1 март 1993

София, 1 март 1993 година
        Брой 41 /828/

Главен    редактор: Стефан Господинов


София, 1 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА 28 ФЕВРУАРИ 1993 ГОДИНА.


1. Приема проекта за алтернативна програма за развитие на страната и го предлага за обсъждане в обществото, партията и на Общопартийната конференция.

Комисията на Висшия партиен съвет /ВПС/ за работа по програмата да предостави своевременно на участниците в конференцията и разработките на идейни течения, отделни дейци и колективи в партията.

2. Възлага на председателя на Висшия съвет на БСП и председател на комисията на ВПС за работа по програмата Жан Виденов организацията по окончателната редакция на проектопрограмата и препоръчва на главния редактор на в. "Дума” Стефан Продев отпечатването й.

Срок - 6 март 1993 г.

3. Препоръчва на общинските съвети на БСП и на социалистическия печат да организират широка публична дискусия по програмата до провеждането на Общопартийната конференция.

София, 28 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 1 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ ЗА ПРОВЕДЕНИЯ ТРЕТИ КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.


Завърши Третият редовен конгрес на Българската демократична младеж /БДМ/. От общо 203 излъчени делегати от общинските структури и клубове на БДМ в страната присъстваха 173, от които 54 ученици и студенти.

Третият редовен конгрес на БДМ прие платформата "Социалната алтернатива и младежката предприемчивост" като идеи за дискусия за всички членове и симпатизанти на организацията. Приет е Меморандум на Българската демократична младеж, конкретизиращ исканията към изпълнителната и законодателната власт.

Делегатите преизбраха за председател на БДМ Иван Атанасов. За председател на Националната контролна комисия бе избран Любомир Стоичков, а за председател на конгреса на БДМ Данчо Главанаков.

София, 27 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 1 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ДО ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР И ДО РЪКОВОДСТВАТА НА ПАРТИИТЕ, КОИТО ЧЛЕНУВАТ В БДЦ.


УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ,

Изпращаме настоящото писмо съгласно чл.34, ал.1 от Устава на Българска партия либерали, който задължава Изпълнителното бюро да привежда в изпълнение решенията на Националния съвет.

На своето заседание на 20 февруари 1993 г. Националният съвет взе решение за напускане на Българския демократичен център. Това стана в резултат на обстойна дискусия, в която бяха отбелязани изключителните заслуги на коалицията за отстояване на центристките позиции и поведение в обстановка на ожесточено политическо противопоставяне. Същевременно категорично бе отчетен фактът, че досегашната формула, по която работихме, не дава възможност за широко обединение на партиите от демократичния център в коренно променената политическа ситуация.

Като ви благодарим за досегашното лоялно сътрудничество и в търсене на новата формула за обединяване, ви предлагаме консултации както с коалицията БДЦ, така и с отделните партии, членуващи в него.

Предварително ви уведомяваме, че такива консултации ще проведем с всички градивни центристки партии.

София, 24 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 1 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА РАЗРАБОТЕНА КОНЦЕПЦИЯ ОТ ЕКСПЕРТНА КОМИСИЯ НА ПАРТИЯТА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА.


Българската социалдемократическа партия /БСДП/ има разгърната програма за икономическата реформа в България, която обхваща и отрасловото преструктуриране на националното производство.

Енергетиката е основа на цялата национална икономика и пряко засяга бита на всеки български гражданин. Експертен екип на БСДП разработи цялостна концепция за нова организация на българската енергетика, съобразена с изискванията на пазарната икономика. Нашата алтернативна концепция предложихме на правителството на г-н Филип Димитров /с наш номер 290/ 2 декември 1992 г./, както и на правителството на проф.Любен Беров /лично на вицепремиера г-н Н.Неев/. Досега не сме получили техните становища. Междувременно кризата в енергетиката нараства застрашително. Бързото решаване на нейните проблеми ще сложи началото на отрасловото преструктуриране на цялото национално стопанство.

