На този ден Православната църква почита:

Св. първомъченица и равноапостолна Текла (I). Св. преподобни Коприй

Днес се отбелязва Международният ден на керваните

Той е учреден през 1995 година от Международната карго и транспортна асоциация.

За дата на празника е изрбан 24 сптември - денят, в който е роден известният британски мореплавател и навигатор Уилям Адамс. Той се смята за първият европеец достигнал бреговете на Япония. След своя морски поход Адамс прекарва в Страната на изгряващото слънце 20 години, изигравайки голяма роля в развитието на търговските отношения на Япония с Англия и Холандия.

Според друга версия, денят на керваните води началото си от завършването на Хиджра - празник в чест на преселението на пророка Мохамед и първите мюсюлмани от Мека в Медина, което става на 24 септември.

Думата «керван» първоначално е обозначавала група хора, пътуващи заедно на камили, коне, магарета. Едно време търговците са се обединявали в кервани, за да си помагат при преминаването на опасни местности. Най-известният керванен маршрут е Пътят на коприната, съединяващ Китай със страните от Средна Азия.

С годините названието керван получават и групите транспортни съдове, превозващи товари на далечни разстояния по море. Такива кервани са били активно използвани от Венецианската търговска република. В днешни времена, заради ледохода, каравани от кораби се движат в Северно море.
https://bgvesti.com

Международна седмица на глухите /от 24 до 30 септември/

Отбелязва се от 1958 г. през последната седмица на м. септември, в чест на първия конгрес на Световната федерация на глухите в Рим, Италия (19-23 септември 1951).
calendar.dir.bg

На този ден в историята:

24 СЕПТЕМВРИ 1918 Г.: ИЗБУХВА ВОЙНИШКОТО ВЪСТАНИЕ

На 24 септември 1918 г. отстъплението на дезорганизирани и дезертирали части, отстъпващи към София след поражението при Добро поле, прераства в т. нар. Войнишко (Владайско) въстание.

На 14 септември Антантата започва настъпление на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана се отваря пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски отстъпват към старите предели на България. Недоволството на войниците е голямо и те са изпълнени с решимост да потърсят отговорност за катастрофата.

На 24-25 септември са образувани първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември един въстанически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от дислоцираната в града главна квартира на Действащата армия.

На път за Радомир се събират около 4000-5000 въстаници. В София цар Фердинанд и правителството трескаво търсят изход от създаденото положение.

На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На следващия ден, заедно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, те заминават за Радомир, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и да се стабилизира фронтът. Райко Даскалов обаче решава да оглави тяхното въстание. След известно колебания променя своята линия на поведение и Александър Стамболийски.

На 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин председател въстаниците провъзгласяват Александър Стамболийски, а за главнокомандващ - Райко Даскалов. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.

По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Към 25 септември то разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с общо 6 оръдия и един и половина конни ескадрона, повечето от тях юнкери от Военното училище. През следващите дни пристигат подкрепления, сред които са четири германски роти и една германска батарея. Частите са разположени между склоновете на Витоша при Княжево и района на Захарна фабрика.

На 26 септември генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На следващия ден няколко влака, както и отделни придвижващи се пеш групи, са обезоръжени край София и освободени.

На 28 септември събитията придобиват драматичен характер. По ж.п. линията при Захарна фабрика пристига влак с отстъпващи войници. Офицерите, командващи разположените там юнкери, правят опит да започнат преговори, но междувременно от вагоните откриват огън. Малко след началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел и от разположените по склоновете на Витоша и в „Лагера” артилерийски батареи. Това довежда до голям брой убити и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти.

На следващия ден Райко Даскалов иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта. На 29 септември, след изтичане на дадения срок, 8000 въстаници в три колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Райко Даскалов, с бой превзема село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин, отхвърля прикриващите правителствени войски при Горна баня. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го атакуват от всички страни с удар „На нож“. Привечер настъплението е спряно.

Това забавяне дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят по-добре. Рано на 30 септември те преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени.

На 2 октомври е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено. Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а правителствените части дават 30 убити и 98 ранени.
/blitz.bg - по материали в интернет/

Още исторически събития на тази дата:

622 г. — Мохамед и неговите последователи завършват своята хиджра от Мека до Медина, за да избегнат религиозни гонения.
1147 г.  - Кръстоносците начело с първия крал на Португалия Афонсу Енрикеш отвоюват от маврите Лисабон след владичество, продължило 430 години. Лисабон става столица на Португалия през 1260 г. /БТА/
1689 г. — Български доброволци участват в атаката на Ниш на страната на австрийската армия по време на Австро-турската война.
1801 г. — Грузия е анексирана от Русия.
1852 г. — Проведен е първият полет с дирижабъл от французина Анри Жифар.
1872 г. — В българския храм в Цариград се прочита разпространеното из цяла България послание на Антим I срещу схизмата. Отправени са послания и до всички православни църкви.
1892 г. -  по инициатива на екзарх Йосиф Първи, на брега на Златния рог в Истанбул, започва строеж на нов храм. Тъй като мястото е насип, архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, които са изработени във Виена, Австрия. Окончателното сглобяване на Желязната църква завършва на 14 юли 1896 г. Освещаването й е извършено от екзарх Йосиф Първи на Рождество Богородично - 8 септември 1898 г. В двора на "Св.вмчк. Стефан" са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Пайсий Пловдивски и Авксентий Велешки./БТА/
1915 г. — България в Първата световна война: С указ на цар Фердинанд I за главнокомандващ на Българската армия е назначен генерал-майор Никола Жеков.
1918 г. — България в Първата световна война: Избухва бунт сред отстъпващите войски на Българската армия, известен като Войнишко въстание.
1923 г. — В Берлин е прожектиран първият озвучен филм.
1925 г. — Български бежански въпрос: 42 Правителство на България депозира молба в Обществото на народите за отпускане на Бежански заем от 3 000 000 английски лири.
1931 г. — Подписана е първата международна конвенция, ограничаваща лова на китове.
1937 г. — Започват първите оперативни учения на българската войска след края на Първата световна война, които се провеждат край Попово и остават в историята като Големите царски маневри.
1948 г. — Създадена е японската компания Хонда.
1957 г. — В Барселона (Испания) е открит най-големият стадион в Европа – Камп Ноу.
1966 г. — Франция извършва детонация на първата си атомна бомба.
1968 г. — Свазиленд е приета в ООН.
1970 г. — На Земята успешно се завръща съветската сонда Луна 16 — първият космически апарат, успял да кацне на повърхността на Луната и да вземе образец от повърхността.
1973 г. — Гвинея Бисау обявява независимост от Португалия.
1975 г. — Дъгъл Хастън и Дъф Скот стават първите британци, които изкачват Еверест.
1988 г. — Канадецът Бен Джонсън поставя световен рекорд от 9.79 секунди на 100 м спринт по време на Летни олимпийски игри 1988, но по-късно е дисквалифициран за допинг.
1990 г. — ГДР формално излиза от Варшавския пакт.
1991 г. — Излиза албумът Nevermind на групата Nirvana.
1992 г. — Стартира първото българско частно радио FM+.
1993 г. — Народом Сианук става за втори път крал на Камбоджа след детронацията си.
1996 г. — САЩ, Китай, Франция, Русия и Англия подписват Международния договор за забрана на ядрените опити.
1998 г. — В Лион (Франция) за пръв път е направена трансплантация на ръка.
2000 г. — Сръбският диктатор Слободан Милошевич губи президентските избори.
2005 г. — Ураганът Рита връхлита САЩ.