9 май 1995


София, 9 май 1995 година
Брой 89 /1390/


София, 9 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ", ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" И ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ЗА 100-ТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, УТВЪРДЕНА ОТ СЪВМЕСТНОТО ЗАСЕДАНИЕ /7 МАЙ 1995 Г., СОФИЯ/.


Първите 100 дни на управлението на всяко ново правителство са условен срок за обществено наблюдение и оценка за неговите намерения, компетентност и дейност. По неписани цивилизовани правила обществено-политическите сили в този период осигуряват относително спокойна социално-политическа обстановка за институализиране и начална изява на способностите на новата изпълнителна власт.

Политическият анализ и оценка за 100-те дни на правителството на Демократичната левица се правят в светлината на постановките, целите и поетите отговорности в програмните документи на Българската социалистическа партия /БСП/, Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ "Ал. Стамболийски" и Политически клуб /ПК/ "Екогласност".

Изводите и оценките са съобразени с неблагоприятното наследство в управлението и социално-икономическото състояние на България в началото на 1995 година:
- полуразрушена държавност;
- производствено-икономически срив в националното стопанство;
- големи вътрешни и външни дългове;
- висока криминална и стопанска престъпност;
- голям спад на жизненото равнище на населението и масова бедност.

Висшият съвет /ВС/ на БСП, Постоянното присъствие /ПП/ на БЗНС "Ал. Стамболийски", Изпълнителният съвет /ИС/ на ПК "Екогласност" и Парламентарната група на Демократичната левица /ПГДЛ/:

1. Приемат политическия анализ на 100-те дни на правителството на Демократичната левица.

2. Оценяват положително дейността на правителството като успешно начало за полагане на управленските основи за изпълнението на предизборната платформа на организациите от коалицията.

3. Препоръчват на правителството в кратки срокове да приключи институционализацията и стабилизацията на своите органи с обновление на функциите и задачите на всички министерства, комитети и агенции, което да гарантира ефективно държавно управление без "бели петна" и дублирания на отговорности, права и предмети на дейност.

4. Одобряват нормативно-организационните мерки и намерения на правителството за безусловно съблюдаване на законовия ред, за борбата с престъпността и установяване на принципни финансово-икономически отношения в стопанския живот. Намират, че тези решения трябваше да се вземат по-рано.

5. Одобряват политиката, съдържаща се в правителствената програма за 1995-1998 г., като препоръчват тя да се допълни с концепции за цените, основните параметри на структурната реформа, горското стопанство, геологията, водния и въздушния транспорт, пощите, стандартизацията и други важни обществени дейности.

6. Приема законодателните приоритети на Парламентарната група на Демократичната левица за пролетно-лятната сесия на 37-то Народно събрание през 1995 г.

Възлага на ръководството на парламентарната група съвместно с правителството да конкретизира и оформи предложените приоритети в цялостна законодателна програма за мандата на 37-то Народно събрание въз основа на задълженията, произтичащи от конституцията на страната, ангажиментите от предизборната платформа на коалицията, правителствената програма за 1995-1998 г. и програмата на Министерския съвет за сближаване на законодателствата на България и Европейския съюз.

В началото на всяка сесия на Народното събрание в зависимост от социално-икономическата и политическата ситуация в страната политиката на правителството и степента на готовност на законопроектите Парламентарната група на Демократичната левица да конкретизира законодателните си задачи до изчерпването на дългосрочните законодателни приоритети.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ПАРТИЯТА НА БОГАТИТЕ НЕ МОЖЕ И НЕ ИСКА ДА СЕ ГРИЖИ ЗА БЕДНИТЕ" НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА НАРОДЕН СЪЮЗ - БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПО ПОВОД НА СТОТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА.


Съвсем естествено е при оценката на определен период от управлението на дадена политическа сила да се направи макар и едромащабна съпоставка между предварително обещаното и реално осъщественото. Безотговорно обещаното както преди изборите, така и в програмната декларация на правителството на Българската социалистическа партия /БСП/ беше: икономическо оживление и траен стопански растеж, овладяване на инфлацията, нарастване на реалните доходи, овладяване на ескалиращата престъпност и ясно изразени социална и национална политика.

Като оставим настрана взаимната противоречивост на обещанията и средствата за тяхното изпълнение, както и очевидната хаотичност в правителствените действия, политиката на кабинета "Виденов" и поддържащото го мнозинство са изцяло насочени към ново политизиране на икономиката с единствена цел: тотално настаняване на държавата, включително и там, където не й е мястото, с оглед приватизирането й от БСП и производни икономически структури.

Правителството и мнозинството "под шапката" на политическите решения на Висшия политически съвет /ВПС/ на БСП обявиха истинска война на прохождащата частна собственост и плахите опити за формиране на средна класа в България.

Драстичен пример в това отношение са станалите практика среднощни поправки в закони, пряко свързани със собствеността на гражданите, и особено поправките в Закона за земята. За първи път, и то в претендиращата за демократизъм България, със закон се извършва национализация на земята. Закон, с който икономическата власт в българското село се връща в ръцете на бивши аграрни величия и пенсионирани партийни секретари под формата на нови ТКЗС. И не случайно успоредно с промените на закона се създадоха и съответните банки, в които ще се ипотекира селското ни стопанство. И българинът отново ще остане без земя, и този път завинаги.

Същия характер имат и действията на правителството в областта на банковата система и финансовия пазар. Чрез подмяна на свободни икономически средства с административни актове, произвеждани от послушни чиновници, правителството монополизира стоковия и фондовия пазар.

Целта е ясна: приватизация на този пазар от държавата като изразител на частно групови интереси.

Уволненията и новоназначенията, извършени от правителството най-вече в стопанската сфера, освен комунистическо-реваншистки порив в контекста на приватизирането на държавата от БСП имат и по-дълбок смисъл. Верните хора, трудили се до момента по поръчка в частния сектор, се завръщат и заемат ключови места на прага на приватизацията, кой знае защо отложена за есента.

Зад практическото спиране на приватизацията и спускането на плътна информационна завеса както пред Агенцията, така и пред министерствата, се крие процес на подреждане около масата преди рязането на "голямата баница". Рязане, което ще започне след окончателното подреждане по заслуги - за едни касова, за други масова приватизация.

Описаните процеси се осъществяват в среда на вилнееща и все повече излизаща от контрол престъпност, за драстичните прояви на която стана дори неудобно да се говори. Въпросът "Защо правителството и не прави опит да покаже поне решителност за борба с престъпността?" може да получи отговор, ако припомним, че споменатата концентрация на икономическа власт и свързаните с нея групировки са постоянен повод за конфликти, разрешавани често пъти с криминални средства. Отговорът придобива и определено зловещ характер на фона на последните правителствени изявления за ограничаване на граждански права по чиновническа преценка и открити намеци за "здрава ръка".

Стоте дни на правителството ясно показаха, че партията на богатите не може и не иска да се грижи за бедните. Въпреки т.нар. икономическо оживление и прогнозираната по-ниска инфлация ограничаването на обедняването не е сред приоритетите на социалистическото правителство и целта "да се запази равнището на пенсиите на ниво 1994 г." едва ли ще внесе радост в живота на пенсионерите.

В здравеопазването - дъжд от противоречиви забрани и разрешения вместо закон за здравното осигуряване. В образованието - пета структурна реформа, манифестации и комунистическо възпитание вместо разумно финансиране.

