І) ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ
Краят на студената война не само показа, че България  ОТНОВО е  В ЛАГЕРА НА "ПОБЕДЕНИТЕ", НО ОСТАВИ НА НОВОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО ЕДНО НЕЛЕКО НАСЛЕДСТВО, СВЪРЗАНО С ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА СТРАНАТА.
В РЕЗУЛТАТ НА ПОЧТИ СВЕТКАВИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА ПРОЦЕСИТЕ В ЕВРОПА / КАКТО И НА НЕВИНАГИ АДЕКВАТНАТА РЕАКЦИЯ НА МИНАЛИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА/ БЪЛГАРИЯ ИЗПАДНА В ЕДНА ОТНОСИТЕЛНА ИЗОЛАЦИЯ.
Причините за това са:
- Разрушаването на старите структури - СИВ и Варшавския договор, в които България бе тясно интегрирана;
- Разпадането на СССР, без новото образование ОНД  да е достатъчно избистрено;
- Страните от Централна Източна Европа /Унгария, Полша и ЧСфР/ се ориентираха политически и икономически на Запад.
В резултат на това България се оказа в политически и ИКОНОМИЧЕСКИ „ВАКУУМ "  - БЕЗ СЪЮЗНИЦИ /ВОЕННИ И ПОЛИТИЧЕСКИ/, БЕЗ СТАБИЛНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПАРТНЬОРИ,  СЪС ЗАСТРАШЕНИ ИЛИ ЗАГУБЕНИ ТРАДИЦИОННИ ПОЗИЦИИ И ПАЗАРИ.
- Западна Европа /въпреки очакванията и надеждите/ издигна НОВИ БАРИЕРИ ПРЕД ИЗТОЧНА ЕВРОПА И КОНКРЕТНО ПРЕД БЪЛГАРИЯ вместо очакваното тясно сътрудничество и взаимодействие.
ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ СА СЪВСЕМ ЯСНО НАСОЧЕНИ КЪМ УНГАРИЯ, ПОЛША И ЧСфР;  ЗАБАВИ СЕ ПРОЦЕСЪТ НА ПРИОБЩАВАНЕ НА НАШАТА СТРАНА КЪМ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРИ; ПОКАЗА СЕ ЯВНА НЕЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ КЪМ БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИТЕ ПРОБЛЕМИ; ЧУЖДЕСТРАННАТА ФИНАНСОВА И ИКОНОМИЧЕСКА ПОМОЩ Е СИМВОЛИЧНА.
- На мястото на досегашното противопоставяне ИЗТОК – ЗАПАД  противоречията, а оттам и разделенията  между европейските ДЪРЖАВИ  ПРИДОБИВАТ НОВИ ИЗМЕРЕНИЯ: МЕЖДУ БЕДНИ И БОГАТИ; МЕЖДУ КАТОЛИЧЕСКА ЕВРОПА И ОСТАНАЛАТА  /в  по-голямата си част източно-православна / ЕВРОПА.
- Усложни се положението на Балканите,  особено в резултат НА РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ЗАПАЗИ ДОСЕГАШНОТО РАВНОВЕСИЕ НА СИЛИТЕ В РЕГИОНА.
Въпреки многобройните трудности новото правителство БИ  МОГЛО ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ ТОВА, ЧЕ БЪЛГАРИЯ /ВЕЧЕ ОСВОБОДЕНА ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА И ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА "ПРЕГРЪДКА" НА МОСКВА/ ИМА  РЕАЛНА  ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРОВЕЖДА ЕДНА САМОСТОЯТЕЛНА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ.   „САМОСТОЯТЕЛНА”, РАЗБИРА СЕ,  ДОТОЛКОВА,  ДОКОЛКОТО НЕ ЗАСЯГА ИЛИ НЕ ПРОТИВОРЕЧИ НА ЖИЗНЕНОВАЖНИ ИНТЕРЕСИ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ.
Както и в другите области,  правителството работи без КОНКРЕТНА  ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА  ПРОГРАМА, КОЯТО ДА СЕ ПОДКРЕПЯ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
 Създава се впечатление за импровизации, защото често СЕ ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ И СЕ ИЗДИГАТ ИНИЦИАТИВИ ЛИЧНО ОТ МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ*, БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ОБСЪЖДАНЕ И ОДОБРЕНИЕ ОТ ПАРЛАМЕНТА И НЕГОВИТЕ КОМИСИИ, БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНИ КОНСУЛТАЦИИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ПАРТНЬОРИ.
В ОБЩИ ЛИНИИ ПРЕДИЗБОРНАТА ПЛАТфОРМА НА СДС, КАКТО И ИЗЯВЛЕНИЯТА НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ* И НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ОПРЕДЕЛЯТ ДВА ОСНОВНИ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТА:
 - ИНТЕГРИРАНЕ КЪМ ЕВРОПА И КЪМ НЕЙНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ СТРУКТУРИ И ИНСТИТУЦИИ;
- РАЗВИТИЕ НА ДОБРОСЪСЕДСКИ ОТНОШЕНИЯ С ВСИЧКИ БАЛКАНСКИ ДЪРЖАВИ НА ПРИНЦИПА НА РЕГИОНАЛНАТА ОТГОВОРНОСТ С ЦЕЛ ЗАПАЗВАНЕ СТАБИЛНОСТТА В РЕГИОНА.
Политика на България на Балканите
БАЛКАНИТЕ, ЗА РАЗЛИКА ОТ ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА, ОСТАВАТ ЕДИН НЕСТАБИЛЕН РАЙОН  - КАКТО КАТО ПОЛЕ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА КАУЗА НА БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ, ТАКА И КАТО МЯСТО ЗА СЪПЕРНИЧЕСТВО между Западна Европа, САЩ и Русия.
Между двете основни балкански сили - Гърция и Турция, СЕ ВОДИ НАДПРЕВАРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СфЕРИ НА ВЛИЯНИЕ НА БАЛКАНИТЕ, ТЪЙ КАТО Е НЕВЪЗМОЖНО ЗАПАЗВАНЕТО НА СТАТУКВОТО, ОСОБЕНО В СВЕТЛИНАТА НА РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ.
 ИКОНОМИЧЕСКИ И ВОЕННО СИЛНАТА ТУРЦИЯ , ИМАЩА ПОДКРЕПАТА НА САЩ и НАТО, СЕ СТРЕМИ ДА РАЗШИРИ СВОЕНО ВЛИЯНИЕ ЧРЕЗ ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ МЮСЮЛМАНСКИТЕ РЕПУБЛИКИ ОТ БИВШИЯ СССР, А СЪЩО И ЧРЕЗ ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ МЮСЮЛМАНСКИТЕ НАРОДИ И МАЛЦИНСТВАТА в Румъния, България, Македония, Босна и Херцеговина и по икономически път - чрез развитие НА ИДЕЯТА ЗА ЧЕРНОМОРСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ДА ВКАРА В СВОЯТА СфЕРА ЧЕРНОМОРСКИТЕ ДЪРЖАВИ ОТ БИВШИЯ СССР, Румъния и България, като изолира Гърция.
ГЪРЦИЯ,  В КАЧЕСТВОТО СИ НА ЕДИНСТВЕНАТА БАЛКАНСКА ДЪРЖАВА ЧЛЕН ЕДНОВРЕМЕННО НА НАТО И ЕО  /Европейската общност, Б.Р./ ОТ СВОЯ СТРАНА СЕ СТРЕМИ ДА ИГРАЕ РОЛЯТА НА "МАГНИТ" ЗА БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ, КОИТО ОЧАКВАТ ДА ИЗЛЯЗАТ ОТ СВОЯТА ИЗОЛАЦИЯ ЧРЕЗ ТЪРСЕНЕ И НАМИРАНЕ НА ПРОСЛОВУТИЯ "ПЪТ КЪМ ЕВРОПА".  ТЯ ТЪРСИ НОВИ СЪЮЗНИЦИ, КАТО ИЗОЛИРА Турция. Гърция подписа двустранни договори с България и Румъния; в последно време се засили взаимодействието между Атина и Белград, донякъде и с Букурещ.
СЕГА РУМЪНИЯ Е НАСОЧИЛА СВОЕТО ВНИМАНИЕ OCHOBHO КЪМ МОЛДОВА, ЧИЕТО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ Е ГЛАВНА ЗАДАЧА НА ВЪНШНАТА Й ПОЛИТИКА. В СЪЩОТО ВРЕМЕ СЛЕДИ ДА НЕ НАСТЪПИ ТАКАВА ПРОМЯНА В СЪОТНОШЕНИЕТО НА СИЛИТЕ НА БАЛКАНИТЕ, КОЯТО ДА ЗАСЕГНЕ НЕЙНИТЕ ИНТЕРЕСИ.
В ТАЗИ ОБСТАНОВКА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ИЗБРА ЕДНА ДОБРА ПОЛИТИКА:  БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ СТАБИЛИЗИРАЩ  фАКТОР НА БАЛКАНИТЕ, КАТО РАЗВИВА ДОБРОСЪСЕДСКИ ОТНОШЕНИЯ С ВСИЧКИ БАЛКАНСКИ ДЪРЖАВИ, БЕЗ ДА СЕ ПОДДАВА НА ИДЕИТЕ И ВНУШЕНИЯТА ЗА "ОСИ" И СТРЕМЕЙКИ СЕ ДА ВНАСЯ ЕЛЕМЕНТИ НА ЕВРОПЕИЗАЦИЯ НА БАЛКАНИТЕ.
В ТОЗИ СМИСЪЛ ОСОБЕНО ВАЖНО БЕ ПОДОБРЯВАНЕТО И БАЛАНСИРАНЕТО НА ОТНОШЕНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ С ТУРЦИЯ.
