ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ СТОПАНСКАТА КРИЗА

И РАЗГРЪЩАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА

 

Програмата е приета от Шестнадесетата сесия на Деветото народно събрание, трето эаседание на 29 март 1990 г.

1. ОСНОВНИ НАСОКИ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА СТРАНАТА ПРЕЗ 1990 ГОДИНА

Програмата за социално-икономическото развитие на страната през 1990 г. има за цел да постави началото за преодоляване на кризата в народното стопанство, която се изрази в общата небалансираност на националната икономика, забавянето на растежа, прекомерното нарастване на външния дълг, разстроения потребителски пазар и дефицита в държавния бюджет.

Брутният размер на външния дълг на страната в конвертируема валута в края на 1989 г. надхвърли икономически допустимата граница.

Състоянието на потребителския пазар навлезе в критична фаза поради разрива между потребителското търсене и предлагането на стоки, услуги и жилища. Нeпохарчените пари на населението, включително в спестовните каси, достигнаха в края на 1989 г. 26,7 млрд. лв.

Постоянно дефицитният държавен бюджет е причина за растящия вътрешен дълг, който е около 11 млрд. лева.

През 1989 г. беше регистрирано намаление на произведения национален доход с 0,4 на сто в сравнение с предходната година, като през декември произведената продукция намаля спрямо същия месец на 1988 г. с 11,2 на сто.

Спадането на производството продължава и през първите месеци на текущата стопанска година. Производството на голяма част от стоките за вътрешния пазар е под равнището на постигнатото през първите три месеца на 1989 година. През периода януари - март т.г. са получени по-малко валутни приходи с 696 млн. вал. лв., в т.ч. в конвертируема валута - със 180 млн. вал. лв., при съответно намаление на разходите в конвертируема валута с 287 млн. вал. лв. Намален е износът на редица стоки по взаимнообвързаните доставки със социалистическите страни.

Извеждането на икономиката от това състояние изисква някои неотложни мерки и пристъпване към радикална икономическа реформа, която да осигури бърз преход към пазарна икономика. Динамизирането на стопанския живот и преструктурирането на националната икономика може и трябва да става само в съответствие с изискванията на пазара - вътрешен и международен.

За тази цел сега усилията трябва да се насочат към:

Първо. Активно включване на всички форми на собственост в стопанския живот върху основата на тяхната равнопоставеност и законодателна защита.

Второ. Незабавна промяна в икономическите условия и регулатори с оглед насърчаване на стопанската дейност за увеличаване на производството на такива стоки и услуги, които удовлетворяват изискванията на пазара.

Трето. Стабилизиране на вътрешния пазар чрез по-добро балансиране на паричните доходи и стоковото предлагане, като постепенно се либерализира ценообразуването.

Четвърто. Необходими са и мероприятия за осигуряване на жизнен минимум от средства за живот на определени категории от населението.

При подготовката на проекта на програмата беше разработен вариант, който предвиждаше повишаване на жизнeното равншце и решаване на редица назрели социални въпроси. В конкретната обстановка на 1990 г. това се оказа възможно само при условие, че се увеличи значително външният дълг, което е нереално.

След като взе предвид състоянието на икономиката, интересите на страната и позицията на нашите кредитори, правителството прецени, че не е възможно развитието на страната през 1990 г. да се осъществява, без да се държи сметка за необходимостта от ограничаване нарастването на външния дълг в конвертируема валута. Това изискване оказа влияние върху всички основни пропорции и показатели на програмата. С оглед на тази задача трябва да се изменят и икономическите условия, валутните курсове и системата от стимули.

Затова при съставянето на програмата беше възприето да се използва в максимална степен икономическата заинтересуваност за ограничаване на вътрешните разходи и препрофилиране на производствените мощности за производство на продукция, продаваема срещу конвертируема валута, и за задоволяване на неотложни потребности на населението.

С новите икономически регулатори във валутната област се създава единен подход за всички фирми при продажбата и покупката на конвертируема валута и се преминава към пазарно определяне на валутните курсове. На тази основа се очаква намаляване вноса и увеличаване на ресурсите за износ срещу конвертируема валута.

През 1990 г. трябва да се пристъпи и към дълбоко преструктуриране на производството и потреблението в съответствие с изменените пазарни условия. За целта ще бъде необходимо известно временно "охлаждане" на икономиката, което да позволи прегрупиране на силите и средствата на всички равнища на управление и във всички сектори на народното стопанство. То трябва да се изрази обобщено в следното:

Първо. Намаляване на инвестициите и преструктурирането им, като се активизират изграждането на нови и модернизацията на съществуващи мощности за производство на продаваема продукция срещу конвертируема валута.

Инвестициите се намаляват от 9250 млн. лв. през 1989 г. на 7450 млн. лв. за 1990 г. или с около 20 на сто. Силно се намалнват строително-монтажните работи - от около 4 млрд. лв. на 2,8 млрд. лв. или с 30 на сто. Усилията следва да се насочат към намаляване на голямото незавършено строител­ство.

Общото намаление на инвестиционната активност през 1990 г. ще трябва да стане главно в материалната сфера, където предимство се дава на пускови обекти за производство на потребителски стоки, на стоки за износ срещу конвертируема валута и на обекти, които подобряват екологичните параметри на производството. Преустановява се и строителството на някои вече започнати обекти до извършване на екологична експертиза.

Увеличават се инвестициите в социалната сфера в сравнение с 1989 г. С приоритет ще се изграждат жилища и обекти на здравеопазването, екологията, образованието и комуналното стопанство. Това ще измени структурата на капиталните вложения в полза на социалната и духовната сфера. Още през 1990 г. следва да започне насочването на инвестиции за създаване на инфраструктура.

Ще бъде провеждана стимулираща кредитна политика за. създаване на нови производствени мощности за експорт на продукция срещу конвертируема валута и за задоволяване на вътрешния пазар от частните и кооперативните производители.

Второ. Преориентиране на съществуващи мощности преди всичко в машиностроенето към производство на продукция, продаваема срещу конвертируема валута, включително и за сметка на относително намаляване присъствието на пазарите на страните от Съвета за икономическа взаимопомощ.

Поради намаляване износа съгласно подписаните годишни протоколи за 1990 г. и на инвестиционната дейност се очертава освобождаване на машиностроителни мощности, които следва да бъдат натоварени с производството на продукция за износ срещу конвертируема валута. Специални мерки са нужни за натоварване на мощностите на заводите за тежко машиностроене и на металургичния завод в Дебелт, които могат да осигурят допълнителни ресурси за износ. Предвидените промени на регулаторите във валутната област ще стимулират такава преориентация на пазарните приоритети.

Необходимо е ясно да се каже, че ако процесите за преориентиране на машиностроителните производства към експорт на продукция срещу конвертируема валута се забавят, редица предприятия ще бъдат изправени пред необходимостта да освобождават работна сила с всички произтичащи от това негативни социални последици.

Съществуват големи възможности за бързо развитие на допълнителни производства за експорт срещу конвертируема валvта от частни предприятия и чрез прилагане на нови форми на трудова дейност. В материалните баланси на страната се предвиждат суровини и материали, които ще бъдат предоставени за тази цел на всички производители, независимо от формите на собственост.

Материалните ресурси от местно производство и внос от социалистическите страни се осигуряват на договорна основа между производители, доставчици и потребители, като се отчитат установените приоритети, традиционните стопански връзки, структурните и технологични изменения и новите условия за стопанската дейност.

В програмата са разчетени необходимите ресурси за изпълнение на поетите задължения на страната за износ в страните от Съвета за икономическа взаимопомощ срещу внос на суровинно-енергийни ресурси.

Трето. При разработването на програмата се оказа, че проблемът за нормализиране на платежния баланс не може да се решава през 1990 г. без известно ограничаване на вътрешното потребление. При сегашното състояние на производството и стопанската активност на фирмите не е възможно да се запазят доставките на някои .потребителски стоки на достигнатото равнище. Основните хранителни стоки - месо и месни продукти, сирене, кашкавал, млечни масла, растителни хранителни масла, захар и яйца, се задържат на равнището на 1989 година.

Конкретният размер на стоковите постъпления през 1990 г. ще зависи от активността на фирмите за максимално използване на свободните производствени мощности, земята и работната сила, от активизиране дейността им на международните пазари.

За облекчаване на очертаващите се трудности на вътрешния пазар ще се разчита и на индивидуалните, и на частните производители. За целта се премахват редица законодателни ограничения и ще се провежда неотклонно линията на стимулиране на тяхната стопанска активност.

Следва да се измени сегашната организация на изкупуване на селскостопанска продукция и преди всичко в посока на премахване на монополното положение на редица изкупвателни организации. В никакъв случай не бива да се допусне с поднормативни актове да се блокират антимонополните постановки, фиксирани в Постановление № 15 на Министерския съвет от 1990 година.

Четвърто. В програмата се предвиждат и други мероприятия за увеличаване на експортните ресурси и ограничаване на вноса срещу конвертируема валута, в т.ч. и от нестоковите операции. Заедно с това е отчетено и влиянието на други фактори върху износа и вноса, които допълнително утежняват валутните разходи на страната - намалени доставки на суровини и материали от социалистическите страни, намалено производство на първични материали у нас по екологични съображения и други.

В резултат на посочените и други мероприятия се очертава отрицателното валутно салдо да се намали от 1326 млн. долара в 1989 г. на около 700 млн. долара за 1990 година.

Предложеното подобряване на валутното салдо в конвертируема валута не означава, че правителството се ориентира към "износ на всяка цена". Предвиденият износ в сравнение с реализирания през 1989 г. е само с 200 млн. вал. лв. повече и същевременно е едва 60-70 на сто от постигнатия през периода 1982-1983 година.

