Петко Симеонов
26 ноември от Sofia
Поставям пред приятелите един въпрос: "Кои са островите на свободомислие до 10 ноември 1989 година?". Определение: "остров" е 1. институция, която има своя трудов колектив и йерархия; 2. място за социални контакти - кафене, бюфет.... Критерии: "свободомислие" означава, че няма преследван индивид заради политически изразена позиция.
Пример: като изхождам от непосредствените си впечатления, такъв остров беше Института по социология при БАН (1967-1989).
Няма значение кое ще посочите - дали институция от национално значение (Народния театър) или местно (Клуба на културните дейци в Монтана); дали ще бъде "Феята" на Цариградско шосе или "Златното пиле" във Велико Търново.
НО! Моля ви, фиксирайте годините.
ЦЕЛ: Вашите отговори ще бъдат обект на анализ и предмет на публикация.
Сега е 16 и 54 ч. на 26 ноември 2013 г.
Питането ще приключи на 30 ноември в 24 часа 2013 г.
-
Румян Славов, Tanya Pavlova, Boris Ivanov и 26 други харесват това.
-
Ivan Stoimenov Агенция София -прес сп. България с гл.редактор Никола Захариев и след това в.Софииски новини с Венцел Райчев.
26 ноември в 17:05 · Редактирано · Вече не харесвам · 5
Борислав Найденов Не вярвам да е имало "острови", много по-вероятно ми изглежда да е имало чети с предател.
26 ноември в 17:01 · Харесвам · 3
Sasha Berdankova Чайната в Руската гимназия в Хасково. Годините са 1986-1988.
26 ноември в 17:02 · Вече не харесвам · 2
Lucrezia Giargiarova Студио ''Екран'' 1984 - 1986
26 ноември в 17:06 · Вече не харесвам · 4
Емил Кало Център по наукознание - БАН
26 ноември в 17:17 · Вече не харесвам · 4
Vassil Garnizov Секция "Теория на фолклора", Институт за фолклор - БАН (но само до началото на възродителния процес през 1985 г.); после известно време в "Интерфилм".
26 ноември в 17:20 · Вече не харесвам · 3
Kiril Arsov Кръчмата в село Зелениград, Трънско - винаги
26 ноември в 17:26 · Вече не харесвам · 4
Ервант Степанян ЦНИМ, после НИИМ при Петър Митев - като години, със сигурност от 1977-78 до 1984-85
26 ноември в 17:30 · Вече не харесвам · 2
Дмитрий Варзоновцев Семинар "МИФ" В Института по изкуствознание към БАН -1988-1989
26 ноември в 17:36 · Редактирано · Вече не харесвам · 3
Дмитрий Варзоновцев Семинар "Култура и икономика" Институт по изкуствознание към БАН 1988
26 ноември в 17:38 · Редактирано · Вече не харесвам · 3
Trifon Stoyanov · 5 общи приятели
Есенният риболов на паламуд със сборните места на риболуващите с различни професии, като Алепу и Ропотамо. Там в морето си откровен, заради обстоятелствата на които си подложен.
26 ноември в 17:48 · Редактирано · Вече не харесвам · 3
Valentin Antonov "Феята" на Царишградско шосе към края на 60 години на миналия век...
26 ноември в 18:26 · Вече не харесвам · 3
Lyubomir Sirkov Островчета от свободомислие вероятно е имало на много най-различни места, включително и най-неочаквани. Аз лично имам един детски спомен от около 1978 г. когато съм бил дете на 10 години, и когато неочаквано за мен присъствах на разговор на възрастни, който тогава ми беше напълно странен и непонятен, и който тогава ме изпълни с недоумение (но може би пък затова ми се е и запечатал в паметта). Та аз с майка ми и баща ми бях „на море”, ама не къде да е, а в „станцията на ЦК” в „Дружба” (до Варна, сега се нарича „Св. Константин и Елена”). И там един ден, във възможно най-лежерна плажна обстановка, излегнати на пясъка, чувам един от колегите на баща ми да прави някакво такова изказване: „Направо се чудя как все още се крепим като държава. Всъщност, никой не работи! В цялата държава никъде не се работи! Никой не си върши работата! Никъде! Никой!”
Човекът беше искрен. Но тогава аз изобщо не го разбрах. Едно, че бях дете на 10 години, и второ, че някак си всичко наоколо ми се струваше ако не прекрасно, то поне добро.
26 ноември в 18:44 · Вече не харесвам · 2
Lyubomir Sirkov Другото „островче на свободомислие”, на което съм бил свидетел, вече малко по-късно, в началото на 1980-тте, беше ... по-големият брат на един мой съученик. Този човек беше вече завършил гимназия, вероятно беше на 20-22 години, но противно на традицията, не беше се записал да учи, а беше отишъл да работи в „Кремиковци”. Та именно от този човек още тогава, беше може би 1982-1983 г., съм чувал възможно най-резки изказвания срещу „комунистите”, и то не „на ушенце”, а така, докато се разхождаме на улицата – той, приятелката му, по-малкия му брат, и аз (като приятел от квартала и връстник на по-малкия му брат). Разхождаме се ние четиримата по улицата, и той, възмутен от някаква неуредица (не си спомням вече точно каква) на работното му място, възбудено нареждаше на висок глас: „Комунист ли? Комунист ли? Чуеш ли „комунист”, значи направо да го сложиш до стената и тра-та-та-та с автомата! Това за комунистите!” Повтарям, това беше някъде 1982-1983 г., и след като чуех такива изказвания, неволно се оглеждах – дали някой ДРУГ (извън нашата компания) е чул това? Няма ли да дойде някой и да го арестува? Не, не го арестуваха. Защо той не се е страхувал да прави подобни изказвания – нямам представа, почти всички други хора, които познавах, и да са имали подобни мисли, много се страхуваха да ги споделят – дори на ушенце.
