фермана от 1870 г./, да намери място в националния ни герб. Показателно за истинския смисъл на "осъвременяването" е и това, че заклетите атеисти се вкопчиха в християнските символи с фанатичната страст на православни фундаменталисти, вероятно не за друго, а за да запазят пъпната си връв с "матушката", на която не са чужди подобни изблици.

Гербът на една държава не е картинка и той не може да бъде променян по художествени съображения, а само когато има същностна промяна в самата държава. Историята на българския герб е отражение на една епопея, започнала от Възраждането, постигането на църковна самостоятелност /Българската Екзархия/, националноосвободителните ни борби, преминала през следосвобожденския ни статут на васално княжество, през Съединението на Отечеството, през войни и страдания, за да се стигне до мечтаната независима българска държава. Всяка нова редакция на герба ни е отражение на определен същностен етап от драматичната ни национална съдба. Гербът от 1930 г. е символът на независима държава, първенстваща на Балканите, въпреки нескончаемите войни, около 200 000 убити и около 1000 000 осакатени млади мъже, въпреки огромните репарации и контрибуции, които България е принудена да плати.

Категоричното противопоставяне на възстановяването на стария герб от страна на БСП е доказателство, че тази организация макар и под друго име продължава да бъде "петата колона" и няма намерение да преосмисли антибългарската си, антидържавна позиция, връх на която е унищожаването от нея на независимата българска държава след окупацията от съветската армия.

Отказът от автентичния символ е своеобразно признание, че имаме вина за трагичната съдба на нашата родина. Няма ден от нейната история, от който трябва да се отричаме.

Приемането на променен герб ще означава, че пътят ни от съветска провинция до независима европейска България ще бъде по-дълъг от 7 или 10 години.

София, 29 юли 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 1 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ ПРОФ. Д-Р ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ДО КАНЦЛЕРА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ХЕЛМУТ КОЛ ПО ВЪПРОСА ЗА ФАШИЗМА И НЕОФАШИЗМА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАНЦЛЕР,

Средствата за масово осведомяване в България публикуваха Ваши изявления по повод на годишнината от опит за атентат срещу Хитлер, които развълнуваха нашата антифашистка общественост. Вашите думи, че приносът на борците от германската съпротива срещу нацизма са част от фундамента на демокрацията в Германия и призива Ви да не се отслабва бдителността към всички възможни прояви на нацизма, ние приемаме като израз на солидарност с всички ония, които се бореха против фашизма и продължават да се борят срещу опасността от неговото възраждане. Като председател на Българския антифашистки съюз Ви изказвам най-сърдечна благодарност за високата морална подкрепа, която ни оказвате. Дълбоко вярвам, че борбата срещу опасността от фашизма, респективно от нацизма, може да бъде успешна само ако се води с обединените усилия на всички демократични народи.

Изпитвам дълбок респект към немците, загинали в антифашистката съпротива, за да останат верни на хуманните принципи на своите велики предци. Искрено се радвам, че антифашистите в Германия намират във Ваше лице необходимата държавна подкрепа. Същевременно ще си позволя да дам израз на своето огорчение, че антифашистите у нас не намират очакваното разбиране сред управляващите кръгове. Правителството за съжаление толерира опасната тенденция на оневиняване на фашизма. Върховният съд в България си позволи да постанови оправдателни присъди по отношение на главните военнопрестъпници от времето на Втората световна война. Подготвя се дори и законопроект за отмяна на закона, по силата на който те бяха осъдени за извършените от тях тежки престъпления против мира и човечеството. Възкръсват при неприкривана симпатия от страна на правителствените среди организации от фашистки тип. Ръководители на някогашни фашистки организации имат неограничен достъп до държавните медии. Наблюдават се прояви на расизъм, антисемитизъм, човеконенавистничество. Българският народ, който в борбата против фашизма даде хиляди скъпи жертви с всичките благородни качества на един Щауфенберг, е силно обезпокоен от тези несъмнени симптоми на неофашизъм у нас. Нашата тревога бе изразена в приета неотдавна от Централния съвет на Българския антифашистки съюз декларация-призив, която изпратихме на отговорни длъжностни лица. Искам да се надявам, че тази декларация-призив би могла да привлече вниманието Ви, поради което я изпращаме и на Вас.