Признаването на независимостта на Македония и на другите ТРИ БИВШИ ЮГОСЛАВСКИ РЕПУБЛИКИ БЕ ПРАВИЛЕН И СВОЕВРЕМЕНЕН АКТ, ОТГОВАРЯЩ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА БЪЛГАРИЯ. ВЪПРЕКИ ИЗВЕСТНОТО ЗАБАВЯНЕ ОБЩО Е МНЕНИЕТО, ЧЕ ПО ПРИНЦИП ПРОЦЕСЪТ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРИЗНАВАНЕ НА МАКЕДОНИЯ Е НЕОБРАТИМ.  ВРЕМЕТО И НАЧИНЪТ НА ПРИЗНАВАНЕ НА МАКЕДОНИЯ ОБАЧЕ ПОКАЗАХА, ЧЕ В НЕДОСТАТЪЧНА СТЕПЕН Е ОТЧЕТЕНА ИСТОРИЧЕСКАТА ОБРЕМЕНЕНОСТ НА БЪЛГАРИЯ на тема МАКЕДОНИЯ , както  и произтичащото от това вечно подозрение от страна на Европа и на съседните страни. Ето защо признаването на Македония би трябвало  да стане в съгласие и в съответствие с решение на ЕО. Прибързаността /България първа призна Македония/, която противоречи на стремежа на външния министър Стоян Ганев  - "винаги в крак с ЕО", доведе до:  известно обтягане на отношенията с Гърция в краткосрочен план; предизвика ожесточението на Сърбия и подозренията на Букурещ.
В ИЗВЕСТЕН СМИСЪЛ ТОВА МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО ЗАГУБА на  ГЪРЦИЯ като една от  най-важните страни, подкрепящи  приобщаването на България към европейските структури и институции.
Развитието на отношенията с Турция, което обективно СТАНА ДОНЯКЪДЕ ЗА СМЕТКА НА ОТНОШЕНИЯТА С ГЪРЦИЯ, КАКТО И ПРИБЪРЗАНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА МАКЕДОНИЯ,  ДОВЕДОХА  ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ОС АТИНА-БЕЛГРАД-БУКУРЕЩ, КОЯТО ИМА ЯВНА АНТИБЪЛГАРСКА НАСОЧЕНОСТ И НАПОМНЯ ОБЕДИНЕНИЕТО НА СИЛИТЕ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ-ти ВЕК. ТОВА ПОКАЗВА, ЧЕ КОГАТО ЛИПСВАТ СТАБИЛНИ СЪЮЗНИЦИ, ПОЛИТИКАТА НА НЕУЧАСТИЕ В ОСИ НЕ ПРЕЧИ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ТАКИВА.
Начинът на признаване на независимостта на Македония ПОКАЗА НЕСЪГЛАСУВАНОСТТА И РАЗЛИЧИЯТА ВЪВ ВИЖДАНИЯТА ПО ТАКЪВ ВАЖЕН ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС, КОИТО СЪЩЕСТВУВАТ МЕЖДУ ПАРЛАМЕНТА, ПРЕЗИДЕНТА**, ПРАВИТЕЛСТВОТО И МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ.
Следващите стъпки на правителството, което обяви, че ПО-НАТАТЪШНОТО РАЗВИТИЕ НА ОТНОШЕНИЯТА С ПРИЗНАТИТЕ БИВШИ ЮГОСЛАВСКИ РЕПУБЛИКИ, И КОНКРЕТНО С МАКЕДОНИЯ, ЩЕ ЗАВИСИ ОТ ТОВА КАК ПРОТИЧА ПРОЦЕСЪТ НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В РАМКИТЕ НА ЕО, СА ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНИТЕ НА ТОЗИ ЕТАП. ТЕ НЕ РЕШАВАТ ВЪПРОСА ЗА НАРУШЕНОТО ДОВЕРИЕ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ГЪРЦИЯ  И С ДРУГИТЕ БАЛКАНСКИ ДЪРЖАВИ,  НО ПОКАЗВАТ,  ЧЕ СЕ НАЛАГА ЛИНИЯТА НА ВОДЕНЕ НА ЕВРОЦЕНТРИСТКА ПОЛИТИКА.
АКТЪТ НА ПРИЗНАВАНЕ НА МАКЕДОНИЯ МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО НЕГАТИВНИ за България последици и в по-широк план. Възможно е ДА ИЗПАДНЕМ  В ИЗОЛАЦИЯ СРЕД СВОИТЕ СЪСЕДИ.  ЗА ТОВА ГОВОРЯТ НЕВРОТИЧНИТЕ РЕАКЦИИ НА ГЪРЦИЯ И СЪРБИЯ, НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛНОТО ОТНОШЕНИЕ НА РУМЪНИЯ.  ВЪЗМОЖНИ СА И ОПИТИ ЗА ИЗОЛИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ЕВРОПА. Гърция вече обяви /макар и доста прибързано и емоционално/, че България трябва да я разглежда не като поддръжник, А КАТО ПРЕПЯТСТВИЕ ЗА ВЛИЗАНЕТО СИ В ЕО. КОЛКОТО И ДА Е НЕПОПУЛЯРНА ГРЪЦКАТА ПОЗИЦИЯ В ЕО, ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ ДЪРЖАТ НА СВОЕТО ЕДИНСТВО. А СЛЕД ПРИЗНАВАНЕТО НА СЛОВЕНИЯ И ХЪРВАТСКА, ПРЕДИЗВИКАЛО ТЪРКАНИЯ СРЕД ОСНОВНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ, НАТИСКЪТ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НЕЗАВИСИМОСТТА НА МАКЕДОНИЯ ТРУДНО ЩЕ СЕ ОСЪЩЕСТВИ В ПРАКТИЧЕСКИ ПЛАН БЕЗ ИЛИ СРЕЩУ ВОЛЯТА НА СЪРБИЯ И НА ГЪРЦИЯ.
Инициативата на президента и на външния министър за тристранна среща между България, Гърция и Турция, която да сложи НАЧАЛОТО НА РЕДОВНИ КОНСУЛТАЦИИ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПРОБЛЕМИ,  ЗА НАМИРАНЕ НА НУЖНИТЕ РЕШЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА И СТАБИЛНОСТТА В РЕГИОНА /14.11.1991г./ НЕ БЕ ДОБРЕ ОБМИСЛЕНА И ПОКАЗА ЯВНО НЕПОЗНАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ  В ОТНОШЕНИЯТА между Гърция и Турция. Освен  че не даде практически резултати, тя доведе до определено усложняване на отношенията ни с Гърция.
Участие на България и нейното място в интеграционния процес в Европа
Интегрирането на България в европейските структури и институции Е  ПРИОРИТЕТНА ЦЕЛ НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ЛИНИЯ НА НОВОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО. БЪЛГАРИЯ АКТИВНО УЧАСТВА В ПРОЦЕСА НА СССЕ / Б.Р. Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа/. Посещението на генералния секретар на Съвета на Европа Катрин Лалюмиер засили надеждите, че България най-после ще стане член на Съвета на Европа и че това само ще потвърди напредъка на България в утвърждаването на ДЕМОКРАЦИЯТА И  ПРАВАТА НА ЧОВЕКА – ФАКТИ, които се признават от европейската общественост. Въпреки обещанията, че приемането ще стане на 07.05. т.г., съществуват ЕВЕНТУАЛНИ ПРЕПЯТСТВИЯ. КАТРИН ЛАЛЮМИЕР ОБЯВИ, ЧЕ СА ВЪЗМОЖНИ ДВЕ ПРЕГРАДИ ПРЕД ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В СЪВЕТА НА ЕВРОПА - забавянето на демократичните процеси и дискриминация на малцинствата.  ДА НЕ СЕ ПРОПУСКА  И ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО МОЖЕ ДА ОКАЖЕ В ТАЗИ ПОСОКА ЕВЕНТУАЛЕН НАТИСК СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА Закона за държавните служители. Катрин Лалюмиер не изключи и възможността Гърция да провали консенсуса за приемането на БЪЛГАРИЯ,  АКО ДВЕТЕ страни не подобрят отношенията си във ВРЪЗКА С ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ.
НУЖНО Е ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ в Съвета на Европа е един Формален акт, но от него ще произтичат още по-големи отговорности за България и за българското правителство, особено що се отнася до запазване и задълбочаване на демократичните ПРОЦЕСИ ПО СПАЗВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС СТАНДАРТИТЕ, ЗАЛЕГНАЛИ В ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА.
Започването на разговора по същество за асоцииране на България към ЕО тепърва предстои. Досега са водени само ПРЕДВАРИТЕЛНИ РАЗГОВОРИ.  ТУК  НЕГАТИВИТЕ  ПРОИЗТИЧАТ ОТ ИЗОЛИРАНЕТО /отделянето/ на България от "тройката" /Унгария, Полша и ЧСфР/; от евентуалните опити на Гърция да забави процеса на асоцииране; от цялостното икономическо и политическо развитие на България, а то засега не ни дава повод за оптимизъм.
Правителството продължава да развива отношенията със САЩ, ОСНОВИТЕ НА които бяха заложени от правителството на Димитър Попов. Все още обаче това сътрудничество не е придобило ИНТЕНЗИВЕН ХАРАКТЕР, ОСОБЕНО В ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБЛАСТ, КЪДЕТО СА И НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ОЧАКВАНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ.
В СЪЩОТО ВРЕМЕ ПОЛОЖИТЕЛНОТО ОТНОШЕНИЕ НА САЩ КЪМ ПРОМЕНИТЕ У НАС /ОСОБЕНО ВЪВ ВРЪЗКА С УТВЪРЖДАВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА И ЗАЧИТАНЕТО НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА/ СПОМАГА ЗА УКРЕПВАНЕТО НА ПОЗИЦИИТЕ  НА БЪЛГАРИЯ В МЕЖДУНАРОДЕН ПЛАН. ОБАЧЕ ПРЕКАЛЕНОТО „ЗАЛИТАНЕ” НА ОТДЕЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ И ЛИЧНОСТИ КЪМ САЩ МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКА, А В НЯКОИ ОТНОШЕНИЯ ВЕЧЕ И СЪЗДАВА ЧУВСТВО НА РЕВНОСТ И НЕОДОБРЕНИЕ ОТ СТРАНА НА НЯКОИ ЕВРОПЕЙСКИ СИЛИ.