26 ноември в 18:45 · Вече не харесвам · 1
Дмитрий Варзоновцев Не това не е дисиденство-обикновено хейтърство, както сега се казва Аз имам спомени за истински антикомунизъм от страна на комунисти- Не, не става както трябва, изкривяват линията продават ценностите -70-80 те години Но патосът е да се изчистят и да се запази линията Просто бъркате г-н Сирков Дисиденството беше - четенето на Маркс и разкриване на неговите аргументи че "комунизмът" на другарите е абсурд и не е възмвожен.затова примерно тук дисиденството беше четенето на Маркс-Марксов семинар. Другият дисидент, когото познавам беше Любен Николов-помошник в ЦК на БКП А имаше доста такива "помошници" Просто не искам да смущавам с имената им днешната демократична общественост.И ще ви помол да не възразявате на почва на клавиатурата ми Тя не ми прощава така че понасям спокойно обикновените критики за езика ми и граматиката ми Вери сори
26 ноември в 18:53 · Вече не харесвам · 4
Valentin Antonov В близост до Българското радио имаше едно открито заведение, наричахме го "Под липите" , където можеше да се обядва и да си чуем приказката без притеснение...
26 ноември в 18:55 · Вече не харесвам · 2
Дмитрий Варзоновцев Да то и сега май стои но без дискусии и мисли
26 ноември в 18:56 · Вече не харесвам · 2
стефан северин И какво се оказва? че освен Института по социология, за което съм съгласен, няма други острови! Това,че в еди кое си кафене са си разказвали вицове, това е ала бала...
Емил Кало Дмитрий, Петко, а школите на наукознанието, философията и социологията в Приморско?
26 ноември в 19:21 · Вече не харесвам · 2
Александър Йорданов Петко, не забравяй ИЛ.
26 ноември в 19:36 · Вече не харесвам · 2
Ивелин Вичев Кафе -сладкарницата на "Д А Ценов гр Свищов там също имаше пристан !1976!!!
26 ноември в 19:42 · Вече не харесвам · 1
Peter Boyadjiev Не Петко най-големият остров на свободомислието беше политическият отряд в затвора Стара Загора. А ще ме извиниш но вашето свободомислие бих го сравнил със секс с надувна кукла. Не съм го изживявал но допускам че има разлика от естествения
26 ноември в 19:43 · Харесвам · 8
Rumen Zdravkov А сигурни ли сте, че не сте били подслушвани? Ако има сред вас членове на известния клуб за гласност и демокрация, може би ще си спомнят в чий апартамент-квартира сте се събирали! Собственикът на същия апарт се хвали, че с негово/ на собственика!/ съгласие там са инсталирани подслушвателни системи и ДС е била в течение на свободните дискусии в клуба от първата до последната минута! Това за инфо само! И за размисъл, доколко и в каква степен е имало острови на свободомислие!
26 ноември в 19:47 · Харесвам · 3
Rumen Zdravkov То днес, след 24 измъчени в демократични напъни години няма такива острови! Вие умувате за онези години на тотален шпионаж!
26 ноември в 19:48 · Харесвам · 2
Peter Boyadjiev Петко като истински Андрешко все се надява че ще излъже историята. Недей бе Петко не си лошо момче а и не приемай чужди грехове на свой гръб. помниш ли какво ми каза преди години. При нас са 5000 каймака на нацията. Аз какво ти отговорих спомни си. И денс кажи с ръка на сърцето този каймак какво даде на България. Пак повтарям не си лошо момче но от присъдата на историята никой от нас не може да избяга. ЗНАКЪТ ДАДЕН ОТ МОСКВА
26 ноември в 19:52 · Харесвам · 5
Ивелин Вичев Румене, човек като остарява си спомня с умиление миналото, та и ние се върнахме без да се усетим Тогава гонеха и за политически виц а аз ги разказвах
26 ноември в 19:52 · Харесвам · 1
стефан северин 25 години след като е свален Живков, на бял свят излязоха много храбреци и борци! Всеки препира биографията си и лепи нови тапети. Това е същото с фантасмагориите, че почти всеки втори българин е бил при |Ванга, а всеки трети е разговарял с Живков. Дрън-дрън! Истината е, че в Института по социология беше бунвтарското гнездо, което смущаваше властта. Аз тогава бях редактор в "Работническо дело=, присъствувах на оперативките на първия секретар на София - Иван Панев, знам какви му бяха оценките. Бях една неделя дежурен, когато донесоха измисленият пасквил срещу Стоян Михайлов по повод едно негово интервю в списание "Социологически преглед" и го свалиха - цял секретар на ЦК на БКП. А това, че в еди кое си кафене сте си разказвали вицове, това е вятър работа...И аз съм разказвал - е, и?
26 ноември в 19:53 · Харесвам · 3
Ангел Кондев Организация на "активните борци" ли ще се прави? Ако е така, да драсна и аз един ред в отговор като "дисидента" Ал. Йорданов!
26 ноември в 19:55 · Харесвам · 2
Rumen Zdravkov Аз съм сигурен, че другарите, които намериха гората, от която излязоха като активни борци срещу монархо-фашизЪма на 09.09.1944, ще намерят своето островче на свободомислието! Само да гласуват дисидентски пенсии като активно-борческите и ще видите каква еуфория ще се получи! Начело ще бъдат пак децата и внуците на членовете на Политбюро и ЦК на БКП, сега БСП. Ще има място и за видни членове на ДПС и на ЮРУШ!
26 ноември в 20:21 · Харесвам · 2
Nikolay Kolev До 10 ноември , бяха кръчмите и заведенията (дискотеки) ......това е !
26 ноември в 20:27 · Харесвам · 1
Rumen Zdravkov Като се оказа, че сме имали толкова много острови на свободомислието, какво в крайна сметка постигнахме? Разграбена и разнебитена България със затихващи/ в буквалният смисъл на думата!/ функции! Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налодуваха! И награбиха!