И ако бюджетът е призмата, през която се вижда цялостната дейност на едно правителство, то през бюджета "Виденов" се вижда следното: намаляване доходите на населението, непоправимо задълбочаване на бюджетния дефицит и прехвърляне тежестта на външния дълг върху плещите на невиновните за него хора.

В ход е и цялостна подмяна на досегашните външнополитически приоритети, донесли трайно доверие към България от страна на международните общности. Провежда се слаба безизразна външна политика, насочена срещу националните ни интереси и достойнство и носеща в себе си няколко опасни акцента:

- промяна в балканската политика чрез неоправдани и често пъти уронващи националното ни достойнство реверанси към Сърбия и Гърция;

- разхвихряне и поддържане едва ли не на страх от НАТО и изкуствено разделяне на икономическата интеграция в Европейския съюз и военната интеграция в северноатлантическите структури;

- решително и може би фатално изоставане от страните във Вишеградската група.

Описаните характеристики на вътрешната и външната политика на правителството на БСП, категорично демонстрирани през първите му сто дни, ще доведат неизбежно до всеобхватна и задълбочаваща се конфронтация в парламента, между държавните институции и в крайна сметка между правителството на мнозинството и мнозинството на българския народ.

И накрая нещо положително. Изминаха сто дни от правителството на БСП, което означава единствено, че остават сто дни по-малко от нейното управление.

София, 5 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "100-ТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И КОАЛИЦИЯ" НА ГРУПАТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗИ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ /АПРИЛ - МАЙ 1995 Г./


Настоящият анализ не обхваща всички аспекти от дейността на правителството на Българската социалистическа партия /БСП/ и коалиция през първите 100 дни от неговото управление. Авторите на материала са се ограничили в два тематични кръга:

1. Икономическата и социалната реформа.

2. Социалното партньорство.

Причината за това е ясна. Реформата и социалният диалог са специфичното поле на действие на синдикатите; именно тук не само през 100-те дни на кабинета Виденов, но и през целия период след 1989 г. се изградиха стереотипи, натрупа се опит, откроиха се проблеми, които се нуждаят от цялостно осмисляне през призмата на заявените и реалните отношения между правителството и социалните партньори.

Документът "100-те дни на правителството на БСП и коалиция" е подготвен преди всичко за вътрешни цели, въпреки че има отворен характер, и в своя кратък вариант, без приложенията, ще бъде предоставен на други заинтересовани организации и на масмедиите.

Основното намерение на възложителя и на експертите е било да се създаде аналитична основа за актуализиране на програмата на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ за взаимодействие с правителството през целия мандат на неговото управление. Както ще стане ясно по-нататък, такава актуализация е наложителна поради явното разминаване между заявената и практическата социална и икономическа политика на новия кабинет.


1. Новата ситуация

1.1. След 1989 г. в България се смениха три типа правителства:
- преходно посткомунистическо управление /1989-1990 г./;
- коалиционни или експертни кабинети /1991 и 1993-1994 г./;
- управление на СДС /1991-1992 г./.

Сегашното правителство е излъчено от структура, пряк наследник на бившата комунистическа партия. В това отношение ситуацията в България наподобява тази в Полша, Унгария, донякъде Словакия.

Отликите от споменатите страни са две: първата, бившата Българска комунистическа партия /БКП/ не се разцепи, не се саморазпусна и от нея не се отделиха значими политически течения със социалдемократическа ориентация. Вместо това беше възприета тактика на идейно и кадрово обновяване и изчакване на удобния момент за връщане във властта в името на една нова програма, предназначена да обслужва т.нар. ляв преход; второ, преди да се върне на власт, БСП получи изключителния шанс да контролира мнозинството в парламента и да направлява действията на кабинета Беров през целия мандат от неговото управление /януари 1993 - септември 1994 г./. Така, без да поеме пряко отговорността, социалистическата партия "натовари" бившето правителство с най-болезнените мерки - строгата рестриктивна политика на доходите, довела до обедняване на населението с повече от 30 на сто, и свалянето на бюджетния дефицит под 6 на сто.

1.2. Прогнозите за политическата промяна сочеха, че след изборите през ноември 1994 г. синдикатите ще попаднат в нова обстановка на ляво политическо управление, отхвърлящо монетарния модел на икономическа реформа, разполагащо с алтернативна икономическа програма и провеждащо по-справедлива социална политика, в това число по-мека политика на доходите. Такива бяха и намеренията, заложени в предизборната платформа на БСП, и в програмната декларация на нейното правителство.

Вместо това ситуацията в края на 100-те дни може да бъде определена като ляво политическо управление и монетарен икономически преход. Или с други думи, фундаментът на социално-икономическата политика се запазва, сменя се само властовият инструмент за нейното прокарване. Това ще продължава да работи в полза на тезата, че досегашният модел на реформи в България и в Източна Европа няма алтернатива. Идеята за т.нар. социално ориентирана икономика и този път не намира убеден и компетентен изпълнител.

Що се отнася до синдикатите, те отново се поставят в условия на напрежение и конфронтация. Появата на нов, благоприятен стратегически партньор за тях засега се отлага.


2. Практическата политика - съзнателна подмяна на вота или "неотложна необходимост".

През първите 100 дни правителството предприе серия от мерки в социално-икономическата област, които дават ясна представа за неговите стратегически цели и намерения. Без да е афиширало предварително, то поставя ударението върху стабилизационните мерки:

- рязко бяха повишени цените на електроенергията и топлоенергията за населението - респективно 47 и 70 на сто. Бяха одобрени целеви компенсации за повишените цени без преговори със социалните партньори;

- данъчната политика продължава да попълва дупките в бюджета, като пренася тежестите на хазната изключително върху средно- и нискодоходните групи;

- под претекста, че общините се самоуправляват, а транспортът е автономна система, се повишиха цените на транспортните услуги. Пътуването в градския транспорт фактически стана финансово непосилно за преобладващата част от пенсионерите, инвалидите, учащите се и др. социално слаби групи;

- бюджетът за 1995 г., както ще стане ясно по-долу, е един от най-рестриктивните след началото на икономическата реформа.

2.2. Тези факти показват, че правителството остави настрана дори и собствената си програма, в която наред с приоритета на структурната реформа и приватизацията се даваха и гаранции за нейната социална поносимост.

Големият изборен успех на БСП се дължеше на значителна степен на обещанието да се смени моделът на реформата, да се спре спадът на реалните доходи и масовото обедняване. Вместо това през 1995 г. се очертава ново 15-18-процентно намаляване на реалните доходи, което ще засегне най-силно държавните служители, част от пенсионерите и безработните, част от заетите в държавния и индустриален сектор. Структурната реформа се отлага за пореден път и може да стартира най-рано в края на годината.

2.3. Публичните дебати по твърдата социална политика на правителството са в ход вече втори месец. Ако се изключат отделни популистки и пропагандни изказвания на представителите на опозицията, големият въпрос, който се поставя в упор пред управляващите, е за съответствието на практическата политика с предизборните обещания на БСП и с програмната декларация на нейното правителство. Премиерът Жан Виденов имаше куража да излезе /за първи път след 1991 г./ с такава декларация, което едновременно изостря и улеснява споровете.

