София, 1 юни 1994 година
Брой 105 /1150/

 

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТО НА ПЛЕНУМ НА 29 МАЙ 1994 Г.

Като разгледа програмата за основните правителствени намерения до септември 1994 г., представена на 26 май 1994 г., като се запозна с информацията на ръководството на Парламентарния съюз за социална демокрация /ПССД/, за преговорите за сключване на рамково споразумение между парламентарните групи и като анализира резултатите от гласуването на доверие на Министерския съвет по програмата му, Висшият съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/

РЕШИ:

1. Смята, че гласуваното от депутатите социалисти доверие на правителството бе продиктувано от опасността чрез правителствена криза да се възпрепятства провеждането на честни, свободни и демократични избори колкото е възможно по-скоро.

2. Възлага на председателя на Висшия партиен съвет да формулира пред 41-я конгрес на Българската социалистическа партия необходимостта от насочване на цялостната й дейност към провеждането на предсрочни парламентарни избори през есента на 1994 г., с които може да се постигне съществена промяна в начина на провеждане на прехода в България. Депутатите социалисти да направят необходимото за приемането на нужните промени в конституцията и в Избирателния закон през настоящата лятна сесия на Народното събрание. Председателят на Висшия съвет на БСП да организира преговори по подготовката на предсрочните парламентарни избори с всички заинтересувани парламентарни и извънпарламентарни политичеки сили.

3. Председателят на Парламентарния съюз за социална демокрация да проведе преговори с останалите парламентарни групи за осигуряване на окончателното приемане на законите и програмите за социалната приватизация, за съдебната власт, за отбраната и въоръжените сили от Тридесет и шестото обикновено народно събрание.

4. Изпълнителното бюро на ВС на БСП и ръководството на Парламентарния съюз за социална демокрация да предприемат действия пред правителството, в Народното събрание и със заинтересуваните политически и обществени организации за коригиране на неприемливата програма на Министерския съвет, главно в частта за компенсация на доходите.

5. Предлага на депутатите социалисти да отхвърлят всякакви опити за промени в Министерския съвет, които водят до по-нататъшното му обвързване с политически сили. ПССД да осъществява засилен парламентарен контрол върху правителството, особено във връзка с преговорите за сделката по външния дълг.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРОЕКТА ЗА ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА ЗА СТРАНАТА И КОМПЕНСИРАНЕ НА НЯКОИ ДОХОДИ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРЕЗ ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 1994 Г.

УВАЖАЕМИ Г-Н БЕРОВ,

С проекта на постановление за определяне на минимална работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението през второто тримесечие на 1994 г. се изпълнява със закъснение задължението на правителството, произтичащо от договорения в началото на годината механизъм за индексиране на доходите. Документът не предлага решение за деблокиране на индексацията на работните заплати в бюджетната сфера през второто тримесечие на 1994 г., едностранно отложена за след 1 юли от правителството с параграф 17 на ПМС N 77/1994 г. Някои от текстовете /§ 3, § 5/ са непрецизно редактирани и допускат нееднозначно тълкуване и прилагане.

Проектът на постановление за компенсиране на някои доходи на населението през второто тримесечие на 1994 г. предвижда минимални компенсации към защитените плащания. В резултат реалните им размери в края на второто тримесечие спрямо март намаляват с нови около 15-18 на сто, а за работните заплати в бюджетната сфера това намаление е повече от 30 на сто. Въвеждането на ограничение на сумата на месечната компенсация към работните заплати в търговските дружества и предприятия с над 50 на сто държавно или общинско участие е нелогично и в противоречие с действащата Наредба за регулиране, утвърдена с ПМС N 28/1994 г. В съответствие с финансово-икономическото състояние на предприятията е възможно да се договорят и по-високи суми на компенсациите, а размерът, установен в чл.1 ал.1 на проекта на постановлението, да се използва единствено за данъчното облагане по реда на цитираната наредба. Изпълнителният комитет на Конфедерацията на независимите синдикати в България /ИК на КНСБ/ напомня за предложението на независимите синдикати относно въвеждане на свободно договаряне на работните заплати въз основа на отмяна на регулирането за предприятия, които отговарят на определени финансово-икономически изсквания.