26 ноември в 20:29 · Харесвам · 1
Nikolay Kolev Никой в България не се доверява на УМНИТЕ хора , те ги смятат за БУНАЦИ !!!
26 ноември в 20:31 · Харесвам · 2
Kiril Arsov Острови на свободомислие са били винаги патриархалните семейства по селата. Там, на чашка греяна ракийка, салата от кисело зеле, мръвка и винце, около масата, събрани близки и приятели, си говореха всичко, абсолютно всичко и после казаното си оставаше на масата. Не се споделяше никъде. От дете обичах тези сбирки, защото чувах невероятни неща - за новата тогава власт, за реакциите на Америка и Англия, за германците, били тук за да атакуват Югославия, за горяните, за публичните убийства в деня на слизането на партизаните от пранината, за всичко, което не се пишеше и говореше офизциално. Но само се говореше.
26 ноември в 20:42 · Вече не харесвам · 3
Dafina Belcheva Нямаше острови на свободомислието - имаше полуострови...евентуално...ние не знаехме какво е свободомислие...не знаем и сега. За да знаеш какво е свободата трябва да израснеш в нея, другото е идея и представям си...Останалото е - оглеждам се - дали бих могъл да съм свободен, сигурно е хубаво, иска ми се , ама не знам как...вси пак малко ме е шубе...
26 ноември в 20:48 · Харесвам · 2
Фасулко Коматков Белене .....
Peter Boyadjiev Хич не си губите времето с балканските хоремаци а прочетете какво е написал Жак Атали
https://democrata92.blogspot.fr/2011/04/jacques-attali.html
Jacques Attali | ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ
democrata92.blogspot.com
26 ноември в 20:52 · Харесвам · 1 · Махане на предварителния изглед
Nikolay Kolev От 1985 - 1990 година съм живял в това време , като офицер , в Сливен , в 13 танкова Бригада ( поддържах танкове Т72 и радиолокатори на ПВО), има какво да кажа но не искам да се връщам в тези времена , за мен те са "изгубено време" , опитайте се да не си изгубите времето , това е моя съвет !
26 ноември в 20:53 · Харесвам · 2
Chavdar Naidenov Къде-къде.. През 80те в моята среда навсякъде се мрънкаше - на гости, на кръчма, на разпивка в института, включително в присъствието на ръководството и партийните секретари. Беше инакомислие да НЕ се включиш активно и настъпателно с разобличения на "системата". Или недайси боже да разкажеш, че същите пороци ги има на Запад. Подобни факти се посрещаха на нож. Но имаше и табута - примерно върху лоши клюки лично за Тодор Живков, за Людмила, висши дейци. За много неща, включително и верни, обаче чух за първи път едва след 89 г.
Nikolay Kolev Чавдаре , много си далеч от истината , не знам къде си живял , предполагам че е далеч от "Прованса" или в някой "Райски кът" за дребни души ! Такава Ти е била средата и ти тежест през живота си не си имал ? Ако ти дам 10 % от моя живот досега щеше да бъдеш мъртъв !
Бинка Пеева Моята кухня на ул. "Иван Асен Втори" 1985-1990 И си говорехме тихичко и малцина
26 ноември в 21:22 · Редактирано · Вече не харесвам · 3
Янко Стефов Остров на свободомислие беше : 1. Всеки студентски празник; 2. Стенвестникът "Трън" /над мензата/; 3. Литературните четения в 72 и 65 аудитория. Ние, студентите, ги бяхме превърнали в институции.
26 ноември в 21:27 · Вече не харесвам · 2
Stefan Kraev Частични (1977-83): Кафенетата на Кристал. Зеленото, червеното и винарната. Към тях вървеше и остъкленото капанче срещу снек бара. Там се събираха хора на изкуството, предимно музиканти и ченчаджии.
Пълна свобода (1984-~): Лагерът за емигранти, Трайскирхен в Австрия.
Имаше лагери също, както в Италия, така и в Белград, ама за там нямам наблюдения. От Белград най-бързо се заминаваше отвъд Океана.
26 ноември в 22:05 · Харесвам · 3
Mihail Ivanov Институтът за ядрени изследвания ми създаваше до някъде чувство на сигурност и известна свобода. Разбира се с всичките му разправии, включително с гадното блокиране на "хората от вражеския контингент" да не ходят на Запад или даже въобще в чужбина, включително по повод радиактивни замърсявания в Института, включително позорната позиция, която взеха хора от нашето ръководство за Чернобил (за разлика от Физическия факултет, където доц. Цветан Бончев не се огъна). Нашата секция по Теория на елементарните частици и атомното ядро години наред вреше и кипеше. Особено след Чернобил ние успяхме публично да изразим своето мнение, публикувайки писмо с подписка в Орбита. Не случайно двама души от Института бяха избрани спонтанно (така да се каже - на място, без предварителна режисура) в ръководството на Комитета за Русе - Йордан Ваклев и Вера Михайлова. Даже Данчо успя да обяви един петък в извънработно време събрание в заседателната зала, на която хората да се запознаят с дейността на Комитета. Разбира се, след като той разлепи своите обяви, веднага долетя Иван Панев - секретар на софийския комитет на БКП. Събранието беше спряно, но Данчо беше защитен от Института. Когато аз правех остри изказвания, включително в защита на турците през 1985 г. и 1989 г. хората не даваха някой да ме пипне - имаше колеги, които казваха "Не съм съгласен с него, но той има право да си каже свободно мнението". През 1989 г. имаше неуспешен опит от страна на комитета на БКП на БАН да ни свият сърмите - те взеха решение да предприемат организационни мерки срещу създадена антипартийна група начело с мене . Сега никой няма да повярва, че въпросната антипартийна група беше нарочено, че се състои освен мене от един бивш член на Окръжен комитет на БКП и трима бивши партийни секретари - това беше и цялата група. Хората обаче застанаха зад нас и ни защитиха. Поводът беше едно открито партийно събрание, на което ние застанахме на страната на писмото в подкрепа на турците, подписано от 120-те обявени за "родоотстъпници и предатели" интелектуалци начело с физиците акад. Асен Дацев (между другото агент на КГБ, за което той сам разказа през 1988 или началото на 1989 г. в Университета), акад. Иван Тодоров и химика акад. Алексей Шелудко. В едно свое интервю Желю Желев разказва на Румяна Узунова за това събрание. Като споменах Желю, се сетих как го поканихме да ни говори за Васил Левски. Много преди това споменатият по-горе Данчо Ваклев ми изпрати в Дубна свитък самиздат листове от "Фашизмът". Разбира се, както се вижда и от това, което разказах, в морето на несвободата нямаше острови на свободата, имаше просто места, където се дишаше малко по-свободно. Но със сигурност нашият институт беше такова място. А ако вземеш списъците на Комитета за национално помирение, ще видиш колко много от тях са физици.