2.4. Върху същата ос: съответствие-несъответствие, в преговорите през март и април се разгоря двумесечен конфликт между социалните партньори. Те /и по-специално КНСБ/ връчиха още през февруари оферти за политиката на доходите, изходни ориентири за която бяха не толкова макрорамката за 1995 г., колкото заявените програмни цели на новото правителство. Може да се очаква, че независимо от подписаните споразумения заради недостига на средства през цялата година ще се запазят огнищата на напрежение главно между синдикалните структури от бюджетния сектор и правителството.

2.5. Сходна е и основата, върху която се появиха несъгласия и противоречия между комплекса електорат-партия-апарат /с определено доминиращи леви нагласи и очаквания, фиксирани с вота за промяна/ и правителството, което води преимуществено монетарна и рестриктивна политика.

Натискът и недоволството, проявени от местни партийни организации през март по отношение на ценовите решения, са първият симптом на различия в БСП след 1990 г., свързани с политиката на нейното правителство. Положението на парламентарната група е по-специфично, доколкото тя се легитимира от социалната база и носи отговорност пред нея, но в същото време партийната дисциплина и запазването на общите позиции във властта диктуват подкрепа за правителството. Именно от тази група се лансира тезата за неотложната необходимост от рестриктивните мерки, което фактически означава отказ от социалната предизборна програма на БСП.

2.6. Основният лайтмотив на предизборната кампания на БСП извеждаше приоритети чрез приемането на подготвените социални закони. В тази посока през 100-те дни практически не е направено нищо по-съществено от прикачването на определения към икономическите термини от типа на "регулативен пазар". Всъщност досегашните решения и действия на правителството са насочени главно към разширяване на периметъра и контрола върху икономическата власт в страната. Този маньовър се прави не за да се ограничи монетарният и рестриктивен характер на реформата, нито да се засили социалният елемент, а за да се осигури по-добра финансова дисциплина и може би за да се прехвърли мост за реализиране на определени корпоративни интереси в процеса на преразпределение на националното богатство. Реформата в социалната област практически не е мръднала нито крачка, което съхранява ретроградния държавен социален модел и оставя България на последно място в Източна Европа по темп и дълбочина на промените в социалното осигуряване.

Всичко това дава основание на редица експерти, в т.ч. и от синдикатите, да говорят за подмяна на социалния вот на избирателите.


3. Законодателните приоритети: назад към ремонта на всеки закон.

3.1. Законодателната активност на правителството на БСП от януари до май имаше две основни характеристики: 1. подготвените и внесени в парламента закони съдържателно са доста далеч от обявените приоритети в предизборната програма и в програмната декларация на правителството; 2. по своя характер законите са конфронтационни, те не водят към консенсуален тип парламентарната дейност, а разчитат на механичното мнозинство на БСП. Показателно е, че най-съществените новоприети закони бяха спрени с президентско вето и върнати обратно в парламента.

На практика законите, върнати от президента Желев /"Анти-Панев", за екологията, за реституцията на недвижимата собственост, за земята/, са всъщност поправки на стари закони. Правителството не предлага нови, а под предлог, че поправя старите, спиращи реформата закони, тръгва на конфронтация със силите, които са ги прокарали в предишния парламент. Най-фрапантен е случаят със Закона за земята. В случая става въпрос не толкова за самото законодателно решаване на проблемите, колкото за начина, по който то бе извършено. Въпреки че предварително бе ясно, че законът ще бъде атакуван от президента и Конституционния съд, той бе наложен със сила, без да се търси парламентарно политическо и обществено съгласие. Като че ли сблъсъкът бе нарочно търсен, за да се демонстрира възможност за силово решение.

3.2. Основните закони, които могат да дадат тласък на реформата в социално-икономическата област, все още не са внесени в парламента. Става дума за новите закони - за фондовите борси и за ценните книжа, за Сметната палата, за концесиите, за отделянето на социалните фондове и др. Социалните закони и промените в Кодекса на труда вече са отложени за есента на 1995 г. и дори за 1996 г.

3.3. Очертава се тенденция заради конфликта правителство-президент, в резултат на който президентът връща почти всички приети от болшинството на БСП в Народното събрание закони, както и заради начеващите противоречия правителството - ПГДЛ, правителството да се стреми да урежда нещата със свои нормативни актове, забавяйки внасянето на нужните за тяхното легитимно уреждане проектозакони в парламента.

В резултат на всичко през периода на 100-те дни бе пропиляна на дребно благоприятната възможност да се заложи законовият фундамент на цялостната политика през предстоящия мандат на правителството.


4. Приватизацията: поредно отлагане, поредни колебания.

4.1. Както в предизборната платформа на БСП, така и в програмата на правителството беше обещано, че ускорено ще се пристъпи към социална приватизация, т.е. ще се приложи форма на реституция на труда. В тази връзка беше казано, че в списъка на предприятията, които ще подлежат на приватизация, ще има и атрактивни обекти. Дадено беше да се разбере, че и схемата на масовата /социална/ приватизация ще бъде усъвършенствана в бонове.

Фактите показват, че нито едно от тези обещания не само не е, но и няма да бъде изпълнено. Нещо повече, масовата приватизация /наричана вече не социална, а бонова/ ще бъде реализирана като придатък, компенсираща форма на касовата приватизация. В програмата за приватизация, разработена от правителството, в частност се предвижда списъкът на предприятията, които ще бъдат предложени за приватизация чрез бонове, да се формира като остатъчна величина. Това значи, че предприятията, за които не е проявен и не се очаква да бъде проявен реален инвеститорски интерес, ще бъдат предложени за приватизация чрез инвестиционни бонове.

4.2. В самата програма за приватизация правителството на БСП и коалиция е записало, че приоритетна техника за 1995 година ще бъде онази, която позволява работническо-мениджърски тип приватизация. В същото време обаче в документа се уточнява, че с предимство се ползват сделки с реално /кеш/ плащане. Очевидно е, че работниците и мениджърите не биха могли да намерят /а при съществуващата кредитна политика и не биха искали да търсят/ пари, за да платят предприятието си. В такъв случай остава неприложима предвидената в закона техника за разсрочено плащане в рамките на период до 10 години.

4.3. Същевременно извършената подготвителна работа от правителството, от гледна точка на интересите на страната от ускоряване на реформата, е сериозна заявка за по-нататъшните му намерения да направи пробив в областта на приватизацията.

- Правителството подготви и внесе в парламента програма за приватизация на държавните предприятия през 1995 г. Вярно е, програмата не е приета преди обсъждането на държавния бюджет, което е нарушение на чл.2, ал.З от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и обществени предприятия /ЗППДОП/. Също така вярно е обаче, че нито едно правителство досега не е разработвало и предлагало за обсъждане такава програма.

- Правителството успя да прекрати войната между институциите в областта на приватизацията и без да чака изменения в закона, да координира работата на Центъра за масова приватизация и Агенцията за приватизация.

- В кратък срок са подготвени и предстоят да бъдат внесени промени в закона, които наред с другото ще позволят и дори ще толерират комбинираното прилагане на различни техники за приватизация. Дори само това би позволило да се отчете спецификата на конкретните предприятия.

Изводът от цялостната дейност по приватизацията показва, че правителството /или част от него/ желае да централизира в свои ръце процеса на приватизация, което само по себе си не би било лошо, ако не съществуваха опасения за прокарване на корпоративни интереси.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЮРОТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА 100-ТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ /2 МАЙ 1995 Г., СОФИЯ/.