Любезно предоставените ни проекти за постановления на Министерския съвет по наша преценка не могат да послужат за основа на преговори по исканията на КНСБ за минимални защитни мерки на населението, тъй като не отговарят на принципната позиция на централата за стриктно прилагане на утвърдената от правителството политика по доходите през 1994 г. и за въвеждане на неотложни и извънредни целеви мерки за овладяване на дестабилизацията на валутно-финансовата система, доходите и производството.

София, 30 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА ДЯСНО ДЕМОКРАТИЧНО ДВИЖЕНИЕ ЗА НЕУЧАСТИЕ В НЕОНАЦИСТКИЯ СБОР В ПЛЕВЕН.

За да бъдат избегнати евентуални спекулации с името на Дясно демократично движение /ДДД/, пресцентърът категорично заявява, че няма да участва в подготвяния неонацистки сбор в Плевен. С изнесените в пресата участници в това събитие ръководните органи на движението нямат контакти.

Националното ръководство не носи отговорност за деяния и изказвания на отделни личности, които единствено с провокативна цел биха афиширали принадлежността си към ДДД.

София, 1 юни 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боян Попов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОЦЕСИТЕ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /21 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.

Годината 1994 в цял свят е година на най-малката демокрация в сърцето на обществото - семейството. Широката международна общественост поставя пред държавите и пред техните правителства оценки и анализи за възможностите на семейството и отговорностите му в променящия се свят.

За Република България години наред в миналото и занапред стои остро въпросът за оцеляването на българската нация и отношението на държавата към семейството.

Парламентът, правителството, президентът, местните органи на властта са длъжни да се изправят пред своите отговорности, роля и място за спиране на тревожните процеси и тенденции, които са пряко свързани със съществуването на българската държава.

Отечественият фронт и неговият правоприемник Отечественият съюз години наред поставяха пред тоталитарните институции, въпреки всички трудности, проблемите на семейството и низходящото демографско развитие на българския род. Поставяме ги и днес пред демократичните органи на управление на държавата. Ние предупреждавахме за тревожните тенденции в демографските характеристики. Опитвахме се да съдействаме за решаването на социални проблеми на многодетните и младите семейства.

Домът, работата, социалната сигурност на българина и неговото семейство, народностните традиции и самобитната култура са нашата политика и цел.

Ние съдействаме за: развитието на онази патриотична отговорност у българина и българката за продължаване и съхраняване на българския род, на националната самобитност и на хилядолетната култура по нашите земи.

Сега, в Международната година на семейството, Отечественият съюз отговорно заявява своето несъгласие и неодобрение от липсата на единна демографска политика на държавата и нейните институции.

Като изразяваме още веднъж тревогата си, ние настояваме:
да спре бездействието и незаинтересоваността по демографската политика на правителството и на парламента;
за бързо законодателство и конкретни правителствени решения, за спиране на рязкото изостряне и увеличаване на неблагоприятните демографски характеристики.

Исканията ни са неотложни, защото:
- раждаемостта в България стигна критичната граница под 10 на хиляда и тенденцията за намаляване продължава;
- смъртността непрекъснато се покачва и достига на пагубната граница над 13 на хиляда и тенденцията е към рязко увеличаване;
- естественият и физически прираст на българското население спадна за 15 години от 6,6 на хиляда до 0,2 на хиляда.

Депопулацията, в която стигна България, дойде значително по-рано от пресмятанията на държавните институции и политиците.

Отрицателен демографски прираст се очертава в бъдещето на нацията ни. Този факт и тази гибелна тенденция вече години наред не променят отношението на парламента, на държавните органи, на политици, на партии и социални формации, на обществеността.