26 ноември в 22:33 · Вече не харесвам · 3
Slava Kostadinova прочетох внимателно коментарите.Доколкото разбирам става въпрос за "свобода на словоизлияние". Истинската свобода не касае ли правото на действие?Кога и къде имаше пълна реализация на човешките ни права?
26 ноември в 22:45 · Харесвам · 3
Nikolay Kolev Да Слава , оказа се че в БГ няма все оше такава , или е дефицитна стока (контрабандна) , или правата са за тези с мн. пари , което си е жив абсурд , на фона на БЕДНОТИЯТА в България .......една от най-бедните държави в ЕС , с най-кратък живот на населението, с най- , най-....! .....Системата на Пивекигеровани в Правораздавателната с-ма + отговорни постове + Полицейщина ....водят до декласиране в Обществото и Света - няма Икономика ....!
26 ноември в 22:57 · Харесвам · 2
Mariana Mutavchieva НЕ СЕ БЯХ ЗАМИСЛИЛА НО ИМА РЕЗОН В ВЪПРОСА----СИЛИСТРА---КЛУБ НА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ И КЛУБА НА АРХИТЕКТА.........................
26 ноември в 23:05 · Вече не харесвам · 1
Mariana Mutavchieva И ТАМ ВСЕ ПАК СЕ ОСЛУШВАХМЕ..................
26 ноември в 23:06 · Вече не харесвам · 2
Димитър Генчев Такъв остров беше Институтът по история на БКП при ЦК на БКП. Имах щастието да работя с Георги Първанов, Евгений Дайнов, Антоний Тодоров, Огнян Шентов, Ясен Златков,Милен Семков, Драгомир Драганов.И всички до един бяхме против " командно -административната система", възродителния процес и " ръководната роля на комунистическата партия". И си говорехме толкова свободно, както днес се говори на митингите на "контрапротестиращите" пред Президентството.Бях последният партиен секретар на Института и мога да свидетелствам : истинските дисиденти бяха в ЦК на БКП.Говоря за годините от 1981 до 1989 г.
26 ноември в 23:51 · Редактирано · Харесвам · 2
Luben Bojilov Петко ,като чета, то много инакомислещи много антикомунисти е имало, а тези които са били политически затворници и лагеристи от кои са и къде са се събирали и говорели та са отнасяли тези "присъди". За това реших да те попитам като са били толкова много борците перестройчици ,защо след 1989г единствената политическа сила ,която събра членска маса 189,0х. члена беше БЗНС "Н.Петков" и за разбиването и заличаването й комунетата и слугите им потрошиха над 1,0 /един/ милиард лева.Така както сега харчат за борба срещу реалната им опозиция.
27 ноември в 07:01 · Харесвам · 4
Valeri Marinov генчев, въпросът не е кои са островите на агентите на ДС!
27 ноември в 08:28 · Харесвам · 1
Борислав Найденов И аз прочетох коментарите дотук. Оставам с впечатлението, че много хора свързват словосъчетанието "остров на свободомислие" с място и вероятно това е правилно, но всъщност тоталитарната държавна машина оставяше много малка възможност за свободомислие (не като място, места имаше). Тя затова беше тоталитарна. Беше в главите на хората. През 89-та бях на 18 и всичко ми "беше ясно", на 19 се уволних и това, което видях беше много различно от това, което "оставих", а какво предстоеше! А какво се случваше, постоянно ставаха необясними неща. Толкова необясними, че някакви хора постоянно ги обясняваха по радиото, телевизията и хилядите вестници, интернет нямаше. После други хора обясняваха, че обясненото от предишните е лъжа, което внасяше естествено прояснение в главата ми, нищо по-лесно, светът е черно-бял. Даже и сега, даже и днес, продължава да има хора, които да живеят в него, в черно-белия свят, не знам как го постигат, но съм сигурен, че за тях така е по-лесно, ако не единствено възможно. Острови... няма острови! Живееш ли на остров значи си отшелник или лицемер.
27 ноември в 09:45 · Редактирано · Харесвам
Valeri Marinov Бориславе, а като четеш генчев се оказва, че островът на свободомислието е бил при тия, които ни манипулираха!
Николай Близнаков 1. За Пловдив - Клуб "ХХІ-ви век" ("2001")- Прогностика и фантастика, базиран в Младежкия дом. Години - април 1977-1991. На малко места, мисля, е имало свободни обсъждания и дори чествания на "1984-та" на Оруел и др.под. Доколкото зная, сериозни опстрадали няма..:))
27 ноември в 10:49 · Вече не харесвам · 3
Николай Близнаков 2.За София - не съм живял там (след следването си), но мисля, че редакцията на в-к "Орбита", под крилото на д-р Димитър Пеев, бе такова островче на свободомислието.
27 ноември в 10:52 · Вече не харесвам · 1
Иван Искрев Оказва се че всички островчета са си имали ГУБЕРНАТОР от ДС
27 ноември в 11:09 · Харесвам · 2
Mihail Ivanov Къде губернатор, къде вожд на племето.
