АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК № 4

Селото се състои от две села — Горни и Долни Лозен. Статут на единно село получават през 19… год.

Обект на изследване беше село Горни Лозен, което в проучвания период е самостоятелно село. Селото няма промяна в името.

Не се помни, не се знае точно как е основано селото.

Движение на населението:

 

1934	4 634
1946	4 777
1956	4 958
1965	5 578
1975	5 714
1985	5 605

 

Читалището е основано 1929 г. и се е казвало „Цар Борис“. Училището е основано 1879 г. Кооперацията е учредена в края на 30-те години.

 

Граници на селото и погранични спорове

От отделните интервюта и от разказите на информаторите може да се възстанови следното предание за произхода на селото.

Било е през турското робство. Дошли са от Люти дол, Врачанско, двама братя, гонени от турците, за да, се скрият в планината. Имената на братята не се знаят. Не се знае и защо селото е Лозен.

 

Предания за селото според информаторите.

Кина Галова (секретар на читалището): Били са в разпра двамата братя. Единият1 решава да остане в долния край на селото, всъщност в Долни Лозен, на една поляна се устройва. Другият идва в Горни Лозен. Така се обособяват Горни и Долни Лозен. Винаги са враждували помежду си.

Веска: Бракове помежду си жителите на двете села сключвали ли са?

Кина Галова: Да, постоянно, но винаги са във вражда. Даже и празниците си поотделно празнуват. На третия ден на Коледа — Стефанов ден, всички се събират, от всяка къща се меси питка и се прави баница, на площада се прави голямо хоро и се изпращат на коне до Германския манастир, където се прави курбан, чете се литургия. Преспива се на манастира, после, на другия ден, отново на коне си тръгват. От Горни Лозен ходят на Германския манастир, а Долни Лозен — на Лозенския. Преди от Горни Лозен са ходели на Кръстатия дъб при Кокалянския манастир или както местните хора го наричат Кокалския.

Гергина Бешпарова: Карале са се с Долни Лозен. Нещо за гората се карале — колко декара тех, колко декара нам. Бая се били, бая се карали. Знам, че бех къде 10–12 годин. Има една местност Гелекар. Там се караа една година Горни и Долни Лозен.

 

За местността „Селище“

Радко Мачушков: Имало е навремето село, навремето сме били там — Лозен. На Селище — там е било селото Лозен, там сме живеели най-напред. Това е било още през турско време. Ние сме Лозновете (т.е. Горни и Долни Лозен) от Люти дол, Врачанско. От там са дошли двама братя тука да живеят и се скарале — единият останал тука, единият отишъл в Долни Лозен.

Гергина Бешпарова: Първите най-напред са се заселили към Долни Лозен, така един долнолозенец казва. Двамата братя имали свиня. Свинята се опрасила, ама се скрила и те я тръсили, тръсили и не могли да я намерят. И тука некъде към Кория я намерили и тогава единио брат казал: „Свинята ни показа и ние требва да се разделиме.“ Тогава братята се разделили — един към Горни, един към Долни Лозен.

 

За местността „Калето“

Радко Мочушков: Това едно време било пристанище. Тогава тук, у Софийското поле, е било морето и имало нещо като пристанище — кале. Калето — това е по турски. Лодки ли е имало навремето там, какво е имало! Там си има тухли, има камъни!

 

За местността „Полувраг“

Цветанка Сиракова: Предаден е четник от четата на Бенковски. Върхът се казва Полувраг, защото този, който го е предал, не е знаел кого предава. Враг е, защото го предава, полу-враг, защото не е знаел, че предава четник. Предполага се, че е имало съратници на Левски — например поп Къшо, който умира на 100–102 години.

 

За чешмата „Райкя“

Гергина Бешпарова: Има легенда, защото някога излазила била някаква невеста Райкя.

Веска: А защо е идвала тази невеста?

Гергина: Не знам. Така е. Ставали са рано хора. Ходили са на пазар. И към един-два часа — тупало се е, задавало се е сватба. Невеста Райкя е била.

Веска: Каква е тая сватба?

Гергина: Е, па дявола — си го казват.

Виолета: Дявола, дяволско си го казват.

Гергина: Дяволско е някакво. Не е имало ток и тогай такви работи са се явявали.

Виолета: Мойта баба е разправяла, котлите у къщи, кога нема ток, се трескат, откачат се. Сутрин ги намерат откачени.

Дяволо идвал и ги откачал. И ги оставял на земята. Трескат се. И тая Райкя е такава работа. Дяволска работа.

 

Общински земи и други нечастни земи — църковни, манастирски, училищни, читалищни, държавни и царски имоти

В представите, на селяните общинските земи са общоселски, достъпни за ползване от всички, без да се охраняват специално. Като синоним, на понятието общински се използват изразите селската земя, земята на селото, селска мера.

Общински са всички земи и места в рамките на землището на селището, които нямат определен собственик — физическо или юридическо лице.

Общинските земи в определен смисъл, се различават от частните земи (със собственик физическо лице) и от другите нечастни земи и имоти — църковни, манастирски, училищни, държавни и царски.

Понякога информаторите грешат в процеса на разговор държавно — общинско и то вероятно е под влияние на последните десетилетия, когато тази разлика е била размита. Това смесване става, с цел да се обясни, че собственикът на тези земи не е конкретен, частен стопанин. Особено често то се среща при определяне спецификата на горите. Все пак сравнително добре, се отличават държавните места — например опитното стопанство е държавно. Църковните, манастирските, училищните земи си имат собственик, а общинските са на изялото село.

В спомените на информаторите е запазена сравнително добре, представата, за различието между общински, други нечастни земи и частни земи. Информацията показва, че другите нечастни земи (извън общинските) се стопанисват по същия начин, както частните земи — само че собственикът е юридическо лице.

Цветко Козарски: Общинските земи. По-рано имаше общински земи. После като стана ТКЗС, всичко преораха, всичко засадиха. Тогава нямаше общинска земя, както по-рано имахме. ]По-рано имахме общинска мера. Общинска мера се казва. Общински имоти, общинска мера. Кои са на общината. Общинска мера е — не частно. Мера си е, гора си е, мера. Па общинско. Гората си е общинска. На селото е. Общинско се казва — на селото, общо, общинско. Затова се казва общинско. На полето си имаше определено място кое е общинско пасище, кое е за работа, за имотите.

Радко Мачушков: То си имаше постоянно, още от преди си е имало общинска земя. Селото. Мерата бе, общо мерата у селата Долни Лозен си е отделна мерата, Горни Лозен — отделна. Общинската мера не се варди, не се оре, нищо.

Веска: Какво значи мера?

Радко Мачушков: Ами землището на Горни Лозен.

Гергина Бешпарова: Имате си селска земя. Е те тая ле е общинска, каква е… Велкова воденица. Гората си е така именовано, общо си е, селско място.

Станка: А тия земи как са станали общински? Селото купило ли ги е?

Цветко Козарски: Не ги е купило. Това си е мера на селото. За пасища на добитъка едно време. Така се нарича — общинска мера. От край време е тая земя. Нема турско, нема българско. Не е купувана. Тя е на селото. Общината ни мое да купи, ни мое да продаде. Общинска мера не мое да се купи.

Радко Мачушков: Имащо общинска земя, ама само пасища беше. Не се работеше. Пасища беше. Общинските земи са пустеещи. За паша ги използват повече, по празните места. Радилица. Пасище е. Селско място.

Жената на Радко Мачушков: Ние не сме работили общинска земя.

Радко Мачушков: Само църковна. Тя и общинската не даваше такова. Тя нямаше толкава земя (т.е. обработваема). Имаше църковна и училищна. Училището имаше имоти към 20 дка. Не плащаш нищо. Работиш, да каем, и изкараш сто снопа. Петдесет за църквата, петдесет за тебе.

Гергина: Там доле беше опитното поле, на Дурмишов излак. Опитното поле беше държавно. Е, то е в полето, надолу къде цариградското шосе. През него имаше път, пресичахме по него шосето. И тоя път се казваше манастирски път. Значи манастирски ниви е имало. Църковните земи ги работеха на изполица — половината на черквата, половината на тех си. Църковната земя е пръсната, кой каквото е подарявал на черквата. Църковната земя е подарявана. Например, има болен — обещава да подари земя на черквата, ако болният оздравее. Случвало се е — оздравява. И той — що е обещал, требва да го изпълни.

Цветко Козарски: Църквата може да има към 60 дка земя. Училището няма земя. Манастирът има земя, Свети Рангел. Манастирът се поменува Горнолозенски манастир, ама близо до Кокаляне, та го туриа Кокалски манастир. В нашето землище е Свети Рангел. Тая земя, дето седиме сега, имаше градина към 4 дка.

Станка: Свети Рангел колко земя имаше преди девети?

 

Цветко Козарски: Е къде стотина декара е имал. Читалището не е имало. Това тука си е манастирска земя. Съвета я зема. Направи тука сградите — читалището, направиа ресторанто. Това е сичко на манастиро. Тая земя, дето седиме на нея. Към 3 дка. Даже аз знам кога си го владееа, садеа фасул… На цару? Цару, що си го е вземал, он си го е платил. На цару дворецо, дето е, местото, ама всичко си го е платил цару. Имаше и опитно поле. То е държавно, ама си го купиа хората от селото. Царски хора си го купиа от хората от селото и си имат документ. Купиа си го от частници. Опитното поле си го купиа от частни ора и си го платна и си имат документ. И цару — от частници. Цару да го не е родил това место?

Денка Михайлова: Имаше земя. Имаше и към училището, имаше и към черквата. Хората го работеха, ползваха го. Половината даваха за училището, за черквата. За училището се грижеха и от селото. Насекат дърва, докарат ги.

 

Структура на земята в землището на с. Лозен

В Поземлената комисия на село Лозен се твърди, че няма документи, които категорично да доказват — кои земи в землището на селото са общински земи. Председателката на поземлената комисия Любка Монева не разполага с документи за общинската земя и за начините й на придобиване преди 1948 г. Данните за структурата на земята на селото се възстановяват на базата на подадени през 1948 г. декларации на стопаните за размера и разположението на земята им. Разчита се и на, спомените на възрастни хора, които добре са познавали землището. Нашите интервюта обаче показаха, че спомените, на един човек не са достатъчно стабилен източник за обективна информация и е необходимо да се търсят, няколко източника за получаване на приблизително вярна информация. Един от основните информатори на Поземлената комисия Цветко Младенов Козарски (77 г) беше и наш информатор. Наблюдават се противоречия и непълноти в данните получени от различните информатори.

В интервютата се твърди, че общински (общоселски) земи са необработваеми и ползвани само за пасища (преди всичко). Според интервюто с Любка Монева картината е малко по-друга.

Тя, дава описание, на Съвременната ситуация. Фактически в общинските земи, водени на отчет сега в Поземлената комисия се включват земи, използвани по друг начин, а не както е било според традицията преди Втората световна война — т.е. само за пасища.

Въпреки твърдението, че. „общинска земя не се варди, не се оре“, при сегашното описание на общинските земи има доста голямо количество ниви. Това противоречие вероятно произтича от факта, че по време на, ТКЗС част от пасищата са разорани.

Любка Монева: Общинската земя е около 1000 дка, но част от нея я няма поради това, че е попаднала в Институтски земи (става дума за земя, дадена за ползване на институти на БАН). 194 дка са на Института по генетика. Имало е 46 дка долу на пловдивската магистрала, но след като магистралата я пресякла са останали 23 дка, която сега е към Института по физиология… Мисля, че повечето са ниви, но има и пасища. По отношение на пасищата — това са ивиците около деретата, около горите също. В подножието на Балкана също има общинска земя.

Веска: Какви видове общинска, земя има?

Любка Монева: Ниви и пасища. 900 дка ниви, общинска земя, като от тях, вече казах, са отнети… Като цяло в землището има обща площ земя 18 316 дка, от нея стопанисвана 16 270 дка. Нивите са 11 126 дка, трайни насаждения — 15 дка, други — 94 дка, необработваема земя — 4459 дка. Кьм необработваемата земя се включват паркове, черни пътища, язовири, кариера, жп линии; 2413 дка реки и язовири; шосета 388 дка; полски пътеща 204 дка; кариера — 20 дка; паркове — 104 дка.

Данните за общинските земи, получени от информаторите, почиват не на документи, а на техните собствени представи за размера на тези земи.

Цветко Козарски: Общинска земя има на Друмишов излак — 300–400 дка, пасища. Често Растье, къде Герман, опира до гората горе, до Германскио манастир… Общинска мера, пасище. Селище — пасище. Към илядо декара има.

Върху импровизирана скица на лист Цветко Козарски сочи различни места.

Тука има 200 дка в Балкана, тука има стотина декара, тука в селото долу имаме 20 декара общинска мера. Стоката си да пасем. Къси дол е тука зад селото. Към Долни Лозен. 50–60 дка — па (също) общинска мера. Радилица — казваме му пасище, ама то е сред селото. 20–30–40 декара, не съм го мерил.

Кални дол — и то е пасище, общинска земя. Аз ти казвам за общинските земи, не за частните, нали? Кални дол е пак към 200 дка, горе — долу, на око. Не съм мерджия, не ми е интерес да го мерим.

Радко Мачушков: Няма обработваема земя в общинските земи. Само пасища.

Цветко Козарски: Общинската мера не се варди, не се оре. Общинска гора ли? Тука едно към 12–13 хиляди дка. И горе имаме през Искъро. Тя е била към 18 хил. дка. Тя не е барана. Общинска земя се не продава. Това е държавен имот. Кой ще вземе парите? Само тука, дето направиха шашма — Църна маца… Не може да я дава под наем. Това е общинска земя. Кой ще ти разреши да я даваш под наем?

Радко Мачушков: Тогава беа общински горите. Навремето, преди девети, не беа държавни. Да каем долу имаше отделна гора, а горе — общински гори.

Общинската земя е в чертите на селото и извън чертите на селото. В Лозен през изследвания период не е имало общински имоти — като сгради, мелници и др. подобни. Общинска земя, собственост на селото са пътищата, реките и земята около речното корито, води и водоеми, местата около чешмите, кладенците, изворите, местата около оброчищата, гробищата и т.н.

Специално в с. Лозен (след сливането на Горни и Долни Лозен.) общинска земя е останала между двете селища — практически в чертите на селото. На територията на селото и около селото има най-малко 7 оброчища. Земята там също е общоселска.

Общото мнение е, че общинска земя не се купува, не се продава, не се подарява. Има обаче едно изключение. Имало е общинска, земя под селото, в местността Пешуница, удобна за напояване. Вероятно е била пасище.

От общината в тази местност е раздадена, по около 1 дка за градини, защото е удобно за напояване. Впоследствие при влизане в ТКЗС тя е декларирана като собствена земя. Нищо не е заплащано срещу ползването на тази земя. Сега обаче при възстановяването правата на собствениците върху земята, онези, които искат да задържат този 1 дка. поливна площ, ще трябва да дадат 1 дка от другата своя земя. По този въпрос Цветко Козарски казва „Сега му зимат от частния декар, който го има със замена. Съвета де, съвето го взима сега.“

Денка Михайлова: Под шосето си имаше една селска мера. Там сега е Институтът, Биологичният институт. Там беше селско място, обаче си беше разпределено по 6–700 м. Разпределено само за зеленчукова градина, понеже там реката минава. Там се напоява.

Станка: Имало ли е случаи някой да заграби, да присвои общинска земя? Някой да е казал ей така: „Тази земя е моя!“?

Цветко Козарски: Не, такива работи не е имало. Преди девети не е имало. Всичко се знаеше — кое е селско, общинско, кое е частна си нива. И така се работеше. Е, може да прихванеш половин декар, ако си в края на селската земя, но когато стане смяна на имото, селското се отстъпя. Тая земя си е селска и се знае дадена е.

Веска: Значи можеш само временно да откраднеш.

Цветко Коларски: Временно. Иначе — не. Даже и пъдарете вардеа — кой е изместил границата, кой е прихванал селска земя, мера. И го глобява. Съставя му актове. Земята се вардеше. Полски пъдар имаше. И горски пъдар имаше.

Радко Мачушков: Ами като нема кой да дири сметка, там преоре и окоси ливадата, да кажем, ако има сено.

 

За оброчищата

Цветко Козарски: Това е — стари оброчища. Отка е създаден народо. От кого е създадено — никой не знае.

Веска: На кого е земята, на която се намират оброчищата?

Цветко Козарски: Абе, селска, общинска мера.

Веска: Има ли оброчище на частна земя?

Цветко Козарски: Не. Никой не може да купи оброчище. Свети Митър може ли да купи някой? Свети Никола може ли да купи? Църквата? Свети Аралампи може ли да купи някой? Това е оброчище. От незнайно. От край век. И така че никой не може да го купи.

 

ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ ОТ СЕЛСКОТО ДОМАКИНСТВО

Всички информатори считат, че общинските земи са общодостъпни — без оглед на брой на членовете, богатство и т.н. Когато отделните информатори обясняват начина на ползване, по принцип това се отнася както за собственото им домакинство, така и за всички домакинства в селото. Има пълна идентификация между отделното (собственото) домакинство с останалите по отношение на ползването на земята. И вероятно затова в интервютата използват безлични форми (бере се, пасе се и т.н.).

Общинските земи се ползват по два начина:

чрез заплащане на определени такси в общината за получаване право за паша на добитъка, за добив на дърва за огрев и за дървен материал;

без заплащане с право всеки, който има интерес или възможност да ги ползва за бране на билки, гъби, диви плодове за събиране, на сено от запазени, неопасани от добитъка места, за ползване вода за поливане, за добиване на инертни материали.

Заплащането е ставало в общината. Размерът на таксата за паша се е определял от броя съответно на едрия и дребния добитък.

Внасяна е и такса за дърва и дървен материал от общинската гора. Освен това дърва и дървен материал, включително и паднала дървесна, маса, могат да се добиват само с писмен документ (разрешително) на местния горски, независимо дали гората е общинска или частно бранище. Това са предпазни мерки за избягване на кражби. За всичко онова, за което се полага заплащане (според закона и местната традиция), се заплаща, от всеки по установените правила, независимо от имущественото състояние. И богатият и бедният имат еднакво право да ползват общинските земи и гори , но заедно с това никой не се освобождава от определената такса.

Станка: На кои места вашето домакинство пасеше добитъка?

Денка Михайлова: Нашето семейство? Не само нашето семейство. Цялото село. Не общо — кои по балкана, кои около селото. Пасища — кой къде намери.

Мариана: А вие ползвахте ли пасищата?

Радко Мачушков: Абе, цялото село, цялото село ги ползваше общинските пасища. Цялото село. Ами тогава немаше външни хора тука.

Веска: Всеки човек ли, имаше право да получи участък от гората? На всички по равно ли се даваше — може да са двама, може да са двайсет?

Гергина Михайлова: Да, всеки човек!

Веска: Ами ако някой от друго село е дошъл?

Гергина: Ами нема да го оставят без дърва. И всичко. Той си има право да си бере шумата.

Мариана: Някой безплатно да е ползвал?

Радко: Не. Мариана: Никакви отклонения? Всички по еднакъв начин?

Радко: Разбира се.

 

ПОЛЗВАНЕ НА ПАСИЩАТА

Целогодишно общинските земи са се ползвали като пасища. Освен тях обаче след прибиране на реколтата са се ползвали като пасища, и всички частни ливади и ниви. Щом си заплатил определената такса, (по-малка, за дребния, и по-голяма за едрия добитък) в общината, през цялата година можеш да ползваш, и общинските, пасища, и частните имоти, когато не се пазят. Тази такса за паша на добитъка, внасяна в общината е отделна от заплащането на овчаря, козаря, говедаря (за различните, видове добитък по различен начин е заплащано на пастирите).

Радко Мачушков: Щом се прибере сеното, пасеш навсякъде. Докато има сено, не пасеш. От Гергьовден се забранява. Те си знаят овчарите. Барабанът бие — от утре се завардват ливадите. Пазят се докато стане коситбата. Щом се окоси и се обере сеното — пускат добитъка.

Цветко Козарски: Герговден дойде ли, ората си знаят. Не се съобщава — хората си знаят. Като си сложат гюбели (белег, нишан), вече се знае. Една купчина земя като се направи, хората знаят, че е твое, че е до тука — и пазят. Не трябва да минават. Есента щом се окоси, той си прибира реколтата и го освобождава за пасище. Щом съм прибрал реколтата, къде сакат, там могат да идат. И жита да има, и из ливадите. И се ползва. А общинската мера не се варди, не се оре. След като си платиш един път таксата в общината, от там нататък нищо повече не плащаш.

Веска: За да пасете, добитъка, някакви такси плащахте ли?

Цветко Козарски: Такси си плащаме. На овца беше 20 стотинки ли 50 стотинки ли пашалък на овца. 5 лв. на едър добитък — на магаре, на кон, на крава. Беглик се казва. Ние му казваме беглите, па вие какво му казвате — не знам. Такса.

Гергина: Не мога да се сетим плащало ли се е.

Радко: Плащаме паша за добитъка. Изкараш добитъка да пасеш — плащаш такса. На бройки. Всичко се плащаше.

 

ПОЛЗВАНЕ НА ГОРАТА

Опазването на гората е основната задача и на тази задача са подчинени правилата за ползване на гората, понеже именно гората осигурява много от основните блага, необходими за нормалното функциониране на селското домакинство.

Гората е и място за паша на едър и дребен добитък. Таксата обаче е една, обща — и за паша на общинските пасища, и в частните имоти извън забранените периоди, и в гората.

Ползването на гората като източник на дървесна маса (дърва за огрев, за строителен материал, за „шума“ — листников фураж) изисква, и строга регламентация за регулиране тази експлоатация и за организиране на колективните, общинските форми за ползване. При ползването на гората в най-голяма степен са запазени традициите на старата териториална община.

За всички форми на добив на дървесна маса се иска разрешително от общината (като институция). Основната отговорност за даване на това разрешително и за съблюдаване на определен ред и правила при добива се носи от горския.

Ежегодно се определят местата за добив на дърва. Определеното за съответната година място се дели на десет части и за всяка част е избран десетар (избран от съответната махала или определен от общината, от кмета, но се имат предвид най-вече личните му качества). Чрез жребий се определят участъците на всеки десетар. Десетарът е представител на приблизително една десета част от селските домакинства. В определен ден се започва сечта, под контрола, на горския. От всяко домакинство има по един представител. Работата се разпределя според физическите възможности и сръчности на всеки човек — според изискванията, на конкретните дейности. Заедно всички изсичат, до голо (голосек) целия участък. Отделно се подреждат дървата, на купчини, отделно се складира шумата. След като всичко е прибрано и подредено отново се тегли жребий на кого кой куп ще се падне — дърва и шума. След като се види какво количество дърво е набрано и на кого какъв куп се е паднал се определят и таксите, които се заплащат в общината.

Когато едно домакинство се нуждае от дървен материал, горският маркира необходимите дървета и дава разрешително за добиване на дървен материал от други части на гората, където е налице, такъв материал. За да сеизбегнат кражби и злоупотреби, при всички случаи на добив на дървен материал е необходима марката на горския независимо дали дърветата са отсечени от общинската гора или от бранището.

Бранището е своя гора в размер около 1 дка, намира се непосредствено до собствената ливада, граничеща с гора. Бранището се предава по наследство. Различните домакинства нямат по равно бранища. Това домакинство, което няма имот, граничещ с гората, няма бранище.

За добития дървен материал също се плаща такса.

Такса се заплаща и когато се събира паднала дървесна маса. Размерът на таксата се определя от размера на прибраната паднала дървесна маса.

Радко Мачушков: Тогава беа общински горите. Навремето не беа държавни. Имаше селски бранища, които не може да сечеш. Частни гори. Бранище е до самата ливада и са оставили гора, като по 1 дка отстрани. Имаше частни места край техните си имоти, там къде са ливадите. Малко бранище. Тия му отмерят 10 м. навътре и колко му е дълга ливадата. И това си е. И не го сечат.

Денка: Имахме бранище. Ливада до гората и над нея гора. С разрешение си беше. Есен си кастрим шума, но да сечем си е с разрешение. Наша си е, но като искаш да сечеш, си трябва разрешение. Ами може ли самоволно! Да не се сече безразборно.

Станка: Колко е голямо това бранище?

Денка: Различно. На едни по-голямо, на други по-малко. По наследство. Кой колко си е имал гора, кой колко си е имал ливади. Някой повече имот е имал. Друг по-малко.

Цветко Козарски: Ливадата си е наша. Имаше къде един декар бранище около ливадата. Кога дойде време да береме, вземаме позволително. Плащаме си позволително. Е, нема начин. Горскио си държи. Може да си го краднал. Като немаш позволително, значи си го краднал.

Гергина Бешпарова: Имаше си общинска гора. А имаше си там покрай ливадите гора и това се казваше бранище. Поповото бранище. Газибариното бранище.

Веска: На кого е това бранище?

Гергина: На когото е ливадата. Едни имат повече. Например ние немахме бранище. Които са до гората, там са си отделили и си имат — половин декар бранище. Кои са по у центъра — нема бранище.

Веска: Как селото ще реши кой коя гора да ползва?

Радко Мачушков: Преди войната — селото ще реши. Тогава кметът и съветниците, които са избрани, решават. Отидат там, да кажем, в тая местност — от това дере до тоя баир и тука до това дере ще се бере. На махали се разделим. Да кажем у селото направят 10 десетари. Десетарите са по на 100 човека. Отиват и размерат гората на 10 равни части. Десетара си пуща тия хора само у неговото си място. Хвърлят си жребий. Застанат там, измерат колко — да кажем 10 групи са. Мерат колко дълго е това. Да каем 500 м ли, 1000 м ли е дълго и го бележат. Направят им номера — и на кой какво се падне.Не можеш да се караш. Горскио е там. Тегли се жребата от шапката — първи номер. Отиваш и се записваш първи номер. И се казва на коя дата ще се започне да се сече. Излизат от селото — на един път се сече. Нема там кога искаш. На един път да сочат. Инак ще се прави кражба. Всички сочат заедно. Пет души сечат напред. Ония правят фигури. 20 човека правят 20 фигури. Като направят тия 20 фигури и берат, докато свърши сечището докъде(то) им е разрешено да берат. Съберат ги на фигури. Еднакви фигури. Па теглат номера. Они са маркирани. Падне ти се 15 номер — там и отиваш, горския е там и казва от тая до тая дата ще давам позволително. Идваш там, плащаш и почваш да возиш. На всеки квото се падне. Измерат една фигурка. Да кажем 5 кубика. Плащахме по ония старите пари по 3 лева на кубик. Значи плащаш 15 лв. За падналата суха маса също се дава позволително и си набират. Ако искаш, отидеш, обадиш се на горския, събереш там и си платиш и за нея.

Цветко Козарски: Е, ползвахме. Тая година ще се даде тук участък, друга — там. Плащахме си позволително.

Веска: Кой разпределяше участъка? Как ставаше разпределянето?

Цветко Козарски: Общината, съвета. На маали — тая маала, тая маала. Кмета рашаваше как да се разпредели участъка. Е, какво ти се падне. Некой го ритне жребия, та без гора — само каменяци.

Гергина Бешпарова: Дървата си берехме от общински. Горскио пускаше там на цело село. Имаше си, както ги казваха, десетари. С тия десетари той отиде и дели. Горе делат, просичат си пътища. Пътищата се тия десетарите просичат.

Веска: Кой им плащаше на тия десетари?

Гергина: Ама немаше плащание. Той после си събира маалата и отиват. Хвърлеа жребий на кой къде се е паднало. Те си знаеха гората. Те си делат гората общо десетарите. И десетари си зима маалата и отиват да берат дърва. Грабят си листници и рукли. Едното е от дъбовата шума, правеа листници. Които са по без шума — правеа на рукли — от по-тънки дървета. После пък секат. На кой къде се е паднало по жребий. Всеки си слага белег на листнико, на руклата и си ги докарват. Те не ги пробират — всичко се сече. Голосек. От край до край. На другата година на друго място се сече. На другата година прокарват филизи и си подкарват. И пак си става гора. Горскио го пази. Това си е работа на горскио. Той да отпуска дървата, той да пази гората.

Станка: Как се извира десетарът?

Гергина: Маалата си се събират. Казват: „Ти си десетар!“ Някой по-отворен, по-стабилен. По-здрав и кой си помни местностите.

Веска: А за строеж откъде вземахте?

Гергина: Пак от гората. Горскио си командваше — къде има хубави дървета да се отсечат, хубави мертеци или греди, такса си се плащаше. Ние например сме си обрали дървата. Участъка сме си докарали. Ако сме си имали повече дърва, може да насече тате, да натоварят на колата и да карат да продадат. Ако от нашто са били повече. За паднали съчки искаме позволение. Че питаме горскио и че идеме да събираме. Но сурово да не сечеме. Само сухо. Колко сме влачили и на рамо. Тука сме близо до гората.

Веска: А горите за лов ползвахте ли ги?

Мариана: Пак по същия начин ли се плаща?

Радко Мачушков: Не! За лов не. Ловни дружинки си имаха. Отделно се плащаше. Не на селото. Кой има разрешително за пушката, плаща си ловен билет и си излиза. Да кажем той си пушка от лова там септември-октомври. Ловува до Нова година — и край.

Цветко Козарски: Ловджиите си ходят там свободно. Сега сакат разрешително. По-рано — свободно. Имаше ловджии.

Веска: Те плащаха ли?

Цветко: Плащаха си ловното.

Станка: Тогава имаше ли ловно?

Цветко: Имаше. Но може да не е имало.

Гергина: Чичо ми беше ловджия. Сигурно плащат. Те не може да не плащат данък.

Виолета: Билет, ма. Плащат.

 

ПОЛЗВАНЕ НА ВОДИ, РЕКИ, ВОДОЕМИ, ЗЕМЯ, ПЪТИЩА И ДР.

Водите и всички водоизточници се считат за обща собственост, достъпна за ползване от всички, без заплащане на каквато и да било такса. Това е означавало и съответни, грижи и пазене. Водоизточниците за вода за пиене са чешми, бунари, излаци, кладенчета и др. За ползване вода за водопой и за поливане са служели освен чешмите, също така реки и дерета. Реката е ползвана и като място за пране. Ползването на общинските водоизточници винаги е вървяло паралелно с грижата за тяхното запазване и поддържане.

Всички пътища са общинска собственост. Горските и полските пътища се проправят и поддържат от цялото население.

Безплатно са ползвани инертните материали (пясък, баластра) и камъни от каменната кариера. Един от информаторите — Радко Мачушков, твърди обаче, че за вадене на, камъни за строеж е плащана такса за кариерно право.

Не е заплащано нищо за ползване на пръст (земя) за замазки на плета и гредите (чакма) на стените на къщите и изобщо при строеж. Също от общинската земя са вземали и пръст (червена глина) за замазване на пода. Имало е места за вадене на хума, с които жените са миели косите си.

Ползването на водните ресурси, ресурсите на земята (преди всичко пръст за строеж) и други строителни материали, както и на пътищата е безплатно и е предмет на индивидуалната дейност на отделното домакинство.

Подготовката за ползване — направа на чешми, на вади за, поливане и др. е резултат на общ, съвместен труд. Организацията за направата на чешми напр. е институционализирана — чрез общината, и контрола на кмета. Поливането се организира и осигурява чрез по-малки групи, по съседски.

Мариана: Имате ли в къщата водопровод?

Радко Мачушков: Не е имало. Нямате вода никаква. Нема кладенец — ей там от дерето. Имаше само селска чешма. От селската чешма ей там горе при черквата. На километър беше. Добитъка — от дерето. Водата най-напред беше малко. После направихме водопровод от Балкана. Имаме тука извори „бачов“ горе. Некъде на километър и половина. Там има чешми, Направен водопровод 1930 година. Фанаа един кледенец и го направиа чешма. На Бачово. Вкарааме водата от Балкана.

Мариана: Кой я вкара?

Радко Мачушков: От съвета. Да кажем от всяка къща требе да излезе по един. Безплатно работиш. Нема пари. Безплатно. А тръбите съвета купи. А ти отиваш. Отмерат ти 50 или 20 метра, колко е дължината. Колко къщи са у селото и им се раздели — по 10, по 15 метра. И си го изкопаш капала, привършиш, мине кмето, види колко си изкопал. Водата тогава течаща беше. Ни се плащаше, ни нищо. Поливането пак е от дерето. Не се плащаше. Немаше. Не.

Веска: А как правехте тези вади за напояването?

Радко Мачушков: Ами самички ги правим. Ей така — отиват с лопатата и копат. Тия, групата там — имото къде им е.

Цветко Козарски: Една чешма — на една маала. Идат хората, та си наливат. Тя е балканска вода. По-рано не се е плащало, оти не е имало такова обзавеждане. На тая вода ние имаме едно кладенче. Извира. И мама ме прати да идем за вода. Ама казва ми: „Наливаш в белия котел, та сипваш в черния“ А я — разгледах, разгледах. Нема никой! Та турнах и белио и чернио котел. От чернио хвана каймак (т.е. замърсило се кладенчето от черния котел). Една бабичка ме гледала долу. Па като ми свали кобилицата от рамо, та ме би. Мъничък съм бил — 7–8 годинки.

Веска: С какво напоявахте?

Цветко Козарски: Отгоре. От небето. Преди стопанството тази общинска мера ни беше дадена по изчисление 500 метра на къща (заб. на мястото, където е мотелът „Църна Маца“). Царо беше провел капалите до местото. За водата не е плащано, понеже минаваше към царскио дворец и царо ползваше тази вода. Част от тази вода беше за градините ни. Сетне не знам да е плащано.

Веска: А кой поддържаше вадите?

Цветко: Народу. Главната вада царо си чистеше и поддържаше, а дека са нашите градини — всеки сам. Разбира се, сите си оправят главната вада — тая къща, оная къща, за да почистят, дека е натрупано.

Денка: По гората водата си тече — извор. Стоката иде, пие си, водата тече. На Бърдо хванаха водата с корита. Преди така си течеше. След това още малка бех направиха чешма. 7–8, 10 ли бяха коритата. Минава си там стоката…

Станка: А нямате, ли някой да разтури кладенчето, да замърси водата?

Денка: Немаше такива работи. Защо немаше? Защо всички сме по работа. По гората. Преди девети си беше частно. Кладенчето дали е в твоя ливада, дали е в чужда — пазеше се. Немаше такива пакости.

Гергина Бешпарова: Чешма немахме. Пренасяхме си. Една обща чешма имаше и оттам си пренасяхме. Ами чешмата колко далеко — колко до училището (заб. - около 100 м). Само че високо. От чешма носехме водата. Минаваше горе една река, от горе дворо — и идехме, та перехме. Перехме гръстниците. На Ридо.

Веска: Как са задължавали хората да ги пазят чисти?

Гергина: Е па тогава чисто си беше. Изкарват си нагоре овцете, говедата. Може да преминат през вадичката, да се измърси водата. Но после се оттече. И водата си е чиста. Боклуци се не хвърляше. Тогава, ако се замърси водата, викат у съвето, у общината. Как може? Ние там переме. Ако знаеме, че куче е умрело и е хвърлено, ке разучиме чие е. Ке идат да кажат у съвето и ке ги глобат. Да идат да си го извадят! И да си го погребат. Така беше. Па ние там платно белехме. Рекичката по малко течеше. Градините вадехме, поливахме, топехме си гръстниците на топилата.

Веска: Ако някой замърсява изворче зе пиене на вода, да знаеш нещо да му се е случило?

Гергина: Не знам, ама не е хубаво.

Веска: А вие нямахте ли си ваш бунар?

Гергина: Нямахме. Едни си имаха, ама ние нямахме.

Веска: А за добитъка откъде вземахте вода?

Гергина: От чешмите.

Веска: На чешмата имаше ли корита за добитък?

Гергина: Имаше, ама ги правиа късно. Пак селото. Доброволно. Не знам кога се е поправяло, но винаги имаше вода. Я не помним да се е пукнала чешма, тръба и да е било развалено нещо.