Ще Ви бъда много задължен, господин канцлер, ако сметнете за възможно да ме известите за отношението си към поставените в декларацията-призив въпроси. Няма да скрия, че ние се нуждаем от солидарността на личност като Вас, която добре разбира същността на фашизма и съзнава ясно опасността от възраждането му.

София, 25 юли 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 1 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ-ПРИЗИВ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ ДО БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ, ДЕМОКРАТИ, АНТИФАШИСТИ, КАКТО И ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И ДО ОТГОВОРНИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА. Документът е изпратен до канцлера на федерална република Германия Хелмут Кол

Българската антифашистка общественост е дълбоко обезпокоена от нарастващите прояви на фашизма и неофашизма у нас. Все по-интензивно се проявяват две основни тенденции в обществото днес.

Първата тенденция се изразява в систематично полагани усилия да се заличи от националната ни памет антифашисткото минало на нашия народ.

1. В антифашистката съпротива, започнала на 9 юни 1923 г. и завършила на 9 септември 1944 г., загинаха хиляди партизани и ятаци, хиляди граждани минаха през затворите и концлагерите. Изпълнен с дълбоко уважение към тяхната саможертва, нашият народ им издигна - на лобните им места и по села и градове - паметници на признателност. По решения или най-малкото с одобрението на местни и централни органи много от тези паметници бяха демонтирани или разрушени. Това е недостойно посегателство към едно минало, с което нашият народ основателно се гордее. Именно антифашистката съпротива го направи равностоен партньор на останалите антифашистки и демократични народи. Благодарение на нея България успя да съхрани своя национален суверенитет и териториална цялост.

2. Упорито се премълчава участието на България - след свалянето на фашисткия режим у нас - във Втората световна война вече на страната на антифашистките народи. На 6 май - Деня на българската войнска храброст, участващите в съответната церемония длъжностни лица, включително и президентът, не сметнаха за необходимо да споменат участието на Българската армия във войната срещу хитлеристка Германия. Не се отбеляза по надлежен официален начин и 9 май - Деня на победата на народите над фашистките държави.

3. Преднамерено се фалшифицира най-новата ни история. В учебниците по история и литература грубо се изопачават историческите факти, за да остане скрита за поколенията истината за фашизма в България и многогодишната борба на нашия народ срещу него. Крупни наши поети, писатели, политически дейци, участвали в антифашистката съпротива, се подлагат на охулване с очевидното намерение да бъдат изхвърлени от историята. Преименуват се улици и учебни заведения, носили имена на изтъкнати антифашисти.

Втората тенденция се изразява в също така систематично полаганите усилия да се реабилитират фашизмът и фашистите у нас.

1. Улици в градове и села се наименуват на лица, пряко или косвено свързани с монархофашизма у нас.

2. Проявява се пълна търпимост към проявите на фашистките и неофашистките сили у нас. Сквернят се паметници на антифашисти, манифестира се открит расизъм, поругават се гробове на евреи, разпространяват се нацистки символи, проповядва се фашистка идеология. В други страни (Германия) се наказва като престъпление дори самото отричане на наличието на фашизъм (нацизъм), съответно на неговите прояви. У нас подобни прояви се отминават безнаказано.

3. Позволи се възстановяването на някои фашистки организации (Съюз на българските национални легиони) под прикритието на други "демократични" фирми (Български демократичен форум). Неотдавна в Пловдив се допусна и сборище на бивши и настоящи легионери, на което присъстваха членове на правителството и на семейството на президента.

