София, 1 юни 1995 година
Брой 105 /1406/

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ПРОГРАМА ЗА ЛЪЖЕПРИВАТИЗАЦИЯ" НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПРОЧЕТЕНА ПО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 31 МАЙ 1995 Г. ОТ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ, ЧЛЕН НА ГРУПАТА.

Днес Българската социалистическа партия /БСП/ в Народното събрание гласува и прие годишната програма за приватизация. Същата тази партия през 1993 и 1994 не допусна приватизационните програми изобщо да влязат в пленарната зала. Днес социалистите са официално на власт. Днес в цялата страна върви процес на подмяна на директорите на печелившите и интересни за приватизация предприятия с изпитани стари партийни кадри. Днес разни мултигрупировки са се настанили удобно и съсипват държавните предприятия. Днес чуждите инвеститори са вече загубили интерес към комунистическа България.

Затова именно днес социалистите си приеха програма за приватизация. Не мислете обаче, че става дума за онази социална приватизация, която беше флаг на предизборната им кампания. Онази социална приватизация първо беше прекръстена на бонова приватизация, а после беше пратена в неопределеното бъдеще. Правителството възнамерявало да я започне евентуално догодина.

Днес беше приета програмата за онази приватизация, която преди наричахме пазарна, а сега комунистите преименуваха, кой знае защо, на касова. Какво пише в тази програма?

Пише, че до края на годината ще бъдат приватизирани 600 предприятия. Т.е. по три на всеки работен ден. Минаха пет месеца от началото на годината. До днес няма приватизирани и 100 предприятия. Явно е, че до края на годината не могат да се приватизират дори и половината от тези 600 предприятия. На социалистите обаче е нужно да обещаят, че ще приватизират точно 600 предприятия. Те са свикнали да дават обещания. Днес те дават обещания на Световната банка. Но Световната банка не вярва на обещания, а на свършена работа.

В програмата пише, че ще се даде предимство на мениджърското изкупуване на предприятията. Вероятно става дума за тези мениджъри, които днес правителството назначава на мястото на онези, които успяха в най-трудното време да изправят на крака държавните предприятия.

В програмата пише, че приоритет за касовата приватизация ще бъдат туризмът и хранително-вкусовата промишленост. За масовата приватизация догодина вероятно ще останат затворените предприятия от тежката промишленост.

В програмата пише, че ще се купува основно с облигации по външния и вътрешния дълг. Вероятно, за да се снабдят навреме с достатъчни количества такива облигации родните ни финансови мултигрупировки.
Програмата на БСП за касова приватизация, както всички комунистически програми, е пълна с празни думи, с празни обещания и с тайни нечисти помисли.

Съюзът на демократичните сили /СДС/ постави приватизацията на челно място сред икономическите и политическите си приоритети. В програмата на СДС приватизацията е открита, достъпна за всички, гарантира необратимостта на прехода към пазарна икономика и интеграцията на България в световната икономическа общност.

Програмата за приватизация, която социалистите си гласуваха днес, е програма за лъжеприватизация, програма за доразграбване на държавата, програма за дозабогатяване на привилегированите.

Съюзът на демократичните сили не може да гласува за такава програма.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИЗМЕНЕНИЯТА В ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД.

Изпълнителното бюро на Българската социалдемократическа партия /ИБ на БСДП/ изразява своето безпокойство по повод подготвяните изменения в Закона за данъка върху общия доход /ДОД/. Предварителната информация, станала достояние на обществеността, гласи, че подготвяните промени предвиждат премахването на умерените предимства, които едноличните търговци имаха досега в областта на данъчното облагане. Като напълно неприемливи би трябвало да се определят намеренията да не се признават за присъщи разходи средствата, дадени за ремонт на машини и на инструменти, както и средствата, похарчени за обучение и квалификация на персонала на едноличния търговец. Не са добре обосновани и намеренията да не се признават за присъщ разход и купените акции от държавни и общински предприятия, както и купените дълготрайни материални активи, помещения и превозни средства.