Изключителното значение на валутния баланс и отговорността за спазване на определеното салдо поставят фирмите в съвършено нови условия. Всички последици от недостатъчна активност на фирмите за износ в конвертируема валута ще носят техните ръководства и колективите. В тази връзка фирмените ръководства следва да вземат особени мерки за използване на науката /фирмената и общонационалната/ за осигуряване производството на конкурентоспособни изделия.

Повишаването на качеството, преструктурирането на производството и износа както предметно, така и по направления, трябва да бъде постоянна задача на фирмите. Тя е свързана и с изменящите се условия на пазара на СИВ с преминаването към взаимна търговия по текущи международни цени и разплащане в конвертируема валута.

Програмата за социално-икономическото развитие на страната отразява екстремалните условия, в които ще протича икономическият живот през 1990 година. Тези условия ще предизвикат съществени промени в динамиката, структурата и ефективността на стопанската дейност.

Провеждането на курса за преструктуриране на производството ще доведе до известно забавяне на икономическия растеж. По предварителни оценки е вероятно произведеният национален доход през 1990 г. да се намали с 3-4 на сто в сравнение с 1989 година.

Фонд "Натрупване" ще се намали с около 1,8 млрд. лева спрямо предходната година. Делът му в използвания национален доход ще бъде около 17 на сто.

Настъпват съответни изменения в структурата на производството. В обществения продукт се намалява делът на промишлеността и се увеличава делът на селското стопанство.

Селското стопанство е приоритетен отрасъл в програмата. Очертава се селскостопанската продукция да се увеличи спрямо 1989 г. с 3,2 на сто, в това число на растениевъдството - с 4,4 на сто, и на животновъдството - с 2,0 на сто.

Правителството взе напоследък важни решения, които облекчават финансовите затруднения на селскостопанските производители, създават стимули за бързо увеличаване на производството чрез въвеждане на данъчии облекчения и нов начин на ценообразуване, който поставя стокопроизводителите в реални пазарни условия още през 1990 година.

Взети са и мерки за по-добро материално-техническо снабдяване и обезпечаване с механизация. През 1990 г. от местно производство се предоставят над 21 хил. мотокултиватора и мотофрези с комплект прикачни съоръжения, над хиляда малогабаритни трактора за планинско земеделие, 10 хил. фуражомелки, 3 хил. мотопомпи, 2 хил. мотоелектрогенeрaтopа. За задоволяване на потребностите от малогабаритна техника и техника за планинско земеделие ще се осигури внос на хиляда гръбномоторни пръскачки, 200 самоходни косачки, хиляда косачки за мотокултиватори, 200 косачки за малогабаритни трактори.

От местно производство ще се осигурят също така 2,3 хил. колесни трактора, 600 верижни трактора, 1,4 хил.почвени фрези, 2,3 хил. дъждовални машини и инсталации. Предимно от страните-членки на СИВ, се предвижда доставката на селскостопанска техника и на резервни части на обща стойност 486,7 млн. вал. лв., в т.ч. резервни части за 120,3 млн.вал. лева.

Предвидена е и необходимата валута за внос на торове и препарати, комплектуващи изделия за производство и внос на малогабаритна техника и прикачни съоръжения, както и местни ресурси за тяхното производство.

В промишлеността ще се увеличи делът на хранителната и леката промишленост. Машиностроителната продукция се очаква да намалее от 17,3 млрд. лв. на около 14,3 млрд. лева или със 17,4 на сто, което ще намали и относителния дял на отрасъла в общата промишлена продукция с 3,9 пункта. Това намаление може да бъде по-малко, ако производителите най-ефективно използват съществуващите мощности за производство на продукция за експорт срещу конвертируема валута. Определено намаление на производството ще се наложи и в отраслите на металургията. Производството на метали ще се намали поради недостиг на суровини и по екологични съображения.

Общо в народното стопанство се очертава силно изменение на съотношението между първо и второ подразделение на производството. Делът на група "Б" в промишлената продукция нараства от 37 на сто през 1989 г. на 39,8 на сто през 1990 година. - .

За подобряване на пропорцията ще допринесе и конверсията на отбранителната промишленост. Предвижда се освободените мощности да бъдат насочени за производство на гражданска продукция, която в сравнение с 1989 г. ще нарасне с 49,3. на сто. Ще бъдат произведени потребителски стоки за около 400 млн. лева.

В инвестиционната област се очаква намаляване дела на незавършеното строителство към годишния обем на капиталните вложения от 143,3 на сто през 1989 г. на 121 на сто през 1990 година. Съобразно изменящите се условия ще започне бързо преориентиране на строителните фирми към използване на строителните ресурси за изграждане на приоритетни обекти, в това число на жилища и обекти на здравеопазването, образованието, водоснабдяването и за опазване на природната среда.

Около 75 на сто от капиталните вложения в материалното производство през 1990 г. ще бъдат изразходвани за технологично обновяване.

Очертава се да настъпят значителни изменения в областта на външноикономическите връзки. При абсолютно и относително намаление на износа по първо направление за редица стоки той се запазва, а за машиностроителните изделия ще се намали съществено. Предвиденото изменение в експорта към страните от СИВ е съобразено с изискването за осигуряване вноса на основните енергийно-суровинни ресурси на страната. Може да се очаква известно намаление на вноса за някои видове машиностроителна продукция.

В националните материални баланси са разчетени за износ суровини и материали за страните от СИВ по търговските протоколи за 1990 година. На тази основа в балансите е предвиден пълният обем на съгласуваните доставки на суровини и материали от тези страни. Във валутните баланси не са предвидени резерви за компенсиращ внос в конвертируема валута при евентуално неизпълнение на предвидените доставки от страните-членки на СИВ. Това предполага обаче стриктно изпълнение на нашите експортни задължения, особено към СССР.

Съществени изменения ще настъпят и в социалната област. Положени са максимални усилия да не се засегне съществено жизненото равнище.

За 1990 г, се предвижда стоковите постъпления да нараснат с 1,2 на сто, в т.ч. на хранително-вкусовите стоки – с 1,9 на сто. Доставките за вътрешния пазар на стоките от първа необходимост и детските стоки в натурално изражение се запазват на равнището на миналата година или се увеличават незначително. Цените на основните хранителни продукти няма да се повлияят от изменението на цените на вложените за тяхното производство суровини, тъй като държавният бюджет ще субсидира стокопроизводителите.

През 1990 г. са набелязва разнообразяване на битовите услуги и нарастване на техния обем със 17,5 на сто, За стабилизиране на стоковото предлагане и на предоставените услуги ще допринесе либерализацията на цените и създаването на други благоприятни условия в тази област.

С оглед ускоряване решавaнето на някои неотложни проблеми в социалната област в програмата се отделя приоритетно внимание на осигуреността с лекарства и медикаменти. Предвижда се в сравнение с 1989 г. нашето производство да нарасне с 5,5 на сто, като се увеличават основните видове готови лекарствени средства, превързочни и стоматологични мртериали. Независимо от ограничените валутни ресурси на Министерството на народното здраве и социалните грижи е разчетена конвертируема валута за внос на медикаменти, лекарствени субстанции и други медицински стоки в размер на 49,4 млн. вал. лв. /или с 13,8 млн. вал. лв. повече от 1989 г./, в това число само за готови лекарствени средства 18,8 млн. вал. лв. или над 2 пъти повече от 1989 година. Освен това на фирмите-производители на лекарства, е разчетена конвертируема валута в размер на 40,4 млн. вал. лв. за директен внос на средства, суровини и материали за осигуряване на производствените програми.

За подобряване снабдяването с лекарства и лекарствени средства е необходимо да се засили координацията между Министерството на народното здраве и социалните грижи, фирмите "Фармация" и "Промишлена микробиология" и Държавното аптечно обединение за най-ефективно влагане на заделените валутни ресурси за производство и доставка на медикаменти и лекарствени стоки.

Независимо от положените усилия за стабилизиране на вътрешния пазар значително напрежение ще има в пропорцията "пари-стоки", което е свързано главно с бързото нарастване на паричните доходи на населението в резултат на увеличението на работните заплати и пенсиите.

С оглед да не се допусне още по-голямо и неоправдано при сегашната икономическа обстановка изпреварване на платежоспособното търсене по отношение предлагането на стоки, услуги и жилища, се внасят определени изменения в икономическите регулатори за 1990 г., които позволяват на държавата да упражнява контрол за необосновано нарастване на доходите.

Нови проблеми ще възникнат в областта на социалната осигуреност на хората. В редица фирми, ако не успеят да сепреустроят към продукция, търсена на вътрешния и на между­народния пазар, ще се наложи освобождаването на работници.

Възможности за използване на освобождаваната ра­ботна сила ще създава развитието на кооперативната и частнатасобственост.

За социална защита на временно освобождаващите се работници са предвидени съответни компенсации. Създава се и организация за тяхното пренасочване и преквалификация. Предвидени са също така и средства за компенсация на ниските заплати и пенсиите, стипендиите и доплащанията за отглеждане на дете до две години в случаи на развитие на инфлационни процеси, които могат да поставят нископлатените групи в невъзможност да си осигурят социален минимум от средства за живот.

Неблагоприятната екологична обстановка в редица райони на страната налага спешни мерки за подобряването й. Вниманието е насочено преди всичко към преструктуриране на някои производства, а също и към повишаване ролята на екологичната експертиза при изграждането на нови обекти. С приоритет пред другите задачи във всички отрасли ще се разработват и внедряват енерго-, водо- и ресурсоикономисващи технологии, ще се усъвършенствуват начините и средствата за обезвреждане, пречистване, оползотворяване и складиране на отпадъчните вещества. За постигането на тези цели съответно ще се усъвършенствуват и икономическите условия и регулатори.

