Терминът "Самиздат" идва от от руския израз «сам-себя-издат», «Сам-себе-издат», съкратено Самиздат, чието авторство се приписва на поета Н. Глазков. През 1950-1960 г. той подписвал издадените със собствени средства свои творби по този начин. С времето терминът става нарицателно име за независимо, нелегално и нецензурирано издание.
В историческия контекст на тоталитарната система в СССР и на бившия соцлегер Самиздатът е културно-политическо явление, формирало се в края на 50-те, началото на 60-те години на 20 век като противодействие на съществуващата цензура, на официалната пропаганда и литература.
В България Самиздатът не придобива такава популярност, както в бившия СССР. За сметка на това се развива преди всичко "езоповския", евфемистичен стил на изразяване, който българското четящо население от този период безпогрешно разбира.
Едва към края на 80-те години се появяват първите самиздатски издания като:
- алманахът за алтернативна поезия "Мост" на Едвин Сугарев от 1989 г.;
- независимото списание за публицистика и литература "Глас" на Владимир Левчев - 1989 г.;
- списание "Промяна" - 1989 г. на Георги Спасов;
- сп. “Време”;
- вестник "Алтернатива";
- вестник “Независимост”;
- "Паралели на тревогата" (1988 ) и сп. “Камбана”, 1990 г. на Йоло Денев;
- сп. "Кула" на Христо Славейков от 1981 г. То става едно от първите самиздат списания в България. Книжката обаче не стига до читатели. Конфискувана е и иззета от Държавна сигурност, заедно с редакционната пишеща машина. (Ст. Бакърджиев - https://www.art-kula.hit.bg/kniga22-1.htm)
Вижте още:
Пламен Антов: "Езоповските езици на 80-те" на адрес:
https://e-literatur.blogspot.com/2009/12/80_07.html