Отечественият съюз отново предупреждава, че за да има парламент, президент и държава с двуполюсна, многополюсна или някаква друга структура, трябва да има преди всичко народ и нация, трябва да се съхрани, а не похаби българският род и родината.

Демографската криза не е икономическа, не е политическа, не е социална, не е културна, тя е всичко това взето заедно и се нарича несигурност в жизнеността на нацията.

Излизането от тази криза не може да стане само със закони, и то закъснели, не може да стане само с постановления, и то непълни, а преди всичко с общонационална стратегия и с ангажимента на цялото общество, на всеки гражданин.

Отечественият съюз иска бързи мерки за пряко положително влияние върху процеса на влошаване на качествените параметри на населението, защото биологичният национален фонд намалява рязко, влошават се способностите му - образоваността, културата, моралната ценностна ориентация.

Отправната точка днес на всички програми и предизборни платформи трябва да бъде развитие на собственото население и на българското семейство.

Отечественият съюз

ПРЕДЛАГА:

1. Основен критерий при оценяването на пригодността на икономическата и социална политика, на законите и действията да бъде тяхното отражение върху демографските процеси в Република България.

2. Президентството да поеме своите отговорности и конституционната си роля на арбитър по въпросите на демографската политика в страната.

3. Вложенията и инвестициите за опазване на живота и на здравето на децата и демографския потенциал да заемат предимствено значение. Всяко отлагане увеличава стократно нуждата им в бъдеще.

4. Правителството да се обърне с лице към икономическите и социалните стимули за семейството, да промени подхода за тяхното формиране.

Отечественият съюз ще работи:
- за промяна в ценностната ориентация на българина и българката в патриотичен и общонационален дух, за решаване проблемите на семейството;
- за преглед на националното законодателство и на влиянието му върху демографските проблеми и семейството;
- за информиране на обществеността по правата на детето, жената и семейството, утвърдени в международните конвенции и спогодби;
- за разработване на програми, влияещи на общественото съзнание, на младото семейство в името на патриотичния дълг на всеки българин, на националната самобитна култура, българския език и българската духовност.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ХРИСТИЯНСКО ЖЕНСКО ДВИЖЕНИЕ, ПРИЕТА НА ВТОРОТО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА 21 МАЙ 1994 Г. В СОФИЯ.

Ние, членовете на Християнското женско движение /ХЖД/, се ръководим в живота си и възпитаваме децата си в духа на християнската нравственост и общочовешките ценности. В дух на национално самосъзнание и гордост от принадлежността ни към българската нация. Нашето верую се изразява с триадата Бог - Отечество - Семейство.

Свободното гражданско общество се гради от свободни личности, а те се създават в семейството.

Днес блъгарското семейство живее трудно - в неговото ежедневие се отразяват всички проблеми на обществото.

За да се промени сегашното положение, е необходим старт на социалната реформа. От нейния модел зависи моделът на пазарното стопанство. За Християнското женско движение социалната част на реформата трябва да включва запазване на социалните придобивки на българската жена и модернизиране на средствата за тяхното финансово осигуряване. Трудът по отглеждане на децата е труд в полза на обществото и изисква ангажиране на държавата за неговото плащане наравно с квалифицирания труд в другите сфери.

В условията на пазарната икономика това означава създаване на нова система за социално осигуряване. Необходимо е ново законодателство за издигане на ролята на българското семейство и за неговата защита.

В домашното огнище израства бъдещият защитник на род и родина - или защитник на национален нихилизъм.

От училищното образование зависи самочувствието на българския гражданин като част от народ с достойнство и с принос в европейската култура. Връзката семейство - училище днес трябва да се възстанови и това не може да стане без Българската православна църква! Просветена вяра или просветеност в религията - това според нас е най-сигурната защита срещу етническата и религиозната нетърпимост, срещу войнстващите фанатици.

Да родиш дете е божия благословия, да го отгледаш здраво и умно - това е върховно човешко щастие и отговорност.

