София, 4 юни 1996 година
Брой 83 /1638/
София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА В ПОДКРЕПА НА КАБИНЕТА, ОГЛАСЕНА НА 29 МАЙ 1996 ГОДИНА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГДЛ, ПО ПОВОД ИЗЯВЛЕНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЖАН ВИДЕНОВ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЗАВЪРШИЛИЯ ЕТАП В ПРЕГОВОРИТЕ С МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД И СВЕТОВНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С декларацията министър-председателят Жан Виденов информира Народното събрание за постигнатите резултати от завършилия етап в преговорите с Международния валутен фонд и Световната банка.
Парламентарната група на Демократичната левица одобрява подписването на меморандума за икономическа и финансова политика и поема своя дял за осъществяване намеренията на правителството и международните финансови институции като обща цел. Изпълнението на постигнатото споразумение ще доведе до подкрепа на структурните реформи, стабилизиране на българската икономика и засилване доверието на международните финансови институции към нашата страна.
Приемаме пакета от мерки, с който ще се подобри редът в стопанската сфера и банковото дело, ще се укрепят финансовите ресурси. Ще се постигне стабилизиране на валутния курс, намаляване на лихвения процент, на инфлацията, гарантиране на плащанията по външния дълг. Ще са необходими нови закони, решения и конкретни действия, осигуряващи структурната реформа, данъчната и митническата дисциплина. Ще се наложат драстични мерки за реализиране на бюджетните приходи и реално съкращаване на разходите, като същевременно ще търсим пътища за компенсации на инфлацията и реалните доходи на населението.
Подкрепяме действията на правителството на Демократичната левица, отлагани години наред, а именно: промени в банковия сектор, подобряване дейността на БНБ, ефикасна парична политика, сурови мерки за засилване на банковия надзор, оздравяване на доказалите своята жизнеспособност търговски банки.
Напълно разбираемо е, че предприетите действия ще дадат отражение и върху ценовата политика на правителството. Задълбочаващият се дисбаланс между реалната цена на производството и потреблението ще наложи рязко увеличаване цените на електроенергията и енергоносителите. Това неминуемо ще доведе до нарастване цените на стоки и услуги от първа необходимост.
Такива са реалностите. Знаем, че е изключително трудно. Убедени сме, че само с огромните усилия на всеки българин, на целия народ ще успеем да преодолеем критичната ситуация и да създадем стабилни основи за излизането на страната от кризата и постепенното подобряване на социалното, материалното и икономическото положение на българските граждани. Нужна е решителност. Алтернативата е да продължи агонията. Демократичната левица няма да допусне това. Обръщаме се към всички български граждани, към останалите парламентарни групи - в името на България ние се нуждаем от вашето разбиране, от вашата подкрепа.
София, 29 май 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ОГЛАСЕНА ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 29 МАЙ 1996 ГОДИНА, ПО ПОВОД ОБРЪЩЕНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЖАН ВИДЕНОВ ПРЕД ПАРЛАМЕНТА
Днес министър-председателят Жан Виденов произнесе знаменателна реч в парламента. С тази реч той призна пред Народното събрание това, което всеки български гражданин е видял с очите си, усетил е с джоба и стомаха си, той призна, че българската държава е в агония.
Председателят на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/ поиска от всички нас, от целия български народ, да поемем солидарно тежкото бреме на новите увеличени цени, на новите непосилни данъци, на новите по-ниски заплати, на новия курс на долара, на новата тежка инфлация.
Същият този Жан Виденов само преди два-три месеца ни убеждаваше, че 1995 била много успешна, че нарастването на Брутния вътрешен продукт /БВП/ било трайна тенденция, че курсът на долара бил трайно овладян, че инфлацията била трайно обуздана. Този Жан Виденов и министрите от правителството на БСП ни успокояваха, че лихвеният процент за 1996 щял да бъде под 50 на сто, че инфлацията за 1996 щяла да бъде 30-35 на сто, а курсът на долара в края на 1996 нямало да надхвърли 115 лева.
Валутният резерв на БНБ през септември 1995 беше 1,4 млрд.долара, а днес е под 700 млн. долара. Днес банките фалират, предприятията се закриват, доларът се обменя за 200 лева. Днес няма хляб, няма бензин, пред банките отчаяните вложители теглят парите си.
Днес министър-председателят поиска да позволим на БСП да продължава да ни управлява. Да продължава да натиква страната ни в бездната на некадърното си корумпирано управление, да продължим агонията и пътя към гибел, по собствените му думи. Днес чрез своя председател социалистическата партия поиска доверие от българския народ да започне да се опитва да оправя това, което сама забърка.
Ние смятаме, че българският народ отдавна вече е приключил с доверието си към управлението на БСП. И последните, които пазеха някаква частица от това доверие, я загубиха, докато обикаляха по празните хлебарници, докато гледаха как министрите пируват с бухалкаджиите, докато чакаха пред бензиностанциите, докато виждаха как спестяванията им се изпаряват.
Този, който не може да осигури хляб на народа си, не може да направи и структурна реформа. Нека по-добре да не се опитва, а тихо и засрамено да се оттегли.
Нека други да се опитат да оправят кашите, които БСП ни забърка, нека други да се опитат да поставят новото начало на възраждането на страната ни, с любов, а не с омраза, с доверието на България.
София, 29 май 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ДА СПАСИМ БЪЛГАРИЯ!" НА НАЦИОНАЛНИЯ ПАРТИЕН СЪВЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ, ПРИЕТА НА 19 МАЙ 1996 Г. В ГАБРОВО.
На своето заседание, проведено, на 18 и 19 май т.г. в местността "Люляците" край Габрово, Националният партиен съвет /НПС/ на Радикалдемократическата партия в България /РДП/ анализира актуалната политическа обстановка в страната и задачите на партията, на Съюза на демократичните сили /СДС/ и на демократичната опозиция, произтичащи от тази обстановка.