Строителството на нови обекти ще става само след доказване чрез експертиза на тяхната екологосъобразност. Ще се пристъпи към съставяне на екологични паспорти на действуващите предприятия, с което ще се осигурят възможности за ефективно системно въздействие на компетентните държавни органи и на широката общественост за подобряване състоянието на природната среда.

В резултат на екологичните изисквания се ограничават или дори спират производства, с което ускорено ще се подобри състоянието на средата в най-застрашените райони. Още през 1990 г. се намалява производството на олово в ОЦЗ "Д. Благоев" - Пловдив. Фирмата "Биопрогрес" - Пловдив, ще намали производството на балагрин, антио-33 и антимис, фирмата "Парфюмерия и козметика" ще намали производството на калциев карбид, а фирмата "Биопрогрес" - на тиодан - 35 ЕК и агрия - 1050.

В района на София ТЕЦ - Кремиковци, се преустрои за работа с природен газ вместо с лигнитни въглища. Преустановено е производството на фероманган във фирма "Кремиковци" и други. Със съществен екологичен ефект ще бъде силното намаляване на добива на медно-пиритна руда в рудник "Челопеч".

В Перник фирмата "Стомана" ще намали производството на агломерат и чугун от аглодоменното производство, ще бъде спряна експлоатацията на три мартенови пещи. Ще се сведе до минимум производството на електроенергия от ТЕЦ "Република". Ще се намали производството на електроенергия от ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград. Силно се намалява производството на пирозолон и антипиретици във фирма "Фармация" - Станке Димитров. Предвидени са и редица други мероприятия в районите на Девня, Кърджали, Стара Загора, Черноморското крайбрежие и други.

С държавно участие във финансирането се усвояват и още през тази година ще се внедря:г 23 нови технологии и съоръжения за очистването на водите, въздуха и почвата. През 1990 г. се предвижда завършването на 12 пускови обекта и ускорено изграждане на други 18 екологични обекта. Определени са обектите за подобряване условията на труда.

Програмата за социално-икономическото развитие на страната през 1990 г. предвижда решаването и на редица неотложни проблеми на териториалните единици, като общинските народни съвети ще насочват по своя преценка ресурсите за решаване на най-острите проблеми. Необходимо е да се създаде обществена нетърпимост към престижни мероприятия и инвестиции.

През 1990 г. ще се регламентира само размерът на капиталните вложения на общинските народни съвети, финансирани в основни линии с бюджетни средства. Над този размер банките ще финансират жилищното строителство и обекти, за които са осигурени собствени средства на общините, привлечени ресурси от фирмите или набрани от населението, както и кредити от банките и Държавната спестовна каса.

Конкретните въпроси по приложението на този подход бяха обсъдени на диалозите, които Министерството на икономиката и планирането проведе с всяка община, като определянето на капиталните вложения за 1990 г. се извърши на основата на нормативи за изграденост на отделните елементи на социалната инфраструктура. По този начин бе постигнато обективно и справедливо разпределение на инвестиционните ресурси по териториалните единици.

Съществуват възможности за изграждането през 1990 г. на около 61 хиляди жилища, от които по стопански начин 23 хиляди жилища. С приоритет ще се строят жилища в Стражица и Попово, София, Пловдивска, Варненска и Бургаска област.

Осигуряват се възможности за въвеждането в експлоатация на болнични и поликлинични заведения в общини с недостатъчна материална база - Самоков, Кърджали, Силистра, Дряново и други. Заделят се ресурси за подобряване на здравната мрежа в селата и за пригаждането на съществуващи сгради за здравни нужди в големите градове.

Предвижда се пускането в експлоатация и продължаване на строителството на учебни и детски заведения в общините, където е голям делът на двусменното и трисменното обучение.

Създават се условия за ускорено завършване на намиращи се в строеж обекти, с които се гарантира трайно решение на проблемите по водоснабдяването на Варна, Кърджали, Средногорие, Ловеч, Велинград и за насърчаване усилията на народните съвети за използване на локални водоизточници.

Реализацията на програмата за социално-икономическото развитие на страната през 1990 г. ще зависи от правилното използване на новите икономически регулатори, провеждането на мерки за стимулиране и мобилизация на хората, за поддържане ритъма на производството и недопускане разстройство на икономическия живот в резултат от лоша организация и понижена дисципина. Обcтaнoвкaтa налага въздържането от стачки на трудови колективи и други конфликти в обществото.

Правителството не смята, че намаляването на нациооналния доход и на продукцията в някои отрасли е неизбежно. Тези разчети би следвало да се разглеждат като минимални. Те биха могли да бъдат превишени чрез по-ефективно мобилизиране на съществуващите в икономиката резерви посредством стимулиране на стопанската дейност и инициатива, пълноценно използване възможностите на всички форми на собственост и ускорено осъществяване на икономическата реформа.

ІІ. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА

 

Търсенето на изход от сегашното социално-икономическо състояние е национален, надпартиен въпрос, който засяга целия народ. Икономиката ни е една за всички, една за цялото общество. Трябва да се изключи всякаква възможност за монополизирането й от отделни партии. Именно за това са нужни съгласието и подкрепата на всички обществено-политически сили, на всички слоеве на обществото относно целите и основните принципи на предстоящата реформа. Тази реформа може да се осъществи само в условията на социален мир.

Командно-административната система на управление на икономиката трябва да се замени с нова икономическа система, която не бива да се подчинява на партийни интереси и идеологически догми. Тя трябва да се изгражда и функционира в съответствие с изискванията на икономическата логика. Нейното създаване е сложен и продължителен процес с дългосрочни икономически и социални последици. Той не може да се осъществява без интегриране на нашата икономика в световното стопанство.

Българската икономика е в състояние на дълбока криза. Тази криза не може да се обясни само с грешките на отделни личности и институции. Основната причина за кризата е командно-административната система на управление на икономиката, сътворена в условията на тоталитаризма. Главни форми на проявление на икономическата криза са общата дебалансираност на икономиката, спадането на производството, прекомерното увеличаване на външния дълг, разстроеният потребителски пазар, дефицитът в държавния бюджет, растящите финансови трудности на стопанските организации, засилващият се инфлационен натиск и нарастващата отчужденост в обществото.

Извеждането на националната икономика от кризата налага провеждането на принципно нова политика на социално-икономическото развитие на страната. Днес всички признават необходимостта от осъществяване на радикална икономическа реформа.

1, Пазарната икономика - цел на реформата

Икономическата реформа се основава на идеята, че пазарната икономика няма алтернатива за развитието на съвременното общество. Основно съдържание на реформата е осъществяването на преход от централизирано-планирана към пазарна икономика, функционираща по подобие на икономиката в онези високоразвити страни, които провеждат активна социална политика.

Създаваната пазарна икономика ще има следните основни характеристики:

Многообразие на формите на собственост. Всички форми на собственост – държавна, общинска, частна и техните производни – кооперативна, акционерна, на обществени организации, на чуждестранни субекти и смесена, са равни пред закона и се ползват от конституционна закрила. Динамичното съотношение между тях се формира въз основа на икономическата и социалната им ефективност в условията на конкуренцията.

Пазарът - основен регулатор на производството, раз мяната и потреблението. Структурата на съвременния пазар се състои от взаимносвързани пазари на стоки, капитали и на работна сила и се основава на мобилност на производствените фактори и развито парично стопанство. В пазарното стопанство конкуренцията е основен двигател на предприемчивостта, на икономическия, техническия и социалния прогрес.

Държавно регулиране на стопанската дейност. То се осъществява посредством гъвкави институционни структури, обслужващи пазара, с помощта на икономически средства, включително за смекчаване на неблагоприятни икономически, социални и екологични последици. Държавното регулиране се осъществява на законова основа.

Социална ориентация на икономическото развитие. Държавата провежда политика за създаване на равни изходни възможности на хората за реализиране на тяхното право на труд, доходи, жилища, отдих, здравеопазване, образование, достъп до културните ценности, благоприятна трудова и жизнена среда. Държавата осигурява със закони защитата на социалнослабите категории от населението, на безработните и създава подходящи механизми за гарантиране на обществено признатия социален минимум.

Интегриране в световните икономически структури. Националната икономика се развива при интегриране в световното стопанство чрез създаване на конкурентоспособен експортно ориентиран производствен и научно-технически потенциал, провеждане политика на поощряване на износа и: привличане на чужди капитали, както и на диверсификация на външноикономическите връзки.

Фирмите се развиват с отчитане на националните условия и ресурси, като се съобразяват с изискванията на международните пазари, собствените си интереси и осигуряват сравнителни икономически изгоди за страната.

2. Основни насоки на предстоящите реформи за преход към пазарна икономика

Световният опит показва, че мащабна реформа не може да бъде осъществена частично и по строго определени етапи. Тя изисква едновременно реализиране на взаимносвързани и взаимнообусловени реформи във всички възлови сфери на икономиката.

Всяка стъпка на икономическата реформа следва да се предприема при балансирана и цялостна оценка на нейните последици. Широката. общественост и политическите сили трябва да бъдат информирани за всички възможни ефекти от pеформата. Това изисква алтернативни количествени и качествени оценки, извършвани от правителствени експерти и от независими експертни групи.

Да не се допуска власт на апарата над стопанските структури на всякакви нива и да се изключи възможността за партизанщина в икономиката.

За бързо и успешно осъществяване на прехода към пазарна икономика е необходимо да се извършат следните реформи:

Основна предпоставка за създаване на пазарна иконoмика е премахването на монопола на държавната собственост. Капиталът е равноправен фактор на производството и има право на доход.

