София, 1 декември 1993 година
Брой 235 /1023/

София, 1 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НA НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НA ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА.

Родината ни стремглаво върви към икономическа катастрофа. Грамадна част от населението е изправено пред бедствено положение. В такъв момент всяка политическа сила трябва да понесе своите отговорности и хората ясно да различат кой е виновен. Дребнавите политикански игри са проява на лекомислие.

Движението за права и свободи /ДПС/ и Българската социалистическа партия /БСП/ свалиха правителството на Съюза на демократичните сили /СДС/, формирано според народния вот. БСП и ДПС избраха и поддържат четири пъти в парламента правителството на Беров. Тези две политически сили носят осиовната отговорност за бедственото положение на страната. Всякакви преговори с тях в момента означават да се сподели вината им. Това не може да бъде ясна и морална политика на националните интереси.

Парламентът само задържа развитието на страната. Всякакви реформи са преустановени. Единственото спасение са предсрочните избори. Без протакане и без хитрувания.

Национално движение /НД/ "Екогласност" държи да напомни на своите коалиционни партньори, че Съюзът на демократичните сили е поел пред своите избиратели конкретни ангажименти, които вече са неизпълними в рамките на този парламент, при преструктурирането на политическото пространство в него без избори и при наличието на явна рекомунизация, провеждана и чрез неговата законодателна дейност. Ние сме длъжни да повторим отново, че този парламент и подкрепяното от него правителство са опасни за бъдещето на страната.

Парламентарната практика от последните месеци доказва, че от волята на СДС не зависи практически нищо. Ние можем само да забавим, но не и да предотвратим неговите законодателни актове, създаващи условия за бъдещо господство на старата партокрация под нови форми над икономическия и политическия живот. Тъй наречената "парламентарна игра" и нищожните успехи, които можем да постигнем в нея, са свързани с недостойни компромиси, които размиват политическата автентичност на СДС и го превръщат в маргинална политическа сила. Повече от ясно е, че комунистическото правителство на Беров ще бъде свалено само когато нашите опоненти успеят да деморализират в достатъчна степен депутатите на СДС, за да могат да формират ново марионетно правителство и с участието или дори с мандата на синята коалиция, или когато разрушат Парламентарната група /ПГ/на СДС до степен, позволяваща ново преструктуриране на парламентарното пространство. Длъжни сме да подчертаем, че тези процеси са вече в ход.

При тази ситуация оставането на СДС в парламента е лишено от морални основания и на практика се превръща в съучастие на бившата комунистическа партия и на нейните сателити. Чрез своето присъствие ние придаваме легитимност на един парламент, който е отдавна деморализиран и неспособен на каквато и да било ефективна дейност, тъй като съотношението в него не отговаря на вота на избирателите. Единственият изход, за да не стигне България до пълен банкрут, за да не бъде тласната към анархия или към диктатура, са предсрочните парламентарни избори. Ние смятаме, че е недопустимо СДС в този върховен за бъдещето на нацията момент да се вживява в ролята си на пасивен наблюдател и да се занимава предимно с вътрешните си проблеми. Ако искаме да запазим уважението и доверието на своите избиратели, сме длъжни да посочим пътя, по който страната ни може да излезе от политическата и икономическата безпътица.

Поради това "Екогласност" предлага на своите партньори от СДС, както и на всички извънпарламентарни сили, които не участват и не подкрепят правителството на Беров, да започнат преговори за изработване на обща платформа за спасение на страната и за участието си в предстоящите избори.

Оценяваме присъствието на конференцията на ДПС като ненужен компромис, който злепоставя СДС.

НД "Екогласност" няма никакво намерение да бъде декоративен елемент в политическия пейзаж, прикриващ беззаконията и пълната безотговорност на правителството и на парламента. Ние вече заявихме, че ако процесите на превръщане на парламента в конвент продължат, ние ще оттеглим своите депутати от цялостната му дейност. Нашите анализи сочат, че парламентарният бойкот е единствената радикална форма за прекратяване на настоящата парламентарна агония. С оглед на това призоваваме партиите от СДС да обсъдят възможността за оттегляне на ПГ на СДС в най-скоро време и настояваме дискусията върху тази възможност да се проведе още на следващото заседание на Националния координационен съвет /НКС/ и ПГ.

