12 юли 2020г.

Празник на националната гвардейска част, открит Панамският канал, приета новата българска конституция

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

9 март 1994


София, 9 март 1994 година
Брой 46 /1091/


София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ВЪПРОСА ЗА БОЙКОТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ ДЕПУТАТИТЕ - ЧЛЕНОВЕ НА ДВИЖЕНИЕТО.


Управителният съвет на Национално движение /УС на НД/ "Екогласност" поддържа решението на Националния консултативен съвет за бойкот на парламента от депутатите - членове на движението, и ще вземе решение за датата на започването му след Националната конференция на СДС и в зависимост от нейните решения.

София, 7 март 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Едвин Сугарев

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ОРАНЖЕВ, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 26 ФЕВРУАРИ 1994 Г. ВЪВ ВАРНА.


Началото на демократичните промени в България завари един земеделски съюз, насилствено обезличен, без собствена политическа програма, с контролирано участие във властта, нямащо никаква реална стойност.

Традиционните демократични ценности на земеделското движение с близо вековна история се оказаха недостатъчни да осигурят трайно присъствие на земеделските сили в политическия живот.

Опитът на земеделския съюз за самоопределение и съществуване като независима политическа сила беше провален под въздействието на редица фактори: широтата на земеделската идеологическа платформа и разнородната членска маса бяха субективните причини, върху които се насложиха обективните действия на главните политически сили в стремежа им да имат земеделски формации в собствената си сфера на влияние. Това доведе до създаването на земеделски формации, които открито взеха позиция на политически креатури на други партии и движения.

Още неотърсил се от своята прокомунистическа тоталитарна върхушка, земеделският съюз беше нападнат от чуждестранни "спасители" и "благодетели" на земеделската идея, които стръвно се спуснаха към лидерски постове. Желанието на хора, забравили българската народопсихология, да водят най-българската политическа организация даде своите горчиви плодове.

В такава нездрава атмосфера се направи опит за поредното земеделско обединение, което с опита на една земеделска организация просто да асимилира и да заличи друга по-голяма от нея доведе до истински политически провал. Опорочаването на чистите стремежи към обединение и създаване на самостоятелен и силен земеделски съюз постигна обратен ефект - ново роене на земеделските формации и изостряне на противоречията между тях.

При всички тези болезнени за искрените земеделци процеси все пак оставаха чисти и честри хора, които с тревога наблюдаваха конюнктурните люшкания към червени и сини гаранти за домогванията към властта. Тези истински земеделци не забравиха нито традиционния оранжев земеделски цвят, нито чистите земеделски идеи, нито принципите на последователно демократично поведение в политическия живот. Тези земеделци идва да обедини и организира оранжевият земеделски съюз.

БЗНС - оранжев възникна като естествено политическо сдружение на съмишленици, обединени от общия стремеж към:
- осъвременяване на земеделските идеи и обновяване на политическия облик на земеделския съюз;
- запазване на самобитния подход при решаване на жизненоважни за обществото и държавата проблеми;
- налагане на нов тип цивилизовани и демократични отношения в политическия живот и междупартийните контакти;
- изваждане от анонимност и включване активно в участието на държавата на най-достойните и неопетнени дейци на земеделския съюз, способни да изведат нацията от безизходицата, в която се намира.

Основните програмни цели на БЗНС - оранжев, които го отличават от останалите политически партии, са:


I. Необходимост от осъвременяване на известните земеделски принципи

Нуждата от осъвременяване е продиктувана от факта, че тези принципи са формулирани през 20-те години и са свързани с борбата на земеделския съюз срещу един представител на европейската аристокрация - българския монарх Фердинанд. Днес БЗНС - оранжев се намира в коренно различна ситуация и е изправен срещу един силен, високо интелигентен и отлично организиран колос, срещу една партия, превърнала се от крайно лява в партия на едрия капитал, която използва като главно средство в своята борба политическата демагогия. Главна и непосредствена цел на БЗНС - оранжев в тази тежка социално-икономическа ситуация, усложнена допълнително от мимикрията в редовете на основния политически противник, е смяна на системата - задача, която няма никакво сходство със задачите, стояли пред съюза през 20-те години.