НПС на РДП констатира, че България се намира в процес на задълбочаваща се икономическа, финансова, политическа и морална криза, предизвикана целенасочено от некомпетентното и безотговорно управление на Българската социалистическа партия /БСП/. В последните седмици тази криза вече преминава и в колапс, който обхваща всички сфери на държавния живот. БСП носи цялата отговорност на безконтролното изтичане на огромни средства към очевидно губещи държавни предприятия и отрасли. БСП носи цялата отговорност за престъпното обогатяване на "паралелни фирми", съмнителни групировки и "приятелски" кръгове. Само година и половина след началото на своето самостоятелно управление БСП е загубила напълно дори и кредита на доверие на своите симпатизанти. Политиката на Виденовото правителство не среща сериозна подкрепа от международните финансови институции. БСП и нейните кадри са и главната причина за провала на структурните реформи в българската икономика и този провал не може да се компенсира със закъснелия старт за ликвидирането на губещи предприятия и отрасли.
БСП носи цялата отговорност за създаването на съмнителни търговски банки със спестяванията на българския народ. Но заедно с това правителството на БСП е виновно за катастрофалния срив на българския лев и целенасоченото съсипване на банковата система. Когато днес БСП говори за оздравяване на банковия сектор, тя всъщност престъпно посяга върху правото на българските вложители свободно да разполагат със собствените си спестявания. Сривът на банковата система е последното действие от икономическата драма на страната.
В резултат на безотговорния износ на хлебно зърно от фирми, приближени на "приятелския" кръг около Виденов, нашата страна, известна като житницата на Балканите, навлезе в невиждана в своята история хлебна криза. Цените на хляба непрестанно растат, но дори и това не решава проблема с прехраната на населението в редица селища на страната. Задълбочава се и фуражната криза и свързаният с нея упадък на животновъдството. Този упадък се задълбочава и от неоправдано ниските изкупни цени на селскостопанската животинска продукция.
Убийствените данъци, наложени от парламентарното мнозинство на БСП, задушават дребния и среден частен бизнес и всяка свободна инициатива на гражданите. Лавинообразното нарастване на цените не оставя у никого съмнение, че БСП практически води политика на окончателен срив на покупателните възможности на българина.
Престъпността в страната доби нови измерения. Ниският професионализъм на настоящите и бивши кадри на БСП, безотговорността и корупцията сред висшите полицейски служители, свързани с БСП, водят до неефективност на мерките срещу престъпния свят и до трагични и напълно безсмислени жертви сред низшия команден и изпълнителски състав на полицията. Не могат нито да се отминат, нито да се забравят пълните с горчивина и болка думи на един редови полицай: "Нас или ни убиват, или ни съдят!"
Погромът над жилището на софийски районен кмет и побоя, нанесен върху него и съпругата му, пораждат основателни подозрения, че престъпният свят започва да се използва и за осъществяване на политически терор върху представител на българската опозиция.
Рухването на българския лев се отрази катастрофално в социалната сфера. Хаосът, настъпил в снабдяването с лекарства, и паниката, обхванала населението във връзка с това, са ярко доказателство за некадърното управление и действия в социалната сфера на правителството.
Навсякъде в своите действия правителството на БСП търпи пълен провал. Всеки изминат ден задълбочава този провал.
Особено национално опасна е външнополитическата линия на правителството, и главно обвързването на България с изостаналата в своето развитие Русия, и негативното отношение към европейската интеграция и членството на България в НАТО.
НПС на РДП прави извод, че сегашното правителство на България е опасно и вредно за страната. Пътят за спасение на България минава през отстраняването на правителството на БСП от властта. Същевременно НПС на РДП преценява, че нито друго комунистическо правителство, излъчено от сегашното парламентарно мнозинство, нито евентуалните опити да се състави псевдокоалиционно правителство на "национално спасение", могат за спасят България от пълната катастрофа. Единственият изход са предсрочните парламентарни избори, които да приведат парламентарните политически сили в съответствие с променените обществени и политически съотношения в страната и да отстранят от власт БСП.
Непосредствената задача, стояща пред българската опозиция, са президентските избори. За нас те са стъпка към отстраняването на БСП от властта. Радикалдемократическата партия гледа на предварителните избори на 1 юни като на необходимо средство за обединяване на опозицията като на ефикасен демократичен начин да се стигне до единна кандидатура за същинските президентски избори и те да бъдат спечелели убедително. Всяко отклоняване от тази цел при сегашната трагедия на държавата е престъпление спрямо отечеството.
РДП участва активно в предизборната кампания на коалицията на Съюза на демократичните сили, в кампанията на нейния кандидат Петър Стоянов. РДП ще участва енергично и в провеждането на самите избори. Ние отхвърляме категорично всякакви инсинуации за евентуално непризнаване на резултатите от предварителните избори откъдето и да идват те. Безусловното спазване на политическото споразумение, както от страна на коалициите и партиите, издигнали кандидатите, така и от самите кандидати, е единственият път към успех на демократичните сили. Всичко друго би било срамно предателство към демокрацията в името на лични егоистични или партийни интереси.
Слуховете и спекулациите, тиражирани от някои медии, че комунистите щели да участват в предварителните избори на опозицията, за да опорочат техния изход, е чиста политическа провокация. РДП е убедена, че главната опасност идва от раздухването на подобни слухове и спекулации, защото те целят да внесат недоверие и смут сред симпатизантите на СДС, Народен съюз и ДПС. Ние заявяваме категорично, че като партия ще признаем резултатите от предварителните избори и ще работим за пълния успех на кандидата на обединената опозиция.
Ние се обръщаме и към младите хора, които сега търсят своя път в живота и към хората от третата възраст. Обръщаме се и към хората от най-активната творческа зрялост. Обръщаме се и към всички, които в резултат на преживени огорчения и разочарования не са участвали в последните избори. Призоваваме всички демократично мислещи хора да гласуват на предварителните избори на опозицията, защото само така в техните ръце може да бъде и съдбата на България.
Победата на президентските избори ще доведе и до сваляне на сегашното правителство, и до предсрочни парламентарни избори. Тази победа ще върне изстрадалото ни отечество отново към пътя на свободата, демокрацията и европейската интеграция.
