София, 3 януари 1992 година
        Брой 1 (531)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

*  *  *

ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ - ЯНУАРИ’92

София, 3 януари - ПРЕДСТАВЯМЕ ПРЕДИЗБОРНАТА ПЛАТФОРМА (ЧАСТ ПЪРВА) НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ И ЗА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ Г-ЖА БЛАГА ДИМИТРОВА, ИЗДИГНАТИ ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ. ЦВЯТ НА ИЗБОРНАТА БЮЛЕТИНА - СИН.

След провала на комунистическата утопия всички ние сме изправени пред необходимостта да извървим труден път, път на икономическо, социално, духовно и морално оздравяване, за да заемем полагащото ни се място в света като демократична и независима държава и народ със свой облик, свой живот и своя култура сред семейството на цивилизованите народи. Нашата цел е върху здравите корени на националните ни традиции и началата на европейската цивилизация да изградим общество, способно да осигури материално благополучие и духовен напредък на всички свои членове, независимо от техния мироглед, политическа, етническа, социална, религиозна или каквато и да е друга принадлежност. Ние обаче трябва да бъдем проникнати от съзнанието, че обществото, към което се стремим, нашите лични съдби, бъдещето на страната, на децата и внуците ни ще зависят от нас - от всеки поотделно и от всички заедно.

Безспорно е, че гаранция за всеки обществен и личен успех може да бъде само мирът. Ето защо смятаме, че той трябва да бъде първоосновната цел на нашата външна и вътрешна политика.

Фактът, че успяхме в условията на остра политическа конфронтация, тежка икономическа криза и повишено социално напрежение да запазим вътрешния мир, да утвърдим България като фактор на добросъседските отношения между балканските народи, ни изпълва с надежда за по-нататъшното мирно протичане на демократичните процеси, независимо от неминуемите политически противоборства, социални напрежения и противоречия.

Гражданският мир е не само висше обществено благо. Той е и първото условие за успеха на реформите, на демократичните промени в страната. Без граждански мир в България няма да има нито демокрация, нито гражданско общество, нито пазарна икономика.

Условия за нормалното действие и естественото развитие на подобно общество може да осигури само една

ДЕМОКРАТИЧНА И ПРАВОВА ДЪРЖАВА.

Основата на тази държава е плурализмът, а неин крайъгълен камък - равенството на всички пред законите. Разделението на властите, многопартийната система на управление, свободата на личността, словото и печата, на сдруженията и събранията, правото на избор на местожителство и труд, възможността всеки да има свой личен живот и своя личностна съдба, законова защита срещу всяко посегателство върху личната чест и достойнство на човека - това са ония гаранции, които изключват възможността една партия, група от хора или отделни лица да узурпират властта в държавата и да я използват в свой интерес и за своя изгода.

Ние смятаме, че днес у нас са налице всички необходими предпоставки за изграждането на такава държава, в която законодателството изразява волята на мнозинството, но защитава всички права и свободи на малцинството и на отделната личност, защото в нея главен арбитър ще бъде правото, а не силата, и главен съдия - законът, а не благоволението на силния. В изграждането на тази държава Конституцията на Република България отрежда определено място и роля на президентската институция, които ние, ако бъдем избрани, ще съблюдаваме и изпълняваме с цялата сила и строгост на нейните разпоредби.

Основен фактор за мирното развитие и скоростта на протичане на демократичните процеси ще бъде

    РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ НА ИКОНОМИКАТА.

Мнозина се питат докога ще продължава сегашната дълбока икономическа криза със застрашителна безработица и мизерия за голяма част от народа, и особено за пенсионерите. Смятаме, че най-лошото в началото на икономическата реформа вече отмина и още през втората половина на 1992 г. можем да очакваме определено оживление в стопанството и повишаване на реалните доходи.

