София, 1 февруари 1993 година
        Брой 21 /808/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ УВОЛНЕНИЯ, ПРЕДПРИЕТИ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.

Парламентарната група на Съюза на демократичните сили /ПГ на СДС/ протестира срещу масовите политически уволнения, които правителството на проф. Беров предприема във всички министерства и регионални структури на изпълнителната власт. Уволнени са заместник-министри на земеделието, отбраната, търговията, околната среда, промишлеността и вътрешните работи, членове на областни управи и експерти - професионалисти, които по време на управлението на СДС допринесоха за промяна на системата, за вътрешна стабилизация и за издигане на международния престиж на страната ни.

Същевременно се възстановяват на тяхно място личности, тясно свързани с комунистическото управление и с правителствата на Андрей Луканов.

Ние призоваваме правителството, избрано с гласовете на ДПС и БСП, да прекрати незабавно уволненията по политически причини и да се откаже от опити за реставрация в управлението на страната ни.

Като най-голяма политическа сила Съюзът на демократичните сили НЯМА ДА ПОЗВОЛИ ТОВА.

София, 29 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА 25 ДЕПУТАТИ ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ И ГРАЖДАНИ ПО ПОВОД НА ПОЗИЦИЯТА ИМ ПО ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА И ПО РЕШЕНИЯТА НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СДС.

Ние, народни представители от Съюза на демократичните сили /СДС/, сме длъжни да заявим пред нашите избиратели и българските граждани своята позиция по основните проблеми на Парламентарната група и решенията на Националния координационен съвет /НКС/ на СДС.

Смятаме, че главна вина за политическата криза, в която изпадна СДС, имат ръководните му органи и персонално г-н Филип Димитров в качеството му на премиер и председател на НКС.

Неведнъж сме заявявали, че основната причина за различията в парламентарната ни група е неизпълнението на изборната програма на СДС за декомунизация и преход към демокрация. Политиката на пасивност и конфронтация забави смяната на системата и загуби обществената поддръжка.

Антикомунистическата риторика не може да скрие липсата на активни действия, водещи до реална смяна на системата.

Правителството на проф. Беров бе последната възможност да се предотвратят избори с катастрофални последици за СДС и за нацията. Същевременно то е шанс за продължаване на реформата в духа на нашата програма и за възстановяване на властта без риска от избори.

Решението за промяна в Правилника на Парламентарната група относно мнозинството, с което могат да бъдат изключвани народни представители, е недостойно и нелегитимно. То разрушава демократичния характер на коалицията СДС.

Решението за осъждане на позицията на 23-мата народни представители беше поредната политическа грешка. Опитите за разправа и изключването на депутати от СДС са необосновани и неправомерни. Поради това ние настояваме за отмяна на тези решения.

Настояваме да се потърси и конкретна отговорност от виновните за загубването на властта от СДС, както и на тези, които водят Парламентарната група към разцепление. Отговорност носи и ръководството на вестник "Демокрация” за обидите и клеветите по адрес на народни представители от СДС.

Ние сме за запазване на целостта на Парламентарната група на СДС, за уреждане на взаимоотношенията с НКС, с местните координационни съвети и с институциите на държавната власт съобразно принципите на парламентарната демокрация.

Заявяваме, че последователно ще отстояваме тази своя позиция. Нарушаването на демократичните принципи и създаването на климат на нетърпимост поставят под въпрос оставането ни в Парламентарната група.

Ние отричаме диктата. Избрани сме да изпълняваме програмата на СДС, отстоявайки принципите на демокрацията. Опитите за разцепление на Парламентарната група на СДС са окончателен отказ от отговорността за реформата и за управлението на страната.

София, 28 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:.
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В СЪВЕЩАНИЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ СОФИЯ И СОФИЙСКА ОБЛАСТ /30 ЯНУАРИ 1993 Г., ПЕРНИК/ ПО ПОВОД НА ПУБЛИЧНИ ПРОЯВИ, НАСОЧЕНИ СРЕЩУ ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Република България, до Министерския съвет и до националните средства за масова информация.

