Румена Георгиева Стоянова

Магистъpска пpoгpама: Глoбалистика

2015 г.

С настоящата работа ще направя опит в детайли да разгледам проблемите и състоянието на приемното семейство в България. За тази цел на първо място е нужно конкретно да дефинираме понятието за приемна грижа, да бъдат разгърнати задълженията и функцията на приемното семейство и не на последно място какви точно трудности и проблеми съществуват в приемната грижа.

Идеята за приемната грижа за деца в България възниква след едно силно земетресение през април 1928 год., което обхваща Южна България. Има повече от 400 000 хиляди пострадали, множество жертви, ранени и разрушения. Децата се оказват една от най-уязвимите групи. Тогава за първи път е открита специална служба за подпомагане децата на пострадалите от земетресението. Тя осигурява подслон и прехрана, медицинска помощ, включително за родилки и временно приютяване на деца от пострадалите селища в села и градове, незасегнати от земетресението. В резултат на това се отзовават и много семейства, които са пожелали да приютят децата за отглеждане.

Грижата за децата-сираци, пострадали от земетресението, е първообразът на по-късно реализирания проект за настаняване на деца-сираци в семейства. Той стартира през 30-те години на 20 в. Чрез него 82 деца-сираци са настанени в семейства в София, Троян и Калофер. В рамките на една година се установява, че поради недостатъчната предварителна подготовка както на децата, така и на семействата, не се постигат очакваните резултати и проектът завършва с неуспех, като голяма част от децата са върнати в сиропиталищата. Това усилие за семейно настаняване се оказва първо и последно за дълъг период от време.

Наредбата, регламентираща настаняването на деца-сираци в семейства е утвърдена през 1940 г. от министъра на вътрешните работи и народното здраве. Тя гласи, че за да бъде настанено в друго семейство, детето трябва да бъде пълен сирак, да не страда от заразна болест или физическа или умствена увреда. Децата-сираци се настаняват предимно в семейства на роднини. Според разбиранията на обществото през този период, най-подходящи за настаняване в семейства са “кръгли сираци, деца на болни родители и сираци без майка, деца на бедни, но порядъчни и разумни бащи”. Това схващане се налага поради значително по-малката възможност семействата и общинските управления да бъдат притеснявани от роднините на децата. Децата на “недостойни родители” се взимат и се настаняват в специални помощни заведения, където децата живеят за постоянно и се отглеждат от възпитатели.

Приемната грижа в България претърпява ново развитие през 2004 г., като се дефинира като доброволна приемна грижа. След приемането на България в Европейския съюз през 2007 година ситуацията значително се променя и стремежът и политиката е към деинституционализация на децата, лишени от семейна грижа, тогава се и въвежда професионалната приемна грижа. В своята същност тя (приемната грижа) е социална услуга, която предоставя изцяло модел на семейна грижа в условията и по начина на функциониране на семейството, което е от изключително значение за пълноценното развитие на детето. Приемната грижа дава възможност на много деца в риск или настанени в специализирани институции да се отглеждат в семейна среда. Предвид значимостта на приемната грижа за децата в неравностойно положение социалната услуга е един от основните приоритети в държавната политика по закрила на детето, заедно с деинституционализацията и развитието на социални услуги за деца. Основната цел на приемната грижа като социална услуга и мярка за закрила е да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда за детето, което да допринесе за неговото правилно физическо, психическо и емоционално развитие.

Предвид същността и целите, които се поставят при осъществяването на приемната грижа за деца, е необходимо да се подчертае значимостта на приемните семейства, които с решението си да приемат в дома си дете за отглеждане и възпитание, допринасят за по-пълноценното развитие на институционализираните деца и на децата в риск. Да бъдеш приемен родител е изключителна отговорност и предизвикателство. Приемното семейство не само приема дете в дома си, за което трябва да осигури базисните му потребности, но и да положи усилия за неговото възпитание и развитие. Децата, които се нуждаят от приемна грижа, са деца в риск или лишени от пълноценна родителска грижа. Към тези деца е необходимо да се прояви специално разбиране, внимание и приемане, от което те са били лишавани. Приемната грижа осигурява подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации и детето, което е настанено в конкретно приемно семейство, трябва да поддържа лични контакти с родителите си, което също води до определени изисквания и качества на приемните семейства. Те трябва да подпомагат и осиновителния процес, за да се осигури постоянна и сигурна семейна среда за всяко дете. Независимо от целта на настаняването на дете в приемно семейство, то трябва да се разглежда като временна мярка за закрила на детето. Желанието да бъдеш приемен родител следва да е продиктувано от вътрешна потребност да се сподели ресурс, време, грижа, приемане, предоставяне шанс на дете и оказване помощ на дете и семейството му в криза.

