София, 1 юни 1993 година
        Брой 104 /891/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ "ВТОРИЯТ КРЪСТОПЪТ НА БЪЛГАРИЯ: НЕКА Й ДАДЕМ УСТРЕМ КЪМ БЪДЕЩЕТО!" ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ДЕМОКРАТИЧНО ОБЩЕСТВЕНО ДВИЖЕНИЕ ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА НА 30 МАЙ 1993 Г. В СОФИЯ. Документът е подписан от: проф. д-р Андрей Пантев, Александър Томов - депутат, Антоний Тодоров, Васил Христов - студент, Васил Михайлов - актьор, проф. д-р Васил Балинов, Васил Дончев - депутат, Венцислав Великов - студент, Владимир Владимиров - студент, ст.н.с. Ганчо Тодоров Ганчев, Генчо Стоев - писател, проф. Георги Карасимеонов, Елена Поптодорова - депутат, Емилия Масларова - председател на ДСЖ, проф. д-р Иван Черноземски, проф. д-р Иван Маразов, Иван Хр. Демиревски - студент, Ивелин Николов, Илиян Илиев - депутат, Илко Илиев - депутат, доц. Йордан Айдаров, Костя Караиванов - депутат, Кольо Парамов - депутат, Красимир Николаев - депутат, Леон Даниел - режисьор, проф. д-р Матей Матеев, проф. д.т.н Младен Георгиев, Милен Чакъров - депутат, Николай Волев - режисьор, Николай Ст.Шопов, Нидал Апгафари - режисьор, д-р Огнян Минчев, доц. Огнян Сапарев, Петя Шопова - депутат, проф. Петър Георгиев, проф. д-р Петър-Емил Митев, Пламен Вълканов - депутат, Пламен Денчев - депутат, Руслан Семерджиев - депутат, доц. Славян Сапарев, Стоил Арабаджиев - студент, Трифон Митев - депутат, Филип Боков - депутат, Христина Б.Ангелакова - оперна певица, ст.н.с. Цветозар Томов, ст.н.с. Чавдар Николов.

III.

Големият въпрос е: Какъв е изходът от създалото се положение? Какво е необходимо, за да се измени ситуацията?

Нашето дълбоко убеждение е, че това състояние не трябва да продължава. Не може политикът да бъде спокоен, когато страната е неспокойна. Не може да се поддържа структура на политически живот, която връща страната назад, която не преодолява, а разпалва противоречията на миналото.

Ето защо ние, подписалите този документ, полагаме основите на Гражданско обединение за републиката - демократично обществено движение, в което могат да членуват всички, независимо от досегашните им различия, които желаят да помогнат за преодоляването на кризата и за повишаване авторитета на страната.

Гражданско обединение за републиката не е нито ново издание на Отечествен фронт, нито поредната амбициозна партийка. Днес България няма нужда от безкрайно роене на нови партии или от нови отечествени фронтове. Родината ни има нужда от обединение на широки обществени слоеве, отричащи конфронтацията, от връщане на професионализма в политиката, от политическото съпричастие на своята интелигенция.

Гражданско обединение за републиката ще бъде национално, а не класово образувание. Класовата ограниченост на сегашните основни политически партии фактически ни връща в ранната индустриална и конфронтационна епоха на пазарното стопанство. Напротив, ние вярваме във възможността да се постигне обществен договор между всички социални групи - работници и селскостопански труженици, предприемачи и фермери, младежи и възрастни, хора на интелектуалния труд. Именно възможността за постигане на обществен договор между различните социални групи върху основата на плурализма и демократичните принципи е най-характерният белег на съвременната епоха, която отрича едновременно и тоталитаризма, и империализма.

Гражданско обединение за републиката ще работи за общонационална и непартийна външна политика, основана на осъзнатите и ясно формулирани интереси на страната. Публичната дискусия, прозрачността, предсказуемостта и професионализмът могат да станат основата за постигане на национален консенсус по основните приоритети на българската външна политика, за разработване на цялостна стратегия за мястото на България в динамично променящата се международна система.