4. Върховният съд на България в нарушение на закона постанови оправдателни присъди на престъпно проявили се фашистки дейци и военнопрестъпници от Втората световна война. Оправдани бяха дори членове на правителството, което вкара България във Втората световна война на страната на фашистките държави. В други страни продължава преследването и съденето на фашисти и на военнопрестъпници, а у нас те биват оправдавани.

5. Отговорни длъжностни лица предлагат в Народното събрание да бъде внесен законопроект за отмяна на наредбата-закон за съдене от народен съд на виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея. По този начин България ще се окаже единствената държава, участвала във Втората световна война на страната на фашистките държави, която няма да има законодателство, предвиждащо наказателна отговорност за престъпленията на фашистите и на военнопрестъпниците.

Реабилитацията на фашизма е форма на неговото легализиране. Тя открива пътя за неговото внедряване в политическата система на страната. Това е изключително опасно. Толерирането на фашизма дълбоко противоречи не само на националните и на социалните интереси на нашия народ и на конституционно установените демократични принципи, но и на международните задължения на нашата държава. Съгласно чл.4 от Мирния договор с България от 1947 г. "България, която в съгласие със Съглашението за примирие взе мерки за разтурянето на всички намиращи се на българска територия организации от фашистки тип: политически, военни или полувоенни, както и на всички други организации, водещи враждебна на Обединените народи пропаганда, се задължава да не допуша и занапред съществуването и дейността на организации от този род, имащи за цел да лишат народа от демократичните му права."

Българският антифашистки съюз призовава цялата наша демократична общественост да се вдигне на борба срещу пълзящата опасност от фашизма.

Ние решително протестираме срещу действията на главния прокурор Иван Татарчев, който неправомерно преследва политически дейци на левицата и заедно с това открито покровителства политическите дейци на фашизма от миналото и нестоящето.

Ние настояваме правителството да заяви своята ясна позиция към българския фашизъм. Ние искаме да знаем дали министър-председателят се солидаризира с водача на българските национални легиони Иван Дочев, който по Българската национална телевизия го обяви за свой приятел.

Ние призоваваме президентът на Република България решително да се разграничи от поведението на членове от своето семейство, присъствали на организираното от Иван Дочев фашистко сборище. В противен случай ще бъдем принудени да сметнем, че не случайно на 6 май той не спомена за участието на България във войната срещу нацистка Германия и не взе никакво участие в състоялите се на 9 май тържества по случай Деня на победата над фашизма.

Патриоти, демократи, антифашисти, спрете настъплението на фашизма!

Не позволявайте да се възкресят страшните дни и нощи от юни и септември 1923 г., от април 1925 г., от дългите години на Втората световна война!

Фашизмът е обща опасност. Той е антихуманизъм в действие. Днес той застрашава левицата, утре ще посегне на всички, които няма да поискат да станат негови съучастници.

Хора, бдете!

Фашизмът не бива да мине!

София, 27 юни 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 1 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА ПРОЕКТ "ПРАВА НА ЧОВЕКА" ПО ПОВОД НА РАЗПРОСТРАНЕНА ИНФОРМАЦИЯ В БЪЛГАРСКИ МЕДИИ ЗА УБИЙСТВОТО НА ЖЕНА ОТ ЦИГАНСКИ ПРОИЗХОД

На 23 юли 1997 г. българските медии разпространиха информация за убийството на жена от ромски произход в град Сливен. Това деяние вероятно вече е влязло в обичайната полицейска хроника на престъпленията за деня. Обстоятелствата около това убийство обаче го открояват от обикновените криминални деяния. Това убийство е мотивирано от расова омраза. Една гражданка на България е нападната безпричинно и зверски убита поради своя произход, поради това, че е циганка. Най-страшното: убита е от две деца!

