София, 3 януари 1994 г.
Брой 1 /1046/
ЧЕСТИТА НОВАТА 1994 ГОДИНА!
София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ФОНДАЦИЯ "ЕКОИМУНОДЕфИЦИТ - КОНТРОЛ" ДО ЕКОЛОГИЧНИ, ЗДРАВНИ, РЕЛИГИОЗНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С УЧРЕДЯВАНЕ НА ЦЕНТЪР ЗА ЕКОИМУНОПРОфИЛАКТИКА
ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ,
Екоимунопрофилактичното направление е стратегическо направление в съвременната профилактична медицина. В тази насока държавните институции, отговорни за опазване здравето на хората, не направиха нищо дори и след 1986 г. По данни на Световната здравна организация /СЗО/ поради неблагоприятните промени в околната среда в планетарен мащаб 10% от здравите хора имат неманифестиран клинично-имунен дефицит, който е предпоставка за възникване на злокачествени, автоимунни, алергични и др. тежки заболявания. Известни са последиците за здравето на хората от отсъствието на екологично съобразена политика. Доказана е отдавна връзката на имунните дефицити и възникването на тежки и труднолечими заболявания. Екологичната, икономическата, политическата криза и катастрофата, до която е доведена страната ни, увеличиха тежестта и честотата на нервно-психическите стресове. Задълбочиха се белтъчният и витаминозният недоимък. Всички тези фактори в значителна степен предопределят развитието на различни по интензивност и трайност придобити имунни дефицити. Към неблагоприятните промени в околната среда през последните години се прибавиха и ефектите от вредното влияние на радиоактивните изотопи след аварията в Чернобил. Статистическите данни у нас сочат, че всеки ден умират с диагноза "злокачествено заболяване" 40 човека и всеки ден се поставят още 60 такива диагнози на новозаболели. По заболеваемост България е една от първите страни в света и първа по смъртност от сърдечносъдови заболявания. Това отразява не само крайно сериозната социално-икономическа обстановка, но и отсъствието на необходимата профилактична дейност. За развитието на екоимунопрофилактичното направление сме изписали десетки мотивирани доклади до държавните институти. Първият такъв доклад носи дата 16 април 1986 г. до Министерството на народното здраве /МНЗ/ /10 дни преди Чернобил/. С писмо N 96 -В-51 от 19 август 1991 г. Министерството на здравеопазването най-после излезе с официално становище "Средствата, с които разполага министерството..., не позволяват разкриването на Имунологична лаборатория за екологичен контрол". В същото време се даде и положителна оценка за такава необходимост. Разочарованието от държавните институции и икономическото състояние на страната ни наложиха инициативата за създаване на неправителствена, независима, неполитическа организация с идеална цел - фондация "Екоимунодефицит - контрол". Фондацията е юридическо лице от 12 септември 1991 г. В работата на Управителния съвет /УС/ на фондацията се включиха на обществени начала водещи в съответните направления специалисти: имунолози, онколози, еколози, генетици, педиатри и др.
Вицепрезиденти на фондацията са: проф. д-р Богдан Петрунов, д.м.н. - директор на Националния център по заразни и паразитни болести, и проф. Димитър Тодоров, д.м.н. - ръководител на Секция по онкофармакология при Националния център по онкология. Членове на Управителния съвет /УС/ на фондацията са още: проф. д-р Марин Мушмов - директор на Националния център по онкология, проф. д-р Генчева, д.м.н. - директор на ДИКЛС, доц. Ралчев - декан на Биологическия факултет при Софийския университет/СУ/ "Климент Охридски", доц. д-р Лалчев - ръководител на Катедра по генетика при Висшия медицински институт /ВМИ/ София, проф. д-р Стойко Златев - ръководител на Лаборатория по микробиология и имунология в Пловдив, и др.
Целта на фондацията е: Осъществяване на програма за екоимунопрофилактика чрез разкриване на Център за екоимунодефицит - контрол, в който с една подвижна лаборатория /най-малко/ ще се извършват скринингови и системни изследвания за състоянието на имунната защита на населението в екологично най-застрашените райони на страната. Така ще могат да се откриват навреме придобити имунни дефицити поради неблагоприятни промени в околната среда и да се вземат мерки навреме за профилактика и лечение. Впоследствие се надяваме да създадем или получим и стационарна леглова база /център/ за лечение на болни с имунен дефицит и неговите усложнения. Всичко това обаче ще зависи от сумата, която фондацията би могла да събере.