Политиката на Християнското женско движение е съсредоточена около проблемите на децата, които са бъдещето на всяка нация. Затова ще настояваме за законодателство, което да закриля децата на България.

Стресовите ситуации на прехода доведоха до сериозна демографска криза и излизането от нея е също толкова важно, колкото и преодоляването на икономическата криза. Затова Християнското женско движение настоява за спешни икономически мерки по отношение на демографския проблем.

Ние сме убедени, че тези наши цели имат икономическо решение. Това решение наричаме социално справедлива икономика. Социалната сигурност на българския гражданин е основен елемент на националния просперитет. Социалната сигурност е възможна само в условията на национална сигурност. Националната сигурност, това не означава само сигурност на границите на държавата, а и убеденост, че в тези граници има бъдеще самата нация.

България трябва да стане най-прекрасното място да се родиш, да живееш и да работиш.

Бог ни е дал земя, която можем да прекосим за един ден, заобиколени само от красота. Днес от всички нас зависи да прибавим към тази Божия милост усърдието на нашия труд. Ние трябва да запазим България и да я предадем на нашите деца. Ако успеем да ги научим да я обичат, те ще я направят такава, каквато я искат.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ "БЪЛГАРИЯ ПРЕД ИЗБОР. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ" НА ПРОФ.МИНЧО СЕМОВ, ОГЛАСЕН НА НАУЧЕН СЕМИНАР НА ТЕМА "ПРОБЛЕМИ И ПОСОКИ НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ПРЕХОД В БЪЛГАРИЯ", ОРГАНИЗИРАН ОТ ПАРТИЯТА "НОВА БЪЛГАРИЯ", ОТ СТУДЕНТСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ И ОТ КЛУБ "ПАТРОНАТ" /9 И 10 ЮНИ 1993 Г., СОФИЯ/.

Вече почти четири години, макар и с трудности, върви успешно демократическият процес в България. Резултати има, а човек продължава да чувства, че сме пред много важен, ако ли не пред съдбоносен избор. Този път не става дума за системата. Разбрахме се, че няма да я реформираме, а че ще я сменяме, и този въпрос може да се приеме за решен, макар да има политически сили, които не мислят така и които не трябда да се подценяват.
 
Въпросът е ще поемем ли пътя на цивилизованите европейски общества и държави със стабилни демократически политически режими, с уравновесен и делови политически живот, с нормална работа на всички политически сили в полза на обществото и държавата, или ще се запътим към сокака на балканските политически боричкания й препъвания, на ориенталските ежби и партизанлъци, на катеренето по равнината и ще затънем в блатото на една ниска политическа култура с всички произтичащи от това последици.

Изборът наистина е важен. Защото Европа и светът сега се преустрояват и това ни дава редкия шанс да решим основни проблеми на нацията и народа, с които в цялата 115-годишна история на Третата българска държава не успяхме да се справим. Защото, ако не решим тези проблеми именно сега, в близките няколко години отново ще изостанем от европейските обществени процеси и пак ще се окажем в положението на закъснял в развитието си народ. Хайне казва, че хората от провинцията приличат на километрични камъни, на които е написано разстоянието от столицата. Ние бяхме достатъчно дълго европейска провинция и доста далеч от столиците на европейския политически живот. Знаем какво значи това, за да си позволим и този път да изостанем от движението по магистралата.

Проблемите са много, но възелът от тях, който трябва да разплетем или да разсечем, е сплетен от няколко.

1. Политическото представителство на нацията, на българския национален интерес.

Известна е мисълта, че ако човек не принадлежи на своето отечество, не може да принадлежи и на човечеството. Не можем да принадлежим на Европа, без да принадлежим на България, без да решим на европейско ниво своите собствени български проблеми. Един от тях е за политическото представителство на нацията. Социалните групи в гражданското общество в една или друга степен имат своите партии и движения, които ги представляват пред инстанциите на държавната власт и защитават, доколкото могат, техните интереси. Но освен "сини” и "червени" и други цветни има и българи, има и човешка общност, която се нарича нация.