Ние, участниците в областното съвещание на БСДП, представители на общинските организации от София и Софийска област, изразяваме своето дълбоко безпокойство и възмущение от зачестилите напоследък публични прояви, насочени срещу президентската институция и лично срещу първия избран чрез демократични избори президент д-р Желю Желев.

Връх на тази кампания беше повторното публично изгаряне на портрета на президента по време на вчерашния митинг в София, организиран от промонархически настроени представители на крайната десница.

Категорично отричаме опитите политически позиции да се защитават със средствата и методите на екстремизма. Действия като тези тласкат нашия народ по пътя на насилието и сериозно застрашават демократичния процес в България.

Перник, 30 януари 1993 год.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОФСЪЮЗНАТА СВОБОДА И ЗА ПРАВОТО НА КОЛЕКТИВНО ДОГОВАРЯНЕ В БЪЛГАРИЯ.

Отстояването на синдикалната свобода и възприемането на международноправните норми в българското законодателство е част от усилията за демократизация на страната. Ролята на свободните синдикати не е просто и само да отстояват специфичните искания на своите членове, но и общо да се преборят за разширяване на тази свобода, както и за отмяна на всички онези нормативни актове, ограничаващи техните права. За съжаление българското законодателство е все още далеч назад от това в цивилизованите страни. Същото важи и за всички нормативни актове, които в съгласие с международните норми уреждат дейността на синдикатите. Съвсем недостатъчна е уредбата в конституцията, която опира до просто съобщаване, че работниците и служителите имат право да се сдружават и защитават своите интереси. Липсва закон за синдикатите, в който на този етап да се регламентират редица специфични моменти в дейността на професионалните съюзи. Съвършено неясен и дори дискриминиращ е новоприетият Кодекс на труда в частта си, която се отнася до професионалните съюзи, правото на сдружаване и правото на преговаряне и сключване на колективни трудови договори. Подобно несъвършено законодателство развързва ръцете както на отделните работодатели, така и на техните съюзи да предприемат дискриминационни актове, и то повсеместно. На изкушения е подложена и изпълнителната власт, която вече започна със свои подзаконови нормативни актове да ограничава синдикалната свобода. Специфични, свързани повече с политическата конюнктура, отколкото със синдикатите, принципи и интереси на две от централите - КТ "Подкрепа" и КНСБ, ги карат да си затварят очите пред произвола на работодатели и изпълнителна власт.

Нещо повече, тези две организации очевидно се превръщат в казионни и отстояват повече интересите на организации на работодатели, финансови и политически групировки, отколкото на своите членове в страната. Резултат от тази тяхна политика е оттеглянето на хиляди и десетки хиляди техни членове, които или остават без синдикална защита, или се насочват към новоизграждащи се демократични професионални съюзи. Този процес на прегрупиране на синдикалното движение в България е естествен и не би могъл да бъде спрян с никакви нормативни актове, на никакво равнище, от нито една от властите - законодателна, изпълнителна, съдебна. Дискриминацията при сключване на колективните трудови договори, започнала още през миналата година с появата на Националния професионален съюз /НПС/, продължава и понастоящем. Повсеместно работодателите отказват на свободни синдикати, както с локално, така и с национално значение, да договарят и дори да контактуват с аргумента, че те са "нелегитимни", т.е. незаконни. В много колективни трудови договори, включително и в браншови, бяха включени дискриминационни клаузи, които ощетяваха в заплащане и условия на труд несиндикални членове или пък членове на НПС и други свободни синдикати, несвързани с КТ "Подкрепа" и с КНСБ. С приемането на новия кодекс бяха определени на практика критериите за представителност на синдикатите и бе възприето правилото, че те единствени договарят в съответните предприятия. Право да договарят имат и други синдикати, но само ако в съответната фирма, учреждение или институт няма секция на представителна централа. С други думи, новият Кодекс на труда не защити синдикалния плурализъм и не предостави възможност за местни синдикати, достатъчно многобройни и доказани като възможности да имат своя представителност на местно ниво. Всичко това, разбира се, ще има значителни последици за отношенията между изпълнителната власт, която основно в условията на тотална държавна собственост представя работодателите, от една страна, и свободните синдикати - от друга.