Зелената партия в България с оправдан интерес наблюдаваше 100-те дни на правителството на Демократичната левица. Изразените в предизборната платформа на Българската социалистическа партия /БСП/ и нейните коалиционни партньори намерения пораждаха очаквания за динамично и професионално захващане с проблемите на икономическата реформа и на поносимостта на социалната цена в прехода от авторитарно социалистическо към пазарно демократично гражданско общество.

Не могат да се отрекат някои позитивни елементи в икономическата и финансовата сфера - овладяване на инфлационния процес, понижаване на някои цени на стоки от първа необходимост, известно съживяване на производството и др., но същевременно липсват категорични аргументи, доказващи, че това е в разултат от дейността на точно това правителство.

За съжаление трябва да констатираме определено разминаване с очакванията, породени от предизборните обещания и нееднократно прокламираната пълна готовност да се управлява страната. Дори далеч по-скромните намерения в Програмната декларация на правителството, поднесена от г-н Жан Виденов, не намират все още сериозно проявление. Вместо конкретни действия трябва да очакваме пак правителствена програма. Действително по-лесно е да се пишат програми, отколкото да се реализират. И ако правителството на Демократичната левица не иска да потвърди тази констатация, то трябва да отговори с конкретни действия и решения.

Наистина сто дни не са достатъчен период, а действията на правителството не ни позволяват да дадем категорична позитивна или негативна оценка. Зелената партия като конструктивна извънпарламентарна опозиционна партия споделя своето безпокойство от някои тенденции в дейността на изпълнителната власт, а именно:

- правителството не потърси по-широка подкрепа и участие на парламентарни и извънпарламентарни политически сили извън коалиционните си партньори, с което влезе в противоречие с прокламирания си принцип за национално съгласие;

- възприетата практика правителствени решения предварително да се обсъждат и приемат от партийните организации на БСП, макар и под благовидния предлог за по-голяма представителност на обсъждането, напомня недалечното минало на сливане на партийната с изпълнителната власт и със законодателната власт;

- като адмирира желанието на правителството да управлява изоставената на произвола на съдбата държавна собственост /все още над 80 процента/, Зелената партия е обезпокоена от това, че не личи да се търсят адекватни на характера на прехода пазарни механизми, а се прилагат методи, характерни за централизираната социалистическа планова икономика;

- Зелената партия не отрича възможността и необходимостта от ревизия на закони и на решения на изпълнителната власт, когато те не отговарят на характера на политиката, прокламирана и осъществявана от парламентарното мнозинство и неговото правителство. Но тази ревизия трябва да е следствие от доказани от практиката противоречия и неудачи, а не да се прави по презумпция. Напротив - внесените и приети изменения в някои от случаите отлагат действието им за неизвестно бъдеще и подпомагат реставрирането на конфронтацията в политическия живот;

 - обезпокоителна е тенденцията за мнозинство персонални промени във висшите ешелони на изпълнителната власт и на икономиката, увеличаване на високите административни постове, без те да са предшествани от съответните обективно необходими структурни промени;

- проблемите на националната сигурност и на престъпността не бележат някакво по-сериозно развитие и изменение в позитивна насока, напротив, наблюдава се влошаване на обстановката в тези сфери;

- приватизацията като основен елемент на прехода към пазарна икономика засега не заема подобаващо място в дейността на правителството;

- в очакване на развитието на процедурата по приемане на измененията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи дейността на правителството в областта на селскостопанското производство е незабележима;

- прехвърлянето на тежестта във външнополитическата дейност в сферата на почти безсмисления за момента спор за незабавно или постепенно, без или със условия влизане в НАТО е само в интерес на засилване на конфронтацията, "консолидиране" на опозицията и съживяване на двуполюсния модел;

- тревожни тенденции се наблюдават и в общуването на правителството със социалните партньори по отношение на социалната политика, компенсирането на инфлацията и осигуряването на достойни старини на българските пенсионери;

- Зелената партия е особено обезпокоена от подхода в сферата на екологията, проявен при изменението на Закона за опазване на околната среда. Вместо това наистина жизненоважно решение да бъде взето като изключение от Народното събрание с гаранции за минимално отрицателно въздействие върху околното пространство, приетата поправка на закона позволява на правителството по собствени критерии да взема решения за строителството на различни обекти без оценка за въздействието на околната среда /ОВОС/.

Зелената партия се надява, че правителството на Демократичната левица доброжелателно ще приеме и обсъди изказаните съждения по отношение на 100-те дни на неговата дейност, защото досега нищо съществено не е постигнало.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ВЪПРОСА ЗА БЪДЕЩО ЧЛЕНСТВО НА БЪЛГАРИЯ В НАТО.


Политически клуб /ПК/ "Екогласност" оценява подетата в България кампания по въпроса за евентуалното ни членство в НАТО като неуместна и ненавременна. В период, когато обществото ни трябва да се справя с безработицата, разрухата, поскъпването на живота, нарастващата бездуховност и престъпност, е истински цинизъм и дебелоочие да се отклонява общественото внимание към един псевдопроблем. Както всички екологични движения в Европа, ние сме против военните пактове, защото те създават геостратегическа атмосфера на фронтални противопоставяния.

ПК "Екогласност" вече е изразявал мнение, че на мястото на военните пактове - НАТО и Варшавския договор, които са остатък от студената война, трябва да се формира единна система за сигурност - от Ванкувър до Владивосток. Замествайки вече остарелите пактове и хелзинкски споразумения, такава система трябва да гарантира мира и спокойствието на планетата.

ПК "Екогласност" изразява своето възмущение от унизяващия достойнството на българския народ тон, използван от президента, правителството и основните политически сили, бързащи да заявят любовта си към военнополитически блок, който не е определил отношенията си към нас.

Депутатите от ПК "Екогласност" няма да подкрепят никакви пронатовски декларации - нито от Съюза на демократичните сили /СДС/, нито от Българската социалистическа партия /БСП/.

София, 5 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА МАКЕДОНСКИЯ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ, ПРИЕТ НА СЪБРАНИЕ НА 11 АПРИЛ 1995 Г. В СОФИЯ, ПО ПОВОД НА ПРОВЕЖДАНАТА ОТ ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ПОЛИТИКА.


ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Македонският инициативен комитет /МИК/ е доброволна, обществена, надпартийна изява на бежанци от Македония, на техни потомци и съмишленици, които по произход, възпитание и убеждение милеят за съдбата и моралния облик на македонските обществени организации в България!

Преди да отправим настоящия призив към обществеността, ние се обърнахме през първото тримесечие на настоящата година с две отворени писма и едно обръщение към структурите на ВМРО-Съюз на македонските дружества /СМД/, към ръководствата му и към Македонския научен институт с намерението ни да помогнем за решаване на наболелите проблеми в съюза.

След възстановяването на Съюза на македонските дружества през 1990 година неговите действителни членове - братства, дружества, фондации, ефории, банки - по волята на ръководството останаха "заключени" в прашните фирмени дела на съдилищата. И като се обсебиха символите, в резултат днес СМД е възстановен съюз на невъзстановени дружества /братства/. Целите на това поведение бяха прозрачни: да няма самостоятелни и силни демократични организации със собствено имущество, които да пречат на своеволното и авторитарно поведение на отделни, наложени отвън членове на ръководството и техните покровители. Не само от направените в печата изявления личи, че в момента ВМРО-СМД е средище на лица с тоталитарен корен, с определен цвят, чийто "национализъм" изникна на мястото на вчерашния интернационализъм.