Виолета: И тая Райкя е така направена.

Гергина: Там беше извор, извираше си водата. След това й направиха тръбите и чешма си я направиа. Селото направи чешмата.

Виолета: Ами тоя донесе, друг донесе що е нужно. И си го направят. Съберат се махленски и определят.

Гергина: Предвидят колко струва.

Виолета: У кръчмата се събирали възрастните хора. Тоя рече: „Абе, айде да се съберем! Толкова пари да съберем. Комшиите да заделиме да направиме чешмата.“

Гергина: Има си двама, трима. Почват — един там, друг другаде. И си записват — кой колко дава. Така е и за чешмата, и за всичко.

Веска: Изобщо никакви водни такси не са плащани тогава?

Радко: Не.

Веска: Водно право?

Радко: Не.

Гергина: Като дойде време за поливане и — айде да правиме вадите. Идат — та от Искъро, през Германско. Събират се и отиват да прават. Ние си, хората, които ке поливат. Никой не ги управлява, сами си идат. Идат да си оправят вадата и да си поливат. После се правеа бентове. Ние цимент не знаехме. Некое стебло ме отсемат. От слива, от нещо там. Да преградят. Правеа си го кога притребеше. Камъне да турят. Ке натурят дърва, буся, трева, боклуци. И натрупат тия работи и оно се позапича. После — други идат — па затискат, като е малко водата. Не сме я плащали тогава. Тия прегради с комшиите ги правехме.

Мариана: Например пясък, чакъл, камъни вадили ли сте?

Радко: Тук песък не сме вадили. Само от Искъро. Камъни имаме кариера тука, ей отгоре. Ами вадиш, ама плащаш кариерно право у съвета.

Денка: Ей тука, в Балкана се вадеа камъни. Това е Лозенската планина. Тая местност я викат Кайгана. А по-нататък дерета има. То се нарича Турски дол. И там вадеха.

Гергина Бешпарова: Тогава правеа къщете с кал. Земя разтопат. Не се плащаше. Тук горе на Ридо имаше. Копаа си земя. Те тука при пасарелците пак. Тухли започнахме да правим след девети. А преди правеа къщите с чакма. Греди натуряме. Между гредите пръчки от леща е и се изплитат. Маже се с кал. Кал и слама. Мажат. Мажат.

Веска: А на земята?

Гергина: Кал. Па кал.

Виолета: Земаш лайна от говедата, размиеш и мажеш, че да не се пука.

Гергина: От селска земя копаш. Докарват. Натопиме я с вода и се разкисне. Сутринта я газят. Бият с мотиките. Избъркват, за да стане за мазане.

Веска: А иначе — хубава глина за земята?

Гергина: По-червена земя намериме некъде. По-червена да се маже. Даже и стените донякъде.

Веска: А бяла земя не сте ли имали?

Гергина: Имахме некъде. Копахме ума да си мием косите. У Тошков дол. На Бърдо. Копахме ума. Бела. Там у Балкано беше, у ливадите. Селска земя. Свлечено беше местото и се открие бела земя. Ние си копахме от там. Убава изсъхне и зимно време се изпече.

 

ПОЛЗВАНЕ ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ ЗА БРАНЕ НА БИЛКИ, ЦВЕТЯ, ГЪБИ, ДИВИ ПЛОДОВЕ И ДР.

Това е цялостно дейностно поле, което обаче е било предмет на занимание на относително по-малка част от местните жители, по наши наблюдения — предимно на жени.

За събирателската дейност не са плащали никакви такси. Тя е общодостъпна за всички. Близкият голям град София придава пазарни характеристики на този тип дейност. В две от трите изследвани домакинства е имало по една жена, която по-сериозно се е занимавала със събирателство. В домакинството на Цветко Козарски — това е съпругата на големия му брат, а в домакинството на Гергина Бешпарова — баба й. Те са продавали на пазара в София.

Мариана: Билките, плодовете, гъбите в гората как се ползваха(1)?

Радко: Сичко се гази. Бери колкото искаш.

Станка: А от вашето домакинство някой береше ли гъби?

Радко: Не.

Станка: Имате ли места за бране на гъби, на билки?

Цветко: Жените ходеха, ама кои разбират.

Галя: А плащат ли нещо?

Цветко: Нищо не плащат. Като си расте нещо по балканите, кой го разбира — бере го. Кой го не разбира — гази го. Така е било. Кой ке ти търси сметка за билки.

Станка: Какво друго можехте да правите по пасищата? Да берете билки, шипки, плодове?

Денка: Ходехме. Събирали сме сено. И по наши, и по общински. Дето има свободно. Те по общинските стоката си пасат. Борехме. Ходехме сутрин рано. Идем горе на ливадите за киселец, за лапад. Като вали дъжд идеме в гората, та си набереме кисилец, лапад, челединки…

Веска: Да си чувала в селските земи да е имало плодни дървета, орехи?

Гергина: За орехите — не се сечат.

Веска: Кой бере плода?

Виолета: Кой мине.

Гергина: Аслъ — кой мине. Не знам, но мислим, че ако е общинско, ако е селско… Църковно никога нема да откъснем, то се пазеше от такива работи.

Веска: Брали ли сте гъби, билки?

Гергина: Билки? Да.

Веска: Какво друго сте брали?

Гергина: Сено. Полянки в гората. Косат сеното. Береме билки. Береха билки. Носеха, та продаваха — иглика, мащерка. Береа шипки. Береа бял равнец. Продаваа. Мойта баба все това работеше. Лешници. Шипки, круши. Диви круши — ние си ги идехме така, с хлеб си седнем.

Веска: И всеки може да набере, колкото иска? Даже, който коси полянките нищо не плаща?

Гергина: Не, не. Имаше си трудолюбив народ. Бедните като нас идат, косят си полянките. Който коси, нищо не плаща за това. Събере си сеното и си го докара. И най-хубавото сено — там. Най имаше билки у него. Миришеше на хубаво. Киселец, лапад. На Гергьовден все треба да идеме. За Гергьовден зелника треба да е със зелено.

Веска: А кой те научи да познаваш билките, гъбите?

Гергина: Баба. Баба ме водеше с нея много пъти. Като малка. Я обичах много да идем с нея по гората. Водеше ме за кокиче пролет. Кокиче. Иглика.

Виолета: Кукувича плюнка, пиян турчин като жълта иглика, но е червена. В гората имаше. Това са все цветя.

Веска: Берете тези цветя и ги продавате?

Гергина: Баба ги носи на пазара, да купи нещо на децата — я обувки, я друго нещо.

Веска: У вас само баба ти ли береше?

Гергина: Баба се занимаваше.

 

ОБЩИНСКА ВЗАИМОПОМОЩ

Общинската взаимопомощ може да се схване в две форми на проявление:

— взаимопомощ, отнасяща се до отделните хора, когато трябва, да се помогне на отделен човек, на отделно домакинство в беда, при затруднения, при особена семейна ситуация и др.;

— взаимопомощ, изразяваща се практически в съвместна дейност за постигане придобивка, вана за цялото село (строеж на, пътища, на чешми, на сгради и т.н.); този тип взаимопомощ се реализира чрез институцията и се организира от нея; това е по-скоро форма за колективни дейности.

За първия тип взаимопомощ се намери относително малко информация. Основният принцип при тази форма е „помощ на заем“ и си връща при нужда. Тя е до такава степен естествена, във взаимоотношенията, че дори не се забелязва („С труд? Оно пари сака“). Само един информатор спомена, че е чувал за съществуването на „селски амбар през турско“.

Мариана: Помагаха ли си селяните тука?

Радко: На групи. Е, аз, като правих къщата — тая неделя работиме у нас, другата работиме у оня. Връщаме му. Назаем работиш. После му върнеш. Навремето, да кажем, ако има некой да копа, да строи, събират се там комшиите и му прават, да кажем, кошара. Овчарите си направят кладенец. Изкопат, съберат водата, направат големи гьолове да пият овцете вода. Сами. Не се интересуват от кмето.

Веска: Да е имало във вашето село селски кош, за да се събира храна и когато някой има нужда да му се дава?

Цветко: Имало е през турско време. Турците кога са държели имото са зимали третиня. Три снопа за него, един за селянина. Имало е селски амбар. За селото. Ама аз съм чул. Не съм го заварил. Някакво жито събирали турците — да си помагат. Кога някой свърши, кога нема. От тоги не е имало. При българите не е имало.

Веска: И всеки задължително е давал в хамбара?

Цветко: Задължително ли, доброволно ли, не мога да кажа.

Веска: Ако във вашето село се случи на някои къщата да изгори или някое нещастие, другите ходили ли са да му помагат?

Цветко: Е, па може ли да не му помагат? Нещо насам-натам, нещо носат.

Гергина: Инвентаро? Имаме си рало, брана… Ако не сме имали ние, си вземахме от комшиите.

За втория тип взаимопомощ представите са доста отчетливи поради регламентирания и целенасочен характер на дейностите. Това са дейности, чрез които се поддържа нормалното съществуване на селото като цялост и са породени от потребности на всяко отделно домакинство. Това е взаимопомощ на взаимодействието, в резултат на което печели всяко домакинство. Отделното домакинство има икономическа изгода от взаимодействието. Както използването на общинските земи е подчинено на определени правила, така и поддържането чрез общи дейности се е регулирало от обичайното право и чрез контрола на институцията, т.е. на общината като институция, вкл. кмет, съветници, полски, горски и т.н. Специфично място заема общоселското събрание.

Най-добре са отработени механизмите за направа и поддържане на горски пътища. Общо взето правилата са известни от традицията, но ръководните и разпоредителните функции (вкл. контролиращи и санкциониращи) се поемат от институцията (т.е. от селската община като такава институция).

Мариана: Значи общината, кметът са решавали, какво да се прокара, къде се плаща? Всичко от общината се контролира?

Радко: Да, тя командваше. Кмето. Всичко от общината. Друг нема кой.

Галя: Примерно ако от селото дадете някакво предложение, взема ли се под внимание?

Радко: Прави се селско събрание.

Веска: Как се организира общоселското събрание?

Радко: Ами от съветниците. Да кажем тая вечер има събрание. Бие барабана. Това преди девети беше. Отиват там старци, баби. Кво решат.

Веска: Е как вземаха все пак решение?

Радко: Казват утре пътищата ги правиме на ръка. Утре ще карат от кариерата чакъл за пътя. Който има волове, кара чакъл. Който нема волове, ще иде да чука камъне. С чука напукат на дребно камъните. Да каем треба да напукаш един — два кубика камъни. Едни ги прекарат доле. Други разхвърлят сгурията. Който има добитък, работи с него. Който нема, пеша работи.

Веска: Кой нарежда, какво да се прави?

Радко: Кмето само. И съветниците. Да каем един съветник е съветник от това дере насам. Он мине тук вкъщи и каже: „Утре треба да идеш на работа!“ „Къде?“ „Тука и тука.“ „Кво че правим?“ „Че разфърляш чакъл!“ Дигаш лопатата, отиваш и фърляш.

Мариана: И вие изпълнявате?

Радко: Е къде че одиш? Че изпълняваш!

Мариана: А имало ли е хора от отделни домакинства, които не са участвали? Как другите сте гледали на тях?

Радко: Ами има некои бедни, болни… Не могат да отидат.

Мариана: Не сте ги карали?

Радко: Какво че го караш? Он не може да седи, че го караш да работи.

Мариана: А ако някой не участва поради мързел или нежелание?

Радко: Е, наказваа ги. Кмета го хване. Даже беше бил един у кръчмата, едно момче. Ония работеха горе. Добре Попов беше тогава кмет. Беше му бил два шамара на това момче и го закара чак горе на мястото. Доде не изкопа, каквото трябваше не го пуща. Имаше тука един бияч кмет.

Галя: А ако крадне?

Радко: Ако крадне — пак бой.

Веска: Да се е събирало по някакви поводи цялото село? Как селото решава какво да направи?

Виолета: Поляко казва с тупано.

Гергина: С барабана. Поляко съобщава. Например чула съм я от нашата маала и разкажем на другите. Па кой е чул — нам. И така се събираа. Вашите ни ходат. Тогава жена не ходеше. Един от къщи иде да разбере — че се цани довечера ратай, ке съобщат кой ке гледа говедата, кой ке пасе кравите, кой ке пасе конете.

Веска: Кой свиква събранието?

Гергина: Поляко, с барабана.

Веска: А кой му казва да го свика?

Гергина: Кмето. Тия работи не могат да се решават без кмето.

Веска: Кой прави пътищата в гората?

Радко: Селото си ги прави. Тия хора, дето сечат там. Съберат се всички хора. Кмето казва: „Събота и неделя се прави път в Балкана! И отиваме. И правиме. Там сечеш, там седиш два-три дена и го правиш. От къща по един човек.

Веска: А ако някоя къща не прати човек?

Радко: Ако не прати, кмето глобява двойно.

Веска: А някой контролира ли ги кой работи, кой не?

Радко: Десетара. Тоя десетар, дека е секъл гората. Нему се измери там колко метра место да направи път.

Цветко: Маалски се правеха пътищата. Днес „трудова“ им казват. Маалски. Трябва да се върши. Сбира се махалата и прави пътя. Ако се разберем, мое и пет дена. Който не излезе, кмето го глобява, че не се е издължил.

Галя: Плащаха ли се глобите?

Цветко: Е, къде ке идеш? Бирнико чека.

Веска: От всяка къща по колко души ходеха? А ако не отиде нито един?

Цветко: Не може да не отиде. Ке отиде.

Веска: Имало ли e случай от вашата къща да не вземете участие при правене на пътищата?

Цветко: Не можем. Ке бият.

Станка: Кой ке бие? Другите селяни ли? Може ли кмето да те удари?

Цветко: Може. Това е селско общо събрание. Как няма да иде? Тоя дето иде, той нема ли работа? Оня — по дявол! Нема такива работи! Имаше бой!

Веска: А във вашата къща кой нареждаше кой да отиде на работа на общото?

Цветко: Па командиро! (в смисъл баща му)

Станка: Той като определи, а пък на тебе не ти се ще? Не можеш ли да накараш брат ти да иде вместо тебе?

Цветко: Може, ама не може. Довечера сакаш на паралията де седнеш. Не можеш да не ходиш. Заминаваш. За тия работи общо ходехме. Кой е свободен. Нема разлика.

Веска: А мъже или жени ходеха?

Цветко: Зависи. Човек да има там. Да отбие номеро. Бройка да има. Та жената не работи ли? И тя работи. Даже те по не дяволуват от мъжете.

Веска: Как се поддържаха общинските земи?

Гергина: Не знам да са се поддържали. За собствените имахме даже определен ден — на Великден — третио ден. Идехме, та си честехме ливадите. А тия общинските никой не ги е чистил. Кой да ги чисти?

Веска: Не се ли събираха хора да чистят пасищата, да ги оправят.

Гергина: Не, не. Виж събираа се, та правеа пътищата, като се возят дървата или сеното. Нали водата е изкопала. Тука нагоре у Балкано е много стръмно. Та се събираа, правеа.

Веска: А за поливането? Кой правеше бент, преградите на водата, вадите?

Гергина: Ние си. Хората, които ке поливат. Идат, та от Искъро връщат, през Германско.

Веска: По колко души се събираха? Кой ги управлява да отидат?

Гергина: Никой не ги управлява. Сами си идат, като дойде времето. Ние цимент не знаехме. Некое стебло ке отсекат, от слива, от нещо друго — да преградят. Ке натурят дърва, буся, трева, боклуци. После други идат. Па затиснат.

Веска: И с кои се събирахте? С комшиите?

Гергина: С комшиите.

Галя: Да сте участвали в строежа на други сгради, обществени — за общо ползване?

Гергина: Ама тогава я не знам да се е правило обществени сгради. А като се правеа къщи — помагаа си. Заимат си просто. Тия на тия помагат, утре им връщат. А тогава нито се е правило читалище, нито нищо.

Галя: А улиците в селото?

Гергина: Тогава и улиците не се правеа. Я ти казвам за пътищата. Като тръгнат да си докарат дърва, сено, треба да поправят пътищата.

Веска: А като тръгнат да правят пътищата, някой контролираше ли ги?

Гергина: Нема такова нещо. Тука е изкопано, треба да го засипат — че си претурат колата. Горе имаме местност „Влаковете“, където водата надоле изкопава пътищата. Хората си ги поправят. Никой няма да ги контролира. Може два часа да работят, може до обед да работят …

Веска: И по колко души от къща отиваха?

Гергина: По един човек. Мъж, жена — няма значение.

Мариана: А мандри, тепавици, воденици да е имало общински? Да сте ходили общо да строите?

Гергина: Не. Това са си частни. Една воденица е имало. Въобще не я помним.

Веска: А къде мелехте житото?

Гергина: У Герман имаше една. Най-напред на вода — с триците. Черно брашното, черно. После излезна една — казват я „Огняна воденица“. На ток. И почнаа там да мелат.

Станка: А имахте ли селото общинска каса? Да си помагате?

Гергина: Кооперацията.

Станка: А нещо да се е събирала храна, че да си помагате, ако някой остане без храна — за хората, за добитъка?

Гергина: Не, не.

Веска: А общински кош да е имало. Да си чувала през турско да е имало?

Гергина: Но, не съм чувала през турско да е имало.

Мариана: Сами ли си строяхте чешмите?

Гергина: Сами. Да има за стоката.

Веска: На чешмата имаше ли корито за добитъка?

Гергина: Имаше, ама ги правиа по-късно.

Веска: А кой ги е строил тези чешми?

Гергина: Е пак селото. Общината. Събират се и строят. Доброволно.

Виолета: И тая „Райкя“ така е направена.

Гергина: Там имаше едно изворче — и си извираше водата. След това й направиа тръбите и чешма й направиа.

Веска: Кой направи тази чешма?

Гергина: Селото.

Виолета: Селото пак си се събират. Требе да си поят добитъка. Нема къде. Направат си корито. Тоя донесе, оня донесе и си направат.

Веска: Какво донесе?

Виолета: Ами що е нужно.

Веска: Например?

Виолета: Пари.

Гергина: За да купят…

Виолета: Съберат се маалски. Определят.

Веска: Как се уговарят по колко пари да дадат?

Гергина: Предвидат колко струва.

Виолета: У кръчмата са се събирале възрастни хора и тоя рече: „Абе, айде да събереме толкова пари, комшиите да заделиме, да направиме чешмата!“

Галя: А за параклисчето как стана?

Гергина: Ей така. В селото събират пари. Има си двама-трима, почват — един там, един — другаде. И си записват — кой колко.

Веска: Значи и за чешмите записват?

Гергина: И за чешмите, и за всичко.

Веска: В селото бик имате ли?

Цветко: Имаше. Общината си чуваше бик и си плащаше на бикар. Имаше си отделно бикарница. Оставаше се от общинските ливади и се събираше така. Малки ливади на селото, дека ги вардеа за биците. Не ливади, бе. Селска мера, общинска.

И бико е селски. И събират. Завардят тия ливади, и ги окосят. На трудови начала.

Станка: А някакви такси за тоя бик плащахте ли?

Цветко: Не. Кой си отива, плаща. Там е определено за заплождането.

Веска: Селският бик как се купуваше?

Гергина: Бико си имаше бикарница, къде си бико седеше. Там общината се разправяше и си имаше човек, който да го гледа.

Веска: А как се събираше храната?

Гергина: Не знам. Пак е било от селски гори ли, горски ли доставяше. Какво е било, не знам. Но бик имаше, защото тогава нямаше осеменяване. Тогава с бици се заплождаа кравите.

Веска: Плащаше ли се при ползване на бика?

Гергина: Плащал е. Има си такса. Даже пускаа го некой път у говедата.

Веска: А пръч кой гледаше?

Гергина: Козаря.

Веска: А за овцете?

Гергина: За овцете си оставяа. Всеки си е имал.

 

ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ИМОТИ ЗА СОЦИАЛНА ДЕЙНОСТ

Нито един от информаторите нямаше спомен и не можа да даде пример за ползване на общинските имоти или доходи от тях за социална дейност.

Общата икономическа изгода идва от това, че всички равноправно ползват общинските имоти. Справедливостта пък се съблюдава от факта, че този, който има повече добитък, плаща повече на глава едър и дребен добитък. Същото се отнася и до ползването на горите. Всеки има право на дърва за огрев или дървен материал. Търсят се форми (чрез разпределение на участъци) всички да получат приблизително по равно, но в крайна сметка се измерва реално добитото и за него се плаща съответната такса. Земята е на селото. Тя не се купува, нито продава, защото е нужна на всички. Селото не може да съществува без общинската земя.

 

ОХРАНА НА СЕЛСКИТЕ ИМОТИ

ОХРАНА ЧРЕЗ ИНСТИТУЦИЯТА

Всички селски имоти — частни, общински, училищни, църковни, манастирски и т.н. се охраняват от поляк и от горски. Традицията е определила и институционалните задължения, и формите на самоконтрол и взаимен контрол. Наказанията за съответните нарушения се приемат като логични и необходими. За охраната на общоселския имот като цяло може би най-голяма е ролята на взаимния контрол.

Станка: Кой пази имотите? Всеки сам ли?

Гергина: Поляк имаше. Поляк.

Веска: А поляка кой го наемаше?

Гергина: Съвето. Там вече поляко като посочи кой е нарушил, кой е хванат у нивата или у ливадете… Общината му плащаше. И там се плащаха глобите.

Веска: А гората кой пазеше?

Гергина: Имаше си горски. И сега си имаме.

Веска: А за селските земи?

Гергина: Никой не може нищо да ползва. Оня ке види и нали и той ке иска. И те ти кавгата стане. От селското, така е било, са се пазели, защото както този иска селско, така иска и оня. Те тогава ке го разграбат. А като никой не смее да пипа от селското, то си стои.

Веска: А полякът вкарвал ли е добитък в капана? Имаше ли капан тука?

Цветко: Да кажеме некое говедо загубено. Той го забере и го кара у селото. Платиш си глобата и го пуска.

Станка: Ако нямам пари да си платя глобата?

Цветко: Ке намериш. А тия дето правеха пакост и пускаха да се пасе в ливадата, они са по-скъпи глоби, поне е умишлено. А това добиче, което се е откинало и загубило — те са по-малки. Ама дава пак. Пак ще глобят, за да пази. После като плаща данъко, удържи му на говедаро, на пастиро, който пасе добитъко. А друг го махне. Прости му.

 

ОХРАНА ЧРЕЗ ТРАДИЦИЯТА — ЗАБРАНЕНИ МЕСТА

От разговорите не се получи информация, за някои отделни местности, свързани с конкретни забрани и поверия. Ако цялата общинска земя се охранява и чрез взаимен контрол, то църковната и манастирската земя и оброчищата се охраняват и от традицията, и от страха „да не се случи нещо“. Не бяха посочени, специално заклети или свещени места, но на практика преди всичко това са оброчищата и манастирските и църковните земи.

Веска: А някакви „заклети места“ да знаете? Някакви поверия за тях?

Станка: Някакъв извор, някаква поляна, отделно дърво?

Цветанка Сиракова: Знам едно кладенче със светена вода. Там, по-надолу. Цветя му слагат. То е между двете селища. Знам, че има кладенче и хвърлят там стотинки. А защо е светена водата никога не съм се питала. Параклиси има няколко. Параклис има между двете селища. Над кметството. Това е местността Дъбо. Има два параклиса — Света Богородица и Свети Харалампи. Не знам дали е имало нещо, но там имаше един каменен кръст. Там се правеше курбан. Кръстът е много стар. Не знам от кога е.

Веска: Защо тази земя се казва Дъбо? Мястото, където е оброчният кръст, общинска земя ли е?

Цветанка: Общинска… Може би е имало дъб?

Веска: Но от времето, когато помните вие, дъб няма?

Цветанка: Няма.

Веска: А корията? (Заб.: кория значи дъбова гора).

Цветанка: Защо е кория? Няма гора. Просто кория. Така се вика една полянка.

Веска: И никакви, остатъци от дъбова гора?

Цветанка: Абсолютно никакви. И храсти няма. Някога може там да е имало кория… Още параклис има в местността Левак — Константин и Елена. Не знам манастирче ли е, параклис ли е. В края на селището. В началото на Горни Лозен. По пътя за София.

Кина Галова: Има и такива кръстове в Долни Лозен. Поне аз съм сигурна за едно място, където съм виждала, че слагат кърпи. На какъв ден, защо — не знам. Просто ми е било любопитно.

Веско: А този Кръстат дъб къде се пада?

Кина: Тука някъде, далече — някъде между Пасарел и Кокаляне.

Станко: Тия параклиси, дето са строени тука по вашето землище, на специални места ли са строени? Кой ги е определил? Кой ги е нарекъл'? Що там са сложени?

Цветко: Е, колкото ти знаеш, толко и аз зная. Това е — стари оброчища. От ка е създаден народо. От кого е създадено никой не знае.

Веска: На кого е земята, на която се намират оброчищата?

Цветко: Селска, общинска земя.

Станка: Има ли оброчища на частна земя?

Цветко: Не. Никой не може да купи оброчище. Свети Митър може ли да купи покой? Свети Аралампи? Това е оброчище. От незнайно. От край век. И така чи никой не може да го купи.

Веска: Защо се казва Кръстат дъб?

Цветко: Е, защо? Тоа Кръстат дъб не се помни от кога е на Свети Рангел (Заб.: името на манастира, където е Кръстатият, дъб). И затова е кръстат, оти е на манастиро.

Веска: На оброчните места, молят ли се?

Цветко: Е па молят се. Събират се идат с конето на манастиро… Е, сега идем на Германскио манастир, поне по-близо. Ама и там си правят църква. На Свети Рангел. На сите си правят църква.

Виолета: Манастиро нали знаете? Германскио? Пътя за манастиро — могила има една. Тука имаше „Свети Георги“. Имаше си църквичка. На Свети Георги има брест. От моя баба съм чувала, че там турците крили жълтици. Дървото го помня. Тука е корията.

Станка: Защо е корията?

Виолета: Дървета сигурно е имало.

Станка: Имало ли е в селото или около селото места, къде е забранено да се секат дърва, да се берат билки? Има ли такива „светии места“? Легенди да има за тях?

Денка: Те тия са си заградени. Черкви знаеш ли колко имаше? Черковни места. Има си черкви — седем, осем. Тука като почнем, има Свети Димитър, на края на селото (посочва края на селото към София и кара към Долни Лозен). След Свети Димитър е Свети Константин и Елена. Зад тоя връх Кайгана има горичка — и в горичката. След това натам — най-голямата ни черква е Свети Николай.

Вера: Тя си е селската черква.

Денка: Централната е. Точно над гората. Там е гробището. Това е Свети Николай — летния. След това слизаш нататък. Има едно място, дето събора се събира. Тая черквичка се казва Пресвета. На Петрови заговезни, когато се чества. Местността се казва: „На Кръста“. След това отдолу, като слезете, Свети Харалампи. След това от там надолу се слиза — Света Богородица — на Дъбо.

Станка: А защо се казва „На Дъбо“?

Денка: Ами дъб имаше и бряст.

Вера: Имаше един огромен дъб и параклисчето под него беше.

Денка: Пазили са ги. Много отдавна. От турско. Но изсъхнаха сега. След това към полето като слизаш, е Свети Георги. Там пък направиха миналата, не по-миналата година и осветиха една много хубава черквичка. Сега, преди да се смени властта.

Гергина: Там на Свети Георги имаше два-три дъба. Изсекоа ли ги? Беше забранено — това треба да си седи, да си седи, докато си изгние, да си падне, не некой да го сече. Там дето е сега Свети Харалампи, пак имаше дъбове. Какво ги правиа, не знам. Сега ги нема. Изсъхнали ли са, не знам. И на Свети Георги имаше дъбове. Един ли беше, два ли. И там — оброчище. Един камик има и на камика палят свещи. И си наслагаме лебовете. Ягнища се носеа, цедилки със сирене, овчарите доят. Овчарски празник. После направиа едно колко печката така, иконостас сложна да си запалят свещи. Сега направихме черквичка, селото я направи. Може да има пет години. Но Свети Харалампи е тук от две-три години. Събираа пари. Направиа параклис. Събираа кой колко обича.

Радко: В Левак е манастирчето. Тук в Горни Лозен, към Буките. Тука имаше буки.

Мариана: Гора ли е било?

Радко: Буки, буки беа. Около 10–12 буки. От вековни дървета. Още там има. Това е у поземленио фонд. Не е у горскио и там са оставени.

Веска: Имало ли е места, в които никой не смее да сече дърва? Или нещо друго?

Радко: Нямаш право манастирско да сечеш.

Веска: А ако сечели, какво ще стане?

Радко: Като те хванат, ще те глобят.

Веска: А ако не те хванат?

Радко: Ще караш дървата горе и край — нема нищо.

Станка: На някой нещо да му се е случило?

Радко: Да умреш? От дърва ли? Не, нема такова нещо.

Галя: Защото нали казват, че това е грях?

Радко: Абе, кой ти признава грех сега! Къде има Господ при тия айдуци сега?

Веска: А едно време да са вярвали?

Радко: Кой верва — верва. Кой не верва — не верва.

Веска: Да са се платели, че ще им се случи нещо и затова да не крадат?

Радко: Не. Кой си иска… Имаше тук един Кънъо.

Жена му Елена: Може ли да се разбере от селото кой верва и кой не верва.

Радко: Кой верва — не иде да сече. Кой не верва — иде.

Гергина: За дървета не знам. Но съм чула за манастиро. Дедото одил ратай на Германскио манастир. Там пасал овцето. Плащали са му, колкото е. Управителят и той беше от нашето село. И така се случи, че и на управитело що беше, сина му почина и му се разтири къщата, и на тоа, овчаро, едно по друго две деца му умреа. Две момчета. Защото са продавали овце. Църковно нещо да се продаде, е грях. Това съм го чула от старите, че рано или късно, че се случи нещо. И управителят е бил от селото. Беа и комшии даже. Може и грех да берем, чула съм това. Така се говори, че са продали овце, една ли две ли и си разделили парите. Но не прогресираа и двамата. Дедо Кочо и дедо Мито Козарски.

Цветко: Едно време са се пазили манастирските имоти. И гората, манастирската — не се бере. И сега тия големи дървета са от манастирските имоти, от манастирските места. И сега не се бере. Сега може да се бере никъде, ама много рядко. Тука един горски бра. Не минаа 10–15 годин и къщата му изгоре. Затова се казва манастирска гора, защо не се е брала.

Гергина: Църковно никога нема да откъснем. То се пазеше от такива работи. Идеме у манастиро, там у Германскио, да работим и речат жените: „айде да си земеме ябълки!“ Я да апнем една ябълка, ама дома да си занесем украденото на детето ми — страх ме е.

 

АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК 1
Интервю за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор: Цветко Младенов Козарски, с. Горни Лозен, Софийско, януари, 1994 г.

I. Запознаване, представяне, възраст, семейно положение, образование, професия. В това село ли е роден? Променял ли е местожителството си — изселване, преселване, работа или учение другаде? Роднини в селото.

Домакинството на лицето около 1939 г., големина, състав, начин на живот и пр.

Казвам се Цвятко Младенов Козарски, на 77 години съм, тука съм роден, тука съм чуван(1), тука съм живял, тука че(2) се мре. Женил съм се 1936 г., две деца имам, внуци 4–5, тука живеят, тука са сите(3).

Всички в една къща ли живеете?

Не, не в една къща, те са си отделени. Ние с бабата живеем двамата, да им. не пречим. Имат си сите къщи.

Служителка от читалището: Сино му е прочут, има си магазин в София, има магазини навсекъде, тука ръчен хлеб вади.

Земледелие съм работил, частно. Държавно не съм работил и в кооперацията (има предвид ТКЗС) не съм работил. Гледах добитък, с добитък се разправях.

Какво беше Вашето домакинство преди войната, преди 9-ти септември? Колко души? Какво работехте? Как разпределяхте работата помежду си…

Домакинството ни беше голямо — 15–16 души. Четири семейства — баща ми и майка ми и ние тримата братя със жените и децата си. Най-големия от нас — Стойо да беше тогава 30 г. имаше три деца, средния — Борис — 27 г. — имаше само едно дете, аз съм най-малкия имам две момчета. Старите беха неграмотни, ние бехме учили по две-три години, само Борис учи в прогимназията. По-късно се разделихме. Когато стана ТКЗС-то вече бях отделно от баща си.

В домакинството на баща ми работехме общо, бяхме и овчари, и земледелие имахме. Некъде към 80 дка имот имахме, всичко садиме и жито, и картофи, и овес, и ечемик, и фасул. И за добитъка. Зеленчуци също садиме на нивата. Пари в къщи изкарвахме от млекото продавахме го. Имате си търговци, правеха сирена тука — не бяха от село хората, тези, които държаха мандрата, от София ли, откъде ли, все повече беха евреи, те беха търговци.

Не сме вземали под аренда, под наем, ни на изполица, ни сме давали. То що сме имали, да можем да се препитаваме. Селскостопански инвентар? Плуг, рало, грапа имахме, всичко каквото трябва, и каруца.

В двора имахме кошара за добитъка — за едрия, кравите и воловете на едно място, и за овцете — сушина, сая му казваме, не могат така на снего да стоят. Магарето — навън, зиме, лете, все навън.

В двора имахме и амбар (6) — за житото, изплетено от вършина(7), покрито. Плевня нямахме.

Добитък сме имали различно според годините — някога 50–60 овце, някога 30. Едрият добитък — за работа — един чифт волове, 1–2 крави, теленце. Магаре си имахме — да носи млекото. Кои — не. И кози не сме имали. От 20 до 40 кокошки, според годината.

Като изкараме лятно време овцете горе, колиба правехме. Колибата на едно място стои. Догодина пак на нея стоим. Есен като прекърши се, като заесени, изкарваме добитъка — овцете. Дето имаме ливади, закарваме там бачия — малка дървена колибка на колелца. Дето има ливади, там стоим с овцете, да торим ливадите. Всеки на неговата си ливада, кой има овце — да си тори ливадите, кой има — има, а кой нема — нема.

Никой от нас не е работил извън селското стопанство, всичките сме работили, ама има ред, нали мънинки деца има — некоя остане дома да гледа децата, требва да се опере, сака(4) да се сготви, сака едно друго. Снахите помежду си решаваха коя какво ще прави, слушаха и майката, бабата. Малките помагат, ако могат, ами на училище ходят, учат едно друго. Оно(5) малко, слабо, не можеш да го задължиш — на тая жега къде да го гониш, да го трепеш. Работиме ние старите. Никой от нас не е работил на страни, никой не е ходил по гурбет. Не сме членували в кооперации — никъде, ни в потребителна, ни всестранна, ни в селкооп.

Тате, командиро, определяше кой къде ще работи утре. Ако не ми се ще ли? А, не ще ти се, ама не може, довечера сакаш (искаш)да седнеш на паралията (17). Не може да не идеш, заминаваш (отиваш) и това ти е. Като трябваше да се ходи в гората да се правят пътища общо ходехме, кой е свободен, нема разлика. Мъже, жени, зависи, човек да има там, да отбие номеро, бройка да има. Та жената не работи ли? И тя работи, даже те по не дяволуват от мъжете (смее се). А в къщи дядото може и да побийва децата, щом не слушат.

Питаш кой държеше парите, кой се разпореждаше с тях? — Никой! То нямаше пари. Като продадеме, идват данъците… Баща ми като се помина, не можем да му платим данъците, нарядите… Преди 9-ти ни ядосваа много. Отка додоа немците ни натуреа наряди, едно друго. Ти крава да ти дава яйца чула ли си? И житото, и яйцето — се на декар.

Каква Ви беше къщата? Какво имаше в нея? Как живеехте?