Гражданско обединение за републиката ще се стреми да измени обществено-политическия климат в страната, да вдъхне вяра на хората в нейните възможности, да сложи край на пренесената от миналото конфронтация. Ние се нуждаем от нов устрем на нацията, от започване на борба за нейното достойно навлизане в стопанските структури на Европа, от съхраняването на българския културен и творчески потенциал. България трябва да повярва в себе си! Да съхрани и върне достойнството на своите граждани. Да стане привлекателна за тези, които я напускат. Ние ще работим за възраждането на българската национална идентичност.

Гражданско обединение за републиката ще работи за укрепването на обществения ред, за приемането на такива закони, които да възстановят спокойствието и сигурността на гражданите и държавата. Не можем да си позволим по-нататъшно бездействие по отношение на престъпността и особено на разкритата престъпност. Не можем да си позволим и по-нататъшна дезорганизираност на данъчната администрация и постоянното и масово укриване на данъци. Липсата на ред и закони води до корупция, спекула и изнасяне на националното богатство зад граница.

Гражданско обединение за републиката ще работи за нормално и ефективно партньорство между държава, работодатели и синдикати. Продължаването на реформата, тристранното сътрудничество, социалната защита на интересите на хората, плурализмът в синдикалното движение, разумни форми на участие на наемния труд в приватизацията - ето основата, върху която може да се изграждат отношенията между изпълнителната власт, работодателите и синдикатите.

Гражданско обединение за републиката ще обърне специално внимание на грижите и тревогите на младите хора, на тяхното по-успешно включване в производството, бизнеса, в управлението на страната. Те трябва да разберат перспективата на своя живот, да усетят трепета на идващото ново хилядолетие.

Гражданско обединение за републиката ще се бори за по-пряк контрол на народа върху избора и дейността на неговите избраници. Народният глас, а не апаратните структури, трябва да има решаващо значение върху избора на тези, от които зависи съдбата на страната.

Страната е в период на изпитание. Ние нямаме претенции да бъдем нейните спасители, защото спасението е право и отговорност на всички българи. Но ние сме длъжни да предложим пътищата за спасение, за спиране на кризата, за духовно и стопанско възраждане на нацията. Нека повярваме, че можем.

Защото удря часът. Защото България може.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ И СОФИЙСКОТО ГРАДСКО РЪКОВОДСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ПАРТИЯТА.

По повод на обръщението на т.нар. Инициативен комитет, публикувано във в. "24 часа", на съвместно заседание Изпълнителният съвет и Софийското градско ръководство на БЗНС - Н. Петков в СДС изключиха от редовете на съюза Павел Узунов, Стоян Ранджев, Димитър Ташков, Ганчо Попов, Христо Балджиев, Георги Шишков, Делчо Живаков, Любен Димитров, Румен Христов, Тодор Маринов, Вихър Найденов, Виолета Видова, Георги Цонков, Даниела Василева, Илия Гюлеметов, Любомир Митов, Никола Николов, Митко Ангелов, Стоян Стоянов, Ангелина Стоянова, Йордан Колев, Диана Лилова. Те бяха изключени за разколническа дейност, която цели дискредитация на ръководството на съюза и на основание чл.4, ал.5 от устава на БЗНС - Н. Петков в СДС.

Що се отнася до представящия се за председател на контролно-ревизионната комисия г-н Павел Узунов, той не фигурира в регистрацията на съюза в съда и следователно е нелегитимен.

София, 21 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ ЗА СВИКВАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ И СОФИЙСКОТО ГРАДСКО РЪКОВОДСТВО ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ПАРТИЯТА.

По повод на оповестено във в. "Демокрация" от 22 май 1993 г. съобщение на Изпълнителния съвет /ИС/ и Софийското градско ръководство /СГР/ на Български земеделски народен съюз - Никола Петков в СДС за изключване на членовете на Инициативния комитет /ИК/ за свикване на извънреден конгрес на съюза, ИК е длъжен да доведе до знанието на съюзните членове и симпатизантите следното:

1. Решението за изключване е ПРОТИВОУСТАВНО! Всеки съюзен член е свободен да изразява становището си, включително и за свикване на национален форум /конференция или извънреден конгрес/. Това е не само негово право, но и ЗАДЪЛЖЕНИЕ при определени ситуации. Това е свещен принцип за всяка демократична организация.

