« »

декември 2024

 ПВСЧПСН
48 1
492345678
509101112131415
5116171819202122
5223242526272829
013031 

януари 2025

 ПВСЧПСН
01 12345
026789101112
0313141516171819
0420212223242526
052728293031 

февруари 2025

 ПВСЧПСН
05 12
063456789
0710111213141516
0817181920212223
092425262728 

март 2025

 ПВСЧПСН
09 12
103456789
1110111213141516
1217181920212223
1324252627282930
1431 

април 2025

 ПВСЧПСН
14 123456
1578910111213
1614151617181920
1721222324252627
18282930 

май 2025

 ПВСЧПСН
18 1234
19567891011
2012131415161718
2119202122232425
22262728293031 
« »

Статии от 2 август 2024г.

Годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.Илинден /стар стил/. Празник на БСП

2 август 2024 г.

На този ден Православната  църква чества:

Пренасяне мощите на св. първомъченик и архидякон Стефан (ок. 428) Св. свещеномъченик Стефан, папа Римски


По стар стил на този ден църквата чества Илинден, в почит на свети Илия
Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета. Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илко.

Годишнина от Илинденско-Преображенското въстание
Избухва Илинденско-преображенското въстание. На същия ден по нов и по стар стил се чества църковният празник Илинден.

Илинденско-преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес през 1878 г. Тя придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. Скоро в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническото движение, което изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Като се възползва от това въстание, турското правителство съсредоточава големи военни и полицейски сили в тези две области. Това довежда до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието.

В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Дамян (Даме) Груев, Георги (Георче) Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти. Междувременно подготовката на въстанието върви с пълна сила. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Дамян (Даме) Груев, Борис Сарафов и Анастас Димев Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. Малко преди свикването на Битолския окръжен конгрес ВМОРО претърпява тежка загуба. На 4 май (21 април стар стил) край с. Баница е убит Гоце Делчев. Въпреки това подготовката за въстанието продължава. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.

На 6 август (24 юли стар стил) – Преображение, същата година избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Правителството, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Като разчита на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор.

За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.

Причините за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание са много и от различно естество: на първо място за това допринася преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина е крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухва. За разлика от Априлското въстание от 1876 г. този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупреждава ясно, че няма да се ангажира в никакви конфликти на Балканите. Другите велики сили категорично заемат страната на Османската империя, което позволява на Високата порта да се разправи по особено жесток начин с въстаналото население. Следваща причина е ненамесата на България.

/dir.bg/

Празник на Завет

Чества се в деня на избухването /Илинден  - 2 август ст.ст./ на Илинденско-преображенското въстание (1903)

Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание има огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост. /dir.bg/

Празник на Българската социалистическа партия

41-ят конгрес на БСП (3 - 6 юни 1994 г.) одобрява за празник на партията 2 август - деня на учредителния конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП) - 2 август 1891 г. (20 юли 1891 г. стар стил).

 

На този ден в Историята:

1891 г. - Създадена е Българската социалдемократическа партия (БСДП).

От 1894 г. е Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На проведения на 31 юли – 4 август 1903 г. X конгрес БРСДП се разделя на две. Част от нея се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), наследник на която е сегашната Българската социалдемокритическа партия (БСДП). Друга част се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), която през 1919 г. се преименува в Българска комунистическа партия (БКП) (тесни социалисти, обявена извън закона през 1924 г.

През 1927 г. се създава Работническа партия като легално проявление на БКП, през 1934 г. е забранена. През 1938 г. двете партии се сливат под името Българска работническа партия (комунисти). През 1948 г. се преименува в Българска комунистическа партия, а от 3 април 1990 г. – Българска социалистическа партия.

1891 г. - Учреден е „Народен орден за гражданска заслуга“.Той е само за цивилни лица в шест степени (от 1933 г. е прибавен Велик кръст). Представлява бял пизански кръст с дъбови клонки под княжеска (след 1909 г. – царска) корона. Звездата на Великия кръст и на I степен е осмоъгълна и се носи отляво на гърди. Има и дамски кръст за IV-VI степен върху дамска панделка на гърди. До 1908 г. с неговата I степен са наградени Константин Стоилов, Димитър Петков, Димитър Станчов и Страшимир Добрович. Орденът е отменен през 1947 г., но е раздаван до 1950 г.

1889 г. - С княжески указ се създава почетен знак „За 10-годишна отлична служба“. Първият награден е военният министър полк. Сава Муткуров.
Сава Муткуров е роден на 4 декември 1852 г. Той е министър във военното министерство в правителство на Стефан Стамболов от 20 август 1887 г. до 4 февруари 1891 г. Умира на 3 март 1891 г.

1887 г. - Във Велико Търново се провежда коронацията на княз Фердинанд I.

Новоизбраният от третото Велико народно събрание държавен глава полага клетва за вярност към Търновската конституция пред III ВНС, след което тримата регенти, начело със Стефан Стамболов му предават властта.

Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887 г. – 1908 г.) и цар (1908 г. – 1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Когато българска депутация изпратената из европейските държави да търси княз се спира на Фердинанд I, той е подпоручик в австро-унгарската армия. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886 г. – 1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г., Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I Сакскобургготски е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война от 1914 г. – 1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където по-късно умира.

1878 г. - На 30 юли и на 2 август излизат журнални постановления на Съвета на управлението на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си. Това обаче не важи за черкезите и извършилите престъпления против християните. Собствеността трябва да се докаже по съдебен ред чрез тапии или освидетелстване. Започва узаконяване преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите (аграрен преврат).

1876 г. - По време на игра на покер в Дакота е убит легендарният военен разузнавач Дивия Бил.

1870 г. - Открито е лондонското метро – най-старото в света.

/vsekiden/