Един от най-важните икономически, а заедно с това и политически проблеми в момента е приватизацията. Развитието на този процес в България се задържа неоправдано дълго и не може да бъде съчетано с останалите мерки на стабилизационната програма и икономическата реформа в цялост. Претърпял много редакции, проектозаконът за преобразуване и приватизацията на държавните предприятия е предложен за разглеждане в Народното събрание. От това в какъв вид и с какво съдържание ще бъде приет той ще зависи бъдещото развитие на приватизационния процес в България и политическата подкрепа на населението. Нашето виждане е, че Законът трябва да намери "златно сечение" между икономическата ефективност и социалната справедливост. Работниците и служителите (включително и пенсионираните) в отделното приватизирано предприятие трябва да имат определени привилегии за изкупуване на част от акциите. Част от приходите от малката и от голямата приватизация трябва да се насочат към попълването на изпразнените от безотговорната номенклатурна власт пенсионни фондове, а също така и за фондовете в здравеопазването. Считаме, че процесът на разпродажба на държавно и общинско имущество не трябва да служи за облагодетелстване на някои социални групи, спечелили по съмнителен начин. Той не трябва и да води до превръщането на политическата власт на бившите управници в икономическа. В процедурите на разпродажбата може да се включи клауза за доказване произхода на средствата на по-едрите инвеститори. Самият процес на приватизацията да се извършва при спазването на пълна гласност, демократичност и възможност за контрол на процеса от страна на обществото.

Реституцията е също един от важните проблеми по пътя към пазарната икономика. Вече е решено връщането на магазини, складове и ателиета, отнети от предишния режим, но запазени в тогавашния им вид. Опитът на страните от Централна Европа, които вървят пред нас, показва, че правителствената политика в тази област трябва да бъде гъвкава, но справедлива: там, където връщането е невъзможно, следва да се дава достойна компенсация, която ще позволява на ощетените да участват в приватизацията на държавните предприятия.

От особено важно значение за съживяването и развитието на икономиката е реституцията на селскостопанските земи, връщането им на техните предишни собственици или на наследниците им. За много хора това е и шанс за оцеляване в тежката икономическа криза, но при условие, че започнат да обработват върнатите земи. Това е и едно от условията за оживление на индустрията и износа. Необходимо е в най-скоро време да се създаде пазар на земята. В тази връзка искаме да подчертаем нашата тревога от бавния темп, с който се придвижва работата по техническото оформяне на връщането на земите. Не е голям броят на лицата, подали молби за връщане на земи, макар че за това има и обективни причини (лятната кампания на село, предизборните вълнения, очаквани поправки в Закона за земята и правилника за неговото прилагане, бездействието на някои общински съвети, дългият краен срок за подаване на молби и т.н.). Трябва да се облекчат в максимална степен всички административни и технически процедури по връщането на земята и оземляването на тези, които искат да получат земя. Считаме, че още сега трябва да се премахнат всякакви такси, съпътстващи подаването на документите за придобиване на правото на селскостопанска собственост.

СИГУРНОСТ ЗА СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ ГРАЖДАНИ

В социалната област държавата трябва да следва политика на засилена закрила на социално слабите, на тези, които действително се нуждаят от нея поради невъзможността сами да си осигурят едно достойно съществуване - безработни, пенсионери, инвалиди, бездомни, самотни възрастни хора, социално застрашени деца и младежи.

В широкия спектър от отношения и мерки в областта на социалната политика ще се придържаме към тази обща формула, която в по-конкретни измерения означава:

В областта на трудовите отношения, заетостта и безработицата:

- първо, политика на създаване на истински пазар на труда при осигуряване на необходимата свобода работниците и работодателите, съответно - на техните организации, сами да определят условията на труд на основата на законодателно гарантирана закрила на труда, осигуряваща приличен жизнен стандарт;

- второ, осигуряване на ефективна трудова заетост, насърчаване разкриването на нови работни места преди всичко чрез подходяща гъвкава данъчна политика.

В областта на социалното и здравното осигуряване и общественото подпомагане:

- постепенно отделяне на фондовете на общественото осигуряване и на средствата за здравно осигуряване от държавния бюджет чрез създаване на независими осигурителни институции и здравноосигурителни фондове, изградени върху застрахователен принцип. Осигурителните и здравните фондове ще се формират от вноски на работодателите и на самите осигурени лица в една справедлива пропорция. Те трябва да покриват широк спектър от осигурени социални рискове и да гарантират високо равнище на здравното обслужване, на обезщетенията и пенсиите;

- изграждане и поддържане от държавата за сметка на бюджета на разгърнатата система на обществено подпомагане на социално слабите граждани. В името на хуманизма държавата трябва да осигури на безработните, инвалидите, бездомните, самотните възрастни хора, социално застрашените деца и юноши еднократни и периодични парични или натурални помощи, домашен социален патронаж, оздравително-възпитателни детски заведения, здравни консултации и лечение и пр.

