София, 1 ноември 1993
Брой 213 /1001/

София, 1 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВИИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА 29 ОКТОМВРИ 1993 Г. В ХИСАРЯ.

След задълбочен преглед на изработения проект за бюджет на Република България, водени от дълга да защитим достойно жизнения стандарт, условия на труд, гарантиране на социален и жизнен минимум на всички слоеве на населението ни, сме длъжкт да уведомим правителството и социалните партньори за следните констатации:

1. Няма икономическа информация за изпълнението на бюджета за деветте месеца на 1993 година.

2. Няма разчети за 1994 година за равнищата на средната брутна работна заплата в двете сфери, за минималната работна заплата в съпоставка със социален и жизнен минимум, за размера на средната пенсия, социалното подпомагане, обезщетенията за безработица, както и анализ, подкрепящ направените изводи.

3. Не е изпълнен параграф 7 от Постановление на Министерския съвет 71 и няма разработени принципи, критерии и приоритети, на основата на които да се утвърдят съотношения и равнища на средните брутни работни заплати на организациите и звената на бюджетна издръжка през 1994 година.

4. В материала не е отразено неизпълнението на чл.чл.5 и 6 от ПМС 65, изпълнението на които би предпазило политиката по доходите от част от нейните слабости.

5. Политиката на доходите трябва да бъде обвързана с политиката по заетостта. Такова обвързване в материала няма, тъй като не е представен отчет за изпълнението на програмата за заетостта.

6. В условията на нарастващ дял на частния сектор в БВП липсва политика на правителството по отношение доходите в него.

7. Липсва пресечна точка между политиката по доходите и намеренията на правителството по преструктурирането на икономиката и определянето на структуроопределящите отрасли в бъдеще.

Липсата на изброените по-горе материали е довела до формулирането на неправилни, едностранчиви и противоречащи си изводи по отношение на досегашната политика по доходите. На тяхна база предложените от правителството насоки за разработване на политиката по доходите на населението през 1994 година са неприемливи, тъй като:

1. Противоречат на международни и наши правни норми - Конвенция N 98 на Международната организация на труда /МОТ/ от 1949 година и Кодекса на труда, с отхвърлянето на колективния трудов договор.

2. Водят до рекомунизация на обществото чрез въвеждане на държавно определяне на основните заплати в бюджетната сфера.

3. Ще доведат до ново намаляване на реалните доходи на населението през 1994 година спрямо 1993 г., преминавайки от тримесечно към шестмесечно регулиране на средствата за работна заплата и актуализиране на плащанията с източник държавния бюджет и чрез възприемането на тромав и доказал своята неефективност подход през 1992 година /ПМС 133, чл. 9/, прилагайки прогнозен индекс на инфлация в основата на механизмите за защита на доходите през 1994 година.

КОНфЕДЕРАТИВНИЯТ СЪВЕТ РЕШИ:

Упълномощава Изпълнителния съвет да защитава в преговорите с правителството на Република България в областта на политиката на доходите следните позиции:

1. Отстояване на размера на индексациите въз основа на фактическия индекс на инфлацията.

2. Тримесечно, а не шестмесечно индексиране на средствата за работна заплата.

3. Гаранция за компенсирането на доходите в бюджетната сфера.

4. Защита на реалните доходи на населението от по-нататъшно обедняване.

5. Спиране и неутрализиране на увеличаването на ръста на безработицата в процеса на преструктуриране.

София, 29 октомври 1993 г.

ЗА КС НА КТ "ПОДКРЕПА": д-р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НA БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА ПРИЕМАНЕТО НА АКРЕДИТИВНИТЕ ПИСМА НА ПОСЛАНИКА НA САЩ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ УИЛЯМ МОНТГОМЪРИ.

Българска партия Либерали подкрепя действията на президента д-р Желю Желев във връзка с приемането на акредитивните писма на посланик Монтгомъри.

Липсата на официално становище от страна на Министерския съвет и на Народното събрание по случая "Монтгомъри" превръщат приемането на акредитивните писма във формално конституционно задължение на българския държавен глава. У нас буди недоумение фактът, че изпълнението на това негово конституционно задължение се използва за атака срещу президента и разчистване на вътрешнополитически сметки.

Считаме, че в българската конституция има достатъчно гаранции за защита на правата на българските граждани и ако американският посланик я наруши, съществуват процедури за отзоваването му.

София, 27 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НЕЗАВИСИМИЯ УЧИТЕЛСКИ СИНДИКАТ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ НА ВЕСТНИК "УЧИТЕЛСКО ДЕЛО".