Къщата беше две стаи, одая викахме на стаята и едно антре, укъщи му викахме. Така беше кога живеехме при баща ми. Слушай що ти казвам. Рогозата(7) — и от тая стена — до тая стена. Наредиме се. Сичко наред (има предвид стари, млади, деца). Къде стаи като сега. Баща ми беше собственикът. Като се отделихме направихме малка колиба и това е. После правихме, разтуряхме, едно друго, четири къщи съм направил и две съм разтурил. Най-големия брат първи се отдели — в кошарата. После сам си прави къщата, ние сме му помагали с труд.

Топлехме се с дърва, няма печка — с кофторе(8)! Огнище имахме укъщи. С камина там дето е огнището. Лятно време готвехме на огнището, зимно време на кофтора. Тенджерата си ври, мачката (9) си бърбори под печката… Няма такива работи — електрически котлон или котлон с дървени въглища, само дърва, ние с дърва, пък мое (може) други да са имали — старобитно бе.

Всички въпроси, за бита се посрещат със смях. Някои въпроси изглеждат нелепи при спомена за реалното състояние на нещата.

Електричество? Няма! Лампата(10), виделето(11). Като идем на седянка, угасиме лампата и фатиме (хващаме) момите, додето запалят лампата, ние…(смее се).

Тоалетна? — По градините. Баня? — Не.

Къде чешма в двора, къде кладенец, бе? Нищо нямахме, нищо. Вода наливахме от кладенчета — от изворчета. Кладенче е дето само си извира, изкопаемо по-голяма дупка и оттам вземаме вода. Бе тогава селото беше малко.

II. Информираност на интервюирания относно изследвания обект.

II.1. Информираност за наличието на общинските земи и техния вид.

II.1.1. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?

По-рано имаше общински земи. После като стана ТКЗС-то нема. Всичко преораха, всичко засадиха. Като стана стопанството, де. Тогава немаше земя общинска както по-рано имахме. По-рано имахме общинска мера. Общинската земя — общинска мера се казва. Общински имоти, общинска мера. Общинските имоти кои са на общината. Общинската мера не е частно.

II.1.2. Какви видове беше общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?

Общинска земя има пасища, има раздадена на хората за градини, там дето е под вода (там, където е близко до вода и се напоява). Гората си е държавна, е, мера си е, па общинско. Гората си е общинска, на селото е, общинско се казва на селото, общо, общинско, затова се казва общинско. Целата гора е общинска, частна гора немаше. Гората е тука едно към 12–13 хиляди дка. И горе през Искъро имаме, тя е била 18 хиляди дка па (пак) лозенска мера, между Плана, Окол, Железница, Лозенската планина. Тя не е барана.

На полето си имаше определено место кое е общинско — пасище, друго кое е за работа, за имотите.

II.1.3. Какви бяха местните думи за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха тези земи по вид и наименование?

Навсякъде има, и тука има, и тука има, и тука има. Нема що да го чертая, аз го не разбирам да го чертая. Пиши Друмишов излак, общинска мера, към 3–400 дка е. То по-рано беше общинско — пасище, ама после влезна в Биологията (Земя дадена на институти на БАН), но преди 9-ти си беше общинско.

Пиши Често Растье, къде Герман, опира до гората горе, до Германскио манастир. Често растье е към хилядо дка, не е по-малко, пасище си е, общинска мера. После го даваха, едно друго отделиха, ама си е пак общинско.

Селище местност има, некога е имало там къщи — селище в балкана горе, към Пасарел. Има 3–4 км и по-малко от тук. И то е пасище. Към хиляда дка.

И други пасища има по краищата, ама малко. Тук 200 дка в балкана, там 100-ина дка. Тука в селото имаме долу към 20 дка общинска мера, около къщите, да си пасат стоката, около селото. Тука пак има землище — Къси дол се казва — 50–60 дка, за пасище край селото, тука зад селото, към Долни Лозен.

Тука сред селото му казваме Радилица — казваме му пасище, ама е сред селото Горни Лозен, 20–30–40 дка, не съм го мерил.

Велкова воденица и тя има около 200 дка, поменува се (казва се) така, имало е сигурно воденица, сега нема, и то е пасище.

Кални дол и то е пасище, общинска мера, аз ти казвам за общинските земи, не за частните, нали. Кълни дол е пак към 200 дка, горе-долу, на око го казвам, не съм мерджия(12), не ми е интерес да мериме.

Пешуница, Пешуница му казваме, ама Пешуница се раздаде, хората си взеа документи. Беа го раздали още преди 9-ти, раздадоха го на всеки по 1 дка, засадиха си бахчи(13) и кога стана стопанството си го декларираха и сега си го водят в декларациите. И щом има декларация нищо не може да се направи. Не са плащали нищо за него, сега му взимат от частния дка, който го има, със замена, Съвета де, Съвета го взима сега.

Църна маца, на магистралата долу, при мотела и тя беше общинска, беха ни дали там по половин дка за насажданъе, понеже беше под вода. И като стана стопанството, стопанството сложи ръка на всичко и понеже там са сите от Министерството заграбиа общинска мера и си я декларираа и куче влачи(14). Църна Маца има 7–800 дка.

II.1.4. Знаете ли чия собственост беше земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?

Без отговор.

II.1.5. Знаете ли дали в селото имаше други нечастни земи (освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.

Читалището нема земя.

Църквата има земя. Може да има към 60 дка. Преди 9-ти де!

Училището какво да ти кажа, училището нема земя.

Земя има манастирът — св. Рангел. Манастирът се поменува Горнолозенски манастир, ама е близо до Кокаляне, та го туриа (кръстиха, казват му) Кокалски манастир. В нашето землище е св. Рангел. Св. Рангел тая земя дето тука седиме (намираме се в читалището) имаше градина към 4 дка. А общо може да е имал къде стотина дка преди 9-ти. Това тука е манастирска земя, Съвета я взема, направи тук сградите — читалището, ресторанто, това е сичко (всичко) на манастиро. Даже аз знам кога го владеа (владееха), садеа (садеха) фасул. Общината нищо не е платила на манастира за тази земя, плати му с един подпис и айде (хайде).

А държавна земя имало ли е тук?

Това е държавна земя, където е общинска мера, това е държавна земя.

А царско място да сте викали на някоя местност?

На цару? Цару що си е вземал, он (той) си го е платил. Имало е такова место, на цару двореца (има се предвид дворецът „Враня“) дето е местото, ама всичкото си го е платил цару. Имаме и опитно поле, ама си го купиха царски хора от хората от селото и си имат документ. Не е купувано от общината, купиа го от частници. И си го платна и си имат документ, никой не може да ги засегне.

II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето.

II.2.1. Знаете ли как са били придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Как се е вземало решение за това?

Тая земя е открай време, нема турско, нема българско. Не е купувана общинската земя, тя е на селото.

II.2.2. Имате ли информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?

Общинска земя ни се купува, ни се продава.

II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време — дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как е заплащано, как са се ползвали парите?

Общината ни може да продаде, ни може да купи. Общинска мера не мое(може) да се купи. И сега общинска мера па не може да се купи. Частни мое да има, тоя продал, оня купил… Но общината не може!

Това е държавен имот, кой ще вземе парите?! Само тука дето направиха шашма — Църна Маца. Ама те са на Министерството, те си имат документ и всичко, никой не може да ги засегне. Сега само купиа общинска мера, доле Църна маца дека (където) е. Като стана ТКЗС-то го земаа (взеха) там, заграбиа (заграбиха) го, що го викат Министерството ли е, какво е. И какво е не знам, сега имото го земаа и що са правили със Съвета и Съвето не може да протестира, кмето, че излезне, айде, метла(15). (Вероятно това е общинска земя, взета от държавата след 9-ти септември за нуждите на биологическите институти към БАН).

Кой може да вземе парите, кой може общинска мера да купи или да продаде, или това-онова. Това е общинско.(Това е по повод взетата от манастира земя) Тури му калемо (16) и това ти е, манастирска е била навремето, сега нема манастирска. Кой може да взема такива пари, ти можеш ли да вземаш? И кой може да продаде, това е манастирско, това е държавно един вид.

Имало ли е случаи някой да си заграби, да си присвои общинска земя?

Не, такива случаи преди 9-ти не е имало. Всичко се знаеше — кое е селско, общинско, кое е частна нива и така се работеше. Е, може да прихванеш половин дка, ако си с края на селската земя, може да прихванеш половин дка — крадначина. Като стане смена на имота, селското се отстъпя. Тая земя си е селска и се знае до дека е. Само временно можеш да си откраднеш. Даже и пъдарете вардеа (пазеха), кой е изместил граница нещо, както и горе в гората, кой е прихванал селска земя, мера де. И го глобява, съставя му актове.

II.2.4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета или сте започнали сами да я обработвате?

Не! Ама никой не е купувал, как ще се купува общинска земя!

II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото.

II.3.1. В землището на селото имаше ли местности забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки? Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?

Сега всичко се бере наред. Едно време? — Едно време са се пазили манастирските имоти и гората манастирска не се бере. И сега тия големите дървета са от манастирските имоти, манастирски места. В оброчищата и манастирските места не се бере. И сега не се бере. Сега може да се бере некъде, ама много редко.

Я (аз) че(ще) ти кажем защо не се бере. Едип горски бра тука да кажем, не мина се 10–15 годин и къщата му изгоре.

Тип параклиси, дето са строени тука по вашето землище, на някакви специални места ли са строени? Кой ги е определил, кой ги е нарекъл, що там са сложени?

Е колко ти знаеш, толко и аз зная. Те са си оброчище(18). Стари оброчища, от ка (как) е създаден народо. От кого е създадено — никой не знае. На селска земя, на общинска мера са те. Няма оброчища на частна земя. Кой може да има оброчище? Никой не може да купи оброчище! Св. Митър може ли да купи някой, църквата св. Николай може ли да купи някой, св. Аралампи може ли да купи някой? Това е оброчище, от незнайно, от край век. И така, че никой не може да го купи.

Ти ходил ли се на Стефанов ден с кон на Кръстатия дъб? Защо се казва Кръстат дъб?

Защо, тоа (този) кръстат не се помни от кога е на Свети Рангел (името на манастира, където е Кръстатия дъб), затова е кръстат оти (защото) е на манастиро. На оброчните места курбани се колят. Съберат се, идат на манастира с конето. Съберат се на празнико, идат си на манастиро. Ей моят син 4–5 годин иде (отива) на манастиро. Сега идем (отиваме) на Германскио манастир, поне е по-близко, там е много далече. Ама и там си правят църква (т.е. църковна служба), сите църкви си правят.

II.3.2. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.

В частта от записа, който по някакви технически причини не е станал, Цвятко Козарски разказваше за някакви стари дъбове и брястове, които са били около някои от осемте, параклиса на селото. Тези големи дървета по всяка вероятност са изсъхнали — били са много стари.

Останал е следния текст, който е на служителка от читалището:

По пътя за манастиро, Германскийо, от тая страна, могила има една. Това се казва местността могилите. Има си черквичка, св. Георги. На св. Георги има брест. От моя баба съм чула, че там турците са криели жълтици. Дървото го помня.

II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и от другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?

В същата загубена част той разказваше, че тогава всички са пазели, чистотата на водата, всеки е знаел, че не бива да я замърсява. В съществуващата част обаче разказва за един случай, в който той сам участва и то като нарушител.

Ние ползвахме едно кладенче, дето водата си извира и мама ме прати да налея вода. Прати ме с два котела — единия бял (който не е слаган на огъня), другия черен (който поради това, че е слаган на огъня е изцапан със сажди — черни) на кобилицата(19). Каза ми да наливам с белия и да сипвам в черния. Като отидох на кладенчето там нямаше никой, я(аз) разгледах, разгледах — нема никой, та турнах и белия котел и черния, та водата хвана каймак от черния (замърсила се е от саждите). А па една бабичка ме гледала долу, па като свали кобилицата от рамото, та ме бие (смее се). Трябва да съм бил 7–8 години.

II.3.4. Залесяваха ли се по онова време долища, сипеи, други места? Имаше ли хора, които облагородяваха (присаждаха) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване? Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?

Без отговор.

II.3.5. Знаете ли как се осъществяваше контрол относно спазването на правилата и забраните?

Отговор се съдържа в отговора на II.3.3.

III. Ползване на общинските земи и имоти от домакинството

III.1. Ползване на общинските земги от домакинството на лицето

III.1.1. Ползване на пасищата

III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как? Сами ли пасяхте собствения, си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали, който ползвахте — говедар, овчар, козар…? Плащахте ли някакви такси за паша в общинските пасища? На кого я плащахте? Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?

Такси се плащаше на овца беше 20 стотинки ли, 50 стотинки ли пашалък(20) на овца, 5 лв. на едър добитък, на магаре, на кон, на крава, на таквия (такива). Таксата се казва беглик — и на овца и на друго, ние беглик му казваме, такса. Тогава един дка нива струваше 40000 лв.

III.1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)? Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?

В загубената част от записа ни разказа, че жената на единия му брат е беряла билки, диви плодове, че всички хора от селото и извън него са можели да си берат такива неща.

Жените ходеха, ама кои разбират. Нищо не плащат. Като си расте нещо по балканите кой го разбира бере го, кой го не разбира гази го. Така е било, така. Кой ке (ще) ти търси сметка за билки.

III.1.2. Ползване на общински ливади

III.1.2.1. Ползваше ли Вашето домакинство общинските ливади? Как? Как се предоставяха за ползване? Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?

За общински, ливади, не стана дума изобщо. За ливади се говореше само за частни имоти. Общински ливади в с. Горни Лозен е нямало.

III. 1.2.2. Имаше ли време през годината, когато общинските ливади бяха достъпни за всички? Кой определяше този срок? Вие как сте ги ползвали, когато бяха общодостъпни — за паша, билки, гъби и др.? Общински ливади в това село е нямало.

III.1.3. Ползване на обработваема общинска земя

III.1.3.1. Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това? При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условията?

Общинската земя не се обработва, ползва се само за паша. Общинската земя не се варди, не се оре, нищо. Общината нема право да дава общинска земя под наем, това е общинска земя, кой ще ти разреши да я дава под наем. Не може да се дава. Общината нема ниви, общината сме ние, общината си е сграда.

III.1.3.2. Как се ползваше цялата земя в землището на селото — частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото?

Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвахте ли земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на

„баберки“,бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?

Откога се прибере реколтата, всички могат да пасат добитъка. Пролетта се забранява откога излезе сезоно, през май, Гергьовден дойде ли, хората си знаят. Не се съобщава, хората си знаят. Като си сложат гюбели(21) вече се знае, хората вече знаят, че е твое, че е до тука и пазят, не трябва да минават. А есента, щом се окоси, той си прибира реколтата и го освобождава за пасище.

След като съм си прибрал реколтата, картофите като извадиш, освобождаваш местото, житото като ожънеш дигаш с конето и дойдат например граждани, пенсионери. И той изрови половин чувал картофи, рие земята, нали, заровено, невидено и нека си вади човека, нека го събере — една торбичка, една мрежа, нема нищо от това. Това така е било. Бабирук е думата — да събере каквото е останало.

III.1.4. Ползване на общинските гори

III.1.4.1. Вашето домакинство ползваше ли общинските гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой откъде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?

Гората ползвахме — тая година ще се даде участък тук, друга — там, плащахме си позволително.

Общината, Съвета разпределяше участъка. На маали (махали) — тая маала, тая маала… Кмето решаваше. Па какво ти се падне, чоп, чоп теглехме. Некой ритне го жребия (не му провърви, няма късмет), та без гора остане, само каменяци.

Пътищата до участъка правехме маалски(по махленски, по съседски) — сбира се маалата и прави пътя. От всяка къща по един. Ако се разберем може и пет дена да идем, требва да се свърши. Не може да не иде човек от къщата. Който не излази кмето го глобява, Съвета де. Че не се е издължил.

Плащаха ли си глобите?

Е къде ке идеш? Бирнико чека.

III.1.4.2. Знаете ли дали общинските гори се даваха, продаваха (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи?

Липсва запис.

III.1.4.3. Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?

Има загубена, част от записа.

Ние имахме бранище. Къде Пасарел. Имахме там ливада. Ливадата си е наша и имаме къде един дка бранище — гора около ливадата и кога дойде време да береме да кажеме, това си е в планината, вземаме позволително, плащаме си позволителното.

А земята, бранището ваше ли е?

Наше е, но нема начин, горскио си държи … може да си го краднал като те срещне и като немаш позволително, значи си го краднал. Требва разрешение.

III.1.4.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?

Отговор няма — липсва част от записа.

III.1.4.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?

Гората ползвахме само като си платим позволително. Бранищата, всеки си ползва неговото бранище, ама пак търси бележка от горскио.

III1.4.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?

Не, не сме ловджии. Ние си ловиме дома, ако ги чуваш (отглеждаш), ще си ловиш. А в селото имаше ловджии. Плащаха си ловното, имаше не може да не е имало. Зайци, некоя лисица можеш да утепеш.

III.1.5. Ползване на води и инертни материали

III.1.5.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец — къде, извор, друго какво? Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?

Немаше чешма. Вода за пиене вземахме от балкана. По-късно на една маала — една чешма имаше, идат хората, та си наливат… Тя е балканска вода, по-рано не се е плащала като сега, оти (защото) не е имало такова обзавеждане…

III.1.5.2. Ползваше ли Вашето домакинство вода за поливане? Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса за това?

Вие като сте имали градинки, с какво напоявахте?

Отгоре, от небето. Когато преди стопанството ни беше раздадена общинска мера по 500 метра на къща, на Църна маца, още по царско време, там напоявахме от Искъро. Царо беше провел водата до местото. За тая вода не е плащано нищо, поне (понеже) минаваше през царския дворец и Царо ползваше тая вода, част от нея за градините там, сетно не знам да е плащано. Народу поддържаше вадите, всеки сам. А главната вода от царовия канал той си я чистеше, поддържаше. А дека са наште градини — всеки сам. Не сме имали общоселски събирания за поддържане… Сите си оправят главната вода… Тая къща, оная кълца, за да почистят пролет, нали, дека (където) е натрупано, нали.

III.1.5.3. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси?

На кого (къде) се плащаха? Как се казваха тези такси?

Някой от селото плащал ли е за риболов?

Без отговор.

III.1.5.4. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.)от площите около реката? А от другаде — планината, кариери и др.?

Без отговор.

III.1.6. Ползване на общински имоти

III.1.6.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти — складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как по какъв начин? Опишете. При какви условия?

Към общинската земя нищо не е строено, не, никакви постройки не е имало.

III.1.7. Решения и контрол за ползване на общинските земи и имоти.

III.1.7.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?

В загубената част от записа може би имаше отговор на подобен въпрос.

III.1.7.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?

Земята се вардеше (пазеше) — полски пъдар имаше и горски пъдар имаше. Той си излазя да си варди гората. А онзи си пази полето. Некой овчар пуши, направи пакост, запише го, глобяват го, некой наруши гората открадне дърва нали. Той го запише, глобяват го, така беше.

Да го подкупят? — Това не е губено и няма да се загуби. Това все го е имало.

Сега още — и кметовете и они продадоха коджа(22) земя общинска. Сега повече, тогава немаше продажби. Сега влезе у кметството и вика: „Чакай да я продадем тая земя“. Оправи си положението, кара две — три годин, па излезе, дойде па друг. Тогава немаше общинска мера да се продава, а сега планират и айде. Така, ние сме свои — те тебе един дка, тебе един дка, щом си у Съвета има за тебе.

И кражби е имало, некой нощно време… Вражди, вражди не може да нема… 3а имоти се карат, то делата беха все за имоти, този краднал… Тогава делата бяха за имотите, а сега делата са за жените.

Пъдара като забере не кое говедо, загубено, кара го в селото, в капана… и си платиш глобата и го пуска. Ке намериш пари да си платиш глобата. Тия да кажеме, дето правеха пакост — да пасе на оня в ливадата, те са по-скъпи, поне (понеже) е умишлено. А това добиче, което се е откинало и изгубило — те са по-малко, ама дава пак. Пак ще глобят де, за да пази… и после като му плаща на говедаро, на пастиро, некой му удържи на говедаро, некой го махне, прости му, точно така.

III.1.7.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията?

Без отговор.

IV. Поддържане на общинските земи и имоти.

IV. 1.1. Вие, членовете на Вашето домакинство имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения, за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?

Ходили сме за направата на горските пътища. Не може да не идеш — ке (ще) бият. От всяка къща ще иде човек.

Кой ще бие? Другите ли селяни, кмета ли?

Кмето ке те бие, как може да не идеш, това е селско събрание. Как нема да иде, тоя като иде, той нема ли работа, а оня по-дявол… Нема такива работи. Имаше бой, де.

IV. 1.2. Вие, Вашето домакинство участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как ставаше това почистване? Кой участваше?

Никой не ги чисти пасищата, добитъка минава и са си чисти.

IV. 1.3. Вие, Вашето домакинство участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?

Не са се строили общински сгради в селото по онова време.

IV. 1.4. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи (Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо? Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?

Без отговор.

IV. 2. Решения и контрол за поддържане на общинските земи.

IV. 2.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи? Кмет, община (като институция), общоселско събрание?

Без отговор.

IV.2.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?

Без отговор.

IV.2.3. Кой разпореждаше как да се извършва работата по поддържането на общинските земи и имоти?

Без отговор.

IV.2.4. Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?

Без отговор.

IV.2.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?

Без отговор.

IV.2.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха? Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?

Вж. отговора на въпрос IV. 1.1.

IV.2.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?

Без отговор.

V. Селска взаимопомощ

V.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?

Без отговор.

V.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли никакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във вашето село? Селски кош? Селски хамбар? Друго?

Селски кош е имало през турско време. Е, глей сега. Турците кога са държали имото, са зимали третиня(23) — на третьо са вземали. Три снопи за турчина, един за селянина. Тогава е имало селски амбар, за селото някакво, ама аз съм чул, не съм го заварил. Некакво жито, са събирали турците и си помагат, кога некой си свърши неговото, кога няма. При българите не е имало.

Имаше общински бик. Общината си чуваше бик и си плащаше на бикар. Имаше си отделно бикарница, оставяше се от общинските ливади на селото, дека ги вардеа за биците, не ливади бе, места, селска мера, общински места. И бико е селски и събират. Завардят тия ливади и ги окосят — трудови, за да съберат за бика. Такса някаква не сме плащали, кой си отива на бика, си плаща. Там е определено за заплождане. Ние само говежди бик сме имали, биволски бик не сме, понеже нямаме вода.

Как смяташ, че ще се развият нещата по-нататък?

За мене се развиват, оти съм остарел вече, то мойто оттук нататък е крадначина — що може, за вашто не знам. Вие ще берете ядове, и по-рано ни лъжеха, ама сега още по-не вярвам. Тия земаа тая зима по 13–14 иляди пари. Па и четиринайсета заплата. За них е добре, ама вие, ако зимате тънки заплати, дупе да ви е яко.

Какво ще става със земята? Нищо. Не я дават куманистите. И тава е. Ората искат, ама не я дават.

Кооперация ще се прави, защо да се не прави. Ама я не съм у кооперацията. Сам с конете си я обработвам, 20 дка — 10 на сина и 10 на мен. Мога да я изора, едно време съм орал 60 дка земя. И тогава беше ръчно, а сега не е, само го ореш, а после комбайна прибира житото. Комбайна на стопанството. Зимат по 100 лв. на дка за жътвата.

V.5. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?

Без отговор.

 

АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК 1

Интервю за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор: Гергина Дойчинова Бешпарова, с. Горни Лозен, Софийско, януари, 1994 г.

I. Запознаване, представяне, възраст, семейно положение, образование, професия. В това село ли е роден? Променил ли е местожителството си — изселване, преселване, работа или учение другаде? Роднини в селото.

Домакинството на лицето около 1939 г., големина, състав, начин на живот и пр.

Казвам се Гергина Дойчинова Бешапарова. На 70 години съм, родена съм 1924 г., другиден имам юбилей. Тука съм живяла само, селото не съм напускала. Много мизерно съм живяла, от селото не съм излазила /1/. Жених се след 44 г. — 45 г., а 46 г. родих дъщеря ми, 49 г. — Иван, сина ми. Кой клас имам — четвърти тука, а две години — у Долни Лозен учихме, немахме тука училището. До четвърто отделение, тогава не ни търсеха. На 24 януари тате вика айде /2/ стига, нема учителка да те правим, значи, втори прогимназиален клас.

Работила съм селска работа, то колко години у стопанството работих. След това мъжа ми почина, и я /3/ почнах на гара Искър — чистачка. Изкарах 12 г., след това те (внуците) бяха у Долни Лозен, прибраха се тука и аз една година седях пак без работа — да ги гледам. Бяха едно — на училище, едно — на детска градина. После има работа у училището, тука до нас и ме попитаха, и аз питах снаха си, ако може да ида на работа. Вика — ако можеш да се оправиш и с децата, и с работата. И аз, тука, бараки има над училището, и аз почнах у бараките. Кога си дойдат по-рано, оставя ги, пък идем да си изчистим. Чистачка бях, чистачка си работих, и 6 години си работих след пенсионирането; 4 г. работих на гарата, после започнаах у училището, та 10 г. минаа.

Около 39 г. колко души бяхте в домакинството?

Еми събираха се 6–7 души — майка ми, баща ми и баба, деда /3/ ми, и ние тримата — две сестри и един брат, яз /4/ съм най-голямата. Аз бях храненица при стрина ми, тогава така го казваха, но живях, ама все си бях при нея. Име бехме 4 деца, едното на мама почина на 7 г., три останахме — две сестри и един брат. И у един двор сме, у две къщи, и аз при стрина ми бех, ама все си идех да играя там горе при сестра ми, зимно време, празници — все заедно посрещахме.

И дядо ми, и баба ми живееха при тате. Ние бехме отделно от стрина. Баща ми беше средният. Имам един чича още по-голем. Още е жив даже, най-малкият, да, той остана жив.

Чичо ти и стрина ти в едно домакинство ли бяха с баща ти и баба ти

Едно, пък след това се отделиха, що са бездетни, почнаха да ме подлъгват, затова там аз отидох. Но лошото стана накрая, защото не ми приписаха, не ме осиновиха. Като дойде 44-та (година) като вече стана преврато, гледаха да се запишат у стопанството, чичо се записа, голям комунист — мене нищо. Яз се ожених там, две деца създадох, да, ама така замина, и се разделихме с чичо ми, не се върнах при майка ми и баща ми, тука се заселих. Скарахме се с чичо ми, дето се записа в стопанството, немаше имот за нас, и това, що имаше моят мъж, той го записа на него, на стопанството. Я (аз) сега търсим имот, нема го никъде. Моят мъж записа колата и конете, той беше измъчен много, беше живял от 4-то отделение като бил ратай и като дойде у нас вече беше прикупена земя, малко си имахме, и така… Мъжът ми имаше 4–5 дка, нали там са много деца — 4 деца, 6 души.

Откъде се изкарваха пари, от какви дейности?

Изкарваше се пари като чувахме кокошки, и оно (5) всичко идеше на пазар, мляко, имахме кози най-напред, после крава, ама те даваха доста по-малко, що се издоеше, що се бие млеко, извара, маслото, всичко отиваше на София. Сега хората, които си имат повече имот, си беха по-заможни, но които беха по-бедни, така си бехме свикнали, че си ни весело пак беше.

А иначе не сте работили някъде на заплата? Не, не… имаше по досетина дена така имаше градинари от Северна България закупили тука земя, и толкова сме одили (6) далече, и толкова сме се мъчили… От Северна България таквиа дошли, чак под Враня, и пеш ще идеме и кат си дойдеме вечер и пак на оро (хоро) играеме.

Как работехте, колко души поддържаха стопанството?

Летно време всички в къщи, па зимно време тати идеше некъде Перловец — караха кюмур, там го казваха некъде, па къде се намираше това, не знам… Те там работеха, товареха, с каруцата докарваха, та да вземат пари… Мънинки бяхме, тогава най-малкото братле що ни почина, мама иде у градината — дърва пролет се свършило, па иде у един кютук, млати, насече трески, мама напълни кофторо (7).Сготви, стопли на детето вода, па го окъпе, после, айде, вика, идете да си играете. Ние идеме да си играеме, заслушам под прозореца — мама си пее… кво нещо е било, па си помним сега. Колко е било мизерия, но не се е предавала, какво сега — леле че умрем от глади, леле, така че стане, леле иначе че стане, не мога да знам, така си бехме свикнали.

Колко души от вашето домакинство ходехте по чуждите градини?

Я ходех, че нещо да можем да си купим, като най-голяма, после сестра ми. Сестра ми стана по-големка, 4-то отделение и я цаниа (взеха) у София, беше все слугиня. А я бех при стрина ми, па после се смея — Лила седе слугиня, а ти седе цял живот, 20 г. и нищо не взе.

Ние като бехме по-бедни, по-малко ни имото, и работехме изполица. Например некое момче, сираче, отишел да учи у София, нема кой да работи земята, той я дава изполица. Колко изкараме за нас жито, толкоз и за него.

А гурбетчии имало ли е?

Да, преди мене е имало, да работат месеци, година и да си дойдат с пари, е това се казва гурбетчия. От нас не е имало. От селото е имало, даже у Америка са ходили да работат.

Имало ли е членове от вашата къща да членуват в някаква кооперция?

Имаше. И тате беше, и старио, още преди Девети… Теглят пари, изплащат, не мога да ти кажа, това към кооперацията са, да, нещо такова беше.

В каква къща сте живели тогава, 39-та година? В собствена ли, колко голяма беше, колко стаи имаше?

Да, в собствена къща. Една стая и укъщито беше разделено на две — антре, там беше чичо ми. Там дето е огнището се казва укъщи. Ние си живеехме заедно, у старата къща. То беше една голема стая и пак укъщи. После чичо като се отдели я преградиха стаята, ма беше стая некога били големите Дриньови, богатите, та са ги викали големите Дриньови. Отгоре беше залепено пак с дъски, отдолу с дъски, имаше рафтове, едно го казваха като пейка — утура (8), помним един голем иконостас… Една стая беше, ама много голема, с кон да играеш, защо беше това, не знам, и укъщи. Па на дедо брат му, горе, ама нашта къща имаше мазе, а техната къща, на Дринъо беше без мазе.

А когато и чичо ти живееше там?

После преградиха стаята и остана част за чичо ми… Креватите — на земи, после се почнаа креватите, мойто детство на земи спехме. Баба само спеше на креват.

А младоженците?

Младоженците, като се ожени чичо, вече беше разделена стаята, и чичо си поживеа там, и си направи чичо къща. А я съм била малка, ама съм викала на майка ми — де че правите къща и за мене, я че живеем у тази къща. Но така се случи после. Я като се ожених, тогава разделената къщичка беше, и я невестувах (29) (бях невеста) там, а после брат ми като се ожени, къщата не беше разтурена, и те изведоа врата, пак укъщи они (те) невестуваха. Не беше хубаво, ама…

А кухничка нямаше ли, голяма стая?

То беше всичко една стая — там спат, там ядат, всичко.

Да ни кажеш сега какво имахте в къщата? Къде имахте чешма? А кладенец?

Бунар? — не. От чешма носехме водата, имаше горе, минаваше една река, от горе дворо минаваше и идехме, та перехме. Перехме гръстниците (9). Отоплявахме се с дърва, тогава немаше въглища, и с дърва, па като напече у къщи, като се задимеше, ама нали е топличко… Готвеше се на печка, кофтор (10) най-напред. Кофтор за огрев, па си готват. А като правехме баници, зелници за Бъдни вечер, си готвиме всичко у къщи на връшник (11) и подница (12). За Бъдни вечер колачетата (13), за Великден — кукулниците (14), всичко там. Дойдеше да идем на сватба — погачата също под връшник, тогава беше кофтор, ама немаше фурни.

Какво имахте в стопанството — земя добитък?

Имахме, сега научихме колко, тате сега има 9 дка, а при чичо ми къде — 19 дка. Той си прикупи, купва си имот и има повече. И нашият сега като е писано го измериа — 24 дка. Пуста юристката ме погледа, па вика, та ми дава бележка, да идем у архивата, у София. Я викам — ама толко малко имото, та не е за разкарвание, викам, она ме така гледа, па вика да не е писан въз некой. Я се толкоз не сещам, 30 години да седиш там и да не се сещаш кога кой го е писал. Знам, че имото е в стопанството, ама търсим си мойо мъж, а той чичо ми го писал…

Имахме крава, после коне — два коня, магаре немахме, овце — на крайо вече — 5–6 овце.

Инвентаро? А-а, сечива. Еми работа като имаше, стока, имаше си рало, всичко за обработване — рало, брана. Ако не сме имали ние, си взимахме от комшиите. Рало имахме, и плуг имахме, па друго, дъска една да се сади цвеклото, да се бразди, на дъската има шишове, дървени. Цвекло сеят много отдавна, цвекло, слънчоглед, всичко сме садили, царевица. През мое време започнаа да взимат оливиа. Кооперацията, на нея предавахме семето. Една година тате си го кара и взехме оттам две стаканчета оливиа. Кокошки имахме, до 10 кокошки най-много. Прасе сме си имали, даже една година-две се опрасиа свинки. Без свиня не сме били. Бехме бедни, но без свиня не сме оставали. В двора имате кошара — за крава, за коне.

Как си разпределяхте работата в къщи?

Еми, те си вечер наговаряха, още утре сутринта кой къде че иде и кой що че работи. Така се разпределяше работата. Баба остане с нас, защото бехме още малки, а жените отиват да копат, най-напред че садат ли; тате че иде на едно место да оре, чичо, па че иде на друго место и така си разпределяхме работата…

Как смятате, какви бяхте — богати, средни, бедни?

Ние си бехме бедни, защото имахме малко имот, а па богатите имаха повече имот от нас. Имаше и богати… те па наряди, какво са давали, незнам, трепеа се повече от работа, но къщата им така беше по-направена. През моето детство знам там, у Дриньови — баба Чева, една стая и укъщи. Какъв наряд ли — на тоя имот се дава вълна, сирене, млеко, зайре, ечемик. Зайре (13) се казва житото. По старо време зайре — така съм чувала. Чересте (14) какво е — дървен материал, сурия (15)-шише, ония години нямаше и шише… Дядовите са били богати и са ги викали големите Дриньови.

Какво е станало, че са станали бедни?

Станали бедни… защо е имало некъде воденица, сега къде е текла вода, и днеска местността се казва Горелата воденица. Тя е къде е италианскио (мотел), тука под шосето, под Цариградското, е, таме, свинарник имаше, и там е. Сега се казва Разливището, там тая местност и Горелата воденица. Старите си я казват Горелата воденица и там бил чичо ми. Моят деда, като да ръководи — какво е станало, воденицата се запалила, изгорела и оттогай (оттогава) неговите братя, на деда ми брата си е взел повече имот, па на него заради воденицата, дето е изгоряла, му дават по-малко имот.

II. Информираност на интервюирания относно изследвания обект.

II.1. Информираност за наличието на общинските земи и техния вид.

II.1.1. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?

Имало е, църковна земя имаше, не знам колко, но хората речат — ей, тоя нема имот, но работи църковната земя, църковните ниви. И общинска може да е имало, но не съм толкова (осведомена), не знам.

II.1.2. Какви видове беше общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?

Мера, пасище (16) — то е едно и също. Всичко на Бърдото ни беше — ливадите, всекой си имаше. Църковна знам, че имаше, но общинска — не знам. Гората? Имаше си общинска гора. А там, покрай ливадите си имаше гора и това се казваше бранище (17) — Поповото бранище, Газибарино бранище. Бранище е гора — край ливадата. Оттам берат мертеци (18). Къстрат, къстрат дърветата и те си станат ей такива дебели, и като си заправи нещо собственикът — иде да си набере.

Добитъкът пасяхме на селска земя. Е, те тая ли е общинска, каква е била — не знам. Местност имаше тука — Шишиварско, имаше там на Сукарица, това беше все… Сега го раздадоха, ама тия що имат стока много протестираха, раздадоха на крайно нуждаещи се къде да си направят къща.