Като изхожда от тези съображения, Изпълнителното бюро на Българската социалдемократическа партия

ПРЕДЛАГА:

1. Представители на нашия експертен екип от отделните области на енергетиката, разработили алтернативната концепция, да бъдат включени във временната Експертна комисия към Министерския съвет, учредена на заседанието му на 23 февруари 1993 г., като им бъде дадена възможност да запознаят правителството със своите съображения.

2. По Българската национална телевизия и по Българското национално радио по инициатива на правителството да бъде организирана дискусия между двата експертни екипа, за да бъде обоснована пред обществеността политиката на правителството по проблемите на енергетиката. Въпросът е от национална важност и е в състояние да провали и най-добрите намерения, ако не му се даде широка гласност.

София, 24 февруари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСДП: д-р П.Дертлиев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 1 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ДОКОГА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЩЕ СЕ ПРИЕМАТ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ ЗАКОНИ" НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ "ЕРА-3". Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на републиката и до средствата за масова информация.


До парламентарните групи е подаден проектозакон, оформен под давлението на бившия финансов министър Костов. Проектозаконът е свързан с промяна на Закона за политическите партии и чрез отмяна на чл.20 се премахва правото им на стопанска дейност. Паралелно с посоченото се въвежда процентова бариера, според която на едни партии се опрощават финансите от държавата, а от други се изисква отново пълната им възвръщаемост. Нееднократно в Народното събрание се гласуват закони, чиято крайна цел е пълното премахване на политическия плурализъм. Подобни актове, както и посоченият, са в грубо нарушение на конституцията, Международната харта за правата на човека и принципите на политическия плурализъм и ще доведат до политическа дискриминация не само на партиите и идеите, но и на обществените групи и гласоподаватели, стоящи зад тях. А те са близо 40 процента от населението. Опрощаването на кредити за едни партии след изборна кампания, а изискване на възвръщането им от други без наличие на стопанска дейност обрича 2/3 от партиите в страната практически на липса на всякаква възможност да водят предизборна борба. Новите избори са нов избор на идеи и хора, за които трябва да съществуват еднакви права и възможности за агитирането им, а не предрешаване по същество на изборните резултати.

Никоя демократична система не трябва да изгражда подобен политически геноцид.

София, 25 февруари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗ "ЕРА-3": Славомир Цанков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 1 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ РАДИОТЕЛЕВИЗИОНЕН СИНДИКАТ, НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ТЕЛЕВИЗИОННИ РАБОТНИЦИ И НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ В БНТ.


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Управителният съвет на Националния радиотелевизионен синдикат /УС на НРТС/, Координационният съвет на Синдиката на българските телевизионни работници /КС на СБТР/ "Подкрепа" и Съюзът на българските журналисти в Българската Национална телевизия /СБЖ в БНТ/ след обсъждане на многобройните изявления по телевизията, радиото и в печата относно опасността от дестабилизация и спиране на реформата в Българската национална телевизия, заявяват следното:

1. Никога и по никакъв повод синдикалните организации не са обсъждали и приемали каквото и да е становище в подкрепа или против г-н Асен Агов.

2. Проблемите в БНТ не са от вчера и ние нееднократно сме настоявали пред Народното събрание за тяхното разрешаване.

Ето защо УС на НРТС, КС на СБТР "Подкрепа" и СБЖ в БНТ НАСТОЯВАТ:

1. Парламентарната комисия за радио и телевизия при Народното събрание най-късно до 31 март 1993 г. да одобри и да внесе за гласуване в пленарната зала Закона за телевизията и радиото.

2. До 10 март 1993 г. да бъде създадена подкомисия към Националния съвет за социално сътрудничество, на която да бъде обсъдено и прието споразумение за заетостта и заплащането на работещите в БНТ.

София, 26 февруари 1993 г.

ЗА НАЦИОНАЛЕН РАДИОТЕЛЕВИЗИОНЕН
СИНДИКАТ: Любомир Мирчев

ЗА СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ТЕЛЕВИЗИОННИ РАБОТНИЦИ
"ПОДКРЕПА": Болеслав Павлов

ЗА КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СБЖ В БНТ: Любен Димитров

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 1 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЕКРЕТАРИАТА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ЗА НУЖДАТА ОТ ЗАКОНОВА УРЕДБА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО И ЗА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ.


В преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България, в параграф 6 е записано: "До създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия /БНТ/, Българското национално радио /БНР/ и Българската телеграфна агенция /БТА/ Народното събрание осъществява правомощията, които Великото народно събрание има по отношение на тези национални институции". Специална законодателна уредба за БНТ, БНР и БТА досега няма, въпреки не във функциите на постоянната комисия по радио и телевизия в точка "а" е записано: "Подготвя и внася във Великото народно събрание законопроекти и решения, свързани с работата на телевизията и радиото".

Съюзът на българските журналисти е на мнение, че липсата на такава законова уредба създава условия за разстройване работата на националните информационни институции и ги превръща периодически в обект на политическа намеса. Резултатът е, че се спъва професионалното развитие на тези институции, пречи се на работещите в тях наши колеги да осъществяват конституционното си право на журналистическа независимост и свобода на словото, те живеят в атмосфера на постоянна несигурност.

Националните електронни медии следва да бъдат извън опеката на сменящото се политическо мнозинство в парламента. Трябва да се създаде независим обществен съвет, изграден върху професионален принцип, както е в демократичните страни по света.

Известно е, че в постоянната комисия на Народното събрание се подготвят проекти за трайна законова уредба. Но Съюзът на българските журналисти смята, че това става твърде мудно и във вреда на професията. Повече време за отлагане няма.

София, 23 февруари 1993 г.

/Пресслужба " Куриер"/


*  *  *

София, 1 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ КОМИТЕТ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" ПО ПОВОД НА ЧЕСТВАНЕТО НА ГОДИШНИНАТА ОТ ОБЕСВАНЕТО НА АПОСТОЛА.


Управителните съвети на Общобългарския комитет и фондация "Васил Левски” изразяват благодарност на всички родолюбиви граждани, обществени организации и държавни институции, на средствата за масово осведомяване за дълбокото съпричастие в общонародното поклонение пред паметта и делото на Васил Левски по повод на 120-годишнината от неговата гибел. Отново българският народ отдаде заслужена почит към Васил Левски, отново Апостола се извиси като нравствен и национален идеал за днешните и за утрешните поколения!

Същевременно ръководствата на комитета и фондацията изразяват дълбоко негодуване от опита на отделни лица и групи да използват народното преклонение пред Апостола за политически цели и партийни пристрастия. С това се опорочават не само свети чувства пред свети места, но в усилията за демократизация на българското общество се накърнява свободата и волята на гражданите за свободна изява.

Ние сме дълбоко разтревожени от посегателствата, които напоследък се извършват върху паметници, посветени на Левски и на други дейци от националната ни история. Кражби на бюста на Левски във Враца, събарянето на паметниците на Любен Каравелов и Ангел Кънчев, ограбването на музея в с.Голям Извор, Ловешко, и на още много други места са дела недостойни, които цялата наша общественост следва да осъди.

Призоваваме всички родолюбиви граждани с общи и задружни усилия да спрем тези срамни деяния, извършени от хора с дребни души и низки страсти.

Наш дълг е да опазим националните ни светини, да ги оставим за утрешния ден и за бъдещите поколения - не само като знаци и памет от миналото, но и като символи на нашата национална борба и въжделения, на вековното българско присъствие на този кръстопътен Балкан!

София, 25 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 1 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ДА ГОВОРЯ, НО КОМУ!" НА О.З. ПОЛКОВНИК ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, БИВШ НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА, ВСЕ ОЩЕ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЗАДУШЕНИЯ СЪЮЗ НА СЛЕДСТВЕНИТЕ РАБОТНИЦИ В БЪЛГАРИЯ И ДЕЙСТВАЩ АДВОКАТ ХРИСТО МИШЕВ.