Ние, членовете на Проект "Права на човека", сме потресени от факта, че в България, където дискриминацията и насилието на етническа основа са официално отречени, е възможно да бъде извършено такова престъпление. Нашата организация, която разследва случаи на етнически мотивирано насилие спрямо роми, в продължение на пет години сигнализира компетентните власти и българската общественост за опасната тенденция на безнаказано погазване на човешките права на ромите. Конкретният инцидент, който стана повод за този меморандум, не е изолирана проява на нетърпимост към представители на ромската етническа група, които Конституцията на България третира като равноправни граждани. Това убийство е предхождано от поредица расистки нападения срещу роми, за които системата на българското правосъдие оставаше сляпа. Това убийсто е послеслов на масово тиражираната чрез българския печат открита омраза спрямо българските роми. Очевидно е, че расовата омраза спрямо ромите се е превърнала в обществена нагласа. Ужасяващо е, че сред най-младите граждани на България уважението към човешкия живот и достойнство не представлява никаква ценност. Загрижени сме, че няма адекватна обществена реакция, няма и последователна политика от страна на държавните органи за предотвратяване на насилието по етнически подбуди и за възпитание на обществото в толерантност спрямо проявленията на другост.

Призоваваме българските власти и българската общественост да предприемат незабавни действия, които да гарантират уважение към правата на всички граждани, независимо от тяхната етническа или верска принадлежност. Надяваме се утвърждаването на стандартите за правата на човека, включително стандартите, гарантиращи правата на малцинствата, да бъдет приоритет в законодателната политика на българското правителство.

София, 23 юли 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 1 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ЗА ЗАКРИВАНЕ НА РАБОТНИЧЕСКИ БОЛНИЦИ, РАБОТНИЧЕСКИ ПОЛИКЛИНИКИ И ЗДРАВНИ, ЛЕКАРСКИ И ФЕЛДШЕРСКИ ПУНКТОВЕ И НА ПРОФИЛАКТОРИУМИ

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) споделя необходимостта от реорганизация на здравеопазването в страната. КНСБ винаги е отстоявала позиция в защита на бързото изграждане на модерна здравноосигурителна система у нас. Смятаме обаче, че Министерството на здравеопазването пристъпва към решаване на проблема без солидни организационно-структурни аргументи и без диалог със социалните партньори. Все още няма експертни оценки, конкретна информация и яснота за това колко и какви медицински кадри и друг персонал ще бъдат съкратени. Предлагат ли министерството и общините алтернативни форми на заетост и какви? Обсъждани ли са с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) тези въпроси?

Не сме убедени, че автоматичното закриване на здравни заведения с цел преливане на финансови ресурси в общинските бюджети ще доведе до високоефективно функциониране на общинските здравни заведения.

Смятаме за нецелесъобразно и закриването на здравни пунктове, профилакториумите на търговските дружества и различните поликлинични звена в рискови отрасли като мини, металургия, енергетика, химия и други. Без съмнение последиците от тези мерки върху спешната доболнична медицинска помощ, превенцията, рехабилитацията и профилактиката на трудовия процес ще бъдат силно негативни.

Уместно е да припомним някои факти от медицинската статистика:
- от общо около 290 болнични заведения в страната едва 11 са работнически болници (без тези на Министерството на транспорта);
- от около 3720 амбулаторно-профилактични заведения работническите поликлиники са 10;
- годишно в работническите болници се лекуват над 19 800 души. Други 17 000 преминават болнично лечение в стационари на транспортните болници.

Настояваме за открит и отговорен диалог в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Смятаме, че има възможност за алтернативни решения, включително и чрез привличане на допълнителни финансови ресурси от дружествата и предприятията.

София, 23 юли 1997 г.

(Пресслужба "Куриер”)

* * *

София, 1 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАДНА ЗАПИСКА НА НАЧАЛНИКА НА ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ "ДЪРЖАВЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ" ТОМА ЖЕКОВ ПО ПОВОД НА КОНСТАТАЦИИТЕ, ИЗВОДИТЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ОТ НАПРАВЕНАТА ФИНАНСОВА РЕВИЗИЯ НА "НЕФТОХИМ” ЕАД. Документът е адресиран до министъра на финансите Муравей Радев.