Жилищна политика. Амбициозното намерение на социалистическата държава да осигури стопроцентово задоволяване на жилищните нужди на гражданите се оказа утопия. Главно средство за жилищно задоволяване в бъдеще трябва да стане частното предприемачество. В тази област държавата би изпълнила в голяма степен своята задача, ако предостави равни възможности за всеки да се справя с жилищния си проблем, но със собствени сили и средства. Наличният държавен жилищен фонд, както и бъдещото държавно жилищно строителство трябва да се ориентират към задоволяване на жилищните нужди само на социално слабите граждани, чиито сили и възможности са недостатъчни, за да решат жилищния си проблем.

Грижите за децата и младите хора. В едно общество, основано на пазарното стопанство и съставено в преобладаващата си част от икономически проспериращи личности, издръжката и възпитанието на децата и младежта - тази естествена човешка ценност, са грижа преди всичко на техните родители. Това в никакъв случай не отменя необходимостта от целенасочени грижи на държавата към децата и младежите, които нямат родители или чиито родители не са в състояние да им осигурят необходимото благоденствие и възпитание. Това предполага формирането на политика на засилена закрила на социално застрашени деца и младежи, както и подходящи мерки за отглеждането и възпитанието на децата и младежите с отклонения в социалното им поведение.

Системата за социално подпомагане трябва да се развива и в рамките на общината, още повече че в бъдеще със забогатяването на общините тези възможности ще се разширяват.

Съвсем основателно българският народ се вълнува и изразява своята загриженост за състоянието на

ОКОЛНАТА СРЕДА.    

Именно затова считаме, че сега е моментът да преосмислим отношението си към въпросите на екологията, които са в тясна връзка и зависимост от по-нататъшното ни икономическо развитие. Време е в тази област да се скъса с нагласата за решаване на въпросите на деня, а не в перспектива. За целта е наложително да се извърши една добре балансирана, обмислена и цялостна икономическа, социална и екологична оценка на сегашното състояние на страната. Такава една оценка ще послужи за основа на националната стратегия по околната среда, насочена на първо място към решаването на тежките екологични проблеми в определени райони, а след това и към постигането на екологосъобразно устойчиво развитие.

Разумният подход към преструктурирането на икономиката ще открои и приоритетните области на нейното бъдеще: модерно земеделие, лека и хранително-вкусова промишленост, стопански туризъм и непосредствено свързаните с тях подотрасли на индустрията и необходимата инфраструктура. Трябва да се запазят и някои високотехнологични и перспективни производства, за които разполагаме със собствени суровини, имаме създадена база и са направени значителни капиталовложения, а не липсват и подготвени наши специалисти.

Предвиденото в Конституцията на Република България право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда трябва да се конкретизира и реализира чрез основния и специалните природозащитни закони. Същевременно е необходимо да се разработят и норми и стандарти за пределно допустимо замърсяване, които да бъдат съобразени както с европейските, така и с обективните ни възможности за тяхното въвеждане като задължителни. Това се предопределя и от обстоятелството, че в бъдеща обединена Европа ще се прилагат единни норми и стандарти за допустимо, безвредно за човешкото здраве замърсяване на околната среда. По тези съображения ние следва де се придържаме към вече установени единни критерии на Европейската общност в тази област:

- Целесъобразно е създаването на различни екологични фондове, като набираните по тях средства се използват само за природозащитни цели.

- Недопустимо е да се дублират управленски функции и структури, да се създават нови звена при положение, че съществуват такива. Наложително е да се създаде Междуведомствен консултативен съвет по въпросите на устойчивото развитие, като в него се включат и представители на заинтересованите обществени организации и движения, учени и специалисти в съответните области.

- Екологичното възпитание, особено на подрастващите, е предпоставка за създаване на навици за разумно отношение към заобикалящата ни природа. Във всички степени на образователна система следва да се въведе екологичното обучение, като се отдели специално внимание на подготовката на кадрите, пряко ангажирани в природозащитната дейност.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА ПЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ХРИСТИЯН-ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ(ХДС) ДО ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

В съответствие с решенията на Петата си национална конференция и с външнополитическата платформа на Съюза на демократичните сили, както и в съгласие с международните договорености, Християн-демократичният съюз призовава правителството на Република България да направи необходимите стъпки за дипломатическо признаване на всички републики от бившата югославска федерация, предприели нужните действия и отговарящи на необходимите за този акт изисквания.

София, 21 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА СДС В РУСЕ ДО КОНФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" И ДО РУСЕНСКИЯ СЪЮЗ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НАНЕВЯРНО СЪОБЩЕНИЕ ВЪВ В. "ДЕМОКРАЦИЯ".