Както ставаше при Тодор Живков, така и сега в уж независимата съдебна власт набързо бяха подменени ръководителите на съставните й институции, без някой от независимите съдебни магистрати да гъкне. Доколкото в съда и в прокуратурата имаше наченки на синдикално-творчески организации, те бяха ликвидирани, а Съюзът на прокурорите просто бе обезглавен, но пак никой не гъкна.

Общоизвестно е, че най-жизнената и монолитна юридическа организация бе създаденият и оглавен от мен Съюз на следствените работници в България /ССР/. Знаеше се, че ако бъда отстранен от следствената институция, този съюз ще угасне, както и стана по-късно.

За българските управници и за свободната ни журналистика се оказа нормален фактът, че нито една от трите институции не бе оглавена от човек, произлязъл от нейните среди!? Този позорен факт красноречиво крещи, че у нас няма независима съдебна система и съставляващите я люде са наплашени, потиснати, роботизирани.

За директор на Националната следствена служба /НСС/ бе натрапена госпожа Ани Крулева. Някой митивира това с обстоятелството, че тя била наблюдаващ прокурор по следствения надзор и по тази причина познавала институцията. Това ми напомня притчата за кучето, което много години наблюдавало касапина, но така и не станало касапин. Единствената му полза била, че винаги лежало сито, нахранено. Приблизително така стои въпросът между следователя, разкъсващ се зад пишещата машина, дежурствата и задържаните лица, и наблюдаващия го отстрани прокурор.

В нормалните страни се обсъждат въпроси като: Какъв е организационният замах и опитът на кандидата, съответен ли е на мащабите на длъжността, какви са управленските му качества и опит да работи с хора? Познава ли отблизо проблемите, въжделенията на хората, които ще ръководи?... Преди беше достатъчно кандидатът да е бил комсомолски или партиен работник, или кадър на Държавна сигурност, а днес се оказа достатъчно да е декларирал с няколко публични изяви партийна привързаност.

Така лидерът на ССР трябваше да застане и да опонира на бившата заместник-районна прокурорка и едва от няколко месеца прокурорка в Градска прокуратура. Зад гърба си имам 26 години следствен стаж. Разследвал съм всички видове престъпления по линия на бившата милиция /тоест без политически такива/. Бил съм специализиран следовател по особено тежки криминални престъпления, знае се, че съм един от асовете на следствието в областта на непредпазливата престъпност /всички видове транспортни престъпления, промишлени аварии и трудови злополуки, пожари, масови удавяния на хора, масови отравяния на населението, мор по добитъка и дивеча и т.н./. Знае се, че, пресметнато в работни дни, съм дал на държавата 10 години извънреден труд без заплащане или компенсиране! Знае се, че когато никой не смееше да подшушне срещу режима, аз пишех статии за безобразия в органите на МВР, протестирах срещу незаслужените привилегии на Държавна сигурност... Помни се и една национална комсомолска конференция на МВР, където от трибуната запитах хората в президиума какво всъщност вършат и защо са по щата на Държавна сигурност?... Знае се, че на 5 декември 1989 г. бях заведен под стража късно вечерта пред ръководството на тогавашното ГСУ-МВР и бях обруган и оплют като враг на "органите и партията”, защото вече създавах структури на синдикална организация и агитирах в Столично управление на МВР да сторят същото. На следващия ден се състоя публичният линч, известен като открито партийно събрание, където единодушно всички гласуваха, че ме осъждат за антипартийните ми действия. Знае се, че продължих и създадох синдиката и че всички, които ме осъдиха, встъпиха в неговите редове. Знае се също, че под натиска на синдиката ни и с проявеното разбиране на тогавашния директор на НСС съумяхме да освободим следствието от асовете на Държавна сигурност и да разформируваме три отдела на бившата ДС. Помни се също, че събранията за избори на членове на Висшия съдебен съвет бяха битка между мен и милиционерските следователи и тогавашното ръководство /особено заместниците на директора/ и силите на ДС, начело на които стоеше неизявеният дотогава Александър Новков. Това не беше битка на кариеристи, това бе сражение между две философии за функционирането и структурата на институцията. Едните бяха за чекизма и за съхраняване на неговите носители, другите бяха за абсолютната независимост и непартийност на следствието...

