22 октомври 2018г.

Ден на заекващите. Ден на Папа Йоан Павел II за католиците Годишнини - Майн Рид, Зл. Бояджиев

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Имена

Младен Мутафчийски

28 ноември 2013



 

Новината за смъртта на мултимилионера Младен Мутафчийски дойде като гръм от ясно небе в началото на ноември. Той изглеждаше здрав и енергичен, а и можеше да си позволи консултации с най-добрите лекари, нима наистина е станал жертва на диабет? Привърженици на конспиративните теории веднага заподозряха намеса на нечисти сили в кончината на 62-годишния бизнесмен. Появиха се слухове за убийство, които, разбира се, не се потвърдиха, но превърнаха Мутафчийски в още по-митичен герой на новото време. Бивш търговец на оръжие, собственик на хотели и на информационна агенция, той много рядко даваше интервюта. Затова тази негова последна изповед пред Цветана Пешунова, записана преди малко повече от година в луксозния му столичен офис, е изключително ценна, пише списание "Биограф" в декемврийския си брой.


- Г-н Мутафчийски, има ли нещо, за което съжалявате?
- За много неща съжалявам. Аз съм такъв, че в повечето случаи съм непрекъснато недоволен от това, което върша. Мисля си, че могат да станат нещата и по-добре. Поставям си високи изисквания и винаги считам, че не съм ги изпълнил.

- Как минава един ваш ден?
- Един мои ден минава в непрекъснати срещи и със задачи, които трябва да решавам в офиса от сутрин до здрач. Накрая обикновено завършвам с някоя служебна вечеря. Почти никога не излизам в отпуск. Най-много мога да си позволя няколко дни почивка.

- Как сте със здравето?
- Добре съм, като изключим непрекъснатия стрес. Оказва се, че еднообразието и скуката са по-лоши от стреса. Четох едни медицински изследвания, според които е по-добре човек да е подложен на напрежение, отколкото да води монотонно съществуване. А аз се заблуждавах, че стресът е най-лошото.

- Кои са вашите страхове?
- Абсолютно скептичен съм за бьдещето на еврозоната. Считам, че независимо от бодряческите изказвания на доста икономисти положението е трагично. Вие сами виждате какво става. Проблемите не са само в Гърция, Португалия, Ирландия. Натрупаха се и в Испания. Ами уж временното пропукване на Италия, което беше умело замазано предвид кредитния рейтинг на страната? Рано или късно на държави като Германия и Франция ще им писне да издържат целия Европейски съюз. А мрачно ми се вижда бъдещето за всяка една страна със слаба икономика, която не е протектирана от Евросъюза. Другият ми страх идва от факта, че нещата и в глобален мащаб не са по-добре. САЩ продължават да увеличават дефицита си и да печатат пари без покритие. Има нещо, което винаги ме е учудвало. В Щатите едно от най-тежките лични престъпления е да попълниш чек без покритие. Хващат те и става страшно. В същото време държавата Америка печата пари без покритие. Говорим за трилиони.

- Как върви бизнесът ви? Предприехте ли антикризисни мерки?
- Не съм правил нов бизнес напоследък. Не че някой ми е пречил, просто съм по-внимателен за всичко. Мисля си, че все още не сме излезли от кризата. Що се касае до бизнес извън страната, в някои държави съм консултант на важни проекти в напреднала фаза. Там също има проблеми, но, разбира се, те не са като тези в България.

- Помогна ли ви някой при стартирането на бизнеса?
- Общо взето, имаше равен старт в началото на така наречения преход. Всички тогава започнахме със сравнително малък капитал. Може би в онзи период времето ни помогна. Хората, с които правех бизнес преди години, бяха далеч по-различни и по-широко мащабни, с повече познания, макар и без толкова опит в частния сектор. Сега някак си интелектуалният потенциал на нацията е в упадък.

- С какво не бихте направили компромис никога?
- Не бих направил компромис с несправедливостта. Ако считам, че някой мои служител, познат или приятел е несправедливо ощетен или оклеветен, винаги бих го подкрепил. Често си създавам главоболия с това, че се застъпвам много за хората, които работят за мен, и заставам зад тях в решителните им моменти.

- Смятате ли се за олигарх?
- Не мисля, че съм такъв. Олигархът е човек, които е дълбоко свързан с властта и чрез нея икономическата му стабилност и богатството му нарастват. Аз по-скоро съм предприемач. Опозиционно настроен съм към всяко правителство, независимо че невинаги съм имал причини да съм много недоволен от управлението на държавата.

- В пресата името ви е било замесвано с това на Алексей Петров. Вие въобще познавате ли се с него?
- Един път съм го виждал, когато бях профилактиран в ДАНС от него и група негови съмишленици. Там беше и Хаджолов (шеф на т. нар. Отдел за се специални акции на ДАНС, който съществуваше, докото Алексей Петров бе в агенцията - б. р.).