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Държа да ви уведомя, че изнесеното във вестник "Демокрация”, в броя му от 29 декември 1991 г., относно участие на Русенски съюз "Царство България" в консултативна среща между политически сили за координиране на действията в кампанията за подкрепа на г-н Желев и г-жа Димитрова в предстоящите президентски избори, не отговаря на истината. Деликатността на политическата ситуация не позволява да ангажираме една монархическа организация в президентската кампания, макар и да сме в добро сътрудничество с нея.

Направено е необходимото за известяване на кореспондента на вестника и за публикуване на опровержение.

29 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КС НА СДС - РУСЕ: Явор Димитров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКОТО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ И ОГНЯН САПАРЕВ, ИЗЛОЖЕНА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА.

Тук преди всичко трябва да отчетем факта, че според конституцията съществуват две важни предпоставки:

1. Президентската институция няма право на законодателна инициатива.
2. Тази институция няма прерогативи в областта на икономиката.

Поставя се големият въпрос: Може ли президентската институция да остане безучастна по въпроса за провежданата от страната ни външна и вътрешна икономическа политика?

Нашият отговор е не!

Веднага възниква вторият въпрос: Как тогава тази институция може да прояви активна роля в тази област, оставайки вярна на духа на конституцията?

Ние отчитаме факта, че държавата прогресивно ще се оттегля от пряко участие в икономиката.

По време на този процес непрякото участие на държавата в икономическия живот ще започне да се структурира. Тук ние сме в изключително голямо затруднение, защото за този тип активност нямаме нито кадри, нито традиции, нито практика.

Президентската институция може да даде своя конкретен и реален принос чрез:

1. Установяване на трайни, съдържателни и задълбочени връзки с представителите на частния бизнес (индустриален, търговски, земеделски).

2. Установяване на контакти с представители на синдикатите, за да се създадат условия за една постоянна политическа инициатива в тази област.

3. Поощряване, подпомагане и участие в случай на необходимост в създаването на инфраструктурата за осигуряване на:

- доставяне на необходимата икономическа информация;
- доставяне на правна помощ и правна информация;
- развитие на търговските камари по места;
- разкриване и развитие на външни пазари за нашите производители.

Ние си задаваме още няколко въпроса от изключителна важност:

1. Може ли президентът да остане глух и ням пред така важните за всеки български гражданин въпроси като:

1. Когато един правителствен кабинет няма икономическа политика, представена пред народните избранници в парламента и съответно пред нашата общественост.

Нашият отговор е не!

2. Когато цените растат с 30 % по-бързо от заплатите.
Нашият отговор е отново не!

3. Когато липсва правителствена политика в областта на жилищното строителство и съответно това дава веднага отражение върху цялата национална икономика. Жилищното строителство е един изключителен фактор, засягащ оздравителния процес на всяка национална икономика.

Нашият отговор е не!

4. А може ли президентът да си затваря очите и да приспива нацията, когато двете министерства на Пушкаров и Костов, които не смениха титулярите си, не са излезли с никакви конкретни инициативи след съставянето на новия кабинет. Преди те се извиняваха постоянно с липсата на хомогенност в кабинета. В новия тя вече е налице, но ние невиждаме нищо ново и обнадеждаващо. Убедени сме, че всички условия за едно по-сигурно, по-перспективно и по-привлекателно бъдеще за нашите граждани съществуват.

5. Може ли президентската институция да няма свое политическо виждане по въпросите на реституцията и приватизацията.

6. Може ли да няма свое виждане и по аграрната реформа.

По такива въпроси, които пряко и ежеминутно засягат живота на нашите граждани, президентската институция не може да остане няма и глуха. Тя няма правото да заблуждава с евтини популистки лозунги населението, с цел да угоди на някой цвят - червен, син, оранжев и т.н.        

Не, тази институция е длъжна да има свое становище, лишено от партизанщина и скандалност.

София, 30 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ОБЩОНАЦИОНАЛНА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА СТАЧКА НА 8 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА.

1. Общонационалната предупредителна стачка на 8 януари 1992 година започва в 00.00 часа и завършва в 24.00 часа на същата дата. Стачката е ефективна - с прекъсване на работа за един работен ден или за една работна смяна.

2. При наличието на особени обстоятелства и по решение на синдикалната организация или на стачкуващите работници ефективните стачни действия се провеждат в рамките на един работен час, като през останалото време се стачкува символично.