Многобройни са интервютата на госпожа Крулева и наблюдателният човек разбира, че тя не държи особено на точността и коректността. В последно време тя си позволи да твърди, че съм разследвал прословутото следствено дело N 55/1992 г. едва ли не на своя глава - наумил съм си, по неведоми пътища съм го грабнал от Прокуратурата на въоръжените сили и три месеца съм разследвал, без да ми е възложено! Освен че това е невъзможно, възниква въпросът за спазване на елементарна процесуална и служебна дисциплина и излиза, че аз не спазвам нито едната, нито другата. Но има и друг въпрос: Защо на Мишев с нейно знание се разрешаваше да пътува в командировки със служебен автомобил седмици наред и "беззаконието" не се забелязваше до момента, когато Мишев докладва на един от заместниците й по нейна заповед, че следствието върви успешно и вече има обнадеждаващи доказателства срещу конкретни лица от щата на бившата Държавна сигурност?

Впрочем нелепо е журналистите да свързват името ми с това дело и само с него. Делото е само брънка от една последователна и неотстъпна борба за принципите на следствието и на неговия синдикат. Във вилната зона на Бояна, на ул. "Савоя" [?] N 1, има вила, която е използвана за банкети на бивши величия, а основно е използвана за секретен арест и място за мъчения, сравними с тези на средновековната инквизиция и Гестапо. Малтретирани са били и турци, и българи и въпросът не е само до възродителния процес, а до спазване на законността и хуманизма в процеса на разследването. Въпросът е за законността на присъди за шпионаж, скалъпени чрез насилие и инсинуации. Въпросът е за тясното сътрудничсство в тази мръсна дейност между следствието на Държавна сигурност и органите на бившата Военна прокуратура, за следствие и съд, за безследно изчезналите дела, за мълчаливото съгласие на наблюдаващите тогава прокурори, за ролята на бивши отговорни служители на МВР и партийни лидери, особено в някои окръзи...

Защо и как напуснах следствието?

Докато бях в командировка, без мое знание следователите от ръководения от мен отдел бяха частично преназначени към прословутия Първи отдел "с цел да се засили" /той работи по делата на ул. "Развигор"/. Така навремето се започна с Първи отдел на ДС и от него се нарои октоподът, осакатил българското следствие. Поисках обяснение, но госпожата дори не ме прие. Един от послушниците й ми заяви, че и аз трябва да премина на ул. "Развигор", отделът ми се разфомирува!? Знаеше се, че няма да се съглася и, естествено, веднага депозирах рапорт за пенсиониране, смятано от 15 септември 1992 г. Дни след окончателното ми напускане отделът бе възстановен, но директорката и новото й обкръжение, включващо впрочем и господин Ал. Новков, пожелаха да се насладят на пировата си победа. Знайно е, че не без ролята на нашия синдикат заплатите за длъжност в следствието бяха повишени от 1 юли 1992 г. Но повишението получиха всички новоизлюпени ръководни кадри, включително и няколкото млади прокурорки, кой знае за какво назначени в НСС, единствено Христо Мишев бе пропуснат. Така аз получих полагащите ми се 12 заплати при пенсиониране не по размера от юли, август или септември, когато се пенсионирах, а по заплатата ми за юни. Бях ощетен с доста над 10 000 лева. И това заради хилядите безсънни нощи, заради стотиците и стотици трупове, преминали през ръцете и сърцето ми, заради хилядите безупречно приключени следствени дела, заради създадените нови методики, уреди, технически пособия от мен, заради провежданите учебно-квалификационни сборове с всички следователи... И това от една жена, която по това време е наблюдавала преписчици за самоуправства и неплащане на издръжки или е купувала амоняк за водата на столичани?! /В интервю за в. "Антени" г-жа Крулева преди година заяви, че пет години била началник отдел "Снабдяване" във фирма "Водоснабдяване" и купувала хлорна вар и амоняк. Впечатли ме фактът, че за пет години не е научила какво купува нейната фирма, но във всички случаи амоняк в питейната вода не се слага./ В същото интервю тя обяви, че работещите следователи били 1200 души, което бе поне два пъти повече от действителната им цифра.