София, 19 май 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ АКАДЕМИЧНИЯ ФОРУМ ЗА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗДАДЕНА ОТ СЪВЕТА НА ЕВРОПА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФЕСОР МИШЕЛ ФУШЕ "МАЛЦИНСТВАТА В ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА". Документът е адресиран до Даниел Таршис - генерален секретар на Съвета на Европа, до Раймонд Вебер - директор по образование, култура и спортна Съвета на Европа, и до средства за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР,
Академичният форум за национална политика /съдебно регистриране през 1989 г. като неправителствена организация в София/ има чест да се обърне към Вас по един сложен, деликатен и значим проблем, който засяга пряко Република България. Отнася се до издадената от Съвета на Европа монография на проф. Мишел Фуше "Малцинствата в Централна и Източна Европа" /издание на Съвета на Европа ISBN 92-871-2560-0/1994/, която е изпълнена с неточни и дори неверни факти и твърдения.
Преди всичко прави впечатление, че редица положения във въпросната монография се различават съществено от утвърдените, в рамките на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, международни договорености от особена важност. Както е известно, в Устава на световната организация /чл. 2 и чл. 55/ е прокламиран принципът за равноправие и суверенно равенство на членуващите в нея държави. В различие с този принцип професорът прилага двойствено отношение и специално третиране към държавите от източната половина от континента, от която изключва географски принадлежащите й Австрия, Гърция и Турция. Така авторът подчертава своето особено виждане за понятието "Централна и Източна Европа", използвано и в самото заглавие на съчинението му. Налага се въпросът какво отношение биха имали правителствата в западноевропейските страни към един такъв подход на проф. Фуше, ако в издание на Съвета на Европа се твърди, примерно за Франция, наличието на "малцинства" като: елзаско, баско, бретонско, каталонско, корсиканско, флагманско [фламандско?], мароканско, алжирско, виетнамско, мюсюлманско, някакви задморски и пр.
Твърдението за съществуването на "безусловно право на малцинствата на самоопределение" изненадва с непознаването или преднамерено изопачаване на хуманитарните проблеми от автора. По думите на самия проф. Фуше то води до "сериозни геополитически проблеми, тъй като то включва в себе си политически и териториален сепаратизъм". Право само на народите на самоопределение е провъзгласено в чл. 2 и чл. 53 на Устава на ООН, Парижката харта за нова Европа и в чл. 1 на Международния пакт за граждански и политически права, потвърдено и от Международния пакт за икономически, социални и културни права като норма на международното право. Признаването на такова "право" на малцинства е в противоречие и грубо нарушение на международните договорености по тази материя.
Монографията прокарва тезата за едно глобално решение на съществуващи и инспирирани "малцинствени" проблеми, без възможност за противопоставяне на такива тенденции под претекст за "правна и политическа самозащита". Проф. Мишел Фуше се отклонява от възприетия от съвременната цивилизация основен хуманитарен принцип за гарантиране на индивидуалните човешки права и отстоява противоречащия на съществуващия демократичен по своята същност правен ред, с явен стремеж за признаване на "колективни права" по общностен признак.
Така със своя труд проф. Фуше, съзнателно или несъзнателно, не само не създава предпоставки за интегриране, но и провокира разграничаване, обособяване и противопоставяне на населението в една държава според съществуващи между хората индивидуални различия. А този вид противопоставяния неизбежно водят към претенции за териториална, етническа и културна автономия, към искания за колективни привилегии и накрая, с помощта на външен натиск и заплахи да се прокламира присъединяване към "майката-родина". Тук е мястото да се напомни за възприетото на третата среща на ОССЕ по човешките измерения /Москва 1991 г./ единно становище, че не всички етнически, културни, религиозни и езикови различия водят обезателно до възникване на национални малцинства.
За нас е много странно пренебрегването на изразеното с Виенската декларация /9.10.1993 г./ на държавни и правителствени ръководители на страните - членки на Съвета на Европа, становище, че националните малцинства /за други в гражданско общество не може да става дума/ са създадени при прекрояване на държавните граници вследствие исторически превратности, каквито е преживял особено районът на Балканите. В декларацията се потвърждава, че предоставянето на малцинствен статут е въпрос на държавен суверенитет и то не може да става в нарушение на конституцията и за сметка на териториалната цялост на всяка държава. / /////////В този смисъл на II среща на ОССЕ по човешките измерения (Копенхаген юни 1990 г.) са направени декларации на правителствата на България, Гърция и Турция. В декларация на френското правителство в Комисията на ООН по правата на човека се казва: "Since the basic principles of public law prohibit distinctions between citizens on grounds of origin, race, or religion, France is a country in which there are no minorities, as stated in the declaration made by France, article 27 is not applicable as far as the Republc is concerned...”//////////8 /
Колкото се отнася до раздела в монографията за България, бихме искали да изтъкнем, че на пет пъти след освобождението на българския народ от петвековното турско робство /1878 г./ са откъсвани и присъединявани към съседни държави исторически, международно признати български земи с принадлежащото им население, на някои от които с действащи и понастоящем международни договори е установен статут на национално малцинство. Чужди територии и население в границите на Република България няма включени.
Конституцията на Република България, както и конституциите на Франция, Швейцария, Турция и др. не предоставят малцинствен статут на каквито и да било "общности", а законите не ги третират като субект на правото. Подобни положения няма и в действащите международни договори. Показателно в това отношение е становището на генералния секретар на ООН от 7 април 1950 г. Според него решенията и позициите на авторите на Парижкия мирен договор от 10.02.1947 г. означават, че разпоредбите на договора за мир в България от Ньой /1920 г./ относно закрилата на малцинствата следва да се считат за отпаднали. Ето защо всяко пряко или косвено утвърждаване на малцинства в България - турско, помашко, циганско, македонско или други, противоречи на международните договорености и законите на страната и представлява заплаха за националното единство и териториална цялост на държавата ни.