Вследствие на воденето на такава една политика оставеният от нашите предци морален, идеен и исторически капитал започна да се унищожава.

- Отстранени бяха общественото начало и демократичността в действията на ръководството. Отречено бе елементарното право на членовете на дружествата да избират и да бъдат избирани в централните ръководни органи на съюза. Беше допуснато привилегировано участие в тези органи на част от служителите на организацията. Това доведе до чиновническо мнозинство в ръководството на съюза, което е недопустимо за една обществена организация с идеална цел!

- Не може да се измери с материални средства пагубното поведение на ръководството по прогонването и отблъскването на македонските бежанци и техните потомци от дружествата /братствата/! Това е съзнателна политика на "лидерите" и чиновниците в македонския дом, който представлява всичко друго, но не и средище за срещи на дружествените членове, на техните семейства и гости. На практика македонските бежанци се отчуждиха и все повече намаляват контактите помежду им. А братствата /дружествата/ винаги са имали тази основна роля: да развиват и да поддържат духовните връзки на чедата на Македония! Въведен бе терминът нелоялност и той послужи за изгонването от македонския дом на фондация "Братя Миладинови", на Комитета по възстановяване на Македонската кооперативна банка. Изключени бяха от редовете на съюза дългогодишни членове-основатели, както и цели дружества. Връх на тези авторитарни и противообществени прояви е извършената мистификация със софийското дружество "Гоце Делчев". Законното ръководство беше вероломно подменено с подставени и дирижирани от Стоян Г. Бояджиев организационни чиновници, които не са членове на това дружество. Легитимно изброените делегати за конгреса в Кюстендил бяха изгонени от залата. Въпросът е поставен на вниманието на българските правораздавателни органи.

- Очертава се сериозна опасност за организационното съществуване на ВМРО-СМД и на дружествата към него. Вече започва да се говори и действа за "Общонационална организация", което е прикритие за бъдеща разправа с македонските обществени организации в България!

- Отвън бяха привнесени идейни и етични постановки, които нямат нищо общо както с ВМРО, така и с македонските братства отпреди тоталитарния период. В противоположност на либералната демокрация "теоретиците" във ВМРО-СМД създават една "нова" принуждаваща утопия: Национална демокрация!

- Управляващите организацията се оказаха и лоши стопани на присвоеното материално наследство. Повече от четири години не е извършвана реална финансова ревизия, и то при паричен оборот на приход и разход от над двеста милиона лева. Съгласно официалните финансови отчети на съюза само за 1994 г. има несъбрани средства от длъжници за близо три милиона лева. Създадени бяха съмнителни стопански подразделения /охранителни фирми и пр./, които станаха обект на неблагоприятен обществен интерес. Планира се образуването на нови такива, като опасността за преливане на съюзни средства в частни ръце е огромна!

Начело на тази управляваща ВМРО-СМД гарнитура и като прикритие на всичко изложено дотук стои сегашният "почетен председател" на ВМРО-СМД Стоян Г. Бояджиев. Тези лица трябва да намерят мястото си, ако смятаме да съхраним традицията на нашите бащи и деди, които ни оставиха завета да не меним според сезоните своите убеждения!

Македонският инициативен комитет призовава:

1. Да се оспори законността на проведения в Кюстендил на 25 и 26 март 1995 г. конгрес!

2. Да се извърши пълна финансова ревизия на ВМРО-СМД!

3. Да се отменят всички съдебни и държавни актове, които възпрепятстват възстановяването на демократичните македонски обществени организации в България!

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ НА СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ПО ПОВОД НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.


На 3 май 1995 г. в 65 аудитория в Софийски университет "Св.Климент Охридски" бе проведено Общо събрание на студентите от университета във връзка със Закона за висшето образование. Събранието е организирано от Академичен клуб "Млада демокрация", Българска студентска конфедерация и от Федерацията на независимите студентски дружества /ФНСД/.

На събранието присъстваха представители на академичната общност като проф. Г. Шишков, доц. Л.Попов, на Народното събрание - доц. Г.Панев, упълномощени представители на ЮЗУ "Св. Неофит Рилски" - Благоевград, ВТУ - Русе, както и представители на други студентски организации.

Събранието разгледа и обсъди целия законопроект, изразявайки мнение, че в този си вид той грубо нарушава академичните свободи и автономията на вузовете. Приет бе меморандум, изразяващ несъгласието на студентите от Софийския университет от евентуалното приемане на законопроекта от Народното събрание, без да се съобрази с предложените съображения и корекции от Академичната общност. Изразена бе и готовност за протестни действия.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГАРАНЦИЯ, МИР, ХЛЯБ", ПРИЕТ НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС /10 - 11 МАРТ 1990 Г./, ДОПЪЛНЕН И ИЗМЕНЕН НА ВТОРИЯ КОНГРЕС /14 - 15 МАРТ 1992 Г./, НА ТРЕТИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС /12 СЕПТЕМВРИ 1992 Г./ И НА ЧЕТВЪРТИЯ КОНГРЕС /25 - 26 ФЕВРУАРИ 1995 Г./.


Ние, свободомислещите граждани, позовавайки се на Конституцията на Република България, на провъзгласените и приети от Международната харта за правата на човека основни права и свободи, на споразуменията от Хелзинки, Мадрид и Виена, на Конвенции 87 и 98 на Международната организация на труда /МОТ/, които Република България е приела и подписала като страна, по своя воля се обединихме на 15 декември 1989 г. в независима синдикална организация, която на своя I конгрес, проведен на 10 - 11 март 1990 г. наименовахме Синдикална федерация "Гаранция, мир, хляб - Подкрепа".

С Решение 1028/24 април 1993 г. на Федеративния съвет от името на федерацията отпадна думата "Подкрепа" и тя бе регистрирана в Софийски градски съд - фирмено отделение /СГС - ФО/, на 28 май 1993 г. по ФД N 667/1993 г. под наименованието Национална синдикална федерация "Гаранция, мир, хляб" /НСФ "ГМХ"/.

Ние създадохме нашия синдикат, водени от общите си интереси, от интересите на своите семейства, от интересите на нашата Родина. Всички в НСФ "ГМХ" са равнопоставени. Нашият опит ни научи, че вредни са както липсата на професионализъм, така и лидерщината с присъщата й умствена недостатъчност. Затова ние се обявяваме за общо просветление, за защита на инакомислещите, за защита на разума както от мнозинството, така и от малцинството. Нека всеки да провери себе си и всички да оценят възможностите му, целите и човешките му достойнства, но и всеки да носи своята отговорност. Синдикализмът в нашата страна преживя жестоки разочарования, но синдикализмът е жив и ние сме убедени, че той ще може да защитава нашите права и интереси така смело и последователно, както нас самите. Ето защо ние заявяваме: синдикализмът е непреходен. Всички ние - обединени, сме нашата сила. Здравият разум, съзидателната ни природа, общите ни интереси и интересите на нашата страна са нашата философия. Всички ние - организирани, сме нашата гаранция. Трудът на ръцете, изграждащи нашия дом, се нуждае от мир. Мирът и нашият труд са гаранция за насъщния ни хляб.


