София, 2 август 1996 година
Брой 100 (1655)

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНО ОБЕДИНЕНИЕ "ЗАЕДНО - ЗА БЪЛГАРИЯ!" В ПОДКРЕПА НА КАНДИДАТУРАТА НА ГЕОРГИ ПИРИНСКИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПО ПОВОД УЧРЕДЯВАНЕТО НА ОБЕДИНЕНИЕТО "ЗАЕДНО - ЗА БЪЛГАРИЯ! ПИРИНСКИ - ПРЕЗИДЕНТ!". Документът е адресиран до българската общественост и до средства за масово осведомяване.

Ние, инициаторите на общественото обединение "Заедно - за България!"

С П Л О Т Е Н И  ОТ

- верността към принципите, провъзгласени в Конституцията на Република България;

- стремежа ни да допринесем за развитието на страната ни като демократична, правова, социална и модерна европейска държава;

- общата воля да преодолеем кризата, политическото противопоставяне и моралния срив на обществото;

- необходимостта да се обединим на основата на политическия разум, на таланта и труда на всички хора за по-доброто бъдеще на България;

- желанието да възвърнем вярата, самочувствието и достойнството на българския гражданин;

- убедеността ни, че има изход за България

СЕ ОБЯВЯВАМЕ

в подкрепа на кандидатурата на Георги Пирински за президент на Република България и учредяваме обединение "Заедно - за България! Пирински - президент!".

На най-високия пост в държавата трябва да бъде избран човек, способен да посрещне предизвикателствата на съдбовното време и въпреки различията да сплотява нацията.

УБЕДЕНИ СМЕ, ЧЕ

- "Заедно - за България!" е неговото дълбоко осъзнато политическо кредо, което ще го издигне над политическите разногласия;

- като един от участниците в създаването на конституцията ще следва неотклонно нейните принципи, норми и правилата на политическия морал и ще отстоява правата на личността и гражданина, българската държавност;

- като политик, чиито хоризонти не са следващите избори, а следващото поколение, ще търси диалог, разбирателство и съгласие, ще се опира на разума и волята на цялата нация, за да превъзмогнем днешните изпитания, да заживеем по-добре.

Призоваваме всички граждани на републиката, които милеят за отечеството ни, на които са присърце ценностите на свободата и демокрацията, да подкрепят нашата инициатива.

Ние сме открити за всеки, който пожелае да работим заедно.

Да бъдем заедно! Заедно ще победим! Заедно - за България!

София, 26 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА 8 ЮЛИ 1996 ГОДИНА, ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ, ИЗВЪРШЕН НА 17 ЮЛИ 1996 ГОДИНА В ПОДЛЕЗА НА НАЦИОНАЛНИЯ ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА В СОфИЯ.

Народното събрание на Република България изразява дълбока тревога от наглия терористичен акт, извършен на 17 юли 1996 г. в центъра на София - в подлеза на Националния дворец на културата. Този акт е открито предизвикателство към обществения ред и сигурността на гражданите.

Ние, народните представители от 37-то Народно събрание, решително осъждаме това брутално престъпление, което по една случайност не причини човешки жертви.

Настояваме компетентните органи в изпълнителната и съдебната власт да предприемат най-решителни мерки за разкриване и наказване на извършителите и за недопускане на подобни терористични действия в бъдеще.

София, 18 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ЛИБЕРАЛЕН СЪЮЗ "НОВ ИЗБОР" ЗА АКТУАЛНАТА ПОЛИТИЧЕСКА И ИКОНОМИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В СТРАНАТА И ПО ПОВОД ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Документът е приет на разширено заседание /София, 29 юни 1996 година/ и е адресиран до средства за масово осведомяване.

На 29 юни т. г. се състоя разширено заседание на Националния съвет на Либерален съюз "Нов Избор", на което присъстваха представители на ръководството на Радикалдемократическата партия /РДП/. В работата на съвещанието взе участие д-р Желю Желев, индивидуален член на Либералния интернационал и негов патрон.