За осъществяване на реформа на собствеността е необходимо:

- преобразуване на част от държавната собственост в други форми на собственост. Обектите на изключителна държавна собственост и дейностите, които могат да бъдат извършвани от държавата или с нейно разрешение, изчерпателно се определят от Конституцията. Държавата ще има контролиращо участие в определени отрасли и фирми;

- гарантиране стопанска автономия на държавните фирми;

- приватизация на държавни фирми и части от тях;

- превръщане на държавни фирми в акционерни дружества с гарантирани от закона възможности за дялово участие на местни и чуждестранни юридически и физически лица. Част от акционерната собственост да се предаде безвъзмездно на социалноосигурителни фондове;

- гаранции за широко развитие и насърчаване на кооперативната собственост във всички сфери на стопанската дейност в съответствие с многогодишните ни национални традиции;

- осигуряване на гаранции и подкрепа на частната собственост и частната инициатива;

- закрила на малките и новосъздаваните фирми;

- връщане на кооперациите на одържавената тяхна собственост;

- възприемане на нов подход към интелектуалната собственост, който третира интелектуалния продукт като стока;

- предоставяне под аренда на стопански обекти, земя и основни средства на кооперации, на частни фирми и граждани;

- провежцане на последователна демонополизация чрез разкрупняване на фирми с монополно положение на пазара, особено на потребителския, и стимулиране на конкуренцията чрез откриване на националния пазар.

Поради специфичния характер и особената важност на собствеността на земята този въпрос трябва да се реши с отделен закон, който да се приеме след всенародно обсъжцане.

Аграрната реформа да започне с връщането на земята на нейните собственици от преди колективизацията. Ако някой от тях не желае да обработва земята, по определен със закона ред той да се разпореди с нея. На тази основа да се търси реализация на принципа "Земята - на тези, които я обработват или желаят да я обработват".

Реформа на парично-кредитната система

Да се създаде съвременна двустепенна банкова система, включваща:

- Българската народна банка, която да се превърне в национална автономна емисионна институция, подотчетна на Народното събрание. Тя провежда паричната и антиинфлационната политика, организира разплащанията и се грижи за стабилността на паричната система;

- специализираните финансови институции: yнивepсални търговски банки, инвестиционни, застрахователни, социалноосигурителни, здравноосигурителни фондове, които обслужват фирмите и населението на конкурентна основа. Те могат да бъдат национални, с чуждестранно участие и чуждестранни. Специализираните финансови институции са равноправни партньори на фирмите и не могат да изпълняват държавни функции.

Необходимо е да се формира активен междубанков паричен пазар. Лихвените проценти по депозити и кредити се установяват на конкурентна основа.

Фирмите самостоятелно определят паричните си фондове и начините на тяхното използване, както и обслужващата ги банка.

Въвеждат се в оборот ценни книжа и се създава капиталов пазар с фондова борса.

Да се премине към съвременна система на разплащане и използване на търговски /фирмен/ кредит.

Реформа на бюджетната система

Данъчната система да създава условия за възпроизводство и самофинансиране на фирмено равнище.

Да се осъществи данъчна реформа, която да включи:

- единен данък върху печалбата;

- единен прогресивен данък върху личните доходи на гражданите на база данъчна декларация с отчитане състава на семейството на данъкоплатеца;

- данък върху добавената стойност;

- система на счетоводна отчетност, отговаряща на международните стандарти;

- модерна система на данъчен контрол, която да замени съществуващата система на финансов контрол.

Да се усъвършенствува амортизационната политика в съответствие с опита на най-развитите страни.

Подготовката и одобряването на бюджета от Народното събрание да се превърнат в строго регламентиран процес. Да се гарантира реална възможност за контрол на държавните разходи и приходи от страна на Народното събрание, като за целта се приемат ефективни механизми.

Рязко да се намалят преразпределителните функции на държавния бюджет, особено на разходите за субсидии и за губещи, нискорентабилни и други стопански дейности, финансираните от държавния бюджет капитални вложения в материалната сфера и разходите за управление. Да се преустанови бюджетното финансиране на политически партии и други обществени организации.

Финансирането на бюджетния дефицит да се осъществява предимно с емисия на държавни облигации, а не със заеми от централната банка.

Да се премине към пазарно формиране на цените на стоките и услугите при постепенно ограничаване на държавното им регулиране.

Да се премахне системата на материално-техническото снабдяване, като се формира пазар на средствата за производство чрез пряко договаряне между производители, доставчици и потребители, включително чрез създаване на стокови борси.

Разширяването на пазарното ценообразуване да се съчетава със създаване на необходимите икономически, организационни, правни и други предпоставки за предотвратяване на злоупотребата с монополно положение и на нелоялна конкуренеция.

Създаване на пазар на работната сила

Работната сила е стока. Формирането на пазар на работната сила да се извърши върху основата на ново трудово и социално законодателство.

Равнищата на работните заплати се определят чрез преговори между представители на заинтересуваните страни - правителството, синдикатите и работодателите. Индивидуалната работна заплата се определя в зависимост от конкретния принос на работника, от професионалните качества, търсенето и предлагането на пазара на работната сила.

Да се създадат условия за повишаване мобилността на работната сила, за опростяване на режима на освобождаване на излишните и неефективно използваните работници и за прилагане на ефективна система за пренасочване, преквалификация и социално подпомагане на временно освободените лица.

Реформа във външноикономическaта и валутна сфера

Да се осигурят условия за свободен избор и излаз на световните пазари на всички субекти на стопанска дейност, независимо от формите на собственост, при спазване законите на страната, включително на частни фирми без ограничения за видовете дейност.

Националната политика в областта на външноикономическите отношения възприема основните принципи, върху които се гради участието на отделните страни в системата на многостранната търговия.

Да се премине от административно към предимно косвено икономическо регулиране на външноикономическата дейност със средствата на митническата политика, политиката на валутния курс, лихвения процент и други.

Конкретните стъпки към стабилизиране на лева ще създадат предпоставки за пазарно формиране на единен валутен курс и последваща конвертируемост на националната парична единица.

Присъединяването на страната към универсалните международни валутно-финансови и търговски организации е необходимо условие за интеграция на нашата икономика в световното стопанство.

Страната ще провежда активна политика на участие в регионални икономически групировки. Тя ще съдействува за радикална реформа на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Да се създаде единна правораздавателна система, включваща и стопанските спорове. За целта е необходима отмяна на Закона за държавния арбитраж и предоставяне на всички спорове във връзка със стопанската дейност на съда или доброволно избран арбитраж.

Реформа в социалната област

Преходът към пазарна икономика ще бъде съпроводен с определена социална несигурност и напрежение, свързани с освобождаване на излишната работна ръка, развитие на инфлационни процеси и намаляване жизненото равнище на определени слоеве от населението.

Държавата и общините с участието на работодателите да осигурят издръжката на временно незаетите лица по установен със закон ред, да организират дейността по регистриране, пренасочване, преквалификация и изплащане на полагаемата се социална издръжка, по разкриване на нови работни места.

Да се развие съвременна система за социална защита, която да включва: пенсионно осигуряване, осигуряване при временна нетрудоспособност или временно намалена трудоспособност; здравно осигуряване; осигуряване при безработица; социално подпомагане; социално застраховане.

Системата за социално осигуряване функционира и се развива с участието на държавата, осигурителите, осигурителните институции и гражданите и решава своите проблеми чрез преговори и съглашения между всички участници в нея като равноправни партньори.

Тя се изгражда върху следните принципи:

- финансовата им организация се изважда от държавния бюджет и се формират обособени социалноосигурителни фондове. Свободните парични средства на фондовете могат да се влагат доходоносно /ценни книжа, инвестиции и други/ в интерес на осигурените лица;

- запазване на задължителността на основната осигурителна вноска, която гарантира минимални осигурителни плащания, въвеждане на доброволно допълнително осигуряване за сметка на осигурените и осигурителите;

- прилагане на съвременни методи за осъвременяване на социалноосигурителните плащания с отчитане на измененията в издръжката на живота;

- въвеждане на стимулиращи механизми при определяне размера на осигурителните вноски в зависимост от условията на труда и екологичността на производството;

- установяване на система за индексация на доходите.

Да се създаде отчетност и да се осигури гласност на социалните аспекти и последици на икономическата реформа относно:

- темпа на инфлацията и изменението на цените на дребно на стоките и услугите на всички пазари;

- промените в издръжката на живота и равнището на социалния и жизнения минимум от средства за живот по категории от населението;

- измененията на реалните доходи на населението и жизненото равнище;

- социалните последици от реформата и инфлацията.

ІІІ. НЕОТЛОЖНИ ИКОНОМИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА 1990 ГОДИНА

. Преходът към пазарна икономика трябва да се извършва достатъчно бързо, като правилно се ешелонира във времето и се осигури комплексно осъществяване на взаимносвързаните мероприятия. Реформата трябва да се провежда при строг контрол върху инфлационните процеси и при социално приемлива цена.

За осъществяване на решителни крачки за излизане от стопанската криза и разгръщане на икономическата реформа, очертана в предшествуващия раздел, правителството предлага на вниманието на Народното събрание пакет от неотложни икономически мeрки за 1990 г., част от които бяха въведени в действие в периода февруари-март, Тези икономически мерки трябва да се разглеждат като основно съдържание на стопанската политика през настоящата година. Изхожда се от разбирането, логически произтичащо от икономическата концепция на правителството, изложена в декларацията пред Народното събрание на 8 февруари 1990 г., че въпросите за преодоляване на кризата и оздравяване на икономиката трябва да се решават с икономически средства, които се вписват в процесите на изграждане на пазарните структури. В този смисъл те представляват начало на практическа реализация на основните принципи на реформата.

