Приложение I

БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС

УВОД

- Необходимостта от изследването и неговата цел,
- Произход и същност на българския национален въпрос. Някои основни понятия,
- Характер и структура на изследването.
1. Социален статус, самосъзнание, основни демографски и етнографски характеристики на българската етническа общност.
2. Проблеми, свързани с турската етническа общност и българомохамеданската религиозна общност.
2.1. Влиянието на историческите процеси от Освобождението до днес в България и Турция и на развитието на отношенията между двете страни върху мюсюлманите в България.
2.2. Зараждане, формиране и развитие на турската етническа общност. Нейни демографски и етнографски (етнопсихологически и етно-културни) характеристики.
2.3. Зараждане, формиране и развитие на българомохамеданската религиозна общност. Нейни демографски и етнографски (религиозно-културни) характеристики.
2.4. Социално-икономическо развитие на районите със смесено (българо-турско) население и отражението му върху междуетническите отношения.
2.5. Социален статус и самосъзнание на българските турци днес.
2.6. Социално-икономическо развитие на районите, населявани от българомохамедани.
2.7. Социален статус и самосъзнание на българомохамеданите днес.
2.8. Особености при по-малките тюркоезични мюсюлмански.групи - татари, черкези и др.
3. Циганска етническа общност.
3.1. Демографски и етнографски характеристики на циганската  етническа общност.
3.2. Политика на българските правителства към циганите,
3.3. Проблеми на социално-икономическото развитие на циганите.
3.4. Проблеми на културното развитие на циганите. Цигански културно-просветни институции.
4. Проблеми на развитието и съвременно състояние на други по-малки етнически общности:
- еврейска,
- арменска,
- гагаузка,
- влашка,
- каракачанска.
5. Социално-психологическа съвместимост между различни етнически и религиозни групи:
- цигани и българи,
- турци и българи,
- турци и цигани,
- турци и българомохамедани,
- българи и българомохамедани,
- българи и други.
6. Етнополитически партии, движения и организации.
7. Македонски въпрос
7.1. Произход и същност на македонския въпрос. Основни етапи от историята на македонските политически организации и движения. Политиката на правителствата на България, Югославия и Гърция по отношение на Македония в миналото.
7.2. Самосъзнание и традиционни представи на населението в Пиринския край.
7.3. Население с българско самосъзнание в СР Македония - демографски и етнографски характеристики.
7.4. Отражението на македонския въпрос върху съвременното състояние на отношенията на България с Югославия и Гърция.
8. Тракийски въпрос
8.1. Население с българско самосъзнание в Турска и Гръцка Тракия.
8.2. Тракийски преселници в съвременна България - социално-психологически характеристики.
9. Добруджански въпрос.
10. Население с българско етническо самосъзнание в други страни.
10.1. СССР - проблеми на бесарабските и тарвическите българи.
10.2. Българска етническа общност в Румъния.
10.3. Българско население в Западните покрайнини.
10.4. Други.
11. Българска емиграция.
12. Правно уреждане на въпросите, свързани с вероизповеданията и междуетническите отношения от Освобождението до днес.
13. Правно уреждане на въпросите на междуобщностните отношения в други страни.
14. Правата на народите, националните малцинства, регионалните култури, етническите, религиозните и езикови групи (общности) в международно-правните документи (ООН, ЕПСС и др,)

ПРОГНОЗИ И ПРЕПОРЪКИ
   
1. В областта на външната. политика
1.1. Възможни пътища на развитие на отношенията на България със съседните й страни:
- Турция,
- Гърция,
- Югославия,
- Румъния.
1.2. Политика на България към проблемите на българските етнически групи в други страни - бесарабски и таврически българи в СССР, население с българско самосъзнание в Румъния, Гърция, Югославия, Турция и др.
1.3. Позиция на България при участието й в изготвянето на международни договори и документи, отнасящи се до колективните и индивидуални човешки права и по-специално до правата на националните малцинства, етническите, религиозните и езикови малцинства и регионалните култури.
1.4. Политика на България към българската емиграция.
2. Законодателна политика - създаване на правова уредба, регулираща отношенията между различните етнически и религиозни общности и учредяване на съответни държавни институции.
3. Социално-икономическа политика на държавата в районите със смесено население.
4. Политика в областта на културата и образованието.
5. Приемане и реализиране на национална дългосрочна програма за оптимизиране на социално-психологическата съвместимост между различните етнически и религиозни общности.
6. Пътища и средства за деполитизиране на етнополитическите партии, движения и организации.