Отношенията с развиващите се страни
Тези отношения изостават, особено НА фОНА НА ТЯХНОТО РАЗВИТИЕ  ОТПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ! СЕГА ТЕ СА РЕЗУЛТАТ ПОВЕЧЕ НА НАБРАНАТА ИНЕРЦИЯ, ОТКОЛКОТО НА НЯКАКВА КОНЦЕПЦИЯ.
 България губи традиционни пазари, стабилни източници на валута,  ГУБИ СЪЗДАВАНИ С ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЗИЦИИ.
Необходимо е да се преодолеят идеологическите предразсъдъци /КАКТО ТОВА НАПРАВИ ЧЕХОСЛОВАКИЯ/ И ДА СЕ РАЗВИВАТ ВЗАИМОИЗГОДНИ ТЪРГОВСКО-ИКОНИМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ. ТОВА ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ КОМПЕТЕНТНО, СЛЕД КОНСУЛТАЦИИ С НУЖНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ, БЕЗ ИМПРОВИЗАЦИИ И СТРЕМЕЖИ ЗА ЕВТИН ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ЕфЕКТ. /Пример, случаят с иранския нефт, който Стоян Ганев обеща да потече в България/. Вярно е, че външната политика спомага за РЕШАВАНЕТО И НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ,  НО ТОВА ТРЯБВА ДА СТАВА, БЕЗ  ДА СЕ ПОЕМАТ НЕПРИСЪЩИ ФУНКЦИИ ЗА СМЕТКА НА ДРУГИ.
Отношенията със страните от бившия социалистически  лагер
НЯМАТ  ПЪРВОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ НИТО ЗА ТЯХ, НИТО ЗА БЪЛГАРИЯ. Полша, Унгария и ЧСфР се ориентираха ПРЕДИ ВСИЧКО към укрепване на връзките си със Западна Европа и САЩ.  В ОТНОШЕНИЯТА СИ С БИВШИТЕ РЕПУБЛИКИ ОТ СССР БЪЛГАРИЯ ИЗОСТАВА В СРАВНЕНИЕ С ПОЛША, УНГАРИЯ И ЧСФР, ВЪПРЕКИ ЧЕ ТЕХНИТЕ ВРЪЗКИ СА МНОГО ПО-ОБРЕМЕНЕНИ ОТ ПОЛИТИЧЕСКА И ИКОНОМИЧЕСКА ГЛАДНА ТОЧКА И ЧЕ ТЕ ВЛАГАТ ПОВЕЧЕ УСИЛИЯ  В УРЕЖДАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ПОМЕЖДУ СИ. ВИСШЕГРАДСКИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ, КОИТО ПРИДОБИВАТ  ОТНОСИТЕЛНО ЗАТВОРЕН ХАРАКТЕР, ОБЕЩАНИЯТА ОТПРЕДИ ЕДНА ГОДИНА - БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ ПОКАНЕНА ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ТЯХ, ОСТАВАТ НЕИЗПЪЛНЕНИ. СЕГА ТЕЗИ СТРАНИ РАБОТЯТ АКТИВНО ЧАСТ ОТ ПОМОЩТА НА ЗАПАДА ЗА ОНД ДА ПРЕМИНЕ ПРЕЗ ТЯХ И ТОВА НАВЯРНО ЩЕ СЕ ОСЪЩЕСТВИ В НЯКАКВА СТЕПЕН и за сметка на България. ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УСЛОВИЯ, СЛЕД НЕУСПЕШНИЯ ОПИТ ЗА ПРЕВРАТ В МОСКВА, СТАНАХА БЛАГОПРИЯТНИ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ. НАПРИМЕР, ОЩЕ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ М.Г. УНГАРИЯ ПОДПИСА ТРИ ВАЖНИ СПОРАЗУМЕНИЯ С РУСИЯ И УКРАЙНА.
България призна независимостта на всички бивши републики на СССР и установи дипломатически отношения с Русия, Украйна и Армения. В същото време икономическата зависимост НА НАШАТА СТРАНА ОТ РУСИЯ И УКРАЙНА остава непроменена.
 СЪЩЕСТВУВА И ОПАСНОСТ - В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН - ТАЗИ ЗАВИСИМОСТ ДА БЪДЕ СЪЧЕТАНА С ТАКАВА ПОЛИТИКО-ИДЕОЛОГИЧЕСКА фОРМА НА НАТИСК, КАКВАТО Е  ПАНСЛАВИЗМЪТ – СРЕДСТВО, ЧРЕЗ КОЕТО РУСИЯ ЩЕ СЕ СТРЕМИ ДА ЗАПАЗИ СВОЕТО ВЛИЯНИЕ В ЮГОИЗТОЧНА  ЕВРОПА И ПО-КОНКРЕТНО НА БАЛКАНИТЕ /чрез Сърбия и България/.
В ТОЗИ КОНТЕКСТ  МОЖЕ ДА СЕ ПРИВЕТСТВА КАЗАНОТО ОТ МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ НА 6 ЯНУАРИ Т.Г. НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ: „ БЪЛГАРИЯ НЯМА НИКАКВО НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ ВКЛЮЧВА В ОНД И СЕ СТРЕМИ ДА РАЗВИВА ВЗАИМОИЗГОДНИ И РАВНОПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ С ТАЗИ ОБЩНОСТ В ОБЛАСТТА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА.” В БЪДЕЩЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИ КЪМ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ЕДНА ПО-ЯСНА И ПО-БАЛАНСИРАНА ЛИНИЯ, БЕЗ УВЛЕЧЕНИЯ ПО ПРИОРИТЕТИ, С ПО-ИЗБИСТРЕН СТРЕМЕЖ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ КЪМ ЕВРОПА И ИЗЛИЗАНЕ ОТ "БАЛКАНСКОТО БИТИЕ”. НЕОБХОДИМО НИ Е РАЗВИТИЕ  НА ПРИЯТЕЛСКИ И ВЗАИМОИЗГОДНИ ОТНОШЕНИЯ С ВСИЧКИ СТРАНИ, БЕЗ ИДЕОЛОГИЗИРАНЕ!, ВЪРХУ ОСНОВАТА НА ПРАГМАТИЗМА И ВЪРХОВЕНСТВОТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ НИ ИНТЕРЕСИ.
ТРУДНОСТИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА ВЪЗНИКНАТ ПРИ ФОРМУЛИРАНЕТО И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА, ЩЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ОТ СЪПЕРНИЧЕСТВОТО НА ТРИТЕ ЦЕНТЪРА НА ФОРМИРАНЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА:  ПРАВИТЕЛСТВО /ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО/ - ПРЕЗИДЕНТ  - ПАРЛАМЕНТ.  В КОНСТИТУЦИЯТА, В ГЛАВА ПЕТА, ЧЛ. 105. (1) ГЛАСИ: „МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЪКОВОДИ И ОСЪЩЕСТВЯВА ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С КОНСТИТУЦИЯТА И ЗАКОНИТЕ.”
Стремежът на президента да разшири и тълкува посвоему ПРАВОМОЩИЯТА СИ В ОБЛАСТТА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА, НЕМИНУЕМО ЩЕ СРЕЩНЕ ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ ОТ СТРАНА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ЛИЧНО ОТ външния министър. Необходимо е да се разработи общо виждане и становище по провеждането на ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА ОТ СТРАНА НА ВСИЧКИ  ИНСТИТУТИ, КОИТО ИМАТ НЯКАКВИ ПРАВОМОЩИЯ ЗА НЕЙНОТО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ, КАТО СЕ ОСТАВЯТ НАСТРАНА ЛИЧНИТЕ ПРИСТРАСТИЯ. НЕОБХОДИМО Е СЪЩО ТАКА ДА СЕ РАБОТИ ЗА КОНСЕНСУС МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ /ВКЛЮЧИТЕЛНО ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИТЕ/ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И ЗАЩИТАТА НА НАЦИОНАЛНАТА CИГУPHOCT.
ІІ)  ОБЩА МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
Действията на правителството по провеждането на ИКОНОМИЧЕСКАТА  РЕфОРМА загубиха ускорението си още към началото на месец август 1991 г. След първите ПРИНЦИПНИ СТЪПКИ  по смяна на системата НАСТЪПИ ЗАБАВЯНЕ В ДЕЙСТВИЯТА И ДОРИ ИЗВЕСТНА НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ.  НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО /ПРИ СЪЩИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ЕКИП/*** ФАКТИЧЕСКИ ПРОДЪЛЖИ ТАЗИ ЛИНИЯ И ПОД ПРЕДЛОГ ЗА УКРЕПВАНЕ НА СТАБИЛИЗАЦИЯТА ОТЛАГАШЕ  ВАЖНИ СЪПЪТСТВАЩИ МЕРКИ.
