София, 1 април 1994 година
Брой 64 /1109/

София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ОТ КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ГЕНЕРАЛНА СТАЧКА.

Като взе предвид:
- настъпващата катастрофа на валутно-финансовия пазар;
- стихийното и неконтролируемо повишаване на цените;
- безпрецедентния спад в покупателната способност и обезценяването на спестяванията на населението;
- неспособността на правителството да овладее кризисната ситуация, опитите да се оспорват и протакат поисканите от нас нови преговори за компенсация на заплатите, пенсиите и социалните помощи;

Изпълнителният комитет предлага на Координационния съвет на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ да вземе решение:

1. От 17 май 1994 г. да се организира генерална стачка.

2. До началото на генералната стачка стъпаловидно да се проведат протестни действия, както следва:
- стачки и протести в предприятия, региони и браншове, засегнати най-силно от кризата;
- на 14 април 1994 г. от 15 ч. - шествие и национален протестен митинг на пл. "Ал. Батенберг" в София, на който да се поканят представители на демократичните парламентарни и извънпарламентарни сили;
- на 4 май 1994 г. - национална предупредителна стачка в основни отрасли и региони на страната;
- паралелно с генералната стачка - граждански бойкот срещу кожодерските цени и тарифи, въведени от държавни компании монополисти.

Исканията, които издига КНСБ чрез националните ефективни действия, са:

Първо: Временно замразяване на цените на основните стоки и услуги за всекидневно потребление.

Второ: Подписване на национално споразумение за компенсация на новия драстичен спад в доходите на населението; привеждане на заплатите, пенсиите и социалните плащания в съответствие с реалното поскъпване на живота; възстановяване на разрушеното социално партньорство в отраслите.

Трето: Изработване и съгласуване на държавна програма за бърза стабилизация на валутно-финансовия пазар, за защита на интересите на спестителите, на дребните и средните предприемачи и собственици.

3. Да се осигури солидарност и подкрепа на националните синдикални акции. За целта:
- КНСБ да се обърне за подкрепа към БКП, към националните синдикални централи в Европа.
- Да се призоват към съвместни и солидарни действия структурите на другите синдикати в България, организациите на пенсионерите и жените.
- Да се отправи апел към стачкуващите представители на свободния печат за съгласуване на позициите.

Само обединени действия на синдикатите, гражданите и на техните демократични организации биха могли да попречат на намеренията на управляващите да прехвърлят цената на една банкрутирала политика единствено върху наемния труд, свободните професии и социално слабите граждани.

Изпълнителният комитет на КНСБ заявява, че прибягва към генерална стачка и национални протестни действия като крайна, легитимна мярка за защита на жизненото равнище на своите членове и не преследва политически интереси и цели.

София, 30 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА ВЪВЕЖДАНЕТО НА ДАНЪКА ЗА ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО.

Трябва ли да се въведе данъкът върху добавената стойност в България? По принцип - да. Данъкът върху добавената стойност е разновидност на универсалния косвен данък върху оборота на стоките и на услугите и се възприема като съвременна, адекватна на пазарната икономика форма на облагане. С въвеждането на този данък всички производители и търговци стават равнопоставени по отношение на данъчното облагане.

За разлика от данъка върху оборота, който се заплаща само на крайната фаза на реализацията на стоката /услугата/, данъкът върху добавената стойност се плаща на всички фази, през които тя преминава. По принцип това не означава увеличаване на данъка, защото на всеки етап от движението на стоката се приспада платеният на предшестващия етап данък. В крайна сметка в цената на стоката за потребителя се включва сумата, която подлежи на внасяне като данък, изчислен по съответната ставка към крайната цена. Важен положителен ефект е този, че чрез тази техника на облагане всички производители и търговци се поставят в равни условия на пазара. И в този смисъл внушението за "данъка - убиец" е икономически необосновано.

Еднородният характер на облагането в много от страните, които прилагат данъка върху добавената стойност, намалява различията в един от ценообразуващите фактори и по този начин облекчава свободния международен стокообмен. Така сближаването на данъчното облагане чрез прилагане на данъка върху добавената стойност в страните от Европейския съюз улеснява формирането на единен /общ/ пазар. В условията на асоцииране на България с Европейския съюз въвеждането на данъка върху добавената стойност ще улесни изграждането на безмитна зона за промишлени /и частично за селскостопански/ стоки, което според споразумението трябва да се извърши в десетгодишен срок.

С въвеждането на данъка върху добавената стойност се отговаря на едно от изискванията на Международния валутен фонд за улесняване хода на преговорите.

