София, 1 февруари 1996    
Брой 23 /1578/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СРЕЩАТА НА ЧЕТИРИ ОЧИ В МОСКВА МЕЖДУ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ С ПРЕЗИДЕНТА НА РУСИЯ БОРИС ЕЛЦИН.

Съюзът на демократичните сили с възмущение посрещна съобщенията на руската осведомителна агенция ИТАР-ТАСС и на пресслужбата на руското посолство в София, че при среща на четири очи с руския президент Борис Елцин председателят на Народното събрание Благовест Сендов изразил мнение за отсъствие на необходимост Северноатлантическият договор да се разширява на Изток.

Тази декларация на г-н Сендов влиза в противоречие с приетите становища на Великото и 36-то Народно събрание за интеграция на България в европейските и атлантическите структури. С действията си в Москва той на практика сам и без пълномощия от никого предреши дълбокия дебат в обществото ни дали България да бъде отново сателит на Русия, или да се присъедини към общността на свободните европейски народи.

Но Народното събрание никога не е гласувало против разширяването на Северноатлантическия договор. А съгласно конституцията на България председателят на Народното събрание го представлява и има право да изразява само официално приети от него становища. Следователно г-н Сендов нарушава основния български закон.

Със скандалните си действия в Москва г-н Сендов доказа, че не може да заема втория по значение пост в страната. Той трябва да поеме пълната политическа отговорност за своето поведение.

София, 30 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВАТА НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ И ПАРТИЯ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ВЪПРОСА ЗА БЪДЕЩА СЪВМЕСТНА РАБОТА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

Днес, 31 януари 1996 г., се проведе среща между представители на ръководствата на Български земеделски народен съюз /БЗНС/ и партия "Нова демокрация" начело с д-р Анастасия Д.Мозер и Николай Кисьов.

От страна на представителите на БЗНС бе изразено задоволство от формирането на партия "Нова демокрация", която застава в редиците на българската опозиция и представлява интересите на голяма част от обществото.

Установено бе съвпадение в становищата и на двете организации по отношение на политическата и социалноикономическата обстановка в страната. Разкритикувана бе социалната политика на правителството, която води до намаляване доходите на две трети от българския народ, както и нежеланието и неспособността му да се справи с престъпността.

Подчертана бе изключителната важност на предстоящите президентски избори, както и желанието и на двете организации за единна кандидатура на опозицията. Изразена бе готовността и на двете политически формации да работят в тази посока и преди всичко за създаване на обективни критерии, по които да бъде излъчена общата кандидатура.

София, 31 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ПЕТАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СОФИЙСКАТА ГРАДСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /13 ЯНУАРИ 1996 ГОДИНА СОФИЯ/.

1. Заседанието отчита, че с приетите законови и подзаконови актове и след проведените през октомври-ноември 1995 г. местни избори в столицата бяха създадени условия за развитие на местното самоуправление и за по-активна дейност на софийската градска организация на Българската социалистическа партия /БСП/ за решаване проблемите на града и районите.

Заседанието изказва благодарност на столичните избиратели на демократичната левица, които с гласа си подкрепиха нашите платформи и кандидати. Изразяваме благодарност към кандидатите за кметове и съветници, към социалистите и партийните организации, които положиха енергични усилия в предизборната кампания.

Заседанието изразява увереност, че градската партийна организация и избраните кметове и съветници от Демократичната левица ще отстояват предизборните ни ангажименти и ще работят за решаване проблемите на столицата, районите и столичани.

Заседанието преценява, че в политическите условия, в които се проведоха местните избори, Градският и общинските съвети на БСП и съответните предизборни центрове не направиха достатъчно за постигане на целите, набелязани от Петата градска конференция, както и за пълноценна реализация на потенциала на социалистите и на основните партийни организации.

Не навсякъде предизборната подготовка започва своевременно. В някои случаи не бяха отчетени в достатъчна степен реалностите при подбора на кандидатите. Не бяха осигурени в нужната степен целенасоченост и нарастващо въздействие при планирането на предизборните прояви. Не всички пропагандни материали имаха необходимия ефект. Недостатъчно навременно и енергично бяха демонстрирани последиците от разрушителното управление на СДС в столицата. Слаба беше работата с отделния избирател. Подценена бе организационно-техническата подготовка и своевременното разясняване на начина на гласуване.

