8 ноември 2025г.

Архангеловден. Празник на полицията и на месарите. Ден на Западните покрайнини

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

« »

ноември 2025

 ПВСЧПСН
44 12
453456789
4610111213141516
4717181920212223
4824252627282930

декември 2025

 ПВСЧПСН
491234567
50891011121314
5115161718192021
5222232425262728
01293031 

януари 2026

 ПВСЧПСН
01 1234
02567891011
0312131415161718
0419202122232425
05262728293031 

февруари 2026

 ПВСЧПСН
05 1
062345678
079101112131415
0816171819202122
09232425262728 

март 2026

 ПВСЧПСН
09 1
102345678
119101112131415
1216171819202122
1323242526272829
143031 

април 2026

 ПВСЧПСН
14 12345
156789101112
1613141516171819
1720212223242526
1827282930 
« »

Статии от 15 юли 2025г.

Горещници. Имен ден на Владимир. Годишнина от Първата св. война,

15 юли 2025 г.

На този ден Православната църква чества:


Шеста Неделя след Петдесетница - НЕДЕЛЯ НА СВ. ОТЦИ ОТ ШЕСТТЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРИ
* Св. мъченици Кирик и Юлита († ок. 305). Св. равноапостолен велик княз Владимир († 1015)

На 15 юли имен ден празнуват всички, които носят името Владимир, Владимира (означава владее света)

Горещници

Според народните вярвания 15, 16 и 17 юли са най-горещите дни в годината, оттам идва и общото им име Горещници. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките. Това природно бедствие нанася големи щети на реколтата и носи след себе си глад. Срещу стихиите на природата суеверният българин им посвещава тези дни.
Горещниците са летни празници, характерни за цялата българска етническа общност. В различните райони на България празниците носят разнообразни имена. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.
В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17 юли. Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина Огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките.
Горещниците са празници, разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15 до 20 юли, която наричат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя. В Банкя ги наричат Горешляци.
Българите живеещи в Македония също тачат тези празници. Както в останалите етнически територии, така и в Македония те носят различни имена. В областта на Охрид, Битоля и Велес тези празници са известни като Блъсъци, Германовци, Чýруци или Чуреци.
На всички празници, посветени на светци - покровители на градушките, гръмотевиците и пожарите, се спазва строга забрана. Горещниците не правят изключение. През тези три дни не се извършва никаква селскостопанска дейност, не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната  работа. Не трябва да се пере и мие.
Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб.
Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата.Тази вяра е била дълбоко вкоренена в душата на българския селянин. Обикновените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стриктно забраните.
Тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша.
В някои райони на страната – вечерта на 15 юли се гаси огънят от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари.
Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник – 17 юли. Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта се пали един общ огън, наречен нов, жив или млад огън.
При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони.
Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци: 15 - на януари, 16 - на февруари, а 17 - на март.
В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити (минерални) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата освен стихия е и живот.
Цикълът на летните празници, свързани с предпазване от градушка и гръм завършва с деня на Св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 юли по нов стил. В представите на хората Свети Илия е повелител на мълниите. /bgvesti.com/

 

На този ден в историята


1895 г. — Бившият министър-председател на България Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и три дни по-късно умира от раните си.
1954 г. — Състои се първият полет на първия американски пътнически лайнер — Боинг 707.
1914 г.  - избухва Първата световна война
1972 г. - Влиза в сила спогодба за създаване на Международна спътникова система и организация за космически връзки "Интерспутник". Тя е подписана от България на 15 ноември 1971 г. в Москва.
1975 г. - Започва съвместната американо-съветска космическа програма, с изстрелването на космическите кораби "Съюз 19" и "Аполо 18". Два дни по-късно двата кораба се скачат в открития Космос.
1982 г. - Състои се премиерата на филма на “Пинк Флойд” “Стената”(“The Wall”). Главната роля изпълнява Боб Гелдоф. Режисьорът Алън Паркър постига световна слава с екранизацията на прочутата рок-опера, реализирана като гигантски видеоклип.