Фирмата "Бултурист", регистрирана в Хасково беше направила реекспорт на 750 тона сухо мляко. За това научихме на 5 февруари 1991 г. от  информационните агенции. Пишело във фламандски вестник. От белгииското посолство помолихме да да получим копие на статията. Дадоха ни. Отделно писах до Леа Коен, посланик в Белгия, с молба да ни изпрати самия вестник. 
Нашата проверка на място установи откъслечни неща - фирмата износител била свързана със служители на ДС; във физическото изпълнение на износа, товарене-разтоварване, били участвали войници;  склада е бил разбит; чувалите с млякото са товарени на влак; като охрана участвали полицаи; митничарите на Свиленград били "вътре"; част от износа бил станал през Кулата и от там от солунското пристанщие за Египет... 

Никакво понятие нямахме кое беше вярно, кое-не. 

Все пак нещо научихме.

От реакцията на МВР можех да се досетя, че става дума за голяма афера, която беше от тяхна компетентност.

В следващите години от писания по вестниците, от книги, от разговори с журналисти картината доби някакви по-ясни очертания.

Реекспортът е извършен от фирма на Тенчо Христов Тенев-Свинаря или агент Стефан от ІІ Главно управление на ДС.  

Според публикациите той е вербуван през 1974 г. и е снет от отчет десет години по-късно. Тенев е бил съдружник и с бившия зам.-началник на Първо главно управление на ДС, о.р. ген. Любен Гоцев, във фирма „Дител“ ООД, регистрирана в хотел „Орбита“.  Създател на „Източноевропейска петролна компания“ АД (ИЕПК). Съдружниците на Тенчо Тенев в  ИЕПК са  Димитър Димитров, Тони Джунилов и Иван Христов също сътрудници на ДС, или нейни служители. Кредитен милионер. Залавян за контрабанда на каптагон и за незаконно производство на цигари в частна фабрика в Харманли. Свързан със Славчо Христов и кръга "Олимп" и със задържания за разбития канал за трафик на кокаин от Боливия Боян Тодоров-Охлюва от Димитровград. Смята се, че Свинаря и Охлюва са били много близки на Иван Тодоров-Доктора, който след пореден атентат беше убит.

Общата картина на фирмата извършила реекспорта е описана в публикация на 24 часа.

На 7 февруари 1992 г. изпратих писмо до Йордан Соколов, министър на вътрешните работи. От МВР няколко дни отказваха да ни дадат входящ номер на писмото. От разследваща книга на Георги Тамбуев ("Особено мнение" стр. 228), узнах че в МВР писмото е заведено на 17 февруари.  

Цялата история потъна, остана да блуждае само във възвишени глави. По адрес на АЧП и най-вече по мой адрес бяха изговорени и продължават да се изричат какви ли не нелепости за този реекспорт. Сякаш съм могъл да се преборя с организираната престъпност...