Такива обстоятелства могат да бъдат:

- изпълнението на спешни и неотложни договори и поръчки;
- дейности, свързани със социално обслужване на населението или с възлово значение за други предприятия;
- производства, задоволяващи ежедневни и насъщни нужди на хората и т.н.

3. В производства и дейности, където не се допуска ефективна стачка или производственият процес е непрекъсваем, се стачкува символично. Това изрично се отнася за здравеопазването.

По време на ефективните стачни действия се осигурява необходимият минимум дейност по начин и ред, предвидени в Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

Ние разбираме стачката като твърд, но цивилизован и легитимен синдикален натиск върху управляващите в защита на справедливи и обосновани социални искания. Нямаме за цел да сваляме правителства, да пречим на президентските избори, да детронираме СДС. Искаме само едно - острите и неотложни проблеми на хората на наемния труд да бъдат чути и разбрани.

Националният стачен комитет на КНСБ призовава стачкуващите работници, синдикалните и стачните комитети да действат в рамките на закона, да не се поддават на политически провокации и да осигурят всички условия за нормално провеждане на общонационална предупредителна стачка.

София, 28 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СИНДИКАЛНАТА ФЕДЕРАЦИЯ "ГЕОЛОГИЯ, МЕТАЛУРГИЯ, ХИМИЯ" - "ПОДКРЕПА" КЪМ ДВА И ПОЛОВИНА МИЛИОНА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ - ПЕНСИОНЕРИ.

МАЙКИ И БАЩИ,

С чувство на синовна почит и дълбоко уважение се обръщаме към вас, загрижени за вашето настояще, за вашите старини. Вие знаете, че ние неможем да нарушим вековната традиция на българските чеда - свещения дълг за грижа към родителите. Подтиквани от тези чувства, ние трябва да ви кажем истината, колкото и тежка да е тя.

Вашите проблеми отново са предмет на спекулативни игри. Вас отново се опитват да ви превърнат в пионки и жертви на политиканстващи лидерчета. Наше задължение е да отправим синовна молба към вас - не се поддавайте на евтините им пропагандни трикове, на безотговорни обещания за получаване на пари без покритие. Подобно искане, отправено към институциите на държавата в този момент, обрича вас, вашите деца ивнуци на нова агония, безперспективност, глад и нищета.

Ние, вашите синове и дъщери, вярваме в здравия български дух, в който ни възпитавахте, и сме дълбоко убедени, че няма да допуснете отново да ви заблуждават, отново да витае страхът от нищетата и мизерията, от апатията и несигурността.

Казвайки "НЕ" на тези опити, вие, ние, всички заедно ще покажем, че здравият разум у българина е жив.

София, 30 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕСЦЕНТЪРА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПОДКРЕПАТА, ПОЛУЧЕНА ОТ МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЕДИНЕНИЕ НА СИНДИКАТИТЕ ОТ МЕТАЛУРГИЯТА, МАШИНОСТРОЕНЕТО, ЕЛЕКТРОНИКАТА И СРОДНИ ПРОФЕСИИ, ПО ВЪПРОСА ЗА КОНФИСКАЦИЯТА НА ИМУЩЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКИТЕ СИНДИКАТИ.

До Федерация "Метал-електро" към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е получена следната телеграма от Международното обединение на синдикатите от металургията, машиностроенето, електрониката и др., в което влизат над 120 организации на повече от 70 страни от цял свят:

"СКЪПИ КОЛЕГИ,

Международното обединение на синдикатите от металургията, машиностроенето, електрониката и сродни професии енергично протестира срещу опитите да се конфискува цялото имущество на българските синдикати. Приетият от българския парламент антисиндикален закон предизвиква дълбоко възмущение на синдикатите и на трудещите се от много страни на света.

Прилагането на този закон би лишило синдикатите от собственост, придобита от членския внос на техните членове. Този закон е неприемливи по същество представлява ограничаване на профсъюзните права и нарушаване на независимостта на синдикалното движение в Източна Европа. Той представлява брутално нарушение на Конвенция 87 на Международната организация на труда за свободата на сдружаване.

Секретариатът на нашата организация изпрати протестна телеграма до президента на България с искане за отмяна на този антисиндикален акт. Ние се обърнахме също така към ООН и МОТ. В нашето обръщение призоваваме тези организации и техните членове да изразят солидарността си с българските синдикати в борбата против този антидемократичен закон, а също така да следят внимателно развитието на ситуацията, за да предприемат необходимите действия за солидарност."