II. Защита на трудовия собственик

БЗНС-оранжев традиционно защитава преди всичко трудовия собственик. Това е собственикът, който се труди в сферата, предопределена от характера на неговата собственост. Тази особеност следва да се подчертае като главна отлика на социалните прослойки на село и в града, чиито интереси защитава БЗНС-оранжев. Това съвсем не означава, че тези прослойки следва да бъдат противопоставяни на останалата част от българското население, в това число и на едрия капитал, чиято поява е съвсем закономерна и също следва да бъде поощрявана. БЗНС - оранжев в никакъв случай не се легитимира като съсловна организация! Тя отделя специално място на трудовия собственик, защото съзнава огромния икономически потенциал, който се крие в тази част от производителите, чиято дейност в западния свят е прието да се нарича "малък и среден бизнес".


III. Разработването на законова уредба за земеползването е друга задача с не по-малко висок приоритет. Промените в професионалния и в социалния статус на наследниците на собствениците на земеделски земи в сравнение с времето, когато се е извършвала колективизацията и национализацията, откъсването на тези наследници от селото, изисква нормативна уредба за начина, по който те да стопанисват земите си, без това да доведе до ниска ефективност на използването на земята. Следва да бъдат регулирани редица важни въпроси като условията за продажба, арендните отношения /които очевидно са неизбежни въпреки доказаната ниска ефективност на този начин на стопанисване на земята/, евентуално държавно регулиране на поземлената рента.


IV. Създаване на кооперации от собственици

Още от самото си създаване земеделският съюз последователно отстоява принципа за създаване на кооперации от собственици и други форми на сдружения. БЗНС - оранжев и днес категорично подкрепя тази идея и се обявява за стимулиране на собственическите кооперации с помощта на данъчно-кредитния механизъм.

Отчитайки основните тенденции в съвременното земеделие, наред със собственическите кооперации БЗНС - оранжев се обявява за създаването и укрепването на частни еднофамилни земеделски стопанства /ферми/. Създаването на такива селскостопански единицк изисква значително по-големи капиталовложения от един човек, отколкото при кооперациите, което определя изключително високия приоритет на разработването на съответните данъчно-кредитни облекчения за тази цел.


V. Усъвършенстване на функцията на държавата като регулатор на обществените отношения

Приемайки държавната собственост като факт, който трайно ще съпътства стопанския ни живот, БЗНС - оранжев се обявява за законодателни мерки по усъвършенстване на механизма за нейното управление. Същевременно БЗНС-оранжев е за законодателни мерки, стимулиращи частното предприемачество.


VI. Природосъобразен начин на живот

Екологичната политика и принципите на природосъобразния начин на живот традиционно и трайно присъстват в дългосрочната стратегия на БЗНС - оранжев. Възстановяването и опазването на средата, в която живеем, означава гигантско преустройство в цялостното световно стопанство. То е отражение и на нравствени императиви, заложени дори в редица религиозни учения. Известно е, че природосъобразните технологии и начин на живот означават високи инвестиции, но БЗНС - оранжев си дава ясна сметка, че разликата между природосъобразния и неприродосъобразния начин на производство е такава, каквато е между капитализма от XIX и от XX век. В крайна сметка става дума за определен тип мировъзрение и политическа философия.


VII. Национална сигурност и външна политика

БЗНС - оранжев е за укрепване на националната сигурност и гарантиране на териториалната цялост на Република България чрез:

- приоритетно приемане на пакет от закони: Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Закон за изпълнение на наказанията, както и устройствените закони на МВР, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана;

- приемане Доктрина за националната сигурност и Закон за отбраната и въоръжените сили.