Мера — тая дума баба си я употребяваше, например така: „Да идеме на мерата“ — там под Цариградското шосе, там ни бяха градините, обработваема земя.

II.1.3. Какви бяха местните думи за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха тези земи — по вид и наименование?

Тука е Долни Лозен. Тука има едно место, дето правиме събор. Сега, това е пасище пак. Сукарица се намира тука. От Долни Лозен покрай селото и доле имахме едно место, Курия се казваше, и там е пасището… Тука между двете села, на Кръсто го викаме, има параклисче — Св. Богородица. Ние го казваме Пресвета. Тука си има отделно Долни Лозен, тука си има на Дъбо го викат — пак пасище, ливади, черквичка пак има — Св. Георги, а тука на Курия — Св. Харалампи. Ние си имаме 7 параклисчета. Сега на 10 февруари владиката ще освещава Св. Харалампи. Всички тези параклиси се намират в селска земя. Селска земя има пак там на Дринове, Топилата го казват. Често расте си беше частни ниви. Най-напред стопанството там образуваа. Не е било общинско. Все си е било частни ниви, не е било пасища. Има и манастирски ниви, ама я не ги знам.

Дурмишов излак къде е? Сега може да е раздадено, преди там имахме нива. Мойта стрина там си беше взела един дка зестра от братята си. Е па собствено, да. Там доле беше опитното поле, на Дурмишов излак. Опитното поле беше държавно. Дурмишов излак е в полето, надолу, къде Цариградското шосе. През него имаше път, пресичахме по него шосето, под шосето ни беа градините. И тоя път се казваше Манастирски път, значи манастирски ниви е имало, та така се казваше.

Какво значи Дурмишов излак?

Излак (19) какво значи? Бунар, къде е изкопано на дълбоко.

А Пешуница?

Пешуница е натам като тръгнеш за Св. Митър, поело е Пешуница. А Левак е по-нагоре, в гората е манастирчето, над кариерата. Левак не е към магистралата, на обратната страна.

С други кои села граничите?

Герман, Долни Лозен, Казичене. Пасарел е над планината, с ливади, гори граничим с Пасарел. А Казичене е отвъд магистралата, Казиченско и Лозенско си граничат. Равно поле и Нови хан оне са с Долни Лозен. А, Кокаляне си е нагоре, немаме нищо общо.

А защо тогава на вашия манастир му викат Кокалски?

Не, това не е наш манастир, тоа си е Кокалски манастир. Ние там у планината имаме местност.Имаме гора там, сеехме гръстници (9), идеа береа лешници, береа шипки…, яз съм ходила там, през Искъро от другата страна. А тая земя общинска ли е била, държавна ли — не мога да кажа. Да, тази, през Искъро минавахме. На планината му викаме. И Св. Рангел е там. Минаваме покрай него. Може да сме граница с него. Кокалски е. То па с Плана там… Там сме садили… Нали кога стана стопанството там… Те ходеа много, сега на Стефанов ден ходеа… Те си идат преднио ден, с конье. С години, с години си ходеа, мъже, жени, млади, стари… Кръстатия дъб не знам, я знам, че съм ишла (ходила) там на манастиро, садехме картофи кога беше стопанството… И Плана, и Железница и… ,манастира Кокалски е… Велковата воденица, къде беше Велковата воденица тука нагоре, я не мога да се сетя… Гората си е така именовано, общо си е, селско место.

II.1.4. Знаете ли чия собственост беше земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?

Ние това си го знаехме, държавно ли е, селско ли е, какво е, не мога да ти кажа. Не е на отделни хора, не е. Селският площад, селските пътища — всичко си е селско, селска земя. Тука си има една площадка дето се казва Джамията, било е некога през турско време джамия и така си е останало. Е, имало е некога джамия, то си е било през турско.

II.1.5. Знаете ли дали в селото имаше други нечастни земи (освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.

Да, църковна, манастирска… Църковната е пръсната, кой какво е подарявал на черквата. Църковната земя е подарявана. Например, има болен, обещава ке подари земя на черквата, ако болния оздравее, случвало се е оздравява и той, това що е обещал трябва да го изпълни… Църковните земи така ги работеа на изполица. Що изкарат половината на черквата, половината на тех си.

II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето

II.2.1. Знаете ли как са били придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Как се е вземало решение за това?

Е, па не знам. Това, първите заселници, те знаят. От Червен брег, откъде са дошли първите заселници — не съм чувала. Първите най-напред са се заселили към Долни Лозен, така един долнолозенец казва. Двама братя имали свиня. Свинята се опрасила, ама се скрила и те я тръсили, тръсили и не могли да я намерят и тука некъде къде Кория ли я намерили, не знам, и тогава единио брат казал: „Свинята ни показа и ние требва да се разделиме“. Тогава братята се разделили един към Горни, един към Долни Лозен. Много отдавнашно е селото.

Да си чувала да са купували такава общинска, селска земя от някого, от турците да е купувана земя?

Аз знам, дедо Велко и дедо поп Къшо са купили земя за три кесии жълтици. Когато турците са си тръгвали и искали да продадат земята, селото е било по-бедно и хората не са имали пари. Тия къде са били по-богати за три кесии жълтици са купили земята. Тая земя е била за тия къде са си я купили. И после са си продавале от нея, за пари. Не е останала за селска земя.

II.2.2. Имате ли информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомните ли си нещо за това?

Без отговор.

II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по оновавреме — дали е продавана или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как е заплащано, как са се ползвали парите?

Общинска земя е давана, та са я работили. Сегурно са си земали като изполица, като нещо…

II.2.4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета или сте започнали сами да я обработвате?

Без отговор.

II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната практика на селото.

II.3.1. В землището на селото имаше ли местности, забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки?

Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?

Без отговор.

II.3.2. Знаете ли някакви стари дървета, или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.

Да-а, там на св. Георги имаше два-три дъба. Какво беше, изсекоа ли ги, беше забранено това. Това си седи, да си седи, докато си изгние, да си падне, но не некой да го сече. Там дето сега е Св. Харалампи пак имаше некога дъбове, какво ги правия, не знам. Сега ги нема, изсъхнали ли са, не знам. А на Св. Георги имаше дъбове, един ли беше, два ли и там си има оброчище, един камик има, и на камико палят свещи и си наслагваме лебовете (хляба) и ягнища (агнето,) и цедилки със сирене — пресно, овчарите доят, овчарски празник почти… Гергьовден. Да, и така, после направия, иконостас сложил, да се запалват свещи. Сега направииме черквичка, селото си я направи. Може да има пет години… На Св. Харалампи е, тук от две-три години, събира-а пари, направиа параклис, събира-а кой колко обича…

Да сте чували някой да е сякъл дървета от такова забранено място и нещо да му се е случило?

За дървета не знам, но съм чула например тука в манастиро, дедото одил като ратай на Германския манастир, там пасал овцете. Плащали са му, колкото е. Управителят и той беше от нашето село и така се случи, че и на управитело, що беше, сина му почина и му се разтуре дома, също и на тоя овчаро, кара, кара до некъде и после едно по друго, две деца, момчета им умреа. Защото са ползвали, продавали овца. Църковно нещо да се продаде, това съм го чувала от старите, не бива, рано или късно, че се случи нещо… И управитела е бил оттам, от селото, беа и комшии даже. Не съм видела, може и грех да берем, чула съм това, така се говори, че са продали една, две ли овце, и си разделиа парите, но не прогресираа и двамата. Дедо Кочо и дедо Мито Козарски.

II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опази чистотата на водата за пиене и от другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?

На много места са ползвали вода от кладенчета, открити такива кладенчета, от реката и от другите места, как са ги пазели хората, как са ги задължавали да пазят чиста водата?

Е па тогава си чисто беше, бе, изкарват си нагоре овците, говедата, може да премине през вадичката, да се измърси водата, но после си оттече и водата си е чиста. Боклуци не се хвърляше. Тогава се не хвърляше, тогаз си имахме бунището — всичко на бунището, изкара се това нещо — гюбрето по нивите… Тогава ако се замърси водата викат у Съвето, у общината. Как може, ние там переме. Ако знаеме, че куче умрело е хвърлено там, ке разучиме чие е, ке идат да кажат у Съвето и ке ги глобат, да идат да си го извадят, да си го погрибат. Така беше, па ние там си перехме, платно белехме, рекичка по малко тече, градините вадехме (поливахме), топехме си гръстниците, топила (20).

Ако някой замърсява изворче за пиене, нещо да му се е случило? Не знам, ама не е хубаво.

II.3.4. Залесяваха ли се по онова време долища, сипеи, други места? Имаше ли хора, които облагородяваха (присаждаха) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване? Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?

Без отговор.

II.3.5. Знаете ли как се осъществяваше контрол относно спазването на правилата и забраните?

Без отговор.

III. Ползване на общинските земи и имоти от домакинството

III.1. Ползване на общинските земи от домакинството на лицето

III.1.1. Ползване на пасищата

III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как? Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали, когато ползвахте — говедар, овчар, козар…? Плащахте ли някакви такси за паша в общинските пасища? На кого я плащахте? Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?

Кой пасеше овцете едно време във вашата къща?

Тате. Те се събираха пет-шест души и на ред, на егрек (21) ходат, на нашата си земя… Нагюбрат (22) тази нива, поместат на другио на нивата и така… А през лятото, когато реколтата още не е прибрана, пак у наште земи, ние си имахме тогава ниви, които се остават и се казват угар и тая земя се угари, оре се два, три пъти през летото, овците лежат, нагюбрат я… Пасат ги по тия селските пасища. Такси не се е плащало, не, аз не знам да е плащано.

А за едрия добитък имаше си говедар, коняр. Те си цанат един частник, събират си и му плащат. То си имаше определено. Селото си се събират, определяват и когато конете са свободни днеска, немат работа, ке ги изкарат у коняро, кога имат работа, си ги остават да си работат. Също кравите… Не мога да се сетим плащало ли се е на общината такса за пасенето на общинските земи.

Всичките могат да пасат на селските пасища, ама не беха свободни хората (имали са си друга работа), всеки е свободен да си пасе. И ние сме пасли там.

III.1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)? Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?

Билки сме брали, сено, на полянки в гората, така. Береме билки, косат сеното… Бореха билки, носеха, та продаваа — иглика, мащерка, береа шипки, береа равнец, бял равнец, продаваа… Мойта баба все това работеше (продаваше в София). Лешници, шипки, круше… Диви круше, ние си ги ядехме така, с хлеб си седнем… Какво сме ние живели, па сега какво живеем и все немало.

И всеки може колкото иска да си набере, даже и полянките, който коси, нищо не се плаща за това?

Не, не. Имаше си трудолюбив народ дето, бедните като нас, идат косят си полянките, сбере си сеното и си го докара. И най-хубаво беше сеното там. Най имаше билки у него, мирише на хубаво… И киселец, и лапад. На Гергьовден все треба да идеме, за Гергьовден зелника треба да е със зелено. Това е, друго не сме брали.

III.1.2. Ползване на общински ливади

III.1.2.1. Ползваше ли Вашето домакинство общинските ливади? Как? Как се предоставяха за ползване? Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?

В селото няма общински ливади.

III.1.2.2. Имаше ли време през годината, когато общинските ливади бяха достъпни за всички? Кой определяше този срок? Вие как сте ги ползвали, когато бяха общодостъпни — за паша, билки, гъби и др.?

В селото няма общински ливади.

III.1.3. Ползване на обработваема общинска земя.

III.1.3.1. Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това? При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условията?

Ако има в общинската земя някакво плодно дърво, кой бере плода?

Ами кой мине, не знам, но мислим, че ако е общинско, ако е селско… Църковно никога нема да откъснем, то се пазеше от такива работи. Идехме у манастиро, там у Германскио да работиме и речат жените: „Айде да си земеме ябълки“, па мен…, я да апнем там една ябълка, ама дома да си занесем, украднато да дадем на детето ми, страх ме е.

А да знаеш колко са били големи глобите за нарушения, за откраднато, за тип дето са хвърляли кучета или замърсявали водата?

Големи глоби слага-а. Знам, че един беше краднал царевици, дете бех и беа го натоварили, навързали с царевици, накичили и го карат посред селото. Я така си мислим, оти сега така не започнат да прават. А тогава всеки го замеря, всеки плюва връз него… и тоя човек вече нема да повтори никога. Даже и болест ке го хване, ако има чувство у главата.

III.1.3.2. Как се ползваше цялата земя в землището на селото — частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по този начин? А Вие ползвахте ли земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на „баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?

От коя дата, от кой период се забраняваше на добитъка да влиза в нивите, откога започваха да се пазят?

От Гергьовден. До Гергьовден можеше всеки да си изкарва стоката кой как може. На Гергьовден се събира групата, двама — трима до пет души петорка се събират и на Гергьовден вече първото млеко се сири и се носи там къде се празнува. Почват да се пазят имотите, даже и пред Гергьовден малко, зависи каква е пролетта. Ако е по-ранна пролетта, по-рано почват да пазат ливадите, пасат само на свободните, селските места. Иначе по нашите ниви, по нашите ливади си покара трева, киселец, зеле, лапад, щафинюк(23).

А кой пази имотите, всеки сам ли?

Поляк имаше, поляк. Съвето го наемаше. Там вече поляко като посочи кой е нарушителят, кой е хванат у нивата, или у ливадата. Съвето, общината му плащаше. И там се плащаха глобите. Ние не плащахме. За гората имаше си горски.

III.1.4. Ползване на общинските гори

III.1.4.1. Вашето домакинство ползваше ли общинските гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой откъде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?

Ние немахме гора. Е, дървата си берехме от общински гори, пак си се събираа и горскио пускаше там на цело село.

Как ставаше това?

Имаше си, както ги казваха едни десетари. Със тия десетари горскио отиде и дели. Горе (е гората) делат, просичат си пътища. Пътищата си те тия десетарите просичат. Немаше плащание. Десетара после си събира квартала, маалата и си отиват тука, хвърлят си жребий кой къде се е паднало, те си знаеа гората. Най-напред десетарите си вземат своите места, а после те ги делят в махлата. Те си ги делат общо десетарите. Па кой къде ще се падне. И десетара си зима(взима) маалата и си отиват, берат си дърва, берат си, грабат си листници и рукли (24), там едното от дъбовите с шумата ги гребеа на листници. После пак жребий, на кой къде се е паднало. Всеки си слага белег на листнико, на руклата и си отиват и си докарват. От край до край се семе, до гола сеч. На другата година си подкарват филизи и пак си става гора. На другата година ходят на друго място. Голосек(25) се казва това място дето е отсечено.

Кой го пази после това място да не влиза добитък?

Горскио го пази. Това си е работа на горскио. Той да отпуска дървата, той да пази гората. От нашата къща е немало десетари, не знам. Маалата си се събират, казват, че ти да си десетар — некой по-отговорен, по-стабилен, по-здрав — той си запомни местността там, къде му се падне.

А за строеж откъде вземахте дървета?

Пак от гората. Да, имаше си дърва държавна, пак горския си командваше, къде има хубави дърва да си отсечат хубави мертеци (26) или греди. Кой нема, пък там си се заплащаше. За дървата такса си се плащаше. Не мога да ти кажа колко, ама плащахме. Такса се плащате, дори и сега като берат, пак се плаща.

Всеки човек имаше право да получи участък.

А ако някой от друго село дошъл?

Ами нема да го оставят без дърва и него. Ще му дадат и дърва, и шума, той си има право да си бере шумата. Ние, ако немаше овци, тая шума я ядеа зимно време овцете, брастуват (30).

На някого да е давана безплатно шума, да си чувала? На някои много бедни?

Се си плащаа.

III.1.4.2. Знаете ли дали общинските гори се даваха, продаваха (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи?

От общинската, от селската земя да е давано, да е продавано за гола сеч?

Не, ние например сме си обрали дървата. Участъка сме си докарале. Ако сме си имали повече дърва, може да насече тате, да насекат, да натоварят у колата и да карат да продадат, но общо да идат да сберат — не. Не съм чувала общината да е продавала на други хора, па дали е продавала, или не… Тате не е продавал, но отка се ожених продава мъжа ми, еднъж-два пъти кара.

III.1.4.3. Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?

В това село думата бранище се употребява за участък частна гора.

III.1.4.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала, дървесна, маса, плодове билки, гъби? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?

Ако има паднали съчки, плаща ли се?

Позволение, че питаме горскио и ще идеме да събираме, но сурово да не сечеме, само сухо. Да, колко сме влачили и на рамо. Там и тука съм близо до гората… нали и фурнята се гореше да си печем хлебо.

III.1.4.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?

III.1.4.6. Ползвалили сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?

Те, чича ми, беше ловджия. Той се ожени и се отдели, отиде у Долни Лозен там зет. Па сигурно плащат, те не може да не плащат данък. Билет, ма. Плащат.

III.1.5. Ползване на води и инертни материали

III.1.5.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец — къде, извор, друго какво? Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?

Чешма на улицата, на селото.

III.1.5.2. Ползваше ли Вашето домакинство вода за поливане? Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса за това?

III.1.5.3. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси?

На кого (къде) се плащаха? Как се казваха тези такси?

Някой от селото плащал ли е за риболов?

Тук някъде риба да е ловено? Не.

III.1.5.4. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? А от другаде — планината, кариери и др.?

Покрай реката да са вадени плочи за къщите?

Немаме ние покрити къщи с плочи. А камъни за строеж на къщи зимахме из край реката. Не, не сме плащали, тука си имаше кариера. Тука покрай Левак, тука има една река и те у тая река се събират камъни.

А пясък покрай реката вадеха ли?

Ние тогава правеа къщите с кал. Земя разтопат. Не се плащаше, така, отзад на замазание взимаа. Иначе тук горе на Ридо имаше, копа-а си земя, те тука при пасарелците. Тухли почне започнахме да правиме след девети. А преди правеа къщите с чакма (27) — греди натуряме и между гредите пръчки от лещак и се изплитат и се маже с кал. Кал и слама. Мешат, мажат. На земята — па кал. Замаже от лайна от говедата и размиеш и замажеш, че да е чисто и да не се пука.

Ако някой от селото извади камъни или пясък и отиде да го занесе в града да го продава в София, трябваше ли да се плаща?

Това не са продавале, не е имало такива случаи.

Вие специално не сте вземали пясък, чакъл, такива работи не сте вадили?

Нe.

А това дето казваш, че кал сте вадили за къщата, за да се прави, пак от селска земя ли?

Земя да. От селска земя, копат, докарват, натопиме я с вода и се разкисне, сутринта я газат, бият с мотиките, избъркат, за да стане за мазание. И ние така сме правиле. По-червена земя намериме некъде. По-червена земя и да се измаже, даже и стените така до некъде. Бяла вар, с вар белосвахме. Бяла земя не сме имали. Имахме некъде копахме ума (хума) да си миеме косите, у Тошков дол, го казвахме, на Бърдо, и копаехме ума. Земята беше там у балкано, беше у ливадите. Селска земя, да, свлечено беше местото. Свлечено местото и се откри така бела земя и ние си копахме оттам и си… убаво изсъхне и зимно време се изпече и като сипеш… Може и да са продавали некои в София, ама не знам. Баба ми не е, не го е правила.

Кой определяше какво как да се контролира, кога да се пазят реката, водата?

Е, от Съвето си е това, от Общината. Селото само не може да командва. Тогава си командваше общината. Те си се събираха Съвето и си нареждаа.

III.1.6. Ползване на общински имоти.

III.1.6.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти — складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как по какъв начин? Опишете. При какви условия?

Не е имало такива общински имоти. Една воденица е имало, въобще не я помним. Молеха житото у Герман, имаше една воденица най-напред на вода, с трици, черно брашното, черно, после излезна една — казват я Огняна воденица, на ток вече и почнаа там да мелят.

III.1.7. Решения и контрол за ползване на общинските земи и имоти

III.1.7.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?

Казвате селото реши еди-какво си да направи, как реши, на събрание ли се събира цялото село, за да реши?

А-а-а, тогая (тогава) ли? Барабана! Да разбере секой (всеки)! Е-е-е, с барабан. Като чуят барабана — тупа-лупа и поляко съобщава съобщение, вика колко си може: еди-какво си, еди-какво си… Например чула съм я от нашата маала и разкажем на другите, па кой е чул па нам че каже и така съобщава се. И така беше и така се събираа…

И кой можеше да ходи на това селско събрание да решава какво да се прави?

Е па бащите ни ходат. Тогава жена не ходеше. Един от къщи да иде да разбере кой че се цани довечера ратай, това говедар, ке съобщят — кой ке гледа говедата, кой ке пасе кравите, кой ке пасе коньете. Поляко свиква събранието с барабана, кмето му казва да го свика.

Това е работа на кмета, а селяните не могат ли да кажат: Ще се съберем да си направим събрание?

Не! Тогава — без тия работи, не може да командват теа без кмето!

А как се решаваше например кога е последната дата, от която могат да пасат в селските ниви?

Като се окоси, като се прибере сеното, кой може си го докара, на кого е повече правят купи на ливадата. След като жътвата е стигнала, кой има имот повече бърза да ожъне, след като ожънат правят снопето на кръстци, ще прекара сеното, след това снопето… Ще се вършее в къщи… Ние в къщи вършеехме, най-напред в къщи, после почна с вършачка.

А може ли след като вие сте си прибрали реколтата някой да отиде, или пък ти да отидеш в нивата на други хора, каквото има останало да го вземеш?

Не се правеше това. А що да вземеш като всичко си се прибира. Ако има да речем необрани дървета, орехи…

Не! Тогава не се бареше! Как ще ти изнесат от… Сега може, ама тогава — не! Как може! На неговата слива може да отидеш да седиш на сенкя лятото, ама да идем да му оберем сливата…

III.1.7.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?

Виж отговора на въпрос III.1.3.1.

III.1.7.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията?

Баща ми ходеше на събрание.

IV. Поддържане на общинските земи и имоти

IV.1.1. Вие, членовете на Вашето домакинство имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?

Как се почистваха, поддържаха мерата, другите места?

Не знам как са се поддържали, но ние нашите, собствените си имахме даже и определен ден, на Великден третио ден идехме, та си чистехме ливадите. А тия общинските никой не ги е чистил. Кой да ги чисти.

За пасищата не се ли събираха хората да ги чистят, да секат тръни, такива неща?

Не, не, виж събираа се, та правеа пътища като да возат дървата, да возат сеното, нали водата изкопала, тука нагоре ни е много стръмно у Балкана, та се събира-а, затова, а селските пасища не са ги чистели.

А като сте поливали, кой правеше така нещо като бент, вади да поливате, да преградите водата?

Е, има си като дойде време за поливане идат, та от Искъро, та не вращат, през Германско там. Вадите ги прават, хората, които ке поливат. Събират се и отиват, та прават. Никой ги не управлява, сами си идат, един друг се викат. „Като дойде време, айде да идеме да направиме вадата, да направиме това“. Защо да ги правиме бентове? Тогава требеше цимент. После се правеа бентовете. Ние цимент не знаехме. Отделно некое стебло че отсекат, от слива, от нещо там да преградят, камъне да турат, те това правеа, правеа си го кога притребеше. Ами например, ако реката иде оттука — има вада да иде, тука ке турят дърва, буся, трева, боклуци… Буся (28) — да откопаеш от земята, къде има трева. Чимове, а това ние буся го викаме. И натрупаш тия работи и оно се водата позапича, потече по малко, па после други отидат, па затискат, като е малко водата. Тая вода не сме я плащали тогава. Събирахме с комшиите да правим тия прегради. Като почнеме да отидем по двама, например мъж и жена. Мъжо че отива нагоре за водата да я оправят, жената седи и чака — дойде ли вода да се навращя и да полива.

IV. 1.2. Вие, Вашето домакинство участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как ставаше това почистване? Кой участваше?

IV. 1.3. Вие, Вашето домакинство участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?

Ама тогава я не знам и да се е правило обществени сгради, а си правеа къщи, помагаха си. Имат се просто — тия на тия помагат, утре им връщат, а тогава, нито се е правило читалище, нито се е… имаше едно старо училище, което беше до четвърто отделение. Не всичко си е от Съвето, но тогава и улиците по ги правеа, я ти казвам за пътищата. Да, като тръгнат да си докарват дърва или сено, трябва да поправят пътищата. То хората си поправят, никой нема да ги контролира, секи си работи. Може два часа да работят, може до обед да работят. По един човек от една къща. Кой е свободен — нема значение.

По въпроса за чешмите — селото ги прави. Селото се организира. Тоя донесе, оня донесе и си го направят. Предвидят колко струва, у кръчмата са се събирале възрастни хора тоя рече, абе да се сбереме тия, толкова пари да събереме, комшиите да заделиме, да направиме чешмата.

IV. 1.4. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи (Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо? Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?

А не, никой нищо не може да ползва. Не че оня се види и нали и той ке иска. И то ти кавгата стане. Да, от селското е така било, са се пазили. Защо какво иска тоя селско, така иска и оня. Те тогава ще го разграбят. А като никой не смее да пипа от селското, то си стои.

IV.2. Решения и контрол за поддържане на общинските земи.

IV.2.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи? Кмет, община (като институция), общоселско събрание?

Без отговор.

IV.2.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?

Без отговор.

IV.2.3. Кой разпореждаше как да се извършва работата по общинските земи и имоти?

Без отговор.

IV.2.4. Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?

Не.

IV.2.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?

Без отговор.

IV.2.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха? Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?

Без отговор.

IV.2.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха, към поддържането на общинските земи и имоти?

Без отговор.

V. Селска взаимопомощ

V.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото, или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?

V.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли някакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във вашето село? Селски кош? Селски хамбар? Друго?

Общинска каса — може кооперацията да е била. Не съм чувала за селски кош.

V.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?

Без отговор.

 

АРАНЖИМЕНТ НА ВЪПРОСНИК 1 

Интервю за ползване на общинските земи от селското домакинство с основен информатор: Радко Мачушков, с. Горни Лозен, Софийско, януари, 1994 г.

I. Запознаване, представяне, възраст, семейно положение, образование, професия, в това село ли е роден, променял ли е местожителството си — изселване, преселване, работа или учение другаде, роднини в селото.

Казвам се Радко Трайков Мачушков горски съм в с. Горни Лозен от 1948 г. до 1993 г. Роден съм в с. Горни Лозен през 1918 г. На 75 години съм.

Женен съм с две деца, завършил съм прогимназия в селото.

Целият род Мачушкови са от Лозен.

Домакинството на лицето около 1939 г., големина, състав, начин на живот и пр.

Домакинството ни — тогава (до войната) живеехме при дедо — Георги Марков Мачушков — майка ми, баща ми и дедо ми, и още четирима братя и една сестра, която беше най-голямата. Баба беше починала. Така всички живеехме заедно до 1949 г. — в един двор бяхме.

А родителите какво образование имаха?

Те немаха образование никакво.

Ама можеха ли да пишат, ограмотени и двамата?

Можеха… е, па и дедо Трайко беше учил.

А братята и сестрите?

И те пак трето (отделение — б.м.). Трактористи беха двамата.

Бееме (бяхме) слуги… като станахме малко по-големи, станахме ратаи.

Къде бяхте ратаи, на кои хора?

Аз бях в Горубляне, у с. Бариево, у с. Кривина — овчар, пасем овцете… Братята и они (те) такива — водат се ратаи у Долни Лозентука.

Родителите беха с малко имот — бедно семейство, имаха около 10–12 дка всичко. Всички на тая земя работеха, на друго место нема къде да идат … друго немаме препитание нищо.

Земя под аренда, заем взимали ли сте?

Работехме, да, на църквата — на изполица

Някакъв инвентар домакинството имало ли е?

Волове — два, друго немахме. Една кола, рало — плуг немаше тогава.

Имахме и овце, около 20. Кокошки имахме и прасе.

Воловете в какво ги държахте?

В кошара… Овцете — в обор, навънка. Кокошките — кюмец там заградиш.

Къщата беше на баща ми, собствена, имаше две стаи. Вътре нищо нямаше — спехме на земята, на една рогожа (рогозка).

Като се ожених, като се ожениха и другите братя пак живеехме заедно в един двор. Тогава имаше и други сгради и всеки си имаше по едно стайче.

Чешма имаше ли вътре?

Не е имало, немаше вода никаква.

Кладенец?

Нема кладенец — ей там от дерето.Имаше само селска чешма — тука, горе при черквата (от нея са взимали вода за пиене — б.м.)

А за добитъка?

Добитъка — от дерето… абе беше беднотия…

Какво имахте — огнище, печка?

Огнище, печка, един кофтор — това беше.

А на какво се готвеше?

На него, на кофтора.

А хляба в какво печахте?

Хлеба във фурна, имаше стара фурна за хлеб.

А някъде работа, казвате, че сте започнали да работите.

Нема работа, нема какво да работим. Имаше една фабрика и това е. Работех като ратай — на 13 години отидох у Горубляне да пасем крави.

Работих у „безработното“, там в Бистрица като общ работник — например днес правим пътя от Бистрица до Самоков. Военни бяха — там спиш у Бистрица, в една къща. Една година работих там — това беше 37-ма 38-ма година. Работиш там, дават ти един хлеб и дваесе (20) лева на месец.

После бех войник — 39-та, 40-та година. До 9 септември работих в Борисовата градина (Парка на свободата) в дърводелното. Тогава бех дърводелец.

II. Информираност на интервюирания относно изследвания обект.

II.1. Информираност за наличието на общинските земи и технил вид.

II.1.1. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?

Тогава в селото немаше общинска земя. Имаше общинска земя, но само пасища беше, не се работеше.

(Забележка: Информаторът има предвид, че в селото няма общинска обработваема земя.)

II.1.2. Какви видове беше общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?

Общинската земя в селото са пасищата. Цялото село ги ползва.

Кога започна да има общинска земя?

То си имаше постоянно, още преди си е имало общинска земя.

Какво значи мера?

Землището на Горни Лозен — където са границите — там по реката долу до магистралата, оттам към Герман(ци) има дере.

Долни Лозен си е отделна мерата, Горни Лозен отделна.

Общинската мера беше тука между работните земи (нивите) и горите.

Велкова воденица е дере — нагоре от кариерата.

В селото имаше общински и частни гори. Общинските гори бяха горе, над частните. Лозенската гора бе тук до Пасарел, над ливадите. Бранището е частна гора — до самата ливада са оставили по един декар отстрани. Тя е на собственика и само той може да сече от нея. Обаче и той иска разрешение от горския кога да сече от своята гора.

II.1.3. Какви бяха местните думи за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха тези земи — по вид и наименование?

Общински земи имаше и всичките са все на запад от селото — в местността Сукарица; Кални дол (500–1000 м на запад); Пешуница (500–600 м) към от дерето на запад); Калето е на 1,5 км пак на запад към Герман; Радилица е пасище — селско место;

Дормишов излак е в полето — то е общо на селото; това са ниви; „Селище“ е тук горе в гората към Пасарел — това е пасище, пак общинска мера;

(Лицето не споменава специални думи за земите.)

II.1.4. Знаете ли чия собственост беше земята, заета от пътища, места за лишаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?

II.1.5. Знаете ли дали в селото имаше други нечастни земи (освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.

В селото имаше земя на църквата и училищна земя.

II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето.

II.2.1. Знаете ли как са били придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя? Как се е вземало решение за това?

Не съм чувал, не зная нищо.

II.2.2. Имате ли информация дали Вашето домакинство, или Вашият род се е включвал в купуването, или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?

II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време — дали е продавана, или подарявана (или преотстъпвана по никакъв начин) общинска земя? Как е заплащано, как са се ползвали парите?

Имаше общинска земя, беха градини доле дето е Църна маца (мотел, разположен на магистралата за Пловдив) — от Искър през Герман минаваше покрай Враня (двореца). Земята беше разделена на парцели и ходиш, и си садиш домати, и друго. Даваха по 500 м там на човек без пари, който иска.

II.2.4. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета или сте започнали сами да я обработвате?

Нашето домакинство не е придобивало общинска земя по никой начин.

Когато никой не търси сметка от някоя земя, запустял имот, някой може да я преоре, да я окоси ливадата, да кажем, сено да си събере. Аз не съм правил така, но други да, можеше. За тревата е позволено, стига да не правиш пакост — окосиш ливадата и няма нищо. Нагоре по поляните се косеше.

II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната политика на селото.

II.3.1. В землището на селото имаше ли местности забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки? Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случаи на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?

Забранени места за сечене са селските бранища, които не може да сечеш, защото са частни гори. Там сече само собственикът.

В манастирските земи също е забранено да се сече.

Нямаш право манастирско да сечеш. Като те хванат ще те глобят.

Да са се плашили от това, че ще му се случи нещо и затова да ме краде?

Който вярва не ходи да сече (понеже е грях), кой не вярва — иде (отива) да сече.

II .3.2. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора, отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.

Бачов извор — горе на 1,5 км от него там направиха чешма и водопровод през 1930 г. Под Бачово имаме манастирче — в местността Левак.

„Буките“ е местност с букови дървета — бяха 10–12 буки много стари от вековни дървета. Те още са там. Те са в поземления фонд не в горския фонд. Те бяха забранени за сечене. Тях Съветът (общината) ги пазеше.

II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и от другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?

II .3.4. Залесяваха ли се по онова време долища, сипеи, други места? Имаше ли хора, които облагородяваха (присаждаха) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване? Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?

II.3.5. Знаете ли как се осъществяваше контрол относно спазването на правилата и забраните?

III. Ползване на общинските земи и имоти от домакинството III.1. Ползване на общинските земи от домакинството на лицето.

III.1.1. Ползване на пасищата.

III.1.1.1. Ползваше ли Вашето домакинство за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как?

Сами ли пасяхте собствения си добитък, или имаше общ пастир за селото, или по махали, който ползвахте — говедар, овчар, козар…? Плащахте ли някакви такси за паша в общинските пасища? На кого я плащахте? Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?

Ползвахме общинските пасища за паша на животните. За това се плащаше такса. Тя се определяше от Съвета (общината). Таксата беше еднаква, в зависимост от броя на животните — на бройки. За едрия добитък също се плащате такса и за козите също — за всичко се плащаше такса.

III.1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)?

Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?

Не сме ползвали.

III.1.2. Ползване на общински ливади.

III.1.2.1. Ползваше ли Вашето домакинство общинските ливади? Как? Как се предоставяха за ползване? Вашето домакинство как, при какви условия ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин? Забележка: В селото няма общински ливади.

III.1.2.2. Имаше ли време през годината, когато общинските ливади бяха достъпни за всички? Кой определяше този срок? Вие как сте ги ползвали, когато бяха общодостъпни — за паша, билки, гъби и др.?

III.1.3. Ползване на обработваема общинска земя.

III.1.3.1. Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това? При какви условил можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условията?

Нашето домакинство не е работило общинска земя. Тогава нямаше общинска земя. Само църковна и училищна земя (към 20 дка) имаше.

Работехме земя на църквата — около 10 дка на изполица — половината на нас, половината на тях. Работиш, да кажем, изкараш сто снопи — 50 на църквата, 50 за нас. Така се ползваше и училищната земя.

Имаше общинска земя, по само пасища беше, не се работеше.

III.1.3.2. Как се ползваше цялата земя (обработваема и ливади) в землището на селото — частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имаше ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по тази начин? А Вие ползвахте ли земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на „баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?

Като се окосят ливадите и като се прибере добитъка всички могат да ползват цялата земя. Щом се прибере сеното, може да се пасе навсякъде. Докато има сено не може. От Гергьовден (6 май) започва да се пазят ливадите и не се разрешава нищо да се пасе. Те си знаят овчарите. Общото се забранява, барабанът бие, барабанчикът казва, че от утре се пазят ливадите на Бърдо. Щом се окосят и се събере сеното се пуска добитъка.