На 23 април 1992 г. се състоя разширено заседание на ЦС на Съюза на следствените работници, където присъства и г-жа Крулева. В стенографираното й изказване тя обяви, че нейният предшественик и членовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от квотите на съдебните институции гледали само себе си. Но след два дни по Българско радио без притеснение тя заяви, че високо цени предшественика си и осъжда опитите на нашия синдикат да му прави негативни оценки?!

През май 1992 г. се състоя събрание за избор на нов член на ВСС от квотата на НСС. Имаше опасност да бъда предложен аз. Затова, без да е делегат, директорката се яви на събранието и проведе болшевишки инструктаж, където стовари на главата ми всички възможни грехове. Между другото тя обяви пред събранието, че като се присъединил по принцип към Меморандума на КТ "Подкрепа" и КНСБ, Мишев искал да свали правителството, защото се знаело, че двете конфедерации това искат, пък тя в същото време тичала по вратите на министрите да воюва за по-високи заплати. Естествено, е пропуснала да каже, че преди нея аз проведох срещи с министър Костов и срещнах от негова страна безусловна толерантност, че нашият Трети извънреден конгрес съхрани НСС и предизвика коренната преработка на Закона за устройство на съдебната система. Така или иначе, стъписаните делегати набързо избраха във ВСС не друг, а новия заместник-директор на НСС г-н Ал. Новков. Така в близкото обкръжение на директорката се сплотиха в монолитно единство няколко човека от бившата ДС и трима или четирима бивши партийни секретари. Набързо бяха възстановени разформируваните бивши отдели на ДС, започнаха нескончаеми декларации на директорката на деполитизираната институция в преданост ту на президентството, ту на СДС. Но лично аз съм потресен от сближаването на позициите й с тези на ДПС! Нямам право да разсъждавам публично върху този въпрос, но отговорът му все някога ще бъде известен.

Не виня госпожа Крулева за нищо. Тя е това, което е, и с нищо от дейността си преди високото й назначение не е показвала, че притежава качествата, за да носи тежкия кръст на директор на НСС. Да й берат греховете онези държавни мъже, които я натрапиха на институцията. Тук е редно за изтъкна едно очевадно обстоятелство:

1/ Посветените знаят, че следствието е живата връзка между оперативно-издирвателните органи на полицията и на съдебната система, то превръща в реалност усилията на тези органи и слага началото на наказателния процес. От неговата боеспособност зависи доколко ще се захранва съдебната система с дела и доколко ще е успешна борбата с престъпността.

2/ Разруши ли се следствието, реалната борба с престъпността е безперспективна. А делата на "Развигор" са само шумотевица за наивници, реалното следствие е в десетките подразделения в цялата страна.

3/ Тъмночервените са заинтересувани от разрушаването на следствието заради многобройните си стари грехове. Тъмносините също нямат сметка от силно и независимо следствие, което би разкривало новите далавери на властимащите.

С една дума, много политици и държавни мъже се постараха да смажат следствената институция и успяха. Накрая, както е по християнски обичай, изпратиха една жена, за да му склопи очите и да го оплаче. Погребалната процесия бавно се движи след ковчега и оплаквачката. Маститите мъже и жени правят привидно тъжни физиономии, а тайно потриват ръце и точат зъби за предстоящата богата гощавка за "бог да прости". Бедните и беззащитни данъкоплатци и гласоподаватели боязливо и объркано наблюдават отстрани...

Като човек, прославил се като "конфликтна личност", аз ще се провикна към процесията: "Наздраве господа!" "Аз мълча, защото няма кому да говоря!"

София, 18 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 1 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ПРИЕТА НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС /7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г. - СОФИЯ/.


ФИНАНСОВА, БЮДЖЕТНА И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА


Ходът на реформата в нашето общество недвусмислено подсказва, че тази политика е основата за осъществяване на пазарната икономика.