- Някои хора твърдят, че сте работили с Маджо. Обръщате ли внимание на такива провокации?
- Приемам тези неща съвсем спокойно, не се дразня. Ние сме малка страна и всеки се знае с всеки. Аз се познавам с повечето от така наречените хора на прехода. Това не значи, че съм имал сьвместна дейност с тях. Ако някой открие каквато и да е бизнес връзка между мен и Маджо, всичко, което притежавам от това партньорство, съм готов да го подаря. С Младен Михалев имаме еднакви имена и като се срещнем, си казваме: „Адаш, адаш...". Но в последните години не сме се виждали (интервюто е правено преди да се разчуе, 
че двамата са в конфиликт - б. р.). С Георги Илиев съм играл един-два пъти тенис на каре. Беше доста всеотдаен на корта.

- Имате ли охрана? Страхувате ли се за живота си?
- Ако кажа, че въобще не ми пука за живота ми, ще прозвучи глупаво. Конкретни страхове обаче не съм изпитвал. Винаги съм се опитвал да правя бизнес, който да не предизвиква силна конкуренция. Когато се е появявала конкуренция, съм се оттеглял и преориентирал в друга сфера. Стремял съм се да бъда една крачка преди останалите, за да нямам съперници, с които да изпитваме лоши чувства помежду ни. Досега не съм ходил с охрана.

- Карате едни от най-скъпите коли. Какъв беше първият ви автомобил?
- Преди много години имах "Лада", която продадох, за да си помогна за строителството на първия ми апартамент. След това си взех по-хубава кола. Нея по-късно я подарих на приятел. И следващата също я подарих. Горе-долу подобна е съдбата на повечето ми автомобили.

- Примерен шофьор ли сте?
- Не съвсем. Умерено безразсъден съм. За съжаление, се увличам в скоростта. Опитвам се обаче да карам бързо само там, където няма хора. Спазвам стриктно правилата в населени места, защото считам, че най-ценен от всичко е човешкият живот.

- Прекалявали ли сте някога с алкохола?
- Не, винаги съм се контролирал. В най-младите ми години живеех в центъра на София - около Орлов мост, при кино „Влайкова". Мой кумир тогава беше един, чиято майка чистеше стълбището. Та той ни водеше в кварталната кръчма. Бяхме деца и от една ракия направо се трупирахме. Може би от това ми е останал неприятен спомен и сега пия най-много по 2 чаши вино. От години не съм употребявал концентрат.

- Кои са пороците ви?
- Сигурно имам някакви скрити. Но не и тези общоприетите пороци - пиене, пушене и наркотици. От време на време запалвам пура, когато съм в настроение. Напоследък обаче все не съм на кеф и пурите са ми по-малко. Скрит порок ми е, че обичам хубавите неща. Перфекционист съм и когато се занимавам със строителство, ставам досаден с изискванията си.

- Остава ли ви време за личен живот?
- Времето, което ми остава за личен жкивот, не е много, но пък се мъча да го направя по-концентрирано. Когато съм свободен, веднага каня приятели да играем тенис, да отидем на излет. Ако пък сме на море, излизаме с лодка за риба. Правим си и фотосесии на интересни исторически места.

- Имате ли травми от спортните си занимания?
- Имал съм доста. Падал съм с делтапланер върху едни скали. Всеки друг би се пребил, но аз ожкивях. Инцидентът стана преди двайсетина години на морето около нос Емине. Щастливата случайност ме спаси. Най-интересното е, че не си взех бележка и два дни по-късно, както си бях превързан, отново летях.

- Колекционирате картини. Колко събрахте?
- Има хора, които с инвестиционна цел събират картини и просто ги държат в разни депа. А аз, дори и когато художникът е утвърден, взимам само това, което наистина ми харесва от него. Всеки творец е неравностоен - едни от нещата му са добри, други - не. Не е достатъчно да имаш пари, за да ставаш за колекционер. Веднъж една много известна за времето си личност беше купила картина, която и аз исках силно - на Бенчо Обрешков. По-късно човекът загина при трагични обстоятелства, май беше застрелян. Веднага ми се обадиха посредници и ми предложиха картината, тъй като наследниците я продавали. Първо не се съгласих, но ме убедиха да я видя. Оказа се, че картината е трябвала на собстбеника й за някаква ниша в дома му. Нишата обаче била по-малка от размерите на платното. И онзи, представяте ли си, отрязал чудесната творба. Осакатил я! Тозава си казах, че и събирането на картини трябва да се влага естетически усет, да не се съсипва нещо, оставено от съответния художник за поколенията.

- Пазите ли си вещи със сантиментална стойност за вас?
- Пазя си едни ски от баща ми, които са ползвани от него през 1944 и 1945 е. Държа и плочи - т.нар. тави на певци и състави. Харесва ми да ги гледам.