С настъплението на бившата комунистическа партия в страната, съставянето на президентско правителство и с началото на опита за реставрация започна и ограничаването на синдикалните свободи на страната. Още със своя пръв нормативен акт, касаещ синдикатите - Постановление N 7 от началото на тази година, новото правителство на г-н Любен Беров създаде прецедент в историята на българското синдикално движение както през последните три-четири години, така и в годините отпреди комунистическия преврат в България. С това свое постановление то брутално наруши международните конвенции и вътрешното законодателство и създаде "рецепти" по свое усмотрение за уставите на синдикатите в България, за тяхното устройство и възприемане на правила за работа. Правителството на България постанови следното:

1. Териториалните структури на синдикалните организации, които кандидатстват за представителни, да отговарят на следните условия:
а/ да имат изградени съответни териториални органи в не по-малко от 80 на сто от бившите окръжни градове в страната;
б/ да имат създадени не по-малко от 50 синдикални организации по месторабота на територията на съответния бивш окръг;
в/ всяка синдикална организация по месторабота да се състои не по-малко от 5 души.

2. Отрасловата структура към организацията, която кандидатства за представителна, да отговаря на следните условия:
а/ да са създадени не по-малко от 50 синдикални организации по месторабота към съотвения отрасъл;
б/ всяка синдикална организация по месторабота да се състои не по-малко от 5 души.

3. Документи, с които се установява минимално необходимият числен състав. Първичните документи за установяване на представителността, които се съхраняват в организациите, са учредителните протоколи, заявленията за членство или за приемане и заявленията за напускане.

Редица паралелни подобни изисквания съществуват в този нормативен акт и що се отнася до организациите на работодателите, но, разбира се, тяхно право е те сами по свой начин и със свои средства да ги оспорят.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНТЕРВЮ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НЕЗАВИСИМАТА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ БОГДАН ЙОЦОВ, ПРЕДОСТАВЕНО ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА ПОРАДИ НЕСЪГЛАСИЕ С ИЗМЕНЕНИЯ, КОИТО Е НАПРАВИЛ ВЕСТНИКЪТ, ЗАДАЛ ВЪПРОСИТЕ.

Във връзка с изминалите 48 години от убийствата, извършени чрез "народния съд", репортерът Лазар Димитров от вестник "Нов ден" взе интервю на 26 януари 1993 г. от заместник-председателя на Независимата демократична партия /НДП/ Богдан Йоцов. Но редакцията на вестника си е позволила да добави абревиатурата КГБ към написаната от нас абревиатура НКВД и да постави допълнително заглавие на интервюто, което не отговаря на автентичния текст. Това са причините, поради които предоставяме материала на Пресслужба "Куриер".

София, 29 януари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НДП: Петър Гогов

*  *  *

 48 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВАТА, ИЗВЪРШЕНИ ЧРЕЗ "НАРОДНИЯ СЪД"

1. Г-н Йоцов, бихте ли изразили Вашето отношение към "народния съд"?

"Народния съд" и начинът на неговото провеждане беше едно превъзходно изобретение на комунистите и на техните вдъхновители от НКВД за постигане на главната им цел: пълното премахване на политическите им противници и ликвидиране на каквато и да е възможност за духовна и политическа съпротива. Така бе унищожен общественият елит на българския народ.

