« »

октомври 2024

 ПВСЧПСН
40 123456
4178910111213
4214151617181920
4321222324252627
4428293031 

ноември 2024

 ПВСЧПСН
44 123
4545678910
4611121314151617
4718192021222324
48252627282930 

декември 2024

 ПВСЧПСН
48 1
492345678
509101112131415
5116171819202122
5223242526272829
013031 

януари 2025

 ПВСЧПСН
01 12345
026789101112
0313141516171819
0420212223242526
052728293031 

февруари 2025

 ПВСЧПСН
05 12
063456789
0710111213141516
0817181920212223
092425262728 

март 2025

 ПВСЧПСН
09 12
103456789
1110111213141516
1217181920212223
1324252627282930
1431 
« »

Статии от 10 февруари 2025г.

Св. Харалампий

10 февруари 2025 г.

Св. Харалампий е християнският светец-лечител, който според поверието държи всички болести, а за празника му - 10 февруари - се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве. Св. Харалампий е празник на пчеларите и на пчелите.

Свети свещеномъченик Харалампий е живял през втори век. В град Магнезия (Тесалия) той заемал епископската катедра. Бил вече над стогодишна възраст, когато по нареждане на Септимий Север се започнало поголовно гонение и умъртвяване след жестоки мъчения на християните. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си и да принесат жертва в езическите капища пред статуите на боговете. Без да се страхува за живота си, Магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.

Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча си върху него, Харалампий склопил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г. В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата.

Празникът се почита предимно в Източна България. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите. Празникът е отбелязан и като "Неделя 17 след Петдесетница - на Хананейката" - Св. свщмчк Харалампий. Св. мчца Валентина.

 


Смърта на Пушкин 1837 г.

10 февруари 2025 г.

На  10 февруари 1837 г., след дуел,  умира Александър Сергеевич Пушкин.

В Русия той е смятан за първия велик руски поет и за родоначалник на съвременната руска литература и език. Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите — смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и повлиява на по-късните руски писатели.

Пушкин е под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт. Дори кръщават Царское село на него.

Творчеството на А.С. Пушкин дава основа за много музикални произведения, например операта на Чайковски „Евгени Онегин“ (1879) или „Борис Годунов“ на Мусоргски (1874). Много от творбите му са екранизирани.

Най-много паметници на Пушкин  са в Русия, като Москва и Санкт Петерсбург, но той е почитан по цял свят.