На този ден Православната църква почита:

Св. свещеномъченик Евтих (II). Св. мъченик Татион († неизв.). Св. преподобни Георги Лимниот

Празник на град Лъки и ден на миньорите

Отбелязва се през последната събота на месец август с Решение на Общинския съвет във връзка с обявяването на Лъки за град с Указ 828 на Президиума на Народното събрание обнародван на 29 август 1969 г.

Празник на чипса

На 24 август, преди 159 години, се ражда чипсът. Това става в далечната 1853 година, когато тъмнокожият готвач Джордж Крам от Саратога Спрингс за пръв път приготвя картофеното изкушение.

Благодарение на един посетител в рестаранта на хотел Moon's Lake Lodge, който върнал пържените си картофи, защото били нарязани дебело, се появява храната известна в цял свят. Готвач Джордж първо се ядосал на клиента, но после решил да нареже картофите на шайби с дебелината на лист хартия, посолил ги и го изпържил до хрускане в кипящо олио.

За учудване на готвача клиентът бил във възторг от новото блюдо. Скоро «саратогските люспи» (Saratoga Chips) придобили небивала популярност и започнали да ги сервират като специалитет на заведението. През 1860 година Крам открилл собствен ресторант, на чийто маси винаги имало купичка с картофен чипс.
През 1890 година търговецът от Кливланд Уилям Тапенден започнал да продава чипс във фургон на улицата. Той ги давал в хартиени фунийки, върху които било отпечатано логото му.

В 1926 година Лора Скадър направила консумацията още по-лесна. Тя опаковала картофените резенчета в намазани с восък пликчета. Благодарение на това отпаднали проблемите със съхранението и превозването им на далечни разстояния. Така чипсът залял магазините, където клиентите го вземали направо от полиците.

В края на 50-те години чипсът става най-често рекламираният продукт по американските телевизии. През 1970 година печалбите от пържените картофчета за пръв път надхвърлят 1 милиард долара. Днес само в Америка ежегодно се продава чипс за повече от 6 милиарда.
/bgvesti.com/


На този ден в историята:

Годишнина от Вартоломеевата нощ

В нощта на 24 август 1572 г. – празника на св. Вартоломей, във Франция е извършено масово клане на хугеноти (френските протестанти). Клането е организирано от Катерина Медичи и херцозите Гизи. Това е най-кървавият момент от Религиозните войни, водени във Франция в периода 1562 – 1594 г. Тогава са убити хиляди хугеноти, в това число и адмирал Колини. Религиозните войни във Франция са войни между католици и протестанти (калвинисти, хугеноти). Те избухват в резултат на разпространението на калвинизма и стремежите на френския крал и католическия клир да се противопоставят на новото, утвърждаващо се във Франция, религиозно течение. Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове (наварския крал Антоан, Анри III Наварски, принц Луи I Конде). Начело на католиците стоят херцозите Гизи. Първите три войни (1562–1563 г., 1567–1568 г., 1568–1570 г.) завършват с успех за хугенотите, като те извличат определени привилегии от това впоследствие. След масовото избиване на хугеноти във Вартоломеева нощ (24 август 1572 г.), религиозните войни се разгарят с нова сила. През 1576 г. на територията на Южна Франция се образува Хугенотска конфедерация, а на север се образува Католическата лига, в която ръководна роля играе аристокрацията. Религиозните войни показват и началото на късния феодализъм, който е обхванал френските земи. Характерното за този период е нарасналата политическа амбиция на френската аристокрация, стремяща се да отслаби централната власт, като използва демагогски борбата на народните маси - главно дребнобуржоазните занаятчийски слоеве на парижкото население. През Третия период на войните (1585-1594 г.) народните маси, увлечени от перспективата да се освободят от фискалната експлоатация поддържат Католическата лига, така в края на 80-те години политическа анархия достига своя връх. На 1 август 1589 г. кралят (Анри III) е убит от наемници на лигата. Наследява го Анри Наварски (Анри IV), но той не е допуснат в Северна Франция от войските на лигата и на испанския крал Филип II. Подемът на народното движение довежда до рязко изменение на политическата позиция на аристокрацията и буржоазията, които правят поврат към абсолютизма. През 1593 г. Анри IV приема католицизма и през март 1594 г. влиза в Париж. С това се слага край на Хугенотските войни. Последните отгласи от това движение (1595-1598 г.) са потушени отчасти със сила, отчасти с някои отстъпки.
/calendar.dir.bg/

Още събития, случили се на този ден:

79 г. —    Изригва вулканът Везувий; градовете Помпей, Херкулан и Стабий са погребани под вулканична пепел и хиляди хора загиват.
410 г. —  Аларих I крал на вестготи превзема и ограбва три дена Рим.
1185 г. — Солун е нападнат, ограбен, а голяма част от жителите му са избити от сицилиански нормани.
1215 г. — Папа Инокентий III обявява Магна харта за невалидна.
1349 г. — 6 хиляди евреи са убити в Майнц след обвинението, че са болни от чума.
1456 г. — Приключва отпечатването на Библията на Гутенберг.
1572 г. — Вартоломеева нощ: През нощта на празника на Св. Вартоломей във Франция започва масово клане на хугеноти (френски протестанти).
1690 г. — Основан е индийския град Калкута.
1853 г. — За пръв път се приготвя картофен чипс.
1886 г. — Съставено е дванадесетото правителство на България, начело с Петко Каравелов.
1891 г. — Томас Едисон патентова кинокамерата.
1912 г. — Аляска става територия на САЩ.
1931 г. — Франция и СССР подписват договор за ненападение.
1944 г. — Втората световна война: Българското правителство издава нареждане германските войски да напуснат територията на страната; в съответствие с нареждането започва обезоръжаване на германските войници и до 7 септември е отнето оръжието на 15 000 от тях.
1944 г. — Партизанско движение в България: Рило-Пиринския партизански отряд провежда Жабокрекската бойна операция.
1949 г. — Влиза в сила договорът, с който се учредява НАТО.
1954 г. — Американският президент Дуайт Айзенхауер подписва закон, забраняващ комунистическата партия.
1960 г. — Най-ниската измерена температура от −88 °C (−127 °F) е отчетена във Восток, Антарктида.
1966 г. — В СССР е изстрелян космическия апарат Луна 11.
1968 г. — Франция взривява първата си водородна бомба, акт, известен като Операция Канопус, и така става петата термоядрена сила в света.
1969 г. — Открит е курортният комплекс Албена.
1971 г. — Pink Floyd изпълняват най-известния си концерт на развалините на амфитеатъра в Помпей, като с това отбелязват 1892-ата годишнина от изчезването на града.
1991 г. — Михаил Горбачов подава оставка, като водач на Комунистическата партия на Съветския съюз.
1991 г. — Украйна обявява своята независимост от СССР.
1992 г. — Установяват се дипломатически отношения между Китайска народна република и Южна Корея.
1994 г. — Израел и Организацията за освобождение на Палестина постигат съгласие за палестинска автономия на Западния бряг.
1995 г. — Излиза операционната система Windows 95 на Microsoft.
2006 г. — Международният астрономически съюз отнема статута на планета на Плутон заради малките размери на космическото тяло.
2008 г. -  Закрити са 29-те Летни Олимпийски игри в Пекин.