Peter Boyadjiev https://bulgaria1989.wordpress.com/.../петър-бояджиев-ндз.../
Петър Бояджиев: НДЗПЧ е единствената некомунистическа организация в България, която е...
bulgaria1989.wordpress.com
Интервю на Димитрина Чернева от сп. "Обектив" с Петър Бояджиев: Петър Бояджиев е...Вижте повече
27 ноември в 11:57 · Харесвам · 1 · Махане на предварителния изглед
Иван Искрев САМО ДВЕ ТРИ НЕЩА НЕ МУ РАЗБИРАМ НА бай ПЕТЪР-и най вече защо се кандидатира за вицепрезидент-и то с КОЙ?взаимоотношения с ЯНКО ЯНКОВ и недолюбване от бай ИЛИЯ МИНЕВ.Нищо лично и користно но е добре да се знае.
Peter Boyadjiev Иване аз също нищо лично. За Янко Янков той нищо никога и нищо не му дължа докато той много дължи намен и на нас. Но Янко както и не малко други е болен от синдрома его. Второ Янко освен Доган не знам да има друг приятел от затвора. Докато ние сме група и то голяма. Трето ако някой недолюбвал Илия това е твоят Янко Янков. за мандата ако си бил с нас 1968 1978 година в старозагорския щял си да знаеш и разбереш. Но тъй като правиш политика трябва да си точен никога не съм се явявал на избори нито съм се кандидатирчл за вице президент. декември 1992 година съм вземал мандат за премиер от БСП - ЖАН ВИДЕНОВ . зАЩО ОБЯСНИЛ СЪМ МНОГО ПЪТИ НО НИКОЙ НЕ Е ДКЩЛУЖЕН ДА ХАРЕСВА ОДОБРЯВА ИЛИ КАКВООТО И ДА Е ДРУГО
Иван Искрев Така е бай ПЕТРЕ-ИСКАХ ДА ГО НАПИШЕШ.благодаря.Не се сърди че те питам за някои неща които са ми малко по далечни.ЖИВ И ЗДРАВ.
27 ноември в 12:35 · Редактирано · Харесвам
Chavdar Naidenov Много хора се подразниха от спомените. Ако не е казано нещо извън стереотипите, това значи, че няма изненада. А без изненада, няма нова информация. И тогава тази анкета е безполезна. Но ми се струва доста любопитна.
27 ноември в 12:38 · Вече не харесвам · 1
Ервант Степанян Всъщност критиката на "командно-административната система" реално не се броеше за критика от 1984-5 нататък, защото всички я критикуваха, дори на пленуми на ЦК на БКП /вярно, по-фризирано/. Но пък колко политически вицове имаше... Най-много научих за 3 г. в Москва.
Ана Дадалова Написах и аз за моето малко островче на свободомислието ,но като прочетох някои от коментарите ,си изтрих поста.Почна пак някакво мерене на смелост ,интелектуална мощ и други неща ,които не разбирам.
27 ноември в 16:08 · Харесвам · 2
Peter Boyadjiev Иване не се сърдя когато човекч нчсрещч ми е добронамемерен и почтен
Peter Boyadjiev Петко ако трябва да говорим за митингите първо жа тях 1989 и 1990 година имаше ли по мощна организация от Подкрепа за митингите. И тогава тя не беше превзета от дс докато вие клубаджиите не бяхте способни нищо да направие без да имате зад гурба си мисията на кгб в София. И на български излезна кногата н ТИЕРИ УЛТОН. Прочети и там че кгб е организирало подобни клуйбове в повечето соц страни. А че се съюзихте с перестройчиците от бкп с част от дс и с мисията на кгб в София която желю дърза да прврата в Москва срещу всичко честно което беше десетилетия преследвано от дс вече и слепите и децата видяха. Свери си часовниците Петко. Историята не може никой от нас да излъже. А и да ти кажа нещо важно. Ако не беше НДЗПЧ най-вероятно кгб нямаше да има нужда да ви кара да обявявате клуба, но имаха нужда някой да се противопостави. Имайте доблестта , тези които не сте осъзнавали кой и къде ви води, поне да осъзнаете сега огромната си грешка че сте допуснали мшеници да ви водят за носа и да се извините
27 ноември в 16:49 · Харесвам · 1
Peter Boyadjiev И този въпрос вече е много важен. Когато вие под крилото на кгб свиквате митинга на 18 ноември защо попречвате на бай Илия да каже поне няколко думи след като тези от Стара Загора не са опасни. Какво се крие в думуите на Вгенщайн към бай Илия. Тази демокрация не е за теб и за вас. И ти змяаш ли че ако хората които бяха на митинга знаеха че инициаторите са от мисията на кгб нщмаше да ви замерят с кчмъни. Ей Петко засмучи ли човек червено мляко на младини и на старини не успява да се освободи от тази прокоба
27 ноември в 16:54 · Харесвам · 1
Петко Симеонов Веселин Панайотов, бившия главен редактор на списание "Младеж" ми е написал в Скайп: "С теб няколко пъти изреждахме това, което аз зная, но защо да не го кажа още един път: списание "Младеж" 63-67 г.; редакцията за документални филми на студия "Екран" - частично, кръгът та проф. Николай Генчев от историци, общественици и журналисти, всички негови кабинети като университетски професор, като ръководител на катедрата по "Културология" и като ректор на СУ "Климент Охридски"; редакцията на вестник "Литературни новини", барът на "Екран", отделни маси в рестторантите на всички творчески съюзи /особено на журналистите/, Чешкия клуб и кафенета като "Феята", "Бамбука", "Шапките",; "Наблюдател" - частично; домовете на Радой Ралин, Кирил Нешев, Веселин Панайотов, Иван Панайотов, Димо Боляров, Жельо Желев...