В ПОДХОДА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА СТАРТА БЕШЕ ЗАЛОЖЕНО УПРАВЛЕНИЕТО ЧРЕЗ НОРМИ - фОРМИРАНЕ  НА ОСНОВНИ ЛИНИИ НА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА. ТЯХНОТО ПОСТИГАНЕ  ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ ОРИЕНТИР ЗА СТОПАНСКИТЕ СУБЕКТИ, АНТИЦИПИРАЩИ ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ПОЛИТИКА. САМИЯТ ФАКТ,  ЧЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ ПРЕДСТАВИ СВОЯ ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА, В КОЯТО ПО ТРАДИЦИЯ СЕ ФОРМУЛИРАТ  ТАКИВА ОСНОВНИ ЛИНИИ, ГОВОРИ, ЧЕ ТО МИНАВА В РЕЖИМ НА ДИСКРЕТНО УПРАВЛЕНИЕ - ОПЕРАТИВНА РЕАКЦИЯ НА РАСТЯЩИТЕ ЗАТРУДНЕНИЯ В ХОДА НА РЕфОРМАТА. НЕЗАВИСИМО ЧЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ПРОМЯНА В ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПАРАМЕТРИ, фОРМАЛНО  СЕ СПАЗВА ИКОНОМИЧЕСКИЯТ  ПОДХОД  ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОНКРЕТНИТЕ СТОПАНСКИ СУБЕКТИ, А И ПО ОТНОШЕНИЕ НА СИНДИКАТИТЕ.  ДИСКРЕТНИТЕ ПРОМЕНИ СА ДИС-ОРИЕНТИРАЩИ ЗА ПЕРСПЕКТИВНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА  /Например, предупреждения за промяна в данъчни ставки, без информация за тях! Отваряне и затваряне на внос и износ! Натоварване на цени с акцизи и последващо отменяне на акциза./ С ЦЕНАТА НА ГОЛЕМИ ЖЕРТВИ В ОБЕМА И СТРУКТУРАТА НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО ОТ СТРАНА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ  БЕШЕ ПОСТИГНАТА ЗНАЧИТЕЛНА АДАПТАЦИЯ КЪМ НОВИТЕ УСЛОВИЯ СЛЕД ЦЕНОВАТА ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ. В СЪЩОТО ВРЕМЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЦЕНИТЕ СОЧИ ЛИПСАТА НА СТРУКТУРНА АДАПТАЦИЯ ОТ СТРАНА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ. НЕ СЕ ПРОЯВЯВАТ ТИПИЧНИТЕ ЗА ВСЯКО ПРЕСТРУКТУРИРАНО ТЪРСЕНЕ ПРОМЕНИ В ДИНАМИКАТА НА ЦЕНИТЕ ПО ГРУПИ СТОКИ,  КОЕТО ГОВОРИ, ЧЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ СЛАБО РЕАГИРАТ НА ПРОМЕНИТЕ ВЪВ ВЪТРЕШНОТО ТЪРСЕНЕ; ПАЗАРНАТА СИТУАЦИЯ СЛАБО ГИ ПРИНУЖДАВА КЪМ ТОВА, А ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ ДАВА ПОЛОЖИТЕЛЕН ЕфЕКТ ВЪРХУ КОНКУРЕНЦИЯТА.
Ценовото поведение на Фирмите има ясно изразен надбавъчен СТИЛ, КОЕТО НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ПЕРИОД  НА УСПЕШНА СТАБИЛИЗАЦИЯ.,
Очевидно усилията на правителството и на населението в ИМЕТО НА РЕФОРМАТА ИЗТИЧАТ ПО РАЗЛИЧНИ КАНАЛИ И НЕ ПОСТИГАТ  ЖЕЛАНИЯ ЕФЕКТ.
 Анализите показват, че ОТЧИТАНИТЕ  СПАДОВЕ  В ПРОИЗВОДСТВОТО И В ПОТРЕБЛЕНИЕТО ОЧЕРТАВАТ СЪВСЕМ РАЗЛИЧНА ОТ РЕКЛАМИРАНАТА МАКРОИКОНОМИЧЕСКА  КАРТИНА:
ПЪРВО, ПРИ ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО НА СИЛНО ОГРАНИЧЕНОТО ТЪРСЕНЕ. ТО БИ ТРЯБВАЛО ДА Е ПРИТИСНАЛО ФИНАНСОВО и ценово много от Фирмите в инвестиционната сфера и в производството на дълготрайни стоки. Това не се ЗАБЕЛЯЗВА ПО ТЯХНОТО ПОВЕДЕНИЕ.
ВТОРО, ПРИ ОТЧИТАНИЯ В РЕАЛИЗУЕМОСТТА НА ПРИХОДНАТА ЧАСТ НА БЮДЖЕТА, КОЯТО СЪДЪРЖА ОПТИМИСТИЧНИ ПРОГНОЗИ.
ТРЕТО, ПРИ СТРУКТУРАТА НА КРЕДИТНИТЕ ОПЕРАЦИИ, КОЯТО ПРАВИ ДОХОДИТЕ ОТ ВИСОКИТЕ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ НА НАСЕЛЕНИЕТО ИЗКУСТВЕНИ И ИНфЛАЦИОННИ. САМАТА МОНЕТАРНА ИЛЮЗИЯ У ВЛОЖИТЕЛИТЕ, ПОДХРАНВАНА ОТ ЛИХВИТЕ, Е КРЕХКА И ВЗРИВООПАСНА.
Според нас правителството подцени нуждата от неотложни ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ НЕОВЛАДЕНИ КАНАЛИ ЗА ВТОРИЧНО ДВИЖЕНИЕ НА РЕСУРСИ И ДОХОДИ, КОИТО ПОДКОПАВАТ СТАБИЛИЗАЦИОННИТЕ ОЧАКВАНИЯ, А ИМЕННО:
- НЕРЕГИСТРИРАНИ МЕЖДУФИРМЕНИ СТОПАНСКИ ОПЕРАЦИИ /МЕЖДУФИРМЕНОТО КРЕДИТИРАНЕ Е САМО ЕДНА ОТ ТЯХ/;
- РАСТЯЩА ФИНАНСОВА И ГЛАВНО фИСКАЛНА НЕПОДЧИНЕНОСТ;
- ВТОРИЧНО ПРЕЛИВАНЕ НА ДОХОДИ ОТ БИЗНЕС СЕКТОРА КЪМ СЕКТОРА НА НЕСЕЛЕНИЕТО;
- ЕКСПОРТ НА ЖИЗНЕНОВАЖНИ ПРОДУКТИ ОТ „КОШНИЦАТА” НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, КОЕТО НАРУШАВА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ЦЕНИТЕ ИМ НА ПОКУПАТЕЛНАТА СИЛА НА МЕСТНИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ.
Повечето от тези канали бяха посочени в анализите още ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА НОВИЯ МАНДАТ, КОЕТО ПРЕДПОЛАГАШЕ ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ИНЕРЦИЯТА И МУДНОСТТА ПРИ АНАЛИЗИРАНЕТО И ОВЛАДЯВАНЕТО ИМ.
Изложеното води към извода, че правителствената политика НА фИСКАЛНА РЕСТРИКЦИЯ ОТСЛАБНА. ТОВА Е ПЪРВОТО СЪЩЕСТВЕНО НЕРАВНОВЕСИЕ В БАЛАНСА НА СТАБИЛИЗАЦИОННИТЕ МЕРКИ.
Отслабващата ефективност на Фискалната спирачка се съпътства от нарастващ компенсаторен натиск ВЪРХУ СПИРАЧКАТА НА ДОХОДИТЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО. ФАКТЪТ, ЧЕ В ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ МЕСЕЦА И В ТАЗИ ОБЛАСТ ЕфЕКТЪТ НА РЕСТРИКЦИЯТА НАМАЛЯВА, ГОВОРИ ЯСНО – ПРАВИТЕЛСТВОТО  НЕ Е  РАЗЧЕЛО ПРАВИЛНО И ТОЗИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЛОСТ И С  ТОВА ПОДХРАНВА ВТОРО НЕРАВНОВЕСИЕ  И  В  ДВЕТЕ ОБЛАСТИ.
СПОРЕД  ДАННИТЕ  ГРАНИЦАТА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА РАЦИОНАЛНОСТ  Е  ОТМИНАТА  И ЗАПОЧВА ОБРАТНА РЕАКЦИЯ НА СТОПАНСКИТЕ СУБЕКТИ, ТЪРСЕЩИ ЗАОБИКАЛЯНЕ НА ОГРАНИЧЕНИЯТА. ТОВА Е ПО-ЛЕСНО, НО И ПО-ОПАСНО ЗА СТРАНА КАТО БЪЛГАРИЯ, КЪДЕТО НЕОФИЦИАЛНАТА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ ИМА ТРАДИЦИЯ. КАТО РЕЗУЛТАТ НАРАСТВАНЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ НАТИСК ВЪРХУ ДОХОДИТЕ И C ФИСКАЛНИ, И С ДИРЕКТНИ ИНСТРУМЕНТИ ВОДИ ДО НАМАЛЯВАЩ ЕфЕКТ НА ТЕЗИ ИНСТРУМЕНТИ.
ВСИЧКО  ТОВА ДАВА ОСНОВАНИЯ ЗА НЯКОЛКО ИЗВОДА:
1. Пресилен оптимизъм по отношение на резултата у нас ОТ  ПРИЛОЖЕНИЕТО НА РЕЦЕПТИТЕ  ЗА ОРТОДОКСАЛНА СТАБИЛИЗАЦИЯ /ПРЕПОРЪЧВАНИ В АДАПТАЦИОННИТЕ ПРОГРАМИ, ПОДДЪРЖАНИ ОТ ФОНДА /МВФ/.
2. Подценяване на неравновесието в носените тежести на РЕФОРМАТА МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ ГРУПИ, ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ОТ НЕЙНИЯ УСПЕХ – НАСЕЛЕНИЕ, БИЗНЕС, ПРАВИТЕЛСТВО, МЕЖДУНАРОДНА ОБЩНОСТ.
3. Твърде строгото/ до догматично/ придържане на правителството към условностите /към МВф/.
4. Политиката по отношение на цените в последно време Е ОРИЕНТИРАНА КЪМ ПРЕОПРОСТЯВАНЕ НА СИТУАЦИЯТА И ПОДЦЕНЯВАНЕ НА РЕАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОСНОВА ЗАД НОВАТА ЦЕНОВА ДИНАМИКА. НИЩО НЕ ПОТВЪРЖДАВА ИДЕЯТА, ЧЕ ЦЕНОВИТЕ ПРОМЕНИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА ОГРАНИЧЕНИ И КОНЮКТУРНИ. ВТОРИЧНИЯТ ЕфЕКТ НА ИНДУЦИРАНО ПОВИШАВАНЕ НА ДРУГИТЕ ЦЕНИ Е МНОГО ВЕРОЯТЕН ПРЕДВИД ЦЕНОВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ФИРМИТЕ.