2. Заседанието смята за необходимо до отчетно-изборната конференция на градската организация на БСП да разработи цялостен документ за състоянието, насоките на дейност и перспективите на основните партийни организации, в които да се обърне особено внимание на:
- практическите средства за разширяване на влиянието на БСП в средите на трудещите се, безработните, младежта, индустриалните, деловите и интелектуалните както и за попълване на членския им състав;
- подобряването на взаимодействието между различните партийни структури в столицата за реализиране на еднопосочни и резултатни политически действия;
- разработване на нови форми за привличане на повече млади хора в дейността на партийните органи и организации;
- повишаване ефективността на информационната политика в столичната партийна организация по особено важни въпроси от управлението на Демократичната левица, както и мястото и ролята на основните партийни организации в процесите на управлението.

3. Заседанието преценява за нужно градският и общинските съвети на БСП да започнат без отлагане целенасочена работа за предстоящите в края на 1996 г. президентски избори, като се отдели внимание на:
- постоянно изучаване на обстановката и нагласите във всяка избирателна секция;
- изработване на ясни позиции по ключовите местни и национални проблеми, както и на механизми за работа с отделния избирател;
- разширяване кръга от кадри в партийната работа и в органите на местната власт;
- укрепване и разширяване партньорството с политически и обществени структури, с които имаме значително съвпадение на позициите;
- още в хода на отчетно-изборните събрания и конференции да се обсъдят и формират подход, критерии и персонални предложения за кандидатури на БСП за президент и вицепрезидент.

Заседанието на делегатите на Петата конференция на столичната градска организация на БСП предлага на ВС на БСП да се проведе вътрешно-партиен избор на кандидатури за президент и вицепрезидент.

4. Заседанието определя като основна задача на градската организация на БСП активното и резултатно участие в органите на местното самоуправление, за отстояване принципите в предизборните им платформи.

Заседанието възлага на Градския съвет и групата общински съветници на БСП до края на февруари 1996 г. да разработят "проект-програма за реализация на политиката на Демократичната левица в местната власт в столицата и механизми за нейното осъществяване”, като се акцентира на:
- уточняване на конкретните действия, които ще се предприемат от нашите представители в органите на местната власт до края на настоящата година, както и основните приоритети до края на мандата;
- пълноценно използване на всички възможности за информиране на населението, разширяване на контактите на кметовете и съветниците със столичани, отчитане на общественото мнение при формирането и реализацията на политиката им;
- усъвършенстване на механизми на взаимодействие на партийните органи с представителите на Демократичната левица в местната власт, издигане ролята на партийните съвети и организации в разработването на политиката;
- системна подготовка на кметовете и съветниците, като се привличат широк кръг експерти и специалисти, включително и с оглед на кадровата работа за следващите избори;
- изготвяне на пакет от предложения до правителството и ПГДЛ относно изработването на необходимите нормативни актове и практически действия за решаване проблемите на столицата и районите.

Проектът за програма да бъде широко обсъден в хода на събранията и конференциите в столичната партийна организация и да бъде утвърден на следващата, шеста Градска отчетно-изборна конференция.

5. Заседанието преценява за необходимо в хода на отчетно-изборната кампания в столичната партийна организация да се обсъдят задълбочено, критично и конструктивно резултатите от едногодишното управление на Демократичната левица.

Като отчита постигнатите положителни резултати, заседанието смята, че без отлагане са необходими по-енергични и ефективни мерки за преодоляване на редица проблеми, които с основание тревожат столичани и градската организация на БСП:
- овладяване ръста на цените на редица стоки и услуги от първа необходимост, най-вече на хляба;
- твърдо противопоставяне на престъпността, корупцията и спекулата;
- гарантиране на справедлива приватизация;
- осигуряване на валутно-финансова стабилност и др.

Заседанието изразява увереност, че софийските социалисти ше използват пълноценно предстоящите отчети и избори за сериозна подготовка за изпитанията и отговорността пред управлението на Демократичната левица - отговорност, която са ни възложили избирателите и която ние ще изпълним достойно.

