София, 1 април 1993 година
Брой 63 /850/
Главен редактор: Стефан Господинов
София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", СЪСТОЯЛ СЕ НА 29-30 МАРТ 1993 Г. В ПЛОВДИВ, ПО ВЪПРОСА ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ.
След като се запозна обстойно с проектодокументите на Нов съюз за демокрация, отчитайки добрите взаимоотношения между конфедерацията и ДПС и изхождайки от обективната политическа ситуация и реалните съотношения в политическото пространство на Република България, Конфедеративният съвет на КТ "Подкрепа"
Р Е Ш И:
1. Упълномощава Изпълнителния съвет:
- Да продължи и разшири редовните контакти с Движението за права и свободи.
- Изпълнителният съвет да влезе в редовни контакти и проведе разговори с упълномощени представители на Нов съюз за демокрация, като за следващия Конфедеративен съвет анализира и докладва състоянието на това политическо формирование и предложи концепция за бъдещите взаимоотношения с него.
- В случай, че СДС преосмисли своята подчертано антисиндикална политика, упълномощава Изпълнителния съвет да провежда редовни консултации с упълномощени представители на СДС, ако контакти в тази посока бъдат потърсени. Особено внимание да се обърне на становищата на политическите партии по социално-икономическите проблеми, които засягат конфедерацията.
2. Изпълнителният съвет да запознае Конфедеративния съвет с резултатите от проведените консултации, с оглед уточняването на бъдещата стратегия на конфедерацията спрямо политическите партии.
Пловдив, 30 март 1993 г.
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА": д-р Константин Тренчев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ЗА ВНАСЯНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ПРОЕКТ ЗА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ. Документът е приет на заседание на Конфедеративния съвет на 29-30 март 1993 г. в Пловдив и е адресиран до Министерския съвет.
Вземайки предвид участието на редица висши представители на държавната администрация в управителните и надзорните съвети на дружества и фирми от държавния и частния сектор на българската икономика;
съобразявайки се с обстоятелството, че подобно съвместяване на функции в административната и икономическата сфера на обществения живот създава благоприятна почва за развитието на корупция и други негативни явления;
и позовавайки се на опита, залегнал в законодателството на редица страни с развита демокрация,
КОНФЕДЕРАТИВНИЯТ СЪВЕТ НА КТ "ПОДКРЕПА"
НАСТОЯВА:
В най-кратки срокове Министерският съвет да разгледа внесените от месеци проекти на Закон за държавния служител и да осъществи своята законодателна инициатива, като внесе в Народното събрание съгласуван и одобрен от социалните партньори проект.
Пловдив, 30 март 1993 г.
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА": д-р Константин Тренчев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "СРЕЩУ ИНФИЛТРАТИТЕ В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ" НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ.
В изпълнение на решенията на Петата национална конференция на Съюза на демократичните сили /СДС/ от 13 и 14 март 1993 г., чийто съответен текст бе приет по предложение на Радикалдемократическата партия /РДП/, Изпълнителният комитет на РДП реши:
Недопустимо е занапред ръководни длъжности в общинските, градските, регионалните и националните структури на РДП да се заемат от бивши членове на БКП - БСП, членове на ръководства на казионни организации /включително ДКМС/, служители на бившата Държавна сигурност, както и деца на така наречените "активни борци против фашизма и капитализма", които не са се отказали от привилегиите си.
Настоящото решение на ИК на РДП е валидно до редовния III конгрес на РДП, когато ще бъде подновено, разгледано и уставно решено.
Според ИК на РДП тази превантивна мярка се налага като извънредна, поради масовото инфилтриране на бивши комунисти и агенти в структурите на партиите и организациите в СДС, застрашаващо демократичното развитие на страната.
София, 30 март 1993 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНОТО ДРУЖЕСТВО НА ЖЕНИТЕ, КОИТО ЧЛЕНУВАТ В ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ /27 И 28 МАРТ 1993 Г., ВАРНА/.
След анализ на политическата ситуация в България Управителният съвет заявява:
В настоящия политически момент на рекомунизация в страната и на все по-утвърждаващ се личен режим на президента Желю Желев правителството на Любен Беров води България към икономическа разруха, социална и политическа нестабилност и международна изолация.