Не може да се отмине желанието на проф. Фуше да открива различия в българското общество от най-разнообразен характер и да ги акцентира по етнообособяващ признак, както и да ги преувеличава в количествено отношение. Проф. Фуше не е единствен на запад, който да не познава развитието на Балканите и положението около и във самата България. Той едва ли знае, че назоваването на българите мохамедани с прозвището помак е обида за тях. /Както би го приел и един немец, ако бъде представен като "бош". Официалните власти в Гръцка Тракия употребяват за част от своите граждани названието помак, водени от желанието да изтръгнат българите мюсюлмани от тяхната българска културна среда./ В Република България, в градовете и всред заетите в туризма, промишлеността и услугите наследници на българските мюсюлмани не се практикува ислямът и този обособяващ ги доскоро белег реално не съществува.
При циганите, ако приемем за меродавна тезата за расовата принадлежност, цитираното от проф. Фуше по-ниско число е близко до истината. Но при тях се забелязва процес на разслоение: християните се самоопределят като българи, а мохамеданите се турчеят и само 227 хиляди се определят като цигани.
Що се отнася до "македонците", вече десетилетия такова национално съзнание се култивира в бивша Югославия с насилие и терор от всякакъв вид /където заради заявената си българска принадлежност повече от 20 хиляди българи бяха избити след 1944 г. и стотици хиляди малтретирани, като много от тях напуснаха Югославия/. Естествено този процес на "македонизиране" на българите се осъществи само извън границите на България с цел тяхното денационализиране. Това обяснява защо в Република България не може да има "македонско малцинство" и защо в Македония се забранява да има българи. А едно признаване на съчинения през 1945 година "македонски език" би означавало да се създаде едно късно алиби на нечуваното за Европа и продължило десетилетия сръбско насилничество над българите в областта Македония от 1913 г. до неотдавна.
Търсейки начин да документира своята теза за наличие на някакво "македонско национално малцинство" в България, професорът "цитира" на /стр. 36 от брошурата/ доскорошния министър-председател на Република България проф. Любен Беров. По личното заявление на проф. Беров той никога не е правил подобно изявление. В академичните среди подобно използване на чуждо име и авторитет поставя под съмнение и всички останали твърдения и тези на автора, включително и онези, които биха били в съгласие с истината.
Молим в бъдеще да се има предвид истината за България такава, каквато е:
- Приелите в резултат на насилие исляма българи мюсюлмани винаги са били част от българското общество.
- Циганското население е обладано от желанието да се изтръгне от своя непълноценен социален статус и с всички средства се стреми да се интегрира в българското общество и се противопоставя на етнообособяването си.
- Българи с произход в областта Македония има. Това са прокудените от Гърция и бивша Югославия бежанци. Тъкмо тези българи сега най-твърдо отхвърлят опитите да им се внуши вторично етнообособяване и противопоставяне на българския народ. Колкото до цитираните от проф. Фуше организации, които се подкрепят от отделни единици, те са изцяло инспирирани и контролирани отвън.
- За турчеещото се население в България: никой не може да отрече, че те произхождат както от придошли от Азия и останали да живеят по българските земи турски завоеватели, така, и то основно, от български предци, насилствено турцизирани със средствата на данъчната, военнонаборната и особено на еничарската политика.
Не бива да се забравя, че тъй наречената политика на българизация бе подсказана и провеждана в течение на десетилетия именно от средите на тези хора. Почти всички идеолози на ислямската партия "Движение за права и свободи" /ДПС/ в България преди бяха идеолози на политиката на "българизация". А тя се посрещаше с желание и подкрепа в голямата част на интелигенцията, младежта и особено на младите жени. Не случайно около една трета от получилите тогава български имена не желаят днес да носят турско-арабски имена. С това те искат да се освободят от отживялата времето си патриархална опека и контрола на имамите в затворените общини, в които живеят. Затова в този случай е правилно да се говори не за българизация, а за европеизация на тези български граждани.
Всред българите мюсюлмани протича процес при необходимостта да направят избор между европейската и малоазиатската перспектива за техните деца. Така тази група се стопява в резултат на взетото свободно решение да се интегрира окончателно в българското общество или да емигрира в Турция.
В съчинението на проф. Фуше се твърди "въз основа на най-нови преброявания на населението" за наличие на 1 милион "турци", 600-800 х. цигани, 270 х. души "помаци", 200 х. души "македонци" и други народности, наброяващи общо 2,5 млн. Тези данни са далеч от действителните и дават твърде изкривена представа. Публикуваните в годишниците на Националния институт сведения за периода 1887-1975 г. сочат броя на "турците" между 530 х. души /1900/ и 781 х. души /1965/. През посочения период е текло непрекъснато изселване. Извършеното на 4.12.1992 г. преброяване на населението сочи, че инородното население - цигани, татари, арменци, гагаузи, евреи и други възлиза общо на 415 х. души, а на идентифициралите се като "турци" - 800 х. души. В последните обаче са включени над 450 х. души, придобили турско гражданство и установили се постоянно в Турция лица. Поради това реалният брой на "турците" в страната през 1992 г. не е надвишавал 350-400 х. души, като през последните три години е намалял с още 100-120 х. души. Показателни в това отношение са данните от проведените избори. През 1991 г. религиозно дисциплинарният и подложен на действителен контрол електорат на ДПС е възлизал на 390 х. души. През 1994 г. той намалява на 283 х., а през 1994 г. на 240 х., /по предварителни данни/ - включително 80 х., души притежаващи български паспорти чужди граждани.
Господин Генерален секретар,
Ние не се съмняваме, че твърденията и тезите на проф. Мишел Фуше не отразяват официалното становище на Съвета на Европа. Ние сме изненадани и огорчени от факта, че брошурата, предназначена за образователните програми на основните и средните европейски училища, разпространяваща неверни данни и твърдения и заплашваща пряко единството и целостта на държава - членка на тази европейска организация, каквато е Република България, е могла да бъде утвърдена за публикуване от службата за публикации към Съвета за културно сътрудничество на Съвета на Европа.