Изпуснах: голяма част от редакторите на в-к "Народна младеж" преди и непосредствено след събитията в Чехословакия.
Георги Стоянов Не опорочавайте думата "свобода" ! ... Не може да работиш в институция , обслужваща тоталитарната система , изкривяваща резултатите от своята дейност за да угоди на репресивния апарат , и да я определяш като "остров на свободомислие" . Може би , защото е имало изказвания "на ушенце" , за това как трябва да се подобри комунистическия морал или някой политически виц - въпреки риска да се окаже в докладите на таен доносник на ДС или обикновен кариерист ... Прав е в случая ПБ , хвала !!! Остров на свободата може да има само извън системата - в политическия отряд на Старозагорския ...
27 ноември в 18:32 · Редактирано · Харесвам
Дмитрий Варзоновцев Да разми си дисиденството-от кръчми до интелектуални средища И някъде на страна -бойци от невидимия фронт. Едните подхранват и водят омаломощените или напротви въодушевените от същите "органи" ниспровергатели на режима със заклинания и позиви от "враждебни" станции А другите продължават своята битка от преди години-непримирима и безперспективна. Липсва едно нещо -инакомислие! Просто не го различават от обикновена шизофрения. Това междупротчим е и практика на репресивните органи - инакомислищият беше поместван в съответните медицински учрежния при своите съдиагностиците. Просто някак се изплъзва фактът че тук и досега мисленето остава дисиденство защото никак не подпада под единомислието и затова остава вражеско.
27 ноември в 18:32 · Редактирано · Харесвам · 1
Peter Boyadjiev И виж все още колко сте сбъркани Петко. Кажи ми с какво преча на хората да които не са биле с нас да пишат каквото мислят. ХА ОБЯСНИ МИ С КАКВО ПРЕЧА. С ТОВА ЧЕ АЗ ПИША КАКВОТО МИСЛЯ ЛИ. Целият форум надявам се че е сводетел че единственото което правя е да пиша което мисля без да преча някому. Нещо единствено към теб саъм изразил критични оценки и нищо повече. Нямам право да осавам безмълвен когато само в Б-я все още се хвърля мъгла върху историческия момент и ролята на Москва през последните години от съществуването на съветската империя. Дори ти изпратих линк към книгата на Гайдар ГИБЕЛ ИМПЕРИИ.
27 ноември в 19:45 · Харесвам · 2
Иванчо Върбанов Всеки човек е бил относително свободен, независимо от ранг и позиция във властта, изглежда най-свободни са били имащите най-нисък социален статус, в общностите където са живеели те са били свободни от тегобите и изискванията на забраните идващи от служебните ангажименти и правила, без кариерни домогвания и прочие; ограниченията от битов характер са общовалидни и известни, борба с мизерията; обаче при имащите по-висок социален статус и намерения за кариерно развитие свободата имаше двоен характер, една е ролята за показ в обществото, официална поза(мнения, речник, добро/лошо, морал, оценки...), друга е неофициалната роля, тя е свобода коренно противоположна на официалната, тази която е пред приятели и роднини, анонимно изповядвана, при употребата на вицове и клюки, литература, изказ и прочие. При имащите висок социален статус и намерения за кариера свободата е противоречива и не е еднозначна, несъгласието е вплетено в кариреното развитие и битува в рамките на служебната/институционална опозиция, която в определени моменти е творческа свобода. Изглежда най-свободни са били в затворите и лудниците, става дума за духовна свобода, тя е без задръжки, в това число и криминалните затворници са свободни птици, по принцип осъдените и лудите не са съгласни с установените обществени порядки, те по аксиома са такива. В съображенията на полицията и правило номер едно при обучението на полицията е: уважение към политическите затворници, не се знае кой ще управлява утре, днес той е затворник, но утре е министър на вътрешните работи, а към криминалните репресия колкото трябва, без угризение. При милицията тези съображения са възможни само дълбоко споделяни в индивидуален план, скрити в съзнанието. Арестувана свобода. В скалата затворниците и милицията са двата полюса: първите са свободни птици, а вторите - арестувани.
27 ноември в 20:06 · Вече не харесвам · 3
Петранка Евтимова Дискусионният клуб "Приятелите на София", в който основно членуваха архитекти и журналисти, и чат-пат 2-3 социолози. Провеждаше сбирките си в Дома на архитектите по основни злободневни теми за София и градоустройството й. Председател на клуба беше Стефан Продев, тогава гл.редактор на в."Култура". Ставаха много интересни дискусии. Често дискусии и журналистически материали по темите на клуба се публикуваха във в. "Култура" и сп. "София" - орган на СГНС, а вероятно и в други медии. След официалната част дискусията обикновено продължаваше в ресторанта на архитектите и ставаше още по-разпалена и смела /свободна. Не съм била член на редколегията на в."Култура", но познавах почти всички журналисти, публикувала съм там и бих посочила и тази редколегия като "остров" на свободата, докато не свалиха Продев от поста гл.редактор. Тогава и клубът постепенно престана да функционира, беше пълен с цивилни архитекти и свободомислието започна да им пресяда, темите и дискусиите станаха много казионни и аз престанах да ходя на сбирките. Третото място е Институтът по култура към КК и БАН, докато не го закриха с днешна дата и го откриха отново с утрешна дата, а всички, които мислехме, говорехме и пишехме "по-свободно" отидохме на борсата на труда като безработни. Други места - кафене "Бамбука" до Народния театър, бирхалето на хотел "България", ресторант "Стадион" и механата "Троян", близо до Попа. Но бих казала, че за заведенията беше по-важна компанията, с която редовно се събираш, не толкова самото заведение, защото помня, че дори и от "Бамбука" веднъж ме изгониха заради минижупа. А поличката ми беше толкова хубава, и си я ших сама:))))))
