3 юли 1995


София, 3 юли 1995 година
Брой 127 /1428/


София, 3 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗАПЛАХА ЗА КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА" НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ОПИТИ ЗА ОСПОРВАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ПО ДЕЛАТА ЗА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ ОТ СТРАНА НА ВИСШИ ИНСТИТУЦИИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ.


Във вчерашния брой на "Държавен вестник" са обнародвани решенията с мотивите на Конституционния съд по делата на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Както вече беше обявено, Конституционният съд прие, че 19 параграфа от гласувания нов закон противоречат на конституцията.

Управляващото мнозинство на Българската социалистическа партия /БСП/ и коалиция не се вслуша в предупрежденията на Съюза на демократичните сили /СДС/ и останалите опозиционни сили, че много от новите текстове противоречат на конституцията. Сега вече това е обявено от най-висшия и единствен орган, който по силата на конституцията има това право - Конституционния съд.

Бяха обявени за противоречащи на конституцията параграфите, изменящи досегашни текстове и въвеждащи на тяхно място нови такива, с които са задължаваха собствениците при продажба на земеделска земя да я предлагат на държавата и общините, преди да могат да я продадат свободно на избрани от тях купувачи; текстовете, с които се даваше право на кооперациите да получават земя с предимство, и то при общо владение; текстовете, с които се ограничаваше правото на собствениците да получат обратно земята си, върху която е било учредено право на ползване, дори когато това право не е било използвано или на нея е построена незаконна сграда; текстът, с който собствениците на земя се обезщетяваха само ако тази земя беше над 2 декара, и пр., и пр.

След обявяването на всички тези 19 параграфа за противоконституционни чл. 151 от конституцията повелява, че те няма да се прилагат от влизане на решението в сила, т. е. от понеделник, 3 юли 1995 г.

Чл. 149, ал.1, т. 1 от конституцията гласи, че Конституционният съд единствено има право да тълкува конституцията. Именно тълкувайки текста на конституцията, че обявените за противоконституционни текстове няма да се прилагат, Конституционният съд изрично и на две места в своите решения посочва, че това означава, че там, където са били изменени или отменени съществуващи текстове, ще важат старите.

Съюзът на демократичните сили в близките дни ще укаже на всички собственици на земеделски земи какво означава това и как те трябва да постъпват занапред.

Целта на настоящата декларация обаче е друга - да обърне внимание на обществеността върху един тревожен факт, който застрашава конституционализма и изобщо демокрацията в България.

Става дума за нееднократните опити на управляващата БСП, на правителството и на парламентаристите от средите на демократичната левица да си позволят да оспорват решенията на Конституционния съд, да квалифицират тези решения като опасни и забавящи аграрната реформа в България, да поучават Конституционния съд, да подриват неговия авторитет, да манипулират гражданите за правните последици от това решение.

Такъв опит за въздействие бяха появилите се в партийния печат изявление след обявяването на решението на Конституционния съд, че то не променяло нищо и трябвало да се действа така, че все едно го няма.

Безотговорно и противоконституционно беше изявлението на министър-председателя, че Конституционният съд, президентът и опозицията щели да бъдат отговорни за забавянето на аграрната реформа.

Недопустим опит за въздействие върху Конституционния съд, какъвто досега никой не си беше позволил, беше срещата на председателя на Народното събрание с председателя на Конституционния съд в присъствието на министъра на правосъдието и на чиновници, на която среща е било настоявано какво трябва да влезе и какво - не, в мотивите на решението, след което председателят на българския парламент най-безотговорно даде изявление за несъществуваща договореност с председателя на Конституционния съд.

Особено тревожно и като предизвикателство към цялото ни общество следва да се приеме поведението на чиновници от апарата на Народното събрание, които си позволяват да оспорват решението на Конституционния съд, да заявяват, че Конституционният съд "законодателствал”, когато посочвал, че ще важат старите текстове, защото текстовете, които ги отменят, няма да се прилагат.