"Екогласност" смята, че всяко отлагане на решителните действия от страна на СДС дава шансове на виновниците да прикрият своя провал, като свалят сами правителството. Синдикатите твърде късно се заловиха да бранят интересите на своите членове. През цялата година на безработица и притеснения те не изразиха стачен протест. Стачките срещу кабинета на СДС бяха над 40.

Родината чака от нас решителни стъпки. Ние призоваваме към отговорност.

София, 25 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Едвин Сугарев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВЪПРОСИ НА ТОДОР ЖИВКОВ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ТЕЛЕВИЗИЯ И РАДИО НА 36-ТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

1. Допустимо ли е при изрично изразено несъгласие на гражданин на суверенна държава да бъде излъчен манипулативно осакатен запис от взето, предварително уговорено, тридесетминутно интервю?

2. Необходим ли беше толкова драстичен нагледен пример за това как не трябва да се прави цензура, без която някои сега не могат да защитят позициите си?

3. Възможно ли е подобни деликатни и явно предрешавани задачи занапред да бъдат изпълнявани с повече професионализъм и вкус?

4. Налага ли се една институция като Националната телевизия да бъде дискредитирана заради недомислия? /Недомислия и преди, и особено след публикуваното в "168 часа" още в неделя интервю, при това потвърждаващи в детайли коментарните редакционни редове./

5. Не трябва ли да се обясни в някои институции и на някои личности българската поговорка: "Мома, която не иска да я щипят, да не се хваща на хорото".

6. Кой ще бъде нарочен за виновен - отново Тодор Живков или отново журналистите? / Разбира се, само не тези, които се страхуват да се даде думата на бившия държавен глава на България./

София, Бояна, 29 ноември 1993 г.

ОТ КАНЦЕЛАРИЯТА НА ТОДОР ЖИВКОВ

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ МАКСИМ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВЕТИЯ СИНОД, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран и до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет и до директора на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Светият синод в заседанието си на 24 ноември 1993 г. с дълбока тревога и голяма загриженост обсъди поредните действия на разколниците по отношение на църковни исторически документи с цел да оневиняват себе си, а да злепоставят ръководството на Българската православна църква.

На 23 ноември 1993 г. от средствата за масово осведомяване стана известно, че някаква "комисия" разглеждала изборните книжа и документи на митрополити, членове на Светия синод, както и на българския патриарх Максим с тенденциозно злонамерено отношение.

Намеренията и действията на тази "комисия" не тревожат Светия синод, защото въпросните избори са проведени нормално при стриктно спазване Устава на БПЦ и решенията на Светия синод, в състава на който тогава са били и низвергнатите бивши митрополити Пимен, Панкратий и Калиник, за чиито избори "комисията" мълчи. Тревога буди фактът, че неправомощни лица боравят с ценни църковноисторически документи, които могат да бъдат унищожени, подменени или фалшифицирани с цел постигане на определени намерения. Показателен е случаят със Синодалната кондика, която се води от 1872 година, и историческото енголпие на блаженопочиналия Търновски митрополит Климент /Друмев/, което беше на съхранение в касата на главния секретар на Светия синод.

За да бъдат предотвратени и бъдещи пагубни последици за църквата и нейната история, Светият синод отново настоява от Ваша страна да бъде сторено потребното без отлагане за освобождаване на Синодалната сграда от разколниците, за да се нормализира животът в светата ни църква.

София, 24 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ", ЧЛЕН НА СЪЮЗА НА ДЕСНИТЕ СИЛИ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ". Документът е адресиран до Народното събрание и до Арбитражната комисия на Европейския парламент.

"Похвални" са усилията за приватизиране /продаване на чужди фирми/ на част от предварително продадените основни материални и промишлени, движими и недвижими национални богатства, притежание по право на всички българи, както и земята, на която са разположени. Надяваме се, че природноинтелигентните българи разбират защо предварително продадени. Част от отговора се крие в огромния външен и вътрешен дълг. Самопровъзгласилите се за най-интелигентни "управляващи" политици и депутати комунисти и техните слуги от другите парламентарни групи "не разбират" чия собственост продават.

Неуважаемо правителство и "депутати" от марионетната републиканско-комунистическа задунайска канцелария, всички банки, финансии и съграденото след окупацията от Съветската армия на 9 септември 1944 г. и управлявано от продажната комунистическа олигархия е на всички българи. То бе изградено с експроприираните пари, банки, фабрики и с безплатния труд на другомислещите концлагеристи, затворници, безмилостно ограбвани служители и работници, както и от дивиденти от цялата земя и гори. Кое законодателство /освен републиканско-комунистическото/ ще признае документа за продажба чрез "Агенцията по приватизацията"?