БЗНС - оранжев е за независима и открита външна политика, отстояваща националния суверенитет и трайните национални интереси, добросъседските и приятелски отношения с всички балкански народи, интегрирането на страната в общоевропейските структури, отварянето към света, защита на интересите на българите, живеещи в чужбина.

Решаването на етническите проблеми е в реалните конституционни и законови гаранции за пълно равенство на всички български граждани, защита на индивидуалните права на лицата, принадлежащи към етническите малцинствени групи, съобразно международно приетите документи, недопускане на външна намеса при решаване на вътрешните етнически проблеми, гарантиране реципрочно отношение към българските малцинствени групи в чужди държави.
БЗНС - оранжев смята, че участието на земеделския съюз в управлението на страната и структурите на властта на всички нива е жизненоважен въпрос за нацията. Оранжевият съюз ще направи всичко възможно за възраждането на страната, за укрепването на държавата и благоденствието на народа.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА КЪМ ПРАВОСЛАВНОТО ДУХОВЕНСТВО И КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА


ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Разколническите действия на низвергнатите бивши митрополити и някои увлечени от тях с непочтени средства свещенослужители, църковни настоятели и църковнослужители продължават вече втора година. Последиците са тежки, рушителни и пагубни за църковния и обществения ни живот. Рушат се вековните устои на светото Православие - традиционното и драгоценно достояние на българския народ, проникват разнородни секти, смутени са ревностни свещенослужители и православни християни, сериозно са засегнати административната, богослужебната, просветната, социалната и стопанската дейност на светата ни Църква. Разколът безпокои цялата ни общественост. За съжаление вярата и църковността, както и общоправославната каноничност се жертват в името на лични амбиции и властнически домогвания.

Напълно погрешно е становището на някои граждански ръководители, че в Българската православна църква /БПЦ/ няма разкол, че не са налице консумирани църковни престъпления, че има "две течения”, "противостоящи страни", "две български православни черкви". Такова погрешно становище твърде продължително и упорито се разпространява от разколниците, които не подбират средства за неговото популяризиране и утвърждаване.

Разколниците не представляват ръководни органи на БПЦ и техните действия са противоцърковни и противоканонични от гледна точка на общото православно църковно право, валидно и общозадължително за всички православни църкви. С дейността си разколниците и техните поддръжници рушат единението на нацията и авторитета на страната ни пред световната общественост.

С оглед на всичко това Българският патриарх и Светият синод отново приканват отделилите се в разкол бивши архиереи да осъзнаят тежките си провинения и отговорност пред светата Църква и народа ни. В благоприятните дни на Светата четиридесетница да принесат плодове на покаяние, като се подчинят на повелите на светата ни Църква и свещените канони.

Светият синод призовава българското православно духовенство и благочестивите християни да не се поддават на външни влияния, да стоят крепко в правсславната вяра и да пазят единството на светата ни Църква.

Божието благословение и благодат да бъдат с всички вас за успешно и достойно изпълнение на общия ни дълг към Църквата и Отечеството.

София, 7 март 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД:

† Максим, патриарх български

/Пресслужба "Куриер"/

 
*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД ПО ПОВОД НА НОВО ИЗИСКВАНЕ НА ЦАРИГРАДСКИЯ ПАТРИАРХ КЪМ ИЗДАВАНИТЕ ДОКУМЕНТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКОВНА ОБЩИНА В ЦАРИГРАД


В заседанието си на 7 март 1994 г. Светият синод на Българската православна църква /БПЦ/ в пълен състав със загриженост разгледа писмо от българския свещеник в Цариград протойерей Константин Костов от 28 февруари 1994 г., както и писмо на председателя на църковното настоятелство при българските православни храмове в Турция г. Стефан Ковачев, в които се изразява тревога от предявеното лично от Негово светейшество цариградския патриарх Вартоломей искане за издаваните кръщелни, венчални и погребални свидетелства в Българската църковна община в Цариград да не носят в горната си част означението "Българска православна църква", а надписа "Вселенска патриаршия" на гръцки и на български език, както и останалият текст на църковните документи.