2. Цитираният чл.4, ал.5 от устава има съвсем друг смисъл, а именно, че изключване или други санкции могат да се налагат само от местната дружба, където членува лицето, при предварително уведомяване и в негово присъствие. Следователно съгласно устава изключване няма.

3. Обръщаме внимание, че е направен опит да се изключи практически цялата Национална контролна комисия /НКК/, която съгласно устава се избира от конгрес и е отговорна само пред конгрес.

Съгласно чл.15, ал.1 от устава "НКК следи за спазването на устава, изпълнението на програмата и финансовата отчетност на всички членове и органи на съюза”.

Що се отнася до председателя на НКК г-н Павел Узунов, заявяваме: На учредителния конгрес, проведен на 29 март 1992 г., двама души бяха избрани персонално: председателят на съюза и председателят на НКК.

4. А колкото до "излючените” членове на Националния съвет и Изпълнителния съвет, то чл.13, ал.2 от устава предвижда процедура, която също не е спазена.

При наличието на такива ясни и категорични текстове в устава е най-малкото удивително как могат да си позволят някои представители на ИС и СГР да вземат решение за изключване на членове на съюза, в това число на членове на НКС, НС и ИС.

Изложените груби нарушения и потъпкване на устава още веднъж потвърждават необходимостта от незабавно свикване на извънреден конгрес на БЗНС-Н.Петков в СДС!

София, 25 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет и до средства за масова информация.

На 29 май 1993 г. вестник "Дума” публикува съобщение, че Конгресът на Западните български покрайнини в бивша Югославия настоява населението им да бъде поставено под общото управление на Република Словения и Република Хърватско с мотивировката, че частите от бившите Кюстендилска, Трънска, Царибродска и Кулска околии, населени и днес с българи, са законно наследство на Хърватска и Словенска република. За съжаление досега всички български правителства си правят оглушки пред сръбската асимилация в тези чисто български земи под предлог за запазването на добросъседски отношения. Тази теза не издържа никаква критика. Днес, когато почти е разрушена изкуствено създадената Югославска империя, когато вече не е в сила несправедливият Ньойски договор, когато Хърватско, Словения, Македония и Босна с Херцеговина фактически се откъснаха и се обособиха в самостоятелни държави, е логично това да стане и със Западните покрайнини. Те трябва по мирен начин чрез ООН да бъдат върнати към родината си България. Към Западните покрайнини по Ньойския договор от България бе откъсната и Струмишка околия.

Българската комунистическа партия няма претенции към чужди земи и чуждо население, но никога няма да се съгласи в края на XX век, когато са разрушени колониалните системи, българи да пъшкат под чуждо робство. БКП не е за разпалване на конфликти където и да било по света. БКП е за мирно решаване на всички спорни въпроси.

Въпросът със Западните покрайнини никак не е спорен. За цял свят е пределно ясно, че това са поробени български земи по силата на репресивния Ньойски договор.

Предлагаме правителството на България да постави въпроса пред ООН за освобождаването по мирен начин на тези чисто български земи и за присъединяването им към България.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП:

Владимир Спасов

София, 31 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СТОЛИЧНАТА СИНДИКАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА ПРИЕТАТА ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПОПРАВКА В ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Обръщаме се към Вас крайно обезпокоени от всекидневната реставрация на комунизма и унищожаването на малкото демократични закони, приети след 10 ноември 1989 г. от Народното събрание. Новото парламентарно мнозинство начело с БСП /БКП/ гласува корекции на Закона за земята и земеползването, които коренно го променят. Столичната синдикална организация на Националния професионален съюз настоява да упражните правото си на вето върху гласуваната поправка и връщането й за преразглеждане в Народното събрание, както и за ускорено връщане на земята в реални граници.

Ние подкрепяме справедливите искания на БЗНС - Никола Петков в СДС, на обединения БЗНС и на всички ощетени от комунистическите креатури в българското село.