Днес вие се явявате върхът на болшевишката наглост в ролята на републиканско-комунистическата държава. Продаващи и правещи "нови закони", управляващи и въздаващи "правосъдие"!

Невъзмутимо мастити държавници, чрез масмедиите декларирате, че болшевишките полиция, съд, прокуратура, държавна администрация и Министерски съвет са запазени в почти пълен състав!?...

Задкулисно и очевидно, поредното комунистическо преобразуване се дирижира от желязната Държавна сигурност /ДС/, Военното разузнаване и контраразузнаване на челичния истеричен генерал и "вицепрезидент" Семерджиев. Отдавна покорни, доказали своята "вярност" към комунистическите идеи, вече гримирани, но същите червени бандити Лилов, Луканов, Ананиева, Томов, Маринова, Дърева, Илко Школагерски /"голия охлюв"/, "експремиерът" Попов, настоящият "премиер" Беров, сладкогласният лъжец Т. Вълчев и много други предатели на род и родина остават и до днес на своите постове - незаслужено и в ущърб на цялата нация. В гробния музей на унищожителя на България "достойно място" заема башибозукът на А. Доган, лавиращ сред пощурялата ви психопатична и безмерно алчна червена боза към крайната цел - заличаване на България!...

Чрез рафинирания спектакъл на марионетки и гиньола, наречен "10 ноември" и "кръглата маса", както и чрез създаването на НКС на СДС и чрез "президента" Желев днес България се управлява зад кадър от болшевишко-военна хунта, най-новото безпощадно изчадие на комунистическо-репресивните централи.

В този процес подобаващо място на зложелателни наблюдатели заемат и някои велики сили. Но тяхната отговорност е пред народите им. както и пред гнева на богоизбраните държави... Новият световен ред, провъзгласен за световна доктрина, е удивителен - нагнетяване на религиозна нетърпимост, контролиран от секретни централи, наркобизнес, предизвикателства чрез недопустимо свръхвъоръжаване... Републиканско-марксическите ходове са на прага на собствен апокалипсис.

Надяваме се, с Божията помощ и подкрепа, осъзнали горепосочените ходове, българите да ви оставят сами да идете в ада!

За четиригодишния период на милиционерско-военния диктат /висшите среди/ зловещо и прецизирано убихте мнозина политически лидери - противокомунисти и свои непокорни служители. Например покойните г-н Дундаров /адвокат/ - убит за пакет документи, намиращи се в куфара му, компрометиращи сърцевината на зловещите ви структури и замисли /оригиналите се съхраняват за Деня на истината/; г-н Страхил Гичев - непоколебим противник на болшевишката конспирация, поставил твърдо въпроса за отговорността пред ген. Семерджиев; г-н Свилен Капсъзов /депутат/ - несъгласен с наложения диктат и "турската карта", както и много други, самоубили се при съмнителни обстоятелства с няколко изстрела в главата!

Дълъг е списъкът на опитите за убийства, директно и чрез други средства, проявяващи своите действия след време и чрез активиране !?...

"Митът" за милиарди долари, изнесени в задгранични банки, не е мит. Видимото разграбване днес на общите национални богатства е показателно за вашите действия в предните години, когато действахте, както си пожелаехте, под железния парник, наречен "социалистически лагер".

По признание на водещите световни разузнавания 70 % от наркотрафика минава през България. Какъв процент печалба за управляващата комунистическа олигархия е бил отпускан, все още остава неизвестно?

В ранг на държавна политика след окупацията на България са лъжата, корупцията, както и държавният бандитизъм, с който българите нямат нищо общо.

Цялата отговорност е ваша, господа управляващи! Пътищата в България са два - краен предел на социално напрежение и отпушеният гняв на българите или покаяние, приемайки незабавно очевидно наложителни няколко държавнически действия:

1. Незабавно разтуряне на републиканско-комунистическите "държавни" структури /президентство, Министерски съвет, Народно събрание/ и образуване на разширено правителство от представители на некомунистически извънпарламентарни партии, както и спазване на изискването да бъдат подбрани чрез разсекретяване на досиета и клетвени декларации.

2. Обявяване и припознаване на Търновската конституция де юре и де факто.

3. Заличаване на всички конституции и законодателни актове, създадени след окупацията на България от Съветската армия от българските болшевишки слуги.