СПОМЕНАТО И ПО-ГОРЕ, ТОВА ПОСТАВЯ ПРЕД партия Либерали и пред населението като цяло въпроса за НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СТЪПКИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.
Три са главните компоненти на икономическата реформа, при които  ДЕЙСТВИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО СА НЕЕФЕКТИВНИ И СА НАЛЕЖАЩИ СПЕШНИ ПРОМЕНИ.
1. В ИМЕТО НА БОРБАТА С ИНфЛАЦИЯТА И ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО ПОИСКА ОТ ОБЩЕСТВЕНОСТТА ОГРОМНА ЖЕРТВА С НАДЕЖДАТА, ДА БЪДЕ ДОСТАТЪЧНА ЗА ПОСТИГАНЕТО НА МАКРОСТАБИЛИЗАЦИЯ. НО СЕГА ВЕЧЕ ОСНОВНИЯТ ГЕНЕРАТОР НА ИНфЛАЦИЯТА СА ПАЗАРНИТЕ СТРУКТУРИ, ШОКЪТ ВЪРХУ ПРЕДЛАГАНЕТО, ПОВЕДЕНИЕТО НА ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА, КРИЗАТА С ВЪНШНОТО ФИНАНСИРАНЕ - ВСЕ ФАКТОРИ ВЪН ОТ ЕфЕКТИВНОТО ТЪРСЕНЕ НА ДОМАКИНСТВАТА. ЖИЗНЕНИЯТ СТАНДАРТ И БЕЗРАБОТИЦАТА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА ЕДИНСТВЕНАТА УРАВНОВЕСЯВАЩА СИЛА В ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ действия. Правителството вече само разбира, че сегашната система на противодействие е на границите на своите възможности. То обаче се оказва неподготвено да преразпредели наново акцентите на икономическата политика.
Партия Либерали е убедена, че подобна конфигурация на икономическите регулатори е действена само в краткосрочен период  И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСНОВА НА ДЪЛГОТРАЙНА ИКОНОМИЧЕСКА СТАБИЛИЗАЦИЯ. БЕ3 ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИНФЛАЦИОННИ ПРОТИВОТЕЖЕСТИ, КОИТО ДА ОБЛЕКЧАТ НАТИСКА ВЪРХУ ПОТРЕБЛЕНИЕТО, ЩЕ СЕ СРУТИ ЦЯЛАТА ПРАВИТЕЛСТВЕНА политика.
 Крайно време е да запитаме отговорните МИНИСТРИ В ПРАВИТЕЛСТВОТО и ДА ЧУЕМ ОТКРОВЕН ОТГОВОР! КОЛКО ОЩЕ ТРЯБВА ДА СПАДНЕ  ЕфЕКТИВНОТО ТЪРСЕНЕ И ПОТРЕБЛЕНИЕТО, ЗА ДА СЕ ПОЧУВСТВАТ СИГУРНИ В УСПЕХА НА СТАБИЛИЗАЦИЯТА? АКО ДЕЙСТВИТЕЛНО УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА, БИ ТРЯБВАЛО ДА ЗНАЯТ ОТГОВОРА.
2. Системата на Формиране на бюджета също достига предела НА СВОИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ЗАПЛАШВА В БЪДЕЩЕ С НЕГАТИВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТИ. ПО-НАТАТЪШНОТО ПОКРИВАНЕ НА ДЕфИЦИТА ИЗИСКВА ЗАТЯГАНЕ НА МОНЕТАРНАТА ПОЛИТИКА, А ТОВА ВОДИ ДО ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕЦЕСИЯ И ДО СВИВАНЕ НА БАЗАТА ЗА СЪБИРАНЕ /ПЛАЩАНЕ/ НА ДАНЪЦИ. НЕДОСТАТЪЧНИТЕ ПОСТЪПЛЕНИЯ ВЛОШАВАТ БЮДЖЕТНИЯ ДЕфИЦИТ. НЕ Е ЛИ ЯСНО ВЕЧЕ, ЧЕ ОТ ТАКЪВ ОМАГЬОСАН  КРЪГ НЯМА ИЗХОД. Изглежда е ясно след като всички данни за изпълнението НА БЮДЖЕТА СЕ ДЪРЖАТ В ДЪЛБОКА ТАЙНА, ПО-ДЪЛБОКА ОТ  тайната при старите тоталитарни времена.
 Изплуващият с новия ПРОЕКТ НА БЮДЖЕТА ДЕфИЦИТ САМО ПОТВЪРЖДАВА, ЧЕ ПРОБЛЕМЪТ C ФИСКАЛНАТА  ПОЛИТИКА НЕ Е КОНЮНКТУРЕН, А Е КОНЦЕПТУАЛЕН.
Налага се принципно друг подход в търсенето на решение - РЕфОРМА НА ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА И В ЧАСТТА Й ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ДАНЪЦИТЕ, И В ЧАСТТА Й ЗА ТЯХНОТО СЪБИРАНЕ.  НЕПРИЕМЛИВА Е ТЕНДЕНЦИЯТА КЪМ ПРЕВРЪЩАНЕ НА БЪЛГАРИЯ В „ОСТРОВНА” ДЪРЖАВА, В КОЯТО  ЦЕЛИ „ОСТРОВИ” ДЕМОНСТРИРАТ ОТКРИТ ДАНЪЧЕН СЕПАРАТИЗЪМ,  А ПЛАЩАТ ТЕЗИ, КОИТО БИВАТ  ПРИХВАНАТИ. ЗА ВСЕКИГО  Е ЯСНО, ЧЕ ПО ТЕХНИЧЕСКИ ПРИЧИНИ НАЙ-ИЗРЯДНИТЕ ПЛАТЦИ СА РАБОТЕЩИТЕ НА ЗАПЛАТА. СЕГАШНАТА ПРАКТИКА ГИ ПРИНУЖДАВА ДА НОСЯТ  ДАНЪЧНИТЕ ТЕЖЕСТИ И НА ВСИЧКИ, КОИТО ОТКАЗВАТ ДА ПЛАЩАТ. ТОВА СВИВА ДАНЪЧНАТА БАЗА И СНИЖАВА СКЛОННОСТТА КЪМ ПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ. ПОДОБНА ТЕНДЕНЦИЯ  Е СТРАТЕГИЧЕСКИ ГИБЕЛНА ЗА ПАЗАРНАТА РЕфОРМА.
3. СТРУКТУРНАТА ПОЛИТИКА. НАШАТА ОЦЕНКА Е, ЧЕ ДОСЕГАШНИТЕ ДЕЙСТВИЯ В ТАЗИ ОБЛАСТ СА КРАЙНО ПРОТИВОРЕЧИВИ:
- Вземане на решения за демонополизация, чието изпълнение СЛЕД ТОВА СЕ СПИРА. ОТДЕЛНИ ОБЩЕСТВЕНИ ГРУПИ И СИНДИКАТИТЕ ПРЕДУПРЕЖДАВАТ ЗА ПРИБЪРЗАНОСТТА НА РЕШЕНИЯТА, А ПОСЛЕ БИВАТ ОБВИНЯВАНИ, ЧЕ ТЕ СА ПРИЧИНАТА ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО ИМ. ТОВА НАПОМНЯ НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ ОБИЧАЙ ДА СЕ ОТСИЧА ГЛАВАТА НА ВЕСТОНОСЕЦА, ДОНЕСЪЛ ЛОШАТА ВЕСТ;
- Съмнителен завой към идеята за спонтанна приватизация /ПОД  КРИЛОТО НА МИНИСТЕРСТВАТА/ -  ИДЕЯ, отхвърлена като нетърпима и в Полша, и в Унгария. Последвалата размяна на удари между членове на синия екип подсказва желание за преразпределение НА ЛИЧНОСТНОТО влияние върху приватизацията и наличие на търкания МЕЖДУ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КОРИФЕИ в изпълнителната и законодателната власт;
- Неефективни усилия за подкрепа на големите държавни Фирми в тежко Финансово положение, защото не бяха обвързани със СОБСТВЕНИТЕ ИМ усилия за преструктуриране и рационализация на производството и управлението. Първоначално замислена като КРАТКОВРЕМЕННА МЯРКА НА ПРЕХОДА,  ПОДКРЕПАТА НА ДЪРЖАВАТА ЗА тези Фирми /чрез нови кредити, кредитни и данъчни ваканции/ скоро БЕ ВЪЗПРИЕТА ОТ ТЯХ КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТАРИТЕ ТРАДИЦИИ.
Наличните средства бяха ориентирани към краткосрочни и текущи РАЗХОДИ, вместо към решаващи за структурната им адаптация и оцеляване дейности. В ред Фирми открито се прилага стратегията на неоцеляване /Вземи парите и бягай!/, за което министерствата си затварят очите. Без ясни критерии за жизнеността на Фирмите в отрасъла /структурна концепция/няма НИКАКВА ГАРАНЦИЯ, ЧЕ ИЗИСКВАНИТЕ ОТ МИНИСТЕРСТВАТА НОВИ БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ГУБЕЩИТЕ ЩЕ БЪДАТ  РАЦИОНАЛНО АЛОКИРАНИ.
Твърде догматично бяха прочетени уроците на ОРТОДОКСАЛНАТА  СТАБИЛИЗАЦИЯ ЗА СТРОГАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СТАБИЛИЗАЦИОННИЯ И СТРУКТУРНИЯ ЕТАПИ  НА РЕфОРМИТЕ. 
ВЕЧЕ Е ЯСНО, ЧЕ ЗА Източна Европа е неприемливо дългото отлагане на СТРУКТУРНАТА РЕфОРМА, ПОД ПРЕДЛОГ,  ЧЕ ПРОДЪЛЖАВА СТАБИЛИЗАЦИОННАТА ФАЗА НА РЕФОРМАТА,  ЗАЩОТО ТЕЖЕСТТА НА САМИТЕ НЕЕФЕКТИВНИ СТРУКТУРИ ТЕЖИ ВЕЧЕ И НА СТАБИЛИЗАЦИЯТА И НЕПРЕСТАННО Я ПОДКОПАВА.