Дискутирана бе актуалната политическа и икономическа ситуация в страната.

Постигнато ли бе действително обединение на опозицията след първичните кандидатпрезидентски избори - това беше един от основните въпроси, вълнуващ присъстващите. За съжаление отговорът на повечето хора бе - не. Споделени бяха редица негативни впечатления от кампанията - позорни договаряния с Българската социалистическа партия /БСП/, пасивност на основните политически сили, уж подкрепящи д-р Желев, неясно изразходване на средства. В крайна сметка предварителните избори не доведоха почти до нищо друго, освен до обезличаването на Народен съюз, до задълбочаване на вътрешните му противоречия, до примиряване с доминиращата роля на Съюза на демократичните сили /СДС/.

"Нов избор" предвиждаше тези негативни резултати още преди кампанията и открито говореше за тях, въпреки че след това работи в кампанията особено активно.

За още по-голямо съжаление т. нар. обединена опозиция днес няма ясна платформа, която да противопостави на управляващата партия. Това особено ясно пролича в действията след предварителните избори - в противоречивото й отношение към недоволството от кризата, в обсъждането и гласуването на вота на недоверие в парламента, в готвеното съглашателство за определяне датата на президентските избори и пр. С особена тревога гледа "Нов избор" на засиления популизъм на парламентарните опозиционни партии, което говори, че дори те да поемат управлението, България няма да бъде извадена от кризата, в която все повече затъва.

Единственият изход от тази ситуация е постигането на широко национално политическо, синдикално и гражданско споразумение за управление и реформи в духа на либералния преход. Основна задача на "Нов избор" ще бъде да работи за такова споразумение. Най-верният път към него "Нов избор" вижда в промяна на конституцията към ограничаване пълномощията на парламента и засилване правата на президентската институция, към въвеждане и широкото прилагане на пряко допитване до гражданите по всички важни въпроси в държавното и общинското управление.

Все по-ясно става, че отклоняването на либералния дух, с който стартираха реформите, беше пагубно за България. Този дух може да бъде съживен - и така да бъде спасена страната - само от нов, силен либерален блок от партии, обществени организации и авторитетни личности, либерален блок, който да предложи единствен възможната алтернатива за развитие. "Нов избор" пое инициативата за създаването на организационните основи на такъв блок.

Идеята получи пълната подкрепа на д-р Желев и на представителите на РДП, с която ще я обсъди на предстоящия си национален форум.

София, 2 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ПО ПОВОД ТЕРОРИСТИЧНА ЗАПЛАХА ОТ НЕЛЕГАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ СРЕЩУ 23-МА ЖУРНАЛИСТИ ОТ БЛАГОЕВГРАД. Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.

Съюзът на българските журналисти изразява гневно възмущение от терористичната заплаха на някаква нелегална македонска революционна организация срещу 23-ма журналисти от Благоевград, която ги е осъдила да й заплатят по 1 милион лева откуп за живота си, а за един от тях се искат 5 милиона.

Ескалацията на безнаказаните посегателства срещу професионалните, гражданските и човешките права на българските журналисти достигна дотук и свободата на словото е вече и под ударите на тероризма.

Настояваме компетентните правозащитни органи на Република България да изпълнят дълга си. Не става дума само за защита на журналистите. Става дума за защита свободата и демократичните устои на цялото общество.

Престъпността и тероризмът заливат страната.

Ще ни защити ли твърдата ръка на закона?

София, 17 юли 1996 година

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СДРУЖЕНИЕ "КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ И ДЕМОКРАЦИЯ" КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ С ПРИЗИВ ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА 50-ГОДИШНИНАТА ОТ 15 СЕПТЕМВРИ 1946 ГОДИНА, ДЕНЯ НА ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ЗА РЕПУБЛИКА. Документът е адресиран и до средства за масова информация.

СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

Преди 50 години българският народ в своето огромно мнозинство с референдум определи формата на държавно управление в България.

Суверенно и убедено той каза:

"Не" на монархията, не на личната власт и царстващата династия, която доведе страната до национални катастрофи и фактически погреба обединителните народни стремления.

"Да" на републиката, на лелеяното още от апостолите на Възраждането ново начало в развитието на Третата българска държава и осъществяването на вековните въжделения за свобода, демокрация и благоденствие.

Категоричният народен вот от 1946 г. в полза на републиката е най-големият национален консенсус в новата ни история, израз на единомислието между партиите от Отечествения фронт, които бяха на власт, и на опозиционните политически сили.

Не републиканската форма на управление беше причината за наложения еднопартиен монопол на властта и обществените последици, свързани с него, които сполетяха България и другите източноевропейски страни.

Днес България, отхвърлила тоталитаризма, тръгна по пътя на демокрацията и гражданското общество, с принципите и духа на Конституцията на Република България от юли 1991 г.

Новата конституция отрази волята на българския народ да бъде верен на общочовешките ценности, гарантира правата и достойнството на личността, пази единството на България и създаде демократична, правова и социална република с парламентарно управление.

Тези идеи, утвърденото държавно правно устройство и установеният баланс между властите са несъвместими с всякакви опити за възкресяване на каквито и да са авторитарни или тоталитарни форми на управление.

Призивите, които се чуват оттук и оттам за президентската република и конституционна монархия като изход от кризата в нашето общество, са абсолютно несъстоятелни и са израз на лични амбиции и аспирации към върховна власт.

Обръщаме се към българската общественост, към хората, които милеят за отечеството, и особено към младежта, към държавните институции - да отбележим заедно 50-та годишнина от 15 септември 1946 г., деня на провъзгласяването на България за република, с убеждението, че пътят за развитието и благоденствието на родината е националното съгласие, обществената солидарност, социалната справедливост, парламентарната демокрация, суверенитетът и независимостта на държавата.

София, 18 юли 1996 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ "КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ И ДЕМОКРАЦИЯ":

Гиньо Ганев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "БЪЛГАРИЯ ОТНОВО НА СЪДБОВЕН КРЪСТОПЪТ - НАКЪДЕ ЩЕ ВЪРВИМ В КРАЯ НА ДВАДЕСЕТОТО СТОЛЕТИЕ" /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ЧЛЕНА НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА НА ТРУДА ЙОРДАН ВЕЛКОВ.

След осъществяването на противокомунистическите демократични революции в страните от Източна Европа - бивши съветски сателити - в повечето от тях, в по-малка или в по-голяма степен, бяха установени демократични политически режими и се извършиха успешни промени в посока на изграждането на пазарна икономика в обществото. В България нещата стоят по-иначе - вместо възстановяване на легитимния държавен строй и премахване на комунистическата тоталитарна система се състоя новата комунистическа криминална революция, формира се насилствено комунистическата номенклатурна "частна" собственост. Съществуването на тази измамна форма на "частна" собственост е основната пречка за изграждането на действителна пазарна икономика в страната. Ето това е една от основните причини за понататъшното задълбочаване на обществената катастрофа в страната ни.

Казахме, че в самото устройство на новата комунистическа икономика е заложен огромен катастрофичен заряд. Това произтича в най-голяма степен от съществуването и действието на изградените крупни индустриални мощности у нас. Този огромен за нашите мащаби индустриален капацитет, от една страна, не съответства на вътрешните стопански потребности и външнотърговските възможности на нашата икономика и, от друга страна - когато той функционира, вместо печалба носи огромни загуби. Още повече, че преобладаващата част от произведените промишлени изделия са предназначени за износ. Всъщност осъществяването на експорт на българската индустриална продукция е процес на постоянно изтощаване на икономиката и на многогодишно изпомпване на национален доход. В резултат на това противоречие е налице един комунистически парадокс: ресурсите положителни, а резултатите - имагинерни. Такова е положението и със селското стопанство, което беше разрушено при насилствената колективизация на земята и окончателно унищожено след 10 ноември 1989 г. при криминалното комунистическо разграбване. Подобна е картината и в другите обществени области от производствената и непроизводствената сфера в страната. Обобщено - в България продължава да съществува и реална икономика, или най-точното -комунистическа /не/икономика.