Единствената институция, която има право да тълкува конституцията, е Конституционният съд и никой - нито Народното събрание или неговият председател, нито президентът, нито който и да било държавен орган или друга институция, не може да оспорва неговото решение.

И след ясното и категорично решение на Конституционния съд, прието с огромно мнозинство - от 9 на 3 до 12 на 0 гласа, да се поддържа противна теза, да се подстрекават хората да не зачитат неговото решение означава подстрекателство към нарушение на конституцията и действащото законодателство.

Тук дори не е необходимо да сочим несъстоятелността на противната теза - че били отменени старите норми, макар че новите норми са били обявени за противоконституционни и те не се прилагат. По силата на тази логика, ако Конституционният съд например обяви за противоконституционно заменяне на наказанието "лишаване от свобода за срок от 20 или 30 години" с "доживотен затвор", излиза, че е отменен и предишният текст и съответните престъпления изобщо няма да се наказват.

Абсурдността на тази логика е ясна и не тя тревожи - очевидно е партийното й обяснение. Тревожното е, че за пръв път най-висши институции на законодателната и изпълнителната власт си позволяват да оспорват решение на Конституционния съд и да заявяват как той трябвало да действа.

А от неподчинението на решение на Конституционния съд, тълкуващо конституцията, до прякото й нарушаване има само една крачка.

Съюзът на демократичните сили се обръща към цялата българска общественост, към всички хора, на които са скъпи демокрацията и развитието на България като правова държава - не трябва да се допуска тази крачка да бъде направена от сегашните управници.

Нека бъде ясно на всеки, че ние ще браним конституционния ред в страната и няма да позволим той да бъде нарушаван от никого.

Съюзът на демократичните сили е убеден, че в защита на правовия ред и на демокрацията българският народ ще бъде единен, без разлика на партийни убеждения и интереси, защото това налагат националните интереси на България, която е над всичко!

София, 30 юни 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ, ПРИЕТА НА ОТЧЕТНО-ИЗБОРНАТА РЕГИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ /В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ/ В СОФИЯ ПО ПОВОД НА ВЗЕТИ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА РЕШЕНИЯ. За председател на Регионалния партиен съвет е избран Захари Петров.


На състоялата се на 24 юни 1995 г. регионална партийна конференция на Радикалдемократическата партия /РДП/ в София бяха приети следните политически решения:

1. Местните организации на РДП от София декларират своята лоялност към коалицията Съюза на демократичните сили /СДС/, подкрепят процеса на отваряне на съюза към неговите симпатизанти и ще работят за укрепване на новите структури на СДС и за действителното увеличаване на обществената подкрепа за СДС.

2. Като дава висока оценка на досегашното участие на членовете на РДП в органите за местно самоуправление, конференцията подкрепя издигнатите от местните организации кандидати на РДП за кметове и общински съветници и ги препоръчва на местните структури на СДС като добри професионалисти и лоялни членове на СДС.

3. Членовете на РДП от София и в бъдеще ще работят активно за идейното, организационно и финансово укрепване на РДП, за увеличаване на броя на нейните членове и симпатизанти и за утвърждаване на нейното достойно място в политическия живот на България.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ КОСТАДИН КАРАМИТРЕВ ПО ПОВОД НА ОТМЯНАТА НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НОМЕР 327 ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.


Днес правителството на България отмени позорното постановление номер 327 от 1994 г. на служебното правителство на Ренета Инджова относно изплащането на облигациите на тракийските бежанци по спогодбата "Моллов-Кафандарис”.

Отменен бе един незаконен, несправедлив и аморален документ!

Възтържествува правдата!

Отменянето на постановление номер 327 е акт не само със социално значение. Това е преди всичко патриотично решение, защото след десетки години най-висшият изпълнителен орган в страната потвърди, че има тракийски бежанци. Че тези хора са имали дом, земя, които сега са извън пределите на страната. А това е историческата истина, която трябва да се съхранява и предава от поколение на поколение.