Този тъй наречен "народен съд" беше организиран в многобройни състави, лишени от съдии по професия и съвест, попълнени с членове на създадените ОФ комитети, издигнати на гребена на окупационната /а не на "революционната"/ вълна. Той беше напълно незаконен и противоречащ на действащата Търновска конституция, но странното е, че това и сега прави впечатление на извънредно малко юристи. "Народният съд" осъди хора, на които предварително беше отнето правото пълноценно да се защитават. Когато той ги "съдеше” и те получаваха присъди, някои от тях вече бяха зверски избити, други - предварително обречени, трети - болни и съсипани, но всички тях ги лишаваше от възможността да оставят след себе си някакво средства за препитание на най-близките си. Този "справедлив съд" не само конфискуваше имуществото им, но им отнемаше свещеното, последно човешко право - да имат свой собствен гроб, където човек да изплаче болката си!

Дори и сега, половин век след тяхната смърт, тези хора са обречени на пълна забрава, защото все още се намират лица, които да обясняват във вестниците си, че "за мръсните им кости не трябва да има никаква пощада и покой!" А кои бяха всъщност убийците? регенти и министри, народни представители, търговци, свещеници, интелектуалци, хора на делото и на перото, офицери, полицаи, обикновени войници - всъщност тези, на които се крепи една държава и които потенциално са особено опасни за една зловеща комунистическа диктатура.

Някои често казват за осъдените: "Те са сътрудничели на хитлеристите и получиха заслуженото!" Дали наистина осъдените получиха "заслуженото"? Организираният от комунистите преврат на 9 септември 1944 г. завари България с незасегнати от войната селско стопанство, индустрия и армия. Без да сме участвали по бойните фронтове, ние бяхме с минимални човешки жертви, а разрушенията - само в няколко града, с непокътната държавна администрация и далеч от вилнеещия хаос в Европа и света.

Но след като прецедентът вече е създаден, какво би станало, ако на някой му хрумне по силата на същия закон да осъди и тези, които сътрудничеха 45 год. на болшевишката система? Предполагам, че ще кажат: "Времето тогава беше друго, другари!" Друго ли?... Не! Времето е такова, каквото ние си го направим!

Вижда ми се много странно, че днес при честванията, посветени на връщането към Отечеството на свещената българска земя - Южна Добруджа, никъде и дума не прочетох за хората, които го постигнаха, и то по мирен път! Като че ли в България тогава не е имало правителство и парламент, външен и военен министър, както и министър на просветата, които да са направили всичко необходимо, за да възстановят погубеното сред младите хора от дългите години под чужда власт? Именно тези българи осъществиха този държавнически акт, но за тях не се пише нищо, нито ред!

И като награда за техните родолюбиви усилия КОСТИТЕ им ЛЕЖАТ на дъното на бомбените ями в Софийските гробища, незнайно къде и завинаги безкрайно далеч от своите деца и близки.

Накрая искам да припомня, че някои хора говориха и писаха, и то съвсем неотдавна, че това наше "славно" минало с неговите комунистически изстъпления и престъпления трябвало да се знае, за да оформи обществото ни една правилна нагласа към бъдещето, че страниците от миналото първо трябвало да се прочетат, а след това да се затворят. Истината е, че не само книгата не се отвори, за да се намерят прословутите страници от миналото ни, ами тази книга бе захвърлена от същите хора, които смело се втурнаха на Запад - към Европа, та даже и зад нея! Екип от Българската телевизия с много способни професионалисти отдавна засне документален филм, посветен на "народния съд". Вече има година оттогава, а да сте го виждали някъде или да сте чули нещо за него?

2. Бихте ли казали нещо за баща Ви, проф. д-р Борис Йоцов, и за обществената му дейност?

