Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост - Официален празник, посветен на делото на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий, създатели на славянската писменост.

За първи път празникът в памет на създателите на славянската писменост се чества в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров.

На 11 май 1856 г. Йоаким Груев извежда за първи път на манифестация ученичките от Пловдивското класно девическо училище. През 1857 г. денят на Светите братя е почетен в българската църква "Свети Стефан" в Цариград заедно със служба и за Свети Иван Рилски. През 1857 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив в църквата "Света Богородица". Учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на двамата братя.

Първото честване на празника в София е през 1859 г., но традицията е свързана с дата 11 май, от 1880 г. започва да се провежда шествие. През 1885 г. дата е обявена за "Ден на просветата" в малка църква край Златния рог в Цариград. С въвеждането на Григорианския календар 24 май се отбелязва като църковен, училищен и всенароден празник (1916 г.).

През социалистическия период, денят е обявен за официален празник през 1957 г., но след 1969 г. църковното честване е отделено и остава на 11 май - Деня на Светите равноапостолни Кирил и Методий. За официален празник е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г. По традиция денят се отбелязва с литийно шествие до паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека, поднасяне на венци и цветя в столицата. В чест на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост се провежда и тържествено събрание на Софийския университет "Св. Климент Охридски", на което ректора на университета произнася празнично слово./dir.bg/

Всеучилищният химн "Кирил и Методий", превърнал се впоследствие в химн на славянската писменост, е избран да бъде своеобразна "визитна картичка" на България при присъединяването й към ЕС. Той е преведен на  20-те официални езика на общността плюс румънски, за да бъдат тези преводи заедно с оригинала публикувани в обща книга. Идеята за превода и издаването на химна е на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005).

Празничният 24 май тази година съвпада с Възнесение Господне /Спасовден/

Възвесение Господне се чества на 40-ия ден след Великден. Това е и последният Велики Четвъртък. Освен забраните, съблюдавани на всеки Велики четвъртък - да не се пере, шие, тъче, оре, за този ден са характерни обредите за дъжд.

Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек.

На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните.

Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат.

Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.

Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата – обилна.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.

На Спасовден имен ден имат: Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаск

На този ден Православната църква чества преподобни Симеон Стълпник, Дивогорец

Празник на народните читалища

Чества се съгласно Устава на Съюза на народните читалища, приет от 26-я редовен конгрес през ноември 1990 г.

Празник на Велики Преслав
Определен с Решение 112 от протокол 10 от заседание на Общинския съвет на 23 ноември 2004 г. Дотогава се отбелязва на Архангеловден - 8 ноември.


Празник на Благоевград
Празникът на града е обявен с решение на общинския съвет от май 1992 г. и се възстановява традиционният на този ден Горноджумайски събор.

Празник на Кубрат

Официалният празник на града се отбелязва от 1994 г.

Празник на Чепеларе
Официалният ден на града се отбелязва от 1994 г.

Празник на тракийския университет

Денят на Тракийския университет се чества от създаването на университета през 1995 г.


Празник на Девня

Отбелязва се на 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост от 1993 г.

Празник на Балчик

Отбелязва се на 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.


Празник на Тополовград

Отбелязва се на 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Празник на Долни Чифлик

Отбелязва се от края на 20-години на ХХ век по инициатива на директора на първата прогимназия.

****

Национален празник на Еритрея

Националният празник на страната е Деня на независимостта /1993/.

На този ден в историята

675 години от началото на Стогодишната война

675 години от началото /1337/ на Стогодишната война в Европа.

Войната e предизвикана от съперничеството между Англия и Франция върху владенията във Фландрия, като поводът са претенциите на английския крал Едуард Трети към френския престол. Войната приключва на 19 октомври 1453 г. с капитулацията на англичаните в Бордо, Франция.

85 години от прекъсването /1927/ на дипломатически отношения на Великобритания със СССР.

Причина за прекъсването на дипломатическите и търговски отношения е обвинението от страна на Великобритания, че СССР води подривна дейност на британска територия и се намесва във вътрешната политика на Китай. Великобритания възстановявя дипломатическите си отношения със СССР на 23 юли 1929 г.

 1689 г. Английският парламент легализира протестанството.

1900 г. В Русия е пуснат на вода крайцерът "Аврора", който по-късно става символ на Октомврийската революция.

1921 г. Сформиран е първият парламент на Северна Ирландия.

1930 г. За първи път жена извършва самостоятелен полет от Англия до Австралия - Ейми Джонсън.

1989 г. Премиера на филма "Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход".

1994 г. Четирима мъже са осъдени на 240 години затвор всеки, за атентат в Световния търговски център в Ню Йорк.
 2000 г. След 18 години окупация, Израел изтегля войските си от Ливан.