4. Покана до двореца в изгнание да посочи личността, която да оглави преходното разширено правителство.

5. Покана от новото правителство до Н. В. цар Симеон II да се завърне в Родината си и да заеме отреденото му от Бог и Конституция място на цар на целокупните българи!

Бог да пази царя и България!

София, 29 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Огнян Цеков                      ГЛ. СЕКРЕТАР: Милчо Попов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ОТРАСЛОВИТЕ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ОТ ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОН ПО ПОВОД НА НЕИЗПЛАТЕНИ ЗАПЛАТИ.

След неуспешни преговори в Министерството на финансите за изплащане на неполучени работни заплати от август 1993 г. до сега лидерите на Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/ и КТ "Подкрепа" от отрасловите структури на образованието и на здравеопазването от Пазарджишкия регион се събраха в централата на КНСБ. След разговори между тях в присъствието на заместник-председателя на КНСБ д-р Желязко Христов синдикалистите решиха:

1. Ако до 1 декември 1993 г. не се получат работни заплати за реално извършен труд от работодателите, местната власт, Министерски съвет и съответните комисии от парламента, започналите протестни действия ще ескалират, като отговорността за тях трябва да поеме отсрещната страна.

2. Известяваме обществеността на България, че ние сме готови да запазим социалния мир в региона ни и да изпълним здравната и образователната функция при осигурени условия за физическото ни оцеляване, макар и с трохи от бюджета, т.е. средна работна заплата в здравеопазването 2919 лв. и средна работна заплата в образованието 2734 лв.

3. Здравеопазването и образованието в региона са в реален фалит и отговорността трябва да поемат републиканската законодателна и изпълнителна власт, местната власт и работодателите.

        КНСБ, ОТРАСЪЛ "ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ": д-р Бухов

КНСБ, ОТРАСЪЛ "ОБРАЗОВАНИЕ": Ив. Божков

КТ "ПОДКРЕПА", ОТРАСЪЛ "ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ": д-р Лупов

КТ "ПОДКРЕПА", ОТРАСЪЛ "ОБРАЗОВАНИЕ": Ив. Чернаева

София, 25 ноември 1993 г.

*  *  *

София, 1 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ АХМЕД ДОГАН, ПРОЧЕТЕН ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ВТОРАТА РЕДОВНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДПС /27 И 28 НОЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.

Но, дами и господа, когато въпросът се касае за властта и свързаната с нея политическа реформа, трябва да сме наясно за основните държавни институции, в които трябва да имаме централно място и определяща роля.

Ако в Народното събрание липсва необходимото парламентарно мнозинство, ако президентът на нашата република не е достатъчно убеден в последователното и радикално провеждане на политическата реформа, ако правителството и свързаните с него структури на изпълнителната власт не изпълняват необходимата за прехода политическа оратория на промените, ако в системата на съдебната власт все още ни се усмихват същите физиономии, които познаваме отпреди 10 ноември 1989 г., ако съставът на Конституционния съд не е наясно на кои сили и тенденции в обществото служи, трябва да ни е ясно, че политическа реформа в България няма да има. Може да има опити, алюзии на желание за осъществяване на политическата реформа, но във всички случаи ще бъдем принудени да представим собствените си утопични идеи за действителни.

В случая ще си позволя да ви кажа едно мое лично откровение. Винаги съм се стремял да намеря социално-политическа мяра на процесите и да балансирам крайностите, защото нямам афинитет към "кървавата критика на действителността" и към неоправданата социална конфронтация. Но съм се убеждавал, че старият Чърчил е бил прав, когато е казвал, че "комунизмът е ляв фашизъм, и фашизмът - десен комунизъм" и дадеш ли им възможност те да управляват или да направляват развитието на човечеството, започват да проявяват инстинктивен стремеж да определят основните параметри в живота на народите.

Никога не трябва да забравяме, че това доверие, което ние получихме от своите избиратели, беше дадено в кредит, целият въпрос в случая се свежда до това - да имаме ясни проекти и активни действия за тяхното осъществяване по посока на необратимото демократизиране на страната.

Движението за права и свободи получи в кредит политическото доверие на своите избиратели още по времето на първите свободни избори за Велико народно събрание през лятото на 1990 г. Резултатите от тези избори бяха действителен политически триумф за нашата партия, защото се борихме против всички фронтове, тъй като в страната съзнателно започна да се култивира национализмът и в тази връзка нито една партия или коалиция не искаше нашето самостоятелно участие в изборите. От 400 места във Великото народно събрание движението спечели 23 депутатски места. А ако включим в тази бройка и мандата, който бяхме отстъпили на Партия Либерален конгрес в Бургаския регион, нашите депутати ставаха 24-ма.