Като човек на науката от онова време баща ми бе изключително работлив и прецизен в литературно-историческите си изследвания. Той е литературоведът, който събра и издаде записките на своя учител проф. Боян Пенев във фундаменталната и досега "История на българската литература". Редактира и осъществи новото, съвременно издание на "Записките" на Захари Стоянов. Заедно със своя приятел и колега проф. д-р Богдан Филов - председателя на Академията на науките, започнаха издаването на престижното научно литературно-историческо списание "Родина”. В областта на литературознанието проф. Йоцов е публикувал свои изследвания, студии, критични анализи и т.н. в редица авторитетни списания: "Демократически преглед", "Златорог", "Македонски преглед", "Отец Паисий" и др. В Софийския университет той ръководеше катедрата по "Славянска филология" и бе редовен член на Академията на науките, както и член на чужди академии и културно-просветни дружества. Две години бе директор на Народния театър - София.

Непрекъснато ми задават въпроса: "Защо му беше нужно да става министър?"... Баща ми е дал съгласието си да бъде министър на Народното просвещение в един от най-тежките периоди на Втората световна война - 1942/1944 г., дълбоко убеден, че изпълнява най-висш дълг към отечеството си, към просветата и културата на България! Думите му пред "народния съд" са: "Когато станах министър, аз станах с едничкото желание да помогна на моето Отечество. Когато в 1942 г., влязох в кабинета, аз влязох с тази мисъл - да може България при първия удобен случай да излезе от войната." Баща ми като главен секретар и като министър на Просвещението за 3 години организира и създаде факултетите по фармация и зъболекарство, Висшето техническо училише, Българския библиографски институт, Висшето училище за телесно възпитание, Университета в Скопие, Закона за кооперативен строеж на читалищни сгради и т.н. И всичко това, преди да е навършил 50-годишна възраст! Смешно и тъжно ми е, когато днес чета изказванията на разните днешни министри какви и колко добри намерения имали, но времето все не им стигало, за да ги осъществят.

3. Г-н Йоцов, преследван ли сте от комунистическата власт заради произхода Ви?

Определението "Син на убития от Народния съд министър на Просвещението проф. д-р Борис Йоцов" още от 12-годишна възраст ми отреди участ на белязан и обречен човек, както и на хиляди други като мен. Беше конфискувано цялото ни движимо и недвижимо имущество, включително юрганите и дюшеците, за които майка ми води съдебно дело, за да ни бъдат върнати. Семейството ни бе изселено в продължение на 17 години от София!... И заедно с това получих всички допълнителни "права", които ми даде този "народен съд": три пъти смених училището си; лишиха ме от възможността да продължа образованието си въпреки отличния ми гимназиален успех; три години бях в Трудови войски; нямах право на избор на професия и на сигурно работно място; не ми бе разрешавано свободно да пътувам из цялата страна, а за чужбина - да не говорим. С една дума - живот в една непрекъсната мизерия и преследване. След Женевските споразумения от 1955 г. бях допуснат да следвам английска филология, но само след три месеца ме изключиха от Софийския университет заради Унгарското антикомунистическо въстание през 1956 г. Бях принуден да изкарвам прехраната си като майстор-фаянсаджия, поради което едва ми бе позволено да завърша задочно строителен техникум. От 1963 г. до сега работя непрекъснато в "Пътни строежи".

Повтарям още веднъж "народният съд" раздаваше не само смъртни присъди, но също и доживотни "ПРАВА" на наследниците и близките на осъдените от него, "ползата" от които само ако човек ги е преживял, ще е в състояние да ме разбере.

4. Г-н Йоцов, бихте ли изразили отношението си към монархията?

Аз съм за монархията, която е най-добрата форма на държавно, управление за България в историческо и в общополитическо измерение. България е Отечество, родна земя на Н.В.Цар Симеон II Кобургготски, но неговото завръщане е реално само ако са изпълнени следните условия: 1. Пълна сигурност за живота на Н.В.; 2. Предварително връщане на двата негови лични имота: дворците "Враня" и "Евксиноград" - аз не мога да приема, че при завръщането си Царят на българите ще отиде да живее например в "Новотел Европа"; 3. Подходяща и надеждна изпълнителна власт, на която той да може да разчита в управлението на страната.

5. Вие, г-н Йоцов, сте за монархия, а защо с г-н Петър Гогов от името на НДП участвахте в президентските избори?