Светият синод реши да се потърси възможност за ползване на намиращата се в окупираната синодална палата налична документация във връзка със статута на Българската църковна община в Цариград и незабавно да се направят енергични постъпки пред Цариградската патриаршия за зачитане на вековната традиция на българското население. Подготвя се изпращането на синодална делегация от архиереи до Негово светейшество патриарх Вартоломей.

София, 7 март 1994 г.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА СВ. СИНОД:

† Левкийски епископ Неофит

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СЪЮЗА НА ТЮТЮНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ОТ ОБЩИНА САТОВЧА ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА И ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ИЗКУПУВАНЕТО НА ТЮТЮНА.


Населението на Югозападните Родопи с особено внимание и чувство на несигурност следи приетия Закон за тютюна и тютюневите изделия и проекта за правилник за приложението му. Тревогата произтича от факта, че се намираме при изключително неблагоприятни природни условия по отношение на развитието на селското стопанство. Обръщаме се към вас, като вярваме, че ще подходите компетентно и отговорно към проблемите, засягащи съдбата и оцеляването ни. Безработицата тук е една от най-големите за страната. Почвено-климатичните условия позволяват да се отглежда единствено тютюн като селскостопанска култура и последният е основен поминък за населението.

С много бавни темпове протича кампанията по изкупуване на тютюна. Изкупните цени са ниски и изобщо не са съобразени с темповете на растящата инфлация. Притеснени сме от възможността да възникне неправилно разпределение на квотите за изкупуване по райони и общини. Нашето искане е да се запази и увеличи досегашното количество на изкупувания тютюн, за да бъде избягнато възникването на социално напрежение. Безпокоим се, че ако това не бъде направено, тютюнопроизводството в района /а може би и в страната/ ще намалее 4-5 пъти.

В настоящия момент е преустановено изкупуването в много населени места и напълно безоснователно се бавят разплащанията.

Надяваме се, че органите на държавната власт ще предприемат ефикасни мерки, за да се създадат нормални условия за производство на едно от най-доходните пера в икономиката на страната ни.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ НА НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "ОБЕДИНЕНО БЪЛГАРСКО ВОЙНСТВО", ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 27 ДЕКЕМВРИ 1993 Г. В ПЛОВДИВ.


10. В защита на коренното българско население, подложено на постоянен "етнически” тормоз, натиск и частична асимилация в Югоизточна, Югозападна и Североизточна България със "смесено” или ”компактно”, т.нар. турско, население.

11. Борба срещу разслоенията по етнически и религиозен признак на българското население - турцизирането от страна на ДПС на нашите българи - мохамедани, роми и други подобни етнически елементи /а не групи/ от тюркски произход /като татари, гагаузи, казалбаши и др./, които са участвали при формирането на българската държава във вековете и стоящи по-близо до прабългарския етнос. Това се обуславя от седем века разлика във времето между 680-681 г. и 1396 г. Да спре подмяната на българските с турски имена на улици, площади, училища и други обекти от общинските управи на ДПС в някои селища в България. Да спрат изграждането на незаконните РТВ-транслатори в югоизточните райони на България. Всичко това е недопустимо и е следствие от бездействието на някои наши протурски настроени управници, забравили, че са българи, в лицето на правителството и президентството.

12. Прилагане на конституционната забрана на ДПС като политическа партия, но не и като движение. Контролиране на дейността по неправомерната легитимация или подготвящата се за регистрация политическа организация като Турската демократическа партия /ТДП/; Демократическата партия на мохамеданите /ДПМ/; ОМО "Илинден" и други подобни, уронващи авторитета на българската нация и водещи страната ни до етнически сепаратизъм.