Програмата на фондацията за екоимунодефицит-контрол и екоимунопрофилактика е включена в информационната листа на Европейските екологични организации към НАТО от 1991 г., а от 19 ноември 1992 г. програмата издържа и национален конкурс, проведен в Министерството на образованието и науката /Писмо изх. N 04-10-49/19 ноември 1992 г./. Създаването на Център за екоимунопрофилактика би било уникално за страните от Централна и Източна Европа. Социалната и бизнес мотивация за един такъв център произтича дори само от това, че апаратурното му обезпечаване е приблизително колкото стойността за извършване на 10 трансплантации на костен мозък. А с 1-2 подвижни лаборатории към Центъра ще се обхванат стотици хиляди хора и ще се вземат мерки навреме за населението в екологично застрашените райони. Освен това се предвижда Центърът да бъде в непосредствена близост до Националния онкологичен център. Това е нужно, за даможе едновременно да се осигури и най-съвременен имунологичен контрол на болните със злокачествени заболявания, които се лекуват с цитостатици, хормони, лъчетерапия и други средства, имащи имуносупресивно въздействие.
Фондацията "Екоимунодефицит-контрол" отправя призив до всички екологични, здравни, религиозни, политически и други законни организации в страната, без оглед на "цветовете им", за организиранена перманентни акции за събиране на волни пожертвувания и дарения за учредяване на Център за екоимунопрофилактика.
Хора, вие имате нужда от помощ!
Хора, помогнете, за да ви помогнем и ние!
Дори само ако всеки пушач се откаже еднократно от една кутия цигари и стойността й внесе в банковата сметка на фондацията, ще се съберат началните средства от 30 000 000 лева за нужната апаратура и ще стартира програмата за екоимунопрофилактика на населението в екологично застрашените райони. Те са 17 в страната, в които живее 40% от народа ни.
За дарения нашите банкови сметки са в МИНЕРАЛБАНК София.
ул. "Леге" N17
В левове: 771 180 543 601-4
в щ.д.: 771 467 447 300-6
в ДМ: 771 467 447 301-5
Благодарим ви, добри хора!
Вие сте разбрали, че сега, ако ние не си помогнем сами, няма кой да ни помогне. Вие сте разбрали и простата истина, че не трябва да чакаме да се разболеем от рак и тогава да търсим спонсорство за спасението си. Тежките заболявания са предотвратими!
ПРЕЗИДЕНТ НА ФОНДАЦИЯТА: к.м.н. д-р В.Манев - имунолог
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО ПЪРВИЯ СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА КУБИНСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА 35-ТА ГОДИШНИНА ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ В КУБА
УВАЖАЕМИ ДРУГАРЮ ФИДЕЛ КАСТРО,
Много Ви моля от мое име и от името на българските комунисти, членове на БКП, да приемете нашите сърдечни, братски и комунистически поздрави по случай славната 35-та годишнина от победата на Кубинската социалистическа революция.
Уверени сме, че няма да пожалите сили, знания и опит в строителството на социализма и на комунизма с КНР, Виетнам и КНДР.
Враговете на комунизма ще ви пречат, но вие, както досега, гордо и неотстъпно издигайте символите на комунизма.
Бъдещето е негово и то няма алтернатива. С блокади и рокади нищо не се постига. Те са признак на безсилието на тези, които ги налагат. Срам и позор за тях в края на XX век.
Победата непременно ще бъде ваша. Ние винаги ще бъдем с Вас. Желаем Ви нови трудови успехи!
Да живее ККП! Да живее др.Фидел Кастро! Да живее и да просперира световното комунистическо и работническо движение! Да живее Куба!
Да живее комунизмът!
София, 29 декември 1993 г.
ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ГОДИШЕН ОБЗОР /ЧАСТ ПЪРВА/ НА СДРУЖЕНИЕ "ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ" ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1993 Г.
Сдружение "Хелзинкски наблюдател-България" е регистрирано през 1990 г. в София. То е камерно неправителствено сдружение на български граждани, които фокусират своето внимание и декларации върху нарушенията на международния пакт за граждански и политически права, на базата на които са съставени разпоредбите на гл.ІІ от действащата Конституция на Република България. Председателят на сдружението се избира на ротационен принцип. Засега сдружението няма официални спонсори.
С приемане на новата конституция през юли 1991 г. бяха гарантирани всички основни човешки права. В нея като известно ограничаване на правата могат да се разглеждат:
- забраната на дейността на политически партии на верска и етническа основа /чл.11, ал.4/;
- забраната на синдикални организации да развиват политическа дейност /чл.12, ал.2/;
Тези ограничения са продиктувани от съображения за запазване на границите на българската държаваи за недопускане на сепаратистки тенденции.