Г-н Димитров, въпросът Ви е предизвикателен, но точен. След повече от една година президентска власт за професионалните политици, историци и политолози отговорът на този въпрос е ясен.

Независимата демократична партия /НДП/ като реално опозиционна партия, ситуирана в една НАТРАПЕНА отпреди 47 години РЕПУБЛИКАНСКА ВЛАСТ, бе длъжна да предостави на българския избирател АЛТЕРНАТИВА на лъжата и предателството. Т.е. българският народ, когато един ден разбере, че е бил манипулиран от умишлено фаворизираните от масмедиите ни ДВЕ президентски двойки с ОБЩ КОРЕН, да не може да отправи упрека: "А реалната опозиция къде беше?" Така че, който гласува, той да мисли! Нашата съвест с г-н Петър Гогов е спокойна и чиста, защото като президентски екип на Независимата демократична партия нашият корен е в българската държавност, народ и култура.

София, 26 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА КОАЛИЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" /КОНСТИТУЦИОНЕН СЪЮЗ СЪС СЕДАЛИЩЕ ГР. ПЛОВДИВ И КОНСЕРВАТИВНА ПАРТИЯ/.

VII. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Ефикасността на социалната политика на Коалиция "Царство България" се основава на следните по-важни изходни предпоставки:

1. Органична обвързаност с всички сфери на икономическа и нравствена мотивация на обществената активност. Осъществява се посредством система от икономически и финансови мероприятия, осигуряващи равновесието между нарастването на ефективността и стабилността на системата за социална защита.

2. Функционална зависимост на системата за социална защита от икономическия растеж и заетостта, а не обратното. Основополагащо начало е създаването на икономически условия, в които личността има широко поле за автономна материална реализация и умножаване на частната си собственост.

3. Концентриране на социалните усилия на обществото само върху действително нуждаещите се от помощ. Това означава, че право на помощ имат само индивидите, които не могат да се включат пълноценно в стопанския живот по независещи от тях причини, а не лицата, които не желаят да поемат сами отговорността за материалното си благосъстояние. По този начин се облекчава системата за социално осигуряване и не се задушава предприемаческата активност чрез прекомерно "форсиране" на преразпределителните процеси.

4. Необходимост от превантивност при "включването" на механизмите за социално осигуряване. Възприема се принципът, че е по-целесъобразно да не се допусне възникването на социалното зло, отколкото то да бъде отстранявано впоследствие.

5. Гарантиране на стабилното функциониране на системата за социална защита чрез устойчивостта на националната парична стойност. "Инфлационните" и "отслабващи" пари правят невъзможно организирането на ефикасна система за социална защита, тъй като постоянно изменят както социалния минимум, така и материалния статус на широки слоеве от населението. Установяването на индивидите, нуждаещи се от помощ, а така също фиксирането на нейния размер не може да върви "в крак" с инфлацията и изисква поддържането на огромен и скъпо струващ бюрократичен апарат.

6. Третиране на механизмите за социална защита като неотменими елементи на социалното партньорство и социалния мир. Това означава, че отговорността за социалната защита е солидарна и се носи от държавата, предприемачите, профсъюзите, мениджърските екипи и дори от самите безработни. При липса на консенсус по проблемите на социалната политика първата "жертва" е социалният мир, следван непосредствено от стопанския просперитет и индивидуалната сигурност.

Коалиция "Царство България" смята, че най-активната сфера на една бъдеща социална политика следва да бъде трудовата заетост. Същевременно с това обаче подценяването на безработицата като социален проблем е израз на безнравствено отношение към социалните групи, индивидите и техните права. Кабинетът до момента не е направил значими стъпки за борба с лавината на безработицата, която ежечасно премазва човешките съдби. Липсва насрещна стратегия за борба с безработицата с помощта на средствата на държавната икономическа политика. Стагниращата икономика, блокираното частно предприемачество, ниската инвестиционна активност и инфлацията "взривяват" финансовите възможности на системата за социално осигуряване. Очевидно е, че правителството е неспособно да намери "мярата" при балансирането на изискванията на икономическата реформа и нейните отрицателни социални отражения.