В това е смелостта и достойнството най-вече на министър-председателя Жан Виденов, на заместник-председателя на Министерския съвет Светослав Шиваров.

Затова и благодарим, преди всичко като българи!

София, 29 юни 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА ПО ПОВОД НА БАВНОТО ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 29 ЮНИ 1995 Г. В СОФИЯ.


Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса изразява сериозното си безпокойство от бавната и неефективна работа по жизненоважния закон за отбраната и Въоръжените сили. Видимо недобрата му предварителна подготовка и дребното политиканстване в хода на обсъждането за второ четене очертават неблагоприятната тенденция и до края на 1995 г. Въоръжените сили на Република България да не получат съвременен устройствен закон. Това ще означава и препятствие на и без това закъснялата военна реформа.

Особена тревога предизвикват опитите на отделни депутати и на комисии на парламента да отхвърлят и да отнесат към други закони съществени текстове и норми, гарантиращи по-висок социален и професионален статус на офицерите и сержантите от Въоръжените сили на България. Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, който обединява запасните чинове на Българската армия, Министерството на вътрешните работи, Главното управление на строителни войски, войските на Министерството на транспорта и другите военни формирования категорично настояват още в този закон да се уредят нормативно размерът на пенсията, редът на нейното актуализиране, признаването на всички военни пенсионери за кадрови военнослужещи и преизчисляване на всички пенсии по условията на новия закон.

Всяко пренебрегване на тези справедливи искания ще оценим като явен отказ на политическите сили, представени в парламента, от техните предизборни ангажименти към действащото и запасното българско войнство.

Заявяваме, че отношението на нашите членове и на техните семейства към политическите формации на следващите изборни кампании ще се формира в съответствие с тяхното отношение и принос за своевременното приемане и нормативно гарантиране на социалния статус на действащото и запасното войнство в новия закон за отбраната и Въоръжените сили.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА И ЗАДАЧИТЕ В ТАЗИ ОБЛАСТ, УТВЪРДЕНА НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /24-25 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/. Форумът преизбра Александър Томов за председател на обединението.


Като конструктивен коректив на сегашното управление на страната Гражданското обединение за републиката /ГОР/ подкрепя всички стъпки на българската дипломация, насочени към това, което е залегнало в нашата платформа - европейска ориентация, интеграция в европейските и евроатлантическите структури за сигурност, засилване на присъствието ни в организациите, където сме член - Организацията на обединените нации /ООН/, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, Съвета на Европа /СЕ/. Ние подкрепяме и ще подкрепяме и реалните стъпки, насочени към развитие на нашите отношения с Русия и другите страни от Общността на независимите държави /ОНД/, както и с държавите от Централна Европа. Ние ще подкрепяме и активизирането на балканската политика, като неотменно ще следим за това тя да е равнопоставена, да не се увлече в засилване на контактите с една за сметка на друга страната.

Ясните сигнали за европейската ориентация на страната посредством поредица от визити на правителството, както и с достатъчно категорична изява за курса на интеграцията с Европейския съюз /ЕС/ са в унисон с програмните намерения на ГОР. От друга страна, липсата на еднозначност, клатушкането в политиката веднага се прояви в други действия на законодателството, свързани с въпроси на собствеността, банково дело, държавния контрол, които на практика противоречат на заявения курс на приобщаване към ценностите, от които се ръководи Европейският съюз. Между вербалните заявление в Брюксел и реалността на "Позитано" 20 и площад "Народно събрание" неминуемо има разлика, като навън съдят за нас както по отговорните изявление, така и по практическите законодателни и управленски решения.

Ние сме разтревожени от тенденцията България да бъде смятана за "втори ранг" източноевропейска страна, за страна, в която реформите се развиват противоречиво и със закъснение. Безпокои ни влошаването на отношенията ни с Международния валутен фонд и Световната банка и отлагането на необходими за страната споразумения.

