Ден на Нагасаки
Япония

Отбелязва се годишнината от атомната бомбардировка над града извършена от САЩ /1945/. Бомбата е пусната с парашут от американски бомбардировач B29 в 11.02 местно време, над 73 000 са жертвите непосредствено след взрива (на 500 м над земята), а до края на 1945 г. броят им достига 140 000 души.

Втората атомна бомба има еквивалент на 22 килотона ТНТ, в нея е заложен плутоний за разлика от първата, разрушила Хирошима, в която е имало уран. Бомбата е от имплозивен тип с взрив, разположен около сфера от естествен уран (отражател), която съдържа в себе си металически плутоний около 8-9 кг и неутронен инициатор от разделени полоний-210 и берилий под формата на топче. При имплозията металическата плутониева топка намалява размерите си и увеличава плътността си над два пъти, като достига коефициент на размножение около 1.2 - 1.3. /calendar.dir.bg/

Ден на коренното население (туземните народи)
Отбелязва се от 1995 г. с резолюция 49/214 на Общото събрание на ООН от 23 декември 1994 г., за да се подобри икономическото, социалното и културното положение на коренното население по света при пълно зачитане на неговата самобитност и традиции. Чества се през годините на първото Десетилетие на коренното население (10 декември 1994 - 31 декември 2004) и на втората декада - Десетилетие за действие и достойнство (2005 - 2015). На 13 септември 2007 г. Общото събрание на ООН приема Декларация за правата на коренното население. Близо 370 милиона са коренните жители на Земята, които живеят в над 70 държави./calendar.dir.bg/

Кулата в Пиза празнува
Написано от bgВести

На тази дата преди 839 години на Площада на чудесата в Пиза полагат първия камък на църквата Санта Мария Маджоре, която става известна в цял свят с наклонената си кула.

Със строителството на камбанарията на катедралата се заема майстор Гулелмо от Инсбрук и Бонано. Построявайки първия етаж висок 11 метра и две от колонадите, той открива, че кулата се е отклонила от вертикалата с 4 сантиметра. Причината е слабата земна основа. Майсторът прекратил работата си и побързал да напусне града. След време работата по строителството била възстановена.

Към 1233 година са били построени само четири етажа. Час след сто и повече години след началото на строителството - през 1275 година градските власти намират нов архитект - Джовани ди Симони, който рискува и продължава издигането на камбанарията.

Когато той възстановява строителството наклонът на кулата вече е 50 сантиметра. Завършвайки петия колонаден етаж, той прекратява работа. През 1350 година, когато отклонението от вертикалата вече е 92 сантиметра, за работа се захваща архитект Томазо ди Андреа. Той стратегически пресмята да балансират наклона и изгражда следващите етажи в обратна посока. Затова в профил, кулата в Пиза има „накъдрени" очертания. Получава се обаче обратен ефект - постройката се накланя в другата посока, при това доста по-застрашително. След 164 години строителството най-накрая е завършено.

Днешната височина на Кулата в Пиза е 56 метра, тежи 14,5 тона, отклонението на върха й от вертикалата е около 4,8 метра, и продължава да се увеличава.
На 30 декември 1986 година ЮНЕСКО вписва кулата в списъка на Световното културно наследство. Кулата в Пиза е част от Книгата на Гинес.

На този ден в историята:

В България
1877 г. - Започва отбраната на Шипченския проход в хода на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Орловският и Брянският полк и 5 опълченски дружини водят ожесточени боеве на Шипченския проход в периода 9 – 11 август. На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник – ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души.

На 9 август през 1920 г. влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914 г. – 1918 г. Договорът е подписан на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, от българска страна, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919 г. – 1920 г. Според договора на България са наложени тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция – значително количество добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това България губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната е лишена от значителни свои територии, населени с компактно българско население. По силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер само на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора, по искане на Гърция, е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население в Западна Тракия. Ньойският мирен договор съществува до началото на Втората световна война (1939 г. – 1945 г.).

1988 - България установява дипломатически отношения с Европейската икономическа общност.

1992 - На XXV летни олимпийски игри в Барселона (Испания), България заема 18-о място по брой на медалите (3 златни, 7 сребърни и 6 бронзови).

По света:
1945 г. САЩ пускат втора атомна бомба над Нагасаки.

1942 г. - В Бомбай е арестуван Махатма Ганди заедно с още 50 души след кампанията на индийския конгрес “Напусни Индия”. Мохандас Карамханд Ганди ( 2 октомври, 1869 г. – 30 януари 1948 г.), е политически и духовен водач на Индия и на движението за нейното освобождение. Той е лидер на Сатиаграха – съпротива чрез масово неподчинение основано на “ахимса” – ненасилие, именно тази философия е основната движеща сила на целия протест. Хиляди борци за свобода са убити и ранени от полицията, а стотици хиляди са арестуваните. Ганди и неговите поддръжници обявяват несъгласието си да подкрепят опитите за война, освен ако не й бъде дадена незабавно независимост. Ганди и целият комитет на конгреса са арестувани от британците. Той е държан в двореца Ага Кхан в Пун, където претърпява два съкрушителни удара – смъртта на жена му и на секретарката му. Освободен е преждевременно заради влошеното му здраве и необходимостта да бъде опериран.

1940 г. завършено е строителството на железопътната линия Берлин – Багдад.

1989 - Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация, в която отправя обвинения във връзка с положението на българските турци.

На 9 август умират: 1975 г. – композиторът Дмитрий Шостакович, 1962 г. – германският писател Херман Хесе.