Надяваме се, Г-н Президент, че разумът ще надделее над политическите Ви пристрастия и ще изпълните достойно Вашия дълг на президент на Република България.

София, 27 май 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КС НА ССО - НПС:

В.Борисов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ "ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, ДЪРЖАВАТА И ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ" НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК.

ВЪВЕДЕНИЕ

Страната ни е обхваната от икономическа, политическа и духовна криза. Гражданското общество е разделено на враждуващи лагери.

Когато една партия или коалиция от партии се обявява за всеобщ представител и спасител, демокрацията се изражда в олигархия.

Реалната демокрация е в самоуправлението на гражданското общество, в противовес на неговото управление чрез налагане господството на една или друга част от обществото, която узаконява своите интереси чрез държавните институции.

Партиите, които се изредиха на власт, не можаха да обединят гражданското общество за постигане на общонационални интереси. Държавните институции, като не намериха верния път за изхода от кризата, стават жертва на собствената си политика. Тази политика води до изостряне на кризата и до открити конфликти в обществото.

Единственият изход е в политика, провеждана в интерес на гражданското общество. Единството на гражданското общество е социалната основа за неговото развитие. Българският бизнес блок, като се ръководи от основния принцип на конституцията, че всички партии и държавни институции са длъжни в действията си да се ръководят от интересите на народа, смята че спасението на България е в сплотяването на гражданското общество, защитено от държавата и нейните институции.

Без сплотяване на гражданското общество, независимо от социалните, политическите, етническите и религиозните различия, без творческите усилия на целокупното гражданско общество, не са възможни преодоляването на кризата и преходът към нормално пазарно стопанство.

Поучен от историята, разочарован от досегашните резултати от политиката на парламентарното мнозинство и държавните институции, БББ предлага принципи за отношенията между държавата, държавните институции и гражданското общество, изградени на основните демократични критерии.

І. OCHOBHИ ЦЕННОСТИ

Българският бизнес блок отстоява основните ценности свобода, солидарност и справедливост. Нашето разбиране за човека и неговото достойнство е основа и мащаб на политиката на БББ.

Те дават насоките и целите на нашите политически действия. Основните ценности не служат на политиката на една партия, а на хората и на обществото като цяло. Тяхното практическо осъществяване е дело на свободните граждани и на демократични решения.

Обвързаната с нравствени цели и достъпна за контрол политика, ориентирана към основни критерии, създава възможност за необходимото уравновесяване на интересите и за обновяване. По този начин тя осигурява на човека предпоставки за свободно и отговорно разгръщане на неговата личност. БББ активно ще работи, за да дойде по-бързо времето, когато всеки български гражданин ще може да каже: "Аз съм свободен човек в свободна страна."

Нашите основни ценности изискват икономически строй, в който хората да се разгръщат свободно и самоотговорно. Принципът за разделение на властта е определящ както за социалното пазарно стопанство, така и за демократичната държава и плуралистичния строй.

За определянето на демокрацията като организационна форма на държавата отговаря приемането на пазара като организационна форма на икономиката.

СВОБОДА

Всеки човек се ражда свободен.

Който иска свобода за себе си, той трябва да признава свободата и на другия. Свободата на другия обуславя и ограничава собствената свобода. Свободата обхваща права и задължения. Задачата на политиката е да осигурява на човека необходимата свобода за действие.

Свободното разгръщане на личността се гради на основата на възможно по-справедливо разпределени шансове и блага. Частната собственост разширява границите на свободата на отделния човек за лично и отговорно изграждане на живота му.

Държавата трябва да се откаже от поемане на редица делови задачи, които може да изпълни отделният човек или гражданските сдружения. БББ ще се бори за разширяване на свободното пространство на гражданите и против намесата на държавата в него.

Свободата се осъществява чрез самоотговорност и съотговорност. Който е свободен, има задължението да се застъпва за свободата на онези, на които тя е отнета противоправно. Само който е свободен, може да носи отговорност, и само който действа отговорно, запазва шанса на свободата.