13. По презумпция трябва да се знае в един дом кой е домакинът и кой е гостенинът, като последният даже, макар и да е отседнал от дълго време /от X век насам/, трябва да научи тертипите на домакина. Да се изравни аршинът между основната национална сплав и другите етноси при прилагането му от българските закони. Моралното падение в поведението на нашите деца идва от слабото домашно възпитание и от безнравствеността, проявявана предимно от мургавите наши братя, на които нашата държава е предоставила светски училища, а заслугата за благодарността към българското общество е тяхното турчеене /език и религия/.

14. Настояваме заплатите, осигуровките и детските надбавки да се повишат на българите спрямо временно пребиваващите и неизползващи конституционния български език на официални места.

15. Настояваме за единна система, както това е в съседите ни, които отдавна са в демократичната европейска общност.

В личния паспорт да има графа гражданство: единно българско; графа единна българска нация: единствено българска; и графа етнически произход: български, френски, гръцки, турски, ромски и т. н., както това е в Гърция, Сърбия, Турция и Румъния.

С цел да издигнем статута на личността в обществото ни и извън страната на по-високо стъпало от това при стадното третиране на българите в старата тоталитарна обществено-политическа система на комунизма, НС "ОБВ” предлага и ще препоръча на законодателната комисия към Народното събрание като висш законодателен български орган да измени последователността при отразяване на писменото название на българския гражданин, както това е от векове в западните цивилизовани държави, а именно първо фамилното име, следва собственото и бащиното и така да се вписва във всички наши официални документи и най-вече в личния паспорт на гражданите на Република България.

16. Като наше виждане, което ще отстояваме, ние държим по закон купуването на българска земя да става само от наши граждани или от съдружия с чужденци, при условие че българите притежават задължително над 51 % от продажния пакет и без изключение на възможността за временно купуване на земя от чужденците.

17. Провеждане на системна борба срещу опитите за разлагане на официалната Българска православна църква с давление от католицизма, провеждано както от нашето пасторство и политици, така и най-вече срещу ученията, идващи отвън, като сектите - мормони, свидетелите на Йехова, Нова ера, Децата на Бога, Емануил, Вархай, Обединителна църква на Сан Мон Муун и други такива, водещи до аморалност на нашето младо поколение -секс, извращения, съчетани особено с трафик и насаждане на наркомания в България.

18. Борба за утвърждаване на българската народност с утвърждаване на българската народна музика в собствената ни България от попълзновенията и експанзията на фолклора на съседните ни страни, с нихилизма най-вече на българския еснаф - собственик на частни заведения и други такива, - идващ от слабата кърмилка на българското училище в началните класове за утвърждаване устоите на българщината като: език, етнокултура, етнография, естрада, фолклор, обичаи, нрави, народопсихология, християнска религия, морал и много други от тези елементи, способстващи за съграждане характера на българското дете в родолюбиe в началните му години, защото по-късно действително е много късно за това детско оформяне като българче и в другия случай се формира и изгражда едно интернационално дете от стария тип на Коминтерна, а сега това от новия икономически ред на американския цион.

19. Изчистване на националното българско средство - училището, от стари и нови пороци. Да се прецизират правилата за изучаване на майчиния език в извънкласните форми по желание и по необходимост. Майчиният език е този, стоящ по-близо до етническата принадлежност на етноса, а не неправомерното наследяване на езика на поробителя, предвид неправилното му практикуване и използване, защото логиката за унаследяване стои много по-близо до българския език като майчин език в Отечеството им, а защо се срамуват от истинския майчин език - бургаджийския, а стават туркоговорещи. Ние държим за промяна на старата експлоататорска програма в междуучилищните учебно-производствени центрове, като онагледяването на урока да е в съчетание с темата. Изчистване на българския книжовен език от чуждиците и разтоварването му от натруфената обремененост. Ще държим за националната традиция в областта на литературата и културата, като за това ще настояваме за връщането на българския етимологичен правопис.