Националното дружество на жените, членуващи в Демократическата партия, застъпва основните християнски и морални принципи за защита на човешкото достойнство, семейството и децата, за свободата и закрилата на културното наследство на България и за укрепването на мира.
Националното дружество на жените, членуващи в Демократическата партия, ще сътрудничи с всички жени в страната за победата на демокрацията.
Националното дружество на жените, членуващи в Демократическата партия, настоява пред световната общественост да се прекрати нарушаването на човешките права на децата и жените в бивша Република Югославия.
Варна, 28 март 1993 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ ОТ ИНИЦИАТИВЕН СЪБОР КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" С ЦЕЛ ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ И ДЕМОКРАТИЧНОТО ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРИЯ.
ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ,
БРАТЯ И СЕСТРИ СЪНАРОДНИЦИ,
След 45 години болшевизация и след 3 години еуфорични словонатрупвания за демокрация народът ни продължава да затъва в икономическо, социално и бездуховно тресавище с безперспективност и обреченост. Тоталното обедняване на населението и спекулативното противо- и задзаконно обогатяване на отделни лица и групи е безпрецедентно и нямащо нищо общо с принципите на пазарната икономика. Нарастващият икономически хаос, а от това и на социалната аномалия са извори и на политическа нетърпимост, и на противопоставяне, и на безпримерна конфронтация не само между партизанстващи формации, но, което е и най-гибелното, на омерзението между българските граждани!
За най-голямо съжаление в този апокалиптичен водовържеж са увлечени както генетично най-надеждните, така и потенциално най-многобройните защитници и генератори на българщината - привържениците на хилядолетната ни монархическа институция! Но най-малко още толкова на брой са и гражданските непартийни формации, които в еуфоричната инерция участват с партийни пристрастия в тоталната конфронтация. Куриозното и абсурдното е, че всички тези стотици формации са потенциално доминирани от хората с монархически възгледи, тоест, от жаравата на българщината, тлееща под конюнктурната републиканска "пепел".
Националната политическа панорама се допълва и с 31 монархически формации с регионален актив в културно-историческата сфера. Само една-две от тях, са с политическа регистрация, но все още без национално значение. Опитите, които се правят за обединяване в коалиции, федерации, съюзи и други групировки, остават без сериозни и трайни резултати, защото се използва шаблонът на партийната структура, в която лидерството е издигнато в култ, и се обслужват най-вече вождистки и партийни интереси за сметка и във вреда на общонационалните, на българските интереси. А в конкретния случай - и във вреда на монархическата кауза, която няма алтернатива по съхраняването на българщината и за спасяването и оцеляването ни като народ със собствен и значим принос в световната цивилизация. Трябва да припомним и волята, и съвета на Н.В.цар Симеон II, че на България не е нужна монархическа партия, нито комбинативни палиативни "навързвания" в коалиции, федерации, съюзи и прочие политикоспекулативни мимикриращи сдружения. На България сега е нужно единение, общонародно, национално, непартийно и надпартийно и най-вече единение персонално между всички, които зачитат достойнствата на монархическото начало. Защото монархическата институция е доказала в хилядолетната си история, че е с неоспорим авторитет и приоритет по постигане на патриотична и демократична консолидация в гражданските среди. А от гледище на текущия, на днешния ден имаме достатъчно доказателства, че за преобладаващия брой българи Н.В.Симеон II е свиден и нужен не само защото е законен конституционен цар на българите, а и заради това, че през целия си изгнанически живот доказа и продължава да доказва неуморимостта си чрез труд и дела да работи и защитава българската кауза. Нещо повече, той, царят на българите Симеон II, се "настани" в сърцата и в ума ни с изключителния си интелект и ерудираност, с генетичната си демократичност, предадена от баща на син.
ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ,
БРАТЯ И СЕСТРИ СЪНАРОДНИЦИ,
Съобразявайки се с всички горепосочени факти и осъзнавайки отговорността си като следовници на нашите предци, съумели да опазят и съхранят българщината в трудни за държавата ни дни, ние сме в законното си право да изискваме възстановяване на Търновската конституция и на 1265-годишната Монархическа институция, поради което ви
ПРИЗОВАВАМЕ:
чрез законни, мирни и цивилизовани средства да единодействаме за отменяне на референдума-фарс от 1946 година, чрез което ще се изчисти пътят пред Н.В.цар Симеон II да встъпи в конституционното си право - суверен на Българската държава!