Неприятно впечатление прави опитът да се пълни хазната за сметка най-вече на едноличните търговци - дребни производители или имащи свой малък бизнес в сферата на услугите. Още по-зле изглеждат горните мерки на фона на хроничното "недосъбиране" на вече установени със закон данъци и особено в светлината на безобразията, свързани с работата на митниците и събирането на акцизите.

Предвижданите в проекта за нов закон за ДОД по-ниски данъчни ставки само частично биха могли да компенсират отнетите предимства. За кой ли път данъчното бреме се прехвърля на гърба на хората със скромни възможности и открито се противодейства на създаването на устойчива средна класа.

София, 29 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ, ДО ЮЛИУС МААТЕН - ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЛИБЕРАЛНИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, ПО ПОВОД НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ЛИБЕРАЛНИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ В БЕРН - ШВЕЙЦАРИЯ.

УВАЖАЕМИ Г-Н МААТЕН,

Обръщам се към Вас, за да внеса някои разяснения относно информацията, която според средства за информация у нас е споделил с Вас г-н Аспарух Панов.

Поради заетостта ми като председател на парламента на Република България, а след това и като член на Комисията по външна политика в новия парламент аз нямах възможност да разговарям с Вас. Поради същата причина и поради сложната политическа ситуация у нас в навечерието на изборите през есента на миналата година нямах възможност лично да присъствам на конгреса в Рейкявик. Разчитах изцяло на добронамереността на г-н Панов, когото и лично препоръчах за вицепрезидент на Либералния интернационал, доколкото за мен, при огромната ми ангажираност, това би било непосилно задължение. За съжаление в нашата партия станаха конфликти, които не правят чест на никой либерал.

На своя извънреден конгрес партията взе решение да се яви на изборите в коалицията на десноцентристките партии Съюз на демократичните сили /СДС/. Това решение не бе спазено от някои членове на партията, включително и от част от нейното ръководство. Тук е и началото на конфликта. Това доведе до предсрочно провеждане и на XXVII конгрес на Радикалдемократическата партия /РДП/. На този конгрес групата около г-н Панов и някои други членове на ръководството отново поставиха въпроса за излизане от коалицията СДС, макар на това да се противопоставиха близо 90 процента от местните организации на партията и всички нейни народни представители. Въпреки това бяха направени груби нарушения на устава и програмата на партията - присъствие и участие в гласувания на 21 неуставни /в противоречие с устава/ делегати, липса на кворум за гласуване и др. Тъй като не можех да допусна конгресът да доведе към конфликт и разцепление в партията, аз помолих делегатите, които са за единството на партията, да направят всичко възможно да запазят самообладание. Групата около г-н Панов в явно нарушение на устава си избра "ново ръководство", гласува и за напускане на коалицията на десницата, състояща се от партии с християндемократическа и консервативна ориентация, но така също и от нашата либерална партия.

Съдът отказа да регистрира като "ново ръководство" групата около г-н Панов предвид на направените безспорни нарушения на устава и програмата.

Като убеден либерал и дългогодишен заместник-председател и председател на РДП аз Ви уверявам, че случилото се представлява опит за разцепление в РДП, обслужващ единствено интересите на бившата комунистическа партия. Не случайно почти всички местни организации в страната, всички народни представители, между които заместник-представителят г-н Г. Карев, г-жа Надежда Михайлова - наш представител в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ в либералната група, категорично се разграничиха от действията на г-н Панов и групата около него.

Според решението на съда и според либералните ценности, които са ми особено скъпи, аз правя всичко възможно да запазя единството на партията. Ситуацията в България е тревожна. След победата на бившата комунистическа партия на изборите новото социалистическо правителство осъществява политика на рекомунизация, приема в парламента недемократични закони. Всичко това изисква огромни усилия за запазване на крехките ценности на демокрацията. РДП издигна ясна политика за единодействие и обща демократична стратегия на всички демократични сили. Тази политика срещна одобрение в цялата демократична общност на България. И аз като председател, и цялата партия работим за тази политика.