Правото, което пази личното достойнство на човека, гарантира свободата. То регулира организирания съвместен живот на хората в лоното на свободата.

СОЛИДАРНОСТ

Солидарността свързва хората помежду им и е основа на всяко общество. Тя е израз на социалната природа на човека.

Солидарността характеризира взаимоотношенията между общността и отделния индивид. Общността се застъпва за отделния член. Той има право на лична подкрепа и помощ. Това е неговото право на солидарност. Индивидът също се застъпва за общността. Това е неговото задължение за солидарност.

Социалното осигуряване почива на принципите на солидарността. Задружно се поемат рисковете, с които отделният човек не може да се справи сам. Солидарността пречи на злоупотребата със социално осигуряване.

Солидарността и подкрепата са свързани. Държавата трябва да улеснява и поощрява частната инициатива и отговорното самоподпомагане на отделните граждани в рамките на връзможното. Груповата солидарност може да създава шансове за свобода и да ги пази. Тя има своето особено основание в прехода към демократично държавно устройство и пазарно стопанство.

СПРАВЕДЛИВОСТ

Основа на справедливостта е равенството на всички хора в тяхното достойнство и свобода. Справедливостта означава еднакво право за всички.

Правото предпазва от произвол и злоупотреба с властта. Правото прави възможна свободата и за слабите.

Справедливостта дава на всеки еднакъв шанс да се разгърне свободно и да поеме отговорност за себе си и за другите.

Справедливостта на шансовете е необходимо допълнение на равенството пред правото. То трябва да дава възможност на всеки при еднаква свобода да разгръща своите възможности по начин, съответстващ на своеобразието на личността му като човек. Справедливостта на шансовете се разпростира също така върху изявата на мнения и съотговорност.

Който иска да направи хората равни, отрича тяхната отговорна същност, създадена за свободно самоопределение.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТИ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 22 ОКТОМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.

V. УСТРОЙСТВО

Чл.8 /1/ Органи на сдружението
1. Национална конференция.
2. Управителен съвет и Национален съвет.
3. Контролен съвет.

Чл.9 /1/ Националната конференция е върховен орган на сдружението.
/2/ НК определя стратегията на гражданските комитети и решава всички въпроси, отнасящи се до дейността и организацията на сдружението.

Чл. 10 /1/ В компетентността на НК е:
1. Прекратяване или сливане на сдружението.
2. Определяне размера на членския внос.
3. Изменение на устава на сдружението.
4. Прекратяване на членството в случаите, предвидени в закона и настоящия устав.
5. Избира органите на сдружението: председател, зам.-председател и членове на Управителния съвет /УС/; председател и членове на Контролния съвет /КС/.
6. Председателят и зам.-председателят на УС се избират с тайно гласуване.

Чл.11. НК се свиква на редовни или извънредни сесии най-малко един път в годината по инициатива на Управителния съвет, Контролния съвет или по искане на 1/10 от членовете на сдружението, които представляват най-малко 20 общински организации.

Чл.12 /1/ Делегати за НК - по един представител от всеки местен ГК или по един на всеки 10 членове, избрани на общо събрание на съответните общински или местни ГК с явно гласуване и обикновено мнозинство.
/2/ Сесиите на НК се провеждат при наличието най-малко на половината плюс един от делегатите.
/3/ Датата, часът, мястото на провеждане и дневният ред на сесиите се съобщават заедно с писмена покана за участие в нея и с обявление, поставено на видно място в седалището на сдружението най-малко две седмици предварително.
/4/ Ако на обявената сесия не се появят нужното число делегати, тя се отлага с един час по-късно при същия дневен ред и се счита за законна, ако се явят половината плюс един.
/5/ Ако поради липса на кворум обявената сесия не се проведе, органът, който я е свикал, подготвя нова сесия най-късно до един месец.

Чл.13 /1/ Всеки делегат има право на глас.
/2/ Не се допуска гласуване с пълномощия.
/3/ НК взема решенията си с обикновено мнозинство от гласовете на всички присъстващи при откриването делегати.
/4/ Въпроси, свързани с измененията на устава, прекратяването на сдружението или сливането му с друго, се решават с необходимото мнозинство от две трети от всички присъстващи при откриването делегати.
/5/ По въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и надлежно оповестени, не могат да се вземат решения.