Към 31 декември 1996 г. "Нефтохим" е в критично финансово състояние:

- 33,4 млрд. лв. годишна загуба, която към 30 май 1997 г. - за пет месеца, нараства повече от два пъти и достига 85 млрд. лева;

- 37 млрд. лв. дължими държавни вземания за 1996 г., които към 30 май 1997 г. - за пет месеца, нарастват четирикратно - на 168 млрд. лв.: ясен пример защо приходната част на бюджета не се изпълнява;

- 118 млрд. лв. неплатени задължения към доставчици на суров петрол и други.

ПРИЧИНИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА "НЕФТОХИМ":

- Неизгодни сделки, от които на комбината са причинени значителни загуби. Само от износа на дизелово гориво по бартера жито срещу петрол загубата на "Нефтохим" възлиза над 14 млрд. лв.

- Понижени постъпления от продажба на готова продукция поради несвоевременно актуализиране на продажните цени.

- Разходвани милиарди за строителство за супермодерен футболен стадион и за спонсориране на професионален футболен клуб, който се издържа изцяло от комбината.

- Високи заплати на ръководен и друг персонал, купувани луксозни леки коли и др. въпреки трагичното състояне на комбината, което налага ограничения на такива разходи.

I. НЕИЗГОДНИ СДЕЛКИ: БАРТЕРЪТ ЖИТО - ПЕТРОЛ И ДР.

1. Бартерът жито срещу петрол е сключен в края на 1995 г. по разпореждане на бившето правителство. Не е правен конкурс за фирми-вносителки, за да се подберат тези от тях, предложили най-изгодни икономически условия. В резултат на това сделката е крайно неизгодна за "Нефтохим", с тежки последици за бюджета и за държавния резерв.

"Нефтохим" е купил 302 000 тона зърно за 67 млн. щ.д. с левова равностойност 27 млрд. лв. Зърното е купено по 226 щ.д./тон при средна продажна цена на европейския пазар 170 щ.д./тон; платени са повече над 17 млн. щ.д.

От 1996 г. досега сделката не е осчетоводена в "Нефтохим", в счетоводството няма договори, фактури, митнически и др. документи за купеното и доставено зърно. И същото не е заприходено. Същевременно комбинатът води несъществуващи длъжници: "Гленкор" - за 46 359 000 щ.д.,"Югопетрол" - за 19 179 щ.д., и др., въпреки че същите са се издължили чрез внос на зърно срещу продадените им петролни продукти.

От общо купените 302 хиляди тона зърно по цена 226 щ.д./тон "Нефтохим" е продал 120 хиляди тона на "Зърнени храни" в различни градове - по 10 205 лв./т по разпределение, направено от бившия министър на земеделието Кръстьо Трендафилов, 148 хиляди тона - на Държавен резерв, и 32 хиляди тона на други фирми. С решение от 9 януари 1997 г. (Протокол No2/9 януари 1997 г.) бившият Министерски съвет предлага на парламента левовата равностойност на доставените 302 хиляди тона зърно за 67 млн.щ.д. да се плати изцяло от държавния бюджет за 1997 г. срещу прихващане на дължимите от "Нефтохим" държавни вземания. Това решение няма законово и фактическо основание и не е изпълнено.

От 1996 г. досега "Нефтохим" не е фактурирал продаденото жито на "Зърнени храни", на Държавния резерв и на други фирми, не ги води длъжници, не е търсил и не е събирал от тях дължимата сума. От заскладените и реализирани 120 000 тона зърно в "Зърнени храни" ЕООД са постъпили 1,228 млрд. лв., но същите не са преведени на доставчика и от момента на получаването им дружеството работи с тях.

Поради неизвършеното фактуриране и поради обезценяването на лева спрямо долара през 1996-1997 г. левовата равностойност на доставеното зърно е нарснала от 27 млрд. лв. на 114 млрд. лв.