Основна цел на Великото народно събрание беше да приеме нова конституция на страната. Парламентарната група на Движението за права и свободи активно участва в създаването на конкретните текстове на новата конституция, но поради принципни несъгласия с тези членове, които третираха индивидуалните и колективните права, ние не подписахме конституцията.

Уверено мога да кажа, че както предизборната атмосфера, така и усвояването на парламентарната технология по времето на Великото народно събрание бяха много важна школа за политическото израстване на Движението за права и свободи.

Изборите за Тридесет и шесто обикновено Народно събрание се проведоха при ситуация на вече установен начален парламентарен диалог със СДС. Ако изборите за ВНС бяха школа за политическо израстване, вторите избори ни утвърдиха като една от основните политически сили на страната. Въпреки създадените трудности да не участваме в изборите Движението за права и свободи спечели от 240 - 24 места за народни представители, 27 - за общински кметове, 653 - за селски кметове, 1144 места - за общински съветници. Парламентарната конфигурация от 110 депутати на СДС и 106 на БСП ни отреждаше изключително важна роля и голяма отговорност в приемането на законопроекти за гарантиране на правовата база на политическата и икономическата реформа. Но оттук започнаха и нетипичните политически проблеми, касаещи нашите взаимоотношения с Националния координационен съвет и Парламентарната група на СДС.

Още в първите дни след изборите Движението активно и безрезервно подкрепи СДС при съставяне на правителството, без да поставя въпроса за собствена квота за участие в това правителство. За нас беше изключително важно първото правителство на СДС, оглавявано от господин Филип Димитров, да се превърне в реален лост за радикалното осъществяване на политическата реформа в страната.

Изрично искам да подчертая, че нашата безрезервна подкрепа на първото правителство на СДС, както и взаимодействието на ПГ на ДПС с ПГ на СДС не бяха регламентирани с предварително подписано политическо споразумение. Излишно е да подчертавам, че парламентарният резултат от взаимодействието между двете парламентарни групи са над 60 закона, приети от Тридесет и шестото Народно събрание.

Инерционалният парламентарен момент започна да доминира и да изгражда твърде неприятни стереотипи във взаимоотношенията и в поведението на двете парламентарни групи. Имаше опасност ПГ на ДПС да се превърне в сателит на ПГ на СДС, и то без уточнени правила в парламентарната игра.

СДС априорно изхождаше от предпоставката, че ПГ на ДПС няма къде да иде и, ще не ще, ще гласува със и за ПГ на СДС, защото иначе е трябвало да гласува с БСП.

Тази порочна логика предопредели и отношението на СДС към основния си политически и парламентарен партньор. Бяха започнали да ни възприемат като по-малкото парламентарно братче, на което от време на време му се даваше по някой бонбон в знак на уважение и любов.

Но, дами и господа, в политиката отношенията не са изградени по аналогия на тези в детските градини, особено когато по-малкото парламентарно братче не е случайно отроче на събитията, а само си е направило място под слънцето на нашата изгряваща демокрация.

Позволявайки си подобна метафора, аз съзнавам, че инфантилизмът в политиката все още не означава инфантилно отношение към основния партньор и ако означава, много жалко за политиците и за страните, които те представляват в една политическа игра. Разбира се, още по-тъжното е, че става жалко за прехода и за страната, в която живеем.

Много ми се иска да се абстрахирам, че първото правителство на СДС беше без правителствена програма за действие, а ако имаше такава - тя, изглежда, беше предизборната платформа на СДС. Но ще бъдем по-точни, ако твърдим, че първото правителство на СДС не искаше да има програма. Също така се абстрахирам, че първите пет-шест месеца правителството на Филип Димитров трябваше да се обучава и самообучава как да управлява, но в никакъв случай не мога да си позволя да не си задам въпроса какво направи това правителство за нашия електорат?

Вместо отговор, уважаеми дами и господа, ще си позволя само една констатация. С изключение на Министерството на науката и образованието нашият електорат, нашите проблеми не бяха забелязани от това правителство. А те бяха на власт благодарение на нашата безрезервна парламентарна подкрепа! Често се случваше за едно или друго решение на парламентарното мнозинство да получаваме указания от Националния координационен съвет. Наложеният стил на взаимоотношения в коалицията се превърна в основна пречка на комуникация между двете парламентарни групи, защото в това отношение липсваше факторът партньор, с когото СДС трябваше да се консултира.