Неотложните икономически мерки обхващат следните основни направления:

Реформа на собствеността и разнообразяване формите на стопанисване

1. С оглед на незабавното създаване на законова основа за равноправие на различните форми на собственост и за разгръщане на предприемчивостта с участието на правителството бяха подготвени и се внасят на настоящата сесия на Народното събрание предложения за неотложни изменения и допълнения в гл. ІІ на Конституцията на HP България и в Закона за собствеността.

2. Правителството подготвя проекти на Закон за земята и земеползването, Закон за арендата и Закон за кооперациите, които ще се изготвят съвместно с Централния кооперативен съюз и Централния съвет на Трудовопроизводителните кооперации. Законопроектите ще се внесат в Народното събрание не по- късно от края на юни 1990 година.

3. Правителството предприема и вече осъществява мерки за раздържавяване на част от държавната собственост и поощряване на кооперативната, акционерната и частната собственост:

а/ Министерството на икономиката и планирането и Министерството на финансите до края на май 1990 г. да внесат в Министерския съвет предложение за реорганизиране на държавни фирми в акционерни дружества, по възможност и с чуждестранно участие. Това да стане въз основа на задълбочени проучвания за целесъобразността на реорганизацията и след допитване до трудовите колективи;

б/ Министерството на икономиката и планирането и Министерството на финансите след консултации с управителните съвети на фирмите и трудовите колективи до края на май 1990 г. да представят в Министерския съвет предложения за продаване изцяло или частично на някои държавни стопански единици от промишлеността, строителството, автомобилния и водния транспорт, търговията, общественото хранене, услугите и туризма, на кооперации и на частни фирми, в т.ч. и на чуждестранни фирми. Министерският съвет ще обяви обектите за продажба до края на юли 1990 г. Продажбата да стане чрез публични търгове;

в/ дава се право на управителните съвети на държавните и общинските фирми и други държавни стопански организации по своя преценка да продават на кооперации и на частни фирми отделни машини, съоръжения, транспортни средства, сгради и други основни средства. Продажбата да става чрез публични търгове;

г/ одържавените в миналото предприятия и други основни средства да се върнат на кооперациите до края на 1990 г. или да се осигури съответна компенсация. За целта Министерството на икономиката и планирането, Министерството на финансите, Централният кооперативен съюз и Централният съвет на Трудовопроизводителните кооперации да внесат съвместно предложение в Министерския съвет до края на юни 1990 година;

д/ държавният сектор ще се развива в икономически оправдани рамки. В структурата на държавния сектор постепенно ще се обособят няколко категории предприятия: държавни предприятия, ползващи бюджетни субсидии; автономни държавни предприятия, работещи при пълна стопанска самостоятелност; смесени предприятия с държавно участие.

На основата на положителния чуждестранен опит със Закона за стопанската дейност да се уреди организацията на управлението на фирмите - държавна собственост, като наред с другите форми се използва и холдинговият принцип;

е/ към Министерския съвет се създава комисия по раздържавяване на част от държавната собственост. Тази коми сия да предложи система и механизми по раздържавяването за 1990 година. Да се разработи Закон за държавното имущество до края на 1990 година.

4. Министерството на финансите и Централният кооперативен съюз до края на юни 1990 г. да внесат съвместно предложение в Министерския съвет за реда за възстановяване на всестранните кооперации в селата и другите населени места и връщане на имуществото им.

5. Кооперациите да организират своята дейност и разпределят доходите си въз основа на Закона за кооперациите. За целта Министерският съвет предлага на Народното събрание да одобри изменение в чл.14 на Указ № 56 за стопанската дейност.

6. Препоръчва на Българската народна банка и на търговските банки да подпомагат фирмите при емисията и обслужването на трудовите и обикновените поименни акции по реда на Указ № 56 и Правилника за неговото прилагане. При внасяне на уточнения в данъчната система да се предвиди освобождаване от облагане доходите на гражданите от дивиденти по трудови и обикновени поименни акции за първите 5 години.

Министерството на финансите и Българската народна банка да извършат необходимата подготовка с оглед до края на 1990 г. да се създаде Софийската фондова борса, с което ще се сложи началото на свободно обръщение на ценни книжа и функциониране на реален икономически механизъм за преливане на капитали между отраслите и сферите на дейност. До края на май 1990 г. да се разработи проект на Закон за борсите.

7. Препоръчва на фирмите и на другите стопански организации да предоставят под аренда отделни машини, съоръжения, сгради, транспортни средства, отделни цехове, малки и средни предприятия, губещи или нискорентабилни поделения или части от тях, временно замразени инвестиционни обекти, които могат да се използват за организиране производството на стоки и услуги, всякакви търговски обекти, заведения за обществено хранене, хотели, ателиета за услуги и други подобни на трудови колективи, на кооперации, .на частни фирми или на отделни граждани, в т. ч. на чуждестранни юридически и физически лица. Предоставянето под аренда да се извършва по реда, утвърден с Указ № 56 и Правилника за неговото прилагане.

а/ Министерството на финансите при определяне на дотациите за 1990 г. за губещи и нискорентабилни фирми или техните поделения по своя преценка да прави налагащите се намаления, когато прецени, че съответните фирми имат обекти, които могат да се предоставят под аренда;

б/ печалбата на фирмите и кооперативните организации, получена от арендни вноски, да се облага с 20 пункта по-ниско от нормалната /съответно определената/ данъчна ставка;

в/ до края на май 1990 г. фирмите да представят в Министерството на финансите информация за обектите и общата стойност на основните средства, които предвиждат да предоставят под аренда през 1990 г., а до края на юни т.г. Министерският съвет ще публикува списък на държавни стопански обекти, които се предлагат за предоставяне под аренда.

8. С измененията в Правилника за прилагане на Указ № 56 се създава правна уредба за предоставяне под аренда на цели държавни фирми. В тези случаи арендодател е Министерството на икономиката и планирането.

9. С внесените за утвърждаване от Народното събрание изменения и допълнения в Указ № 56 се снемат редица ограничения и се създават поощрителни условия за стопанската дейност на частните фирми:

а/ урежда се правото им на покупка на стопански обекти и отделни основни средства от държавни и общински фирми;

б/ разширяват се правата им за упражняване на външноикономическа дейност;

в/ премахват се ограниченията за максималния брой на наетите в тях работници;

г/ предоставя им се възможност да образуват и да участвуват в акционерни фирми, фирми с ограничена и фирми с неограничена отговорност.

10. До края на май т.г. правителството ще подготви необходимата правна уредба, позволяваща създаването на частни акционерни банки.

11. Министерството на икономиката и планирането, Министерството на финансите, Министерството на търговията и услугите и Комитетът по цените до края на април 1990 г. да внесат в Министерския съвет предложение за система и механизми за контрол на цените, спекулата с потребителски стоки и за предотвратяване злоупотреба с монополно положение на фирми. До края на май 1990 г. да се разработи проект на Закон за предотвратяване на монополно положение и нелоялната конкуренция.

12. До края на април 1990 г. Министерството на икономиката и планирането да внесе в Министерския съвет предложения за целесъобразни разкрупнявания на държавни фирми - монополисти.

Радикално изменение на икономическите условия за развитие на селското стопанство

1. Правителството подготвя нов Закон за земята и земеползването, с който ще се осъществи демократична аграрна реформа в съответствие с принципите, посочени в предшествуващия раздел. Проектозаконът ще бъде публикуван през април 1990 г. за широко обсъждане от обществеността, след което ще бъде внесен в Народното събрание.

2. С Постановление № 15 на Министерския съвет от 9 февруари 1990 г. са приети конкретни мерки за насърчаване на частната инициатива в селското стопанство. Създават се подходящи условия за предоставяне на земя и други средства за производство за безсрочно ползуване или в аренда без ограничаване на размера на земята и с право на наследяване.

Учредява се Акционерна банка за земеделски кредит, която ще обслужва главно частните земеделски стопанства.

Предоставят се права на частните земеделски стопани сами да избират начина на реализация на произведената от тях селскостопанска продукция, а също и да закупуват по действуващия курс част от реализираната валута при износ на произведена от тях продукция.

3. С постановление на Министерския съвет за допълнение и изменение на икономическите условия, регулатори и нормативи за селскостопанската дейност се премахват, считано от началото на 1990 г., държавните поръчки за селскостопанска продукция.

Държавата определя изкупни цени за реколта 1990 г. само за зърно, мляко, месо, яйца, слънчоглед и захарно цвекло. Цените на всички останали продукти се договарят между производители, потребители и изкупвателни организации и по веригата ще влияят върху продажните цени на дребно. В случаите, когато съответната цена на дребно се определя от държавата, разликата ще се покрива от бюджета по ред, определен от Министерството на финансите. В останалите случаи тя ще се поема от потребителите.

За някои селскостопански продукти по списък, утвърден от Министерския съвет, се определят минимални /защитни/ изкупни цени.

Всички категории земеделски стопанства сами избират начина на реализация на произведената селскостопанска продукция и търговския си партньор.

Печалбата на кооперативните и държавните земеделски стопанства и от селскостопанската дейност на кооперативните организации се облага с данък в размер 10 на сто, а доходът на частни земеделски стопани и на арендаторите – по чл. 13 от Закона за данък върху общия доход.

Трудовокооперативните земеделски стопанства и другите селскостопански организации се освобождават от издължаване на дълга по кредитите за капитални вложения към 31 декември 1987 г. и дълга по кредита за недостиг на средства за работна заплата за 1988 година.