София, 13 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗБОРИ ЗА ИЗЛЪЧВАНЕ НА ОБЩ КАНДИДАТ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ОПОЗИЦИЯ ЗА ПРЕЗИДЕНТ.

I. Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага провеждане на национални предварителни избори за излъчване на общ кандидат на демократичната опозиция за президент.

II. Приема следния ред за определяне на кандидат на СДС за президент:

1. Право да издигат кандидатури имат партиите и организациите, редовни членове на СДС, и регионалните съвети на СДС. Не могат да бъдат кандидати лица, които с конкретни политически действия са противостояли на каузата на СДС и на демократичното развитие на обществото.

2. Кандидатурите заедно с писмено съгласие на кандидатите се внасят писмено в Националния изпълнителен съвет /НИС/ до 20 февруари 1996 година.

3. На 27 февруари 1996 г. НИС докладва пред Националния Координационен съвет /НКС/ на СДС постъпилите кандидатури. НКС може да намали броя на кандидатурите.

4. Делегатите на VIII Национална конференция обсъждат със структурите, които представляват, издигнатите кандидатури.

5. VIII /Национална конференция/ /НК/ на СДС определя кандидат на СДС за президентските избори. Гласуването се извършва тайно и при необходимост се провежда балотаж. Мандатната комисия е и комисия за извършване на този избор.

III. Допълва решението си от 16 януари 1996 г. за VIII НК на СДС, както следва:

1. Приема следния дневен ред:

Първи ден - 23 март 1996 г. - обща политическа дискусия:
10.00 - 10.30 ч откриване VIII НК
10.30 - 11.00 ч политически доклад на председателя на СДС
11.00 - 11.30 ч доклад на председателя на Парламентарната група /ПГ/ на СДС
11.30 - 13.00 ч изказвания на председателите на партиите и организациите редовни членове на СДС.
13.00 - 14.00 ч почивка
14.00 - 16.00 ч политическа дискусия
16.00 - 17.00 ч гласуване на решения на VIII НК

Втори ден - 24 март 1996 г.- избор на кандидат на СДС за президент:
9.00 - 12.00 ч представяне и обсъждане на кандидатурите
12.00 - 15.30 ч гласуване и обявяване на резултатите
15.30 - 16.00 ч закриване на VIII НК

2. Определя следните водещи на VIII НК на СДС:
23 март 1996 г. сутрешно заседание - Иван Костов и Александър Божков
23 март 1996 г. следобедно заседание - Иван Гоцев[?] и Христо Бисеров
24 март 1996 г. сутрешно заседание - Васил Гоцев и Христо Бисеров
24 март 1996 следобедно заседание - Иван Костов и Надежда Михайлова

3. Определя комисия по решенията в следния състав: председател - Петър Стоянов, и членове: по един представител от всяка партия и организация, редовен член на СДС, и председателите на регионалните съвети на СДС.

София, 30 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ДИМИТЪР ЧЕНЕШЕВ, ДОКТОР ПО ФИЛОСОФИЯ, ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЕ "БЪДЕЩЕ ЗА ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ".

УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

Бъдещето на нашата родина е днешното подрастващо поколение. Кризата, обхванала страната ни, е най-безпощадна към децата, защото лишава голяма част от тях от нормално физическо и духовно развитие.

Всички, които милеем за нашите братя и сестри, деца и внуци, да се обединим в движение "Бъдеще за децата на България!"

Всички ние можем да бъдем учредители и участници в движението. Затова във всяко населено място може да се учреди инициативен комитет и подписка. Списъците на участниците в движението изпращайте до БТА и средствата за масово осведомяване /печат, БНТ, БНР/.

На националния празник 3 март 1996 г. да излезем на улиците и на площадите, за да узаконим своето съществуване и да заявим своето категорично искане да се учреди осигурителен фонд "Децата на България" като неразделна част от обществената осигурителна система. Технологията на нормотворчество е отработена с приетия закон за общественото осигуряване. Остава да се прояви родолюбивото чувство и политическа воля на държавниците и политиците.