По повод многобройните запитвания във връзка с публикацията на вестник "Учителско дело" "Готови ли сме за присъединяването" като председател на Независимия учителски синдикат /НУС/ съм длъжен да припомня следното както на нашите синдикални членове, така и на многоуважаваните ни колеги от Синдиката на българските учители:

1. Независимият учителски синдикат е съучредител на КНСБ, а не Съюзът на българските учители /СБУ/.

2. Независимият учителски синдикат е юридическа личност съгласно чл.49 от Кодекса на труда и от Закона за лицата и семейството.

3. Независимият учителски синдикат е бойка и далновидна синдикална организация в учителското съсловие, която изнесе на плещите си най-масовата в Европа учителска стачка благодарение на своята предвидливост и компетентност. За съжаление ръководството на НУС не е имало възможност по времето на тоталитаризма да придобие богатия опит на вожда на СБУ как се поднасят теменужки на финансов министър.

4. Членовете на Независимия учителски синдикат са интелигентни и умеят да четат Устава на КНСБ. Странно защо ли ръководството на СБУ го чете така, както дяволът чете Евангелието?

5. Независимият учителски синдикат никога не е обсъждал въпроса постфактум да членува ли в КНСБ, за разлика от ръководството на СБУ, което почти насила /само с един глас/ остана в редовете на КНСБ.

Скъпи колеги от СБУ, ние сме готови за вашето присъединяване към Независимия учителски синдикат. Все още спорим дали да приемем за редови синдикални членове вашето ръководство, но този въпрос ще обсъдим подробно на следващия Национален координационен съвет на Независимия учителски синдикат.

Аз, като лидер на надпартиен синдикат, ще защитя тезата, че и сегашното ръководство на СБУ ще се нуждае от синдикална защита.

Уважаеми колеги от СБУ, идвайки при нас, вие ще имате възможност да се ползвате от единствения засега отраслови колективен трудов договор, подписан между Министерството на народното образование и Независимия учителски синдикат и УС към КТ "Подкрепа".

ДОБРЕ ДОШЛИ!

София, 28 октомври 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НУС: А. Томов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "НОВ ИЗБОР ЗА БЪЛГАРИЯ” /ЧАСТ ПЪРВА/, ПРОЧЕТЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРЕД ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНA КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /23-24 ОКТОМВРИ 1993 Г. На форума присъстваха 376 делегати от 183 клуба на ГОР.

УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ,
ДРАГИ ГОСТИ,
ДАМИ И ГОСПОДА,

Гражданското обединение за републиката /ГОР/ е ново явление в българския политически живот.

Изминалите няколко месеца бяха време за изграждане на неговите организационни и политически структури. Вече имаме свои организации във всички бивши окръжни градове и в повече от 100 общини. В над 216 организации за нашата идея работят хиляди хора.

Периодът след създаването на нашето Обединение беше време за изясняване на неговия политически облик. Ние още в началото обявихме своите цели и намерения, но трябваше време за конкретизация на идеите, за съзряване и проверка на тяхната годност в практическата политика. Можем да кажем, че и в това отношение отидохме напред. Днес вече сме в състояние да представим пред обществеността цялостна система от възгледи и своя идейна и практическа програма.

За това спомогнаха и установените ползотворни връзки с десетки политически партии и организации, с профсъюзи, с различни обществени движения.

Изминалите няколко месеца бяха време и на конкретна практическа работа. Нашият проект за решаване на проблема с т.нар. "лоши кредити" беше посрещнат с уважение и вътре, и вън от страната и стана стабилна основа за решаването на проблема. Нашите проекти за нов Наказателен кодекс, за борбата с антихуманните секти, някои нови външнополитически инициативи намериха необходимия отклик. Вярна и навременна се оказа и реакцията ни по повод на събитията в Русия.

Обобщено казано: изминалите месеци опровергаха скептиците и песимистите. ГОР не се оказа еднодневка или образувание-фантом. ГОР стъпи на крака, зае място в политическия живот и породи още по-големи обществени очаквания. Това показва, че възникването на ГОР не е случайно събитие, не е измислена книжна идея, а резултат от реална необходимост за промяна в българската политика и общество.

Разбира се, успешното начало не бива да ни възгордява. Няма нужда от фанфари. Има нужда от нов тласък на Гражданското обединение за републиката, от още по-ярко и полезно за страната включване в политическия живот. Ето защо основната задача на Първата национална конференция е да проектира нашия път напред. Необходимо е конференцията:
- да направи задълбочена оценка на вътрешното и международно положение на държавата;
- да обсъди и приеме политическата доктрина на ГОР;
- да набележи конкретни проекти за стабилизация и изход от кризата, в която се намира страната;
- да приеме правила за организационната дейност на Обединението;
- да избере Национален и Изпълнителен съвет на Гражданското обединение за републиката.
 