Предвид тези отговорности и изисквания към приемните семейства, както и необходимостта да предоставят качествена приемна грижа за настанените при тях деца, те трябва получават подкрепа и съдействие от отделите за „Закрила на детето” към съответните Дирекции за социално подпомагане, която се изразява във: осигуряване на педагогическа и психологическа помощ по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; насочване към подходящи социални услуги в общността; психо-социална работа за улесняване на връзките между детето и приемното семейство; съдействие за справяне с конфликти и кризи в отношенията.

На приемните семейства, в които има настанени деца, се предоставят месечни средства за отглеждане и възпитание на детето. Отпускането им не е обвързано с дохода на семейството. Размерът на средствата се диференцира съобразно възрастта на децата. Професионалните приемни семейства получават месечно възнаграждение, размерът на което се определя според броя на настанените деца в семейството.

С казаното до тук можем да откроим основните проблеми, които съществуват в предоставянето на услугата „приемна грижа“.

• Утвърждаването на приемните семейства не е изцяло изчистен процес, той е обусловен и от субективното отношение и мнение на комисията по приемна грижа.

• Ниското заплащане на работещите в сектора дава отражението си в нежелание и недостатъчно обръщане на внимание на самите приемни семейства. Срещите с тях са изключително недостатъчни, което от своя страна води до некачествено предоставяне на услугата.

• Голям брой приемни семейства бъркат услугата „приемна грижа“ с осиновяване и по–точно смятат, че осиновяването би се случило по–бързо и лесно, ако първо станат приемни родители. Това е показател за липса на информираност какво точно представлява „приемната грижа“. Тя е професия с конкретни задължения и конкретно заплащане, тя предоставя временна грижа на детето.

• Това бъркане от своя страна води след себе си друг основен проблем, а именно че приемните родители имат изисквания какви деца да им бъдат настанени, което от своя страна образува т.нар. „нежелани групи“ от 7 до 18 г.

Два са основните проекта, които работят по разрешаването на проблемите, свързани с услугата“приемна грижа“. Проектът на УНИЦЕФ „Всяко дете иска семейство" през периода 2009-2011 имаше за цел развитието на приемната грижа в страната, реализиран в партньорство с неправителствени организации (Международна социална служба, Институт по социални дейности и практики и Сдружение „Самаряни“). Проектът беше подкрепен от МТСП, АСП и ДАЗД. В рамките на проекта на УНИЦЕФ бяха създадени областни центрове с екипи по приемна грижа в девет области в страната: София-град, София област, Габрово, Перник, Стара Загора, Търговище, Смолян, Шумен и Велико Търново. Областните екипи по приемна грижа са били ангажирани с набиране, обучение и подкрепа на кандидати и приемни семейства. Ключов елемент от проекта е създаването на единен областен модел за развитието на услугата приемна грижа и единна обучителна програма за кандидати за приемни родители и за обучители.