Ние, участниците в движението "Бъдеще за децата на България!" поставяме своето обществено поръчение пред законодателите и политиците. Нека то да бъде тест за проверка на тяхното държавническо мислене и действие.

София, 19 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ПЕНСИОНЕРИТЕ ПИСАХА СЛАБ ДВЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО" НА НАЦИОНАЛНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ.

Представители на Демократичния съюз на пенсионерите от цялата страна, събрани на редовно заседание, обсъдиха състоянието на пенсионерите след едногодишното управление на Българската социалистическа партия /БСП/.

Тревожни и отчайващи бяха думите на възрастните хора. Тежки обвинения се сипеха върху тези, които излъгаха и се подиграха със съдбата на пенсионерите.

Обедняването на хората от третата възраст нарасна през последната година неимоверно. Геноцид и физическо унищожение тегне над тях. Започна отново да се осъществява човеконенавистната формула на вождовете на комунизма:

"Унищожете хората, за да изчезнат проблемите".

Съвместно с демократичните синдикати, съюзи и движения пенсионерите взеха решения за общи протестни действия и гражданско неподчинение. В най-близко време ще бъдат направени отчаяни опити за защита на съществуването си с гладни стачки и саможертва.

София, 29 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 1 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ДЕВЕТА, ПОСЛЕДНА/ "ХУМАНИЗЪМ НА НОВОТО ВРЕМЕ" НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ, ИДЕЙНО ТЕЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНО ОТ НЕГОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН РАДОСЛАВОВ НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА /23 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/

Една от главните причини за липсата на историческа смелост у нашата партия е нейната идеологическа обремененост с догматиката на демократичния социализъм. Д-р Москов с присъщата му откровеност и самокритичност сам разкри корените на грешките в нашата политика през първите години на прехода. "През безнадеждните години - казва той,... възлагах всичките си надежди на държавния капитализъм... Под държавен капитализъм разбирам това, което създадоха по болшевишки образец в социалистическите страни. Надявах се, че държавният капитализъм по собствена инициатива, докато е още силен, ще успее да се превърне в една обществена демократическа организация. Мъчех се да оправдая комунистическата диктатура с това, че държавният капитализъм може да бъде база за един демократически колективизъм, база за един демократичен социализъм. И си казах - все пак 70 години не са пожертвани, щом като може да се мине към нов етап, етапа на социалната справедливост и демокрация. Все мислех, че е възможно и че марксическата диалектика ще изведе тези хора на този път. Но стана нещо, което ме разочарова, което ме отчая - сами обявихме държавния капитализъм за фалирала система, че срутилият се държавен капитализъм трябва да бъде заместен с частен, спекулативен капитализъм.
- Смятате, че този преход е бил възможен, че сме могли да го направим?
- Трябваше да го направим. Не е било невъзможно.” /"Отечествен вестник", 5 юли 1991 г./.

В едно друго интервю д-р Москов казва: "доколкото можех да разсъждавам логично и със скромните си социологически и философски познания, тероризмът трябваше да падне, както падна и във формата си на фашизъм. Надеждата ми беше, че един ден при комунистите, които претендират, че познават материалистическата диалектика, ще настъпи обрат. Че те сами ще потърсят антитеза на тезата, т.е. демокрацията.
- Така ли стана?
- Моето голямо разочарование е, че това не стана. Вярвах, че държавният капитализъм ще бъде превърнат в демократична икономическа система на базата на кооперативната солидарност между трудещите се. не мога да им простя сега и това, че проиграха тази възможност. Проявиха абсолютно невежество, що се касае до познаването на обществените закони и марксизма като учение, а откриха пътя на частнокапиталистическата система като изход от кризата." /в-к "Земя" 2 август 1991 г./.

Същите мисли д-р Москов споделя и по-късно: "следвоенна и следфашистка Европа изживял един много кратък период на изчистване на сметки, в голяма степен от личен характер, премина към един стабилен обществен живот, с пълно възстановяване на демократическите режими, и това само за месеци.