УПРАВИТЕЛЕН И НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ

Чл.14 /1/ Управителният съвет е постоянно действащ оперативен орган на сдружението. Избира се за срок от една година. Състои се от девет души. Отчита се пред Националната конференция.
/2/ Заседанията на УС и НС се провеждат два пъти в месеца. На тях по право присъства Националният съвет на ГК или представители, упълномощени от регионалните граждански комитети.
/3/ При гласуване освен членове на УС всеки регионален ГК има право на един глас.
/4/ Решенията се вземат:
1. С квалифицирано мнозинство (2/3) от членовете на УС - ако присъстващите членове на УС и НС са по-малко от 12 души.
2. С обикновено мнозинство (50% + 1) от присъстващите членове на УС и НС, ако те са 12 или повече души.
/5/ Заседанията са редовни, ако присъстват 2/3 от членовете на УС.
/6/ Ако при гласуване се получат равен брой "за" и "против", решаващ е гласът на председателя.
/7/ УС е длъжен да уведомява писмено ръководствата на регионалните ГК за датата, часа и мястото на провежданите заседания най-малко 10 дни предварително.
/8/ УС си избира секретар и касиер.
/9/ Председателят на УС ръководи дейността му и представлява сдружението съгласно настоящия устав.
/10/ До избирането на нов УС старият продължава да изпълнява своите функции.
/11/ Националният съвет на ГК не може да взема решения без участието на УС.
/12/ Управителният съвет на ГК няма право да взема решения по особено важни въпроси без участието на НС.
/13/ При спор за особената важност на определени въпроси УС и НС се отнасят до Контролния съвет. Ако решението му не ги удовлетвори, се прави запитване до всички общински организации.

Чл.15 /1/ Управителният и Националният съвет:
1. Осъществяват обща координация и организират дейността на сдружението.
2. Изготвят и предлагат на Националната конференция годишни и перспективни планове на сдружението.
3. Организират събирането на финансови средства и целесъобразното им изразходване.

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ

Чл.16 /1/ Контролният съвет осъществява контролни и надзорни функции върху дейността на УС и НС. Състои се от пет души.
/2/ Председателят и членовете на КС се избират от Националната конференция за срок от една година.

Чл.17 /1/ Контролен съвет:
1. Контролира дейността на УС и НС.
2. Участва в заседанията на УС и НС. Членовете му имат право на съвещателен глас.
3. Извършва ежегодни и извънредни проверки на финансовото състояние на сдружението.
4. Отчита се пред НК най-малко веднъж в годината.
5. Свиква извънредни сесии на НК.
6. Взема решения с 4/5 от броя на членовете.

VI. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.18 /1/ Ръководствата на всички равнища се избират за срок от една година и за не повече от два мандата.
/2/ В ръководствата на ГК от всички равнища не могат да участват членове на други партии и организации, както и бивши членове на БКП /БСП/.
/3/ Заседанията на ръководствата на ГК от всички равнища /с изключение на УС, НС и КС/ се провеждат по следния начин:
1. Заседанията са редовни, ако присъстват 2/3 от членовете на съответното ръководство.
2. Решенията се вземат с 2/3 от броя на членовете на съответното ръководство.
/4/ Членовете на УС, КС и НС на Гражданските комитети на СДС предявяват свидетелства за съдимост и попълват бланки с данни за себе си и клетвена декларация.

VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

& 1. Сдружението се създава за неопределен срок на действие.

& 2. Сдружението притежава печат с надпис по периферията - Граждански комитети, в средата - стилизиран образ на човек.

& 3. Сдружението се представлява от председателя на УС, неговият подпис е скрепен с печата на сдружението.

& 4. За всички въпроси, неуредени с настоящия Устав, се прилага действащото законодателство.

Настоящият устав е приет на Учредително събрание на сдружението, състояло се на 22 октомври 1992 год. в град София.

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:00    
01.06.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                          Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!