Ден на гражданска защита

Отбелязва  се от 1993 г. На 18 юли 1936 г. цар Борис ІІІ издава указ № 310, с който утвърждава Наредба-закон за противовъздушната отбрана и химическата защита на Царство България. С това се поставя началото на дейността по защита на населението, материалните и културните ценности на България. Организацията, отговорна за опазване живота на хората при различни видове природни и технологични опасности, преминава през много етапи, различна подчиненост и наименования, но запазва своите функции. Съществува като Местна противовъздушна отбрана на НРБ (съгласно Указ № 213 на Президиума на Народното събрание от 28 април 1951 г.), Гражданска отбрана на НРБ (съгласно Указ № 251 на Президиума на Народното събрание о 19 юни 1962 г.), Гражданска защита (съгласно Решение на Министерския съвет № 95/22 март 1993 г.), служба “Гражданска защита на Република България” към министъра на отбраната (съгласно ПМС № 237/21 декември 1999 г.). С ПМС № 53 от 2 март 2001 г. се преобразува в Държавна агенция “Гражданска защита” към Министерския съвет.

Празник на град Левски

С Решение на Общинския съвет от 1992 г. рожденната дата на Васил Левски е обявен за празник на града.

Празник на град Карлово

Чества се от 18 юли 1997 г. в деня на рождението на Васил Левски. Провежда се народен събор.

На този ден Православната църква чества:

Св. мъченик Иакинт в Амастрида (IV). Св. мъченик Емилиян Доростолски (Емилиан Доростолски) († 363)

На този ден в историята

Годишнина от  рождението на Васил Левски / роден на 6 юли стар стил/

Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.

Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият). През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

Още от историята на България:

През 1331 г. българската войска, командвана от цар Иван Александър, побеждава ромеите в битката при Русокастро. През 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, от 127 души, преминава в България при с. Вардим, Свищовско. Тя е подготвена от т.нар. Българско общество в Букурещ (продължител на идеите на Таен български централен комитет). През 1877 г. е проведен нов неуспешен опит на Предния отряд на генерал Гурко, да овладее Шипченския проход. Командващият Западния руски отряд ген. Криденер изпраща подразделение, което трябва да влезе в Плевен. Започва строителството на Втори мост над р. Дунав при Свищов. През 1899 г. - открита е ЖП линията Роман-Плевен (83 км). През 1908 г. - Яне Сандански издава манифест в подкрепа на младотурците. На 14 август е отпечатана негова Проектопрограма в духа на отоманизма. През 1956 г. - Несебър е обявен за архитектурно-исторически резерват.

На 18 юли са родени: Апостолът на свободата Васил Левски, писателят Елин Пелин, политикът Нелсън Мандела, американският астронавт Джон Глен ...

1909 г. - роден е Андрей Андреевич Громико, руски общественик, дипломат и държавник. Той заема постовете министър на външните работи (1957-1985 г.), председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1985-1988 г.); посланик в САЩ и в Куба (1943-1946 г.), постоянен представител на СССР в Съвета за сигурност на ООН (1946-1952 г.), посланик във Великобритания (1952-1953 г.). Известен и авторитетен дипломат е от времето на "студената война". Участва в много сесии на ООН. Той е един от създателите на Варшавския договор. Автор е на много статии и научни изследвания в областта на международните икономически и политически отношения. Умира през 1989 г. в Москва.

На 18 юли умират:

1895 г.  - умира Стефан Стамболов, български революционер, политик, поет и журналист. Той е роден на 12 февруари 1854 г. във Велико Търново. Образованието си започва в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години на ХІХ в. – член е на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. В периода 1888-1894 г. е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва е контрапреврата през 1886 г. Стефан Стамболов провежда ярко изразена националистична политика, способства за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на България. Влиза в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд.

1868 г. - умира Хаджи Димитър. Димитър Николов Асенов е син на преуспяващ занаятчия, който през 1842 г. заедно със съпругата си и синовете си пътуват до Ерусалим на хаджилък – от тогава Димитър става "Хаджи". Двама от братята му се сражават в Критското въстание 1866-1869 г., а най-малкият участва в четата му и загива. Чичовците му Стоян и Добри са известни народни хайдути, по-късно и войводи.

Хаджи Димитър учи в родния си град. След убийството на Али ефенди от Панайот Хитов и Ст. Люцканов през декември 1860 г. е принуден да се укрива и през пролетта на 1861 г. излиза хайдутин в четата на П. Хитов. С нея обикаля Балкана до есента на 1863 г. и известно време е знаменосец. Заедно с П. Хитов прекарва зимата на 1863-1864 г. в Сърбия, а през пролетта отива в Букурещ, където се среща с Г. С. Раковски. През лятото заедно със Ст. Люцканов Хаджи Димитър минава р. Дунав начело на чета от 12 души, но бързо се разделят. През 1866 г. заедно с Жельо Войвода, Стефан Караджа и чета от 20 души преминава в България, но и този път войводите се разделят. Заедно с няколко души Хаджи Димитър действа из Балкана до есента. През 1867 г. влиза като войвода в Тайния централен български комитет. На 6 юли начело на въоръжена чета от 129 души преминава р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра, заедно със Ст. Караджа. Тежко ранен, Ст. Караджа попада в ръцете на османските потери. С останалите около 40 четника Хаджи Димитър пробива обсадата и след няколко дни се установява на връх Бузлуджа. Тук четата е обградена от потери и редовна турска войска. На 18 юли следобед, след неколкочасово сражение, загиват почти всички. В боя е убит и Хаджи Димитър, главата му е занесена в Търново, а оръжието и книжата на четата са предадени на Мидхад паша.

1868 г. - умира Спиро Джеров (С. Дж. Македонски) - деец на българското национално-освободително движение. Роден е около 1834/1836 г. в Битоля. Учи в гръцко училище; по-късно посещава Цариград, Смирна, Египет. От 1862 г. до 1866 г. е в затвора по обвинение в заговор. След освобождаването му, заедно с Ст. Везенков се опитва да организира антитурско движение в Крушевско. Участва в Критското въстание (1866-1869 г.). През 1867 г. се включва във Втора българска легия в Белград. След разпускането й се записва в четата на Х. Димитър и Ст. Караджа (1868 г.), в която е назначен за чл. на военния съвет. Загива в сражение с турската войска вероятно на връх Хаджи Димитър (Бузлуджа).