За реализиране на цялата реформа на финансовата система и за нейното безотказно функциониране при пазарни условия е необходимо създаването на съответни финансови институции - търговски и стопански банки, стокови и фондови борси, сметна палата и други. Тези институции следва да бъдат изградени на базата на регламентиращи дейностите им закони, както и премахването на каквито и да е финансови монополи.

Държавни заеми с национални и международни финансови институции могат да се сключват единствено след одобрение от Народното събрание.

Цел на финансовата политика на съюза е утвърждаване на българския лев във вътрешноконвертируем, а по-сетне в конвертируем спрямо валутите на страните с пазарна икономика.

За да се осъществи бързото възстановяване и развитие на земеделието, е наложително прилагането на облекчен режим на финансиране и кредитиране на дейностите, които са свързани с производството, преработката и реализацията на земеделската продукция.

Абсолютно необходими са данъчните облекчения за частното земеделие, които ще стабилизират и стимулират към разгръщане и ефективност на земеделското производство.

Необходими са данъчни облекчения и кредитно подпомагане на частния бизнес, свързан с материалното производство.

В своята бюджетна политика съюзът изхожда от постановката, че без дълбока реформа в тази област преходът към пазарно стопанство е невъзможен. Централизирането на средствата и разпределянето им чрез бюджета следва рязко да бъде намалено до оптималните граници по установените в страните с пазарна икономика показатели.

Утвърждаването на нови стопански условия и използването на пазарни регулатори като:
* цени, определени при конкуренция на стокопроизводителите и отчитане на търсенето и предлагането;
* данъци, осигуряващи както финансовата стабилност на държавата, така и възможности за развитие на предприемачеството и частната инициатива; ограничаване на косвените данъци;
* лихвен процент, съответстващ на търсенето и предлагането на паричния капитал;
* мита, такси и премии, осигуряващи икономически стимули, закрила и подпомагане на частните стокопроизводители.

Данъчното облагане на населението да се постави на основата на прогресивно-подоходната схема. Този данък да бъде съобразен със семейното положение на данъкоплатеца.

Разгръщането на стопанска инициатива на този етап е невъзможно без значително снижаване облагането на печалбата на фирмите. Необходимо е осигуряване на стабилно данъчно облагане, имащо единен /пропорционален/ характер, същевременно осигуряващ облекчения при новосъздаващи се частни фирми, при провеждане на научноизследователска и инвестиционна политика, както и при земеделски сдружавания.

Належащо е да се преустанови досегашната практика при формирането на общинските бюджети. Те следва да се изработят на базата на реално получаваните общински данъци и доходите от общинската собственост.

За осигуряването на необходимите бюджетни средства на общините належащо е със закон да се определят максималните граници на общинските данъци - именно в тези рамки общинските съвети ще могат да провеждат данъчна политика, насърчаване или ограничаване на една или друга стопанска дейност на територията на общините. Набраните от общинските данъци и такси средства принадлежат единствено на общините и те единствено се разпореждат с тях.

Общините трябва да бъдат на самоиздръжка, но и да бъдат подпомагани от републиканския бюджет, когато поради слабото си икономическо развитие дадена община не може да се самоиздържа.

Необходимо е ежегодно да се определя процент от републиканския бюджет за възстановяване на българското село. Тази сума ще се изразходва за инвестиции в инфраструктурата, както и за обекти от социалната сфера.

Съществено финансово облекчение на задълженията, натрупани от бившите АПК, ТКЗС и други, както и такива от новосформираните структури на прехода към частно земеделие.


ЗЕМЕДЕЛИЕ

Безспорно земеделието е основен източник за изхранване на населението, осигуряване на суровини за леката и хранителната промишленост. Днес то е в катастрофално състояние благодарение на социалистическата планова икономика и колективизацията на земята. За съжаление негативните процеси в неговото развитие продължават да се задълбочават - застрашен е нормалният възпроизводствен процес, унищожава се генофондът, намалява производството. Разрушават се производствени и обслужващи структури, без да се създават нови. Хаотичните действия в областта на земеделието се дължат на отсъствието на национална стратегия за развитието му.