2. Суровият петрол се доставя на "Нефтохим" по високи цени, а петролните продукти се продават на дистрибуторите по ниски цени, поради което загубите на комбината растат, а фирмите на "входа" и на "изхода", които са едни и същи ("Росбулнефт", "Гленкор", "Югопетрол", "Литекс", "Юкос" и др.) инкасират нарастващи печалби. В комбината липсват икономически критерии за подбор на фирмите, доставчици на суров петрол, и на фирмите, дистрибутори на петролни продукти. В повечето случаи не са правени конкурси за подбор на доставчиците и на дистрибуторите. Красноречив пример е Стопанско дружество "Нефтохимик", собственост на г-н Порточанов, което има голяма квота за дистрибуция на продукти на "Нефтохим", но не е ясно по силата на какви икономически критерии квотата е предоставена именно на него.

Възникват основателно въпросите:

- Необяснимо е защо повече от година "Нефтохим" не е осчетоводил сделката за 302 000 тона зърно за 67 млн. щ.д.; не е фактурирал на клиентите продаденото им зърно, не ги води длъжници и не събира вземанията си от тях, което поради обезценката на лева спрямо долара допълнително утежнява състоянието на предприятието и има тежки последици за бюджета.

- "Нефтохим" не би следвало да води вземания от фирми за продадени им петролни продукти, които в действителност са се разплатили чрез внос на жито.

Буди недоумение обстоятелството, че съгласно анекс към договора Държавен резерв купува цялото количество 302 хил. тона зърно, но това не отговаря на истината - получил е 148 хил. тона.

От общото количество комбинатът е внесъл 214 хил. тона зърно на "временен внос", въпреки че същото е консумирано в България, поради което "Нефтохим" дължи 17,6 млн.лв. следващи се такси за митническо обслужване и над 2,2 млрд.лв. следващ се ДДС, което допълнително ще утежни финансовото състояние на комбината.

II. СПОНСОРИРАН ФУТБОЛЕН КЛУБ, СТРОИТЕЛСТВО НА СТАДИОН, КУПУВАНЕ НА ЛУКСОЗНИ АВТОМОБИЛИ

1. През 1996 г. комбинатът е спонсорирал футболен клуб (ФК) "Нефтохимик" с 364 553 000 лв., равностойни на около 1 милион щ.д., а към 31 май 1997 г. за пет месеца го е спонсорирал с други 1 118 000 000 лв., което е неправомерно, защото предприятието е на загуба и поради това няма право да дава нито субсидии на спортни организации, нито дарения. Общо комбинатът е разходвал 1762 000 000 лв. за спонсориране на футболни клубове.

Има данни, че членове на Управителния съвет на "Нефтохим" същевременно са и членове на Управителния съвет на Футболен клуб "Нефтохимик", което автоматически им осигурява 100-процентови премии заедно с футболистите от отбора, получаващи най-големите премии в българското първенство, но би следвало тези данни (за седемцифрени премии) да се потвърдят от ревизия на ФК "Нефтохимик", която може да се извърши по реда на чл.2, ал.2 на Закона за държавния финансов контрол (ЗДФК) по искане на главния прокурор.

Комбинатът е разходвал други 1 913 883 000 лв. (3 600 000 щ.д.) за строителство на супермодерен футболен стадион, което е извън предмета на неговата дейност. Счетоводно стадионът се води по сметките на комбината, но през 1994 г. е предоставен за безвъзмездно ползване на ФК "Нефтохимик" за срок от една година, след което договорът не е подновен и досега взаимоотношенията не са уредени. За периода 1994 - 1997 г. футболният клуб не е плащал наем на комбината. "Нефтохимик" е единственият професионален футболен клуб у нас, за чийто мачове не се събира входна такса (изключение: мачът "България"-"Люксембург", от който са реализирани значителни приходи).