Често ни се налагаше за решенията на ПГ на СДС да научаваме в самата пленарна зала, а премиерът и повечето от министрите ги виждахме само през петъчните дни, в които правителството трябваше да афишира, че е под парламентарен контрол. С болка трябва да ви кажа, че както първото правителство на СДС беше без програма, така и то не подлежеше на контрол от Народното събрание. Ако имаше такъв, той беше формален и преследваше популистки цели, защото зад това правителство стоеше парламентарното мнозинство на СДС и ДПС. И като капак на всичко това доживяхме и мига да разберем, че определени кръгове в СДС са започнали действия, които целят дискредитиране на неговите ръководители и на движението като цяло.

Под достойнството ми е да отделям специално място на производството на компромати и на телефонните подслушвания. По-важното в случая е, че увлечението стигна дотам, че ние бяхме започнали да общуваме само чрез масмедиите. Желанието ни да коригираме това наложено статукво в нашите взаимоотношения срещна неразбиране от страна на нашите партньори и затова през септември 1992 г. Централният съвет на Движението за права и свободи сне политическото си доверие от правителството на Филип Димитров, но това още не означаваше, че снемаме нашето доверие от СДС. Борбата, която вече се водеше между институциите и на СДС с КТ "Подкрепа", имаше за прибързана жертва бившия председател на Народното събрание г-н Стефан Савов. А точно преди една година се стигна до гласуване и на вот на недоверие на правителството на Филип Димитров, с което се задейства спиралата на противопоставянето на СДС с естествения си партньор. Впоследствие, поемайки мандата, ДПС беше готово СДС да състави коалиционен кабинет с участие на ДПС, но този шанс беше проигран, а за нас не беше тайна, че СДС само провали правителството си и по необясними причини реши съдбата си - да бъде опозиция.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 1 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ "ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ" НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /28 НОЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.

Преходът към пазарна икономика у нас може да се осъществи цивилизовано и успешно само тогава, когато при провеждането на реформите се осигурят реални условия за защита правата на потребителите. Потребители са всички членове на обществото - работещи и безработни, възрастни и деца. Техните права - на задоволяване на основните потребности, на защита на икономическите интереси, на избор на стоки и услуги, на добро качество и безопасност на стоките и т.н., са оповестени в Основните насоки на ООН за защита на потребителите, приети през 1985 г., въз основа на които е изградена и дейността на федерацията.

В развитите страни действат силни и авторитетни организации в защита на интересите и правата на потребителите. Те са подпомагани от държавата, държавните органи и обществеността.

У нас в много отношения правата на потребителите нито се знаят, нито се спазват. Няма необходимата законова уредба, често липсва и нужната воля от страна на съответните фактори за създаване на лоялно отношение към потребителя като към уважаван партньор, който следва да бъде защитен от спекула и нечестна търговия, от стоки и услуги, опасни за здравето и за живота му. Тежко бреме, породено от трудностите на прехода към пазарна икономика, продължава да се стоварва предимно върху плещите на българския потребител.

Ето защо федерацията на потребителите в България, която обединява регионални съюзи и клубове от цялата страна, настоява:

1. Законът за защита на потребителите, както и останалите закони, отнасящи се до интересите им, да бъдат включени в приоритетната програма на Народното събрание.

2. Неотложно да бъдат разработени и приети съответните подзаконови актове, целящи да се формира и провежда цялостна държавна политика в интерес на потребителите. Наложително е да се създаде държавен орган /както това е в развитите страни/, който да работи за защита правата и интересите на потребителите.

3. Докато бъдат приети законите, необходимо е да се създадат механизми за ефикасен контрол върху пазара, за да се гарантират безопасността и качеството на стоките и услугите. За целта трябва да се пристъпи и към създаване на национална сертификационна система за гарантирането им.

4. Държавните структури да подпомогнат дейността на федерацията, като й предоставят необходимите материални условия за осъществяване на нейните уставни цели за защита на потребителите. Задължително е федерацията да бъде включена в състава на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

/Пресслужба "Куриер”/

17:00:00
1.12.1993 г.

    
Редактори: Цанка Стойчева - деж. ред.
                    Нина Гаврилова
Технически изпълнители:  Цвета Любомирова
                                            Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!