За всяка либерална партия участието в коалиция е сериозен проблем. Но не трябва да забравяме, че у нас посткомунистическата ситуация изисква преди всичко единство и съгласуваност в действията на демократичните сили, представени в парламента, и извън него. От тази гледна точка мястото на РДП е в коалицията на десноцентристките политически партии, обединени в Съюза на демократичните сили. Всяко друго поведение води до конфронтации, засилва напрежението в демократичната общност на България и не случайно това се изтъква и като важна причина за загубата на демократичните сили на последните парламентарни избори. Разбира се, аз съжалявам, че г-н Панов, на когото бях поверил цялата международна дейност на партията, не стана депутат. Но това не е причина да тласка партията към разцепление, както и да спекулира пред българските средства за информация с Вашето име, с контактите си и познанствата си в Либералния интернационал. За мен борбата срещу комунистическата система е много по-важна от личния успех или неуспех на политическото поприще. Вече пета година ние издаваме и най-големия и единствен либерален вестник в България "Век 21" - вписан и в устава на нашата партия. Сега групата около г-н Панов, след като се провъзгласява за "ново ръководство", макар и юридически непризната от съда, неприемана и от огромното мнозинство на местните структури на партията, неприемана и от депутатската група, изведнъж започна издаването на нов вестник "за либерална политика". Не желая да навлизам във всички подробности, но съм категоричен противник на "неразбирането на другия", на нетолерантността и конфронтационния език, който се използва в този вестник.

Обръщам се към Вас, г-н главен секретар, с надеждата, че на заседанието на Изпълнителния комитет на Либералния интернационал /ИК на ЛИ/ на 19-21 май в Берн ще имаме възможност да се срещнем и разговаряме. Готов съм и да запозная членовете на ЛИ с нашите проблеми, макар и да мисля, че те ще намерят решение, ако се следва една истинска либерална политика и не се нарушават нито законите, нито партийният устав и програма, нито традицията на парламентаризма.

С надежда за скорошна среща оставам с най-дълбоко уважение към Вас.

София, май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЦЕСИТЕ В ДЕМОКРАТИЧНАТА ОБЩНОСТ ПРЕД ИЗБОРИТЕ ЗА МЕСТНИ ОРГАНИНА ВЛАСТТА.

Изпълнителният комитет на Радикалдемократическата партия /ИК на РДП/ преценява, че в настоящия политически момент най-важната задача за цялата демократична общност и конкретно за РДП е пълноценното и успешно участие в предстоящите избори за местни органи на властта. За една политическа сила е съвсем естествено, преди да определи своите кандидати, преди да изгради също печелившата си стратегия, да направи анализ на досегашното си участие в тези органи на властта, да прецени извършеното и индивидуалните умения на всички свои досегашни кметове, кметски наместници, председатели на общински съвети и секретари на общини, съветници и служители в общините. Като една от учредителките, заедно с Демократическата партия /ДП/, на Съюза на демократичните сили /СДС/, като една от партиите с най-силно политическо влияние и организационно участие в доскорошната коалиция РДП има многобройни представители на всички етажи на местната власт. Ето защо ние с голяма загриженост наблюдаваме поредната антиинституционална тенденция в сегашния СДС. Определени среди, най-вече в ръководствата на СДС, изглежда, са решили да не вършат задължителната преценка на качествата и уменията на всички участници в местната власт, избрани със синята бюлетина. По всичко личи, че същите т. нар. "лидери", които провалиха СДС на парламентарните избори, сега пак се канят да се откажат и от местната власт. С политическото охулване и изоставяне на всички наши представители се цели да се освободят за пореден път от знаещите, можещите и поради това неудобните хора. Именно тези хора задават най-острия въпрос: защо СДС изпусна централната изпълнителна власт?

Когато една политическа сила ангажира свои членове и симпатизанти с отговорно участие във властта, тя е длъжна и да ги защитава, стига те съвестно и пълноценно да си вършат работата и когато изпълняват нейната предизборна програма, а не да ги изоставя по някакви други неполитически и непрофесионални съображения, продиктувани от боричкането за власт вътре в тази политическа сила. Инак кои са тези знаещи и можещи хора, които биха се съгласили сега, при този стил на отношение на сегашния СДС към собствените кадри, да поемат тежката мисия на управленци в местната власт?