По много причини българската нация не можа да постигне зрялост в своето развитие.

Не можахме да обединим земите и хората, които по силата на самото историческо развитие принадлежат към нашата нация.

Не постигнахме единството на англичани, датчани, холандци, шведи и т.н., които съумяха да поставят националното на класови, социално-групови и всякакви други интереси.

Нямаме единната спонтанна или организирана реакция, когато се засяга нашият национален или национално-държавен интерес. Пример за това е Гърция, която като един моментално се възправи срещу македонските претенции към нейната история. Крива или права, тази реакция на гърците е свидетелство за силата на националното чувство.

Не притежаваме способността на развитите нации, в това число и малки, да се противопоставим на света, когато става дума за съдбата на нацията и на държавата ни. Пред очите ни е Дания, която като нация се видя застрашена и застави Европейската общност да й направи отстъпки-гаранции.

Ние сме постигнали самочувствието, самосъзнанието на нация, способна сама да се справя с предизвикателствата на историята. Търсили сме и продължаваме да търсим по-голям бял брат, който да ни оправи или с помощта на когото да се оправим. Не сме нация, обърната навътре към себе си, не търсим опората в своя потенциал, а гледаме навън от нашите граници и търсим силата, на коята да се опрем.

Ние сме разделени на фили и фоби. Това потиска и души нашия собствен национален живот. Защото в различните времена в границите на държавата ни е силен не този, който е патриот, а този, който е примерно германофил или русофил и борбата между тях засенчва собствено българското.

Големият, същинският политически проблем се състои в това, че българският национален интерес няма естественото си представителство в политическото общество, в държавната власт, няма в ръцете си инструмента, чрез който се решават съдбините на нацията и се осъществява напредъкът в нейното развитие и израстване.

В 1912-1913 г. българският национален интерес се представляваше в държавната власт от русофилските партии на Ив.Ев.Гешов и д-р Стоян Данев. Това позволи да се тръгне на дележ на Македония в интерес на руската империя и против интереса на българската нация. През 1915 г. нашият национален интерес се представлява от австрофилската партия на д-р Радославов и това е в основата на решението да се включим в Световната война на страната на губещата коалиция. По подобен начин стоят нещата през 1941 г. и след 1944 г.

Нашите политически партии са били по-скоро представители на някоя от великите сили пред българския народ, отколкото представители на българския народ пред тази велика сила.

Този проблем е особено актуален сега, в преходното време. Българската социалистическа партия /БСП/ и Съюзът на демократичните сили /СДС/ не се признават за национални политически организации и по същество не претендират за тази роля. Националният интерес и като понятие, и като позиция е слабо застъпен в тяхната политическа стратегия. Докато в БСП повече се държи на схващането, че партията е партия на всички трудови хора, то в СДС повече се подчертава обстоятелството, че те са политическата сила в България, на която се доверява и опира Западът. Освен това в близкото минало нашите по-видни политици се състезаваха кой е по-верен на КПСС и на СССР. Сега, в доста по-демократични условия, нашите по-изтъкнати политици или поне много от тях търсят и намират начин да изтъкнат, че са хора на Запада.

Всичко това дава основание да се постави въпросът кой е човек на България, коя или кои са партиите, предстваляващи българския национален интерес и претендиращи, че го защитават най-добре. Открит остава въпросът за силна демократическа партия или организация, движение или коалиция, която да бъде влиятелен изразител на националния интерес. Разбира се, би било добре, ако всички или поне няколко от политическите сили застанат на тази позиция и се утвърдят като основни по значението си в нашия политически живот. Това е необходимо, защото е крайно време в българската държавна политика да доминира български национален интерес, а не едни или други световни идеи и доктрини.

/Пресслужба "Куриер”/

13:30:00    
01.06.1994 г.
    
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!