Ключът за решаването на проблемите на изпадналата в кома българска икономика е в нейната революционна трансформация, в коренния поврат при нейното ново изграждане и функциониране. Дълбоките икономически промени ще се осъществят чрез система от драстични решения и решителни мерки, които са насочени и обхващат:

- Първоначална стабилизация: искане на нова финансова помощ от западните страни; ново разсрочване на външния дълг; спиране на експлоатацията на всички силно губещи производства; смяна на парите; контрол на цените; конфискация на всички незаконно придобити богатства и имущество; драстично намаляване на обществените разходи; контрол на работните заплати и създаване на система за справедливо разпределение на тежестите на прехода; предприемане на действия за връщане на изнесените капитали в чужбина и ефективно съдебно преследване на виновните лица; привличане на опита, капиталите и ефективите на българската емиграция в чужбина.

- Постепенно формиране на нови икономически отношения върху основата на правовата държава: незабавно връщане на собствеността на законните й собственици както в града, така и в селото; пълна социализация на държавната собственост; даване на изключителни облекчения за привличане на чужди инвестиции; създаване на условия за формиране на реален индустриален капитал и свързването му в световните капиталови потоци; създаване на приоритети и подходящи облекчения за средните и дребните предприемачи, защита на наемния труд, организиране на съвременно социално партньорство; социално осигуряване на хората с ниски доходи, майките и децата, инвалидите и други граждани, нуждаещи се от социална помощ и защита.

- Поетапно изграждане на съвременна и модерна инфраструктура, комуникации и мрежи за информация: в максимална степен използване на средищното и кръстопътно място на страната за движение на хора и за трансфер на капитали, стоки и информация; преориентация в отрасловата и продуктовата структура на общественото производство; развитие на нови, перспективни дейности и услуги; изграждане на съвременни транспортни възли и системи; организиране на модерно многостоково селско стопанство; многостранно развитие на стопанския туризъм и друга разнообразна икономическа деятелност.

Никога досега в историята на Третата българска държава проблемите за политическата ориентация на нашата страна при споменатите обществени условия не са стоели толкова болезнено остро и съдбовно. Действително става въпрос за коренна промяна и поврат в посоката на общественото развитие у нас. Предлагат се в перспектива нови принципи за осъществяването на българската народност и държава, различни от насилствено наложената отечественофронтовска комунистическа държавна система. Като заключително обобщение може да се каже, че седем са принципите на новата държавна политика, върху основата на която ще бъде осигурен възможен благоприятен изход от безнадеждното и катастрофално положение на страната: ново начало на противокомунистическата мирна революция; възстановяване на легитимното държавно устройство и легитимния държавен строй; обединение на националните демократични сили на противокомунистическа основа; премахване на десетоноемврийската нова комунистическа държавна структура /декомунизация/; либерална демокрация; социална пазарна икономика; външнополитическа ориентация към европейските структури и НАТО. Това трябва да стане известно на цялата българска общественост, да се признае и осмисли от всеки българин, че е единственият спасителен избор за България.

Погрешно е да се мисли, че в настоящето държави и народи не могат да изчезнат от картата на света. Днес българският народ и българската държава са изправени пред непосредствената заплаха да загубят своята национална, политическа и стопанска самоличност, да последват трагичната съдба на много изчезнали във вековете народи, страни и цивилизации.

Дано Бог ни помогне да спасим България, да сътворим отново независима, свободна и силна България, за да пребъде вечно царство България.

София, 15 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

[реклама]

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 26 юли 1996 година

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.