Като авторитетна българска национална организация ние се обръщаме към Вас с настоятелно искане това сериозно аргументирано наше възражение да бъде доведено в писмена форма до знанието на всички лица и институции, за които е предназначена монографията на проф. Мишел Фуше. Също така копие от него да се прилага към всеки от екземплярите, които ще се разпространяват в бъдеще.
Приемете, господин Генерален секретар, нашата предварителна благодарност за любезния Ви отговор, който ще очакваме, с уверения за нашата най-висока почит към Вас.
София, 17 май 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КТ "ПОДКРЕПА" ПО ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С УПРАВЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.
Във връзка с все по-усложняващата се икономическа и социална обстановка в страната, породена от неумението на правителството да се справи със създадената от него зърнена и продоволствена криза, със силните сътресения във финансовия сектор, с предстоящото закриване на десетки предприятия, както и предвид предстоящите вътрешни избори на опозицията за издигане на общ кандидат за президент, Конфедеративният съвет на Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа" взе следното
Р Е Ш Е Н И Е:
1. Възлага на Изпълнителния съвет на Конфедерацията да организира консултативни срещи с ръководствата на Съюза на демократичните сили /СДС/, Коалиция Народен съюз - Български земеделски народен съюз - Демократическа партия /БЗНС-ДП/, Движението за права и свободи /ДПС/, както и с извънпарламентарни партии и организации и синдикати, разположени в демократичния спектър на политическото пространство, с цел изработване на обща позиция и програма за съвместни действия по преодоляване на катастрофалните тенденции, породени от управлението на Българската социалистическа партия /БСП/ и сателитите й.
2. Апелира към структурите на КТ "Подкрепа" на всички равнища да подобрят характера на взаимодействие помежду си с цел оказване на ефективна съпротива на антисоциалната политика на правителството.
София, 21 май 1996 г.
ЗА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ:
Президент на КТ "Подкрепа", д-р К. Тренчев.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ШЕСТА - ПОСЛЕДНА/ НА ЖАН ВИДЕНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВС НА БСП И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕД ПЛЕНУМА НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /СОфИЯ, 12 МАЙ 1996 ГОДИНА/ ЗА СТРУКТУРНАТА РЕФОРМА НА НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО.
8. Нашите взаимоотношения с МВФ и със Световната банка
В правителството, в парламентарната група, във Висшия партиен съвет, в политическите ръководства на нашите коалиционни партньори и между нашите членове и симпатизанти напоследък често се задава въпросът: защо по-рано нашите оценки и подходи се различаваха съществено от тези на МВФ и на Световната банка, а сега има съвпадение в оценките ни за текущата стопанска ситуация и по мерките, които трябва да се предприемат?
Такъв въпрос се задава основателно. През миналите години ние критикувахме МВФ и бившите български правителства за едностранчивата им стопанска реформа, свеждаща се само до дерегулация на стопанската дейност. Ние и сега сме на това мнение. Критикувахме МВФ и бившите български правителства, че подценяваха социалната база на прехода, като допуснаха двойно обедняване на работещите и пенсионерите и остра социална поляризация.
Ние и сега сме на това мнение. Критикувахме МВФ и бившите правителства на България, че не пристъпиха към организирана, обмислена и системна структурна реформа. Ние и сега сме на това мнение.
Новото е, че натрупаното с години икономическо напрежение породи едностранчивата стопанска реформа и повече не може да се търпи, тъй като излиза изпод контрол, превръща се в още по-дълбока криза и ултимативно изисква бързи и радикални действия по ускоряване на касовата и масовата приватизация; подобряване на финансовата дисциплина в реалния сектор; оздравяване на банковата система. Ние сме убедени в това и не правим никакъв компромис с досегашната си политика.
Убедени сме и поради това, че социалната цена на прехода през следващите години ще бъде по-ниска, ако концентрираме усилията си върху структурните реформи. Както вече казах, ако пристъпим незабавно към действия, ще бъдат освободени около 40 хил. души, които към средата и втората половина на 1997 г. ще почнат да се връщат на работа в резултат на новото стопанско оживление. Ако не действаме, съществува опасност от множество стихийни фалити на предприятия, в резултат на които само през тази година могат да загубят работата си 130-150 хил. души, и то за няколко години.
От друга страна, през последната година и позициите на МВФ по отношение на стратегията им за взаимодействие с България еволюираха. Известно е, че в миналото МВФ се интересуваше главно и дори единствено от инфлацията, бюджетния дефицит, платежния баланс, доходите. Сега отделят много повече внимание на структурните изменения на реформата и дори признават, че при определени условия може да се приеме временно по-голям бюджетен дефицит с цел да се покрият част от разходите по структурната реформа.
Ние винаги сме смятали, че хората, загубили работните си места, трябва да получат максимално възможни компенсации за безработица. МВФ и Световната банка споделят същото разбиране и банката дори ни предоставя веднага средства, с които освободените от работа ще получат компенсации в размер на неизплатените работни заплати, освен компенсациите, предвидени по Кодекса на труда.
След като нашите оценки за текущата ситуация и за необходимите мерки за излизане от нея съвпадат или са близки с тези на МВФ и на Световната банка, не виждам нищо лошо в поддържането на активни отношения с тях. Още повече че при сегашната ситуация тези добри взаимоотношения са нужни преди всичко на нас. Защото нормалните взаимоотношения с тези международни институции, освен че ни дават възможност да получим така необходимите ни кредити за стабилизиране на платежния баланс и на националната валута, ни отварят и много други врати в световната финансова общност и особено за увеличаване притока на преки чуждестранни инвестиции към България. Както вече споменах, от контактите си с чуждестранни кредитори и инвеститори се убедихме, че без нормални отношения с МВФ и със Световната банка не можем да разчитаме на доверие от страна на световната финансова общност. Добре би било повече хора да разберат тази истина.