III.1.4. Ползване на общинските гори

III.1.4.1. Вашето домакинство ползваше ли общинските гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли никой право на безплатно ползване? Как се определяше кой от къде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?

Преди войната селото ше реши как да се ползват горите. Тогава кмета и тия съветниците отидат там и определят къде ще се сече — напр., от това дере до тоя баир ще се бере. И на махали се разделим (селото), да кажем у селото направат 10 десетари — „десетарите“ са на по 100 човека и отиват и размерат гората на 10 равни части, разделат тука и десетара си пуща само хората от неговия район тук да секат.

Кмета определя „десетарите“, (а не самите хора). От всяка махала по един „десетар“. Всяка година различен десетар.

Разпределението кой къде ще сече става чрез жребий. Застанат там, измерат колко, да кажем 10 групи са — мерат колко дълго е разстоянието 500 или 1000 м дължина и на 10-те групи дадат по 100 м като го бележат (маркират) и си знаят. На хората, които ще секат там се правят номера — първи, втори, трети — на който какъв се падне. Жребият се тегли от шапка — първи номер се записва първи и му се казва от коя до коя дата ще сече. Сече се на един път — няма кога искаш, на един път се сече. Това е така, за да не се правят кражби. Иначе горският как ще ги контролира?

При сеча всички тези 10 души секат заедно. Пет души вървят напред и сечат. Прават така — 20 човека, 20 фигури — като направат тия 20 фигури и берат. Като свърши сечището докъде им е разрешено и сечат всичко на голо и ги съберат (дървата) на еднакви фигури, па направат и теглат номера — първи, втори — турат у шапката там… падне ти се 15-ти номер, дириш (търсиш) маркираните с № 15 и отиваш и си ги взимаш.

Плаща се в общината (Съвета), след като горският събира позволителните и казва от коя дата вече може да се сече и кога ще извозваш дърветата.

Кой колко дърва да вземе зависи от фигурата, която е измерена и ти се падне, а не колкото ти искаш. Да кажем 5 кубика на нас ни струваше преди по старите пари — по 3 лв на кубик, значи 15 лв.

Никой по взимани; дърва безплатно — никакви отклонения. На външни хора не се дава да взимат дърва.

Ако хванат някой да краде дърва го глобяват — съставят му акт, вземат му дървата.

Пътищата през гората за сеча ги прокарваше селото, по-точно хората, които сечаха. Кметът казва, че в събота и неделя ще се прави път в балкана, и хората отиват там за два-три дни, и го правят. Даже там спят. От всяко семейство по един човек, ако не дойде се глобява двойно. „Десетарят“, който сече гората, определя кой колко метра от пътя да направи.

Дървеният материал пак от общинската гора взимахме. Горският отива и ти маркира с чук и марка бележи дърветата. Да кажем искаш дребен сторителен материал — мертеци. Ако те срещне с дърво без марка ще те глоби и ще ти го вземе.

Дървен материал можеше да се вземе и от частното бранище — отиваш с горския в частната земя и ти маркира — без марка не можеш са сечеш.

А шумата откъде беряхте?

Шумата се бере пак от това сечище, от същата фигура, от която си взел дървата. Само от дъбовете има хубава шума.

А как се дели шумата?

Стъпиш на дърветата и шумата събираш под дърветата — правиш листник.

Вашето семейство винаги ли е ползвало горите? …Всъщност едрият добитък пасеше в гората?

В гората, разбира се, в полето няма къде. Едрият добитък пасеше в гората. Имаше си селски говедар, на Съвета. Плащаш му за един вол, за една крава. Тогава немаше пари и есента като овършееш му плащаш — една крина жито за 1 лв, две крини — за 2 лв. и т.н. Отделно се плащаше „такса за паша“ на Съвета, че добитъкът ти пасе в гората. За дребния добитък също се плащаше позволително за паша.

Овцете ги пасяха пак по гората, нагоре по пасищата, които са неизползваеми, например, пет овчари се съберат.

III. 1.4.2. Знаете ли дали общинските гори се даваха, продаваха (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вашето домакинство ползвали ли сте се от такива случаи?

Информаторът няма отговор.

III.1.4.3. Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?

Забранени места за сечене бяха селските бранища, които не може да сечеш, защото са частни гори. Там сече само собственикът.

III.1.4.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове билки, гъби? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора?

Падналата суха шума и дървесна маса после ти е позволено да си събереш и я плащаш при горския отделно.

Билките, гъбите, дивите плодове и др. в района можеш да береш колкото си искаш — никой не ги събира. Ние не сме събирали нищо.

III.1.4.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?

Ползвахме и горите и бранищата за паша, но си плащахме — имаше позволително за паша.

III.1.4.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?

Ние не сме ги ползвали за лов, но другите — да. Имаше ловни дружинки — отделно се плащаше, не на селото. Който има разрешително за пушка плаща ловен билет и ловува в сезона. Всички по един й същи начин плащаха.

III.1.5. Ползване на води и инертни материали.

III.1.5.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец — къде, извор, друго какво? Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи?

Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?

Водата най-напред беше малко. После направихме водопровод от балкана хванахме вода, през 1930 г. беше. От Съвета се вкара водопровода, пак така събираха хора — от всяка къща трябваше да излезе по един. Работи се безплатно, а тръбите ги купи Съвета. Ти отиваш да ти отмерат там 50м или 20м, колкото е дължината. Според къщите в селото се разделя и се копае канала. Като привършиш, мине кметът и види колко си изкопал.

Тогава нямаше ред за ползване на течащата вода, не се плащаше нищо.

III.1.5.2. Ползваше ли Вашето домакинство вода за поливане? Плащахте ли нещо за това? А вода за водна сила — воденици, тепавици и др.? Вземаше ли се такса за това?

За поливане — там от дерето. Също не се плащаше. Имаше ред — ако не днеска, то утре ще напоиш местото. Вадите за напояване си ги правехме самички — отиваш с лопатата и копаеш. Изобщо никакви водни такси не са се плащали, нито водно право. Докарваш водата общо, правиш вади.

III.1.5.3. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси?

На кого (къде) се плащаха? Как се казваха тези такси?

Някой от селото плащал ли е за риболов?

Риба можеше да се лови в река Искър, оттатък Пасарел. Ние не сме ходили, защото ни беше далече.

III.1.5.4. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали(пясък, чакъл, камъни, плоч ии др.) от площите около реката? А от другаде — планината, кариери и др.?

Тук пясък не сме вадили, само от Искъра.

Камъни сме вадили от кариерата тук горе над селото. Сам си ги вадиш, но плащаш „Кариерно право“ в Съвета.

III.1.6. Ползване на общински имоти

III.1.6.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти — складови помещения, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др. Как, по какъв начин? Опишете. При какви условия?

Нямаше такива общински сгради, нямаше мелница, нямаше нищо. Мелница имаше в Герман.

III.1.7. Решения и контрол за ползване на общинските земи и имоти.

III.1.7.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?

Информаторът не знае, няма отговор.

III.1.7.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?

Общината командваше, кмето, нема кой друг. Ако има нещо да се решава и има предложение от хората се свиква общоселско събрание. Съветниците го свикват, бие барабана и всички отиват. Решенията се взимат така — например, един съветник (от това дере насам е съветник), минава в къщи и каже: „Утре трябва да отидеш на работа. Къде? Тука. Какво ще правиш? Ще разхвърляш чакъл“. Дигаш лопатата и отиваш, и хвърляш. Или казват — утре ще правим пътища, ще се кара чакъл за пътя и който има волове кара чакъл, който няма разлива чакъл, прави настилката на ръка или пък отива и чука камъни. Това е общинската работа. Чакълът и камъните се взимаха от кариерата.

III.1.7.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията? Няма отговор от информатора.

IV. Поддържане на общинските земи и имоти

IV.1.1. Вие, членовете на Вашето домакинство имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?

Аз съм участвал в строителството на пътища преди девети — този път оттука до Горни Дъбник. Баща ми и братята ми също работеха по тях.

IV. 1.2. Вие, Вашето домакинство участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата? Как ставаше това почистване? Кой участваше?

Участвахме, по пасищата, където пасе добитъка, не се чистеха от никой те сами се почистваха като мине добитъка и троши тръните. Специални грижи не се полагаха.

IV. 1.3. Вие, Вашето домакинство участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?

Участвах в строежа на сградата на старата община. Докараме материал чак от Плана, в планината отиват нашите. Техният и нашият кмет се споразумяват и ни дават материал да го докараме тук. Всичко е на трудови начала — трябва да отидеш да работиш там два, три дни.

Общината, старата сграда, кога беше ей там горе постройка, незавършената, най-напред, когато я правихме беше през 1931–1932 г. тогава ни дадоха материал от Врана, (царския дворец край София) безплатно, тогава царицата беше още там.

Всички хора от селото участваха в такива общи работи — само болните и бедните се освобождаваха. Ако някой поради мързел или нежелание не отива да работи го наказват с бой. Ако открадне — пак бой.

IV. 1.4. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи (Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо? Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи и имоти?

Няма отговор.

IV. 1.5. Настъпваха ли някакви промени по отношение на поддържането на общинските земи? Кой решаваше по какъв начин да се поддържат?

Без отговор.

IV.2. Решения и контрол за поддържане на общинските земи.

IV.2.1. Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи? Кмет, община (като институция), общоселско събрание?

IV.2.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения?

Без отговор.

IV.2.3. Кой разпореждаше как да се извършва работата по общинските земи и имоти?

Няма отговор.

IV.2.4. Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа?

Няма отговор.

IV.2.5. Кой контролираше работата? Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол?

Няма отговор.

IV.2.6. Какво беше отношението към тези, които не участваха? Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?

Без отговор.

IV.2.7. Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти?

Няма отговор.

V. Селска взаимопомощ

V.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?

Не, не еимало подобно нещо.

V.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли накакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във вашето село? Селски кош? Селски хамбар? Друго?

Не.

V.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?

Отделните домакинства си помагаха на групи, напр. като правих къщата ми помагаха едната неделя на моята къща, на другата пък аз отивам да му върна работата или кошара правим. Или ако некой копае или стори нещо се събират комшиите и му прават там.

 

4. БАЗОВА ИНФОРМАЦИЯ (буквална дешифровка на интервютата)

4.1. Интервю с основен информатор Цветко Младенов Козарски

Галя. Как се казвате? На колко сте години?

Бай Цветко: Цветко Младенов Козарски, 77 години пиши там.

Г. Вие сте си тука местен жител, тука сте роден?

Ц. Тука съм роден, тука съм чуван, тука съм живял, тука че се мре.

Г. Никъде не сте се местили?

Ц. Не, не. А-а за местованъе, за поделба?

Г. Не, дали сте живяли на друго място.

Ц. Не, не, тука, тука, тука сме си живели, тука сме се родили, тука живеем до днес. После отидеме на друга къща.

Г. Кога сте се женили?

Ц. 36-та година.

Г. Колко деца имате?

Ц. Две деца имам.

Г. Внуци?

Ц. Внуци имам 4–5.

Служителка от читалището: И правнуци има…

Г. Къде живеят? Тука при вас кой живее сега?

Ц. Тука живеят, тука са сите.

Г. Всички живеят в една къща?

Ц. Не, не в една къща. Те са си отделени.

Г. Вие с бабата двамата ли живеете?

Ц. Ние с бабата живеем. Да им не пречим.

Г. Имат си къщи другите?

Ц. Имат си сите къщи.

Служителка от читалището. Сино му е прочут, има си магазин в София. Патиката му викат (не чувам ясно името). Има магазини навсекъде. Тука ръчен хлеб вади.

Г. Какво сте работили тука в селото?

Ц. Земледелие. Държавно не съм работил.

Г. А в кооперацията?

Ц. Не, не съм работил. Частно.

Г. Ама какво? Гледали сте…

Ц. Гледах добитък. С добитък се разправях.

Г. Ами, добре, по ваше време какво знаете за земите тука?

Ц. За земите… Какво да знаеме?

Г. Общинските земи, тогава около 40-та година.

Ц. Общинските земи. По-рано имаше общински земи, после като стана ТКЗС-то нема, всичко преораха, всичко засадиха. Като стана стопанството, де. Тогава немаше земя общинска както по-рано имахме. По-рано имахме общинска мера. Общинска мера се казва. Общински имоти, общинска мера.

В. Какво значи общинска мера? Кое се нарича общинска мера?

Ц. Кои са на общината. Общинска мера е, не частно.

Станка. А гората влиза ли в мерата?

Ц. Гората си е държавна.

Служителка от читалището. Е па ли мера й викат на гората?

Ц. Е мера си е, гора си е, мера. Па общинско.

Г. Значи мерата е всичко.

Ц. Гората си е общинска, на селото е, общинско се казва на селото, общо, общинско. Затова се казва общинско. На полето си имаше определено место кое е общинско — пасище, кое е за работа, за имотите. Друго какво да ви кажем…

Ст. Тука можеш ли да ни начертаеш къде са общинските земи?

В. Къде беше.

Ц. Тя не е на едно место.

Ст. Така де, горе-долу. Ей тука ако ти е селото.

В. Накъде има общинска земя?

Ц. Навсекъде, и тука има, и тука има, и тука има.

Ст. Тука как се казваше?

В. Каква местност?

Ц. А, местност, местностите?

Ст. Да, можеш ли да ги начертаеш?

Ц. Нема що да го чертая, аз го не разбирам да го чертая.

Пиши — Друмишов излак, общинска мера, към 3–400 дка е. Пиши Често растье, къде Герман, опира до гората горе, до Германскио манастир.

Служителка от читалището. А това кое го каза (става дума за

Друмишов излак) то къде е?

Ц. То е до (нещо неясно, „гелогията“).

Служ. от чит. Пак там е. Къде Герман.

В. Долу-горе на колко разстояние е?

Ц. Е, на колко — към илядо дка е, не е по-малко.

Ст. Там какво има, поляни ли са?

Ц. Нема поляни, пасище си е. Общинска мера, пасище. После го даваа, едно друго отделна, ама си е пак общинско.

Ст. И Друмишов излак и то е пасище?

Ц. Не то влезна в биологията (неясно — „гелогията“). Сега.

В. Сега е във… А по-рано какво беше?

Ст. Преди 9-ти.

Ц. По-рано си беше общинско. Пасище.

Ст. Така. Другаде какво има? Какво общинско има още?

Ц. Е друго, по балканите па има общински мери.

Ст. Кои местности?

Ц. Селище има, общинска мера. В балкана горе.

Ст. В коя посока? Пак към Герман ли е?

Ц. Не, не е. Към Пасарел. Почти на средата…

В. Долу-горе на колко км оттука?

Ц. Има 3–4 км и по-малко.

В. А защо му се казва тази местност Селище?

Ц. Некога е имало там къщи — селище.

В. А кога някога?

Е, преди 100 години преди нас.

Ст. Това Селище пак ливади ли е?

Ц. Пасище.

Ст. И колко е големо?

Ц. Колко — към иляда дка. И други пасища има по краищата, ама малко. Тука има 200 дка в балкана, тука има 100-ина дка.

В. На кои местности долу-горе?

Ц. Е тука в селото имаме, долу имаме към 20 дка общинска мера, около стоката да си пасат нали, около селото. Е, тука има пак землище, какво се казваше — Къси дол, Къси дол 50–60 дка, па общинска мера, за пасище край селото, де. Е тия са.

В. Непосредствено около селото, в какви посоки?

Ст. Това Къси дол къде е?

Ц. Къси дол е тука зад селото. Към Долни Лозен. Тука му казваме Радилица — казваме му пасище, ама то е сред селото, Горни Лозен. Е това е, друга общинска мера немаме.

Ст. Радилица колко е голямо?

Ц. И то е към 20–30 дка, 40, не съм го мерил. Други места немаме такива общински. Е, Велкова воденица и тя има около 200 дка.

В. Ама там воденица ли е имало?

Ц. Е, некога, поменува се така, сега нема. Е, тия, други…

Ст. И то ли е било пасище?

Ц. Пасище. Кални дол и то е пасище, общинска мера, аз ти казвам за общинските земи, не за частните нали.

Ст. Да, да, за общинските.

Ц. Кални дол е пак към двеста дка, горе-долу, на око го казвам, не съм мерджия, не ми е интерес да мериме. И друго — Пешуница. Пешуица му казваме, ама Пешуница се раздаде, хората си взеа документи.

Ст. Кога са го раздали?

Ц. Е па, преди още стопанството да стане. Хората си насадиа бахчи и си го декларираа.

Ст. Преди 9-ти бяха ли го раздали, Пешуница?

Ц. Е па беа го раздали, преди 9-ти.

В. Как стана това? Точно това ни интересува. Платиха ли нещо за това?

Ц. Какво ке платат. Преди 9-ти, го раздадоха на всеки по 1 дка, засадиха си бахчи и кога стана стопанството си го декларираа и сега си го водят в декларациите.

В. Така значи: преди 9-ти Пешуница е общинска земя, раздали са им по един дка, след като става стопанството хората са го включили в декларациите при влизането в стопанството и сега си го искат за частна земя?

Ц. Те са си го декларирали. И щом има декларация нищо не може да се направи.

В. А срещу каква сума, нещо плащали ли са като са им ги раздали или просто е подарена тази земя.

Ц. Нема кой… Сега му зимат от частния декар, който го има, със замена. Съвета де, Съвета го взима сега.

Ст. А тия земи всичкшпе как се водят, че са общински, как са станали общински. Селото купило ли ги е?

Ц. Не ги е купило. Това си е мера на селото, за пасище на добитъка едно време. Така се нарича — общинска мера.

В. Ти не знаеш откъде селото се е сдобило с тая земя?

Ц. От край време е тая земя, нема турско, нема българско.

В. Не знаете да е купувана?

Ц. А не е купувана. Къде е купувана, тя е на селото.

Ст. Напр. от Герман да сте купили, общината да е събрала пари, да сте купили от Герман. Или от частници?

Ц. Не, нема. Частни мое да има, тоя продал, оня купил…

Ст. Не, не частници, общината.

Ц. Общината ни мое да продаде, ни мое да купи. Общинска мера не мое да се купи. И сега да е общинска мера па не може да се купи. Сега само купиа общинска мера, доле Църна маца дека е. Понеже там са сите от Министерството и заграбиа общинска мера и си я декларираа и куче влачи…

Ст.А Църна маца къде е?

Ц. На магистралата долу. При мотела.

Ст. А тази земя общинска ли беше? Преди девети общинска ли беше?

Ц. Е па общинска беше, беха ни дали по половин дка за насажданье, понеже беше под вода. И като стана стопанството, стопанството сложи ръка на всичко. Понеже са големи, (нещо не ясно). И така стана тая работа.

Ст. И колко е голямо това Църна маца?

Ц. Има 7–800 дка. Не е по-малко.

В. И кой го декларира?

Ц. И кой го декларира, сега ще го декларират ония, големите ора.

Ст. Добре общината на тях продала ли им го е?

Ц. Пари не е вземала, а какво е направила не знам, пари не е вземала.

В. Това колко хора го владеят сега?

Ц. Колко хора, ами от Министерството го владеят, колко хора, отдека знам. Не смо ние от (неясно) да знам.

Ст. И какво сега има там? Вили?

Ц. Какво има — държавата си го гледа там, сгради има…

В. Държавни сгради ли са там?

Ц. Па държавни сгради има. Държавни са.

Служ. от чит. Може и частни да има. Мотела там италианския…

В. Значи по-рано е имало държавни сгради, а сега смятате, че са извадени декларации.

Ц. Не по-рано имаше държавни сгради, по-рано беше частен имот. Без сгради, а после като стана ТКЗС-то те земаа го там, заграбиа го що викат Министерството ли е, какво е. И какво е не знам и го завладеа и сега имото земаа и що са правили със Съвета и Съвето не може да протестира, понеже, ако протестира кмето че излезне, айде, метла. Така става тая работа.

Ст. Значи това е общинска земя, взета от държавата.

Ц. Държавно, общинско. Общинска мера се казва държавно землище.

В. Това добре, това е (неясно).

Г. А има ли отделно манастирска земя, на читалището…

Ц. Около нея имаше, ама си е частен имот.

Служ. от чит. Не, иска да каже има ли читалището земя.

Ц. Нема.

Служ. от чит. Църквата има ли земя?

Ц. Църквата има земя?

В. Колко дка долу-горе земя има църквата?

Ц. Църквата ли, църквата може да има към 60 дка.

?: Ама не сега? Преди.

Ц. Преди де.

В.А училището?

Ц. А училището — какво да ти кажа, училището нема земя.

Манастирът има немя, св. Рангел. Манастирът се поменува Горнолозенски манастир, ама близо да Кокаляне, та го туриа Кокалски манастир.

Ст. Той във вашето землище ли е св.Рангел?

Ц. В нашето землище е. Св. Рангел тая земя дето седиме сега имаше градина към 4 дка.

Ст. Св. Рангел колко земя имаше преди 9-ти?

Ц. Е къде стотина дка може да е имал.

В. Читалището не е имало.

Ц. Не е имало. Това тука си е манастирска земя. Съвета я зема, направи тука сградите — читалището, направиа ресторанто, това е сичко на манастиро. Тая земя дето седиме на нея. Към 3 дка, даже аз знам кога си го владеа, садеа фасул…

В. Как й викаха на тая земя кога беше манастирска, на местността?

Ц. Местността си е тука край селото.

Спг. Общината плати ли нещо на манастира като взе земята?

Ц. Е па плати му.

Спг. Платила ли е?

Ц. Плати му, един подпис и айде.

Спг. Ама само с подписа плати.

Ц. С подписа, с какво друго. Платила е. (смее се) Един подпис и айде. Кой може да вземе парите, кой може общинска мера да купи или да продаде, или това-онова. Това е общинско.

Тури му калемо и това ти е, манастирска е била на времето, сега нема манастирска. Кой може да взема такива пари, ти можеш ли да вземаш. И кой може да продаде, това е манастирско, това е държавно един вид.

В. А само държавна земя имало ли е тука?

Ц. Това е държавна земя, къде е общинската мера, това е държавна земя.

В. А нещо царски, царско място да са му викали тука, на царя да е било?

Ц. На цару? Цару що си го е вземал, он си го е платил.

В. Ама аз те питам имало ли е тука такова място?

Ц. Имало е, на цару двореца дето е, местото, ама всичко си го е платил цару. Имаме и опитно поле, то е държавно, ама си го купиха хората от селото, царски хора си го купиа от хората от селото и си имат документ.

В. Значи то не е купувано от общината?

Ц. Не, купиа си го от частници. Опитното поле си го купиа от частни ора и си го платна и си имат документ, никой не може да ги засегне.

Ст. И царя от частници ли си купи мястото?

Ц. И цару от частници, цару да го не е родил това место.

Ст. Не, да не е на общината.

Ц. Не е общинско, не е.

В. А гора общинска имаше ли в Лозен?

Ц. Целата гора е общинска.

Ст. А частна гора имаше ли?

Ц. Частна гора немаше.

В. Колко декара долу-горе е била гората?

Ц. Общинската гора ли? Тука едно към 12–13 хиляди дка. И горе имаме през Искъро, тя е била 18 хиляди дка па лозенска мера, между Плана, Окол, Железница, Лозенска планина. Към 18 хиляди дка. Тя не е барана, общинска земя се не продава. Това е държавен имот, кой ще вземе парите?! Само тука дето направиха шашма — Църна маца. Ама те са на Министерството, те си имат и документ и всичко, никой не може да ги засегне.

Г. А твоето семейство, домакинство, вземало ли е общинска земя, купувало ли е?

Ц. Не! Ама никой не е купувал, как ще се купува общинска земя!

В, Ние разбрахме, че не се купува общинска земя. Добре, сега. Вече поизяснихме долу-горе каква общинска земя е имало в селото. Следващият въпрос, който ни интересува — как се ползваше? Да кажем Вие ни казвате толкова и толкова пасища. За да пасете добитъка някакви такси плащахте ли?

Ц. Не!

В. Никакви такси?

Ц. Такси се плащаше — на овца беше 20 стотинки ли, 50 стотинки ли пашалък на овца, 5 лв. на едър добитък, на магаре, на кон, на крава, на е таквия.

В. Как се казваше тази такса — беглик ли се казваше?

Ц. Беглик се казва и на овца и на това. Ние му казваме беглик, па вие какво му казвате не знам. Такса.

Сгп. Е, а тогава колко е струвал един хлеб например, за да видим, голяма ли е, малка ли е таксата — да направим сметка колко е била таксата.

Ц. А различно, лебо не можем да го изчислим поне е по години и както сега по пари.

Ст. Така де, ама много ли е била тая такса напр. 5лв.

Ц. Тогава един дка нива беше към 40000 лв.

В. Нет лева на едно добиче.

Ц. Сега колко е не знам, стопанството го взема без пари.

Служ. от чит. Сега нали ще ти го дадат пак.

Ц. Ще ми го дадат, ама ке го манеме.

Служ. от чит. Е оти ке го манеме.

Ц. Е оти, ке ми го дадат, ама ще ми лупнат данък 100 лв. на дка и като ми лупнат да кажеме и други работи. Това е собствен имот. И като му платим данъци, едно друго икато те хване градушката, нема за тебе, нема и за другите.

В. Да продължим нататък. Плащали сте такса само за пасенето на добитък. За дребния добитък от 20ст. до 50ст., за едрия по 5лв. на глава.

Ц. Стопанството пък ги не сбираше тия пари.

В. Другото, което ни интересува, загората как ползвахте.

Ц. Е ползвахме — тая годин ще се даде тук участък, друга — там, плащахме си позволително.

В. Плаща се такса позволително. Кой правеше, кой разпределяше участъка. Как ставаше разпределянето на участъка.

Ц. Общината, Съвета. На маали — тая маала, тая маала…

В. Кой решаваше?

Ц. Е, кмето.

В. Кмета решаваше как да се разпредели участъка. Нещо чоп теглехте на кого кое парче ще се падне.

Ц. Е, какво ти се падне.

В. Ама чоп ли теглехте?

Ц. Е, чоп, чоп. Некой ритне го жребия, та без гора, само каменяци.

В. А пътищата как правехте?

Ц. Маалски. Днес трудова им казват. Маалски — сбира се махалата и прави пътя. Който не излази кмето го глобява, Съвета де. Че не се е издължил.

Г. А плащаха ли си глобите?

Ц. Е къде ке идеш? Бирнико чека(Смее се).

В. Значи от всяка къща по колко хора ходеха?

Ц. За кое?

В. За да правите пътища, горските пътища.

Ц. Глей сега. Ако се разберем може и пет дена. Требва да се завърши.

В. Но от една къща един човек. И ако не отиде нито един…

Ц. А не може да не иде. Не може да не отиде, ще отиде, (смее се).

Ст. А имаше ли места за бране на гъби, на билки?

Ц. Е, глей сега. Жените ходеха, ама кои разбират.

Г. Ама да плащат нещо?

Ц. Нищо не плащат. Като си расте нещо по балканите кой го разбира бере го, кой го не разбира гази го. Така е било, така. Кой ке ти търси сметка за билки.

Ст. Чакай ще се върна на тип общински земи, че пропуснах.

Ц. Нема нищо де.

Ст. Имало ли е случай някой да си заграби и да си присвои общинска земя. Да каже някой тази земя с моя. Некой да е казал ей така: тази земя е моя.

Ц. Не такива работи не е имало — преди 9-ти не е имало.

Всичко се знаеше — кое е селско, общинско, кое е частна си нива и така се работеше. Е, може да прихванеш половин дка, ако си с края на селската земя, може да прихванеш половин дка — крадначина.

Ст. Завинаги ли можеш да си я вземеш или за тая година?

Ц. Когато стане смена на имота, селското се отстъпя. Тая земя си е селска и се знае до дека е.

В. Значи можеш само временно да си откраднеш.

Ц. Временно, а иначе не. Даже и пъдарете вардеа, кой е изместил граница нещо, както и горе в гората, кой е прихванал селска земя, мера де. И го глобява, съставя му актове.

В. Кой вардеше земята? И общинска и частна?

Ц. Земята се вардеше — полски пъдар имаше и горски пъдар имаше. Те, нейнио свекър е горски пъдар. Така е де. Той си излазя да си варди гората. А онзи си пази полето. Некой овчар пущи, направи пакост, запише го, глобяват го, некой наруши гората — открадне дърва нали. Той го запише, глобяват го, така беше.

Ст. Имало ли е като сега — да го подкупят — аз ще ти дам нещо, па ти нема да кажеш.

Ц. Това не е губено и нема да се загуби. Това се го е имало.

В. Сега още нещо да те питаме.

Ц. Сега още — и кметовете и они продадоха коджа земя общинска.

В. Кога? Тогава или сега?

Ц. Сега — сега повече, тогава немаше продажби. Сега влезе у кметството и вика: Чекай да я продадем тая земя. Оправи си положението, кара две, три годин, па излезе, дойде па друг. Тогава немаше общинска мера да се продава, а сега планират и айде. Така, ние сме свой — те тебе един дка, тебе един дка, щом си у Съвета има за тебе.

В. Един такъв въпрос искам, да задам — сега, има си общински пасища, в които си пасат, има частни ниви и ливади. Има ли в годината период, в който се казва: всички могат да пасат в частните, прибрал си си реколтата.

Ц. В селската мера реколта нема.

В. За селската мера се разбрахме, става въпрос за частните ниви и ливади. Откога се разрешава, откога се пазят, бранят.

Ц. От кога се прибере реколтата.

В. След това може вече да пасе селския добитък. А това зависи ли от години? А откога се забранява пролетта?

Ц. От кога излезе сезоно.

В. Кога е той?

Ц. През май месец. Гергьовден дойде ли, ораха си знаят.

В. Как се съобщава това.

Ц. Не се съобщава, хората си знаят. Като си сложат гюбели (белег, нишан) вече се знае, една купчина земя като се направи, хората знаят, че е твое, че е до тука и пазят, не трябва да минават.

Ст. Ако е ливада, не трябва да минават.

Ц. Да, да, така е.

В. А есента?

Ц. Есента — щом си окоси, той си прибира реколтата и го освобождава за пасище.

Г. А когато са се ползвали тези частни ливади се е плащало, така ли?

В. След като си платиш един път таксата в общината, оттам нататък нищо повече не плащаш?

Г. Не бе, моите овце пасат на неговата нива, аз не му плащам…

Ц. Нема значение, щом съм прибрал риколтата, къде сакат, там могат да идат. Това е. И жита да има и из ливадите… И се ползва. А общинската мера не се варди, не се оре, нищо.

В.В. Общинската земя не се обработва, ползва се само за паша. Имала ли е общината общинска земя обработваема земя или ливади, които да дава на търг за ползване.

Ц. Не може да я дава под наем, това е общинска земя, кой ще ти разреши да я дава под наем. Не може да я дава.

Ст. А общината има ли ниви, които да обработва.

Ц. Общината нема ниви, общината сме ние, общината си е сграда.

В. А иначе общината си е селото. Добре, имало ли е в селото места, които са забранени да се ползват. Например в някои села така казват: от това място не можеш да сечеш дърва, не бива да береш билки, забранени места.

Служ. от чит. Набожни места.

Ц. Немаме, немаме набожни, сега всичко се бере наред.

В. А едно време?

Ц. Едно време са се пазили манастирските имоти и гората, манастирската не се бере. Исега тия големите дърва са от манастирските имоти, манастирски места.

В. Значи в оброчищата и манастирските места…

Ц. Не се бере. И сега не се бере. Сега може да се бере некъде, ама много редко. Тука един горски…

В. Защо не се бере?

Ц. Я че ти кажем. Един горски бра тука да кажем, не мина се 10–15 годин и къщата му изгоре.

В. А други спомени да има да е брал някой от тия забранените места и да му се е случило нещастие.

Ц. Затова се казва манастирска гора, защо не се е брала.

Веска: Значи в такива случаи за гола сеч не е ставало дума, за бранищата се разбрахме… Вие имахте ли вашето домакинство бранище?

Ст. Къде беше вашето?

Цв. Я съм тука — Балкано си е отделно, ливадата си е у Балкано, не е тука.

Ст. Да де, но горе-долу накъде?

Цв. Е тука, нагоре, как да го кажем, къде Пасарел?

Ст. Ливадата си е ваша?

Цв. Ливадата си е наша, имаме като един декар бранище около ливадата и кога дойде да береме, да кажеме, това си е в планината, вземаме позволително, плащаме си позволителното.

В. А земята, гората, бранището, ваше ли е?

Цв. Наше е.

В. Значи пак се взема позволително…

Цв. Е, нема начин, горскио си държи… може да си го краднал, като те срещне и като немаш позволително, значи си го краднал.

В. Даже от твоето да сечеш, пак трябва позволително?

Цв. Е, ако краднеш…

Г. Да плаща на тебе…

Цв. Не, той си е краднал, не съм го видел.

Ст. Помниш ли някой от твоето да е краднал?

Цв. Е, явно, къде ще видиш, то нощно време.

Спг. Не, не като си отишъл и да кажеш — е тази нощ са ми краднали.

Г. А да е имало такива разпри, че някой е краднал на някого, да са се карали, да знаеш, такива вражди?

Цв. Вражди, вражди, не може да нема… за имоти се карат, то делата са все за имоти, този краднал, тогава делата бяха за имотите, а сега делата са за жените.

Г. А гората за лов ползваше ли я?

Цв. Коя гора?

Г. Вашата гора, общинската. Ходили ли са хората там на лов, да ловуват?

Цв. Ловджиите си ходят там, свободно.

Г. А как са ходили, с разрешение ли?

Цв. Сега сакат разрешение, по-рано свободно.

Г. А вие с братята ловехте ли нещо?

Цв. Не, не сме ловджии. Ние си ловиме дома, ако ги чуваш, ще си ловиш.

В. Имаше ли в селото някои известни ловджии?

Цв. Имаше ловджии.

В. Е, те плащаха ли си?

Цв. Плащаха си ловното.

Ст. Тогава имаше ли ловно?

Цв. Имаше, не може да не е имало.

Спг. Е, тук какво се въди — зайци?

Цв. Зайци, некоя лисица може да утепеш… Е, това е, друго що? И сега има ловджии, не, ловджии са сега свинете, ама защо ги чуват тия свине.

Ст. А, това щях да те питам — тогава имало ли ги е?

Цв. Не, по балкана садиме картофи, едно — друго, овеса, а сега балкано го махнахме, горе златен имот го махнахме — от свинете. А какъв доход имат от тоя дивеч — нещо, рушат на държавата, а не ползват. Както сега за земята, онази вечер по телевизията тоя министър — какъв човек е не знам. А, бе, дайте на народо земята, бе, да се знае, мислиш, че България печели от тая работа — държавата нема полза от такъв човек, нали трябва да дадат на хората земята.

В. Сега, в селото имаше ли общински имоти преди 9-ти септември, общински сгради, мелници, воденици, работилници?

Цв. Не, не, не. Към общинската земя не е строено, не, никакви постройки не е имало.

В. Всички решения са се вземали от кмета и са съобщавани на общо събрание.

Цв. Не може кмета да даде, ка ще даде, то е селска мера.

Общината си е община, турена да ръководи селото.

В. Вие тука като сте имали градинки, с какво напоявахте?

Цв. От горе.

В. Къде отгоре?

Цв. От небето (подсмихва се) — Когато преди стопанството, тази общинска мера ни беше дадена като изчисление по колко метра на къща.

Ст. Там на Църна маца ли?

Цв. Аха, на Църна маца, по 500 метра на къща, преди 9-ти, още Цару я дал, па царско време. И като стана 9-ти — всичко, айде-е.

В. И с какво напоявахте там?

Цв. С вода от Искъро.

В. А как си правехте каналите, кой?

Цв. Царо беше провел до местото.

В. А плащахте ли тази вода?

Цв. За водата не е плащано, поне минеше към царскио дворец и царо ползваше тая вода, част от нея за градините там, сетне не знам да е плащано.

В. А кой поддържаше вадите?

