Тук е изложено едно цялостно разбиране за реформиране на българското общество. Виж сборника в имиджи.

ОПАСНИЯТ ЧАР НА ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ или ПРЕДИСТОРИЯТА НА ЕДНА ИДЕЯ

Николай Близнаков

На 19 години, като студент, не само мечтаех, но и се опитвах да кроя реалистични, според мен, проекти за едно бъдещо състояние на обществото ни, изцяло доминирано от практиката на прякото решаване от гражданите на всички що-годе важни въпроси. По това време едва ли съм бил единственият студент в СУ, който се е впечатлявал от швейцарската практика на чести референдуми. Но тъй като дори нейната честота не ме задоволяваше, а беше очевидно, че даже богатото общество на бъдещото столетие не ще може да си позволи ежеседмични или ежемесечни референдуми, мечтите ми свързваха истинската пряка демокрация на непрестанно допитване до хората с онзи момент, когато електронна мрежа ще покрива практически всяко домакинство в страната. Т.е. - с едно малко неуточнено бъдеще, което като че ли нашето поколение е на път да доживее.

По-късно, като председател на Клуба “21-ви век“ (“2001“) за фантастика и футурология, поне веднъж годишно организирах дискусии на тема “Демокрацията на бъдещето“. А фантастиката - американска, съветска или европейска - е пълна с модели на “компютризирана“ пряка демокрация; в някои романи се гласува едва ли не ежедневно по какви ли не теми. Мисля, че повечето от хората, преминали през клуба, а и въобще любителите на фантастиката, имат в значителна степен нагласата да очакват бъдещото общество да се движи към форми на пряка, а не на партийно-представителна демокрация.

...............................................

Сборникът в текст