За да постигнем това, е необходимо не да се коалираме, не да се съюзяваме, не да скалъпваме "рамкови" споразумения между отделни формации.
За да възстановим хилядолетното си статукво, е необходимо единствено и главно да се слеем персонално, лично, да постигнем личностно единение в общо национално движение за възстановяване конституционното държавно устройство на България, такова, каквото бе към 8 септември 1944 година!
Ние не изискваме разформируването на съществуващите монархически формации! Ние призоваваме членовете на тези формации персонално, индивидуално да се влеят в Националното движение! Ние не изискваме разформируването и на политическите, и на гражданските формации. Но призоваваме техните членове, които приемат нашата цел, да се влеят персонално в Националното движение! Ние очакваме и всички безпартийни, и всички неопетнени с криминални и тоталитарни престъпления българи!
Националното движение "Царство България" си поставя историческата мисия в следващите избори за Народно събрание да излезе с единна избирателна листа, в която да фигурират не монархически формации, а личности, които ще получат народното доверие, за да пледират от най-високата трибуна - българския парламент, за възстановяване на Търновската конституция, за възстановяване на Царство България!
ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ, БРАТЯ И СЕСТРИ СЪНАРОДНИЦИ, НИЕ ВИ ОЧАКВАМЕ!
ОТ ИМЕТО НА ИНИЦИАТИВНИЯ СЪБОР:
Владимир Никифоров, Георги Цветков, Надя Янкова, Борис Тончев, Иван Петров, Александър Садовски /всички от Движение за връщане на Н.В.цар Симеон II/, Димитър Саръиванов /от Съюз на индустриалците в България/, Йордан Садовски /от Общество "Независима Украйна"/, Васил Касабов /от Монархическия клуб в гр.Сандански/, Сталю Сталев /от Царски клуб "Горна Джумая" в Благоевград/, Петър Цанев, Иван Хаджиев /всички от Движение за Конституционна монархия в гр. В.Търново/, Петър Лазаров /от монархистите в гр.Гълъбово, инж.Угрин Костов /от монархистите в гр.Сандански/.
НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ!
Молим всички, които ЛИЧНО приемат инициативния ни призив за учредяване на Национално движение "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ", да ни информират писмено, чрез подаване на адресните си данни, телефони, точното си име и фамилия, и саморъчен подпис на адрес: СОФИЯ /Ц/ 1000, ПК 1172.
София, март 1993 год.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ЗАДАЧИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ", ПРОЧЕТЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП ЖАН ВИДЕНОВ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ /27-28 МАРТ 1993 Г., СОФИЯ/.
Въпросът за предсрочните избори
Страната се нуждае от нова политика, която да разреши острите проблеми на обществото. От нейния успех или неуспех зависи съдбата на всяко правителство, а оттам и на парламента. Кризата води до бързо износване на кабинетите, скъсява живота на парламентите, вдига социалната цена на прехода, стимулира недоволството от бавните положителни промени и обективно приближава предсрочните парламентарни избори. В следващите месеци в полза на тази тенденция ще работи все по-активно и СДС, налагайки деструктивната си екстремистка линия, експлоатирайки все по-цинично крайния популизъм. При тези условия БСП не може да се представя за безпомощен страничен наблюдател на това развитие - не само защото практически държи ключа към изборите, но и защото няма никакви основания априорно да ги изключва.
Повърхностни и неаргументирани са твърденията, че изборите щели да спрат реформата. Не става дума за избори по никое време, на всяка цена и без оглед на резултата. Изборите като израз на общественото отчаяние са безсмислени. Но когато изразяват обществената надежда и увереност за промяна към по-добро, са напълно естествени и приемливи. За това са нужни: яснота в обществото за противоречията, които само избори могат да разрешат; воля за промяна; реални алтернативи за разрешаване проблемите на страната; политически конфигурации, способни да формират нужното на страната правителство. В това свое разбиране БСП коренно се различава от СДС и най-категорично отхвърля опитите за идентифициране на двата подхода.