Първият основен пункт на социалната политика на Коалиция "Царство България" е смяната на политиката на пасивна социална защита с активни действия за борба с безработицата. Тъй като за нас благосъстоянието на човека е висша цел, ние виждаме една от основните си социални задачи в осигуряването на условия, при които той да реализира правото си на труд независимо от държавата, но подпомаган активно от нея.

Достойното заплащане на труда е втората "опорна" точка в нашата социална политика. То следва да се осигури както за тези, които са притежатели на капитал, така и за онези, които продават работната си сила. Индивидът трябва да има гарантирано минимално заплащане, което да е задължително за предприемачите и да не може да бъде снижавано от тях еднолично. В случай, че личността се труди добросъвестно, получаваните от нея доходи трябва да осигуряват нормален материален и духовен статус. Особено важно е да се избегне пряката намеса на държавата в "интимните" механизми на договаряне на равнището на минималното заплащане на труда между предприемачите и профсъюзите. Във всички останали случаи пазарът на труда няма да изпълнява ефикасно своите регулативни функции. Държавното въздействие се състои главно в умелото използване на лостовете на данъчната политика, поддържането на стабилността на паричната стойност и общия предприемачески климат, а така също в задействането на механизмите за социална защита при безработицата.

Коалиция "Царство България" оценява като недостатъчно ефикасни действията на парламента по отношение на законодателната основа и предприемането на конкретни действия за формирането на пазар на труда. Налице е опит за внасяне на дискриминационните елементи в заплащането на труда към заетите в държавните предприятия. Тези български граждани с нищо не са виновни, че полагат труда си в този сектор на икономиката, за да бъдат ощетявани. Проблемът е не да се ограбва техният труд чрез архаични "системи за регулиране на средствата за работна заплата", а да се ускори приватизацията и да се прекрати колкото е възможно по-скоро държавното "дирижиране" на равнището на доходите. Ние сме особено разтревожени от обстоятелството, че икономическата реформа и главно либерализирането на цените не бяха съпроводени със съответстващи паралелни промени в социалната сфера. В резултат на това широки слоеве от населението се оказват практически беззащитни пред високите цени на медикаментите, социалните услуги и т.н. Не е необходимо да се доказва, че ако не се предприемат спешни мерки в тази насока и не се пристъпи незабавно към изграждането на всеобхватна система за социално-здравна защита, цената на бездействието ще се измерва с живота на човешки същества от най-уязвимите възрасти - детската и "третата".

VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение може да се отбележи, че провежданата досега монетарна политика влоши изключително много икономическото състояние на голяма част от българското население. При непрекъснато намаляване на производството в национален мащаб опитите на изпълнителната власт с чисто административни мерки да реши тежките икономически проблеми са предварително обречени на гибел, тъй като основните моменти в една икономическа политика са стимулиране на производствения процес, от една страна, и създаване на законодателни гаранции за развитие на частния сектор, от друга. Повишаването на цените и на лихвения процент в условията на монополизъм са средство за утвърждаване на този монополизъм. Липсата на конкуренция от страна на частния сектор дава възможност държавните предприятия монополисти по един престъпен начин да си играят с цените и да реализират спекулативна печалба. С приемането на новия закон за приватизацията на практика се реши и въпросът с трансформирането на политическия монопол на БСП върху властта в икономически. Коалиция "Царство България" заявява най-отговорно, че в България приватизацията на практика се осъществява с тоталитарни средства без общонародно съгласие, доверие и гласност, така необходими на изстрадалия български народ.

КОАЛИЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ":

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪЮЗ:
        Маргарит Мицев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСЕРВАТИВНАТА ПАРТИЯ:
        Иван Едисонов

София, 25 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:00
01.02.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!