Друг проект, стартирал през септември 2011 г., е проектът „И аз имам семейство“ по операция „Приеми ме“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, който е в изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ и Плана за действие към нея. Основната цел на проекта е да подкрепи процеса на деинституционализация, като създаде и реализира устойчив модел за развитие на заместваща семейна грижа за децата от специализирани институции и децата от общността в риск от изоставяне. Като по–специфични цели са заложени прилагане в национален мащаб на нов подход за предоставяне на услугата приемна грижа и увеличаване броя на приемните семейства. Децентрализиране на услугата и разгръщането й на общинско ниво като инструмент за превенция на настаняването в специализирана институция на децата от целевите групи или тяхната деинституционализация. Намаляване на бедността, особено в малките населени места, чрез създаване на заетост като приемни родители. Проектът е удължен до месец октомври 2015 година, тъй като успешно покрива поставените цели. От стартирането на услугата до края на април  2015 г. в 83-те общини партньори по проекта са приети общо 1835 заявления от кандидати за приемни родители, като комисиите по приемна грижа са утвърдили 1176 приемни семейства.  Настанените в приемни семейства деца по проекта са 2025. Общо 1130 деца от общността са настанени в приемни семейства вместо в специализирани институции. Благодарение на приемните семейства по проекта  от специализираните институции са изведени 684 деца, а от резидентни услуги  211 деца. За 886 деца е прекратена приемната грижа, като 513 са осиновени, а 197 са реинтегрирани в биологичното си семейство¹.

Също така данните от Годишния отчет за дейността на АСП сочат за тенденция към положително развитие на услугата „приемна грижа“, за все по–голяма информираност и желание за работа с децата, лишени от родителска грижа. През 2014 г. в семейство на роднини или близки са настанени 1208 деца, така децата, пребиваващи в такива семейства, към края на м.г. са 6751. Данните утвърждават и приемната грижа като ефективна социална услуга, осигуряваща качествени грижи за деца в риск. Утвърдените нови приемни семейства през 2014 г. са 492, от които 483 професионални. В Регистъра на утвърдените приемни семейства към края на 2014 г. са вписани 2322, от които 2229 професионални приемни семейства, настанените и пребиваващи в тях деца са 2275. Такива деца в края на 2013 г. са били 1943².

С казаното до тук става ясно, че пътят на тази сложна форма на грижа за деца в риск е съпроводен с много трудности, защото този процес е сложен и динамичен, изисква усилия, умения, знания, координация и съдействие, лична мотивация и увереност, непрекъсната подкрепа и информация в името на най-важния интерес на детето - да бъде обичано и да живее в семейна среда.

В област София-град в сравнение с много други области може да се каже, че не се наблюдава “бум” на приемната грижа. Предоставянето на социалната услуга “приемна грижа” се развива непрекъснато, но фактическата ситуация е такава, че броят на приемните семейства е все още недостатъчен и не успява да влияе всеобхватно на процеса на деинституционализация на децата от специализираните институции. В София-град предстои много работа за всеобхватност на процеса, въпреки че след промените на нормативната уредба през 2012 г. се наблюдава значителен напредък в развитието на приемната грижа и са постигнати следните основни постижения :

• Продължава тенденцията към намаляване на броя на децата, настанени в специализиране институции.

• Промяна на обществените нагласи спрямо децата и преодоляването на доминиращи, субективни бариери за настанените деца в специализираните институции. В обществото процесът е все по–разпознаваем и интересът и желанието на кандидатите да отглеждат и възпитават дете нараства.

• Подобряване на взаимодействието между различните участници в процеса на подбор, оценка и утвърждаване на приемните семейства – Столична община чрез Екипите по приемна грижа, НПО, РДСП, ДСП.

За област София-град развитието на социалната услуга е заложено в Областната стратегия за развитие на социалните услуги 2011 – 2015 г. Наред с големия акцент върху превантивните мерки и подкрепата в семейна среда, развитието на социланите услуги за деца и семейства, дейностите по реинтеграция, деинституционализация, преструктуриране, закриване на институциите за деца и откриване на алтернативни социални услуги в общността са залегнали цели и дейности за развитие на социалната услуга „приемна грижа”. Със създаването на специализираната Комисия по приемна грижа (КПГ) към Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град се въвежда областният подход към приемната грижа. Социалната услуга „приемна грижа” се децентрализира и се сформират екипи на общинско ниво. Дава се възможност на доставчиците на услугата да предоставят целия пакет дейности към приемните семейства, да бъдат техни партньори, да се грижат за качеството на услугата. 2011 г. е година, в която основно работата на екипите се е състояла в това да разяснява в различни таргетни групи от хора и специалисти и да лобират в посока набиране на хора, готови да направят добро. 2012 г. е година на бурен разстеж, настанявания на деца от институции в приемни семейства, отчитане на добрите резултати от положените усилия в началото. През м. септември 2012 г. се сформира КПГ към РДСП – София-град и за краткия период от м. септември до края на м. декември 2012 г. са утвърдени и вписани 13 приемни семейства, в които се настанени 18 деца. През 2013 г. като важна предпоставка за развитието на приемната грижа е промяната в нагласите на обществото и преодоляването на доминиращите „субективни” бариери, които се отразяват на мотивацията на кандидатите за приемни родители. КПГ към РДСП – София-град през тази година е утвърдила 21 нови приемни семейства, в които се настанила 25 деца, а през 2014 г. са утвърдени и вписани 14 приемни семейства, в които са настанени 14 деца.