Важно предимство на данъка е яснотата и прозрачността на облагането, на равномерността и на контрола върху постъпленията на бюджетните приходи.

Същевременно данъкът върху добавената стойност има и негативни ефекти и създава определени проблеми и трудности, които в конкретните икономически и социални условия на страната се засилват и усложняват.

По правило въвеждането на данъка върху добавената стойност на мястото на друга форма на косвено облагане се съпровожда със сътресения на пазара. Изменят се равнището на цените на различните стоки и услуги, структурата на цените, структурата на търсенето и предлагането. Могат да възникнат социални напрежения.

Цените на някои стоки и услуги ще нараснат, включително и на такива от първа необходимост. Освобождаване от облагане се предвижда само за единадесет стоки за тригодишен срок. Обратно - цените на всички други стоки би трябвало да спаднат, тъй като основната ставка намалява от двадесет и две на осемнадесет на сто. По някои изчисления общото нарастване на цените в резултат на въвеждането на данъка върху дабавената стойност не следва да надминава две-три на сто. Фактически негативният ефект върху цените след 1 април 1994 г. ще бъде много по-висок поради паралелното въздействие и на други фактори: повишаването на курса на долара спрямо лева и произтичащото от това поскъпване на вносната продукция, увеличаването на цените на електроенергията, на топлоенергията и на други услуги, увеличаването на други данъци и такси, а така също и в резултат на спекулативни тенденции на пазара. Всичко това ще се отрази върху жизненото равнище на гражданите, които понасят данъка.

Проблемът не е в самия данък върху добавената стойност, а в съответния закон и конкретните условия за неговото прилагане. Законът за данъка върху добавената стойност не предвижда диференцирана данъчна ставка в зависимост от вида и предназначениено на стоката и услугата. В този смисъл вестникарската стачка е обоснована. Дори в страни с развита пазарна икономика и с далеч по-високо жизнено равнище на населението се прилагат по няколко ставки на данъка върху добавената стойност: в Германия - 2, в Белгия - 2, в Гърция - 4 /най-нисък е данъкът за стоките от първа необходимост, за книгите и вестниците/, в Испания - 3 /шест на сто за хранителните продукти, за битови и медицински стоки дванадесет на сто основна ставка и тридесет и три на сто за луксозни стоки/ и т.н. Очевидно у нас са надделели фискалните съображения пред икономическите и социалните.

В срока за въвеждането на данъка върху добавената стойност не е предвидено необходимото технологично време за подготовка на икономическите субекти и структури, подготовка и въвеждане на нови изисквания към документацията, принципи на отчитане на сделките, методики на изчисляване на данъка и т.н., които ще затруднят преди всичко по-малките фирми. Практиката е недостатъчно подготвена за безпрепятствено прилагане на данъка.

Въвеждането на данъка върху добавената стойност е с фискален приоритет, без да е съобразено с цялостна икономическа и социална политика, факт, който ще ускори и ще засили отрицателните му ефекти. Това е само част от необходимата данъчна реформа и се осъществява в отсъствие на стратегия за стопанско и икономическо развитие на страната, в отсъствие на адекватна социална политика на държавата.

София, 30 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТАЧКУВАЩИТЕ ВЕСТНИЦИ И ЧАСТНИ РАДИОСТАНЦИИ СРЕЩУ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.

На заседанието си на 28 март 1994 г. Секретариатът на Съюза на българските журналисти /СБЖ/ още веднъж потвърди солидарността на Съюза на българските журналисти със стачкуващите вестници и частни радиостанции срещу данъка за добавена стойност.

Не прави чест на парламента и на правителството на България, че допуснаха за първи път в новата история на страната да не излизат вестници. Не може да има достойна власт без свободно слово и печат.

София, 28 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 април - Следва предоставеният за разпространеше пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНГРЕСА НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТА НА ЗДРАВЕТО НА ПЕНСИОНЕРИТЕ.

Конгресът на Съюза на пенсионерите в България отбелязва, че е естествено с увеличаване на възрастта на пенсионерите да растат и заболяванията им. Но това далеч не означава цените на лекарствата да растат с главоломни темпове.

Пенсионерите добре разбират, че ще има държавни, кооперативни и частни здравни заведения. Но те не могат да приемат частната практика да се осъществява в държавните болници и поликлиники. Още по-неправилно е в болниците да няма животоспасяващи лекарства, храна, отопление и др.

Нормално е да има здравноосигурителна система. Но не е нормално от пенсионерите, които цял живот със своя труд са давали средства за здравеопазването, сега наново да се иска да си плащат лечението и лекарствата!