В ситуация на реална плуралистична конкуренция предсрочните избори не са преждевременни. Те са шанс за истинско и трайно разрешаване на политическата криза и за отстраняване на абсурдите в управлението, заложени още с т. нар. "изборна победа на СДС". И то чрез демократичния вот на избирателите, а не чрез комбинации в парламента.
Разбира се, реална е опасността и един следващ парламент да се окаже неспособен да излъчи нужното на страната правителство. Това би довело до остро обществено разочарование от конституционализма, парламентаризма и плурализма въобще. При сегашните крайно динамични и неясни политически конфигурации все още не се очертават реални парламентарни съотношения, при които БСП и нейните коалиционни партньори да са част от по-широко, стабилно и трайно управляващо мнозинство.
Изброяването на възможните аргументи "за" и "против" стимулирането на неизбежните предсрочни избори може да продължи. Те трябва да се оценяват във всяка конкретна ситуация: според интересите, ценностите и гражданските права на нашите избиратели; според приоритетите на външната и вътрешната сигурност и суверенитета на страната; според нашата принципна позиция за възможните изходи от политическата криза - отказ от конфронтация и търсене на национално съгласие за нужната на страната политика - или предсрочни парламентарни избори.
Промяната на партията
Важен етап от промяната в БСП бяха отчетите и изборите в партията. Те се проведоха в необичайна и сложна обстановка. Сериозни бяха опасенията, че в условията на брутален натиск срещу партията те могат да станат повод за отлив от активна партийна ангажираност и разруха на партийните структури. Периодът на отчетите и изборите се характеризира с остър дискомфорт в живота на партията, предизвикан не на последно място и от тежките несгоди на кризата, засягащи болезнено огромна част от нейните членове и симпатизанти. Започнахме в период, когато партията бе целенасочено и брутално изтласквана от активната зона на обществения живот с цялата мощ на действащата по политическа поръчка държавна машина. По-голямата част от събранията и конференциите се състояха в условията на продължителна, остра и динамична правителствена криза. Отчетите и изборите приключиха в момент, когато партията е лидираща политическа сила в парламента с растящи възможности за влияние върху изпълнителната власт.
Сложността на анализа в подобна ситуация е очевидна. Допълнителни затруднения предизвикаха редица отгласи от по-близкото и по-далечното минало на партията: неизживеният управленски синдром и неясната опозиционност; негативната инерция в работата със синдикатите, младежта и работниците; рецидивите на централизма и неумението да се води местна политика.
Въпреки тези трудности отчетите и изборите станаха сериозен факт в живота на партията, не останаха незабелязани и в обществото. Техните най-важни резултати се свеждат до следното:
1. Дори и в тези най-тежки условия БСП се оказа политически стабилна, морално укрепнала, изживяла голяма част от комплексите за колективна вина, преодоляла страха и вцепенението.
2. БСП показа, че е способна на ефективно политическо действие и без непосредствената приложна точка на парламентарните или местни избори.
3. При засилената критичност към партийните ръководства, към способността за действие на партийните организации, към дейността в централните и местните органи на властта, към състоянието на партийния печат, към организационните, идейните и пропагандните пропуски, партията прояви много по-голям прагматизъм, балансираност и търпимост в дискусиите от когато и да било.
4. Отчетите и изборите показаха недвусмислено, че партията настоява не само за ефективни политически действия в реализация на нейната линия и за прагматични разработки за нашата алтернатива в прехода, но и за повече идейна яснота по основните характеристики на демократическия социализъм и съвременната левица. Очевидно конференцията е длъжна критично да оцени досегашния ход на идейната дискусия в БСП и да й даде тласък за подготовката на новия програмен проект на партията до следващия редовен конгрес.
Членският състав и организационните структури на БСП
Към края на миналата година БСП наброяваше 380 хиляди отчетени членове при 10 хиляди основни партийни организации в цялата страна, при лидиращо положение в парламента и в болшинството от местните органи на властта, при стабилни позиции в електоралните нагласи на хората. Силно е присъствието на интелигенцията в БСП. В нея членуват повече от 100 хиляди висшисти, 500 доктори на науките, 2000 кандидати на науките, много изтъкнати представители на културата.