НОВА ФАЗА НA ПРОМЕНИТЕ В ЕВРОПА И БЪЛГАРСКАТА КРИЗА

Нова фаза на промените в Европа

След 1989 г. само за няколко години светът се промени неузнаваемо. Биполярната политическа структура, характерна за последния половин век, рухна. Едната световна система загуби своите световно-исторически претенции, а в Европа - и своето физическо съществуване. Другата, вече без сплотяващия враг, динамично се изменя. Светът върви към нова геополитическа структура, към "отворени общества" - не само като алтернатива на тоталитаризма, но и на "системите" изобщо в досегашния им смисъл.

С падането на "желязната завеса" завърши една епоха и започна нова.

Каква ще бъде тя, какви ше бъдат икономическите и социалните рамки на новите общества? Това, което знаем, е, че пробуждащият се нов свят ще бъде постиндустриален, следкапиталистически и неговите измерения ще възникват постепенно и еволюционно. Същевременно този свят ще възникне чрез множество трудности и конфликти, характерни за всеки преход.

Разбира се, не бива да се прибързва с оценки за бъдещото развитие на света и Европа. Същевременно е необходимо да се разкрият някои нови геополитически реалности и тенденции, които пряко засягат съдбата на нашата страна.

ПЪРВАТА РЕАЛНОСТ е свързана с очевидното задържане на общоевропейския процес и със забавеното приобщаване на източноевропейските страни, включително България, към Европейската икономическа общност.

През 1990-1991 г. отговорни европейски политици ни даваха надежди за приемане в ЕИО до 1997-1998 . Днес е ясно, че нито този срок, нито настъпването на новия век са достатъчни, за да се види България вградена в европейските стопански структури. Рецесията в Западна Европа, нашата недостатъчна подготвеност създадоха допълнителни трудности в това отношение. Очевидно отделните страни ше бъдат интегрирани в ЕИО с различна скорост и през доста продължителен период.

За България това означава, че поне 8-10 години ще остане в буферната зона между обединена Европа и азиатско-арабското икономическо пространство. Тази нова реалност предполага промяна в политиката - друг тип адаптиране към европейските пазарни условия и намиране на нови пътища за преодоляване на икономическите граници на общия пазар. Тя изисква също така ново отношение към източноевропейските, близкоизточните и азиатските пазари, промяна в общата външноикономическа насоченост на страната.

ВТОРАТА НОВА РЕАЛНОСТ е разпадането на Източна Европа като единен пазар и общо икономическо пространство.

Половин век източноевропейските народи живяха заедно и изградиха обща пазарна и комуникационна среда, която днес се разпада, а държавите се разделят и в стопанско, и в политическо отношение. Страните от "Вишеградската четворка" се откъснаха напред от останалите. Бившите прибалтийски републики на Съветския съюз търсят пътища за преодоляване на изоставането. България, въпреки мирния характер на прехода и някои успехи на реформата, продължава да губи скорост.

Постепенно Източна Европа придобива ново значение като понятие, формират се три обособени групи: средноевропейска /Унгария, Полша, Чехия и Словакия/; балтийска /Естония, Латвия и Литва/ и балканска. За много експерти балканските страни вече представляват отделен геополитически район. Същевременно демократичните промени в бившите тоталитарни държави предизвикаха нарастване на ролята на регионалните отношения между обособените три групи източноевропейски страни.

Реална е перспективата една част от бившите социалистически страни да се влеят безболезнено в Европа, а друга да придобият структури, близки до тези на слаборазвитите страни. Днес се формират индустриалните и пазарните основи на обединена Европа - разпределят се инвестиции и се изгражда инфраструктура със стратегическо значение. Ако сега изостанем от потока на събитията, последствията ще бъдат непоправими.

ТРЕТАТА НОВА РЕАЛНОСТ е краят на революционния тип промени в повечето източноевропейски страни.

Промените навлязоха в нова фаза. Революциите от времето на 1989 г., които имаха за цел ла демонтират тоталитарните структури, като цяло постигнаха своите цели. Във всички бивши социалистически страни се утвърди многопартийна система, гарантирани са правата на човека и частната собственост, започна изграждане на всеобхватни пазарни структури. Независимо от оценките на някои лидери на СДС за рекомунизация, станалото в Източна Европа става вече необратимо.

Заедно с това обаче спадна масовият ентусиазъм и огромното мнозинство от населението постепенно се преориентира към решаването на стопански задачи. Конфронтационната политика като цяло изгуби своя потенциал. От предимно политически европейските промени и общоевропейският интеграционен процес стават все повече икономически.