В конституцията се подчертава, че ”... Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достьпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване..."

Конгресът на Съюза на пенсионерите в България, като взема под внимание крайно тежкото здравословно и социално състояние на хората от третата възраст, решително протестира срещу опитите да се формира здравна политика, която да води до преждевременно прекратяване на живота на хората, които остават без лекарства и безплатно лечение.

Конгресът настоява:

1. Лечението и зъболечението на пенсионерите да остане действително безплатно, като разходите за тях се поемат от държавния бюджет.

2. Да се въведат фиксирани или пределни цени на лекарствените средства и се осъществява най-строг държавен контрол.

3. Да се възстанови практиката на безплатни и с намалени цени лекарства за пенсионерите, инвалидите, военноинвалидите, за социалнослабите. Да се разширява списъкът на хроническите болести и предоставяне на болните на безплатни лекарства.

4. Пенсионерите да ползват балнеосанаториумите и почивните станции при заплащане само на 50 на сто от храната.

5. Да се подобри профилактиката с активното участие на телевизията, радиото, пресата, медицинските заведения, спортните, туристическите и др.организации.

6. Да се подобри дейността на социалния патронаж и се намали цената на обслужването.

7. Да се създават по-благоприятни условия в домовете на хората от третата възраст.

8. Да се създадат специализирани аптеки, които да обслужват пенсионерите и всички социално слаби слоеве от населението.

Конгресът изразява своята увереност, че Народното събрание, правителството, местните органи на държавната власт правилно ще разберат болките на пенсионерите и ще направят всичко възможно за опазване на тяхното здраве.

София, 30 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/ "ХРОНИКА НА ЕДНО ПОЛИТИЧЕСКО МАРОДЕРСТВО" ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1” /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/ НИКОЛА КУРТОКЛИЕВ И ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ДИМИТЪР Х.ПОПОВ.

Една година по-късно близнаците вече деряха гласовете си с псевдореволюционни призиви, но вече от десни позиции. Нещо повече, когато на българския гражданин му оставаше един-единствен начин за политическа борба изборният вот, точно тогава братята-близнаци го призоваха /и за изборите за Велико народно събрание /ВНС/, и за първите парламентарни избори за обикновено Народно събрание/ да бойкотира изборите. Това беше разногласието им и с Коалиция за Търновска конституция "Свобода", която се подготви за самостоятелно участие в изборите, но преценявайки поляризацията на обществените настроения, се обърна неофициално в навечерието на 13 октомври 1991 г. към своите привърженици да гласуват със синята бюлетина. В интерес на истината трябва да отбележим, че въпреки тази наша позиция тогава близо 50 хиляди наши последователи гласуваха с нашата бюлетина. Братята-близнаци Велкови, оставайки последователни за себе си, т.е. на закодираната си деструктивна позиция, се стремяха да откъсват колкото се може повече гласове от вота на българските граждани за смяна на системата на тоталитаризма.

По този начин те обективно, вече 4 години, помагат на Българската комунистическа партия /БКП/. За тях и Българската социалистическа партия /БСП/, и Съюзът на демократичните сили /СДС/ си оставаха само на думи "червено-синята комунистическа конспирация". Поставя се въпросът: На какво се дължи новият им "политически" пирует две години по-късно, за да заявят /18 февруари 1994 г. Пресслужба "Куриер"/: "Винаги сме се борили за единодействие със Съюза на демократичните сили." Да, но както казват децата: не им се отваря парашутът. Защото и в СДС, и на други места, хората се научиха не само да слушат голи приказки, но и да проследяват поведението на така наречените политици по техните дела. А делата са им такива, че и най-съвременната машина за химическо чистене не може да ги изпере и представи в що-годе приличен вид.

Понеже приближаваме епилога, трябва да отбележим, че в самото навечерие на изборите за 36 Обикновено народно събрание братята-близнаци публикуваха още една декларация от името на Партията на труда /ПТ/ /30 септември 1991 г., Пресслужба "Куриер"/ бр. 191/. В нея те отново заклеймиха "Трипартийната отечественофронтовска коалиция: Българската комунистическа партия /БКП/, Българската социалистическа партия /БСП/, Съюза на демократичните сили /СДС/ и Български земеделски народен съюз /БЗНС/ /казионен/. И забележете, отново напуснаха Коалицията за Търновската конституция "Свобода". Първият път я напуснаха на 27 февруари 1991 г. /Пресслужба "Куриер", бр.41/ и отново седем месеца по-късно, точно толкова време, колкото да се роди едно недоносче. А при тях цялата им дейност е точно такава. И, разбира се, провокаторска. Ето веднага пример: За да се покажат като доброжелатели към току-що напуснатите от тях за пореден път "колеги" от Коалицията за Търновска конституция "Свобода", братята Велкови се обръщат към своите митологични съмишленици и привърженици, както и към целия български народ да "гласуват на предстоящите избори за представителите на Коалиция за Търновска конституция "Свобода" с бяла бюлетина с три сиви ивици". Грешката е незначителна - вместо три сини, написали са три сиви ивици. И ако това не е поредната диверсия, какво друго би могло да бъде.