Като изразява още веднъж силната си тревога от тази задълбочаваща се тенденция, ръководството на РДП декларира, че то ще направи и преценката и ще поеме защитата на онези сини представители в местната изпълнителна власт, които действително са заслужили това. Ние отново и отново ще поставяме тези въпроси при всички наши разговори с политическите ни партньори от демократичната общност. Ние сме против това още отсега да се говори за "демократична опозиция" и спрямо изборите за местна власт. Ние сме за спечелването на местните избори от демократичната общност.

София, 30 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ "СПЛОТЕНИ СРЕЩУ ПОПЪЛЗНОВЕНИЯТА НА КОМУНИЗМА" НА СЪЮЗА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ПРИЕТО ОТ ШЕСТИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪБОР В БЕЛЕНЕ - О. ПЕРСИН, 27 МАЙ 1995 Г.

Участниците в многолюдния събор - концлагеристи, политзатворници и техните потомци, приеха следното обръщение:

Ние, борците и радетелите за свобода и демокрация, близките на падналите жертви в борбата срещу комунистическите диктатори и преследваните през изминалите десетилетия от агентите на болшевишките сатрапи, днес призоваваме на решителна борба срещу надвисналата опасност от пълно възстановяване на тоталитаризма и червената диктатура.

Наследниците на комунистическото мракобесие използват ширещата се престъпност, икономическия хаос и безпътицата, недоимъка и обедняването на народа, резултат от тяхното 45-годишно престъпно господство. Стопанската катастрофа, невръщането на земята, играта с мръсните пари, демографският срив и доунищожаването на българската икономика - всичко това води до заграбване на икономическия потенциал на българската държава от престъпните мафиотски икономически структури, създание на комунистическата върхушка.

От това място ние бием тревога. От Беленската преизподня предупреждаваме българската общественост за грозящата ни опасност от пълно рекомунизиране на страната.

Оттук, от Персин - синоним на болшевишката кръвожадност и българския ГУЛаг, ние подаваме нашата десница на всички честни и предани български демократи, независимо от тяхната партийна принадлежност, да се съюзим и сплотим в общата борба против настъплението на комунизма. Друг път за възхода на България няма!

Ние зовем всички некомунистически демократични сили да застанем в общ строй срещу попълзновенията на комунистическите отрепки и конспиратори за тържеството на демокрацията.

За свободна, независима и благоденстваща България.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЛОМ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА МОСТ НАД РЕКА ДУНАВ. Документът е адресиран и до министъра на транспорта Стамен Стаменов.

Гражданите на Лом с оптимизъм и надежда посрещнаха предложението на специалистите от британската консултантска фирма "Сър Александър Гиб" за построяване на новия мост на р. Дунав, между Лом и Расту.

Гражданите са надяват:

- Най-принципно и точно да се отчетат предимствата за Ломския регион, които се съдържат в предложението на специалистите.

- Дълбоко вярваме, че в никакъв случай няма да се даде възможност да надделеят местнически и лидерски амбиции, както е ставало не един път досега, и да се загърбят интересите на държавата.

- Смятаме, че с построяването на моста над р. Дунав коренно ще се промени обликът на града ни и ще се решат до голяма степен редица проблеми на региона от икономически и социален характер.

Лом, 30 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ТРЕТА/ "СТОТЕ ДНИ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО" НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ, ПРИЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ /2 МАЙ 1995 Г., СОФИЯ/.

СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: ПАРТИЯ НА БОГАТИТЕ, ЗАГРИЖЕНА ЗА БЕДНИТЕ?

Напълно сигурно е, че промените в България се оказаха преди всичко стремително обедняване на около 80 на сто от населението. Обедняването пък вече не може да се крие зад не много ясна "икономическа криза". Същността на икономическите промени е концентрация на икономическата власт в неголяма група, която получи възможност открито да упражнява тази власт в своя частен групов интерес, без това съществено да подрива устоите на нейната политическа власт.