Загрижен за бъдещето на земеделието като единствена реална база за възстановяване на националната ни икономика, Българският земеделски народен съюз е за цялостна аграрна реформа, която да включва: създаване на всички необходими предпоставки за развитие на земеделието в условията на пазарната икономика, като основен двигател бъде частният производител. Създаване на законодателство, което да стимулира земеделското производство, износа и инвестициите за него.


БЪЛГАРСКИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ СЧИТА ЗА НЕОБХОДИМО:
* Ликвидиране на ТКЗС, ускорено връщане земята на законните й собственици в реалните й граници чрез опростен механизъм и оземляване на безимотните и малоимотните земеделски стопани.
* Наличната земеделска техника и превозни средства на ТКЗС и други организации да се предоставят единствено на собственици на земеделски земи.
* Възстановяване собствеността на дворни места, отнети и препродадени при използване партийни или административни привилегии.
* Горна граница на притежаваната от едно домакинство земеделска земя - 200 декара за интензивните, и 300 декара за останалите райони, за срок от пет години.
* За незабавно приемане на нов закон за горите, с който възстановява собствеността върху тях на частните собственици и общините.
* Научно стопанисване и възстановяване на горите, както и полагане на грижи за тяхното добро състояние.
* Освобождаване на частните земеделски стопани от данъчни тежести за срок от десет години от връщането на земята им, осигуряването им с нисколихвено и безлихвено кредитиране от специализирани кредитни институции.
* Определяне на справедливи, гарантирани от държавата минимални изкупни цени на основните земеделски стоки и преференциални цени на машини и материали за земеделието.
* Демонополизиране на изкупвателната дейност и стимулиране на пряката реализация на земеделската продукция.
* Изграждане на ново застрахователно дело, което да покрива реално нанесените щети при бедствия.
* Обществено осигуряване на земеделските стопани.
* Насочване на голяма част от чуждестранните инвестиции към нуждите на земеделието за осигуряване производството, транспортирането и реализацията на земеделския продукт.
* Обществено осигуряване на работниците в земеделието, равностойно на това в другите области на стопанската дейност.
* По пътя към съвременното земеделие държавата да насочи и подсигури модерно породообразуване и осигуряване на висококачествени животни, създаване на подходящи и перспективни сортове земеделски култури, семепроизводство, висококачествени химически препарати, минерални торове и ветеринарномедицински препарати.
* Изграждане на съвременна, високопрофесионална и ефективна национална ветеринарномедицинска система, регламентирана чрез закон и гарантираща здравеопазването и на населението от болести, общи за човека и животните.
* Възстановяване на традиционните и разработване на нови международни пазари за търговия със земеделски стоки.
* Провеждане на социална политика за изграждане на съвременна инфраструктура на българското село - пътища, водоснабдяване, транспорт, пощенски и телефонни връзки, образователно и здравно дело, преференциално кредитиране за жилищно строителство и други.
* Осигуряване на безплатно средно земеделско образование и създаване на мрежа за повишаване квалификацията на земеделската интелигенция и частните земеделски стопани.
* Изграждане на информационно съветваща система, съгласно принципите на пазарната икономика, на базата на съществуващите научноизследователски институти и висши учебни заведения.
* Развитие на аграрните науки - агрономическа, ветеринарномедицинска, инженерно-техническа. Използване на най-добрите научни постижения в земеделието.
* Възстановяване на Аграрния университет, ликвидиран 1975 година.
* Аграрно-индустриална структура на пазарното стопанство, насочено към създаването на краен земеделски продукт.
* Изграждане на стабилна и безотказна напоителна система чрез възстановяване на водните синдикати и нормативно уреждане на отношенията между различните институции по осигуряване напояването на земеделските земи.
* Структурите и функциите на държавното управление на земеделието да се насочат към провеждането на аграрна реформа, осигуряваща приоритет и простор за развитие на земеделието и свързаните с него отрасли и дейност.

/Пресслужба "Куриер"/


10:00:00
01.03.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!