И за да е позорът на тяхното "идейно" превъплъщение пълен, те завършват горния си, с извинение казано, документ, че девизът им сега е, ни повече ни по-малко "Бог, Цар, Отечество!".

Та това са, драги приятели и съмишленици, братята-близнаци Велкови. Техните "изяви" продължиха и след изборите за 36 ОНС. Шест месеца по-късно ПТ, сиреч те, се сляха с БЗНС "Врабча-1" /Пресслужба "Куриер" бр.55, 19 март 1992 г./ Още шест месеца - към септември същата година, те декларираха тържествено, че правно ликвидират ПТ и така дойдоха и в БЗНС "Врабча-1" /Д.Гичев/, за да започнат вътрешна война.

Те ни се кълняха във вярност. Казваха ни, че сме светци и мъченици на българската демокрация - Куртоклиев с 18-те си години затвор, Дупаринов с 12-те години затвори и Попов със 7-те си години, тримата с почти половин век изселвания, задържания и т.н. И макар че имахме вече предупреждения, че тези хора са непочтенни, ние все още се надявахме, че могат да бъдат лоялни. Стига да не са най-обикновени провокатори: Събитията показаха, че не сме могли да преценим достатъчно размера на тяхното човешко падение. Именно това наложи да предприемем стъпки, които първо да отстранят далече от нашите среди и общество тези субекти, и второ, да направим достояние на обществеността ни тяхната дейност, за да не пострадат и други хора.

Трябва да кажем с цялата си отговорност на граждани и общественици: Дните на силовото противопоставяне между политическите полюси в нашата страна са зад гърба ни. Дните на гнева, на болката, на кървавите демони вече са в миналото. И слава Богу! Нашата страна избегна една кървава драма, която щеше да я завлече завинаги в бездната на националното обезличаване и на чуждата зависимост. Колкото и да сме бедни, колкото и да е труден животът ни, ние, българите, проявихме мъдрост, която в близко време ще покаже зелените си свежи филизи на надеждата и на възстановяването.

София, 3 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЕТА/ "СОЦИАЛНА ДИАГНОСТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ /ОТКРИТИ И ЗАКРИТИ/ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ” НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ. Докладът е написан през месец май 1992 г.

 

I. КРАТКО ОБЯСНЕНИЕ НА "СЪБИТИЕТО"

Според мен това е включването на външните фактори:

1.1. Америка не издържа на емоциите да демонстрира на Западна Европа, че е подател в третата световна /студена/ война, като забие своето знаме /нещо като 8 май 1945 г. в Берлин/ в цитаделата на съветското влияние в Източна Европа - София. Знаем, че това не й се удаде.

А/ Америка страда от манията, че тя е внесла модерната демокрация в Западна Европа - нещо, което Европа не й признава.

Б/ Износът на демокрация е подкрепен от мисионерската масова американска психология за "конструиране на света" като божия воля, отредена на американеца. Искам да кажа, че го правят от "най-добри чувства", въпреки че много често са се оказвали нежелани тъкмо заради тази маниакална настойчивост да "помагат на изостаналите".

1.2. Известният Международен валутен фонд /МВФ/ и Световната банка.

1.3. Най-сериозно обаче се отрази включването на фактора бивша буржоазия. Изглежда, нея никой не я е предвиждал, освен тайните служби. Някои от нейните представители фактически се бяха сродили с партокрацията. Всъщност нашата буржоазия се оказа колкото адаптивна, толкова и надарена с агресивност. Не напразно тази стогодишна буржоазия оцеля през отминалите 45 години. Сега тя си търси нови партньори.

1.4. Основният фактор е чисто вътрешен. Конфликтогенният характер на политическите отношения в рамките на властта бе уловен от малко анализатори. Повечето смятаха модела за необременен в това отношение. Беше формирана цяла нова политическа класа, нямаща нищо общо с традиционната ни представа за върхушка, която фактически сега управлява. По-точно казано, това е квазиполитическа класа, защото представителите й са управленци, а не политици, т.е. непредставителни властни групи за обществото и за неговата социална структура. Тези групи са част от механизма на властта, която продължава да работи сама за ново поколение власт.