20. Нова редакция на учебниците по история на България с премахване на партийните мотивации отпреди 45 години и сегашните опити на някои "демократи” за преиначаване на турското робство с турско присъствие.

Стига вече игра и злоупотреби с българския национален въпрос. От нашето минало и настоящи некадърни политици, парламентаристи и управници туркофили, манипулирани от съседите ни и великите сили. Все в тази връзка вижте бездействието от началото до сега в Босна и Херцеговина. Изграждането на концепция за единна политика по националния въпрос с участието на всички политически партии и обществени организации, като този документ бъде подписан от всички тях за стриктното му изпълнение. Същата концепция е вече разработена най-обстойно от Българската отечествена партия "Национален съюз”.

21. Закон за рекламите и фирмите и фирмените надписи за изписването им - да става само на кирилица или дублирано с латиница.

22. Закон за санкциониране на оклеветяването на българската нация от наши и чужди граждани.

23. Съюз "ОБВ” ще се бори на по-късен етап за влияние в политическия живот на различни нива чрез издигане на наши съюзни кандидати в някои партийни листи или самостоятелно чрез мажоритарната система.

24. Да се заложат в учебните програми и часове по родолюбие, нравоучение и морал, етика, естетика, вероучение и етнология.

25. Ще настояваме за по-чести журналистически публикации във всички български медии, отразяващи настоящите успехи на Българската армия, както и в ретроспекция, образи на войнски величия и бойни действия, възвръщащи символите на старата бойна слава през цялата наша история.

26. Организиране и провеждане от Съюз ”ОБВ” на регулярни срещи - коктейли или празнични ритуали на младото поколение, с българското войнство при участие и на ветерани от БА, МВР и ППО.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОНЦЕПЦИЯ /ЧАСТ ПЕТА/ ПО НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ.


8. Възстановяване и разгръщане на политическите, на икономическите и на културните отношения с всички държави, по отношение на които може да бъде установена взаимност в политическите ценности, симпатия към българската кауза и перспективи за изгодно икономическо сътрудничество.

9. Активизиране на дейността на страната в ООН и на другите международни правителствени и неправителствени организации, разглеждани като най-подходяща среда за популяризиране на българските инициативи относно Балканите и нова Европа.

10. Разработване на структурните, организационните и кадровите аспекти на външната политика и националната дипломатическа служба - в рамките на съответен закон или най-малкото с подзаконов акт:

- приемане на концепция за външнополитически комплекс: съотношение, взаимодействие и субординация на участието на различните държавни ведомства в осъществяване на външнополитическата линия на страната;

- информационно: аналитично и научно обезпечаване на външнополитическата дейност;

- структурни и кадрови реформи в националната дипломатическа служба, които по адекватен начин да отразяват: надведомствения характер на дипломатическото ведомство; синтеза между политика и икономика във външната политика на страната /до евентуално обединяване на външнополитическата и външноикономическата функция на държавата в единно ведомство/; необходимостта от стабилизиране на дипломатическите кадри при отчитане на плуралистичния характер на обществото и приемлив баланс между политически и професионални назначения.


ВОЕННА ПОЛИТИКА И ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

Военната политика, строителството на Въоръжените сили и подготовката на националната отбрана съставляват военносиловия компонент на системата за национална сигурност и са концептуално и структурно обединение във военна доктрина. Съдържанието и насоките на военната доктрина на Република България трябва адекватно да отразяват особено сложните и неблагоприятни условия, в които се налага да се изгражда отбраната на страната. По специално доктрината трябва да отчита:

Във вътрешнополитически план:
- периодични прояви на обществено-политически антагонизъм и разделение сред нацията;
- продължителна политическа и социално-икономическа криза;
- процес на структурни и на кадрови реформи във Въоръжените сили, част от които политически мотивирани;