ВСЯКО НОВО ПРАВИТЕЛСТВО, ОСОБЕНО "ПРАВИТЕЛСТВО НА ДЕЙСТВИЕТО", Е ИЗПРАВЕНО ПРЕД ИЗКУШЕНИЕТО ДА ПОКАЖЕ БЪРЗО РЕШИТЕЛНОСТ в действията. Това е един от начините да засили ДОВЕРИЕТО В СЕБЕ СИ. ЕТО ЗАЩО ИЗКУШЕНИЕТО ЗА ЧАСТИЧНИ ДЕЙСТВИЯ В ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБЛАСТ  БЕШЕ ОГРОМНО. СЕГАШНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НЕ МУ СЕ ПОДДАДЕ. НО ОМАГЬОСАНО ОТ ИЛЮЗОРНАТА СИГУРНОСТ, КОЯТО ДАВА ПОДКРЕПАТА НА ЕДНОЦВЕТНАТА ЗАКОНОДАТЕЛНА И ПРЕЗИДЕНТСКА ВЛАСТ, ТО ПРОПУСНА ДА ИЗПОЛЗВА ОТПУСНАТОТО МУ ВРЕМЕ ЗА ВАЖНИ СТРУКТУРООПРЕДЕЛЯЩИ ДЕЙСТВИЯ.  В РЕЗУЛТАТ НА ТОВА МАКРОИКОНОМИЧЕСКОТО РАВНОВЕСИЕ СТАНА ДОРИ ПО-КРЕХКО, ОТКОЛКОТО ПРЕДИ СТОТЕ ДНИ.
Именно липсата на концепция в посочените области е ОСНОВАНИЕ ЗА ЗАВИШЕНИ ПРЕТЕНЦИИ КЪМ РАБОТАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.
Засилващият се вътрешен натиск върху него е първи симптом за СПАД НА ОБЩЕСТВЕНОТО ДОВЕРИЕ.  СЪЩЕВРЕМЕННО ТОЗИ НАТИСК БИ МОГЪЛ ДА ИМА И ПОТЕНЦИАЛНО ПОЛОЖИТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ.  В ОПИТА ДА СПЕЧЕЛИ ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЩЕ СЕ СТРЕМИ ДА ИЗЛОЖИ ПО-ЛЕКО СВОЯТА ПОЗИЦИЯ.
ІІІ). Стоте дни на правителството и реформата в икономиката
СТРУКТУРНА  РЕФОРМА
 Оценката за развитието на структурната реформа през СТОТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕИЗБЕЖНО ДУБЛИРА ОБЩАТА КОНСТАТАЦИЯ - НАПРАВЕНОТО Е МНОГО МАЛКО. НИКАКЪВ ОПИТ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ/ ДОРИ ОТ СОРТА НА ТЕАТРАЛНИТЕ РАЗПРОДАЖБИ на ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПОПОВ/ . ПОРАЗИТЕЛНО ЗАТИХВАНЕ НА АКТИВНОСТТА ПО ПРОСЛОВУТАТА "ПУШКАРИЗАЦИЯ"* /ДЕМОНОПОЛИЗИРАНЕ/ НА ДЪРЖАВНИТЕ фИРМИ; ЛИПСА НА КОНКРЕТНИ ПРОЕКТИ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ; ЛИПСА НА СПИСЪЦИ НА ФИРМИ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ЛИКВИДИРАНИ И ПРОЧЕЕ.  ЕДНА ОТ МАЛКОТО СТЪПКИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО Е ПО-СКОРО С АНТИРЕфОРМИСТКИ ЕфЕКТ - НА 28.12.91г. ТО РЕШИ ДА ПОЕМЕ КАТО ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ДЪЛГОВЕТЕ НА ФИРМИТЕ КЪМ ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ ЧРЕЗ ОБЛИГАЦИОНЕН ЗАЕМ.
Учудващо е разминаването с обещанията, дадени пред МВф в МЕМОРАНДУМА ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА! "Ще започнем с разпродажби на търг на бензиностанции с намерението да ПРОДАДЕМ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА от тях през 1991г.” ЕВЕНТУАЛНИЯТ  УПРЕК, ЧЕ ТОВА СА ОБЕЩАНИЯ НА ПРЕДИШНОТО ПРАВИТЕЛСТВО, ИМА Формален характер. В действителност членовете на новото правителство /най-вече финансовият министър Иван Костов/ още в началото на своя мандат ЗАЯВИХА, ЧЕ В ИКОНОМИЧЕСКИ ПЛАН ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА НА ПРЕДИШНОТО НЕ ТОЛКОВА ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ЕКИП Е СЪЩИЯТ, КОЛКОТО ЗАРАДИ ФАКТА, ЧЕ СЪВМЕСТНАТА ПРОГРАМА С МВф ЩЕ БЪДЕ ЗАВЪРШЕНА ЕДВА В КРАЯ НА ФЕВРУАРИ 1992г., КОГАТО ЕВЕНТУАЛНО ЩЕ БЪДЕ СКЛЮЧЕНО И НОВО СПОРАЗУМЕНИЕ.
Тази пасивност е още по-осъдителна при положение, че и  ЗАКОНОДАТЕЛНАТА, И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА  ВЛАСТИ  СА  СЪСРЕДОТОЧЕНИ В ЕДНИ РЪЦЕ, КОЕТО ПОЗВОЛЯВА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА РАЗГЪРНЕ МАЩАБЕН ПРОЦЕС НА ПРИВАТИЗАЦИЯ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ.
Всъщност ТОЧНО ТОВА "ЕДИНСТВО" Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА ЗАБАВЯНЕТО. ВНИМАТЕЛНИЯТ ПОГЛЕД ВЪРХУ ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ ИНИЦИАТИВИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО В ТАЗИ ОБЛАСТ ПОКАЗВА, ЧЕ ИМА ПРОТИВОБОРСТВО ВЪТРЕ В УПРАВЛЯВАЩИЯ СЪЮЗ ЗА НАЧИНА НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА. ТОВА ПРОТИВОБОРСТВО /ОТНАЧАЛО СКРИТО/ В ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ СЕ ИЗРАЗИ В ОТКРИТ СКАНДАЛ.  ВЪПРОСЪТ  Е В ПО-НАТАТЪШНАТА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ НА КОНТРОЛА НАД ТОЗИ ПРОЦЕС В СВОИ РЪЦЕ.
Доказателство бе и предложеният от него проект за ЗАКОН ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДНОЛИЧНИТЕ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА C ДЪРЖАВНО ИМУЩЕСТВО, КОЙТО ПО СЪЩЕСТВО ЩЕ РЕГЛАМЕНТИРА ПРИВАТИЗАЦИЯТА В ГОЛЯМА СТЕПЕН, ПРИ ТОВА ОТ ПОЗИЦИИТЕ НА ОТРАСЛОВИТЕ МИНИСТЕРСТВА. По този начин Законът за приватизация отново остава назад И Е ПО-ВЕРОЯТНО ДА ИМА ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ФУНКЦИИ, А ОРГАНИТЕ, КОИТО ГО ПРИЛАГАТ, ДА БЪДАТ C ОГРАНИЧЕНИ ПРАВА. ОТГЛАС ОТ ТАКАВА ТЕНДЕНЦИЯ  Е И РАЗТУРВАНЕТО НА МВИВ****  И ИЗЗЕМВАНЕТО НА ФУНКЦИИТЕ НА КОМИСИЯТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ.
Срещу подобна тенденция се опълчиха  част от парламентарната ГРУПА НА СДС И СИНДИКАТИТЕ, КОИТО ИМАТ СВОЕ  ДОСТА ПО-РАЗЛИЧНО ВИЖДАНЕ  ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА.
Непонятно е защо правителството бе "въвлечено" в тази конфронтация. Вероятно имат известно основание обвиненията на КТ "Подкрепа" за крайно амбициозното влияние на двамата „супер-министри” върху  РЕШЕНИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.  ПО-ВАЖНО Е, ЧЕ НАДИГНАЛАТА СЕ МОЩНА РЕСТИТУТОРСКА ВЪЛНА ОТ ПАРЛАМЕНТА  ПРАКТИЧЕСКИ ОТДАЛЕЧИ ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА С МЕСЕЦИ , НЕЗАВИСИМО ОТ ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ПАРАЛЕЛНОСТ НА ДВАТА ПРОЦЕСА, КАТО ПОСТАВИ КАБИНЕТА В НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА ИЗПЪЛНИ СВОИТЕ АНГАЖИМЕНТИ ПРЕД МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ.
НЕ БИВА ДА СЕ ОТМИНАВА и Фактът, че Законите за реституцията /особено вторият - за "голямата" реституция/ значително ще натоварят и без това МНОГОКРАТНО  ПРЕВИШЕНИЯ ДЕфИЦИТ НА БЮДЖЕТА.
АГРАРНА  РЕФОРМА
Макар и по-специФична, аграрната реформа е част /може би най-съществената/ ОТ СТРУКТУРНАТА РЕфОРМА. И СЪЩО КАТО СТРУКТУРНАТА НЕ ПОЛУЧИ НИКАКВО РАЗВИТИЕ, ОСВЕН:  БЕЗКРАЙНО УСЛОЖНЕНИ ПРОЦЕДУРИ ПО РЕАЛНОТО ЗЕМЕРАЗДЕЛЯНЕ, СВЪРЗАНИ С УСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА; ЛИПСА НА ПЪЛЕН КАДАСТЪР НА ЗЕМИТЕ; НЕДОСТИГ НА СРЕДСТВА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА РЕфОРМАТА  - ОТ НЕОБХОДИМИТЕ 200 МЛН.ЛВ. ЗА 1991г. СА ОТПУСНАТИ ЕДВА 55 МЛН.; БЮРОКРАТИЧНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНАТА НА ЗЕМЯТА И ПР. ПРОБЛЕМИТЕ, КОИТО СТОПИРАТ АГРАРНАТА РЕфОРМА БЯХА ЗАГЪРБЕНИ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ. ВМЕСТО ТОВА ОТНОВО В ЦЕНТЪРА НА СЪБИТИЯТА БЯХА ДИСКУСИИ, ИНСПИРИРАНИ ОТ РЕСТИТУТСКИ НАСТРОЕНИ СЛОЕВЕ В УПРАВЛЯВАЩИЯ СЪЮЗ, КОИТО СЪСРЕДОТОЧИХА ВНИМАНИЕТО СИ ВЪРХУ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПОПРАВКИ, ЦЕЛЯЩИ ГЛАВНО ДА ВДИГНАТ ГОРНАТА ГРАНИЦА  /ЗООДКА/ ЗА РАЗМЕРА НА ВРЪЩАНИТЕ ЗЕМИ; ДА ВКЛЮЧАТ В НАТУРАЛНАТА РЕСТИТУЦИЯ И ПУСТЕЕЩИТЕ ЗЕМИ, РАЗДАДЕНИ ПО РАЗЛИЧНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ /ЧЛ.4 ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ НА ЗСПЗЗ/.
