София, 2 август 1993 година
Брой 148 /935/
София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ ЕКОГЛАСНОСТ, ПРИЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 31 ЮЛИ 1993 Г., СОФИЯ.
1. Екогласност ще работи за единството на коалицията СДС и за изглаждане на противоречията в нея. НКС дава мандат на Управителния съвет /УС/ да проведе двустранни срещи с останалите членове на СДС.
2. Екогласност е за преразглеждане на статута на СДС и подписване на ново политическо споразумение, утвърдено на Национална конференция на СДС.
3. Екогласност е за актуализиране на предизборната платформа на СДС с ясна позиция по националния въпрос, ангажименти към отделните социални групи и проблемите на отделната личност. Екогласност настоява СДС да се ангажира с изясняване на въпросите на легитимността на институциите в България и конституцията от 1990 г.
4. Екогласност е за изработването на ясна концепция по пропагандно-информационната стратегия на СДС.
5. Екогласност е за диалог с всички антикомунистически организации и партии.
6. НКС на Екогласност подкрепя предложенията на УС за активни действия на СДС за постигане на предсрочни парламентарни избори.
7. НКС на Екогласност иска оставката на Александър Йорданов като заместник-председател на НКС на СДС поради политическото му поведение в разрез с интересите на коалицията.
8. НКС препоръчва на местните организации активно да изграждат самостоятелни структури там, където те не съществуват, и да поддържат редовна двустранна връзка с централното ръководство.
9. Екогласност ще издирва личности за избирателни длъжности и постове в законодателната и изпълнителната власт, които ще бъдат обсъждани публично.
10. Настоява СДС да определи дата за внасяне на подписката за оставката на президента Желю Желев.
11. Екогласност предлага на НКС СДС да се разграничи от всички свои представители в изпълнителната власт, уличени в доказана корупция или колаборация с комунистите.
СЕКРЕТАР: Лъчезар Тошев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СРЕЩА С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС.
Днес, 30 юли 1993 г., председателят на Партия Либерален конгрес г-н Янко Янков и секретаря на федерация "Царство България" г-н Христо Куртев се срещнаха и проведоха разговор за актуалната политическа ситуация в страната и търсене на пътища за възстановяване на единствената легитимна за България Търновска конституция.
Г-н Христо Куртев потвърди на члена на Националния координационен съвет /НКС/ на СДС Янко Янков, че Федерация "Царство България" подкрепя напълно 18-те точки на меморандума на СДС.
От своя страна г-н Янко Янков ще информира НКС на СДС за тази позиция. Двете страни застанаха на общото становище, че трябва да се уважават фактическите и легитимните институции, и се договориха за по-нататъшни срещи в интензивен порядък за създаване на предпоставките за възстановяване на единствено легитимната за България Търновска конституция.
София, 30 юли 1993 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА XXV КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19-20 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.
ГЛАВА ІІІ. ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА
ЛИБЕРАЛНА ПРОГРАМА ЗА БЪЛГАРИЯ
Програмната позиция на Радикалдемократическата партия в България спрямо политическата система се определя както от общите принципи на либерализма, така и от отношението на РДП към същността на политическия процес, протичащ в страната ни.
Безспорната същност на процеса на демократизация е в обратното изземване на погълнатите от държавата и развитието на съвременни функции на гражданското общество. Успоредно с това процесът създава условия за възникване и утвърждаване на граждански структури, естествено поемащи своята роля и отговорност. Особеното на процеса е, че той е свързан и с ускорено движение и преструктуриране на формите на собственост.
От изразената гледна точка е налице пълно съвпадение между вътрешния смисъл на демократичния процес и либералния идеал - отворено гражданско общество, постоянно доказващо своята жизненост и приспособимост в развитие, отричащо идеята за окончателно решаване на социалните проблеми.
В това развитие РДП се реализира най-общо в два аспекта:
- участие във формирането и функционирането на цялостната политическа система с основните й елементи - държавата с нейните институции и структурите на гражданското общество и осигуряване условията за тяхното взаимодействие;
- утвърждаване на партията като реален политически субект, като професионална политическа формация.
Пълноценната реализация на РДП в горните аспекти с необходимост налага присъствието й в различните видове и нива на властта. РДП е готова да поеме своята отговорност за гарантиране на демократичния преход и управлението на страната. РДП разглежда властта не като цел, а като средство за непрекъсната демократизация, което изключва всякаква възможност за сътрудничество с комунистически и други недемократични организации.
РДП е за отворена политическа система, при която народът е върховен суверен на представителната демокрация. Народният суверенитет се изразява в демократично парламентарно управление при всеобщо, равно и тайно избирателно право, като въпросите от особена важност за страната се решават чрез референдум. РДП е за такава избирателна система, която в най-висока степен при днешните условия може да осигури стабилни държавни институции като гаранция на прехода към демокрация.
РДП не абсолютизира поддържането на един вид избирателна система, противопоставяйки я на останалите по принцип. Едновременно РДП съзнава, че организацията на политическия живот във всяка демократична държава е предопределена от избора и прилагането на един или друг вид избирателна система. Изборът на конкретна избирателна система, работеща най-добре за демокрацията, е отчитане и преценка на множество фактори и има смисъл само когато решението е съобразено с времето и мястото на приложение. За демокрация в процес на установяване за предпочитане изглеждат предимствата на една мажоритарна система.