Развитието на приемната грижа през 2013 г. и 2014 г е особено динамично. От една страна, нараства броят на утвърдените приемни семейства, но, от друга страна, се очертава тенденция за осиновяване на децата от приемните родители и впоследствие изявено желание от тях да бъдат заличени.

Към настоящия момент в Регистъра на утвърдените приемни семейства, воден в РДСП – София-град са вписани 63 приемни семейства, от които 48 професионални и 15 доброволни. В 47 от професионалните приемни семейства са настанени 51 деца. В 9 доброволни приемни семейства са настанени 9 деца. Свободните доброволни приемни семейства са 6. Те не желаят настаняване на дете по личини причини. КПГ проучва потребностите от социалната услуга на ниво София-град. За целта периодично отделите „Закрила на детето” към деветте дирекции „Социално подпомагане” актуализират изготвените оценки на децата, подходящи за настаняване в приемно семейство. РДСП София град и КПГ провежда регулярни срещи с доставчиците на услугата, на които се отчитат резултатите от развитието на услугата. На база на постъпилата информация относно броя на оценените за деца за приемна грижа и отчитайки ситуацията към момента – рискови групи деца, съществуващите и ползвани резидентни услуги за деца, предстоящото закриване на инситуциите се очертава като необходимост от приемни семейства на територията на гр. София за деца от следните рискови групи – деца във възраства група от 7 до 18 г., деца в кризисна ситуация, деца с увреждания, деца с девиантни прояви, непълнолетни непридружени бежанци. В тази връзка към настоящия момент екипът по приемна грижа към Фондация „За нашите деца” вече предоставя освен базисния пакет от услуги за обучение на приемни семейста, също и допълнителен пакет, в който са включени лекари, психолози и семейни терапевти, които подготвят кандидатите за приемни родители съобразно спецификите на децата, оценени като подходящи за предоставяне на социалната услуга „приемна грижа”.

Определено може да бъде отчетен напредък в развитието и предоставянето на услугата „приемна грижа“. Основен показател за това са нарастналият брой утвърдени приемни семейства, нарастналият брой на кандидатите за приемни семейства, нарастналият брой настанени деца, успешното децентрализиране на услугата. Но може да обобщим, че въпреки усилената работа на държавните институции и НПО (Фондация „За нашите деца“), наличието на специализиран проект за предоставяне на услугата „приемна грижа“, доста от проблемите са налице и не са решени. Все още голяма част от кандидат приемните родители смят „приемната грижа“ за първа крачка преди осиновяване, като показателни са горе изброените данни, което от своя страна говори за недостатъчна информираност за това какво е „приемната грижа“. Заплащането на социални работници, психолози и т.н. не е претърпяло увеличение, което съответно не е променило тяхната мотивация за по–активна работа с приемни родители и деца. Налице е и проблемът с липса на приемни родители за деца във възрастова група 7–18 години.

Основна цел и задача трябва да е решаването на изброените проблеми, за да може услугата „приемна грижа“ да повиши своето качество и максимално да изпълнява своите цели и функции.

ИЗТОЧНИЦИ:

1. https://www.asp.government.bg/ASP_Client/ClientServlet?cmd=add_content&lng=1§id=8&s1=185&s2=186&s3=1742&ss=1824&st=1816&selid=1816

2. https://www.asp.government.bg/ASP_Client/ClientServlet?cmd=add_content&lng=1§id=8&s1=27&s2=1833&selid=1833