/Пресслужба "Куриер“/

*  *  *

София, 1 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД “ПОЛИТИЧЕСКА И ИКОНОМИЧЕСКА РАМКА ПРЕД СЪЮЗА НA ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ" /ЧАСТ ПЪРВА/, ПРОЧЕТЕН ОТ ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СДС ИВАН КОСТОВ ПРЕД УЧАСТНИЦИТЕ В ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА ТЕОРЕТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ /2-3 ОКТОМВРИ 1993 Г, СОфИЯ/.

Теоретичната конференция е една възможност да се запази СДС като решаващ политически фактор за създаването на пазарна икономика, приобщаването на нашата страна към западните ценности и демокрация, факторите на центробежните сили може да се търсят в лични конфликти, морално-монашески претенции, междупартийно съперничество, лумпенреволюционност и властолюбие. Противникът, успял да създаде коалицията с ДПС, отцепилите се от нас народни представители, КНСБ, "Подкрепа", едрият бизнес и с президентската институция, отчайва мнозина между нас и ги кара вместо с истинския си политически враг да воюват помежду си. Започнаха да се ширят песимизмът, взаимната подозрителност, които са убийствени за всяка политическа сила. Но според мен най-важният фактор е нежеланието на част от СДС да поеме отговорността за икономическата реформа и демократичните преобразования в страната, които се дължат на нея. Това е същият фактор, който причини разпадането на полската десница, синдрома на бягство от отговорност за реформата, лявата илюзия на "Солидарност". Политическата формула у нас е "не сме били на власт". Това е съшият стремеж към негативизъм, опозиционерство и критикарство, нежеланието да се защитават положителни платформи и действия и да се плаща социалната им цена. Не са малко тези, които наивно следват ловката пропагандна машина на БСП, която под същите лозунги атакуваше всички положителни промени в страната, защото не можеше да представи собствена положителна алтернатива.

В противовес на тези центробежни сили е нужно да се върнем към своите устои. За мен те са в икономическите и политическите идеи на СДС. Ще спра вниманието върху тази рамка, която ни обхваща всичките независимо от многобройните и естествени различия и противоречия.

НАЦИОНАЛНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ

Те са най-вече разкъсване на външноикономическата изолация на България с помощта на международните финансови институции и подписване на споразумение за външния дълг. Интегриране в европейското икономическо пространство, но без загубата на пазари в страните от ОНД и разработване на нови в Черноморската икономическа зона. България е заобиколена от няколко демографски и териториално големи държави и може да използва това свое ключово положение. Трябва и можем да заемем силна позиция на Балканите, използвайки индустриалното, интелектуалното и инфраструктурното си превъзходство.

В обхвата на националния икономически интерес са финансовото равновесие на страната и стабилният валутен курс с цел превръщане на лева в конвертируема валута и налагането му в разплащанията със съседните страни. Това е напълно реалистично поради техните относително по-консервативни, неустойчиви парични системи и девалвиращи национални валути, финансовото равновесие е начално, необходимо и достатъчно условие за пазарни преобразувания. За да го има, са необходими споразумения с МВф и МБВР. В това отношение СДС не може да споделя доктрината на БСП, че можем без международните финансови институции. За да бъдат постигнати и спазвани тези споразумения, е нужна строга парична дисциплина, която не можем да си позволим да жертваме заради есенната сеитба.

Към националните приоритети отнасям твърдата защита на българските интереси във външната политика по югоембаргото, на преговорите по външния дълг, при сделките с оръжие. СДС не бива да предпочита съмнителни потупвания по рамото пред загуба на пазари. Ние ще воюваме за външни пазари и от този решаващ критерий ще изработваме позициите си в тютюневия отрасъл, югоембаргото, оръжейната търговия.

СДС трябва непрекъснато да акцентира върху националните икономически интереси. Първо, защото тук е основната слабост на нашия противник БСП. Последната заменя липсата на национална икономическа стратегия с носталгия по СССР и със страх и опасения от поемането пътя на Запад. Не е случайно, че не се ратифицира споразумението за асоцииране на страната в Европейската общност, подписано от нас преди почти една година. Второ, защото този акцент характеризира коалицията като национална политическа сила, а не като партия на реституираните. Впрочем между членовете на БСП реституираните никак не са малко. Защитата на националните приоритети дава широкото обществено политическо доверие. Трето, защото по този начин печелим доверието на международните финансови институции и западните правителства. Те не се обвързват с подкрепа на партии на отделни социални слоеве и групи. За тях защитата на националните интереси е доказателство за политическа зрялост. И нека го кажем открито, независимо от причините насърчават и предпочитат да виждат защита на националните икономически и политически интереси, отколкото чист антикомунизъм.

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:00
01.11.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер" е задължително!