1.5. Между цялата политическа система на власт и обществото се оформи конфликт за смяна на модела на управление от централизиран към автономизиран с висока степен на икономическа и политическа свобода на основните социални актьори и сфери на обществения труд. Става въпрос за преструктуриране в обществото на сътрудничество и на партньорство, на солидарност и на социална отговорност. Тук не става въпрос за регулиране по вертикалите на политическата и на икономическата власт. Въпросните вертикали бяха заплетени и те затресоха цялата система.

Това беше общият проблем според мен на Източна Европа. Новата политическа група, бих казал класа, незасечена от БКП, КПСС и от другите сродни партии по ред техни причини, а пропуснаха и до /1.5./ не се стигна. Централизмът продължава да жъне победи в новите Източни земи!

ІІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

2.1. Избързвайки в изложението, като ползвам крайните резултати от целия анализ, ще посоча, че новата политическа класа смени старата партийна и държавна бюрокрация. Това са властници от друг клас - технократи. Хора с друга ценностна система и култура. На нея й трябваше да остане скелетът на властта непокътнат и да го облекат в собствената си плът и душа. Те се афишират пред масовото съзнание като либерали и реформатори, но са типични представители на доминацията и на контрола като социално поведение. Те също като бившата буржоазия имат да "избиват" комплекси. Бяха таксувани като непълноценни в системата на властта - вечно втори. Държавата по структура на политическата власт беше вечно втора след БКП. Казвам това като илюстрация, но се вижда, че са от едно социално гнездо - от системата на политическата власт и от структурите, които я обслужват.

Искам да подчертая, че правя анализ на груповите представители така, както са ситуирани в обществото от системата на отношения, и че в индивидуален план са възможни отделни отклонения, особено ако самите групи не са под влиянието на някакъв силен стимул, който да ги консолидира. Това е една от причините те да не бъдат навреме разчетени и разпознати като конкурент на традиционните политически групи или недооценени като политическа сила.

2.2. Много са интересни комуникационните характеристики на тази политическа класа. Тя използва нов политически език, жаргон, различен от марксистко-ленинския политически език на партокрацията. Те включиха в новите понятия номинално съдържание главно от модерните автори и школи и в този смисъл езикът им е политически неутрален спрямо класическия на бившата БКП и на неокласическия на бившата буржоазия. В новия ляв жаргон това се проявява в пародирането и прикачването на етикети от рода на "Смолни 134" и т.н. Те целят явно да покажат пред гражданите, че става въпрос за дистанциране от марксистко-ленинската теория с практиката и възпроизвеждане и носене на нова понятийна система за обществото. Казвам политически жаргон, за да подчертая желанието им за характерно афиширане, че са носители на нови идеи, а фактически идеите липсват.

И второ, вътрешногруповият произход на този политически диалект.

Немарскисткият "неутрален" характер на новия език и успешните опити за популяризация създадоха имидж на тази нова класа, че носи нещо ново, т.е. е алтернатива.

В езиково отношение спрямо тях г-н Желев е направо ретрограден с многото марксистки термини, които използва като идеолог и политик.

Независимо от еклектиката фактът, че този нов език е наложен в масовото съзнание, е достатъчно силен индикатор за политическо присъствие и влияние на тази нова класа. Той няма нищо общо с антикомунистическия агресивен език на бившата буржоазия в СДС. Така че достатъчно ясно е разграничен по социалното си битие от другите политически езици и по начин на говорене. Смятам, става ясно, че това е самостоятелна политическа група /според мен класа, и то политическа/.

Представителите на тази група са популярни, имат достъп до медиите /радио, телевизия, печат/, влиянието им върху политическото мислене и поведение на редовите граждани - накъде да вървим? - е сериозно и достатъчно, за да имат обществена подкрепа за една или за друга своя политическа инициатива по пътя на непрестанно променящото се наше общество. Накратко, те упражняват пряка комуникация с обществото като цяло и свой контрол по един модерен, нетрадиционен път. Контролът се упражнява стратегически чрез внедряването на нова паразитна на стандартнсто мислене система - масов метод за бърз социален прочит, а не по пътя на анализа на всеки конкретен случай. Ясно е, че са свързани с новата журналистика и с новия статус на медиите в политиката.

/Пресслужба "Куриер"/

10:00:00
01.04.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Иванка Тодорова
                                           Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright ©. Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!