Цв. Народу.

В. Всеки сам?

Цв. Да, да. А главната вода от царовия посол, той си я чистеше, поддържаше.

В. Царят поддържаше вадите?

Цв. Да, а дека са нашите градини — всеки сам.

В. Не сте имали някакви общоселски събирания за поддържане…

Цв. Не, не. Е, разбира се, сите си оправят главната вода. Тая къща, оная къща, за да почистят пролет, нали, дека е натрупано, нали.

В. Значи всъщност пролет се събират и от всяка къща да има човек да почистят.

Ст. А водата за пиене плащахте ли така, както плащаме сега?

Цв. Немаше чешма.

В. А откъде пиехте?

Цв. От балкана.

В. А в къщи?

Цв. Не е имало, бе.

Ст. А тая чешма тука долу дето тече… Добре, откъде пиехте в къщи вода?

Цв. От чешмите, бе. Една чешма — на една маала, идат хората, та си наливат, тя е балканска вода, по-рано не се е плащала, оти не е имало такова обзавеждане… Ние имахме едно кладенче, де извира, и мама ме прати да идем за вода. Ама — наливаш в белия котел, та сипваш в черния, а я разгледах, разгледах, нема никой, та турнах и белия котел и черния, та хвана каймак, чернийьо… А па една бабичка ме гледала отдолу, па като ми свали кобилицата от рамото, та ме бие (смее се) (и ние също).

Ст. Колко голям си бил?

Цв. Е па, мъничък — 7–8 години.

В. Имало ли е случай от вашето семейство да не ходите за правене на пътища, да не взимате участие при правенето на…

Цв. (прекъсва) — не можем — ке бият.

Ст. Е, кой ке бие, другите селяни ли? Може ли кмето да те удари?

Цв Може! Това е селско събрание… как нема да иде… тоя като иде, той нема ли работа, а оня по-дявол… нема такива работи. Имаше бой, де!

Ст. Кмета нема ли да викне този, пъдара, да те удари?

Цв. (смее се) Нема, он сам че те удари.

В. А пъдара вкарвал ли е добитък в капана, имаше ли случаи, имаше ли капан тука?

Цв. Има.

В. Какво вкарваше в капана?

Цв. Да кажеме некое говедо, загубено, той го забере и го кара у селото… и си платиш глобата и го пуска.

Ст. Ако немам пари да си платя глобата?

Цв. Е, ке намериш. А тия, да кажеме, дето правеха пакост — да пасе на оня в ливадата, те са по-скъпи (глоби), поне е умишлено. А това добиче, което се е откинало и изгубило — те са по-малки (глобите), ама пак дава. Пак ще глобят, де, за да пази… и после като гледа да му плаща данъко, некой му удържи на говедаро, на пастиро, който го пасе, а друг некой го махне, да, прости му, точно така.

В. Сега, искам още веднъж да напомня, например, когато трябваше от вашето домакинство, вие сте трима братя, баща, майка и баща ти още здрав човек, млад човек е бил, кой решаваше, кой нареждаше у вас — ти ще отидеш да работиш на…

Цв. (прекъсва) Баща ми!

В. … например ще отидеш да правиш…

Цв. Па командиро, командиро!

В. Той определяше, а-ха.

Ст. Той като определи, а пък на тебе не ти се ще?

Цв. А, не ще, а довечера!?

Ст. Е, не можеш ли да накараш брат си да отиде вместо тебе?

Цв. Не може, може, ама не може, довечера сакаш на паралията да идеш. Не може да не ходиш, заминаваш и това ти е…

Ст. А малките деца, пак баща ти ли ги командва?

Цв. Малките деца — те си ги командват бащите им… сега аз мога ли да командвам твоите деца.

В. А дядото можеше ли да ги командва, дядото командваше ли децата?

Цв. Кой, дядото ли — е, побийва, щом не слуша.

В. От вашето домакинство, това с тримата братя, кой най-често пращаха да прави пътища?

Цв. Не, за тия работи общо ходехме, кой е свободен, нема разлика.

В. А мъже или жени ходеха?

Цв. Зависи, човек да има там, да отбие номеро, бройка да има, та жената не работи ли, и тя работи, даже по не дяволуват от мъжете (смее се).

В. Сега, във вашето село да се е случвало на някой къщата да му изгори, някое нещастие да му се случи, и другите да отидат, ходили ли са да му помагат.

Цв. Е, па може ли да не му помагат.

В. Как, какво помагат?

Цв. Е, нещо, гасат, нещо насам-натам, нема да гледаш…

В. А после, при построяването.

Цв.: Ний седехме така 4–5 години и се делийме, да не сме всички така седели 30–40 години.

В.: И едно време пак са се делили. А ти отдели ли се от баща си?

Цв.: Ами ще се делим, щом не можем всички да седим дома.

В.: Като стана ТКЗС, отделно ли бяхте от баща си?

Цв.: Отделно бях.

В.: Значи вече отделно бяхте?

В: Да е имало във Вашето село селски кош, изобщо да се събира храна и когато някой има нужда, да му е давано. Да си чувал такова нещо?

Друга жена:

— Като да си помагате така.

В.: Селски кош. Да се събира храна и ако някой има зор, да му се дава.

Цв.: Няма. Имало е през турско време. Е, глей сега. Турците кога са държали имото, са зимали третиня — на третьо са вземали. Три снопи за него, един за селянина. Имало е селски амбар, за селото някакво, ама аз съм чул, не съм го заварил.

В.: И какво е представлявал?

Цв.: Некво жито са събирали турците и си помагат, кога някой си свърши, кога няма.

В.: Общински хамбар, значи. Под турско кога е било е имало.

Цв.: Оттога не е имало. При българите не е имало.

В.: И всеки задължително е давал в хамбара, така ли?

Цв.: Задължително ли е, добровално ли е, не мога да кажа.

В.: Още малко ще те потормозя. Таман да си спомниш младите години.

Цв.: Младите години ги забравихме.

В.: Защо?

Цв.: Защо. Защо одъртехме.

В.: Като живеехте при баща ти кой какво работеше? От какво изкарвахте пари вкъщи?

Цв.: Е, общо. От млеко.

В.: Продавахте ли?

Цв.: Е продавали сме го. Мое ли да не го продаваме. Имаше си търговци. Правеха сирена тука.

Ст.: Мандра си имаха?

Цв.:Мандра нямаха. От София идваха и оттук купуваха млекото. Тука си го правела. Сиренето тука го вадеха, както сега вадят. Има мандра.

В.: Коя беше мандрата?

Цв.: Е кой могъл, той държал мандра.

Ст.: Не е от село човекът с мандрата.

Цв.: Не е от село. От София ли, от къде ли. Все повече беа евреи. Евреите държаха. Те бяха търговци.

В.: Всички ли вкъщи работехте като овчари?

Цв.: Сите. Овчари не. Имахме и земеделие.

В.: Значи бяхте и земеделци? Извън селското стопанство някой работеше ли от вас?

Цв.: Не.

Друга жена: За пари никъде?

Цв.: Не, за пари не. За пари идеше някой слуга при тоя, що имаше повече имот, да му работи.

В.: От вашето семейство никой не е ходил?

Цв.: Не, от нашето семейство — не.

И.: Колко декара имот имахте?

Цв.: Е имахме некъде към 80 декара имот.

Ст.: Освен картофи какво друго сеехте?

Цв.: Всичко. Всичко садиме. И жито, и картофи, и овес, и ечемик, и фасул. И за добитъка.

Ст.: Зеленчуци?

Цв.: Зеленчуци садиме.

Ст.: В двора или на нивата?

Цв.: На нивата.

В.: Колко души от вашето домакинство — така както живеехте с майка ти и баща ти, с братята — работеха в селското стопанство??

Цв.: Цялото семейство.

В.:Всичките осем човека?

Цв.: Ами сите.

В.: Всичките ли редовно работеха?

Цв.: Ами редовно. Оно немой редовно. Нали има мънинки деца.

Некоя остане дома да огледа децата. Оно сичките сме работели, ама има ред.

В.: А кой готвеше вкъщи?

Цв.: Е кой готви, коя жена остане, она готви. Без манджа не може.

13.: А децата участваха ли? Помагаха ли?

Цв.: Кои деца?

С/п.: Вашите.

Цв.: Е малките, ако могат.

Спг.: От колко години почнаха?

Цв.: Ами нали на училище ходят, учат едно друго. И хората трябва де се операт, сака да се сготви, сака едно друго.

Друга жена: Е кога вършеехте, помагаха ли?

Цв.: Е оно, малко, слабо, не можеш да го задължиш. На тая жега къде да го гониш, да го трепеш. Е, работиме ние старите.

В.: И кой разпореждаше на жените?

Цв.: Е те сами си разпореждаха.

В.:Майка ти ли им разпореждаше или помежду си решаваха?

Цв.: Е они помежду си. Е слушаха и майката, бабата.

В.: Кой държеше парите?

Цв.: Никой.

Друга жена: То нямаше пари.

В.: Нали все пак като продадете, вземате пари.

Цв.: Като продадеме, данъците… Баща ми като се помина, не моеме да му платиме данъците. Нарядите …

Ст.: Точно тогава са били горлеми нарядите.

В.: По време на войните.

Друга жена: Точно тогава съм чула, че на Стоянка свекър й, чула съм, че лежал в затвора, че не си иметил нарядите.

Цв.: Само той ли?

Друга жена: Е аз туй съм чула…

В.: Коя година беше това?

Цв.: Преди Девети ни ядосваа много. Отка додоа немците ни натуреа наряди, едно друго. Ти крава да ти дава яйца чула ли си? И житото, и яйцето — се на декар.

В.: Имаше ли някой от вашите да ходи настрани да работи, гурбетчии?

Цв.: Не.

В.: Някой от вас да е членувал в кооперация?

Цв.: В каква кооперация?

В.: В потребителната, всестранната, в селкоша?

Цв.: Не. Никъде.

В.: Колко ви е голяма къщта, колко стаи имаше?

Цв.: Две стаи и едно антре.

В.: Чакай, ама аз те питам кога живеехте при баща ти.

Цв.: Е, това е кога живеехме при баща ми. Слушай що ти казвам. Рогозата — и от тая стена — до тая стена. Наредиме се. Сичко наред.

В.: Кой беше собственикът? Баща ти?

Цв.: Е, да. (смее се) Къде стаи, къде. Не като сега.

Ст.: Коя година направихте къщата?

Цв.: Кога се отделихме, направихме малка колиба и това е.

Сгп.: Коя година беше това?

Цв.: Не помня.

Сгп.: Е преди Девети ли беше, или след Девети?

Цв.: Е преди Девети правихме, разтуряхме, едно друго. Четири къщи съм правил и две съм разтурил.

В.: Най-напред големият брат ли се отдели?

Цв.: Да, у кошарата.

В.: И всички ли му помагахте да прави къщата?

Цв.: Сам си я прави.

В.: Вий не му ли помагахте другите братя?

Цв.: С какво?

В.: С труд.

Цв.: С труд. Оно пари требе.

В.:И така водопровод вкъщи не е имало. А електричество?

Цв.: Няма електричество! Ламбата.

В.: Чешма на двора?

Цв.: Чешма (смее се). Оно на улицата нема, че…

Галя: Електричество каза, че имало…

В.: Електричество! Лампата казва.

Цв.: Абе къде, електричество. Виделето бе.

В.: А виделето какво е?

Цв.: Виделето е те такова, а ламбата се запали.

В.: Газениче ли е?

Друга жена: Газениче.

Цв.:Идеме на седянка, угасиме лампата и фатиме момите. Додеха запалят лампата, ние… (смее се).

В.: Кладенец на двора имахте ли? Бунар.

Цв.: Къде кладенец, бе?

В.: Тоалетна?

Цв.: По градините.

В.: Баня?

Цв.: Не.

В.: Чешма извън двора? Чешма или кладенец ползвахте извън двора?

Цв.: Бе нищо немахме. Няма чешма, няма нищо.

В.: Откъде си наливахте вода?

Цв.: От кладенчета.

В.: От извор?

Цв.: От изворчета.

В.: Значи кладенец е бунар, а кладенче е извор.

Цв.: Бунара си е отделно. Кладенче е дето само си извира.

Изкопаме по-голяма копка и оттам вземаме вода. Бе тогава селото беше малко.

В.: С какво се топлехте през зимата?

Цв.: С дърва.

В.: С печка, с огнище?

Цв.: Няма печка, с кофторе!

Ст.: И какво е това?

Друга жена: По-малко е и нема фурна.

В. Но е тенекиено.

Цв.: Тенекиено, да.

В.: А огнища имахте ли?

Цв.: Имахме.

Ст.: Вътре в стаята ли?

Цв.: Не в антрето.

В.: А как му викахте вие на антрето?

Цв.: У къщи. Одаята е дето живеем, стаята.

Ст.: И там ли готвеше майка ти?

Цв.: Ние готвехме на кофтора.

В.: А на самата къща как казвахте?

Цв.: Къща.

В.: А камина не сте ли имали? Цв.: Камина там дето е огнището.

В.: А къде готвехте? На огнището или на печката?

Цв.: Лятно време на огнището, а зимно време на кофтора. Тенджерата си ври. Мачката си бърбори под печката.

В.: Електрически котлон или котлон с дървени въглища? Цв.: Няма такива работи. Само дърва. Ние с дърва. Пък мое други да са имали. Старобитно, бе.

Забележка: Всички въпроси за бита се посрещат със смях. Някои въпроси изглеждат нелепи при спомена за реалното състояние на нещата.

В.: Земеделско стопанство — значи собствена земя около 80 дка.

Цв.: Татък беше.

В.: Да сте вземали под аренда, под наем, на изполица.

Цв.: Ни сме земали, ни сме давали. На то що сме имали, да моем да се препитаваме.

В.: Добитък? Колко сте ги имали?

Цв.: Добитък — според годините …

В.: Е, средно, долу-горе.

Цв.: Е, някога 50–60, някога 30. Според сушата.

В.: Значи 50–60 овце. А едрият добитък?

Цв.: Едрият добитък — за работа.

В.: Колко волове?

Цв.: Един чифт. И крави 1–2.

Ст.: А теленце?

Цв.: И теленце.

Ст.: А кози?

Цв.: Кози немяхме.

В.: Кон? Магаре?

Цв.: Кон, не. Магаре имахме си. И за овцете. Носи млекото.

В.: Селскостопански инвентар, какъв сте имали?

Цв.: Плуг, рало. Имах грапа. Всичко каквото трябва.

Ст.: Каруца?

Цв.: И каруца. Може ли без каруца?

Ст.: А като изкарвахте лятно време овцете горе, колиба ли правехте, или какво?

Цв.:Да.

Г.: Значи колиба.

В.: А бачия какво е?

Цв.: Бачия е къде се помещава, по-малка, като … Колибата на едно място стои.

Ст.: Догодина пак там стоиш на нея?

Цв.:Аха, есен като прекърши се, като заесени, изкарваме добитъка горе. Овцете. Дето има ливади. Торим ги, де.

В.: Това е всъщност егрек. Отивате на егрек. Отивате на една ливада. На кои ливади го правите?

Цв.: Е, на моите си.

В.: Само на твоите? Всеки на неговата си?

Цв.: Всеки на неговата си. Кой има овце — да си тори ливадите.

Кой има — има, а кой нема — нема.

В.: В двора какви селскостопански постройки имахте?

Цв.: Е, да кажем кошара за добитъка. За овцете пак си имахме сушина. Пак не могат така на снего да стоят.

Ст.: Плевня?

Цв.: Плевня нямахме.

В.: На кошарата как казвахте?

Цв.: Кошара, кошара си казвахме.

Ст.: А житото къде държахте?

Цв.: Житото си имаме амбар.

Ст.: Ама то какво е, като стая ли е?

Цв.: Ами като стая, изплетено е от вършина.

В.: Не му ли викахте кош?

Цв.: Амбар му викахме.

Ст.: И покрито ли е?

Цв.: Е, покрито о, разбира се.

В.: Едрият добитък къде го държахте?

Цв.: У кошарата.

В.: Все кошара, на всичкото казвахте кошара.

Цв.: Не, на овцете сая си му казвахме.

В.: А за кравите?

Цв.: Е, кравите и воловете на едно място.

В.: И какво е то?

Цв.: Една кошара му казваме.

В.: И магарето — и то там.

Цв.: И оно там. Не, магарето навънка.

Г.: А зимата?

Цв.: Зиме лете, все навън.

Ст.: А кокошки? Имахте ли?

Цв.: Имахме, може ли да нямаме.

В.: Е колко кокошки?

Цв.: 40–20, 30, според годината.

В.: Като какви се оценявахте? Бедни, богати, средни.

Цв.: По средата.

В.: Имаше и по-бедни от вас?

Цв.: Е, имаше, па… Като е по-малко имота му, нали знаеш — шарено.

Ст.: Имаше ли някой да се отдели като богат?

Цв.: Имаше. Не може да няма. Това село нали е от тия делби.

В.: Имало ли е някой много богат?

Ст.: Чифликчия.

Цв.: Имаше един чифликчия, ама той през наше време не е бил.

Той е бил чифликчия. Софрата му не се е дигала. Там на ратай и на слуга ляб не се е туряло. Може да е слуга — иди, тури си ляб, тури си сирене.

Ст.: Сам.

Цв.: Сам си слага.

Друга жена: Ратаю?

Цв.: Ратаю.

Друга жена: Е кои са били?

Цв.: Е на Ботевите. Газибърите.

Друга жена: Долу?

Цв.: Долу. Там е чифлик било.

Друга жена: Тая Траяна?

Цв.: Чифлик си е било.

Ст.: И са си имали ратаи.

Цв.: Имали жътваре, копаче. Всичко си иде на жътва. Готвят дома жените месят днеска по три фурни леп. 40 души, 50 души народ. Днеска трябва да яде.

В.: Колко декера земя са имали?

Цв.: Колко декара той е имал. Към 4000 дка. имот.

В.: И кога е било тава нещо?

Цв.: Е, рано е било.

В.: Тук сме пропуснали нещо да те питаме. Имаш ли право, след като си прибрал всичко от твоя имот, други да събират каквото е останало, баберки. Някой друг да отиде.

Ст.: Картофите, ако не си ги събрал добре, да иде да събира. Може ли?

Цв.: Виж какво. Картофите като ги извадиш, освобождаваш местото. Житото като го ожънеш дигаш с конето.

В.: След като си прибрал всичко и аз, ако намеря нещо по твоите ниви мога ли да го взема?

Цв.: Можеш да го вземеш, ами.

В.: Каквото си намеря, мога да го взема.

Цв.: Да, можеш да го вземеш.

В.: Как му викате на това, което е намерено и събрано по нивите?

Цв.: Бабирук. Ние, гледай, като садиме картофи на балкана. И граждани дойдат пенсионери. Аз съм си прибрал картофите. И той изрови половин чувал картофи. Рие земята, нали. Заровено, невидено и нека си вади човека, нека го събере — една торбичка, една мрежа.

Ст.: Ами той толково момее да събере, да носи.

Цв.: Няма нищо от това. Това е така било.

В.: Значи бабирук е думата.

Цв.: Бабирук.

В.: Ние искаме да видим в различни села какви думи ползват.

Цв.: Ние тука шопски думи ползваме тука.

В.: Не говориш, много-много по шопски.

Цв.: Единият ми син гражданин, пък единият селянин като мене.

Ст.: Единият в София ли е?

Цв.: Единият в София и тука. В София държи два магазина и тука един — три.

В.: Синът ти има магазини и тук, и в София.

Цв.: И фурна има. Вади леб.

В.: Какво смяташ? Как ще се развиват нещата в бедеще?

Цв.: За мене се развиват, оти съм остарел вече. За мен са се развили. Това е мойто крадначина — що може. А за вашто, за вашто не знам.

В.: Значи казваш твойто е крадначина, колкото вземеш от тук нататък — все е файда.

Цв.: Се е крадначина. А вашто, вашто ке берете ядове. И по-рано ни лъжеха, ама сега още по не вервам.

В.: Защо?

Цв.: Тия земаа тая зима по 13–14 иляди пари. Па и четиринайста заплата. За них е добре. Ама вие, ако зимате тънки заплати, дупе да ви е яко.

В.: Какво ще става тука със земята в село?

Цв.: Какво ще става. Нищо. Не дават я куманисти. И това е. Ората искат. Ама я не дават.

Ст.: Още не я дават? Не я ли разделиха?

Цв.: Абе дават, ама дават привременно. А иначе земята не е даде на никому. И то ясно щи викаше (б.и.- в предаването „Отзвук“ по телевизията) 40 на сто било дадено. Нищо не е дадено. Не е вярно.

В.: Никой не е получил документ за земя.

Цв.: Па никой.

В.: Тука кооперация няма ли да се прави?

Цв.: Кооперация ще си прави. Оти да не се прави. Хубаво е да се направи.

В.: Земеделска кооперация?

Цв.: Земеделска. Оти да се не направи?

Ст.: Сега няма ли?

Цв.: Нема.

Цв.: С по-малко имот сака нали.

Друга жена: Кооперация има. То тия с житото колко души са там.

Цв.: Ама я не съм у кооперацията.

Друга жена: Ти не си, ама има.

Цв.: Ама това е временно.

Ст.: Временно, невременно има ли кооперация сега?

Цв.: Е има де, има. 3–4 души, 10–12. Дадено им е по десетина декара.

Ст.: Ти сам ли си я работиш земята?

Цв.: Я съм сам.

В.: И как я обработваш?

Цв.: Е с конете си я обработвам.

В.: Сам я обработваш.

Цв.:Да.

Ст.: И колко декара обработваш?

Цв.: Е колко. Сино работи 10 декара и аз 10 декара — та 20 декара.

Ст.: Е с конете можеш ли да изореш толкова земя?

Цв.: Па мога я. Едно време съм орал 60 декара земя. И тогава беше ръчно, а сега не е ръчно.

Ст.: А какво?

Цв.: Само го ореш, а после го прибираш с комбайно.

Ст.: А ореш го, а комбайнът го прибира.

Цв.: А тогай го жънехме.

В.: Значи вие си го заоравате, сеете го, а комбайнът прибира житото. А комбайнът на кого е?

Цв.: Комбайна — на стопанството.

В.: На вашето стопанство?

Цв.: Държат машините още. И зимат по 100 лв. на декар за жътвата. Стопанството. То се разтури стопанството. Няма стока, няма нищо.

Ст.: Сега като прибра житото, имаш ли къде да го сложиш?

Цв.: Е па може ли да немам.

Ст.: Защото други селяни се оплакват, че няма къде да го сложат. Така са им устроени къщите, че да нямат.

Цв.: Ти си права, понеже ората го обърнаа на гражадания. Само къщата. Имат по 400 метра. И що по-напред. Дали сграда да направи стопанска, или къща, или градина. Нема. Мене ми е много голям. Имам къде да си туря 20 тона зайре.

Ст.: Тия параклиси, дето са строени тука по вашето землище, на някакви места специални ли са строени? Защо там точно?

Цв.: Е тия ги стопанството оре, дето иска там си оре.

В.:Параклис. За параклис питаме. Св. Харалан, Св. Митър.

Цв.: А те са си оброчище.

Цв.: Добре кой ги е определил, кой ги е нарекъл, що там са сложени?

Цв.: Е колко ти знаеш, толко и аз зная.

Ст.: Не знаеш нищо.

Цв.: Това е — стари оброчища. От ка е създаден народо. От кого е създадено — никой не знае.

В.: На кого е земята, на която се намират оброчищата?

Цв.: Абе, селска, общинска мера.

В.: Селска земя.

Ст.: Има ли оброчища на частна земя?

Цв.: Не.

Ст.: Брат мисега има вила някъде по Искъраи на неговото място има оброчище. То се пада в неговото, но той си сложи оградата, че оброчището остана навънка.

Цв.: Освободил го, нали. Че го освободи. Това е оброчище.

Ст.: И ходят и си правят …

Цв.: И той е бил кой знае колко голям партиец, че е строил там.

С/п.: Не, бе. То му го продаде един.

Цв.: И кой му го е продал? Кой може да има оброчище?

Ст.: Ами някой го е купил.

Цв.: Никой не може да купи оброчище.

Ст.: Продал му го е някой.

Цв.: Това е оброчище. Свети Митър може ли да купи някой църквата, Свети Никола може ли да купи някой, Свети Аралампи може ли да го купи някой. Това е оброчище. От незнайно. От край век. И така, че никой не може да го купи.

Г.: Ти ходил ли си на Стефанов ден с кон на Кръстатия дъб?

Цв.: Одил съм, да.

В.: И защо се казва Кръстат дъб?

Цв.: Е защо, тоа кръстат не се помни откога е на Свети Рангел (името на манастира, където е Кръстатият дъб).

В.: Е защо е Кръстат дъб? Кръст ли има на него, какво?

Цв.:Защо. Защо е манастиро. И затова е кръстат оти е на манастиро.

Ст.: Това у ваше землище ли беше?

Цв.: У наше. Свети Рангел е у наше землище.

В.: На оброчните места курбани някакви колят ли се?

Цв.: Е па колят се.

В.: И кой ги коли?

Цв.: Събират се, идат на манастира с конето. Съберат се на празнико, идат си на манастиро. Ей моят син 4–5 годин иде на манастиро. Е сега идем на Германскио манастир, поне по-близо, там е много далече. Ама и там си правят църква. На Свети Рангел. На сите, църкви си правят.

В.: А защо на Стефанов ден ходят?

Цв.: Тогава има имен ден. Е не знам защо. Там по-познай. Я не знам.

Р.: Значи ти си работил като овчар само, така ли?

Цв.: Я овчар, друго не знам. То янета — и това е.

В.: А по-късно, в стопанството?

Цв.: Е, в стопанството не съм работил.

В.: Не си работил. Млад човек си бил, какво си правил?

Друга жена: Частно.

Цв.: Ами часно.

В.: А ти винаги си бил частник.

Друга жена: Ами ти пенсия зема ли?

Цв.: Дадоа ми. 600 лв. ми дадоа. И съм доволен на тез пари.

Ст.: Ти кои овце пасеше — само твои или събираше?

Цв.: Не, събирал не съм.

Ст.: И колко овце имаше?

Цв.: Е чувал съм 50 брави овци. Чувал съм бици за угояване за държавата. Така е — с що ги раним.

Ст.: По договор?

Цв.: По договор. Работа. Летно време събирам с греблото, тръне, боклуци, едно друго, що остане от блоко, нали, царевица есенно време, пада, разноси се. И ги раним. Отпадъчно.

Друга жена: Отпадъчно.

Цв.: Абе не много добре, ма така е. Борба за живот.

В.: А селото бик имаше ли?

Цв.: Имаше.

В.: А кой го гледаше тоя селски бик?

Цв.: Общински …

В.: Кой го гледаше общинския бик, кой го подпомагаше?

Цв.: Общината си чуваше бик и си плащаше на бикар.

Ст.: И къде го държи?

Цв.: Имаше си отделно бикарница.

В.: Значи общината си плащайте за общинския бик на бикар.

Цв.: Оставяше се от общинските ливади и се събираше рана.

В.: Значи от общинските ливади?

Цв.: Е такива, дека ти казвам, малки ливади на селото, дека ги вардеа за биците.

Г.: Значи общината имаше ливади …

Цв.: Не ливади бе, места, селска мера, общински. И бико е селски и събират. Завардят тия ливади и ги окосят — трудови, за да съберат, па…

В.: Значи на трудови начала.

Цв.: Е, на трудови.

Ст.: А някаква такса плащахте ли за тоя бик всеки селянин?

Цв.: Не. Кой си отива плаща. Там е определено за заплождане.

Ст.: Защото все пак нали трябва да се съберат пари да платят на човека.

В.: Само за говежди бик. Биволски бик не сте имали?

Цв.: Ние биволи нямаме, понеже ни сме…

Ст.: Нямате вода.

Цв.: Те тия долу Бориево, тия полските де, в полето дека ги гледат. И тука имаше, ама рядко. Бик не е имало. Караха ги долу да ги заплождат в Бориево, в Равно поле, ку Мусачево — водите дека са. Там чуват биволите.

В.: А жена ти къде работеше?

Цв.: Никъде, с мен.

В.: А, с теб заедно. А имаше ли сметка да се гледа добитък по договор с „Родопа“?

Цв.: Е, не е имало, ама нема накъде.

В.: Ама не е било и съвсем без сметка?

Цв.: Абе не е било съвсем без сметка, ама много работа. Селският живот — много работа. Нема жега, нема дъжд. (край на лентата).

Цв.: Я не ти каем сега за Лозен. Лозен си е Лозен. (Следва лента без запис. Става дума за различията с хората от Долни Лозен). Какво да ти кажя. Не моем да ти ги опишем. Нахални, клеветняци. Ние тука клевети немаме.

Друга жена: Злобни, злобни.

Цвятко: Ти си откраднала това, че идем да те наклеветим. Що ме интересува. Они какво открадне — така иде да наклевети. Те са по-особен народ.

В.: Жените ли се помежду си?

Друга жена: Е, женят се.

Цв.: Е, на, женят се, може ли да не се женят.

Друга жена: Е, тогава не е било като сега.

Цв.: Имало е, ама по-малко, по-малко е имало.

В.: Избягвали ли са да се женят?

Цв.: Какво да ти кажем — торбаре.

В.: Значи торбари им викате — торбаре?

Цв.: Те са по-друго поколение.

В.: А защо торбаре?

Цв.: Е, знам ли, постарому такова. Е те Герман и нашто село, макар че сме по-отдалечени, ние сме заставени, това по наследство ли е, какво е, не знам. В Долни Лозен турчин не е живял. Тука турците са биле.

В.: Имало ли е турци във вашето село?

Цв.: Тука турци е имало, а в Долни Лозен — не. Е аз да си бегам.

Всички: Много ти благодарим.

Всички разглеждат саморъчна рисунка с местностите — общински земи.

В.: Радилица се намира на север, на 1 километър?

Друга жена: А нема километър.

Друга жена: Манастира, нали знаете, Германскийо, пътя за манастира, от тая страна, могила има една. То па се казва местността Могилите.

Тука имаше Свети Георги, има си църквичка. На Свети Георги има брест. От моя баба съм чула, че там турците са крили жълтици. Дървото го помня.

Тука е корията.

Ст.: Защо е корията?

Друга жена: Дървета сигурно е имало.

 

4. БАЗОВА ИНФОРМАЦИЯ (буквална дешифровка на интервютата)

4.2. Интервю с Гергина Дойчинова Бешпарова (основен информатор)

Галя: Как се казвате?

Гергина: Гергина Дойчинова Бешпарова

Г. На колко си години?

Г. Б. На 70 г., в другиден имам юбилей.

Г. Тука ли си живяла само?

Г. Б. Тука съм, не съм напускала, много мизерно съм живяла, но от селото не съм излазила… Мисля, че от нашето село по-хубаво нема.

Г. Кой клас имаш завършен?

Г.Б. Какво да ти кажем — четвърти тука, а две години — у Долни Лозен учихме, немахме тука училището, до четвърто отделение, тогава не ни търсеха, на 24 януари тате вика — Айде, стига, нема учителка да те правим.

Г. Кога си се женила, коя година?

Г.Б. Жених се след 44 г. — 45-та година, а 46-та родих дъщеря ми, 49-та — Иван, сина ми.

Г. Значи, 39-та г. си била 15 годишна. Ние се интересуваме от тоя период — 39–44-та г. Ти помниш ли оттогава?

Г. А какво си работила?

Г.Б. Селска работа, то колко години у стопанството работих, след това мъжа ми почина, и я почнах на гара Искър — чистачка. Изкарах 12 години, след това те (семейството на сина) беха у Долни Лозен, прибраха се тука и аз една година седех пак без работа да ги гледам, бяха едно — на училище, едно — на детска градина, после има работа у училището, тука до нас и ме попитаха. Аз питах снаха си, ако може да ида на работа, а тя вика, ако можеш да се справиш и с децата, и с работата, и аз, тука, бараки има над училището, и аз почнах у бараките, кога си дойдат по-рано, оставя ги, пък идем да изчистим…

Г. У бараките, какво работеше?

Г. Б. Чистачка, после се преместих у училището.

Г. Тогава, през 39-та — 44-та, колко души бяхте в домакинството.

Г.Б. Аз бях храненица при стрина ми, тогава така го казваха, но живях, ама все си бях при нея, ние бехме 4 деца, едното на мама почина на 7 години, три останахме — две сестри и един брат. И у един двор сме, у две къщи, и аз при стрина бех, ама все идех да си играя там гори при сестра ми, зимно време, празници — все заедно посрещахме.

Г. Ти се най-голямата.

Г.Б. Я съм. Сестра ми е 26-та година.

Веска А дядо ти, баба ти, при кого живееха те?

Г.Б. При тате. Ние бехме отделно със стрина ми.

В. Така. Баща ти беше най-малкият, така ли?

Г.Б. Средният. А сестра ми… Имам един чича още по-голем. Още е жив даже, най-малкият, да, той остана жив.

В. Средният брат живееше с баща ти и майка ти в една къща?

Г.Б. Да, да.

В. Колко души се събираха в това домакинство?

Г.Б. Еми, събираха се 6–7 души — майка ми, баща ми и баба, и деда ми, и ние тримата — 8 души, чичо ми…

В. Чичо ти и стрина ти в едно домакинство ли бяха с баща ти и баба ти?

Г.Б. Едно, пък след това се отделиха, що са бездетни, почнаха да ме подлъгват, затова там аз отидох, но лошото стана накрая, защото те не ми приписаха, не ме осиновиха, като дойде 44-та, като вече стана преврато, гледаха да се запишат у стопанството, чичо се записа, голям комунист, мене нищо, яз се ожених там, две деца създадох, да, ама така замина, и се разделихме с чичо ми, не се върнах при майка ми и баща ми, тука се заселих. Скарахме се с чичо ми, дето се записа в стопанството, немаше имот за нас, и това, що имаше моят мъж, той го записа на него в стопанството. Я сега търсим имот, нема го никъде.

Мариана: Мъжът ти доброволно ли го е дал?

Г.Б. Тогава записваха. Моят мъж пък записа колата и конете, той беше измъчен много, беше живял от 4-то отделение като ратай и като дойде у нас вече малко беше прикупена земя, малко си имахме и така…

В. А той нямаше имот мъжа ти?

Г.Б. Имаше 4–5 дка, нали там са много деца — 4 деца, 6 души.

В. Коя година стана тук ТКЗС-то?

Г.Б. Най-напред стана кооперативно, та у кооперативното се записаха най-беднотията, комунистите и такива, безимотните, и тогава събраа на места имото и започнаа да обработват. 57-ма вече стана цяло село се записа. И тогава моят мъж се записа последен. А те можаха, братята му и му взеха и конете, и колата… Пък я работих у София, та се разболя, па 66-та почина… Па млад, то на 39 години. Мани, оттогава айде чистачка там, чистачка си работих и 6 г. работих след пенсионирането, 4 г. работих на гарата, после започнах у училището, та 10 г. мина

Г. Да ни кажеш откъде се изкарваха пари, от какви дейности?

Г.Б. Изкарваше се пари, като чувахме кокошки, и оно всичко идеше на пазар — мляко, имахме кози най-напред, после крава, ама те даваха доста по-малко, що се издоеше, ща се бие мляко, извара, маслото — всичко отиваше на София. Сега хората, които си имат повече имот, си беха по-заможни, но които беха по-бедни, така си бехме свикнали, че си ни весело пак беше.

В. А иначе не сте работили никъде на заплата?

Г.Б. Не, не … имаше тука по десетина дена така имаше граничари от Северна България, закупили тука и толко далече сме одили и толкова много сме се мъчили…

В. В Северна България сте ходили?

Г.Б. Не, от Северна България таквиа дошли, чак под Враня, и пеш ше идим и кат си дойдеме вечер и пак оро (хоро) играеме.