В масовото политическо съзнание БСП се свързваше сравнително слабо с тези промени поради особеностите на нейното политическо развитие. Сега вече това не е така. Тя преминава изпитанието на изпълнителната власт. И начинът, по който я упражнява, разсейва и последните съмнения относно нейната роля в процеса на икономическите промени. Едва ли след стоте дни на нейното правителство социалистическата партия ще може да твърди, че се е разграничила от посочените промени или се е противопоставяла на такъв техен ход и поради това не носи отговорност за тях. Стоте дни на социалистическото правителство и неговата "Бяла книга" откроиха безусловно БСП като главен актьор в драмата на катастрофиралия български преход.

Първо, защото бюджетът показва, че правителството не смята бедността и обедняването за първостепенен проблем на изпълнителната власт. И то въпреки че обедняването и бедността у нас достигнаха неочаквани мащаби. Безработицата е най-висока между страните от бившия соцлагер и достигнатото не е пределът, защото структурната реформа и приватизацията едва ли ще допринесат за намаляването й. Но хората, които все още се удържат на работните си места, не са за завиждане. Данни за заплащането на труда показват, че за едно и също време работната заплата в България е около една трета от тази в Унгария и около половината от заплатите в Полша и Чехия.

Може да се предположи, че когато заплатите са прекалено ниски, процентът на пенсията би трябвало да е сравнително висок. Такава зависимост може да се наблюдава в онези страни от Централна и Източна Европа, където се полагат постоянни усилия да се поддържа средната пенсия не по-ниско от 40 на сто от средната заплата. У нас пенсията се движи около 30 на сто от средната заплата, и то при умопомрачителното равнище на българската работна заплата. Така пенсионерите бяха превърнати в поколения, които два пъти понасят тежестите на разни "строителства". А България заема челно място сред бившите "социалистически страни" по разрухата в системата на заетостта, по спада в цената на труда, по стремителността и дълбочината, с която се разпада социалната защита, по икономическия спад и по дела на хората, живеещи под жизнения минимум. Така другата страна на концентрацията на богатство и власт се оказа един истински социален апартейд - масово нарушаване на социални права. Ето защо може да се очаква, че един от важните, дори първостепенни приоритети на държавата ще бъде политиката за ограничаване на обедняването и бедността. Но проблемът не е формулиран ясно и не личи да е сред приоритетите на политиката на социалистическото правителство и това ясно изпъква при съставянето на бюджета. Липсва дори и първото условие за формулиране на политика на прекратяване на обедняването - статистическата информация след пет години на бурно обедняване все още не е организирана така, че да показва ясно мащабите на този процес.

Второ, повечето специалисти намират, че приходите, предвидени в държавния бюджет, са далеч под потенциалния таван на средствата, които може да бъдат акумулирани и използвани пряко за укрепване на социалните защитни мерки.

С други думи, преразпределението чрез държавния бюджет си остава хоризонтално и няма признаци за стремеж към пряко и значително ограничаване на концентрацията на доходи и богатство, което предизвика такъв драматичен спад на жизненото равнище на населението. Избягването на какъвто и да е опит за засилване на вертикалното преразпределение и особено вялото отношение към събирането на дължимите данъци от крупни икономически структури, както и очевидното пренебрегване на масивното обедняване са сред най-ярките белези на дясната политика на лявото правителство.

Така в бюджета ясно проличава идеята, че обедняването ще продължи, въпреки т.нар. оживление на икономиката. Наистина инфлацията сигурно ще бъде по-ниска, но пък за сметка на това и степента на компенсиране на доходите също ще бъде сравнително ниска - около 80 на сто.