В същото време за около година и половина БСП е намаляла със 100 хиляди души, а основните й организации - с 3 хиляди, главно по интереси. В някои общини от смесените райони партийните структури са символични. Това са факти, които налагат нееднозначна оценка на състоянието на членския състав и организационните структури на БСП.
От членовете на партията 60 на сто са хора в активна житейска възраст - до 60 години. Но през последната година и половина силно намаляха в абсолютно и относително изражение членовете на БСП от сферите на най-голяма социална активност - младите хора до 35 г., работниците, селяните, интелигенцията, служещите и учещите. Увеличи се, макар и незначително, делът на безработните, пенсионерите и частните предприемачи. Очевидното обяснение на това явление - непосилните за трудещите се тежести на кризата; страхът от уволнения по политически причини; общото бягство от политиката - е абсолютно вярно, но недостатъчно. След като при такава динамика на членския състав и организационната структура на партията нейното политическо влияние се запазва и засилва, явно проблемът не е в членството, а в същността на партийната работа. Тя трябва да е най-активна там, където протичат водещите обществени процеси - производството, администрацията, образованието, науката и културата. И то по начин, произтичащ от тези процеси.
Пряко свързано с този проблем е тревожното състояние на партийните организации по интереси. Очевидно без активно участие в решаването на синдикалните, социалните и професионалните проблеми на своите колективи тези организации губят смисъл на съществуване и загиват. Закриването и преструктурирането на стотици предприятия, многомесечните отпуски ерозират организациите по интереси, а техните членове не намират адекватната форма за повторно приобщаване към партийния живот в новия си нелек статус на постоянно или временно безработни. Причините следва да се търсят и в обективните трудности за организиран партиен живот в селата, в смесените и планинските райони.
В партията като цяло не се дооценява приемът на млади членове и привличането на млади симпатизанти като най-важно условие за своето политическо, кадрово и организационно възпроизводство. Остават открити въпросите за присъствието на младежката тема в партийната работа, за участието на младите хора в политическата дейност на всички нива, за младежкия стил в политическото поведение на партията. Тези проблеми не се свеждат само до състоянието на младежките организации, които са в съюз или гравитират към БСП. Става дума за мястото на младежта в самата партия и това е въпрос, за разрешаването на който конференцията е длъжна да даде определен тласък. Партията трябва да получи доверието на младите и предприемчивите, на трудещите се от града и селото, защото така ще осигури здравата опора и надеждните гаранции на своите идеи и програми.
Специално следва да се постави въпросът за мотивацията за членство в БСП. Може определено да се каже, че членството в БСП по користни подбуди е вече минало. Нещо повече, през изтеклата година и половина то стана до голяма степен въпрос на лична смелост. Мотивите за членство в БСП са вече качествено различни и до голяма степен гарантират превръщането й в нова партия. Това, което ни предстои, е изграждането на мотивация за съпричастие към БСП и на хората в активна творческа възраст, в които е бъдещето и на гражданското общество, и на партията.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 1 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА 20 МАРТ 1993 Г. ВЪВ ВАРНА.
Българската работническо-селска партия /БРСП/ е партия на работниците от града и селото и на останалите трудещи се в Република България, експлоатирани от буржоазията. Тя е техен ръководител и организатор в борбата за работнически /пролетарски/ социализъм. В своята дейност партията се ръководи от марксистко-ленинската теория, разглежда я като отворена система и използвайки творчески подход, прилага нейните основни принципи в зависимост от променящите се политически и икономически реалности.
Тя излезе на сцената на политическия живот, когато в страната ни се води открита борба за реставрация на частнособственическия капитализъм.
Партията рязко осъжда дребнобуржоазния опортюнистически уклон, провеждан от БКП след Априлския пленум 1956 година, довел до спиране развитието на революцията от народнодемократична в социалистическа и на обществения строй от държавен капитализъм в социализъм.
БРСП ще се бори за установяване власт на работническата класа, която може да гарантира пролетарската демокрация като висша форма на демокрация, и изграждане на Република България като държава на работническия /пролетарския/ социализъм. Партията е убедена, че единствено пролетарската демокрация при работническия социализъм ще премахне основата на етнически вражди, расова дискриминация, национализъм и шовинизъм. Тя е за солидарност с всички работници и останали трудещи се по света, за мир и разбирателство.