Г. Да ни кажеш, колко души от домакинството работеха, поддържаха стопанството?

Г.Б. Е, най-напред всичките работеха у стопанството, мъжо ми само…

Г. Не, не там, във вашия двор.

Г.Б. Летно време всички в къщи, па зимно време тати идеше некъде на Перловец кюмур, там го казваха некъде, па къде се намираше това, не знам… То там работеха, товареха, с каруцата докарваха, та да вземат пари. Тогава немаше таквиа… Мънинки бяхме, тогава най-малкото братле що ни почина, мама иде у градината — дърва пролет свършило — ма иде у един кютук, млати, насече трески, напълни кофторо, сготви, стопли на детето вода, па го окъпе, после, айде, вика, идете да си играете. Ние идеме да си играеме, заслушам под прозореца — мама си пее… Кво нещо е било, па си помним сега. Колко е било мизерия, но не се е предавала, какво сега, леле че умрем от глади, леле, така че стане, леле иначе че стане, не мога да знам, така си бехме свикнали.

Г. Значи, вие от време на време сте ходили да работите по чужди градини?

Г.Б. Е, ходехме, защото нема, нещо да си купиме.

Г. Колко души от вас, от вашето домакинство ходехте?

Г.Б. Я ходех нещо да си купим, като най-голема, после сестра ми, сестра ми като стана по-големка, 4-то отделение и я цаниха у София, беше все слугиня. А я бех при стрина ми, па после се смея — Лила седе слугиня, а ти седе цял живот, 20 години, и нищо не взе (смее се).

В. А кога се отдели от стрина си?

Г.Б. Кога се отделих? 54-та година — има дати, които съм ги запомнила…

Г. А гурбетчии, имало ли е?

Г.Б. Да, да, преди мене е имало, да работят месеци, години и да си дойдат с пари, е това се казва гурбетчия. От нас не е имало.

В. От селото е имало, от вас — не.

Г.Б. Имало е, чувала съм. Даже у Америка са ходили да работят.

Г. А имало ли е членове от вашата къща да членуват в някаква кооперация.

Г.Б. Имаше — и тате беше, и старио, дето чичо ми при него.

В. Ама още преди 9-ти…

Г.Б. Да, да…

Г. Какви кооперации, можеш ли да ни кажеш?

Г.Б. Теглят пари, изплащат, не мога да ти кажа, това към кооперацията са, да, нещо такова беше.

Г. А тогава, около 40-та година в собствена къща ли сте живели?

Г.Б. Да, в собствена.

Г. А колко голяма беше, колко стаи?

Г.Б. Еми, една стая и у къщито беше разделено на две — антре, там беше при чичо ми… Там дето е огнището се казва у къщи. Ние си живеехме заедно, у старата къща. То беше една голяма стая и пак у къщи. После чичо като се отдели я преградиха стаята, ма беше стая некога — били Големите Дриньови богати, та са ги викали Големите Дриньови.

В. Дядовите са били богати и са ги викали Големите Дриньови.

Г.Б. Да, и са отгоре беше залепено с дъски, отдолу пак с дъски, имаше рафтове, едно го казваха като пейка — утура, помним един голем иконостас…

В. Какво е станало, че от големите Дриньови са …

Г. Б. Станали бедни? … Защо е имало некъде воденица, сега къде е текло вода, и днеска местността се казваше Горелата воденица. Тя е къде е италианскио (мотел), тука под шосето, под Цариградското, е таме свинарник имаше и там е. Сега се казва Разливището, тая там местности Горелата воденица. Старите си я казват Горелата воденица и там е бил чичо ми. Моят деда, като да ръководи какво е станало, воденицата се е запазила, изгорела и оттогай неговите братя, на дедо ми брата си е взел повече имот, па на него воденицата, дето е изгоряла му дават по-малко имот.

Г. Да ни кажеш сега какво имахте в къщата? Чешма, къде имахте чешма?

Г.Б. Ами, чешма немахме, не, не, пренасяхме си, една обща чешма имаше и оттам си пренасяхме.

Г. А кладенец?

Г.Б. Бунар — не!

В. Колко далече имаше чешма?

Г.Б. Ами чешмата колко да ти кажем — под училището, само че, ама така си е високо (200 — З00 м.)

В. Тоалетна на двора имахте ли?

Г.Б. На двора беше всичко, даже баба удар получи там.

В. Имахте ли тоалетна?

Г.Б. Па, да, разбира се, имахме.

Г. Баня, нещо…

Г.Б. Нема таквия работи тогава, бани, нищо.

Г. Вие от чешма ли носехте вода или от кладенче?

Г.Б. От чешма носехме водата, имаше горе, минаваше една река, от горе дворо минаваше и идехме, та перехме. Перехме гръстниците. Какво се викаше? На Ридо.

Г. С какво се отоплявахте?

Г.Б. С дърва, тогава немаше въглища, и с дърва, па като напече укъщи, като се задимеше, ама нали е топличко…

Г. А на какво се готвеше?

Г.Б. На печка, кофтор най-напред. Кофтор за огрев, па си готват. А като правехме баници, зелници за Бъдни вечер си готвиме всичко укъщи на връшник и подница. А какво е това връшник?

Г. Б. Те така де се залупя, това е като тепсия, отгоре се залупи и се слага жар връз връшнико да се опече, на огнището, на саджак, има саджак. Подницата е като от глина, месено, печено… А връшнико — от ламарина, и си има отгоре дръжка, и като залупиме, слагаме жар отгоре — хляб, за Бъдни вечер — колачетата, за Великден — кукулниците, всичко — там, дойдеше да идем на сватба — погачата също под връшник, тогава беше кофтор, ама немаше фурни.

Г. А да ни кажеш нещо — какво имахте в стопанството — земя имахте ли собствена, колко дка?

Г.Б. Имахме, сега научихме колко, тате сега има 9 дка, а при чичо ми къде — 19 дка. Той си прикупи, капва си имот и има повече. И нашият сега като е писано го изнамерих — 24 дка. Пуста юристката ме погледа, па вика, та ми дава бележка да идем у архивата, у София. Я викам — ама толко малко имото, та не е за разкарванье, викам, а она ме така гледа, па вика да не е писан въз некой. А я се толкоз не сещам, 30 годин да седиш там и да не се сещаш кога кой го е писал. Знам, че имото е в стопанството, ама търсим си мойо мъж, а той чичо ми го писал.

Г. А какъв добитък имахте?

Г.Б. Имахме крава, после коне, два коня, магаре немахме, овце — на крайо вече 5–6 овце.

Г. А инвентар, какъв имахте?

Г.Б. Инвентаро — къде за …а, сечива, еми работа имаше, стока имаше си рало, всичко за обработване — рало, брана, ако не сме имали ние, си вземахме от комшиите. Рало имахме, и плуг имахме, на друго — дъска една да се сади цвеклото, да се бразди, на дъската има шишове, дървени.

В. Откога цвекло, по-рано сеехте ли?

Г.Б. А, сеят, много отдавна, цвекло, слънчоглед, всичко сме садили. Царевица. През мое време започнаа да взимат оливия, кооперацията, на нея предавахме семето, една година тате си го кара взехме оттам две стаканчета оливия.

Г. А в двора, какви постройки имахте?

Г.Б. В двора имахме кошара — за крава, за коне.

Г. А кокошки имахте ли?

Г.Б. И кокошки имахме, до 10 кокошки най-много. Прасе сме си имали, даже една година-две се опрасиха свинки. Това като се ожених. Без свиня не сме били, бедни бехме, но без свиня не сме оставали.

В. А като бяхте толкова много е къщи, разбирахте ли се кой какво да прави в къщи, някакво разделяне помежду си?

Г.Б. Еми те си вечер наговаряха, още утре сутринта кой къде че иде и кой що че работи. Така се разпределяше работата.

В. Когато бяха в една къща и баба ти, и майка ти…

Г.Б. Да, баба остане с нас, защото бехме още малки, а жените отиват да копат, най-напред че садат ли; тате че иде на едно место да оре, чичо па че иде на друго место и така си разпределяхме работата…

В. А колко беше голяма къщата, в която живеехте, колко стаи всичко?

Г.Б. Една стая беше, ама беше много голяма, с кон да играеш, защо беше това — не знам, и укъщи. Па на дедо брат му, горе, ама нашта къща имаше мазе, а техната къща, на Дриньо беше без мазе, нищо.

В. А когато и чичи ти живееше там?

Г.Б. После преградиха стаята и остана част за чичо ми… Креватите — на земи, после се почнаа креватите, мойто детство на земи спехме. Баба само спеше на крават.

В. Добре, де, а младоженците?

Г.Б. Младоженците, като се ожени(х) вече беше разделена стаята, и чичо поживеа там, и си направи чичо къща, и я съм била малка, ама съм викала на майка ми — де че правите къща и за мене, я че живеем у тая къща. Но така се случи после. Я като се жених, тогава разделената къщичка беше и я невестувах там, а после брат ми като се ожени, къщата не беше разтурена и те изведоа врата, врата пак укъщи они невестуваха (смее се). Не беше хубаво, но…

М. А кухничка нямаше ли, голяма стая…

Г.Б. То беше всичко една стая — там спат, там ядат, всичко.

В. Как смятате вие богати, средни или бедни бяхте?

Г.Б. Ние си бехме бедни, защото имахме малко имот, а па богатите имаха повече имот от нас. Имаше и богати … те па наряди, какво са давали, не знам, трепеа се още повече от работа, но къщата им така беше по- направена. През моето детство знам там у Дриньови — баба Чева, една стая и укъщи.

Г.Б. Какъв наряд?

Г.Б. На тоя имот се дава вълна, сирене, млеко, зайре, ечемик. Зайре се казва житото. По старо време зайре — така съм чувала. Чересте можеш ли да кажеш какво е — дървен материал; сурия (смее се) — шише, ония години нямаше и шише (смее се).

В. Сега да попитаме какви общински земи имаше в селото и какво сте ползвали вие от тях?Имаше ли общината в Лозен някаква земя?

Г.Б. Имало е, църковна земя имаше, не знам колко, но хората речат- ей тоя нема имот, но работи на църковната земя, църковните ниви. И общинска може да е имало, но не съм торко, не знам. Ние като бехме по-бедни, по-малко ни имото, и работехме на изполица — например, некое момче, сираче, отишел да учи у София, нема кой да работи земята, той я дава на изполица. Колко изкараме за нас жито, толкоз и за него.

В. А мера, пасища?

Г.Б. Мера, пасище — то е все едно и също.

В. Общинска ли беше, на кого беше тази земя?

Г.Б. Всичко на бърдото ни беше ливадите, всекой си имаше, църковна знам, че имаше, но общинска — не знам.

В. А гората, на кого беше?

Г.Б. И гората — имаше си общинска гора, а имаше си там, покрай ливадите си имаше гора и това се казваше бранище — Поповото Бранище, Газибарино бранище…

В. На кого беше това бранище?

Г.Б. На когото е ливадата. Едни имат повече, например ние Немахме бранище, а на други, които са до гората — там са си отделили и си имат — като половин декар бранище, а например, кои са по у центъро — нема бранище.

Г. А какво е бранище?

Г.Б. Край ливадата — гора — мертеци и ги къстрат, къстрат и те си станат ей такива дебели, и като си заправи нещо иде та си набере.

В. А взема ли разрешение от някого, за да отсече оттам?

Г.Б. За неговото — не взима, а от общинското, от държавната земя си взима от Съвето бележка.

Г. А плаща ли се нещо, или само взима бележка?

Г.Б. Ама нали берехме дърва, плаща се, позволително.

В. Къде пасяхте добитъка, на коя земя?

Г.Б. Имаше си селска земя. Е те тая ли е общинска, каква е била не знам.

В. Имаше селска земя и на тая селска земя си се пасе. Коя беше тая селска земя, коя местност.

Г.Б. Местност имаше тука Шишиварско, имаше там на Сукарица, това беше все, сега го раздадоа, ама тия що имат стока много протестираа, раздадоха на крайно нуждаещи се къде да си направят къща.

В. А на кое викаха мера? Какво значи мера?

Г.Б. Тука е Долни Лозен, тука има едно место, дето правиме събор, сега, това е пасища пак, а Сукарица се намира тука от Долни Лозен покрай селото и доле имахме едно место, Курия се казваше, и там е пасището… Тука между двете села — на Кръсто го викаме, има параклисче — Св. Богородица, ние го казваме — Пресвета. Тука си има отделно Долни Лозен, а тука си има — на Дъбо го викат — пак пасище, ливади, черквичка пак има — Св. Георги, а тук на Курия — Св. Харалампи. Ние имаме 7 параклисчета — сега на 10 февруари владиката ще освещава.

В. Всички тези параклиси в селска земя се намират?

Г.Б. Да, в селска.

М. А там къде казваш, че са им дали от общата земя?

Г.Б. Там, на Сукарица.

В. На кои други места има селска земя?

Г.Б. Има там пак на Дринови, Топилата го казват.

б.Г. Нататъка, между Герман и Лозен, къде е тука Герман.

В. И какво има на Често расте?

б.Г. Често расте си беше частни ниви. Най-напред стопанството там образуваа… Не е било общинско, все си е било частни ниви, не е било пасища.

Виолета. Там не е ли било манастирски ниви на Често расте?

б.Г. Ама има манастирски ниви, ама я не ги знам.

Ст. А Дурмишов излак? То къде е?

б.Г. Сега може да е раздадено, преди там имахме нива. Мойта стрина там си беше взела един дка зестра, от братята си.

Ст. Значи собствено?

б.Г. Е па собствено, да. Там доле беше опитното поле, на Дурмишов излак.

В. Ама чие беше опитното поле?

б.Г. Опитното поле беше държавно.

Ст. Къде е Дурмишов излак?

б.Г. Е то е в полето, надолу, къде Цариградското шосе. През него имаше път, пресичахме по него шосето, под шосето ни беа градините. И тоя път се казваше Манастирски път, значи манастирски ниви е имало, та така се казваше.

В. Какво значи Дурмишов излак?

б.Г. Ами не знам. Некакъв излак ли е имало?

В. Излак какво значи? Бунар или извор?

б.Г. Бунар, къде е изкопано на дълбоко.

В. Друмиш какво значи?

б.Г. Дурмишов…

В.А. Дурмишов излак…

Ст. А Пешуница?

б.Г. Пешуница е натам като тръгнеш за Св. Митър, после е Пешуница. А Левак е по-нагоре, в гората е манастирчето, над кариерата. Ловак, но откъм магистралата, на обратната страна.

М. С други села кои граничите? Герман е нагоре…

б.Г. Герман, Долни Лозен, Казичане.

М. Пасарел?

б.Г. Пасарел е над планината, с ливади, гори граничим с Пасарел.

М.А Казичане е отвъд магистралата?

б.Г. Е отвъд, Казичанско и Лозенско си граничат. Равно поле и Нови хан оне са с Долни Лозен.

Ст. А с Кокаляне?

б.Г. А, Кокаляне си е нагоре, немаме нищо общо.

Ст. А защо тогава на вашия манастир му викат Кокалски?

б.Г. Не, това не е наш манастир, тоа си е Кокалски манастир. Ние там у планината имаме местност.

Ст. Ама Св. Рангел манастира ваш ли е?

В. Каква местност имате в планината?

б.Г. В планината имаме гора там, сеехме гръстници, идеа береа лешници, береа шипки… А-а, яз съм ходила там, там имаше…, през Искъро от другата страна.

В. А чия беше тая земя, дето берехте лешници, шипки?

б.Г. Общинска ли е била, държавна ли не мога да ти кажа.

?. Тази през Искъра?

б.Г. Да, да, през Искъро минавахме. На планината му викаме.

Ст. А „Св. Рангел“ къде е?

б.Г. И „Св. Рангел“ е там. Минваме изкрай него. Може да сме граница с него.

Ст. А той Кокалски ли е?

б.Г. Кокалски е.

М. Да не е точно този, аз съм, била на него — „Св. Архангел Михаил“ се казва, и нагоре има един дъб, Аспаруховия дъб се казва.

В. Не давай твоя информация.

б.Г. То па с Плана, там. Там сме садили… Нали кога стана стопанството там…

В. Значи всъщност имате граници и с Плана. Виолета. И с Плана, и с Кокаляне. И Железница ли, не, не можем да ти кажем там…

М. Св. Архангел Михаил…

б. Г. За тоя?

Г. Вие ходили ли сте тогава там?

Виолета. Те ходеа много, сега на Стефанов ден ходеа.

В. Защо и как ходят на Стефанов ден и до къде стигат?

б. Г. Те си идат преднио ден, па си…

В. С какво ходят?

б. Г. Па с конье.

В. Кои ходят? Мъже, жени?

б.Г. С години, с години си ходиа, мъже, жени, млади, стари.

Виолета. Ходеха си на Стефанов ден, ама много западна манастира, немало стаи, нещо казаа, това ли са паднале, ярета (не е ясна думата), дето слагат стоката, та затова спреа да ходят, сега ходят на Германскио манастир.

В.А къде е Кръстатия дъб?

б.Г. Кръстатия дъб не знам, я знам, че съм ишла там на манастиро, садехме там картофи кога беше стопанството…И Плана, и Железница и…, манастира Кокалски е.

Ст. А Велкова воденица къде е?

б.Г. Велкова воденица, къде беше Велкова воденица? Тука нагоре, я не мога да се сета.

В. Какво е то Велкова воденица? Пак общинска земя?

б.Г. Гората си е така именовано, общо си е, селско место.

В. Искам нещо да ви попитам. На кого беше земята, пътищата, около реката, разни долчини, местата, където преминават от едно място на друго?

б.Г. Ние това си го знаехме, държавно ли е, селско ли е, какво е не мога да ти кажа.

В. Не е на отделни хора?

б.Г. Не е на отделни хора, не е. Ние си…

В. Селския площад, селските пътища…

б.Г. Всичко си е селско.

В. Селска земя.

б.Г. Да.

б.Г. Тука си има пак една площадка дето се казва Джамията, некога през турско време и така си е останало…

В. Имало ли е джамия?

б.Г. Е имало е некога, ама е разрушено, то си е било през турско.

В.А да сте чували как селото е придобило тая земя, селската земя, дето всичките я ползват.

б. Г. Е па не знам, това първите заселници, те знаят.

В.А кои са първите заселници, да си чувала?

б.Г. От Червен брег, откъде са дошли не съм чувала. Първите най-напред са се заселили към Долни Лозен, така един долнолозенец казва. Двама братя имали свиня. Свинята се опрасила, ама се скрила и те я тръсили, тръсили и не могли да я намерят и тука некъде къде Кория ли я намерили, не знам, и тогава единио брат казал: „Свинята ни показа и ние требва да се разделиме“.

Тогава братята се разделили — един към Горни, един към Долни Лозен. Много отдавнашно е селото.

В. Да си чувала да са купували такава общинска, селска земя от някого, от турците да е купувана земя?

б.Г. Аз знам, дедо Велко и дедо поп Къшо са купили за три кесии жълтици. Когато турците са си тръгвали и искали да продадат земята, селото е било по-бедно и не са имали, тия къде са били по-богати за три кесии жълтици са купили земята.

В. И за кого е била тая земя?

б.Г. За тия къде са си я купили е останала тая земя. И после са си продавале от нея, за пари.

В. Не е останала за селска земя.

б.Г. Не, не е.

В. Някога, едно време, от общинската земя, тая селската земя да са продавали? Освен това дето на Сукарица, вече то късно след 9-ти е било.

б.Г. Е това преди две-три години го раздадоха.

В. А на друго място от тая общинската земя да е давана на хората?

б.Г. Тя е давана, та са я работили. Сигурно са си земали като изполица, като нещо… Църковните земи така ги работеа на изполица. Що изкарат половината на черквата, половината на тех си.

В. А училището има ли земя? Когато вие сте били момичета? Когато вие бехте ученички?

Виолета. Когато аз бех ученичка се работеше, работехме, фасул сме брале…

б.Г. Е, аз не съм работила.

В. Ти (към Виолета) си по-малка (тя е била ученичка след 9 септември)

В. Къде викаш е била църковната земя?

М. Може да е пръсната.

б.Г. Еми тя е пръсната, кой какво е подарявал на черквата.

В. Как се придобива църковната земя?

б.Г. Църковната земя е подарявана. Например има болен, обещава ке подари земя на черквата, ако болния оздравее, случвало се е оздравява и той, това що е обещал трябва да го изпълни.

В. В района на селото да е имало такива места, които са били заклети места, свещенни места, където е забранено да се берат дърва, да се късат …нещо…

б.Г. Да-а-а, това там на „Св. Георги“ имаше два-три дъба, какво беше, изсекоа ли ги, беше забранено това, това да си седи, да си седи, докато си изгние, да си падне, но не некой да го сече. Там дето е сега св. Харалампи пак имаше некога дъбове, какво ги правия незнам…

В. Отсече ли ги някой тия дъбове?

б.Г. Сега ги нема, изсъхнали ли са, не знам. А на „Св. Георги“ имаше дъбове, един ли беше, два ли и там си — оброчище, един камик има, и на камико палят свещи, и си наслагаме лебовете и ягнища се носеа и така си…, цедилки със сирене, пресно, овчарите доят, овчарски празник почти…

В. Гергьовден.

б.Г. Да, и така. После направиа едни колко печката така, малко по-…, иконостас сложиа, да се запалват свещи. Сега направииме черквичка, селото си я направи. Може да има пет годин, пет години… На „Св. Харалампи“ е тук от две-три години, събираа пари, направиа параклис, събираа кой колко обича…

В. На тези забранените места билки, гъби беряха ли се от тези места?

б.Г. Тука у селото, стоката минава и не може да се завърти (билки, гъби)…

В. Да сте чували някой да е сякъл дървета от такова забранено място и нещо да му се е случило?

б.Г. За дървета не знам, но съм чула например тука в манастиро, дедото одил като ратай на Германскио манастир, там пасъл овцето, плащали са му колкото е. Управителят и той беше от нашето село и така се случи, че и на управитело що беше сина му почина и му се разтури домата, също и на тоа овчаро, кара, кара до некъде и после едно по друго две деца, момчета им умреа. Защото са ползвали, продавали овца. Църковно нещо да се продаде, това съм го чувала от старите, че…

В. Не бива.

б.Г. Рано или късно че се случи нещо.

В. Значи ползвали са там на манастирския имот, пасли са овце…

б.Г. И управитела е бил оттам, от селото, беа и комшии даже, не съм видела, може и грех да берем, чула съм това, така се говори, че са продали овца, една ли, две ли и си разделна парите, но не прогресираа и двамата. Дедо Кочо и дедо Мито Козарски.

В. Като разговаряме, виждаме, че на много места са ползвали вода от кладенчета, открити такива кладенчета, реката и от другите места, как са ги пазели хората, как са ги задължавали да пазят чиста водата?

б.Г. Е па тогава си чисто беше, бе, изкарват си нагоре овците, говедата, може да премине през вадичката, да се измърси водата, но после си оттече и водата си е чиста.

В. Да не хвърлят боклуци…

б.Г. Боклуци се не хвърляше. Тогава се не хвърляше, тогаз си имахме бунището — всичко на бунището, изкара се това нещо — гюбрето по нивите…

В. А ако някой наруши, ако замърси водата…

б.Г. Тогава ако се замърси водата викат у Съвето, у общината. Как може, ние там переме. Ако знаеме, че куче умрело е хвърлено там, ке разучиме чие е, ке идат да кажат у Съвето и ке ги глобат, да идат да си го извадат, да си го погрибат. Така беше, па ние там си перехме, платно белехме, рекичка по малко тече, градините вадехме (поливахме), топехме си гръстниците, топила.

В. Топила какво са? Местата, където са топили лен и гръстници?

б.Г. Да, лен и гръстници — коноп. Сеехме коноп.

В. Ако някой замърсява изворче за пиене нещо да му се е случило?

б.Г. Не знам, ама не е хубаво.

В. Да си чувала тук в селските земи да е имало плодни дървета, я орехи, я някакви други плодни дървета.

б.Г. За орехите — не се сечат.

В. Имаше ли диви орехи, из селските земи?

б.Г. Е ми имаше, по полето много имаше. Имало е и орехи, и сливи, и круши…

В.В селската земя?

б.Г. Да, в селската земя, в тая нива, в другата. По обед идеме, седнеме си, почиваме си, нищо, че не е наша, отиваме на сенкя.

В. Кой бере плодовете?

б.Г. Стопаните требва да си берат плодовете. Е, па некой са окраднале, па се карат, па иде разправия…

В.А ако има в общинската земя някакво дърво кой бере плода?

Виолета. Кой мине…

б.Г. Асли, кой мине, не знам, но мислим, че ако е общинско, ако е селско …Църковно никога нема да откъснем, то се пазеше от такива работи. Идехме у манастиро, там у Германскио да работиме и речат жените: „Айде да си земеме ябълки“, па мен, я да апнем там една

ябълка, ама дома да си занесем, украднато на детето ми, страх ме е.“

В. А за тоз, който е, да знаеш колко са големи били глобите за ползване на …

б.Г. Глобите като се крадне ли?

В. За нарушения, за откраднато, за тия дето са хвърляли кучета или замърсявали водата.

Виолета. Големи глоби слагаа. Знам, че един беше краднал царевици, дете бех и беа го натоварили, навързали с царевици, накичили и го карат посред селото. Я така си мислим, оти сега така не започнат да прават.

Г. Няма да могат да се разминат. Всички… (Смеем се).

Виолета. А тогава всеки го замеря, всеки плюва връз него… и тоя човек вече нема да повтори никога. Даже и болест ке го хване, ако има чувство у главата.

В. Ти казваше, че сте имали десетина овце, кой пасеше овцете? Едно време, във вашата къща.

б.Г. Тате.

В. Той сам си пасе овцете?

б.Г. Те се събираха пет-шест души и на ред, на егрек ходат, на нашата си земя… Нагюбрат тази нива, поместат на другио на нивата и така…

В. Слушай, да те попитам нещо, внимателно. Когато е прибрана реколтата те ходят по отделните ниви с егрека да торят нивите. Става въпрос, когато реколтата още не е прибрана, през лятото по кои земи…

б.Г. Пак у наште, ние си имахме тогава ниви, които се оставят и се казват угар и тая земя се угари, оре се два, три пъти през летото, овците лежат, нагюбрят я…

Виолета. Къде ги пасат?

б.Г. Е по тия селските пасища.

В. Като пасат по селските пасища някакви такси в общината плащахте ли за това?

б.Г. Не, не се е плащало.

В. Ти не знаеш да е плащано?

б.Г. Не, аз не знам да е плащано.

В. А за едрия добитък, кой го пасеше?

б.Г. Имаше си говедар, коняр.

М. Ама към общината?

б.Г. Те си цанат един частник, събират си и му плащат. То си имаше определено, селото си се събират, определяват и когато конете са свободни днеска, немат работа, ке ги изкарат у коняро, кога имат работа си ги остават да си работат. Също кравите и…

В. И някаква такса на общината плащаше ли се за това, че се пасе в общинските земи?

б.Г. Не мога да се сетим, плащало ли се е.

В. Всички хора ли могат да отидат да пасат на пасищата? На селските пасища?

б.Г. Ами всичките могат, ама не беха свободни хората (имали са си друга работа), всеки е свободен да си пасе.

В. И вие сте пасли там?

б.Г. И ние сме пасли.

В. Тия селски земи, за какао друго си можела да ги ползваш — брали сте билки, гъби.

б.Г. Билки, да.

В. Какво друго сте брали?

б.Г. Сено, полянки в гората, така. Береме билки, косат сеното…

Спг. Какви билки берехте?

б.Г. Береха билки, носеха, та продаваа — иглика, мащерка, береа шипки, береа равнец, бел равнец, продаваа…

В. Продаваха в София?

б.Г. Да, мойта баба все това работеше. Лешници, шипки, круши… Диви круши, ние си ги ядехме така, с хлеб си седнем… Какво сме ние живели, па сега какво живеем и все немало.

В. И всеки може колкото иска да си набере, даже и полянките, който коси, нищо не се плаща за това?

б.Г. Не, не. Имаше си трудолюбив народ дето, бедните като нас, идат косят си полянките, сбере си сеното и си го докара. И най-хубаво сеното там. Най имаше билки у него, мирише на хубаво…

В. А киселец, лапад?

б.Г. Киселец, лапад, да. На Гергьоден все треба да идеме, за Гергьовден зелника треба да е със зелено.

В.А какви други треви беряхте за готвене?

б.Г. Друго не сме брали.

В. Само киселец и лапад. А бял трън, сладки такива разни корени…

б.Г. Не, не само това.

В. Сега, ти ми казваш, че сте слагали на егрек вече като се прибере реколтата или ако е оставена на угар. От коя дата, от кой период се забраняваше на добитъка да влиза в нивите, от кога започваха да се пазят.

б.Г. А така, от Гергьовден. До Гергьовден можеше всеки да си изкарва стоката кой как може. На Гергьовден се събира групата, как беше, два — трима до пет души — петорка се събират и на Гергьовден вече първото млеко се сири и се носи там къде се празнува.

В. Оттогава почват да се пазят имотите?

б.Г. Почват да се пазят имотите, даже и пред Гергьовден малко, зависи каква е пролетта.

В. Ако е по-ранна пролетта, по-рано започват да пазят.

б.Г. Да, да, почват да пазат ливадите, пасат само на свободните, селските места. Иначе по нашите ниви, по нашите ливади си покара трева, киселец, зеле…

В. Какво е това зеле.

б.Г. Е зеле е лапада, щафинюк.

Виолета. Щафинюкът е горчив, той не се бере. Лапада се бере.

М. Шавел на какво викате?

б.Г. Е шавел, щафишок е се едно, горчивия лапад.

Ст. А кой пази илютите? Всеки сам ли?

б.Г. Поляк имаше, поляк.

В. И поляка кой го наемаше.

б.Г. Съвето. Там вече поляко като посочи кой е нарушил, кой е хванат у нивата или у ливадата…

Ст. А кой му плащаше на поляка?

б.Г. Съвето, общината му плащаше. И там се плащаха глобите.

Ст. А вие, не плащахте ли?

б.Г. Ние не.

В.А гората кой пазеше?

б.Г. Горски, имаше си горски. И сега си ги има. Позволява есен…

В. Сега… като казвате селото решаваше да направи това и това. Да се е събирало по някакви поводи цялото село и как решава. Казвате селото реши еди-какво си да направи, как реши, на събрание ли се събира цялото село, за да реши.

Виолета. Да, селото има, поляко излаза с нещо, тупан ли…

б.Г. Ааа, тогая ли? Барабана! Да разбере секой? Еее, с барабан. Като чуят барабана — тупа-лупа, тупа-лупа и поляко съобщава съобщение, вика колко си може: еди-какво си, еди-какво си… Например чула съм я от нашата маала и разкажем на другите, па кой е чул, па нам че каже и така съобщава се. И така беше и така се събираа…

В. И кой можеше да ходи на това общо селско събрание да се решава какво да се прави?

б.Г. Е па бащите ни ходат. Тогава жена не ходеше.

В. От една къща колко, само един човек ли?

б.Г. Един от къщи да иде да разбере макър че се цани довечера ратай, това говедар, ке собщат — кой ке гледа говедата, кой ке пасе кравите, кой ке пасе конъете.

В. Кой свиква събранието?

б.Г. Поляко го свиква, с барабано.

В. Полякът го свиква, ама кой му казва да го свика

б.Г. Кмето.

В. Това е работа на кмета, а селяните не могат ли да кажат: „Ще се съберем да си направим събрание“?

б.Г. Не! Тогава — без тия работи! Не може да командват теа без кмето.

В. А как се решаваше напр. кога е последната дата, от която могат да пасат в селските ниви?

б.Г. Като се окоси, като се прибере сеното, кой може си го докара, на кого е повече правят си купи на ливадата. След като жътвата е стигнала, кой има имот повече, бърза да ожъие, след като ожънат правят снопето на кръстци, ще прекара сеното, след това снопето… Ще си вършее дома…

В. А вие как правехте, в къщи ли вършеехте.

б.Г. В къщи си вършеехме, най-напред в къщи, после почна с вършачка.

В. Ти помниш ли кога дойде вършачка в селото за първи път. Коя година беше? Долу-горе, долу-горе.

б.Г. Помним. Ама годината не можем да ти кажем. Мома бех, момиче_бех. Прави сметка като съм 24-та родена, да съм била 15–16 години, тогава дойде вършачката и почнахме с вършачка да вършеем.

В. А колко години беше кога започна да ходиш на полето, на работа?

б.Г. Аз си седех повече, асли от 15 годин почнах да работа, защо си ме оставяа, галена бех, при стринкини. После започнаха да ме водат.

В. А кой те научи да познаваш билките, гъбите?

б.Г. Баба, баба ме водеше с нея много пъти.

В. Като малка ли те водеше баба ти?

б.Г. Като малка. Я обичах много да идем с нея по гората. Водеше ме за кокиче пролет…

В. А вие беряхте и цветя?

б.Г. Да, да, да — кокиче, иглика.

В. Синчец.

Виолета: Кукувича плюнка, пиян турчин (като жълта иглика с червено), в гората го имаше, това са все цветя.

В. Берете тези цветя и ги продавате.

б.Г. Баба ги носи на пазара, да купи нещо на децата — я обувки, я…

В. У вас само баба ти ли береше?

б.Г. Баба се занимаваше…

В. А може ли след като вие сте си прибрали реколтата някой да отиде, или пък ти да отидеш в нивата на други хора каквото има останало да го вземеш.

б.Г. Не се правеше това. А що да вземеш като всичко си се прибира.

В. Ако има да речем необрани дървета, орехи…

б.Г. Не! Тогава не се береше! Как ще ти изнесат от… Сега може, ама тогава — не! Как може! На неговата слива може да отидеш да седиш й на сенкя летото, ама да едем да му оберем сливата…

В. Става въпрос, ако той я е обрал вече.

б.Г. Не! Е …(недовършено).

В. Гергина или Гина си ти.

Г. Гергина, я съм, правилното ми име е Гергина.

В. И на кого си кръстена Гергина?

Г. На… така се е казало, кога е искал да ме кръсти, той не е имал деца, а си е имал, взел раненица и тя е била Гюргя и кому е казал Гюргя.

М. Гюргя им викат там по Трънско.

Г. И попа е казал, е па как може това Гюргя, Гюрга, по-трудно, я Гергина. И така Гергина.

М. Ти на Цветница ли празнуваш?

Г. Да

В. Или на Свети Георги?

Г. И на Гергьовден

М. А, ти и на Гергьовден, и на Цветница

В. Сега да продължим. Вие не сте имали гора, каза?

Г. Не, немахме.

В. А откъде беряхте дърва?

Г. Е! Дървата си береехме от общински, пак си се събираа и горскио пускаше там на цело село.

В. Как ставаше това?

Г. Ставаше, имаше си, като казваа ги едни — вдесетари. С тия десетари той отиде и дели. Горе делат, просичат си пътища. След това…

В. Кой просича пътища?

Г. Пътищата си те тия десетарите просичат си пътища.

М. Работници?

Г. Работници

В. Кой им плаща на тия десетари?

Г. Ама немаше плащание. Той, после си той събира квартала маалата и си отиват тука, хвърлят си жребий на кой къде се е паднало, те си знаеа гората и си…

В. Най-напред десетарите си вземат своите места, а после те ги делят в махлата?

Г. Те си ги делат общо десетарите. На кой къде ше се падне. И десетара си зима маалата и си отиват, берат си дърва, берат си, грабат си листници и рукли, там едното от дъбовите с шумата ги грабеа на листници.

В. А рукли какво е?

Г. Рукли — лещак, по-тънки дървета.

Г. По без шума они ги правеа на рукли и ги… и после пак „селъч“? жребий на кой къде се е паднало. Всеки си слага белег на листнико, на руклата и си отиват и си докарват.

В. Сега те като взелгат участъка махлата, до дъно ли, гола сеч ли сечаха?