Постъпваме към тези мерки, защото нямаме друга алтернатива и защото сме убедени в правотата на тези действия. Правим го не под чужд натиск, не за да угодим на международните финансови институции! Правим го под натиска на тежката вътрешноикономическа ситуация. Правим това, което нашите предшественици не извършиха през 1991-1992 г. и през следващите години.
Икономиката ни вече няма резерви. През последните 6 години те бяха изчерпани. Произвеждаме малко, некачествено и скъпо. Изнасяме малко, при ниска конкурентоспособност и ограничени постъпления от експорта. И продължаваме да внасяме, и то при крайно нерационална структура, като се има предвид кризисната ситуация.
Сега трябва да положим усилия, за да спасим най-доброто, което имаме; да го включим в работата; да повишим конкурентоспособността на нашите продукти; да затегнем реда и дисциплината в производствените предприятия, в държавните учреждения и във всички други сфери на дейност. Ако постъпим така, постепенно ще постигнем суровинно, технологично, продуктивно и кадрово интегриране в европейската икономика.
Ето защо се обръщаме към вас да ни дадете политически мандат за действие. Знаем, че е трудно да се действа в такава сложна ситуация, но в България няма друга политическа сила, способна да извърши структурната реформа!
Всички български правителства през последните четири години показаха, че се страхуват да предприемат сложните структурни реформи. Тези реформи се оказаха за тях професионално твърде сложни, социално опасни и политически прекомерно отговорни. На тях не им достигаше политическа воля да поемат отговорността за такива реформи.
Ако БСП и нейните коалиционни партньори и излъченото от тях правителство постъпят по същия начин, България е изправена пред тотална икономическа дестабилизация с много тежки социални последствия за милиони хора. Това ще доведе и до нашето политическо дискредитиране вътре в страната и извън нея.
Ако нашата коалиция и нейното правителство решат да действат незабавно, чакат ни трудни месеци през тази година и докъм средата на следващата година, когато ще започнат да се чувстват благоприятните резултати от структурната реформа. Както вече подчертах, социалната цена на действието ще бъде далеч по-ниска от социалната цена на бездействието. Нашата коалиция ще покаже, че е единствената националноотговорна политическа формация. Поемайки голям политически риск за себе си, ние действаме, за да спасим страната от нова продължителна стопанска стагнация и изолация от световната икономика. Правейки това, ние поставяме националните интереси над партийните си интереси.
Убеден съм, че народът ще ни разбере и по достойнство ще оцени действията ни. Нашата история показва, че хората уважават правителствата, които имат политическа воля и смелост да действат в името на националните интереси. С тези действия ще се повиши и международният авторитет на България и на нейното правителство. Ще се създадат по-благоприятни икономически и политически условия за развитието на нашата страна и за подобряване на живота на нашия народ.
Ако с действията си помогнем за постигането на тези цели, ние ще изпълним мисията си пред България!
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на
ИЗКАЗВАНЕ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ПЕТЪР СТОЯНОВ - ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И КАНДИДАТ НА СДС ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, "ДАЛНОВИДНО НАЦИОНАЛНО ПАРТНЬОРСТВО ЗА УСПЕХ В ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА ПРЕД БЪЛГАРСКИ БАНКЕРИ В БИЗНЕСКЛУБ "МУЗЕУМ" ВСОфИЯ НА 16 МАЙ 1996 ГОДИНА.
4. ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ - ИНТЕГРАЛНА ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.
По конституция президентът представлява Република България в международните отношения. Следователно той може да съдейства за подобряване на инвестиционния климат. Под инвестиционен климат аз разбирам всички онези условия, създавани в България и по законодателен път, и по отношение на политическото статукво, които спомагат за привличане на чуждестранните инвеститори. Няма съмнение, че всяка чуждестранна фирма, която инвестира в България, ще иска приемлива възвръщаемост на инвестициите, относително свободна от риск и стабилна макроикономическа и политическа среда и действия от българска страна, които са подходящи за цялостната й стратегия и структура.
Основна цел на българската политика спрямо чуждестранните инвеститори е да се осигури позитивният им принос към целите на националното икономическо развитие. В името на това трябва да преодолеем ограниченията пред чуждестранните инвеститори, които искат да правят бизнес в България, и забавянето в развитието на инфраструктурата чрез съдействието на международните финансови институции. Както казва Пол Кръгман, професор по икономика в Масачузетския технологически институт, "международната търговия и инвестиции не са игра в нулев изход, в който печалбите на една страна са за сметка на загубите на друга. Това е процес, в който всички могат да спечелят".
Пред прага на XXI век футуролозите предсказват нова и обещаваща ера на световната търговия. Очаква се броят на търговските нации също да се увеличава с нарастваща скорост. Повечето експерти днес са на мнение, че промените в посоките на световната търговия вече оформят следващите 100 години като "глобален век". Въпреки високото равнище на образование и индустриални умения обаче България все още не е преодоляла погрешния начин за разпределяне на ресурси като труд, земя и капитал от миналото и по тази причина за много предприятия, които искат да се ориентират към износ, е трудно да се конкурират за пазари след колапса на старата система.
Аз ще действам така, че да намаля до минимум политическия риск за международните компании, които оперират в България. Убеден съм, че колкото по-позитивна е политическата среда в България за чуждестранните фирми, толкова повече те ще се чувстват като интегрална част от българското общество, ще бъдат едни добри български граждани. Именно като част от нашето общество те ще могат да защитят своите специфични конкурентни предимства.
Чуждестранните инвестиции трябва да осигуряват капитал за растеж и развитие, технологии за модернизация, работни места, умения, бизнес ноу-хау и мениджърска експертиза за българската индустрия, достъп до външни пазари, позитивен ефект върху платежния баланс, приходи в чужда валута, данъчни приходи, развитие на местни предприемачи. Бюрократичната система продължава да създава пречки за чуждестранните инвеститори. Те все още умишлено се отблъскват, тъй като икономически групи по интереси, близки до властта, искат да запазят собствеността за себе си или да я използват за свои собствени интереси. Предлагам да се приеме Закон за сделките с обществено имущество, според който е задължително всички инвестиционни намерения да бъдат явни и открити и да се регламентира конкуренцията, за да се елиминират всякакви съмнения за непочтени икономически решения.