Здравеопазването не прави изключение от общия дух на правителствената политика. Вярно е, че това е сфера, в която средствата почти винаги и навсякъде не стигат. В този смисъл България не е изключение. Но не за това става въпрос, а за политиката в областта на здравеопазването. А тя наистина е опасна за здравето на нацията. Първо, защото сривът в икономиката, доходите и разпределението вече изключи възможността да се предприемат онези организационни и управленски промени, които повечето експерти смятат за необходими. Или поне крайно затрудни въвеждането на такива промени. Второ, защото вместо да се търсят решения на този базисен проблем, политиката се свежда до маньоври в стил "крачка напред, две назад". Разрешения и забрани валят последователно върху лекарското съсловие. Резултатът не може да бъде друг освен колапс на здравеопазването.

Бюджетът не съдържа възможности за радикални промени в състоянието на пенсионното осигуряване. Целта, която се поставя, е "да се запази равнището на пенсиите от декември 1994". Заедно с това никак не е ясно как ще бъде постигнат предвиденият прираст на приходите на социалното осигуряване. Но намаляването на общия дефицит чрез завишаване на очакваните приходи за социално осигуряване е отдавнашен бюджетарски прийом. Тези и други проблеми и на пенсионерите, и на социалния и държавния бюджет идват от това, че промените в социалното осигуряване бяха задържани твърде дълго и бяха тласнати в коловоз, който най-вероятно ще се окаже задънен от икономическа и социална гледна точка. Ако се съди по стоте дни, правителството на БСП няма да внесе радикални промени в това състояние. То няма да въведе изчерпателна правна регулация на създадените на неизвестно какви правни основания частни пенсионни фондове към различните икономически групи. И тези фондове едва ли ще изиграят ролята, която биха могли да изиграят, ако технологията за създаването им и техните функции бяха по-различни. В икономиката това тепърва ще се почувства.

Другият особено важен аспект на обедняването и бедността е пълната несигурност в условията на една вилнееща престъпност. И то престъпност, пуснала дълбоки корени в институции, които по принцип би трябвало да се борят с нея. Правителството дори не направи опит да покаже решимост за обуздаване на престъпността въпреки очевидната необходимост и голямата примамливост на такива действия, които несъмнено биха били особено печеливши политически. Защо правителството не пожела, дори само заради политическия имидж на своята партия, да предприеме стъпки срещу организираната престъпност? Този въпрос придобива особено значение, ако се напомни, че споменатата концентрация на икономическа власт е тясно свързана с нови групировки и представлява постоянен повод за конфликти, разрешавани с криминални средства. Икономическите промени се оказаха реализирани чрез криминални организационни и поведенчески сценарии, а дясната политика на правителството през 100-те дни бе не само фиксирана в бюджета, но и намери естествено и неизбежно продължение в очевидна "безпомощност" пред организираната престъпност.

По този начин отношението към престъпността и начинът на изграждането на бюджета водят до извод, който вече не буди никакво съмнение: онази част от БСП, която определя нейната политика, не е лява. В България социалистическата партия не е лява партия или най-малкото - тя състави дясно правителство. Нещо повече, отношението към икономическите групировки и натрупаният чрез откровена престъпност капитал поставят въпроса за причините за това специално отношение.

До аналогичен извод води и другият важен документ на правителството - "Бялата книга". Свидетели сме на един изумителен начин за подготовка на такъв документ, в който се съчетават шамански заклинания по въпросите, които не може повече да се премълчават, с избягването на каквито и да е конкретности както при излагането на фактите, така и в изразяването на отношението към тях. Естествено - нито дума относно възможните действия, след като е декларирано общо отношение. На международна конференция в Страсбург беше съобщено за огромен износ на капитали от България, но авторите на "Бялата книга" като че ли не са чули за това. В страната се извършва огромен и незаконен трансфер на национално богатство. "Бялата книга" ни уведомява, че това е лошо. Трансферът протича чрез вихреща се престъпност, а от документа на правителството разбираме, че законите трябва да се спазват.

Да се определи социалистическото правителство като безпомощно и пасивно пред социалните проблеми ще е само отчасти вярно. Истината е, че богатата партия не може да се грижи за бедните, защото тя ги е направила такива, така както организираната престъпност не може да се грижи за гражданите, защото ги превръща в свои жертви.

/Пресслужба "Куриер"/

13:15:00
01.06.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Мария Иванова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!