2. При наличието на 11 луксозни леки коли за 26 млн.лв. през 1996 г. комбинатът е купил нови 5 коли за над 20 млн.лв. Три леки коли ("Мерцедес", "Волво 850" и СААБ) са предоставени на разположение на бившия изпълнителен директор Стефан Неделчев; за Димитър Гривеков, бивш член на борда и бивш председател на Комитета за цените (Национална комисия по цените - бел. ред.) - джип "Нисан Терано"; за Страхил Балов, бивш член на борда и Служител на Министерството на промишлеността - две леки коли "Форд Мондео", едната открадната; за местната данъчна администрация - микробус "Фолксваген Каравел", и др., които разходи комбинатът не би следвало да си позволява при финансовото състояние, в което се намира. Констатирани са и редица други нарушения, подробно отразени в ревизионните актове.

Господин министър,
Предвид изложеното предлагам Ви да обсъдите следните възможности:

1. Да се разпореди "Нефтохим" в кратък срок да издири всички документи по бартера жито срещу петрол; да заприходи купеното количество; да фактурира продаденото зърно на съответните клиенти и да си събере вземанията.

2. Предлагам да се обсъди въпросът ще поеме ли бюджетът разликата между покупната и продажната цена на зърното, в какъв размер и кой ще плати митото и ДДС за 214 хил. тона зърно, оформени на временен внос, но консумирани в страната. Предлагам по въпроса да се вземе становището на Главно управление "Митници" и на Главно управление "Данъчна администрация" (ГУДА).

3. "Нефтохим" да установи и да прилага икономически критерии за подбор на фирмите доставчици и дистрибутори и за определяне на цените на петролните продукти, което е основна причина за състоянието на комбината.

4. "Нефтохим" да прекрати неприсъщите непроизводствени разходи като спонсориране на футболни клубове и др. и да уреди взаимоотношенията за стадиона.

5. Комбинатът да намали числеността на административния персонал и да установи размер на заплати, съответстващи на финасовото му състояние.

6. Да се извърши финансова ревизия на ФК "Нефтохимик", за да се установи как са разходвани средствата на комбината. Да се прецени необходимостта от данъчна проверка на фирмата дистрибутор "Нефтохимик" ООД.

7. Ревизионните актове да се изпратят на принципала и на прокуратурата.

Моля Ви за преценка и за разпореждане.

София, 16 юли 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 1 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ (ЧАСТ СЕДМА - ПОСЛЕДНА) НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ - СОФИЯ, ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ И ПО ПОВОД НА ЕЗИКОВИЯ СПОР. Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.

Новите явления във Вардарска и Беломорска Македония, т.е. под сръбска и съответно под гръцка власт, имат друго, но много точно име - денационализация.

Във времето на тоталитаризма и посттоталитаризма, когато личните и обществените свободи са ограничени, не е ясна каква е точната картина на националните отношения.

Освен това схващанията за съдържанието на термина "нация" са най-различни. Сталиновата (коминтерновската) формулировка за нацията, по която бе декретирана т.нар. македонска нация, рухна. Различни са американската, английската, испанската и френската дефиниция за нацията. В самата Р.Македония също няма единно виждане по проблема с оглед на включването или изключването на албанския елемент (30-40%).

Като оставим настрана, че нациите не са субект и обект на международното право, или с други думи, че "не се признават", никой не може да ни каже какво трябва да "признаем".

3. Проблемът за езика. Неправилното свързване на езика с държавата води също до комичини абсурди. Езикът, както и нацията не са нейни "атрибути". Иначе трябва да се говори за "швейцарски", "белгийски", "кипърски","люксембургски", "юарски", "австралийски", "мексикански","чилийски" и т.н. езици, каквито не съществуват.

Като средство за общуване между хората всеки език се състои от три важни съставки: 1) история на езика; 2) диалекти; и 3) писмена (книжовна) форма.

Тъй нареченият македонски език има: 1. българска хилядолетна история; 2. български диалекти и 3. след войната писмена форма, която представлява частично деструктуриран книжовен български език (чрез частично лексикално сърбизиране и частично граматично диалектизиране).