Партията приема диалектическия принцип, че има ли антагонистически класи, има и класова борба в защита на неоправданите слоеве от народа.
В своята политическа дейност партията ще използва само мирни и демократични средства, като спазва най-точно конституцията и законите на страната, и ще търси уставна отговорност от всеки неин член, нарушил конституцията и законите на страната.
Р А З Д Е Л П Ъ Р В И
ЧЛЕНОВЕ НА ПАРТИЯТА, ТЕХНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА
Чл. 1. а/ Член на партията може да бъде всеки гражданин на Република България, навършил 18 години, който признава Устава и Програмата на партията, членува в една от партийните организации и редовно плаща членския си внос.
б/ Забранява се приемането в партията на лица, които в стопанската си дейност ползват наемен труд, както и на лица, служили или сътрудничели преди и сега на специалните служби и на останалия апарат за насилие. Изключение - само по решение на Националния комитет.
Чл.2. Всеки член на партията е длъжен:
а/ Да работи за повишаване на своята политическа култура.
б/ Да съблюдава партийната дисциплина, да участва активно в политическия живот на партията и да провежда на дело нейната политика и решения.
в/ Да се намесва активно, когато партиен член не спазва партийната дисциплина и нарушава партийната етика, морал и единство.
г/ Да разширява и заздравява връзките си с широките народни маси и своевременно да се отзовава с грижа към нуждите на трудовия народ,
д/ Да бъде честен и искрен пред народа и партията.
е/ Да води безпощадна борба срещу опитите за разцепление, фракционност, двуличие, вождизъм и други явления, които биха нанесли вреда на партията.
ж/ Член на партията няма право да членува в други политически партии.
Чл. 3. Всеки член на БРСП има право:
а/ Да участва в свободното и делово обсъждане на въпросите на партийната политика както на партийни събрания, така и в партийния печат.
б/ Да се изказва свободно на партийни събрания за дейността на който и да е партиен работник, ръководство и организация, да критикува грешките и слабостите независимо от това кой ги е допуснал и какъв пост заема в партията.
в/ Да участва в изборите за ръководни органи на партията и сам да бъде избиран в тях.
Забранява се на бивши ръководни партийно-административни кадри /номенклатурчици/ да заемат ръководни длъжности в партията в продължение на пет, а за низови длъжности - на три години от датата на постъпването им в партията. Изключения - само по решение на Националния комитет.
г/ Да участва лично, когато се разглежда партийното му положение и се взима решение по неговата дейност, поведение и провинение.
д/ Да се обръща по всички въпроси при необходимост с молба, жалба, заявление или сигнална записка към висшите партийни органи и да иска отговор от тях.
Член 4. Встъпването в партията става само индивидуално. В партията се приемат честни и неопетнени трудови хора из средите на работническата класа, учещи се, трудова интелигенция, служещи и занаятчии.
При приемането на нови членове в партията ще се спазва класово-партийният подход.
а/ Всеки, който е навършил 18 години и желае да стане член на партията, подава молба и автобиография в съответната партийна организация, които се разглеждат в срок до един месец от датата на подаването им.
б/ Приемането се обсъжда на общо събрание на партийната организация в присъствието на кандидата. Решението влиза в сила веднага и не подлежи на утвърждаване. За приет се счита онзи кандидат, за когото са гласували повече от 50 на сто от присъстващите на събранието, а то е редовно, ако на него присъстват две трети от членовете на организацията,
в/ След приемането в партията той получава партийна книжка в срок до един месец,
г/ Всеки новоприет член на партията плаща встъпителен членски внос в размер, определен от последния конгрес, и стойността на членската книжка.
Член 5. Ако партиен член в продължение на три месеца не плати членския си внос без уважителни причини и не направи това след напомняне, се счита за доброволно напуснал партията. За случая не е необходимо вземане на решение, но ръководството на партийната организация уведомява своите членове и известява висшите партийни органи.
/Пресслужба "Куриер"/
11:00:00
01.04.1993 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
Галя Дамянова
Траянка Каличкова
Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!