27 ноември в 23:10 · Редактирано · Вече не харесвам · 1
Margarita Ivanova Стефан Продев, Бог да го прости, защото аз съм само човек, беше единственият на времето когото, ако можех, бих го дала под съд. С неговата статия "Омразата", публикувана във в. Работнически дело, се сложи началото на многобройното използване на думата "омраза" от всички подставени политици, социолизи и с активното съдействие на медиите. На тази статия на времето правих анализ колко пъти я използва в нея, колко пъти използва думи, съдържащи "р" и "з", за да я забие в душите на хората и от там се разшири това възприятие от хората. Считам, че не беше случайна статия. Считам, че тази статия даде сигнала за започване на разслоението и разделението у нас. Все още тази дума се използва съзнателно или втълпено в съзнанието от много политици и други подобни същества. За разликата - например интелигентния човек не казва, че вониш, а че днес не ухаеш така добре, като... . въпрос на възприятия. Предлагам думата "омраза" да бъде забранена със закон за политици и медии и заменена с подобаващи й адекватни значения. Интелигентните, възпитаните и добрите хора ги знаят. Най-после си го казах. :)))
28 ноември в 13:57 · Вече не харесвам · 2
Петранка Евтимова Не искам да коментирам личността му, бог да го прости. Последния път, когато се видяхме, той вече беше гл.редактор на в."Дума". Попитах го защо е кривнал от "пътя към храма". /Имахме преди години един интересен разговор по повод филма "Покаяние" на Обуладзе./ Отговори: "Принудиха ме." Когато се разделяхме, той каза: "Но пак сме приятели, нали?". Отговорът ми беше: "Съжалявам, но вече не." Сега, като си помисля колко много хора "бяха принудени"... Отново се говори за "чисти ръце", за "морал в политиката"... Първо, трябва да се отворят до последно досиетата, второ - лустрация... и после всичко останало. Иначе каруцата ни все повече ще затъва в калта и пак ще си говорим за тук-там съществуващи "островчета на свободата":))))))
28 ноември в 20:51 · Вече не харесвам · 2
Дмитрий Варзоновцев Скъпа! Ти и до сега вървиш към своя храм Но този отдавна се изгуби в лицемерие .
Петко Симеонов Днес
Boris Ivanov
16:15
Boris Ivanov
До 1989 не съм попадал в подобна институция, организация, колектив. Това, че в училище някой е мрънкал срещу партийния секретар и му се е разминало (не е бил "докладван" или партийния е бил пич) не го прави "остров на свободомислие". Отделни провокативни изблици не са били санкционирани, но не са били поощрявани. В ОбК на ДКМС - Гълъбово веднъж влезе главният в общината (да не объркам названията) и произнесе назидателна реч. Сетихме се, че предния ден някой беше хранил бюста на Ленин с баничка. Явно му е било докладвано на партийния секретар, но той (с основание) го е преценил като невъздържаност на "дечурлигата".
В зрелите ми гимназиални години с приятели сме водили политически дискусии, и то разгорещени - по улиците. Това бяха многочасови перипатетически упражнения - от нас до единия, после до другия, и пак до нас, и т.н. Нощните милиционерски патрули да са ни спирали един-два пъти, ама ние трезви и не крещим, а се прибираме вкъщи. А в тишината може да са чули имената като Мил, Маркс, Малтус, Ницше, Един ден на Иван Денисович, Сахаров, но гарантирам - нищо особено не са им говорили. Ако коментирахме Живков, Брежнев и под. - снижавахме децибелите до възможното.
Като студенти (Пловдив) чувахме за местата, където се събират "готините" - Клуба на МХТИ, "Пулпудева", бирария "Пловдив", но не сме засядали там да бистрим политика. Доброто място бяха СТУДЕНТСКИТЕ КВАРТИРИ. Не говоря за кухни и места тип "Силистра-йолу", а за реални социални контакти, където сме осъмвали и преграквали в спорове (не само политически, разбира се). Една нощ дойде милиция и поиска лични документи. За беля никой не носеше паспорт или студентска карта. Домакинът се засуети, повтаряйки -"ей сега ще се легитимираме, другарю старшина", бръкна в чекмеджето под дивана и извади от там "Науката логика" на Хегел. Подаде тухлата на милиционера и му каза - това не е ли достатъчно? Ония се изнесоха и ни се размина дори ходенето до участъка. 6-7 колеги, с които не бяхме на един акъл, но никой не е привикван да дава обяснения някому.
Peter Boyadjiev « …….Днес вече никой не се съмнява, че КГБ е изиграл решаващата роля на този етап от перестройката. Във всички опити за демократизиране, изживени от източноевропейските страни през 1988-1989 година, откриваме ръката на органите. Тактиката, изработена на Лубянка, а след това приложена от тайните служби в страните от блока, беше навсякъде една и съща. Вторият отдел на Първа главна дирекция (шпионаж) на КГБ контролираше операциите от Москва.
Сходството и едновременността на събитията, изживени от СССР и неговите сателити в края на осемдесетте години, не оставят място за съмнение.
В различни страни се появиха по едно и също време инициативни комитети със задачата да създадат „народни фронтове, чиято цел е да включат във властта представители на гражданското общество. Комунистите се надяваха да продължат да ръководят страните, скрити зад тези фронтове. Различните анкетни комисии, анализирали тези събития след падането на комунизма, показаха, че „спонтанните" инициативни комитети са били всъщност претъпкани с агенти на КГБ или на васалните му служби….. »
ТИЕРИ ВОЛТОН (1951) е историк, журналист, публицист, политически коментатор и университетски преподавател по история на студената война. Той е сред най-авторитетните анализатори на комунистическата система, на която е посветил няколко труда, преведени на множество езици. “КГБ на власт” (2008) е последната му книга. Предлага я днес на български издателство “Фама”.