Чуждестранните индустриални инвеститори трябва да произвеждат не само за българския пазар, но предимно за износ. България може и трябва да участва в световната икономика чрез глобалната рационализация - производство на различни компоненти от един продукт в различни части на света, за да се постигне ефикасност и намаляване на разходите, както и за да сподели усилията на други нации към постигане на икономически просперитет. Развитието на капиталовия пазар би трябвало да привлече институционални инвеститори, които да вложат парите си в акции на различни български предприятия.
Телекомуникациите са съществена част от новите информационни технологии. Чуждестранните инвестиции в телекомуникациите създават не само необходимата инфраструктура за привличане на нови чуждестранни инвестиции с всички произтичащи от това плюсове за националното икономическо развитие. Чуждестранните инвестиции в телекомуникациите чрез смесените дружества дават възможност за изключително динамична, бързо развиваща се и скъпа технология, която в крайна сметка има пряк благоприятен ефект и върху националната сигурност. Защото телекомуникациите на бъдещето са една от най-важните гаранции за националната сигурност на България. Ето една илюстрация за ползата от взаимното проникване между глобалния и националния аспект на икономическото развитие.
Аз мисля, че една страна трябва да изнася продукти, които използват интензивно онези фактори на производство, с които тя разполага в достатъчна степен, и да внася продукти, в които се влагат интензивно производствени фактори, които не достигат, предимно енергийни суровини. Сега обаче все по-голяма част от нашия износ заемат продукти на металургията, тежката химия, които изискват много енергия, въпреки че тя е в недостиг и е скъпа. С изменението на цените на енергията ще се промени неблагоприятно и картината на износа, защото много от нашите продукти ще станат неконкурентоспособни и по-скъпи от това, което се предлага на международните пазари. Основната част от износа на България е от енергоемки продукти. Намаляването на износа означава по-малко постъпления в търговския баланс на страната, а това ще се отрази и върху възможностите на България да използва експортните си приходи за обслужване на външния си дълг. Липсата на ефикасна стратегия за стимулиране на износа допълнително влошава шансовете на България да извършва дълговите си плащания. Смятам за една от най-важните си задачи да съдействам с целия си авторитет пред световната финансова общност за постепенно възстановяване на доверието в платежоспособността на България и достъпа й до нормално търговско кредитиране. Пътят към тази цел преминава неизбежно през решителни пазарни реформи.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ "ПОДЕМ", ОДОБРЕНА НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ /СОфИЯ, 20 ДЕКЕМВРИ 1994 ГОДИНА/.
X. ЗАЩИТА НА ЖЕНАТА И СЕМЕЙСТВОТО
24. Жената е равноправна и се ползва от особените грижи и защитата на Закона.
25. Женският труд за еднаква работа е еднакво заплатен.
26. Майките, децата и социално слабите семейства се защищават от нарочен закон.
XI. ВОЙСКА
27. Българската войска защищава националната независимост и сигурност. Нейният личен състав, съвременно въоръжение и структура определят бойна мощ, по-голяма от необходимата за основните й цели. Войската не само отразява всяко посегателство върху страната и върху българските малцинства по нейните граници, но мощта на нейното оръжие обезверява възможните агресори и изпълнява предпазна и уравновесяваща роля до приемането на България в НАТО.
28. Военната служба е задължителна за мъжете и по желание за жените, навършили пълнолетие.
Всеки донаборник служи в българската войска при условие на телесна и психическа годност, и доказана по съответен ред интелектуална и психометрична пригодност към изискванията на съвременната войска.
29. Строителните войски се видоизменят в Организация за заместваща военна служба - ОЗВС, с разширена специализация и компетентност и пълен производствен цикъл. В нея се усвояват многообразни умения и занаяти при осигурени либерални и безопасни трудови условия - установена работна седмица, факултативни майсторски курсове, придобиване на квалификация, застрахован и заплатен труд, безплатно и квалифицирано лечение.
Всеки донаборник, по желание или ако не отговаря на условията за служба във войската, отбива задълженията си в ОЗВС.
XII. ОБЩЕСТВЕН РЕД
30. Полицията е инструмент за изграждане и съхраняване на гражданско общество. Тя изпълнява обществената воля да пази реда и сигурността.
31. Местните полицейски началници /областни, околийски, общински/ се избират от населението с тайно гласуване и имат ограничен мандат.
32. Областните, околийските и общинските управители /кметовете/ се избират от населението с тайно гласуване и имат ограничен мандат.
33. Полицията, Следствието. Прокуратурата и Съдът осигуряват победата на законността над развихрилата се анархия, организираната престъпност и нейните подбудители.
XIII. БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ПРАВОПИС
34. Поти[с]кането на националното самосъзнание чрез замърсяване и обедняване на българския език и правопис е престъпление и се преследва от Закона.
35. Чистотата на езика се поддържа от възроденото българско училище и от българската литература.
36. Държавни служби, както и служби в недържавни училища и средства за широко осведомяване се заемат след успешно положен изпит по български език и литератора.
XIV. ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА
37. Образователната система се основава върху световно утвърдени структури и методологии, приспособени към националните ни особености, и върху традициите на народното училище и университета за времето от Възраждането до загубата на самостоятелната българска държавност през 1944-та година.
38. Образователната политика, учебните планове и програми са съобразени с националните икономически, стратегически, социални и културни нужди на страната.
XV. КУЛТУРА
39. Българската държава поддържа двойствеността на духовната ни култура - самобитна, породена при утвърждаване и оцеляване на нацията ни в свобода и робство, и едновременно повлияна от европейската култура и ценностна система.
40. Икономическата санкция на държавата произтича от взаимовръзката на духовната с материалната култура и се отнася до създаването, регулирането и съхраняването на материалните условия за духовното възраждане и преуспяване на нацията.