Поразителното сходство между положението, в което се намират Националният поземлен съвет и Агенцията за приватизация НАВЕЖДА НА МИСЪЛТА, ЧЕ И АГРАРНАТА РЕфОРМА СЕ ЗАДЪРЖА СЪЗНАТЕЛНО С ЦЕЛ ДАВАНЕ  ПРЕДИМСТВО НА РЕСТИТУЦИЯТА.
В същото време старите структури /ТКЗС, ДЗС/ ловко и БЪРЗО СЕ ПРЕРЕГИСТРИРАТ ПО НОВИЯ ЗАКОН ЗА КООПЕРАЦИИТЕ, ОТДАЛЕЧАВАЙКИ ВСЕ ПОВЕЧЕ РЕАЛНАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ЗЕМЯТА. ПОЯВИЛОТО СЕ СЪОБЩЕНИЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА, ЧЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ Е ПРИЕЛ ИДЕЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРОГРАМА ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО, ПОЧТИ ЕДНА ГОДИНА СЛЕД ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗЕМЯТА, ЗВУЧИ КОМИЧНО.
Обобщено: острите противоречия, които се развиваха СКРИТО В УПРАВЛЯВАЩАТА КОАЛИЦИЯ, БЛОКИРАХА РАЗВИТИЕТО НА СТРУКТУРНАТА РЕфОРМА, ОТЛАГАЙКИ ПРИВАТИЗАЦИЯТА И ЗАБАВЯЙКИ АГРАРНАТА РЕфОРМА В ИМЕТО НА НЕПОЗНАТА В ДРУГА ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКА СТРАНА ПО СВОЯ НАТУРАЛИЗЪМ РЕСТИТУЦИЯ.  ТОЗИ СТРЕМЕЖ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА НЕПРЕМЕННО В МАТЕРИАЛЕН ВИД СЪЩО  Е  ЕДНО ДОБРО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА "УСПЕХА" НА СТАБИЛИЗАЦИОННАТА ПРОГРАМА И КОСВЕН СВИДЕТЕЛ ЗА ПРЕОБЛАДАВАЩИТЕ ОЧАКВАНИЯ ЗА "БЪРЗО" ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА.
МОНЕТАРНА СТАБИЛИЗАЦИЯ
Оценката за монетарната стабилизация също е извънредно ЗАТРУДНЕНА ПОРАДИ ЛИПСА НА ПРОГРАМНИ АНГАЖИМЕНТИ НА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО. НО ТЪЙ КАТО ЗА НЕЯ СЪЩО ВАЖАТ АНГАЖИМЕНТИТЕ, ПОЕТИ В ПИСМОТО ЗА НАМЕРЕНИЯТА В НАЧАЛОТО НА 1991Г., МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НЯКОИ ИЗВОДИ.
Правителството залагаше 1-2% месечен темп на инфлация И СПИРАНЕ СПАДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕЗ ВТОРОТО ПОЛУГОДИЕ.  КАТО ЦЯЛО ИНФЛАЦИЯТА БЕ ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ВИСОКА А ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 2 МЕСЕЦА НА МИНАЛАТА ГОДИНА Е СЪОТВЕТНО 5% И 4,9%. ЗА ЯНУАРИ ТАЗИ ТЕНДЕНЦИЯ ЩЕ СЕ ЗАПАЗИ, ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ ВЪРХОВНИЯТ СЪД ОТМЕНИ УСЛОВНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ, НАЛОЖЕНИ ОТ ИС ЗА НЯКОИ СТОКИ, КАКТО И ОГРАНИЧЕНИЯТА ЗА 20%-НА  РЕНТАБИЛНОСТ. СПАДЪТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО СЪЩО НЕ БЕ ОВЛАДЯН, КАТО ЗА НОЕМВРИ 1991г. СПРЯМО НОЕМВРИ 1990г. той бе с 18% по-висок, а спрямо ноември 1989г. е с 26,1%. Бюджетният ДЕфИЦИТ трябваше да бъде сведен до 3,5% от БВП, но по някои оценки превишава това число ДВУКРАТНО.
 НЕ Е ПО-ДОБРО И ПОЛОЖЕНИЕТО C ВАЛУТНИЯ КУРС, КОЙТО СЕ ПРЕДВИЖДАШЕ ДА БЪДЕ ОКОЛО 7-10 ЛЕВА ЗА ДОЛАР. ВМЕСТО ТОВА БЕ ЗАДЪРЖАН НА 18-20 ЛЕВА, А В МОМЕНТА СЕ КОЛЕБАЕ ОКОЛО 23~25 ЛЕВА, ПРИ ТОВА ТОЙ ИЗПИТВА ПЕРИОДИЧЕСКИ ОСТРИ ФЛУКТУАЦИИ, КОИТО ПОДДЪРЖАТ ВИСОКА СТЕПЕН НА НЕСИГУРНОСТ ПРИ ИНФЛАЦИОННИ ОЧАКВАНИЯ.
Дори само тези четири показателя са достатъчни, за да ОЧЕРТАЯТ ЕДНА КАРТИНА НА МОНЕТАРНА СТАБИЛИЗАЦИЯ, ТВЪРДЕ РАЗЛИЧНА ОТ ЗАЛОЖЕНАТА. ЯВНО Е, ЧЕ ЖЕЛАНАТА СТАБИЛНОСТ НЕ БЕ ПОСТИГНАТА, А ЛЕКОТО ЗАБАВЯНЕ НА ИНфЛАЦИОННАТА СПИРАЛА БЕ ВРЕМЕННО И СЕ ДЪЛЖЕШЕ ЕДИНСТВЕНО НА НЕПОЗНАТОТО В СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИЯ СПАДАНЕ НА ЖИЗНЕНОТО РАВНИЩЕ НА ЕДИН ЕВРОПЕЙСКИ НАРОД.
ВАЖНО ЗА СТАБИЛИЗАЦИОННАТА ПОЛИТИКА Е ОТНОШЕНИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ КЪМ РЕфОРМАТА, ПРОВЕЖДАНА У НАС.
 Множеството хвалби и обещания на различни членове на ПРАВИТЕЛСТВОТО, ЧЕ ВСИЧКО Е НАРЕД, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ СЕ ОКАЗАХА ДАЛЕЧЕ от истината. Реално получените суми по международни кредити СА ПО-МАЛКО ОТ ПОЛОВИНАТА ОТ ОЧАКВАНИТЕ. СУМИТЕ ИЛИ СЕ НАМАЛЯВАТ, КАКТО БЕ СЪС ЗАЕМА ОТ САЩ, ИЛИ СЕ ПРОТАКА ТЯХНОТО ДЕПОЗИРАНЕ.
Страната се придвижва надолу в ранглистите за кредитоспособност и доверие. Образуваните джойнт-венчъри и разредът на чуждите инвестиции са крайно малко и са съпоставими единствено с тези в Албания.
Учудваща при това положение на нещата е лекотата, с която финансовият министър си позволи да бъде въвлечен в скандала с писмата на "Дойче Банк".
Правителството няма пряко отношение към поддържания ВИСОК ЛИХВЕН КРЕДИТ, НО НЕ Е ТАЙНА, ЧЕ ТО ОДОБРЯВАШЕ ТАЗИ ПОЛИТИКА И ПРОВЕЖДАШЕ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ СЪГЛАСУВАНИ ДЕЙСТВИЯ С БНБ, КОИТО СЕ ОТРАЗИХА КРАЙНО НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪРХУ ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ФИРМИТЕ.
Допълнително в тази посока повлияха и неуредиците в ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА, С КОИТО НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО НЕ НАМЕРИ ЗА НЕОБХОДИМО ДА СЕ ЗАНИМАЕ ПРЕЗ ТЕЗИ СТО ДНИ. НЕЛЕПОТО ДВОЙНО ОБЛАГАНЕ  НА КОЛЕКТИВНИТЕ ФИРМИ, ПРЕРЕГИСТРИРАНИ КАТО СЪБИРАТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА, АБСУРДНО НИСКАТА СУМА НА НЕОБЛАГАЕМИЯ МИНИМУМ И НЕ ПО-МАЛКО АБСУРДНО СТРЪМНАТА СКАЛА ЗА ОБЛАГАНЕ  НА ОБЩИЯ ДОХОД – ЗА ТЯХ ВСЕ НЕ ОСТАВА ВРЕМЕ  ДА БЪДАТ ОСЪВРЕМЕНЕНИ!  ДОРИ САМО ТЕЗИ „ЧЕРТИ” НА ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА, ПОЛЗВАНА И ОТ НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО, СА ДОСТАТЪЧНИ ДА Я ОХАРАКТЕРИЗИРАТ КАТО ИЗОСТАВАЩА, ТРОМАВА И НЕСИГУРНА. КАТО ПРИБАВИМ И ВИСОКИТЕ ДАНЪЧНИ СТАВКИ ЗА БИЗНЕСА, НЕОСВОБОЖДАВАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ ЗА ИНВЕСТИЦИИ ОТ ОБЛАГАНЕ  И ФАКТА, ЧЕ ПРИХОДИТЕ ОТ ДАНЪЦИ В БЮДЖЕТА БЯХА ЗНАЧИТЕЛНО ПО-НИСКИ ОТ ОЧАКВАНИТЕ /ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПОРАДИ НЕ ДОБРЕ РАЗЧЕТЕН0ТО СВИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО/, МОЖЕМ ДА Я ОПРЕДЕЛИМ И КАТО НЕЕФЕКТИВНА И ПОДРИВАЩА ПРОИЗВОДСТВОТО.