Във външнополитически план:
- отсъствие на какъвто и да е военен съюзник или коалиционен партньор;
- установяване и поддържане на отношения с международни силови структури като НАТО и ЗЕС единствено на политическо равнище, без досега да се засягат материално-техническите проблеми на строителството на Въоръжените сили и подготовката на националната отбрана;
- потенциална опасност страната да бъде заплашена със сила при неуправляемо развитие на вътрешнонационални и междуетнически проблеми;
- наличие на локални огнища на въоръжени стълкновения в непосредствена близост до границите на България;
- запазване на дебаланса в наша вреда в количеството и в качеството на Въоръжените сили и въоръженията на някои съседни държави в размер, чрез който се обезсилва принципът за еднаквата сигурност независимо от приетите взаимни мерки за доверие по границите.

Наред с неблагоприятните фактори във външнополитически план военното планиране трябва да вземе предвид и настъпили положителни явления в областта на политическото и военнополитическото сътрудничество /подписване на междудържавни договори за сигурност и сътрудничество със съседни страни, включително Гърция и Турция; установяване на канали за консултации с НАТО, ЗЕС и някои западни страни; приемане на наблюдатели от СССЕ и ЕО/, които имат компенсиращ ефект.

Обобщавайки - военната доктрина на Република България би трябвало да се изгради на следните основни принципи:

1. Повишаване ролята на политическото ръководство и контрол над военния и военнотехническия компонент на националната сигурност.

2. Конкретизиране на принципа за първостепенната роля на Въоръжените сили като гарант и защитник на държавата във всички условия на стратегическата и геостратегическата обстановка в съответствие с вариантите, заложени във външнополитическата доктрина и в политиката на сигурност: първо, при активно участие на България в създаване на регионална система за сигурност от нов тип, съчетана с интеграционни форми на регионално сътрудничество и участие на извънрегионални сили; второ, при отказ или невъзможност за създаване на подобна система въпреки волята на България и като резултат - прибягване до избирателни външнополитически подходи за укрепване на отбранителната способност на страната с военнополитически и военни средства; трето, при самостоятелни усилия за подготовка на отбраната на страната със собствени усилия в пределите на националните граници.

3. Последният, трети, вариант се приема за базисен, като се обвърже с недвусмислена постановка в доктрината за използване на Въоръжените сили на Република България единствено за отбрана.

4. Конкретизиране на насоките за обществено-политическото, външнополитическото, ресурсното и финансовото обезпечаване на базисния вариант за подготовка и осъществяване на отбраната със собствени сили.

5. Разработване в дълбочина на съвременна и убедителна концепция за отбранителна стратегия на източноевропейска страна, бивш член на Варшавския договор, за която осъществяването на мирен и необезпокояван отвън преход към гражданско общество и пазарна икономика е висша ценност и тя решително се стреми към избягване на каквито и да са конфронтационни елементи в политиката си за сигурност независимо от наличието на враждебност във военните доктрини на някои съседни страни. Такава концепция да обхване целия диапазон на строителство на Въоръжените сили и подготовка на националната отбрана, да се популяризира в НАТО, ЗЕС, СССЕ и т.н. като специализация и принос на българската военна наука и да се използва като инструмент на външната политика.

6. Активизиране, диверсифициране и задълбочаване на военнополитическото сътрудничество с НАТО, ЗЕС и с мощни във военно отношение държави с потенциал за облекчаване на военностратегическата обстановка на Балканите като САЩ, Русия и Украйна.

Повишаване степента на откритост на това сътрудничество и прокарване на тезата за целесъобразност от проява на координирано разбиране към проблемите на военната сигурност на България.

7. Особено внимание да се обърне на оперативната подготовка на територията на страната за отбрана и обучение на населението за гражданска защита като комплексна задача на системата за национална сигурност.


/Пресслужба "Куриер"/


13:15:00
09.03.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Цветанка Любомирова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!