РАЗДЕЛ I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. /1/ НСФ "ГМХ" е доброволна национална синдикална организация, изградена на професионален принцип.
/2/ НСФ "ГМХ" е организационно, финансово и юридически независима от държавни и административни органи, от работодатели и техни сдружения, от политически, синдикални и други организации.
/3/ НСФ "ГМХ" е юридическо лице със седалище в София.
/4/ НСФ "ГМХ" притежава собствени банкови сметки, фондове, знак, печат и знаме.
/5/ Знакът на НСФ "ГМХ" представлява две прегърнати през рамо стилизирани човешки фигури и символизира синдикалната солидарност.
/6/ Печатът на НСФ "ГМХ" е кръгъл, в средата на който е изобразен знакът, с надпис в кръг около него: Национална синдикална федерация "Гаранция, мир, хляб".
/7/ Знамето на НСФ "ГМХ" е правоъгълно с бял цвят, в горния край на което има три последователни хоризонтални ивици с бял, зелен и червен цвят, а в средата на останалото бяло поле е изобразен знакът с надписа, съгласно предходната алинея, в тъмносин цвят.

Чл.2. /1/ Целите на НСФ "ГМХ" са:
1. Постигане на пълна равнопоставеност пред морала и закона на наемните работници и работодателите.
2. Защита на труда като еднакво достоен във всички социални слоеве независимо от професия, квалификация и конюнктурен престиж.
3. Постигане на стабилен просперитет на Република България в областта на икономиката, демократизацията, социалното дело, науката, културата, просвещението и на техническия прогрес.
4. Постигане на доходи на трудещите се такива, че тези на единия от съпрузите да са достатъчни за достойното съществуване на семейството.
5. Реална еманципация - жената майка и възпитателка на децата си, свободна в избора си дали, къде, какво и кога да работи.

/2/ Задачите на НСФ "ГМХ" са:

1. Да защитава правата и интересите на наемните работници, упражняващите свободни професии и дребните търговци, упражняващи семейно своята дейност, както и на техните семейства, изразяващи се в:
а/ правото на достойни условия за живот;
б/ правото на трудово възнаграждение съобразно вложените умения и труд, без странични съображения с оглед на пол, възраст, религиозни или политически убеждения и пр.;
в/ правото на безопасни и здравословни условия на труд;
г/ правото на приемливи материални гаранции и компенсации за поет трудов риск;
д/ правото на свободно избран по време платен отпуск, разумно ограничено работно време и повишено плащане за работата в празнични дни;
е/ правото на повишаване на квалификацията и професионалните умения, на придобиване на нови такива по свой избор;
ж/ правото на политически, религиозни и други възгледи и убеждения, без те да са критерии за оценка или омаловажаване на трудовата дейност;
з/ правото на търговеца и упражняващия свободна професия сам да определя своята печалба съобразно пазарните условия;
и/ правото на всеки да бъде осигурен и осигуровката на поелия сам рисковете да бъде само съобразно неговата воля и възможности.

2. Да представлява членовете си пред органите на държавната власт, пред работодателите и пред обществените организации.

3. Да съгласува интересите на членовете си с тези на работодателите.

4. Да оказва юридическа и друга експертна, материална и морална помощ.

5. Да осигурява възможности за повишаване на квалификацията и преквалификацията.

6. Да осигурява възможности за преференциално участие в процеса на приватизация, за целеви кредити с приемливи лихвени проценти, за достойно участие в икономическата дейност на страната.

7. Да организира и осигурява взаимоподпомагането, взаимоосигуряването и изграждането на кооперации с участието на своите членове.

8. Да подпомага изграждането на здравноосигурителни и заведения за отдих и развлечение в услуга на членовете си.

Чл.3. За постигане на своите цели и изпълнение на задачите си НСФ "ГМХ":
1. Сключва и прекратява договори, споразумения и др.
2. Посредничи при колективни трудови спорове.
3. Организира акции на колективен протест.
4. Осъществява контрол относно спазването на трудовото законодателство, охраната и хигиената на труда, трудоустрояването и настаняването на работа, като препоръчва да не се работи на места, където условията на труд са вредни и опасни за здравето.
5. Сътрудничи с органите на здравеопазването и контролира правилното провеждане на профилактични прегледи, следи за заболеваемостта сред работещите и за причините за заболеваемостта.
6. Контролира работодателите да не наемат работници без изрично предупреждение и тяхно съгласие при съответни финансови и осигурителни компенсации, на работа, вредна за здравето, опасна за живота, спъваща нормалното развитие на човека; както и да не наемат младежи до определена възраст на работа, оказваща вредно влияние върху репродуктивната им способност.
7. Предприема действия за обезпечаване на почивката на своите членове и на техните семейства, за задоволяване на жилищните им потребности за условия за отглеждане и възпитаване на техните деца, за осигуряване на необходимите им помощи и семейни добавки.
8. Създава организация за необходимо живото- и рисково застраховане; за взаимоосигурителна и взаимоспомагателна дейност.
9. Организира агитационна, културна, рекламна, информационна, просветна и издателска дейност.
10. Провежда социологически, икономически, научни, изследователски и други проучвания, създавайки необходимата организация за това.
11. Организира обсъждането на нормативни документи и на техни проекти, както и разработването на нормативни документи.

Чл.4. НСФ "ГМХ" създава необходимата организация за постигане и изпълнение на своите цели и задачи съгласно утвърдени от ръководните й органи краткосрочни и дългосрочни програми.

Чл.5. НСФ "ГМХ" може да сътрудничи и да сключва договори, споразумения и др. актове с държавни и административни органи и с работодатели в степен, непротиворечаща на интересите на своите членове и този устав.

Чл.6. НСФ "ГМХ" може да сътрудничи и взаимодейства с други демократични организации, запазвайки своята финансова, юридическа и вътрешноорганизационна самостоятелност.

Чл.7. НСФ "ГМХ" може да участва в международни прояви, сдружения и организации, свързани с дейността й, при условията на чл.6.

Чл.8. НСФ "ГМХ" може да действа на територията на цялата страна.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "ЗА НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ И НОВА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ПРЕХОДЪТ КЪМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, РАЗВИТИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И БЪДЕЩЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ". Автори на документа са Стефан Радославов и Стефан Златев, предложен е за дискусия на 41-я конгрес на Българската социалдемократическа партия /14-16 април 1995 г.,София./.


IV. "ЛЕВИЯТ" ПРЕХОД И СТРАТЕГИЯТА НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА

Промяната в най-новата история на България е такава, че партията, която близо половин век строеше социализъм, сега е принудена да изгражда... капитализъм.

Въпросът не се състои в това дали в България трябва да се установи капитализъм, а в това към какъв капитализъм трябва да се стремим?

Социалдемокрацията още от самото си възстановяване се обяви за един модерен социален капитализъм - икономическата система на социално партньорство между труда, капитала и държавата от западноевропейски образец.

В своето дълго и мъчително идейно обновление БКП/БСП стигна до същите изводи. Младото ръководство на БСП прие да осъществява нашата програма за социалдемократически регулиран преход към социална пазарна икономика.

Правителството на Жан Виденов обяви своята програма за политически и икономически реформи, което потвърждава, че неговите намерения съответстват на нашите обществени цели.

