На този ден Православната църква чества:

Св. свещеномъченик Антим, епископ Никомидийски († 303). Св. Фива дякониса (I). Св. преподобни Теоктист. Св. мъченица Василиса Никомидийска. Св. Йоаникий II, патриарх Сръбски


На този ден в историята:

През 590 г. Григорий I е избран за римски папа.
През 1189 г. Ричард Лъвското сърце е коронован за крал на Англия в Уестминстър.
През 1783 г. подписан е Парижкия мир между Великобритания и 13 нейни северноамерикански колонии, с който се слага край на Американската война за независимост.
През 1791 г. френското законодателно събрание приема първата френска конституция.
През 1877 г. по време на Руско-турска война (1877-1878) руските войски превземат град Ловеч за втори път.
През 1877 г.по време на Руско-турска война (1877-1878) румънският княз Карол I е назначен за главнокомандващ на руско-румънските части при Плевен.
През 1878 г. край бреговете на Англия потъва корабът “Принцеса Алиса”, в резултат на което загиват 645 човека.
През 1901 г. четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и бременната Катерина Цилка за откуп от 100 хил.  щатски долара.
През 1903 г. Вселенският патриарх Йоаким III с послание настоява Турция възможно най-бързо да потуши въстанието и да възстанови реда в Македония.
През 1914 г. започва понтификата на папа Бенедикт XV.
През 1916 г. по време на Първата световна война в битката при Кочмар и Гешаново конната дивизия на ген. Иван Колев удържа бляскава победа над румънските армейски части.
През 1941 г. в концлагера Освиенцим е използван за първи път отровният газ „Циклон Б”.
През 1944 г. министър-председателят Константин Муравиев спира изпълнението на всички смъртни наказания в България.
През 1954 г. САЩ въвеждат смъртно наказание за шпионаж в мирно време.
През 1963 г. в София е открит Българският национален киноцентър.
През 1971 г. Катар получава национална независимост.
През 1974 г. е създадена гръцката социалдемократическа партия ПАСОК.
През 1976 г. космическия кораб „Викинг 2” каца на Марс и предава първите цветни снимки на повърхността на планетата отблизо.
През 2004 г. Терористичен акт в Беслан - кризата приключва със смъртта на 344 души, повече от половината деца. Други 180 са обявени за безследно изчезнали.


Още от историята:

ДНК уникалност

На тази дата преди 28 години британския генетик Алек Джефрис открива, че ДНК-то на всеки човек е неповторимо и уникално - като пръстовите отпечатъци.
Той направил откритието си докато разглеждал рентгенови снимки на ДНК и видял, че веригите им се различават. Джефрис ги нарекъл «генетични отпечатъци». Така се заражда «генетичната дактилоскопия».
С помощта на «генетичните отпечатъци» може да се установи родство, да се доокаже съпричастност към престъпление или обратното - да момогнат на хора осъдени несправедливо да излязат на свобода.
Първата област, която се възползва от откритието на Джефрис и именно криминалистиката. Към традиционната дактилоскопия - определяне на личността на човек по пръстовите му отпечатъци, се добавя и генетичната - която помага да се открият хора по коса, слюнка, кожа, капка кръв. Причината е, че в човешкия материал има ДНК. И както установява Джефрис, то у всеки от нас е уникално.
https://bgvesti.com

Годишнина от началото на "Аферата Мис Стоун"

На 3 септември 1901 г. четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвлича американската протестантска мисионерка Елън Стоун и нейната другарка Катерина Цилка с цел получаване на паричен откуп. Тяхното пленничество продължава близо половин година и става известно като „Аферата мис Стоун“

В резултат на най-тежкия си провал през януари 1901 г. ВМОРО изпада в изключително тежко положение. При разкритията много книжа и архиви попадат в турските власти, значителна част от мрежата на организацията е разкрита, Централният комитет на ВМОРО е парализиран, тъй като членовете му са арестувани. След аферата ВМОРО започва работа по възстановяване на организацията, като основен проблем за решаване е липсата на средства за въоръжаване.

Гоце Делчев прави два неуспешни опита за отвличане на богати турци и гърци. Воеводите идват до извода, че дребните грабежи само накърняват репутацията на организацията и не спомагат за разрешаване на финансовия проблем. Сандански предлага отвличането на княз Фердинанд I при негово посещение в Рилския манастир, но на този радикален план пък се противопоставя Делчев, който смята, че отвличането трябва да стане на османска територия. След отхвърляне на различни варианти, Сандански се насочва към идеята за отвличане на протестантски мисионер от Банско, като първата набелязана цел е главата на мисията в Солун доктор Джон Хаус.

Четата на Сандански пристига в Банско и е посрещната от местния деец на ВМОРО Йонко Вапцаров. След разговори с местните протестанти се разбира, че идеята да се примами Хаус в Банско е обречена на провал, но че в набелязаното време ще дойде друг американски мисионер - Елена Стоун, която ще води кратък курс за обучаване на български учителки за първоначалните протестантски училища заедно с помощничката си българка Катерина Цилка. Освен това, според Христо Чернопеев, отвличането на Елън Стоун е по-приемливо, тъй като доктор Хаус е в добри отношения със селяните, а самата мис Стоун проповядва, че Господ, а не революционерите ще помогнат на поробеното население.
Според одобрения план отвличането трябва да бъде извършено от малобройна чета по пътя Разлог - Горна Джумая в местността Подпрената скала. Участниците в отвличането трябвало да бъдат в турски облекла и да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци.

Ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров се запознава с мис Стоун и узнава точния час на пътуването ѝ. Заедно с Елън Стоун се очаквало да пътуват Катерина Ушева, Катерина Цилка, Григори Цилка, три учителки, две ученички и други.

Елън Стоун и Катерина Цилка са пресрещнати и отвлечени късно следобед на 21 август (3 септември) 1901 година. като двете са отделени от групата. Катерина Цилка е отвлечена за спътница на мис Стоун.

Непосредствено преди отвличането четата влиза в сблъсък с един албанец, който започва да стреля с револвер и успява да рани един четник, но е обезоръжен и четата го взима със себе си. Освен това по време на отвличането прегладнялата чета забравя да говори само на турски език. По този начин отвлечените не могли да се заблудят, че похитителите са турци. Отвлеченият албанец се оказва разбойник, който многократно тероризира селата и Кръстьо Асенов го ликвидира, което допълнително разваля първоначалната идея четата да се представи за турски разбойници.

На следващия ден след отвличането в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват местната протестантска мисия за извършеното похищение, които известяват по телеграфа доктор Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна известява американския консул в Солун, който информира за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Дикенсън.

Османското комисарство изпраща до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите са българи, членове на македонския комитет.

Четата е преследвана от турски потери и от върховистки чети, затова преодолява големи трудности при укриването си. Тя постоянно сменя пътищата си и основно се движи през нощта от съображения за сигурност. На третия ден край село Сушица жените са информирани, че са отвлечени за откуп и Чернопеев ги предупреждава, че ще бъдат убити, ако се опитат да избягат. Третата нощ четата влиза в България, за да се подслони и там да изчака ситуацията в Горна Джумая да се успокои. Подслон намират в селата Фролош и Цървище.

Сандански междувременно заминава за Дупница, за да се лекува и да събере информация. Там той разбира, че българската армия и жандармерия претърсват граничната област и затова четата се връща в Горна Джумая. По пътя четата и отвлечените жени се подслоняват временно в една къща в Селище и тогава започват първите преговори относно откупа.

Шест дена след отвличането Елън Стоун е заставена да напише писмо, с което трябва да започнат преговорите. Това писмо е диктувано от Яне Сандански и Чернопеев, а на мис Стоун е оставено да реши до кого да го адресира - тя го изпраща до своя приятел от Банско Костадин Петканчин. В писмото се казва, че за нейното освоождаване се иска откуп от 25 000 златни турски лири и че Петканчин трябва да извести Уилям Пит - касиера в американския съвет в Цариград. Изплашен от писмото, Петканчин информира турските власти за случилото се и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун пише ново писмо, което този път адресира до доктор Хаскел, който е мисионер в Самоков. На 15 септември (28 септември) доктор Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, с Еди Пенсър - временен американски представител и с тогавашния генерален американски консул в Цариград Дикенсън.

Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват акцията да се усложни и продължителността ѝ от 6 месеца ги изненадва. Главен проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение на Сандански. Поради наближаването на есента и зимата се появява предложение да се преместят около Арджанското езеро, но четата и жените решават да се задържат в Пирин и да се подслоняват предимно край Селище и Покровник.

Акцията постоянно е заплашвана от османските потери в Пирин и от действията на българските сили в пограничните области, поради което престоят на българска територия става невъзможен. Като допълнителна опасност се явява върховистката чета на Дончо Златков. През лятото на 1901 година Златков напада четата на Яне Сандански при село Тросково с цел да отвлече американските мисионерки и той да прибере откупа. Престрелката трае цяла нощ. Двете чети отстъпват от селото и по пътя за Лешко четата на Сандански и жените са посрещнати от Чернопеев, който идва на помощ на Сандански с 50 души. Заради сблъсъка с Дочно Златков Сандански повежда хората си към България и се оттеглят в Цървище, но там пък заради българските части са принудени да се върнат в Македония.

Заради всички тези опасности похитителите трябва да се движат постоянно, но това става много трудно - мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка по време на отвличането е бременна в петия месец.

Яне Сандански решава да потърсят убежище във Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон, с който пристига до Влахи.
След продължителни преговори в София и Самоков откупът от 14 000 златни турски лири е получен на 18 януари 1902 година в Банско. Парите са изплатени от турските власти, които после събират парите от българското население.

Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.
Като цяло акцията допринася за популяризирането на ВМОРО далеч извън пределите на Османската империя, за което спомага и самата мис Стоун със своите беседи в Съединените щати.

Справка: Елън Стоун е родена на 24 юли 1846 година в Роксбъри, щат Масачузетс, САЩ. Пристига в България през 1878 г., за да работи в американското девическо училище в Самоков. По-късно се премества в Пловдив, за да преподава хигиена, четене и протестантство на жените по домовете. През 1898 г. е изпратена в Солун от Американския съвет за чуждестранни мисии на евангелистко мисионерство сред жените. Умира на 13 декември 1927 в Челси, щат Масачузетс, САЩ.
/blitz.bg - по материали в интернет/