Всички селскостопански производители, независимо от формата на собственост, при директен износ на собствена продукция в прясно и преработено състояние имат право на 50 на сто от придобитата валута.

Лихвата по инвестиционни кредити в национална валута, предоставяни на държавни и кооперативни земеделски стопанства, а също и за селскостопанската дейност на кооперативните организации, се определя на 2,5 на сто. Разликата до нормалния лихвен процент се покрива от бюджета. Лихвата по кредити в конвертируема валута се определя по пазарен курс.

Считано от 1 януари 1990 г., се въвежда доброволно застраховане на земеделските култури и селскостопанските животни във всички видове земеделски стопанства, независимо от формата на собственост. Министерството на финансите до 30 април т.г. да внесе в Министерския съвет предложение за изменения в системата за застраховане в селското стопанство.

4. Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на народното здраве и социалните грижи и Министерството на народната просвета до края на май 1990 г. да внесат предложение в Министерския съвет за незабавни социални мероприятия в селата през 1990 година.

Либерализиране на ценообразуването

Правителството възприема подход на ускорено етапно преминаване към пазарно формиране на цените на стоките и услугите при съответно ограничаване на държавното им регулиране. За целта:

1. С утвърдените от Министерския съвет списъци на стоките и услугите, чиито цени се определят и регистрират от различните държiвни органи, делът на стоките и услугите с договорно /пазарно/ установявани цени нараства от около 12 на сто през 1989 г. на около 40 на сто от цялата стокова продукция през 1990 г., а за услугите - около 60 на сто. Установеният с тези списъци ред на ценообразуване влиза в сила от 1 юли т.г., а за селскостопанските стоки - от 1 април 1990 година.

2. Въвежда се свободно образуване на цените на дребно в зависимост от търсенето и предлагането за луксозни и деликатесни стоки за по-голямата част от вносните стоки, които не са от първа необходимост, и преобладаващата част от битовите услуги.

3. Въвежда се от 1 май 1990 г. аукционна продажба на стоки, които не са от първа необходимост, включително стоки, отнети от митниците в полза на държавата. Списъкът на тези стоки се утвърждава от министъра на търговията и услугите и министъра на финансите.

4. Материалните ресурси, машини и съоръжения се осигуряват на договорна основа между производители, доставчици и потребители, като се отчитат установените приоритети, традицонните стопански връзки, структурните и технологичните изменения по регламентирани или свободни цени според разпоредбата на т. 1.

Фирмите-производители или организациите за търговия със средства за производство, чиито цени се определят от съответните държавни органи, могат да продават през 1990 г. чрез пряко договаряне или на стокови борси на свободни цени до 20 на сто от материалните ресурси, които предоставят за производствено потребление в страната. Тази квота ще се увеличи значително през 1991 година. В срок до 10 април 1990 г. Министерството на икономиката и планирането, съгласувано със заинтересуваните министерства, да издаде съответните указания за реда на продажбите.

5. Комисионите за външнотърговска дейност се определят по договаряне с фирмата - износител или вносител.

6. Търговските отстъпки и надценки за стоки и услуги се определят, както следва:

- по договаряне, когато цените на стоките и услугите се определят свободно;

- за останалите стоки и услуги се договарят в рамките на пределните нормативи за търговски отстъпки и надценки, утвърдени от държавните органи.

7. За предоставени на пазара допълнителни количества спрямо предходната година дефицитни стоки и услуги за населението съгласно списък, утвърден от Министерския съвет, чиито цени се установяват от държавните органи, от 1 май тази година се изплащат надбавки към цените на дребно за сметка на държавния бюджет. Постъпленията от такива надбавки се освобождават от данък върху печалбата.

Министерството на финансите, Министерството на търговията и услугите и Комитетът по цените да представят до 15 април т.г. в Министерския съвет списъка на тези стоки, размера на надценките и реда на тяхното изплащане.

8. От 1 март 1990 г. се въвежда свободно договаряне на цените между потребителите и строителните организации за изграждане на луксозни жилища. Министерството на финансите и Министерството на строителството, архитектурата и благоустройството да предложат в Министерския съвет до края на април т.г. критерии за луксозно жилище.

9. Въведен е свободен режим за продажба на жилища, предмети за дълготрайна употреба, средства за производство и парцели за строеж. Измененията на съответните нормативни актове са извършени от Министерския съвет в рамките на неговите компетенции или са уредени със съответни закони, приети на сесията на Народното събрание на 5 март 1990 година.

Реформа на парично-кредитната система

Правителството осъществява мерки за създаване на нова банкова система и за усъвършенствуване на парично-кредитната политика. За целта:

1. През 1990 г. ще приключи изграждането на банковата система на две равнища - автономна Българска народна банка и универсални търговски банки. Предлага се Българската народна банка да премине на пряко подчинение към Народното събрание.

Всяка от универсалните акционерни търговски банки по своя преценка може да си създава клонове в провинцията и се конкурира с другите банки. Банките да станат равностойни партньори на фирмите, като се освободят от изпълнението на държавни контролни функции. Банките нямат право да се намесват в работата на фирмите, когато те се разпореждат със собствените си средства.

Фирмите сами ще избират обслужваща и кредитираща банка.

Цялата материя по банковата система трябва да намери трайна правна уредба. До юли т.г. правителството ще подготви законопроект за банките като част от пакета закони за икономическата реформа.

2. Предвижда се повишаване ролята на лихвената политика. При сегашната икономическа ситуация е необходимо да се оскъпи кредитът. С оглед на това от 1 май 1990 г. основният лихвен процент се повишава.от 4,5 на сто на 8 на сто. Добавките към основния лихвен процент се определят съобразно пазарните условия. В съответствие с равнището на инфлацията нормалният лихвен процент ще бъде променлива величина. Препоръчва се на Българската народна банка до 20 април т.г. да установи реда на изменение на основния лихвен процент, а също и да внесе налагащите се изменения в лихвените тарифи по кредитите за стопанска дейност за текущата година.

От началото на 1991 г. лихвеният процент ще се образува изцяло на пазарна основа.

По изключение за вътрешната търговия може да се прилага и по-ниска лихва за кредити за оборотни средства. Разликата до нормалния лихвен процент се приспада от данъка върху печалбата, който банките плащат.

3, Българската народна банка да внесе до 20 април 1990 г. предложение в Министерския съвет за налагащи се незабавни изменения в лихвите по кредити и депозити на населението. С новите лихви за депозити да се насърчават средносрочните и дългосрочните влогове. За целта да се установи лихва за средносрочни влогове до 5 години в размер на 6 на сто, съответно диференцирана за пo-малки и по-големи срокове.

Предложението да съдържа и нови по-високи лихви за ползвани от населението кредити. Кредитите за жилища на населението да се отпускат при по-ниска лихва в сравнение с другите кредити, ползвани от гражданите, и да се поставят в зависимост от срока на погасяване и семейното положение на кредитоползвателите. Разликата до нормалния лихвен процент се покрива от бюджета.

Правителството подготвя цялостна реформа на лихвите за кредити и депозити на стопанските организации и на гражданите, като се ползва опитът на европейските страни. В резултат на тази реформа ще се повиши средното равнище на лихвите за депозити и за кредити.

4. Преустановява се бюджетното финансиране на капитални вложения в материалното производство и се заменя там, където е целесъобразно, с държавно кредитиране в ограничени размери.

5. През 1990 г. се засилват стимулиращите функции на кредита и лихвата за производството на потребителски стоки за вътрешния пазар и за износ в конвертируема валута. Това ще се постигне чрез изплащане на лихвите и на погашенията от печалбата преди облагането й с данък, чрез пълно освобождаване от данък на инвестираната част от печалбата, чрез определяне на по-ниски лихви при отпускане на банкови креди:ги, като разликите до нормалната лихва се покриват от бюджета и т .н. За всяка от тези групи облекчения Министерството на финансите, Министерството на икономиката и планирането и Министерството на външноикономическите връзки ще представят в Министерския съвет списъци до 20 април 1990 г., които ще бъдат утвърдени до края на същия месец.

Правителството предлага от 1990 г. да се въведе практика максималните размери на паричната емисия, на вътрешния и външния дълг да се определят от Народното събрание.

Реформа на бюджетната система

Правителството действува в няколко направления с цел да се стабилизират националните финансови баланси и финансовото положение на фирмите:

1. Възприема се твърда политика на ограничаване на бюджетните разходи. С бюджета за 1990 г. са намалени бюджетните дотации за губещи, ниско рентабилни и други производства и дейности; финансираните от бюджета капитални вложения; разходите за издръжка на управленския апарат; разходите за издръжка на посолства, търговски представителства и други задгранични служби; разходите за национална сигурност. Прекратява се бюджетното финансиране на политически партии и обществени организации, преустановява се финансирането на строителството на всякакви представителни обекти и парадно-­представителни мероприятия. Бюджетните разходи за образование, здравеопазване и други социални цели се увеличават.

2. Правителството започва цялостна технико-икономическа и социално-икономическа оценка на състоянието и перспективите на губещите и нискорентабилни фирми, получаващи бюджетни дотации, а също и на тези, които произвеждат нискокачествена или нетърсена продукция. При извършването на тези анализи ще се привлекат наши специалисти извън системата на съответните фирми, а също и реномирани чуждестранни консултантски фирми.

След обсъждане на заключенията на експертните комисии с трудовите колективи на съответните фирми или поделения ще се набелязват конкретни мерки за тяхното стабилизиране, а ако това се окаже невъзможно, през 1990 г. и следващата година ще се пристъпи към цялостното им реорганизиране или закриване, предоставяне в аренда, трансформиране в акционерни дружества или продаване на трудови колективи, кооперации и частни фирми, в т.ч. и на чуждестранни юридически и физически лица.