След близо две десетилетия, посветени на други изследвания, Тиери Волтон с този труд наново и успешно се връща към съветско-руската тема. Лесно читателят ще прецени доколко анализът му е сходен с българската действителност
преди 7 часа · Харесвам · 1
Peter Boyadjiev Който се интересува сериозно знае
Петранка Евтимова Така е, г-н Бояджиев, и вече, когато чуя или прочета, че някой не вярвал в "конспиративни теории"... ако го познавам и знам, че е умен човек и се интересува от политика и процесите у нас и по света, просто го заподозирам, че е "бурмичка, болтче, винтче" от подобна теория и това, да отрича, да се прави на чист и просто невярващ верблюд-наивник, влиза в арсенала на личното му предназначение като "пиронче, предавка, зъбчато колелце" и прочее... Надявам се, че "дизели, трактори, месомелачки" и прочее машинария не познавам. Но знае ли човек? Никога не е късно за поредната омерзителна изненада, докато сме живи.
Peter Boyadjiev Днес съм публикувал архивен документ който показва че март 1991 година мисията на кгб към мвр бг си е действала и си е била напълно законна. в групата за бюлетините го имаь
Peter Boyadjiev Из архивите - ГЛАСЪТ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ /1988 – 1989 г./ « … Отделни изменници на родината, сътрудници на западни подривно-пропагандни централи (особена активност прояви Петър Бояджиев, живеещ във Франция) установяваха контакти по телефона с членове и съмишленици на известни групирования на нелоялно прояваващите се интелектуалци и други враждебно настроени лица, приемаха и излъчваха клеветническа информация. В последно време по-определено се долавят усилията на противника да внушава на лица с дисидентски изяви необходимостта от „обединяване”, разширяване на социалната база чрез обхващане на всички, които от различни позиции по различни поводи имат резерви или са против провежданата от партията и правителството политика, с оглед създаване на „политическа опозиция”, която може по-ефективно да бъде манипулирана от вън и насочена при подходяща ситуация към остри и мащабни контрареволюционни действия. Бяха доловени опити на нелоялно настроени лица в страната за установяване на контакти и взаимодействие между очерталите се групи.
… »
преди 4 часа · Харесвам · 1
Peter Boyadjiev СТРОГО СЕКРЕТНО!
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
№ 21. Екз. № 3
9.1.1989 год.
О Ц Е Н К А
ОТНОСНО: Опити на група лица да създадат т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”
« ……От началото на 1988 г. няколко лица с враждебно поведение, многократно репресирани, провеждат активна дейност и предприемат настойчиви опити за изграждане на „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”…. ».
« ……В последно време, по указание на подривни задгранични центрове, активистите привлекоха в дейността по създаване на „Дружеството” петима българи-мюсюлмани и двама православни духовници. ”…. ».
« … Въпреки настойчивите усилия на инициаторите „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ” не е регистрирано и на практика не съществува. Независимо от това задграничните прапагандни центрове го представят като реален факт, а самозваното му ръководство продължава да провежда дейност от негово име. …. ».
« … Придобитата информация недвусмислено потвъждава, че идеята за създаване на „Дружеството” е на френския гражданин Алфред Фосколо и активния изменник на родината Петър Бояджиев – и двамата осъждани за шпионаж срещу НРБ. В изпълнение указанията на специалните служби на противника те от началото и до сега осъществяват непосредственото ръководство на групата и организират нейното популяризиране чрез задграничните средства за пропаганда. Периодично изпращат у нас емисари, прикрити като туристи и журналисти, които се срещат с активисти на „Дружеството” и вземат интервюта с клеветническо съдържание. …. ».
« … Независимо че на практика досега не са постигнати резултати в опитите за консолидиране на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” тази дейност има висока степен на обществена опасност и може да създаде трудности при реализиране политиката на партията и правителството. …. ».
« … Под влияние на масираната пропаганда на западните средства за масова информация „Дружеството” би могло да се превърне в притегателен център …. ».
« … Особена опасност би възникнала при включване в него на български граждани с възстановени имена, други националности и религиозни фанатици, което значително ще разшири социалната му база …. ».
« … Всичко това дава основание за извода, че е необходимо да се вземат срочни комплексни мерки за решително пресичане на опитите да се изгради т. нар. „Дружество”. Да се планират и проведат сродни мероприятия за разобличаване , компрометиране и изолиране на неговите активисти, да се създаде обстановка на обществена нетърпимост срещу тяхната дейност, включително и чрез средствата за масова информация. Това да се съчетае с по-твърди правно-административни санкции по отношение най-активните и непримирими инициатори. В цялостната дейност по реализирането на тези мерки по-активно да се включат също Министерството на външните работи, Комитета за правата на човека, Камитетът за българите в чужбина и съответните местни държавни и обществени органи.
По преценка на областните комитети на БКП с настоящия материал да бъдат запознати определени първични партийни организации и трудови колективи.
…. ».
МИНИСТЪР: Г. Танев
9.1.1989 год.
Peter Boyadjiev Уж Дружеството не било опасно като казват някои членове на покровителсвения клуб
Peter Boyadjiev СТРОГО СЕКРЕТНО!
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
№ 66 . Екз. № 3
« ……По указание на изменника на родината Петър Бояджиев се положиха усилия за обединяване дейността на „дружеството” с „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството”. За целта на Димитър Томов бяха предоставени имената на лица от „клуба”, с които да се осъществят контакти, а на Лазар Цветков се възложи да води конкретни разговори с тези лица. Чрез активни телефонни разговори Едуард Генов от САЩ настояваше за взаимодействие между двете структури. В дома на Мариана Златева се подготвяше среща на представители на „дружеството”, „клуба” и неутрализирания ОКЕЗР. До настоящия момент обединението не е извършено, тъй като участиците в „клуба” се страхуват и въздържат от контакти с криминално проявините лица от „дружеството”. …… »
МИНИСТЪР: Г. Танев
Peter Boyadjiev А какво ли значи неутрализирания ОКЕЗР
Twitter
Facebook