Съвсем друга картина се наблюдаваше в Източна Европа. Ограничена в рамките на зоните за влияние на Съветския съюз тя възприе тоталитарния модел на сталинизма. Като казвам възприе, не забравям съпротивата, която източните народи оказаха още от самото начало на сталинизма. Трагична грешка беше, че Рузвелт повярва, че може да се води честен диалог със Сталин, а Чърчил се съобрази с това и се постара да спаси поне това, което най-много интересуваше все още съществуващата Британска империя.

Именно това преминаване от един десен към ляв тоталитаризъм създаде психология, която и досега съществува и няма близка вероятност за нейното заглъхване.

И тъкмо това обяснява феномена на махалото, което сега се залюлява от ляво на дясно. Твърдо мисля, че главната отговорност за това носят комунистите, които през четирите десетилетия на управление не можаха да проумеят, че е порочна системата, която практикуват. Ако те бяха диалектици, този процес трябваше да започне най-напред в Съветския съюз. Ако това беше невъзможно за Сталин заради неговия начин на мислене, тия, които го наследиха, трябваше не само да отрекат, а ако бяха истински марксисти-диалектици, трябваше бързо да установят демократически колективизъм. Те проиграха този шанс и това доведе до пълната разруха не само на Съветския съюз, но и на цяла Източна Европа. Опитът на Горбачов дойде много късно." /в-к "Поглед", 18 май 1991 г. и в-к "Свободен народ" 15-21 май 1992 г./.

Стародавната догма на класическата социалдемокрация, че демократичният социализъм е държавен капитализъм плюс парламентарна демокрация създаде в ръководството на нашата партия илюзията, че към пазарна икономика може да се премине без да се посяга на държавната собственост. Едва ли не само чрез смяната на комунистите от ръководните стопански постове. Тази нагласа отне историческата инициатива на БСДП, защото й попречи да оглави реформите у нас, да застане начело на създаващия се национален бизнес, на съсловието на предприемачите - най-дейната част от производителните слоеве, която в нашите условия е водещ фактор на прогресивните промени.

Цялата политика на БСДП от есента на 1989 г. до пролетта на 1995 г. се основаваше на остарели постановки на учението за демократичен социализъм от 1947 г. и за това създаде впечатлението, че социалдемократите са против "смяната на системата" - за "перестройка" и, следователно са за съглашателство с бившите комунисти.

Точно обратното направи БСП. Тя обяви, че възприема демократичния социализъм, съгласи се "синият екип на СДС" да участва в коалиционното правителство на Д. Попов - "правителството на надеждата", което ние горещо подкрепихме, да започне либерализацията на икономиката по програма, начертана от А. Луканов; позволи на СДС да спечели изборите през октомври 1991 г. "с малко, но завинаги" и да продължи "смяната на системата", докато доведе страната до пълна разруха, за да спечели изборите от октомври 1994 г. и да се яви като спасител на обществото, да оглави "регулирания преход" към социален капитализъм. Вместо БСДП БСП застана начело на историческия процес и спечели двойна победа: съумя да се съхрани като се справи с конкурентите от дясно и от ляво и започна процес на обновяване. Всяка бъдеща политика на БСДП трябва да се съобразява с този факт, независимо от нашите чувства и желания. Затова е необходимо преди всичко, открито и откровено да се отхвърли социалдемократическият догматизъм и да се възприеме една нова прогресивна идеология - теорията и практиката на социалния хуманизъм. Това е единствената ни възможност, защото демократичният социализъм на БСП с напредването на икономическата ни реформа все повече се превръща в смокинов лист на "дивия" капитализъм. Учението за социален хуманизъм ще върне историческата инициатива на социалдемокрацията и на всички демократични прогресивни сили в България. Ново общество се прави с "нова програма и нови хора", както казва д-р Москов.

"Завоят надясно", предприет от д-р Дертлиев и от десницата в БСДП прави социалдемокрацията безпомощна пред новите реалности.
"Синята" буржоазия носи не по-малка историческа вина за "неограничената, антисоциална "либерална" бъркотия, която от пет години руши страната ни. "Замяната на "червените" със "сини" директори на държавните стопански предприятия само влоши тяхното положение. "Синият" тоталитаризъм задълбочи разрухата на икономиката. "Смяната на системата", предприета от СДС, се оказа един блъф. БСДП няма право да забрави това.