41. Санкцията на държавата върху духовната култура се урежда със закони и подзаконови актове и се отнася до осигуряване на свободното й изразяване и развитие, без да уврежда пряко или косвено човешките права и свободи, етническата и верската търпимост, националната независимост и сигурност и обществения морал.
Държавата преследва упадъчната култура и възпрепятства разпространението й.
XVI. ЕКОЛОГИЯ
42. Посегателствата и увреждането на Природата са престъпления срещу човечеството и нацията и се преследват от Закона.
43. Законодателната, Изпълнителната и Съдебната власт защищават Природата от Човека.
44. Възстановителните природни сили се подпомагат от Държавата.
XVII. ТУРИЗЪМ
45. Развитието и управлението на туризма, преди всичко като поминък и частна собственост на широка народна основа, се поощрява и урежда от нарочни закони и наредби.
46. Туризмът не може да нарушава Природната среда и нейната защита в страната.
XVIII. СПОРТ
47. Спортът е телесна религия. Той осигурява здравна хигиена и душевно равновесие на хората, представя нацията с постиженията на спортното майсторство и носи финансова изгода.
48. Българският спорт се ползва от особеното внимание на народа и от грижите на Държавата.
/Пресслужба "Куриер"/“
* * *
София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА "НОВ ВЕК, НОВИ ИДЕИ, НОВА БЪЛГАРИЯ" /ЧАСТ ДЕСЕТА/ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ГЛАСУВАНА НА ПОСТОЯННА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ГОР /СОФИЯ, 20 АПРИЛ 1996 ГОДИНА/.
Раздел шести
КЪМ НОВИЯ ВЕК - С НОВО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТА
1. Образованието и науката - с поглед напред.
За ГОР младите хора са най-драгоценният национален капитал и гаранция за по-доброто бъдеще на страната. Българското образование трябва да бъде достъпно за всички. Ние се обявяваме за безплатно или кредитирано от държавата средно и висше образование. ГОР не приема нихилистичното отношение към традициите и постиженията на българското образование, но смята, че темповете на обществените промени и включването на България в европейските и световните структури налагат промени в образователната ни система. Ние сме за многообразие на училища и форми на подготовка и същевременно за по-строги и ясни законови критерии към качеството на получаваните знания и умения. ГОР е за изграждане на нова система за управление на образованието върху основата и принципите на съвременния мениджмънд. Категорични сме за необходимостта от по-голяма децентрализация и автономност.
ГОР е за повишаване на социалния статус на заетите в образованието и науката - учители, преподаватели във висшите училища, учени. Ние не приемаме за нормално настоящото положение на българското учителство - заплащане, обществен престиж, отношение на медиите към него. ГОР е за широка автономия на частните и държавните висши училища за създаване на гъвкави и леснообновяващи се учебни планове и програми, осигуряващи личния избор на студента. Същевременно не можем да подкрепяме създаването на училища в т.ч. и висши, които не разполагат с необходимите кадри и материална база. Считаме, че е необходимо изработването на точни и обективни критерии за атестация на училищата и строгото им прилагане в практиката.
Като оценяваме необходимостта от запазване и възраждане на висококвалифицираната научна и научнопреподавателска интелигенция в кризисния период и от създаване на условия за нейното възпроизводство, ще насочим усилията си за:
- разработване и прилагане на ефективна държавна стратегия и законодателство за развитие на науката и висшето образование;
- определяне на приоритетните научни направления и обвързване на държавния прием на студенти с потребностите на обществото;
- увеличаване броя на докторантурите с държавна стипендия;
- увеличаване на средствата на националните фондове за научни изследвания;
- създаване на възможности за дългосрочно, нисколихвено кредитиране на платеното обучение;
- бюджетно осигуряване на материалната база и отпускане помощи за социалнослаби студенти;
- целево насочване на средства за стимулиране на способни млади учени.
2. Ново отношение към българската култура
ГОР вижда основните задачи на българския народ в края на XX век преди всичко в сложната и болезнена адаптация към новите европейски и световни реалности. Ето защо ГОР възприема тезата, че културата е мощен обединител на нацията. Само нейното съхранение и развитие може да застане с лице срещу световната културна инвазия. Ние трябва дейно да участвуваме в глобалните културни процеси, но на базата на съхранение на собствената ни културна идентичност.
ГОР се обявява за:
- реставрация и съхранение на паметниците на културата, особено на тези с национално и световно значение;
- запазване многообразието на българската култура;
- приоритетно отношение към изворите на българщината - църква, етноси, фолклорно богатство;
- изграждане нов образ на България пред света.
Изпълнението на тези национални приоритети е възможно, ако държавата осъзнае, че културата трябва да се развива паралелно с другите важни обществени сфери и осигури незабавно условия за:
- довършване на структурната реформа в културата;
- създаване на законови бази за развитието на децентрализацията при управление на културните процеси;
- изясняване на въпросите за собствеността на сградния културен фонд;
- преминаване към смесено финансиране на културните дейности особено в големите общини;
- подобряване на социалното и пенсионното осигуряване на работещите в културата;
- създаване на фондове за подкрепа на отделните изкуства и културни дейности;
- данъчни преференции за оптимизиране на дарителството, спонсорството и всички форми за подпомагане на културата, включително и рекламата.
- освобождаване от заробващи данъци на книгопечатането, както и авансово събиране на данъци за хората на изкуството;
- създаване на Национална фондация за култура;
- засилване ролята на националните центрове на изкуствата за подкрепа на творчески проекти с висока художествена стойност;
- изясняване ролята и структурата на културните институции в чужбина за изграждане на нов образ на България пред света.
ГОР изразява пълна подкрепа към дейността и единството на Българската православна църква като извор на християнска вяра и морални устои. Тя е мощен културен институт, съхранил културно-историческите ценности на народа през вековете. ГОР разчита на нейното въздействие за възраждане на традиционните добродетели на българския народ, за разрастване на дарителството и благотворителността, за утвърждаване на българското семейство и националното ни самочувствие.
/Пресслужба "Куриер"/
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 30 май 1996 година
Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
БТА - Редакция "Справочна информация"
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
