Драги читателю,
Пред Вас е пети брой на списание "Глас".

Първите четири бяха публикувани до края на октомври миналата година. Този скромен "Глас” се яви в българската духовна пустиня заедно с алманаха за експериментална поезия "Мост" точно преди една година.

Преди десети ноември двете независими издания преминаха през много перипетии и, уви, достигнаха до малко читатели. Бяха печатани на обикновена пишеща машина и размножавани на копирна машина /ксерокс/ в не повече от 100-200 екземпляра всеки брой. Първият брой дори бе първоначално изкаран в 50 екземпляра по фотоначин, на документална фотохартия. Това обаче се оказа много бавно и трудоемко средство за размножаване. Копирните машини работят значително по-бързо, но те по това време бяха /а може би и до сега са/ под наблюдение на органите за сигурност. Така че хората, които ни помагаха, разпространявайки нашите списания, рискуваха да загубят работата си и да бъдат подложени на преследване. /Както издателят на "Глас" изгуби работата си като редактор в издателство "Народна култура" - макар и за кратко. Веднага след десети ноември той бе възстановен на работа от същата директорка - Вера Ганчева, която го бе съкратила. /Списанията бяха произвеждани почти изцяло за сметка на издателите и разпространявани безплатно. Финансова подкрепа на "Глас" оказаха неговите уважавани сътрудници Блага Димитрова /със 100 лева/ и Христо Ганев /с 50 лева/.

Различни видове помощ оказваха и много други приятели, между които Елисавета Мусакова, Миряна Башева, Антоанета Приматарова. Изказваме на всички голямата си благодарност! Художник на списанието беше и продължва да бъде Стефан Десподов. Като всеки самиздат, "Глас" се издаваше от един момент нататък сам - редица приятели го копираха и разпространяваха без учаcтието на първоначалния издател.

На издателите на "Глас" и "Мост" бяха наложени глоби от по 500 лева за нерегистрирани издания. Под актовете стоеше подписът на писателя Валентин Караманчев - председател на ТСО Българска книга и печат" - цензурната институция, контролираща печата у нас. Глобите бяха обжалвани и делата спечелени от издателите след 10 ноември 1989 г.

Все още у нас няма закон за печата. И до днес не е премахната тази трагикомична точка от Указа за стопанската дейност, която забранява на частни лица да търгуват с печатни произведения, оръжие и наркотици... Въпреки това, списанията наскоро бяха регистрирани, но без да им бъде осигурена хартия.

Издателят на "Глас", който е член на Екогласност от септември 1989 г. поиска и получи разрешение да издава списанието под патронажа на това официално регистрирано независимо екологическо сдружение. "Глас" ще продължава да бъде преди всичко литературно списание, а до голяма степен и обществено-политическо. То ще бъде зависимо само от политическите разбирания и литературния вкус на своя издател. Но във всеки брой ща бъдат публикувани и десетина страници статия или информация, предоставени от Екогласност.

Това, според нас, не пречи списанието да нарича независимо и да бъде независимо, каквото беше до сега, тъй като то не е печатен орган на никоя партия или сдружение.

Живеем във време, когато твърде много се спекулира с думата "независим". Българският Комсомол /КОМунистический СОюз МОЛодежи/, чиито ръководители са, разбира се, членове на БКП /макар че биха могли да бъдат и на КПСС/, разиграва оперетни сценки, като настоява да го приемат за независима организация и дори се прекръсти на "демократична младеж". Отечественият фронт, който в миналото послужи на Комунистическата партия като инструмент за претопяване на неопозиционните партии и който сега е сенилно-дементна притурка на БКП, също се обяви за независим. Най-гръмко се обявиха за независими Профсъюзите на комунистическия професор г-н Кръстьо Петков, същите Профсъюзи, които десетилетия наред безропотно обслужваха тоталитарната власт, а на  трудещите се. Като една застаряваща фриволна дама "независимите" Профсъюзи /превърнали се вече и в синдикална конфедерация - сложните думички придават повече тежест/ сега флиртуват с всички - например, приемат и подкрепят решенията на ЦК на БКП от 29 декември, а след това приемат и подкрепят и стачките против тези решения... На всичко сме способни, само и само да спечелим изгубеното народно доверие, само и само да прикрием действителната си тоталитарна същност и по хамелеонски да се пребоядисаме в цвета на опозицията!
/Самата БКП по-скоро ще се преименува на Българска капиталистическа партия, отколкото да се откаже от властта си./

В тази ситуация на фалшиви епитети и заявления може би звучи зле "Глас" да се нарича независимо списание. Но то се наричаше така и беше такова далеч преди десети ноември, далеч преди безпардонния демократически централизъм да бъде заменен от безпардонна демократическа демагогия.
Според нас в тоталитарните държави /а нашата продължава да бъде такава/, където еднопартийната власт има почти пълен монопол върху печата и другите средства за информация, независима преса е самиздатът или неофициалната периодика, издавана от частни лица. В условията на известен /макар и минимален/ плурализъм думата "независим" вече се отнася не само до управляващата партия, но и до опозиционните.
Културата се гради свободни личности, а не по нареждане отгоре. Списание "Глас" е независимо от държавата и от политическите партии, но не е независимо от вкуса и разбиранията на своя издател.

Списание "Глас" вече се продава и се печата в печатницата на народната библиотека Кирил и Методий" под патронажа на независимото сдружение Екогласност. Благодарим на всички, които оказват подкрепа на "Глас"!

Владимир Левчев

стр.3, Глас брой 5/1990

>> Към целия брой на списанието в галерията