3. Правителството ще провежда политика на повишаване ефективността на данъчната система..През 1990 г. ще действуват сегашните данъци за стопанските организации, включително и отчисленията за народните съвети. Забранява се отнемането в полза на бюджета на амортизационни отчисления от фирмите и от другите стопански организации.

Подготвя се нов Закон за облагане на печалбата на стопанските организации и Закон за данъка върху добавената стойност. Предвидено е намаляване на равнището на данъчното облагане на печалбата.

4. От началото на 1991 г. ще се въведе прогресивно данъчно облагане на личните доходи на гражданите на база данъчна декларация с отчитане на състава на семейството на данъкоплатеца. Подготовката на проектозакона е в напреднала фаза. В законопроекта между другото се предвижда повишаване на необлагаемия минимум, намаляване процента на облагане на ниските доходи, запазване процента на облагане на средните доходи и чувствително увеличаване на облагането на високите доходи, без обаче да се подтиска стимулът за тяхното законосъобразно увеличаване.

5. Предвижда се засилване на стимулиращите функции на данъците с оглед на конкретната стопанска обстановка в страната. През 1990 г. се предоставят редица данъчни облекчения за стимулиране производството на стоки за вътрешния пазар и за износ, включително и до пълно освобождаване от данък върху печалбата, получена от допълнително производство на стоки и услуги за населението или от допълнителен износ срещу конвертируема валута. Облекченията се прилагат за всички фирми и стопански организации, които формират печалба, независимо от формата на собственост.

Данъчни облекчения ще се предоставят и на фирмите, чийто предмет на дейност е производството на средства за производство и военна продукция, когато разширяват производството на стоки и услуги за населението.

На фирмите-производители, които изнасят машини и съоръжения срещу внос на стоки за народно потребление, се преотстъпва 50 на сто от данъка върху оборота /акцизите/ или митата за внесените стоки. Стимули се прилагат и за стоките за потребление, произведени у нас с внесени суровини и материали срещу износ на машини и съоръжения. Когато внесените ресурси се предоставят на друга фирма за производство на стоки за населението, преотстъпеният данък от реализацията на тези стоки се разпределя на договорна основа.

Капиталните вложения за реконструкция и модернизация, предназначени за увеличаване производството на дефицитни стоки за потребление и продукция за износ срещу конвертируема валута, се правят от печалбата преди облагането й с данък. Министерството на икономиката и планирането и Министерството на финансите да внесат предложение в Министерския съвет до 15 април т.г.

Подробна разработка за различните видове данъчни облекчения се съдържа в бюджета за 1990 година.

6. 0благаемата печалба на фирмите и другите стопански организации да се намалява с извършени през годината разходи, финансирани със собствени средства за изграждане на пречиствателни съоръжения.

7. Правителството взема мерки за подобряване на данъчната дисциплина. Започва разработката на модерна система на данъчен контрол, която ще замени съществуващата система на финансов контрол. Министърът на финансите до края на юли 1990 г. да внесе в Министерския съвет проект на Закон за данъчен контрол.

8. През 1990 г. се въвежда практика на ускорена амортизация. За стимулиране на технологичното обновяване фирмите могат да увеличават до 50 на сто амортизационните отчисления за възстановяване на активните производствени фондове за дейности и производства, определени по списък от Министерския съвет, по предложение на министъра на икономиката и планирането и министъра на финансите.

9. Правителството подготвя и своевременно ще представи проект за рационализиране на застрахователното дело с отчитане практиката на високоразвитите страни.

10. През 1990 г. започва подготовката на нова система на счетоводна отчетност във фирмите, отговаряща на международните стандарти.

11. Правителството разработва проектозакон за бюджета, който ще бъде внесен в Народното събрание с пакета закони за икономическата реформа.

12. Правителството проучва целесъобразността от обявяване на облигационен заем и при необходимост ще внесе съответно предложение в Народното събрание.

По външноикономическата дейност и стабилизирането на валутните баланси

1. С направените вече изменения в нормативната уредба на стопанската дейност се предоставят еднакви възможности за излизане на световния пазар на всички субекти на стопанска дейност, независимо от формата на собственост и стопанисване, при стриктно спазване на изискванията за лоялна конкуренция.

2. През 1990 г. се пристъпва към преструктуриране на външноикономическия ни обмен по направления, като се увеличава делът на развитите капиталистически държави. Производителите ще бъдат изложени по-пряко на натиска на взискателния световен пазар и ще бъдат принуждавани да рационализират производството, за да оцелеят. Тази преориентация е наложителна и с оглед на обслужването на дълга в конвертируема валута.

3. Създава се единен валутен режим за всички фирми при продажбата и покупката на конвертируема валута. Фирмите продават на банката 50 на сто от реализираните постъпления в конвертируема валута по пазарен курс, а останалите 50 на сто остават на тяхно разпореждане.

За ограничен кръг фирми с експортна ориентация се определят задължителни вноски в конвертируема валута, която се продава на банката по пазарен курс. Тези фирми ще разполагат с целия размер на реализираната от тях валута над определените им вноски.

Всички фирми могат да купуват конвертируема валута от банката по пазарен курс. Банката ще обявява текущо пазарния курс на конвертируемата валута съобразно търсенето и предлагането. При недостиг на валутни средства за продажба банката ще се съобразява с определените за 1990 г. приоритети: износ срещу конвертируема валута, износ на стоки срещу взаимнообвързани доставки със социалистическите страни, основни кооперирани изделия със социалистическите страни, производство и внос на лекарства, стоки за населението от първа необходимост, изграждане на жилища, болници, училища, водоснабдяване и обекти за опазване.и възпроизводство на околната среда.

Разходите за внос срещу конвертируема валута се калкулират в себестойността на произведената продукция по пазарен курс. За социално значими стоки, определени от Министерския съвет, могат да се предоставят бюджетни субсидии.

Фирмите и другите организации могат да купуват и продават конвертируема валута на валутния търг.

Гражданите купуват и продават конвертируема валута в банките по пазарен курс.

.4. От началото на 1991 г. се въвежда валутен режим, при който износителите продават на банката цялата придобита валута по пазарен курс. Всички фирми ще могат да купуват необходимата им валута за внос за производствени цели също по пазарен курс. Този преход ше се съчетава с постепенно, съобразно валутните възможности на страната, либерализиране на вноса и прилагане на съвременна система на мита.

5. Създава се от 15 април 1990 г. валутен фонд към Българската външнотърговска банка в размер на 100 млн. щатски долара за краткосрочни безлихвени заеми за организиране производството на продукция за износ срещу конвертируема валута.

6. Компетентните държавни органи и банките да предприемат активни мерки за събиране на вземанията по предоставени държавни кредити, в това число чрез капитализиране на вземанията, покупка на акции в тези страни, внос на потребителски стоки и други специфични сделки.

7. През 1990 г. значително се намаляват разходите във валута за издръжка на задгранични мисии и други официални представителства.

8. Установени са контакти и се водят преговори с основни международни търговски и валутно-финансови организации: Международният валутен фонд, Международната банка за реконструкция и развитие, Европейската икономическа общност, ГАТТ, Европейската банка за развитие, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с цел присъединяване на България към тези организации или сключване на споразумения за сътрудничество с тях.

9. В съответствие с изискванията на ГАТТ и съвременната световна практика правителството разработва нов Закон за митата, който ще бъде представен в Народното събрание с пакета от закони за икономическата реформа и ще действува от началото на 1991 година.

Антиинфлационна политика

Предлаганата програма за преодоляване на стопанската криза и разгръщане на икономическата реформа съдържа комплекс от антиинфлационни мерки, насочени към:

- засилване на структурните и технологичните промени в икономиката, в т.ч. и чрез ускорено развитие на приоритетните отрасли - селско стопанство, хранителна и лека промишленост, търговия и услуги, и туризъм;

- стимулиране производството на стоки и услуги за населението;

- умерено съкращаване на личното и колективното потребление;

- провеждане политика на "скъпи пари";

- намаляване на наличната свръхликвидност /ограничаване на излишната парична маса/.

Правителството ще провежда антиинфлационна политика чрез следния комплекс от взаимносвързани мерки:

а/ чувствително съкращение на бюджетните разходи при съпоставима структура - особено дотации, бюджетни инвестиции и разходи по управлението;

б/ държавно регулиране с данък на прираста на средствата за работна заплата на фирмите и другите стопански организации;

в/ въвеждане на по-добър ред и по-строг държавен и обществен контрол върху доходите на населението - пенсии, стипендии, помощи, доходи от частна стопанска дейност, заеми и други;

г/ въвеждане на прогресивно данъчно облагане на доходите на гражданите;

д/ значително повишаване на лихвения процент за кредити, ползвани от фирмите и другите стопански организации;

е/ мобилизиране на свободни парични средства на гражданите, фирмите и другите организации чрез емисия на акции и облигации, евентуално емитиране на държавен облигационен заем, а също и чрез въвеждане на срочни влогове на гражданите с по-висок лихвен процент;

ж/ разширяване обхвата на платените услуги, както и на услугите, чиито цени подлежат на договаряне;

з/ разширяване разпродажбата на държавни и ведомствени жилища;

и/ продажба на техника, сгради, транспортни средства, земя и други средства за производство на всички желаещи граждани, осъществяващи стопанска дейност в частни фирми и земеделски стопанства, под аренда, по реда на Правилника за индивидуална и колективна трудова дейност и т.н.

За случаите, когато липсва нормативна уредба или съществуващата се нуждае от осъвременяване, новите нopмaтивни актове ще бъдат приети до края на юни 1990 година.

