През 1970 г. беше звезден миг за футурологията. Науката, която изследва бъдещето. Тя стана световна мода.

Темата беше "2000 година!" - какво ще стане в оставащите тридесет години до края на века? Какъв ще бъде Светът на този далечен 1 януари 2000 г.

Пишеха се статии, книги, правеха се филми, организираха се национални и международни конференции, вестниците, радиостанциите и телевизиите бълваха интервюта, сериали...

Раздвижването беше забележително и дори централите на управляващите компартии, загърбиха собствените си обещания, че ще построят комунизма до 1980 г. и се заееха с темата.

СИВ дори организира симпозиум в Москва.

В синхрон със всеобщия шум сп. "Младеж" се зае да проведе социологическо изследване за това какво мислят младите за 2000 година. Като сътрудник на списанието и бивш редактор в него се заех със задачата.

Парите бяха малко.

Документацията на ЕСИ не е намерена (поне засега!) и разказвам онова, което помня, а паметта е лъжовно нещо.

Тъй като нямахме достатъчно средства за представително изследване (извадки, методика на регистрацията, анкетьорски екипи, командировки), избрахме няколко средни училища - в Козлодуй, Оряхово, Берковица, Вършец, Сливен и Нова Загора. Взехме само горните паралелки. Около 650 младежи.

Провеждахме две анкети - интервю с отчасти затворени въпроси и интервю-съчинение с отворени въпроси.

Проведохме анкетите, събрахме ги. Идеята беше анкетните карти да се обработят и анализират по стандартния за онова време начин, а съчиненията да се препишат. Най-добрите от тях да се подберат и публикуват в поредица броеве на списанието и ако "морето се закваси" - да излязат в отделен сборник. Започнахме да преписваме съчиненията. Информацията от двете анкети трябваше да се обобщи в общ доклад и серия публикации.

Като избягвам подробностите, свързани с тогавашната технология по статистическа обработка, ще отбележа - модата с 2000 година отмина, интересът на началствата се измести и парите свършиха...

Анкетните карти останаха на камара. Необработени. От съчиненията - няколко десетки бяха преписани, останалите вързани с книжен канап, както са си в пликовете. Всичко това в един кашон. От 1970 г. досега шест пъти сменях мястото, където пазех кашона.

През 2006 покрай друго изследване обработих анкетните карти, през 2013 преснимвах съчиненията. През 1970 или 1971 г. ги бях чел.

Методиката на отворените интервюта-съчинения беше проста: обикновено съчиненията се пишеха в час на класния (действахме съгласувано с Министерство на просветата) или ако това беше неудобно, ученикът получаваше въпросник и плик и на другия ден го предаваше на нашия анкетьор. И в двата случая - в края на часа или на следващия ден, пликът се връщаше запечатан и се отваряше в София.

Въпросникът с приетата и спазена методика даваше възможност за излагане от учениците на различни сценарии за бъдещето.  В общи линии те са били убедени в анонимността на изследването. С изключение на няколко плика, всички останали (до 662) бяха запечатани.

Отговорите подсказват висока степен на откритост и доверие към изследването. Около 2 процента не са отговорили, въпросникът е затворен в плика самостоятелно или с други празни листа. Около 1 процент са използвали за отговорите си самия въпросник, като са писали под въпросите "да" или "не" или някаква обяснителна дума, а неколцина са подчертавали избраните варианти на отговори.

Около 5 на сто са писали имената си, без това да се изисква от тях. Сред тях има и такива, които бихме нарекли нонкомформисти. Едно съчинение, което беше преписано още през 70-та, съм запомнил. Момиче, което ясно и определено заставаше срещу обществено-политическия строй. Пишеше за мизерията, в която живее семейството им, за ограниченията на свободите, за нежеланието й да види в света един "победил социализъм". Накрая си беше написало трите имена и адреса.

Това съчинение заедно с другите отпечатани не мога да намеря. Предполагам, че е изчезнало заедно с други документи при размаха на един майстор, който ремонтираше помещението, в което ги съхранявах и беше решил, че знае кое е важно и кое - не. Прибрах си обратно повечето неща от кофите за боклук, а него изгоних.

Какво е общото впечатление от съчиненията?

На конкретно равнище: Повечето младежи са индоктринирани от пропагандата и училището. Те са убедени в предимствата на социализма, но има една важна особеност. Не вярват, че социализмът ще победи в целия свят. Сред тях господства оптимизмът както за развитието на страната, така и за личната им реализация. Но има и скептици. Повечето се интересуват от политика. Радикализмът често се среща. Студената война и комунистическата идеология ги кара по-често да приемат за нормална "въоръжената борба". Те виждат бъдещото развитие на човечеството главно в сферата на космическите изследвания. Някои от тях предпожлагат, че през 2000 г. ще има редовни екскурзии до Луната...

На по-общо равнище, изводите са:

1. Надценява се настоящето. Бъдещето се мисли предимно като усъвършенствано "сега и тук". Такава грешка правим и ние, днес.

2. Надценяват се добрите намерения на човека и на обществото като цяло.

3. Марксизмът не може да бъде заобиколен и пренебрегнат.

4. Подценяват се нечаканите добрини. Например информационните технологии. Вероятно и днес пренебрегваме нещо уж "странично".

5. Бъдещето си остава невидимо!

И все пак едно конкретно нещо от една ученичка: през 2000 г. Германия ще бъде обединена. Няма да има ГДР и ФРГ като отделни държави. Има и за България. Прозрения на неколцина - бедна, изостанала страна... Но общо взето очакванията са, че ще бъдем в световното чело.