РДП разглежда държавата като функционална система, изградена на следните по-важни принципи:
- реална и силна законодателна власт;
- действена изпълнителна власт с ефективен парламентарен, съдебен и граждански контрол;
- независима съдебна власт като гаранция на законността и правната защита на личността и човешкото достойнство.
Либералната идея е особено чувствителна към спазването на принципа за разделение на властите в качеството му на основен критерий за демократичността на обществото.
Либерализмът не означава унищожение на държавността и пълното й подменяне с граждански форми. Либерализмът е за онази разумна държавност, чрез която се гарантира съществуването на самото гражданско общество като нейното Друго, както и достигането на допустимия в обществото баланс на участие-неучастие и намеса-ненамеса на държавата в гражданските отношения.
Либерализмът неизменно свързва полученото от избирателите право на мнозинството да упражнява властта с осигурени от закона и съответни действени механизми възможности за участие и влияние в работата на институциите на политическите сили в опозиция. По този начин се гарантира запазването на балансиращия коректив за процесите в държавата и обществото. В този смисъл е и особената чувствителност на либералната идея към правата на малцинствата и малцинствените групи в гражданското общество.
РДП е за авторитетни държавни институции, въплъщаващи държавноста и осигуряващи правата, свободите и равенството пред закона на всички български граждани, без оглед на пол, национално самосъзнание, етническа и расова принадлежност, социален произход, политически и религиозни убеждения. Като гарантират гражданските права, институциите същевременно подлежат на непосредствен граждански контрол, за който либералното общество постоянно търси нови, разширяващи се форми. Изключителна роля в това отношение принадлежи на средствата за масова информация и средствата за комуникации. Търсенето на нови форми и упражняването на контрол е процес, който няма нищо общо със съзнателното посткомунистическо обругаване и обезценяване на основните държавни институции.
Либералното мислене не допуска и намек за формиране на граждански структури или изземване на държавни функции чрез преки административни актове. Това просто би означавало насилствено въвеждане на държавата в несвойствената за нея гражданска сфера. Смесването на държавни и граждански отношения е недопустимо, като това с особена сила важи за отношенията между държава и партии. В този смисъл държавата и партиите могат само да съдействат за създаване на условията за естествено развитие на елементите на гражданското общество. Като първо такова условие РДП намира пълната свобода на мисълта, съвестта, словото, печата, сдруженията, събранията и демонстрациите.
Свободата на индивида и качеството на неговото жизнено равнище е висша ценност за либерализма като идейна система с особено силна персоналистична насоченост. Свободният гражданин като основен субект на гражданското общество означава за РДП преди всичко суверенен собственик, разполагащ свободно със своите имот и работна сила. Оттук следва и категоричното разбиране за свещената и неприкосновена частна собственост и нейното приоритетно място в процеса на преструктуриране на собствеността в страната.
Изключването на административната държавна намеса при конституирането на гражданското общество предполага неговите функции да се осъществяват от самоорганизиращи се социални групи за изява и защита на различни интереси. Тези групи са, които непосредствено и в най-голяма степен формират обществената среда и влияят върху нея. Чрез обществените организации и движения се осъществява както връзката между държавата и гражданското общество, така и взаимодействието им с обществената среда като цяло. Именно в създаването на условия за самоорганизиране на социалните групи и слоеве РДП вижда своята задача при разширяване на гражданската база на демократичния процес.
Включването на професионални и бизнессдружения като обществен регулатор в либерално-демократичната система на контрол, корекции и поддържане на равновесие при прехода към пазарна икономика и смяна на собствеността осигурява поносимост и приспособимост към условията на периода за всички слоеве и социални групи от населението. Предстоящите трудности на прехода мога да бъдат понесени само ако той има широка гражданска подкрепа.
Либералната идея е и отношение към положението на жените, децата и младите хора в обществото. Тя изисква специално внимание и грижи към тях предвид по-голямата им чувствителност към неблагоприятни и вредни влияния от различен характер.
Традиционните връзки на РДП и формациите с културно-просветна насоченост е също така все още не докрай разкрит резерв за разширяване на общественото влияние на партията и активизиране на гражданското съзнание.
Самоуправляващите се общности като собствен елемент на гражданското общество са обект на особено внимание от страна на РДП, тъй като в тях пряко се реализира либералното разбиране за децентрализация на изпълнителната власт и силното местно самоуправление.
Опитът на излизащите от комунизма страни безспорно показва, че там, където няма силни политически партии, младите институции и демократичният процес като цяло са под постоянна заплаха от реставрация. Следователно създаването на реални политически субекти в лицето на партиите е една от важните гаранции за необратимостта на прехода. РДП е убедена, че утвърждаването й като силна политическа партия е абсолютно необходимо условие за нейното пълноценно участие в управлението на страната.
Персоналистичните измерения на либералната идея, от една страна, издигат индивида като абсолютна ценност в обществото и, от друга, го поставят в иманентна връзка с човешката общност. Либералното разбиране за обществената среда означава постоянно излизане на субекта извън себе си, проблематизиране на неговото и цялостното социално битие, постоянно доближване до състоянието, правещо възможно максималното реализиране на същностната човешка природа.
Това е фундаменталното разбиране на РДП за представителната либерална демокрация като политическа система, способна да посрещне и реагира на предизвикателствата на днешното време.
/Пресслужба "Куриер"/
12:00:00
02.08.1993 г.
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Тинка Христова
Цвета Любомирова
Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!