Никаква нова "класова борба" няма да помогне на социалдемокрацията да се справи с бандитизма, спекулата, бюрократичния монопол в икономиката и преклонението пред чуждия капитал. За да осъществи тези цели, на социалдемокрацията й е необходима държавната власт, спечелена с доверието на мнозинството от народа по легален и демократичен път.

Сближаването на БСДП със СДС поставя под съмнение нейната републиканска самоопределеност. Известно е, че СДС в последната си програма-обръщение от 1994 г. прие прословутата т. 18, която гласи: "СДС ще отмени закона за народния съд и противоконституционния референдум от 1946 г." и с това се обяви за реставрация на монархията в България. Заиграването на ръководството на БСДП със СДС и с монархическите сили с един замах опорочава участието на нашата партия в разработката и приемането на конституцията на България от 1991 г., която обяви нашата страна за парламентарна република. Всички действителни социалдемократи се гордеят, че тяхната партия отстоя на всички нападки и дори с цената на своето бъдеще не се поколеба да даде своя принос в това велико историческо дело.

Как ще оправдае д-р Дертлиев, с чието име народът свързва Конституцията, своето отстъпление от "доскоро ясните идеи" на републиканизма? Политиката е изкуство на компромисите, но има неща, с които една политическа партия не може да прави компромиси, без да измени на своята същност. Републиканизмът е една от същностните черти на БСДП и отстъплението от него е равно на пълно самообезличаване.

Д-р Москов отдаваше изключително голямо значение на формата на държавно устройство. Той беше решителен противник на монархията и за това имаше сериозни теоретични и исторически основания. "Доколкото съм познавал световната история, казва той, монархията е един институт, отказан от еволюцията на човешката обществена култура. Останали са, мисля само шест трона в Европа и това са само символи на монархията. Второ - българинът по убеждение е антимонархист - вие правилно перефразирахте Левски. Трето - защото това е една нещастна за България династия. Нейният основател се е проявил като един порочен човек, порочна личност, като порочен монарх и порочен управник, който проигра националните интереси на България и позорно абдикира. И ако Симеон Кобургготски разбира интересите на своето семейство, би трябвало да не претендира. В България не може да има монарх от европейски тип. Той иска да управлява и може да се прояви само като диктатор, защото България е в голяма криза. Това значи да си сложи таралеж в панталона. Ние нямаме нужда от диктатор. Аз съм за републиката, първо - заради прогреса на човечеството, второ - от порицание към порочната династия, и трето - от предвидливост, защото един нов монархически опит ще бъде едно ново нещастие за България и за монарха.

- Ще ви задам един въпрос, който ме тревожи, предполагам - тревожи и Вас - какви са възможните варианти за развитие на обществената ситуация, ако парламентът се разпусне, без да бъде приета конституцията? - пита журналистът.

- При едно такова положение за мен се откриват големи възможности за личен режим - царски. И понеже нашият народ от 50 и повече години е научен на авторитарно управление и всичко да му се даде наготово, друг да мисли за него, ще възложи надеждите си на един монарх. И ще имаме една опасна монархия, фердинандска. Даже няма да бъде лавираща, както Борис правеше, а ще бъде абсолютно брутална". /в-к "Отечествен вестник" 5 юли 1991 г./.

Това е много сериозно предупреждение за нас. Д-р Москов посочи и конкретна историческа обстановка, която подхранва възможността за реставрация на монархията - "Нормално е, отбелязва той, спекулантите, антикомунистите по настроение, които не познават комунизма като учение, да бъдат монархисти. Крайният антикомунизъм, крайната десница, консерватизмът, реакцията, която идва заедно с капитализма, който ние възстановяваме, са монархически, т.е. едновластни по същество. И понеже не може да има единовластие в комунистически смисъл вече, отъждествяват го с единовластие в името на Негово Величество - трона." /в-к "Отечествен вестник" 5 юли 1991 г./.

В едно интервю, дадено пред в-к "Земя" от 2 август 1991 г. д-р Москов казва:

"- Нашата форма на монархия никак не върви с демокрацията, както и империализмът на Бисмарк не вървеше с демокрацията.