Целокупно в трите си съставки македонски език няма. Третата съставка, където са прокарани известни различия - писмената - не е достатъчна, за да покрие обема на цялото понятие език. Нещо повече - тя има регионален (областен) характер не заради това, че е отричана в България или зад граница, а поради обективни причини - тя е официална норма само за един регион от географската област Македония, т.е. за Вардарския дял. Останалите две части - Пиринската и Беломорската, - нямат никакво отношение към нея. До 1913 г. в течение на близо век българският книжовен език (въпреки турското робство) е бил език на училището, литературата и печата за трите дяла за цялата област, той не е имал регионален, а общобългарски характер.

Скопската норма е все още нестабилизирана и до днес дори в тази една трета (Вардарската част), където цари езиков хаос. Вестник "Фокус" от 13 декември 1996 г. писа: "Когато един ден, надявам се в близко бъдеще, някои от простаците в българското правителство подпишат спогодбите между Р. Македония и Р. България на македонски език с онова смешно писмо, на което не знае да пише нито половината от Македония, тогава, надявам се, че част от полицейските писачи ще си загубят работата."

Претенциите на писмената форма в Р. Македония за някаква репрезентация на "македонския език" като "цяло" в трите дяла с цел да бъдат обосновани не само аспирации към езика и диалектите, но и по-нататъшни политически домогвания, са безпочвени. Аспирациите на Скопие са заложени в чл.49 на конституцията на страната - грижа за "малцинствата" извън границите.

До известно време имаше някакво разбиране от страна на Скопие, че излизане извън пределите на Р.Македония при решаване на езиковия спор не може да има.

Последният "ултиматум" на министър Ханджийски, че при подписването ще става дума за "македонски език въобще", т.е. за македонски език в Пиринския край, е израз на великомакедонщината и на мегаломания, които неминуемо ще доведат до международен арбитраж.

Двете страни могат да решат въпросите сами на добра воля. Упоритостта на Скопие да прилага различни подходи към съседите си (с Гърция договорите се подписват на английски, с България - не) показва, че обявената от нея политика на еквидистанция (равноотдалеченост) със съседите си е празна фраза. Очевидно сегашното ръководство на Р.Македония не е в състояние да реши вътрешнополитическите си въпроси и ще се наложи да бъде дочакано по-разумно.

Заплахата на Ханджийски, че България няма да бъде приета в НАТО, ако не подпише документите, е безпочвена, защото проблемите, които създава Р.Македония на съседите си, са четворно повече на брой.

България има неуредени въпроси единствено с тази нова държава. Р.Македония има да урежда проблеми с всичките си съседи: със Сърбия - за северната си граница и за църквата; с Гърция - за името си и принадлежността на Александър Македонски; с Албания - за албанското малцинство, което е с перспектива да се превърне в близко бъдеще в мнозинство.

Само политическото късогледство на сегашното скопско ръководство може да попречи на страната да се опре на най-близкия си верен приятел Р.България, която вече наистина е уморена да прощава.

Не от патернистично чувство към младата република е движена нашата страна в отношението си към нея, а от общността на хилядолетната вековна традиция, която просто не може да бъде разделена, колкото и усилия да бъдат полагани за това. Едни и същи са имената на творците в областта на науката, литературата и изкуството, които от училищната скамейка до университетската банка се изучават в училищата на двете страни. Тези имена се носят от различни културни институции, от различни улици, площади и булеварди, но винаги с една и съща обич и преклонение от двете страни на границата.

Обективно проблеми между нашите две държави за влизането им в Европа и в НАТО няма. Проблемът е единствено в сегашното държавно ръководство на Р.Македония, което провежда традиционната линия на антибългаризъм и непрекъснато един след друг съчинява спорни въпроси.

София, 7 юли 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

--------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 30 юли 1997 година.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред., Валентина Игнова, Лилия Томова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.