ТОЧНО ТАЗИ СИСТЕМА БЕ ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕГАТИВНОТО ОТНОШЕНИЕ НА ЧАСТНИЯ БИЗНЕС КЪМ РЕфОРМАТА И Е СТРАННО УПОРСТВОТО, КОЕТО ПРОЯВИ НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО В ЛИПСАТА НА СТРЕМЕЖ ДА ОТСТРАНИ ПОНЕ НЯКОИ ОТ НАЙ-ОСТРИТЕ Й НЕДОСТАТЪЦИ.
Като най-обща оценка за стабилизационната политика на ПРАВИТЕЛСТВОТО МОЖЕМ ДА ОТБЕЛЕЖИМ, ЧЕ  ТО ПОСТИГНА ЧАСТИЧНИ, ПОЛОВИНЧАТИ РЕЗУЛТАТИ, НАМИРАЙКИ СЕ НЕПРЕКЪСНАТО ПОД ВИСЯЩИЯ МЕЧ НА ХИПЕРИНфЛАЦИЯТА, КОЯТО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЧИТА ЗА ПРЕОДОЛЯНА.
Отбранителна промишленост
 Още през периода 1987-1989г., в резултат на очертаващия СЕ СПАД от ИЗНОСА НА СПЕЦИАЛНО ИМУЩЕСТВО, бе поставено началото НА ДИСКУСИЯТА ЗА КОНВЕРСИЯ НА ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ.
Фактически с това се постави и началото на обсъждането на нова концепция за отбранителната промишленост.
ЗА  СЪЖАЛЕНИЕ, ЗА ЦЕЛИЯ ВЕЧЕ НЕ МАЛЪК ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ ЛИПСВА ЯСНО ВИЖДАНЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТОЗИ ОТРАСЪЛ.  ДОКОЛКО И КЪМ КАКВО ДА СЕ НАСОЧИ КОНВЕРСИЯТА СЕ ОБСЪЖДАШЕ  ДЪЛГО, НО БЕЗ ЯСНА ПОЗИЦИЯ НА ДЪРЖАВАТА С КАКВИ фИНАНСОВИ СРЕДСТВА МОЖЕ ДА УЧАСТВА В ТОЗИ ПРОЦЕС.  СЛЕД 10.11.1989Г. ОКОНЧАТЕЛНО СЕ ИЗЯСНИ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА НЯМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОЕМЕ КАКЪВТО И ДА Е фИНАНСОВ АНГАЖИМЕНТ.
Това доведе до "замразяване" на идеята за мащабна КОНВЕРСИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ДО ЛИПСА НА ЯСНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ КАТО ЦЯЛО , ОТ ДРУГА.
Периодът 1990-1991г. на практика не донесе нищо ново за ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ - СТРУКТУРАТА СЕ СЪХРАНИ НА БАЗА /вече извършеното през 1988г./ "разбиване" на ГОЛЯМОТО ОБЕДИНЕНИЕ "МЕТАЛХИМ".  НЕ БЯХА "ОПРОСТЕНИ" НАТРУПАНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ  НА  МОБИЛИЗАЦИОННИ МОЩНОСТИ И ЗАПАСИ.
В КРАЯ НА 1991г. ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА Д.ПОПОВ БЕ ПРИЕТО РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ДВА ХОЛДИНГА - "МЕТАЛХИМ  ХОЛДИНГ" И „ЕЛЕКТРОН”, изградени на основата на старите обединения. ЕДВА ЛИ ОБАЧЕ МОЖЕ ДА РАЗЧИТАМЕ НА ТЯХНОТО ДЪЛГО ПРОСЪЩЕСТВУВАНЕ, ТЪЙ КАТО В МОМЕНТА НА ПРАКТИКА ТЕ СА "КУХИ" ХОЛДИНГИ - БЕЗ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И БЕЗ ДЪРЖАВНА ПОДКРЕПА ЗА СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ.
ПО ВРЕМЕ НА СВОИТЕ СТО ДНИ НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО ОПРЕДЕЛЕНО НЕ СЕ ОБЪРНА КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ.
Фактически трайно се очертава тенденция Формите от военнопромишления комплекс да бъдат оставени сами да се справят с ПРОБЛЕМИТЕ СИ, КОЕТО ОПРЕДЕЛЕНО ДОВЕДЕ И ДО фАЛИТА НА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТЯХ.
Не бива да се забравя и Фактът, че поръчките от Министерството  на отбраната ЗА ВЪТРЕШНИ НУЖДИ СЪЩО НАМАЛЯВАТ ДРАСТИЧНО, А ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА АБСОЛЮТНО СЪЩОТО Е И ПОЛОЖЕНИЕТО С ПОРЪЧКИ ОТ БИВШИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СТРАНИ. НА ПРАКТИКА ВЪЗМОЖНА  И НАЙ-ГОЛЯМА Е ПРОДАЖБАТА ЗА "ТРЕТИТЕ СТРАНИ" /АРАБСКИ, АФРИКАНСКИ, АЗИАТСКИ/, НО И ТАМ ОПРЕДЕЛЕНО СЕ ЧУВСТВА ЗАСИЛЕНАТА МЕЖДУНАРОДНА КОНКУРЕНЦИЯ.
При това положение е необходимо да се вземе точно и БЕЗКОМПРОМИСНО РЕШЕНИЕ - КОИ фИРМИ ДА ОСТАНАТ И ПРИ НЕОБХОДИМОСТ ДА СЕ ПОДКРЕПЯТ ОТ ДЪРЖАВАТА И КОИ ДА БЪДАТ  ЕВЕНТУАЛНО "продадени" или приватизирани.
 Освен това на първо време е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО /СЪОБРАЗНО С  ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО/ ДА СЕ КАПИТАЛИЗИРАТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ТЕЗИ фИРМИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КРЕДИТИТЕ ЗА ОБОРОТНИ СРЕДСТВА, ЗА ИНВЕСТИЦИИ С МОБИЛИЗАЦИОННИ ЦЕЛИ. ТОВА БИ ДАЛО ВЪЗМОЖНОСТ ПОНЕ НА ЧАСТ ОТ ТЯХ ДА "ПРЕСКОЧАТ" КРИЗАТА ЧРЕЗ ИНОВАЦИЯ СЪС СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА УМЕРЕНА КОНВЕРСИЯ И ТЕХНОЛОГИЧНО ОБНОВЛЕНИЕ В СПЕЦИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО С ЕКСПОРТНА НАСОЧЕНОСТ.
Общ извод:
Когато разглеждаме дейността на правителството като ПРОЦЕС НА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ЕДНА СОЦИАЛНА ТЕХНОЛОГИЯ НА ПРЕХОДА ОТ  ТОТАЛИТАРИЗЪМ КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ, ОТНОВО СЕ НАЛАГА ИЗВОДЪТ ЗА ДРАМАТИЧНАТА ЛИПСА НА КОНЦЕПЦИЯ И ПЛАН. ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО Е НЕ "ПРАВИТЕЛСТВО НА ДЕЙСТВИЕТО", А "ПРАВИТЕЛСТВО НА ХАОСА".  АКО В БЛИЗКИТЕ МЕСЕЦИ НЕ НАСТЪПИ КОРЕНЕН ОБРАТ В НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ, ТО ЩЕ ЗАВЪРШИ С ПОЛИТИЧЕСКИ СРИВ. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТОВА ЩЕ БЪДЕ НЕ САМО ЗА СМЕТКА НА БАНКРУТИРАЛИЯ СДС,  А НА ИЗМЪЧЕНА БЪЛГАРИЯ.

Бележки и коментари на редактора:
*Анализът се отнася за първите сто дни от работата на правителството на СДС – избрано от 36-то НС и функционирало от 8.11.1991г.  до 30.12.1992г.,  с  министър-председател Филип Димитров. В същото правителство споменатите в текста политици заемат съответните министерски постове: Стоян Ганев – министър на външните работи; Иван Костов – министър на финансите. Споменатият на 10 стр. термин „пушкаризация” идва от името на Иван Пушкаров – министър на индустрията и технологиите.
**През визирания период президент на Република България е д-р Жельо Желев.
*** Тук се има предвид фактът, че министрите Иван Костов и Иван Пушкаров са и бивши министри на финансите /Костов/ и на индустрията, търговията и услугите /Пушкаров/ в предшестващото „правителство на националното спасение” /20.12.1990 – 8.11.1991 г./ с министър-председател Димитър Попов. Определението „супер-министри” на стр.11 визира също тях двамата.
**** МВИВ е структура, канал на ДС, със собствена сметка в БНБ, оперираща с валутните приходи и разходи от  т.н. външнотърговски операции на 348 български задгранични дружества, чиято дейност е осъществявана от служители и кадри на ДС. Единствен разпоредител с валутата е бил Секретариатът на ЦК на БКП, като след преименуването на БКП в БСП тази разпоредителна функция с нищо не е накърнена. С тази сметка са свързани „митовете” /тъй като никой не се нае чрез съд и присъди да докаже истината/ за „кредитните милионери”; за раздаваните „куфарчета с пари”, за изчезнали тонове сребро…, както и доказаната истина, че България се оказа с външна задлъжнялост от 10 милиарда долара, взети като заем от правителството на Тодор Живков в  последния момент преди свалянето му от власт на 10.11.1989г., и  които изплаща целият български народ.