ГОР приветства развитието на отношенията с евроатлантическите структури - НАТО и Западноевропейския съюз /ЗЕС/. Същевременно нас не може да не ни притеснява фактът, че липсва еднозначна и категорична позиция по въпроса за членството в НАТО, че темата се разтяга във времето, вместо България еднозначно да заяви своите намерения. Най-лошата външна политика е неясната.

ГОР със задоволство следи процеса на възстановяване и ново развитие на отношенията ни с Русия, като смята, че размяната на посещения на най-високо ниво в Москва и в София е необходима и полезна. Същевременно не трябва да се изпада в заблуждение, че може да се възстанови "доброто старо време" на преференциални жестове от Москва към нас. Българо-руските отношения се развиват на нова демократична и пазарна основа и колкото по-рано управляващите разберат това, толкова по-добре за тях и за страната.

Балканската активност на страната е на добро равнище. Забелязва се обаче значителна разлика в активността и в нивото на контактите, които имаме с балканските държави. ГОР стои твърдо на позицията за равнопоставеност и баланс в балканската политика.

ГОР приветства особено голямото значение, което се отдава на борбата срещу санкциите и за компенсации, както и очерталия се колективен подход на засегнати страни по този въпрос. ГОР се надява и ще се бори за това справедливите искания на България за падане на санкциите и за компенсации да не се използват за нашето включване в нови, отделящи ни от Европа конфигурации в региона.

ГОР оценява положително стабилното развитие на отношенията на страната със САЩ, Великобритания и Франция и ще подкрепя тези процеси, а също така активизирането на контактите със страните от Вишеградската група, със страните от ОНД и Далечния изток.

ГОР отдавна е декларирал и неотменно подкрепя принципа на търсене на консенсус във формирането и провеждането на външната политика. Но и тук явно част от управляващите предпочитат работа от позиция на силата. В това ГОР вижда и една от най-големите слабости на управлението - президент и премиер опасно и излишно се конфронтират по проблеми на външната политика, показали, че на практика им е чужд, а може би неизгоден духът на консенсус.

ГОР винаги е работил за установяване на дух на спокойствие и професионализъм в МВнР, за ликвидиране веднъж завинаги на порочната практика на кадрови "партийни" чистки. Ние приветстваме усилията на МВнР в тази насока. Същевременно не може да не възразим на това, че на най-високи постове в министерството се връщат стари, недостатъчно активни и без авторитет кадри, неучаствали в борбата за защита на професионалистите, несправедливо отстранявани по време на някои предишни правителства. Недоумение у нас също така буди и фактът, че за един значителен период от време след съставянето на кабинета някои от "допринеслите" за сегашното не особено добро кадрово състояние на МВнР останаха на ключови места или бяха "възнаградени" с постове във важни страни. Тревожи ни също така фактът, че с малки изключения все още няма новоназначени посланици в ключови страни. Бави се приемането на закона за дипломатическия служител. ГОР изказва своите опасения и от това, че при липса на консенсусен подход от страна на части от изпълнителната власт и при очерталата се конфронтация с президента може би ни очаква война за посланици - нещо, което трябва да се избегне по пътя на разумния компромис.

ГОР декларира, че е работил и ще работи в подкрепата на стъпките, насочени към интеграция с ЕС и евроатлантическите структури НАТО и ЗЕС, за поставяне на ново, демократично, пазарно и взаимноизгодно начало на отношенията с Русия и с другите източноевропейски страни, за повишаване на балканската ни активност.