Въпросът не се състои в това дали правителството на БСП ще насочи реформите в България към изграждането на модерен социален капитализъм, а в това дали ще успее да го постигне.

Срещу политиката на БСП ще се възправят всички сили на десницата, които искат "своя" либерален капитализъм.

На тяхна страна ще бъдат и някои държавни институции: правителство, Конституционен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура, "сините" общини и кметове.

Можем да предположим, че между демократичната левица и десницата ще започне една продължителна "институционална" борба. Решаващи ще бъдат две предстоящи битки: изборите за общински съветници и кметове, които трябва да се проведат през есента на 1995 г., и изборите за президент през 1997 г.

Може да се очаква, че БСП ще ускори административно-териториалната реформа и ще изтегли напред местните избори, за да си осигури здрава основа на властта. От тези позиции тя много по-лесно и сигурно ще довърши реформите.

Ще успее ли десницата да попречи на управлението на БСП да изпълни своите задачи? Отговорът на този въпрос е: "Не, малко е вероятно".

Съображенията:

Първо. Страната не може повече да чака и да отлага икономическата реформа, без да рискува своето съществуване. Силата на БСП се основава преди всичко на тази обективна необходимост на обществото.

Второ. Потенциалът на десницата и нейното влияние в обществото са почти изчерпани. Налице е голямо разочарование от "десния" модел на прехода и неговите носители, които не можаха да изведат страната от кризата, а напротив - задълбочиха още повече
проблемите й.

Трето. БСП притежава достатъчно потенциал да се справи със задачата на своето управление. В България няма по-голяма и по-силна партия, която да осъществи политика за преход към гражданско общество.

Всичко това означава, че в нашата страна се очертава трайна тенденция на стабилизация на политическия живот.

Тази тенденция ще бъде силно подкрепена и от благоприятната международна обстановка. Политическата ситуация в света е такава, че нито САЩ, нито Западна Европа, нито Русия имат интерес от дестабилизацията на България. Световната икономика излиза от рецесията и възможностите за оживление на нашите международни стопански връзки ще нарастват.

Втори 10 ноември в България няма да има.

Ще вземе ли връх в БСП тенденцията за връщане назад, за реставрация на авторитарния социализъм, за рекомунизация? Отговорът на този въпрос е: "Не, малко е вероятно."

Съображенията:

Първо. Авторитарният социализъм е исторически изживян. Всеки опит за неговото възкресяване под каквато и да било форма не може да има траен успех.

Значителна част от обществото вече разбира, че световното развитие към бъдещото технотронно общество изисква съвсем нови форми за организация на обществото с нарастваща свобода и благоденствие на човека.

Второ. Управляващата БСП в своето ръководно ядро твърдо отстоява социалдемократическата ориентация в развитието на обществото и в собственото развитие на партията.

Все повече и повече членове и симпатизанти на БСП се ориентират към частния сектор на икономиката и техните интереси изискват да се отстоява прогресивната тенденция в общественото развитие - социалната приватизация.

Трето. Няма друга политическа сила в България, която скоро да има потенциала да осъществи реставрация на стария "реален" социализъм. Нарасналото влияние на крайната левица обаче заслужава внимание и трябва да бъде поставено под контрол.

Най-сериозният проблем, с който ще се сблъска управлението на БСП, е борбата със спекулативния капитал и престъпността. Тя ще бъде пробен камък за неговото качество. В тази борба правителството на БСП трябва да бъде подкрепено от цялото общество, разбира се, и от БСДП.

Националните интереси на България стоят над всичко.

Има един въпрос, който всеки българин би трябвало да си зададе: каква ще бъде съдбата на България, ако регулираният социалдемократически преход към пазарна икономика, който БСП се стреми да провежда, не се увенчае с успех?

Има един въпрос, който всеки социалдемократ в България би трябвало да си зададе: Каква ще бъде съдбата на БСДП, ако управлението на БСП се провали и десницата дойде на власт?

Отговорът на тези въпроси се съдържа в новата политическа линия на БСДП, която тя да възприеме, ако иска да бъде полезна на отечеството и на себе си.

Най-напред трябва да изясним стратегията си.


1. Характер, социална база, електорат и място на БСДП в политическото пространство на преходното общество в България.

Нашата партия е определила своя характер, своята социална база и своето място в политическото пространство на обществото още през периода на своето съзряване - 1891-1903 г. Своята характеристика партията разви и в новите условия през периода на възстановяването си 1989-1992 г.

Политическата платформа "Третият път", приета на 39-я конгрес на БСДП, състоял се на 12-14 март 1992 г., определя БСДП като:
- национална, а не класова, съсловна, или сектантска партия;
- носител на социалдемократическите ценности и обществени цели - "на идеите и ценностите на умерената демократична европейска левица";
- по своята социално-икономическа база БСДП е преди всичко партия на хората на физическия и интелектуалния труд;
- на тези, които изкарват прехраната си само с наемен труд;
- на тези, които нямат, но искат да създадат сами или заедно с други своя частна собственост;
- на тези, които имат своя частна собственост и желаят да я развиват сами или в сътрудничество с други.

БСДП изразява и отстоява в политиката си водещата икономическа тенденция в развитието на обществото. Тенденция, която дава възможност на наемния работник да стане собственик и участник в управлението на предприятието и разпределението на печалбите; на работещия собственик - да бъде по-богат, и на всички да живеят достойно и сигурно.

- електоратът на БСДП - нейните симпатизанти и избиратели, са "...Всички демократично и социално мислещи хора, които желаят чрез реформи да постигнат едно по-справедливо и достойно за човека общество".

- "умерена, лявоцентристка, реформистка, политическа сила", партия вляво от центъра /политическа платформа "Третият път", издание на БСДП, 1992 г. стр.4-6/.

Всеки път, когато нашата партия преживява сътресение, се връща към въпроса за своята същност. Така на Петата национална конференция на БСДП 1-2 май 1993 г. този въпрос беше отново разискван и решен в приетата политическа резолюция така: "Ние ще защищаваме интересите на:
- безимотните граждани;
- социално слабите, учащи се и пенсионери;
- наемните работници;
- дребните и средните собственици в града и селото;
- предприемачеството;
- интелигенцията /Сборник от политически и програмни документи на БСДП, т.1, стр. 540-541, изд.на БСДП, 1994 г./.

С други думи, от социалната база и електората е изключен само "спекулативният и паразитен капитал" и разбира се - неговите носители. Точно така е отбелязано в платформата "Третият път".

Трябва да признаем неприятния факт, че това определение на характера, социалната база, електората и мястото в политическото пространство на нашата партия още не е осъзнато от всички социалдемократи. Нещо повече, не се разбира, че то не може да бъде друго.

От това обстоятелство произтичат много от нашите грешки в актуалната политика. Често пъти се вземат политически решения, като не се изхожда от нашите, на социалната база и електорат интереси, а от конюнктурата - не от позицията "Кои сме?", а от позицията "Против кого сме?"

Трябва да се разбере веднъж завинаги, че същността и ролята на социалдемокрацията са исторически определени и не могат да се променят, освен ако не се променят самите обществени условия, които я пораждат.

Това положение не означава, че в своята тактика и актуална политика БСДП трябва пасивно да чака историята "да й свърши работата". Точно обратното. Историята само ни дава релсите. Влакът е наш, от нас, социалдемократите, зависи в кой вагон ще се качим. Но не може да се качим във вагон от втора класа, а да си мислим, че сме във вагон от първа.