- Плачете ли?
- Да, на хубав филм се трогвам и плача.

- Кой е вашият най-тежък момент?
- Когато загубих родителите си. Особено майка ми, защото за баща ми бях малко по-подготвен. Мама почина сравнително млада. Не знаех, че болестта й е толкова напреднала и че няма начин.

- Работили ли сте нещо като малък?
- По ученически и студентски бригади съм работил в селското стопанство. Не беше доброволно и не бях доволен от това, което ни караха да правим.

- Какъв бяхте като ученик и студент?
- Не бях много улегнал, обичах купона. Баща ми, архитект по професия, ми беше донесъл един портативен касетофон. По онова време магнетофоните бяха по 60 лв. и се мъкнеха от 4-има души. Аз бях много актуален с касетофона. Бях царят на купона - навсякъде ме канеха, за да закарам музика.

- Откога носите диамантената обеца на ухото си?
- Сложих си я по време на развития социализъм, за да покажа, че съм малко по-различен. Хората за мен не са еднакви, въпреки
че това се опитваха да ни внушат някога. Г-н Румен Петков разказва интересна история как бедният Андрей Луканов отишъл някъде в плевенско и един от местните партийни лидери започнал да ме кове пред него - как можело да ходя с диамантена обеца и т.н. Луканов се опитвал да успокои онзи човек, но той бил непреклонен - твърдял, че с обецата съм изменил на социалистическия начин на живот и какво ли още не. Аз самият никога не съм бил привърженик на социалистическия начин на живот.

- Е да, но сте били близък с Пенчо Кубадински...
- Така е. Той идваше в Африка за икономически сесии. Понеже се знаеше, че е запален авджия, след сесиите етиопците му предлагаха да ловува в страната им. Никой от посолството, където бях на работа, не искаше да го придружава в саваната заради опасностите, които дебнат. Набутаха ме мен, като най-млад. Но не съжалявам ни най-малко. Видях уникални природа, бит, племена... Кубадински беше свестен и интелигентен човек, с много широки разбирания. Познанството ми с него ме обогати.

- Виждали ли сте се с Тодор Живков?
- Бях викан два пъти на доклад при него, докато работех в сферата на търговията. Стори ми се запознат с материята.

- Коя е ахилесовата Ви пета?
- В личен план не умея да структурирам по най-добрия начин живота си. Отлагам някои неща за решаване, а не бива да е така. Но вече е късно да се променям.

- Признавате, че от години живеете на семейни начала с една жена, а продължавате да сте в много добри отношения и със законната си съпруга...
- Слава Боу, че живея с жена, а не с мъж. Шегувам се, разбира се! Познавам се от доста време с жената, с която съм. От близо 5 години живея с нея, като и преди това имахме връзка. Може да се каже, че не съм много полигамен. Със съпругата ми съм имал добри моменти, но някак си бремето и интересите ни разделиха.

- Имали ли сте любовни разочарования?
- Кой ли не е имал?

- На колко години се влюбихте за първи път?
- Бях на 17, когато мислех, че съм срещнал голямата любов. На тази възраст обаче трудно се създава трайна връзка. А и въпросното момиче замина с родителите си извън България и не се върна повече.

- На колко години бяхте, когато се оженихте?
- На 25 години. Бях завършил и карах аспирантура. Дълго живяхме със съпругата ми, пътувахме заедно зад граница. Деца нямаме.

- Вие сте успял мъж. Сигурно сте имали проблеми с досадни обожателки...
- Никога не бих си позволил да коментирам такива неща. Какво означава досадни обожателки?

- Такива, които Ви преследват и Ви звънят по телефона за щяло и нещяло...
- Е, с какви по-опасни неща съм се оправял, та с това ли...

- Построихте си гробница. Защо?
- Ние, българите, сме безкрайни нихилисти и винаги казваме: „Абе аз като си отида, майната му, да му мислят роднините..." Спомням си, че за мой близък, който почина внезапно преди години, се наложи да ходя при Бойко Борисов в качеството му на кмет и да му губя времето за гроб. Той ми помогна. Сега, като прочетат, че говоря така, някои хора може да кажат, че се слагам на Борисов. Но не е така. Бойко наистина постъпи съвсем човешки и организира гробното място. Тозава реших да направя нещо и за себе си, та да не сьздавам грижи на близките си, когато един ден си отида. Започнах гробницата на шега, но я изградих. Навсякъде по света има такива. Те дори са си направо произведения на изкуството и архитектурата. При нас, българите, нихилизмът е взел връх. Идете и вижте какво става по гробищата - всичко е занемарено. Човек трябва да се замисля за тези неща, защото животът не е вечен и всеки е тленен.

- Плашите ли се от смъртта?
- Не, даже не мисля за нея. Без да съм фаталист, смятам, че има съдба и ние сме й подвластни.

http://www.blitz.bg/news/article/236138