Ден на шампанското 

На този ден преди 344 години се появява една от най-известните напитки в света - шампанското. На 4 август 1668 година монахът бенедиктинец Пиер Периньон от абатство Отвийе, разположено в самия център на Шампан, представил пред удивените си братя чудесна напитка.

Серебристите мехурчета, които с тихо шумолене се издигали от дъното на чашите, били определени от монасите като игриво вино. То всъщност става прародител на съвременното шампанско.

Пиер Периньон не само пръв прави шампанско, но също предлага вместо обичайните за това време тапи да се използват коркови. Независимо, че появата на шампанското датира от 1668 година, описание на технологията по приготвянето му е публикувана чак през 1718 година от абата Федино, каноник от Реймската църква.

През 1728 година започва търговията с шампанско, а след година е основана първата фирма производител на шампанизирани вина «Рюинар».

В края на 19 век шампанското става популярно в цял свят, а много страни започват да се учат да го произвеждат. Създалата се конкуренция обаче съвсем не устройвала винопроизводителите от Шампан.

След Първата Световна войно Франция приема закон, според който шампански могат да се наричат само пенливите вина, които са произведени само в провинция Шампан при строгото спазване на определени правила.
https://bgvesti.com/

На този ден Православната църква чества:

Св. Седем отроци в Ефес: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Иоан, Дионисий, Ексакустодиан (Константин) и Антонин († ок. 250). Св. преподобномъченица Евдокия (362-364)

На този ден в историята:

1693 - Счита се, че е датата на създаването на шампанското от бенедиктинския монах Дом Периньон.
1704 - Франция и Русия подписват договор за дружба.
1777 - Филип Астли открива в Лондон първия цирк, размер на арената 13 м.
1782 - Волфганг Амадеус Моцарт се жени за Констанс Вебер.
1836 - В Кремъл е поставена камбаната Цар Колокол.
1870 - В германския град Баден Баден завършва първият международен шахматен турнир.
1879 - Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия.
1879 - Елзас и Лотарингия са провъзгласени за територия на Германия.
1903 - Пий X е избран за 257. римски папа.
1914 - Първа световна война: Германия напада Белгия, в отговор на което Великобритания обявява война на Германия. Съединените щати обявяват неутралитет.
1916 - Дания продава на САЩ Малки Антилски острови.
1957 - Аржентинецът Хуан Мануел Фанхио за пети път става победител в състезанията от Формула 1.
1964 г.- Започват американските бомбардировки над Северен Виетнам.
1984 - Африканската република Горна Волта се преименува на Буркина Фасо.
1995 - Хърватия започва Операция Буря, за да си възвърне анклавa, обявен за Република Сръбска Крайна, намиращ се от 4 години под контрола на сръбското малцинство.
1996 - В Атланта (САЩ) са закрити 26-те Олимпийски игри.

На този ден са родени:

1945 г. - В Пловдив е родена цигуларката Стойка Миланова. Започва да свири на 4 години под ръководството на баща си – цигулковия педагог Трендафил Миланов. На 9 години изнася първия си самостоятелен концерт, а на 14 получава първата си голяма награда – златен медал и I награда от Националния фестивал в София. Завършва Музикално училище в София и продължава образованието си в Московската консерватория при световноизвестния цигулар Д. Ойстрах. По покана на Й. Менухин тя участва в цигулковия конкурс “Карл Флеш”, Лондон, където печели I награда, медал и Наградата на публиката. Това е трамплинът за нейната световна кариера и възможността да концертира с най-известните английски симфонични оркестри. Стойка Миланова свири с музиканти от световна величина: сър Й. Менухин, Х. Шеринг, Х. Бауман, Р. Лупу, Р. Зомер и др. В България е солист на Софийската филхармония. Особено популярни са изпълненията й в дует с пианистката Дора Миланова (нейна сестра). За изключителни заслуги към българска изпълнителско изкуство по света държавата й подарява цигулка “Гуарниери дел Джезо”. Носител е на награди от престижните международни цигулкови конкурси.

1942 г. - В София е роден Огнян Сапарев – български литературен и кинокритик. Завършва славянска филология в Софийския университет. Работи по проблемите на структурализма, екранизацията, фантастиката и популярните жанрови форми. Сътрудничи на специализирания литературен и филмов печат. Редактор е на списание “Септември”, списание “Пламък”, вестник “Литературен фронт”; и в Студия за документални филми към Българската национална телевизия. Лектор е в университета “Л. Йотвьош” в Будапеща (1983 – 1988). Ректор е на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” от 1991 г., където ръководи катедра “Българска литература ”.
Автор е на книгите: “Литературни. проблеми” (1979), “Масова култура” (1978), “Литература и интерпретация” (1989), “Фантастиката като литература” (1990), “Хроника на илюзиите” (1993), “Литературна комуникация” (1994) и др. Превежда научна фантастика от полски език.

1933 г. - Роден е Тодор Андрейков – български критик, киновед и професор. Той е един от организаторите на студийните кина в България. Директор е на Българската национална филмотека. Тодор Андрейков е режисьор на 12 документални и 1 игрален филм – „Неделни мачове“ (1974 г.). Автор е на студиите: „Ерих фон Щрохайм – сто години след рождението му“, сп. „Киноизкуство“, (1986 г., книжка 7-8) „Богът на танца в киното“, сп. „Киноизкуство“ , (1987 г., книжка 10) на брошурата „12-те най-хубави филма от всички времена“ (1964 г.), както и на книгите „Комичното на екрана“ (1984 г.), „История на киното“ (1996 г., том I).

Починали:
1962 г. - Умира американската актриса Мерилин Монро (1926 – 1962)

2008 г. - Умира Александър Солженицин (1918 – 2008). Солженицин е руски писател хуманист и общественик; академик (1997 г.). Роден е в Кисловодск на 11 декември 1918 г. Произхожда от семейство на руски интелигенти. Малко след раждането му неговият баща – офицер, загива при нещастен случай. От есента на 1941 г. е в действащата армия, от есента на 1942 г. e офицер – командир на батарея за звуково разузнаване. Като командир на батарея служи на различни фронтове по време на Втората световна война. Арестуван е през февруари 1945 г. и е осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област (Центална Русия), след което се заселва в Рязан. Става известен като писател след публикуването на повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г.); и двете са публикувани в сп. “Новий мир” от А. Т. Твардовски. След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. Подложен е на морален тормоз, преследване от властите и резки нападки в печата, радиото и телевизията. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. е изпратил писмо, в което се обявява против цензурата. След като му е присъдена Нобелова награда, той отказва да напусне СССР и не присъства на церемонията по нейното връчване. След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974 г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е съветското гражданство и е експулсиран в Германия (тогава Федерална Република Германия – ФРГ); там живее, подпомаган от Х. Бьол. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. се завръща в Русия.