Г. Еми да те не ги пробират — всичко се сече.

В. От край до край?

Г. От край до край се сече.

В. И на другата година какво става?

Г. На другата си подкарват филисе и има си подкарват и пак си става гора

В. Но на другата година на друго място ходят.

Г. На другата година, па друго моето. Сека година си…

В. И това място, което е било, което е отсечено как му се казва след това?

Виолета (Вл.) Голосек.

Г. Голосек ли се викаше, нещо такова.

В. Голосек. После кой го пази това нещо да не влиза добитък?

Г. Горскио го пази. Горскио, това си е работа на горскио. Той да отпуска дървата, той да пази гората.

В. Баща ти бил ли е някога я десетар, а нещо друго?

Г. Не

В. От вашата къща, чичо ти, дядо ти? Не сте били десетари?

Г. Не, дедо ми не знам.

Ст. Как се избира десетара? Кой го избира?

Г. Маалата си се събират, казват, че ти да си десетар — некой по-отворен, по-стабилен

М. По-здрав.

Г. По-здрав, да, и по-… ше си запомни местността там, къде му се падне.

Вл. По-учен.

Г. Да, учени немаше, ама…

В. А от… за строеж откъде вземахте дърва?

Г. Пак от гората

В. От участъка

Г. Да, не имаше си дърва държавна, пак горския си командваше къде има хубава дърва да си отсечат хубави мертеци или греди. Кой нема, па там си се заплащаше

В. А тази дето за участъка не се ли плащаше такса? Г. Плащаме, такси си се плащаше.

В. Да знаеш колко е била таксата?

Г. Не мога да ти кажем, ама плащахме. Такса се плащаше, дори и сега като берат, пак се плаща.

В. Всички хора еднакви права ли… всеки човек ли имаше право да получи участък?

Г. …те си …

В. Ами ако е никой от друго село дошъл?

Г. Ами нема да го оставят без дърва и него.

В. Ще му дадат и дърва, и шума, и всичко.

Г. И всичко. Той си има право да си бере шумата. Ние, ако немаше овци, тая шума я ядеа зимно време овцете брастуват… ще си викне некой кое има овце да му…

В. На някой да е давана безплатно шума, да си чувала?

Г. Не знам, не се…

Ст. Някои много бедни?

Г. Се си плащаа.

В. Сега вие, понеже сте близо до София, да знаете от общинската, от селската гора да е давано, да е продавано на някого за гола сеч тука във вашето село?

Г. Не, ние например сме си обрали дърветата. Участъка сме си докарале. Ако сме си имале повече дърва, може да насече тате, да насечат, да натоварят у колата и да карат да продадат, но общо да идат да сберат — не, да кра… не.

А ако от нашто са били повече…

В. Ти не си чувала общината да е продавала на други хора?

Г. Не съм чувала, па дали е продавала, или не.

Галя: А на лов ходили ли сте?

В. Вие продавали ли сте, баща ти имал ли е случай тъй да бере от тези дърва от гората и да ходи да продава на София?

Г. Тате не е продавал, но отка се ожених продаваа мъжа ми еднъж, два пъти кара. Че отъмне без пари.

Галя: Лова щях да питам.

Г. Лова да, те чиче ми беше ловджия и днес то що е жив чичо ми.

Галя: А плащаха ли нещо, за да ходят да ловят?

Г. Той се ожени и се отдели, отиде у Долни Лозен там зет, па сигурно плащат, те не може да не плащат данък.

Вл. Билет ма, плащат

В. А в гората, ако има паднали съчки такива неща… плаща ли се?

Г. Позволение, че питаме горскио и ше идеме да събираме, по сураво да не сечеме, само сухо.

В. Сухо може да си смъкнете.

Г. Да, е ма колко сме влачили и на рамо. Там и тука съм близо до гората… нали и фурнята се гореше да си печем лебо.

М. А сега работи ли фурната?

В. Не бе тях е за домашната пещ.

Г. За домашната.

Вл. Домашната.

М. А селска фурна, имаше ли?

Г. Имаше селска, па…

В. Кога беше то?

Г. Е, след девети. Преди си дома месехме

М. Всеки сам, да

Г. Маята си правехме, месехме си.

В. Риболов, тука някъде риба да е ловено?

Г. Не.

В. От покрай реката все пак колкото е имало, някъде плочи за къщите да са вадили?

Г. Немаме ние покрити къщи с плочи.

В. А камъни? За строеж на къщи.

Г. Там беше из край реката.

В. Плащаше ли се нещо, на който вади камъни?

Т. Не, не сме плащали, тука си имаше и тя е след девети, тука тая, ама ние си… кариерата

М. А къде е реката, я я сложете тука на картата. Къде минава реката?

В. Къде минава реката? Къде има река тука?

Г. Има една…

Н. Къде минава? Към планината?

Вл. Под планината е.

В. Сега, ако тука е Цариградското шосе, реката къде е?

Вл. Тука, къде е Левак.

В. В каква посока тече реката?

Вл. Покрай Левак, те тая местност.

Г. То са едни изворчета.

Вл. Тука покрай Левак, тука има река и те у тая река се събираха камъни за…

Г. След това, тука нека мине към Долни Лозен, абе я го турете по-нанасам

Д. Лозен, а тука имаше река горе, дека изворо слага.

В. И тука ли?

Г. Да, и тука.

Вл. Оттука тече изворо нанадоле към…

Г. Да. После сега изсънаа, тече много малко, ма те я фанаа за селото да пием.

М. Люти зими имаше ли тука?

Г. Много, беше снегове, ужас!

В. А пясък пак покрай реката вадеха? Нещо плащаше ли се за това?

Г. Ние, тогава правеа къщите с кал. Земя разтопат.

В. Е добре тая земя, откъде се вземаше?

Вл. Не се плащаше.

Г. Не се плащаше, така отзад на замазание взимаа. Иначе тук горе на ридо имаше, копаа си земя, те тука при пасарелците пак…

В. А тухли?

Г. Тухли почне започнахме да правиме след Девети. А преди правеа къщите със „чакма“.

В. Какво значи това?

Вл. Греди натуряме и между гредите пръчки от лещак и се изплитат и се маже с кал.

Г. Кал и слама, мешат, мажат

В. А на земята какво беше, пак кал?

Вл. и Г. (заедно) Кал, па кал.

Вл. Замаже от лайна от говедата и размиеш и замажеш, че да не се…

В. Да не се пука?

Г. Да.

В. Ако някой от селото извади камъни или пясък и отиде да го занесе в града, да продава в София, трябваше ли да се плаща?

Г. Това не са продавале.

В. Не е имало такива случаи.

Г. Не.

В. Вие специално не сте вземали пясък, чакъл, такива работи не сте вадили?

Г. Не.

В. А това дето казваш, че кал сте вадили за къщата, за да се прави, пак от селска земя ли?

Г. Земя да. От селска земя, копат, докарват, натопиме я с вода и се разкисне, сутринта я газат, бият с мотиките, избъркат, за да стане за мазание.

В. Вие сте вземали и вашето семейство така сте ползвали?

Г. Да.

В. А иначе така за хубавата глина за земята?

Г. От по-червена земя намериме некъде. По-червена земя и да се измаже, даже и стените така до некъде.

В. Первази… а бяла имаше ли тука?

Г. Бяла вар, с вар белосвахме

В. А бяла земя не сте имали?

Г. Не, имахме, некъде копахме (х)ума да си миеме косите, у Тошков дол, го казвахме, на бърдо и копахме… ума, бела…

В. Значи, а хумата, на кого беше земята там дето копахте?

Г. Тя беше там у балкано, беше у ливадите.

В. У ливадите, ама селска земя.

Г. Селска, да, свлечено беше местото.

В. Свлечено.

Г. Свлечено местото и се откри така бела земя и ние си копахме оттам и си… убаво изсъхне и зимно време се изпече като и сипеш…

В. А някой да е вадил хума и да е продавал на София?

Г. Може и да са, ама не знам.

В. Баба ти? Не е.

Г. Не, не е.

В. Това не го е правила?

Г. Не, е те това много тежко да го мъкне.

В. Кой определяше какво как да се контролира, да се пазят, кога да се пази реката, кога да се пази водата.

Г. Е, от Съвето си това, от общината.

В. А иначе селото само.

Г. Селото само не може да го командва. Тогава си командваше общината.

Галя: Ама те примерно да питаха за съвет?

Г. Те си се събираха Съвето и си нареждаа.

Галя: Става въпрос… за съвет, да се допитват.

В. А на събранието като се съберат?

Г. Събранието, нареждат си там… да.

В. Сега има общински земи (това днеска четох, забравихме да попитаме) как се почистваха мерата, другите места?

Г. Общинските?

В. Да, как се поддържаха?

Г. Не знам как са се поддържали, но ние наште, собствените си, имахме даже и определен ден, на Великден третио ден идехме, та си чистехме ливадите. А тия общинските никой не ги е чистил. Кой да ги чисти.

В. Пасищата, не са ли се събирали хората да секат тръни, такива неща?

Г. Не

В. Да ги почистват, да ги оправят?

Г. Не, не, виж събираа се, та правеа пътища като да возат дървата, да возат сеното, нали водата изкопала, тука нагоре ни е много стръмно у балкана, та се събираа затова, а селските… това не са…

В. Не са ги чистели.

Г. Не

В. Имотите. А иначе правехте ли, нали казваше, че сте имали под вода, поливали сте градини.

Г. Да

В. Кой правеше така нещо като бент, вади да поливате, да преградите водата?

Г. Е има си, като дойде време за поливане идат, та от Искъро, та не вращат през Германско там.

В. Е и кой ги прави тез вади?

Г. Ние си, хората, които ке поливат. Сбират се и отиват, та прават.

В. Колкодуши, по колко души се събирахте? Кой ги управлява да отидат? Кой ги вика?

Г. Никой не ги управлява, сами си идат.

В. Един друг се викат.

Г. Да, сами си идат.

Вл. Като дойде време, айде да идеме да направиме вадата, да направиме това!

Г. Да, да. Идат да си оправат вадата и да си поливат

В. Бентове някакви правехте ли? Преграждания?

Г. Защо да ги правиме? Тогава требаше цимент. После се правеа бентовете. Ние цимент не знаехме.

В. Само си отделяте вади от Искъра?

Г.Отделно, некое стебло, че отсечат от слива, от нещо там да преградят, камъне да турат.

В. Е, значи пак преграждахте.

Г. Е пак, те това правеа, правеа си го кога притребеше да се…

В. Я обясни точно как се правеше така преградата на реката.

Г. Тука?

В. Ами така разкажи ни.

Ст. Да разкажеш

Г. А, ами например реката ако иде оттука и оттука има вада да иде у друго место, тука ке натурят дървя, буся, трева, боклуци.

В. Буся какво е?

Т. Буся — да откопаш от земята къде има тревя.

В. Аха, чимове.

Г. Чимове, а това ние буся го викаме. И натрупаш тия работи и оно се водата позапича, она не може се да… за да потече по-малко се…, па после други отидат, па затискат като е малко водата.

В. А нещо за тая вода дето ползвате?

Г. Не сме я плащали тогава.

В. Вие сте ползвали, поливали сте.

Г. Ние си поливаме градините.

В. И с кои се събирахте? С комшиите?

Г. С комшиите.

В. Да правите тия прегради.

Г. Да, тия прегради с комшиите.

В. И по колко души от семейство, от къща ходеха?

Г. Като почнем да отидем да… водата, по двама, например мъж и жена. Мъжо че отива нагоре за водата да я оправят, жената седи и чака дойде ли вода да се „навращя“ и да полива.

В. Когато сте ползвали тия селските земи, някой имал ли е предимство повече да ползва земята, или всичките еднакво са били?

Г. Сичките кой колко си има. Нивата, това ни беше нивата.

В. Не за вашите ниви, тия селските земи дето…

Г. А, не, никой нищо не може да ползва. Не, че оня ке види и нали и той ке иска. И те ти кавгата стане.

В.Всъщносткакво, самоконтрол, един друг се контролирахте?

Г. Да, от селското е така било, са се пазили. Защо какво иска тоя селско, така иска и оня. Те тогава ше го разграбат. А като никой не смее да пипа от селското, то си стои.

В. А сега защо пипат?

Г. Сега, защо им е малко, защо тогава сме седели у една стая и укъщи. А младоженците или у мазето, кошара некъде ке преградат, там ке идат. А сега за секого стая требе да има. И водата, и за баните, и за тоалетните искаме вода.

М. А плащате ли за водата?

Г. Малко плащаме сега. Не, по-рано не сме плащали. Не, не само ги пренесеме дома и ги изтъркаме с топла вода и сапун, иначе на барата ги изпирахме. Мръзнат ръцете ти, мръзнат, та ревем като си дойдем, ама там. Они са толкоз и изпрани, ама, те и днеска никой не умре ни от студ, ни от мизерия и глад.

Галя: А ти каза, че когато пътища е трябвало да се правят и са се събирали хора…

Г. Да.

Галя: … а да сте участвали в строежа на други сгради, обществени, за общо ползване?

Г. Ама тогава я не знам и да се е правило обществени сгради, а като си правеа къщи, помага(х)а си. Заимат си просто — тия на тия помагат — утро им връщат, а тогава, нито се е правело читалище, нито се е… имаше едно старо училище, което беше до четвърто оделение тука.

Галя: Просто пътищата тука, улици в селото нещо…

Г. Не, всичко си е Съвето, но тогава и улиците не ги правеа, я ти казвам за пътищата.

В. За полските пътища

Г. Да, като тръгнат да си докарват дърва или сено, треба да поправят пътищата.

В. Като отидат хората да правят пътищата, някой контролираше ли ги — тоз работи, оня не работи?

Г. Нема такова нещо — тука е изкопано, треба да го засипат, че си притурат колата после, ке изкарат чак горе имаме местност „Влаковете“ — до „Влаковете“ нанагорното, където бързи водата надоле изкопават пътищата. То хората си я поправят, никой нема да ги контролира, за да идат да си… секи си работи.

Вл. Секи си работи.

Г. Да, може два часа да работят, може до обед да работат, но…

В. И по колко души отиваха от една къща?

Г. По един човек.

В. Мъж, жена?

Г. Да. Кой е свободен — нема значение.

М. А това мандри, тепавици, нещо друго на общината, което е там, ходиха ли общо да строят, или частно е било все?

Г. Не, това са си частни.

В. Не сте имали общинска воденица?

Г. Не, не, нали ти казвам…

В. Общинска…

Г. Една воденица е имало, въобще не я помним…

В. Добре, къде мелехте житото?

Г. Мелеха ги у Герман имаше една, една имаше най-напред на вода с трици, черно брашното, черно, после излезна една — казват я „Огняна воденица“ — на ток вече и почнаа там да мелат.

Ст. А имахте ли така нещо от селото да събирате общинска каса, за да си помогнете некой път?

Г. Е, кооперацията.

Ст. А нещо да се е събирало храна, че ако някой остане без храна за добитъка?

Г. Не, не.

В. Общински кош нещо да си чувала през турско да е имало?

Г. Не, пе, през турско не съм чувала.

В. Да знаеш селото имало ли е други имена?

Г. Знам си го Лозен — Горни и Долни.

Г. Да си чувала тука селото да е нападано от болести? От разни нещастия да са бягали, да са се крили от турците по планината?

Г. Не помня.

В. Добре, ти не помниш, ама да си чула?

Г. И аз не помна и не съм чула. Мойта баба беше от Казичене — тия работи не ми е казвала.

М. Не отдалече преселници твоята прабаба, дядовци тука, по двете линии

Г. Не, не сичко си е тукашно

М. От тоя район, Шоплука?

Г. Да

В. Абе, да знаеш, да сте се карали с някое от съседните села? За имоти, за земя?

Г. Карали са се — с Долни Лозен.

В. Защо?

Г. Е, не знам там нещо за гората се карале колко дка тех, колко па на нас.

В. Е, биха ли се?

Г. Беа се били, беа се карали, знам, че бех като 10–12-есе години да съм била.

Вл. Ние не сме, Горни, ама знам, че Долни Лозен с Равно поле са.

Г. А, горе там за „Гелекар“.

В. „Гелекар“?

Г. Гелекар, там се караа една година — Долни и Горни.

В. Ти да знаеш все пак какви такова мера, думата мера, знаеш ли какво значи мера? Викали ли, употребявали ли сте я тука в селото?

Г. Да, е на мерата.

В. Е, какво е то ягера?

Г. Баба си я употребяваше, например, да идеме на „саниепата"(„саниевата“) да вадиме — она вика „айде да идеме на мерата“.

М. Значи местността се казва…

Г. Мера.

В. Къде е това „на мерата“?

Г. Е там, под Цариградското шосе, беше и баба така го вика — „а да идеме на мерата“ или ке пита некоя.

В. … и за какво се ползваше?

Г. Е те там ни бея градините. Мера, местност некаква си.

В. Там ви бяха градините, обработваема земя?

Г. Обработваема земя.

В. А някога, дали винаги е била обработваема?

Г. Не знам.

В. Защо са му викали мера.

Г. Мерата, „а да идеме на мерата“.

Вл. Мерата, мислим мера е като граничиш, например.

Г. Е, па оно нащо граничише с Казичене.

Вл. Значи това е мерата

Г. Граничи с Казичене, затова.

В. Как се казва на това, което си е землището на селото — Землище? Топрак ли използвате?

Г. Землището си на Лозен.

В. 3емлище?

Г. Да. Землище използваме.

В. Да сте чували има ли документи общината, с които да доказва, че земите са общински?

Г. Еми, требе да има. Тя не може да нема. Ама дали сега го пазат или не пазат, какво що е не знам, а общински земи е имало, такви е имало и църковни е имало.

В. Селски кош преди Девети септември.

Г. Да, да.

В. В селото имаше електричество преди Девети септември, но вие в къщи с какво си светехте?

Г. В къщи, е ние светехме дорде дойде токо. Като дойде после във всека къща

В. Коя година?

Г. Най-напред, не мога да ти кажем годината, ама към 17-та година — 17-есе години като бех.

В. Ти беше 17 годишна и вие веднага си прекарахте електричество?

Г. Най-напред мина през улиците.

В. По улиците?

Г. По улиците, след това започнааме по домовете.

В. Ти кога, горе — долу, като се ожени имахте ли електричество?

Г. Имахме и радиоточка даже.

В. Радиоточката е малко доста късно. Радиоточката е…

М. Тя каза, когато е била 17 годишна.

Г. Тая година по улиците, другата година веднага по къщите.

Е. После една година ли беше радиоточките, но най-напред каква радост е било по улиците „седенкяхме“ на тия лампи.

В. Добре, а на седянките с какво си светехте като бяхте момичета?

Г. С лампи.

Вл. Не-не, нема лампи, това виделе.

В. А, видело какво е?

Г. Виделче, е па какво да ти го опишем — газено виделче, а иначе лампата тук насред, е па мама че тъче, па ние около седиме, па плетеме, е па стрина че преде, кое що си има работа, на лампата.

В. Селският бик как се купуваше?

Г. Селски?

В. Селски бик.

Г. Бик си имаше бикарница, къде си бико седеше.

В. Кой плащаше на бикаря и на бика?

Г. Там общината се разправяше и си имаше човек, който да го гледа.

В. А как се събираше храната за бика?

Г. Не мога, пак е било селски гори ли, горскио ли доставяше, какво е било не знам, но бик имаше, защото кравите,тогава немаше осеменяване, тогава с бици се заплождаа кравите

В. Плащаше ли, който ходи да ползва бика?

Г. Да, плащал е има си такса.

В. Само при ползване?

Г. Да, даже пускаха го некой път у говедата. Ние сме на горнио край на селото и бегахме: „Ей я бегай бико“ и бегахме, и се криехме.

В. Добре, а за козите, понеже ти казваш, че сте имали и кози.

Г. Да

В. Пръч, кой гледаше пръч?

Г. Па сигурно си гледаше тоя, що ги…

В. Козаря

Г. Козаря

В. А за овцете?

Г. За овцете си оставял. Всеки си има.

В. Всеки си има?

Г. Всеки ли си е имал, какво е, ама си имаше

В. Как се казваше това животно?

Г. Овен, коч?

Г. Овен.

В. Как му казвахте вие?

Г.и Вл. Овен, овено.

В. Овенът, който ги за… някаква разлика между коч и овен?

Г. Не, не нищо, едно и също си е.

Г. Три чешми — Шишивар, Горник, тая там как се казваше бе?

Над... и знам, дете бех кога я преведоа, там, та на ридо. Е не мога, премета ми се, не мога да се…, там как се казваше.

М. Значи са стари и трите, отдавна са построени още тогава?

Г. Да, да.

М. Когато си била малка?

Г. Да, улични чешми, оттам си пренасяхме вода.

М. Вие сами, пак така?

Г. Ами ние, ама за стоката.

М. Нужно е било.

В. А вий нямахте ли си ваш бунар?

Г. Не, немахме, едни си имаха, ама ние немахме.

В. И откъде ходехте за добитъка, за вода?

Г. Те там — от чешмата.

В. На чешмата имаше ли корито за добитъка?

Г. Имаше, ама ги правия по-късно.

В. А кой ги е строил тез чешми?

Г. Е, пак от селото.

В. Как?

Г. Общината, събират си се и…

М. Доброволно?

Г. Доброволно.

В. Добре, понеже знаем, че чешмата, то има разни тръби, те се пукат, трябва да се поправят. Кой решава кога да се отиде да се поправят чешмите, да се прибере водата?

Г. Не знам кога се е поправяло и винаги имаше вода — ни са се пукали, я не помним да се е пукала чешма, тръба и да е било развалено нещо. Фатмин беше, Фатмин — идеа там.

В. Какво е това фатмин?

Г. Фатмин — така се казваше чешмата, местността там и после я прекараа, та на ридо.

Вл. Както Шишивар, Горник.

В. Значи Фатмин, Шишивар и Горник — това са трите чешми?

Г. И горе доля Райкя.

В. Райкя, защо е Райкя?

Г. Райкя има легенда, защото некога излазила била некаква невеста Райкя.

В. А защо е идвала тая невеста там?

Г. Ами не знам, така е, ставали са рано и са ходиле на пазар и са ходили, или па са доождали късно и към два часа, един-два часът тупало се е, невеста, задавало се е сватба, така са чули стари хора, де, и останала невеста Райкя била и така е останала чешмата.

В. Защо се казва, каква е тая сватба?

Г. Е, па дявола си го казват.

Вл. Дявола, дяволско си го казват.

Г. Дяволско ненакво. Не е имало ток и тогай таквие работи са се явили.

Вл. Мойта баба ми е разправяла.

В. Какво е разправяла твойта баба?

Вл. Котли, котлите у къщи, като нема ток се трескат, откачат — они ги закачат вечерно време, сутрин ги намерат откачени — дяволо идвал и ги откачал и ги оставял на земята … трескат се.

В. Дяволска работа е и тая Райкината.

Вл. И тая Райкя е така направена.

В. Откъде са, какви са тез хора, не сте чували?

Г. Това легенда останало. Там беше едно като — и си извираше водата. След това й направия тръбите и чешма си я направия.

В. Кой направи тази чешма?

Г. Селото

Вл. Селото пак си се събират, требе да си поят добитъка — нема къде. Направат си корито.

В. И кой ги събира, кой дава, кой взема инициативата?

Вл. Ами тоя донесе, друг донесе и си го направат.

В. Какво донесе?

Вл. Ами, що е нужно.

В. Например?

Вл. Пари.

Г. За да купат.

Вл. Да се сберат махленски. Определят.

В. Как се уговарят по колко пари да дават?

Г. Предвидат колко струва.

Вл. У кръчмата са се събирало възрастни и хора тоя рече — „Абе айде да се сбереме тия, толкова пари да събереме, комшиите да заделиме, да направиме чешмата.“

Г. Сега какво прават това параклисчето.

В. Как го направиха параклиса?

Г. Ей така. В селото събират пари.

В. Кой, кой почва да събира парите?

Г. Има си два, трима, почват един там, „Ела“, друг друга и си записват кой колко и си записват.

В. Така значи и за чешмата записват?

Г. Така е и за чешмата и за всичко.

М. Има ли така много стари кореняци, хора останали?

Вл. Море нема вече.

Г. Нема, вече не, всичко остаре, измря!

М. Ама къщи големи са вдигнали?

Г. Тука? Много големи къщи имаме.

М. Купени от преселници или наследници?

Г. А, всички са наследници.

М. Никой няма пришелец дошъл да купи?

В. Искам да ти кажа нещо, съгласна ли си, имаш ли нещо против, ако този текст, който сме записали тука, по някакъв начин го публикуваме?

Г. Е па публикувайте, ама оно що е толко интересно?

В. Е, искаме да знаем твоето съгласие, че го имаме — за всички тез неща — може да не даваш. Ние не знаем, къде и какво може да става, но да се знае за нашата работа.

Г. Да, де.

В. Ние пишем: Гергина Батикарова ли беше?

Г. Гергина Дойчинова Башпарова.

В. Башпарова, е то така,за да се знае, че не сме си измислили това, което ти приказваш.

Г. Да, де, че аз съм ви го казала (смее се).

В. Точно затова е. Затова ние питаме — съгласни сте — да се знае, че не сме си измислили.

Г. Да, да.

 

4.3. Интервю с основния информатор Радко Мачушков

Г. Елена Петрова Мачушкова

В. Мачушкова?

Ж. Мачушкова, това е презиме, прекор фамилия, да, прекър.

Ст. Е, откъде е дошло?

Ж. Не мога да ти кажем (смее се), не мога да ти кажем така си е от старо време, я от ка' се ожених тука така се прекарваа. Нали тука има Велинови, има на прекор други имена, а това се казва Мачушкови, па откъде и какво е дошло не мога да ти кажем.

В. Коя година си родена ти?

Ж. Двадесет и трета.

В. Какво образование имаш? До кое отделение си ходила?

Ж. До пети клас. Едно време пети клас нали го знаеш какво беше, тогава го казваа първи клас.

В. А, първи клас.

Ж. Тогава беше първи клас, не първо отделение.

В. А, първи прогимназиален клас?

Ж. Да, съм учила до това и…

В. Значи си ходила в Долни Лозен?

Ж. Да, в Долни Лозен съм учила.

Ст. Нема ли я…

В. Коя година си се оженила?

Ж. 41-ва, коя година сме се оженили, 41-ва година.

В. Няма ли да седнеш (към жената).

Ж. Да, че седнем.

В. Хем ще му помагаш.

Ж. А, не, това за гората он си знае, не мога я да му казвам.

В. Ние сме от Интитута по социология, правим едно изследване.

М. Първо името може ли?

В. Нека да се върнем сега. Първо искаме да ни кажеш, как се казваш?

М. Няколко въпросчета, да?

Горският: Казвам се Радко Трайков Мачушков.

В. Радко Трайков Мачушков.

В. Коя година си роден?

Р. Осемнайста.

В. Какво образование имаш? Завършил си прогимназия?

Р. Ей такваз, постоянна.

В. Какво семейство?

Р. Живеехме пет братя, баща и майка — четирима братя и една сестра — пет.

В. Значи четирима братя и една сестра, бяхте пет души.

Р. Майка ми, баща ми и дедо ми.

В. При дядо ти живеехте?

Р. При дедо, Георги Марков Мачушков се казваше.

В. Вие сте пет деца — майка ти и баща, и дядо ти, а баба ти беше умряла.

Р. Баба беше починала.

В. Кое беше най-големото от децата?

Р. Най-големо — сестра ми беше.

В. А момчетата? Ама ти само едно момче си. После живяхте ли, като се оженихте, при майка ти и при баща ти?

Ж. Не е единствен син — четири братя и една сестра.

В. А-а…

Ст. Четири братя и една сестра.

Ж. Четири братя и една сестра. После сестра им се е оженила у Пасарел, а они остават четири братя.

В. И като се женят братята делят ли се?

Р. Всичко сме разделени. Ние бееме, живеехме на друго место…

В. Ама когато, в момента на сватбата…

Р. Не-не, когато бехме още заедно всичките, когато се женихме.

В. Всичките се…

Ст. Коя година се делихте Вие и Вашето семейство?

Р. Коя година,… 49-та.

В. Тогава сте живяли заедно?

Ж. Не, не, не сме живяли все заедно — у един двор бехме.

Р. У един двор бехме.

Ж. У един двор бехме иначе…

Р. У една къща бееме.

Ж. У една къща, у един двор иначе си у други стаи. Така си живеят другите братя, у един двор бехме.

Р. У една къща, е те това е.

М. А родителите какво образование имаха?

Р. Те немаха образование никакво.

М. Неграмотни ли, начално, там първо отделение.

Р. Абе отде да знам учили ли са първо отделение, па толкова и двамата… е па дедо Трайко беше учил.

М. Ама можеха ли да пишат, ограмотени и двамата?

Р. Можеха.

М. Можеха и двамата.

М. А братята и сестрите?

Р. И те пак трето, таково…, трактористи беха двама.

М. Аз имам предвид това, преди войната около 39-та.

Р. Това беше 38-ма, 39-та, 40-та.

М. Значи те са учили колкото тебе — трети клас или какво там?

Р. По-малко от мене — те завършиха четвърто отделение. Толкова.

В. Ти най-много си учил от всичките?

М. Четирима ли са, колко? Трима братя и една сестра?

Р. Четирима братя и една сестра.

М. Значи пет — без теб четирима.

Р. Без мене са четирима.

М. Тогава, понеже ще питаме за тогавашното време преди войната и най-вече около 39-та г., сега, ако имате точно спомени.

В. Всеки случай преди войната.

М. Вашето домакинство от какво се прехранваше? От какво се изкарваха парите в домакинството?

Р. Бее(х)ме слуги. Като малки…

М. И децата и родителите?

Р. Родителите беха с малко имот — бедно семейство.

М. Да…

Ж. Имотец нещо са работили.

Р. Имото работеа малко.

В. Колко имот имахте?

Ж. Имот ли?

Р. Малко, около 10 дка всичко общо.

М. Работили на своето, а слуги на други?

Р. Като станааме малко по-големи, станахме ратаи, одииме, ратаи навремето, както сега че станем ратаи на тия големите чорбаджии.

В. Къде бяхте ратаи, на кои хора?

Р. Аз бях в Горубляне, у Бариево, у Кривина.

М. А сестрата и другите братя?

Р. Сестрата беше слугина по едно време, после…

В. Къде? В София?

Р. В София.

В. Като какво работеше ти като ратай?

Р. Овчар, пасем овцете.

В. А братята ти?

Р. Братята и они такива, водат се ратаи. Беа (беха) у Долни Лозен, тука ратаи.

М. Всички редовно ли, от домакинството, които бяхте, работехте на вашата земя, или някой само от време на време се включваше?

Р. Всичките на тая земя работеха, на друго место нема къде да идеш.

М. Не, искам, да кажа през цялото време.

Р. През цялото време.

М. И старите, и децата?

Р. Всичко, всичко, друго немаме препитание нищо.

М. Извън това някой на заплата имало ли е?

Р. Няма, тогава никакви заплати.

М. Всички само на това…

М. Има ли някои от домакинството, които са били по гурбет около това време?

Р. Не, всичко на село.

Ж. Тогава не е имало пари.

М. А тогава в някакви кооперации домакинството членувало ли е?

Р. Значи това стана по-късно малко — към 40-та г. Тогава стана кооперацията.

М. Към 40-та. Каква е била кооперацията?

Р. Ами селска кооперация.

М. Селска, обща?

Ст. Всестранна?

Р. Всестранна.

В. Кредитна.

М. Каквато е била, всичко е било в селото…

Р. Не, не за земеделие.

В. Ти беше ли член?

Р. Да, имам и книжка.

М. От коя година, може ли да си спомниш?

Р. Може…

В. Така, ако я видиш после книжката ще ни я покажеш. Ти си от членовете — основатели на кооперацията, така ли?

Р. Не, има и други основатели, ама и аз малко по-късно…

В. На свекъра? (тук Веска прекъсва разговора и пита нещо жената на Р.)

Ж. … е на свекъро — „тате“.

В. На по-големите си етърви как казваше? Како?

Ж. Е, како.

В. А тя как ти казваше по-голямата етърва на теб? (това е към жената на Р.)

Ж. Как, името й как беше?

В. Към теб как се обръщаше тя?

Ж. Е, тя на мойто си име каквото…

В. На този как викаше, на девера си, на големия си девер?

Ж. Братец — тогава беше братец.

В. Братец. А той как ти викаше на теб?

Ж. Кой?

В. Големият ти девер на теб как викаше?

Ж. Е, на име.

В. На име ти викаше. Еми ти сега, понеже имаш трима девера, на всичките все братец ли викаш?

Ж. Е, ОНИ са по-големи. Има един по-малък, нему братец… сега се „маана“ вика, ама тогае се казваше „братец“, на другите, по-големите — „нане“, тогае — нане Павел, пане Николай.

В. А на тази как казваше — на сестрата на мъжа си?

Ж. Зълва се казваше, пак како.

В. Како. Тя е по-голяма от теб.

Ж. И от него е по-голема, тя е най-големата.

В. Аха. И затова „како“ й викахте и тя как ти викаше?

Ж. Е на име.

В. Ако има по-малки сестри как им казва, ако мъжа ти имаше по-малка сестра как щеше да й казваш.

Ж. Ами на име че му говори, че му каже, иначе как че му каже.

М. …само годината кажи (вероятно за членската книжка на горския).

В. (чете) Селкоп „Съгласие“. От 53 ли е било?

М. Добре, ами ние да продължиме — а тогава къщата на кого беше собственост, в която живяхте преди?

Р. На баща ми.

М. Собствена е била обаче…

Р. Собствена

М. А колко стаи сте имали?

Ж. и Р. Две стаи.

М. Две стаи.

М. А вътре имаше ли в къщата водопровод?

Р. Нищо немаше. Е така на земята спееме.

М. Чешма?

Р. Не е имало, немаше вода никаква.

М. Кладенец?

Р. Нема кладенец — ей там от дерето. Имаше само селска чешма тука.

В. Сега — за вода вземахте за пиене…

Р. От селската чешма ей там горе при черквата.

М. Чешма извън двора.

Р. Горе при черквата, ей там.

В. На колко разстояние от вас?

Р. На километър беше.

Ст. Ами тази не беше ли направена? Ш-ш…

Р. Не, тия после ги правииме… чак горе при църквата, Шишивар после я правииме.

М. При църквата.

В. Иначе за добитъка?

Р. Добитъка — от дерето.

В. От дерето?

Р. Абе, беше беднотия, беднотия…

М. Какво имахте? Огнище, печка?

Р. Огнище, печка — един кофтор, това беше.

В. Огнище.

М. А кофтор, отделно ли?

Р. Кофтора е…

Ст. Кофтора е като кюмбе.

Р. Не, не е кюмбе.

М. Т.е. извън значи огнище и кофтор?

Р. Кофтор имахме в одаята, в едната.

М. А на какво се готвеше най-често. На него?

Р. На него, на кофтора, на огнището, гърнето и това е.

В. На огнището. С какво, с верига ли закачахте?

М. И зиме и лете?

Р. Всичко там на него.

В. А хляба в какво печахте?

Р. Хлеба във фурна.

Ж. Имаше си фурна за хлеб.

Р. В стара фурна.

В. Навънка в пещ?

Р. Туриш там дърва.

М. Забравих да питам тука кореняци ли са били вашите?

Р. Да, тука, всичко тука от Лозен.

М. Значи стар род сигурно?

Р. Мачушкови са те.

М. А земя имахте собствена?

Р. Нали казах, към 12 дка.

М. Аз, понеже…

М. Нещо под аренда, наем взимали ли сте земя?

Р. Работехме да, не помня, на църквата.

М. На църквата са ви давали, плащахте аренда ли?

Р. Не, на изполица, половината нас, половината ним.

М. Горе-долу колко декара?

Р. Към 10 дка.

 

Допълнителна информация