Макар и да е определила на теория своето място в политическото пространство, нашата партия през целия период 1989-1994 г. на практика не стигна до него.

Тръгнала от "зоната на десницата", след напускането на СДС тя премина през "ляво-десния" център, за да се установи най-после на своето място - "вляво от центъра". Самото развитие на нашето общество определи траекторията на БСДП в политическото пространство.

Едва сега БСДП по своето реално положение влезе в силовото поле на левицата. Факторът, който постави на нейното естествено място нашата партия, е изборната победа на БСП през декември 1994 г.

Този факт е една от най-съществените нови реалности в политическата ситуация у нас след "Избори-94" и ще има решаващо значение за бъдещото развитие на БСДП. Той трябва бързо да бъде осъзнат от всички социалдемократи.

БСДП не може повече да бъде опонент на БСП "отдясно" и следователно не може да води една обща "ляво-дясна", чисто центристка политика. Ако тя продължи да прави това, просто ще измени на своята същност, която вече съвпада с нейното собствено място в политическото пространство.

Като "лявоцентристка" партия БСДП може да бъде опонент на БСП само "отляво". Това ще се налага толкова, колкото повече БСП ще бъде принудена да прави "дясна" политика.

Изборната победа през декември 1994 г. постави БСП вдясно от БСДП и по този начин отвори нова ниша за социалдемокрацията в голямото пространство на левицата. След "Избори-94" БСДП е призвана да бъде динамичен коректив на политиката на БСП - гарант за социалдемократическия характер на политиката на "ляв" преход към гражданското общество.


2. Национални обществени цели на БСДП.

Стратегическата линия на всяка партия включва и въпроса за нейните дългосрочни цели, които засягат състоянието и развитието на цялото общество.

Основните програмни документи, които определят националните обществени цели на БСДП в условията на преход към демокрация и пазарна икономика и обосновават политиката и през нейната най-нова история, са:

1. Възвание на Изпълнителния съвет на Българската работническо-селска партия-обединена /БРСДП-о/ и неговото обръщение към българския народ от 28 ноември 1989 г.

2. Предизборно обръщение на БСДП от 1990 г.

3. Програма на БСДП от 1990 г.

4. Становище на Изпълнителния съвет и на парламентарната група на БСДП за икономическата реформа и приватизацията на народното стопанство в България от 6 февруари 1991 г.

5. Становище на Изпълнителния съвет и на парламентарната група на БСДП за аграрната реформа в България от 1 февруари 1991 г.

6. Становище на Изпълнителния съвет и на парламентарната група на БСДП за местни избори на държавната власт и за изборите на Обикновено народно събрание от 08.02.1991 г.

7. Становище на Изпълнителния съвет и на парламентарната група на БСДП относно националния въпрос, етническите взаимоотношения и присъствието на България в съвременния свят от 27 февруари 1991 г.

8. Дългосрочна програма на БСДП "Социалдемокрацията и пътят на България към XXI век" и политическата декларация, приета от 38 Възстановителен конгрес на партията, състоял се на 23 - 25 март 1991 г.

9. Средносрочна програма на БСДП - Политическата платформа "Третият път", приета на 39 конгрес на партията, състоял се на 12 - 14 юни 1992 г.

10. Краткосрочна програма на БСДП - Дванадесет програми на БСДП за прехода на България към гражданско общество, приети на VI Национална конференция на партията, състояла се на 25 - 27 март 1994 г.

Главната цел е установяването на свободно гражданско общество в България, основано на зачитането правата на човека, политическия плурализъм, парламентарната демокрация и широко местно самоуправление в условията на една модерна социална пазарна икономика в обединена Европа.

Тази цел, повтаряна във всички програмни документи, отговаря на историческите потребности на обществото у нас и е правилна.

Цялото развитие на България през петте години на промяната - 1989-1994 г., доказа основателността на стратегията на БСДП. Точно затова БСП не се поколеба да обяви, че възприема социалдемократическите идеи и принципи, ценности и цели. Нямаме никакво основание да се отричаме от собствената си политическа доктрина само защото и други я възприемат. Новото, което трябва да направим сега, е да поддържаме решително социалдемократическата тенденция вътре в БСП и да не считаме, че всяка отделяща се от нея групировка е непременно социалдемократическа и поради това - наш неизбежен съюзник. Ако ние се откажем от своята стратегическа цел, ще изменим на своята същност и ще станем друга партия. БСДП не се нуждае от нова стратегия, а - от нова тактика.


3. Новата политическа философия на БСДП.

Не е достатъчно обаче една партия да има добри цели. Необходимо е те да бъдат защитавани и обосновани със силата на науката.

Макар и да разполага с най-разгърнатата и вярна система от програми, нашата партия не се е обединила около своята нова философия, която сега се създава.

Идеологическата недостатъчност задържа нашето развитие.

Старото поколение в нашата партия е обременено с марксизма в неговата най-добра интерпретация - традицията, завещана от Бернщайн, Кауцки, Бауер, Сакъзов. Средното поколение е възпитавано в духа на марксизма в неговата най-лоша интерпретация - традицията, завещана от Ленин, Троцки, Сталин, Благоев. Голяма част от младото поколение не споделя изобщо никаква идеология и смята, че това е празна работа. Не може обаче да се намира верният път в откритото море на обществените бури с развален компас или без компас.

Усвояването на съвременната политическа култура, разработката и прилагането на нова идеология е жизнена потребност на социалдемокрацията, особено на Изток.

Каква вреда може да нанесе на партията липсата на съвременна доктрина показва фактът, че колкото социалдемократи има у нас, почти толкова разбирания има в ролята на частната и държавната собственост в прехода към гражданско общество. И всичко това въпреки че БСДП разработи една от най-добрите икономически програми?!

Тази тактика направо руши образа на БСДП в обществото.

Например д-р Дертлиев не разбира, че защитата на държавната собственост изобщо, в условията на преход към гражданско общество, се възприема като защита на "реалния" социализъм, който по своето икономическо съдържание беше държавен свръхмонополизъм, а по своето политическо съдържание - еднопартийна комунистическа диктатура. Отговорът на непосветените в тънкостите на социалдемокрацията избиратели в този случай може да бъде само един - "И те са като комунистите!"

Или да вземем обратния случай - отношението на БСДП към частната собственост.

Партията, която даде най-добрия закон за реституцията, се страхува да се обяви в нейна защита. Съвсем не е случайно, че лидерът на нашата партия д-р Дертлиев предпочита да мълчи по този въпрос.

Скриването зад формулата, че БСДП е за "равнопоставеност на всички форми на собственост" в условията на едно общество, в което частната собственост просто я няма, означава да се поддържа нейното уродливо възраждане. Така и стана в България, където спекулата, корупцията и рекетът се развиха поради забавената легална приватизация.

БСДП още чака своя Бад Годесберг! Истинско щастие за нас е, че д-р Атанас Москов положи основите на учението за социалния хуманизъм - новата философия на цялата демократична левица и на Изток, и на Запад. Това учение трябва да бъде разработено по-нататък и да стане теоретичен фундамент на социалдемокрацията - новото съдържание на "лявата" идея на XXI век.

/Пресслужба "Куриер"/


14:30:00
09.05.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнител: Иванка Тодорова
                                         Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!