Подготовка на условия за създаване пазар на работна сила

1. Формирането на пазар на работната сила ще се извърши върху основата на ново трудово и социално зaконoдaтелство, което правителството вече подготвя и ще внесе в Народното събрание с пакета от закони за икономическата реформа.

2. Правителството възприема политиката, че равнищата на работните заплати и тяхното нарастване по отрасли и дейности трябва да се определят чрез преговори между представители на заинтересуваните страни - държавата, синдикатите и работодателите.

С оглед да не се допусне още по-голямо и неоправдано при сегашната икономическа обстановка изпреварване на платежоспособното търсене пред предлагането на стоки, услуги и жилища се налага временно до края на 1990 г. да се запази данъкът върху прираста на фонд "Работна заплата". Премахва се изискването за изпреварващо нарастване на обществената производителност на труда спрямо прираста на фонд "Работна заплата" с минимум три пункта.

3. Във фирмите и поделенията, които получават дотации от бюджета, през 1990 г. държавата ще продължава да упражнява непосредствен контрол върху фонд "Работна заплата" и нарастването на средната работна заплата.

4. През 1990 г. фирмите - производителки на стоки, услуги и жилища за населението, на суровини и материали за тях, а също и на резервни части за битова техника, се освобождават изцяло от данък върху работната заплата, съответствуваща на прираста на продукцията в натурално изражение спрямо 1989 година, Това облекчение по същата схема се предлага и за стоките, изнасяни срещу конвертируема валута, както и за международния стопански туризъм.

5. Засилва се контролът върху нарастването на средствата за работна заплата, като се вземат мерки за:

- ограничаване на източниците за необосновано нарастване на работната заплата под формата на различни плащания, които не са свързани с резултатите от влагания труд;

- намаляване на средствата за работна заплата за 1990 г. в министерствата, ведомствата, народните съвети и други бюджетни учреждения, а също и за административния персонал в сферата на нематериалното производство средно с около 25 на сто, като увеличението на средната работна заплата ще се осигури изцяло за сметка на усъвършенствуване на организацията на труда и управлението.

6. В допълнение към съществуващото законодателство правителството подготвя нови закони и подзаконови актове, с които ще се създадат условия за повишаване мобилността на работната сила /в териториален и отраслов разрез/, за опростяване режима на освобождаване на излишните и неефективно използваните работници и за прилагане на ефективна система за пренасочване, преквалификация и социално подпомагане на временно освободените лица.

За социалната защита на гражданите в процеса на икономическата pеформа

Икономическата реформа се прави за хората. Правителството взема мерки за защита на техните интереси от временни негативни последици в хода на реформата.

1. Реорганизирането и закриването на отделни фирми или техни поделения и съкращаването на управленския персонал ще породят проблеми със заетостта на работната сила. Първите грижи за трудоустрояване ще полагат самите фирми. Когато това не е възможно, грижите ще се поемат от държавата, като се организират и финансират пренасочването, преквалификацията и социалното подпомагане на тези хора за определен период от време. С постановление на Министерския съвет от декември 1989 г. е утвърдена и вече се прилага такава система.

За целите на преквалификацията на освобождавания персонал ще се използва широко системата на ПУЦ и други заведения от този род.

С бюджета за 1990 г. се осигуряват необходимите за това минимални средства във фонд "Професионална квалификация и пренасочване". В този фонд могат да правят вноски и фирмите, които освобождават работници.

Правителството ще използва част от средствата по този фонд за създаване на условия за разкриване на нови работни места, особено в сферата на търговията, услугите и малките предприятия.

Министерството на финансите и Комитетът по труда и социалното осигуряване да подготвят и cлeд консултации със синдикалните организации да внесат до 20 април 1990 г. в Министерския съвет проектоправилник за реда за набиране и използване на средства за фонда. Правилникът ще бъде утвърден до 10 май 1990 година.

2. За защита на интересите на населението срещу евентуално повишаване на цените през 1990 г. ще се въведе съответна система за компенсиране на ниските доходи, заплати, стипендии и пенсии. с цел да не се допусне значително спадане под съществуващото сега равншце на тяхната покупателна сила.

3. Правителството възложи на Централното статистическо управление да създаде отчетност, позволяваща да се оценяват:

-- темпът на инфлацията и изменението на цените на дребно на стоките и услугите на всички пазари;

- промените в издръжката на живота и равнището на социалния и жизнения минимум от средствата за живот по категории от населението;

- измененията на реалните доходи на населението и жизненото равнище;

-- социалните последици от реформата и инфлацията.

Тази информация ще бъде редовно публикувана.

Правителството препоръчва на Конфедерацията на Независимите синдикати в България и на другите синдикални и обществени организации да провеждат собствени наблюдения или да организират своя отчетност за движението на цените, която да се използва наред с информацията на държавната статистика при установяването на точните размери на компенсациите.

4. Ще се положат допълнителни грижи за социално­слабите слоеве на населението, които ще понесат най-трудно прехода към пазарна икономика - стари и болни хора, инвалиди, млади и многодетни семейства и други.

Социалното подпомагане на тези граждани ще се изрази в пряко предоставяне на парични помощи, целево увеличаване на детските надбавки за семейства с ниски доходи, частично компенсиране на разходите за наеми, отопление и други насъщни услуги, безплатно хранене за стари и болни хора с малки доходи, помощи по линия на социалния патронаж и други.

Правителството ще подпомага и насърчава всякакви форми на благотворителност, взаимопомощ и прояви на солидарност по инициатива на обществеността.

За целта Министерският съвет ще подготви до края на май специална програма, която ще може да се приложи в случай на необходимост, в зависимост от равнището на инфлацията и на безработицата.

5. В тримесечен срок ще бъде публикуван размерът на жизнения минимум общо за страната и диференцирано по групи от населението: млади семейства, семейства с деца /според броя на децата/, пенсионери и др. Социалната политика в областта на доходите ще се провежда в съответствие с тези жизнени минимуми с оглед на тяхното достигане. Ще се осигури непрекъснато следене за измененията на издръжката на живота и на тази основа ще се прави актуализиране на жизнения минимум. За целта, както беше посочено по-горе, ще се организира подготовката и ежегодното публикуване на надеждна статистическа информация.

6. В близко време приключва започнатата през 1989 г. работа по подготовка на проектозакони за пенсионното, социалното и здравното осигуряване. Предвижда се създаването на акционерни фондове за пенсионно осигуряване, здравно осигуряване, осигуряване за безработица, социално подпомагане и други.

Системата за социално осигуряване ще функционира с участието на държавата, осигурителните институции, осигурителите и гражданите на основата на договаряне между всички участвуващи в нея партньори.

Тези закони след публично обсъждане ще бъдат внесени в Народното събрание като част от пакета закони по икономическата реформа.

Други мерки на правителството за обслужване на стопанската дейност

1. В съответствие с политиката за преодоляване на икономическата криза и преминаване към социално пазарно стопанство до тук са посочени основните мерки на държавното икономическо регулиране през 1990 година. С оглед на това държавният план за 1990 г. е разработен само като вътрешен документ на правителството за формиране на неговата иконoмическа политика и изработване на средства за държавно икономическо регулиране на стопанската дейност. Този план няма адресен характер, не е внесен в Народното събрание и не се превръща в закон.

Центърът на текущото планиране се пренася във фирмите и другите стопански организации.

2. С оглед на адекватното статистическо обслужване на прехода към пазарна икономика Министерството на икономиката и планирането и Централното статистическо управление до края на юни 1990 г. да внесат в Министерския съвет проект на работна програма за подготовка на преминаването към общоприетите международни стандарти за национално счетоводство.

3. Правителството приключва първата фаза от работата си по дерегулацията на стопанската дейност в съответствие с Декларацията, направена пред Народното събрание на 8 февруари т.г. Постигнато е значително опростяване на правната уредба и се създават условия за по-голяма самостоятелност и стопанска предприемчивост. .'

Работата по дерегулацията на стопанската дейност ще продължи и през следващите месеци.

4. Правителството ще приеме нормативен акт, с който се определят функциите и компетенциите на държавните органи по стопанската дейност за 1990 година. Определените функции и права не могат да бъдат превишавани от държавните органи в техните взаимоотношения с фирмите, банките и другите стопански организации. Този нормативен акт ще действува до приемането на съответния закон, който ще влезе в сила от началото на 1991 година.

5. Предлага се Указ № 56 на Държавния съвет да се прилага и през 1990 г. с някои наложителни допълнения и уточнения за отстраняване на очевидни несъобразности. На настоящата сесия на Народното събрание правителството внася проект за изменения и допълнения на Указ № 56.

През текущата година окончателно ще се прекрати практиката икономиката да се управлява с укази, постановления и правилници. Правителството започва подготовката на проектозакон за стопанската дейност, който ще бъде внесен в Народното събрание като част от пакета закони за икономическата реформа.

6. Народното събрание вече утвърди частични изменения в Кодекса на труда, с които да се гарантират правата и социалният статут на стопанските ръководители във фирмите и другите стопански организации.

Правителството започва подготовката на проект за нов Кодекс на труда, който след широко публично обсъждане и съгласуване със синдикатите ще бъде внесен в Народното събрание преди края на 1990 година.

Правна уредба на неотложните мерки

Част от посочените неотложни мерки вече са намерили правна уредба с направените изменения в Кодекса на труда, в някои закони, в постановления на Министерския съвет и други подзаконови актове, а други ще намерят правна регламентация с предложените на настоящата сесия изменения в Конституцията, в Закона за собствеността и в Указ № 56.

За останалите неотложни мерки това ще бъде извършено в посочените срокове.

Програмата е приета от Шестнадесетата сесия на Деветото Народно събрание, трето эаседание на 29 март 1990 г.