Най-голямата външнополитическа опасност според нас се състои в очертаващото се българско изоставане от развиващия се европейски процес, от това да станем своеобразен буфер между НАТО и Русия, от това да изчакваме и приемаме налагани отвън решения. В този контекст ние упражняваме и ще упражняваме конструктивна критика на всичко, което става в сферата на външнополитическите ни отношения.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ СЕДМА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА 39-Я КОНГРЕС /ЮНИ 1992 Г./, ИЗМЕНЕН И ДОПЪЛНЕН ОТ 40-Я КОНГРЕС /ЮНИ 1994 Г./ И ОТ 41-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /14-16 АПРИЛ 1995 Г.,СОФИЯ/.


КОНГРЕС НА БСДП

Чл. 34 /1/ Конгресът е върховен орган на БСДП. Редовните конгреси се свикват не по-рядко от един път на две години.
/2/ Извънреден конгрес се свиква с решение на Националната конференция или на Националния комитет. Извънреден конгрес се свиква от Националния комитет и по писмено предложение на 1/3 от делегатите на последния конгрес, или на 1/3 от местните организации.

Чл. 35 /1/ Националният комитет чрез официалния печатен орган на партията обявява най-малко три месеца предварително датата на откриване на редовния конгрес, квотата за избиране на делегати и проекта за дневен ред. За извънреден конгрес срокът може да бъде и едномесечен.
/2/ Най-късно един месец до датата на започването на конгреса, местните организации могат да правят предложения по дневния ред и други въпроси.
/3/ Окончателното приемане на дневния ред става на първото заседание на конгреса.

Чл. 36 /1/ В работата на конгреса с право на глас участват редовно избраните делегати от местните организации, членовете на НК и на ЦКРК, както и членовете на парламентарната група на БСДП, ако не са делегати.
/2/ Делегатите, участващи по право, не могат да бъдат повече от 25 процента от общия брой на делегатите.
/3/ Правото на делегати имат редовно отчетените местни организации. Членовете, невключени в листата, могат да получат право на наблюдатели или гости.

Чл. 37. Конгресът:
а/ обсъжда и приема отчет за дейността на НК и на ЦКРК на БСДП;
б/ обсъжда и приема предложенията за промени в програмата и устава на БСДП, както и статута на печатния орган на партията. Мнозинството за приемане на промените трябва да е 2/3 от регистрираните делегати;
в/ определя основните насоки в дейността на БСДП в следващия междуконгресен период;
г/ утвърждава партийния бюджет;
д/ избира председател на БСДП, председател на ЦКРК, членове на Националния комитет и членове на ЦКРК. На първото заседание Националният комитет избира заместник-председатели по ресори и членове на Изпълнителното бюро;
е/ разглежда и решава жалби против решенията на ЦКРК, НК и Изпълнителното бюро /ИБ/;
ж/ решава въпросите за вливане на други партии и политически организации в БСДП.

Чл. 38/1/ Проектолистите се представят от местните организации на НК най-малко 4 седмици преди откриването на конгреса. За извънреден конгрес срокът е 2 седмици. Окончателната проектолиста се изготвя от нарочна комисия, избрана от конгреса, с отчитане на всички представени кандидатури.
/2/ Броят на предложените кандидати от местните организации за членове на НК и ЦКРК не трябва да превишава броя на делегатите им на конгреса.
/3/ Предложения за председател на БСДП и председател на ЦКРК могат да се правят и на конгреса по писмено предложение на най-малко 30 делегати.
/4/ Конгресът гласува персонално за председател на БСДП и с обща листа за останалите членове на Националния комитет. За избрани се считат кандидатите, получили най-много гласове. Следващите по реда на подреждането остават подгласни /резервни членове/, но не повече от 1/3 от членовете на Националния комитет.
/5/ За председател се счита избран кандидатът, получил 50 процента плюс един глас на първия тур. Ако никой от кандидатите не е получил необходимите гласове, първите двама, получили най-много гласове, участват във втори тур /балотаж/. За спечелил се счита получилият най-много гласове на втория тур.

/Пресслужба "Куриер"/


15:00:00
03.07.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!