- Ако още има в нашите обществени среди остатъци от политическа култура и политически разум, усилията трябва да се насочат към премахването на ожесточението и към постигане на споразумение, начало на което даде кръглата маса, изкована по него време дефиниция "консенсус", компромисът, който се наложи тогава с по-голяма мъдрост, отколкото очаквах, и предвидливостта, с която беше изработвана сегашната конституция.

- Опасността сега идва от илюзията, че може да се наложи по един порочен вече път ред и спокойствие в страната, изразени като убеждение и като вероятност много релефно под лозунга, разгънат пред третата конференция на СДС: "Един лидер, едно движение, една политика!" В това виждам основната опасност".

Необходимо е да се има предвид, че ако БСП не успее да проведе икономическите и социални реформи в България, сега за сега никоя друга политическа сила не е в състояние да стори това. При наличието на политически партикуларизъм и нарастваща икономическа и социална криза, политическият процес в България неизбежно ще ескалира около оста "република-монархия". Отстояването на републиканските ценности няма алтернатива за социалдемокрацията.

Тайните и явни призиви към възраждане на "класовата борба" не са нищо друго, освен последно убежище на пораженската политика, водена от десницата в БСДП.

Уместно е тук да припомним думите на д-р Москов от словото му пред 39-я конгрес на БСДП, произнесено на 12 юни 1992 г. "Пътят на социалдемокрацията в света и у нас това е начинът, по който ще се осъществи, това е стратегията - реформизмът. Ние сме за прогресивните реформи в пътя на парламентарната демокрация. Това е нашата стратегия и ние не позволяваме този въпрос да бъде разискван. Който иска да го разисква, ще го разисква със сталинистите, ако ги има още... Ние разчитаме не на революцията, не на преврата, а на солидарността между хората... Солидарността това е ръка за ръка, глава до глава. Това е нашият път на солидарната борба за осъществяването на нашия идеал."

И сега искаме да зададем един последен въпрос: Кой има интерес социалдемокрацията в България да бъде слаба и безлична? Кой иска да превърне БСДП в един социалдемократически Джурасик парк?

Ние не се съмняваме, че всеки, за когото са скъпи нашите идеали, ще намери верния отговор на този въпрос.

Нашата позиция е ясна: новата социалдемокрация това е социален хуманизъм, организиран за политически действие.

Ние споделяме разбирането на д-р Москов "...че България иска да й се служи, че обществения живот е един начин да служиш за сближаването на хората, да осъществиш това, което преди 2000 г. Христос е казал в своето учение - мир между народите, братство и любов между хората, служене на вярата. Тогава било на вярата в бога, сега е служене на народа".

Движението за социален хуманизъм счита за своя най-важно задача днес "да възстановим солидарността на българите помежду им в името на българщината" /в-к "Денят", 28 август 1993 г./

Пътят на Босна не е път за България.

Ние помним думите на нашия учител: "...Идват решителни, паметни за България дни. Бъдете неуморни радетели за българската свобода и демокрация".

Новото поколение български социалдемократи - борците за социален хуманизъм, ще останат верни на заветите на д-р А. Москов.

Тъкмо дописахме горните редове, когато са разчу, че д-р П.Дертлиев е казал пред някои журналисти, задали му въпрос за Движението за социален хуманизъм: "Няма такова движение"!

Без да искаме, това ни напомни разговора между руския кореспондент и Бай ганьо от знаменити я разказ на Ал. Константинов "Бай Ганьо в депутацията".

"- Ами у вас там движение някакво, македонски се начнало - отклонява разговорът кореспондентът. - Намирате ли, че това движение е своевременно?

- Движение ли? Какво движение?! - учудва се Бай Ганьо, като че за пръв път чува за таквоз нещо.

- Я недей се кахъри! Никакво движение няма. Чапкънска работа! Хайдучаги!"

От 1895 г., когато Ал. Константинов е писал своя разказ, до 1995 г. са изминали точно 100 години. Много неща са се променили у нас, но едно е останало - байганьовщината не иска да ни напусне. "Европейци сме ний, ама все не сме дотам!", както е казал Щастливеца.

София, 12 ноември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

01.02.1996 г.
15:00:10

Редактор: Лилия Томова - деж.  ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!