След поемане на изпълнителната власт от Съюза на демократичните сили - движение /СДС (д)/ в 1991 г. се отбелязаха нарушения на правата на човека, които бяха характерни за старата авторитарна система на управление. 1992 г. беше лоша година за човешките права в България. Според "Хелзинкски наблюдател-България" през 1992 г. имаше случай на частично или пълно нарушаване на 12 разпоредби от новата конституция.
Част от тези нарушения продължиха и през 1993 г., тъй като изпълнителната власт на общинско ниво остана в ръцете на граждани, които разглеждат себе си като партийни, а не като държавни служители.
Като най-драстични нарушения за 1992 г. бяха отбелязани:
- масови уволнения по политически мотиви. Особено засегнати бяха ведомствата на Министерство на вътрешните работи /МВР/, Министерство на външните работи /МВнР/, на Българска народна армия /БНА/, съда и прокуратурата. При наличието на решение на Великото народно събрание /ВНС/ за деполитизиране на висшите държавни служители тези уволнения могат да бъдат разглеждани като нарушаване на правото за заемане на държавна длъжност;
- нарушаване на правото на сдружаване в селскостопански кооперативи. Полицията в много случаи беше използвана от властите не като правозащитен, а като репресивен орган /с.Цалапица, с.Остров/.
Състояние на правоохранителните органи
Все още те не са напълно деполитизирани. Съставът на Върховния съд /ВС/ е конструиран така, че на практика обслужва политическата сила СДС. Това е мнението и на правителството /Л.Беров/. Съдебната власт не е независима /чл.117/. Все още не функционират Върховен касационен съд, Върховен административен съд и апелативни съдилища. Съдебната власт е почти блокирана. Тя действа мудно и неефективно. Следователите, вследствие на липсата на дознание от полицейските органи, са претоварени. Много от тях напускат и започват частна адвокатска практика. В резултат на това следствията на обвиняемите продължават над максималния срок от 6 месеца.
Към 15 ноември 1993 г. лишените от свобода са около 8500. Това е брой, по-малък от този преди 10ноември 1989 г. , при регистрирана 4 пъти по-голяма престъпност. 32 процента от задържаните са все още обвиняеми или подсъдими без влязла в сила присъда. Само за последните 6 месеца просрочените следствия са се увеличили с 500. Броят на просрочените следствия и делът на лицата, имащи друга мярка за неотклонение или пуснати под парична гаранция, е 8-10 пъти по-голям. В същото време от съда и прокуратурата се хвърлят усилия и време по т.нар. дела номер 1, 2, 3, 4, 5 и т.н., по които политически решения на държавни мъже трябва да бъдат санкционирани като икономически злоупотреби с цел лично облагодетелстване /Г.Живков, Г.Атанасов, Ст.Овчаров/.
За блокажа на съдебната система говори и фактът, че в настоящия момент за длъжностни присвоявания и документни измами са осъдени общо 104 граждани. Този факт при дефицит в бюджета само за 1993 г. от 5 млрд.лева от неизплатени данъци на фирмите е достатъчно красноречив.
Сдружение "Хелзинкски наблюдател" изразява мнение, че правоохранителната система се намира в изключително тежко състояние. Последното облагодетелства и даже поощрява противозаконните действия на гражданите.
В затворите режимът е облекчен и съобразен с международните договорености за третиране на закононарушители. Има свобода на кореспонденцията, на свижданията, на получаване на информация, на адвокатската защита. Постигнати са минималните стандарти за хигиена. Не е добро положението струдовата заетост /40 процента/. Храноденът е 26 лева. Годишната издръжка на един затворник е 15600 лева. Голямата безработица сред ромското население генерира рецидивисти, които извършват умишлени престъпления с цел попадане в затворите на издръжка на обществото.
Недопустимо според "Хелзинкски наблюдател" е политизирането на висшите органи на съдебната власт - Върховния съд и Главна прокуратура. Типичен пример за политически ангажиран процес и присъда ет.нар. Дело за апартаментите на сираците, по което са задържани под стража бившите министри Ст.Овчаров и Г.Атанасов. Здравословното състояние и на двамата е лошо, но въпреки това пусканетопод гаранция и на двамата обвиняеми не се разрешава от главния прокурор Иван Татарчев.
"Хелзинкски наблюдател" разглежда Г.Атанасов и Ст. Овчаров като първи случай на политически затворници след 10 ноември 1989 г. Дълг на президента Желев е да помилва двамата подсъдими, които са работили не за лична облага, а за просперитета на България. За сведение през 1990 г. президентът Желев използва правото си да помилва и да даде свобода дори на граждани, които бяхаосъдени като терористи, действащи в полза на съседна балканска държава и извършили атентати на публични места с човешки жертви.
/Пресслужба "Куриер"/
14.00.00
03.01.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова,
Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Маргарита Анева
Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използванена материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!