9 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (ЦК НА ОБКП) ЗА ПРОВЕДЕН УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА.

Тия дни в София се проведе учредителен конгрес на Обновена българска комунистическа партия (ОБКП).

Конгресът избра ръководни органи на партията.

Централен комитет (ЦК) в състав от 25 човека: Ангел Тюфекчиев, Анка Кирилова, Антон Каспартов, Васил Крапчански, Владимир Иванов, Георги Захариев, Гено Влахов, Даниела Кръстева, Димитър Иванов, Давидко Каменов, Иван Пейчев, Илия Петров, Лиляна Димитрова, Милка Стойкова, Милко Милков, Минчо Пенев, Огнян Пелов, Пенчо Пенчев, Петър Петков, Стефан Пешков, Стоян Делчев, Съби Бозаджиев, Траянка Хорозова, Христо Арнаудов и Христо Чобанов.

На своя първи пленум ЦК на ОБКП избра Изпълнително бюро (ИБ) в съставот 9 човека: Ангел Тюфекчиев, Васил Крапчански, Гено Влахов, Иван Пейчев, Огнян Пелов, Пенчо Пенчев, Стефан Пешков, Траянка Хорозова и Христо Арнаудов.

За първи секретар на ЦК на ОБКП беше избран Гено Влахов и за секретари Иван Пейчев, Васил Крапчански, Пенчо Пенчев и Христо Арнаудов.

Конгресът избра и ЦКРК на партията в състав от 7 човека: Величко Григоров, Добри Григоров, Колю Минков, Нина Лазарова, Радослав Савов и Тончо Запрянов.

За председател на Централна контролно-ревизионна комисия (ЦКРК) беше избран Колю Минков.

Приети бяха уставът и програмата на партията и Политическа декларация на конгреса.

Освен това конгресът взе решение в предстоящите президентски избори ОБКП да подкрепи кандидатурата на Велко Вълканов и Румен Воденичаров.

София, декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

 ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ - ЯНУАРИ’92

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение изключително от Пресслужба "Куриер" пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК) N 44 И N 45.

Забележка: Навсякъде в текста съкращенията да се четат:

ЗИПВР - Закон за избиране на президент и на вицепрезидент;

ЗИНПОСК - Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

РЕШЕНИЕ N 44

Постъпила е молба от Георги Ганчев Петрушев - кандидат за президент, в насрочените на 12 януари 1992 г. избори с искане в изборната бюлетина името му да бъде отпечатано Жорж Ганчев.

Централната избирателна комисия намира искането за неоснователно. Съобразно чл. 6, ал. 1, точка 2 от ЗИПВР кандидатите за участие в изборите трябва да се регистрират с трите си имена. Видно от паспорта на молителя личното, бащиното и фамилното име е Георги Ганчев Петрушев. Липсват данни да е извършена промяна в имената по предвидения в НГС или действащия Закон за имената на гражданите ред.

Водима от горното, Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Оставя без уважение молбата на Георги Ганчев Петрушев за вписване в избирателната бюлетина за участие в изборите за президент и вицепрезидент на 12 януари 1992 г. на името му Жорж Ганчев.

18 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков     

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

РЕШЕНИЕ N 45

По повод предложението на Областното управление - гр. Бургас и на основание чл. 14 и параграф 2 от ЗИПВР във връзка с чл. 30, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от ЗИНПОСК Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Допуска промени в състава на Районната избирателна комисия - гр. Сливен, както следва:

1. Съставът на комисията да бъде от 11 членове, като за нов член в РИК да бъде включен Панайот Хаджииванов.

2. Вместо Димитър Димитров определя за нов член на комисията Данчо Йорданов.

3. Вместо Павел Павлов определя нов заместник-председател на комисията Иво Коларов, досегашен член на комисията.

4. Определя състав на РИК, както следва:

Председател: Димитър Балджиев - БСП   

Зам.-председатели:
Евгений Данчев - СДС  
Иво Коларов - СДС

Секретар: Станимир Туджаров - БСП

Членове: Павел Павлов - БЗНС (е)  
Димитър Зайков - СДС  
Рада Тодорова - СДС
Бойчо Кръстев - БСП
Георги Кошничаров - БСП
Панайот Хаджииванов - СДС
Данчо Киров - БСП

23 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков    

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/

10:25:35
03.01.1992 г.

 

Редактор: Нина Гаврилова
        Технически изпълнител: Емилия Генадиева
        Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!